Alfredo Pérez Alencart (Spain) | Алфредо Перез Аленкарт (Испания) Anna Bagriana (Ukraine) | Анна Багряна (Украйна) Dimitris P. Kraniotis (Greece) | Димитрис П. Краниотис (Гърция) Bulgarian Presidency Dragana Evtimova (Macedonia) | Драгана Евтимова (Македония) of the Council of the European Union Elena Divarova (Bulgaria) | Елена Диварова (България) The project Gabriella Elisha (Israel) | Габриела Елиша (Израел) “International Festival of Poetry International Poetry Festival “Orpheus” “ORPHEUS” – Plovdiv 2018” George Wallace (USA) | Джордж Уолъс (САЩ) was realized with the financial support Plovdiv 2018 of “The Cultural Programme for the Giuseppe Napolitano (Italy) | Джузепе Наполитано (Италия) Bulgarian Presidency of the Council of the European Union 2018” of the Laure Cambau (France) | Лор Камбю (Франция) National Culture Fund Milosava Pavlovich (Serbia) | Милосава Павлович (Сърбия) Nicole Barriere (France) | Никол Барие (Франция) „Международен фестивал на поезиятаПроектът „ОРФЕЙ – Пловдив 2018” Niculina Oprea (Romania) | Никулина Опреа (Румъния) Poul Lynggaard Damgaard (Denmark) | Пол Лингаард Дамгаард (Дания) се реализира с финансовата подкрепата на програма „Културна Riki Daskal (Israel) | Рики Даскал (Израел) програма за Българското Международен фестивал на поезията “Орфей” председателство на Съвета на Shaip Emërllahu (Macedonia) | Шаип Емерлаху (Македония) Европейския съюз 2018” на Пловдив 2018 Национален фонд „Култура“ Stanislava Stanoeva (Bulgaria) | Станислава Станоева (България) Tozan Alkan (Turkey) | Тозан Алкан (Турция) Международен фестивал на поезията Орфей – Пловдив 2018/1

International Poetry Festival Orpheus – Plovdiv 2018/1 Проектът The Project

Международният фестивал на поезията „ОРФЕЙ“– The International Poetry Festival “ORPHEUS” – PLOVDIV ПЛОВДИВ 2018 е проект на фондация „Пловдив 2018 is a project of Plovdiv LIK Foundation. It includes ЛИК“. Включва творчески, културно-образователни и creative, cultural, educational and promotional events united популяризаторски събития, обединени от стремежа да by the desire for exchanging ideas, inspiration and creative се обменят идеи, вдъхновение и творчески контакти. contacts. „ОРФЕЙ“ – ПЛОВДИВ 2018 е стъпка към подготовката на “ORPHEUS” – PLOVDIV 2018 is a step towards the preparation Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 of Plovdiv to be a European Capital of Culture in 2019, as well г., както и начало на фестивална платформа за бъдещи as a start of a festival platform for future literary events in the литературни събития в град Пловдив. city of Plovdiv. Първото издание на фестивала събира поети от САЩ, The first edition of the festival gathers together poets from the Франция, Италия, Испания, Германия, Турция, Дания, USA, France, Italy, Spain, Germany, Turkey, Denmark, Israel, Израел, Украйна, Македония, Румъния, Гърция, Сърбия Ukraine, Macedonia, Romania, Greece, Serbia and Bulgaria. и България. “ORPHEUS” – PLOVDIV 2018 is taking place from the 10th Фестивалът се провежда от 10 до 14 май 2018 г. с център until the 14th of May 2018 in the Little Early Christian Малката раннохристиянска базилика, но в неговия Basilica as a festival center, but its activities cover a number обхват влизат и редица други исторически и културни of other historical and cultural spaces in Plovdiv and the пространства в Пловдив и региона. region as well. „ОРФЕЙ“ – ПЛОВДИВ 2018 включва: поетически четения, The festival includes: poetry readings, poetry competition, поетически конкурс, културно-образователен семинар, cultural and educational seminar, writers’ forum and писателски форум и познавателни пътешествия. exploratory trips. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на The project is implemented with the financial support of „Културна програма за Българското председателство на the Cultural Programme for the Bulgarian Presidency of the Съвета на Европейския съюз 2018“ на Национален фонд Council of the European Union 2018 of the National Culture „Култура“ при Министерство на културата. Fund at the Ministry of Culture. Поезия от Европа и света

Poetry from Europe and the World Участници

Participants Alfredo Pérez Alencart (Spain) | Алфредо Перез Аленкарт (Испания) 6 Anna Bagriana (Ukraine) | Анна Багряна (Украйна) 10 Dimitris P. Kraniotis (Greece) | Димитрис П. Краниотис (Гърция) 14 Dragana Evtimova (Macedonia) | Драгана Евтимова (Македония) 18 Gabriella Elisha (Israel) | Габриела Елиша (Израел) 22 George Wallace (USA) | Джордж Уолъс (САЩ) 26 Giuseppe Napolitano (Italy) | Джузепе Наполитано (Италия) 30 Laure Cambau (France) | Лор Камбю (Франция) 34 Milosava Pavlovich (Serbia) | Милосава Павлович (Сърбия) 38 Nicole Barriere (France) | Никол Барие (Франция) 42 Niculina Oprea (Romania) | Никулина Опреа (Румъния) 46 Poul Lynggaard Damgaard (Denmark) | Пол Лингаард Дамгаард (Дания) 50 Riki Daskal (Israel) | Рики Даскал (Израел) 54 Shaip EMËRLLAHU (Macedonia) | Шаип Емерлаху (Македония) 58 Tozan Alkan (Turkey) | Тозан Алкан (Турция) 62 Alfredo Pérez Alencart (Spain) Алфредо Перез Аленкарт (Испания)

Алфредо Перес Аленкарт е роден през 1962 г. в Пуерто Alfredo Perez Alenkart was born in 1962 in Puerto Maldonado, Малдонадо, Перу, понастоящем e професор в Университета Peru. Peruvian-Spanish poet and professor at the University of на Саламанка – Испания. Има публикувани 17 книги, между Salamanca. които „Майка Гора“ (2002), „Чуйте ме, братя мои“ (2009), He has published 17 books, among them: Mother Forest (2002), „Картография на откритията” (2011), „Монархия на Hear Мe, Мy Brethren (2009), Cartography of the Revelations ужаса“ (Антология, 2013). (2011), and Monarchy of the Astonishment (Anthology, 2013). Преведен е на 50 езика и е носител на международната His works are translated into 50 languages and he has received премия за поезия „Орден Висенте Хербаси“ (2009) и на the International Poetry Award “Vicente Gerbasi Medal” (2009) наградата „Хорхе Гилен“ за поезия (2012). and the “Jorge Guillen” Poetry Award (2012).

Стиховете са преведени от Елка Димитрова The poems are translated by Stewart Park

7 > Фарисеите, The Pharisees, Los fariseos, винаги фарисеите Always the Pharisees siempre los fariseos

Писъци и непомерно Shrill voices, wild exaggerations Chillidos, desmesuras изострени езици, в делириум sharpening their tongues, deliriums afilando sus lenguas, delirios крещят за чистота, demanding purity, exigiendo pureza, докато обвиняват... constantly harassing… acosando…

Ненаситни като армия от мравки, Voracious, like an army of ants, Voraces, cual marabunta, хвърлят се дори срещу Възлюбения, they would even attack the Beloved One irían hasta contra el Amado пръснал над главите ни who sprinkled on us que nos regó живителната капка a nutricious drop una nutriente gota радост of joy de alegría

и обилие надежда. and a great measure of hope. y una grande dosis de esperanza.

След врявата, After their wild gesticulations, Tras sus aspavientos, в гнева си in their fury no aceptan paz те не ще приемат мир. they will accept no peace. los embravecidos.

Не ще приемат пение, различно They accept none but the monotonous No aceptan otro sonsonete от своя катехизис рахитичен, chant que el raquítico catecismo сред който по рождение виреят. of the rachitic catechism con el que los acomodaron. with which they have lulled them. Фарисеите, Los fariseos, винаги фарисеите. The Pharisees, always the Pharisees. siempre los fariseos.

< 8 Нека никога не те застига May It Never Happen to You Ojalá que nunca te suceda

Всичко ще се промени съвсем, Things will be very different A ti te tocará otra suerte щом късметът излинее – when good fortune fades away, cuando se aleje la bonanza ще се вгледаш в свития корем, and, when you see their shrunken bellies, y, al mirar en su vientre seco, подир хляба ще се запилееш. you search for your loved-ones’ bread. querrás ir tras el pan para los tuyos.

Ще си новият сред тези, You will be like the newcomer Serás como el recién llegado дето в кофите с боклук се ровят, scavenging at the rubbish dumps que busca comida en la basura и сред тези, под мостовете and sleeping under bridges y debe dormir bajo los puentes дето спят, докато свети горе. while bright lights shine above. mientras todo brilla por arriba.

You had forgotten Ти изгубил си отдавна спомена Tú habías perdido la memoria за гражданството си отколешно, the citizenry of old de esa pasada ciudadanía вързало глада на твойта шия that tied famine round its neck que ataba las hambres a su cuello and shackled work to servitude. y el trabajo a la servidumbre. и превърнало труда в робия. You’ll suffer unthinkable privations Pasarás desmedidas privaciones С трудности огромни ще се хванеш to hold down paltry jobs para lograr empleos miserables на работа, от местните презряна, with excellence and care que los nativos del lugar no desean ще я изпълняваш безотказно that no native worker wants. y tú harás con puntual esmero. с най-прецизното старание. We all travel in the same ship Todos viajamos en un mismo barco Но пътници сме всички в кораб общ, that rises and falls with the tides. que sube y baja con la marea. той с прилива се вдига и снишава, Gold is a vain ambition Por el oro nunca te envanezcas че златото ламтеж е от Лукавия, for tomorrow it may all be gone. pues bien puede faltar mañana. то може още утре да ни изостави. Yes; may it never happen to you. Sí: ojalá que nunca te suceda. Да: нека никога не те застига.

9 > Призив Invocation Invocación

Братко, Brother, Hermano, ти, където и да си, wherever you might be, estés donde estés, разтвори юмруците си unclench your fists, abre los puños и нека никога and may there never y que no vuelvan в ръцете ти оръжие не влезе, be a weapon in your hands again, las armas a tus manos,

и сблъсъкът may conflict que la lucha причина да не става за скъсяване no longer be your reason no insista en acercar на разстоянията, for drawing close, distancias,

нека само думите may only words que solo las palabras да побеждават в спора. arise to win the argument. se levanten y convenzan.

Нека само думите ти убеждават – May only your words persuade, Que convenzan tus palabras, не ударите, not blows or no los golpes ni las нито пък куршумите, bullets, balas, и нека в теб прорасне and may benevolence y que en ti se agigante

благосклонността. rise up within you. la benevolencia.

< 10 Anna Bagriana (Ukraine)

Анна Багряна (Украйна) Анна Багряна е родена в гр. Фастив, Киевска област, през 1981 Anna Bagriana was born in 1981, in the city of Fastiv. She has grad- г. Завършила е украинска филология в Киевския национален uated from the Language Institute of the National University of университет „Тарас Шевченко“. Автор е на 7 стихосбирки, 2 Kyiv “Taras Shevchenko”, with a degree in Ukrainian Language and сборника с пиеси и 3 романа: „Етимология на кръвта“ (Киев, Literature. Anna Bagriana has published 7 books of poetry, 2 collec- 2008), „Такава странна любов“ (Киев, 2010) и „Досадникът“ tions of plays and 3 novels: “The Etymology of Blood” (Kyiv, 2008), (Киев, 2012); както и на книги с разкази, повести, публици- “Such a Strange Love” (Kyiv, 2010) and “The Pesterer” (Kyiv, 2012). стика и приказки за деца. Нейни пиеси са поставяни в Украйна, Awards and prizes: the Ukrainian-German International Prize “Oles САЩ и Македония. Honchar”; “Crowning the Word” competition (2008); “Smoloskyp” Награди: Международната украинско-немска премия „Олес competition for the novel “The Etymology of Blood” (2008); the Гончар“; „Коронация на думата“ (2008); „Смолоскип“ за ро- “Silver Flying Pen” International Literary Award for the translation мана „Коронация на кръвта“ (2008); Международната ли- of a book of poetry by Elisaveta Bagriana (Bulgaria, 2009); Marusia тературна награда „Летящо сребърно перо“ за превода й Beck Literary Prize for the short story “Green Borshch” (WFUWO, на книга с поезия от Елисавета Багряна (България, 2009); Canada, 2009); Grigoriy Skovoroda; the Award of the International Литературната награда „Маруся Бек“ за краткия разказ Mediterranean Academy (Macedonia, 2012); the “Days of Naim” „Зелен борш“ (Канада, 2009); „Григорий Сковорода“; Наградата (“Ditët e Naimit”) International Literary Award for Poetry of на Международната медитеранска академия за поетически Specific Values (Macedonia – Kosovo, 2012); The Panteleymon постижения (Македония – Косово, 2012); Литературната на- Kulish Literary Award for the novel “The Pesterer” (2013). града „Пантелеймон Кулиш“ за романа „Досадникът“ (2013).

Стиховете са преведени от Димитър Христов The poems are translated by Zoran Anchevski

11 > РАЗСТОЯНИЯ DISTANCE ВІДДАЛЬ

Увеличавам разстоянията I increase the distance Збільшую відстань от себе си... до дома, between me and my home, від себе до… дому, ставам невидима I become invisible стаючи непомітною за врагове и приятели. for my friends and foes. для друзів і ворогів.

Все по-лесно е I find it easier now Дедалі легше – да обичам приятелите и враговете, to love my friends and foes, любити друзів і ворогів. да се радвам на поздравите to find enjoyable their greetings Радіти їхнім привітанням. и на проклятията им. and their curses. Їхнім прокльонам. Просто да се радвам. I do rejoice in them. Просто радіти.

Най-сетне So far Нарешті не пестя време I have not regretted the time я не шкодую часу за любов – I’ve given to love— на любов – на големи дистанции at a great distance на великих дистанціях времето губи своите качества, time loses its traits, час також втрачає свої властивості, става невидимо. becomes invisible. стаючи непомітним.

Все по-лесно е да бъда. It’s less and less difficult to be. Дедалі легше – бути.

Все по-тежко е It’s more and more difficult Дедалі важче – да се отдалечавам. to increase the distance. віддалятися.

< 12 КОТВА ANCHOR ЯКІР

Да би било възможно If only I could tie up Якби можна було – към свойто минало да вържа my past до свого минулого прив’язати котва to an anchor якір, и да достигна най-дълбокото на океана, and cast it to the bottom і, досягнувши найглибшого океану, ни миг не бих се колебала of the deepest of oceans викинути його – разом із да я спусна заедно с натрапчивите together with my disquieting надокучливими спогадами – спомени memories – на самісіньке дно, – до самото дъно. I wouldn’t hesitate a moment. я ні на мить не вагалася б. Няма I have nothing Не маю за какво да съжалявам и да се завръщам. to regret, nothing to pay for. за чим шкодувати, що повертати.

Да би било възможно If only I could tie up Якби можна було към свойто настояще да завържа my present до свого теперішнього прив’язати котва, to an anchor якір, за да спра мига and stop for a moment аби спинити мить в безграничен океан от щастие, in the boundless ocean of happiness у безмежному океані щастя, не бих се колебала. I wouldn’t hesitate a moment. я ні на мить не вагалася б. Имам I have enough Маю какво да задържа. to cherish. що утримувати.

Любовта е вечно претоварен кораб Love is an overcrowded ship Кохання – це завжди переповнений или празна лодка без платна, or an empty sailboat, пароплав, това е без значение. but it has no meaning for us. або ж – порожній човен без вітрил, Ние плуваме, We go on sailing немає значення. докато котвата на радостта и мъката until the anchor of sadness or joy Ми пливемо, допоки якір – радості не стигне does not reach чи смутку – дъното. the bottom. не впаде на дно. МОРЕ SEA МОРЕ

Море – като време: A sea—like time: Море – як час: ту много забавено, once too slow, то занадто уповільнене, ту забързано в устрема свой. then too fast in its flow. то надміру прискорене у своєму Море – като жена: A sea—like a woman: плині. ту хладно и тъжно, once cold and sad, Море – як жінка: ту горещо и опасно then hot with dangerous desire. то холодне й сумне, в своите страсти. A sea—like salvation: то гаряче і небезпечне у своїй Море – като спасение: any moment you can swim across пристрасті. щом го преплуваш, and climb on the opposite shore. Море – як порятунок: си вече на другия бряг. A sea—like you: кожної миті можна переплисти його Море – като съвпадение: I dissolve in its embrace і опинитися потойбіч. неочаквано и неслучайно. Море – як випадок: Море – като теб: несподіване і невипадкове. разтапям се в тая прегръдка. Море – як ти: розчиняюся у його обіймах.

< 14 Dimitris P. Kraniotis (Greece)

Димитрис П. Краниотис (Гърция) Димитрис П. Краниотис е роден през 1966 г. в Стомио Dimitris P. Kraniotis was born in 1966 in Stomio (Larissa) in (Лариса) в централна Гърция. Завършил е медицина в central Greece. He studied Medicine at the Aristotle University of Университета „Аристотел“ в Солун. Живее в Лариса и Thessaloniki. He lives in Larissa and works as a medical doctor. работи като лекар. Автор е на 9 книги с поезия: „Следи“ He is the author of 9 poetry books: “Traces” (in Greek, Greece, (1985), „Глинени лица“ (1992), „Измислена линия“ (на гръцки, 1985), “Clay Faces” (in Greek, Greece, 1992), “Fictitious Line” (in английски и френски, 2005), „Дюни“ (на френски и румънски, Greek, English and French, Greece, 2005), “Dunes” (in French and Румъния, 2007), „Ендограма“ (2010), „Еда“ (на френски и Romanian, Romania 2007), “Endogram” (in Greek, Greece, 2010), румънски, Румъния, 2010), „Илюзии“ (на албански, Румъния, “Edda” (in French & Romanian, Romania, 2010), “Illusions”(in 2010), „Оставя гласни“ (на италиански, Италия, 2017) и Albanian, Romania, 2010), “Leaves Vowels” (in Italian, Italy, „Връзка на публично неприличие“ (2018). Главен редактор 2017) and “Tie of Public Indecency” (in Greek, 2018). Dimitris P. на международната антология на английски „Световна Kraniotis is also the editor-in-chief of the international antholo- поезия 2011 г.“ (205 поети от 65 страни). Поезията му е gy in English “World Poetry 2011” (205 poets from 65 countries). преведена на 25 езика. His poetry has been translated in 25 languages.

Стиховете са преведени от Вера Иванова

15 > Движение Moving Μετακόμιση

Ние сме голи сега, We’re naked now, Γυμνοί πια, ние надянахме цветовете, we donned the colors, χρώματα ντυθήκαμε, съблечени думи и гласове, undressed words and voices, λέξεις και φωνές γδύσαμε, ние сме слепи сега, we’re blind now, τυφλοί πια, ние изпихме светлината, we drank the light, το φως ήπιαμε, плувахме в смъртта, swam in death, το θάνατο κολυμπήσαμε, с алкохол и тютюн with alcohol and tobacco με αλκοόλ και τσιγάρα в багажа, in our luggage στις αποσκευές ние лъжесвидетелствахме, we testified falsely, ψευδομαρτυρήσαμε, забравяйки кои сме, forgetting who we are ποιοι είμαστε ξεχάσαμε, построихме живота си върху птица we built our life on a bird πάνω σ‘ ένα πουλί и литнахме отново, and we flew again, τη ζωή μας χτίσαμε просто се преместихме. Translation:simply we moved. και ξαναπετάξαμε, Vassiliki Rapti and Vladimir Boshovich απλώς μετακομίσαμε.

< 16 На покойния поет в To the Dead Poet of Στον νεκρό ποιητή της неизвестност Obscurity αφάνειας (в чест на покойния непубликуван поет) (In honor of the dead unpublished poet)

Μπράβο σου. Добре направено! Well done! Νίκησες! Печелиш! You have won! Δεν πρέπει να λυπάσαι. Не трябва да съжаляваш. You should not feel sorry. Τ’ ανέκδοτά σου ποιήματα Твоите непубликувани стихове Your unpublished poems πάντοτε να θυμάσαι – винаги помни – -always remember- δεν θάφτηκαν, не са изгаряни, have not been buried, δεν λύγισαν не са се огънали haven’t bent στο πέρασμα του χρόνου. под силата на времето. under the strength of time. Σαν το χρυσάφι μες στη γη, Като злато Like gold μένουν, в почвата inside the soil ποτέ δεν λιώνουν. те остават, they remain, Θ’ αργήσουν, те никога не се стопяват. they never melt. όμως θα δοθούν Те могат да са закъснели, They may be late κάποτε στο λαό τους, но ще бъдат дадени but they will be given να του προσφέρουν на хората to their people το γλυκό, αθάνατο καρπό τους. някой ден, someday, да предложат своята сладка, to offer their sweet, вечна същност. Translation:eternal essence. Lemonia Mourka

17 > В миг In a Flash Άψε σβήσε

Ти помете границите, You violated the borders Παραβίασες τα σύνορα които погребаха тяхното which buried their που έθαψαν познание за теб, know thyself, το γνώθι σαυτόν, ти разруши собствените си затвори you destroyed prisons γκρέμισες φυλακές зад завеси, behind curtains πίσω από κουρτίνες възпламенени от turned ablaze by που πυρπόλησε искрата на твоя гняв, the spark of your anger, η σπίθα της οργής σου, без викове, without cries, χωρίς ουρλιαχτά, без шепоти, without whispers, χωρίς ψιθύρους, в миг, in a flash, στο άψε σβήσε, толкова просто беше, that simple it was, έτσι απλά ти роди светлината, you gave birth to light γέννησες φως когато прегърна when you embraced σαν αγκάλιασες това, което не е казано, what isn’t told όσα δεν λέγονται (въпреки че е написано) (although written) (μα γράφονται) в тъмнината. in darkness. στο σκοτάδι. Translation: Manolis Aligizakis

< 18 Dragana Evtimova (Macedonia)

Драгана Евтимова (Македония) Драгана Евтимова е родена през 1984 г. в Скопие. Завършва Dragana Evtimova was born in 1984 in Skopje, Republic of Македонска литература и южнославянски литератури Macedonia. She has a Master’s degree in Macedonian literature със словенски език в Университета „Св. Кирил и Методий“– and Slavic literature at St. Cyril and Methodius University ‑ the Филологически факултет „Блаже Конески“ в Скопие. Faculty of Philology “Blaze Koneski”, Skopje. Published books: Автор на четири книги: “Съществуването на динамиката” ”The Existence of Momentum” (Pthe Prize of the Union of Students (отличена за най-добра поетична книга от Филологическия in the Faculty of Philology, Skopje, 2005); “I’m Somewhere Else” факултет „Блаже Конески“, 2005), “Аз съм някъде другаде” (Magor, 2009); “Through the Concise Footnotes of Time” (PNV, (поезия, 2009), “Бележки по спомняне” (поезия, 2014), “До 2014); “See you soon. E.”, (a novel written in collaboration скоро. Е.” (епистоларен роман в съавторство с Владимир with Vladimir Lukash, 2017). She is a member of the Writers’ Лукаш, 2017). Активно превежда от словенски език. Член e Association of Macedonia. Her novel „See You Soon. E.” was на Дружество на писателите на Македония. На български е published in Bulgarian (2018). издаден романът ѝ „До скоро. Е.“ (2018).

Стиховете са преведени от Елка Димитрова The poems are translated by Maria Chonova

19 > Хората имат време само People Only Find Time Луѓето имаат време за мечтите for Their Dreams само за своите соништа

Някой внезапно ни приближава Someone suddenly draws nearer to us Некој ненадејно нѝ се приближува и бавно отваря вратата на нашата and unhurriedly opens ajar the door of и полека ја отвара вратата од душа our soul. нашата душа. тръгваме We depart одиме стигаме return доаѓаме отново тръгваме depart again повторно заминуваме и също толкова пъти се връщаме and arrive as many times as we depart. и исто толку пати се враќаме.

< 20 Живот с ограничена употреба

Хората заграждат пространството Има дни, около себе си, когато шумът в душите ни издигат стени и огради, строят е по-силен от мълчанието на деня. граници, Глъчката на тълпата е часовник а животът има ограничена употреба. което тиктака с ограничено ползване Има дни, когато старите часовници на батерията. пулсират с животите ни окачени на стените Има самотни очи, над главите ни. които търсят прибежище и сънливи лица, Има дни, които постоянно спят в нощни когато болката се превръща в тъга, влакове. и тъгата в самотност. Когато се изпразнят думите, Всички странични ефекти се остава мълчанието. случват в част от милисекундите. Има дни, когато сме сами Има дни, и нашият дом е далеч. когато старите ръкописи стоят Тези дни са дни с ограничена върху прашните лавици на употреба. библиотеките.

Низ думите на тези редове, никога няма точки.

21 > Life of Limited Use Живот со ограничена употреба

Some days Луѓето го заградуваат просторот Има денови the noise in our souls околу себе, кога бучавата во нашите души is louder than the day’s silence. ѕидаат ѕидови и огради, е погласна од тишината на денот. the crowd’s hassle and bustle is a clock измислуваат граници, Џагорот од толпата е часовник ticking within its limited а животот има ограничена употреба. што отчукува со ограничена battery life. употреба Има денови кога старите часовници на батеријата. Some lonely eyes ги отчукуваат нашите животи seeking shelter закачени на ѕидовите Има осамени очи and drowsy faces над нашите глави. што бараат засолниште constantly sleeping on night trains. и сонливи лица Има денови што постојано спијат во ноќни All side effects кога болката се претвора во тага, возови. occur in a fraction of a millisecond. а тагата во осаменост. Кога ќе се испразнат зборовите, Сите нус појави Some days we are alone останува молкот. се случуваат во дел од our home is faraway. милисекундите. those are limited use days. Има денови кога на прашината во библиотеките, Има денови кога сме сами стојат старите ракописи. и нашиот дом е далеку. Низ зборовите на тие редови, Тие денови се денови со ограничена никогаш нема точки. употреба.

< 22 Gabriella Elisha (Israel)

Габриела Елиша (Израел) Израелската поетеса Габриела Елиша (с псевдоним Ела Бат- Gabriella Elisha (with pseudonym Ella Bat-Tsion) is an Israeli poet, Тисон) е родена през 1954 г. Живее и работи в Йерусалим. born in 1954. She lives and works in Jerusalem, Israel. Gabriella Автор е на 11 книги с поезия, превежда световна поезия Elisha has published 11 books of poetry and has translated poetry от английски и френски език. Редактира и издава списание за from English (Ryokan, Elsa Gidlow) and French (Robert Desnos, поезия „Балкон“ („Mirpesset“) през 1990–1992. Сега е редактор Paul Eluard). In 1990–1992, she worked as an editor of “Balcony” на онлайн списанието за поезия „Огледало“ („Aspaklarya“): (“Mirpesset”) magazine for poetry. Nowadays, she http://aspaklarya.osher.in. Пише есета върху отделни стихо- is the editor of an online poetry magazine named “Mirror” творения и поетически книги. (“Aspaklarya”): http://aspaklarya.osher.in. She also sporadically Габриела Елиша е носител на множество международ- writes short essays on poems and books of poetry. ни награди за поезия. Участник е в 4-тото издание на Gabriella Elisha has been awarded many literary prizes. She has Международния поетически фестивал в Йерусалим, 1997; в participated in the 4th International Poetry Festival in Jerusalem 35-ия Международен поетически фестивал в Ротердам, 2004, (Israel), 1997; in the 35th International Poetry Festival in Rotterdam в 20-ия Международен поетически фестивал „Дни на Наим“ (Netherlands), 2004; and in the 20th International Poetry Festival („Ditët e Naimit“) в Македония, 2016. “Days of Naim” (“Ditët e Naimit”) in Tetovo (Macedonia). Учила е библиотекарство, редактиране на художествен She has studied librarianship, editing and chikong, and works as a текст и чиконг. Работи като редактор за различни издател- proofreader for a number of publishing houses. ски къщи.

Стиховете са преведени от Вера Иванова The poems are translated by the author

23 > Сърцето ми е фенер черен среднощ, My Heart is a Black Torch Tonight, непламтящо дърво Unflaming Wood

Сърцето ми е фенер черен среднощ, непламтящо дърво, My heart is a black torch tonight, unflaming wood но греба, греба в тъмното и светвам лампата (накрая). But I row and row in the dark, and turn on the light (at last) Поезията е вътрешни монолози (и тя е в кавга с мен) Poetry is inner monologues (and it quarrels with me) и е виртуална реалност, модел на света, And is virtual reality, a model of a world написана и излята реалност, излята тъга и сън. Written and poured reality, poured sorrow and dream Понякога съм дете аутист, At times, I am an autistic child свивам света си и натрапчиво се занимавам с него. Shrinking my world and dealing with it obsessively После павирам път и светлината навлиза в душата ми. Afterwards, I pave a way, and light enters my soul (От сега) вътрешните монолози се потапят в малко (From now) the inner monologues dip in a little light - светлина – I intend to Shulamith възнамерявам да съм като Суламит* (A hard interpretative work about the interactions: (трудно за интерпретация произведение за Modifying a physical reality, turning it into a symbol) взаимодействията: модифициране на физическата реалност, превръщането й в символ).

< 24 Зърната ми, моите гърди, нозете ми, моите пръсти

Зърната ми, моите гърди, нозете ми, на безопасно място. --- моите пръсти, Запалвам светлината над моята (И всичките ми желания са главата ми, моите мисли, разцепена цялост и пиша стиховете си, отменени веднага.) от мислите си. (а) моите болезнени злини, моите Канали мои и мостове мои, Утрото ми, моето трептене, кръвта белези, протегнати ръце мои ми (моето полутяло), моята дива тъмнина, размазана Върху покривите (ми) като фигура луната ми е надвесена над моята мъгла, на Шагал. глава, подът. ще вали в моето утре. Модел на синагога, модел на храм, (Вътрешният ми психолог) ключът Душа моя, самотна ти, ще те заведа като формата на тялото ми. за потушаване на моята болка, при лекаря си Диалектическо напрежение мое, хоризонтът ми, моето някъде, в моята вила 6, емпатията на присъствие мое и желания, малка моя точка, в моя център, мой (моята) психоложка. теологически състав мой е написан експлозив, В колежа ми, целостта моя, сред стените ми, моя книга, моя мечта, моя реалност, моите отношения, които трябва да душата е стъкло, режещо моите мое ябълково дърво, мой космос, бъдат охлабени, нозе. мой Господ, аз, отношенията ми, които трябва да Насред епохата ми времето мое е мои герои, мои поети, дипломати бъдат взривени, разполовено. и специално мои провали партито моята психоложка, която трябва да (Душата е) фламинго мое в клетка да се превърне в победа. бъде заменена с котарак, на зоопарк. Глаголи и корени мои, тенденция и (защото тя е мъртва за мен). Моя кутия от слонова кост цел, Плетеният стол и писмото ми, за парчета фантазии (частици на) свързване и изхвърлените мои вещи, издялана отношение, самотност моя. изроненият гипс, имената, с нож Повратна точка, мой предел, мой яростта ми (която) е толкова за миг болезнена. убийство. оттук започва моята пустош Извиках моите пожарникари, да събера мините си и да ги взривя Покрих се с одеялото си и се обвих. My Nipples, My Breasts, My Legs, My Fingers

My nipples, my breasts, my legs, my All I have learned turns into psychic --- fingers energy (And all my wants are cancelled at My head, my thoughts, split of my In order to cross my wilderness once) thoughts To gather my mines and explode them Canals of mine and bridges of mine, My morning, my trembling, my blood In a safe place stretched hands of mine (my half-body) I turn on the light upon my entity, and Upon (my) roofs like a figure of Chagall My moon is hung upon my head, the write my poems A model of a synagogue, a model of a floor (And) my sore evils, my patterns temple, like the shape of my body (My inner psychologist) the key for My wild darkness, aquarelle of fog Dialectical tension of mine, presence of processing my pain It will rain into my tomorrow mine and wants My horizonline, my somewhere My very soul, my solitary one, I will Theological composition of mine is A little point of mine, in my center, take you to my doctor written among my walls explosive of mine In my Villa 6, the empathy of (my) The psyche is glass of mine cutting my A book of mine, dream of mine, reality psychologist feet of mine In my college, my wholeness, In the middle of my period my time has An (apple) tree of mine, cosmos of My relations that should be loosened been bisected mine, my Lord, I My relations that should be exploded (The psyche is) a flamingo of mine Heroes of mine, poets of mine, My psychologist who should be caged in a zoo diplomats exchanged with a torn cat An ivory box of mine And particularly, failures of mine (in) (Because she is dead for me) For pieces of fantasies my party turn into victory The wicker chair and my letter Carved Verbs and roots of mine, tendency and My casting, the broken gypsum, the With a knife purpose names Of (Particles of) conjunction and relation, My rage (which) has been so painful Murder loneliness of mine I called my firemen Turning point, breaking point of mine I covered myself with my blanket and

Джордж Уолъс е смятан за единДжордж от най-продуктивните Уолъс (САЩ) George Wallace is regarded as one of the most prolific poets on the поети на нюйоркската сцена днес, той изнася десетки New York City scene today, he presents dozens of readings every четения всяка година – в Северна Америка, Англия и Европа. year throughout North America, England and Europe. Нe is win- Носител е на множество награди, сред които: Наградата за ner of the CW Post Poetry Prize, Blue Light Poetry Prize, Poetry Kit поезия на колежа „Чарлс Уилям“ – „ЧУ Пост Поетри“ (CW Post Best Book Award, and has been named Grand Prize winner at the Poetry), „Поезия на синята светлина“ („Blue Light Poetry“), Ditet e Naimit Internationally Poetry Festival in Tetovo, Macedonia. „Комплект за поезия“ („Poetry Kit“) за най-добра поетическа In 2018 he will be recipient of the Alexander The Great Gold Medal книга, както и Голямата награда на Международния Prize, the first American to win this Greek award. фестивал за поезия „Дни на Наим“ („Ditet e Naimit“) в Two time Pushcart Prize nominee and four-time NYPA Writer of the Тетово, Македония. През 2018 г. той ще получи Златен Year nominee, he was named first Poet Laureate for Suffolk County медал „Александър Велики“, като така ще стане първият NY in 2003 and National Beat Festival laureate for 2015. американец, на когото е присъждано това гръцко отличие. Wallace is a leading practitioner of the performance-oriented “Post- Два пъти номиниран за наградата „Пушкарт“ и четири Beat” genre. He is author of thirty-one chapbooks, including Poppin пъти – за Писател на годината на асоциация „Ню Йорк Johnny (Three Rooms Press ‘09), EOS: Abductor of Men (Three прес“ (NYPA), Джордж Уолъс е обявен за първи поет Rooms Press ‘12), Simple Blues with a Few Intangibles (Foothills лауреат на окръг Съфолк, Ню Йорк през 2003 г. и за лауреат Press ’16) and Smashing Rock and Straight as Razors (Blue Light на Националния бийт фестивал за 2015 г. Press ‘17). Уолъс е водещ изпълнител в жанра постбийт (Post-Beat), Wallace’s work has been translated into over two dozen languages. подчертано ориентиран е към пърформанса. Автор е на He is currently an adjunct professor of English at Pace University in тридесет и една книги. Творби на Уолъс са преведени на повече Manhattan. от двадесет езика. Понастоящем е хоноруван преподавател по английски език в университета „Пайс“ в Манхатън. Стиховете са преведени от Елка Димитрова Главата на Орфей, която плаваше по Еброс The Head of Orpheus Floating down the Ebros От въздух думите са сътворени и въздухът е онова, в което Words are made of air and it is to air that they will return ще се върнат Trevor Dadson Тревор Дадсън

Дотук се стигна, главата ми да се носи по речното течение, It comes down to this, my head floating downriver, daring to take като едва се осмелява да поеме дъх и да издиша, вече не съм in air and let it out again, no longer in the hearts of women or в сърцата на жени или мъже, жени или мъже, или танцуващи men, women or men or furies dancing, but in the shape of song фурии, а само във формата на песен и с лирата ми, плаваща alone, and with my lyre floating with me, it is a mystery of the край мен, божествена загадка е да се даде присъствие на свят, gods to give presence to the world where presence is absent,

във който точно присъствие отсъства, To sing the pastures and the fields of Thrace that pass me as I go, Да възпявам пасбищата и полетата на Тракия, които ме to sing the Maenaeds with their stones and their bare hands, to отминават, докато се нося, да възпявам Менадите с техните sing the cold light of the glade, calm down nature and tame what камъни и празните им ръце после, да възпявам студената is wild, to give voice to rock and tree, to give voice to the silent светлина на поляните, да укротявам природата и да creatures of pasture and forest, to take their grief and give it back опитомявам дивото, да давам глас на скала и дърво, да давам to them as praise,

глас на безмълвните творения от пасбища и гори, да поемам Before the first snow comes, I mean, before my body is gone тяхната мъка и да им я връщам като възхвала, forever, before there is nothing left of me but voice -- voice to sing Преди да падне първият сняг, а това ще рече преди моето тяло away absence, I in my turn taken in, like air, and given back to да си отиде завинаги, преди от мен нищо да не е останало the world freely, imperfect son of the earth whose song is grief, освен глас – глас, който да изпее отсъствието, а аз на свой ред whose love is Eurydice, the fecundity of earth,

да бъда поет като въздух и сетне свободно върнат на света, How quickly it passes, seasons and sufficiencies, how quickly, несъвършен син на земята, чиято песен е мъка, чиято любов е beauty of song, the powers given us by the gods, power and Евридика, плодородието на земята, magic, and the limitations and consequences, all of it, taken back, Как бързо всичко отминава, сезони и способности, как бързо, this too to be sung as I pass by your homes and fields, as I pass by красотата на песента, силите, въздадени от боговете, мощта singing, on my way to Lesbos and the sea. и чародейството, ограниченията и последиците, всичко – обратно взето, също и това, да бъдете възпети, докато минавам покрай домовете и полята ви, докато отминавам и пея по пътя си към Лесбос и морето. < 28 Сто години сред маргаритките лице и знам кое какво е, кепенците щом паднат. Посочете ми Аз съм прост човек улична котка аз не пътувам изхода и ще си хвана пътя. Посочете ми точния момент ни надалеч, ни току-така, аз не вярвам в чудеса, и ще драсне котката защото времето – то е тела в роден съм тук и не издържам тестовете ви за движение благородство ни мерките ви обичайни за а аз съм търпелив човек и човек на действието успех; бутнете ме и ще ви бутна за отплата, затуй ме – метнете оставете ме като тухла през градинския зид и ще легна там с моя джубокс и бирата ми и ще я караме сред маргаритките за сто години, ако трябва, съвсем добре; да, тук съм се родил, във град сто години – но ще си намеря еша. пристанищен, викаме му рибени глави и валентинки, аз съм прост като въже, момче за стръв и за такъми, моят корпус се жули в дока призори двигателят ми пени омазнените води – нощем, когато сънувам, чайка лети сред орлите и какво, ако вали, аз попивам дъжда като разсол туршиен, пия го до дъно и шампанско го зова. Нека си притичват пристанищните плъхове на воля и аз съм тъй, а вие – толкова ли сте различни, с обеците по ушите и колежанските си дипломи? Щом падне нощ, кой притежава звездите? Наравно духа вятърът за всички, а вълните принадлежат на оня, който ще отплува в тях. Зная, липсва ми чувство за хумор, но поне знам какво ми липсва; моят образ в огледалото е собственото ми

29 > A Hundred Years аmong the Daisies and I am a patient man and a man of action – throw me like a brick over a garden wall and I will lie there I am a simple man an alleycat I do not travel among the daisies a hundred years, if necessary, far or well, I do not believe in miracles, a hundred years -- but I will find my mate. I was born in this place I do not test well for generosity or your ordinary measures of success; push me I will push back, leave me to my jukebox and my beer and we will get along just fine; yes I was born here, a harbor town, we call it fish heads and valentines, I’m simple as rope, a bait and tackle kind of guy, my hull chafes against the dock at dawn, my engine churns oily waters – at night when I dream, a gull flies among eagles and if it rains so what, I soak rain up like pickle brine, I drink it down and call it champagne. Do wharf rats run with their own well so do I -- are you so very different with your earrings or your college degrees? When midnight comes who owns the stars? The wind blows equally on all men, and the waves belong to the man who will sail out into them. I know I lack humor but I also know what I lack; the shape of my face in the mirror is my own face and I know what’s what at closing time. Show me the exit sign I’ll be on my way. Show me a good time and it’s go cat go because time is bodies in motion

< 30 Giuseppe Napolitano (Italy)

Джузепе Наполитано (Италия) Джузепе Наполитано е роден през 1949 г. в Минтурно, Giuseppe Napolitano was born in Minturno (Italy), in 1949. He lives Италия. Живее във Формия, работи като културен опе- in Formia, working as cultural operator. He also founded a collec- ратор. Създава книжната поредица „стаята на поета“ tion of little books: “la stanza del poeta” (the poet’s room), in which („la stanza del poeta”), в която публикуват писатели от several writers of Mediterranean lands have been printed. He’s the Средиземноморието. Организатор е на поетическия фести- organizer of “Voci del Mediterraneo” poetry Festival in his region: вал „Гласове от Средиземноморието“ („Voci del Mediterraneo“). south Latium. Сред последните му книги са: „Лети високо, думо“ („Vola Among his last publishings: Vola alta, parola (2007); Via Crucis alta, parola“), 2007; „Пътят на Кръста“ („Via Crucis“), 2008; (2008); Antologia (poems 1967 – 2007, 2008); Medida de vida Антология. Стихотворения 1967–2007 (Antologia. Poems (2009); Ditet e Naimit (2009); Genius loci (poems to N. Soscia, 1967–2007), 2008; „Мярката на живота“ („Medida de vida“), 2009); Quadernetto (2010); A repentaglio (2015); Seminari di 2009; „Дни на Наим“ („Ditët e Naimit“), 2009; „Геният на мяс- lettura (2015). тото“ (стихотворения на Н. Сошиа) („Genius loci“), 2009; His works have been translated into Spanish, French, Albanian, „Бележниче“ („Quadernetto“), 2010; „В риск“ („A repentaglio“), English, Greek, Arab and other languages. 2015; „Семинари по четене“ („Seminari di lettura“), 2015. Джузепе Наполитано участва в десетки международни фес- тивали за поезия по света, превеждан е на испански, френски, албански, английски, гръцки, арабски и други езици.

Стиховете са преведени от Вера Иванова The poems are translated by Jason R. Forbus

31 > Завръщане в Сет Return to Sète Ritorno a Sète

Белите коне на Камарг The white horses of the Camargue Ti salutano i bianchi cavalli те поздравяват и ароматните greet you and the fragrant garigue di Camargue e la garriga odorosa храсталаци of wind-swept grasses, the pines di erbe nel vento, ti salutano от разлюляни от вятъра треви, of the “Mas de Suède” also greet you i pini del “Mas de Suéde” боровете and the contorted sun-drenched vines e le vigne contorte nel sole на „Mas de Suede“ също те поздравяват Without you Sète is cloaked in sadness Senza te Sète ha un’aria un po’ triste и изкривените обляни от слънце like the two little donkeys – come quella dei due somarelli лозя. in the candid photographs fotografati a sorpresa nell’afa taken in the unpoetic mugginess of a impoetica di un giorno che stanca Без теб Сет тъне в тъга tiring day като двете магаренца Ti salutano brulle colline на непринудените снимки, Rugged hills greet you e campagne ove il tempo è sospeso, щракнати в прозаичната задуха на and fields where time is suspended ti salutano le frotte in vacanza уморителен ден. the hordes of vacationing dei turisti multicolori multihued tourists greet you e le facce serene dei paesani Скалистите хълмове те приветстват and the serene faces of the locals nella siesta dei borghi: и полята, където времето е спряло, at siesta time in the small villages: шарените тълпи от туристи è un continuo rivolgersi a te: на почивка те посрещат it is a continual addressing to you: dove sei perché non ci sei? и ведрите лица на местните хора where are you why aren’t you here? senza te Sète ha l’aria più triste. в часовете на сиеста в селцата: without you Sète seems a little sadder

това е постоянен въпрос към теб: къде си, защо не си тук? Без теб Сет изглежда малко по-тъжен. < 32 Една последна цигара

Скъпи Микеле – както веднъж Тогава се смея сърдечно с теб някой написа – и се връщам към времената, когато казваш, че си загубил давахме малко живот и нещо повече: нещо, което мислехме за дадено, помисли и когато изчезнеше, ние оставахме колко красиво е и ще бъде да сериозни загубиш и знаехме, че от тези моменти отново, за да намериш в края на винаги излизахме със съзнанието друга житейска пътека слънцето (неизбежно) кои трябва да бъдем (е, не непременно утрешната зора) – като се изкатервахме до доброто, да топли тези студени дни истинския вид, и да дава сила на тези, които се разкрито накрая в разтворена ръка. чувстват изцедени. Скъпи Микеле – бих искал да заплача с теб, но ти не плачеш сега, въпреки че трябва да признаеш загубата на карти и (за нещастие) малко в любовта (но хората казват друго), докато хващаш пеперуди и харчиш също понякога стотинки за сандвич или за малко вероятната последна цигара, което ще бъде твой успех. 33 > A Michele Lepore

Then I laugh heartily with you Caro Michele – come scrisse una volta Allora insieme a te rido di cuore going back to all the times we gave qualcuna – che ti sei perso dici ripensando a quante volte abbiamo something we had for granted un po’ di vita e un po’ di più – rifletti avuto and when it vanished we kept a su quanto è bello e sarà bello perdere la certezza di un possesso poi svanito – straight face ancora per avere in fondo al vicolo e ce ne siamo fatti belli in faccia al and we knew that from those moments di un’altra vita il sole (oddio non quello mondo we always came out aware of being dell’avvenire necessariamente...) e sapevamo che da quei momenti (inevitably) who we had to be che riscalda le giornate anche se fredde uscivamo sempre consapevoli di essere – as we climbed up to goodness, the che dà forza a chi non se ne sente più (inevitabilmente) chi si doveva essere true kind Caro Michele – mi vorrei mettere a – nella scalata al bene quello vero revealed at last in a stretched hand piangere da scoprire infine in una mano tesa insieme a te ma tu non piangi adesso malgrado riconosca di aver perso al gioco e pure un po’ (malauguratamente) in amore (nonostante si dica il contrario) acchiappando farfalle e sprecando i centesimi a volte anche quelli per un panino o l’improbabile ultima sigaretta che segnasse un tuo traguardo

< 34 Laure Cambau (France)

Лор Камбю (Франция) Лор Камбю е пианистка и поетеса, живее в Париж. Участвала Laure Cambau is a pianist and poet who lives in Paris. She has par- е в няколко международни фестивала: „Фестивал на меж- ticipated in several festivals around the world, such as “Festival of дународната поезия от три реки“; „Поетическа среща на the International Poetry from 3 Rivers”; “Poetry Meetings of the латинския свят на Морелия“; Мексикански панаир на книга- Latin World of Morelia”; the Book Fair of Mexico; Struga Nights in та; „Стружки вечери“; Тетовския фестивал „Дни на Наим“; Macedonia; Tetovo Festival “Days of Naim”; “International Poetry „Международни поетически срещи в Дакар“; Фестивал на Meetings of Dakar”; “Festival of Poetry” in Novi-Sad, Serbia. She поезията в Нови Сад – както и в различни поетически съби- has also participated in many poetry events both in France and тия във Франция и чужбина. abroad. Лор Камбю е публикувала няколко поетически книги, сред Laure Cambau has published several books of poetry, among които: „Лунатични булеварди“, 1998, „Дом във ваната“, them: “Lunatic Bulevards”, 1998; “Home in the Bath”; “Clouds of „Облаци от обикновени времена“, 2001; „Латифа, малкото Ordinary Time”, 2001; “Latifa, the Little Girl Who Cried Words”; момиченце, което плачеше думи“, музикална приказка с му- “And the Tip of the Angels”, 2005; “The Knife in the Embrace”, 2007. зика от Р. Геню, 2000; „И върхът на ангелите“, 2005; „Ножът For her last book – “Letters to Heavenly Thug Followed by White в прегръдката“, 2007. За своята последна книга – „Писма до without White”, 2010, she was awarded the “Poncetton” prize of небесния гангстер, следван от Бяла без бяло“, изд. „Амонди“, the Society of Men of Letters, as well as the “Simone Landry” and 2010, тя получава наградата „Понсетон“ на Обществото на “Naji Nahman” awards (2015). писателите, както и призовете „Симон Ландри“ и „Найжи Laure Cambau holds a teaching position as vocal accompanist at Нахман“ (2015). Лор Камбю преподава вокално акомпанира- Paris Conservatory, in the class of Leontina Vaduva. In 2010, she не в Консерваторията в Париж. През 2010 г. тя записва диск recorded a disk of romantic music for Piano and Oboe. с романтическа музика за обой и пиано. Стиховете са преведени от Вера Иванова The poems are translated by Zoe Skoulding

35 > * * * * * * * * *

Да спиш далеч от пламъка To sleep far from the flame Dormir loin de la flamme да забравиш камъчето на плътта to forget flesh stone oublier chair caillou хоризонтална молитва horizontal prayer, prière horizontale, ролки в ореола curlers in the halo des bigoudis sur l’auréole да говориш на уличните фенери to speak to streetlights parler aux réverbères да се довериш на златните рибки to confide in goldfish se confier aux poissons rouges да угасиш дърветата to snuff out the trees éteindre les arbres да забравиш човешките оръдия to forget man tool oublier l’homme outil сълзи във вътрешността tears in entrails des larmes dans les entrailles ухаещи на носталгия fragrant with nostalgia parfumées à l’absent да изчезнеш to disappear disparaître далеч от острието, далеч от звяра far from the blade far from the animal loin de la lame loin de la bête и завинаги and for ever et pour jamais да се съединиш с ангела-пазител to be united with the guardian angel s’unir à l’ange gardien на влюбените момичета of love-struck girls pour filles en vrac

< 36 * * * * * * * * *

При сливането на сетивата и езика At the confluence of senses and tongue Au confluent des sens et de la langue обуваш чорапи на дърветата you put socks on trees tu mets des chaussettes aux arbres скриваш с шапка пола на статуите a hat on the sexes of statues un bonnet au sexe des statues и обличаш в думи вътрешните and words on inner butterflies et des mots sur les papillons de пеперуди l’intérieur

37 > Изкупление чрез екстаз Redemption through La rédemption par Ecstasy l’extase

Твоята стая е остров в река от греяно вино, Your room is an island Ta chambre est une île последна следа от вика за on a river of mulled wine sur un fleuve de vin chaud изкупление… last vestige of the cry of redemption… dernier vestige du cri de rédemption... Схрусках татуировката на рамото ти I crunched the tattoo from your J’ai croqué le tatouage de ton épaule потта от костите и вълните shoulder de la sueur des os et des ondes погълнах целия твой оргазъм sweat from bones and waters gobé ta petite mort на яйцата в червено мастило swallowed whole your orgasm des œufs à l’encre rouge смесих ги всички тях red-ink eggs mélangé le tout във вътрешността на ума си mixed them all dans les viscères de mon cerveau тялото ти не ще се побере в главата in the viscera of my brain ton corps ne tient pas dans ma tête ми your body will not fit in my head mais que ton arbre cache ma fièvre но нека твоето дърво скрие but may your tree conceal my fever треската ми

< 38 Milosava Pavlovich (Serbia)

Милосава Павлович (Сърбия) Милосава Павлович (1958) е завършила университета Milosava Pavlovich (1958) has graduated from the Singidunum Сингидунум в Белград, Филологически факултет, специал- University in Belgrade, the Faculty of Philology, Department of ност „Литература и теория на литературата“; а също и Literature and Literary Theory; and the Faculty of Media and Факултета за медии и комуникация. Communications. Милосава Павлович е автор на следните книги с поезия: Milosava Pavlovich has published the following poetry books: „Играчът“ (Литературен клуб “Панчево и Панчевач“, 1983), “The Player” (“Panchevo and Panchevach” Literary Club, 1983), „Играта“ (ИК „Чигоя принт“, Белград, 2012). Участва като “The Game” (Chigoya Print Belgrade, 2012). As an author, she also автор и в поетическия сборник „Стихове с криле и прияте- participated in the collection of poetry “Poems with Wings and ли“, издаден от Литературната асоциация на Сърбия и Friends”, published by the Literary Association of Serbia and the Гражданско общество „Амарант“ през 2016 г. В началото Amarant Civil Society in 2016. In the beginning of 2018, her new на 2018 се очаква да излезе новата й книга със стихотворе- book of poems is supposed to be issued by Chigoya Print Belgrade. ния, която ще бъде издадена от ИК „Чигоя принт“, Белград. Milosava Pavlovich has taken part in many literary festivals and Милосава Павлович е участвала в множество литератур- presentations in Serbia and the region, as well as abroad. ни фестивали в Сърбия и региона, както и в чужбина. Milosava Pavlovich is a member of the National Writers’ Милосава Павлович е член на Международната писател- Association of Serbia, the Association of Voyvodina Writers, ска асоциация на Сърбия, на Асоциацията на писателите the Association of Panchevo Writers and Translators, “Poets от Войводина, на Асоциацията на писателите и прево- of the World” Association, “Arte” Association of Artists, and the дачите от Панчево, на асоциацията „Поети на света“, на Association of the Independent Journalists of Serbia. Асоциация на художниците „Арте“ и на Асоциацията на She lives in Panchevo, Serbia. независимите журналисти на Сърбия. Стиховете са преведени от Елка Димитрова The poems are translated by Alexandra Pavlovich Покупка Shopping Kupovina

Ще си купя куче I will buy a dog Kupiću psa ще си купя любов I will buy love Kupiću ljubav

Край на чакането, No more waiting, Ništa od čekanja надеждите, търсенето hoping, searching nadanja, traženja

Ще стана кучкар I will become a dog person Postaću kučkar всички кучета махат с опашчици all of them wave their little tail Svi oni mašu repićem

Предполагам I guess Valjda će i meni и аз ще успея да отгледам някое I’ll grow one too da izraste

Ще заприличам и аз I will as well resemble Ličiću i ja на моето куче my dog na svog psa

< 40 Диета Diet

Гладна съм! Кой знае, странни са хората. I am hungry! Диета ми трябва, Гладна за сладко, солено, лютиво, това се разбира. Hungry for sweet, salty, spicy, bitter. горчиво. Crunchy, creamy, hard, potable. Хрупкаво, креместо, твърдо, за Аз обаче съм гладна пиене. даже докато пиша това. I fill my body and soul. Satisfying one of my urges. Пълня си тялото, пълня душата си. Няма да стана. Докато утолявам един от нагоните. Не, не. I speak to Freud and Jung while I walk around hospital corridors. Говоря си с Фройд и със Юнг си Диета! говоря Пиши, Милосава, пиши… My body is sick from fat. докато снова из коридорите Most probably my soul too. болнични. I cure it on my own.

Болно е тялото ми от напълняване. But where is the catch? А вероятно душата ми – също. In other urges Нея лекувам сама. Which I renamed and sent into the mouth? Къде ли е грешката? В други нагони които Who knows, people are very strange. преименувам и пращам в устата? I must go on a diet, That’s clear.

41 > Dijeta

But I am hungry Gladna sam! A gladna sam even as I write this. i dok ovo pišem. Gladna slatkog, slanog, ljutog, gorkog. I won’t get up. Hrskavog, kremastog, čvrstog, pitkog. Neću ustati. No, no. Ne, ne. Punim svoje telo i dušu. Diet! Hranim jedan od nagona. Dijeta! Write, Milosava, write… Piši, Milosava, piši... Razgovaram sa Frojdom i Jungom dok šetam po savetu lekara opšte prakse.

Telo mi je bolesno od debljine. Verovatno i duša. Nju sama lečim.

Gde je kvar? U drugim nagonima koje sam prepakovala u usta?

Ko će znati, čovek je čudo. Moram na dijetu, jasno je.

< 42 Nicole Barriere (France)

Никол Барие (Франция) Никол Барие е писателка и преводачка. Директор е на поре- Nicole Barriere is a French poet, writer and translator. She is the дицата „Тонично ударение“ на издателство „Л’Арматон“ и director of “Accent Tonique” collection of L’Harmattan Publisher на асоциацията „Стихотворения от казана“ в Сент-Етиен. and of the Association „The Cauldron Poems“, Saint-Etienne. Nicole Член е на Обществото на писателите, Дома на писателите Barriere is a member of the Society of Men of Letters (Société и Международната асоциация на литературните критици. des Gens de Lettres), the House of Writers and the International Активно ангажирана с проблемите на жените и мира, Association of Literary Critics. Никол Барие e основоположник на инициативата за мир, Being actively engaged with the problems of women and peace, която през 2001 г. издига призив към поетите от целия Nicole Barriere launched the peace initiative which in 2001 raised свят: „1001 стихотворения за мира и демокрацията в a call to the poets from around the world: “1001 poems Афганистан“. Защитава каузата на франкофонията и на for peace and democracy in Afghanistan“. She is a defender of застрашените езици и култури. Участва в журирането на Francophony and endangered languages and cultures. международните фестивали „Антонио Викарио“ в Италия, Nicole Berriere is a part of the international juries of the following „Три реки“ в Канада и „Симон Ландри“ във Франция. festivals: “Antonio Viccario” (Italy), “Three Rivers” (Canada) and Награди: Голямата европейска награда от фестивала “Simone Landry” (France). „Изток – Запад“, Румъния, 2010; Награда за женска поезия Literary awards: European Grand Prix of the “East – West” Festival, „Симон Ландри“, Франция, 2011; Почетна награда за ця- Romania, 2010; “Simone Landry” Prize for Female Poetry, France, лостни постижения, Либия, 2011; Награда за поезия от 2011; Honorary Award for Lifetime Achievement, Lebanon, 2011; Международния фестивал „Дон Луиджи Ди Лиегро“, Италия, International Poetry Prize “Don Luigi Di Liegro”, Italy, 2014; the 2014; Награда за поезия „Менада“ от Международния фес- Poetry Prize “Menada” of “Days of Naim”(“Ditët e Naimit”) festi- тивал „Дни на Наим“, Македония, 2016. val, Macedonia, 2016. Стиховете са преведени от Вера Иванова The poems are translated by Helene Stafford Заточение Exile Exil

Стиснал ме е трън, A thorn holds me tight une épine me serre не ми дава да забравя Stopping me from forgetting m‘empêchant d‘oublier ризата на мъртвите The shirt of the dead la chemise des morts в тялото на думите. In the body of words dans le corps des mots Дърветата на пътя, The trees of the way les arbres du chemin призраци, които няма да се върнат Ghosts who don’t come back revenants sans retour да ядат през нощта To eat of the night à manger de la nuit клонче от къпина. A branch of bramble une branche de ronce Смъртта става градина, Death becomes a garden la mort se fait jardin аз те мислех за горска поляна, I thought you were a clearing je te croyais clairière ето те сред сплетените клонки Here you are in between intertwined te voilà entre branches mêlées на голямата тъга на смъртта, branches dans le grand chagrin de la mort нашата скорошна майка. In the great sorrow of death notre mère à venir Птиците на лъжите Our soon-to-be mother les oiseaux du mentir сред мъртвите The birds of lies parmi les trépasses на гладната земя. Among the dead de la terre affamée. Както трепти думата, така трепти Of the hungry earth. Comme tremblent les mots, que звукът, As tremble the word, so too tremble tremble aussi le son и както птиците в чужда страна The sound et comme les oiseaux en pays étranger си отиват от пътя, заминават си с And like birds in a foreign land sur le chemin s‘en vont et marchent мъртвите. On the way off they go, walking with avec les morts. the dead.

< 44 Жена Woman

Жена-кора от дърво, копнеж да се до космическата прегръдка. Woman bark of tree, a longing to завърне Жена-светлина, прозрачен седеф на return to the very first към най-първата дума от воала, Word of the plant alphabet растителната азбука. на сватбените празненства на Woman ash, the thickness of words Жена-пепел, гъстотата на думите, континента, Worked by the earth изработени от земята. чак до подобието на телата. Woman wave, reflection of the rock Жена-вълна, отражение на скалата, Жена-справедливост, пласт върху made of syllables сътворена от сричките в блестящата пласт лица, In the shimmering silk of hesitant коприна от колебливи заекващи. между везните и меча, която вика за stammers Жена-рождение, пяна, равенство. Woman birth, foam where nestles където гнезди птицата в гневния Жена-музика, течаща вода, носена The bird on the wrathful day of the ден на боговете. до несвършващия край на света, gods Жена-облак, морско вълнение от хорът на Афродита от песните за Woman cloud, the swell of cumulus буреносни облаци солидарността. In the space reddened by proposals в пространството, зачервено от Жена, облечена в голото изящество Woman fairy, a hand laid on the предложения. на своята тишина, anguish of Жена-фея, ръка, положена върху която носи дълбоко врязани в The world, guarding our sleeping страданията на света, тялото рани Woman flame, like the blond open пазеща нашите сънища. от думите на свобода. wings Жена-пламък, слаб като светлите Of a sigh freed by a gentle caress отворени крила на въздишка, Woman lightning, star of the hope of издадена от нежна милувка. the first heard sentence Жена-светкавица, звезда на Of the loved one, until the cosmic надеждата embrace на първото чуто изречение на Woman light, transparent shell of the любимия, Veil, on the continent of wedding 45 > Femme

celebrations until Femme-écorce, envie de retourner au Femme-musique, onde portée à l’infini The bodies are alike premier mot d’un alphabet végétal du monde, chœur Aphrodite des chants Woman justice, layer upon layer of Femme-cendre, l’épaisseur des mots de solidarité. faces que travaille la terre Femme de la grâce nue de son silence Between scales and sword, who shout Femme-vague, reflet du rocher à la peau blessée des mots qui for equality des syllabes dans la moire des contiennent la liberté. Woman music, flowing water carried balbutiements to the Femme-naissance, l’écume où niche Unending end of the world, Aphrodite l’oiseau un jour de colère des dieux choir of the songs of Femme- nuage, la houle des cumulus Solidarity dans l’espace rouge des déclarations Woman clad of the naked grace of her Femme-fée, la main posée sur silence l’angoisse du monde, veilleuse des endormissements which carries in the words of skin- deep wounds Femme-flamme, déliée comme les ailes blondes d’un soupir quand la caresse freedom la délivre Femme-éclair, l’étoile d’espérer la première phrase de l’aimé jusqu’à l’enlacement cosmique. Femme-lumière, la nacre transparente du voile, dans le continent des noces jusqu’à la ressemblance des corps Femme-justice, palimpseste des visages entre balance et glaive, qui crient l’égalité < 46 Niculina Oprea (Romania)

Никулина Опреа (Румъния) Никулина Опреа (1957) е писателка и преводачка. Завършва Niculina OPREA is a poet, translator and essayist. She was born право. Членува в Съюза на румънските писатели и ПЕН, in 1957 in Melinesti and graduated Law. She is a member of the Турция. Живее в Букурещ. Нейни стихове са преведени на Romanian Writers’ Union and PEN, Turkey. Niculina Oprea lives in френски, английски, немски, испански, турски, полски, араб- Bucharest. Her poems are translated in French, English, German, ски, сръбски, албански, китайски, японски, телугу и др. езици. Spanish, Turkish, Polish, Arab, Serbian, Albanian, Chinese, Japanese Книги с поезия: „Във водите на Ахерон“, 1994; „Преминаване“, and Telugu, etc. 1996; „Под тиранията на тишината“, 2000; „Литании на Poetry books: In Acheron’s Waters, 1994; The Passage, 1996; ръба на паметта“, 2002; „През лятото ще бъдеш същата“, Under the Tyranny of Silence, 2000; Litanies at the Edge of the 2004; „Почти черно“, 2004; „Нашият живот и животът на Memory, 2002; Next Summer You Will Be the Same, 2004; Almost другите“, 2008; „Корени през прага“, 2016. Black, 2004; Our Lives and The Lives of Others, 2008; Roots over Международни фестивали: Световен конгрес на по- Thresholds, 2016. етите, Израел, 2012; Конгрес на поетите, Гърция, 2011; International Festivals: World Poets’ Congress, Kfar Saba, Israel, Международен литературен фестивал – Орду, Турция, 2010; 2012; Poets’ Congress, Larissa, Greece, 2011; International Literary Международни литературни дни – Акяка, Турция, 2010; Festival, Ordu, Turkey, 2010; International Literary Days, Akyaka, Международен поетически фестивал – Париж, Франция, Turkey, 2010; International Poetry Festival, Paris, France, 2009; 2009; Международен поетически фестивал „Стихотворен International Poetry Festival “Șiir Istanbul”, Istanbul, Turkey, 2008; Истанбул“, Турция, 2008. International Poetry Festival, Paris, France, 2007. Награди: “AD-VISUMˮ, Бая Маре, 2005; „Нааман“, Либия, 2011; Awards: “AD-VISUM”, Baia Mare, 2005; “Naaman”, Lebanon, 2011; Награда „Дионисос Соломос“, Гърция, 2011; Медал за пости- “Dionysos Solomos”, Larissa, Greece, 2011; Medal for Excellency in жения в поезията и Диплома от 22-рия конгрес на поетите, Poetry and a Diploma, The 22nd Poets Congress. Larissa, Greece Лариса, Гърция, 2011; „Поет на годината“, Албания, 2015. 2011; “The Poet of the Year”, Albania, 2015. Тъмницата на славея The Nightingale`s Night-Hole Temniţa privighetorii

Паякът The spider Păianjenul извива пируети върху сенките на makes pirouettes on the shadows of face piruete pe umbrele somnului. съня. the sleep, Deasupra lui Над него above it, orizonturile împletesc descântece. хоризонтите плетат магии. horizons interweave the spells. Umbrele noastre Сенките ни, Our shadows proiectate în vârful acelor de ceasornic прожектирани на тавана по projected clockwise on the top se apleacă часовниковата стрелка, are arching spre marginea copilăriei. се огъват в арки towards the edge of childhood. към ръба на детството. Cercul în care s-a înnoptat prea The circle in which it sooner gets dark devreme Кръгът, в който първо се стъмва, is the nightingale`s night-hole. este temniţa privighetorii. е тъмницата на славея. I`m following the passing of time Scurgerea timpului Следвам хода на времето through the same sphere. o urmăresc prin aceeaşi sferă. през същата сфера. The harmonies of life Acordurile vieţii Съзвучията на живота are looking for escape from slowness. încep să evadeze din încetineală. трябва да избягат от застоя. The morning ear drums Timpanele dimineţilor Сутрин тъпанчетата unravel the sounds desluşesc sunetele долавят звуците of the round archеs bending. din curbura arcelor de cerc. на огъващи се арки. Стиховете са преведени от Елка Димитрова The poems are translated by Lavinia Puflea, Elka Dimitrova

< 48 Животът на другите и нашият живот The Lives of the Others

Ни страстта, Not the passion, ни ереста, Живея с тази вяра постоянно. nor the heresy, ни брачната халка, врязана в плътта, Собственият ми живот зависи nor the wedding ring incised into the дълбоко, от прозрачността на унижението. flesh, deep down,

ни агломерацията на короната и Пълно примирение. nor the agglomeration between the храмовете crown and temples могат да отнемат радостта от онези Прокажен сън и спомен – като can remove the moment`s joy мигове, когато вълчица, to share, at birth, the blood споделих кръвта си – в раждането – която чака да роди... with my daughters.

с дъщерите си. Спокойствието ще лети към други The church within has fallen down.

Храмът вътре в мен се срина. вечери. Only a divinity can rise me Само божество могло би От непредсказуеми ъгли избликнали, from the body`s shadow under the eyes да ме въздигне от сянката на тялото неназовими извори ще изгасят of the ingenious juggler who juggles пред очите жаждата на прахта, която ще съм from one side to another the lie with a станала. на изкусния жонгльор, който премята face от една страна на друга лъжата с лик of a princess, Когато дойде той, на принцеса, ще го посрещне сянката на булката, love which tastes of ashes, любов със вкус на пепел, която бях, words colder than a lizard`s tail.

думи, по-студени от опашката на и ще открие капана, в който смесвах I want to sponge out my memory, God, гущер. живота на другите с нашия живот. but somebody keeps stealing the fine Искам с фина гъба да изтрия паметта sponge from me. си, Господи, но някой продължава да ми отнема гъбата. and Our Lives Vieţile altora şi vieţile noastre

I breathe all the way this religion. Nu patima, O resemnare totală. My own life is hanging nu erezia, on the humiliation`s lucidity. nici verigheta intrată în carne, adânc, Un somn lepros şi memoria ca o

lupoaică Total resignation, nici aglomerarea dintre creştet şi tâmple ce aşteaptă să fete… nu poate îndepărta bucuria clipei leprous sleep and memory as a she-wolf de a împărţi, la naştere, sângele Pentru alte amiezi va flutura waiting to give birth... cu fiicele mele. seninătatea.

Serenity will fly to other evenings. S-a prăbuşit biserica din mine. Din unghiuri nebănuite,

From unimaginable angles, nebănuite izvoare vor stinge Doar o divinitate mă poate ridica inconceivable springs will quench the setea pulberii care voi fi. din umbra trupului sub privirile thirst of dust iscusiţilor jongleri care trec that I shall be. Când el va veni dintr-o parte în alta minciuna cu chip va găsi umbra miresei celei care am fost, When he will come, de prinţesă, he’ll find the shadow of the bride I was, va găsi capcana în care am amestecat iubirea cu gust de cenuşă, vieţile altora cu vieţile noastre. he’ll find the trap in which I mixed cuvintele mai reci decât coada şopârlei. the lives of others with the lives of ours. Vreau să-mi şterg memoria, doamne, dar cineva îmi tot fură buretele fin.

Respir această religie până la capăt. Propria mea viaţă atârnă de luciditatea umilinţelor.

< 50 Poul Lynggaard Damgaard (Denmark)

Пол Лингаард Дамгаард (Дания) Пол Лингаард Дамгаард е роден на 24 декември 1977 г. Poul Lynggaard Damgaard was born on December 24, 1977 in в Рандерс, но израства в Одер, а понастоящем живее в Randers, but he grew in Odder and nowadays he lives in Aarhus, Аархус, Дания. Завършил е спациалност „Обществено об- Denmark. He has Bachelor degree in Social Education and works разование“ и работи като преподавател по датски език и as a teacher of Danish language and visual arts. визуални изкуства. Since 2012, Poul Lynggaard Damgaard has been performing От 2012 г. Пол Лингаард Дамгаард се изявява като поет, as a poet connected to Aarhus Centre for Literature. (Aarhus, свързан с Центъра за литература в Аархус (Аархус, Дания, Denmark, together with Pafos, Cyprus, was a European Capital заедно с Пафос, Кипър, е Европейска столица на културата of Culture in 2017.) през 2017 г.) Poul Lynggaard Damgaard’s poems are printed in several Стихотворения на Пол Дамгаард Лингаард са публикувани Scandinavian anthologies and Danish poetry collections. He has в няколко скандинавски антологии и датски сборника с по- participated in the International Poetry Festival “Days of Naim” езия. Участвал е в Международния поетически фестивал (“Ditët e Naimit”) – 2017, which took place in Tetovo, Macedonia. „Дни на Наим“ (“Ditët e Naimit”) – 2017 в Тетово, Македония. His poetry contains fragmentary images that stroking various Поезията му съдържа фрагментарни образи, щрихиращи perceptions and feelings. Dreamscapes of town and mind. различни възприятия и чувства. Съновидения на града и мисълта.

Стиховете са преведени от Вера Иванова The poems are translated by Rikke Kirchheiner

51 > Скъпи граде, Dear City, Kære By

Искам да ти разкажа за пропастта I want to tell about the gap between Jeg vil fortælle om husenes между къщите и начина, по който houses and the way the windows mellemrum, og den måde vinduerne прозорците са отвъд всичко. are beyond everything. Do you know er udenfor alting. Kender du noget Знаеш ли нещо за това? Знаеш anything about that? Do you know til det? Og kender du til den måde ли начина, по който кварталите the way neighbourhoods have been bydelene er trukket på en snor са държани изкъсо чрез твоето pulled on a string through your gennem bevidstheden, og den måde съзнание, а групи хора изникват consciousness, and the groups of grupper af mennesker opstår i en по покрайнините на района? Не people emerge on the fringe of an dialog på kanten af et område ? jeg er съм сигурна, че го знаеш. Понякога area? I am not sure you do. Sometimes nemlig ikke sikker på, at du gør, for ципът на балтона ти е долу на the zip of your coat is a downhill nogle gange er lynlåsen i din frakke магистралата, а ти обръщаш гръб, highway and you turn your back, you en nedlynet motorvej, og du vender събличаш палтото си, скачаш във throw your coat off, jump into the ryggen til. Du kaster frakken fra dig, водата и отплуваш. Блясъкът на water and swim away. The shining springer i vandet, og svømmer væk. дългата ти мокра коса е светлината of your long wet hair is the light of Det glinsende i dit lange våde hår на нощното осветено пространство. the night´s illuminated space. On the er lyset fra nattens oplyste rum. På На ъгъла на главния път, където corner of the main road where the hjørnet ud til hovedvejen, hvor det стоеше занемарената къща без neglected house without windows forsømte hus uden vinduer lå før, прозорци, е поставена будка, където used to be, a booth has been placed, er der blevet opstillet en bod, hvor бездните и спомените на сградите where the gaps and the buildings husenes mellemrum og deres minder се продават на посетителите. Дали memories are being sold to visitors. sælges til besøgende. Og var det това беше наистина твоят непознат Was it really your unknown brother, or virkelig din ukendte bror, eller var det брат или беше точно ти, когато was it just you, I looked into the eyes bare dig, jeg så i øjnene dér? погледнах в очите право там? right there? Kærlig hilsen С най-добри пожелания, Best regards, et hus Една къща a house

< 52 Улицата Defense of the Street Gadens forsvar

Следваме те през тълпата. We follow you through the crowd. Vi følger dig gennem Пътища се пресичат безбройно в Roads are crossed countless times in menneskemængden. ума ти. your mind. Veje krydses utallige gange i dit sind. Ти продължаваш напред. You move on. Du går videre. Анонимното лице не е погрешна Anonymous face is not an erroneous Anonymt ansigt er ikke en fejlagtig съдба. destiny. skæbne. Вибриращо прикритие на твоя A vibrating covering of your vision. En vibrerende tildækning af dit syn. поглед. You move on. Du går videre. Ти продължаваш напред. Your condition is weighed in weighing Din tilstand vejes i vægtskåle. Твоето състояние се претегля на scales. Du vandrer blindt i den rette tro. везни. You walk blindly in the right faith. Du går videre. Ти вървиш сляпо в правилната вяра. You move on. Blinkende bjælker dækker dit udsyn. Ти продължаваш напред. Blinking beams cover your view. Ingen kan skelne dig fra den seende. Мигащи лъчи покриват гледката ти. Nobody can distinguish you from the Du går videre. Никой не може да те разпознае като seeing. Øjet ligger øde hen. те види. You move on. I den retning må du gå. Ти продължаваш напред. The eye is deserted. Du går videre. Погледът е безлюден. In that direction you must go. Du bliver genkendt Трябва да вървиш в тази посока. You move on. fra den anden side af gaden. Ти продължаваш напред. You will be recognized Visualitet uden identitet. Ще бъдеш разпознат from the other side of the street. Du går videre. от другата страна на улицата. Visuality without identity. Jeg træder ud på gaden. Визуалност без идентичност. You move on. Ти продължаваш напред. I’m going out on the street. Аз излизам на улицата.

53 > Нула без знаци Nothing without Signs Ingenting uden tegn

Следваш стената докато свърши You follow the wall until it ends Du følger muren ud til den ender с бяла линия. Зад светлината една in a white line. Behind the light one i en hvid linje. Bag lyset en retning посока direction indenom byen for at stå i periferi. в града да застане в периферията. within the city to stand in the Skygger skyller hen over armen Сенки се втурват над ръката periphery. som et træs grene over dig. като клон на дърво над теб. Shadows rush over the arm En fingers afstand mellem mursten Един пръст разстояние между like a trees branch over you. udgør et bølgende hav uden skibe. тухлите One finger spacing between bricks Der skydes til måls mod centrum, съставлява бушуващо море без constitutes a rolling sea without ships. hvor muren bliver til en æske. кораби. There is an aim towards the center, Nederst i bunken ligger en tegning Има цел към центъра, where the wall turns into a box. under byens lyde. където стената се превръща в At the bottom of the pile a drawing is кутия. under the sounds of the city. На дъното на купа се намира рисунка под звуците на града.

< 54 Riki Daskal (Israel)

Рики Даскал (Израел) Рики Даскал е родена в Хайфа, Израел през 1953 г. Завършва Riki Daskal was born in Haifa, Israel in 1953. She graduated Университета в Тел Авив с бакалавърска степен в спе- with a Bachelor of Art degree (BA) from Tel-Aviv University with циалността „Театрознание и литература“. Изучава и specialization in Theatre Studies and Literature. She also studied специалност „Образование“ в Университета в Хайфа. Education in Haifa University and graduated with a Master of Завършва с магистърска степен по „Еврейски изследвания“ Arts (MA) in Jewish Studies from The Schechter Institute. Института „Шехтер“. In 1985 her poetry was first published in an Israeli literary За пръв път публикува поезия през 1985 г. в едно израелско magazine. литературно списание. Six poetry books by Riki Daskal have been published so far: A Досега са излезли шест книги с поезия от Рики Даскал: Line of Light, 1989, Everybody Yearns for a Gesture of Love, 1993, „Линия светлина“, 1989, „Всеки копнее за жест на любов“, Gut Memories, 2000, Shew-Bread, 2007, Imaginative Faculty, 1993, „Инстинктивни спомени“, 2000, „Шу-хляб“, 2007, 2012, As is, 2016. „Въображаем факултет“, 2012, „Както е“, 2016. Riki Daskal is the winner of the 2000 Israeli Alef Competition for Рики Даскал е победител в Състезанието за поезия и проза Poetry and Prose. „Алеф“ през 2000 г. In 2012, she received the Israeli ACUM award for the През 2012 г. тя получава Израелската награда за поощря- Encouragement of Creative Publications. ване на творческите публикации (ACUM). The 2017 Prime minister‘s Prize for Literature Achievements. През 2017 г. – Наградата на Министър-председателя за ли- Riki Daskal is married, she is the mother of four sons and a тературни постижения. grandmother of four grandchildren. Рики Даскал е омъжена, тя е майка на четирима сина и баба на четири внучета. Стиховете са преведени от Елка Димитрова The poems are translated by the author Две стихотворения за Исус Two Poems аbout Jesus

A A Здрач в небесата на Назарет Twilight in the skies of Nazareth Исусе Исусе Jesus Jesus преди хиляда деветстотин и петдесет години one thousand nine hundred and fifty years ago аз момиче зеленооко I a green-eyed girl босоного и диво barefoot and wild щях сигурно да ора would surely have plowed кафявите хълмове на Назарет с теб. the brown Nazareth hills with you. Щях да целувам възпалените ти очи I’d have kissed your inflamed eyes да вдишвам от косата ти пушека на тлеещия тор smelled in your hair the smoke of smoldering dung и да те дърпам с мен по целия път към върха на хълма and dragged you with me, all the way to the top of the hill и да викам и да викам Исусе! Исусе! and shouted and shouted Jesus! Jesus! Виж – има кръв във небето Look – there’s blood in the sky

Б B Рана в прокопаната от кариера планина A wound in the quarried mountain на върха ѝ виждам извисен в последните лъчи at its peak I see mounted in the last rays Исус прикован босоног, с широко отворени очи към Jesus fixed barefoot, wide-eyed to the abyss to бездната the sharpened stones waiting for him at the end of his към наострените камъни дебнещи в края на отчаяния desperate leap. му скок. Now, in a field of ripening sunflowers Сега, в поле от зреещи слънчогледи between Tel Adashim and Ginegar I see, in the fading sheaves между Тел Адашим и Гинегар, his feet bleeding into the valley’s soil. виждам във вехнещите снопи нозете му да кървят в пръстта на долината. < 56 Песен на камъните A Song of the Stones

Като глина в ръцете на дете е меко лицето ми Like clay in the hands of a child my face is soft като скала в ръцете на Бог like a rock in the hands of God вълна след вълна от камъни плисват встрани wave after wave of stones spray to the sides докато прекосявам пустинята when I cross the desert като кораб с добър екипаж like a well-crewed ship всеки камък като дъх като дъх всеки камък every stone like a breath like a breath every stone искам да докосна всеки камък всеки камък I want to touch every stone touch every stone искам да се отрия във всеки камък във всеки камък I want to rub against every stone against every stone да се отрия и да обърна to rub and turn босоного тяло към всеки камък към всеки камък a barefoot body on every stone on every stone a barefoot босоного тяло body да усетя техните кухини да усетя грапавината to feel their hollows feel the roughness грапавината да усетя техните пробождания the roughness to feel their piercings по камъни изкачва се тялото stone breasting body тялото се изкачва по камъни body breasting stone като вино по езика like wine on the tongue като красота в окото like beauty in the eye като болка в слабините like pain in the gut

но на мен малко ми трябва but I made do with little локва от сянка под акацията a puddle of shade under the acacia гледката на антилопите високо на върха the view of antelopes high on the hill дъха на душата в ноздрите ми the soul’s breath in my nostrils

57 > םינבאה תריש עושי לע םיריש ינש דלי דיב רמוחכ םיכר ינפ .א םיהלא דיב עלסכ תרצנ ימשב םימודמד םידדצל םיזתנ םינבא לש םילג םילג עושי עושי תנמוימ הניפסכ רבדמה תא הצוח ינאשכ הנש םישימחו תואמ עשת ףלא ינפל ןבא לכ המישנ ומכ המישנ ומכ ןבא לכו העורפ ,הפחי ,ךתיא תשרוח יתייה ,חטב תעגל ןבא לכב ןבא לכב תעגל הצור ינאו תוקורי םייניע םע הדלי ןבא לכב ןבא לכב ךכחתהל הצור ינאו .םימוחה תרצנ ירה תא ךופהל ךכחתהל תוקולדה ךייניע תא תקשנמ יתייה ףחי ףוג ןבא לכ לע ןבא לכ לע ףחי ףוג ךרעשב םיפרשנה םיללגה ןשע תא החירמ סופסיחה תא שיגרהל ןהלש םיבקנה תא העבגה שאר לא ךרדה לכ ,יתא ךתוא תבחוסו שיגרהל ןהלש הריקדה תא סופסיחה תא ! עושי ! עושי תקעצו תקעוצו ףוגב תשגופ ןבאה תא םימשב םד – הארת ןבאב שגופ ףוגה תא ןושלה תא ןייה ומכ .ב יפויה תא ןיעה ומכ בוצחה רהב עצפ באכה תא ןטבה ומכ תונורחא םיינרק ךותב בוכר האור ינא ושארב לא םוהתל תועורק ויניע ,ףחי ץעננ עושי תא טעומב יתקפתסה ךא .תשאונה הציפקה ףוסב ול תוניתממה תודדוחמה םינבאה הטישה ץע תחת לצ לש תילולש תולישבמה תוינמחה הדשב וישכע רהה הלעמב םיאבצ הארמ רגינגו םישדע לת ןיב יפאבש המשנה תומלענה תומולאב .קמעה תמדאב תותתוש וילגר ,האור ינא

< 58 Shaip EMËRLLAHU (Macedonia)

Шаип Емерлаху (Македония) Шаип Емерлаху (1962) е македонски писател. Учи в университе- Shaip Emёrllahu (1962) is a Macedonian writer. He graduated тите в Прищина и Тирана. Доктор e по литература, лектор в from Prishtina and Tirana Universities. He is a PhD in Literature Тетовския държавен университет. and works as a lecturer at the State University of Tetovo. Shaip Автор е на поетическите книги „Кръщението на годините“ Emёrllahu is the author of the poetry books “The Baptism of Years” (1994), „Изгубеният проект“ (1997) и „По-малката смърт“ (1994), “Broken Project” (1997) and “Lesser Death” (2001). In 2001, (2001). През 2004 Хърватският ПЕН център и Асоциацията на the Orient-Occident Academy in Bucharest published his poetry book писателите в Хърватия публикуват негов поетически сборник “Lesser Death”. In 2004, the Croatian PEN and the Croatian Writers‘ на албански и хърватски. Същата година в Скопие излиза сти- Association published his bilingual book “Poetry” in Croatian and хосбирката му „Дворски сон“. През 2000 Емерлаху събира свиде- Albanian, and in Skopje a book of selected poems of his “Court Dream” телства на очевидци от кланетата в Косово и издава на ал- was printed. In 2000, Emёrllahu edited a book of testimonies of the бански и английски сборника „Ние сведетелстваме“. През 2009 massacres in Kosovo, named “We Witness”. In 2009, in Italy and стихосбирката му „Парцалите на живота“ излиза в Италия England, his book “The Rags of Life” appeared. In 2014 his poetry и Англия, а през 2014 книгата му „Албанският маратон“ – във book „The Albanian Marathon” was published in France. In Japan, Франция. „Дует на пътищата“, поетически диалог на Емерлаху a poetic dialogue of Emёrllahu and Taro Aizu was issued (“Duet of и Таро Аизо, е отпечатана в Япония. През 2017 на китайски Roads”). In 2017, his poetry book “Life‘s Rags” appeared in Mandarine език излиза поетическата му книга „Парцалите на живота“ в language in Taiwan. Poems of his were published in Spanish, Hebrew, Тайван. Превеждан е на испански, иврит, арабски, украински, ко- Arabic, Korean, Ukrainian, Hindi, Turkish, Polish, Catalonian, Bosnian, рейски, хинди, турски, полски, каталунски, бошняшки и др. Шаип etc. Shaip Emёrllahu is the founder and director of the International Емерлаху е основател и директор на Международния поетиче- Poetry Festival “Days of Naim” of already 21 years history. ски фестивал „Дни на Наим“ с 21-годишна история. He has got a Diploma for his contribution in the Bulgarian-Albanian Носител е на Грамота за принос в българо-албанските култур- cultural relations and a Golden Medal “Alexander the Great” from ни връзки и на Златен медал „Александър Велики“, Гърция. UNECSO –Greece. Ябълките на Тетово The Apples of Tetova Mollët e Tetovës

През задружните векове through the concerted centuries nëpër koncerte shekujsh Тетово подрязваше и поливаше Tetova pruned and watered i krasiste e ujiste Tetova своите ябълкови дръвчета. its own apple trees Mollët e veta

Като пушка с патрони от каменна сол like rock salt si kokë kripe ще искаш да избухнеш, you’ll want to burst të vjen të pëlcasësh когато ги забележиш, че са изгнили when you spot them turned rotten kur i sheh tutje от червеи. from maggots si i grin dhëmbi i keq

Накрая in the end fundja те са изяли толкова много, they’ve eaten so much hëngrën aq че зъбите им се изтъпили. their teeth went numb sa t’u mpihen dhëmbët

Тетово, 1989 г. Tetova, 1989 Tetovë, 1989

Стиховете са преведени от Вера Иванова The poems are translated by Craig Czury

< 60 Когато парата облада When the Steam Donned Kur ajrin e vishte avulli въздуха Air

Ти се хвърли You have thrown yourself e fute veten в изпълнение на огнено танго, into a performance of fiery tango në një performancë tangoje afshi от което не мога да откъсна очи. which cannot be torn off my eyes që s‘më shqitet prej sysh

Ти замрази думите ми You froze my words m‘i ngrive fjalët със северни температури, with Northern temperatures me temperaturë Veriu, които мушна в джобовете ми. you put them into my pockets në xhep m‘i fusje

Като играчка за удоволствие Like a toy of pleasure si lodër kënaqësie се предадах в ръцете ти, I surrendered to your hands u jepesha duarve tua

твоят ритуален концерт your ritual concert koncerti yt ritual ме превърна turned me në violina ulërimash във виещи цигулки. into howling violins më kthente

Парата облада въздуха The steam donned air ajrin e vishte avulli навсякъде, Everywhere, gjithandaj, силуети на ангели се спуснаха silhouettes of angels descended silueta engjëjsh zbrisnin

в цивилизацията на божествената into the divine book-civilization në libërqytetërimin hyjnor книга, you have put love dashurinë e fute където ти си поставил любовта with fiery eyes you read Eve and Adam me syzeafshi ma lexoje Evën e Adamin

и с пламтящи очи ми прочете за to me mitin e mëkatimit tallje Адам и Ева you scoffed the myth of sinning me bishërinë e epshit të paanë като осмя мита за съгрешаването with bestiality of unlimited lust с бруталността на безгранична похот. 61 > Когато духът When Spirit Resembles Kur dukja shembëllen наподобява танца на the Dance of the Star vallëzimin e yllit Bad news for Poetry, for the Albanians lajmi i rëndë per Poezinë, për shqiptarët звездата ...The POET died … vdiq POETI Лоша новина за поезията, за албанците… …Поетът умря When the earthquake takes your soul away kur tërmet ju merr shpirti and the stains are broken from this acerbity e thehen leqet nga kjo idhtësi ikjepoeti Когато земетресението отнася душата ти of the poet’s leaving çelni një poezi, и белезите сe откриват от горчивината на open a poem, me zë… напускането на поета, aloud...

започни стихотворение, Poeti do ta ndijë oshëtimën e saj The poet will perceive its sigh високо… meteorshi do të shfaqet meteorite rain will appear në hapsirën e meskalimit Поетът ще долови неговата въздишка, in the space of middle ground

метеоритен дъжд ще се появи Lamtumirën duhet thënë в пространството на средната земя. Time to say farewell

when you are missing Време да кажем сбогом, kur mungon in the rejoicing of poetry... (in Lodève) te shendi i poezisë, … (në Lodeve) когато ти липсваш in the evening hours you prepare us for the orëve të mbrame na përgatit për kumtin… при празнуването на поезията… (в Лодев), news... për vdekje poetike във вечерните часове, когато ни for the poetic death

подготвяш за новината … Time to say farewell Lamtumirën duhet thënë за смъртта на поета.

when the evening of life descends kur zbret mbrëmjejeta Време да кажем сбогом, the poet goes far away poeti ikën larg когато вечерта на живота се спуска, when appearance resembles the star ku dukja e shembëllen yllin поетът заминава далеч, and dances... with the River dhe vallëzon… me Lumin когато духът наподобява звездата Farewell! и танцува… с Реката. Lamtumirë!

Сбогом!< 62 Tozan Alkan (Turkey)

Тозан Алкан (Турция) Тозан Алкан (1963) е роден в Истанбул. Завършва лицея Tozan Alkan was born in 1963 in Istanbul. He graduated from „Галатасарай” и Университета „Богазичи“. Преподава във Galatasaray College and Bosphorous University. He has worked Факултета по чужди езици на Истанбулския университет as a lecturer at Istanbul University, Department of Foreign и е главен редактор на списание ÇN. Член е на Дружеството Languages, and an editor of Ç.N. magazine. He is a member of на турските писатели, на Съюза на преводачите и на the Writers’ Syndicate of Turkey (TYS), Turkish PEN, Turkish ПЕН – Турция. Authors’ Association (ED) and Turkish Translators‘ Organization Поетически книги: „Време и маска“, „И вятърът“, (ÇEVBİR). His poems are translated into many languages and he „Надвечерите на сърцето“, „Отдалече ще дойде при тебе has attended a number of national and international festivals. градът“. Превежда поезия от френски и английски език. В Poetry books: Time and Mask, 2002; Early Evenings of Heart, 2005; негова интерпретация турските читатели се запознават And the Wind, 2007; Death Will Hit the Spot, in English, 2010); The с „Манифест 1918“ и „Избрани стихове“ на Тристан Цара. City Will Come to You, 2014; Naked Dreams, in Bulgarian, 2014; Съставител и преводач е на „Избрани стихове“ от Виктор And The Wind, in Polish, 2013; Open Door, 2014; Death Will Hit Юго; „Балада за затвора Рийдинг“ от Оскар Уайлд, „Избрани the Spot, in Croatian. Tozan Alkan’s poetry is translated in English, стихове“ от Емили Дикинсън; „Френски революционни песни French, Russian, Polish, Portuguese, Bulgarian, Macedonian, 1789“, три поетически книги на Уилям Блейк, една на Филип Chinese and Korean languages. Супо, „Избрано“ от Уилям Бътлър Йейтс и др. Книгите му са Awards: Behçet Aysan Poetry Award, 2011; Metin Altıok Poetry превеждани на английски, френски, руски, полски, португал- Award, 2012. ски, български, македонски, китайски и корейски език. Награди за поезия: „Бехчет Айзан“, 2011; „Метин Алток“, 2012.

63 > Града A City Şehir

Отдалече ще дойде при теб градът, A city will come to you from afar Sana şehir gelecek uzaklardan нарамил мургава любов, ще дойде. will come burdened with a dark esmer bir aşkı yüklenerek gelecek infatuation От клоните на самотно дърво Kimsesiz bir ağacın dallarından болките си, ронейки, ще дойде. From branches of a desolate tree acısını dut gibi dökerek gelecek will come shedding pain like a mulberry След години на чакане в утринната мараня After many a year on a misty morning Yıllar sonra buğulu bir sabah vakti като ранен кон на вратата ти ще дойде. will come to your door like an injured kapına yaralı bir at gibi gelecek horse От прашното оброчище на листа и пера, Kağıdın kalemin tozlu sunağından савана си бял, разкъсвайки, ще дойде. From the dusty altar of paper and pen beyaz kefenini yırtarak gelecek will come galloping, ripping its white

В игра, спечелил ръката, изгубена в shroud любовта, Aşkta kaybedilmiş bir eli kazanıp от забравата на миналото си - ще Winning a hand that had lost in love geçmişini unutmaktan gelecek дойде. will come wiping out its past history entirely Dilin terkisinden, harflerin hızından От лоното на езика, от бързината на söze küskün kelimelerden gelecek буквите, From the saddle of language, from the

от думите, огорчили словото, ще дойде. speed of letters Sana şehir gelecek uzaklardan will come to speech from deeply hurt Отдалече ще дойде при теб градът, words bir halkın içinden geçerek gelecek. преминавайки през един народ, ще дойде. A city will come to you from afar will come passing through a human race. Превод: Кадрие Джесур Translated by Suat Karantay

< 64 Време и маска Time and Mask

Времето е маска; Аз - потънал кораб, без ни един Time is also a mask of regrets, Невинен грях по бялата хартия пасажер на борда, Like a lost stain of ink that commits Мастилено петно от разкаяния Ах, ти, безрък октопод, как ме The first sin on white sheets стисна за гърлото, Не се заключват вратите, ни Как впи зъбите си в мен! Doors can’t be locked from the front отвътре, ни отвън and back Едно и също е в Градината на Отказах се да запиша Everyting is the same in the garden of спомените. Червения стих, откраднат от memories Разпадащо се тяло, напразно любовта, A body fallen into pieces, years spent минали години… Защото вашите влакове бяха без in deceits Щедър на отрова е бръшлянът, гари The poison leaks out of the ivy Ти тръгваш нанякъде с колосана Семафорите ви угасени, мълчанието You leave me in a starched shirt риза, ви - глухо I gather up many things, mostly dead А колко много трупал съм, най-вече Напразно търсих пистолет по bodies смърт, чаршиите, But my own death will collect me one И въпреки това не смея да й се Напразно се оглеждах пред себе си, day доверя зад себе си… Time is also a mask of regrets, Времето е маска; Времето е маска; Like a lost stain of ink that commits Невинен грях по бялата хартия Невинен грях по бялата хартия The first sin on white sheets Мастилено петно от разкаяния Мастилено петно от разкаяния I too flowed into you like pureness Както бяло петно изтича – изтекох Seas cracked, emptiness clung to my и аз Превод: Кадрие Джесур arms Разцепиха се моретата, празнотата I’m a sunken ship devoid of passengers ме хвана, The octopus without arms! how cruelly 65 > Zaman ve Maske you strangled me Zaman da bir maske; pişmanlıkların Vazgeçtim yazmaktan How bloodily you gnawed my brain! Dalgın bir mürekkep lekesi gibi Aşklardan apartılan o kırmızı şiiri, Masum günahıdır beyaz sayfaların. Çünkü istasyonsuzdu trenleriniz, I gave up writing Fenerleriniz ışıksız, suskunluğunuz That red poem dramatized by loves Kilit tutmuyor kapıların önü arkası, sağır As your trains had no platforms to Her şey aynıdır anıların bahçesinde. Boşuna tabancalar aradım çarşılarda approach, Dağılan gövde, kuru sıkı yaşanmış Önümü arkamı boşuna aradım. Lanterns gave no lights, silence was yıllar… deaf, Esirgemiyor zehrini sarmaşık, Zaman da bir maske, pişmanlıkların I tried guns in the bazaars hopelessly, Sen çekip gidiyorsun kolalı gömleğinle, Dalgın bir mürekkep lekesi gibi Frisked myself from top to toe in vain Bense ne çok biriktirmişim, en çok Masum günahıdır sayfaların. ölüm, Time is also a mask of regrets, Yine de güvenemiyorum ölümüme. Like a lost stain of ink that commits The first sin on white sheets Zaman da bir maske; pişmanlıkların Dalgın bir mürekkep lekesi gibi Masum günahıdır beyaz sayfaların.

Ben de beyaz bir leke gibi size aktım, Denizler yarıldı, bana tutundu boşluk, Ben batık gemi, içimde hiçbir yolcu yok, Ah kolsuz ahtapot, nasıl sıktın Translated by Mesut Shenol boğazımı, Nasıl dişledin beynimi?

< 66 Поезия от Пловдив

Poetry from Plovdiv Участници | Participants

Elena Divarova | Елена Диварова 70

Stanislava Stanoeva | Станислава Станоева 74 Elena Divarova Елена Диварова

Елена Диварова е автор на книгите „Луда капка дъжд” Elena Divarova lives and works in Plovdiv, Bulgaria. She has (1991), стихотворения, „Да погледнеш към себе си” (1999), published three books of poetry and one study on the works of литературна анкета със Стефан Памуков, „Влакове” the literary historian Stefan Pamukov. Her works are extensively (2010), стихотворения, „Изкачване с глухарче” (2014), published in Bulgaria, as well as in poetry collections in Germany, стихотворения. Poland, Russia and Serbia. She also translates contemporary Публикува очерци, репортажи, поезия и литературна Russian poetry. She holds an MA in philological sciences and is критика в регионални и национални издания, сред които a member of the Union of Bulgarian Writers, the Philological сп. „Пламък”, в-к „Български писател”, в-к ”Словото днес”, department of the Union of Bulgarian Scientists, the Union of в-к “Учителско дело”, “Литературен вестник”, сп. „Тракия” Bulgarian Journalists and the Association of Plovdiv Writers. (Пловдив), алманах „Културна палитра” (Перник), алманах She has worked many years for the periodical editions of the „Света гора”(Велико Търново), в-к „Литература и общество” Armenian community in Bulgaria. (Варна). Очерци и репортажи в изданията на арменската общност в България – „Хайер”, „Парекордзагани цайн”, „Вахан”. Превежда творби на съвременни руски поети. Нейни творби са поместени в сборници с поезия в Германия, Полша, Русия и Сърбия. Член е на СБП, на Съюза на научните работници в България, на СБЖ и на Дружеството на пловдивските писатели.

The poems are translated by Lilia Tamamdzhieva

69 > Без Less

Без дъно чаши. Bottomless glasses. Погледи без мисъл. Senseless looks. Думи без сърце. Heartless words. Не No

Дано дочакам Hoping to see, да се превърне в нещо he who says „no“ ново казващият „Не!” to say something new! Диагноза Diagnosis

Колко болка тупти So much pain в разширените вени in the varicose veins на времето. of time. Съмни-мръкни Dawn and dusk

Съмва и мръква. At dawn Пусто е в стария двор. the old yard is so bare Съмва и мръква. as at dusk

< 70 Quo vadis Нали умеем да проникнем до всичко съществуващо! на Добри Жотев

А ти оставаш все така далече Къде се криеш, Господи, или пък тук – дълбоко във нещата, от хищнически устремената към теб любов дълбоко до необяснимост. на толкова новоповярвали? И ние продължаваме да търсим. Така са пълни със молитви и сълзи очите ни... Изпълваме бита с едно измислено На глутници се втурваме след всяка твоя от нас твое присъствие – истинска или измислена следа учения, медии, обреди, и – неоткрили те – култове, храмове – стари и нови... един друг се закриваме.

Къде си? Ще преобърнем всички Пирамиди, Отново ли отиваш Хималаите ще разорем, в нови дълбини ще влезем чак в отходните канали на на тази вечно съзидавана от теб Вселена? мегаполисите, Къде отиваш, Господи? ще вкараме в компютърния разум всички Ще продължаваме ли още да те търсим? старопечатни, старозаветни, староверски книги И още да не те достигаме? и ще ги прочетем по новому. И още да не достигаме... И вярваме – ще те открием! Не можеш да избягаш, Господи, от стръвната ни жад да те постигнем, да те притежаваме.

71 > Quo vadis And we continue our search Filling our lives with a fantasy presence – Where are you, God? Teachings, media, rituals, Where are you hiding? Cults, temples, old and new… From the predatory love

Of so many new-believers? Where are you? Our eyes so full of tears and prayers… Are you going again into new depths We rush like pack of wolves Of this perpetual universe? After every real or imaginary sign of you Where are you going, God? And bury each other, when we don’t find you. Shall we continue our search?

And still never reach you? We’ll turn the Pyramids upside down, And still never reach you … We’ll dig the Himalayas, We’ll go down the megapolises’ drain canals, We’ll read all old religious writings And convert them into a computer code… And we believe - we’ll find you! Lord, you can’t escape From our predatory thirst to own you - Because it’s true, we can pervade Into all that is existing.

And yet you are so far Or here in an inexplicable depth.

< 72 Stanislava Stanoeva Станислава Станоева Станислава Станоева e родена в Пловдив. Завършила спе- Born in Plovdiv, Stanislava Stanoeva graduated “Bulgarian циалност „Българска филология“ в ПУ „П. Хилендарски“. philology” at PU “P. Hilendarski “. Автор на стихосбирките „Смъртта на палача“ (1999), She is the author of 4 poetry books – “The Death of the „Полет в камъка“ (2003), „Градове и други острови“ (2009), Executioner” (1999), “A Flight in the Stone” (2003), “Cities and „Теория на всичко“ (2012). other Islands” (2009), “Theory of Everything” (2012). Има множество публикации в български литературни спи- She has numerous publications in Bulgarian literary magazines сания и вестници, както и десетки награди от национални and newspapers, as well as many awards from national and и международни литературни конкурси. international literary competitions. Стиховете й са включени в Международен балкански сбор- Her poems are included in the International Balkan Collection, ник, Истанбул (2007), сборник на Лондонското поетическо Istanbul (2007), a collection of London Poetry Society, London общество, Лондон (2009), сборник „Лирика 2010“ на НДК, (2009), the collection “Lyrics 2010”, National Palace of Culture, София (2011), „Антология на българската поезия – ХХІ век“, Sofia 2011, “Anthology of Bulgarian Poetry XXI century”, Sofia София (2015). (2015). Нейни творби могат да бъдат открити в големите нацио- Her works can be found in major national virtual libraries and in нални виртуални библиотеки и в няколко чуждестранни several foreign electronic journals in the USA, UK and Germany. електронни списания в САЩ, Великобритания и Германия. Her poems have been translated into Turkish, English and Стиховете й са преведени на турски, английски и немски German. език.

The poems are translated by

Svetlana Komogorova-Komata 73 > Щрих A Touch

отлетяха птиците birds flew away призори before dawn

остана без въздух небето the sky remained airless

черният щъркел the black stork заседна на хоризонта - got stranded on the horizon – тъмен кораб на щастието a dark ship of happiness

гледах I was watching небето се ронеше като хляб the sky crumbled like bread троха по троха заваляха първите капки crumb by crumb the first drops fell

утре tomorrow е първият ден на снега is the first day of snow бял като другите щъркели as white as all storks

< 74 Наука Science

стоя и наблюдавам как звездите I stand and watch the stars изпращат своето далечно минало sending away their distant past

живея сред физичните закони I live amongst physical laws които още никой не е виждал which no one has seen yet

гадая по отсечените дънери I read fortunes on cut down boles кога и как ще се роди месията when and how will be born the Messiah

дърветата поникват тъй невинни trees spring up so innocent а после стават кръстове за смелите and then become crosses for the brave

гръбнакът на деня е счупен от умори the day’s spine is broken by many fatigues под патериците му строя гнездо за ангели under its crutches I build a nest for angels

смъртта е обиталище за живите death is a dwelling place for the living последната ни форма на мълчание our final form of silence

75 > Страстна неделя Passion Week

пръсна се времето като светкавица time dispelled like lightning боляха петите от ходене Heels hurt from walking

поисках втората риза от някого I asked someone for the second shirt и ми стана студено в горещото пладне And I felt cold in the scalding hot noontide

бях боса и се научих I was barefoot and I learnt да превръщам предметите в първоматерия To turn objects into primal matter

хлябът покълна в ръцете на грешния In the lands of the sinful one, bread sprouted а аз още се уча по водите да ходя And I’m still learning to walk on water

< 76 Антон Баев, Елка Димитрова Елка Димитрова Съставители Редактор и коректор

Изданието съдържа стихове на авторите, участници в Международния фестивал на поезията „Орфей“ – Пловдив 2018, публикувани и на сайта orpheus-plovdiv.eu

Авторските права на публикуваните в orpheus-plovdiv.eu и отпечатани в настоящия сборник произведения, както и сродните им права (преводачески, съставителски и др.) принадлежат на лицата, които са ги създали (съгласно чл. 5, 9, 11, 12 от Закона за авторското право и сродните му права). Сайтът orpheus-plovdiv.eu и настоящото издание са творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и са обект на авторско право.

Печат: otpechatai.me Фондация „Пловдив ЛИК” ISSN: 2603-350X Alfredo Pérez Alencart (Spain) | Алфредо Перез Аленкарт (Испания) Anna Bagriana (Ukraine) | Анна Багряна (Украйна) Dimitris P. Kraniotis (Greece) | Димитрис П. Краниотис (Гърция) Bulgarian Presidency Dragana Evtimova (Macedonia) | Драгана Евтимова (Македония) of the Council of the European Union Elena Divarova (Bulgaria) | Елена Диварова (България) The project Gabriella Elisha (Israel) | Габриела Елиша (Израел) “International Festival of Poetry International Poetry Festival “Orpheus” “ORPHEUS” – Plovdiv 2018” George Wallace (USA) | Джордж Уолъс (САЩ) was realized with the financial support Plovdiv 2018 of “The Cultural Programme for the Giuseppe Napolitano (Italy) | Джузепе Наполитано (Италия) Bulgarian Presidency of the Council of the European Union 2018” of the Laure Cambau (France) | Лор Камбю (Франция) National Culture Fund Milosava Pavlovich (Serbia) | Милосава Павлович (Сърбия) Nicole Barriere (France) | Никол Барие (Франция) „Международен фестивал на поезиятаПроектът „ОРФЕЙ – Пловдив 2018” Niculina Oprea (Romania) | Никулина Опреа (Румъния) Poul Lynggaard Damgaard (Denmark) | Пол Лингаард Дамгаард (Дания) се реализира с финансовата подкрепата на програма „Културна Riki Daskal (Israel) | Рики Даскал (Израел) програма за Българското Международен фестивал на поезията “Орфей” председателство на Съвета на Shaip Emërllahu (Macedonia) | Шаип Емерлаху (Македония) Европейския съюз 2018” на Пловдив 2018 Национален фонд „Култура“ Stanislava Stanoeva (Bulgaria) | Станислава Станоева (България) Tozan Alkan (Turkey) | Тозан Алкан (Турция)