B l БЪЛГАРСКА ИСТОРИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕИ ПРИ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

КАТЕДРА ПО АРХЕОЛОГИЯ ПРИ СУ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

АРХЕОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

ARCHAELOGY OF THE BULGARIAN LANDS

Под съставишелсшвошо и редакцията на проф. Румен Т. Иванов Compiled and edited by Prof. Rumen T. Ivanov

Том III Volume III

ИВРАЙ - СОФИЯ 2008 IVRAY - SOFIA 2008 СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ III

■"PE-ITOBOP ...... 7 ft — ;C0CT10N ...... 8

Ддсж-д -1 е нова-Мерджанова Е -: - ТЬТ В РИМСКА МИЗИЯ И ТАКИЯ ...... 9 Е- : -ЗОВИ ЧАСТИ НА КОЛЕСНИЦИ ОТ МИЗИЯ И ТРАКИЯ...... 9 =УИЮ И БРОНЗОВИ ОСВЕТИТЕЛНИ ТЕЛА ОТ МИЗИЯ И ТРАКИЯ...... 22 5=С-ЗОВИ СЪДОВЕ...... 28 343sssit3a Nenova-Merdjanova ROMAN COACH AND CHARIOT BRONZE ELEMENTS FROM MOESIA AND THRACIA - : - JGHTING OBJECTS FROM MOESIA AND THRACIA = 3 V A \ BRONZE VESSELS FROM MOESIA AND THRACIA

И>на- Мешеков ~ t r : BE <ОЛЕСНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ FTF Е I в. ся. Хр. (по археологически данни)...... 50 Hinar Meshekov - 3 - .EHICLAR MEANS OF TRANSPORT FOUND IN THE TERRITORY OF BULGARIA : : . 3^D CENTURY A.D. BASED ON ARCHEOLOGICAL FINDS

- a a Кирова 1*E_L _ -СКИ И ФАРМАЦЕВТИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПОСОБИЯ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗВ..... - * -АЯ НА III В Е К...... 65 Чдоедгса Kirova 4KEZ - \D PHARMACEUTICAL INSTRUMENTS AND TOOLS FROM THE BULGARIAN uJBIOS = C V THE END OF THE 1ST CENTURY TO THE 3rd CENTURY A.D.

Sera- 1 , -мана в РММОЮТО ЮВЕЛИРСТВО В МИЗИЯ И ТРАКИЯ...... 97 Зо»зг Dumanov = : Ш - . Е.’, ELRY IN MOESIA AND THRACE Александра Димитрова-Милчева ЛУКСОЗНА КЕРАМИКА - ИМПОРТ И МЕСТНО ПРОИЗВОДСТВО ОТ ТРАКИЯ И МИЗИЯ ПРЕЗ I - III В. СЛ. ХР...... 119 Alexandra Dimitrova-Milcheva IMPORTED LUXURY POTTERY AND LOCAL PRODUCE FROM THRACE AND MOESIA THROUGHOUT THE 1st - 3rd CENTURY A.D.

Светла Петрова-Динева, Румен Иванов КАМЕНОЛОМНИТЕ В МИЗИЯ И ТРАКИЯ ПРЕЗ РИМСКАТА ЕПОХА И КЪСНАТА АНТИЧНОСТ...... 162

Svetla Petrova, Rumen Ivanov QUARRIES IN MOESIS AND THRACE THROUGHOUT THE ROMAN PERIOD AND LATE ANTIQUITY

Христо Терзиев ПАРИЧНА ЕКСПАНЗИЯ В ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ ПРЕЗ РИМСКАТА ЕПОХА....198 Hristo Terziev MONETARY EXPANSION ON MOESIA INFERIOR AND THRACE THROUGHOUT THE ROMAN PERIOD

Лазар Нинов ЖИВОТНИТЕ В МАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА НА ХОРАТА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ ПРЕЗ I -VII В Е К...... 205 Lazar Ninov ANIMALS IN THE MATERIAL CULTURE OF MOESIA AND THRACE THROUGHOUT THE 1st.7th CENTURY СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА*

АГСП Античнью государства Северното Причерноморья (Археология СССР) АИМ Археологически институт с музей при БАН АКБ Археологическа карта на България АОР Археологически открития и разкопки БАН Българска академия на науките БИБ Българска историческа библиотека, София ВДИ Вестник древней истории, Москва ВИА Всеобщая история архитектури, Москва ВИСб Военноисторически сборник, София ВТУ Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий" ГДА НБУ Годишник на Департамент по археология, Нов български университет ГМНМ Годишник на Пловдивския народен музей ГМБ Годишник на музеите в България ГМПО Годишник на музеите в Пловдивска област ГНАМ Годишник на Националния археологически музей, София ГНАМП Годишник на Народния археологически музей в Пловдив ГНБП Годишник на Народната библиотека в Пловдив ГНИМ Годишник на Националния исторически музей, София ГНИПК Годишник на Националния институт за Паметници на културата ГНМ Годишник на Народния музей, София ГПАМ Годишник на Пловдивския археологически музей ГПНБМ Годишник на Пловдивската народна библиотека и музей ГСУ Ифф Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет ГСУ ФЗФ Годишник на Софийския унивепситет, Факултет по западни филологии ГСУ ФИФ Годишник на Софийския университет, философско-исторически факултет ГСУ фКНф Годишник на Софийския университет,факултет по класически и нови филологии ГСУ ФФ Годишник на Софийския университет, филологически факултет ИАД Известия на Археологическото дружество, София ИАИ Известия на археологическия институт, София ИБАД Известия на българското историческо дружество, София ИБАИ Известия на Българския археологически институт, София ИБИД Известия на Българското историческо дружество, София ИВАД Известия на Варненското археологическо дружество ИВИНД Известия на Варненското историческо и научно дружество ИИД Известия на историческото дружество, София ИИМК Известия на Историческия музей Кюстендил ИМСЗБ Известия на музеите в Северозападна България София/Враца ИМЮБ Известия на музеите в Южна България, Пловдив ИМЮИБ Известия на музеите в Югоизточна България ИНБКМ Известия на Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий”, София ИНИМ Известия на Националния исторически музей ИНМВ Известия на Народния музей Варна ИОИМТ Известия на окръжния исторически музей в Толбухин ИПр Исторически преглед, София ИРАИК Известия русского археологическово института в Константинопле ИРИМВТ Известия на Регионалния исторически музей във Велико Търново МИА Материаль! и исследования по археологии СССР МПК Музеи и паметници на културата, София НИМ Национален исторически музей, София НИПК Национален институт за паметници на културата

* Съкращенията са валидни за цялата поредица, като допълнително са добавени и използваните в съответния том. РИМ Регионален исторически музей РП Разкопки и проучвания, София СА Советская археология, Москва СбНУНК Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, София (Министерски сборник) СУ Софийски университет “Св. Климент Охридски” ТВПИ Трудове на Висшия педагогически институт “Братя Кирил и Методий”, Велико Търново

AAPh Acta antiqua Philippopolitana. Studia historica et philologica. Serdicae. AAASHung. Acta Archeologia Academiae Scientiarum Hungaricae. Budapest AJA American Jurnal of Archaeology Ancient Bulgaria Ancient Bulgaria. Papers presented to the International Symposium on the Ancient His tory and Archaeology of Bulgaria, University of Nottingham, 1981. II. Nottingham, 1983 AE Annee epigraphique, Paris AIESEE Association international des etudes du Sud-Est Europeen, Bucarest ANRW Aufstieg und Niedergang der romischen Welt, Berlin - New York BAR British Archaeological Reports, Oxford Bonn. Jahrb. Bonner Jahrbucher BCH Bulletin de Correspondence hellenique, Paris BHR Bulgarian Historical Review, Sofia BRGK Bericht der Romisch-Germanischen Kommission, Frankfurt am Main CIEB Congres international des etudes Balkaniques, Sofia CIL Corpus inscriptionum Latinarum, Berolini CCET Zl. Goceva, M. Oppermann. Corpus cultus equitis Thracii. I. Monumenta orae Ponti Euxini Bulgariae (EPRO, 74). Leiden, 1979 DAA Denkmaler Antike Architektur EABS Etudes de I’Academie Bulgare de Sciences IDR Inscriptiile Daciei romane, Bucure§ti IG Inscriptiones Graecae, Berolini IGBulg. (IGB) G. Mihailov. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae: Vol I (1956), II (1958), III (1961, 1963), IV (1966), I, 2 (1970), V (1995), Serdicae IGR Inscriptiones Graecae ad res Romanas perinentes. Berolini, 1901 sqq. ILBulg. (ILB) B. Gerov. Inscriptiones Latinae in Bulgaria repertae. Inscriptiones inter Oescum et latrum repertae. Serdicae, 1989 IMS Inscriptiones in Moesia Superior ISM Inscriptiile din Scythia Minor, Bucure§ti JDAI Jahrbuch des Deutschen Archaologischen Institute JRGZM Jahrbuch des Romish-Germanischen Zentralmuseums, Mainz JRS The Journal of Roman Studies MDAI, RA Mitteilungen des Deutschen Archaologischen Institute, Romische Abteilung OAI Osterreichisches Archaologisches Institut, Wien OJh Osterreihische Jahreshefte, Wien PBSR Papers of the British School at Rome RA Revue archeologique, Paris Ratiariensia Vol.1 - Studi i materiali Mesici e Danubiani (Bologna 1980), 2 (Bologna 1984), 3 - 4 (Atti del Convegno internazionale sul Limes, Decennalia Ratiariensia, Vidin 1985) (Bologna 1987), Limes 5 (Studi di storia 5) (Bologna 1994) RE Real-Encyclopodie der klassischen Altertumswissenschaft, Stuttgart RPh Revue de philologie, Sofia SCIV(A) Studi §i cercetari de istorie veche (§i arheologie), Bucure§ti TAB Terra antiqua Balcanica, Serdicae - V. Trinovi ThA Thracia antiqua, Serdicae TIR Tabula Imperii Romani ZPE Zeitschrift fur Papyrologie und Epigraphik, Bonn ПРЕДГОВОР

Настоящият трети том на „Археология на българските земи” акцентува предимно на занаятите и художествените занаяти. Бронзът заема особено важно място в бита на римска Мизия и Тракия. Тук колегата Росица Ненова-Мерджанова акцентува върху три направления във всекидневния бит -а етнически пъстрото население: части на колесници, бронзови съдове и лампи. С нивото на медицината и фармакологията в този район на Римската империя -и запознава Надежда Кирова. Направена е основна типология на медицинските .•нструменти. Лекарското съсловие е било на почит сред цивилното и военното население -е само тук, но и в цялата Империя. Александра Милчева проследява пътя на луксозната керамика до нашите земи, ателиетата, начинът на разпространение и не на последно място местните -роизводствени центрове. Очертават се зоните на влияние между Източните и Западните производствени ателиета на римския свят. Боян Думанов прави обстоен анализ на ювелирството в провинциите Тракия и Мизия Горна и Долна Мизия). Камъкът има най-широка употреба в бита на хората. Светла Петрова и Румен Иванов са издирили по-важните каменоломни и кариери в дн. България през римската и ранновизантийската епоха. Направен е преглед на добива на камък в Римската /мперия, както и на различните открити досега каменоломни и кариери по дунавския бряг, между Дунава и Балкана, по Черноморието и южно от Хемус. Христо Терзиев в една относително кратка, но много интересна статия коментира монетната експанзия в двете провинции, като прави съществени заключения за пазара .1 монетосеченето през II и III в. сл. Хр. Последната работа е на Лазар Нинов. Прегледаният остеологичен материал показва каква месна храна са ползвали хората по тези земи. Надявам се този труд да бъде приет добре от специалисти по археология и стара /стория, студенти и любители.

Проф. д. и. н. Румен Т. Иванов БРОНЗЪТ В РИМСКА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

БРОНЗОВИ ЧАСТИ НА КОЛЕСНИЦИ ОТ МИЗИЯ И ТРАКИЯ

Росица Ненова-Мерджанова

Бронзовите части на колесници от Мизия и Тракия представляват значителна като брой и газнообразие група предмети. Най-важният въпрос, свързан с тях, остава възстановяването на функцията местоположението им в конструкцията на колата. Пълен отговор все още няма, тъй като археолозите не ;азполагатс достатъчно редовно разкопани погребения на колесници. По ирония на съдбата и в миналото, :ега, находките от тези комплекси са трудно достъпни за науката. Тъй като обикновено не са в могилния -асип, а са закопани в равния терен до него, преди те често са откривани случайно и непълно, докато сега :ъс съвременни технически средства иманярите ги откриват лесно и целенасочено ги разбиват, обирайки бронзовите украси и захвърляйки железните части, по които би могла да се реконструира колата. През римската епоха в Мизия и Тракия съществуват два основни типа коли - двуколки и четириколки Венедиков 1960, 93 ff.). Като бойно и транспортно превозно средство колесницата с две колела е ззестна от най-древни времена. Популярни изображения на двуколки от нашите земи от предримската е~оха са тези върху стенописите в Казанлъшката гробница или на сребърната фиала от Башова могила до 1. занлий (История на България 1979,138,167). Колите с четири колела също имат древен произход-те са •:ползвани като транспортно средство за хора и товари в равнините. В Мизия (Горна и Долна) и Тракия масовото използване на колите в ежедневието започва към зоедата на II в., след изграждането на стабилна пътна мрежа в двете римски провинции, и употребата м продължава дотогава, докато в тези земи има условия за стопански и социален живот. Местните едри земевладелци - представители на някогашната тракийска аристокрация - са сред главните потребители че продукцията на една толкова сложно организирана индустрия, включваща бронзопроизводство, збоаботка на желязо, дърводелство, кожарство и сарашки занаят. Изключителното богатство на някои :* местните жители очевидно обяснява развитието на такова скъпо производство на луксозни превозни : бедства, които, от една страна, били практични, но от друга, давали на собствениците си възможност да демонстрират благосъстояние и социален статус.

Конструкция на колата и функция на бронзовите части Бронзовите, художествено изработени части на колата могат да имат конструктивна или чисто -е-соративна функция. Въз основа на наличието или отсъствието на т. нар. навършници на върхуосия се :е<онструират два основни вида коли - с висящо и с неподвижно прикрепено шаси (Венедиов 1960, 95). - г и колите с висящо шаси върхуосията представляват дълги около 40 см, извити в долнатаси част дървени .•-/ железни елементи, излизащи вертикално нагоре от хоризонталната ос, на която са прикрепени •слелата. Обикновено дървените части на върхуосията имат двустранно (понякога четиристранно) -елезен или бронзов обков, който следва извивката им и се спуска и върху самата ос (Венедиков 1960, -абл. 64; 75; Schleiermacher 1996, 243, Abb. 36). Укрепването им се налага от тяхната функция - те носят сьзвеното шаси на колата или тази част, която побира пътниците или товара. Самото окачване става с помощта на специални приспособления - навършници на върхуосия, изработени обикновено от бронз, и -сикрепени чрез куха втулка върху стърчащите от двете страни на шасито общо четири върхуосия (при -етмриколките). Навършниците имат конструктивна, но често и декоративна функция. Те се откриват в ~ои основни форми (Венедиков 1960, табл. 65) - вертикална част с отвесно разположена отзад халка; ~=>-овидни с обърнати нагоре и леко завити краища или във форма на висока вертикална втулка с два 'метрични, извиващи нагоре издатъка. През халката, дъгата или двата издатъка преминавали по два v-oro дебели и здрави кожени ремъка, другият край на които е закрепен чрез подвижна халка към шасито Зенедиков 1960, табл. 93). Разгледаните устройства служат като амортисьори, тъй като окаченото по този -ачин шаси виси свободно и се движи в пространството напред-назад и встрани с ограничена амплитуда. За да се улесни завиването на колата, при четириколките халките на предните ремъци са нанизани на _/линдрични железни пръчки, всяка прикрепена успоредно на шасито, по които те могат да се плъзгат и =ъртят свободно (Венедиков 1960, 13, 80; Schleiermacher 1997, 243, Abb. 36). В своето обширно изследване нърху колесниците Ив. Венедиков реконструира четириколките с висящо шаси от нашите земи като гткрити колесници без седалка, с щит отпред и странични парапети, при които качването става отзад Венедиков 1960, 95). Немските изследователи въз основа и на релефни изображения реконструират • зли със същото устройство като открити или закрити, отпред със седалка за кочияша (Schleiermacher ' 997, 206 - 207, Abb. 1 - 2; 228 - 229, Abb. 5-7; Garbsch 1986, 548, Abb. 30). Реконструкцията на шасито на четириколките действително предполага различни варианти в зависимост от тяхното предназначение - за транспорт при по-дълги разстояния или в ролята на съвременен кабриолет, един по-скоро “спортен тип” кола, с която се демонстрира богатство. Другият тип коли, разпространени у нас, според изследването на Иван Венедиков, са четириколките с открито шаси, прикрепено здраво към задната ос, с отвор за влизане отляво и дясно, с щит на предната страна и гръб и седалка на задната (Венедиков 1960, 95). Според данните от редовно разкопано погребение на колесници Д. Николов реконструира открита четириколка с по-висок преден и богато украсен заден щит (Николов 1961,11). фактът, че в Тракия били употребявани коли с различно предназначение и устройство, се доказва от богатата находка от м. Три могили на няколко километра от античната Августа Траяна, където са открити пет чифта впрегнати коне и пет коли с различно устройство и предназначение, две от които с висящо шаси (едната двуколка) (Николов 1961,10). В античността конете са били впрягани чрез хамути, които се поставяли на ярема и са хващали животното около шията (Венедиков 1960, 82). Върху ярема били монтирани вертикално халки с украса отгоре, през които минавали поводите (Венедиков, табл. 94 - 95). Конската сбруя включва всички кожени ремъци и приспособления за впрягане на коня. Тя също била украсявана с метални пластини.

Бронзовите украси към колесниците Реконструкцията на украсата на колите и колесниците е силно затруднена и представяните варианти са хипотетични поради липсата на точни сведения - най-често частите се намират случайно, а понякога, още при самото заравяне те са демонтирани и струпвани на едно място, както при погребението на колесницата от кв. Могилата в Кюстендил (Мешеков, Стайкова 1997, 15). За мястото на украсите може донякъде да се съди и от тяхното устройство: украси с втулки отдолу са били забивани върху вертикални стърчащи елементи, докато тези със странични втулки явно са прикрепвани към хоризонтални елементи. Украсите с халки отдолу най-вероятно били здраво привързвани във вертикално положение към други стабилно закрепени халки, докато тези с | шипове били прикрепвани към дървена основа. Украсите за яреми може да имат чисто декоративна функция или такава. I съчетана с практична - през халките преминават поводите, насочвани така1 към гърба на животното и от там към ръцете на кочияша. При най-опростения| вариант халките са украсени с гравирани орнаменти (Венедиков 1960, 58 № 277 - 278; табл. 51, обр. 174). При останалите, върху халките са поставян!/ вертикално или хоризонтално различни по вид и изработка украси (Венедиков| 1960, табл. 72). Широко разпространени са изящните лети вертикални ажурн» украси за яреми със симетрично разположени растителни и живо­ тински орнаменти (Венедиков 1960, табл. 24; Мешеков, Стайкова 1997, 54 - 55); долната им страна завършва с халка за привързване Обр. 1. Ажурна апликация или с шип за забиване в от четириколка с Висящо дървената част на ярема (обр. шаси от с. Радуловци, 1). По същия начин - чрез шип Кюстендилско Fig. 1. Openwork applique или халка - са прикрепвани и belonging to a four-wheeled украси с форма на могоъгълни chariot with a suspended хоризонтални плочки с апли­ chassis from the village of кации - сребърни бюстове, Radulovtsi, Kyustendil District както е при първата колесница от Шишковци, Кюстендилско (обр. 2) (Венедиков 1960, табл. 16 - 20). Сред яремните украси са и тези от колесница от Ямбол - хоризонтални ажурни или плътни плочки с халка, Обр. 2. Многоъгълна хоризонтална украса, някои с форма на лунула, украсени с разноцветен клетъчен ярем със сребърен бюст от колесница от cj емайл (Венедиков 1960, 57, табл. 50, обр. 172). Върху дървения Шишковци, Кюстендилско ярем и към двата му края били закрепвани чрез шип украси, Fig. 2. Horizontal polygonal plate with a silverf изработени в еднакъв стил с тези, припоени върху халките, bust attached to the yoke of a chariot from the | а между двете дъги на ярема било закрепвано масивно умбо village of Shishkovtsi, Kyustendil District

10 със стърчащ връх с подобна украса (обр. 3) (Венедиков 1960, табл. 94). Към украсата на ярема принадлежат и т. нар. талисмани /ли апотропеи, “защитаващи” животните - антична практика, запазена и до днес под формата на червени пискюли, звънчета и мъниста. Много популярни в разглеждания период били апотропеите с формата на протоме на животно - често глиган /ли козел с извита втулка за прикрепване на рог или зъб от -сивотно (Николов 1961, 14, обр. 8; Венедиков 1960, табл. 51, обр. 173; Пиндиков 1984, № 281). Понякога тази композиция е изцяло излята от бронз (Пиндиков 1984, кат. № 281; Гуляева 2002, рис. 6); има и такива с форма на рог (Венедиков 1960, табл. 28. обр. 96). Както се вижда от едно релефно изображение с •олесница, те били прикрепвани върху ярема (Schleiermacher 997, 213, Abb. 4). Подобни предмети със същата функция на апотропеи са известни и от други провинции (Hansmann/Kriss- =>ettenbeck, 288, No 522). Украсата на конската сбруя включва нагръдници, -сихълбочни плочки и токи (Венедиков 1960, 82). Нагръдниците “ зедставляват декоративни плочки, окачени на верижки върху Обр. 3. Масивно бронзово умбо със сребърни •оженатаяка, покриваща гьрдитенаконя.априхъпбочните плочки бюстове от ярема на колесница от за апликирани отстрани към кожения ремък, опасващ кръста с. Шишковци, Кюстендилско -а животното (Венедиков 1960, табл. 94). Някои от тези украси Fig. 3. Massive bronze centrepiece with silver представляват busts from yoke decoration of a chariot from the маисторски village of Shishkovtsi, Kyustendil District изработени бронзови ажурни плочки със сложна комбинация от декоративни елементи с разнообразна форма в симетрична отворена композиция (обр. 4) (Венедиков 1960, табл. 50, обр. 171; табл. 73). Подобна е и една ажурна плочка с надпис на гръцки, изработена, както изглежда от местен майстор (Венедиков 1960, 108, табл. 31, обр. 114). Токите може да

Обр. 4. Ажурна украса за конска амуниция от -аиионалния археологически институт с музей в София Fig. 4. Horse harness openwork decoration from the '•s:ional Archaeological Institute with Museum in Sofia

имат украса от плътна или ажурна плочка или животински фигури (Венедиков 1960, табл. 73). Украсата на шасито на колесниците остава най-трудна за реконструиране. Много нейни части се откриват по чифт, което с<_оеделя симетричното им разположение, з:<ато единичните фигури, по-големите по згзазмер бюстове или композиции се смятат с зг централни елементи. За положението на Обр. 5. Статуетка на кентавър върху извита хоризонтална у-засите може да се съди по устройствата плочка - част от украсата на колесница от Кабиле, Ямболско ег за прикрепване към корпуса на колесницата. Fig. 5. Bronze statuette of a centaur on a horizontal curving base 1е _ечтрални изображения като бюстът на from Cabyle, Yambol District

11 Херакъл от Могилово, Старозагорско, (Венедиков 1S табл. 25, обр. 78; табл. 26, обр. 79) или седящият Апс от Ямбол (Венедиков 1960; табл. 44, обр. 154, 156) снабдени с вертикални пръчки, излизащи от горнат долната страна, които са били забити в дървени елемен Фигури върху хоризонтални, леко извити плочки са симетрично разположени, приковани върху извит парап чрез припоени към плочката шипове. Такива са кентавр от Кабиле, Ямболско, (обр. 5) (виж също Венедиков 1? табл. 43, обр. 151 и 152; табл. 45, обр. 159), амазонките j Могилово, област Стара Загора (Венедиков 1960, та 26, обр. 82 - 85) и група апликации, представящи пант и тигрици. В реконструкцията на украсата Ив. Венедич комбинира посочените централни и огледални елеме като главна група от украси, прикрепена върху парап на предния щит на колесницата (Венедиков 1960, 37, табл. 91; 93). При тази възстановка обаче някои елемен будят съмнение, което поставя под въпрос цялости предложена реконструкция на шасито. Съмнението идва^ факта, че най-видимата за пътниците част от статуетки стърчащи над парапета - техният гръб - е изработ грубо: при бюста на Херакъл грозно изпъкват вертикалк пръчка и абсолютно необработената повърхност; амазонките фигурата на конете е вертикално “отрязан при отливането и е видима кухината; гърбът на кентавр представлява недовършена при моделирането на восъч^ модел отливка с груба повърхност. Важно е да се отбелех че дори преизползваната, качествено отлята и обработе от всички страни, статуетка на Аполон е била грубо проб от желязната пръчка, без да бъде направен опит, а т о е било възможно, да се замаскират дупката и стьрчаи Обр. 6. Чифт бронзови украси от колесница № 2 край от пръчката на тила. Трудно е да се повярва, че от местността „Трите могили", Старозагорско луксозно превозно средство с многобройни, специг Fig. 6. A pair of bronze decorations from chariot № 2 изработени украси от високо качество, антични from the place Trite Mogili, Stara Zagora District майстори и техните клиетни ще допуснат поде явно несъвършенство. Посочените факти говорят различна реконструкция (в конкретните случаи), която разположените по същата схема елементи трябва да са прикрепени пред закриваща ги отзад вертикална повърхност. Следователно или споменатите части принадлежат към друга кола или реконструкцията на шасито трябва да е различна. При колите с неподвижно шаси подобна реконструкция на украсата предлага Д. Николов въз основа находка in situ (Николов 1960, 12, обр. 5). При нея бронзови херми (обр. 6) фланкират сребърни апликации, монтирани върху гърба на колата, а плочките с обемни фигурки върху тях са прикрепени към хоризонтално издаващи се елементи (Николов et al. 1984, обр. 2). От външна страна, към вертикалните стени на колесницата, били прикрепвани най-често бронзови бюстове на божества и персонажи от митологията. Трудно се установява точното място на разнообразните бронзови украси, припоени към вертикални и хоризонтални втулки. Те могат да бъдат например от парапети на щит или на Обр. 7. Чифт бронзови украси от седалка. Някои са с неясна функция като вертикалните втулки с колесница във формата на ръце от мъжка глава или птици и две противоположни халки, припоени Винарово, Старозагорско, в Национални към основата (Мешеков,Стайкова 1997, 52 - 53, кат. № 39, 40) или исторически музей с форма на разтворени ръце (обр. 7) (виж също Венедиков 1960, Fig. 7. А pair of bronze decorations shaped 54, № 259; табл. 47, обр. 163). Към украсата на дървените шасита as hands from Vinarovo, Stara Zagora Distric (възстановени от Ив. Венедиков като такива на четириколки с now in the National History Museum

12 -еподвижно шаси и седалка) спадат и бронзовите колонки, които *мат обикновена форма, заимствана от архитектурата (Венедиков *960, 56; № 265, табл. 48, обр. 166). Към дървените части на колите били приковавани за украса * широки ковани бронзови ленти. Към някои от са припоени бронзови бюстове; други са ажурно изрязани и украсени с ^осребряване и позлата (Венедиков 1960, 55, № 262, 263; табл. 48, обр. 164, 165). Към този тип украса принадлежи и месингова лента с релефни изображения на бюстове от пловдивска колесница tChergarov 1999, fig. 1). Подобно на мебелите и при колесниците стремежът на античните майстори е бил да се украсят всички видими елементи. ~ака декорация се появява и върху краищата на осите. Най-често ~ва са нанизани на оста бронзови цилиндри с релефно взображение на лъвска глава (обр. 8) (Венедиков 1960, 34, № -07: табл. 27, обр. 86, 88). ° бр1 * Бронзов цилиндър с лъвска „ ’ . глава - накраиник на ос от колесница от Освен бронзови украси, за тракииските колесници са Винарово старозагорско, В Националния <аоактерни и украси от ковано желязо. Най-често те приемат исторически музей гормата на извиващи се ластари и се открояват със своята Fig. 8. Bronze cylinder with a lion’s head - изящност и майсторство при обработката на метала. Видимите ending attached to the axes of a chariot from -асти на някои от тях са украсени с орнаменти, инкрустирани със Vinarovo, Stara Zagora District, nowin the ^себро (Венедиков 1960, 108; табл. 34; 35; 37). National History Museum Някои от колесниците били украсени със сребърни и златни агликации, които добавяли колорит и увеличавали стойността им. * ъм задния стол на колесница от м. Три могили, област Стара Загора, са приковани сребърни плочки - едната с изображение на крилат Амур, разположена в средата, между бронзовите херми, другата с | изображения на божества (Николов 1961,10,11, обр. 5).

Художествен репертоар на бронзовите украси Най-често срещаните изображения сред бронзовите украси за колесници представляват тези на Зожества и други персонажи от митологията. Боговете, които могат да се идентифицират еднозначно те са много. Сред тях изпъква статуетката на приседналия Аполон от ямболска колесница, висока 25 см Е-^едиков 1960, № 245, табл. 44, обр. 154; Филов 16, табл. Ill, обр. 1). Хермес с кадуцей, полегнал на лявата страна, е в комбинация с Херакъл в подобна поза с боздуган върху извити хоризонтални плочки при една ■: -есница от Пастуша (Венедиков 1960, табл. 55Б, обр. 193, 194). Атина с хоризонтална втулка от Дяково, * сстендилско, показва най-семпла изработка (Rousseva-Slokoska 1994, 389, fig. 4). Изображение на i “ зиап с рог на изобилието и съд е седнал върху четвъртита поставка с шип за забиване в дърво (Николов е: а. '984, № 300). От Пауталия произхожда изображение на Дионис с туника, кичури коса, разстлана по заиенете, и венец на главата (Rousseva-Slokoska 1994, 389, fig. 5). Бюстове на Дионис, апликирани към «гьгли плочки, произхождат от с. Винарово, Старозагорско. Оттам са и две апликации с форма на арка, в ! * Z'^-o е представена фигура на Дионис върху постамент, с кратер и факла в ръцете и пантера, изправена -е задните си крака. Като бюст на Дионис може да се интерпретира и едната от бронзовите апликации ~ Силистра (обр. 9 Ь). При него лицето и гърдите са пълни; през рамото е преметната доста схематично ~:-елставена небрида; косата се спуска до раменете, но кичурите не са представени в обем, а чрез _ :глиране; на главата има венец от лозови листа (Atanasov 2001,130, 3.4). Сред най-често срещаните изображения са тези на персонажи от дионисовия тиас. Сред тях изпъква =»"<:злокачественият бронзов бюст на Пан, наметнат с небрида от Пауталия (обр. 10) (Rousseva-Slokoska rV- 391, fig. 7). Детайлите на лицето, брадата, косата и венеца са изработени пластично, изражението е г"раховито и заплашително. Експресивният вид е постигнат и чрез подчертаване на очите и зъбите в : з з-ворената уста посредством инкрустирано сребро. Изображения на млади сатири с плодове (фиг. 11) или с -е.^а (фиг. 12) декорирали апликации към щита или навършници на върхуосия (Cholakov, 2004,108, figs. 11, ‘ I Венедиков 1960, табл. 53, обр. 180; табл. 55, обр. 185-186). Сатири украсяват и кръгли плочки от Винарово, 1~зсозагорско. Един бюст на Силен, украсявал шасито на колесница от Пастуша (Венедиков 1960, табл. 55 Е обр. 195), принадлежи към широко разпространен тип, копиран за украса на легла и пресъздаван във 1Я оссялата на съдове-бюстове (Barr-Sharrar 1987, pis. 8; 12; Nenova-Merdjanova 1997, fig. 11). Ерос, често срещан персонаж сред римските бронзови предмети, е представен от един бюст с птица d ■. хоризонтална втулка от Пауталия (фиг. 13) (Rousseva-Slokoska 1994, 388, fig. 3). ct, Сред митологичните персонажи се откроява образа на Херакъл. Той присъства в различни варианти: като централно изображение с големи размери (височина 29 см) (Венедиков 1960, табл.

13 Обр. 9 а - Ь. Бронзови апликации от колесница от Дуросторум (Силистра) Fig. 9 а • b. Bronze appliques from a chariot from the town of Durostorum (Silistra)

25, обр. 78); като навършници на върхуосия (фиг. (М ешеков/Стайкова, 39); апликации-бюстове към ша (Венедиков 1960, табл. 26, обр. 80; Кънчева-Русева, Велка Игнатов 1996, 22, 30 - 31; табл. XXV, 1); като статуетка цял ръст (фиг. 14) (Венедиков 1960, табл. 47, обр. 162) га статуетка, полегнала върху хоризонтална извита плоч (Венедиков 1960, табл. 55 Б, обр. 194). Това OTKpoflBaj се присъствие върху луксозни, по-скоро “спортен” тл коли не е изненадващо. В периода 2 - 3 в. образът н Херакъл е широко разпространен като такъв асоцииран ся спорта, считан за покровител на силните и смелите. То.' свързан респективно и с термите и е възприеман заеднс атрибутите му, като мощен апотропей. Херакъл присъс~а и като релефно изображение-бюст заедно с още едл приеман за император Каракала, върху месинговата пло1-* от пловдивска колесница (Chergarov 1999, 76, fig. 6). Тук е наметнат с лъвската кожа, докато императорът носи ч плещите си слонска. Появяват се и образи на персонаж свързани с Херакъл - кентаври и амазонки (Венедию 1960, табл. 45, обр. 59; табл. 26, обр. 82 - 85). Две огледални апликации към хоризонтални извп плочки от Пауталия представляват речно божество в образ Обр. 10. Бронзов бюст на Пан от комплект на млад полегнал мъж с делва с изтичаща вода в една! украси на четириколка с висящо шаси от кв. ръка (фиг. 15), оприличаван понякога на Стримон (Мешекса Могилата в Кюстендил Fig. 10. Bronze bust of Pan from a set of Стайкова 1997, 12, 41). decorations belonging to a four-wheeled chariot with Една значителна група изображения прави впечатлени a suspended chassis from the place “Mogilata” in сред украсите към колесници. Това са бюстовете на млад the town of Kyustendil мъже - голобради, с дълга до раменете коса и огърлица

14 Обр. 12. Бронзов бюст на сатир с флейта от кв. Пастуша, близо до Перущица Обр. 11. Бронзов бюст на сатир с плодове от Fig. 12. Bronze bust of a satyr with a pan flute from Jeoemax, Южна България, в Националния археологически Pastusha, near Perushtitsa институт с музей, София 11. Bronze bust of a satyr with fruit form Devetak, South пандантиви около шията. Такива образи има dugaria in the National Archaeological Institute with Museum сред материалите от Пауталия, където те се in Sofia появяват като навършници на върхуосия (фиг. 16) и централна апликация (фиг. 17) (Rousseva-Slokoska 1994, fig. 2; fig. 9). Тези изображения копират множеството подобни съдове-бюстове, широко разпространени през II в. в Римската империя (Nenova-Merdjanova 1997, 105 - 106). фактът, че са представени с шнур с нанизани цилиндрични, кръгли и амфороподобни висулки-апотропеи, говори, че не представляват божества, а модерни за времето образи, заимствани от репертоара на вторично организираното производство на съдове-бюстове в Пауталия например. Подобен бюст принадлежи към украсата на колесница от Силистра (фиг. 9 a) (Atanasov 2001, 130, 3.3). При него прави впечатление засиленото женствено излъчване - закръглени форми, отпуснати рамене, сочни устни, дълга коса, представена на подредени букли. Представена е и огърлица с три пандантива. Върху една кръгла плочка с хоризонтална втулка от колесница от м. Трите могили, Старозагорско стои женски бюст. Върху главата е представена богато украсена диадема, а буйната коса се спуска върху раменете (фиг. 18). в. Към апотропеите, прикрепвани към впряга или шасито С>^г. 13. Бронзов бюст на Ерос от колесница на колесницата, принадлежат изображения на гладиатори ле от кв. Могилата в Кюстендил (фиг. 19), монтирани върху вертикални втулки, някои с халка, =ig. 13. Bronze bust of Eros from a chariot find припоена към долния им край. Такива са известни например ~ ~ ~e place “Mogiiata” in the town of Kyustendil от Тулово, Старозагорско и Любимец, Хасковско (Василев 15 1984, 22 - 26, фиг, 1 - 3; Венедиков 1960, 42). Устройството на тези бронзови украси предполага, че те са били прикрепвани към халките на ярема както описаните изображения на козли или глигани с рог или зъб. Към групата на апотропеит принадлежи и едно изображеие на професионален борец сл Кюстендилско с кичур коса на главата и асиметрични черт на лицето (Nenova-Merdjanova 2002 а, 379, fig. 5). Подобн^ изображения са известни главно от бронзови съдове бюстове от западните римски провинции. За тях също характерни гротескни черти и деформации. Тези образ служели като апотропеи чрез приписваните им качеств; да отблъскват лошия поглед и злите сили посредство! силата и агресивността, внушавани от образа на бореца чрез страховитото изражение на грозното лице (Nenova Merdjanova 2000 b, 303 - 308). Същият ефект имал споре античните суеверия и войнственият образ на гладиатора. Към украсите със силно въздействие като апотропе принадлежи и образът на Медуза, представен от две глав апликации към четириколка от Караново (Кънчева-Русев Велков, Игнатов 1996, 22, 31; табл. XXV, 2; 3). Образът е по-скоро идеализиран, без характерното заплашителн изражение. Косата е представена на разбъркани, обемь представени кичури, а очите са били инкрустирани с късче сребро. Към украсите за колесници принадлежат и изображения на различни животни. Лъвове украсяват най-често края осите, както и хоризонтални втулки и катарами (Венедика 1960, табл. 52, обр. 175; табл. 54, обр. 184; Гуляева, 20

Обр. 14. Бронзова статуетка на Херакъл от Чатал Тепе (колесница 3) в Националния археологически институт с музей, София Fig. 14. Bronze statuette of Heracles from Chatal Tepe (chariot no. 3) я L the National Archaeological Institute with Museum in Sofia

рис. 4). Пантери/тигрици върху хоризонтални плочки фланкират централни изображения (Rousseva-Slokoska 1994, fig. 8). Върху една такава плочка от Силистра е представена тигрица, видът на която показва, че е кърмачка, с лапа върху глава на кон (Atanasov 2001, 130, 3.1). Глава на орел, фланкирана от кобри или лебедови глави, оформя навършници на върхуосия (Венедиков 1960, табл. 30, обр. 107; табл. 55А, обр. 190, 191, 192; Николов 1961, обр. 9). Статуйки на бик са стъпили върху хоризонтални плочки, а конски глави укасяват вертикални втулки (Венедиков 1960, 54, № 257, табл. 24, обр. 76; Гуляева 2002, рис. 5). Често се Обр. 15. Бронзова статуетка на речно божество от антична Пауталия срещат споменатите апотропеи Кюстендилския исторически музей Fig. 15. Bronze statuette of a reclining river deity from ancient Pautalia, in the глигани и козли (фиг. 20). Една Kyustendil History Museum очарователна с реалистичното 16 Обр. 16. Бронзов навършник на върхуосие от с. Дяково, Кюстендилско Fig. 16. Bronze suspension support with a male bust from Dyakovo, Kyustendil District

внушение статуетка на спящо куче украсявала колесница г* Пастуша (Гуляева 2002, рис. 3). Обр. 17. Бронзов бюст от с. Дяково, Анализът на фигуралните бронзови украси За колесници Кюстендилско газкрива, че много от тях показват влияние от елинистически Fig. 17. Bronze bust from Dyakovo, Kyustendil :сразци. Сред тях е статуетката на Аполон с посребрена District га-ггия, направена вероятно по елинистически прототип, «з-то говорят изображения върху монети (филов 1921 -1922, ' Е сл.). Елинистическо влияние показват и украси, специално зсаботени за колесници като фигурите на сражаващи се ::.ч и или кентаврите от Ямболско. Очевидно тези предмети, иакар и датиращи от късноантичната епоха, края на II - началото на IV в., :з продукт на центрове със запазени елинистически традиции, подвластни -а /зточно влияние, каквито могат да се търсят в пределите на провинция ~:акия (Венедиков 1960, 1 0 6 - 108, 111). Сред украсите има и типични за римската епоха персонажи като '^^аторите, бореца и голямата група от бюстове на млади мъже с aw.лети, които демонстрират модни влияния, характерни и за западните тоовинции. Като цяло художественият репертоар на украсите отразява както ~ "одстващата религиозна доктрина, представена от божества и '■лзлогични персонажи, така и широко разпространените суеверия, вь-лътени в образите на разнообразни апотропеи. Ив. Венедиков “сазилно отбелязва, че репертоарът не подсказва някаква специална с\-<ция на колите - например за погребални процесии. Според него той ~с-:*оро издава предпочитание към божества, които могат да се свържат : ~лодородието - логичен избор за богатите тракийски земевладелци Ье-едиков 1960, 104). Вярно е обаче и това, че в тази късна епоха може -е~о да се допусне и случайно съчетаване на различни изображения, понякога дори не са продукт на един център, като се търси по-скоро сративен ефект. Обр. 18. Бронзов бюст c женско изображение от м. Трите Могили, Старозагорско Изработка на бронзовите части на колесници Fig. 18. Bronze female bust Бронзовите части на колесниците - конструктивни или декоративни from the place Trite Mogili, Stara - зб-икновено са лети. Те имат различно качество на отливката и Zagora District

17 допълнителната обработка. При някои, като бюста на Пан от Паут (фиг. 10) (Rousseva-Slokoska 1994, fig. 7), отливката е висококачеств а повърхността й е обработена и полирана прецизно. При други, гладиаторите-украси с втулки от Тулово, област Стара Загора Любимец, област Хасково, личат грешки при отливането и значит поправки (Василев 1984, 22 сл.). Поради факта, че за декорация били използвани най-м чифт симетрично разположени идентични изображения, украсите изработвали не като уникални отливки, оформени от восък поотде; а чрез восъчни отпечатъци от готов негативен модел или в гсг съставни леярски форми. Дефектите на отливките били попра; чрез изрязване на повреденото място и втъкване на правоъ~ бронзова пластинка или чрез по-сложни операции като съединя на повредени части с олово (Василев 1984, 24-26). При прикрепва на украсите към втулки или плочки е използван мек и твърд припой. * запояване чрез разтапяне на метала или съединяване чрез зачук на ръбовете на частите един в друг. При висококачествените ук детайлите на лицето, като извивките на челото, скулите и косата изработени в обем още при восъчния модел. При тези с по-н качество подобни детайли са предадени при допълнителната обра чрез цизелиеране - отнемане на метал от отливката. За предста на детайли се използва и гравиране (издраскване на повърхността^ метала) или пунц (представяне на окръжности или полуокръжн чрез удар с цилиндричен инструмент с остър ръб). Белег за високо качество са и сребърните инкрустации * украсите - очи и зъби, като при бюста на Пан (фиг. 10) от Кюстендил декоративни мотиви при хермите от м. Трит§ могили (фиг. 6). Бронзо украси от Силистра не са изработени във високия художествен стил| италийските произведения, но също имат сребърни инкрустации, тигрицата те са двуцветни и имитират райетата по кожата (Ata~ 2001, 130, 3.1). Бронзовите части, украсени с многоцветен кле емайл, показват високо майсторство. Обр. 19. Бронзова статуетка на гладиатор от с. Любимец, Местно производство и внос Старозагорско Бронзовите украси за колесници от Тракия и Мизия Fig. 19. Bronze statuette of a gladiator създадени в един период от развитието на двете провинции, к from Lyubimets, Stara Zagora District се характеризира c подем на занаятите. След средата на II градовете се разрастват и нуждите на населението предизви организирането на разнообразни и по-сложни производства. Сред е производството на коли, с форми характерни за района, което включва различни занаяти -дърводе

ковашки, кожарски, сарашки и бронзолеярство. Подобно производство било ефективно, поради t o l отделните му части били организирани на едно място, като съчетавали направата на продукти с разл предназначение, и не били тясно специализирани. Така занаятчиите, ангажирани с производство коли, обслужвали и други нужди и това разширявало кръга от потребители на техните продукти. Д пример за това дава организацията на бронзопроизводството в един от големите и богати провинци центрове - Пауталия. В местните ателиета били произвеждани разнообразни предмети като разл статуетки за религиозни нужди и бронзови украси за колесници. За всекидневния живот били н и други предмети като съдове за масло, ползвани в баните. Между бронзовите украси и някои с от района на Пауталия се забелязва ясно сходство. То засяга както репертоара от изображения, и стила и начина на производство. Съдовете-бюстове възникнали като допълнително производ към работилниците за украси за колесници, като тези две дейности взаимно си влияели. Красно, пример за това са пет бюста на Херакъл: един съд за масло и други четири - централни изображен навършници на върхуосия (Nenova-Merdjanova 2002 b, 594-595). Размерите на бюстовете и иконографс им характеристики са еднакви, което показва, че за направата и на петте е използван един и същ мо Някои особености показват, че оригиналното предназначение на модела е било за производство] украси към колесници. Самите украси са и по-прецизно изработени: лицето е по-пластично, предаде: подробности от структурата на лъвската кожа. За производството на една и съща работилница мож се съди и по някои детайли в изработката: по еднакъв начин - чрез врязана междинна линия, а не обемно изграждане са представени устните при един съд-бюст на младеж, бюста на Херакъл и бюст -а млади мъже-навършници на върхуосия, всички от :<з/она на Кюстендил (Мешеков/Стайкова 1998, кат. % 7 ,10, 32). По подобен начин е било организирано ~лс-нзопроизводството и в другите местни центрове. • «хасите за колесници и тези за тоалетни сандъчета г~ -вгуста Траяна също показват сходни иконографски -ести и начин на изработка. Наличие на ателиета за гзсаботка на бронзови украси за явно популярните ~оез периода колесници трябва да се предположи ш за други големи тракийски градове като например ~/липопол и Адрианопол. Сред украсите за колесници има висококачествени тзеамети, чийто произход не е местен. Бюстът на “ з-i от Кюстендил със сребърни инкрустации има гтянмстическо излъчване и много напомня на подобни те гтил и изработка изображения върху дръжки на гоонзови италийски съдове от I в. Два идентични, 'зотивоположно обърнати, бюста на вакханки от десница от Ямбол (Венедиков 1960, табл.45, обр. f ’58), показват високо качество на изработката: zcr.ce полирана повърхност, детайли на лицето, като з^з-^ворените устни и веждите, са изградени в обем, [ int-сгоцветие, постигнато чрез медни и сребърни густации. формата, изработката и конструкцията 1 -е -=зи предмети предполагат, че първоначално са 1 . украса към бронзовия парапет на облегалката Fi9- 20. Bronze protome of a he-goat from Kabyle, Yambol з л -rum) на легло. Тези две апликации и бюстът, District а : *:^-е.-ен от Ив. Венедиков като Ниоба (Венедиков v 1 WS1 -абл. 44, обр. 155), от същата находка имат iv зяигжи паралели като размер, конструкция и изработка сред бронзови украси за легла и подобни н -тееиети от Италия (Barr-Sharrar 1987, pi. 33, С99, С 100, С 101). Хермите от м. Три могили с изящни зесърни инкрустации и главите на Медуза от Караново вероятно също са продукт на ателие извън л з- _лте на България.

:г "закийските колесници в гробни комплекси тс -Находките на колесници принадлежат на богати тракийски гробни комплекси. Като правило те не е* т :-«х.’ват под могилния насип, където се полагат останките и даровете на погребания. Обикновено са ,ат ; з : - : -ожени недалеч в равния терен до него (на 11 м от гробните съоръжения в Караново, Новозагорско), я> -с 'с-якога разстоянието до могилата може да е значително (60 - 80 м при могилите в м. Трите могили, <л, аЕгаст Стара Загора) (Кънчева-Русева, Велков, Игнатов, 1996, 22; Николов 1961,8). За целта бил изкопаван че — зл = - зйто били погребвани конете и колите. За да се спести изкопаването на дълбока яма, често колите 1нс : - ; азглобявани, като в някои случаи дори украсите били струпвани на едно място. Конете се откриват № втзег-ати (Николов 1961, 9; Кънчева-Русева, Велков, Игнатов, 1996, 22, 30). В една яма често има повече Зк — зл-а кола, както при находките от Пастуша, област Ямбол, Шишковци и м. Трите могили (Венедиков, пнг -/колов 1961), и обикновено тяхното устройство е различно. При комплекса от м. Трите могили, чн1= :*зпа заедно с пет разглобени коли и пет чифта коне, са открити, струпани в северната половина KHt-з ямата, разнообразни предмети като стъклени съдове, железен сгъваем стол, меч, бронзови съдове, ...... - -л . - зито и сферичен съд за масло със сцени, представящи подвизите на Херакъл, открит заедно със ■аясггмг/л.и (Николов 1961,13-17, обр. 10-13). ;тв /звън традиционната практика остава погребението на четириколка и коне от с. Тулово, }чиС~зл: загорско, датирано в края на I в. и началото на II в. (Табакова-Цанова, Гетов 1969, 38 f.). Тук те са 1Я or : •: - з-.' под могилния насип в две отделни ями, подобни на гроб 1 от същата могила. Интересно е, че китил • знете, така и разглобената колесница са били изгорени след полагането им в ямите, а заедно с »де»чг— ~е на колата са открити човешки кости. Заравянето на колесници като част от погребалните обряди, о «л з : з .* за устойчивостта на ритуалите, свързани с преминаването в отвъдното при тракийското население ни а : з- ,гге провинции, фактът, че с тази цел от ежедневна употреба били изваждани понякога повече от <е ffci- з -: -а, свидетелства за значителното богатство на семейството на погребания, чре зве" 19 ЛИТЕРАТУРА: Василев 1984: В. Василев. Бронзови статуетки на гладиатори от Тракия. - МПК 1984 № 1, 22 - 27 Венедиков 1960: Ив. Венедиков. Тракийската колесница. София, 1960. Гуляева 2002: Н. Гуляева. Бронзовью украшения фракийских колесниц. Proceedings of the 8th Inte Congress of Thracology "Thrace and the Aegean", Sofia-Yambol, 2000, Vol. II, Sofia, 2002, 775 - 782 История на България, т. I, София, 1979 Кънчева-Русева, Велков, Игнатов 1996: Т. Кънчева-Русева, Кр. Велков, В. Игнатов. Проучвания на н могили в Новозагорско, Гео Прес, 1996 Мешеков, Стайкова 1997: Ю. Мешеков, Л. Стайкова. Антична бронзова пластика I - II век от Исторически музей Кюстендил. София, 1997 Николов 1961: Д. Николов. Тракийски колесници край Стара Загора. - Археология 1961 № 3. Няма стра Николов, Янков, Калчев, Буюклиев 1984: Д. Николов, Д. Янков, Кр. Калчев, Хр. Буюклиев. Античен Окръжен исторически музей Стара Загора. София, 1984 Пиндиков 1984: Ап. Пиндиков (гл. ред.). Художествен бронз от Римската епоха в националния Археоло музей при БАН. София 1984 Табакова-Цанова, Гетов 1969: Г. Табакова-Цанова, Л. Гетов. Могилни погребения от с. Тулово, Староз окръг. - Археология 1969 № 4, 29 - 40 филов 1921/22: Б. филов. Две бронзови статуйки на Аполона. - ИБАИ, 1,1921 - 1922,1 - 20 Atanasov 2001: G. Atanasov. Das Romische Wagengrab von Silistra (Bulgarien). - In: (F. Daim, T. Kiihtreiber, Sein & Sinn. Burg & Mensch. Niederosterreihische Landesausstellung 2001. St. Polten Barr-Sharrar 1987: B. Barr-Sharrar. The Hellenistic and Early Imperial Decorative Bust. Philipp von Zabern 1987 Chergarov 1999: N. Chergarov. Conservation and Restoration of Brass Application of Roman Emperor’s Charic Philippopolis. - Archaeologia Bulgarica, III, 1999 № 1, 71 - 77 Cholakov 2004:1. M. Cholakov. Chariot Bronze from Thrace. - In: (Ed. C. Mu§eteanu). The Antique Bronzes: T Chronology, Authenticity. The Acta of the 16^ International Congress of Antique Bronzes, Bucarest, May 26lh- 31s. Bucharest 2004,105 -118 Hansmann, Kriss-Rettenbeck 1999: L. Hansmann, L. Kriss-Rettenbeck. Amulett. Magie. Tsfiisman Verlagsgellschaft mbH&Co.KG), Hamburg, 1999 Garbsch 1986: J. Garbsch. Man und Ross und Wagen. Transport und Verkehs in antiken Bayern. Miinchen 1986 Nenova-Merdjanova 1997: R.Nenova-Merdjanova. Gods, Youths and Slaves (on the bronze bust-vessels fr Roman period). - Archaeology in Bulgaria. Sofia 1997 № 1,103 -112 Nenova-Merdjanova 2000: R. Nenova-Merdjanova. Images of bronze against the evil eye (beyond the typologi functional interpretation of the Roman bronze vessels for oil). - In: Akten der 14. Tagung iiber antike Bronzen (Koln, 21 September, 1999). Kolner Jahrbuch 33, 2000, 303 - 312 Nenova-Merdjanova 2002 a: (L. Slokoska, R. Ivanov, V. Dinchev eds.) R. Nenova-Merdjanova. Bronze Produi Pautalia. - In: The Roman and Late Roman City. The International Conference (Veliko Turnovo 26 - 30 Jul. 2000), Sofia 378 - 382 Nenova-Merdjanova 2002b: R. Nenova-Merdjanova. Tradition and Inventiveness in the local production of vessels in the Roman Province Thracia. - In: I Bronzi Antichi: Produzione e tecnologia. Atti del XV Congresso Internazio Bronzi Antichi, (Grado-Aquileia, 22 - 26 maggio 2001), Monographies Instrumentum, 21, Montagnac, 2002, 591 - 599 Rousseva-Slokoska 1994: L. Rousseva-Slokoska. Appliques de Bronze Antiques de Chars Provenant de Pauta! le Probleme de la Reconstitution. - In: Akten der 10. Tagung iiber antike Bronzen. Freiburg, 18-22 Juli 1988 (= Forsc und Berichte zur vor- und Fruhgeschihte in Baden-Wurttemberg, Bd. 45), Stuttgart, 1994, 387 - 392 Schleiermacher 1996: M. Schleiermacher. Wagenbronzen und Pferdegeschirr im Romisch-Germanischen M Koln. - Kolner Jahrbuch 29,1996, 205 - 296

ROMAN COACH AND CHARIOT BRONZE ELEMENTS FROM MOESIA AND THRACE

Rossitsa Nenova-Merdjanova

The bronze coach and chariot elements from Moesia and Thrace represent a large and varied gro objects. Their functional identification and location on the construction is still under consideration since of the vehicles have been discovered partially or completely dismantled and the finds usually do not come result of regular archaeological excavations. However, the finds from Bulgaria have lead to some revoluti interpretations of the construction of the Roman vehicles and are of key importance for their reconstruction, bronze objects cover a period of several centuries as well as a large repertoire of representations. Two-wheeled and four-wheeled vehicles with fixed, suspended or combined chassis are typical of period and represent types widely disseminated in the Roman Empire. The decorated bronze parts may constructional or purely decorative function. The construction of the coaches with suspension system incl vertical wooden or iron elements positioned and fixed on a horizontal beam above each wheel. On the top of elements were fixed bronze suspension supports. They usually represent a hollow centerpiece with the ve wooden element inserted into it and are flanked by two massive loops or hooks, which may take different s Seme suspension supports have just one hook and were presumably meant for supporting lighter constructions. ~~e centre piece and the hooks are usually shaped as sculptural representations. They were cast of bronze in one зесе and were strong enough to bare significant weight. The passenger compartment or the chassis were most ifcety suspended by means of leather straps hung from the two projecting loops. The ancient artisans attempted to decorate all visible parts of the vehicles with ornaments. The bronze s-events of the vehicles’ construction can have practical or purely decorative function. In the first case functionality : -sually skillfully combined with decorative elements. The bronze objects form several groups depending on - location on the construction of the vehicle. Bronze elements were fixed on the wooden parts of the yoke. Some represent decorated loops meant to keep г те the leather straps of the harness going from the back of the horse into the hands of the driver. The yoke oecorations comprise cast openwork elements with floral or animal motifs (Fig. 1), horizontal polygonal plates with sr.er busts fixed on them (Fig. 2), horizontal openwork or massive plates with a loop, some shaped as crescents, aecorated with polychrome facetted enamel. In the middle between the two wooden bows of the yoke was fixed ; -assive piece with a protruding bit in the centre, topped with a decorated plate (Fig. 3). The yoke decorations r : _ded apotropaic images which played the role of talismans such as representations of boars or he-goats with I I ; "oUow for fixing horns or tusks. The harness decorations represent bronze plates fixed onto the leather straps at the front of the horse or acng its sides. Some represent skillfully manufactured openwork bronzes displaying a combination of various ! aecorative elements arranged in complicated compositions (Fig. 4). The decoration of the chassis or the body of the vehicles remains most difficult to reconstruct. Some elements :: ~e in pairs - a fact that suggests symmetrical location, while the single figures or bigger busts are interpreted as :=nterpieces. The back of some of those pieces shows crude manufacture or repairs and adjustments, which : ;■ *es that they were fixed not on the top of a front wooden shield but in front of a wooden panel, so that their zsc■ 'emained invisible. Bronze busts of mythological personages were fixed to the vertical side panels. The back zj r e chariots was decorated as well: pairs of sculptural representations on bronze bases were fixed on horizontal I r_r. -g wooden elements at the back of the vehicle (Fig. 5) and bronze vertical elements (Fig. 6) flanked silver = ь ;c* cues. However, the identification of the position and the function of some elements, such as pairs of vertical ™e--ents in the shape of hands (Fig. 7) remains difficult to establish. On some wooden parts of the vehicle were c 3r0ad hammered bronze bands. Some of them are decorated with bronze images, while others represent 4 ace-work decorated with inlayed silver and gilding. The hubs of the wheels bore decoration in the shape of bronze r - ;ers with a relief representation of a lion’s head (Fig. 8). Apart from the bronze decorations there were also iron ornaments, usually in the shape of winding tentacles, ю ге decorated with inlayed silver. Some chariots were decorated with silver and gold appliques, which added ze :: : and value. The repertoire of the bronze chariot decorations is very broad. Among the identifiable deities >u sented are Apollo, Hermes, Athena and in several cases - Dionysus (Fig. 9.b). The most popular images are *c s e of characters from the Dionysiac thiasos. Images of old or young satyrs with fruits (Fig. 11), pan flute (Fig. iur "1 : • other attributes decorate appliques and suspension elements. A bust of Silenus from Pastusha belongs to e' i ш z~ . disseminated type copied for furniture decorations and bust vessels. ^presentations of Hercules appear in different forms such as a big centre piece, suspension supports, игтЬ_гз c*ed to the side wooden panels as well as a standing statuette (Fig. 14) and a representation of the hero on a curving horizontal plate. The popularity of Hercules among decorations for luxurious chariots is not jng since he is associated with the sports being considered patron of the strong and the brave. His image also believed to poses strong apotropaic power. Personages related to Hercules such as centaurs and also appear among the bronze decorations. A significant group of locally produced bronzes comprises :* naked youths with long hair and a distinctive necklace with a couple of pendants (Figs 9a; 16; 17). These nt popular of the 2nd century images, known also from bust vessels. - .'.ide group of bronzes represent apotropaic images which played the role of talismans. Among those are , __stations of he-goats (fig. 20), boars, horns and tusks as well as gladiators and professional wrestlers no5B-c: :sed to avert the Evil Eye by the means of induced threat, aggressiveness and power. As a whole, the asf= -b ::e r of the coach and chariot bronzes is quite eclectic. The decorations may represent pieces made natocec ally for the purpose as well as reused statuettes or furniture ornaments of different origin and dating. 1' ~ st of the bronze chariot decorations are cast but show different quality. Some display high standards of -anship - casting and finishing off, while other show mistakes and repairs. The fact that the decorations come in pairs signifies that ready-made negative clay molds were used for making the wax models. * ;■ quality objects are decorated with silver inlay and those with facetted enamel ornaments show high anship. ~e earlier bronze decorations belonging to finds dated before the second half of the 2nd century AD are - gh quality casts and many represent reused imported furniture decorations. By the end of the 2nd century local production of bronze objects developed in the flourishing towns in Thrace. Among the major

21 production centres were towns like Pautalia, Philippopolis, Avgusta Traiana and Hadrianopolis where high : chariot decorations were made together with other objects such as figurines and bust-vessels. A third bronzes suggests later production of chariot decorations dating from the second half of the 3rd century AZ The finds of chariots are related to the rich Thracian burial complexes. Unlike the graves containing remains, which were situated under piled mass of earth, the horses, usually in harness, were put in the \ the vicinity of the burial mound. Often, the vehicles were dismantled before they were buried, which me reconstruction even more difficult. The archaeological complex from Trite Mogili, Stara Zagora district cc five dismantled vehicles and five pairs of horses buried together with various objects including glass vess folding chair, bronze vessels and a set of strigils and a globular oil-vessel. Burials of chariots and horses speak of the stability of the traditional Thracian burial rites related to the! in the transition of the deceased to the world beyond. The fact that the vehicles and the animals were take- i everyday use signifies that some Thracian families had accumulated significant wealth and could afford to i themselves of expensive belongings.

РИМСКИ БРОНЗОВИ ОСВЕТИТЕЛНИ ТЕЛА ОТ МИЗИЯ И ТРАКИЯ

Росица Ненова-Мерджанова

Сред най-разпространените и популярни бронзови антични предмети са осветителните използвани през Римската епоха. Към тях спадат лампите (lucernae), поставките за тях, на канделабри (candelabra) и фенерите (lanternae). Бронзовите лампи осигурявали осветление чрез горенето на конец, потопен в растително масло. Тъй като ст “шише”, покриващо пламъка, не било познато и той горял открит, съществували опасността от подп и неудобството от пушека, който се наслагвал върху стените и таваните на помещенията. Изобретяването на маслената лампа било последвано от развитие на формата и украсата. Въпреки общите елементи при керамичните и при бронзовите предмети, то следвало свой сс път, повлиян от възможностите, предоставени от материала. Бронзовите лампи се състоят от резервоар - кръгъл или издължен, фитилник, през който бил про*з конецът (фитилът), и дръжка. При бронзовите лампи често дръжката била съчетавана с добре пол плочка, която служела като светлоот за засилване на осветлението. Понякога - резервоар е свързан с два или повече фит Някои лампи били снабдни с остри почистване на резервоара и фитилнт. напластените при горенето масло и фитил, се осигури по-голяма осветена площ, лампите| поставяни върху канделабри или закачани По тази причина някои са снабдени с фиг. 1. Бронзова лампа от с. Кирилметодиево, верижки. Старозагорско, НАИМ, инв. № 2053 Конструктивни особености на бронз Fig. 1. Bronze lamp from Kyrilmetodievo, Stara Zagora District, National Archaeological Institute with Museum in Sofia, inv. No. 2053

¥

фиг. 3. Бронзова лампа от с .. Видинско, НАИМ, инв. № 4158 фиг. 2. Бронзова лампа от Ямболско, НАИМ, инВ. № 5737 Fig. 3. Bronze lamp from Archar. Fig. 2. Bronze lamp from Yamboi District, National Archaeological District, National Archaeological Institute i Institute with Museum in Sofia, inv. No. 5737 Museum in Sofia, inv. No. 4158

22 Разнообразието на римските бронзови лампи от Мизия и ~ггкия е голямо и са застъпени почти всички основни типове 1%зманов 1984; Кузманов 1992, 51 ff.). Товечето от лампите имат кръгъл резервоар. Той може ш 5ьле отворен (т. е. с голям отвор отгоре) или само с малка im a Тъй като от тук се наливало маслото, по-малките хгаоои са оградени от релефен пояс, който предотвратява зазгиването му (фиг. 1; 2). При лампите с кръгъл резервоар I ае :аз~раничават такива с къс и дълг фитилник. Лампите с къс 3w~ . ' - h h k (фиг. 3) се разглеждат като сходни с керамичните w aerv с къс закръглен фитилник и изображения в диска, фиг. 4. Бронзова лампа от с. I Брястовец, Плевенско, НАИМ, инв. № 5236 ::: :е-ю разпространени през II в. (Кузманов 1984, 38; тип 6). Fig. 4. Bronze lamp from Bryastovets, | ~а*г-,те с дълъг фитилник понякога се групират въз основа на Pleven District, National Archaeological Institute I «пг-ието или отсъствието на канал, отворен към резервоара with Museum in Sofia, inv. No. 5236 I т аг->»лника (Кузманов 1992, 53 f.). В някои случаи (фиг. 4) това | шасомление има функционален смисъл тъй като релефният I зьс :-зажда диска на резервоара и на фитилника, като така яос-ява наливането на масло през всички отвори едновременно, без то да се разлива по стените на •зимата. По подобен начин, и със същата цел, е оформена горната плоска повърхност на лампите с t |вка ::-тално издължен резервоар (фиг. 5) (Кузманов 1992, 53; тип LI). Е лома повечето лампи заемали място върху някаква поставка, в богатите къщи - върху изящни канделабри. Някои били окачани, понякога на канделабри с разклонения от ствола. Окачваните екземпляри имат върху резервоара си обикновено по три халкички, през които минавали верижки (фиг. 6) (Кузманов 1992, кат. № 424; 428; Жуглев 1971, обр. 23) Отделна група оформят фигуралните

- е лампи. При изобразяването на човешка е* глава фитилникът обикновено се издава от и - разтворената уста, а отворът на резервоара е <а разположен върху главата (фиг. 7) (Кузманов 3£ 5. Бронзова лампа от Ескус, Плевенско, 1992, кат. N9 433 - 435).

ез­ НАИМ, инв. № 3221 Отворът за наливане на масло, разположен върху да Fig. 5. Bronze lamp from Oescus, Pleven резервоара, може да е оформен по различен начин. При • •. sronal Archaeological Institute with Museum някои лампи той е голям, кръгъл и затворен с капак. При in Sofia, inv. No. 3221 една от лампите от некропола на м. Чаталка капачето има издатък с дупка (Буюклиев 1986, 85, № 297, табл. 20). • -аитата от c. Мъдрец, Старозагорско, era- е привързан чрез верижка към върха зе —оотражателя, а при лампте от Виза >-ово, Пловдивско, той е закрепен _-а;-ир (Жуглев 1971, обр. 5; обр. 24, двуфитилната лампа от м. Чаталка, :ко, върху вдлъбнатата повърхност :зоара има само три дупки за наливане

За сазлика от намерените у нас пред- ечземпляри (Кузманов 1992, кат. № -"1 и находките от Италия, повечето бронзови лампи от Мизия и Тракия *з-сс,тилни. Една лампа от м. Чаталка, ;ко, е с два издължени фитилника. от с. Леново, Пловдивско, има фиг. 6. Бронзова лампа от с. Арчар, Исторически музей _^сок фитилник, но е с два отвора за Видин гзе ч и фитила (Жуглев 1971, обр. 27, Fig. 6. Bronze lamp from Archar, Vidin District, Vidin History 15 Друга лампа, също от областта на Museum 23 Стара Загора, има три фитилника. В ср резервоара й има стърчаща тръбичка, въ е прикрепена фигурка на маймунка в ръьез шило за почистване на вътрешността на (Николов et al. 1984, кат. № 130). Основна част от лампите е и тяхната j Често тя представлява халка, покрита с плочка или със светлоотражателя (Кузман № 414, 416, 425, 434, 436; Жуглев 1971, обс При някои лампи дръжката е двойна - от две бронзови пръчки с кръгло елегантно извити над тялото, с пр пелтовиден светлоотражател или декс елемент (Жуглев 1971, обр. 26, 27, 30; Б.1 1986, № 26, табл. 3). При други лампи фиг. 7. Бронзова лампа от Провадия, Бургаско, НАИМ, е солидна, с форма на дъга, извита над инв. № 1343 завършва с триизмерно изображение Fig■ 7. Bronze lamp from Provadia, Burgas District, National или животинска глава или фигура (Жугл Archaeological Institute with Museum in Sofia, inv. No. 1343 обр. 31, 32, 33).

Украса на бронзовите лампи В украсата на лампите, както и при останалите бронзови предмети от ежедневието, са изг елементи с функция на апотропеи. Основната декоративна и семантична схема, отговаряь конструкцията на тялото, е представена от издължената фалическа форма на фитилника, флан от лунули - древни символи на женското начало. В случаите, когато волутите отсъстват, фор фитилника остава подчертано фалическа. Лунулата се явява понякога на мястото на светлоотр (фиг. 2) като един категоричен символ-апотропей, широко използван още в предримската епс протектор на хора, коне и предмети (Hansmann/Kriss-Rettenbeck, 244 ff.). Подобна е функция орнаменти, свързани обикновено с дръжката, оформени като островърхо листо или палмета. При л с дъговидна дръжка, горният й край завършва с различни изображения. При няколко лампи с из; тяло дръжките завършват с м аска (Жуглев 1971, 283, обр. 31; Кънчева-Русева, Велков, Игнатов 1J XV, 4; XIX, 1; прилож. 4, 9), при лампите от м. Чаталка и с. Елехча - с конска глава, а при една Виза - с глава на делфин (Буюклиев 1986, 85, № 297, табл. 20; Жуглев 1971, обр. 32; 33). Дръжката i лампа от с. Тулово, Старозагорско, е оформена като тяло на птица с дълга, извита над кръглия рез шия, с дупка на главата, към която е било прикрепено синджирчето, закачено към капачето (Та Цанова, Гетов 1969, 35, обр. 17). С глава на лебед завършва извитата дръжка на лампа, имитирай шия при една лампа от НАИМ (Кузманов 1992, № 438). Със своята оригиналност се отличава и лампа със същата конструкция от некропола на Чаталка (Буюклиев 1986, 74, № 119, табл. 12). При нея дръжката завършва с протоме на амурче с разтворени крилца и разперени ръце и фигурката внушава илюзията, че пърха с лекота над самата лампа (фиг. 8). Една отделна група включва лампи, оформени като различни предмети, животни или глави. Една лампичка от богата гробна находка от Балчик изглежда като птица, чието тяло представлява резервоара, опашката - фитилника, а извитата шия, завършваща с ^КЖ ЯЯНННННИ ИВ глава с дълга човка, играе ролята на дръжка (Шкорпил 1912, табл. X, 8). Лампа с нестандартна форма от Новозагорско представя приклекнала човешка фигура с негроидна глава, която има общо с фалическите изображения, играещи ролята на апотропеи (Жуглев 1971, фиг. 8. Бронзова лампа от м. Чаталка, Старозаго Fig. 8. Bronze lamp from the place Chatalka, Stara Zagora I 280, обр. 35). Същата идея е заложена и в

24 тЕлпите, оформени *г~о негроидни глави * .зманов 1992, № 433 -£>). При тях самата ~asa представлява резервоара, а шг-ллникът излиза от ж хж о разтворената *с“з (фиг. 7). Случайна -*юдка от Монтана ■ гезггавлява уникална зе нашите земи ^воака - лампа с :взервоар, оформен «но хоризонтапно :~ :_оложена човешка ~sea отворът за фиг. 9. Бронзова лампа от Варненско, НАИМ, инв. № 930 -отиване на масло е Fig. 9. Bronze lamp from Varna District, National Archaeological Institute with Museum in 5 :с-овата на фуни- Sofia, inv. No. 930 s»jiba палмета, а : ~ - - . 1кът се издава в “ €^-з^а част на предмета (Жуглев 1971, обр. 34). Тампа от Вар-ненско в НАИМ е офор-мена като човешко ходило, обуто в сандал с ремъци, то - супени стока - комична маска (фиг. 9) (Кузманов 1992, 54, №436). Върху капака, прикрепен на шарнир, ■ —-елставен полулегнал Ерос, прегърнал лебед. Лампата принадлежи към широка група предмети от - т е • ата епоха, оформени като човешки ходила, включваща и съдове за масло, в които също е заложена 9 но«тта на изображения-апотропеи (Hansmann/Kriss-Rettenbeck, 256 ff., № 617). <лнделабри Зг да бъдат осветени по-големи помещения, лампите били поставяни върху, или окачани на високи •■ставки (candelabra), които в богатите домове били направени от бронз и изящно украсени. Височината им достига над 140 см. В украсата и устройството си римските канделабри следват по-старите гръцки и етруски традиции. Предметите от Мизия и Тракия имат типичните за епохата характеристики, известни и от многобройни екземпляри от Италия и другите провинции. Конструкция на канделабрите Повечето от канделабрите представляват метална пръчка, прикрепена обикновено върху триножник и с поставка за лампата в горния й край. Поставката може да има формата на диск или на конусовидна чашка. Понякога стволът се състои от две тела, които влизат едно в друго. При един от канделабрите от некропола в м. Чаталка вътрешното тяло представлява плътна четиристенна пръчка с шест дупки, в които влиза специално щифтче за застопоряването й на различни нива. Така минималната височина на канделабъра е 0,79 м, а максималната - 1,20 м. (Буюклиев 1986, 73, № 112; сравни още № 118 и 296). Стволът на един друг канделабър от същия некропол се състои от три тела с кръгло сечение, вместени едно в друго, които осигуряват височина между 0,64 и 1,55 м (фиг. 10) (Буюклиев 1986, 68, № 63). Украса на бронзовите канделабри Обикновено поставката на бронзовите канделабри представлява триножник с различно оформление. При много от екземплярите трите разклонения представляват лъвски крака, като е постигнато внушението, че гъвкави и силни, върху меките лапи те носят тежестта на тялото (Жуглев 1971, 220 ff., обр. 1, 2; Кънчева-Русева, Велков, Игнатов 1996, табл. VI, 2 а, Ь). При един от г. 10. Бронзов канделабър от м. канделабрите от Чаталка поставката е оформена като три човешки -s.-=\‘ a. Старозагорско '3 . Bronze candelabrum from the крака, прегънати в коляното и обути в сандали (Буюклиев 1986, 73, Ossca ka. Stara Zagora District № 112). Между крачетата на някои от канделабрите е добавена

25 листовидна украса. При канделабър от Русенско трите к представляват гъвкави тела на делфини (Жуглев 1971, 8, обр. 7). Тялото на канделабрите представлява бронзова п Тя може да е с кръгло сечение, често наподобяваща к украсена с канелюри (Кънчева-Русева, Велков, Игнатов табл. VI, 2 а, Ь; Жуглев 1971, обр. 11). Кръглото тяло на канде. от Виза, Източна Тракия, наподобява ствол на дърво ( 1971, 226, № 13, обр. 12). Канделабри с тяло с квадратно се често разтегателни, са украсени с херм а (фиг. 11) (Бу 1986, 73, № 112; 85, № 296).

ф енери Римският фенер (lanterna) е осветително тяло, чиято остава непроменена две хилядолетия, фенерите се със цилиндрично тяло с капак и прикрепени верижки, закаче кръстачка за носене и окачване (фиг. 12). В средата на дъно цилиндричен фитилник. Прозрачен материал - кост, нама платно, кожа или животински мехур - били използвани в стъкло. Горният край на трите колонки, придържащи дъно" капака, обикновено е оформен с разнообразни нарези, сенки при окачването на фенера са оформяли силуети стената (Jurgeit 2002, Fig. 8). Два фенера произхождат от гробове в могила “Р Драгана” от м. Чаталка, Старозагорско, един - от гроб фиг. 11. Бронзов канделабър от м. Брястовец (Караагач), Бургаско, и един - от гробница от Чаталка, Старозагорско (Bujukliev, 1994, fig. 1; 2; 4а; 5). Fig. 11. Bronze candelabrum from the piece Chatalka, Stara Zagora District Изработка, внос и местно производство на бро осветителни тела Бронзовите лампи са лети и дообработени в зависимост от устройството и украсата си. Дъното им обикновено е стругувано, с цел олекотяване и декориране. Тялото на предметите с по-семпла форма е добре полирано. При фигуралните екземпляри за предаване на детайлите са използвани цизелиране и гравиране. Повечето от откритите у нас лампи и канделабри от римската императорска епоха се смятат вносни про­ изведения. Немалко предмети имат близки паралели от градовете край Помпей (Жуглев 1971, (63) 276 ff.). Сред тях са например лампите с издължено тяло и дъговидна дръжка, извита над фитилника, завършваща с човешка или лебедова глава (dell’Orto, Varone 1992,176, cat. № 60; 63; 68; Жуглев 1971, (65) 279). Двойните дръжки, елегантно извити над тялото със светлоотражател във формата на пелта, също са известни от Италия (Pettinau 1994, 83). В Неаполския музей се съхранява лампа, близка на тази от Монтана, с фуниевиден отвор с форма на палмета за наливане на маслото, както и лампа във форма на човешки крак, обут в сандал с шарнирно прикрепено капаче (Pettinau 1994, 80, 81). От Италия произхождат и близки паралели на висококачествените канделабри, намерени у нас. Такива имат например високите разтегателни канделабри с херми (Pettinau 1994, 85), канделабърът с триножник - човешки фиг. 12. Бронзов фенер от м. Чат крака (Жуглев 1971, обр. 40), и ниския канделабър-триножник Старозагорско с крака, оформени като делфини (Жуглев 1971, обр. 39). Fig. 11. Bronze lantern from the pla фенерите също имат точни паралели от Помпей, което ги Chatalka, Stara Zagora District

26 ;гзеделя като италийски продукти (Jurgeit 2002, fig. 5; Bujukliev 1994, 109). Сред откритте у нас лампи от Римската епоха се срещат и лампи местно производство. Макар че ~ -ата форма следва модела на вносните образци, изработката им е несъвършена, повърхността не е лсбое полирана, а дъното не е стругувано (Кузманов 1992, № 422; 425; 426). Провинциалните майстори ^ 5или изкушени да имитират лампите с форма на негърска глава - образ, така популярен за епохата, т :собено за II в., но както показва един предмет от НАИМ, изработката била съвсем посредствена, : -етохватно третиране на формите и неумело използване на техниките за обработка на метала (вж. Щ рианов 1992, № 435). Осветителните тела в гробни комплекси Бронзовите осветителни тела често са сред инвентара на богатите тракийски гробове. Обикновено те zb г~хриват в гробната яма заедно с бронзовите съдове (Буюклиев 1986, 14, 15, обр. 10-12), което говори и ш гсъзката между тези предмети при тяхното използване при правенето на тоалета и в баните. Известни са I * : ~. -аи на лампи и канделабри, открити извън зидания гроб (Кънчева-Русева, Велков, Игнатов 1996, 24).

а ЛИТЕРАТУРА: Буюклиев 1986: Хр. Буюклиев. Тракийският могилен некропол при Чаталка, Старозагорски окръг. - Разкопки и м I "веч -ьания 1986 XVI 12 Жуглев 1971: К. Жуглев. Проучвания на античните бронзови канделабри, открити в Тракия и Мизия. - ГСУ фИф, IC _ *971,3 ГО * .-зманов 1984: Г. Кузманов. Римски бронзови лампи от Националния археологически музей. - МПК 1984 № 1,

> v — - тс * .зманов 1992: Г. Кузманов. Антични лампи. Колекция на Националния археологически музей. София, 1992 Кънчева-Русева, Велков, Игнатов 1996:1 Кънчева-Русева, Кр. Велков, В. Игнатов. Проучвания на надгробни ■ ш а п е Новозагорско, Гео Прес, 1996 -Чяколов, Янков, Калчев, Буюклиев 1984: Д. Николов, Д. Янков, Кр. Калчев, Хр. Буюклиев. Античен бронз. * ■ - — исторически музей Стара Загора. София 1984 р* "абакова-Цанова, Гетов 1969: Г. Табакова-Цанова, Л. Гетов. Могилни погребения от с. Тулово, Старозагорски 13с » ; - - ~ <еология 1969 N9 4, 29 - 40 _»орпил 1912: К. Шкорпил. Балчик - ИВАД, V, 1912 Jdiev 1994: Н. Bujukliev. Les lanternes en bronze de la Thrace Romain. - In: Akten der 10. Tagung uber antike )BI r 'eiburg, 18. - 22. Juli 1988. (= Forschungen und Berichte zur vor - und Friihgeschihte in Baden-Wiirttemberg, Bd. 1994,103- 109 M Orto, Varone 1992: L. dell’Orto, A. Varone (Edt.). Rediscovering Pompeii. L’ERMA di Bretschneider,1992 -ars-iann, Kriss-Rettenbeck 1999: L. Hansmann, L.Kriss-Rettenbeck. Amulett. Magie. Talisman. (Nikol naft mbH&Co.KG), Hamburg, 1999 ju -p e t 2002: F. Jurgeit. Le lampe della bottega dell’ombra. - In: I Bronzi Antichi: Produzione e tecnologia. Atti del Ca rgresso Internazionale sui Bronzi Antichi, (Grado-Aquileia, 22 - 26 maggio 2001), Monographies Instrumentum, 21, 2002, 563 - 569 ^«rau 1994: B. Pettinau. Lucerne e candelabri. - Archeo, IX, № 7 (113), 1994,80-85)

ROMAN LIGHTING OBJECTS FROM MOESIA AND THRACE

= : s 5 tsa Nenova- Merdjanova

- ~e ng objects were among the most popular and widely spread bronze items in the Roman period. They am ps (lucernae), lamp stands (candelabra) and lanterns (lantemae). lamps made of bronze attract special attention both by their number and by the variety of their forms, of the oil lamps was followed by development of their shape and decoration, which, in spite of on elements, shared with the clay lamps, was mainly determined by the specifics of the material. The Yom Moesia and Thrace display significant variety including almost all major types disseminated % ra n Empire. k - J ~e lamps have round oil-reservoir on the top of which there is either a wide opening or just a small hole : c-e^ngs for pouring the oil, surrounded by a relief edge preventing it from spilling. This type of lamp may :r or a long nose (naus). Some lamps have an elongated reservoir with similar structural peculiarities (Fig. group is formed by the figural lamps. In the cases when they represent a human head the naus usually Ъзт lie widely open mouth and the opening is situated on the top of the head (Fig. 7). i ~ie lamps are equipped with a lid closing the opening on the top and preventing the oil from т а ; «hen carrying the object. The lids may be attached by the means of a hinge or a bronze chain fixed to r e so shed bronze plate meant to reflect the light of the burning wick. Unlike the pre-Roman lamps from p/acefl^BRi an; —e finds from Italy, most of the Roman bronze lamps from Moesia and Thrace have only one naus

27 with opening for the wick (Fig. 6). The handle represents an important part of the lamps. In many cases it is shaped as a loop with a sm decorated light-reflecting plate attached to it. In some cases the handle is formed by two elegantly twisted sticks with a light-reflecting plate or a decorative element attached to them. Some lamps have a solid h which is bent over the body and terminating in a sculptural representation. The decoration of the lamps suggests wide use of apotropaic symbols. A major decorative and se scheme, which also corresponds to the structural peculiarities of the body, is represented by the combina the elongated phallic shape of the naus and a couple of lunulae or semi-crescents representing a female s (fig. 1). The lunula sometimes appears on the place of the light-reflecting plate as an apotropaic symbol popular since the pre-Roman period also as protective decoration for garments and horse ammunition. The solid handles curving over the body display variety of decorations: masks, horse and swan or d head. The handle of a bronze lamp from the necropolis at Chatalka, Stara Zagora District ends wif" representation of a Cupid with spread arms and wings which creates the illusion that the figure is floating air just above the object (Fig. 8). A group of lamps are shaped as different animals, heads or objects such as a bird or a human foo: sandal (Fig. 9). A couple of objects represent black man's head where the head itself plays the role of a re and the naus protrudes from the widely open mouth (Fig. 7). In order to light up larger rooms the bronze lamps were either put on stands or suspended by chains lamp-holders (candelabrum), which in the rich households were made of bronze and gracefully decorated objects from Moesia and Thrace have characteristics typical of the period and well known from nui examples from Italy and the rest of the provinces. The general construction of the candelabra represents a stick or a stem usually attached to a tripod, with a disk on the top on which the lamp stands (Fig. 10). candelabra have hollow stems, into which a second stem was inserted, which could be pulled out and faste means of bolts, thus adjusting the height of the object. An object of a similar kind from the necropolis at Cha Stara Zagora District can have a height ranging from 0.79 to 1.20 m. The decoration of the bronze candelabra is concentrated on the stem and the legs. In some cases the is shaped as lion’s legs creating the impression that they are bending under the burden of the body and the An object from Chatalka shows three human legs with bended knees. The stem of the candelabra is usually and in one case it resembles a tree. A couple of Roman lanterns (lanterna) were found in Thrace. They represent a cylindrical case consisti bronze frame and panels of some transparent material, with a cover on the top and attached to chains for c around and hanging (Fig. 12). Most of the bronze lamps and lamp-stands from Thrace and Moesia are imported and some have an from the towns around Vesuvius while and the lanterns have exact parallels from Pompeii. The local pr imitate imported models but their craftsmanship is imperfect: the surface is not well polished and the bo not turned on a lathe. The bronze lighting objects are common among the grave goods in the rich Thracian burial mounds, usually appear in the grave pit together with sets of bronze vessels, which signifies the connection between types of objects used during the toilette and in the baths.

БРОНЗОВИ СЪДОВЕ ОТ МИЗИЯ И ТРАКИЯ

Росица Ненова-Мерджанова

От римските провинции Мизия и Тракия произхождат голям брой бронзови съдове. Пове четиристотин от тях се съхраняват в българските музеи и са сред най-представителните нахо експозициите. Застъпени са всички основни типове от периода I - III в. (повече от двадесет и пет), значителна част от екземплярите представляват висококачествени вносни предмети, каквито ря срещат в другите европейски провинции. Почти всички съдове са открити в гробове, т. е. в затв комплекси, което предоставя шанса чрез подробен анализ на инвентара, съчетан с исторически и археологически сведения, да се търси реконструкция на техния начин на употреба (Nenova-Merdj 19971, 30-34).

Принципи на класификация, описание и наименуване Поради особености от функционален и производствен характер, класификацията на бронз съдове се основава на критерии до голяма степен различни от тези при глинените и стъклените ci Бронзовите съдове трябва да се отнасят към определен тип въз основа на особености в конструк определяща тяхната функция, а не само на прилика във формата. Групирането на съдовете в рамк ■мп става въз основа на начина на производство, който обикновено отговаря и на определен вид Например каните и амфороподобните бронзови съдове се разделят на такива с тяло, ковано от Шв»- Зоонзов лист или изработено на няколко части (т. е. “неразчленени” и “разчленени”). За описание на бронзовите съдове най-добре е да се използват термини от стереометрията и 1 =:»«*е~оията, които обозначават точно определени форми (напр. “сферично тяло”, “тяло с елипсовидно тетнтално сечение”). повечето случаи ■аяиа юванието на съдовете т зисателно, като включва в о я характеристики ■е гсомата (като напр. ■шусферичен съд с две ■рвонгални дръжки”), х» което се избягва з=-*с-г<<«рането на съда с ~е_-ю идентифицирана W (както често става с - тния пример - легените i зе 'Чвокчат “подноси”). п Само в някои случаи е »лс.«-о да се използват $ -з-ни наименования » • B n ‘ <ани” например), 1 формата на тези im tw f и тяхната функция са г —— srv непроменени през

ф ункция на icc-чзовите съдове Обр. 1. Реконструкция на последователността на употребата на основните типове римски бронзови съдове Fig. 1. Reconstruction of the sequence for the use of some major types of Roman bronze *-с -р е б а в еж ед - vessels за лична хиги-

ена Анализът на комплексни находки от гробове и жилища, съчетан с анализ на конструкцията и на функционалната връзка между различните типове дава възможност да се възстанови употребата на бронзовите съдове, повечето от които били използвани в ежедневието за поддържане на лична хигиена и правенето на тоалета у дома или в баните (Tassinari 1993, 232; Nenova- Merdjanova 20021, 201 - 204). Няколко основни типове съдове били използвани по следния начин (обр. 1): вода се внасяла в дома в кофи с различна форма и X Саяювари от колективна находка на бронзови предмети от Стара Загора, датираща от VI в. там била прехвърляна и 1 z ~ ~ze water heaters from a 6th century AD collective find of bronzework from Stara съхранявана в контейнери, Zagora като например големи 29 амфороподобни често откривани в като двойка предмети, пок плат, който може идентифицира с контейнерите вол преливана в кана или трилистно устие) неправилно нар.* литературата “ой-: е. “кана за винс' била използвана за на ръцете заедно с цилиндрична (често неточно Обр. 3 а. Бронзова амфора от могилна гробна находка до с. Караново, в литературата Новозагорско (Исторически музей Нова Загора); Ь. Бронзова амфора от могилна Това ставало с гробна находка от м. Чаталка, Старозагорско (Исторически музей Стара Загора) на слуга, който с Fig. 3 а. Bronze amphora from a mound grave near Karanovo, Nova Zagora District (Nova ръка поливал от Zagora History Museum); to. Bronze amphora from a mound grave in the place Chatalka, докато изтичащата Stara Zagora District (Stara Zagora History Museum) събирала в купа~г 1 държал с друга-а | Същият комплект бил използван и за миене на ръцете по време на ядене (Nuber 1972, 96 scq.). За миене при правене на тоалета у дома била необходима и топла вода, която се осигуря? специален съд - самовар “аутепса” (authepsa). В тялото му имало вградена тръба, пълна с живн ■ подгрявани с лампа през решетестото дъно (фиг. 2). От България са известни четири такива колективна находка от VI в. (филов 1911, 655 - 656, Ilieva/Cholakov 2005), преправени и пригодени за целта от много по-ранни бронзови съдове. Бронзовите съдове се характеризират с голямо разнообразие на формата и украсата. Бронзовите амфори формират две основни групи, които отразяват особености на начина на изработка. Към първата група спадат разчленени съдове, при които сферичното тяло и цилиндричната шия са изработени отделно. Разграничават се две подгрупи с паралели от I в., намерени в Италия. При първата подгрупа долните аташета на дръжките (фиг. 3 а) представляват маски, бюстове или релефни изображения на митологични същества (главно от Дионисовия тиас) или негьрски маски (за паралели виж Tassinari 1993, Type A 3120). Някои дръжки са украсени с растителни орнаменти, гирлянди, маски, животни и кошници с плодове. Втората подгрупа се състои от амфори със семпли правоъгълни или листовидни долни аташета на дръжките (фиг. 3 Ь) (за паралели виж Tassinari 1993, Type A 1000). Обр. 4 а. Бронзова амфора от могилна гробна находка № 51 от м. Чаталка, Старозагорско (Исторически му: Амфорите от втората главна група Загора); б. Бронзова амфора от могилна гробна находка имат неразчленен силует и при тях тялото № 46 от м. Чаталка, Старозагорско (Исторически музай постепенно преминава в шията, оформяйки Загора) плавна извивка. Разграничават се три Fig. 4 a. Bronze amphora from grave no. 51 in the place C~^ главни подгрупи с италийски паралели от i в. Stara Zagora District (Stara Zagora History Museum); b. Si Съдовете от първата подгрупа се отличават с amphora from grave no. 46 in the place Chatalka, Stara Zagoa относително големия си размер - височина (Stara Zagora History Museum) -*€-5 см, диаметър на тялото до :v фиг. 4 а) и някои са открити 5с-о като двойка идентични ркм ети (Буюклиев 1986, 70, № 345, 26). Дръжките са украсени с :==с- ''-елни мотиви, а долните им *ггше~а представляват бюстове на Еа :: ~еда и лебеда или листовидна | н м а Амфорите от втората ■явглта имат подобна структура • а г т у е т (фиг. 4 Ь), но са по-малки ж газмер (за паралели виж Т й в в г а - 1993, Type А 3220). Долните ■ а и е ~ а на дръжките са оформени д=--фини или глави на млади г и с * Представителите на третата имат по-късо тяло и долни на дръжките, оформени r -сдевиден лист (за паралели ~iss

тази цел служели и цилиндрични съдове с дръжки, разположени близо до дъното. Каните, използвани за миене на ръцете, се характеризират с издадено устие, което насочва струята вода над ръцете и към купата под тях. Обикновено дръжките са богато декорирани в двата края със скулптурни изображения (фиг. 5 а, Ь, с). Купите, принадлежащи към комплекта за миене на ръце, имат солидни, лети дръжки, тежестта на които се балансира от умбо в средата на съда или от тежка, лята подставка, прикрепена към дъното. Дръжките са украсени с триизмерни изображения, а при някои на дъното има релефни изображения (фиг. 6 а, Ь, с). Каната и купата с дръжка f а. Бронзова купа c цилиндрична дръжка от с. Каменар (бивше се откриват като правило в комплект Бургаско, (НАИМ); Ь. Бронзова купа с цилиндрична дръжка от §щкстовец (бивше Караагач), Бургаско, (НАИМ); с. Бронзова купа с (често каната е поставена в ! дръжка от могилна гробна находка до с. Стралджа, Ямболско купата), като се разграничават три (НАИМ) основни групи. Първата група се £ Bronze bowl with a cylindrical handle from Kamenar (old Alikaria), Burgas състои от кани с трилистно устие Phonal Archaeological Museum, Sofia); b. Bronze bowl with a cylindrical и закръглено конично тяло върху or- Bryastovets (old Karaagach), Burgas District (National Archaeological конична подставка (фиг. 5 а). Те 5-jna): c. Bronze bowl with a cylindrical handle from a mound grave near са комбинирани с купи с високо ■arnbo! District (National Archaeological Institute with Museum in Sofia) декорирано умбо и цилиндрична дръжка, двата края на кс украсенистриизмерниизобр (фиг. 6 а). Втората група се от кани с трилистно устие, с< тяло и плоско струговано дъ 5 Ь) и купи с леко издаден ръб и без умбо на дъното Ь). Третата група включва силно издадено устие и кониш на висока подставка (фиг. 5 с) с широк устиен ръб и зак умбо на дъното (фиг. 6 с). Поради удобната им за поливане са били използ аскоси. За тази цел са упот и каните с кръгло устие и с аташе, оформено като стъпало (фиг. 17). Те са преде от две разновидности, коитсi съответно от производ центрове в западните или из Обр. 7 а. Бронзов полусферичен леген о т Чаталка, Старозагорско провинции (Nenova-Merd (Исторически музей Стара Загора); to. Асиметричен бронзов леген 1998, 70). В два случая о т гробна находка о т филипополис, днешен Пловдив (Пловдивски археологически музей); с. Бронзов леген с елипсовидно сечение о т м. Трите кани са открити заедно с могили, Старозагорско (Исторически музей Стара Загора) легени с елипсовидно с« Fig. 7 а. Bronze semi-spherical basin from Chatalka, Stara Zagora District; b. (фиг. 7 с), което подсказва Asymmetrical bronze basin from a grave find in Philippopolis, present Plovdiv функция като съдове за ми (Plovdiv Archaeological Museum); c. Bronze basin with elipsoid cross-section from тази комбинация най-вероя the place Trite mogili (The Three Mounds) near Stara Zagora миене на краката). Като се използвали и полус(( бронзови съдове с пръстенс поставка и дъговидни дръжки, прикрепени, най-често, неподвижно (фиг. 7 а). Същата функция и» асиметричните съдове с елипсовидно хоризонтално сече-ние, и две големи, подвижно прикс дръжки (фиг. 7 Ь). Тяхната конструкция е много удобна за изливане на течността чрез повдигане на < край, докато дръжките се държат с другата ръка.

Употреба в баните Богатите римски граждани посещавали баните придружени от слугите си, които носели всичко необходимо за процедурите там (Nenova- Merdjanova 1999, 130 - 134). Сред предметите били кутии с дрехи и кърпи, сандъче с тоалетни принадлежности, бронзови съдове, сгъваем стол и светилници. В банята водата се разнасяла с кофи (фиг. 8). Бронзови плитки купи с плоска дръжка с процеп и лято струговано Обр. 8 а. Бронзова кофа о т с. ДрагижеВо, Великотърновско, (Исторически I дъно се използвали за Велико Търново); to. Бронзова кофа о т А вгуста Траяна (Исторически музей Q загребване на вода и Загора) поливане (фиг. 9) (Nenova- Fig. 8 a. Bronze bucket from from Dragizhevo, Veliko Turnovo District (Veliko Turn Merdjanova 1994). Заедно History Museum); to. Bronze bucket from Avgusta Traiana - present Stara Zagora (i със съд за масло и стригили Zagora History Museum)

32 :а — г.-ли нанизвани и разнасяни на метален Л5 кг»— - (стригилодържател). з» “ осетителите на бани-те често се мажели с ис рилгтелно масло. Мъжете правели това преди м -еските си занимания на палестрата, за е- ш .. ~зт после лесно да отстранят със стригила ■шпеп-чалата прах от изпотеното в калдариума ъгяпс Масло се използвало и при масажите, i n i козметично средство за запечатване 'ПЖ «гагата в кожата след къпане. Заради това J -tip . 9. Бронзова купа с плоска дръжка о т с. Ьиьа-адво, Старозагорско, (Исторически музей л ( Стара Загора) ] 3 Bronze bowl with a flat handle from Mihaylovo, бронзовите съдове за съхраняване и пренасяне на З з г г Zagora District (Stara Zagora History Museum) K* маслото били сред най-използваните instrumenta balnei (Nenova-Merdjanova 1995). Към тях се отнасят три u основни типа, с напълно H ВЯ различна форма, но еднакво устройство. Към първия вид ен принадлежат ампулите (фиг. 1И1 1 0 а). формата на тялото им е разнообразна (у нас - с форма на обърнат пресечен

Обр. 10 а. Бронзова ампула о т Одесос (Археологически музей Варна); Ь. Бронзов сферичен съд о т могилна гробна находка о т с. Караново, Новозагорско, (Исторически музей Нова Загора); с. Бронзов съд-бюст о т Одесос (Археологически музей Варна) Fig. 10 а. Bronze ampula from Odessos (Varna Archaeological Museum); b. Globular vessel from a mound grave near Karanovo, Nova Zagora District (Nova Zagora History Museum); c. Bronze bust-vessei from Odessos (Varna Archaeological Museum) к м сплесната сфера), но всички ■—s -з з а т с тясно устие. Към ~ ла принадлежат сферични : съговидна дръжка (фиг. 10 Ь) -"еоджанова 19942). Те могат да

- ' т а. Бронзов сферичен съд лг < ~ажпе могили, Старозагорско, музей Стара Загора); Ь. Л9ес<_-ен съд със спортни сцени о т е Пауталия (Исторически музей Кюстендил) 3 ccular vessel with representations of Hercules from a grave in the 'nogiH (The Three Mounds) near Stara Zagora History Museum); .essel with sport scenes from of Pautalia (Kyustendil History Museum) УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ ■ СОФИЯ БИБЛ ОТЕКА

Икв. № M i ! бъдат ковани и съвсем семпли, както и с богата релефна украса. Съдовете от третата група били популярни през Римската епоха. Повечето представляват бюстове на различни персонажи - мла негри, богове и митични персонажи (Ненова-Мерджанова 19941). Най-често капакът е оформен кат от главата, прик-репен на шарнир (панта); рядко представлява цилин-дричен издатък, запушван (фиг. 10 с). Дръжката е дъговидна, подвижно прикрепена чрез припоени или изляти с главата халки. I от тези съдове имат висока поставка. Към тази група принадлежат и съдове с разнообразна фори мечка, маймуна, гладиаторски шлем, ходило на човешки крак. Доста от съдовете за масло имат следи от дълга употреба, които говорят и за тяхната фу бронзов съд с релефни сцени от м. Три могили, Старозагорско, например е с изтрити стени и под аташета с износени халки (фиг. 11 а) (Ненова-Мерджанова 19942, 101), а съд-бюст от Върбовка (F Merdjanova 1997, fig. 2 a, b) е с изтрит нос (фиг. 18 а) и тил от честото търкане в останалите прибори и i при носенето до баните. Употреба като докторски принадлежности Масло, използвано с медицинск (например разтривки или топли капки в ee съхранявало в съдове за масло, често; или сферични съдове. Прахообразни лек и мехлеми се съхранявали в малки цилин кутийки (пиксиди) като козметичните ср t " « В Ш Кани и купи с цилиндрична дръжка

за миене на ръцете, а бронзови лег Ш Н Н ш употребявали за миене и при операции съдове са открити в докторски гробове = I Обр. 12 а. Бронзова кана о т с. Стамово, Старозагорско и Ракия’ катот03и от Караново, Новоз (НАИМ); Ь. Бронзова кана ешо т КСливен - (НАИМ) заедно с хирургически инструменти (Ki Fig. 12 a. Bronze jug from Stamovo Stara Zagora district (National Archaeological Institute with Museum in Sofia); b. Bronze jug from Sliven (National Archaeological Institute with Museum in Sofia) Употреба на трапезата ; ^ ' Изяществото на формите и керамични, стъклени и сребърни. Вероятно■ „ бронзови на бронзовите съдове е подвело съдове са използвани за сервиране на вино - например изследователи да направят заключени малки амфори, кани с кръгло устие (фиг. 12 Щ а, г Ь), , или те са служели главно за сервиране аскоси, тъй като същите съдове се срещат през Ь тази и напитки. Всъщност повечето от епоха в Италия и в керамичен вариант с украса от на трапезата през Римската епох лозови листа (Неверов et al. 1980, кат. No 6; 23). Виното, по стара традиция, се размесвало с вода в кратери, но е възможно висококачествените бронзови екземпляри да са били използвани с тази цел по-скоро при ритуали. Римски бронзови кратери се срещат рядко, а от България е известен само един, открит в гроб от Дионисопол (Шкорпил 1912, 62; Schindler 1985). Той е от високо качество - стените му са украсени с релефни фигурални сцени (фиг. 13); към устийния ръб приляга цедка с отвори Обр. 13. Бронзов кратер о т Диони с разнообразни форми. (Балчик) (Археологически музей I Възможно е вино да е разреждано и в съдове с по- Fig. 13. Bronze crater from Balchik i проста форма, като тези с U-образен профил и дъговидна Dionisopolis) (Varna Archaeological I 34 rz най-разпространените бронзови съдове през Римската епоха са дълбоките купи с плоска омг. 27) (често срещани в литературата под съвременното и неточно наименование “касероле”). гзяолзвапи за загребване и измерване на съотношението вино-вода при смесването им (Kunow, * - Тези съдове, заедно с обикновени бронзови котлета за готвене, били сред предметите от - лелната войнишка екипировка и имали многофункционално предназначение - за получаване на ■а за хранене и пиене. При някои купи вътрешността има предпазно бяло покритие. За разлика w - л е провинции, където дълбоките купи с плоски дръжки, често в комплект с подобни по форма :а сред най-разпространените бронзови съдове, в Тракия и Мизия са намерени само няколко пл-за поради факта, че в гробовете присъстват предимно съдове за миене. ояло, като се има предвид потенциално вредният ефект на медта, ако се приема с храна или « <ато резултат на взаимодействието й с киселинни течности, трябва да се предположи, че на бронзовите съдове в тази област е била ограничена. ■ v асата присъствали и аутепси за подгряване на вода за разреждане на виното. Наблизо бил и 1ьт кана и купа с цилиндрична дръжка, с който слуга поливал на господарите да измият пръстите ииагани при хранене.

*~ст»еба в кухнята “ : : ели липсата на находки от бронзови съдове в жилищни комплекси у нас информация за употребата в I -=~а черпим основно от предметите, открити в затрупаните от Везувий селища. Семпла форма —сяг«—»з. както и липса на украса характеризират бронзовите съдове, използвани в кухнята. Вода ■ме c s x в кофи и износените халки на аташетата при някои от тях показват интензивна употреба. За ва-е на вода върху триножник се използвали големи съдове със заоблено дъно, но от Мизия za известни само няколко подобни котела, а тигани не са открити, поради факта, че повечето в и za от гробове.

* ~cr~De6a в религиозните ритуали : -.’-иозните ритуали бронзовите съдове се използвали по същия начин както в ежедневието. - еотвоприношение жрецът измивал ръцете си с помощта на слуга с комплекта кана и купа с а дръжка, като това действие имало религиозно значение на пречистване (Nuber, 121 ff.). При :е използвали кана и патера (фиала), т. е. купа с омфалос и без дръжка, които били предимно от метали. f-аходки от могилни гробове с богат инвентар от Мизия и Тракия може да се реконструира -а на бронзовите съдове в местните погребални практики (Nenova-Merdjanova 20023, 956 - 957). на тялото на умиращия или починалия било от голямо значение в античността, тъй като се ■ това улеснява преминаването в отвъдния свят. Измиването било и акт на пречистване, част от * а~а на починалия тракийски аристократ за хероизацията му - идея, която през римския период зиенция, част от га -аследство, живо нето население, връзка с =янето на сцени, с култа към — "з-ябва да посочим ■^/ето на комплекта ■ • л а с дръжка върху паметници Шгагд (няколко са Сд=сдс от Римската “ зедставени са т. s-v* на погребално •ъдето комплектът в ръцете на запътена към •ата двойка (Pfuhl, Обр. 14 а. Бронзова кадилница о т А вгуста Траяна (Исторически музей Стара Загора); Ь. Бронзова кадилница о т Марцианополис (Девня) (Археологически музей 1979. Taf. 251, nos. лис Варна) 7Е~ '729; Taf. 247, nos. Fig. 14 а. Bronze incense burner from Avgusta Traiana (Stara Zagora History Museum); b. Bronze incense burner from Devnya (ancient Marcianopolis) (Varna Archaeological

35 форма, но с еднакво устройство, представляват кадилници. Два съда от Одесос имат сфероидна релефна украса (фиг. 14 b) (Raev 1977, Nos 88, Taf. 28, 6; 90, Taf. 25, 4), други са с форма на обърнат п конус (фиг. 14 a) (Raev 1977, No 80, Taf. 20,1) или плитка купа (Пиндиков 1984, кат. No 316). Всички са плитка купичка, чийто устиен ръб е прилягал върху този на съда, и в която горели благовонията, и вертикален издатък с дупка, през който излизал ароматният дим.

Хронология на появата и употребата Хронологическата ретроспекция на бронзовите съдове от Мизия и Тракия показва, че в продъ на първите три века сл. Хр., някои типове съдове се променили или изчезнали, докато в същия започнало производството и на нови. За I в. и първата половина на II в. са характерни съдо миене - трите основни групи комплекти от купи с цилиндрични дръжки и кани, амфорите, както и . - полусферични и асиметрични. След средата на II в. сред легените преобладават елипсовидните проста изработка и често без дръжки. Особено ясно се разграничават хронологически различните съдове за масло. Ампулите с тяснс са типични за I в. През II в. те били заменени от сферични съдове и съдове с форма на мъжки бюст. Някои типове съдове като висококачествените кратери и аскоси не се срещат след I в. Други като каните с трилистно устие имали много дълъг живот - тяхната форма идва от предримския пер запазва през първите три века сл. Хр. С развитието на местното производство в първата половина много популярни стават например кофите с U-образен профил и с такъв на обърнат пресечен кон Въпреки че в Мизия и Тракия бронзовите съдове се откриват в затворени комплекси с разно инвентар и нерядко с монети, трудно е да се определи точната дата на тяхното производство факта, че обикновено тези предмети имат много дълга употреба и някои се предават от покол поколение, макар и със значителни поправки.

Изработка Изработката на многобройните бронзови съдове от Мизия и Тракия е различна като тех и качество. Вносните съдове са произведения на големи работилници със сложна организ- производство и специализация на майсторите в различни области, което, за да е рентабилно насочено към многобройни и висококачествени продукти за износ. В една такава работилни възможно е група от работилници със свързано производство, например в Южна Италия, се изв" различни операции. Тялото на съдовете (купите, амфорите, каните, легените и пр.) се изкова бронзов лист и частите на многосъставните съдове се съединявали чрез зачукване или споя Щ | j 'Щ е. студен или топъл припой). Дръ f дъната били отливани. Често това ® я Я в готови леярски форми или се изп восъчни отпечатъци от негативни което позволявало серийно произ Отливките се почиствали от нер а шуплите се запълвали. Дън обработвали на струг, като се издъ различни по ширина и наклон ка: което правело тази част от съда п с по-добър вид. Дръжките се дов- чрез гравиране - отнемане на мет да се предадат детайли на изобр - фигури, образи или флорални моти 26). При най-висококачествените били инкрустирани сребърни дета' често зениците на очите на преде- маски (фиг. 15 а) и триизмерни гл Обр. 15 а. Изображение на Медуза о т долното аташе на 23, 24), както и части от рас дръжка на бронзова кана о т с. Чинтулово, Сливенско (НАИМ); Ь. елементи. Върху някои от съдове! Изображение на възрастен сатир о т долното аташе на дръжка на често дълбоки купи е плоски др: самовар о т А вгуста Траяна (НАИМ) поставяли печати (Petrovszky 1 Fig. 15 a. Representation of Medusa on the lower handle attachment Мизия и Тракия такива съдове са of a jug from Chintulovo, Sliven District (National Archaeological Museum, Sofia); b. Representation of an old satyr from the lower handle - печати има върху няколко дълб attachments of an autepsa from Stara Zagora (National Archaeological с плоска дръжка (Жуглев 1971, Institute with Museum in Sofia) 3 - 5, 6 - 7; Petrovszky 1993, 248. --^ена (Bozkova/Delev 1999). зите съдове-бюстове са а сферичният съд за масло “г/талия (фиг. 11 Ь) е кован и i с релефни сцени. I ревете местно производство : тоста изработка - повечето «сеани; при някои има лети т . като пръстеновидни ■и (фиг. 29).

Украса Ь^:счокачествените бронзови представляват идеално на форма и украса, :с.»гурява на тези предмети га да изпълняват ~-о утилитарната си ■сато едновременно с това религиозна, естетическа ■рпема роля в ежедневието и • • расата на съдовете (както Обр. 16 a. Бронзова кана о т c. Чинтулово, Сливенско, (НАИМ); b. зс^чки останали паметници Бронзова кана о т Дионисополис (Балчик) (Археологически музей Варна); с. та) рядко представлява Бронзова кана о т с. Малка Верея, Старозагорско, (НАИМ) ьа декорация. Предста- Fig. 16 а. Bronze jug from Chintulovo, Siiven district (National Archaeologogical *зображения имат своята Museum, Sofia); b. Bronze jug from Balchik (ancient Dionysopoiis) (History and Art Museum, Varna); c. Bronze jug from Malka Vereya, Sltara Zagora district >а често много по-древна, (National Archaeological Institute with Museum in Sofia) »и ~ *~ самите предмети. Особено сред изображенията е -а апотропеите, т. е. на образите отблъскващи злите сили, най-често идентифицирани със „злия поглед”, олицетворение на завистта. Тяхното присъствие е обяснимо, като се има предвид, че основна функция на много от бронзовите съдове е измиването - равностойно на пречистване. Целта на тези образи според античните вярвания е предпазването на водата, а и на самия притежател на предметите от злите сили (или “отрицателната енергия”, както някои биха ги нарекли сега). Сред най-популярните в антич-ността апотропеи е образът на горгоната Медуза. Той се появява на места, където е необходима специална защита и по традиция украсява предпазно въоръжение, входове на архитектурни паметници, бижута и др. Медуза стои върху долното аташе на няколко бронзови кани със силно издадено устие от Тракия (фиг. 15а). При тях изработката е от високо качество: детайли, като виещи се кичури коса и свъсени вежди, са предадени пластично, очите са инкрустирани със сребро. Образите имат силно въздействие върху зрителя и излъчват заплаха и агресивност. Едно опростено изображение на Медуза, но със запазени * 7 а. Бронзова кана с долно аташе на дръжката характеристики, краси умбото върху дъното на i ка то човешко стъпало о т с. Люлин, Ямболско, купата с дръжка от с. Каменар, Поморийско (фиг. ►зоба кана о т Тракия с долно аташе на дръжката оформено ка то човешко стъпало 26 с). a. Bronze jug with a lower handle attachment shaped Над устието на каните с издадено устие се ar foot from Lyulin, Yambol District; b. Bronze jug from извисяват протомета на същества, които също a lower handle attachment shaped as a human foot играят ролята на апотропеи - пантера с разтворена

37 паст (фиг. 5 с), хипокамп, iw чудовище и крилат сфинкс с женско i с характерното заплашително изрг (фиг. 16 а, Ь, с). Различни животни,които в античь олицетворяват идеята за сила и аг украсяват бронзови съдове: глави \ пантера, лебед, делфин, както и

Обр. 18 а. Бронзов съд-бюст о т с. Вър Сливенско, (НАИМ); Ь. Бронзов съд-бюсп Стралджа, Ямболско, (НАИМ); с. БронзовJ бюст о т Одесос (Археологически музеи i Fig. 18 а. Bronze bust-vessel from Varb Sliven District (National Archaeological Ins with Museum in Sofia); b. Bronze bust-vess Straldja, Yambol District (National Archae Museum); c. Bronze bust-vessel from Oc (present Varna) (Varna Archaeological I

глави c разтворена паст и лъвски лапи (фиг. 5 Ь). Произходът на тези изображения като апотропеи предхожда далеч във времето бронзовите съдове от Римската епоха. Много от тях, както и образът на Медуза, са познати например от архаични бронзови съдове (Василев 1988, обр. 2; 69; 73; 74),

Обр. 19 а. Бронзов съд-бюст о т Рила, Кюстендилсо, (НАИМ); Ь. Бронзов съд-бюст о т Кабиле, Ямболско, (Исторически музей Ямбол); с. Бронзов съд-бюст о т Кабиле, Ямболско (Исторически музей Ямбол) Fig. 19 а. Bronze bust-vessel from Rila, Kyustendil district (National Archaeological Museum, Sofia); b. Bronze bust-vessel from Cabyle, Yambol District (Yambol History Museum); c. Bronze bust-vessel from Cabyle, Yambol District (Yambol History Museum)

както и от елинистически бижута (Williams,Ogden 1994, nos. 8, 74; 132; 146;147). Върху някои съдс например комплекта за миене на ръце от Каменар (фиг. 5 а и фиг. 6 а), присъстват образи св с бог Дионис - менади, Силен, пантери, бръшлянови клонки, както и кошници с плодове и мас като бронзови съдове се употребявали както при религиозни ритуали, така и в ежедневието по| на пиршества например, трудно определи с какъв аспект от култа е се * | подобна украса. Върху аташетата на I ч Ш се срещат и изображения на крила ... понякога пред олтар с птица в ръка i

Една открояваща се група кръгло устие, датиращи от II в., се i с украсата върху долното ата

Обр. 20 а. Бронзов съд-бюст о т нек Пауталия, (Исторически музей Кюсп Ь. Бронзов съд-бюст о т с. Ръждав Кюстендилско, (Исторически музей Кк Fig. 20 a. Bronze bust-vessel from the i of Pautalia (Kyustendil History Museum); b. I bust-vessel from Rajdavitsa, Kyustendil I (Kyustendil History Museum)

38 мъжката - едно или две човешки ходила «с*т. 17) (Nenova-Merdjanova 1998, fig. 3; 7; ? - изображения, които в античността са «-запи ролята на посветителен знак, но и -е апотропеи. Фактът, че еднакви мотиви се срещат адвсу различни съдове, говори до голяма ~ ~ е н и за модни за даден период изображения. Сред бронзовите съдове се ~<гюяват оформените като човешки *ч антропоморфен бюст. Сред най- :а;-оостранените в Римската империя ’ бюстовете на млади необлечени ■ьже представени често с твърде нежни, женствени черти (фиг. 18 а, Ь, с) Не—:ва-Мерджанова 19941, 2). Фактът, че съдове били използвани на палестрата и в банята Обр. 21 а. Бронзов съд-бюст о т Пауталия го. където бил съсредоточен хомосексуалният живот, (Исторически музей Кюстендил); Ь. Бронзов гага обяс-нение на представените образи. Така може съд-бюст о т Одесос (Археологически музей Варна); с. Бронзов съд о т северния некропол на Абритус (днешен Разград) Fig. 21 a. Bronze bust-vessei from Pautalia (Kyustendil History Museum); b. Bronze bust-vessel from Odessos (present Varna) (Archaeological Museum Varna); c. Bronze bust-vessel from a mound grave in the north necropolis of Abritus (present Razgrad)

22 а. Бронзов съд-бюст о т Пауталия (НАИМ); b. Бронзов съд-бюст глевенско (Исторически музей Плевен); с. Бронзов съд - бюст на мъж о т черната раса (НАИМ) 22 a. Bronze bust-vessel from the necropolis of Pautalia (National I Museum, Sofia); b. Bronze bust-vessel from Levsky, Pleven District -tsxxy Museum); c. Bronze bust-vessel representing black man from the '.ational Archaeological Institute with Museum in Sofia

сазбере и забележимото влияние на портрета на Антиной ьт на император Хадриан - върху съдовете. Нито един з не може да се идентифицира с Антиной, но те явно този широко разпространен през II в. скулптурен тип. бюстове около шията се вижда връв с една или повече -;~дставляващи амулети (фиг. 10 с, 18 а, Ь, 31 Ь). Според Обр. 23. Бронзов съд-бюст о т — вярвания те били особено необходими при посещение в Пауталия оформен ка т о бю ст на млад za. предпазват голите къпещи се от злите сили и да носят сатир (НАИМ) i ^аотните игри, които се разигравали там. Това подкрепя Fig. 23. Bronze bust-vessel from Pautalia -»е тези съдове представят част от самите посетители в shaped as a young satyr (National Archaeological Institute with Museum in Sofia)

39 Друга гр представляват мг мъже, наметнати с небр (фиг. 19 а, Ь, с; фиг. 20 (Ненова-Мерджанова ' 2). Те не притежават че характерни за персонг от Дионисовия тиас. не могат категорично се оприличат със сал божество, още повече около врата на някс изобразена огърлица амулет - атрибут, при само на смъртните 19 Ь). Най-вероятно Обр. 24. Бронзов съд оформен като три глави, съединени в тилната част о т предмети имат за прот некропола на римската колония Деултум, до с. Дебелт, Бургаско изображенията на Ант Fig. 24. A bronze vessel representing three heads from the necropolis of the Roman colony като Дионис. Deultum (present Debelt, Burgas District) Значителен съдове от Мизия и Тра както и от цялата Ри*. империя, представляват бюстове на мъже и на деца от черната раса (фиг. 21, 22) (Ненова-Мерджа 19941, 3). Този факт може да се обясни, от една страна, с присъствието на негрите в баните като екзот и ценни роби, придружаващи своя господар, а от друга, с ролята на негърския образ като апотр Това се отнася особено за случаите, когато лицето има подчертано агресивен израз - смръщени ве уста, предадена с краища извити надолу, изплезен език или бенки и деформации (фиг. 22 a, с) (Ne^ Merdjanova 2000, 309). Тук трябва да се отчете и фактът, че възможността чрез метала и патината предаде натуралистично персонажът, също е била привлекателна за античните майстори. Сравнително малко са съдовете, оформени като бюстове на божества и персонажи от митолог Три съда представят персонажи от Дионисовия тиас. Единият е оформен като бюст на млад сатир 23) и е най-качественият и красив познат екземпляр от Римската империя. Другият е бюст на (Nenova-Merdjanova 19972' fig. 11) и представлява тип, широко разпространен в империята под форма и на декорации за мебели f и колесници (Венедиков 1960, табл. | 'Л 55 Б, обр. 195; Barr-Sharrar 1987, 12). Един изключително рядък предмет от некропола на Деултум представлява глави на менада, млад и стар сатир, обединени в един съд (фиг. 24) (Balabanov, Nenova-Merdjanova 47 ff.). Един бронзов съд в АИМ е оформен като бюст на бебе (фиг. 25), а два други съда - като детски бюстове (фиг. 25 Ь) Оформянето на съд за масло като здраво, добре оформено бебе може да се обясни като опит за представяне на малкия Херкулес. Съд от Пауталия представлява бюст на Херакъл с наметната върху главата и раменете лъвска кожа, Обр. 25 а. Бронзов съд-бюст оформен ка то бю ст на бебе (НАИМ): 1 с предни лапи, завързани върху Бронзов съд оформен ка то бю ст на д ете о т Абритус (Разград) (НА гърдите (фиг. 30). Сферичният съд Fig. 25 a. Bronze bust-vessel representing a baby from the National за масло от м. “Трите могили”, Archaeological Museum, Sofia; b. Bronze bust-vessel representing a young: Старозагорско, също е украсен със from Razgrad (ancient Abritus) (National Archaeological Institute with Muse

40 свързани с Херакъл, изобразяващи ге подвизите (фиг. 11 а), фактът, юзи митичен герой е представен съдове за масло, използвани на ата и в баните, не е изненадващ, «гто Херакъл, като митичен основател зтяипийските игри, надарен със сила гмелост, бил смятан за патрон на жгтрата и стадионите. Баните също били е -егово пок-ровителство и някои от тях b«rv посвещавани. Па» сферичния съд от с. Слокощица, илско, (фиг. 11 Ь) функцията също е с неговата украса. В нисък релеф рВ тсеос^вени спортни сцени: борба под -ието на съдия, херма и маса с атлет, полагащ на главата си венец, оповестяващ победата (Meshekov, ' 998, 58, fig. 15 - 16). Спортни сцени сферични съдове и от други области (Ненова-Мерджанова 19942, 103, ° бР- 26 а ' ь- Детайл от украсата на дръжката и шията на бронзова кана о т комплект за миене на ръце о т с. Каменар (Аликария), Бургаско (НАИМ); с. Детайл о т украсата на умбото върху дъното на купа с цилиндрична дръжка о т същия комплект : "Ос и местно производство Fig. 26 а - b. Details from the decoration of the handle and the : 50 'o от бронзовите съдове от Мизия лесА- of the bronze jug from the hands-washing set from Kamenar (old иогат да се считат за вносни, като Alikaria), Burgas District (National Archaeological Institute with Museum словината от тях идват от Италия, in Sofia); с. Detail from the decoration of the umbo on the bottom of the е. че дълбоките купи c плоски bowl with a cylindrical handle from the same set : "ечат на Publius Cipius Polybius : = -аправени в Италия (Kunow 1985, -втийският произход на съдовете без печат може да бъде установен чрез сравнителен анализ - изработката и украсата. Много от съдовете от Тракия се отличават с високото си качество украса и имат точни паралели със съдове, открити в градовете, погребани от вулкана Между тях са например кани с трилистно устие с горно аташе на дръжката, оформено като *аза а долно - като лъвска лапа (сравни Николов et al. 1984, No 83; Tassinari 1993, Type D2300, - Tav. CXI, 4); купи c цилиндрични дръжки, завършващи c глава на куче (сравни Николов et al. с :Е ~assinari, 1993, Type X 2311, inv. No 1142), легени c асиметрична и полусферична форма (сравни a al. 1984, No 54; 59; Tassinari 1993, Type P2210; S4111). ■Нег-т-защото потребление на такива продукти довело до създаване на местно производство в Галия ; на Рейн (Willers, 1901, 79; 1907,182). Продуктите на местните ателиета били висококачествени I— били изнасяни. Само няколко такива съда от Мизия и Тракия могат да се считат за донесени от западните провинции, но не в резултат на редовна търговия с такива продукти. Сред тях са кани с тяло с цилиндрична долна част и дръжка, чието аташе е оформено като едно или две човешки ходила (Nenova-Merdjanova 1998, 70). Бронзови съдове се произвеждали и в Панония. За тях било характерно по-ниско качество и несъвършена украса (Radnoti 1938, 89; 119, Taf. XXVIII, 1, 2, 3). Има само няколко наши съда с панонски паралели, което показва, че те не са резултат на организиран внос. Сред тях са каната с протоме на сфинкс и купата с зоо-зова дъбока купа с плоска дръжка (трула) о т с. дръжка с глава на овен от с. Завой, Ямболско, Ш шШ Ажо, с печат о т на производителя P.CIPI POLIBI (сравни Гетов, Попов 1972, 51, обр. 19; Radnoti (НАИМ) 1938, Taf. XLVIII, 2, 2 a). * zrzr z s trulla from Chitak, Plovdiv District with a stamp of Като се имат предвид интензивните щtstionai Archaeological Institute with Museum in Sofia) търговски отношения на Мизия и Тракия с

41 източните части на импе трябва да се заключи, че организиран значителен вн бронзови съдове от тези в които, като Сирия и например, бронзопроизвод било силно развито. Трудно е i да се идентифицират изт произведения поради липса достатъчно проучвания и публ на материали от тези област В Мизия и Тракия територията на Бъ не е имало самостоятел сложно организирано производство на бр съдове. Чрез интензивен висококачествени такива пс ставали притежание на местни земевладелци от тр; произход и на заможните 061 на градовете. Техният Обр. 28 а. Бронзов сферичен съд за масло о т Августа Траяна следвал модела на ежед (Исторически музей Стара Загора); Ь. Бронзова кана с трилистно устие о т Августа Траяна (Исторически музей Стара Загора); с. Бронзов аскос занимания в самия Рим о т гробна находка о т Августа Траяна (Исторически музей Стара Загора) миене и къпане с упот| Fig. 28 a. Bronze globular vessel for oil from Avgusta Traiana (Stara Zagora бронзови съдове. Останала History Museum); b. Bronze trefoil jug from a grave find from Stamovo, Stara от романизираното нао Zagora District (Stara Zagora History Museum); c. Bronze askos form a grave find следвало същите обичаи, но from Avgusta Traiana (Stara Zagora History Museum) нисък стандарт. За задово. на неговите нужди около с на II в. на фона на разширяване на градовете и на занаятчийското производство като цяло, местните майстори произвеждали семпли бронзови съдове, възпроизвеждайки някои основни типове, широко разпро-странени в империята по това време. Сред основните центрове на бронзопроизводство в Тракия била Августа Траяна (Стара Загора). Там се произвеждали масово популярните през II в. сферични съдове за масло (Nenova-Merdjanova 2001, Taf. 1,3-4). Майсторите изковавали от бронзов лист тялото заедно с вертикалното устие (фиг. 28 а). Поставките не били лети струговани дискове, както при вносните съдове, а често просто отляти масивни пръстени, припоени към овапното дъно. Аташетата имали семпли геометрични форми, изрязани от бронзов лист, а дръжките били изковани от бронзови пръчки с правоъгълно сечение. Същите техники се прилагали за направата на кофи с форма на обърнат пресечен конус или U-образен профил (Nenova-Merdzanova 2001, Taf.1, Abb. 1-2). Сред продуктите от тези ателиета са и съдове с по-сложна форма като кана с трилистно устие (фиг. 28 Ь) и аскос (фиг. 28 с) и един уникален съд (фиг. 29) - кана с три крачета, наподобяващи копита и капак, прикрепен на шарнир към дръжката (Буюклиев 1984, обр. 11; Nenova- Merdzanova 2001, 196, Taf. 2, Abb. 3). За всички обаче е характерна груба изработка и заместване на летите декорирани части - дъна и дръжки - с ковани. В местните работилници майсторите се занимавали и с поправка на бронзови съдове, като често проявявали находчивост при комбиниране на елементите. При една купа с цилиндрична дръжка от Стамово, Старозагорско, към висококачествена купа Обр. 29. Бронзова кана на три] със струговано дъно местният майстор е припоил несъвършена о т Августа Траяна (Историч отливка с гравирана украса. За да бъде по-здраво прикрепена обаче, музей Стара Загора) Fig. 29. Bronze three-legged jug i проявявайки находчивост, той е оформил аташето както това на Avgusta Traiana (Stara Zagora His каните - с две хоризонтални разклонения, обхващащи устийния ръб Museum) 42 ,.lerdzanova 2001, \ s 2, Abb. 1 - 2). През ателие е минал гългоупотребяваният д-ествен сферичен «асло от м. Трите : оелефна фигурална гиг. 11 а). При него, лоста изтритото вече 5«ли прикрепени аташета с несръчно изображение глава и нова ьа дръжка (Nenova- .а 2001, 196, Taf. 1,

Sfcjpr важен :=инциален *: с развито - : :~роизводство Обр. 30. Бронзови украси за колесница и бронзов съд (в средата) представляващи “"ауталия. Там се бюстове на Херакъл о т Пауталия (Исторически музей Кюстендил) ивечдапи съдове- Fig. 30. Bronze cart decorations and a bronze vessel (in the middle) representing busts of които пред- Heracles from Pautalia (Kyustendil History Museum) допълнителна на местните г за бронзови украси за коли, тъй като технологията за производство била една и съща - леене а. За направата на някои от съдовете се използвали готови негативни модели за восъчни използвани и за украсите за коли. Така един бюст на Херакъл с наметната през глава лъвска ■: =зява в центъра на четири навършника на върхуосия, както и като бронзов съд с отвор на главата, зташета и дъговидна дръжка (фиг. 30) (Nenova-Merdjanova 20022, 378, fig. 1; 2). Местните майстори 1ли само на готовите модели за украси на коли. Те развили това допълнително производство и създали модели специално за съдове-бюстове по подобие на най-популярните типове от периода като негри и дългокоси голобради младежи (фиг. 21 а, 22 а, 31 b) (Nenova-Merdjanova 20022, 379, fig. 4; 7). Без съмнение местните майстори вземали за прототипи висококачествените вносни бронзови съдове за масло, използвани от заможните граждани и земевладелци в местните бани. Затова говорят паметници от местните некрополи, които поразително си приличат, въпреки значителната разлика в качеството на изработката (сравни фиг. 20 а и 20 b) (Nenova-Merdjanova 20022, 379, fig. 6 a; 6b). Данните показват, че в Боонзови украси за колесници и бронзов съд (в средата), представляващи района на Одесос и Марци- -а млади мъже с огърлици о т Пауталия (Исторически музей Кюстендил) анополис също имало XL 5ooze cart decorations and a bust-vessel (in the middle) representing young men работилници за бронзови a necklace with a pendant from ancient Pautalia (Kyustendil History Museum) съдове с характеристики,

43 подобни на описаните по-горе. От там произхождат сферични съдове за масло и сферични кадил украсени с мидени черупки (фиг. 14 Ь). За употребата на бронзови съдове, предполагаща и съществув на местно производство на някои типове, говори надгробен паметник от областта с изображение на с кърпа и комплект от сферичен съд и стригили (Mihajlov 1970, No 147; Ненова-Мерджанова 19942, 104) Бронзови съдове, лесни за изработка, се правели и в ателиетата на други градове, като например, където имало бронзопроизводство, включващо култови статуетки, апликации и други пре (Димитрова 1984). Местните произво-дители на бронзови съдове обаче никога не достигнали съвършенство италианските образци. Те дори не се доближили до него, както майсторите от рейнските ател нито се опитвали да го имитират, както панонските производители. Този факт има своето обясн производството на висококачествени бронзови съдове включва няколко етапа и специфични опер изискващи значителен опит и възможности - леене, полиране, цизелиране, гравиране, струга инкрустиране. Такова сложно и скъпо производство било оправдано, само ако продукцията му предназначена за широк пазар, включващ експорт. Очевидно това не се отнасяло до разгле; области. Тук още през I в. сл. Хр. богатите представители на местната аристокрация можело позволят предмети внесени директно от голям италийски или източен производствен център. Мес работилници възникнали по-късно с развитието на градовете. Те произвеждали обикновени с за ежедневието като кофи и котлета. Занаятчиите задоволявали и нуждите на по-широки и с по- възможности слоеве от населението, които използвали например ковани сферични съдове или съдове-бюстове с по-малка художествена стойност. Местните майстори, въпреки че нямали амби да организират сложно производство на висококачествени бронзови съдове, показали находч и оригинален подход, като използвали различни лесни за изработка конструктивни елементи, к* готови модели за украси на коли. По-широко развитие на производство на бронзови съдове не било възможно, нито необходимо за икономиката на тези вътрешни провинции (на територията на Бълг където семействата на богатите земевладелци можело не само да си позволят да закупят бро съдове от изключително качество, но и да ги оставят като дарове в могилните гробове, които о открояват в българския пейзаж.

Бронзови съдове в гробни комплекси Бронзовите съдове от Мизия и Тракия произхождат от гробни комплекси. Особено цен находките от редовно разкопани гробове под могилни насипи, тъй като предлагат възможност установи връзката между съдовете и останалия инвентар. Важни са резултатите от разкопк некрополи като този към тракийската вила в м. Чаталка, Старозагорско, (Буюклиев 1986, 34 ff.), с. М Старозагорско, (Буюклиев 1984), с. Караново, Новозагорско, (Кънчева-Русева, Велков, Игнатов 1 23 - 27), Марцианополис (Nenova-Merdjanova/Angelov 1999; Ангелов 1986; Минчев/Георгиев 1975), О (Мирчев 1969). Заедно с бронзовите съдове за съхраняване на вода и миене в гробовете се откриват разнооб предмети, чието предназначение е свързано с това на бронзовите съдове (Ненова-Мерджанова 2000, Откриват се тоалетни сандъчета, в които са съхранявани многобройни тоалетни принадлежности огледала, костени игли, глинени и стъклени флакони за парфюми, кутийки за гримове. Често се на канделабри и лампи, присъствали при правенето на тоалета сутрин или късно вечер, или пък нос баните, където естественото осветление не било достатъчно. И в мъжките, и в женските гробов откриват сгъваеми столове, на които седели господарката или господарят, обслужвани от слугите миене, обличане, сресване, а също и гримиране и окичване с бижута. Данните от гробовете, предл тази реконструкция на връзката между предметите, се потвърждават от сцени, представящи тоале господарката или господаря, като тази от сребърното ковчеже от есквилинското съкровище (Shelton pi. 9) или стенописите от късноантичната гробница при Силистра. Както в богатите могилни гробове, така и в по-бедните, бронзовите съдове се откриват в комплект, говори, че са използвани от притежателите им според тяхното оригинално предназначение. Това озна че както най-богатите, така и обикновените жители в провинцията с тракийски произход имали н като тези на самите римляни. Трябва да се обележи, че тези ежедневни практики не са били непозн местното население още преди създаването на провинциите. Това се доказва от инвентара на предр гробове, сред които се откриват и бронзови съдове за миене (Филов 1934,178, обр. 196). Широката уп на бронзови съдове обаче показва процеса на романизация, който имал силно влияние върху бита, религиозните традиции, особено погребалните практики, оставали непроменени. За типично римското влиянието в живота говорят и откриването в тракийски могилни гробо значителен брой бронзови съдове-бюстове, или такива със сферична форма, в комплект със стр използвани от притежателите им в баните, а от мъжете - и на палестрата. фактът говори, че ме население в Мизия и Тракия било възприело римския обичай да се отдава особено вниман

44 те упражнения и къпането. Материалите от гробовете всъщност потвърждават този факт, I от разкопките както на градове, така и на вили в двете провинции, където са открити обществени ■V бани. Ьсснзовите съдове от тракийски могилни гробове свидетелстват за материалното състояние на ■(.'те. В немалко случаи наред с други ценни находки се откриват пълни комплекти за миене, или части Високото качество на съдовете от тези комплекти говори както за изискан вкус приживе, така и за ■гзо което позволявало на представителите на тракийската аристокрация да се снабдяват с предмети произведени в най-добрите ателиета на Италия и на източните провинции. Този факт свидетелства : таемите материални възможности на фамилията на погребания - обикновено заможни земевладелци, : само можело да купи такива предмети, но и да се лиши от тях, пренасяйки ги в дар.

ЖТЕРАТУРА: •игелов 1986: Ан. Ангелов. Могилна гробна находка от Марцианопол. - ИНМВ 1986 22 (37), 63 - 67 Зичжлиев 1984: Хр. Буюклиев. Тракийска могилна гробница с. Мъдрец, Старозагорски окръг. - и проучвания 1984 X, 7 - 33 ="*>с<лиев 1986: Хр. Буюклиев. Тракийският могилен некропол при Чаталка, Старозагорски окръг, и проучвания 1986 XVI ев 1988: В. Василев. Бронзови съдове от некропола при Требенище. - РПр., XIX иков 1960: Ив. Венедиков. Тракийската колесница. София, 1960 Попов 1972: Л. Гетов, Ж.Попов. Гробни находки от Ямболско. - Археология 1972 № 3 зва 1984: А. Димитрова. Бронзова пластика и бронзолеярство в Нове. - МПК 1984 № 1,16-21. * *г>ев 1971: К. Жуглев. Проучвания на античните съдове trullae, открити в Мизия и Тракия. - 1971, 65, 3 « j»—ева-Русева, Велков, Игнатов 1996: Т. Кънчева-Русева, Кр. Велков, В. Игнатов. Проучвания -in могили в Новозагорско, Гео Прес, 1996 sb, Георгиев 1979: Ал. Минчев, П. Георгиев. Разкопки в Марцианопол през 1975 г. - ИНМВ 1979

-евеоов 1980: О. Неверов. et al. Художественное ремесло зпохи римской империи. Каталог о Ленинград, ,1980 -Мерджанова 19941: Р. Ненова-Мерджанова. Съдове с формата на човешки или >ен бюст от римските провинции Мизия и Тракия. - Археология 1994, 2,1 - 5 -Мерджанова 19942: Р. Ненова-Мерджанова. Бронзовите сфероидни съдове като за бита в Мизия и Тракия през римската епоха. - Анали, 1994, 2/3,100- 106 а-Мерджанова 2000: Р. Ненова-Мерджанова. Римските бронзови съдове от могилни гробове ■ Гракия. - ИНИМ 2000, XI, 179-184 >в et al. 1984: Д. Николов, Д. Янков, Кр. Калчев, Хр. Буюклиев. Античен бронз. Окръжен музей Стара Загора. София, 1984 «ков 1984: Ал.Пиндиков (гл. ред.). Художествен бронз от Римската епоха в националния ■ -ески музей при БАН. София, 1984 1911: Б. филов. Античните самовари в Народния музей. - Българска сбирка 1911,18, 654 - 657 1934: Б. филов. Надгробните могили при Дуванлий в Пловдивско. София, 1934 тил 1912: К. Шкорпил. Балчик. - ИВАД, V, 1912 jv, Nenova-Merdjanova 2006: P. Balabanov and R. Nenova-Merdjanova. A Rare Bronze ! from the Necropolis of Colnia Fiavia Pacis Deultensium. Archaeologia Bulgarica, X, 2006, N9 3, 35 - 51 Delev 1999: A. Bozkova and P. Delev. Two Bronze Vessels from Roman Thrace with Producer -.--haeologia Bulgarica, III, 1999, 2, 43 - 48 Cholakov 2005: P. Ilieva and I. Cholakov. A Collective Find from the Early Byzantine Age Found in Stara l Scuth Bulgaria). La vaisselle de bronze paleobyzantine. Antiquite Tardive, 13 - 2005 (Brepols), 51 - 63 1983: J. Kunow. Der romische Import in der Germania libera bis zu den Markomannenkriegen. r_ Bronze- und Glasgefassen. Gottinger Schriften zur Vor- und Fruhgeschichte, 21, Neumunster, 1983 tkov, Staikova 1998: U. Meshekov and L. Staikova. A Rich Thracian Mound Burial from the Roman t r e Village of Slokoshtitsa, Kiustendil District. Archaeologia Bulgarica, II, 1998, 3, 51 - 67 jv 1970: G. Mihajlov. Inscriptiones graecae in Bulgaria Reperte. Vol. 1,1970 •Merdjanova 1994: R, Nenova-Merdjanova. Bronze Cast Plates with Flat Handles from the Roman "■race. - In: Akten der 10. Tagung Liber antike Bronzen. Freiburg, 18.-22. Juli 1988. (- Forschungen und —r Vor- und Fruhgeschichte in Baden-Wurttemberg, Bd. 45), Stuttgart, 1994, 305 - 309 з-Merdjanova 1995: R. Nenova-Merdjanova. Typology and Chronology of the Bronze Vessels used ra and in the Baths from the Roman Provinces Thrace and Moesia. - In: Acta of the 12th International or Ancient Bronzes, Nijmegen 1992 (= Nederlandse Archeogische Rapporten 18) Amersfoort 1995, 51-58 45 Nenova-Merdjanova 19971: R. Nenova-Merdjanova. Roman Precious Bronze vessels from Thracia. - Archaeologia Bulgarica, 1997,1,30-37 Nenova-Merdjanova 19972: R. Nenova-Merdjanova. Gods, Youths and Slaves (on the bronze b from the Roman period). - Archaeology in Bulgaria, Sofia 1997, 103- 112 Nenova-Merdjanova 1998: R. Nenova-Merdjanova. The Bronze Jugs Decorated with a Human f the Roman Provinces Moesia and Thracia. - Archaeologia Bulgarica, II, 1998, 3, 70 - 76 Nenova-Merdjanova 1999: R. Nenova-Merdjanova. The Roman Bronze Vessels as Part of Ins Balnei. - In: Roman Baths and Bathing. Proceedings of the First International Conference on Roman B 30 March - 4 April 1992 (J. DeLaine, D. E. Johnson ed.). JRA, Suppl. Series no. 37, 1999,130- 135 Nenova-Merdjanova, Angelov 1999: R. Nenova-Merdjanova Angelov A. A Rich Thracian's Marcianopolis. - Archaeologia Bulgarica, 1999, 2, 49 - 59 Nenova-Merdjanova 2000: R. Nenova-Merdjanova R. Nenova-Merdjanova. Images of bronze evil eye (beyond the typological and functional interpretation of the Roman bronze vessels for oil). - In: 14. Tagung uber antike Bronzen (Koln, 21. - 24. September, 1999). Kolner Jahrbuch 33, 2000, 303 - 312 Nenova-Merdzanova 2001: R. Nenova-Merdzanova. Die Herstellung von Bronzegefassen in Traiana. Karasura I. (M. Vendel, Herausgeber) (=Schriften des Zentrums fur Archaologie und Kultu des Schwarzmeerraumes 1), Beier & Beran, Weissbach 2001,195 - 202 Nenova-Merdjanova 20021: R. Nenova-Merdjanova. Bronze vessels and the toilet in Roman ' From the Parts to the Whole. Vol. 2. Acta of the 13th International Bronze Congress, Cambridge, MA, May 1,1996 (C. Mattusch, A. Brauer, S. Knudsen Edt.), Portsmouth, Rhode Island, 2002, 201 - 204 Nenova-Merdjanova 20022: R. Nenova-Merdjanova. Bronze Production of Pautalia. - In: The R Late Roman City. The International Conference (Veliko Turnovo 26-30 Jul. 2000), (L. Slokoska, R. Dinchev Edt.), Sofia, 2002, 378 - 382 Nenova-Merdjanova 20023: R. Nenova-Merdjanova. Aspects of Washing during Thracian Rituals Times. - In: Al. Fol (Edt.) Thrace and the Aegean. Proceedings of the 8th International Congress of Sept. 2000, Sofia 2002, 955 - 958 Nuber 1972: H. U. Nuber. Kanne und Griffschale. Ihr Gebrauch im taglichen Leben und die Grabern der romischen Kaiserzeit. - Bericht der Romisch-Germanischen Komission. Band 53 Petrovszky 1993: R. Petrovszky. Studien zu Romischen Bronzegefassen mit Meisterstempe1" Studien zur Archaologie der Romischen Provinzen, 1 Pfuhl and Mobius 1979: H. Pfuhl and H. Mobius. Die ostgriechischen Grabreliefs. Mainz, 1979 Radnoti 1938: A. Radnoti. Die romischen Bronzegefasse von Panonien. Dissertationes Pannonic 1938, No 6, Budapest Raev 1977: B. Raev. Die Bronzegefasse der romischen Kaiserzeit in Thrakien und Mosien. - Romisch-Germanischen Komission, 58, 1977 Schindler 1985: W. Schindler. Der Iphigenie-Krater in Varna - ein Resitutions Stuck. Thracia, 7,1 Shelton 1981: K. Shelton. The Esquiline treasure. London, 1981 Tassinari 1993: S. Tassinari. II vasellame bronzeo di Pompei. L’ERMA di Bretschneider. Roma. Willers 1901: H. Willers. Die romischen Bronzeeimer von Hemmoor. Hanover-Leipzig, 1901 .Williams. 1994: D. Williams and J. Ogden. Greek gold. Jewellery of the Classical World. British Museum Press, Lon

ROMAN BRONZE VESSELS FROM MOESIA AND THRACIA

RossitsaNenova-Merdjanova

The bronze vessels are among the most common finds from rich Thracian graves. These objects w used in everyday and religious life during the Roman period and were present in the wealthy househ towns and in the villas in Italy and the provinces. Function The function of the bronze vessels has been disputed over the last couple of centuries and most of decorated types have been interpreted as vessels belonging to the tableware. Complex analysis of evidence of different character justifies a radical change of this traditional but rather superficial explanation. Most of the bronze vessels were used in everyday life and both men and women employed them in t or the process of attending to their personal appearance. The implementation of some major types of vessels is reconstructed in the following way: water was carried to the house in buckets including bro of various shapes. There, it was transferred and kept in containers among which big bronze amphor - :- en found in Thracian graves in pairs and covered with a cloth, used as a towel. From the various water was collected in jugs and was used for washing the hands over a bowl with a handle or for ~e feet in basins of various shapes (see fig. 1). Л particular set comprising a jug with a protruding or a trefoil mouth filled with water and a bowl with a j i m handle (figs. 5 and 6) was used during toilet for washing the hands and served the same purpose 2 теа!s as well as during religious rituals. ~ r «>з:ег was needed for the toilet and it was provided by bronze water heaters or authepsae (fig. 2). A bronze ms -~ed inside and filled with live coal kindled through a grid by the flame of a lamp kept under the vessel. ~~e ; -;тге vessels used for toilet display wide variety of shapes and decoration. The bronze amphorae come ira r groups reflecting peculiarities of their manufacture. The first group comprises indented vessels with -ade spherical body and cylindrical neck (fig. 3 a, b). The amphorae of the second main group have «wnerted silhouette with the body gradually transforming into the neck thus forming a smooth curve (fig. 4 ~~b amphorae come in different sizes and in some cases were found as pairs of identical objects. Many rsrury parallels from Italy. ■ ta r -.r«s of containers for water were also in use. Among them were vessels with body with ellipsoid section, two mobile handles and a lid as well as high cylindrical vessels decorated with horizontal relief

jsed for washing of the hands are characterized by a protruding mouth that provides directed nr h e r : .erthe hands and into the bowl hold underneath. Usually the handles have richly decorated surface -Г ends represent sculptural decorations. The bowls belonging to hand washing sets show solid cast с ь -«=ndles, balanced by an umbo in the centre or by a heavy cast base attached to the bottom. The a? decorated with three-dimensional representations and some of the concave centres show expressive ~~e jgs and the bowls with handles make three main groups of sets (see the jugs from fig. 5 a, b, c and arg oowls from fig. 6 a, b, c). ■ r-asins also come from Thracian graves and some have close parallels from Italy. Among them are semi- 4; :e s with low cylindrical base turned on a lathe and two opposite omega-shaped handles (fig. 7, a) as well ercal vessels with big mobile handles fixed to the mouth rim through decorated attachments (fig. 7, b). Д н в х ж of basins (fig. 7 c) were found with a particular kind of 2nd century jugs whose handles have an r the shape of one or two human feet (fig. 17). These vessels supposedly were also involved in the r e • function could be explained as sets for washing the feet. The jugs decorated with human feet come arfprv* variants produced respectively in the western or the eastern provinces and imported in Thrace, fit- : : ~ze vessels were among the most important objects used in the baths where they were carried by ession of servants together with other objects such as toilet caskets, mirrors and lamps or candle * re saths the master or mistress had at her disposal various utensils such as a bronze bucket, a water i zss - a box for bottles with aromatic oils, a casket for cloths and towels and other belongings and nere attended by servants offering a mirror and a box of jewellery to finish with their toilet. Explicit m s of the making of the toilet are known from bath mosaics and vessels used in the baths such as ras-ets and buckets. rockets in the shape of inverted truncated cone or with U-shaped body (fig. 8 a, b) were used at the Z2T. ng water. Various vessels were used for pouring water such as jugs and askoi as well as shallow b o m s with a flat handle with a slot at the end (fig. 9). s in which oil used for cosmetic purposes was preserved were carried to the palaestra and the la n g rg on a bronze ring together with several strigils and a bowl with a flat handle for pouring water. essels from Thrace come in three major groups. The first group consists of ampullae. The shape of ianes - inverted cone (fig. 10 a), sphere or flattened sphere, but all have narrow necks. Most of them s zarallels from Italy. s?: :id group comprises globular vessels with an omega-shaped handle, the curved ends of which are the rings of two attachments and some vessels come with lids, usually connected to the body by 10 c; 11 a, b; 28 a). - =-is of the third group represent busts or heads of different personages: youths, black men, gods and reatures. They also have a lid, formed as a narrow protruding (fig. 10 c) or part of the head, and a ■an- e. The structure of the vessel is suitable for preserving and transporting oil with the lid being quite ~ :~:y closing the hole on the head, thus preserving the liquid from splashing. The worn attachments of some vessels (see the nose on fig. 18 a) make it clear that they were regularly used. '--acians acquired skills and had occupations such as doctors for example, which is signified by the в era! burial mounds. Bronze vessels were used as doctor’s utensils: oil used for medical purposes r ; npullae or spherical vessels with an omega shaped handle, medicines in powder and salves were r small cylindrical boxes, jugs and bowls with cylindrical handle as well as basins were used for шгс during operations.

47 Though the main types of bronze vessels from Thrace can be related to the custom of washing some bronze vessels may be classified as kitchen and table ware. Among the tableware are v shaped vertical section and a mobile handle as well as jugs with rounded mouth (fig. 12 a, b). It can be bronze vessels found better application as kitchen utensils since pans and pots were found in kitchens A unique for Thrace vessel - the crater from Dionysopolis (fig. 13) is topped with a strainer for wine. However, it is uncertain whether this vessel’s use was utilitarian or burdened with a more c religious content. Bronze vessels were widely used in the Roman army as multifunctional personal utensils r cauldrons and trullae or deep bowls with flat handle (fig. 27). The latter, like the few examples from Th interior surface covered with a protective layer of white substance. The use of bronze vessels in Roman Thrace was not limited to the sphere of everyday life. Religion p' role in the life of the citizens and bronze vessels were used for making offerings or libations and sacrifice In Roman times the act of ritual purification through washing of the hands was performed by the priest start of the offering and this was done with the help of a servant and the hands washing set of bronze v ceremonial use of this set comprising a jug with a protruding mouth and a bowl with a decorated handle been misinterpreted and it has been believed that it was used for libation. However, all representations numerous offering plates from Thrace, confirm that the libation was done with a patera representing a handle similar to the Greek phiale, and a decorated jug usually made from precious metal. Washing was performed with the same symbolical meaning in other cases such as birth as wel the wedding ceremony, which on its part was similar and sometimes identical with the funeral one. the body of the dying or the deceased person was considered of great importance in ancient times act was believed to facilitate the transition into the world beyond. The washing of the body or the also related to the rituals of purification accompanying the ancient ceremony of heroisation or transf a Thracian aristocrat into a deity. Several vessels of different shape but identical construction represent incense burners (fig. 14 a, b] bowl was fit onto the vessel’s mouth rim. The burning incense was placed in that bowl and the aro went out through an opening in the vertical protrusion of the lid. In more than seventy graves in Bulgaria dating from the Roman period were found groups of bro and in the richest tumuli from the necropolises near the ancient Avgusta Traiana (modern Stara Za; found complete sets of vessels for washing. They have come together with toilet caskets, flasks for on and beauty products as well as combs, pins and jewels. Toilette utensils such as smooth tiles for g cosmetic substances and long sticks for their extraction from containers were also found. The graves in addition bronze lamps, lamp stands and lanternae which were used in the dim interior of the baths toilet was being made at home. In many of the graves were found iron chairs, which were used by the mistress to sit on while the servants attended them during the toilet. Numerous sets of vessels for oil and strigils found in Thracian graves as well as representatio objects on grave stones speak that the Roman tradition of paying special attention to physical exe bathing was adopted in Moesia and Thrace. The obvious popularity of these objects, found both in women’s graves matches the archaeological evidence of public and private baths in towns and villas in

Decoration and interpretation of the representations The Roman bronze vessels reveal ideal combination of shape, decoration and functionality which opportunity to perfectly fulfill their utilitarian function but also to perform a cultural role as bearers of artistic, a religious messages. The representations on the bronze vessels were seldom made to perform only decora' and most of them carry semantics the origin of which is often older than the concrete type of vessel. Apotro believed to ward off the Evil are especially popular. Their presence on vessels for washing can be explai main function of these objects - physical cleaning equal to spiritual purification. The meaning of the apotrop according to the ancient belief, was to protect the content of the vessel as well as their owners from malign s avert the Evil Eye. According to a traditional belief this could be done by the effigy of the gorgon Medusa was concentrated in her harmful gaze the effect of which could be avoided only by turning one’s eyes away Images related to the Dionysiac thiasos suggesting the same fearful expression were also su have a strong influence on the onlooker. Other creatures which in Antiquity epitomized the idea of aggression also decorate Roman bronze vessels. Among them are lions(fig. 5 b), panthers (fig. 5 c), (fig. 6 b, c), dolphins, swans, a hippocampus (fig. 16 a) and a monster (fig. 16 b). Sphinxes (fig. 16 c) winged creatures were also believed to provide protection. The location of the apotropaic representati vessels is of special importance and many are positioned with their front legs spread around the mou guarding the opening of the vessel and the liquid inside (fig. 16). Double protection is secured by the im lower attachment facing in the opposite direction (fig. 15 a, b). A great variety of images is observed in the group of the bust and head vessels for oil. Among them there pea number representing beardless youths, some looking quite feminine (fig. 18 a, b, c). The fact that these vessels pne jsed at the palaestra and the baths may provide an explanation of the images as such referring to homosexuality, ■teJi is based on the fact that these places were focal points of adolescent training and male to male attention. Such *■ "~Erpretation may also explain the obvious influence of portraits of Antinuos - Emperor Hadrian’s lover. A large group of bust vessels from Thrace are fashioned as black men of various racial types, either juvenile (fig. Ш i be,) or adult (fig. 22 a, c). Some of them may be considered as representing black bath attendants who were ■ ■ i 'are sight in Greek and Roman times. Several bust-vessels represent black men with a specific look meant to Ш.r:e st threat and aggression and can be interpreted as apotropaic images (fig. 22 a, c). They are part of a large B o x of Roman representations of black men among which macrophallic or ityphallic figures on mosaic floors of Iters .‘.tiich, according to the superstitious minds, functioned as protectors able to avert the Evil Eye. Rarely bronze bust-vessels represent mythological personages and it is remarkable that some exquisite ■te-ctes come from Thrace like the splendid bust of a young satyr from Pautalia (fig. 23) or the vessel from (fig. 24) representing satyrs and a maenad. x z-onze vessel from Bulgaria is shaped as a toddler (fig. 25 a) and a couple of others - as young children 25 D). The modelling of a vessel for oil as a strong baby or toddler may be explained as a representation of c>_ng Hercules. -er:ules was directly related to the palaestra and the baths and was considered a patron of these public so it is not surprising to see sport and bath utensils representing this mythological character. A bust- rund in Pautalia (fig. 30) represents the hero who also appears on a globular vessel for oil from the region •sta Traiana (fig. 11a). * giobular vessel from Pautalia (fig. 11 b) also shows the link between function and decoration. On its surface rEocted scenes of a boxing competition and sets of prices for the winner and the representations find „ues from other parts of the Roman Empire. The Aide use of bronze vessels in Thrace required the organization of both import and production of such ~he finds show that in Roman Thrace there was an intensive import of luxurious bronze vessels from the r r e Empire as well as from the eastern provinces. These objects came from big centres able to organize n:ed production aiming at export of considerable in number high quality products. I e- 50 % of the bronze vessels from Thrace can be considered imported and half of those are supposed to :: ne from Italy. A couple of trullae have a definite Italian origin since they bear the stamp of the Campanian Publius Cipius Polybius (фиг. 27). Several other vessels from Thrace including a couple of tullae and a r Dasins also bear Italian producers’ stamps. The rest of the Italian vessels could be identified by means -o*ative analysis to objects found in the towns buried by Vesuvius. 3fcxze vessels from the provinces also reached Thrace. Just a small number of vessels have parallels from и-: Pannonia and this fact signifies that no regular import was organized from the production centres in these ~aking into consideration the intense trade relations between Thrace and the eastern Roman provinces it may ed that there was a considerable import of bronze vessels from regions such as Egypt and Syria where ion of bronze vessels was well developed. However, it is difficult to distinguish these objects since the of bronze vessels in the eastern parts of the Empire has not yet been an object of a detailed research. * secarate, complicated industry dealing with only bronze vessels was never organized in Moesia or Thrace -•?"7tory of Bulgaria). The bronze objects made here were never meant to be exported like those from the : _i centres in Italy or the eastern provinces. On the other hand, there was an intensive import of luxurious •essels that could be afforded by the local nobility. The large Thracian landowners, descendants of the n aristocracy, as well as the rich citizens in the towns, followed a well known model of everyday g washing and bathing done by means of bronze utensils. The rest of the Romanized population r e same customs but on a lower standard. To satisfy their needs the provincial workshops produced aronze vessels, mainly for use in the baths. The artisans reproduced some major types of vessels, widely ~a:ed in the Empire at that time, often using simpler and still practical constructive elements that could -anufactured (fig. 28). In some cases they performed inventiveness and originality in mending old or -e»v vessels (fig. 29). In the second half of the 2nd century the making of bust-vessels originated as a lo io n in the cart decorations workshops in the major cities in Thrace. It involved the same technical s and skills, for example casting and finishing procedures like polishing and engraving. Some bust -^:-esent direct copies of cart decorations (fig. 30) while others show iconographical similarities with ee-ents suggesting that both types of objects influenced one another (fig. 31). ■he- z-onze vessels that would have needed elaborate hammering and turning on a lathe were not made in sx>ps. ocal products, though considerable in number, were distinguished neither for wide variety nor for Among the bigger production centres were flourishing towns such as Avgusta Traiana, Pautalia, Marcianopolis and Odessos.i

49 ТИПОВЕ КОЛЕСНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪ ПРЕЗ II - III в. сл. Хр. (по археологически данни)

Юниан Мешеков

С откриването на колелото човечеството изобретява колата като средство за транспорт товари и колесницата като бойна единица или луксозно средство за предвижване. Археол данни сочат появяването й в Месопотамия още през IV хил. пр. Хр. (Noble 1962, 485; Авдиев 1 - 35,39; История древнего Востока 1979, 114). През III хил. употребата й е вече масова по цяла Г Мала Азия, Кавказ, Централна Европа, както и по долното течение на река Дунав (Кабакчиева - 228; Гудкова.Черняков 1981, 38 - 50, рис.1; Алексиева, Шмаглий 1985, 15-22; Порожанов 1998,122; 1974; История древнего Востока 1979; Порожанов 1993, 146 - 147) През средата на II хил. пр. Хр. голяма популярност добива хетският тип колесница - бойна със спици, теглена от коне, която става популярна от Западен Казахстан до Елада (Всемирная 1956, 376; Порожанов 1998,123 -124; Попов 1976,18-20, 50; Авдиев 1974, 208 - 209; Заблоцка 1989, 2 тип влияе и върху производството и употребата на колесници в древна Тракия. Тази традиция се и по-късно по време на римската власт на Балканите и в частност в провинция Тракия. До края на XX век научните среди в България познаваха около 60 тракийски коли от римски= предимно депонирани край могилни некрополи. През следващите години техният брой нарасна главно поради интензивна иманярска дейност. Конструктивните особености, определящи типологичните различия при отделните коли (Т налагат два типа - “арра” и “ара£а”1.Те от своя страна, се делят на два основни вида (според прикг на коша към ходовата част): с коланно окачване - “Tovoq”’; с неподвижно/стационирано окач който основен в Тракия е вариант “£v0povia”. Отделно от типологичните различия, античните групират по основния външен белег - брой на колелата в класове - ’’двуколки” и "четириколки”. Основният проблем при двуколките от типа “appa” е начинът, по който е осъществена връзка процепа (pupoq) и оста (afjcov) на колата, в някои случаи - посредством пода й. Тази връзка тр монолитна, изключително надеждна, а също и проста за изпълнение, включваща някои от двата конструктивни материала - дърво или желязо или и двата. Сред археологическия материал от “Дражина могила”, с. Полски Градец (Иванова, Меш печат) - района на комплекс “Марица-Изток”, Старозагорско, Централна Южна България е особен, двусъставен железен конструктивен детайл. Той се състои от масивен “U’’-виден и “Т" елементи. Те са поставени при монтажа един над друг, като са разделени от здрава дървена сг надходовата част на колата. Сглобката е дебела 0,10 м и през нея двусъставният детайл бил при с три масивни гвоздея (обр. 1). Подобни детайли са известни единствено от находките при недалечните села Коньово и Новозагорско (Кънчева-Русева, Игнатов, Велков 2005, 158 - 159; Игнатов 2007, 257 - 259)2. Колесницата от “Дражина могила” и тези от Новозагорско са двуколки, представляващи разн на неизвестен досега по археологически данни конструктивен тип кола, наричана от античните “appa” (Венедиков 1960, 84, 95 - 96). Разглежданият детайл от “Дражина могила” разкрива директна, сложна и монолитна връзка процепа (pupoq) на колата със същинската ос (a^wv), заякчена допълнително и посредством колесницата, през който детайлът е прикован. По този начин подът, за първи път от досега изве Тракия двуколки, се явява в ролята си на пълноценно шаси. Така е игнорирана необходимостта от лисици (ара^пттобед), които да изпълняват ролята на “кормилна уредба” при завоя на колата, пр страничната тяга от процепа директно и само върху оста. Завоят в случая се осъществява пое самия под и целия кош, които от своя страна теглят и оста в указаната посока. С тази конст особеност двуколките от “Дражина могила” и селата Коньово и Кортен наподобяват външно ра двуколки - колесници с ниска ос, неподвижно прикрепена към ходовата част платформа. Те имат излизащ непосредствено от дъното на коша. Този ранен тип е известен от изображения на вазо бронзовата и желязната епохи (Crouwel 1992).

1 Всички използвани тук гръцки названия са по превод и коментар върху Hesychii Lexicon (loannes Albeti. Lexicon.T. I et II, Lugdini Batavorum (Leiden), 1766) и Pollucis Onomasticon (E. Bethe. Pollucis Onomasticon. Lipsiae II, 1931), направен от проф. Иван Венедиков (Венедиков 1960, 83 - 92, 95 - 96) 2 Непубликуван като отделни детайли материал. За оказаното ми съдействие и информация благр колегите: Т. Кънчева-Русева, В. Игнатов и К. Велков от Исторически музей - Нова Загора

50 ТИПОЛОГИЧНА СХЕМА (при двуколки)

ДВУКОЛКА ARMA АМАХА ТВЪРДО/СТАЦ. КОЛАННО КОЛАННО ТВЪРДО/СТАЦ. ОКАЧВАНЕ ОКАЧВАНЕ ОКАЧВАНЕ ОКАЧВАНЕ

БЕЗ ENTRONIA БЕЗ ЛЕКА БЕЗ ЛЕКА ТОВАРНА ENTRONIA

СЕДАЛКА ТРОН СЕДА­ СЕДА­СЕДА­ СЕДА­ ПЛАТ­ (?) т СЕДАЛКА ЛКА ЛКА ЛКАЛКАФОРМА Покрт-а/открита

Покр./откр. Покр.? Покр./откр.

ТОВАРНА

ПЛАТФОРМА един два

процеп процепа

1 2 коланна система - без значение

ТИПОЛОГИЧНА СХЕМА (при четириколки) ЧЕТИРИКОЛКА АМАХА КОЛАННО ОКАЧВАНЕ ТВЪРДО/СТАЦ. ОКАЧВАНЕ БЕЗ СЕД./ЛЕКА DORMITORIA ENTRONIA ПЪТНА ТОВАРНА СЕДАЛКА DORMITORIA ? фургон за Покрита/открита Покрита Покрита/ повече хора открита Покрита/ открита С/МА С/МА С/МА ПЛЪЗ­ БЕЗКО­ ПЛЪЗ­ ГАЩИ СЕ НЕЧНА ГАЩИ СЕ КОЛАНИ ВРЪЗКА КОЛАНИ 1

51 Обр. 1. Снимки на двусъставни железни детайли о т Дражина могила край с. Полски Гоадец и о т с. (снимка Ю. Мешеков) и 3-D възстановка на последния (автор арх. Сп. Ангелов) Fig. 1. Photo of iron details consisting of two elements from Drazhina mogila, in the vicinity of the village of Pols-: i and the village of Konyovo (Photo Y. Meshekov) together with a reconstruction arch. Sp. Angelov

От с ъ щ и я т и п , h o о т вида c коланно окачване, е и двуколка3 от с. Караново, (Кънчев, Кънче 1996, 22, Wagen N9 2; Kat. № 115 - 117; Tafeln XXIV/1, XXV) Новозагорско. При нея отсъства сг по-горе двусъставен елемент. Тук той е заменен от “U’’-образен железен лентов обков, обхващаа.^ сглобката между процепа и същинската дървена ос. Тя е била с кръгло сечение, съдейки по цветното приложение обр. 2). Процепът в посока към ярема е проврян през допълнителен масиве-^ трапецовиден детайл (вж. цветното приложение обр. 3). Тази конструкция се намира под пода на кол в предната й част, и служи за допълнителна опорна точка на коша върху процепа. Това е нат. силното изместване в задна посока на оста и съпътстващите я вертикални надосия (0aipoi), на i кошът (вж. цветното приложение обр. 4/а,Ь). Допълнително процепът е бил фиксиран към Tpanej конструкция чрез железен клин, пробождащ го през пода на коша. Стърчащият под дървения на клина има отвор за шплент, предпазващ клина от случайно измъкване при движение на кат осигуряващ разглобяема връзка (вж. цветното приложение обр. 2). Това сложно конструктивно силно наподобява псевдо-предна ос (при едноосовата двуколка), изпълнявайки част от нейна“ j допълнително укрепване и баланс на коша, но в три опорни точки в хоризонталната равнина на част под коша. С това конструктивно решение са заместени липсващите предни лисици (сфс^гуг при завой кошът се придърпва директно от процепа наляво или надясно. Същевременно меня сглобка процеп-ос осигурява здрава връзка между впрегатните животни и теглената кола. Двусъставният елемент от “Дражина могила”, от селата Коньово и Кортен, както и разновидност с лентов обков и трапецовиден детайл от Караново, дават възможност да се обосс

3 Оригиналните части се съхраняват във фонда на Исторически музей - Нова Загора, където е изложен и [ макет в действителни размери. Подобен макет във вариант със седалка, собственост на Фондация “Арете”, е ■ в зала “Арес” на Националния Исторически Музей-София. Автор на реконструкциите Ю. Мешеков

52 злка - известната в ността “ap|ja”. се различава от разкриваните България тракийски от типа “ацс^а”. -ювската колес- обаче е меж- конструктивен на окачване съчетаването ■еторично налична • е система с 1ните по-горе -ти на прик- на коша към Засега ней- «d-струкция е без

“с * дву- или ■опна кола от и вид с окачване «ошът (5|фро^) Обр. 5. Четириколката о т с. Радловци. Гоафична възстановка, аксонометрия (автор окачен чрез Р. Йоргова) -а. специални Fig. 5. The quadriga from Ralovtsi. Graphic reconstruction. Axiometrics (author R. Yorgova) ни метални 1ЧИ, мон- върха на -ъдтб надосия (Gaipoi). Липсата на фиксиране към същинските оси позволява известна амплитуда на коша във всички посоки при движение, което чрез ремъчната система на окачване вибрациите. пример за подобна кола клас четириколка е находка от с. Радловци, Кюстендилско, България (обр. 5). Тя е и първото археологически засвидетелствано в България тракийско :зедство, което не принадли към категорията “гробна находка” (Мешеков 2005, 115 - 133)4. зто археологическо проучване, извършено от екип с участието на автора, дава възможност да максимално правдоподобна графична реконструкция - както на отделни възлови и проблемни " • а и на цялата кола. По-голямата част от разкритите конструктивни елементи присъстват зла, поради което няма да се спираме на описание на шини от колела, клин-нитове, ъглови ■ други обковаващи детайли, които не носят съществена информация за конструкцията и изгледа :-:~о средство. Ще отбележим само, че е спазен един от принципите за по-лесно маневриране 5 именно по-малък диаметър на колелата от предната ос, в сравнение с тези от задната ос, е от 0,10 м5. -'-ггерес предизвикват следните детайли6: броя железни елементи, обковаващи двустранно отляво и отдясно осите и надосията

археологически материал бе пръснат на площ около 100 кв. м. Концентрацията на масивните части 35 кв. м със следните особености: малка дълбочина, липса на вкопана яма, непосредствено материкова скала; без характерната подредба при ритуалното разглобяване на колата, свързано ■ -■ребални практики от римската епоха. Хълмистият терен се характеризира със силна денивелация. а=~ детайли от колата и разпръснати кости от конете, открихме множество цели и фрагменти от тухли, осан. струпвания от tegulae, хоросанови и мраморни късове, както и фрагменти късноримски глинени ■еста строителните рушевини лежаха директно върху металните елементи и костния материал от 1C тях. Ситуацията разкрива срутване на сграда върху останки на разбита и вече пръсната на части по есе* кола. В подкрепа на такова обяснение е фактът, че на около 10 м североизточно от колата открихме ^~айли, а на върха на възвишението и отново в непосредствена близост до колата бе проучен ъгъл от i сграда в суперструкция - ъглов зид, изпълнен в смесена техника, с три реда тухлен “опус” ~^тса на две от шините на колелата тази разлика бе установена по косвен път, чрез метрично е запазените железни елементи, обковаващи оси и надосия (Gaipoi), при върховете на които става : • с>_а *« Мешеков 2005,115- 133, образи 9-10, 15 -16 b

53 - 0aipoi. Те са изработени от из масивно желязо с дебелина до 1 см. са приковани бронзови пластини с де характер и с дебелина 0,2 - 0,3 см. обкови на предната ос притежават пс вертикално поставени “S’’-видни ресо~ стъпващи в долния си край върху лисици (а^а^пттобед) отпред и отзад на в горния край са приковани в челото Тези ресорни скоби изпълняват амортисьори срещу сътресенията ме лисиците, предавани от колелата и про последните. Ресорните скоби пред прекомерното свиване или увелич вертикалния ъгъл между оста и лисиг би довело до разбиване на ходовата колата. Новото в конкретния случай е при предната ос, подобни ресорни анапогична функция се разкриха и пр,* ос, но само в предната й част. • Четири масивни железни клина, в пронизващи два по два - отляво и - двете оси, прикрепвайки към тях пг задните лисици. Преднатадвойка клин от челото на оста, в хоризонталната й и завършва в основата й, без да до над нея. Задната двойка клинове края на платформата към оста. На пр тази разлика е нелогична. Но задна*а клинове изпълнявала роля на огран; вертикални и хоризонтални амплитуди край на колата, където те са и най-го се стабилизира и предпазва гъвкавата система. В случая трябва да се взема- масивните декоративни бронзови задните железни клинове, както и фи им чрез извиване под 90° на стърча оста връх. За разлика от предните задните имат такива декоративни глави, защото са били видими, а не скрити пс- • Масивен 0,40 м дълъг железен _ ресорен елемент, наречен от мен “yci В единия край той представлява ‘Т планка за приковаване с масивни гв другия е отворена кръгла халка, пре провиране през нея на мека (въжена" (обр. 6 а). Този ресорен елемент е прик сложна система от гредички към дол на предната ос, стърчейки пред нея t под пода на коша. Чрез провряно през му дебело въже, свързано с коша п Обр. 6. Четириколката о т с. Радловци, детайли В заклинени в него халки (обр. 6b), “усп графична възстановка на: а) “успокоител ” на Вертикални потушавал създадените при движ амплитуди, място и начин на монтаж; Ь) начин на колата вертикални амплитуди в пре- функционална Връзка с коша (автор Р. ЙоргоВа) на окачената платформа. Чрез “усп Fig. 6. The quadriga from Radlovtsi. Details of the graphic платформата била придърпвана обра- reconstruction: a) vertical shock absorber, position of fixing and в равновесното й положение, опреде, manner of fixing; b) functional link with the basket параметри от коланно-ремъчната (author R. Yorgova) на окачване. При ротация на оста з

54 1ният му преден край се е притеглял по въжето в посока ляво/дясно, осигурявайки гъвкава връзка 1ичната хоризонтапна равнина между статично позиционирания висящ кош и ротиращата ос. ~ :аобни детайли са известни от няколко други коли от България: край село Могилово, Старозагорско, тна Южна България (Венедиков 1960, № IV, 38, кат. № 132, таб. 57), край Любимец, Хасковско, зчна България (Венедиков 1960, № V, 40, кат. № 151 и Таб. № 29, обр. 104), както и в местността могили” Старозагорско, Durostorum/CvinviCTpa (Североизточна България) и Pautalia/ Кюстендил чадна България)7. “ o ' четириколките от вида “ t o v o ^ ” съществуват два основни варианта на коланно окачване при i ос - система № 1 и система № 2 (таб. 2). Злгтема № 2 представлява П-образна желязна конструкция, прикована чрез железни носачи от двете зъншно към дъното на коша. Конструкцията има странично издаващи се извън ширината на коша плъзгачи с кръгло сечение и надянати на тях по две халки (обр. 7 а; вж. цветно приложение обр. зите плъзгачи са перпендикулярни на носачите. Тази система е създадена поради необходимост на триъгълника, образуван от спускащите се от коланодържача и раздапечаващи се надолу ' ла могат да се движат, т. е. да се събират или раздапечават при ротацията на предната ос, когато зява завой на колата. Това движение се осъществява в двете точки при железните халки. Те

7. Системи за окачване на коша при предна ос: а) - № 1; b - № 2. Графична възстановка (автор Р. Иоргова) Ааachment systems for the basket to the front axle: a) No 1; b) No 2 Graphic Reconstruction (author R. Yorgova)

-зат по релсовите плъзгачи, променят геометрията на ъгъла между ремъците, като позволяват пасност от скъсване на гъвкавата система. Тази система е била използвана в случаите, когато <оланодържачите да бъдат богато декорирани с отделно статуарно изображение пред тях. го обособяване на два отделни самостоятелни колана от върха на всяко надосие (Gaipoi) към г&е халки. Пример за използването на подобна система е колата, открита край село Драгодан зека Струма, Кюстендилско, Югозападна България8. С такава система са и реконструкциите на ~а-юдържачи със статуетка на Херакъл от Kiefersfelden (Garbsch 1986, 47 - 50, Abb. 28 - 30; 57, Abb. Ьт.'-:вани наблюдения на автора. Детайлът от колата край Любимец е незадоволително обяснен от И. <зто “желязно коляно”, свързващо предната ос с процепа на колата, а този от Могилово е причислен към ияеми части” гмвните фигурални коланодържачи липсват в находката, но “П”-образната шарнирна система доказва н в конструкцията на окачване на коша. Реконструктивното експониране на оригиналните й части, -а фондация “Арете”, е в зала “Арес” на НИМ - София. Автор на реконструкцията е авторът на статията

55 42), с Нике от долината на р. Вардар в Македония (Венедиков 1960, № XXXXIV, таб. 96 - 97; Roring 1 1-4), моделът на четириколка с фигурапен коланодържач в Бон (Traiano 1998, 209, № 31). Система N91 е безконечен “кръг”, направен най-вероятно от въже. Кръгът съединява колано- с долните две халки (или куки), които тук са неподвижно приковани заедно с носачите към пода и (обр. 7Ь). При ротация на оста въжето се притегля във възвратно-постъпателно движение в - между халките и особено при масивния коланодържач. Това притегляне осъществява про геометрията на триъгълника, образуван от ремъка (въжето), и не допуска късането му. Дока за подобно притегляне е голямата степен на износване в резултат на триенето на въжето в б; коланодържач, наблюдавано в основата на централното тяло по лицевата му страна. Същото из-« личи в разгледаната по-горе четириколка от с. Радловци, което именно даде идеята за обособява-е варианта/две системи за окачване на коша при предната ос на четириколка. Това ново разгра; _ би обогатило типологията на коланодържачите, разработена от Chr. Roring (Roring 1983), и по-сге неговия тип “D” с двустранно затворени халки. Уместно е да се отбележи, че докато при сист страничните закачалки на коланодържачите трябва да са затворени халки, то при система № 2 да бъдат и затворени, и отворени (най-вече тип “С” nach Roring). При отворените твърде често в на коланодържача са релефно украсени. Въпреки успоредното използване на двете системи в тракийското каростроене може предположи, че по-ранна е система № 1. Тя е по-опростена и по-слабо ефективна за свобода при ро на оста. Най-вероятно този недостатък е довел до изобретяването на усъвършенстваната система позволява и по-богата декорация върху коланодържачите. При четириколките от вида “ T o v o q ” седалките са подвижни (вж. цветно приложение обр. 9) задължителен елемент към конструкцията. Допустимо е при по-дълъг път пътниците да са з„. полулежаща поза върху разстлани по дъното кожи и възглавия (carruca dormitoria) (Darember; 1887, 928; Garbsch 1986, 46). Често конкретният археологически материал подсказва съществ лека дървено-метална покривна конструкция с вероятна кожена или брезентова покривка ( предпазваща от дъжд, вятър или слънце. Такава е известна от изображение върху надгробна Pannonia (Visy 1997, Taf. № 59). Този покрив в никакъв случай не оказва влияние върху констр характеристики на дадена кола. Въртящият момент на подвижната предната ос при завой на четириколките се предизвиква о* чрез връзката впрегатни животни - ярем (£uyov) - процеп (рицо<;) - предни лисици (сфс^пттобе^). Пое от своя страна теглят оста в желаната посока. Ротацията на оста се осъществява около железе- градник (еотшр). Той пробожда вертикално коша, цялата дървена надстройка над оста (иттертерю) ос (a^wv) и стърчигата (обр. 1 цветно приложение обр. 10 осъществява тегленето на з при градника, проврян в с поставени една над друга железни планки - правоъ ромбоидна. Те изпълняват на ротационни шайби, пре дървото от претриване и при въртеливите движения челото на оста и дъното на (Мешеков 2001, 22 - 23). Влизането в колата с окачване става отзад, е възможно да има п капак. Той често е декор външната страна с бронзо кации. Такива са наприм сложнопрофилирани кръгли в находката от Радловци. кошът е затворен от деко щит (^leacmov), чиито Обр. 10. Реконструкция на ходова част с точка на ротация продължават назад, оф при предна ос: а) при колата о т Радловци, графична възстановка, аксонометрия (автор Р. Йоргова) страничните парапети (к Fig. 10. Reconstruction of the front and back axle, together with the rotation Цялата тази конструкция (т point at the Front axle: a) at the wagon from Radlovtsi, graphic reconstruction, ограждаща коша от три с axiometrics (author R. Yorgova) изработена от дърво и желя

56 ьа с кожа и обикновено е апликирана с бронзови декорации, е мястото да бъде отворена бележка във връзка с кола, евентуално принадлежаща към вида с :*а-1ване и в задната си част с подвижен капак. По повод на публикация за разкрита четириколка на гробна находка от могилен некропол в Инота, Унгария (Palagyi 1981 Grube № 2, 12, 25 - 33, •з: 2.2.10.1 - 2.2.10.45, Taf. X - XV, Taf. XXVI - XXVII; Palagyi 2002, 139, Taf. XVIII/1), е уместно да •у че графичната възстановка на автора S. Palagyi не отговаря на вида, който всъщност би ла има, защото: детайли: № 13-14 (Taf. XII) (Palagyi 1981, Kat. 2.2.10.9) са ресорни скоби от предна бе споменато по-горе; по-късият елемент № 3 (Taf. XI) (Palagyi 1981, Kat. 2.2.10.6) и № 1 - 2 (Taf. "981, Kat. 2.2.10.7) може да са от железния скелет на преден щит ((jeoanov); детайли № 1 - 8,10 -ia g yi 1981, Kat. 2.2.10.33) силно наподобяват фрагментирани обкови от надосия (Gaipoi). Взети -е:и детайли показват категорично, дори при липсата тук на метални коланодържачи, че колата е : • : -анно окачване, а това би променило основно публикуваната графична реконструкция. пластична декорация, присъща въобще на тракийската кола, е разположена при .'■е от вида “tovo^” по предния щит (^isacmov) и по страничните парапети. Състои се от бронзови - бюстове и статуетки от гръцкия пантеон, на местни божества, на хора (Мешеков/Стайкова ‘ 6 Кат. № 17 - 43). Украсата разкрива вкуса и вярванията на тракийската аристокрация през •операторски период. гн. - олките няма предна (ротираща) ос, с което отпада необходимостта от промяна в геометрията Тип “a|ja£a” от вида “tovo^”, а в някои изключения и типът “ap^ia” от същия вид (колата от допускат облекчаване на коланната система на окачване и то в най-прост вид - чрез два т ч и и неподвижни колана, свободно свързващи страничните закачалки на коланодържача с щрт юда на коша или един общ колан, преминаващ през централното тяло на коланодържача. -ите закачалки, както и при четириколките от подварианта с безконечен кръг, предотвратяват -а колана надолу. Коланодържачите в тези случаи могат да са от всеки един известен тип. * : -.гге-четириколки от втория вид, с неподвижно прикрепено шаси, вариант “evGpovia”, при х е монтирана масивна трон-седалка с облегалка, която обикновено е богато украсена и 1рикрепена през шасито в оста. Оста е изнесена в самия край на платформата, за да поеме та на трон-седалката върху себе си. При такова конструктивно решение няма вертикални Ес poi). Качването, в резултат на увеличеното междуосно разстояние, става отстрани на колата i -ютво, оформено между края на страничния парапет (Kucptav) и седалката. Функционирането ос е подобно на това при колата с коланно окачване, като тук липсата на ремъчна система гамата маневра при завой. Тези коли с монолитни седалки и мека тапицеровка са богато -е само откъм предния щит (|jEacmov), но и откъм задната, изложена на показ страна на трон- Те са символ на престиж и просперитет и са сред най-луксозните и представителни превозни = :имска Тракия, обслужващи еднакво успешно и двата пола. кола е разкрита отново на територията на римска Pautalia/днешния град Кюстендил в България. При иманярска намеса в района на с. Невестино, Кюстендилско, през зимата на 2000 нова тракийска четирикола кола от римската епоха (Мешеков 2001 20 - 45). Местонамирането с известната местност “Мощени”, в която през 1904 - 1906 г. Йордан Иванов проучва част от *а с могилен некропол (Иванов 1910, 163 - 201). Новата кола е разкрита на около 4 м южно от i край на могила № 4. Колата е пета по ред от този могилен некропол. Разрушеният от иманярите лчзски контекст9 не позволи точното ситуиране на частите от колата и на съпътстващите я предмети. -етириколка са събрани достатъчен брой и характерни железни детайли, които осигуриха г- й реконструкция, макар и с известен процент условност (обр. 11а,Ь). Тройната облегалка е от и съчетава декоративно с конструктивно-функционално решение. До момента този пример няма —алог в Тракия. Обичайно витото желязо се прилага при: “ресорни” скоби - една от връзките на Ииз^Пттобе^), и задни лисици с осите; декоративното оформление на върха на щита - в качеството етъчна украса от ковано желязо, със спирали, волути, листа и ластари; ръкохватки и ажурни тодлакътници на тронни седалки; декорация на самите седалки, при върха на облегалката или */це, когато самата тронна конструкция е скрита в дърво и кожа или е обкована в основата с • :лонки. Често по тези видими декоративни железни детайли личат следи от допълнителна украса :лен метал. Така е при колата от Невестино. Съхранени са два клиновидни гвоздея с масивно ■мристранно тяло и масивни полусферични бронзови посребрени отгоре глави, и луксозни превозни средства са намирани и преди в България (Венедиков 1960, № II, VIII -»•- :~ов 1961, 10 - 1210; Аладжов, 5, обр. на с. 23” ; Кънчев/Кънчева-Русева 1996, 22, колесница № r -ето от находките бяха разкрити извън ямата, в иманярския насип, а някои от железните конструктивни -сгесницата бяха пръснати до 50 м встрани от изкопа -струираното й копие се съхранява в Исторически музей - Стара Загора/римска Augusta Traiana ■ fc a -струираното й копие се съхранява в Исторически музей - Хасково

57 112, кат. № 113, табл. /1; Буюклиев 1988, 12 12713; Мешеков под пе Напоследъктехниятбр археологически компг значително нарасна но с другия основен bi< класа четириколки - с коланното окачЕ Вариантът “evBpovicT открит в: Знеполе, ско, централната на Западна Бълг (Vladimirova-Paunova 33 - 35; fig. 1)14; са Блатница и Дебра - Пазарджишко, цент част на Южна Бълга селата Верен, Малка Е Съединение и Оряхс Старозагорско, цент част на Южна Бъл 16; село Миладин Ямболско, Югоиз България17; мест Саркаджика, Карнобатско, Югоиз България (Момчилов 2006, 244 - Хасково, Югоизточна България'3

12 Разпознаването й като "entn направено от автора с любезното съде на колегите Т. Кънчева-Русева и В. от Исторически музей - Нова Загора осигуриха достъп до конструктивните за което сърдечно им благодаря 13 Определянето на колесницата { “entronia” е извършено от автора след < конструктивните части с любезното съ на проучвателите - X. Буюклиев и вече г К. Калчев от Исторически музей - Ст.: 14 Определянето на колесницата| “entronia" е извършено от автора пр г. при оглед на конструктивните любезното съдействие на проучвател Е. Паунови от Исторически музей - Пе 15 Непубликуван материал. За възи/ да се запозная с него благодаря на кол Катинчарова - Исторически музей - Па 16 Непубликуван материал. Възмс да се запозная с него дължа на вече г колега К. Калчев от Исторически Стара Загора 17 Непубликуван материал. За ността да се запозная с него благо колегата С. Бакърджиев от Исто музей - Ямбол 18 За възможността да се Обр. 11. Четириколката о т с. Невестино. Гоафична възстановка с материала благодаря на коле на: а) страничен изглед; Ь) заден изглед, лявата половина по ос- Момчилов от Исторически музей - Ка симетрия показва конструктивен скелет (автор Р. Йоргова) 19 Непубликуван материал. За Fig. 11. Quadrigae from Nevestino. Graphic reconstruction: a) side ността да се запозная с него блага view b) back view, the left half of the axle symmetry demonstrates the колегата И. Петров от Историческ structure of the quadriga (author R. Yorgova) - Хасково

58 повечето от новоразкритите коли са първоначално разкопани от иманяри. Старанието на е да възстановят максимално археологическия контекст, както и да реконструират колите, не в • змпенсира варварски унищожената историческа информация, да не говорим за безвъзвратно _—е за науката и за обществото ценни бронзови украси (понякога и от благороден метал). 1а "гакия, в рамките на България, най-ранна е колата с плътни колела, открита при с. Плачидол, е Североизточна България. Тя датира от III хил. пр. Хр. (Панайотов 1985, 27-31; Панайотов 1989, обр. 64 - 71). Древните автори от I хил. пр. Хр. разказват за умението на траките да воюват с да ги украсяват със злато, сребро и мед и да отглеждат “белоснежни” коне за впряг. Homerus -г Извори за историята на Тракия, 24 - 25,129), разказвайки за Троянската война, се възхищават - ..■•оасената бойна колесница на тракийския цар Рез. ханните четириколки със спици и конски впряг, принадлежащи на тракийски аристократи, са «рай две надгробни могили край с. Стрелча, Пловдивско, Централна България (Китов 1977,18) и зта могила, Врачанско, Северозападна България (Венедиков 1966а ,7-10; Венедиков 1966b, 2 2007, 45 - 54). Те са датирани в V - IV в. пр. Хр. практическо предназначение (транспортно и военно), колесницата в древна Тракия е и ~ , 1бут (Попов 1986, 127, 133; Кабакчиева 1979, 230 - 231; Маразов 1993, 229). Възприемането .та като основен символ на династа, пълководеца и жреца представлява и аксиоматичен на тракийския династ-войн с първожреца, т. е. колесницата олицетворява сливане на та, военната и религиозната институции (Попов 1986, 125; Фол et al. 1981, 88 - 129; фол 1995, Исл 1979,178). По този начин се синтезира връзката цар/войн - божество - атрибут и се изгражда et ■ арактеристика на индоевропейския (Попов 1986,113,144; Маразов 1980,10-11; Маразов 1993, в з частност на тракийския владетел. -а 50-те години на XX век от римска Тракия са известни няколко десетки коли (Венедиков 1960). им надхвърля 190-двуколки и четириколки, парадно-представителни, пътнотранспортни и товарни. _ии изключение (колата от с. Радловци, Кюстендилско), всички те принадлежат на богати могилни -а тракийски аристократи от II - начало на III век. Тракийските коли от това време са два типа арра”) и кола (“арс^а”), и са от два основни вида - с висящо окачване на коша (tovoc; /ipavTwoiq) зижно прикрепена отзад към ходовата част надстройка с трон-седапка (“evGpovia”). вените находки от римска Тракия позволяват следните изводи: ■%--.*~‘Ият автор Pollucis (Венедиков 1960, 87 - 88, 95 - 96) изрично разграничава “арра”-”бкрро£” 'auaf;a”. Вече може и въз основа на археологически данни да се обособи отделно име в рзта на нов тип двуколка-колесница - “ap|ja”. Останалите колесни превозни средства - били те »лпи четириколки, пътни, луксозни и товарни - трябва да се обособят в отделен тип кола “apa^a”, лват данни за наличие на лисици “ара^фтобе^”. двуколката основната разлика между двата типа се състои в организацията на връзката la^ajv) и дъното на платформата (бкрро*;) с процепа (риро^). Когато тази връзка е директна ~а участва активно в извършването на завой, колата е от типа “appa”. Когато връзката на : :ста е индиректна, посредством дървените “S’’-видни предни лисици (ара^пттобед), колата е ЦО^а”. Тогава процепът е свободен откъм връзка с платформата и предава въртящия момент :с чрез усилие върху лисиците (ара^пттобе*;). Същият принцип е в сила и за единствения при хте тип - “apa^a”. При тях въртящият момент от процепа се предава на предната ротираща ос -рез предни лисици (аца^птгобе^), допълнително подсилени с вертикални “ресорни” скоби и дървени гредички, укрепващи конструкцията на т. н. “кормилен блок”, съществен, но не категоричен белег за принадлежност на отделни колесни транспортни съм съответен тип, е броят на колелата им. Така например една двуколка може да бъде така и “apa*;a”20, но “appa” може да бъде само двуколка. Докато четириколката може да е и само “apa^a” (таб. 3). гьт с двуколката от Караново показва съществуване на междинни варианти, съчетаващи елементи :-лчване, характерно за класическия тип “appa”, с еластичната коланна система, прилагана по- ~ 1па “apa^a”. Нещо повече, последните археологически разкрития в Новозагорско21, при които ;г£з*рита трако-римска двуколка, подобна на Карановската, вече пряко и категорично доказват на седапкови конструкции и при двуколки от вида с коланно окачване.

r -ата от Телец, Разградско, Североизточна България (Венедиков 1960, № III, Таб. 81); двуколката от ■юедивско, централната част на Южна България (Ботушарова 1950,101 -135); двуколката от с. “Пет могили”, I -гзероизточна България, непубликувана, възможността да се запозная с тази находка дължа на вече Г. Атанасов от Исторически музей - Шумен, където се съхранява и реконструираното й копие голямата си благодарност на колегата В. Игнатов от Исторически музей - Нова Загора за поканата в археолотическото разкриване на въпросната двуколка

59 Табл.З СХЕМА НА ВЗАИМОВРЪЗКИ - КЛАС/ТИП

т и п

У ARMA

ТИП V 1 ДВУКОЛКА *- АМАХА

ЧЕТИРИКОЛКА

> — КЛАС В

ЕДНОЗНАЧНОСТ

ДВУЗНАЧНОСТ

Таблици I - III - автор Ю. Мешеков Table I - III Author Y. Meshekov 1 ~ЕРАТУРА: -алугв 1974: В. Авдиев. История на древния Изток. София 1974 ■fcr: :,'я древнего Востока. Москва 1979 ков (без год.): Д. Аладжов. Археологически паметници в района на Стамболово. Пътеводител. София -te е отбелязана) еиева, Шмаглий 1985: И. Алексиева, Н. Шмаглий. Погребения с повозками ранней пора бронзовото века. ники древней истории Северо-Западного Причерноморье. Киев 1985. Ь гч _ 1арова 1950: Л. Ботушарова. Тракийско могилно погребение с колесница. - ГНАМП, II, 1950,101 -135. пиев 1988: X. Буюклиев. Новооткрита тракийска колесница в района на Чаталка, Старозагорско. - АОР Благоевград 1988,126- 127 iik o b 1966 а: И. Венедиков. Новооткрито тракийско могилно погребение във Враца. - Археология 1966

ков 1966 б: И. Венедиков. Новооткрито тракийско погребение във Враца. - МПК, 1966 № 1, 2 - 6. ков 1960: И. Венедиков. Тракийската колесница. София 1960. рная история. Т. I. Москва 1956. Черняков 1981: А. Гудкова, И. Черняков. Ямние погребения с колесами у с. Холмское. - In: Древности Ьагадного Причерноморье. Киев 1956, 38 - 50. а 1989: Ю. Заблоцка. История Ближнего Востока в древности. Москва 1989 1910: И. Иванов. Отчет за разкопките при Кадин мост (Кюстендилско). - ИБАД, 1,1910,163 - 201 Мешеков под печат: М. Иванова, Ю. Мешеков. Тракийски колесници от надгробна могила край село ~ алец, в района на “Марица-Изток”. - In: “Марица - Изток” VII 2007: В. Игнатов. Колесницата в погребалната тракийска практика I - III век - In: IV Международен ‘ Поселищен живот в Тракия”. Ямбол 2007, 255 - 262 за историята на Тракия и траките. Т. I. София 1981. иева 1979: Г. Кабакчиева. Конят втракийската религия и изкуство (тезиси). -Tracia antiqua, Sofia 1979 238. 1977: Г. Китов. Тракийската гробница-мавзолей край гр. Стрелча. - Векове 1977 № 1,12 - 21. Кънчева-Русева 1996: М. Кънчев, Т. Кънчева-Русева. Спасителни разкопки на “Дългата могила” до с. новозагорско. - In: (Димитрова-Милчева Ал. е<±) Проучвания на надгробни могили в Новозагорско. София

а-Русева, Игнатов, Велков 2005: Т. Кънчева-Русева, В. Игнатов, К. Велков. Спасителни археологически на погребения на колесници и коне в могилен некропол край с. Кортен, Новозагорско. - АОР през 2004, 158- 159. 1993: И. Маразов. Резос. - In: Кратка енциклопедия Тракийска древност. София 1993, 229 - 230. 1980: И. Маразов. 24 Тракийски съда. София 1980. тов (под печат): Ю. Мешеков. Четириколката от “Чаталка”, Старозагорско - конструктивен анализ и _.'Я. - In: (проф. М. Тачева, е<±) Сборник в чест на ст. н. с. Хр. Буюклиев. ю е 2005: Ю. Мешеков. Трако-римска четириколка от III в. край с. Радловци, Кюстендилско. - ИИМК X, -33. 2001: Ю. Мешеков. Тракийската колесница край могила N9 4, село Невестино. - In: Златева 3. (ed) азтпа край село Невестино, Кюстендилско. Кюстендил 2001, 20 - 45. Стайкова 1997: Ю. Мешеков, Л. Стайкова. Антична бронзова пластика II - III в. от фонда на музей Кюстендил. София 1997. 5B 2006: Д. Момчилов. Колесници от римската епоха от Карнобатския край. - In: IV Международен 'Поселищен живот в Тракия”. Ямбол 2006, 243 - 254. 1961: Д. Николов. Тракийски колесници край Стара Загора. - Археология 1961 № 3, 8 -17. зв 1989: И. Панайотов. Ямната култура в българските земи. (= РП XXI). София 1989. jb 1985: И. Панайотов. Могилният некропол до с. Плачидол, Толбухински окръг, и проблемите на за в България. - In: Североизточна България. Древност и съвремие. I. София 1985. 1986: Д. Попов. Конят и колесницата в тракийската царска идеология. - ИБИД 38,113-144. 1976: В. Попов. Проблеми на икономическата организация на Хетската държава през XV - XIII в. пр. н. е. - acica 3). София 1976. нов 1998: К. Порожанов. Общество и държавност у траките. Средата на II - началото на I хил. пр. Хр. (в -е палеобалкано-западномалоазийската общност). (= Studia Thracica 6). София 1998. ов 1993: К. Порожанов. Колесница. - In: Кратка енциклопедия Тракийска древност. София 1993, 146

' 395: А. фол. Тракийската култура: Казано и премълчано. София 1995. 1979: А. Фол. Възникване на държавен живот. - In: (Велков, В. ed.). История на България. Т. I. _-:с5щинен и робовладелски строй. Траки. София 1979,175 - 184. =«недиков, Маразов, Попов 1981: А. фол, И. Венедиков, И. Маразов, Д. Попов. Тракийски легенди. щ

rg, Saglio 1887: Ch. Daremberg, Е. Saglio. Dictionnaire des Antiquites grecques et romaines. Carruca, I -2. SB. 1986: J. Garbsch. Mann und Ross und Wagen. Transport und Verkehr im antiken Bayern. Munchen 1986. 1992: J. Crouwel. Chariots and other Wheeled Vehicles in Iron Age Greece. Amsterdam 1992. 61 Noble 1962: D. Noble. The Mesopotamian Onager as Drought Animal. - In: Domestication and Exploitation of and Animals. London 1962 Palagyi 1981: S. Palagyi. Die romischen Hiigelgraber von Inota. - Alba Regia XIX, 7 - 93 Palagyi 2002: S. Palagyi. Vierradrige Wagen, Inota. - In: Palagyi, S./Nagy, L. Romerzeitliche Hugelgr Transdanubien (Ungarn). Budapest 2002 Roring 1983: Chr. Roring. Untersuchungen zu romischen Reisewagen. Koblenz 1983 Torbov 2007: N. Torbov. Four-wheel chariot from Mogilanskata tumulus in Vratsa. - In: Vagalinski, L. (ed.). The Danube in Antiquity (VI C. ВС -V I C. AD). International archaeological conference. Tutrakan, 6 - 7.10. 2005. Sofia -54 Traiano 1998: Traiano. Ai confini dell’impero. Milano 1998 Visy 1997: Z. Visy. Die Wagendarstellungen der Pannonischen Qrabsteine. Pecs 1997 Vladimirova-Paunova 2000: V. Vladimirova-Paunova. Thraco-Roman Chariots from Znepole, Western - Athena Review CT-2000, 2, 3, 31 - 36

TYPES OF VEHICLAR MEANS OF TRANSPORT FOUND IN THE TERRIT OF BULGARIA FROM THE 2nd - 3rd CENTURY A.D. BASED ON ARCHEOLOGICAL FINDS Summary

Yunian Meshekov

With the discovery of the wheel as early as 4000 B.C. mankind also discovered the cart and the cha means of transport. After the mid 2000 B.C. the Hittite type of chariot - a war chariot with spooked wheels by horses became popular. This type also influenced the making of chariots and their use in Thrace, a which remained later when Rome established its power in the Balkans and in particular in Thrace. About 60 Thracian wagons from the Roman period are known from discoveries from the middle of century, chiefly with metal elements in their construction. Owing to the increase of treasure seekers, the has recently grown three times, reaching 190 wagons. The main structural differences and specific features here (Table 1-2) fall into two types the appa cha- the a|ja^a wagon. They fall into two types respectively - with high clearance of the basket (Tov^/i^iavr chariots with a fixed basket with a seat (evGpovia ) at the back, which is the main type of variant in Thrace Separately of the differences in typology wagons and chariots in antiquity are classified according external features, namely the number of wheels as well as their types - biga (two-wheeled) and quardrig wheeled) wagons. The main issue of biga of the ap[ja type is the link between the main pole (рицод) and the axle (a^aivj wagon in some cases through the floor. This connection had to be in one piece, reliable and simple in its including several of the two materials used - wood or iron, or both. An example for such a connection has two elements. This is an iron construction detail from Drazhina at the village of Polski Gradets, in the region of the Maritsa-lztok complex, Stara Zagora District (Fig.1). It of massive U-shaped and T-shapped elements, one over the other, separated by a strong wooden join" the axle section of the wagon, attached to the floor through three large nails. Similar details so far are only known from the finds at the village of Konjovo and Korten, Nova District. The chariot from Drazhina mogila and those from Nova Zagora District are bigae, which represent a type of wagon in its construction, so far unknown from archeological types, which ancient authors refer to Here the hard connection between the main pole pu(Joq of the wagon with an axle proper a^wv through aj detail and an additional connection between the main pole and the floor, emerge as a fully fledged chasis, is actually part of the wagon to enable it to make a turn without the need of any additional technical ele the front axle (сфс^пттобЕс;). The biga from Drazhina mogila and analogical biga from Konyovo and Korten resemble in their ap the earlier type of biga - chariots with a low axle, fixed to platform and a main pole, coming out immedia under the basket, familiar from images in ancient vase paintings. The biga from Karanovo, Nova Zagora is of the same type, however with a belt attachment. The ; absent here, replaced here by a U-shaped iron band, fully coving the link between main pole and the oroper (Fig. 2; 3; 4;), together with a massive additional wooden trapeze shaped detail, through which ;c4e is placed towards the yoke. ■te* r is type of construction the biga from Drazhina mogila and the similar ones from from Konjovo and legible in their appearance the earlier type of biga - the chariot with an axle with a low clearance, fixed cart of the platform and a main pole, coming immediately from under the basket, known from ancient y chariots. ' H'-e : za from Karanovo, Nova Zagora is of the same type, however with a leather suspension. The two- з =:em is absent here and is replaced by a U-shaped iron band, completely covering the joint between and the main pole proper (Fig. 2; 3; 4) together with a massive additional trapeze shaped-detail through l*e oain pole passes towards the yoke. A similar combination had the function of the front elements turning of the front axle аца^пттобед, attaching the basket through the main pole left or right when i ~akes a left or right turn. * c-part element from Drazhina mogila, Konjovo and Korten and its variant with bands, covering it, the trapeze-shaped detail from Karanovo allow the four finds p oe been from a constructive point of view as a new, separate type of wagon, known in antiquity as the ap|ja, i from the great numbers of Thracian wagons and chariots found in Bulgaria - the a|ja^a wagon, rs the Karanovo chariot, considering the categorical leather suspension, together with the elements ~sk to the main pole, should be seen as a specific intermediate attachment variant, never found so far. aga and quardriga the сфа^а wagon with a leather suspension system - a tovo^ - the basket (the 5i0poq) S r*ough leather throngs on special metal cedorative attachments, fixed at the top of vertical points a= es (Gaipoi). As there is no attachment proper to the axles, there is a certain amplitude of freedom of - all direction, thus the leather suspension system softened the vibrations, ecsr-ole of such a four-wheeled wagon is the discovery at Radlovtsi, Kyustendil District (Fig. 5), the first a*t_eological excavations in Bulgaria of a Thracian wagon which did not fall in the category of burial

special interest was the massive S-shaped spring element, known as the “tempering element” - 40 -::-eend there is a T-shaped base for the attachment of large nails, at the other an open round ring, X? gned to drive a soft connection, most probably a rope (Fig. 6a), attached to the lower section of the ~*cjgh a complex system of small plates and with a thick rope, running through the ring, connected :tion of the basket, through other rings, and held in position via wedges (Fig.6 b) with the function epical movement in the front part of the attached platform, pulling it down to a balanced position, t"e parameters as the leather suspension system. At a bend, when the axle turns, the ring-shaped front oa«m by the rope to the left, respectively the right, providing a soft connection between the statically and the rotating axle. retails have recently been found elsewhere, the most typical are those from Mogilovo, Stara Zagora _r>~iets, Haskovo District, described by Prof. Venedikov. In one of the cases there is an unsatisfactory e'c ain the part of the “iron knee”, and in the other it is included in the category of “unidentifiable

~e quadrigae of the tovo^ type we find two types leather “suspension” at the front axle - system No No 2. (Table 2). System No 2 represents a U-shaped iron structure, attached to the bottom of the •a -like plates and two rings on each of them (Fig.7a; 8). The use of this system was necessary ~e sides of the triangle, formed by the ring, holding the belts and the belts, which separate, as they t t s allowing them freedom of movement; i.e. through the rings they get closer or more distant, when •jms. Thus, changing the geometry of the angle between the leather bands it would be possible te^d without the flexible system rupturing. This system was used when the belt-holders were greatly •m a separate statue in front of them, which required two separate, independent belts from the tip rapoi, to reach the two lower rings. An example for such a system is the wagon from the vicinity of a :тд the Struma river, Kyustendil District. Another variant of the attachment of the front axle of the rr system No 1 is the “endless circle”, probably consisting of a rope, holding the lower two rings (or ->ere are nailed to the floor of the basket (Fig. 2 b). In this case when the axle turns, the rope is Doints - between the rings, and especially at the massive pinion of the belt-holder, in a reverese- - : - ement. This movement results in a change of the geometry of the triangle, formed by the rope and 1 to rupture. ga from the village of Radilovtsi is an example of this system. of the coexistence of the two systems in the construction of chariots and wagons, there is ground ~a: system No 1 is chronologically earlier, as it it is simpler, however less effective in allowing rotation r _s leading to the invention of the more advanced system No 2. ~.pe of wagon seats are mobile (Fig. 9) and are no mandatory element of the construction. It is

63 possible, when undertaking a longer voyage for passengers to sit down on spread out on hides (carruca dormitoria) on the floor. In many cases the concrete archeological material also suggests ■ a wooden cum metal roof, probably covered by skins or a canvas cover (velarium), protecting pas-~ rain, the wind or the sun. The moment of rotation of the free from axle of the quandriga at a bend is caused the tear animals in the yoke (£uyov), the main pole (рицо^), the the front elements assisting the turning of ацс^пттобЕс;, attaching the basket through the main pole left or right when the chariot makes a left which in turn pull the axle in the desired direction. Axle rotation results around a metal wedge (еатил running through the basket, the entire wooden structure above the axle (иттртсрю) and the axle itse~ 10a-b) by placing one over the other of massive rectangular and rhombic plates, play the part of roJ of protecting the wood from wear and damage from the movement of the front of the main pole the basket. Getting in the wagon with a leather suspension was from the back, whete a lid might have existed applications on the outside. The front was closed with a decorative cover.

64 ; ЛЗуколката о т с. Караново - Визуализиран конструктивен скелет с основни метални детайли, 3-D възстановка (автор арх. В. Игнатов) 1 ~~е biga fropm Karanovo - construction frame with the main metal details, 3rd reconstruction (author arch. V. Ignatov) Находки на медицински и фармацевтични инструменти о т българските земи Finde of Medical InHtrunmnW und Phermeceufloel Product» in Hia Bylynrinn I und» МЕДИЦИНСКИ И ФАРМАЦЕВТИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПОСОБИЯ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ I - КРАЯ НА III ВЕК

Наоежда Кирова le-t-vrre за медицината от предримската епоха са твърде спорадични и непълни. Безспорно обаче а^а медицина оставя отпечатък върху медицинската практика през римската епоха. Медицинските тичните инструменти от античността, откривани по българските земи, са главно от I - III век. тгге се откриват както в гробни комплекси, така и като отделни находки при разкопки на -аселени места. Гробните находки дават най-сигурна датировка, защото представляват затворен Богатството на находката е критерий за имущественото състояние и социалното положение на Инструменти от производствени центрове биха били най-ценни, но за съжаление те са най-

1ьлгарските земи особено забележителни са две находки. Първата е от Марцианопол (Mincev J®rc~ev 1983, Kirova 2002). Тя се нарежда между 5-те най-представителни известни находки в света. *павно специализирани и по-рядко срещани инструменти, което я прави особено ценна. Втората е гг Караново (Кънчев, Кънчева-Русева 1996). Това са изключително фини инструменти, с рядко - :е украса. - .ментите и пособията с медицинска функция, известни от българските земи, ще бъдат в пет основни групи: и инструменти-тази група включва основния набор от режещи, терапевтични и диагностични Това са инструменти, използвани от всички лекари в ежедневната им практика. Тук влизат ■анцети, щипци, пинсети, куки, игли, вендузи и други. Това е и най-многобройната група; визирани инструменти - това са инструменти, използвани при специализирани операции в *."онове на медицината - урология, гинекология, терапевтика, очна хирургия. Тези инструменти значително по-рядко и не всеки лекар е разполагал с тях в своя набор от инструменти. Такива лте, гинекологични инструменти, трепанаторите, очните игли и други; tcmjutHU инструменти - това са инструменти с разнообразни функции, използвани предимно а, но някои от тях имат и медицинско предназначение. Това са сонди, шпатули, лъжички и .• •-лето само на такива инструменти в един гроб не го определя като принадлежащ на лекар, а -а фармацевт; А г-< „ и съдове за съхранение на лекарства и инструменти; ZV.U4HU пособия

I. ОСНОВНИ ИНСТРУМЕНТИ И Овл ~ел (щххоира, ацлАт); лат. culter, scalper, scalpellus) път е един от най-често срещаните археологически находки на медицински инструменти, както и -гкументот гробовете на римски лекари. Подробно изследване върху скалпелите е направено от Р : ‘ 993). Като правило скаппелът представлява дръжка от бронз и острие от желязо. Обикновено само дръжките, докато острието остава като следа на мястото на свързване с дръжката, но че да има най-разнообразна форма - квадратна, цилиндрична, хексагонална, трапецовидна. От .л-a дръжката обикновено има цепнатина за поставяне на острието в нея. При някои от дръжките ■но жпебче в края, към което се прикрепя тел по-здраво свързване на острието към дръжката ♦ X. Шкорпил 1912, 58, табло XI, 7 а, б). Тази конструкция позволява подвижност на острието -т . за бъде подменено при повреда или да бъде извадено за почистване, както и за наточване. Най- ■з оорма на дръжката в периода I - IV век е тази, която завършва с листовидна шпатула. Преди гегма не е позната. Дръжката-шпатула се използва като тъп дисектор за разделяне на тъканите (Celsus VII.6.4; VII.19.7). Освен конвенционалните екземпляри са познати и инструменти с * а предимно с практична насоченост - за по-добро захващане. Много популярна е украсата от •а-елюри по дръжката. Те осигуряват здравина на захващането. Големината на дръжките при е зарира от 3 - 4 см до 13 -14 см. ~азските земи са познати както обикновени, така и богато украсени екземпляри. Класическата «е мъжката е позната от много находки - от Драгодан (Теодосиев, Манов 1993, 32, обр. 3) (обр. ^«г^исопол (Шкорпил, К., X. Шкорпил 1912, 58, табло XI, 7 а, б) (обр. 1/2), от Русенския музей ':;зр о в а 1985, 100, обр. 1) (обр. 1/3), от Стара Загора (Николов 1984, № 230 - 233), Караново * 1--ева-Русева 1996, 30, табло XXI, 1 - 2) (обр. 1/4, 5), Дебелт (обр. 4/2) и други.

65 Възможно е дръжката скалпела да е силно издъл* кръгло или полигонално с' Такива скалпели предст дисектори за фистули. П форма имат няколко скалп Марцианопол (Minchev 1983,1 1, 2) (обр. 1/6, 7), един от тери на Никополис ад Иструм (Цъ а, 148, табл. I, 1) (обр. 1/8) и д намират аналогии с екзем Охридско (Лахтов 1961, Таб. както и със скалпелите от Мапа (Hassel, KQnz11980, 407). Познати са и екзе с изключително богата - инкрустация от сребро и във формата на растите геометрични мотиви, златни и пръстени. Особено вн заслужават скалпелите от Ка~ (Кънчев, Кънчева-Русева 1 табло VIII, 1 - 3; Kirova 2006, Abb. 2, 1 - 3) (обр. 2/1-3). форг дръжката е обичайна - право или многоъгълна, с шпатула в Украсата е във формата на листа и ластари, изпълнени сребърна инкрустация. Този е познат като украса върху ск предимно от северните провин империята - Reims (Kunzl 1983а Abb 36, 30) и други. Най-зап-' точка на разпростра доказана по археологически е от Шотландия - находк* Gramond (Gilson 1983, 388). българските земи са извеел други скалпели с такава украс Дионисопол (Шкорпилови 19' Kirova 2006, 538 ff., Abb. 3, 1 - 2) Обр. 1. Скалпели о т римската епоха о т българските земи: 1. Драгодан; 2. 2/4, 5). Познати са и екзе^. Дионисопол; 3. Неизв. (РИМ-Русе); 4, 5. Караново; 7. НеизВ. (РИМ-В. Търново); с геометрична украса (ром 8. Марцианопол конкавни страни, вписани в к Fig. 1. Roman scalpels from the Bulgarian lands: 1. Dragodan; 2. пелти и стилизирани ли Dionysopolis; 3. Location unknown (Russe Hist. Museum); 4, 5. Karanovo; 7. същата техника (Kessyakova, Location unknown (Tarnovo Hist. Muesum); 8. Martianopolis 2005, 407 sq., fig. 3, 1 - 2; fig. 4: 2006, 539 f., Abb. 4, 1 - 2) (обр 7; 11/1). Скалпелите със cp: инкрустация от българските земи могат да се приемат като внос от западните и то от района на германските провинции, тъй като по-голяма част от този вид скалпели се откриват именно там, а датировка могат да се отнесат към първата половина на III век. Що се отнася до остриетата, те са с много по-разнообразна форма. За тях обаче знаем изключ от писмени извори или от изображенията по надгробни паметници, тъй като те рядко се запазват. A. Krug по формата на дръжката може да се съди за формата на острието (Krug 1993, 94). Го разнообразие на остриетата се дължи на разнообразните функции, за които са пригодени. От бълга земи почти не разполагаме със запазени остриета, освен един единствен екземпляр от Перник (Лю 1981, 189, обр. 131/10). I.2. Л анцет фАяротоцоу, фХе(Зот6|до<;, (Galen); лат. - plebotomum, scalpellus)

66 инструмент е I с двуострите -з се различава е и функция. .тотребява за много еенен метод за ---нчността. Има оорма, която неизменена з-ес. Причината V се обърква със е латинският ius, които се * за скалпела. :е при отваряне пробиване дисекция на и други. От експозиция София е извес- есземпляр (не- -аходка). (forceps) ptf за захваща­ ме- ите тъкани р к лат. - uvula 2 инструменти с -<е-г^ена работна т се с :5СИ дръжка, изработени от рамене и заботна част : не се наруши -а тъканта Обр. 2. Скалпели със сребърна инкрустация: 1 - 3. Караново; 4, 5. Дионисопол; 6, Дългата 7. Скутаре Fig. 2. Scalpels witjh silver incrustation: 1 - 3. Karanovo; 4, 5 Location unknown; 6, 7. пява работа Skutare ~с.* вътрешни полипи, из- ~ 1v/ори, както и не. Операцията се извършва чрез притискане на съответното място. Още Хипократ (I.63) е инструмент, който всеки лекар трябва да има в инструментариума си. :а и два екземпляра от българските земи. Един е известен от Никополис ад Иструм (Църов sc.- IV, 4) (обр. 3/1) и от Ескус (Frova 1948, 31, fig. 94). Инструментът от Никополис ад Иструм -счти напълно запазен. Украсен е с фини релефни пръстени, там където е хващан по време

(Харц, |л>8ю<;; лат. - vulsella) щата голяма група инструменти. Много добре е представена както от гробни находки, така •: -екции. Пинсетите показват голямо разнообразие като форми, но не всички имат медицинско .ге Единствено контекстът на намиране може да определи медицинската функция. Те се I от бронз, така и от желязо. Голяма част от функциите на щипците през античността е поета - като щипците са много по-груби и неприложими за по-фини операции, е с права работна част са заострени в долната си част или са прави и широки (Кънчев, 1996, 25, Табло VIII, 8) (обр. 3/2). Нямат назъбвания. Имат релефни пръстени в близост 1гната част. Най-вероятно те представляват ограничител, за да не може заостреният край много дълбоко в раната. От района на Никополис ад Иструм са известни няколко такива ~ са с широка работна част и са снабдени с халкичка вместо дръжка (Църов 1992а, 150 табл. "едполага по-скоро козметичната им функция. 67 Кръвоспиращите пинс то подсказва и името им. за слепване на кръвоносни Работната част е издълже двете рамена прилепват едно към друго. В повечетс имат зъбчета. От българска) н кръвоспираща пинсети е от гробницата при Ди (Шкорпил, К., X. Шкорпил табл. XI, 3 а, Ь) (обр. 3/3). Назъбените пинсету разположена под ъгъл работч със зъбчета, завити навътре ^ срещат често като археол находки. От Караново е една такава пинсета, сна' ограничителна халка за (Кънчев, Кънчева-Русева 25, Табло VIII, 7) (обр. 3/41 екземпляр прави впечат- изящната си изработка v украса от релефни пр топчета. Може да служи кръвоспиране, така и за в чужди тела от рани. От музея в Свищов е една находка на пинсета. представлява комбинация назъбена пинсета с разпол^ под ъгъл работна част и за епилация1. Аналогична екземпляр от Охрид (Лахтов 60, Taf. VIII, 4), както и на пи; Италия (Kiinzl 1983b, 490, Taf. Пинсетите за ег (гр i/o ig, Tpi/oXdpiov; имат завити навътре без назъбвания (обр. 3/5 - Откриването им в много кол/гь, с други медицински инст Обр. 3. 1. Щипци: Никополис ад Иструм; 2 - 9. Пинсети: 2. Караново; потвърждава тяхната 3. Дионисопол; 4 - 6. Караново; 7, 8. Дионисопол; 9. Пинсета-ланцет: не само в козметиката и Караново но и в медицинската прак Fig. 3. Tweezers: Nicopolis ad Istrum; 2-9. Pincers: 2. Karanovo; 3. медицината се използват ка Dionysopolis; 4 - 6. Karanovo; 7, 8. Dionysopolis; 9. Pincer-lancet: Karanovo епилация на операционното така и за премахване на три (Paulus, VI.13). Една от пинсетите от гроб № 3 от Караново вместо дръжка има оформен ланцет (Кънчев, Къ Русева 1996, 30, Табло XXI, 3) (обр. 3/9). Такава комбинация се среща изключително рядко. Позната « находката от Дебелт, но с друг вид пинсета (Жуглев 1955, 183) (обр. 4/1). Какви видове пинсети се срещат заедно в различните комплекси? В по-богатите гробни нахо: забелязва разнообразие от пинсети, с различна форма и функции. Рядко се среща само по една пик Разнообразието от функции, които изпълняват, ги прави много необходим инструмент. Датировката на откритите пинсетите от българските земи може да се постави от II половина < - Ill век, като формата се развива към постепенно опростяване, докато най-изящните находки са * половина на I - II век.

' Непубликувана находка 68 1.5. Кука Острата кука (аукютроу, аукоро(дт|>.т1; лат. - hamus, hamulus acutus) служи за зах­ ващане, придържане, скъс­ ване или опъване на тъкан. По-често служи за захващане устните на рана по време на операция. Обикновено има силно профилирана дръжка,

Обр. 4. Гообна находка о т Дебелт Fig. 4. Buriat find from Debelt

«о^г.чира c друг ~ь* като работата ■ ю г: оина. Куката i * тс-слабо или по- га. но винаги е Повечето снабдени с фасетирана релефни зтен инстру-

ата гробница такива куки *. X. Шкорпил XI, 4 - 5) (обр. г украса от ^■ Р е н и . Едната е 5на дръжка, на топка, in с куката *е-ар от района - .-"ев 1955, 183) М е ч а т а им част i яюстрена. Куката се отличава екземпляри " н о богатата 5ьа формата на »емент (Кънчев, 1996, 25, обр. 5/3). «■ука (т1)ф/а- - namus retusus) -©-рядко като макар това I инструмент операция, захващане на съдове. Ето т * са затъпени Обр. 5. 1-4. Куки: 1, 2. Дионисопол; 1, 3. Караново; 1, 4. Марцианопол. 5. Игла: не разкъсат Вършец. 6 - 7. Ножици: Дионисопол и Марцианопол от този тип е Fig. 5. 1 - 4 Hooks: 1, 2. Dionysopolis; 1,3. Karanovo; 1,4. Marcianopolis. 5. Needle: Марцианопол 6.-7. Dionysopolis and Marcianopolis

69 (Minchev 1983, 144, № 6) (обр. 5/4). Обикновено в гробните находки присъстват и тъпи, и остри куки. Съчетаването им в един инст* ги прави много полезни и удобни за използване. 1.6. Игла Това е инструмент, използван както в медицината, така и в бита. За хирургичната игла нямаме описание, оставено от античен автор, освен сведението на Целз (■ който говори за шиенето на стените на коремната кухина. При зашиване стените на коремната куми може да се използва гладка игла - тя трябва да е с добре оформени ръбове - обикновено триръби Изработвана е предимно от желязо, но има и екземпляри от бронз. Всички хирургически игли има- и прокарване на конец (обр. 5/5). Данни за игли имаме от погребение при Мъдрец, с датировка края на I, началото на II век (Китг®1 98). Авторът изказва хипотезата за прилагането им във някакъв вид иглотерапия. 1.7. Ножица (уаА-ц, лат. - forfex) Освен за постригване като обичайна медицинска процедура, ножицата се използва и при хирурпи операции, макар и рядко. Причина за това е, че е много трудно така да се изгладят ръбовете « може да се използва като хирургически инструмент. Според Целз (VII.16) случаите, в които е подай използването на ножица, са рани на стомаха и червата, както и при лекуване на херния. Ножиците се изработват както от бронз, така и от желязо - обикновено дръжката е от бронз, a р з £ т част- от желязо. Ножиците от римската епоха са в повечето случаи широки, с U-образна дръжка, прнои чрез нит за работната част. Ножицата от Балчишката гробницата е голяма, желязна, с бронзова д и прикрепена чрез четири нита, но с подчертано заострена работна част (обр. 5/6). От Марцианопол е загУ само бронзовата арка, без работната част, която е била вероятно от желязо (обр. 5/7). От българска! са известни още няколко екземпляра, някои с несигурно медицинско предназначение (Църов 19926,19. я 3). Намират аналогии с находки от гробни комплекси и музейни експозиции (Milne 1907, pi. X, 5; Molina 1981 fig. 3-5; Kunzl 1983а, 79, 93 f„ Abb. 74; 101 ff.; Michaelidis 1984, 319, fig. 2,1; Bliquez 1982, 211, № 29).

Обр. 6. Храмов релеф о т Ком Омбо, Египет (no Stettler 1982) Fig. 6. Relief from a temple from Kom Ombo, Egypt (after Stettler 1982)

70 -а ножица е познато и от храмовия релеф от Ком Омбо (Stettler 1982) (обр. 6). Ножицата i —*з z за медицински инструменти, заедно с най-необходимите, ф г отахх, icuaGoq; лат. - cucurbitula) j*s ш кгт популярен инструмент, тъй като изсмукването на кръв чрез вендуза е практикувано з Според античното мислене в болната част на тялото се концентрира т. нар. “лоша с -уждае от разсейване (Milne 1907,101). нясни са вендузите, изработени от бронз. Бронзовата вендуза е с един отвор, в който се о г~л1. След това отворът се поставя върху болното място и се притиска докато залепне. sa-ето на вендузата, ако кожата е предварително срязана със скалпел, започва да се =• з няма разрез, то се изтегля само въздух. земи имаме сведения за две вендузи. Едната е от Дионисопол (Тончева 1954, 74), зетг _ена. Изработена е от бронз и има халка за окачване. От Одесос също имаме податки Та—еза 1961а, 36, табл. 7, обр. 42) (обр. 7/4). Това е един необичаен екземпляр, тъй като оабачовидна. Такава форма при други вендузи не е позната. Освен това е изработена от не противоречи на сведенията на античните автори за вендузи от глина (Aretaeus, De les^s II.XI). Освен това ръбът на вендузата е плосък, равен и много наподобява на този от Има израстък в горната си част, подобно на дръжка, много удобна за хващане. **-осо често се изобразяват върху релефи (обр. 6/30). В античността именно вендузата е

j6 c 7. Гообна находка о т Одесос: 1. Гооб № 1; 2. Гооб № 4; 3 -4 . Гооб № 7 (по Тончева 1961а) =с. 7. Burial find from Odessos: 1. Grave № 1; 2. Grave № 4; 3 - 4. Grave № 7 (after Тончева 1961 a)

-ската професия. Благодарение на такива изображения по надгробни плочи можем да -0 на лекарски гроб (Соломоник, Антонова 1974). vauTripiov, каотпр, Km>rr|pi5iov m5f|peov; лат. - ferrum candens) сгс зазнообразен като форма и функция инструмент. Използва се главно за спиране на -сез обгаряне, както и за премахване на тумори и различни израстъци (Aetius IV.4.45). —£зно от желязо. Ефективността на инструмента се доказва от пасаж на Хипократ (VII.87). асяести, които лекарствата не могат да излекуват, само скаппелът може да излекува. Тези, -<г може да излекува, лекува огънят. Болести, които и огънят не може да излекува, трябвало -еизлечими. В този случай се практикува следното - обгаря се мястото около тумора •гъвта и в последствие се унищожава самият тумор (Aetius IV.4.45). Каутериите имат най- Ьорма - листовидни, правоъгълни екземпляри за лечение на болни крайници (Celsus / нагорещен каутерий за премахване на варикозни вени (Celsus VII.12.6), маслиноподобни е- ,зане на носни полипи (Paulos VI.XXV). Има вероятност стилусите, които се откриват в те на лекари, също да са употребявани като заострени каутерии. ! земи сигурни сведения за каутерии нямаме. Най-вероятно функцията им е поета от други инструменти като вторична функция - стилусите от Балчишката гробница (Шкорпилови стилусът от Одесос (Тончева 1964, 52, обр. 3), сонда от Марцианопол (Minchev 1983, 144, № 4).

II. СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНСТРУМЕНТИ Това са инструменти с по-сложна функция. Те са принадлежали на лекари с по-големи п с :-* умения. Тези инструменти показват видовете специализации в античната медицина. Те могат :ая групирани по следния начин: 1. Урологични инструменти 2. Гинекологични инстр ум енти 3. Специализирани инструменти за костна хирургия 4. Инструменти за очна хирургия

11.1. Урологични инструменти 11.1.1. Инструменти за литотомия Литотомията е операция, целяща премахването на камък в пикочния мехур. От античните азти известни няколко инструмента, използвани с тази цел: fodor^ov (скалпел), fodovXnoq (кука за лкгг-я foda.vapoA.Evg (повдигач), foOoXdpig (клещи или пинсета за литотомия). За съжаление авторите, кон- : я описание на операцията, не дават описание на инструментите, а само ги споменават (Celsu; Щ Paulos VI.60). AWot/uov (скалпел) се използва за направа на лунообразен разрез до шийката на пикочния С втория разрез се открива самата шийка (Celsus VII.26.2). Острието е право, за да прави ш«оя не дълбок разрез. Тъй като острието е изработено от желязо, нямаме запазени цели остриета a ] остатъци по дръжката. Дръжката обикновено завършва с foOovXKoq. Това е широка, извита кука я от външната и грапава от вътрешната страна, за да може да захваща камъка. Такива куки се и зтя само ако камъкът е голям и недобре видим. Ако се вижда, той може да се извади и с ръка. Спорта 1 инструментът трябва да е много дълъг, защото операцията е изключително опасна. В случай на нарани на пикочния мехур се получава гърч и оттам смърт. Археологическите находки също показват, че става въпрос за издължен инструмент. Поз- — колективната находка от Марцианопол (Minchev 1983, 145, № 12, 13; Kirova 2002, 74, fig. 3, 1 - 3) зш - 4). Известен е и още един екземпляр от българските земи, случайна находка (Kiinzl 2002 а, — 8/5). Находките са почти аналогични. Представляват четириъгълна или осмоъгълна бронзова дсъш цепнатина за прикрепване на желязното острие, което сега липсва. От другата страна е куката - _ми леко извита и заострена по края, по-дълбока или по-плитка. Снабдени са с релефни пръстени за по-за захващане на инструмента. От външната страна куката е гладка, тъй като влиза в съприкоснсая тялото, а вътрешната е грапава, за да не позволи на камъка да се изплъзне. Дължината на дра варира между 15,2 - 17,4 см. Такава дължина при обикновените скалпели е нефункционална. -а* аналогии с находки от Мала Азия (Hassel, Kunzl 1980, 407) и Италия (Kiinzl 1983b, 490, Taf. 64, 1-2) Ако камъкът е голям и остър, то е опасно да се вади цял, тъй като може да разкъса шийката на п я мехур. Ето защо той трябва да се раздроби поне на две части. В такъв случай камъкът се захваща ззи куката, за да не се търколи обратно навътре. За разсичането се използва нож с умерена дебелина i и тъп край. Тази процедура е възможно да се осъществи с помощта на дръжката на обикновен скалтя от издължения тип. Скалпели със силно издължени дръжки са познати и от находката и от Марцкай (Minchev 1983, 144, № 2; Kirova 2002, 74) (обр. 1/7), и от Мала Азия (Hassel, Kunzl 1980, 407) - т. е. заа други инструменти за литотомия. Находките от българските земи могат да се датират във II - III ве- ЛгвоиХкдд (кука). Освен куката, която е част от скалпела за литотомия, има и други куки, изпс^ самостоятелно. При раздробяването на камъка е нужна отделна кука, тъй като двете куки се изпа едновременно. В някои от случаите тя има от другата си страна друга кука във формата на двузъба вя Такива куки са известни от вече споменатия комплекс от Марцианопол (Minchev 1983, 145, № 15: ^ 2002, 76, fig. 3, 4) (обр. 8/6). Познат е още един вид кука. Това е инструмент, съчетание между тъпа и остра кука или съчея между две тъпи куки. Тъпата кука представлява малка извита шпатула. Познати са от находки, -ч липсват други инструменти за литотомия, но и заедно с такива инструменти (Minchev 1983,144, № 5 *| 2002, 76, fig. 3, 5) (обр. 8/7). Подобна кука е известна и от Италия (Kunzl 1983b, 490, Taf. 65, 4). Украса- куката говори, че тя е изработена заедно с другите инструменти за литотомия. Това потвърждава н?к употреба при тази операция. 11.1.2. Anal speculum (86po6iaoxo/.si')c, (iiKpov бюлтрюу, католттр; лат. - rectal speculum) Това е анален диагностичен инструмент с две рамена и с разположени перпендикулярно пс i рамо (priapiscus). Раменете са къси и са прикрепени шарнирно, без да има нужда от винт. Инстру'.*? не показва никакви вариации във формата. За първи път е споменат от Хипократ (111.331) при лечели 72 8

1-5. Скалпели за литотом ия: 1 - 4. Марцианопол; 5. Неизв.: района на Северна България; 6 - 7. Куки за литотомия: Марцианопол; 8. Анален спекулум: Марцианопол Й. ' - 5. Scalpels for lythomy; 1 - 4. Marcianopolis; 5. Location unknown - north Bulgaria; 6 - 7. Lythomy hooks: Marcianopolis; 8. Anal speculum: Marcianopolis

73 фистули, а по-късно и от Паул (VI.78). Удобен е за лечение на хемороиди и други образувания. Податки за такъв спекулум има и от Марцианопол (Minchev 1983, 145, № 15; Kirova 2002, 78, fig (обр. 8/8). Той е с доста скъсени пропорции. Н.2. Гинекологични инструменти 11.2.1. Vaginal speculum (бюлтра; лат. - speculum magnum matricis) Този инструмент се среща рядко като археологическа находка, но е много популярен в антич Това е ценен диагностичен инстумент. Запазени са много малко екземпляри. Спекулумът се изра' бронз. Раменете са три или четири на брой, заоблени и са разположени под прав ъгъл спрямо ос Освен раменете инструментът се състои от основа, винт и две дръжки. Някои от частите, освен ра може да са изработени и от друг материал. Запазен е откъс от Архиген в съчинението на Паул (VI. “2 в който се говори за различните размери на спекулума в зависимост от възрастта на пациента. Познати са три основни типа, различаващи се по конструкцията си и принципа на разтваряне. Гг: тип представлява спекулум с три рамена, разположени перпендикулярно на основата. Едното прикрепено директно към основата, а другите две - на две пластини. При завъртане на винта пла се задвижват, инструментът се отваря, раменете се изместват дъговидно спрямо основната ос. С г. на дръжките лекарят може да държи инструмента, докато асистентът му развива винта. При за положение раменете прилепват плътно един към друг и образуват плътна цилиндрична тръба. От този тип е и екземплярът от Марцианопол (Minchev 1983,145, № 16; Kirova 2002, 82, fig. 8,1 - 2). да са запазени само два фрагмента (част от основата с едното рамо, халка за винта и още едно ра;.. 9/1), той може да се възстанови напълно по аналогия с другите добре запазени екземпляри (обр. 10i. вероятно от този тип е и спекулумът от Одесос (Тончева 1961а, 35, табл. IV, 34). Запазена е многс част от него - пръчка от желязо и напречна дървена греда (обр. 7/2). Именно наличието на нап греда дава основание да се смята, че принадлежи към този тип. Находките от българските земи се датират II - III век. Спекулумът е един от най-дълго просъществувалите инструменти. С редки изменения той се чак до XVIII век. От Марцианопол е известен инструмент, първоначално интерпретиран като ата<рьЯока6(тсг}д ( 1983, 145, N9 9) (обр. 9/2). Формата му обаче е неподходяща за тази функция. Образуването цилиндър при затворено положение на инструмента, без каквото и да е назъбване, говори за евег приложение при диагностика, подобно на аналния и вагиналния спекулум. функцията му остава Възможно е да става въпрос и за инструмент за трепанация, тъй като двете работни части об цилиндър подобно на трепанаторите (виж по-долу). Между медицинските инструменти, открити в а град Алианой в Турция2, най-вероятно в бански комплекс, е открит екземпляр, аналогичен на инстр. от Марцианопол. 11.2.2. Гинекологична кука (e^PpuouAxoq; лат. - uncus) Това е кука със солидна дръжка и дебела работна част. Като форма наподобява острите кук.< много по-големи размери. Тя служи за изваждане на мъртвия плод от утробата на майката. Свед тази операция ни дава изключително Целз (VII.29). Куката се използва, предимно когато плодът е напречно в матката, за да може той така да се извърти и да бъде изваден. Операцията е много о носи риск за живота на майката. От Марцианопол също има податки за наличието на такъв инструмент, заедно с други, прило гинекологията (Minchev 1983,146, № 22; Kirova 2002, 84, fig. 5, 2) (обр. 9/3). Куката има широка, трапец дръжка. 11.2.2. Кука за унищожаването на плода в утробата (ецРргюасрактг^; лат. - aeneum spiculum) Това е инструментът, споменат от Тертулиан в De anima, за извършване на криминални z ' Използван е и поради хуманни причини - когато има опасност за живота на родилката. Наричан е foeticide, защото се използва при детеубийство (Milne 1907,158). Инструментът представлява отново кука - тънка, леко извита и силно заострена. Има добре оф дръжка за по-стабилно захващане. Такава кука е известна предимно от комплекси, където се съ и други гинекологични инструменти. От Марцианопол също разполагаме с такава кука (Minchev 19£1 № 17; Kirova 2002, 84, fig. 5,1) (обр. 9/4). Тя представлява художествено изпълнен инструмент, укра сребърни и електронови пръстени. Такава кука е позната от Томи и също е много фина и с богата с~ украса (фиг. 11/2). Този вид кука е известен предимно от комплекси, където има и други гинекол инструменти (Kiinzl 1983а, 103 Abb. 83, 7; Milne 1907, pi. LI, 1; Kiinzl 1984b, Taf. 12, F2; Dominiquez 1987 1; Wells 1967, 139 ff. pi. XVII, b). II.3. Специализирани инструменти за костна хирургия 11.3.1. Трепанатор (xpwtavov, Jtpicov, n p im характос;, xoivucic, opCkmpimv; лат. - modiolus) 2 Благодаря на ръководителя на разкопките A. Yara§ за предоставената ми информация ■ в л с » \*енти от Марцианопол: 1. Вагинален спекулум; 2. Спекулум (?); 3. Гинекологична кука; 4. Кука за унищожаване на плода в утробата s -^ -ie n ts from Marcianopolis: 1. Vaginal speculum; 2. Speculum (?); 3. Gynecological hook; 4. Hook for destruction of the faetus in the womb

- само в много богати гробни находки. Изработен е от бронз и служи за премахване на зг -амапяване на краниалното налягане, при наличието на черепна травма или при някакво *сзи инструмент пръв споменава Хипократ (III.374). От него научаваме за използването движение при работа с трепанатора. Инструментът периодично трябва да се охлажда във вода, тъй като се нагрява. Освен периодично охлаждане Целз (VIII.3) препоръчва и използването на розово масло или мляко за по-лесно движение на инструмента. Използва се и специална пластинка meningophylax. Тя служи за защита на мозъка, за да не може костта да го нарани. Инструментът представлява бронзово въже с въртяща се дръжка. Този, който я държи, поставя триона или свредела върху костта и с рязко движение напред-назад я пробива. Когато трябва да се извади кръгло парче от костта, вместо свредел се използва къс цилиндър, назъбен в долната си част и разделен на четири чрез две кръстосани пластинки във вътрешността му - xoiviKig. На мястото на пресичане на двете пластини има специален шиш, който служи за пробиване на костта. В края на цилиндъра има срещуположно лежащи дупки, служещи за прикрепянето му към въжето. От Марцианопол е известен лък от такъв трепанатор (Minchev 1983, 146, № 18; Kirova 2002, 86, fig. 5, 4) (обр. 12/1). Аналогичен е като форма с останалите екземпляри от Kolophon (Caton 1914, 116, fig. 2, 23) и Bingen (Como 1925, 160, Abb. 5, 1 - 5). Прави

Обр. 10. Вагинален спекулум от Мала Ази-у Kunzl 2002 а) Fig. 10. Vaginal speculum from Asia Minor Kunzl 2002 a)

впечатление украсата от релефни топче пръстени, както и елегантната спиралоЕ извивка при късата пластинка. Трите час лъка са прикрепени шарнирно една з а , Трепанацията е много рискована оп ция, но лесна за осъществяване. Ето защс i известна от праисторически времена. 11.3.2 Клещи за костна хир (o’otaypa) Клещите, независимо от функцията, к: изпълняват, са масивни инструменти, стабилна дръжка. Изработени са от или желязо. Масивните клещи имат рамене или работна част с S-образни рак Клещите за изваждане на стрели или предмети от рани се отличават с S-образ си, извити рамене и с назъбена работна Клещи от този тип вероятно са предста върху стенопис от Помпеи (обр. 13). представя Еней, син на Приам, и коленич до него лекар lapis (lapyx), който се гри»и 1 раната му. Той вади заседналата в к р а ^ Еней стрела с помощта именно на та Обр. 11. Гробна находка от Томи, Румъния (no Kiinzl 1983 а) клещи. Подробно сведение за onepaL Fig. 11. Burial find from Tomi, Romania (after Kunzl 1983 a) дава Целз (VII.5.1), който говори за два на-

76 езваждане на заседнало в оръжие. Първо, то може извади оттам, от където е На стенописа от Помпей с е представен именно този “ оактикува се, само ако Гс не е заседнала дълбоко вени и сухожилия. Целз . че стрелата е най- икващото и най-трудното ’ не оръжие. Лекарят от държи и друг инструмент си. Това най-вероятно от Целз (VI 1.5.2) Y- /-ютрумент за разделяне при изваждане на V o стрелата се вижда, тя извади с помощта само

Иггдианопол е известен ■г-земпляр, посочен от като два различни ra (Minchev 1983, 143 •станови се обаче, че за счупен на три лент, който всъщност комбинация между и по-горе типа клещи L i-ите клещите са прави а другите са извити и » . Интересното тук центът е снабден с ьа винт или нит, което Ш -е в зависимост от = използвано различно "пкрепване на двете . *-струмента. R. Jackson то аналогичен начин II■А от Рим (Jackson 1997, ' с; ~:cly 1912, 135 f., fig. 121) югто е и единственият л на комбинираните '•'аоцианопол. Комби- zsa вида клещи не 5уди учудване, тъй В5~а инструмента са г гостната хирургия. - r /добство е смяната или винта при Обр. 12. Инструменти от Марцианопол: 1. Трепанатор; 2. Клещи; 3 :зата вида клещи, - 5. Очни игли. енти за очна Fig. 12. Instruments from Marcianopolis: 1. Trepannator; 2. Pliers; 3 - 5 Eye needles l--ta игла (acus). *ma няма специално е снабдена с дръжка за по-здраво захващане. Използва се за премахване на очно перде ':5 а е много сложна и рискована операция, която при погрешно движение може да доведе аги на зрението на пациента. Главна информация за този инструмент и неговата употреба (VII.7.13 - 14). Според него при ранен стадий на болестта, тя може да се излекува чрез обаче е напреднала, се налага хирургическа намеса. Той препоръчва тази операция

77 да не се извършва на деца и възрастни хора. Ако цветът на катарактата е златист, пердето е голямо и се движи, то тогава няма почти никаква надежда за излекуване. За операцията се използва остра, но не много тънка игла. Според Целз има два начина за извършване на лечението. При първия пердето внимателно се избутва до ръба на окото и се изважда. Ако това е невъзможно, то катарактата се раздробява и се разсейва. При успешна операция пациентът възвръща поне до известна степен зрението си. Паул (VI.21) дава пълно описание на операцията. За него иглата не трябва да е много остра, а леко затъпена в края. Освен това трябва да има топче на известно разстояние от върха, както е и при съвременните офталмологични игли. Това топче предпазва да не навлезе иглата твърде надълбоко в окото. Този метод на работа се запазва до XVII - XVIII век. От цялата Римска империя са познати четири типа очни игли с подтипове (Kunzl 2002b) (обр. 15). Очни игли са познати от Марцианопол (Minchev 1983, 145, № 7, 8; Kirova 2002, 91, fig. 13) (обр. 12/3 - 5). Едната принадлежи към тип СЗ, а другите две - към тип С1. Едната е много фин екземпляр, бронзова, обточена със златна нишка, във формата на флорални и геометрични мотиви (обр. 12/3). Най-близък паралел на тази очната игла като декорация представляват две пинсети от Кьолн (Kunzl 1983а, 90, Abb. 68, 3 - 4). В находка от Томи, освен другите инструменти с декорация от геометрични са открити и две дръжки с инкрустация, най-вероятно за прикрепЕ очни игли (обр. 11/3-4).

III. ПОМОЩНИ ИНСТРУМЕНТИ Това са инструменти с козметична, медицинска или битова упс Медицинската им функция е помощна по време на операция, за приг: и прилагане на медикаменти. III. 1. Сонди (jutjAr/, Konapiov, vnaXeimpov, vnaleinxpiq', лат. - specil. Това е един от най-разнообразните видове инструменти, кг гробове, така и от музейни колекции. Различават се няколко групи. г III.1.1. Сондата-шпатула (vnaleimpov, акаворг/Аг/', лат. - spath spathomela) е многофункционален инструмент, предимно с фармацеЕ функция. От едната страна има елипсовидно образувание - с о н д е другата - шпатула с различна форма. Със сондата може да се разбъ мехлеми, да се вкарва лекарство в рана, да се сондира. Шпатула! използва за разнасяне на лекарството върху раната или превр* както и за притискане на език (Aetius VI). Двете части могат да се изпс и като каутерий (Soranus XXVII). Сондите-шпатули се изработват от различен материал - бронз, жел Ш мед. Украсата е главно от релефни пръстени и топчета. Тези инстру са много честа находка в гробове. Откриват се обикновено зае: Обр. 14. Комбинирани клещи плочи за разтриване на лекарства. Могат да имат най-разнообр от Рим (no Toply 1912) форма на шпатулата - овална, ромбовидна, правоъгълна или триъг Fig. 14. Combined pliers from От българските земи също разполагаме с различни екземпляр/- Rome (after Toply 1912) Бутово (Църов 1992а, 149, табл. I, 2) (обр. 16/1) и от Павликени (L 78 -=■ табл. I, 3) са с листовидна форма. Датират се I зек. Много популярна е правоъгълната форма ъгли (Лахтов 1961, 60, т. VIII, 2, 3; Kunzl :с 26, 3). От Бутово също имаме сонда-шпатула норма (Църов 1992 а, 149, табл. I, 4) (обр. 16/2). е с по-късна датировка - предимно III - IV век. б е д н о с т на този тип са правоъгълните шпатули -.te в средата (Тончева 1961а, 35, табл. VII, обр. ипатули с триъгьлна форма са най-редки. От В1 ~ земи имаме подобен екземпляр с неизвестен _ьров 1992 а, 149, табл. I, 5). Това е малък В2 ~ с усукана дръжка - тя дава възможност за еащане. 3-0 Сондите-лъжички (cyathiscomele) не С1 \#ент, споменат от античните автори, но за v. популярност говорят множеството архео- С2 | -аходки. Почти не е позната находка на •. /нструменти, в която да няма сонда-лъжичка. СЗ -ието й е сходно с това на сондата-шпатула, =нта е по-удобна за загребване на полутечни Те са изработени предимно от бронз и се D1 = бронзови тубуси, за да не се повредят. са два подтипа в зависимост от профила на D2 - с V-образен или със заоблен профил. Тези профил са с по-малки размери, което им да загребват медикаменти от малки съдове, D3 са и за изстъргването на малки рани. От :а познати екземпляри, много фини, с украса О б р . 15. Типология на очните игли (по -ръстени (Кънчев, Кънчева-Русева 1996, 25, Kunzl 2002 а) -t 30, табло XXI, 4) (обр. 16/3 - 4). Известни са Fig. 15. Typology of eye needles (after Kunzl от българските земи (Църов 1992а, 149, 2002 a) -с -ямаме убедително доказателство за тяхната лчи фармацевтична функция. --ъжички със заоблен профил са познати в две разновидности - едната е с разширяваща част лъжичка, със затъпен връх, а другата е с овална форма. Първата разновидност е функционална, защото позволява загребването на по-голямо количество лекарство, а -*зползва и като кюрета - затъпеният връх не позволява нараняването на тъканите около . > татарските земи също са познати много такива екземпляри - предимно фини инструменти • музей (Иванов, Тодорова 1985, 102, обр. 7, 3), от Свиленград (Велков 1937, 150, обр. 142), ‘ аларов 1934, 60, обр. 45 в), от Пандурската могила (Теодосиев, Манов 1993, 32, обр. 3) (обр. С много високо качество е сондата-лъжичка от Караново (Кънчев, Кънчева-Русева 1996, 25, Г обр. 16/6). Дръжката е украсена с релефни пръстени, спирален и растителен орнамент във а«знтови листа, както и инкрустация от злато и сребро. разновидност е със същото предназначение. Овалната лъжичка дава възможност в нея да 'еоикаменти и да се вливал в рани. По-малките екземпляри се използват и за дозиране на з*ава сонда-лъжичка е известна от Караново (Кънчев, Кънчева-Русева 1996, 30, табло XXI, 4). ч-юго фина - релефни пръстени и шахматен орнамент (обр. 16/7). Освен от Караново, такива са познати от Одесус (Тончева 1964, 52, обр. 5), от Великово (Василчин 1990, 37, табло III, (Дякович 1921 -1922, 49, обр. 34), от Пандурската могила (Теодосиев, Манов 1993, 32, обр. : Марцианопол (Ангелов 1985, 59, табл. VII, 1), Никополис ад Иструм (Църов 1992, 149, табл. II, (Кузманов 1978, 17, обр. 7) и други. _,-а сонда (цг|Ахотц, i5og, цт^сотрц, а7шро|зг|А,г|; лат. - oricularium specillum (Celsus), auriscalpium е един от най-често споменаваните инструменти. Представлява малка, кръгла лъжичка, под ъгъл спрямо дръжката. Дръжката е заострена в другия си край. По-голяма дължина ■оже да се приеме като приложима за ушна сонда. Тя може да се използва за пробиване з ушите, а лъжичката - за наливане на лекарство в него (Celsus VII.8), за изваждане на 1 .-•ото чужди тела (Paulos VI.24) или за премахване на ушна кал (Celsus VII.7). ►v сонди от българските земи могат да се приемат два екземпляра от гроб № 1 при Караново : В сигурен медицински комплекс е и екземплярът от Дионисопол (обр. 16/11). 79 10 13 12

9

Обр. 16. 1, 2. Сонди-шпатули: Бутово; 3 - 8. Сонди-лъжички: 3, 4. Караново; 5. Драгодан, 6, 7. Кара Драгодан; 9-11. Ушни сонди: 9, 10. Караново; 11. Дионисопол; 12, 13. Двойни сонди; 12. Скутаре; 13. Диони Кохлеар: Дионисопол; 15. Пигула: Дионисопол Fia. 16. 1 2. Probe-spatulae: Butovo; 3 - 8. Probe-spoons: 3, 4. Karanovo; 5. Dragodan; 6, 7. Karanovo; 8. Dr 9-11 Ear probes: 9, 10. Karanovo; 11. Dionysopotis; 12, 13. Double probes: 12. Skutare; 13. Dionysopolls, 14.C Dionysopolis; 15. Ligula: Dionysopolls

80 Л ' Двойна сонда (8umpf|vo<; |ufiA.r|, ацфгоцЛо^) ~ca* инструмент много често се споменава от античните автори (Galen 11.581). Използва се като i Paulus VI.14), за лечение на фистули (Celsus V.28.12с; Paulus VI.77) и носни полипи (Paulus VI.25). се и за разбъркване на лекарства, формата е универсална, без украса. Ь*-е е известна и от гробница от Дионисопол3 (обр. 16/13). Тя има дупка, вероятно за прокарване на • статично закрепване. Двойна сонда с много дълга дръжка е позната и от гробницата на лекар ~5.De (Kessyakova, Kirova 2005, 411 - 412, fig. 3, 5; fig. 9) (обр. 16/12). Както повечето сонди, тя също е s бронзов тубус, който я предпазва от повреда. ярументът се среща изобразен и по релефи - на този от Ком Омбо двойната сонда е изобразена ~трафт заедно с най-употребяваните инструменти (обр. 6/34). Ш 2. Лъжички е изцяло фармацевтичен инструмент. Употребата му с такава функция може да се определи само от -а намиране. Познати са два основни типа: лъжички-кохлеарии и лигули. Те могат да бъдат изработени & материал - желязо, бронз, сребро, рог, кост, както и отт. н. бял метал (Filow 1913, 357). Ш-Z l. Кохлеар (cochlear) иите са малки, кръгли и плитки лъжички с по-къса или по-дълга дръжка (права и заострена). . краса. Костените кохлеарии с богата украса вероятно имат само козметична функция. Според “ за е най-малката измерителна единица, равна на 3,723 гр. (Чернева-Тилкян 1999, 183). Бронзови za познати от Пловдив (Колев 1990, 108, обр. 19). Подходящи са за отмерване и насипване =а в прахообразна форма. Костени кохлеарии са познати и от територията на Никополис ад Ььоов 1992а, 150, табл. V, 1 - 6). Те са кръгли или леко елипсовидни. 14 костени лъжички са открити ения засега познат производствен център за фармацевтични пособия - този край Радомир '985, 26 - 37). Те са открити заедно с други предмети на бита. Това са малки заоблени лъжички т и дръжки. Кръгла лъжичка от споменатия вече “бял метал” е позната от Балчишката гробница. •—а като форма с екземплярите от бронз и кост (Шкорпилови 1912, 58, табл. XI, 10) (обр. 16/14). тъжички от типа на кохлеарите са открити и при Кочериново (Bojkova 1997, 73, fig. 17). L 2 Лигули (кг>а(Кокос; ligula) се изработват от разнообразен материал - бял метал, сребро, бронз, кост. Имат овална или горма. Лигулите са с по-големи размери от кохлеариите. Рядко имат украса, а ако имат, с релефни пръстени. Обикновено дръжката е заострена в края си. От бял метал е позната ~обницата при Дионисопол (Шкорпил, К., X. Шкорпил 1912, 58, табл. XI, 11) (обр. 16/15). Тя е ■'з-а форма и големи размери. От Люблен са известни четири посребрени бронзови лигули с * ч _-езидна форма (Овчаров 19796, 34, обр. 5 б, д, е). Прави впечатление, че този тип лъжички =з от източните части на Римската империята. Възможно е да става въпрос за локално форма или за ателие в този регион. ~'Очи за разтриване на лекарства (aKovri; лат. - cos) *;- 1дартен като форма предмет. Различава се единствено по материала, от който е изработен, ге. Представлява квадратна или правоъгълна плоча с трапецовидно сечение и загладена Изработва се предимно от по-твърди породи камък - шифер, мрамор, серпентинит, *сжно е да са изработени от варовик или друга порода местен камък. По-твърдите плочи л и з а точене на медицински инструменти. Това е много честа находка в гробни комплекси, винаги придружена от сонда-шпатула или сонда-лъжичка. В повечето случаи носи следи от v a употреба - отчупени парчета, назъбвания. сските земи са познати множество екземпляри. Това са плочи от района на Никополис ад 1992а, 151, табл. VI, 3), Чаталка (Николов, Буюклиев 1970, 59; Буюклиев 1986, 29, табл. 29, ~л (Шкорпилови 1912, 59) (обр. 17/1 - 2), Скутаре (Kessyakova, Kirova 2005, 413 f. fig. 11,1; (Тончева 1961a, 36 сл., табл. VIII, обр. 46 а-б; Тончева 1964, 52), Сандански (Кузманов 1978, Уаоцианопол (Ангелов 1985, 56, 60, табл. IV, 3 - 4), Великово (Василчин 1990, 37). От Караново ■^--ева-Русева 1996, 25сл., табло IX, 1), Марцианопол4 (обр. 17/3) и Вършец (Кирова, Костова згс 8) са известни плочи с бронзов обков. Такъв обков се среща изключително рядко, най- :а_;)то лесно се поврежда или загубва, а не защото рядко се използва. Находка е много <ато е била в комплект с везна - две симетрични вдлъбнатини на мястото, определено за жени върху плочата. Личат следите от корозиралата везна. ~та при Мъдрец са известни две много интересни бронзови кутии, които имат каменни се в жлеб вместо капак (виж по-долу). - Е^зча (stadera) и теж ести за нея

зана находка. =а~а находка

81 Ш л л ^лу/и;. v : v. ;-• • -V-: > )f- ; V * • ’ *.- v-W

f e v -

т ш т ш т ш ш

Обр. 17. 1-3. Плочи за разтриване на лекарства: 1 - 2. Дионисопол; 3. Марцианопол; 4 - 6. Везни: 4. Ка 5. Неизв. (НАИМ-София); 6. Марцианопол Fig. 17. 1-3. Tablets for crushing of medicine: 1 - 2. Dionysopolis; 3. Marcianopolis; 4 - 6. Scales: 4. Kara Location unknown (National Archeological Institute with Museum-Sofia); 6. Marcianopolis

Това са рядко срещани находки. В повечето случаи се откриват в разрушено състояние. По са два основни типа: 1. Т-образни везни с по две блюда; 2. Везни във формата на разграфена л* отчитаща тежестта, и куки за закачане. Първият тип е предназначен за измерването на по-малки количества. Тежестите обикновено олово. Частично запазена е везната от Караново (Кънчев, Кънчева-Русева 1996, 26, табло IX, 2) (обр. Г Тя е снабдена с по-дълбоки купички, а централната ос не е права, а извита, за по-добро захваща-ч въжетата за купичките. Въжетата са били от нетраен материал и не са се запазили. Най-вероятно от тип е и везната от Одесос (Тончева 1961а, 33, табл. IV, 23), която е открита заедно с четири оловни теж Тя е силно разрушена. Две кобилици и други фрагменти от везни са известни и от светилището при П (Любенова 1980, 44, обр. 204 - 206). Най-вероятно са използвани за дозиране на лекарства, предназна за болните посетители, дошли в светилището да търсят изцеление от Асклепий. Малка аптекарска ве позната и от Абритус (Иванов, Тодорова 1985,103). Кобилица и две купички от везна се намират в София (Художествен бронз, 1985) (обр. 17/5). Този тип везни е познат и от релефи (обр. 6/27). От втория тип везни са познати като цяло малко екземпляри, свързани с медицински находки (, 1983а, 63, Abb. 33, 10; Yenemann 1985, 169, Abb. 3; Gregl 1983 - 1984, 181, Tabla 1). Повечето везни от

82 •*ла нямат фармацевтично приложение. От находката от Марцианопол е известен предмет, ■а* вероятно представлява разграфената скала на такава везна (Minchev 1983, 146, № 21) (обр. Вьсху нея са изобразени знаци във формата на точки, разположени на равни интервали, като ■г-/чските букви “С” и “I”. Понякога е възможно тези везни да имат три различни скали с различен ~*а теглене (Holth 1919, 4). * * * - ще обърнем внимание на две пособия, които по своята основна употреба нямат нищо общо с а. а по-скоро са свързани с хигиената и бита. Античните автори обаче са оставили сведения за п :~реба и с медицинска функция. ■ i С тр иги л а (фЗстра; лат. - strigilis) ? -ериода I в. пр. Хр. - 1 в. сл. Хр. се появяват бележки за употребата на стригилата за вливане на в ухото. Сведения за това дават Целз (VI.7) и Гален (VI.7.1). Дори употребявана в палестрата, а също е свързана със здравното дело, тъй като здравето и спортът в античността са неразривно Освен това чрез изстъргване на тялото със стригила му се прави допълнителен масаж, който 1*алзтворен. Интересно е сведението на Плиний (Н. Nat., XV.5, XXVIII.13 -14.2), който споменава, масло при почистване на тялото не се изхвърля, а се събира и продава за направата на - предимно за ревматични и невралгични болки, я. от българските земи са известни повече примери за стригили, открити в гробове на лекари, w re провинции са по-рядко. Три стригила са открити в гробницата на лекар от Дионисопол 'Ч 1912, 58, табл. IX, 5 - 6), по една от гробници от Одесос (Тончева 1961а, 35, табл. VI, обр. еза 1964, 52, обр. 4), от гробницата при Гърчиново (Кацаров 1934, 61, обр. 50, 51), четири :— робницата при Скутаре (Kessyakova, Kirova 2005, 415f.) и други. Изключение като изработка г^ена стойност са биметалните стригили от Караново (Кънчев, Кънчева-Русева 1996, 29, Табло : Еагалински 1993, 28). формата и размерите на стригилите дават основание на J1. Вагалински да ^ -е те са с медицинско предназначение. Наистина формата е неподходяща за изстъргване на е •'оиложима за загряване на медикаменти. Я f. С ти л ус (ypaqnov, ypoupaov, урасрц; лат. - stylus, stilus) Гален (XII.865) със стилус могат да се вадят зъби. Самата форма на стилуса - като малка — едната страна и заострен от другата, го прави многофункционален инструмент за фини ; областта на хирургията. Освен това като ежедневно пособие той е винаги под ръка, за да от липсащите инструменти, екземпляра с медицински контекст са известни и от българските земи (Шкорпилови 1912, 58). тен от сребро, е открит от гробница в Одесос, най-вероятно на фармацевт (Тончева 1964,

«МИ СЪДОВЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА МЕДИКАМЕНТИ И ИНСТРУМЕНТИ % ' Кутии I ‘ Тубус (футляр) (theca vulnerarii) -avi-често употребяваната кутия за съхранение на фини медицински инструменти - сонди, куки, ява цилиндрична кутия с капак. Украсена е предимно с врязани концентрични кръгове. :и във формата, а само в размерите. В такива кутии, но с по-голям диаметър, понякога се /> скалпели. гъ ски те земи са познати много находки на тубуси - три са известни от Балчишката гробница _"912, 58). Във втория най-вероятно са съхранявани скалпелите, тъй като той е с по-голям 1~ Караново (гроб № 1) е познат много добре запазен екземпляр (Кънчев, Кънчева-Русева 1996, - (обр. 18/1). Всички фини инструменти са съхранени в него. Подобен тубус е открит и в гроб е :ъс значително по-малки размери (Кънчев, Кънчева-Русева 1996, 30, табло XXI, 5) (обр. 18/2). т г-а сонда в него е известен и от гроба на лекар от Скутаре (Kessyakova, Kirova 2005, 413, fig. 3, екс 1 8 / 3). Възможно е тубусите да са изработвани и от нетраен материал (например дърво), а гз ь - да е метален. Откриват се и изобразени върху релефи (обр. 6/31). УК .1 Правоъгълни кутии (Sr.Xtdpiov; loculus, locellus, loculamentum) ■у5уси, за съхранението на инструменти и медикаменти се използват и правоъгълни кутии. Те гг бронз или нетраен материал (дърво). Бронзовите кутии са употребявани от по-заможните агс^ацевти. Понякога дървените кутии са облицовани с метални пластини, кост или кожа. «-ълните бронзови кутии са разделени на чекмеджета. Тези отделения могат да са от 2 до 10. ■f-,ie е снабдено с отделно капаче, с художествено оформена дръжка. Върху кутията има й* <зйто я покрива изцяло. Големият капак се пъха в жлеб и така се осъществява движението ртм са подходящи за съхранение на лекарства. Прави впечатление, че такива кутии се откриват — -ериторията на Италия, франция и Германия (Kunzl 1979 - 1981, Taf. 1,1; Kunzl 1983а, 68, 83 О б р . 18. 1-3. Тубуси: 1, 2. Караново; 3. Скутаре; 4 - 5. Кутии: Мъдрец. F ig . 18. 1 - 3. Probe cases: 1,2. Karanovo; 3.Skutare; 4-5 Boxes: Madrets

Abb. 43, 3; Kiinzl 1984b, Taf. 12 -13, G1; Szilagyi 1956, Taf. 1; Matthaus 1989, Abb. 33; Beck 1977, 50 - 65: Bs et alii 1990). Възможно е, те да са изработвани в едно или няколко ателиета в този регион и оттам ^ разпространявани в другите римски провинции. От гробницата при Банско е позната бронзова кутия с три чекмеджета (Апостолов, Атанасова Я 58, рис. 1 а, б). Медицинската й принадлежност се потвърждава от откритите в нея хапчета и медикак»а в прахообразно състояние, както и лъжичка за загребването им. Горният капак се заваря с по м о щ и закопчалка. Две правоъгълни кутии от бронз са известни от Караново (Кънчев, Кънчева-Русева 1996, 26, Табло Е -ървата са открити всички хирургични инструменти, плочата за разтриване на медикаменти, както гствата. Кутията е висока 4,8 см, което дава възможност тя да има два етажа - единият разделен на * -ета, а другият без прегради, за да събира по-дългите инструменти. Вероятно плочата е служела «а- на кутията. Втората кутия от Караново е значително по-ниска и е без прегради. I©е бронзови кутии са известни от находката от Мъдрец (Китов 1994, 98) (обр. 18/4, 5). Първата = -а два етажа - на долния етаж са разположени инструментите по цялата дължина на кутията, -аст нея има самостоятелен плосък бронзов капак, движещ се в жлеб. Горният етаж е разделен -екмеджета, в които има остатъци от обгоряла материя - вероятно хапчета и други медикаменти, •‘.тията е затваряна с каменна плоча. Изглежда кутията е двустенна, поне що се отнася до късите • 'нтересно е и наличието на два тубуса, поставени един над друг и прикрепени от едната страна 'Ч. Вероятно подобни тубуси е имало и от другата страна на кутията, но сега ги няма. Подобни 'крепени отстрани на кутия, вероятно също с фармацевтична функция, са известни от гроб при ш г (ТрюутафиЛЛо^ 1991, 445, № 6). При втората кутия от Мъдрец едното отделение е разположено * дължина на кутията, а другата част е по-къса, заемаща половината от дължината на кутията. В а част от същата ламарина е оформено полусферично съдче за смесване на медикаменти. Към :~страни са били долепени тубуси за съхранение на фармацевтични инструменти, но сега липсват, з-апогии с кутия от Лион (Boyer et alii 1990, 224 - 228), при която обаче полусферичното съдче заема от друго отделение от кутията и по този може да се използва, без това да налага отваряне на ■;<ато при кутията от Мъдрец това не е възможно. — ядката от Кочериново също са открити две бронзови кутии (Божкова 1992, 249; Bojkova 1997, 2000, 245 f.)5. Едната е от вече познатия ни тип, известен от Банско и Мъдрец. Втората кутия на две отделения по дължина. Кутията има двойни стени, като пространството между тях е с глина или гипс. Това е един вид изолация за кутията, създаваща по-голяма стабилност. В тения са поставени подвижни тубуси и в тях са открити медикаменти. сейте кутии от българските земи най-вероятно са внос. Според някои автори кутиите от Панония — източните провинции (Ujvari, Zsidi 2002, 538). По-вероятно е кутиите от Тракия да имат източен още повече, че макар принадлежащи към общия тип, те носят някои отличителни белези. *те от българските земи имат по-ранната дата, като са познати само от района на Тракия и то : подчертано богат инвентар. Това е още едно потвърждение за това, че бронзовите кутии са ст. който не всеки лекар (лечител) е можело да си позволи, fc ~3. Пиксиди (киМхук;; pyxis) е са кръгли, ниски, бронзови кутии, с по-голям диаметър от този на тубусите. Снабдени _ Украсата им се състои предимно от врязани концентрични кръгове по капака и тялото. са за съхранение на лекарства. От гроб при Гърчиново е позната подобна кръгла кутия 3 14. 60, обр. 44). Тя е леко заоблена в долната си част. Разделена е на четири отделения от две : разположени прегради. Аналогична е на една кутия от Марцианопол6 и една от лекарския :*-.таре (Kessyakova, Kirova 2005, 414, fig. 11,2; fig. 13; fig. 14) (обр. 19/1). ■ са малко по-високи и тесни кутии за съхранение на медикаменти. Пиксида с малко по- и е известна и от Марцианопол (Minchev 1983,147, № 30). Най-вероятно е за съхранение на медикаменти. но е повече от лекарствата да са съхранявани в кожени торбички, които не са се запазили до гсствата от Караново са открити остатъци от кожа - вероятно от кожена торбичка (торбички?), :е -амирали (Кънчев, Кънчева-Русева 1996, 26). За използването им говори изображението на до везните от храмовия релеф от Ком Омбо (обр. 6/25). Пайове за съхранение на медикаменти да. са изработени от различен материал - метал, керамика, стъкло, кост. Дори в медицински ■яакната медицинска функция остава несигурна. Само наличието на медикамент може да е ;£с ~Ова. ос е известен подобен съд от гроб. Съдчето има малка вместимост и цилиндрична форма, е се в горната и долната част (Тончева 1961 а, 37, табл. VIII, обр. 47). Снабдено е капаче, което s. чай-вероятно за окачване. Вътрешната му повърхност е гладка и излъскана. Тази повърхност г^-ето е използвано за полутечно лекарство. Наистина при химическия анализ е установено *& природен магнетит в него. Такова лекарство е открито и в други гробове на лекари (или Гончева 1964, 52). Най-вероятно лекарството е прилагано за подсилване на организма. От it още един съд с форма на обърнат пресечен конус (Тончева 1961а, 36, табл. VII, обр. 43) Sa> е с по-голяма вместимост и е снабден с капаче, което плътно прилепва към отвора на съда.

благодарност на ст. н. с. II ст. д-р Анелия Божкова за предоставените снимки и информация вана находка

85 О б р . 19. 1. Пиксида: Скутаре; 2. Съд: Скутаре; 3. Съд: Марцианопол; 4. Хаван: Одесос; 5. Чукало: Одесос; 6 | Чукало: Марцианопол F ig . 19. 1. Pyxis: Skutare; 2. Vessel: Skutare; 3. Vessel: Marcianopolis; 4. Mortar: Odessus; 5. Pestle: Odessus; 6. Pesne Marcianopolis

Възможно е да служи за съхранение на медикамент, който лесно може да се изпари. Съд с необичайна форма е известен от гробницата при Банско (Апостолов, Атанасова 1974, 60, 2а, б). Той е във вид на художествено изпълнено ботушче. Съдържа някакъв вид масло. Твърде възмок-* е това да е масло с медицинско предназначение. Съд от бял метал с форма на пресечен конус е познат и от Балчишката гробница (Шкорпилови 1912 табл. VIII, фиг. 8). Указание за фармацевтичното му приложение дава това, че е открит заедно с бърка' за размесване на медикаменти. Вероятно за съхранение на течни медикаменти или отвари е употребявана и бронзовата гарафа Марцианопол (Minchev 1983, 147, № 31) (обр. 19/3). Интерес представлява и бронзовият полусферичен със разбъркване на медикаменти от гроба при Скутаре (Kessyakova, Kirova 2005,414 sq., fig. 11,4; fig. 15) (обр. 19 I Стъклени съдове също са използвани за съхранение на медикаменти. Това са шишета, унгвента 86 и, ампули, чашки. Присъствието им в лекарски гробове не доказва медицинската им жност. Само намирането на лекарство в тях може да е сигурно доказателство за такава функция, -о е стъклените съдове да са имали тапи от нетраен материал, които сега липсват. Използват се ние на течни или полутечни медикаменти. Многобройните стъклени бапсамарии от Балчишката Караново, Марцианопол, Филипопол, Чаталка, Одесус (Тончева 1964, 52) най-вероятно също ни с фармацевтична функция, но нямаме сигурни данни за това. От района на Никополис ад гъщо са известни два флакона от синьо стъкло (Църов 1992а, 151, табл. VI, 4 - 5). Те най-вероятно ни за съхранение на малки количества медикаменти, съдейки по големината им. ~ z .:-a r е един-единствен тип съдове, със сигурност употребяван за съхранение и по-скоро за пренос на Става въпрос за съдовете за съхранение на лекарството Au k io v . Медикаментът има много широк н -а действие. Според Целз (V.26; VI.8.1, 3; Vl.8.1; VIII.6; VIII.9.19) това лекарство лекува рани, очни ьаболявания, болести на носоглътката. Според Педаний Диоскурид (1.100.1 - 2) ликият, приеман във ~ лен компрес, лекува заболявания на очите, клепачите, гной в ушите и рани на венците. Откритите ^ от елинистическата епоха, но използването на ликия е особено популярно през римската епоха, на ликий през римската епоха дава сведения “Периплосът на Еретрийско море” (60 г. от н. е.). ните стоки е споменат и индийският ликий (Zmeikova 1985, 368). Най-вероятно вносът и през епоха е ставал в този тип съдове, въпреки че за сега най-късните данни са от II - I в. пр. Хр. Ето да се предположи по-продължителна употреба на тези съдове и през римския период, а на съда е изключително функционална (обр. 20). Стените и дъното му са силно удебелени, 'сави устойчив при пренасяне, макар и с малка вместимост - 2 - 2,5 куб. см. (Пругло 1966, 192, 1: че да е оформен като кана с една, две или без дръжка. Върху стените има вдлъбнат печат, винаги думата 1сзен от Мир- Лессонес и други, е известен а*зс-е (обр. 20/ Г. Тончева *9616, 169 - -е са съдове а поти за в т «етап, докато г -а съда от

- N n d a i; Au k io v е името на "5ЛЯ м у, ЧИИТО е от Ликия. зс гч е показват jp r o . Първо, .-и данни за ~икий, което — застението * хъджаува. = оайона на ■Вишв и Ликия. p Tsa нямаме смятаме, че като пота е внася от ■- и още по- -сдлечатва с дителя.

4 Савани (губг- 10 11 и чукала r* ^stulum) и са ~ мрамор _*е Medic. I) о б р . 2 0 . Съдове за съхранение на ликий: 1 -11. (Sjogvist 1960); 12. Бизоне (Zmeikova ■ зазтриване 1985) «едлкаменти. F ig . 2 0 . Vessels for storage oflykion: 1 -11 (Sjogvist 1960); 12. Byzone (Zmeikova 1985) 87 Стриването става с помощта на мраморно или бронзово чукало. Хаванчетата представляват полуос] купи, обикновено с четири малки дръжки. Понякога едната е заместена от улей (Горбанов 1964, &*- (обр. 19/4). Чукалото може да е във форма на краче, сгънат палец или просто с Г-образна форма (обр. През римската епоха мортариите са много разпространени за счукване на зърнени храни, за смесе на билки, както и за лекарства. Мортариите с фармацевтични функции не могат да се различат от- битово предназначение. От българските земи също са познати няколко такива находки - от територията на Никопол Иструм (Църов 1992а, 151, табл. VI, 2), от гробната находка от Стралджа (Димитров 1932 - 1933, 392. 145). Мортарий и чукало във формата на краче са известни от Одесус (Тончева 1961а, 32, табл. IV, (обр. 7/1) и от гробницата при Урум-ен-Кьой (Кацаров 1928 - 1929, 84, обр. 96 - 97). От богатата нахс Марцианопол също е познато бронзово чукало за хаванче (Minchev 1983, 147, № 27) (обр. 19/6). Пс чукало е познато и от гробницата при Nea Papos (Michaelidis 1984, fig. 2, 5). V. Козметични пособия Повечето козметични пособия се интер-претират често като медицински. Голяма част от помои инструменти могат да изпълняват както фармацевтична, така и медицинска функция. Наличие медицински инструменти със сигурна употреба в областта на медицината е гаранция, че остан инструменти имат фармацевтична или меди1. функция, а не козметична. В много от случаите: въпрос за гробове на художници или на гробове с пособия за гримиране или козме прибори. Тук ще обърнем внимание само на • козметичен комплект, дълго битувал в литерат като медицински инструмент. Става въпр “комбинирания медицински инструмент” в гроб при Люблен (Овчаров 1979 а, 346; Ов- 19796, 33 - 46) (обр. 21). Д.Овчаров категс определя комплекта като хирургичен, състс от шест инструмента, от които са запазени четири, прикрепени към ажурна сребърна Той интерпретира инструментите като шил пробиване на тъкани, ушна сонда, два ла (единия липсващ) с форма на раноразширич кука с форма на капка, силно заострена в кр Към инструмента е прикрепена и голяма вероятно за дозиране на лекарства. Скапг според Д. Овчаров липсва. Използването комплекта с медицинско предназначение съмнение поради наличието на толкова инструменти, прикрепени към една ос По този начин той става почти неизползв Съмнение буди и сребърната ажурна Среброто е нетипичен материал при израбс на медицински инструменти, а ажурната би довела до бързото му замърсяване, О б р . 2 1 . Козметичен комплект от Люблен (Овчаров прави такъв медицински комплект изключи 1979 а) нехигиеничен и нефункционален. фактът, че i F ig . 2 1 . Cosmetic set from Lyublen (Овчаров 1979 a) инструменти са сгъваеми, също подкрепя теза- друг вид употреба. Комплектът от Люблен тряб се интерпретира по-скоро като пътен козмет комплект с шарнирно прикрепени инструменти (ср. II - III в.). A. Miron поставя Любленския комплект i предложената от него типология, заедно с още два инструмента, поради тяхната необичайна и сходна форма (Miron 1989, 55). Д. Овчаров е прав като посочва, че един от липсващите инстр вероятно е нож, но не можем да кажем, че става въпрос за скалпел. По-вероятно това е сгъваем Възможно е, ножът да е изпълнявал и функцията на бръснач. Трите козметични комплекта са необич тъй като стандартният тип несесер през римската епоха съдържа три инструмента - пинсета, ушна и нокторезачка, но броят може да варира от два до пет инструмента. Трите несесера са толкова под| че най-вероятно са изработени в едно ателие. Набор от такива инструменти при нужда може да сл вадене на чуждо тяло от носа или ухото, т. е. с медицинска функция при липса на истински медици инструменти. Първоначалната функция на инструмента обаче е чисто козметична.

88 МАТЕРИАЛ, ИЗРАБОТКА И УКРАСА НА МЕДИЦИНСКИТЕ ИНСТРУМЕНТИ ните материалите за изработка на хирургически, фармацевтични и помощни инструменти бразни: бронз, мед, олово, калай, бял метал, желязо, сребро, камък, кост и дърво. За всеки е използван материал, които му е позволявал да изпълнява най-добре функциите си. и от инструментите са изработвани от сплави на медта. Колкото по-остър трябва да е ~ьт, толкова по-голям е процентът на калая. Сплавта от калай и мед се обогатява с олово, цинк, «зо и сребро. аоонз са изработвани голяма част от откритите инструменти от римската епоха - дръжки за ^инсети, сонди, куки, специализирани инструменти, както и за помощни фармацевтични :ва са и инструментите, които са се запазили в по-голямата си част, за разлика от железните, се гжисляват и се откриват във фрагментирано състояние. Бронзът е и метал, които не дразни • ~ова е предпочитан за инструменти, които са в допир с човешкото тяло. За режещите части на зг.че обаче е неприложим. Много рядко се използва чиста мед за изработката на инструменти, : ломощна функция - като сонди например. За инструменти от този материал споменава Марцел XIV.44). За производството на медицински инструменти се използва и месинг. Обикновено е~а сплав е около 70 - 90 % мед, около 3 - 20 % цинк и 2 - 7 % калай. ария имаме случаи на използване на т. н. “бял метал” - сплав със завишено съдържание г5.1 % мед, 23,53 % цинк и 7,45 % олово) (Filow 1913, 357). Тази сплав е по-типична за кутиите, гъдчета, везни и тежести за тях. Оловото също е предпочитано за изработка на инструменти, твърдост. . след бронза, е един от най-често употребяваните метали за изработка на медицински Желязото се използва за изработка на режещите части на инструментите (скалпели, ■ъй като притежава много по-голяма твърдост от бронза. За съжаление желязото е нетраен • ~върде често се окислява, намира се в лошо състояние и предметът не може да бъде За железните остриета на скалпелите можем да съдим по остатъците от желязо при мястото между бронзовата дръжка и острието. Понякога е възможно инструментът да е изработен -с да е с покритие от сребро, калай или друг материал. _ = много редки случаи се използва за изработка на медицински инструменти. По-често се употребява ■гл за инкрустация - особено върху дръжки на скалпели. Покритието може да е цялостно или да е а -а златни нишки. Среброто също е рядко използван материал. Известни са лъжички за дозиране "I и ушни сонди от сребро. Използва се предимно за инкрустация или покритие. * * зет се използват за изработка на фармацевтични пособия - кохлеарии, лигули, чашки и на /-чггрументи. От дърво се изработват предимно кутии за съхранение на инструменти, както и -а дръжки за медицински инструменти. :е прилага главно за изработка на плочите за разтриване на медикаменти (предимно от т г -.и камък - шифер, порфир, серпентинит, мрамор). От мрамор се изработват предимно / чукалата за стриване на твърди лекарства. От глина и стъкло са съдовете за съхранение на -м. ~ение от българските земи не са правени химически анализи на откритите медицински за разлика от други римски провинции (Kunzl 2002а). Данните от тези изследвания могат да _ _енни сведения за местопроизводството и пътищата на разпространение на инструментите. ^ на медицинските инструменти е проста и функционална. Състои се главно от релефни * ~опчета, спирали, усукване и врязани линии. Понякога обаче дръжките на инструментите са -с профилирани. В много редки случаи се среща инкрустация от сребро и злато. Тя може ■сома на канелюри, пръстени, орнамент “бягащо куче”, декорация от златни нишки или ленти, т :_е една специфична сребърна инкрустация във формата на лозови ластари, гроздове, - оастителни и геометрични мотиви. Мотивът се среща предимно в северните провинции на лперията - Галия, Германия, Норикум, но дръжки на скалпели с такава украса са познати и от ~;сзинции, включително и от българските земи (обр. 2). ~'-мата си част медицинските инструменти са без декорация или с много пестелива украса. :ге_/-оичната украса, понякога изключително богата, друг път - пестелива, медицинските -ритежават някои основни отличителни черти. Първо, това е многофункционалността на ~ “ което ги прави изключително ефективни. Тя се състои както в прикрепването на два тз <ъм една дръжка, така и в многото функции, които изпълнява всеки инструмент поотделно, ат .'-струментите за обща практика са се извършвали сложни операции. Специализираните замислени и изпълнени, за да служат в точно определена област на медицината, са •хьмапко. Част от инструментите се откриват като комплекти с идентична украса. Това *е ~ са изработени заедно, за да изпълняват съвместно функциите, за които са предназначени.

89 Самото наличие на комплекти от инструменти говори за по-високо стъпало на медицинската i f l Разнообразието на форми и материали показва голямото значение, което се е отделяло на лече-ан на медицинската наука. Друг въпрос, който може да осветли нивото на античната медицина, е производството на медияИ инструменти. Дали те са произвеждани заедно с други предмети на бита? Къде са се произеечдЛ Дали са съществували специализирани работилници за производство само на инструменти, изпсдЛ в медицината? В римската императорска епоха съществува разделение на работилниците в зависимост от матеояЛ който работят (Zimmer 1982,37 - 90). Специализацията на работилницата не е само по използвания м а-чи но и по използваните техники, както и по различните предмети, които се произвеждат в нея. Всеки v a f l излага продукцията в магазина си, който обикновено се намира в самата работилница. Сглоб«заи ставало в работилница, а не при лекаря, който ги е ползвал (Krug 1993, 97). В повечето случаи свърза» на двете части на скаппела е подвижно, чрез прикрепване на острието в цепнатината на дръжката. г :тЛ начин острието може да бъде подменено в случай на повреда или за почистването му. Специфичната украса и печат също могат да дадат данни за наличие на специализирана р а б о ти Л Такъв е случаят със скаппелите, носещи специфичната украса от лозови ластари и гроздове, изгтъм с инкрустация. Находките от западните провинции се датират в рамките на III век. Тази украса о б з е среща и от територията на България и Румъния, от Херсонес и Мала Азия. Тяхното производство :щ | някои автори се осъществява в ателие (ателиета?), някъде в северните части на империята (Kiinzl 19Е-«Л Къде точно обаче, не може да се каже. Възможно е разпространението да е ставало чрез лекари, кс « я пътували и са си носели инструментите. Скаппелите с такава украса от Караново са не по-късни от ксаи! до средата на II век (според гробния инвентар и монетите). В такъв случай скаппелите от Караново не j да са внос от западните провинции. Възможно е украсата да произхожда от източна среда - напримв Мала Азия, откъдето също са известни скалпели с такава украса. В последствие чрез източни майстсаЛ лекари такива екземпляри се появяват и в северните провинции. Най-вероятно през III век е възь-чЛ работилница (работилници?) и там. Традицията за изработка на такава украса навярно е пренесена о^

ИЗВОДИ Направеният преглед на находките от българските земи навежда на няколко основни извода. J българските земи са познати почти всички основни типове медицински инструменти, известни •" i другите територии на Римската империя. Разграничават се две основни групи гробове, свързанш медицинската практика. Първо, това са гробовете на лекари. В тях се откриват скалпели, пинсети, • и сонди и други инструменти на общопрактикуващ лекар. Такива са находките от Караново, Дионисои Марцианопол, Скутаре, Мъдрец и Драгодан. Втората група гробове принадлежат на фармацевти. В тяи откриват предимно инструменти от групата на помощните - сонди, шпатули, лъжички, хаванчета, пло-л| разтриване на лекарства, везни и други. В тези гробове се откриват и лекарствени средства и съдове съхранението им. Това са находки от Марцианопол, Одесос, Банско, филипопол и други. Като изолирана находка остават инструментите от Марцианопол. Тази находка съдъа специализирани инструменти, срещащи се изключително рядко. Върху някои от тях има много бск~ украса. Инструментите от Марцианопол имат сборен характер, а не са създадени като комплект. Иа вероятно само инструментите за литотомия са поръчани като комплект. Това се дължи на разнообрази' области, в които е специалист съответният лекар. Като цяло инструментите от българските земи са стандартни, без сложна декорация. Разнообрази на находки е голямо, което доказва активно практикуване на лекарската професия. Това, което прави впечатление при гробовете на лекари и фармацевти от българските зем!'

90 гето на няколко гроба на едно място. Така е при гробовете от Одесос, Марцианопол и Караново. за практикуване на медицинската професия от членове на една фамилия. Възможно е с*ите инструменти да са предавани също по наследство и за това да не са в такова изобилие в е "рупиране на гробове, вероятно на членове на една фамилия, се забелязва и от другите римски JiHn (Kunzl 1983а, 59 - 66, Abb. 27 - 39; 71 - 73, Abb. 45 - 47; 88-93, Abb. 64 - 79; 122). •■—--арът в гробовете на лекари и фармацевти говори, че в тях са погребани заможни членове на ш- _ Особено впечатление прави находката от Драгодан, където заедно с медицинския набор ©.«енти са открити и златни предмети - нагръдник, пръстен, диадема и апликации, както и две осеролета. Възможно е тук да е погребан жрец-лечител, принадлежащ към тракийската з_ия. Това предположение важи и за погребалните ями от Мъдрец, при които освен предметите :а открити и материали с неоспоримо медицинско предназначение. Всичко това доказва, че в ш*те Мизия и Тракия, както и в останалите римски провинции, лекарите са сред най-уважаваните - ■ -ленове на обществото. д^зтространението на находките се очертава концентрация на находките в или в близост до * а-тични центрове в българските земи - Августа Траяна, Филипопол, Марцианопол, Дионисопол, -✓■сополис ад Истум и др. Впечатление прави и разпределението на находките в района на о. В тези райони може да се предположи и регулярно медицинско обслужване.

егАТУРА: 1985: Ан. Ангелов. Гробни находки от западния некропол на Марцианопол. - ИНМВ 21 (36), 1985, 55 - 62. Атанасова 1974: М. Апостолов, Св. Атанасова. Изучение состав лекарств, найденньх в Римской города Банско. - Асклепий, 3,1974, 55 - 64. 1992: А. Божкова. Археологически проучвания в района на Кочериново. - ИИМК, 4,1992, 245 - 252. 1986: Хр. Буюклиев. Тракийският могилен некропол при Чаталка, Старозагорски Окръг. - РП, 16,1986. 1993: Л. Вагалински. Стригили от римската епоха от територията на днешна България. - Археология,

1990: Ив. Василчин. Могилни гробни находки при Великово, Добричко. - ИНМВ 26(41), 1990, 33 - 49. 1937: Ив. Велков. Разкопки около Мезек и гара Свиленград. - ИБАИ, 11,1937,117 - 170. 1964: П. Горбанов. Каменни съдове от Хисаря, Пловдив. - Археология, 1964, 2, 64 - 68. 1932 - 1933: Д. П. Димитров. Могилна гробна находка от Стралджа, Ямболско. - ИБАИ, 7,1932 -1933,

1921 - 1922: Б. Дякович. Находки из некропола на античния Пловдив. - ИБАИ, 1,1921 - 1922, 41 - 60. 1955: К. Жуглев. Разкопки и проучвания на могила №1 - Копринка. - ГСУФИФ, 49,1955, 2,183. Тодорова 1985: Д. Иванов, П. Тодорова. Римски медицински инструменти в Русенския музей. - In: ~Зво-елен конгрес по история на медицината, 1 - 4 ноември 1985, В. Търново. Z3 1934: Г. Кацаров. Антични паметници из България. - ИБАИ, 8,1934, 44 - 68. - Костова 2004: Н. Кирова, И. Костова. Антични находки от района на гр. Вършец. - Годишник на V-; *0-гьл”, 4, 2004, 255 - 271. *594: Г. Китов. Разкопки в “Голямата могила” край с. Мъдрец, Хасковско. - ИМЮИБ, 17,1994, 93 - 99. ' 590: К. Колев. Храм на Асклепий, изобразен върху монети на филипопол. - ИМЮБ, 16,1990, 87- 110. 1978: Г. Кузманов. Късноантичен некропол в Сандански. - Археология, 1978,1,13 - 21. Кънчева-Русева 1996: М. Кънчев, Т. Кънчева-Русева. Спасителни разкопки на Дългата могила до с. «загорско. - В: Сб. Проучване на надгробните могили в Новозагорско, Геопрес, 1996,17-66. *964: В. Лахтов. Случаен наод на “Горица” край селото Лескоец, Охридско. - Situla, 4, Glasnik Narodnega ia.- Archeoloske studije 1964, 57 - 62. 1980: В. Любенова. Тракийски светилища. - В: Тракийски паметници, 2, С., Наука и изкуство, 1980. 1981: В. Любенова. Перник. 1, София 1981. 1985: В. Любенова. Античен и търговски център край Радомир. - Археология, 3,1985, 26 - 37. д инструментариум, София 1958. *984: Д. Николов. Античен бронз. Каталог. Окръжен исторически музей Стара Загора, София 1984. Буюклиев 1970: Д. Николов, Хр. Буюклиев. Разкопки на могилния некропол при Чаталка през 1967 г. 170, № 2, 52 - 64. 1979а: Д. Овчаров. О наличии Героонов в Древней Фракии. - Thracia, 3,1979, 345 - 352. 19796: Д. Овчаров. Тракийска надгробна могила от III в. от н. е. при с. Люблен, Търговищки окръг. - 379. 3, 33 - 46. *3в6: В. И. Пругло. Еллинистические флакона для лекарства. - СА, 1966,1,192 - 202. Антонова 1974: Е. И. Соломоник, И. А. Антонова. Надгробия врачей из античного Херсонеса. ‘ ^ -105. Манов 1993: Н. Теодосиев, М. Манов. Могилно погребение при с. Драгодан (Кюстендилско). *393. N° 1, 31 -42. *954: Г. Тончева. Принос към история на медицината у нас. - Природа, 3,1954, 5, 74 *961а: Г. Тончева. Гробни находки от Одесос. - ИВАД, 12,1961,29-52 "9616: Г. Тончева. HoBbi сосудььтигли в Варненском музее. - СА, 1961,1,169 - 176

91 Тончева 1964: Г. Тончева. Новооткрити гробници около Одесос. - ИВАД, 15,1964, 51 - 60 Художествен бронз от римската епоха в НАМ при БАН, София 1985 Църов 1992а: Ив. Църов. Медицински и фармацевтични инструменти и пособия от Никополис ад градската му територия. - ИИМ-В.Търново, 7,1992,147- 152 Църов 19926: Ив. Църов. Медицински инструменти от Мизия и Тракия. - В: Международна здравна “Св. Пантелеймон”. В. Търново, 1992,17 - 25 Чернева-Тилкян 1999: Сл. Чернева-Тилкян. Костни изделия от римската епоха, намерени в Пловдив Пловдив, 9, 1999, 181 - 192 Ш корпил, К., X. Ш корпил 1912: X. Шкорпил, X. Шкорпил. Балчик. - ИВАД, 5, 1912, 47 - 62

Beck 1977: F. Beck. Objects gallo-romains decouverts a Echevronne (Cote-d’Or). - Antiquites Nationales, 9,1977, Bliquez 1982: L. J. Bliquez. Roman Surgical Instruments in the Johns Hopkins University Institute of the Medicine. - Bulletin of History of Medicine, 56,1982, 2,195 - 217. Bojkova 1997: A. Bojkova. Burial Mound near Kotcherinovo in the Valley of Upper Strouma. - Archaeology in 1,1997,1, 67-76. Boyer et alii 1990: R. Boyer, V. Bel, L. Tranoy, G. Grevin, W. Mourey, J. Barandon, C. Binant, M. Bui-Thi-Mai, M B. Gratuze, B. Guineau. Decouvert de la tombe d'un oculiste a Lyon (fin du 2e siecle apres J.-C.). Instruments et co col lyres. - Gallia, 47,1990, 215 - 249 Caton 1914: R. Caton. Notes on a group of medical and surgical instruments found near Kolophon. - JHS. 34 114-118 Como 1925: J. Como. Das Grab eines romischen Arztes in Bingen. - Germania, 9,1925,152- 162 Dominquez 1987: A. F. Dominquez. Instrumentos Romanos de Medicina en el Museo de Cuenca. - Archivo “ de Arqueologia, 60, 1987, 251 - 274 Filow 1913: B. Filow. Archaologische Funde im Jahre 1912. - Archflaologischer Anzeiger, 28,1913, 357 Frova 1948: A. Frova. La scavo della missione archeologica italiana ad Oescus, Roma, 1948 Gilson 1983: A.G. Gilson. A group of Roman surgical and medical instruments from Cramond, Sc Medizinhistorisches Journal, 18, 384 - 393 Gregl 1983 ■ 1984: Z. Gregl. Rimski medicinski instrumenti iz Hrvatske, 2. - Vjesnik arheoloskog muzeja u 16- 17, 1983- 1984, 175- 183 Grigorova 2000: V. Grigorova. Medicaments et thermalisme a Pautalia, Thrace. - Gesnerus, 57, 2000, 238 - 249. Hassel, Kiinzl 1980: F. J. Hassel, E. Kiinzl. Ein romisches Arztgrab des 3. Jahrhunderts n.Chr. aus Klei— Medizinhistorisches Journal, 15,1980, 403 - 421 Holth 1919: S.- Holth. Greco-Roman and Arabic Bronze Instruments and Their Medico-surgical use. Kristiania. 1 Jackson 1997: R. Jackson. A Novel Roman forceps. - The Ashmolean, 33, Oxford 1997,15- 16 Kessyakova, Kirova 2005: E. Kessyakova, N. Kirova. Brickwork Double Grave from the Roman Age from the Scutare, Plovdiv District. - In: Stephanos Archaeologicos in Honorem Prof. Lyudmili Getov, Studia Archaeologica UnL Serdicensis, Suppl. IV, Sofia, 2005, 406 - 419 Kirova 2002: N. Kirova. Specialized Medical Instruments from Bulgaria in the Context of Funds from Other Г Provinces (I - IV c. AD). - Archaeologia Bulgarica, 6, 2002, № 1, 73 - 94 Kirova 2006: N. Kirova. Romische Skalpelle mit Silbereinlagen aus den Provinzen Moesia Inferior und - Archaologisches Korrespondenzblatt, 36, 2006, 537 - 548 Krug 1993: A. Krug. Romische Skalpelle. Herstellungstechnische Anmerkungen. - Medizinhistorisches Journal, 2S 1,93-100 Kiinzl 1979 - 1981: E. Kiinzl. Medizinische Instrumente aus dem romischen Altertum im stadtischen Museum - Der Wormsgau, 13,1979 - 1981,49-63 Kiinzl 1983a: E. Kiinzl. Medizinische Instrumente aus Sepulkralfunden der romischen Kaiserzeit (unter Mitarbeit J. Hassel und S. Kunzl), Rheinland Verlag GmbH, Koln, 1983 Kiinzl 1983b: E. Kiinzl. Eine Spezialitat romischer Chirurgen: die Lithotomie. - Archaologisches Korresponde 13, 1983,487-493 Kiinzl 1984a: E. Kiinzl. Einige Bemerkungen zu den Herstellern der romischen medizinischen Instrumente. - Alba 21, 1984, 59-65 Kiinzl 1984b: E. Kiinzl. Medizinische Instrumente der Romerzeit aus Trier und Umgebung im Landesmuseurr ~ - Trier Zeitschrift, 47,1984,153 - 237 Kiinzl 2002a: E. Kiinzl. Medizinische Instrumente der romischen Kaiserzeit im Romisch-Germanischen Zentralm Mit einem Beitrag von Josef Riederer. Mainz 2002 Kiinzl 2002b: E. Kiinzl. Starnadeln im romischen Altertum. - Der Augenspiegel, 5, 2002, 30 - 42. Matthaus 1989: H. Matthaus. Der Arzt in romischer Zeit. Medizinische Instrumente und Arzneien. Stuttgart, 1989. Michaelidis 1984: D. Michaelidis. A Roman surgeon's tomb from Nea Paphos. - Report of the Department of Anti Cyprus, 1984, 315-332. Milne 1907: J. S. Milne. Surgical instruments in Greek and Roman times. Oxford, 1907. Miron 1989: A. Miron. Toilettebestecke mit Scharnierkonstruktion. - Archaeologia Mosellana, 1,1989, 44 - 65. Mincev 1981: Al. Mincev. Roman Medical Instruments found at Marcianopolis. - In: XXVI Congres International d’h de la medicine, 20 - 25 oaut, 1978, III. Sofia, 1981,119 -120 Minchev 1983: Al. Minchev. Roman medicine in Marcianopolis. - Concilium Eirene XVI. Proceedings of the International Eirene Conference Prague, 1982,143-148 Molina 1981: M. Molina. Instrumental medico de epoca romana en el Museo Arqueologico National (Madrid). - 92 ■^-eologia, 54, 1981, 255 - 260 '9 6 0: E. Sjogvist. Hellenistic Medicine Bottles. - American Journal of Archaeology, 63,1960,1, 78 - 83 ' 982: A. Stettler. Der Instrumentenschrank von Korn Ombo. - Antike Welt 13,1982, 3, 48 - 53 1956: J. Szilagyi. Aquincum. Budapest 1956 * 512: R. von Toply. Antike Zahnzangen und chirurgische Hebei. - Jahresheft des osterreichen Institutes in Wien, "56 - *Ao<; 1991: Д. TpiavTacpuMo?. O TacpiKoq TupfBoq тг|? TpaiavounoAri^. - To apxaioAoyiKO фуо сгтг] MaK£6ovia = - 991, 439 - 453 Is di 2002: G. Ujvari, P. Zsidi. Ein Bronzekastchen aus Aquincum. I bronzi antichi: Produzione e tecnologia. j ’.'air. - In: Atti del XV Congresso Internazionale sui Bronzi Antichi, organizzato dall’Universita di Udine, sede di - Aquilieia, 22 - 26 maggio 2001. Montagnac, 2002, 530 - 538 *567: C. Wells. A Roman Surgical Instrrument from Norfolk. - Antiquity, 41,1967,139- 141 « 1985: H. R. Yenemann. Uber Ausfiihrung und Genauigkeit von Munzwagungen in spatromischer und - - -erer Zeitschrift, 48, Trier 1985,163-194 * 982: G. Zimmer. Romische Berufsdarstellungen. Bert, 1982 1985: II. Zmeikova. Pour le commerce avec des medicaments dans I’antiquitii - Thracia Pontica, 2, 1985,

AL AND PHARMACEUTICAL INSTRUMENTS AND TOOLS FROM THE - ADIAN LANDS FROM THE END OF THE 1st CENTURY TO THE 3rd CENTURY A.D. Summary B enda Kirova

deals with the classification of medical instruments and tools connected with medicine during the a r c c found in the Bulgarian lands. An attempt is made to differentiate instruments of a purely medical ; В в г —ose with a pharmaceutical one, as much as this is possible when discussing the period of l £ з.— led are the various functions of the instruments, their various applications, place where they were el arc development over time. The main attention is given to finds from burials with medical instruments, ■e- : :sed complexes, which provide the most abundant data on medicine during the Roman period, and tools are classified into five main groups: a) Principle instruments b) specialized instruments c) -^"ents d) cases for storage of medicines and instruments e) cosmetics. When dealing with the last _Mt~pt is made as much as possible to distinguish medicine and cosmetics. ‘ - zroup comprises the main set of cutting, therapeutic and diagnostic instruments. These are the d by physicians in their daily practice, namely scalpels, lancets, tweezers, hooks, surgical hooks, *<=*s. cauteria etc. Finding in burials is proof that this was the burial of physician, mention is shown to the s c a lp e l-th e most important surgical instrument (Fig.1-2), which represents = and an iron cutting edge. What is characteristic for scalpels of the 1st to the 3rd centuries is the n a leaf-shaped spatula at the end. Both ordinary specimens have been found in the Bulgarian ■a as richly decorated specimens. Special attention should be given to scalpels with a silver some 60 in all have been found throughout in the entire Roman empire. Scalpels with silver plant and :r-a~ients have also been found in the Bulgarian lands at Marcianopolis, Karanovo, Dionysopolis and

edges of scalpels have various shapes, judging from written sources. Open blades practically ^ found, owing to the acidity of the soil, which does not allow their preservation, f з rather similar to the two-sided blades of scalpels, yet differs in its shape and function. It was letting both in human medical practice and in veterinary practice. It was a common method for antiquity. arc tweezers, usually referred to in Latin with the term forceps, with no difference between them, TS*JTjments with different shapes and functions. While tweezers are an instrument used by general z iers were among the instruments used for treatment of teeth or for bone surgery, i.e. they fall in the ;;ecialized instruments. Tweezers for the lifting of soft tissues served in uvulectomy (Fig. 3 - 3). This is ък. with a jagged working part and a long handle. ляРц; цибюд vulsella) are represented on a mass scale, both from burials and from museums 'Jevertheless not all princers can be determined as purely medical instruments. They were chiefly e, yet iron specimens also appear. Many of the tweezers in antiquity took on the part of pincers, as _ cruder and cannot be used for finer operations. There is great variety of shapes in pincers. The first a straight working edge (Fig. 3/2). Pincers used to stop bleeding are jagged and served to close blood

93 vessels. (Fig./З). The third group are jagged pincers with a straight and curved working edge, usua; . extracting an alien body from wounds, the ear, the treatment of tumours (Fig.3/4). Depilation forceps edges bent inward, without indentation (3/5-8). Their appearance in many complexes together with othe instruments confirms their function not only in cosmetics and daily life, but also in medical practice. In surgery two types of hooks were generally used - hooks - blunt hooks and sharp hooks. The hook served to raise, support, cut or extend tissue during surgical intervention (Fig.5/ 1-5). He blunt to catch blood vessels during an operation (5/ 4). Needleswere used both for medical purposes and in daily life. Sometimes it is difficult to differentiate the usage. Three main types of needles occur - surgical, for dressings and for treatment of the eye ~ category is examined at specialized instruments. The surgical needle should have well shaped edges with three edges, and served to sew the walls of the abdomen. Needles used for sewing skin are bent a better grasp (Fig.5/ 5). Scissors were used for haircuts as well as at surgical operations (hernia, warts, etc), however rare1., scissors were usually with a U-shaped handle attached to the cutting edge through a rivet). Usually the was made of bronze, the cutting edge of iron (Fig. 5 / 6-7). C uppingvessels were very popular in antiquity and were used to draw air and blood. Quite often cup appear on reliefs, as a symbol of medical practice in ancient times. (Fig.6/ 30). The cautherion (каътфюу, Kavrrjp, ксштгцбюу, aiSrjpsov; ferrum candens) is quite varied both in s-, function and was used for the cauthering of wounds through burning as well as for treating tumours and Cauteria are varied in their shapes - broad and rectangular, triangular, in the shape of a half-moon, shaped etc. The second group is represented by instruments used in special operations in various branches of - dentistry, gynecology, urology, therapeutics, eye surgery. Many of the operations required highly surgeons, who were skilled in their use. The first sub-group are specialized instruments in the field of urology. Above all instruments for the of lythom y are examined. This is an operation aiming at removing a stone in the bladder. Several instrumer- in this operation are known from antiquity: the scalpel (Алвотцбу) (Fig. 8 / 1-5), A,i0oiAko<; lithoulkos (a lythomy), X,i0avaPoXiu<; - lythanaboleus - (a raising hook), XiBoXdpig - litholabis (pliers or tweezers for Lythomy instruments are extremely rare. Several sets are known from Asia Minor, Italy, Rimini and Marcia- Besides the hook, the scalpel for lythomy, there are other hooks, used idependently (A,i0ouA.Koq) when the to be broken (Fig. 8 / 6). Still another hook is also known and was applied with lythotomy - a combination a blunt and sharp hook (Fig.8 / 7) or a combination of two blunt hooks. Another instrument applied in urology was the anal speculum. This is a two-shouldered diagnostic insr. with another shoulder each perpendicular to them. It was suited for the treatment of haemorrhoides ar: growths. This instrument is rare as an archeological find. An anal speculum has also been found in a from Marcianopolis. (Fig. 8/8). The vaginal speculum should be mentioned in the first place when speaking of gynecological inst This diagnostic instrument is also rare, few specimens have survived and none have been found in bu instrument consisted of a base, a screw, two handles and shoulders (three or four, depending on the rounded and placed at a right angle to the base. The speculum was largely made of bronze. Three mai- of speculum exist, differing in their construction and the principle of opening. The specimens of Type - most popular in antiquity (Fig. 10). Speculums from the Bulgarian lands are of that type. The speculu- Marcianopolis (Fig. 9/1) was probably imported and could be dated not later than the 3rd century. The gynecological hook has a solid handle and a thick working part. It served to draw out the deac from the womb of the mother. Such an instrument is known from Marcianopolis - it represents a hook strong trapeze-shaped (handle Fig. 9 / 3). This hook serving to destroy the foetus in the womb is the ins" mentioned by Tertulianus in De anima, used for criminal abortion. It was also used for humane purposes, the life of the woman in child-birth is threatened. It represents a thin, slightly curved and greatly sharpened It has a well shaped handle so it can be well held. Such a hool is also known from Marcianopolis - done artistic ornaments, decorated silver and electron rings (Fig. 9 / 4). Specialized bone instruments were used in treating traumas. The trepannator was the main instru carrying out a trepanning operation - in opening the skull. This instrument is exceeding rare as an archeo discovery - usually in burials of wealthy families. It was made of bronze and served to remove part of the when the blood pressure was high, as a result of cranial trauma or some other disorder. The instrument repr a bronze rope with a rotating handle. The person holding it, places the saw or the bit on the bone and m back and forth, thus perforating the bone. When a small part of the bone had to be taken out, instead of a cylinder was used, with the bottom section jagged, and divided into two through plates inside. Where the cross, there is a special bit, serving to pierce the bone. So far we know of eight trepanning instrumens fo the entire Roman Empire, one of them being from Marcianopolis (Fig. 12 1). 94 - for bone surgery (Ooxotypa) are massive instruments with a strong catching surface. They were made : r iron and had straight shoulders or S-shapped shoulders. They could have been used for both bone and drawing out roots of teeth in dentistry. One unique specimen is know from Marcianopolis (Fig. 12/2) a combination between both types of pliers. One type is straight and jagged, the other curvilar and also ■e instrument had two holes for a rivet, which means that depending on the use a different rivet was used ng the two halves of the instrument. ienfs fo r eye surgery are represented chiefly by the eye needle. It is an needle, with a handle wich allows gr;p and was used for the removal of cataract. The operation is very complicated and risky, where one Tieous movement could leadto the loss of the sight of the patient. There are two ways the operation зопе. In the first case cataract is carefully pushed to the edge of the eye and then is pulled out. If that : cle the cataract is broken into smaller pieces and spread out. Actually, this is no treatment, but only a minimum of a clearer eye sight. A total of 55 specimens of eye needles are known from the entire from Er-: re. The greatest number have been found in Italy. Eye needles fall into four types. Three are known s — all that has remained are the handles (Fig. 12/ 3-5), as is the case with eye-needles in general. Лят specimens from Marcianopolis is exceptionally fine - the handle is wound up by a gold thread, in the and geometrical motifs. ~ -d group is represented through instruments with varied functions, applied usually in the preparation es however some in daily household uses. These includes probes, spatulae, spoons etc. Their r a burial is not proof that this was the grave of a physician, more than that of a chemist. The probes anety are the most common instrument use in the preparation of medicine and cosmetics. The main r e .arious probes-spatulae (Fig.16/1-2) and the probes-spoons (Fig.16/ 3-8). The spatula was used for ■ g of medication over a wound or a dressing, or for pressing of the tongue, while the spoon was more cooping up semi-liquid medications. Ointments can be stirred with the probes, place ing ofmedication - examinatinof large wounds. There is hardly a find of medical instruments where these two probes are rund. The ear-probe is among the most common instruments and represents a small round spoon, at r ~ie handle (Fig.16/ 9-11) . It had various functions as a scrapper for wounds and fistulae, a spoon for --adicine in small dosages and the application of medication in the eye. n types of spoons are known as instruments used for the administering of medicines - spoons and ligulae. Cochelaria are small, round and shallow spoons with a shorter handle or a longer handle zr snarpened)' (Fig.16/ 14). Ligulae are oval-shaped or have the shape of a heart and are larger than Fig.16/ 15). "or grinding of medicine are standard shapes. They only differ in the material they are made of and tablets are square or rectangular, with a trapeze-shape section and smoothed surface. (Fig.17 / 1 -3). a so used for sharpening of medical instruments. Tablets are quite frequent finds in burial complexes, c/s accompanied by a probe-spatula or a probe-spoon. and weights are rare. Two types of scales are known - T-shapped scales in the form of small bowls *-5 and scales in the shape of a lines, denoting the weight and hooks for attaching the weighed object first type was used for smaller quantities. Few of the second connected with medical finds have

and vessels belonging to the fourth group includes tubes and rectangular bronze boxes for the storage '•struments, pyxis for medicines, metal vessels, clay vessels and glass for the storage of medicines _-:cssing. The probe case was the most frequent way of keeping fine medical instruments - probes, —tg.18/ 1-3) Rectangular boxes were made of bronze or wood, which could not survive long. Bronze .sually divided into small sections ( from 2 to 10) (Fig.18/ 4-5), each section with a separate lid. The c "tself, covering the interior. A stone tablet for crushing medicine also served as a lid. It should be s_ch boxes have been found above all in Italy, France and Germany. It is possible that they were made -■al work-shops in this areas. Bronze boxes in the Bulgarian lands are imported and have been found r '.ealthy Thracians in the province of Thracia. Pyxis are round, low bronze boxes with a lid, used for ~edicine in the form of pills. (Fig.19/ 1). 'r th e storage and mixing of medicine (Fig. 19/2-4) were made of various materials-metal, clay, glass, те. Even in seen in their medical context their medical function remains unclear. Only the presence n them could be an indication in this respect. Oil, used for medicinal purposes was probably stored or spherical bronze vessels. Vessels for mixing of medicines are more-shallow, wider, sometimes -cots have also been found in burials of physicians, which may have served for the storage ground cine was also kept in glass vessels - bottles, unguentaria, balsamaria, ampules, cups and others, for the storage liquid or semiliquified medicine. The great number of glass vessels in burials with ents, namely the tomb from Dionysopolis, Karanovo, Marcianopolis, Odessus are a case in point, universal, so it it does not allow which vessels were used for pharmaceutical purposes and which ourposes. Vessels for the storage of the medicine Avtc io v (Fig. 20) are known. Vessels from the

95 Hellenistic period are also known, however X v k i o v was particularly popular during the Roman period. Mortars for the grinding of grain, as well as medicines were usually made of marble (Fig. 19/4). The ones served for crushing hard medicines. The grinding was done with a marble or bronze pestle (Fig " The small mortar are semi-spherical bowls, usually with four handles. The pestle is commonly in the s' small leg, a bent thumb, or are simply G-shaped. The group of cosmetic instruments to a certain extent overlaps with the group of auxiliary instrum much of pharmaceutical instruments and also cosmetic ones. This paper deals with one cosmetic set in literature as a medical instrument - “the combined medical instrument” from Lyublen (Fig. 21). Certa;- could be expressed about the use of the set for medical purposes, owing to the great number of col' instruments, attached to a silver base. Rather the set from Lyublin should be seen as a portable cosmetic attached instruments to it. The material used for the production of medical instruments were bronze, copper, lead, tin, metal, iror stones, bones and wood. Most of the open parts of the instruments during the Roman period (without the edges) were made of bronze. Iron, after bronze was among the most frequently used alloys for the prod cutting parts of instruments (scalpels, scissors). According to the technique of production medical instruments are of two types - the work of s casting. Ornamentation as a whole with medical and pharmaceutical instruments is simple and functional. It consists of relief rings and dots, spirals and curves and incised lines and ensures a better grasp of the instr. Rarely does silver or gold decoration occur in the form of geometric or floral motifs. The location of production is an issue which the level of studies of ancient medicine could cast light the Empire the work-shops were separated according to the material they were working with. When an obj made of two types of material it had to be done in two parts and later to be put together. This was the c scalpels, scissors and other medical instruments, made of two and more materials. In most instances the l mobile by placing the cutting edge in a slit in the handle. In this way the cutting edge could be replaced in was damaged or if it had to be cleaned. As to the dating, this article deals with instruments from the end of the 1st century to the end of the 3rd A.D. A problem which arises is arriving at a precise dating of the long use of medical instruments. Changes shape may be connected only with improvements of their efficiency. Where there is no decoration, in man\ of instruments and the shape is identical, other objects alone in the grave inventory can serve to date the Sometimes there is a considerable difference in the time of production of the instrument and the date of time it was placed as grave object.

96 РИМСКОТО ЮВЕЛИРСТВО В МИЗИЯ И ТРАКИЯ

Боян Думанов

ггзедение. Писмени сведения. Иконографски източници. Значение в частния и обществения

Го-ти през цялата римска история съществува контраст между влечението към показност и разкош страцията на социално и материално превъзходство, изразяваща се в излагането пред погледа ти от злато, сребро и украсени с благородни камъни накити, и републиканските ценности към и въздържание (Stout 1995, 77). Писмените сведения предоставят информация за разнообразие украшения, начини за тяхното носене, майстори, занимаващи се с производството им1, о на римските ювелири разцъфтява за пръв път между Втората и Третата Пуническа война, е се различават по статут, разнообразие на продукцията, както и по своите възможности за во. От този ранен период има данни за паметници, предимно сребърни съдове, които носят според официната, в която са произведени - vasa Furniana, Clodiana, Gratiana и др. (Marquardt 2ВЕ Такива съдове се правят от argentarii vascularii, fabri argentarii или само argentarii. Отделни техни 1--ия, както е засвидетелствано в проскрипциите на Сула за съдове с наименования argentum - - escarium , достигат до тегло от 100, 250 и 500 фунта (Marquardt 1867, 287). Сред блюдата с особена -а .чрасата се изброяват fe lica ta e и felicataelances, paterae, discicorumbiatiargentei, lancespampinatae, 'eze racie или позлатените vasa chrysendeta и масивните златни блюда, които император Траян носи а от Дакийските войни и по-рано са били забранени от император Тиберий за притежаване от ■ja (Marquardt 1867, 288). ss-елен за отношението на римляните към накитите и предметите на лукса е законът на трибуна *сд-.-.ен през 215 г. пр. Хр., който ограничава носенето на бижута. Според него на жената не се za носи повече от половин унция злато. Изключение за тези ограничения е т. нар. etruscum -~г~гн амулет, показващ ранга на някои римски граждани (Higgins 1980, 173). Според преданието ~с иск е първият, който дава такъв амулет на сина си при първия му убит противник и оттогава този /ските златен орнамент bulla се носи от синовете на тези, които служат в римската конница, е и символ на статута на непълнолетните деца като свободни (Pliny, Historia Naturalis XXXIII, IV, 10, -а :-п а т 1995, 9)2. Законът на Опиус е отменен през 193 г. пр. Хр. Той отразява нормите от този ^публиката и разбиранията за сдържаност, но и от друга, явното влечение към показност и 1997,51 )3. Въпреки тези опити за ограничения, модата и естетичните норми налагат изобилие .■крашения както в императорския двор, така и сред богатите римляни. Плиний в своята /стория” разказва за Лолия Паулина (съпруга на император Калигула между 38 и 39 г.), която обикновено сватбено празненство “покрита със смарагди и перли, подредени на редуващи се -тйната глава и коса, китките й, ушите, върху нейната шия, в гривните и върху пръстите”, като ..’крашения възлизала на 40 милиона сестерции (Pliny, Historia Naturalis IX, XXXV, 3, transl. Ph. Плиний също осъжда и разточителството на украшения при мъжете (Pliny, Historia Naturalis р - 17. transl. D. E. Eichholz 1989, 175 - 177). Известна представа за накитите, носени от богати “ етроний в историята за гостуването на две съпруги на известни търговци при Трималхиус. 1ата, имала най-малко по две гривни на ръцете и глезените и златна мрежа reticula на - Сцинтила, носела голяма златна капсула на шията и перлени обеци pendentes (Petronius, Bohme 1997, 52)5. И докато Петроний представя това желание за показност с ирония, то зо заявява, че не вижда разлика между облеклото на съвременните му матрони и това на 'ertullian, Apologeticus VI)6. Тези писмени паметници показват, че златните накити заемат 5 - /зота на знатното римско общество. Демонстрацията на тяхното притежание става един от в белези на социално положение и превъзходство. От голямо значение е и художествената ' 'айсторите на златни накити са наричани с много определения, най-често срещаните от s -abriaurarii\ хриоохдод, хриооирудд, хриооттоюд(Strong 1966, 7). През императорската епоха = собствена колегия - Collegium aurificium, като в нея влизат много и разнообразни по своята “ /смени сведения за римското ювелирство са събрани от С. Barini в неговата монография от 1955 г. пишат още Ювенал в “Сатири”, Макробий в “Сатурналия”, Проперций - “Елегии” (Stout 1995, 9,

= 27,2 гр. (б. м.) net html/books/brn0289a.htm 07.01.2005 «Ou23.09.2001 %thers2/ANF 05.06.2001 дейност членове (Marquardt 1867, 290). Римската сдържаност през републиканския период може да се обясни с малкото налично зла самия Рим. Според Плиний показателно за това е, че по времето, когато градът е обсаден от ке. извън храма на Юпитер на Капитолий има само две хиляди либри злато при наличието на сто петде две хиляди петстотин седемдесет и трима свободни граждани. Авторът представя и контраста с ке които носят златни украшения дори в битка. От друга страна, огромни количества благороден м влизат в Рим при победоносните войни на Гай Марий, Сула и Помпей (Pliny, Historia Naturalis XXXIII, l\ -15, transl. Н. Rackham 1995, 12 - 15)7. Освен златния амулет bulla, друго украшение - символ на определен статут, е пръстенът. Първонач златен пръстен като знак за своето положение носят патрициите на държавни служби и техните насле по мъжка линия, като това право те получават през 321 г. пр. Хр. На конниците през 216 г. пр. Хр. съсловен знак е разрешено да носят златен пръстен. От Третата пуническа война такова украш получават и военните трибуни (Marshall 1907, XVIII). Строгите разбирания за характера на този наки* отразени и в разказа на Плиний за Гай Марий, който въпреки триумфа си над Югурта не получава з пръстен до третото си консулство. Сенаторите, получили пръстен като знак за служебния си ранг, ги само на публични места, а в домовете си носят пръстени от желязо (Pliny, Historia Naturalis XXXIII, IV. 12, transl. H. Rackham 1995, 11)8. Със златни пръстени през републиканския период са отличавани и в представители на други народи. Това се променя при управлението на император Тиберий, когато прав носи златен пръстен има всеки, който е роден свободен и притежава четиристотин хиляди сестерции. 197 г. император Септимий Север предоставя това право и на всеки войник (Pliny, Historia Naturalis IV, 10, transl. H. Rackham 1995, 9; Stout 1995, 78). Плиний споменава пръстена annulus pronubus, напра желязо и даван на жените като годежен дар (Pliny, Historia Naturalis XXXIII, IV, 11 -12; transl. H. Rackham 1 11; същото сведение и при Tertullian, Apologeticus VI)9. Специално положение на императорска инсигния по времето на император Октавиан Август имат пръстените-печати. Плиний разказва, че за подпечатва документи Август имал два пръстена с геми с гравирани сфинксове. По-късно той използва пръстен с ли Александър Велики, както и един със собствения си образ, изработен от известния художник Диоскур През 23 г. поверява този пръстен на Агрипа, вероятно желаейки да покаже по този начин евентуална наследник (Pliny, Historia Naturalis XXXVII, IV, 10, transl. D. E. Eichholz 1989, 171). Друг пример, когато управляващият император дарява украшение на своя наследник, е с импе Нерва, който подарил на Траян скъпоценен диамант при провъзгласяването му за цезар. Така по- император Траян подарява същия диамант на Хадриан (Dio Cassius, Romaika LI, III, 5 - 7, transl. Cary ' 7; Suetonius, Augustus II, 50; Hadrianus III, 8)10. Златни пръстени се употребяват и при други случаи. Плиний пише, че император Клавдий въвел на лицата, които имат свободен достъп до него, да се връчват специални пръстени с неговото изображ По-късно това е отменено от император Веспасиан, който желаел всички да имат еднакво право на д до императорската особа (Pliny, Historia Naturalis XXXIII, XII, 41, transl. H. Rackham 1995, 35). Въпреки тези норми и стремеж към ограничения в носенето на пръстени с оглед тяхното ос положение на накити-инсигнии на определен статут, привилегия или военни заслуги с времето и ос през императорската епоха те започват да се носят все по-свободно. Марк Лициний Крас е първият който носи два пръстена. По времето на Хораций за прекалено разточителство се смята носенето н- пръстена върху едната ръка, но Марциап говори за мъж, който носел по шест пръстена на всеки ден и нощ. Плиний се възмущава от факта, че по негово време дори мъжете започнали да носят пр с изображения на Харпократ и други египетски божества. Той също проследява обичаите и начин носене на пръстени. Обикновено те са носени на безименния пръст. След това е сложен и още е показалеца, което е засвидетелствано дори върху статуи на богове, а също и върху кутрето. В Брит галските провинции е използван средният пръст, единственият, който не се препоръчва сред римля-. Съществува обичай и всички пръстени да се слагат на най-малкия пръст (Marshall 1907, XV; Pliny, Н? Naturalis XXXIII, IV, 41, transl. Н. Rackham 1995, 11, 21). Друго изключително популярно украшение от римската епоха са гривните, имащи различни фо наименования - armillae, spatalia, spinther, brachiale, ттгр/кйртпа. Те са давани като отличие на гражда както и сребърни торкви. На заслужилите войници с чужд произход се връчват златни торкви - tore, aureis, като това е част от традицията на dona militaria. Едно от преданията за нейното начало е св 71 итапийска либра = 327,45 гр. (б.м.) 8 Латинското наименование, което Плиний употребява за пръстен, е annulus, като припомня и по- ungulus. Гръцкото наименование за пръстен е бактиАю^, а по-късно с придобитото значение на украшениетс знак за определен статут - auppoAov. Познати са наименования на пръстени за пръстите на краката - rrtq TT£piCTK£Ai5£<; 9 www.ccel.org/fathers2/ANF03 05.06.2001 10www.brainfly.net./html/books06.01.2005/brn0289a.htm;http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/T Suetoniu07.01.2005 кггус Манлиус, който взел като трофей златната торква на убит в единоборство келтски воин, толучил своя прякор (Pliny, Historia Naturalis XXXIII, X, 37; IV, 15, transl. H. Rackham 1995, 31,13). Or -астично-a: изложените писмени сведения за ролята и начина на носене на някои накити от римската 2? аижда голямата роля на ювелирството в много от аспектите на обществения и частния живот на общество. Без съмнение най-богата информация предоставя Плиний Стари в своята “Естествена -якои от данните в нея са преувеличени, но в повечето случаи това е един крайно достоверен Тенденцията, която се вижда от тези извори, е увеличаване на броя, масивността и разкоша на . -рашения. Това се проявява с особена сила при жените, които са главни потребители, като с е откриват все повече следи от желание за изобилие от бижута и при мъжете. Това изобилие, от писмените източници, в голяма степен е по-характерно за императорския двор, откъдето ва модата. Възникването на дадена мода обаче е обусловено от други процеси, свързани с нето на римската държава и контактите с традиции, които оказват влияние в самото й сърце, важен източник за познанията ни върху римското ювелирство от първите три века сл. Хр. са е паметници на изобразителното изкуство, като фреските в Помпей и Херкулан, мумийните зт Египет и скулптурните паметници от Палмира. При мумийните портрети се наблюдава i насока увеличаване на размера и броя на носените украшения от I към IV век. Портретите от I ■редставят дамите с по една верижка на шията, обикновено с пандантив или украсена с камъни Обеците са от по една перла или златен орнамент - кръгло мънисто или диск. С такива накити * от изобразените на фреските в Помпей и Херкулан (Grant 1979, 4, 66). При изображенията от II .” сазят по две или три огърлици, като едната от тях винаги е украсена с големи цветни благородни :6еците имат по три или четири висулки, висящи от хоризонтално поставено тяло. Тази тенденция «-ОСТ и по-голям брой на бижута илюстрира един великолепно запазен мумиен портрет, сега - в Getty Museum. На него е изобразена дама с венец от листа, изработени от златно фолио, й са поставени описаните обеци с по четири висулки, всяка завършваща с перла. На шията си з.' златни огърлици, като най-горната е най-тънка и е съставена от ажурни елементи. Последната *»зна и е с редуващи се златни сегменти и вероятно смарагдови призми. В средата й е окачен : инкрустация от едър овален благороден камък (Shore 1962,12-16, pis. 2, 3,11 -14,18; Thompson 3. fig. 11, 17, 34. За мумийните портрети срв. още: Zaloscer 1961; Parlaska 1966 и един каталог на г Мюнхен - Parlaska, Seeman 1999). 1 изключително забележителни паметници, които дават представа за -акити, особено от източните провинции, чиято културна и икономическа •екъснато нараства, са палмирските надгробни скулптирани паметници". *ят портрет започва да формира своите характерни особености от -a I в. сл. Хр., като изображенията са допоясни и предимно на жени. ята на неговото развитие е съставена от Н. Ingholt и се състои от три -~оиод (до 150 г.); II период (150 - 200 г.); Ill период (200 - 250 г.) (Ingholt 1928, 90-93). V Наблюденията върху развитието на орнамента показват опростяване през първия период, приписвано на гръцкото влияние, към по-сложносъставни накити в третия период. При бюстовете от първия период наличието на гривни и огърлици е ограничено. Характерни елементи на костюма са фибули, обеци и пръстени. Главите на дамите са украсени с ниски тиари. Обеците са главно от два типа. Първият е от серии малки халки, подредени по ръба на ушната мида, а вторият е от обеци с гроздовидни висулки, като понякога те не са прикачени към ушите, а към лентите Обр. 1. Обеца c на главата (обр. 1) (Маскау 1949, fig. 2 а). Понякога двата гроздовидна висулка, типа се носят заедно. През този период пръстените също представена върху I пръстен палмирски надгробен а,\мирски не са ясно представени. Вероятно това са пръстени с геми паметник (по Маскау таметник (по и са поставени върху кутрето на скулптираната фигура 1949) *ау 1949) (обр. 2) (Маскау 1949, fig. 3 а). Fig. 1. Earring with Vassive ring on Е Вторият период бележи значително утежняване grape-like pendant, on _Palmyra, (after на украшенията. Показателено в това отношение е tombstone, Palmyra I Wecxay 1949) надгробието на Салмат, чийто бюст е покрит с наредени (after Маскау 1949) по големина огърлици (Маскау 1949, PI. LVIII, 1). Най-леките В а с от най-ранните и пълни за времето си публикации е на Н. Ingholt от 1924 - 1925 г. Специално върху накити е студията на Маскау от 1949 г. Наблюдения върху накитите включват и по-новите студии и като дисертацията на Ал-Хатиб от 1976 г., и едно по-ново изследване на Warthe от 1991 г.

99 от тях вероятно са съставени от перлени нанизи. За по-големите може да се каже, че са изплетени от златна или сребърна тел, като към тях понякога са прикачени овални медальони с едри инкрустации и няколко висулки от златно фолио или перли (обр. 3 а - б) (Маскау 1949, fig. 4 е). По-често се срещат и гривни - при О б р . 3 б . Масивна огърлица с ов известния бюст на Аха медалион и Висулки от палмирск. са представени с по надгробен паметник (по Маскау 1& една гривна на всяка F ig . 3 b . Massive necklace with ръка, като украшенията medallion and pendant, tombstone Pa са с усукано или (after Маскау, 1949) тордирано тяло. Според J. Johnson този тип гривни е изключително популярен сред женското насел на Палмира, като техният консерватизъм ги задържа и| по-късно (Johnson 1931, 79). Заедно с това се увеличаЕ О б р. 3 а . Надгробие на ABa от Палмира (по украшенията на т. нар. тиара, състоящи се от прикачен/ \ Маскау 1949) масивни верижки гнезда с инкрустации. С цел по-дс F ig . 3 а . Tombstone ofAva, Palmyra (after излагане на украсата самата тиара е с увеличена висс Маскау 1949); Към набора украшения за глава принадлежат и познати от египетските мумийни бюстове и находка Помпей. Те се състоят от две или три висулки, прикачен/ i украсен с филигран, хоризонтапно поставен елемент, като D. Маскау с« че принадлежат към богатите crotalia на Плиний (обр. 4) (Маскау 1949,171.1 2с; Marshall 1907, 304, 2643 - 2644). О к о л о началото на III век богатството и масивността на носе украшения според палмирските паметници са значителни. С гс разнообразие се характеризират и орнаментите, украсяващи самите Сред обилните везби на костюма се различават пришити перли и благор камъни (Беляев 1926, 208, рис. 5). Нараства броят на огърлиците, предста върху женските бюстове. Тези, които са най-близо до шията, са съставе О б р. 4 . Обеци тип crotalia кръгли и продълговати перли. Следват по-дълги, съставени от цилин^ qm палмирски надгробен мъниста. Понякога огърлицата е доста масивна и покрива горнатачастоте паметник (по Маскау 1949) (Маскау 1949, 175, fig. 5Ь). Често към тях са прикачени различни пандан F ig . 4 . Earrings Crotalia type, tombstone Palmyra (after Може би най-предпочитаният от тях е Маскау, 1949) луновидния, вероятно носен и като амулет. Друга засвидетелствана форма на амулет е звънче, прикачено към огърлица или гривна (Маскау 1949,174 -175, fig. 4d, 5а). Най-ниско носените огърлици са и най-масивни, съставени от правоъгълни и овални компоненти с инкрустирани в тях камъни. Тези елементи са съединени вероятно чрез шарнирна връзка (обр. 6). С подобна представителност се отличава и тип гривни, съставени от масивни пластинки с инкрустации от камъни, подредени в растителни орнаменти. Забележителното е, че някои от тях са оцветени в червено, други в жълто. Върху палмирски бюст такава гривна е засвидетелствана заедно с по- О б р . 5 . МасиВна огърлица от паль стария тип с усукано тяло (обр. 7) (Маскау 1949, 177, fig. 6а). надгробен паметник (по Маскау 1S Значението на палмирските паметници като източник F ig . 5 . Massive necklace tombstone за историята на римското ювелирство е огромно. Тук са Palmyra (after Маскау, 1949)

100 представени, от една страна, някои от характерните за малоазийските и изобщо за римските провинции накити, а от друга - типичният за местното население костюм. За него е установено, че гражданите на града във всекидневния си живот носят обикновения римски костюм, характерен за по- голямата част на империята, а при празнични случаи - традиционния местен (Ап- Хатиб 1977, 7). Положението О б р . 7. Богато украсена гриВна от на града и неговото палмирски надгробен паметник (по търговско значение го прави Маскау 1949) £ Шсивна огърлица от контактна зона към източните F ig . 7. Richly ornamented bracelet, задгробен паметник (по територии, извън пределите tombstone Palmyra (after Маскау, 1949) '.'аскау 1949) на Римската империя. Не Uassive necklace tombstone само в ювелирството, но и в < after Маскау, 1949) цялото изкуство на Палмира проличават силните културни връзки с Партия, които тук влизат в синкретизъм с унифициращото влияние на римската култура и местните елинистически традиции. Това личи от анализа на самите накити, които срещат паралели сред оригинални паметници от територията на империята и източните територии вън от нея. Следователно част от украшенията, засвидетелствани тук, показват източния характер на това изкуство, който навлиза в Рим. Това източно влияние е отбелязано и от Плиний, който също изтъква ролята на Палмира в търговията с коприна и скъпоценни камъни с Китай и Индия (Pliny, Historia Naturalis, XXXVII, XII, transl. D. Einholz, 203). Открит в Палмира надпис (258 г.) свидетелства за “гилдия на майстори на злато и сребро”, а надгробни епитафии от западните провинции доказват, че сирийски търговци достигат до днешна Западна Франция и Испания (Marshall 1911, XIII). Надгробните паметници от северните и западните провинции показват повече локални форми, които обикновено остават без влияние върху развитието на ювелирството от останалите територии на империята. При по-ранните паметници там също се X забелязва по-ограничено носене на бижута (обр. 8) (Bohme 1997, 39, Abb. 31). Това се отнася и за украсата им с благородни камъни -TABiCONIS и перли. За по-късния период на втората половина на II - III век количеството, масивността и украсата на накитите значително се :-xiv* и* s-E- увеличават (Bohme 1974, 5, 22, 59, Abb. 34).

~EDOWlS-F> Стил на ювелирното изкуство в Мизия и Тракия през fC ♦ VJ I'D ■ P-S‘P епохата на Принципата (днешни български земи) Главният въпрос, свързан с историята на бижутерията от JL -адгробен паметник с територията на империята от I - началото на IV век, е дали има £ на дама В провинциален | ш ~аиония (no Bohme 1997) отделно обособено явление като римско ювелирство. Паметниците £ '^mbstone with an image of от този период показват, от една страна, сходство във формално ш jry . ncial dress from Panonia и техническо отношение с гръцкото и етруското ювелирство, Bdhme 1997) резултат от несъмнен синтез между двете традиции (Coche de la Ferte 1956, 87). Тези качествени образци произхождат главно от т. нар. Furstengrabern (Pfeiler 1970, 5; Bdhme 1974, 7). те-— ляма част от паметниците, макар и изработени от злато, показва влошаване на продукцията в о-ранните изделия. Причините за това се виждат при находките от Помпей и Херкулан, където

101 става ясно, че през I в. сл. Хр. значителна част от насе' притежава златни накити. Например украшенията, о Къщата на Менандър или Villa Boscoreale, по нищо не се от от откритите в жилищата на обикновените граждани (г Lippitz 1985,118). Независимо от различния си социален к накитите от Помпей и Херкулан представят както стил така и типологично една хомогенна картина. Различията римските и гръцките, съответно етруските накити, следовг не лежат на техническа или социална основа, а са израж други норми и възприятия на изкуството. Благодарение на добре проучените находки от I и Херкулан е получена пълна представа за украшен1 ранноимператорската епоха и оригиналността на р златарски произведения. Главните особености са ясната с линейна или плоскостна декорация, ограничена пластичност използване на полихромния ефект. Това ясно се противс на гръцкия стил, чиято структура се отличава с нелинейни и силна пластичност, с разнообразие на художествените използването на орнаментите по повърхността за ко сметка на инкрустациите (обр. 9) (Maiuri 1932, T.LXV; Pfeiler 1„ Типични за гръцкото произведение са орнаментите от цветя гирлянди и папмети, животински и човешки глави, изр_г от златно фолио и орнаментирани с филигран. Отделни части са украсени с емайл или единични благородни ка*. О б р . 9 . Златни украшения о т Помпей противоположност римските накити се различават по изпог (no Maiuri 1932) материал - злато, благородни камъни и перли, което е от з F ig . 9 . Golden jewelry from Pompeyi за цялостната структура. Това води до геометрични фор (after Maiuri 1932) очертания, плътни линии и гладки повърхности. Украсен смарагди и перли огърлици от Помпей (Siviero 1954, nr. 164. * са елегантен пример за ювелирството на ранната импер^ епоха. Те показват как римското ювелирство, без да копира или следва напълно влиянията, се самостоятелно върху гръцките предшественици. Предметите, които скицират картината на ранноимператорското ювелирство, идват от комплекси на Помпей и Херкулан, като тези паметници са характерни и за останалите части на им Те представят стилистично направление, определено с номинацията “итало-римско”. То не се огр само с Италия - тези украшения се произвеждат навсякъде - особено в културния кръг, откъдето пг са заимствани и развити художествените идеи (Pfeiler 1970, 34,105 -106). От многобройните писмени сведения, част от които вече бяха изложени, е ясно, че златни ук се носят в републиканския Рим. Най-ранните обаче типични и определени като римски находки са г от по-старите традиции. Етруското ювелирство от VII до V в. пр. Хр. има малко общи точки с П Херкулан. Следователно по-ранните паметници трябва да се свържат и с черти от съвременното му В началото на IV в. пр. Хр. се засилва гръцкото влияние, което идва или от Гърция, или от гръцките в Южна Италия. Въпреки това етруското ювелирство запазва собствения си облик. Сред характе типове са торквите и споменатите вече златни амулети bulla, носени от римляни. Типични са контури и извитите повърхности, определящи се от качеството и естеството на материала. Отк същите особености както през ранната императорската епоха, които се запазват при поната~ развитие на римската бижутерия до късната античност. Следователно би могло, макар и с уговорки, да се изведе римското ювелирство на републиканския период от итало-етруския кул~ (Deppert-Lippitz 1985, 120). Започващото от републиканския период развитие на римското ювели документира от няколко находки на Изток. В накитите от съкровището от о-в Делос от първата по на I в. пр. Хр. и богатия могилен гроб от Eskischechir в Турция има доста сходни черти с украшен Помпей (Hakens, Levy 1965, 503 - 560; Levy 1968, 523 - 539; Atasoy 1974, 256 - 263). Относно развитието на римското ювелирство от I - IV в. основните мнения на авторите са Breglia през 1941 г. при представянето на украшенията от Неаполитанския музей достига да из от I в. пр. Хр. до 79 г. в Кампания се забелязва нова, негръцка тенденция, но въпреки това тя о този стил като “гръко-римски” (Breglia 1941, 18). Това мнение е възприето от G. Beccati, като той че до елинистическата традиция местната римска не играе никаква роля (Beccati 1955, 14). С. Са текста към каталога на изложбата “Ori е argenti dell’ltalia antica” вижда в римското ювелирство до на гръцки, келтски и етруски влияния (Carducci 1962, 129). До сходни изводи стига и Е. Coche de не la Ferte 1956, 87). R. A. Higgins също вижда в ранноимператорските украшения преди всичко . на елинистическите произведения. Според него ювелирството на ранната империя може да бъде сезирано просто като тяхно продължение. Нови тенденции се забелязват едва през III - IV век, :е отстоява независимостта му от гръцката традиция (Higgins 1980, 173, 179 - 180). Една от най- гледни точки по въпроса за самостоятелността на римското ювелирство е на М. Ruxer, която -е Рим никога не създава собствено ювелирство, а ателиетата съществуват, без да създадат :/ален стил (Ruxer, Kubczak 1972, 201). Пръв A. Oliver в малка, но важна статия върху античната ™ обръща внимание на абстрактните, геометрични форми на римските накити (Oliver 1966, 280). :т :юделя още от A. Greifenhagen и A. Bohme. В. Pfeiler обобщава, че през I в. сл. Хр. съществуват ествени направления - итало-римско, носещо оригиналността, и елинистическо-римско, което тз -ка приемственост с късноелинистическото ювелирство. Различията му с гръцките накити могат 1^снят единствено с римското влияние (Pfeiler 1970, 40; Pfeiler-Lippitz 1972,107). зс <аичната епоха гръцкото ювелирство е монохромно и се отличава със стилизиран натурализъм, на II в. пр. Хр. се появяват големи цветни повърхности, самостоятелни геометрични декоративни и чисто линейно оформяне, като продължават да се срещат и натурапистични елементи като делфини и др. Оформя се най-важната характеристика на елинистическо-римското ювелирство - = на абстрактните декоративни елементи с елинистически форми. Сходствата в двете стилистични •е-ия са повече, отколкото разликите. Развитието върви в насока, при която натуралистичните поеми се размиват в абстрактна декорация, която има своите корени в Италия. В същото време -ава присъствието на характерното за късния елинизъм полихромие, което става определящо .=~ъшното развитие на римското ювелирство. Към чисто гръцките форми принадлежат обеците с •изотински глави и змиевидни гривни, чийто дълъг живот може да се обясни и с апотропейния им Deppert-Lippitz 1985, 123). ;то ювелирство не се поддава на бързи модни течения. Серии от форми, типични за първите •седи Хр., са характерни и за II в. сл. Хр. Ново явление за ранния II век са преди всичко монетите, като огърлици, в медалиони или пояси, мода, която достига през III век своя апогей. Не много зоючват да изчезват гладките повърхности в римската бижутерия. Чрез репусе, канелиране на а, а скоро и с ажурната техника opus interrasile, лицевата повърхност на накита се обогатява с В още по-голяма степен се употребяват цветни камъни. а на ювелирството от императорската епоха се допълва до голяма степен от няколко извън Италия, съдържащи интересни и разнообразни накити. Може би най-известната находка :”крита през 1841 г. и датирана към края на II век (Comarmond 1844). Други големи съкровища са от Naix (Назиум), Eauze, Vemania-lsny, Augst и др. (Bohme 1997, 70 - 84). твото на Балканите от периода I - III век в общи линии следва тенденциите от останалите, ейските територии на империята. Наблюдават се две различни насоки на развитие, коренящи ните традиции. Основна характеристика е интензивната продукция и консервативното _ на някои предишни форми и техники на украса. Производството на сребърни съдове, от друга * -леко, защото няма традиция в предримския период и трябва да следва основните традиции в аргентарии. Този нисък интензитет е прекъснат от основаването на двете големи ателиета в -^айсус (Popovic 1996b, 139). е находки на паметници от периода от вътрешността на Балканите са резултат от автохтонните дългогодишните импулси на гръцкия свят. И. Попович ги разделя на две стилистични ■-я или “хоризонти” (Popovic 1994, 25 - 33; 1996 а, 34 - 38). Първото направление е свързано със . --ите региони на Горна Мизия, където са установени силни влияния от Дакия. Хронологично то «=а< последните десетилетия на I в. сл. Хр., като към него принадлежат съкровищата от Текия и ■.'оството в тези находки е сходно с последната фаза на т. нар. дакийски съкровища: масивни * :~ирапно завити краища, змиевидни гривни, торкви. Този стил се създава под допълнителното ~ъцкия културен кръг, което идва най-вече от черноморските колонии. По най-ясен начин това ~/оа от мотива на т. нар. Хераклов възел (Popovic 1996b, 139). направление показва в по-голяма степен основните линии на материалната култура на вг~ оимски провинции от първите векове на римския период. То е представено чрез единични втш съкровища, често съдържащи и монети. Затворени комплекси от тази зона са установени ггв вътрешния балкано-дунавски регион. Това са съкровищата от Бела река в Западна Сърбия S5 в хронологичен ред монета от 182 г., Буковица и Горний Вакъф, западно от р. Дрина, Нова чс чзрното течение на р. Морава, Ябланица, Смедерево, Шупска, Дворска, Янья по горното += s Дрина с монети на император Галиен и укрити във връзка с нападението на квади и яциги, __ = Румъния с последна монета на император Гордиан от 242 година. Тези съкровища, към 1^'ежат и няколко находки от днешните български земи, образуват хоризонт, затворен между I в /1 средата на III век. Характерни за него са накити, повечето срещани по цялата територия

103 на империята. Често повърхността им е украсена с гранулация и филигран, заедно с имитациите техники - псевдогранулация и псевдофилигран, очевидно възприети тук чрез гръцкия култ (Ruseva-Slokoska 1991, 11; Popovic 1996b, 140). Римското ювелирство от източната част на Балканския полуостров, в провинциите Тракия, следва тези модни тенденции. Двете основни художествени направления - итало-ри'. елинистическо-римското също са представени тук благодарение на отвореността на тези земи останалите части на Римската империя и миграцията на етнически елементи както от западните от източните й територии. Разнообразният характер на населението на балканските провинции и многообразието сред откриваните ювелирни форми. Сред тях се срещат много скъпи пр лукса, по-обикновени изделия от злато и сребро и предмети, чиято изработка издава липсата и традиции на изпълнителите. От източнобапканските територии произхождат няколко забележителни сборни находи / хронологично принадлежат към гореспоменатия хоризонт на съкровищата, укрити между средат III век. Съкровището от Базаурт, Добричко, е съставено от сребърни предмети - торкви, обеци блюда и апликации към съдове и сребърни монети, последни от които в хронологичен ред са на ии Хадриан (Велков 1919 - 1920, 150-151). Съкровище, също съставено от сребърни предмети, с изкл на една торква, е находката, открита при с. Чаушево, Русенско. То включва още сребърни торкви фибула, пръстен, ремъчни апликации и серия монети, завършващи с император Гордиан III (Му -1933, 425; Генчева 1996,34 - 38). Най-богатото съкровище е от с. Николаево, близо до Плевен. То с от златни и сребърни предмети - огърлици с медальони с инкрустирани благородни камъни гривни, пръстени, обеци, две сребърни блюда и сребърна статуетка. Монетите, открити към тази ■ завършват с император Филип Араб или 248 година (филов 1914, 1 - 48).

О б р . 10 а - б. Златни украшения от гроб в Анхиало (личен архив на П. Балабанов) Fig. 10 а - b. Golden jewelry from a burial at Anhialus (personal archive P. Balabanov)

Накитите от описаните съкровища, както и откритити в некрополите на селищата, в самите комплекси или случайните находки отразяват главните тенденции в общото и регионалното на бижутерийното изкуство през римската епоха. Описаната по-горе характеристика на нам използването на абстрактни геометрични форми като сфери и полусфери, истински зверинни моти змии и делфини, постепенното налагане на полихромието, получено с инкрустацията на благородни • стъкло и емайл за сметка на естествения контраст между орнаментите (Bohme 1997, 52 - 53) се в източнобалканските провинции (Димитрова 1982, 35; Ruseva-Slokoska 1991, 15). Чрез конкретни тази тенденция се илюстрира при втория чифт обеци от гроб от Анхиало (обр. 10)12 (Балабанов 1976 които според А. Милчева играят ролята на свързващо звено между отиващото си елинистическо из

12 Илюстрациите ми бяха любезно предоставени от доц. д-р П. Балабанов, за което сърдечно му благос

104 и утвърждаващото се римско в тези земи. Силно полихромие се забелязва и при огърлицата от детски гроб от Рациария, ♦ при която гранатовите плочки явно доминират над златния орнамент (обр. 11) (Филов # 1914, 37, табл. V, 3; Димитрова J» 1982, 35). По подобен начин са украсени и двете златни огърлици от съкровището от Lyon, съвременно на находката t от Рациария (Bohme 1974, 45, Abb. 20; 1997, Abb. 57). Като представители на итапо-римското художествено направление може да се отчетат чифт обеци от гроб край с. Люлин, Ямболско, образци от Пловдив и Одесос, съставени от куха изпъкнала навън полусфера и прикачена към нея О б р . 12. Чифт златни обеци от некропола 1-ггслица c нанизи капковидна висулка (обр. 12) на Одесус (по Дончева 2003) 377 детски гроб, F ig . 12. A pair of golden earings from the (no Ruseva- (Гетов, Попов 1972, 43, обр. 2; necropolis of Odessus (after Doncheva 2003) 1991) Ondzejova 1974, 111, Taf. VI, 1,2; 11 '.ecklace with a Димитрова 1982, 35; Дончева & s from the burial 2003, 8). Към тях може да се - Ratiaria (after причислят и златни обеци от Плевен, Ескус, с. Лисец, Ловешко и др. (Ruseva- “ oska 1991) Slokosca 1991,106, cat. № 8a-b, 109, cat. № 13a-b, 111, cat. № 21). Огърлиците, които са познати като типове от територията на Тракия и Мизия, в по-голямата си част са представени в съкровището от Николаево. Огърлиците на римската епоха от източнобалканските земи са няколко типа, определени от А. Милчева на база плетка на верижките им или начин на свързване на компонентите им .верижка от плътно изплетени нишки, т. нар. “истмион”; от свободно изплетени халкички и скъпоценни камъни, свързани с кукички; от ажурно изплетени кръгчета и мъниста в различна форма. Типология на тази група накити по О б р. 14. Истмион от Берлинския музей (no Ruxer, същия признак прави и Kubczak 1972) Л. Слокоска. Тя отделя F ig . 14. Istmion from the Berlin Museum (after Ruxer, пет типа за огърлиците Kubczak, 1972) I от съкровището от Николаево: тип I - огърлици от верижки, чиито сегменти са с форма на осмици; тип II - верижки от свободно свързани Azvmuoh om «л зш (no Ruxer, халкички; тип III - истмиони; тип IV - верижки с комбиниран характер - златни сегменти, редуващи се с елементи от златни мъниста, благородни s— on from the камъни и др.; тип V - огърлици от изработени на матрица сегменти, редуващи 'after Ruxer, се с благородни камъни и стъклени перли. Тези типове се вписват в една 1972) по-обширна типология, изработена също от нея и включваща шест типа

105 за всички представени от О б р. 15 а - б. Истмион днешните български земи от съкровището от огърлици и Съответните им Николаево с медаилон с ауреус на император варианти (Димитрова 1982, 35; Каракала (no Ruseva- Ruseva-Slokosca 1991, 46 - 54). Slokoska 1991) Истмионът (i'ct0|j io v ) е познат Fig. 15 a - b. Istmion от елинизма тип, като и през from the treasure from римската епоха продължава да Nikolaevo with a medallion се среща най-вече в Близкия with an aureus of Emperor Изток. Сега той нерядко е Caracalla (after Russeva- допълнен от медапьони и Slokoska 1991) странични висулки (обр. 13, 14) (Ruxer, Kubczak 1972, 116, 17 -18). Такива украшения са известни от Виза (I в.) (Mansel 1939, 182), сребърния накит с котвовидн/ от Рациария (II в.) (Велков 1932 - 1933, 417, обр. 159, 160; Генчева 1987, 34, обр. 2 г; Ondzejova 1975 Ruseva-Slokosca 1991,151, cat. № 135,136), за който тип има и многобройни иконографски данни от релефи по средното течение на р. Дрина (Popovic 1996b, 141), огърлицата от Николаево, съставе-: верижки и медапьон с изображение на император Каракала (обр. 15 а - б) (Филов 1914, 5, табл. II, Slokosca 1991, 139, cat. № 98), златна верижка от Гоце Делчевско (Велков 1932 - 1933, 417, обр. 176 (Цончев, Саркисян 1960, 36, обр. 1), женски гроб от Нове (Прес, Чичикова 1963, 63, обр. 3; Димитрсв® 35) и др. По-опростен вариант на истмиона са верижките, изработени от свободно преплетени овапна, сърцевидна, форма на осмица и др. Най-представителните екземпляри отново са от съ от Николаево и гроба от Рациария (обр. 16, 17) (филов 1914, 37, табл. V, 4; Ruseva-Slokosca 1991, 12 137, cat. № 95, 96). Друг основен тип огърлици на римската епоха са украшения с добилото nonyj в нашата литература наименование dppoi (oppoq - огърлица) (Димитрова 1982, 35; Ruseva-Slokosis 49). Огърлиците от този тип са съставени от различни сегменти, редуващи верижки със златни благородни камъни с различна форма (обр. 18) (Ruxer, Kubczak 1972,120, ryz. 19 - 20). Л. Слокоска о варианта на този тип. Изключително добре изработени ф /jo/ са известни от гробната находка от (обр. 19) (Филов 1914, 39, обр. 12), Плевен, Петърница (Велков 1923-24, 226, обр. 102), Апиария Slokosca 1991,141, cat. № 102) и др. Този тип огърлици срещат паралели от територията на цялата i Многообразието на отделните сегменти ги прави едни от най-популярните украшения на женс-ь Забележителни примери на op|joi са известни от съкровищата от Lyon и Naix (Bohme 1997, 66, Abb. Г на Изток-Tortosa, Сирия (Marshall 1911, № 2719). Според А. Милчева ярка проява на стила, техниката и особеностите на местното ювелирство са огърлиците с кръгли ажурни дискове и скъпоценни камъни, съединени с двойни халки (Димитрова 1982, 35). Такива огърлици са познати от гроб от Рациария (Атанасова 1969, 93, обр. 4), Августа Траяна (филов 1914, 33, обр. 8), Монтана (Милчев, Пеков 1965, 48, обр. 5), * като сходството при тях е, че са изпълнени в един характерен провинциален стил, при който личи известно неумение на майстора да се справи с фината работа по изработката на ажурните дискове. Този тип Обр. 17. Истмион о т детски гроб, огърлици са крайно интересни о т Рациария (no Ruseva-Slokoska заради консервативната си форма, 1991) която се запазва и по-късно. Fig. 17. Istmion from the burial Отлично изработени екземпляри, of a child, Ratiaria (after Russeva- произхождащи от Херсонес, се Slokoska 1991) съхраняват в Ермитажа, а също в колекция Castellani (Ruxer, Kubczak 1972, 203, PI. XXXV, 2; XXXVII, 3). Ажурните дискове, често богато украсени с филигран или гранулация, също са и отделен елемент от украсата на io 9|j io v или 6p|J0i, като най-често се използват при 4S. Истмион о т съкровището орнаментирането на закопчалките. Такива са украшенията от г -_<олаебо с медалион с •с—аиия о т оникс (no Ruseva- съкровищата от Backworth, Нортъмбърленд, Llandovery, Obfelden- Slokoska 1991) Lunnern и др. (ВцИте 1997, 62, Abb. 53, 64, Abb. 55, 81, Abb. 77). 16. Ismion from the treasuire Техниката на изчукване на отделните компоненти върху матрица with a medallion - a hoard (геривйе) е застъпена и при огърлиците. Едни от най-представителните ~tion made of onyx, (after екземпляри на тази група произхождат от съкровището от Николаево ^usseva-Slokoska 1991) (обр. 20) (Фидов 1914, 5, табл. II, 2, 6, табл. II, 3, табл. Ill, 2, 32, обр. 7; Ruseva-Slokosca 1991, 143, cat. № 107, 109, 110), Рациария (обр. 21) (филов 1914,36, табл. V, 2; Ruseva-Slokosca

Обр. 19. Ормос о т гроб о т Рациария (no Ruseva- Icuocu о т Берлинския музей (no Ruxer, Kubczak 1972) Slokoska 1991) Fig. 18. Ormos from the Berlin Museum Fig. 19. Ormos from a burial from Ratiaria (after (after Ruxer, Kubczak 1972) Russeva-Slokoska 1991)

107 Обр. 20. Ормос о т съкровището о т Николаево с елементи, имитиращи шишарки (no Ruseva-Slokoska 1991) Обр. 21. Ормос о т гроб о т Рациа Fig. 20. Ormos from a hoard from Nikolaevo with elements (no Ruseva-Slokoska 1991) imitating cones (after Russeva-Slokoska 1991) Fig. 21. Ormos from a burial I Ratiaria (after Russeva-Slokoska 1991Й 1991, 144- 145, cat. № 111), Лисичево (обр. 22) (Филов 1914, 32, обр. 7; Ruseva-Slokosca 1991, 143, cat. № 108). Изработените по тази техника орнаменти са разнообразни по форма - цилиндрични звена, покрити с канелюри, звена с i на шишарки, двойни листа (Николаево), луновидни (Рациария) и др. Някои от тях са засвидетелс върху паметници на изобразителното изкуство, като тези с форма на двойни листа от Николаево върху мумийни портрети от Египет (обр. 23) (Zaloscer 1961, Taf. XXVII; Ruxer, Kubczak 1972, PI. XLIII; Parlaska, Seeman 1999, Taf. XXXVI). Интересни са апликациите, украсяващи закопчалките на огърлиците от Николаево и Лисичево. Те също са

Обр. 23. фаюмски мумиен nopn (Parlaska, Seeman 1999) Обр. 22. Ормос о т гроб о т Лисичево (no Ruseva-Slokosca 1991) Fig. 23. Fajum portrait (Рапа Fig. 22. Ormos from a burial from Lisichevo (after Russeva-Slokoska 1991) Seeman 1999)

108 изработени на матрица, като повърхността им е покрита със спирални и растителни мотиви. Най- общо по форма и орнамент обаче те напомнят на ажурните закопчалки от огърлиците foBpiov и opjjoi, които имат същата изработена от златна тел сърцевидна форма с вътрешност, запълнена с по- прости или по-сложни спираловидни орнаменти. Вероятно това е в духа на подчертаната тенденция при накитите от втората половина на II - III век към масивност и утежняване на формите. Често срещани към огърлиците от почти всички типове са различни медальони. Характерно за римското ювелир- ство от началото на II век явление са огърлици, със­ тавени от монети 24. Медалион с инкрустация о т планински кристал memo о т Николаево (no Ruseva-Slokoska 1991) или верижки с меда- Ч 24. Medalion with incrustation of mountain crystal from льон от монета. • e '.ikolaevo hoard (after Russeva-Slokoska 1991) Украсявани са съ­ що пояси, гривни и пръстени. От началото на II век е • юриста Помпоний, където правно се урежда въпросътс предаването украсени с монети като наследство. Интересно в това сведение i ^-з-рът говори за “древни монети”, използвани като украшения, т. е. слагани от златаря в гнездата им, те вече са стари (Kantorowicz 1 5rjhn 1993, 1: ’’Nomismatum aureorum vel argenteorum veterum...”). •е да се обясни c някои нормативни ограничения с оглед ценността Обр. 25. Медалион с камея ^"••ращите в'дадения момент монети. Интересно в тази връзка е и на Медуза о т Рациария (по Ruseva-Slokoska 1991) на Дион Касий, който пише за някой си Валериан Петус, който Fig. 25. Medalion with ■кивота си, защото отпечатал няколко свои изображения, обковал cameo of Medusa from Ratiaria . го. за да служат като украшения, и ги подарил на любовницата си” (after Russeva-Slokoska 1991) 3*0. Romaika LXXX, 4, 7, transl. Cary 1927, 449). Неупълномощеното

<з/иея с бю ст на Обр. 27. Камея c женски бюст о т 2 .оосторум (по Дуросторум (no Ruseva-Slokoska Обр. 28. Камея c бю ст на Воин Sc-oska 1991) 1991) о т те р м и те в Одесос (no Ruseva- Cameo with bust Fig. 27. Cameo with female Slokoska 1991) v Durostorum bust from Durostorum (after Russeva- Fig. 28. Cameo with termae of Slokoska 1991) Slokoska 1991) Odessos (after Russeva-Slokoska 1991) издаване на собствени монети в Римската импер разглежда като предателство и опит за узурпация (Grc излага постановката по този въпрос, както е формул в Кодекса на император Теодосий (1956, 240). Гювеч известните днес екземпляри съдържат златни монети рядко сребърни и бронзови. Анализът на материал.'-*! малкото съкровище от I’Houmeau показва, че повечето са силно износени от употреба, следователно са били време в циркулация и употребени като украшения, след кая станали негодни за прилагане като парични знаци (Bruh" ' 2). Най-висока концентрацията на открити такива укра от римските провинции има в Галия и Египет. Те са на както от граждани, така и от лица на официални постоа^ обществото накити, украсени с монети, се носят от войн.< добра служба и привилегировани членове на императс двор (Bruhn 1993, 3). Към истмиона от Николаево е прикачен голям медапьон, състоящ се от златна монета на император Кар вложена в златна рамка с лъчеобразни краища, в кс инкрустирани гранати и хризопрази (обр. 15 a) (Ruseva-Sk__ 1991, 138 - 139, cat. № 98). Медапьонът е масивен, като ц в е ^ Обр. 29. Златен луновиден медалион о т камъни придават висок колоритет на цялото украшен Тлачене (no Ruseva-Slokoska 1991) Fig. 29. Golden moon-shaped medallion фона цвета на метала. Забележителен е медапьонът от from Tlachene (after Russeva-Slokoska 1991) огърлица от Николаево. Той е с овапна форма и се от голям елипсовиден камък, инкрустиран в рамка, периферия е украсена с два реда филигран и четири кръст разположени перли (филов 1914, 6, табл. , 1;______Ruseva-Slokosca 1991,137,______cat._ № 96). Едър ...... планински...... i е използван при друга огърлица от Николаево. На инкрустацията е предадена ортогонална форма в% неговата периферия е припоена ажурно орнаментирана лентичка. Мотивът, който е представен вър: е много популярен и разпространен върху други медапьони, а също така и обеци (обр. 24) (Филов 1 табл. II, 2; Ruseva-Slokosca 1991,144, cat. № 109). Освен полирани, благородните камъни са част от меда- и под формата на геми и камеи. Предпочитани материали за тях са двупластовите сардоникси, Oht ахати. Показателни за изкуството на глиптиката, тясно свързано с ювелирството за източнобапкаю земи, са медапьони от Рациария с камеи с изображения на Медуза (обр. 25) (Димитрова-Милчева *1 № 310 - 319; филов 19146, 284, обр. 255), бюст на Атина от Дуросторум (обр. 26) (Димитрова-Милчева № 43), женски бюстове от Рациария (Атанасова 1969, 93, обр. 4), с. Лисец (Димитрова-Милчева 1980, № 299), Плевен (Ковачева 1973, 51, обр. 2), Дуросторум (Димитрова 1969, 47, обр. 6; Димитрова- Милчева 1980, № 298) (обр. 27), бюст на воин от термите в Одесос (обр. 28) (Дончева 2003, 21). Те са украсени със златни рамки, чиято повърхност в повечето случаи е орнаментирана с насечки. Рамката на камеята с женски бюст от Рациария е ажурна, с мотив, сходен с повечето рамки на медапьони. Медальоните с форма на полумесец (lunulae) също са широко разпространени. Обикновено са изработени от златно фолио, краищата им са приближени един към друг, понякога събрани. Повърхността им е украсена с гранули, които са поставени по двойки на равни интервали (Тлачене) (обр. 29), на гроздове по четири (Горни Дъбник, Николаево) или в пояси по три (Мездра). При една случайна находка от Чирпан периферията е обточена с филигран, а в средната част на полумесеца е припоено кръгче също от филигранна тел (обр. 30) (филов 1914, 7, табл. VIII; Ruseva- Slokosca 1991, 147- 148, cat. № 120, 121, 122, 126). Особено място някои групи украшения заемат в системата на dona militaria. Епиграфските данни свидетелстват, че в Мизия 0бр 30 Златен луновиден медали* ■ украшения са връчени на служилия в Ескус центурион Луций Чирпан (по Ruseva-Slokoska 1991 Валерий Прокъл, получил торкви, армили и фапери през 88 година р-,д_ 30. Golden moon-shapec за участието си в Дакийските войни (Gerov 1989, 199; Mrozewicz medallion from Cherpan (after Russe, ~ 1995,169, № 123), центурионът Клавдий Витапис, награден с торкви, Slokoska 1991)

110 фалери и венец по време на службата му в Нове и Ескус между 80 и (Mrozewicz 1995,94 - 96, N° 31), центурионът Блосий Пуденс, отличен е награди (Mrozewicz 1995, 86, № 19), двукратно награждаваният на императорите Домициан и Траян центурион Аконий Статура 1995, 69 - 71, Ns 2) и др. Тази стара традиция продължава да а и през VI век, за което свидетелства Прокопий Кесарийски, <огото Велизарий наградил отличилите се в Готската война офицери и гривни (Procopius Caesariensis, De bello Gothico VII, 1; прев. C. П. ва 1996, 212). Със сигурност като част от dona militaria могат да :гзеделени две от торквите от съкровището от Чаушево, изработени ични модели (обр. 31), и може би отворената гривна (Ruseva- 1991, 135, cat. N° 86 - 87). Торквите са с масивно тордирано тяло, в средната си част. Краищата им са стеснени и орнаментирани. п а форма са златното украшение от Владимирово и сребърното я (случайна находки), които също могат да бъдат причислени група (Велков 1932 - 1933, 407; Ruseva-Slokosca 1991, 135, 136, cat. Ю Не е изключена възможността и цялата находка, която съдържа елементи на balteus за носене на меч (Генчева 1996, 34 - 38), да е zona militaria. Преди обособяването на службата на comes sacrarum през IV век и съвсем ясното регламентиране на наградите, на заслужилите войници и офицери, като императорски donativa . част от dona militaria са давани разнообразни произведения ен метал. Добър пример в това отношение е споменаването в -^gusta на две писма на император Валериан до Зосим, прокуратор касаещо назначаването на бъдещия Кпавдий II като трибун на ки легион и писмо на император Гапиен до самия Кпавдий. В ~/смо се изреждат подаръци, които годишно да бъдат раздавани включващи монети, накити и съдове. Съдовете са определени по

Обр. 32. Златен пандантив c инкрустации към украсата на дамската прическа от гроб от Рациария (no Ruseva-Slokoska 1991) Fig. 32. Golden pendant 31. Сребърни торкви о т съкровището о т Чаушево (no Ruseva- with incrustation with the jewelry Slokoska 1991) of a ladies' hair-style from a tomb­ 31. Silver torque from the treasure from Chaushevo (after Russeva- stone from Ratiaria. (after Russeva- Slokoska 1991) Slokoska 1991)

i - шестдесет и две или шестдесет и три либри. Тези дарове се гарантират на самия Кпавдий, I л у к с , а не обикновен командир”. В писмото на Галиен сребърните и златни съдове, които са дарени са с тегло над сто и четиридесет либри (Painter 1988,105). -пиците от балканските владения на Римската империя са типични произведения на ih o t o изкуство. Те отразяват в сравнително еднаква степен и двете художествени направления зото от периода. Различните технически изпълнения при изработката и украсата на накитите в за различия както при възможностите на майсторите, така и в традициите на производствените 111 центрове. Забележителен е високият процент на накити от злато, което отразява и още една, сп вече тенденция към притежаване на украшения от благороден метал сред по-широки слоеве на насе. (Deppert-Lippitz 1985, 118). Източните влияния в стремежа към по-пищна украса с благородни каг забелязват и тук - един типичен представител на тази тенденция, както в ювелирството, така и в к. е златният пандантив с аметист, стъкло и топаз от Рациария, украсяващ високата дамска причеоа 32) (филов 1914, 35, табл. V, 1; Димитрова 1982, 36; Ruseva-Slokosca 1991, 208, cat. № 286). От друга източният костюм като цяло отсъства от тези земи. Той е значително по-олекотен и повече сходен с к на западните провинции. Това съответно е от водещо значение за развитието на особеностите и стил в ювелирството (Димитрова 1982,37), като повечето от откритите накити са предназначени за тялото. От известните ни иконографски източници е ясно, че липсват разкошните колиета, носени на групи от по три-четири, както е при палмирските дами, липсват също масивните фибули и богатия~ украшения за коса (Димитров 1939, 15, обр. 9; Димитрова 1982, 37).

Местни центрове на производство

През римската императорска епоха материалът, необходим за изработката на юве произведения, се добива чрез продукцията от експлоатирането на рудни залежи, познати от по-;. периоди или разработени през I - III век. В по-голяма степен обаче ювелирите използват по-стари или сребърни предмети и монети. Златните залежи от първостепенно значение за икономиката на империята са локализи Испания, Галия, Египет, Арабия и Северна Трансилвания. На Балканския полуостров, второстепе също така важни находища са локализирани при Урбас (Илирикум), долината на Lasva (Северна Ат (Healy 1978, 47 - 49). Злато се добива в Горнострумската долина в областта на Пауталия (Геров 1959 - 266) и в района на Монтана (Александров 1971, 117). Експлоатирани са златните рудни източни-* околностите на Сердика (Станчева 1973, 54 - 57). Плиний отбелязва богатството на Дардания от руда, която се обработвала твърде активно (Pliny, Historia Naturalis XXXI, 39, transl. H. Rackham 1995 Археологически доказателства за обработката на тези залежи са отрити в околностите на П Лесковац и Куманово (Jovanovic 1978, 104). Значителни сребърни залежи се намират в планината където тяхната експлоатация продължава и през императорската епоха. През I в. сл. Хр. отново за добив в Лаврион в Атика (Healy 1978, 56). В западните балкански провинции са известни три нахоиг Далмация (дн. Свебренка, Рудник и Бабе в Хърватска), а в Горна Мизия близо до дн. Рготина се н~ големи сребърни залежи, като областта през римската епоха носи името Argentes (Soproni 1968,30; Р 1991, 24 - 25). Други необходими за дейността на ювелирите метали като мед, цинк, арсен, олово сь внасяни или добивани от местни източници (Healy 1978, 57 - 66). Живакът, който е от основно знач навлязлата през III век техника на горещото позлатяване, е добиван в Испания (Almaden), Персия, и Етиопия (Pliny, Historia Naturalis XXXIII, IX, 10, transl. H. Rackham 1995, 118; Healy 1978, 67). Несъмненият местен произход на по-голямата част от украшенията повдига въпроса за ател/е където те са произвеждани. Липсата на публикувани находки на материали, свързани с т,т производство, като калъпи, матрици или полуфабрикати, силно затруднява директния отговор може да бъдат локализирани тези центрове по преки доказателства. Според повечето изследо- големият брой накити, открити в Рациария, е индикатор за значимо, действащо ювелирно ателие = град (Димитрова 1982, 37). С тази област е свързано и предполагаемото ателие при Монтана, о произхожда единственият известен до този момент надпис, споменаващ нещо, свързано с обра на сребро (Александров 1977, 52, обр. 2)13. Според четенето, предложено от Г. Александров над уточнява връзката на споменатия Пудентин с обработката или добива на сребро. По същото вре'/е е и центурион от I Италийски легион. На този епиграфски паметник се отдава огромно значение пряко доказателство за производствена дейност, свързана с ювелирното изкуство (Димитрова 37), но по мое мнение съдържанието му и степента на запазеност не позволяват това да се тв~ голяма сигурност. Може да се допусне, че Пудентин, центурион от I Италийски легион, със свои според оброка, посвещава статуя на Аполон и Диана (надписът е върху постамент за статуя) и дар светилището някакви изделия от сребро. Други преки доказателства, свързани с производството на бижута, произхождат от Нове, о~ са най-многобройните свидетелства за работата на ателиета за геми и камеи, изкуство което не мо съществува изолирано от ювелирството (Димитрова-Милчева 1980, 20; Димитрова 1982, 37). В този се откриват и накити, които по форма и начин на украса са доста по-различни от произхожда предполагаемите производствени центрове като Рациария. От друга страна, някои украшения, отк Херсонес, също нетипични за Северночерноморския район, намират паралели сред паметници, свъ

13 Arum cum \ signo sigilum? [,..]\ Pudentin(us)\ (centurio) Leg I lt(alicae\ — ne feci v \ oto pos\ uit cum su\ is s \ las arg(entarius) arg(entaria)\ suas p(ecunia) sine\ Nul(l)a inscr(ibit)\ dominae M(ontanae) \ Deanae et Appollini 112 £ О / BononiaO. /<^ Castrcf Ma rt's 4Й° ^ \

\ Edessa

^ ® Mons Pangeus Byzantium Perinthos \ i • Aenos

X - съкровища X - Hoards • - градове c императорско монетосечене • - Cities with an imperial mint

® - златни и сребърни находища, експлоатирани през I - ш в. е. раздели на три големи групи - накити, които са внос от западните провинции, източен внос, и местен произход, като последната група е най-многочислена (Jovanovic 1978,118). Тази група също i западни или източни модели, които обаче са интерпретирани с местен почерк. Като типичен пр.1 това се посочват огърлиците с канелирани сегменти от съкровището от Николаево и с. Лисичевс въпреки познатата структура на наниза не срещат аналогии на орнаментацията (Димитрова 1982, 3£ характерна, също така местна особеност, е трайното запазване на елинистическата традиция. Hat'-i илюстрация за това са елементите към накити с форма на Хераклов възел. Като типичен преде на елинистическата традиция от края на II - нач. на III век в литературата обикновено се посочел от съкровището от Нова Божурна, където са представени и накити с местни влияния, както и нак западен произход (Jovanovic 1978, 114). Подобен синкретичен дух е може би най-характерната че ювелирството в римските провинции южно от Долен Дунав. Тези земи, намирайки се на естестве- между Изтока и З'апада, са подложени на изключително многообразни и разностранни влияния, i в изкуството. Като част от голямата група на приложните изкуства, ювелирството не остава вст модните течения, идващи от източните провинции, и въпреки по-различния характер на местния кс възприема най-забележителните техни особености. В не по-малка степен то не остава безра към вкусовете на аристократичните кръгове в западните римски провинции и на самия Рим. Ме традиции, изразяващи се наследство на форми и орнаменти от времето преди императорската елинистическите елементи, дошли вероятно от колониите по черноморското крайбрежие и иа провинции, и новите тенденции на I - III век формират картината на местното ювелирно изкуство и . основата и предпоставките за неговото развитие през следващия период.

ЛИТЕРАТУРА: Александров 1971: Г. Александров. Антични крепости в района на Монтана. - Сб. Чипровци. София 1971,117- Ап-Хатиб 1977: А. Ап-Хатиб. Палмирският надгробен портрет. - Археология, 1977, 2,12 - 23 Атанасова 1969: Й. Атанасова. Погребения от некропола на Рациария. - ГМБ, 1,1969, 3 -1 2 Балабанов 1976: П. Балабанов. Оригинални накити от погребение на богата тракийка. - Изкуство, 4,1976 1: Беляев 1926: Н. М. Беляев. Украшения поздне-античной и ранне-византийской одеждь!. - In: Recueil d s dйdiйes a la memoire de N. P. Kondakov. Prague 1926, 201 - 228 Велков 1919 - 1920: И. Велков. Новооткрити старини. - ИАД, VII, 1919-20, 323 Велков 1932 - 1933: И. Велков. Новооткрити старини. - ИАИ, VII, 1932-33, 365 Генчева 1996: Е. Генчева, функция и предназначение на предметите от сребърното съкровище от Чаушегс - Археология, 1996, 1, 34 - 38 Геров 1959 - 1960: Б. Геров. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време. - ГСУ ф “ 3. София, 1959-60 Гетов, Попов 1972: Л. Гетов, Ж. Попов. Гробни находки от Ямболско. -Археология, 1972, 3, 23-31 Димитров 1939: Д. П. Димитров. Портретът върху античните надгробни плочи от римско време в Североиз Македония. - Известия на Археологическия институт, XIII, 1939,1 -128 Димитрова 1982: А. Димитрова. Развитие и стилови особености на ювелирното изкуство в Тракия и Мизи? • I - III в. - Проблеми на изкуството, 1982, 3, 33 - 39 Димитрова-Милчева 1980: А. Димитрова-Милчева. Антични геми и камеи от Националния Археолоп музей в София. София 1980 Дончева 2003: М. Дончева. Римски накити от Варна и Варненско. Варна 2003 Иванов 1972: Т. Иванов. Търговски връзки на Сирмиум и Тракия по време на деценалията на импе:

114 s. - Известия на Археологическия институт, XXXIII, 225 - 243 Ясвачева 1973: Т. Ковачева. Погребение от гр. Плевен (III в.).-Археология, 1973, 2,10-12 'ссжопий Кесариский. Война с готами: Прокопий Кесарийский. Война с готами. С. П. Кондратьева (прев.). 7996 в, Ат., Д, Пеков 1965: Ат. Милчев, Д. Пеков. Новооткрити находки от Михайловград (Монтана), я 1965,3, 42-50 ов 1932 - 1933: Н. Мушмов, Н. Колективни находки на монети. - ИБАД, VII, 1932-33, 425 ова 1955: Л. Огненова. Сребърни съдове от деценалията на император Лициний. - В: Сб. в чест на Г. ИАИ XIX), 1955, 233-243 s, Чичикова 1963: Л. Прес, М. Чичикова. Българо-полски разкопки в Нове през 1960 и 1961 г. - Археология Z S - 6 8 1"з-чева 1973: М. Станчева. Тракийски златоносни рудни разработки край София. - Археология, 1,1973, 54 - 57 ®*гоб 1914: Б. филов. Римското съкровище от Николаево. - ИБАИ, IV, 1 - 48 ■мачев, Саркисян 1960: Д. Цончев, А. Саркисян. Некрополите на стария град при Хисарските топломинерални - Археология, 1960, 4, 36 - 43

Jbsoy 1974: S. Atasoy. The Kocakizlar Tumulus in Eski§ehir, Turkey. - AJA, 78, 2,1974, 255 - 263 fccatti 1955: G. Becatti. Oreficerie Antiche dale Minoiche alle Barbariche. Rom, 1955 Sxrr-ie 1974: A. Bohme. Schmuck der Romischen Frau. Limes-Museum Aalen. Kleine Schriften zur Kenntnis der . ;i«= Besetzungsgeschichte Sudwestdeutschlands 11. Stuttgart 5 rrn e 1997: A. Bohme. Kleidung und Schmuck in Rom und den Provinzen. Stuttgart 1997 1941: A. Breglia. Catalogo delle oreficerie del Museo Nazionale di Napoli. Roma 1941 1993: J.- A. Bruhn. Coins and costume in Late Antiquity. Dumbarton Oaks Collection Publications 9. Washington, 1993 ci 1962: G. Carducci. Gold- und Silberarbeiten aus dem Antiken Italien. Mainland 1962 s Dio, Romaika: Dio’s Roman History, voll. IX. E. Cary, (transl.). London - New York 1927 de la Ferte 1956: E. Coche de la Ferte. Les bijoux antiquites. Paris 1956 ond 1844: A. Comarmond. Description de I’ecrin d’une dame romaine trouve a Lyon en 1841. Lyon 1844 -Lippitz 1985: B. Deppert-Lippitz. Rumischer Goldschmuck - Stand der Forschung. - In: H. Temporini (Hrsg.) L =--icipat 3,119 - 126 1989: B. Gerov. Inscriptiones latinae in Bulgaria repertae. Serdicae, 1989 1979: M. Grant. The Art and Life of Pompeii and Herculaneum. New York 1979 n 1956: P. Grierson. The Roman law of Counterfeiting. - In: Essays in Roman Coinage presented to Harold Oxford 1956, 240-261 1978: J. F. Healy. Mining and metallurgy in the Greek and Roman world. London 1978 — s. Levy 1965: T. Hakens, Й. Levy. Tresor hellenistique trouve a Delos en 1964. - BCH, 89,II, 1965, 503 - 566 ■tecir-s 1980: R. Higgins. Greek and Roman Jewellery. London 1980 1928: H. Ingholt. Studier over Palmyrensk Sculptur. Copenhagen 1928 n 1931: J. Johnson. Jewelry. - In: R.Baur, M. Rostovtzeff Excavations at Dura-Europos, Second Season, 1928- -aven 1931,69-84 ic 1978: A. Jovanovic. Nakit u rimskoj Dardaniji. Beograd 1978 wicz 1960: E. Kantorowicz. On the Golden marriage ring belt and the marriage rings of the Dumbarton Oaks - Dumbarton Oaks Papers, 14,1 -16 1971: S. Laufer. Diokletians Preisedikt. Berlin 1971 1968: Й. Levy. Nouveaux bijoux a Delos. - BCH, 92, II, 1968, 523 - 539 Г 1948: D. Mackay. The jewellery of Palmyra and its significance. - Iraq, XI, 160-187 1932: A. Maiuri. La casa del Menandro e il suo tesoro di argenteria. Rome 1932 1939: A. M. Mansel. Grabhbgelforschung in Ostthrakien. - ИАИ, XIII, 1939,154-189 rdt 1867: J. Marquardt. Romische Privatalterthiimer. Leipzig 1867 II 1907: F. Marshall. Catalogue of the Finger rings, Greek, Etruscan and Roman, in the Depts. of Antiquities, m. London 1907 II 1911: F. Marshall. Catalogue of the Jewellery, Greek, Etruscan and Roman, in the Depts. of Antiquities, British _ondon, 1911 cz 1995: L. Mrozewicz. Legionisci Moeziscji w I wieku pochristysie. Poznan 1995 1966: Greek, Roman, and Etruscan Jewellery. - The Metropolitan Museum of Art Bulletin, 14,9,1966, 269 - 284 va 1974: J. Ondzejova. Der Schmuck des Nationalmuseums in Prag. Acta Universitatis Carolinae Philologica,

1988: K. Painter. Roman silver hoards: Ownership and Status. - In: F. Barate (ed.) Argenterie romaine et e -krtes de la Table Ronde, Paris 11-13 octobre 1983. Paris, 1988, 97-105 1966: K. Parlaska. Mumienportats und Verwandte Denkmaler. Wiesbaden 1966 l, Seeman 1999: K. Parlaska, H. Seeman. Augenblicke. Mumienportats agyptischen Grabkunst aus romischer 1999 1970: B. Pfeiler. Romischer Goldschmuck des ersten und zweiten Jahrhunderts n. Chr. Nach datierten Funden.

-Lippitz 1972: Spothellenistische Goldscmiedearbeiten. - Antike Kunst, 15,1972,107-119

115 Pliny, Historia Naturalis: Pliny. Nartural History in ten volumes. X. Libri XXXVI -XXXVII. (transl.) D. Eichholz. Edin Pliny, Historia Naturalis: Pliny. Nartural History in ten volumes. X. Libri XXXIII -X)0

116 ROMAN JEWELRY IN MOESIA AND THRACE Summary n Dumanov

of the Roman jeweler flourished for the first time between the 2nd and 3rd Punic Wars. Master jewelers r'ding to status and the variety of their products, depending on their production potential. Attitudes of the r ewel ornaments and luxury goods are indicative in the Law of the Tribune Oppius (215 B.C.) limiting c of jewelry, the quantity of gold which a woman could put on as being no more than half an ounce, n e attempt to introduce restrictions in fashion and aesthetical needs an abundance of ornaments were mperial court and by wealthy Romans as well. The restraint during the Republican period could be the small quantity of gold in Rome itself. However later enormous quantities of the precious metal =cme after the victorious wars of Gaius Marius, Sula and Pompeius. Throughout the Early and Late seme ornaments became insignia and symbols of a certain status as a sign of distinction, ing was also an ornament alongside the bulla - a golden amulet. Originally patricians - people in office *eirs in a male line carried a gold ring as an insignia of their status, a right they were granted in 321 B.C. —■ -vere allowed to wear a gold ring in 216 B.C. as an insignia of their status. From the time of the Third r s was also granted to military tributes. Those who had been given a ring as a sign of their position of z r y wore them in public places, at home they wore iron ones. Eminent representatives of other nations gold rings during the republican period as a sign of distinction. This changed in the reign of Emperor ... every free-born person who had 400 000 sesterces was entitled to wear a gold ring. In 197 Emperor S-e.erus extended this right to every soldier. Plinius mentions an annulus pronubus, made of iron and теп as a gift on an engagement. Rings-seals have a special position as an imperial insignia as early as I ravianus Augustus. Plinius speaks that Augustus had two rings with gemae with engraved sphinxes ieai to documents. Later he used a ring with the image of Alexander the Great, as well as one with his r>e work of Dioscurides, the famous artist. In 23 he entrusted this ring to Agrippa, probably pointing successor in the way. known variously as armillae, spatalia, spinther, brachiale, ттержартпа were an exceptionally zr-a-nent in the Roman period. They were given to citizens, together with silver torques as a sign of r oreign soldiers were presented with the golden torques torquibus aureis, as part of the tradition of ^ One of the myths of its beginnings is connected with torquatus Maniluis who took the golden torque arrior, killed in single combat, hence his sobriquet Tortquatus. ssue connected with the history of jewelry from Europe from the first century to the beginning of the .ve can speak of a separate phenomena, referred to as Roman jewelry. Monuments of the period 'arity, together with technical similarity with Greek and Etruscan jewelry, the outcome of a synthesis ~aritions. These quality examples come from the so called Feurstengraben. r :~e monuments, regardless that they were made gold, show a decline in comparison with earlier The reasons are evident from finds from Pompey and Herculanum, where it is clear that in the . A.D. a considerable part of the population had gold ornaments. Regardless of the differences in sanding, ornaments from Pompeius and Herculanum are stylistically and typologically homogenous. Te differences between Roman and Greek, respectively Etruscan ornaments should not be sought on _ rai of social basis, rather in other fields and norms accepted in art. r-oerial jewelry comes from specific complexes of Pompey and Herculanum, whose monuments are for the remaining parts of the Empire. This style is known as the Italic-Roman style, and is not limited ewelry was made everywhere, particularly in the cultural circle, which had offered and developed

•e.velry has not been subject to quick changes in fashion. Series of forms, typical for the First century ; known from the Second century A.D. New phenomena for the early Second century are above all a; necklaces, in medallions or belts, a fashion which reached its height in the Third century. Not much surfaces in Roman jewelry disappear. Through repousse technique, grooving of surfaces hemstitched "58 surfaces are enriched by new forms. Coloured stones were used to a great extent, n the Balkans throughout the First to the Third century generally followed the trends of the remaining 3~1ories of the Empire. Two trends come out, based on various traditions. The main characteristic induction and conservative use of of some earlier shapes and ornamentation techniques. Intensity is low as there was no such tradition in the pre-Roman period and the main traditions of Roman ~ad to be followed. This low intensity came to an end with the opening at Sirmium and Naissus of two smith’s attellier. h inds from the period in the interior of the Balkans are the outcome of the autochtonic traditions of the influence over many years of the Greek world. I.Popovic has classified them into two lines of 117 “horizons”. The first is connected with the northeastern regions of Moesia Superior, where a strong came from Dacia. In their chronology they belong to the last decades of the 1st century A. D. are repre the treasures of Tekia and Bara. The jewelry from these finds are similar to the last phase of the so cai ec treasures. The style developed under the additional influence of the Greek cultural circle. Above all from sea colonies. The clearest characteristic here is the so called “Herakles’ knot”. The second line demonstrates to a greater extent the main lines of material culture of the Romar in the Balkans during the first centuries of the Roman period and is represented by separate hoards, containing coins. Closed complexes from this area have been established above all in the inner Balkan- region, namely the hoard from Byala Reka, in western Serbia, where the last coin is dated 182 A.D. and Gorni Vakuf, West of the Drina river, Nova Bozhurna along the upper reaches of the Morava river, Y Smederevo, Supska Dvorska, Yanya, along the upper reaches of the Drina, with coins of Emperor hidden in connection with raids of the Quadi and Jatsigae, Atel-Vitrou in Romania, with the last coin of E Gordianus, dated 242. These hoards and several others in the Bulgarian lands from a horizon betwee^ of the 2nd century and the mid third century. Characteristic here are ornaments, most of which occur th the entire Empire. Their surface is granulated and with filigree ornaments and imitations of these techniques of psudo-g“ ornamentation and pseudo-filigree, applied here obviously under Greek unfluence. Roman jewelry from the eastern part of the Balkan peninsula, namely the provinces of Moesia anc followed these fashionable trends. Both artistic trends - the Italic and the Roman one on the one hand Hellenistic one are represented here, as these lands were open to the remaining parts of the Roman E the migration of ethnic groups, both from its western and eastern territories. The variety in the populaticr Balkan provinces also determined the variety in forms of jewelry. Many luxury goods were made here, objects made of gold and silver, together with crude specimens, which point to goldsmiths, not familiar tradition and lacking skills. Ornamentation found in hoards, together with those found in necropolises of settlements urban c_ or random finds reflect the main tendencies in the development of jewelry as a whole and in particular the development of the art of goldsmiths in the Roman period. The characteristics of the ornaments, i.e. the abstract geometric shapes such as spheres, semispheres, teratological motifs (snakes and dolphins), the introduction of polychrome ornamentation, obtained from the incrustation of precious stones, glass, ena at the expense of the natural contrast between ornaments. The monuments from the Balkan territories of the Roman Empire represent typical provincial ar. trends in jewelry of the period emerge to an equal extent. The differences in used techniques and ornamw; also shows differences in the skill of the master goldsmith and the tradition of the production centres. Tbs percentage of gold ornaments should be noted, reflecting on another tendency of possession of precious m among wider circles of the population. Eastern influences in the striving to possess more impressive through precious stones is also found here. The issue of goldsmith's ateliers naturally stems from the undoubted local origins of most of the Direct localization of centres of ateliers is difficult owing to the absence of publications of the material, co with their production - namely moulds, matrixes, or semi-manufactured material. Most researchers cons great number of jewelry at Ratiaria as a sign of the existence of a considerable functioning jeweler’s atelie- A supposed atelier at Montana, where the only inscription mentioning the processing of silver comes, p o i~ link with this region. ЛУКСОЗНА КЕРАМИКА - ИМПОРТ И МЕСТНО ПРОИЗВОДСТВО ОТ ТРАКИЯ И МИЗИЯ ПРЕЗ I - III В. СЛ. ХР.

•Александра Димитрова-Милчева

4?самиката е широко обхватно понятие. То включва различни групи керамични продукти: тухли, ци. водопроводни тръби, свързани със строителството, съдове за кухненска употреба и култови т , трапезни изделия (terra sigillata), теракота, лампи и др., известни от многобройни находки от »1 Мизия. ■сеамиката е част от бита на всички социални групи и отразява най-непосредствено промените *:е-:идневния живот на хората. Тъкмо поради това тя е най-масовият материал от археологическите * предлагащ богата информация не само за начина на живот, но и за характера на керамичното :дство, за развитието на формите и тяхното предназначение, за технологичните процеси и -зацията на нейното разпространение. ISwa sigillata, в по-широк смисъл художествената керамика, е специализиран дял на керамичното аство от елинистическата и римската епоха. Тя се развива на базата на елинистически прототипи, .terra sigillata” се среща и до по-късно време, макар и по-рядко (Comfort 1940, 1295 -1352). елинистическата епоха в Ориента и силно гьрцизираните райони се разпространява керамика фирнис и много семпла релефна украса, която ще видим в пълното й развитие и прелест при гга керамика. Тази керамика се нарича елинистическа или римско ориенталска. Специалистът я определя като източна сигилата и я детайлира в три основни групи А. В. С. (Kenyon 1957), а us я нарича ESC Presigillata (по Paturzo 1996, p. 59).

НА КЕРАМИКА С ИЗТОЧЕН ПРОИЗХОД оафската близост и традиционните връзки с Гърция и Източното Средиземноморие са фактори и многовековно значение за днешните български земи. След утвърждаването на римското ко господство (образуването на Мизия през 12 г. сл. Хр. и Тракия през 45 г.) източният импорт хите земьз не намалява. Макар че вносът от западните римски провинции все по-успешно -^а местния пазар, той не е могъл да измести малоазийските стоки. Това се дължало както на ■олитически и икономически контакти от предходните епохи, така и на големия брой преселници ins ^-зия и Сирия, особено по времето на Антонините, когато започва голямата урбанизация по тези ipekov, Taceva 1973, 61, 101). След стихване на острите политически борби в Рим и относителен император Август (27 г. пр. Хр. -14 г. сл. Хр.) настъпва оживление в търговията между градовете toec.-3-понтийския ареал, вътрешността на Тракия и центровете с високо развито керамично р г ~|~тво на т. нар. „източна” сигилата - Ефес, Пергам, Книдос, Смирна. ■и* :~асителни разкопки на некропола на Одесос (Одесус, Варна) в две погребения на лекари са Iw * i£a кратера и един скифос от ранно-императорската епоха с релефна украса. Според цвета на • лаковото покритие се определят като внос от Смирна (Измир) (Тончева 1961, 32 - 33). Тези н и изделия на малоазийската художествена керамика са единствени засега от България. ^ то море, източно средиземноморска керамика ~анспортирана и по долния Дунав. В Нове при Лимум (Белене), Ескус (с. Гиген, обл. Плевен) «аоамика (ESA) е известна още от началото на 1 в. ЦрМднчев 1976, 118 - 122). Към 17% от откритата в Нове "ои разкопките на трибунските жилища (в пасажа itribunorum - яма I, II) се определя като източна от I'-a Тиберий (14 - 37) - Клавдий (41 - 54) до флавиите Н|1 "--‘чева 2002, 63). Някои съдове като форма, цвят шъ и черен фирнис от I в. сл. Хр. са открити само обр. 1). Такава е плоската паница с дебели стени * гъб. прорязан с дълбок жлеб. На дъното пръстен -с^дно фин щрих. Черният фирнис покрива изцяло ■ (Fischteller) без външната страна на дъното, Ь с -е ESB II от Пергам от края на I - началото на II в. ■ р - i:-iitm ann, 1988, Kat. 279). Две други паници Drag Вот гоанжево кафява глина, покрити с тънък пласт Обр. 1. Паница с черен фирнис о т Novae l^fc-:vepHO нанесена ангоба от разредена глина с Fig. 1 Bowl with black varnish

119 оранжево кафяв цвят, са времето на Тиберий - I (обр. 2). Едната от тя> двуредов печат на гръцки името на грънчаря KECY, из с продукцията си в Из Средиземноморие (М* Генчева 1991, 24 - 35) (обр Димум е открита купичка с на дъното във форма на (Mitova-Dzonova 1994, 47 - 63 4, 5, 6). Дъно на съдче с часл двуредов печат е открит форума на Ескус. Г. Каба*- допълва и разчита като ERVH О б р. 2 . Паница Drag 18/31 с оранжевокафяв цвят, прорязана от дълбок ERMHC по аналогия на жлеб от външната страна запазен печат от Херсоне: F ig . 2 . Bowl Drag 1 8 /3 1 , organe-brown, incised by a deep groove on the external основа на находки от side Ефес, Коринт, Стоби се заключението, че този гръ-ч работил през първата пот на I в. сл. Хр. (Кабакчиева 2000, c. 583 c лит.). Източноримската сигилата от късната античност е имала значително присъствие в Одесус, Дуросторум (Силистра), Марцианопол (Девня, обл. Варна), Ятрус (с. Кривина, обл. Русе), Нове (Минчев 1976, 118 - 122). Една нова находка от 2007 г. от разкопките на античния и ранновизантийски град Августе (Augustae) при с. Хърлец, обл. Враца, показва О б р . 3 . Паница с името на грънчаря KECY най-западната точка на нейното F ig . 3 . Bowl with the name of the potter KECY проникване в провинция Долна Мизия (Д. Здравкова, Отчет за археологическите открития). Керамиката, известна като ESC или „Чандарли” по името на единствения разкрит керамичен недалеч от Пергам (Loeschke 1912. 374-407; Hayes 1972, 2-12 елит.; Ders. 1985, 9 - 78), е била разпрос почти в цяла Тракия и особено в големите градски центрове Филипопол (Пловдив), Августа Траяна Загора), Деултум (с. Дебелт, обл. Бургас), Кабиле (с. Кабиле, обл. Ямбол), Сердика (София) и др спасителни разкопки на жилищен квартал от римската епоха в центъра на Пловдив се попада на орип<- находка от цели и фрагментирани червено-лакови купи тип 4 и 5 по Hayes от втората половина на ! Хр. (Hayes 1972, 316 - 321). Купите са с характерния ESC вариращ цвят на глината от светлорозов' до охрово кафяво и леко гланцово покритие (Ботушарова 1956, 111 - 114). Тези качества са присъщ»' г купичките от римския некропол около гара Свиленград (Велков 1937, 156 - 166). Близостта и дире контакти с производителите, елегантните и практични форми налагат тази керамика за дълъг nepi време във вътрешно-бапканските земи и Черноморието (Kabakcieva 2000, 313-318). В Тракия и Черноморския ареал тази близост намира отражение в производството на червенола* керамика, силно повлияно от източно-римската сигилата. Имитирайки всички основни форми, — налага на местните пазари (Kabakcieva 1987, 481, 493; Dies. 1992, 497 - 505). Находките от Филипопол показват голямо разнообразие от луксозни керамични изделия от Изт Средиземноморие, което вероятно се дължи на пъстрия етнически състав и покупателни възможност < населението. Няколко фрагмента от паници с дебели стени и кафявочервен лак са с релефна апликирана или излети в калъп. Нанесена е от вътрешната страна на съдовете. Най-често това са и зо б р а ж е ^ глава на Медуза, гроздове с лозови листа и др. (обр. 7). Върху широкия ръб на устието преминава орнамент. Съдове с подобен цвят на глината и релефна украса са намерени в Пергам от Август!

120 E de Luca 2000, 129 - 146). В Пловдив гигилата е откривана на различни .Стоматология”, форум „Север”, ул. Райчо”, Инв. № НСП II, 252; II-420; обнародвана), до Източната порта va 2004, р. 104). но малоазийски произход имат глгге от две чаши с дебели стени и ..чраса с изображения на божества : -сества (Нептун, Пан) с култово *^ение. Изработени са в калъп, са на форум „Север” (Инв. № НСФ -<= ул. „Раковски” (Инв. № НСФ II-556) зани). г< оригиналните находки с релефна украса са :.'нофарой”. От Тракия са известни само два I з Долна Мизия не са откривани. Първият от 1*-айна находка от Пловдив (Милчева 2004, 128 8)., а вторият е открит при изкопи за основи в Кюстендил (Иванов 1960, 226 - 228, обр. 26 ~=зи стилово и функционално обособена група с известни варианти ■+*1 гърнета (кани), ^.’форискоси (Hausmann - 273). Ойнофарой от вт цилиндрична форма т-ени, плоско дъно, тясно канелирани дръжки рамене, украсени езичест орнамент, изображения почти -'мат митологически Обр. 4, 5, 6. Източна керамика от Dimum (Белене) гакхически сцени, ста- Fig. 4, 5, 6. Eastern pottery from Dimum (Belene) *:ображения, свързани с култа към Дионис, на Хермес c кесия, Асклепий и Хигия, Венера, Марс, Минерва, Аполон и др. в богата рамка »«'знки и гроздове (Bonis 1952, 30 - 32; Salamonson 1979, 117 -137). Тази категория вази се считат разпространени и репродуцирани в различните части на римската империя. Вазата от Пловдив е изработена в калъп от две части. Представени са два варианта на митични сцени „Simplegmata“. Върху съдове на калъп от късноелинистическата епоха от Пергам в една тясна локална група са представени сцени, някои от които са идентични на тези върху филипополската ваза. Специализирани керамични ателиета моделират печати с орнаменти, предназначени за направа на калъпи и апликации, подбрани из областта на приложните изкуства, живо­ писта, торевтиката и др. Г загмент от поднос с апликирана украса от Philippopolis, обект Еротичната тема е широко “Стоматологична клиника” застъпена в гръцкото и римското S~erd of a tray with applied ornamentation fron Philippopolis, the изкуство. Тя присъства в Stomatologichna klinika side стенната живопис, гръцката

121 вазопис, тера сигилата, в малките изделия на художе занаяти - лампи, медалиони, теракоти, накити, геми. За . на релефните ойнофорой се смята гръцкият о-в Книдос открита керамична работилница, в която са намерени лап цилиндрични кани с релефни еротични сцени от Августо&: • Те са еднакви с Неронова изцяло запазена кана от Лу северния залив на Неапол (частно притежание, Menda 37 - 68). Като форма и като тема антиквария тя е най съпоставима с пловдивския ойнофарой. Вазата от Па.~ която е още по-сходна като форма (правилно цилиндричнз езичеста украса на плещите), е с изображение на Аполо* -1 лозови клонки и гроздове. Почитането на това божеся център, прочут с лековитите си минерални бани, не изне

ТЕРА СИГИЛАТА ОТ ЗАПАДНИТЕ ПРОВИНЦИИ Названието terra sigillata няма античен произ модерната керамология го въвежда в края на XIX в. п немски археолог X. Драгендорф (Dragendorff, 1895, 18 - него се дължи и направената типология на terra sigilh кьсно допълнена от новите открития и разширена от през 1904 г., Loeschke, Ritterling, Walters, Curie, Knip Oswald-Pryce. В английската литература е възприет те „самоска” (Samian Ware) (Comfort, ЕАА, VII, 726 - 729: 1966, 33 - 36). Първоначално под това название се цялата керамична продукция с релефна украса, terra означава трапезна керамика от късно елинистичес-г? римската епоха от фина пречистена и силно изпечена че оранжева глина и червено-оранжево покритие с раз О б р . 8 . Ойнофорой от Philippopolis (Пловдив) степен на блясък (понякога черен фирнис). В тази F ig . 8 . Oiniphoroi from Philippopolis (present специализирана луксозна керамика се включват не day Plovdiv) релефни съдове, но и гладки. Terra sigillata бива итал* галска, испанска, африканска, панонска, мизийска. Какт; посочено, много типове с червена повърхност се произЕ в малоазийските производствени центрове, Пергам, Ефес, о-в Книдос още в края на елинистич епоха, но своя специфичен характер получава през римската епоха. В Италия terra sigillata се между 50-те - 30-те години на I в. пр. Хр. (Comfort 1940, k. 1296 и сл.; Ders. 1973, 803 - 835). Тя i кратери, купи, чинии, чаши, мортарии и др. Някои форми, изработени на грънчарско колело, с врязана, щемпелувана или изпълнена в барботинна техника украса, се определят като прости, форми, богато украсени, са правени в калъп с помощта на грънчарско колело. От вътрешната стр; калъпа са нанесени с щемпели желаните декоративни елементи или цели композиции с митолог или жанрови сцени (Охо 1933). С художествената си изработка тази сигилата е изпълнявала por^-i • изискан съд за ядене и достойно е измествала скъпо струващите метални съдове, най-често от ср отговарящи на изискванията на много тесен кръг платежоспособни покупатели. Със специални пс били изработвани единични съдове с култово предназначение (Garbsch, Terra sigillata, 8). Много j украса се използвали рисунки. Въпреки местните и хронологични разлики, terra sigillata украса има i чертите на стандартно фабрично производство, направена с матрица (калъп), като винаги се пс механично, монотонно. В това се състои и коренната разлика с рисуваната керамика от Атика и Г.' Греция (Велика Гърция). Някои от грънчарите са били истински художници с голяма култура и възмох но стандартното производство и техниката на релефните купи са ограничавали прилагането на те» умения и възможности. Въпреки това някои от тях като Germanus, Libertus и др., вместо да п о б ~ наложили се едни и същи мотиви, търсели нови детайли и декоративни стилове. Поради това трудно i да се направи точна граница между художник и занаятчия. Грънчарите били организирани в ког които диктували и строго следели за нормите на керамичното производство. Като правило изграждането на грънчарските пещи и производството ставало извън жилии квартали. Изборът на производствения център зависел от наличието на вода и подходяща глина в близ до гори за доставяне на гориво, удобни водни и сухоземни пътища за транспортиране на керамик продукция. Почти без изключение сигилатата е изпичана в пещи с индиректно разпалване на оксидиращия on при което се получавало равномерно гланцово червено покритие.

122 е съдове били формувани на грънчарско колело със свободна ръка. С допълнителни помощни и по избор на грънчаря съдът бил украсяван с шаблонни апликации и отново поставян на зо колело до окончателното изпичане и полиране на съда. На дъното, от вътрешната му страна и и хчателното му завършване и изпичане, била поставяна марката на производителя-грънчар. :тването на релефно украсените съдове в калъпи имало съвсем друг характер. То е било със строго разделение на труда, специализирани и по-квалифицирани дейности. Направата на : някаква релефна украса била свързана със следните дейности: най-напред в специализирани х извършвала подготовката на голям репертоар от модели с изображения на отделни фигури евджни композиции с митологически или жанрови сцени за украса на калъпа. Преди изпичането оформен като купа, във влажната още глина грънчарят нанасял негативната украса от злно подбраните мостри, направени от дърво, метал или глина. След това калъпът се поставял -кото колело и се облепвал от вътрешната страна с влажна глина, която при движението на то колело запълвала вдлъбнатите декоративни полета. Когато глиненото тесто било достатъчно вият съд се изваждал с помощта на отвора, оставен на дъното на калъпа (Димитрова 1961, 27 което майсторът оформял дъното и устието и отново го връщал в пещта за изпичане. Напълно на открито съд се поставял в глинен разтвор, смесен с дървена пепел и отново връщан в зе .'зпичане. От умението на грънчаря да контролира процеса на изпичането и температурния юстигащ 900°, се получавало необходимото качествено гланцово покритие (Dragendorff 1895/ 1~оред Dragendorff високото качество на тера сигилата отразява не само един цветущ период наето на римските художествени занаяти, но всеки фрагмент от нея, открит извън Италия, е за културната история и търговските връзки. Производството на тера сигилата е отражение ките достижения и в най-голяма степен на професионалното майсторство на грънчарите. В ават влиянието на елинистическото грънчарство, преосмислено чрез техническите новости, ~рез римската епоха. С разпространението й били ангажирани специализирани търговци на "egotiatores artis, споменавани в надписи от Кьолн, Аугсбург, Висбаден, Бон и др. (Garbsch, "4а, 14). Едрите търговци изкупували керамичната продукция на място от производителите, ч по възможност най-евтиния воден път или по суша за транспортирането й. Прониквайки в ните части на империята, със своето високо качество и техническо изпълнение тя оказвала ‘—оху развитието на местното художествено грънчарство.

ЙСКА СИГИЛАТА :;-ното сигилатно грънчарство в западната част на Римската империя датира от първата в. сл. Хр. в Средна Италия (Arretium, Arezzo, намиращ се в Тоскана). Аретинското керамично 0 се развива на базата на елинистически прототипи. Първоначално Аретиум е бил център за (на обикновена кухненска керамика. Най-напред местните грънчари произвеждали съдове с но в края на II в. пр. Хр. започнала промяна на черния с червен цвят. Преселници от Изтока в чте на Арецо предали своя опит за получаването на червената глазура. По времето на Август ■оадът се превръща във водещ център за производство на художествена керамика. Тя бива два а и релефна. ‘-жданата в този център керамика е най-голяма по обем и най-интересна в целия римски свят з. сл. Хр. (Stenico 1966). Аретинските майстори предлагат на пазара един във всяко отношение гн продукт: форма, техника, естетика, организация на производството и разпространение, от император Август продължителен мир „Pax Augusta“ създава благоприятни условия за и~сс.'зводство и разпространение (Dragendorff 1898, 109). Радикалната цветова промяна довела и з изграждането на пещите и формата на съдовете. Първоначално се правили съдове с гладки 9). По-късно, с овладяването на новото производство, започнало изработването на релефно сьаове в калъпи с помощта на шаблони, свързани в сложни фигурални композиции (Охе 1933) (обр. тавело възможно изработването на серии от идентични съдове и условия за индустриализация 1-твото. Украсата е разположена върху централната част на съда, но тя никога не е рисувана. ~е мотиви, заимствани от елинистически прототипи, се отличават с голямо разнообразие и |®соми. Застъпени са изображения на богове, жанрови и бакхусови сцени, музиканти, еротични 1 декоративни, растителни мотиви. Използването на калъпи било новост за римското но познато на гърците, които през III - II в. пр. Хр. са фабрикували в калъпи „мегарски” технология значително поевтинявала производството. То било свързано с многобройни -■-и операции - подбор и изработване на модели, формуване на калъпа, украса, лакиране, •Comfort 1940, 1295). Тази изящна по своите форми и украса керамика съпътствала римската =къде в далечните й походи и понякога е веществено свидетелство за присъствието й на 0 Там, където легионите и помощните войски отсядали за продължително време, се появявали "леми грънчарски фирми със собствена марка и художествен стил. Известни са работилници

123 S c rv lc * X

S«rvic« Ц

— )

4 J Or4f. 27 Or**. 24/25 M*u«rn 13

Strylcc T V

RirttrliM 9 H *lf« r« 16 Orif. 17 •

Обр. 9. Гладки форми аретинска сигилата Fig. 9. Smooth shapes of Aretium (Arezzo) sigilata (after Lamboglia)

124 Обр. 10. Релефна аретинска керамика F ig . 10. Aretium (Arezzo) Relief pottery (after Lamboglia) по долината на p (p. По) в Северна Кремона, Равена, които произве предимно гладки с апликирана украсг изпълнени в ба\ техника (Gabler 1964 Ders. 1973, 3 - 44; - Scheffenegger 199С - 426; Охо - Comfor съобщават имената Обр. 11а. Аретинска сигилатна форма Consp. 20 (фото Р. Станева) керамични произво, Fig. 11 а. Aretian sigilata shapes Consp. 20 (Photo R. Staneva) Арецо, но изглежда * брой е бил несравн голям. Между най-из фабриканти през пое. четвърт на I в. пр. Хр. и първата четвърт на I в. сл. Хр. е М. Perennius. С неговото име се свързва продукция релефна сигилата около 30 - 25 г. пр. Хр. Декорацията била създадена под силното влияние на златните и сребърните релефни съдове с големи митологически сцени, допълнени с растителни и животински изображения (Paturzo 1996, 71 - 79). След него с голяма известност се ползвали М. Perennius Bargates, М. Perennius Crescens, вероятно от същата фамилия, Rasinius, Atteus, Gellius (пак там 159 - 168; Охо - Comfort 1968). Въведената практика грънчарите да подпечатват съдовете със собствената си фабрична марка спомага за установяване ареала на тяхната огромна продукция. Atteus и Rasinius създали филиали в Пиза и Лион. Обр. 11 Ь. Печат върху паницата на грънчар* . През периода на ранната империя тера BOV. GEN о т Novae при Свищов (о т образ 11 a) (if сигилата се явява керамичната група с най-голямо Станева) значение в системата на римската провинциална Fig. 11b. Seal on plate o f the potter G. BOV. GEN from археология със съществено значение в (present day Svlshtov) (Photo R. Staneva) стопанската история на Римската империя (Kellner 1982, 3 - 6). М. Ростовцев определя сигилатното производство като „kapitalistic mass Production” (Rostovzeff 1957). Продуктите на итапийската сигилата от Мизия (по-късно Долна Мизия) от военните лагерни и край лагерни селища произхо: аретински и североиталийски (падански)ателиета. Експортът от към Долния започнал при Ти - Кпавдий, за да дс своята кулминация династията на флг с изключително форми. Само няк фрагмента могат се датират в августово-тибериез време (Kabakcieva 107 - 109, Abb. 9.4.5 и 10.5). Итапийската фирнисова и рел сигилата не е известье Обр. 11c. Паница Consp. 4 c печат на Mannelus о т Novae (фото P. Станева) провинцията. Ограну Fig. 11c. Plate Consp. 4 with a seal of Manneius from Novae (Photo R. Staneva) е броят на сигилат

126 гаоботинна техника. 'е отразяват най- - етапи на романизация м>исторически връзки Като количество материал малко повече от '20 фрагмента с най- -аходки от последните (не обнародвани) ило от осем находища толовината от тях са ;ки произход). Най- броят на находките от г;кус. Към най-ранните Обр. 11 d. Паница Consp. 21 с печат Secundus о т некропола на Смочан, za се отнесе фрагмент област Ловеч, с печат SECVNDVS (фото М. Филипов) Consp. 20 аретински Fig. 11 d. Plate Consp. 21 with a seal Secundus from the necropolis of Smochan, от времето на Lovech region (Photo M. Philipov) 14-37). Магдапенсберг и ~ази фирма е датирана между 40 и 15 г. пр. Хр. Обстоятелството, че Ескус става постоянен лагер на к х н с к и легион след 9 г. сл. Хр. (Иванов 1999, 87 - 88) не дава основание за датировка в пред тибериево В I точти еднакъв брой са представени форми Consp. 20 и 34, според типологията на итапийската възприета от 1990 г. (Conspectus 1990) (обр. 11 а, в, с, d; 12). Новите находки от разкопките в I-* Ескус не променят картината на керамичния импорт след обнародването на тера сигилата от Мкзия. Вносни паници (Platten) и чинии с апликирана украса са добре представена форма сред материал. Развитието на тази форма (Consp. 20) се вмества в периода от августово до късно зреме (Consp. 82). Качествените показатели, форма, големина, моделни апликации са присъщи ата сигилата от тибериево-клавдиево време (Dimitrova-Milceva 2000, Taf.1). Паници с гладък или ипиран отвесен ръб (Consp. 20) са най-разпространената форма през тибериево-клавдиево ш зсзбено след 35 г. сл. Хр. (Consp. 39 - 43). Тази форма не търпи голямо вътрешно развитие и е една ж с-,гге големи групи итапийска керамика, която според Денеш Габлер достига до 80-те години на I I t 3abler 1987,174 - 175). Но след разкопките на „Мюлекер” в Карнунтум (Бад-Дойч Алтенбург) стана -е апликираната итапийска сигилата продължава да бъде в употреба и след тази дата (Zabehlicky 1) Продукти от аретински и падански работилници са известни от Нове, Ескус, Монтана, Августус, t ^а-^ирия, Смочан (обл. Ловеч). Най-голям брой находки произхождат от легионния гарнизон Нове, се дължи на по-продължителните разкопки там. мизийския материал форма Consp. 34 в количествено отношение е представена близко до . Ш Една трета от купичките са с качествата на аретинската керамика. Датират се около 30 г. сл. Хр. (Tomasevic 1979, 21), но като форма се запазват и през II в. сл. Хр. (Drack 1945, Taf. VII, 1). Почти без изключение купичките от Мизия имат апликирана украса, която не се отличава с особено разнообразие. Едни и същи моделни типове се срещат върху паници и купички: спирали, различни видове маски, розети, гирлянди (обр. 13). Моделните апликации върху итапийската сигилата от Мизия показват много тясна връзка с продукцията на Л. Гелиус и нему съвременни майстори L.M.V., C.T.S., Q.S.P., F.E.S.C.T., между които има тесни производствени връзки. Качествените показатели на глината, употребата на едни и същи многократно и повтарящи се апликации, са аргумент за мястото на този вид луксозни съдове в керамичния импорт на провинцията, особено активен през третата четвърт UO I р 0П Yrj В к *2. Дъно на форма Consp. 34 с печат на Gellius ' о т Novae Сигилатите с имената на грънчарите дават Jfc* Ease of a vessel Consp.34 with a seal of Gellius сигурна информация за търговските връзки на провинцията с аретинските и североиталийските

127 ателиета. Те са на кантите G. Bov(ius) Gellius, A. Manneius b), M. Perennius Felicio и Secundus (c d), C. Bov(ius) Gent (c е търгувал главно 5 Италия (Oxe - Comfcr дунавските провинш'/ е известен преди от Нове. L. Gellius е най-крупните из- на terra sigillata = империя между 10 .• Хр. (Schindler Scl" 1977, p. 335; Oxe - 1968, p. 206). Пъс се установява в късно в Северна е най-големият вк италийска луксозна в провинция Мизия сг 1 на по-късната му Броят на находките : печат вече е 19, но на глината и апликации показ керамиката, пр от неговите грън^ много повече. Нг броят на печатите с и Ескус (4). Печати~е на стъпало или въе лунула са както върп така и върху купички Manneius, in planta; 34) работел в тясна i Гелиус и Алипиус г тибериевото упраал - Comfort 946). Дват= разкрити при разкс М. Perennius Cresce*s 33), открит в А- принадлежи на О б р. 13. Фрагменти о т италийска сигилата Consp. 20 и 34 на аретинските (рисунка Й. Русева) чиято дейност F ig . 13. Sherd of Italic sigilata Consp. 20 and 34 (Drawing Y. Russeva) управлението на - Кпавдий (Stenico *: Не се знае къде грънчарниците на Felicio. Кабакчиева допуска, че той е работил в Северна Италия (Kabakcie.; лит.). През 1998 г. на агората на Никополис ад Иструм е била открита паница с печат Felicio (р Владкова-Байчева). Secundus е североиталийски майстор от първата половина на I в. сл. Хр. гроб 783, 8.9.). Печатът е върху паница Consp. 21, открита в некропола до с. Смочан, Ловеше: се и за печат от същото място на Albani(us) (Китов, Павлов 1985, с. 91). Специфичната със своята украса, изпълнена в барботинна техника, импортна фина кер представена сред мизийския материал. Нейното производство е концентрирано в Арецо и i през Флавиевата епоха до първата половина на II в. сл. Хр. Най-разпространените декоратив са гроздове и лилии, по-рядко гирлянди, спирали и др. Много рядко е снабдена с печат на Разпространена е най-вече в Горна Италия и Дунавските провинции (Consp. 39 - 45). ят в Нове много добре кратерискос с изящни с украса от гирлянди, по р к —ината се числи към по-редките и продукти от втората половина Хр. Consp. 52.2.1. (обр. 14) “"-\1il6eva 2000, 39, 40). Намерен ■ ica^.'ebзнт от подобен кратерискос, зероятно са от един и същи i t - :зрвиз. Чашки със стилизирана ма и гроздовидна украса са :амо в Нове и Ескус. Смята се, че звеждани в североиталийските ателиета, като не се изключва ■ М в о с т тта а това да са грънчарниците ■*с~;оа с инициали Q.S.P. (Gabler

М ИМ ИКА ОТ ГАЛИЯ средата на I в. сл. Хр. то производство в Южна ■ повече се налага със своите О б р. 14. Кратерискос с барботинна украса о т Novae (фото Р. и качество и започнало да Станева) •ггапийската сигилата (обр. 15). F ig . 1 4 . Krateriskos with barbotino ornamentation from Novae (Photo R. йените керамични центрове Staneva) •esenque, Banassac и Momtane Галия успешно измествали *г-^и й с ка та керамика от западните пазари, а в дунавските провинции те били основни снабдители поделения и крайлагерните селища. ■емият керамичен център не само в Галия, но и в цялата империя се намирал в La Graufesenque. а сигилатна продукция в този център датира от последните две десетилетия на I в. пр. Хр., чатото изключително продуктивно производство обхваща периода между 20 и 120 г. сл. Хр. ята установяват имената на повече от 450 грънчарски фирми (La Graufesenque, 1987, p. 18). на La Graufesenque, която първоначално копирала аретински модели, се отличава с много вкус, голямо разнообразие на художествени мотиви и стилова обособеност. Изчезват сложните епически и митологически сюжети от аретинските вази, но се запазват изображенията на божества. Репертоарът се попълва с ловни сцени, храсти, маски, богове, диви зверове и домашни животни - повече от 2000 мотива, организирани в 11 схеми (Vernhet 1986, р. 16, 103, Fig. 1 - 5). Този център оказва много силно влияние върху керамичното производство на другите центрове в Галия. О б р. 15. Южногалска релефна и гладка сигилата (Foto - Ostermayer) ~tg. 15. Sigilata from south Gaul and smooth sigilata (Foto - Ostermayer) Причина за голе­ мия напредък на

129 грънчарското производство c индустриални били изключително благоприятните природни да в района на La Graufesenque и високата сте организираност. Цялата производствена верига строго организирана, с ясно разграничени между отделните собственици и изпълнители, технологични дейности, от най-ниско квалифиь. до високо специализираните, били ясно регламен Всички технологични изисквания и дейност подготовката и зареждането на пещите били от на специални глинени табла: име на грънчаря, дан температурния режим, за количеството, вида, и размерите на керамичната продукция, гаран високото качество на произвежданата кер при изключително жестоки изисквания от сгра-; изпълнителите. Обр. 16. Дъно на паница Drag 18/31 с печат Първоначално била произвеждана кераи на южногалския майстор Notus о т Novae (фото Р. по техника и декорация, еднаква с аретинска Станева) грънчари, преселили се в Галия. Висококвалифиь Fig. 16. Base of plate Drag 18/31 with a seal of the специалисти, те допринесли за бързото усвояЕ potter from southern Gaul Notus from Novae (Photo Ft. технологичните новости. Глината била висококаче Staneva) като аретинската, но фирнисът кафяво червен, бл без изтънчеността на итапийската сигилата. В време се прилагала т. нар. барботинна техника. Заслуга на галските грънчари е създаването нг гладки керамични форми Drag 35 и 36, Curie 11 и Ritt. 12 през 60-те - 70-те години на I в. сл. Хр. и за рея съдове Drag 29, 30, 37, Knor 78. Пръв Драгендорф (Dragendorff) прави типология на южногалската кер през 1895 г., но откритията от по-късно я допълват във фундаменталния труд на Dechlette, посе галската керамика от 1904 г. и Hermet през 1934 г. Най-ранната релефна форма Drag 29 се при Тиберий - Кпавдий и се произвеждала до Веспасиан (69 - 79) - Домициан (81 - 96). Отличава елегантната си форма и хубавия си блясък с оранжев оттенък. Едновременно с нея се разпрост цилиндричната Drag 30. През времето на Нерон - Веспасиан се налагат полусферичните купи които постепенно изместват Drag 29 (Vernhet 1986, p. 96). Един от първите производители на per* сигилата бил Germanus. Керамичното производство на La Graufesenque, изразено в милиони бройки, обслужвало огромни- 1 на Римската империя. Освен европейските провинции, южногалската керамика се търгувала от Ба крайбрежие до Северна Африка и от Източното Средиземноморие до Индия (Vernhet 1986, р. 41). До раннофлавиево време в провинция Мизия преобладава аретинската и северноиталийската п сигилата, докато през втората половина на века съотношението се променя в полза на южногат сигилата в цялата погранична зона по десния бряг на Долния Дунав от Рациария до Дуросторум. находките с печат най-ранното проникване на южногапска сигилата е по времето на император КлаЕ - 54 г.). Открити са основните гладки форми, произвеждани в La Graufesenque Drag 24/25, 27, 18/31, 35/36, 42, 43, Hofheim 1, 2, 3, 4, Ritt. 12, Curie 11. Пример на ранногалско проникване е купичката Drag 24/25 от Лом и произхождащата от Нове форма Drag 27 с марката на фабриканта OFAMAN (Amandus) от времето на Кпавдий (Os­ wald,Ргусе 1966, PI. XLIX, 11; Bemont, Bourgeois 1986, p. 279). Малко по-късна, но със Обр. 17. Купа с хоризонтална яка (Kragenschussel) Hitt. 12 о т Novae същата форма, е купичката (фото Р. Станева) от Нове с марката на Paulus, Fig. 17. Bowl with a horizontal rim (Kragenschussel) Ritt 12 from Novae работил в La Graufesenque и (Photo R. Staneva)

130 '--ерес представлява още един печат върху съд със същата форма от Рациария с печат на Flavius (OFFGER) от къснофлавиево време (Bemont/Bourgeois 1986, р. 284). Сред ранната импортна е форма Hofheim 2 от Августе. ~е Drag 18/31 са слабо представени. Върху дъно на паница от Нове се чете добре запазен

Обр. 18. Южногалска релефна сигилата о т Novae и Oescus (рисунка Й. Русева) Fig. 18. Relief sigillata from South Caul from Novae and Oescus (Drawing Y. Russeva) 131 печат на грънчаря ' търгувал със своя прс-. от Северна Африка басейна на Сред»-•' Долния Дунав (обр. 15 е имал работилници * Graufesenque по вреие Нерон (54 - 68) - Been - 79) (Dimitrova-Milceva 49 и там цит. литера- . същото време е пани Ескус с печат на Viri s южно галски майстор Купичките Drag с барботинна украса|| добре позната находки от Августе Нове, Дуросторум. производство запо<-5£ Обр. 19. Тера сигилата о т грънчарниците в Lezoux, Средна Галия напред в La Graufese i (Praun photo - Kunstverlag, Munchen) по-късно и в останал.'- ?! Fig. 19. Terra sigilata from the pottries at Lezoux (Praun photo - Kunstverlag, Munchen) центрове. Едни от -> срещаните гладки са купите с хоризо (Kragenschiissel), Ritt. 12 (обр. 17) и техният вариант Curie 11 от клавдиево-нероново време. Те са Гг излъскана повърхност с наситено кафявочервен цвят на фирниса. Само от Нове техният брой над почти изцяло запазени и фрагменти. Открити са при разкопки и в Ескус, Алмус, Августе (Dimitro-i. 2000, Taf. 7 и 8). Релефните форми Drag 29, 30, 37, 78 са произвеждани както в Южна, така и в Галия. Форма Drag 29 се явява terminus ante quern за проникването на южногалската релефна провинцията от раннофлавиево - веспасианово време. Засега тя е известна само от Нове. С 30 е засвидетелствана в Августе, Ескус, Сексагинта Приета (Русе), но с най-голям брой в Нове там се свързва с изграждането на втората фаза на дървено-земления лагер около 85 - 89 г. (Ге- с. 24). Най-голям е броят на находките от купи Drag 37, но на нито една от тях, включително ново^ не е запазена марката на грънчаря, която за разлика от гладките сигилати се нанася от въ н ш н и на съда. По стилови белези, декоративен репертоар и изпълнение може да се идентифицира на Germanus, Memorius и Mommo, на Ligitimus, Masclus, Mercato, работили почти по едно и с особена известност при Домициан (обр. 18). Находките от Нове са от същия период и х~ се свързват с първото каменно строителство на scamnum tribunorum. Керамиката от Banassac < южно галска сигилата е позната от повече крайдунавски селища, отколкото тази от Ла Трофе резултат от окончателната организация на долно дунавския лимес. Сред мизийския материаг на Germanus от Ла Трофезанк и Банасак се вмества във времето от Веспасиан (69 - 79) до JT - 138). Германус-продуктите имат съществен дял в южно галския керамичен импорт на пр Находките потвърждават, че „дунавските провинции са били „домашните” райони за релефне съдове от Банасак” (Mees 1995, р.106). В началото на II в. сл. Хр. грънчарите от Централна и Източна Галия усвоили и доразвили про»^ и декорацията на южногалската керамика и трайно заели пазарната ниша в северните провин_/'.< г о л я м о значение и производство бил керамичният център Lezoux (Rogers 1999, I, II). Неговото е свързано с просперитета на Галия през 1 — 2 в.сл.Хр. След едно интензивно начало по в~ император Тиберий, настъпил спад на производството за близо половин век. През втората чею в.сл.Хр. настъпило оживление на производството и търговията с керамика, което продължило дс на III в. (Rogers 1999,13-15). От този период са известни имената на голям брой фабриканти, ме-д Cinnamus, Paternus, Doccalus, lanuarius и др. Cinnamus бил един от най-продуктивните и с на износ на керамика от Централна Галия. Високите й качества, съчетани с богата и разнообразнад я правели предпочитана до най-отдалечените провинции. Работещият по същото време Paternus ~ не само със съдове, но и с калъпи за релефна керамика. Първоначално ателиетата в Лезу се под аретинско влияние, а по времето на Траян на La Graufesenque и долината на Рона. Гладката и със специфичния си декор релефна сигилата била предназначена главно за па Британия и рейнските провинции и по-ограничено в района на Средния и Долния Дунав (обр. 15 Най-ранната керамика от Централна Галия в нашата провинция се датира в Траяново- 132 Обр. 20. Средногалска релефна сигилата о т Novae и Oescus (рисунка Й. Русева) Fig. 20. Relief sigillata from Middle Gaul from Novae and Oescus (Drawing Y. Russeva) време. По-добре са ателиетата от пер Пий (138 - 161) - (161 - 180), най-вече на Cinnamus и него майстори к=~ Advocius, Docalus до средноантониь: (Dimitrova-Milceva 200С ■ 20). Изделията на f познати в Нове и (Mu§eteanu, Elefteres 235). Единствената релефна купа Drag на lustus произхожда Augustae. Той acoL производство с Ра Обр. 21. Релефна форма Drag 37 о т кръга на Paternus В Lezoux о т Novae tucissa, Censurinus. (фото Р. Станева) Британия, негова F ig. 2 1 . Relief form Drag 37 from the Paternus circle at Lezoux, at Novae е достигала до дзе*^ (Photo R. Staneva) (Bjelajac 1990, р. 30) м а 200 г. сл. Хр. Пътят на галска-а минавал през Аквилея, Сисция, по р. Сава и р. Дунав до мизийските земи. Той бил сигуре- щ използван не само за внос на керамика, но и на други луксозни стоки (обр. 21).

КЕРАМИКА ОТ РЕЙНСКАТА ОБЛАСТ И БАСЕЙНА НА СРЕДНИЯ И ДОЛНИЯ ДУНАВ Към средата на II в. сл. Хр. се появили керамичните изделия на големия манифакт^ге- Райнцаберн. Той е най-големият и най-известен производител на гладка и релефна сигилата в провинции на Римската империя през II - III в. сл. Хр. Изключително благоприятните природни у ж превърнали в притегателен център за много грънчари от по-малките работилници в Източна Гали продължавали да работят с донесени от галските си ателиета калъпи, особено от Хайлигенберг (Karnitsch, Ovilava 41 - 46). Начало на сигилатната манифактура се поставя в средата на II в. до 260 - 275 г. от преселилите се майстори Януариус и работещият с него Регинус. Развитието на Райнцаберн като най-голям керамичен център на север от Алпите се дължало и на войската, която допринесла за използването на грънчарското колело за промишлени цели в рейнската област. Като една от най-подвижните социални групи в римското общество, тя била и посредник на културни ценности. Производството и пазарите били там, където имало най-голямо струпване на военни части. Движението на керамичните работилници съпътствало войската, което водело до промяна на формата и украсата, до влошаване на качеството и „провинциализиране” на керамиката. В Райнцаберн имало около 600 грънчарски фирми, които произвеждали гладка и релефна сигилата (Karnitsch, Ovilava 1959, 41 и сл.). Изследването на керамичната индустрия на римския Райнцаберн е тясно свързано с името на Лудовици, който на собствени средства през 1901 г. поставил началото на системни археологически разкопки с изключителна грижа за тяхната Обр. 22 а. ф рагмент о т релефна купа Drag J консервация. Научните резултати на автора от марка Cobnertus о т Ratiaria (фото Р. Станева изследването на стила на отделните ателиета, Fig. 22 a. Sherd from a relief bowl Drag 30 with tre декоративен репертоар и типология са публикувани Cobnertus from Ratiaria (Photo R. Stanevat

134 г - 3.4 a каталози (Garbsch, 5g lata, 60). цяло релефната си- се вписва в периода ~ий-МаркАврелий. Най- Ш , Ла-зееч?** . ' находки произхождат ■е значително по-малко ~ Ескус и спорадично з^-ария, Трансмариска ■ 1- Пауталия и нек- на Аспарухово, Про- в с с форми 30 и 37. Пет * за снабдени с печата сь-^аря: Cobnertus III (обр. 22 a), Arvernicus (Трансмариска), е (Ескус) и Furmus :*сво. Провадийско). •СЙ.-1И сигилати от Ес- =ациария се отнасят «*те райнцабернски Обр. 22 b. Релефна купа Drag 37 о т кръга на Attoni о т Pautalia (Кюстендил) few от кръга на lanuarius, F ig. 22 b. Relief bowl Drag 37 from the circle of the Attoni of Pautalia (present day ^trmus I. Към най-добре Kjustendil)

представените в Долна Мизия фабриканти от последната четвърт на II и началото на III в. се отнасят Comitialis IV, VI, Reginus II, Cirialis VI, Mammilianius, Firmus II, Castus Atilus, Attoni. Две находки от Пауталия (обр. 22 b) (Димитрова-Милчева 2002, 49 - 51) и от Аспарухово, Провадийско, (обр. 22 с) са единствените сигилати

Обр. 22 с. Релефна купа с марка Firmus о т с. Аспарухово до Провадия, обл. Варна) Fig. 22 с. Relief bowl with the stamp Firmus from Aspuhorovo to Provadia, (Varna region)

■м-ия Тракия (Василчин 1996, 1997, 43 - 44) 22 3. 22 c, 22 d). |<*а*ес~ването на центъра на керамичното е~-Г ~з о в района на Долен Рейн в See*- и неговото разширение във ■ в х с и Пфафенхофен търговският i t -te керамичния експорт бил насочен провинции. Рейнска керамика е — Рациария (Арчар) до Трансмариска е- : малко повече от 70 фрагмента гладка бвдазаща релефна сигилата, в повечето оу«айни находки. Сред малкия брой

Ь- 22 d. ф рагмент о т релефна сигилата Drag. У с печат на Comitialis о т Novae Е* Sherd with the seal of the Comitialis from Novae гладки форми интерес представлява фрагмент от дъно на Drag 18/31 или 32, силно изпъкна* запазен печат на фабриканта Melausus (MELAUSUSFE). Неговото име се среща върху пани_> ■ (Pannonia) (Gabler 1976, S. 48, Nr. 210; същият 1989, S. 446) и Горна Мизия (Bjelajac 1990, p. този грънчар е владеел керамичния пазар както в рейнската област, така и в ареала на Cpef Дунав през II в. сл. Хр. Евтиният транспорт по Рейн и Дунав, удобните сухопътни връзки с дунавските провинции i на Райнцаберн първо място на керамичния пазар до разрушаването му около 260 г. с г (Karnitsch, Ovilava, 41). След маркоманските войни около 170 г. предприемачи от Райнцаберн създали и първите работилници на мястото на днешния Вестерндорф на р. Ин в провинция Реция (Raetia). Пръв с най-големи заслуги за грънчарското производство бил Comitialis, преселил се от Райнцабес- на това място се дължал не само на великолепните депа от глина, но и на възможността за сн дунавските провинции с керамика (обр. 23 а, 23 Ь). Първите разкопки датират от началото на XIX в., но едва в средата на XX в. и след това е стилът и декоративният репертоар на отделните майстори (Kiss 1946/48,S. 216 и сл.; Kellner 19~~ Gabler, Kellner 1994,185 - 270). Продукцията на Комициалис се отличава с характерния си „айер я прави лесна за разпознаване. Съпоставени с находките от Панония (Pannonia) и Горна Мизия (Moesia Superior), нашг са значително по-малко, което вероятно се дължи на по-непосредствената им близост до Още по-малък е броят им от Вестерндорф и Пфафенхофен, като по-голямата част от тях са от I полският археолог Б. Рутковски обнародва керамика от Вестерндорф, открита в България. То»': че Ескус, възможно Нове, са били пазарищата, от които тя потегляла към останалите селища и войскови формирования (Rutkowski 1963/64, 47 - 49). От производствените фор във Вестерндорф Комициалис бил с най-силно присъствие на мизийския пазар. Само върху запазен печат с неговото име (обр. 22 d), но много характерният айерщаб улеснява разпозн неговата керамика (Kellner 1981,121 -189). В повече от 15 случая могат да се открият декоративн и стил, характерни за този грънчар, или от съвместната му работа с Еротус (Dimitrova-Milceva . - 20) (обр. 23 а). Керамика на втория по значимост фабрикант във Вестерндорф Хелениус е о т к р ^

Обр. 23 а. Керамика о т Westerndorf (фото Н. Коррегтапп) Fig. 23 a. Pottery from Westerndorf (Photo H. Коррегтапп)

136 Обр. 2 3 Ь. Керамика о т Westerndorf и Pfaffenhofen В Долна Мизия Fig. 23 b. Pottery from Westerndorf and Pfaffenhofen in Moesia Inferior Ескус и Сексагинта Приета. След прекъсването на тъ връзки с Райнцаберн съзл на нов център като Вестео* се разглежда като проя стабилна икономическа обста- конюнктура в дунавските пр (Gabler 1983, 354). Ако тези и-= напълно приложими за про Панония и Горна Мизия, то Мизия ситуацията е по-р Макар и да е предназна лагерите и кастелите по Д лимес,тази керамика няма съг значение в търговията на nj Долна Мизия. Скъпо струваща преносима и трудно достьг Обр. 24. Купа с релефна украса и печат Natalisfec в стила на широкия кръг покупатели, тя Pacatus о т Novae (фото P. Namiota) силната конкуренция на Fig. 24. Bowl with relief ornamentation and seal Natalisfec in the Pacatus style висококачествена фина кер of Novae (Photo P. Namiota) друга страна, зачестилите от на III в. варварски нападения несигурно нейното транспор- В края на I в. сл. Хр. се налага продукцията на един нов център за производство на тера в Панония. Неговата дейност се развива в Аквиниум (Будапеща) и е свързана с имената на Pacatus. Освен релефна керамика форми Drag 30 и 37, в грънчарниците на Pacatus се изработвали и печати за собственото производство и за пазара. Керамиката е с дебели стени и загладена по ег с тъмночервен цвят, имитация на гланц. Особеностите на декоративния репертоар и изпъл: релефните съдове ги характеризират като специфична група тера сигилата (Kuzsinsky 1934. Натрупаният нов материал позволява на Kiss да отдели 73 основни типа и варианти на украса, от сигилатата на Средна Галия и Райнцаберн (Kiss 1938; ders. 1948, 2/6 и сл.). След един добър период в дейността на Пакатус по времето на Траян (98 -117), през втората на II в. започнал упадък на производството. Една единствена купа от Нове форма Drag 37 с червен цвят и червена ангоба може да се панонската керамика (Dimitrova-Milceva 2000,66, № 333 и лит.). Купата е по-плитка и с дебели стени, е с печат Natalisfec. Украсата от листенца и животни е в стила на Пакатус-репертоара. Вероятно Н бил в координация с Пакатус през късния период на неговата дейност (обр. 24). В провинция Гор­ на Мизия освен внос на тера сигилата от галските, рейнските и панонските грън­ чарски фабрики, се създава местно производство на ре­ лефна сигилата със специфичен стил, цвят на глината и покритие. През 30-те години на миналия век се налага мне­ нието, че тя е била произвеждана в Сисция (Siscia), под­ крепяно в продъл­ Обр. 25 а. Керамика о т Горна Мизия жение на десетилетия Fig. 25 a. Pottery from Upper Moesia

138 истите. 70-те години Б. Рутковски на базата на нови находки от калъпи сметна, че производственият център ■ Маргум (дн. Дубровица) (Rutkowski 1968,19 - 23). Д. Габлер от своя страна направи пълна ревизия публикувани находки и категорично ги свърза с Маргум (Gabler 1976, 36 - 37). Неочакваните . на Bjelajac във Виминациум (Костолац) поставиха отново проблема за керамиката от Маргум ~ Без да са открити самите работилници, във Виминациум са намерени голям брой калъпи и фрагменти от съдове. Тя установява, че работилниците в Маргум - Сисция са били снабдявани от Виминациум, който според нея е бил с големи производствени възможности. Анализирайки фрагмента, Биапаяц откри много тясна зависимост между Маргум и Виминациум, изразена в ето на калъпи с идентична украса, доставяна от една и съща работилница. Репертоарът от ни щемпели наброява 290 фигурални изображения в най-непредвидими съчетания, създадени . ние на италийски и галски майстори: човешки и животински изображения, геометрични фигури а Работилниците във Виминациум са снабдявали с калъпи и Маргум. В Сисция не са намерени ггилници, нито керамика (Bjelajac 1990,140 -147, т. 65 - 89). Произвежданата керамика е от втората zo края на II в. сл. Хр. Тя се разпространявала не само в Горна Мизия, но извън нея: районът 1ава и Дунав, Долна Мизия, Панония, особено Дакия. Навярно О. Брукнер има право, когато -е се касае не само за един център, а за мрежа от ателиета, които работят в този стил и техника ~ ’ 981, 26 - 27). В провинция Долна Мизия находки от Виминациум са открити в Мадара, Трезмис, Ескус, Рациария. Макар да била предназначена за лагерите и кастелите по Дунавския лимес, ~/ващ а и мъчно преносима, тера сигилата имала сравнително ограничен пазар в сравнение с Горна Мизия и Дакия. Общият брой на целите и на фрагменти от съдове е не повече от 600. Тя дназначена за една социално ограничена група сред войската и цивилното население. През II, в. тя имала силната конкуренция на местното висококачествено сигилатно производство. От -ана, зачестилите варварски нападения от средата на III в. правели несигурно транспортирането стоки.

□СТЕННА КЕРАМИКА ОТ СЕВЕРНА ИТАЛИЯ И ПАНОНИЯ зтората половина на 1 и началото на II в. сл. Хр. освен тера сигилата на мизийския пазар имала ’вм т. нар. тънкостенна керамика за всекидневна употреба. Тя е представена с малки по размери -ашки) (форма Hofheim 22) и гърненца от глина със сив до мръсно сив или бежовокафяв цвят с елно фина структура. Съдчетата са с много тънки стени, поради което едни от тях се определят ■•зоегкегагтпк“. Правени са в калъпи, като понякога са копирани метални или стъклени съдове. 1ни са в два големи производствени района - Северна Италия с долината на р. По и в Средна Локални работилници, копиращи италийски фабрикати, са открити в Южна Панония - Сирмиум с великолепна продукция от чашки и гърненца с комбинирана украса в барботинна техника и вг -*асечки, нанесени с валяче. Тази керамика прониква в провинция Мизия (Долна Мизия) при л Открити са повече от 150 цели или фрагменти от купички и гърненца със сив и бежовокафяв I -езерна Италия и Южна Панония. лям брой находки са открити в Нове и Ескус, а само по един екземпляр от Августе (Хърлец) иска (Тутракан). Изключително разнообразие на форми и орнаменти показват находките от |шк>го точни паралели от Магдаленсберг (Schindler - Kaudeka 1975) и Емона (Plesnicar- Gee 1972). ■е находки от фина тънкостенна керамика за всекидневна употреба са класифицирани в 12 ■trova-Milceva 2000, 23 - 25). Керамиката от 1-ва до 9-та група произхожда от североиталийските ди. фабрикатите са от фино пречистена глина с различни нюанси на сивия цвят, без лаково Украсата заема цялата повърхност и се състои от коси насечки във винаги различни ти, нанесени с валяче, и флориални мотиви в барботинна техника. Втората група - от 9-та до 13 "анонски продукти от ателиетата в Сирмиум и Емона. Те са с бежовокафяв цвят на глината жълта или оранжевокафява повърхност. Отличават се с подчертан пластичен растителен ктерен за ателиетата в Южна Панония от предфлавиево и флавиево време (Petru 1972, Taf. 33; - Gee 1977, Taf. 1; Brukner 1981, Taf. 55; Premk 1987, 437 - 450) (обр. 25 b).

’ ЗВОДСТВО НА ЛУКСОЗНА КЕРАМИКА В ТРАКИЯ И МИЗИЯ (I - III B.) j^-чното производство в Тракия има своето високо развитие много преди завладяването "ките земи от римляните (Чичикова 2004, 194 - 211). Непосредствената близост с Елада и ите центрове имат първостепенно значение във формирането на художествения вкус и = ^а местното население. В областта на керамичното производство това в най-голяма степен гъдовете за всекидневна употреба, в чиито форми и изпълнение елинистическите и източните za най-силно изразени (Kabakcieva 1987, 481 - 495). След създаването на провинция Мизия и а на градския живот, във формирането на нови критерии и художествени занаяти решаваща

139 Обр. 25 to. Тънкостенна керамика о т Северна Италия и Южна Панония в Мизия/Долна Мизия (фото Р. Ста- Fig. 25 to. Thin walled pottery from Northern Italy and South Pannonia in Moesia Inferior (Photo R. Staneva)

140 йрт римските легиони и помощни г~ационирани по десния бряг на ..-ав. Още с настаняването си те изисквания, съобразени с техния шг -кивот, и претенции, с които е да се съобразява производството, керамичното. Те носели със с» гадове с нови форми и външност, еани от техните функции. Още през четвърт на I в. сл. Хр. в големите -вчтрове, във военните лагери и а на римската армия в провинция пое появила изящната по своята .1 изработка вносна тера сигилата ilceva 2000, №№ 1-91, Taf. 1 - майсторско изпълнение, елегантни колепна украса върху релефните з-осната тера сигилата послужила I за местното грънчарство. Били успешно прилагани техническите : зързани с изработването и украсата е. Калъпи за релефна сигилата и в Нове, Монтана, Луковит (?), Най-ранното доказателство за 1 тоизводство на релефна сигилата лят при разкопки калъп в Нове '984, 243 - 249) за форма Drag 11 Ш з 26 Ь). Украса от големи клонки на жълъди плодове и листенца, » :-;оло устието и дъното, напомнят » гъдове от края на I и началото на II : гг които често пъти били отливани з-ня, прегрупирани при направа на нсе <апъп. Дълбоките гнезда с остри 1 ръбове на щемпелите създават че той почти не е използван, да покаже, че калъпът е внесен моделиран на място, както смятах лно. друг, почти изцяло запазен калъп rag 37 във фонда на Националния -.'-ески музей в София, по данни от «ата книга бил намерен в Луковит 1961,27 - 30). И зработен е от фи на •сьлтокафяв цвят. Отвътре стените Обр. 26 а - Ь. Калъп за релефна сигилата и отливка на и от 18 вида стилизирани листа, калъпа о т Novae (фото Р. Станева) животни, розети и др. в негатив (обр. Fig. 26 а - b. Mould for relief sigillata and casts from Novae (Photo R. ираната вода от поставената Staneva) —,-нена маса се изцеждала през вн»*я за целта кръгъл отвор на дъното. Sa -а устието минава фриз от яйцевиден орнамент - две издължени овули, свързани с камшиче. д з/ерщаб се среща върху ранногалска релефна сигилата. Често се използва от Cirialis, Arvernicus, /ззестни райнцабернски керамици работели по времето на Антонините. Сред пъстротата на -вените мотиви, украсяващи повърхността на съда в т. нар. „свободен стил”, при който няма з подреждането им, се отделя сцената със сърна между клонки и диви плодове, поставена и медалионът, представящ Ерос, забавляващ се с деца. Преди повече от 40 години посочих ззъзка между отделните изображения и декоративния репертоар на La Graufesenque, Banassac, : neinzabern, Pacatus, без обаче да са техни копия. По-късните автори също откриват близко с между нашия калъп и керамиката от Виминациум - Маргум. Някои от изображенията са твърде

141 сходни, но качеството нг щемпели и изпълнение показ на различни майстори. За на Виминациум - Маргум са едрите растителни и животи-:*jh овоидният пояс има други Дори бегло сравнение показза финес в изпълнението на калъп, фигурите са по-изящни до натурата, айерщабът, тсзк характерен елемент, няма сред релефната сигилата център. Ето защо сходството трябва да се търси в общия кз модели и сюжети, в чието пр местните майстори проявява.*: творчество. Непрекъснатото и на центровете за произвол ло до обновяване и огр>< формите, до промяна и опрос първоначалните образци. Вероятно от същата Обр. 27. Калъп за релефна купа, съхранявана в НАИМ-София (фото произхожда фрагмент от к а я Щ Р. Станева) по-различен айерщаб, но Fig. 27. Mould for a relief bowl from the National Archeological Museum, розета, и се датира през II Sofia (Photo R. Staneva) на III в. Монтана е най-запад-о-я със сигурни данни за развитие на местно сигилатно производство. От града произхожда богг~ъ от калъпи за отливане на оброчни плочки на почитаните в района (обр. 28 а - Ь) Артемида и Дионис, Хигия и др., и щемпели за калъпи за съдове с релефна украса (обр. 29). Застъпени са рас

Обр. 28 a. Калъп за оброчна плочка на Дионис о т Montana; Ь. Отливка о т калъпа (фото Р. Станева) Fig. 28 a. Mould for votive tablet of Dionysos from Montana; b. Cast of the mould (Photo R. Staneva)

142 геометрични украси. Печатите (от глина, дърво, кост или метал) са най-съществената част при изработването на калъпа. Тяхната направа изисквала по-голямо майстор­ ство и художествен усет. В случая керамиците от това монтанско ателие сами са изработвали щемпелите, необ­ ходими им за направата на калъпи. Находките показват широк спектър от дейности Обр. 29. Глинени щемпели за релефна керамика о т Montana (фото Р. Станева) извън направата на релефна Fig. 29. Clay stamps for relief pottery from Montana сигилата. Безспорно като мащаби и значение за характеристиката -сто керамично производство са грънчарниците на територията на Никополис ад Иструм, “ щите в Бутово, м. Върбовски ливади край Павликени, Бяла Черква и Хотница, Великотърновска Султов 1979, 14 - 21). Тези работилници, керамичните центрове Виминациум (Горна Мизия), • Микасаса в Дакия създадоха съвършено нова представа за мащабите и качеството на тера = Балканския югоизток. ното производство край Павликени се създава в началото на II в. и продължава до средата на III в. половина на II в. възниква керамичният център в Бутово, който просъществувал до средата на IV време развили активна дейност и грънчарите от Бяла Черква (Султов 1979,14 - 21). ното производство на територията на Никополис ад Иструм почива на многовековна .* -риемственост, чието начало се губи в класическата епоха. — са повече от 90 грънчарски пещи и работилници, цели и над 200 000 фрагмента от съдове, -ариумът на античните грънчари, което позволява да се проследи производственият процес и -ята на труда в грънчарското производство (Natcheva 1987,112- 118). -ачапно пещите и ■е били малки по 'зпрадени от нетраен Разширяването на ~то наложило из- на по-големи по- специализирани за дейности. Разкритите —- зида: кръгли, овални "'—"ни за изпичане на • r -ооителна керамика са полувкопани в • лмат две камери. В 'гмера се разпалвал ^ с з т а на първите два поддържала от един ~ддторни стълба. През "■ скарата преминавал гьздух към горната _«щта, където били 'зтовите съдове за “ оавоъгълните пещи гтожна конструкция. -~е пещи била опната керамика, :_*ите - грубата и = керамика. По- Обр. 30. Типове керамични пещи (по Б. Султов) -аст от съдовете F ig. 30. Types of pottery furnaces (after B. Sultov) -ни на грънчарско

143 Обр. 31. Подноси Form Drag 39 с релефна украса о т грънчарниците в Бутово и Павликени, об/ £ територията на Nicopolis ad Istrum Fig. 31. Trays Form Drag 39 with relief ornamentation from the pottery workshops at Butovo and Pavlikeni in n? Nicolpolis ad Istrum колело и са от типа на червенолаковата керамика (Султов 1977, 31 - 34). Разкритията край Павликени говорят за появата на нов икономически отрасъл, при който едрото земеделие се свързва с манифактурното керамично производство и търговия. След нападението на костобоките керамичното производство постепенно загубило първостепенното си значение. Вторият по значимост център в Бутово дължал просперитета си на изключително благоприятните природни дадености - висококачествена глина и близостта на р. Ломска, около която били разположени грънчарските пещи. По-ограничен характер имало

Х с 32. Релефна украса върху втв -а касероле о т с. Бутово, £ ~-рново (фото Р. Станева) 12. Relief ornamentatioin on the *e -fa casserole from Butovo, Tj t io v o (Photo Ft. Staneva)

:c~= сто в Бяла Черква, а в «е :e произвеждала главно пие керамика (Султов

“ооизводството край pic доминира червено- •:ерамика, а в Бутово Iсигилата. гъ.:даването на местната Обр. 33 а. Отливка на калъпи за релефна керамика о т с. Бутовор обл. освен местните Велико Търново Fig. 33 a. Cast from Mpulds of Pottery from Butovo, Veliko Turnopvo region ■да два фактора играели

съществена роля: източната черве- нофирнисова керамика и прототипи от западната сигилата. Налагането на непознатата за местното производство червенофирнисова технология през втората половина на I и началото на II в. ставало със съдействието на малоазийски преселници грънчари (Kabakcieva 1991). Под влияние на западни импорти се въвело производството на релефна сигилата. Нови за керамичното производство са форми Drag 30, 35, 36 и 39, имитации на метални съдове и подноси. До нас са достигнали детски играчки, теракота с изображения на божества и войни, богато украсени съдове за култова и всекидневна употреба, лампи, модели с изображения на панове, сатири, 33 b. Дълбока купа c барботинна украса във вид на лулички горгони, сложни митологически сюжети, у - Павликени, обл. В. Търново (фото Р. Станева) като напр. митът за Орфей, за Херакъл и х ~еер bowl with barbotino ornamentation in the shape o f small др. Глинените калъпи за оброчни плочки s £*om Pavlikeni, Veliko Turnopvo region (Photo R. Staneva) на Херакъл, Диана, Зевс и Хермес 145 пресъздават иконом типична за вотивните от Тракия (Sultov Характерни за ат&- в Бутово са блюда~ 39, които биват елипсовидни, праьгтЛ (обр. 31). Произвел и дълбоки купи (касв с релефна украса дръжките (обр. 32) (Щ 1972, 21 - 27). Липсва Drag 37. Изображен,- плоски, със силно кз схематизация и стк* на формите. По-л част о моделите с живсп образци имат своя в декоративния ре^ на западни ателиета Райнцаберн, Аквини.» минациум), но изг селективно. Комби-с Обр. 3 4 a - to. Калъп и отливка с изображение на богинята Нике о т Южната керамична работилница в Philippopolis и подборът на фигуп/т^| Fig. 34 a - b. Mould and casting with the image of the deity of Nike from the southern са просто подража- pottery workshop at Phillippopolis създаване на нови мс конструкции, отда ги съществено от протгг В това вероятно ще търсим оригиналността на ателиетата в Бутово и Павликени. Подчертано майсторство и финес отличава керамиката, изпълнена в барботинна техника, пр» формата и орнаментът са в хармонично единство. В различни конструкции са използвани стиг/з орнаменти, заимствани от растителния свят (обр. 33 а, 33 Ь) - шишарковидни люспи, лот бръшлянови клонки, ластари и гроздове. В купичките Drag 35 и 36 може да се търси галско а-* Твърде често барботинната украса на съдовете с по-големи размери или с култово предназна*- съчетана с апликирани маски на сатири, панове, медузи и др., чрез които се подсилвало естет символичното въздействие. За производство на фина керамика в провинция Тракия с най-много данни разполат филипопол (Пловдив). Без да е с мащабите на керамичното производство от района на Ни-: ад Иструм, откритията от последната четвърт на XX и началото на XXI в. в Пловдив показаха съществуването на реномирани ателиета за фина керамика и изключително разнообразие на керамични форми, свързани със всекид­ невния живот и религиозните вярвания на хората. Те били разположени в занаят­ чийските квартали извън крепостнитестени, опасващи от всички страни града, и в самия град. Открити са пещи и работилници за производство на фина, Обр. 35 а. Калъп за медалион с Кибела Артемида; Ь. Калъп за м е д а ш я Я битова и строителна кера­ еротична сцена мика. В работилниците на Fig. 35 a. Mould for a medallion with the image of Cybela Arthemis; b. Moutc frr т. нар. южен занаятчийски medallion with an erotic scene

146 гал били открити калъпи за 5ни и дискове (?) тера . датирани с комплекса от през II - III в. (Мартинова 165; Чернева-Телкиян 2006, Върху частта от калъп с видими от архитектура са запазени печатите с изображение на Нике с палмово клонче и i - о движение, препускаща коне с колесница бига или Сюжетът е унаследен от лческото изкуство и широко занен през римската епоха ~аметниците на миниатюрните торевтиката, каменната живописта, тера сигилата и 1йно изработване на предмети :ожет, посветен на богинята :лмвол на победата, вероятно е с някакъв специален повод - спортни игри, състезания с гладиаторски игри и др. 3* а. 34 Ь). калъпа за медальони с изображение на богинята Обр. 36. Паница с апликиран медальон Ерос, яхнал пантера, о т - Артемида, другият с еротична района на Oescus :а с кръгла форма (обр. 35, 35 а). Fig. 36. Bowl with an applied medallion with Eros, mounting a panther, from ~*1В или негатив, медалионите, the vicinity of Ulpia Oescus ци се с. много богат >*зен репертоар, били широко ни за различни по характер В зависимост от размерите им от тях се правели ритуални сладки или вотивни дарове (Coci§, * *>5, 121 -135). Сюжетите били свързани с религиозни вярвания, смяната на годишните времена и организираните във връзка с тях празненства, изображения на божества от гръко-римския пантеон, на полубожества и герои, жанрови и еротични сцени, надписи, теми, посветени на императорския култ (Desbat/ Leblanc 2001, 57 - 65). Сравними са с GBC дъно на паница от Тетрагон - Агора в Ефес, от вътрешната страна с моделна апликация - глава на Медуза, от времето на Август-Тиберий (Ladstatter 2000, 102; Zabehlicky -Scheffenegger, Schneider 2000, 105 - 112). В същата техника е изпълнена плоска паница, на дъното на която е апликиран медалион - Ерос, яхнал пантера в пищно украсена рамка (обр. 36). Този начин на украса на съдове не е бил чужд за керамиците 37. Фрагменти с апликирана украса о т обект Източна порта в от античния град. Съдове от т. стила на източната керамика нар. Източна работилница са Dart of a round vessel (casserole), on thaw interior with ornamentation of с апликирана украса - женска grapes and leaves, on the exterior flutes East Sigilata глава в стила на керамиката от

147 източните ателиета (обр. 37) (инв. N5 НСф II 254: инв. № НСФ II л 420, необнародвани). Вариант на посочените съдове е подносът (ка форма с украса от вътрешната страна от плътен ре листа, а отвън набразден от канелюри (Южна работа 250) с близък паралел от Книдос (Mendel 2000, 62. Ate Заселници от Близкия Изток, известни занаятчийски умения, имат своя принос в местното керамично производство (Боспачие— - 109 и лит.). Без съмнение тяхното участие биле ~ за организацията на производството и особено з.£ от изображения на фината керамика. Голямото от модели и форми е било резултат от дейно:—е подготвени и висококвалифицирани керамисти. Те запознати с изображенията на божествата от пг пантеон, на полубожествата и героите от м» импортните лампи и тера сигилата, които успе_-<: или имитирали. С производството на художества-; този високо реномиран център е задоволявал по~ платежоспособни граждани, обществени и рели не само на територията на големия град, но и извъ- Важен дял от специализираната дейност на заемала куропластиката. Тук били изработвай, великолепни теракоти на богинята Венера, Обр. 38 а. Теракота на Срамежливата на изключителна популярност сред различните Венера о т т. нар. Източна работилница в населението, на източна богиня, Атина - Ми; Philippopolis и Венера, Зевс Хюпсистос, орли, жертвеници и Fig. 38 a. Terracotas of Venus from the а - Ь). Тук били фабрикувани и съдове, изработе-. eastern workshop at Phiilippopolis с релефна украса. Допуска се, че и оригинални?' изпълнение култов кратер с богата украса от гроздее?

Обр. 3 8 Ь. Изображение на източна богиня в еднаква иконография и стил о т различни обекти в Fig. 38 b. Image of an eastern deity with identical iconography and style from different sites in Plovd.

148 *-ча техника и апликирани бюстове на Зевс - Серапис върху орел, глава на Дионис във висок ■ ггьжки от извити змийски тела, произхожда от тази работилница (Martinova 2001, 185 - 188; ■.а 2004, 89 - 104) (обр. 39). Фрагменти от съдове с апликирана релефна украса попълват богатия репертоар. За нуждите на населението от художествена продукция работили и по-малки =~елиета, разположени в района на Източната порта, на ул. „Мали Богдан” в югоизточния край •рад и др. В тях се произвеждали теракоти почти на същите божества, особено на Венера, цразлична иконография от тази на източната работилница, източна богиня, апликации. От ателието Богдан” е бюстът на император и на Персей (необнародвани). Вероятно от филипополско втсси<зхожда великолепният поднос Drag 39 с апликирана украса от вътрешната страна на дъното <сво, Пазарджишко, (обр. 40, 40 а). Предварително излятата в еднолицев калъп релефна сцена Дионис и Ариадна (Dimitrova-Milceva 1990, 125 - 133). Този чисто гръцки сюжет, превърнал се в тзма на римското декоративно изкуство, не е бил чужд на керамиците. Един фрагмент от поднос

Обр. 39. Култов съд о т Philippopolis Fig. 39. Cult vessel from Philippopolis

:yce подсказва съществуването на едно неизвестно ателие за релефна сигилата. Използваните мотиви и стил са непознати засега в Долна Мизия. Те не фигурират и в репертоара на -а север от Дунав (Dimitrova-Milceva 2000, Taf. 29,2). ■елни разкопки на М. Боспачиева на сектори от източната крепостна стена на бул. „Мария :г:н о с два рова са допринесли за откриването на голям занаятчийски квартал извън стена с разположените в него работилници с различен производствен профил (Боспачиева Най-цялостно била открита керамичната работилница, една пещ, складове, ями за бракувана С основание тя смята, че голяма част от този комплекс, към който е имало още пещи и гоения, е бил разрушен от т. нар. голям ров, широк 10 м. Пещите са били предназначени за ~зо на строителна, битова и фина керамика. Около рова от изток и запад са открити голям брой in, теракоти, апликации, при нарушена стратиграфия от по-късните строителства. Видимо -ерамичен комплекс с твърде голямо по обем производство във филипопол през римската atchieva 2004, 89 -104). От изключителна важност е фактът, че тук се намирал кварталът на преселници. ;~.заната керамика от Пауталия представлява най-ценната група местна „македонски” тип тера :» -оречието на р. Струма и е най-типичното явление за керамичното производство на района. ~ ~ и ареал на разпространение, т. нар. „македонска” сива тера сигилата е обособена в отделна ■зупа от известния керамолог Дисон Хейс. Той разглежда късноримски комплекси от района :вързва производството им с предполагаем център в антична Македония. Поради липса на от българска страна, Хейс пише, че тя не е позната на север по долината на р. Струма (Hayes _ЛЕ—I~ Археологическите разкопки в районите на Перник, Кюстендил, Сандански, междуречието Ц ре / Места, Поповяне, Самоковско и големият брой находки ревизираха това мнение. Към същата принадлежи керамиката от Стоби (Anderson - Stojanovic 1984, 99 -109).

149 Съществен Ц украсата на тази група са релеф--1 чиято техника още през ели-ла епоха. Едни от са изработени доброкачествена особено тъч форми, други с ' дребни песъчинку фактура. Покри- -* от матово до метален блясък. Св белег, отличава— т_

съдове, е сив.*?- j глината, варира— л- ' Използвали се ср малък брой шан съчетани от изискана, стиг- Релефни щамг/ Обр. 40 а. Поднос с релефен медальон (Дионисовият ти а с и Ариадна) о т с. комплект от < Дорково, обл. Пазарджик, (фото Р. Станева) се притискали Fig. 40 a. Tray with relief medallion Dyonisian thyas and Ariadne of Dorkovo, Pazardzhik на съда. region (Photo R. Staneva) керамика е ~ш разпространен а т: на реките Струма и Места и особено на територията на Пауталия в периода II - IV в. (Стамкш - 156). Без да са открити пещи и работилници, количеството и особеностите на откритата очертават Пауталия като важен производствен център с мащаби, задоволяващи не само фина трапезна керамика, но и неговия хинтерланд. Изследването на спецификата на паута-L тера сигилата се дължи на Л. Стайкова-Александрова (Стайкова, цит. съч. и лит.). От Паута* = ssi обособени керамични комплекси с широко разпространени керамични форми: пло­ ски паници, дълбоки полусферични купи, чашки, кани, съдове с дръжки с богата декорация от врязана и щемпелувана укра­ са (обр. 41). Най- често щемпелуваната украса е разположена върху горната част на каните, чашките, съдовете с три дръжки, а върху периферията и външната повърхност на дъното на плоските паници. Широко из­ ползвана била една разновидност на ща­ мпованата украса, при която отделен мотив, нанесен на колелце, се плъзгал Обр. 4 0 to. Рисунка на подноса в непрекъснат пояс Fig. 4 0 to. Drawing of the tray

150 гойния ръб и стените на ~:зи начин на украса бил :ърз и по-евтин, удобен за производство. „Бягаща изпълнена в тази техника, медальона върху подноса Пазарджишко, о локално ателие водство на тип „сива а тера сигилата” е имало ис ад Нестум (с. Гърмен, ско). Откриваната в -ежовата територия керами- :/вочерен цвят без лаково и доста по-груба фактура а. Плоските паници са стени, гьрненцата са с -а форма, с капачета и на украса. Цели форми гчцити в погребение от античност в района на а базиликите в с. Ореше, на Никополис ад копки на Ал. Димитрова- -еобнародвани). о тежести за стан от ката и римската епоха, •ерамични форми и др. чувани с печати, снети О "акива са тежестите за — Севтополис (Чичикова / zL филипопол - инв. № **с 1974; градището при с. Кърджали, инв. 354), от на Асклепий и Хигия и на Тракийския конник . Софийско (Dimitrova- . 237 - 239). лно място сред художествена керамика - -ените лампи, употре- i__ L_l лоедимно от градското расо й ojj Поради серийното ство те имат широка «акто в ежедневния бит, iI |®©©® гсгоебапния култ (Bemont, I i *35-154). Почти всички 5 страната притежават 1 от великолепни по © и декорация глинени 11 рв са правени по-често # ло-рядко на колело и ® 0 ®| 1 i . на двата основни :ки и атически. През сг Хр. в Долна Мизия и Обр. 41. „Македонски" тип тера сигилата о т Pautalia (Кюстендил) ира вносната лампова Различни форми съдове с Врязана и щемпелоВана украса (по П. Често лампите са Стайкова) с имената на прочути Fig. 41. ‘Macedonian’ type o f terra sigilata from Pautalia. Various shapes of ки фирми. По vessels with incised and impressed ornamentation (after L. Staykova)

151 Обр. 42. Италийски лампи. 1 - 3. Калъп и копия на Firmalampen; 4 - 6. Копия на Bildlampen; 7 - 8 Подражания на Bildlampen Fig. 42. Italic lamps: 1 - 3. Moulds and copies of Firmalampen; 4 - 6 Copies of Bildlampen; 7 - 8. Imitations j* Bildlampen

152 ■’M l.

Обр. 43. Гоъцки лампи. 1-2. Копие на Пирейтос; 3 - 4. Копия на Еутюхес; 5-6. Оригинал и копие на Еупидефорос =*д. 43. Lamps from Greece: 1-2 Immitations of Pyreithos; 3-4. Immifations of Euthyxes; 5-6 Original and copies of Euphideforos

153 Долнодунавския лимес преобладават т. нар. „Firmalampen“ (Cicikova 1974; Dies. 1987, 158 - 172 ! по-широк ареал на разпространение са т. нар. „Bildlampen“ (Кузманов 1981, с. 18 и цит. там лит. Местните грънчари скоро започнали да ги копират или имитират и постепенно измествали вносни лампи. Местните подражания на „Firmalampen“ са известни от „филиал” в с. Градец, (Велков 1932, с. 405). Чичикова допуска ателие на Атиметус в Нове (Cicikova 1973, 349 - 358). На обекти в Пловдив са откривани лампи с италийски произход. Откритите калъпи показват, че в били произвеждани както „Bildlampen", така и „Firmalampen“ през I - III в. Най-вероятно част от -и изработвани в южната и източната работилница във филипопол (по сведение на Чернева-Тил През III - IV в. атическите лампи изместват италийските (обр. 43). Ареалът на тяхното разп ~ обхваща цяла Тракия, крайдунавските селища и особено черноморския район. Най-много ати са открити в Одесос. Разкопките от последните десетилетия на XX и началото на XXI в. показал светлина атическия лампов импорт във Филипопол. Единични находки или повече са известни от гк>-' градски центрове (Cicikova 1979, 433 - 445). Марките върху лампите съдържат имената на голям бре/ специализирани в лампопроизводството: Пирейтос, Еутюхес, Лионтеус, Лист, Елпидефорос Зосимос. Сигурни доказателства за атическо лампопроизводство са документирани във филипопая. са оригинални и вторични калъпи за лампи на Елпиефорос, Пирейтос, Лист, Еутюхес с филиали в първата половина на III в. (Боспачиева, Тилкиян 2000, 248 - 263; Чернева-Тилкиян 2002, 429 - 433). Ламповото производство било децентрализирано. Лампи на атическия лампопроизводител А били имитирани в местно ателие в Марцианопол през първата половина на III в. (Минчев 1977,16£ - Над 150 глинени калъпа и повече от 200 лампички са открити в керамичните центрове Павликени, датирани в началото на III в. сл. Хр. (Sultova 1991, 295 - 305). Част от тях са от т. наг лампи, без да са техни точни копия. Използвана била само формата, доразвита на мест-е съобразно потребностите на местния пазар (Султов 1979, 20). Плещите имат украса от и фигури и стилизирани растителни мотиви. Превъзходни образци с великолепна релефна у;~ разпространени освен на територията на Никополис ад Иструм още в Нове, Ескус, с. Раховс окръг (Кузманов 1981, 10-13). Бяха открити и в Кабиле (разкопки на А. Димитрова-Милчева). Проучването на керамиката от посочените селища показва, че тя принад. източносредиземноморския кръг керамика, във формите на която елинистическите в л и я н у = по-силно изразени (Kabakcieva 2001, 199 - 201). Що се отнася до орнаментите на релефната к . техният произход трябва да се търси в керамичните ателиета на Галия и римските провинции. _ новите технологии се разпространяват в ареала на Средния и Долния Дунав. В изработването на различни видове луксозни изделия с битов и култов характер, в декоративния репертоар, особено на филипополската продукция, личи силно малоазийск; Най-големият занаятчийски център в града бил изграден в квартал от малоазийски преселнио* епиграфски данни малоазийски преселници имали трайно присъствие в занаятите и тьр*г: Филипопол, Никополис ад Иструм, както и в други градове на Тракия и Мизия (Tatscheva-Hito.- -123; Dies. 1972, 87-89). Производството на локапна тера сигилата и въвеждането на новите технологии били една от на материално и духовно приобщаване към римската култура. Художествената керамика от Тракия и Мизия, подобно на тази от съседна Дакия, има които плътно я приобщават към общоримската керамична продукция (форми, украса, технол притежава и особености, например релефната украса, специфични само за нея, което позве.*’ говори за местен стил в производството на луксозна керамика. Единствено работилниците в Бутово и Павликени са имали широкомащабно производство с характер и разпространение В. Rutkowski (1964, 139 - 140), по-късно и Г. Попилиан (Popilian 191 Popilian 1997,7 - 20) проследиха пътя на проникване на бутовска и павликенска керамика в c e m u ^ s . бряга на Долния Дунав. Откритата керамика в Микасаса (Дакия Апулензис), Ромула и Сучидаз; Дакия показва силното влияние на сигилатната продукция на Бутово и Павликени (Isac 2000, ЗЗС допуска, че производството на подносите Drag 39 в Ромула е организирано от бутовски майстсог него барботино-керамиката от Олтения е повлияна от същите работилници в Долна Мизия, от общия стил и декоративен репертоар, керамиката от Бутово - Павликени - Ромула - М изключително широк ареал на разпространение в Дунавския ареал и особено Дакия. Римските провинции Тракия и Мизия се явяват контактна зона в областта на к производство между гръко-елинистическото и римското влияние и местните тракийски тр римските легиони и импорти от западните керамични ателиета се въвела щемпелуваната ке ~ сигилата в калъпи с комплексно прилагане на новите технологии. Производството на локална продукция се обособява в специализиран отрасъл на керамичното производство с изклю ча обсег на дейности в художествено изпълнение. 1_РАТУРА: иева 1991: М. Боспачиева. Антична пещ за битова керамика от Пловдив. - ИМЮБ XVII, 1991, 87 -109. иева, Чернева-Телкиян 2000: М. Боспачиева, С. Чернева-Телкиян. Гръцки лампи от римската епоха от . ГДА - НБУ, т. IV - V, София 2000, 248 - 263 шева 2003: М. Боспачиева. Занаятчийски квартал extra muros в източните покрайнини на античния -/Пловдив. - In: Земите на България - люлката на тракийската култура. Т. I, Пловдив 2003, 47 - 53 рова 1956: Л. Ботушарова. Нови данни за филипопол през римската епоха. - ГМПО II, 1956,111 -140. чин 1996/97: И. Василчин. Terra sigillata в Дългополския музей. - ИНМВ 32 - 33 (47 - 48), Варна 1996 - 1997,

1937: Ив. Велков. Разкопки около Мезек и гара Свиленград през 1932- 1933 г. - ИАИ XI, 1937,117 - 170 2002: Е. Генчева. Първият военен лагер в Novae, провинция Мизия (Северна България). Sofia 2002 рова 1961: А. Димитрова. За производството на terra sigillata в нашите земи. - Археология 1961, №

ва-Милчева 2002: А. Димитрова-Милчева. Тера сигилата от Пауталия. - Годишник на департамент морски и източни изследвания”. Т. I, София 2002, 49 - 51 1999: Р(умен) Иванов. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август ий. София 1999 1960: Т(еофил) Иванов. Паметници от Пауталия. - ИАИ XXIII, 1960, 205 - 330 ева 2000: Г. Кабакчиева. Castra Oescensia. Ранноримският военен лагер при устието на Искър. София 2000 Павлов 1985: Г. Китов, Н. Павлов. Тракийските могили край Дойренци и Смочан в Ловешки окръг. - АОР Сливен 1985, 90 - 91 ^ о в 1981: Г. Кузманов. За производството на глинени лампи в Долна Мизия и Тракия (I - IV в.) (по данни t-алния археологически музей, София). - Археология 1981, № 1 - 2,10 -12 ов 1992: Г. Кузманов. Антични лампи. Колекция на Националния археологически музей. София 1992 нова 1994: М. Мартинова. Паметници на античното занаятчийско изкуство от филипопол. - ГДА - НБУ, т. 994.164- 167 а 2004: А. Милчева. Ойнофорос от филипопол. - ГАМП. IX/2, Пловдив 2004,128-136 Генчева 1991: А. Милчева, Е. Генчева. Scamnum tribunorum на военния лагер Нове. - Археология 1991,

1976: А. Минчев. Късноантична вносна керамика във Варненския музей. - ИНМВ, XII (XXVII), 118-122 1977: А. Минчев. Едно ателие за имитации на антични лампи в Марцианопол. - ИНМВ, XIII (XXVIII), 166-169 1982: А. Минчев. Вносът на късноантична червенолакова керамика по западния бряг на Черно море. ■ 33), 17-25 ta 1989: Л. Стайкова. Производство и разпространение на т. нар. „македонска” сива тера сигилата по -а Горна Струма. - ИИМК 1989, 1,139 -156. 1972: Б. Султов. Производство на релефна керамика от Долна Мизия. - ИОИМ Велико Търново V, 1972,

1977: Б. Султов. Павликенският край през античността. София 1977,11 -78 1979: Б. Султов. Античните центрове за производство на художествена, битова и строителна керамика 1979, 14-21 1961: Г. Тончева. Гробни находки от Одесос. - ИВАД XII, 1961, 29 - 52 2002: С. Чернева. Реплики на атически лампи III - IV в., открити във филипопол. - In: „The Roman and City“. (Veliko Tarnovo 2000) Sofia 2002, 429 - 433) >Тилкиян 2006: C. Чернева-Тилкиян. Доказателства за производство на източна сигилата във филипополис. н живот в Тракия. IV-ти международен симпозиум „Поселищен живот в Тракия” - Ямбол 2006, 285 - 291 ова 1950: М. Чичикова. Калъпи за антични глинени лампи от Мизия. - ГНАМП 2,1950, 149- 156 «ва 1961: М. Чичикова. Антични лампи с марки от Одесос. - In: Изследвания в памет на Карел Шкорпил. - 307 - 319 2004: М. Чичикова. Тракийската керамика, работена на колело (VI - IV в. пр. Хр.). - ГАМП, т. IX /2,194-210

Stojanovic 1984: V. Anderson-Stojanovic. Macedonian Terra Sigillata from Stobi: A new typology for the 9udien zur romischen Keramik. - RCRF 1982, Munchen 1984, 99-109 Bonnet 1984: C. Bemont et Z. Bonner. Lampes er Fabricants de lampes. Studien zur mmischen Keramik. 23 24 1982, Munchen 1984, 135- 134 Bourgeois 1986: C Bemont et H. Bourgeois. Les noms de potiers. Ateliers situes en France. - DAF 6, 1986,

i 1990: L. Bjelajac. Terra Sigillata u Gornoj Meziji. Beograd 1990 1942: E. Bynis. Die kaiserzeitliche Keramik von Pannonien 1. Die Materialien der fruhen Kaiserzeit. Diss. Pann. 2, 1942 1952: E. Bonis. Die Verbreitung einer Gruppe von spathellenistischen Reliefgefassen in den romischen Provinzen. "3. 1952, 23-32 Tshieva 2004: M. Bospatchieva. A late antiquity pottery workshop in Philippopolis. - Archaeologia Bulgarica Sofia 5-104 1981: O. Brukner. Rimska keramika u jugoslovenskom delu provincije Donje Panonije. Diss. et Monogr. 24,

155 Cicikova 1973: M. Cicikova. Lampes avec la marque “Armeni” decouvertes en Bulgarie. - Archeologia Polona Cicikova 1974: M. Cicikova. Firmalampen du limes dannubuein en Bulgarie. - Actes du IX Congres d s frontiers romaines. Bucarest-Wien 1974,155 - 165 Cicikova 1979: M. Cicikova. Importation de lampes attiques en Thrace au lll-e - IV-e siecles. - In: Проб:"“ истории и культурь! (Докпадь! XIV Международной конференции античников социапистических стра- 1979, 433 - 445. Cicikova 1987: М. Cicikova. Pottery lamps from Novae (Lower Moesia) (1st - 3rd Century). Recherches s_r Mesie er en Thrace (Bulgarie) (l-er - IV-e S.). - ИАИ XXXVII, 1987 (Sofia), 158 - 172. Coci§, Ruscu 1995: S. Coci§, D. Ruscu. Reliefmedaillons und Tonmatritzn aus Dakien. - RCRF Acta 34 Comfort 1940: H.Comfort. Terra sigillata. - In: Pauly - RE, Suppl. VII, col. 1295-1352, Stuttgart 1940. Comfort 1973: H. Comfort. Terra sigillata. - EAA suppl. VII, 803 - 835, Roma 1973. Conspectus: Conspectus formarum terrae sigillatae Italico modo confectae. - RGK DAI, Frankfurt a.M .' 391 Desbat, Leblanc 2001: A. Desbat, O. Leblanc. Les medaillons d’applique decouverts sur le site de Sa." Gal, Rhone, France. - RCRF Acta 37, 57 - 65 Dimitrova 1984: A.Dimitrova. Forma do produkcij terra sigillata znaleziona w Novae (Moesia Inferior - Posnaniensia 3, Poznan 1984, 243 - 249 Dimitrova-Milceva 1987: A. Dimitrova-Milceva. Un fragment ceramique avec emprentes de gemmes Kabyle (Sud - Est de la Bulgarie). Revue archeologique de L’Est et du Centre - Est, 1987, XXXVIII, Fasc. 1-2. 22~ Dimitrova-Milceva 1990: A. Dimitrova-Milceva. Dionysos auf Reliefkeramik aus Thrakien. - RCRF Acta 27/2E ' Dimitrova-Milceva 2000: A. Dimitrova-Milceva. Terra sigillata und dunnwandige Keramik aus (Nordbulgarien). Sofia 2000 Drack 1945: W.Drack. Die helvetische Terra sigillata - Imitation des 1. Jahrhunderts n.Chr. - Schr. Inst. Ur u Schweiz 2 (Basel 1945) Dragendorff 1895: H. Dragendorff. Terra sigillata. Ein Beitrag zur Geschichte der griechischen und romi - Bonner Jahrb. 96 - 97, 1895, 18 - 155 Dragendorff 1898: H.Dragendorff. Die arretinischen Vasen und ihr Verhaltnis zur augustaischen Kl ~s : Jahrbbcher, Clll, 1898, 86- 109 Gabler 1964: D. Gabler. Angaben zur Frage der italischen Sigillaten mit Barbotineverzierung. - Arrabona £ Gabler 1973: D. Gabler. Italische Sigillaten in Nordwestpannonien. - Wiss. Arbeiten Burgenland 51, Eisenstacr * Gabler 1976: D. Gabler. Die Sigillaten vom Gebiet der Hercules-Villa in Aquincum.- AAASHung. 28,1976.3 - Gabler 1977: D. Gabler. Some Remarks on tne Danubian Limes of the First and Second Century. Arch. Er 145-175 Gabler 1978: D.Gabler. Terra sigillata.- In: Romische Forschungen in Zalalovo. - AAASHung. 30,1978, 39' Gabler 1983: D. Gabler. Die Westerndorfer Sigillata in Pannonien. Einige Besonderheiten ihrer Verbrec_m RGZM, 30, 1983, 349-358 Gabler 1986: D. Gabler. Die Sigillaten vom Gebiet der Hercules-Villa in Aquincum. - AAASHung. 30,1978 S’" Gabler 1989: D. Gabler. Die Sigillaten von Salla (Zalalovo) 1982-1983. - AAASHung. 41,1989, 435 - 475 Gabler, Kellner 1994: D.Gabler, H.I.Kellner. Die Bildstempel von Westerndorf II. Helenius und O nnor* Vorgeschbl. 58,1994,185 - 270 Garbsch 1982: J.Garbsch. Terra Sigillata - ein Weltreich im Spiegel seines Luxusgeschirrs, MQnchen 19SI La Graufesenque 1987: La Graufesenque. Village de potiers gallo-romains. Catalogue redige par C. Bemom Fr. Beck Hausmann 1954/55: U. Hausmann. Oinophoroi. Athenische Mitteilungen 69/70,1954 - 1955, 125- 146 Hausmann 1958: U. Hausmann. Eine spatromische Reliefkanne im KGZM Mainz. - JRGZM Mainz 5,1956 Hayes 1972: W. Hayes. Late roman pottery. London 1972 Hayes 1985: J. Hayes. Sigillata orientale. - In: Enciclopedia dell’Arete antica. Classica e orientale. Autlante Isac 2000: D. Isac. Die Entstehung der Sigillaten und der gestempelten Keramik im romischen DaKasr westlichen und ostlichen Einflussen. - RCRF Acta 6, 2000, 329 - 336 Kabakcieva 1987: G. Kabakcieva. Ostromische Rotfirniskeramik und ihre hellenistischen Traditionen (nac" aus Bulgarien).- RCRF Acta 25/26, 1987, 481 - 495 Kabakcieva 1991: G. Kabakcieva. Besonderheiten bei Herstellung von Gefasskeramik in der romiscrer Untermosien. - RCRF Acta, XXIX / XXX, 207 - 227 Kabakcieva 1996: G. Kabakcieva. Friihromische Militarlager in Oescus (Nordbulgarien). Ergebnisse der 1989-1993. - Germania 74,1996, 95 - 117 Kabakcieva 2000: G. Kabakcieva. Einfliisse der ostlichen Sigillaten auf die Keramikherstellung in der Prov— (1 .-4 . Jh.n.Chr.). - RCRF Acta 36, 313 - 317 Kabakcieva 2001: G. Kabakcieva. Die Einflusse der gallischen Terra Sigillata auf die Keramikherstellung r Moesia Inferior. - RCRF Acta 37 (2001), 199 - 201 Karnitsch 1959: P. Karnitsch. Die Reliefsigillata von Ovilava. Linz 1959 Kellner 1971: H. I. Kellner. Pons Aeni. Ein Beitrag zur Sigillata-Topferei von Westerndorf. - Bayer. Vorgescto 165-204 Kellner 1981: H. I. Kellner. Die Bildstempel von Westerndorf. Comitialis und lassus. - Bayer. Vorgeschbl. -t Kellner 1982: H. I. Kellner. - In: I. Garbsch. Terra Sigillata. Katalog der Ausstellung. Munchen 1982. Vorwor 5 Kenyon 1957: K. M. Kenyon. Roman and Later Ware. - In: The objects from Samaria. Samaria - Sebaste I! 1957, 355 - 357 (Palestine Exploration Fund) Kiss 1938: K. Kiss. Die Zeitfolge der Erzeugnisse der Topfer Pacatus von Aquincum. - Diss. Pann. 2,10. Bu 156 '9 4 6 - 1948: K. Kiss. Westerndorf Terra Sigillata. Gyur. Arch. Ert. 3,1948, 216 - 274 ky 1934: B. Kuzsinsky. Das groe romische Topferviertel in Aquincum bei Budapest. Budapest Regisegei 2,1954,

f 2000: G. Ladstatter. Ein flavischer Fundkomplex aus dem Hanghaus 2 von Ephesos. - RCRF Acta 36, 97 - 104 ke (Loschke) 1912: S. Loeschcke. Sigillata-Topferei in Tschandarli. - AM, XXXVII, 344 - 407 Ш Luca 2000 - G. de Luca. Uberlegungen zur Bleiglasurkeramik aus Pergamon. - RCRF Acta 36,129- 144 a 2001: M. Martinova. Ein antikes Kultgefa|3 aus Philippopolis. - In: Karasura I, Weissbach 2001,185 - 188 1995: A. Mees. Modelsignierte Dekorationen auf sudgallische Terra Sigillata. - Forsch. u. Ber. Vor. - u. Fruhgesch. ~enberg 54 (Stuttgart 1995) -Schlichtmann 1988: C. Meyer- Schlichtmann. Die Pergamenische Sigillata aus der Stadtgrabung von Pergamon. •York 1988 2000: U. Mendel. Die fruhe Produktion der sog. Oinophorenware. Werkstatten von Knidos. - RCRF Acta 36, 57 - 68 Dzonova 1994: D. Mitova-Dzonova.Dimum und regio Dimensis. - In: (Susini Hrsg.), Limes. Studi di storia. Г9&4. 47 - 65 -~anu, Elefterescu 1990: C. Mu§eteanu, D. Elefterescu. Ceramique sigille a Durostorum. - Dacia 34, Bicure§ti - 244 ■a 1987: V. Natcheva. Instruments de production de ceramique romaine, trouves pres de ville de Pavlikeni - RCRF Acta XXV/XXIV 1987, 113 - 118 J, Pryce 1966: F. Oswald, T. D. Pryce. An Introduction to the Study of Terra Sigillata. London 1920; reprint 1966 • 933: M A.Oxe. Arretinische Reliefgefafte vom Rhein. Materialien zur Rom. - Germ. Keramik 5, Frankfurt 1933 Comfort 1968: A. Oxe, H. Comfort. Corpus Vasorum Arretinorum. A Catalogue of the Signatures, Scapes and of Italian Sigillata. Bonn 1968 1996: F. Paturzo. Arretine vasa. La ceramica aretina da mensa in eta romana. Arte, Storia e Technologia, Arezzo

1972: S. Petru. Emonske Nekropole. Katalogi in Monografije 7. Ljubljana 1972 ir-Gec 1977: L. Plesnicar-Gec. Keramika Emonskih nekropol. Diss. et monographiae XX. Ljubljana 1977 1976: G. Popilian. Ceramika romana din Oltenia. Craiova 1976 1997: G. Popilian. Les centres du production ceramique d’Oltenie. Timi§oara 1997 1987: A. Premk. Production of Early Roman Pottery in Sirmium. - Acta RCRF 25/26,1987, 437 - 450 1999: G. Rogers. Potiers sigillees de la Gaule Centrale, 1999, I - II i 1963/64: B. Rutkowski. Some Remarks on the Roman Pottery in Bulgaria. - RCRF Acta 5 - 6 ,1963/64, 47 - 49 i 1964: B. Rutkowski. Uwagi do historii ceramiki rzymskiej w Bulgarii. Archeologia, Warszawa XIV (1963), 239 - 240 i 1968: B. Rutkowski. A Fragment of a Mould for Decorated Sigillata from Margum. - RCRF Acta 10,1968,18 - 28 son 1979: Y. W. Salamonson. Kleinasiatische Tonschalen mit Reliefverzierung. Bemerkungen zu einem Oinophorengattung in der Universitetssammlung in Utrecht. Ba. Besch. 54,1979,117 - 137 “ icIer-Kaudelka 1975: E. Schindler-Kaudelka. Die diinnwandige Gebrauchskeramik vom Magdalensberg. Kartner 50 Klagenfurt 1975 r, Scheffenegger 1977: E. Schindler, S. Scheffenegger. Die glatte rote Terra Sigillata vom Magdalensberg. hr. 62. Klagenfurt 1977 1966: A.Stenico. Terra sigillata. - EAA 7, Roma 1966, 33 - 36 1966: A. Stenico. La ceramica Arretina II. Collezioni diversei: Punzoni modelli, calchi ecc. Milano - Varese, le Cisalpino 1966 1985: B. Sultov. Ceramic Production an the Territory of Nicopolis ad Istrum (2nd - 4th century). Terra Antiqua Serdica - Tirnovi 1985 з 1991: S. Sultova. La production de lampes de terre cuite dans les centres ciiramiques prns de Pavlikwni et a - 1 = - Acta XXIX / XXX, 1991, 295 - 303 .eva-Hitova 1970: M. Tatscheva-Hitova. Kleinasiaten und Syrer in Nicopolis ad Istrum (II - III Jh.).- Actes du I Scfta 1970, 115- 123 a-Hitova 1972: M. Tatscheva-Hitova. Handwerker und Kaufleute aus dem griechischen Osten in Thrakien. s „Eirene“ II, Bratislaviae 1972, 87 - 89 ic 1970: T. Tomasevic. Die Keramik der XIII. Legion aus Vindonissa. Veroft. Ges. Pro Vindonissa 7, Brug. 1970 Taceva 1973: V. Velkov, M. Taceva-Hitova. Elements orientaux mediterranees en Thrace et Mesie. - In : nternationale d’Etudes du Sud-Est Europeen,1 - 2, 61 -101 1986: A. Vernhet. Les Ateliers du Sud de la France. L’Essor des ateliers entre 30 et 120 ар. I. - C. D.H.F. 6 (Paris

1986: A. Vernhet. Centre du production de Millan. Atelier de la Graufesenque. - In: La terre sigillee gallo- IA F6, Paris 1986, 96-103 ’ cky 1986: S. Zabehlicky. Italische Terra sigillata. Materialien uber die Ausgrabungen auf der Flur „Muhlaker“. '4. Internat. Limeskongresses in Bad Deutsch - Altenburg 1986. Wien 1990 ky-Scheffenegger 1990: S. Zabehlicky-Scheffenegger. Terra sigillata tardo-padana. - RCRF Acta 31/32,1990,

ky-Scheffenegger, Schneider 2000: S. Zabehlicky-Scheffenegger, G. Schneider. Applikenverzierte Gefasse -RCRF Acta 36, 105- 112

157 IMPORTED LUXURY POTTERY AND LOCAL PRODUCE FROM THRACE MOESIA THROUGHOUT THE 1st - 3rd CENTURY A.D. Summary

Alexandra Dimitrova-Milcheva

During the Roman period imports of luxury pottery in the present day Bulgarian lands, the subject of of the author, were as follows: pottery from the east; terra sigilata from the western provinces of the Em; terra sigilata pottery from Gaul; thin-walled ware from northern Italy and Pannonia. The summary shall c on the production of luxury pottery in Thracia and Moesia throughout the 1 sl-3rd century. Pottery produ Thracian lands was greatly advanced much before the conquest of the Balkans by the Romans. The proximity of Greece and the centres of Asia Minor were essential in the shaping of the artistic taste and r e of the local population. After the establishment of the province of Moesia (1st century A.D.) and the org urban life a century later, the Roman army played a decisive part along the right banks of the lower s the river in the formation of new centres of production of works of art. With their very settlement this contii the same requirements which they had enjoyed earlier and in particular pottery production had to requirement. The legionnaires had with them vessels with new shapes and appearances, depending function. Imported terra sigilata appeared here in the major military and civilian centres as early as the quarter of the 1st century A.D. Through their skillfully done elegant shapes, excellent ornamentation over vessels, imported terra sigilata became a model for local pottery making. The techniques for the prod decoration of vessels were acquired and successfully applied. Moulds for relief sigilata have beer Montana, Lukovit (?), Philippopolis. The earliest proof of local production of Terra sigilata is the mould Novae from excavations Drag 11 (Fig. 26 and 26 a). The ornamentation of large branches with fruit. ~ acorns and leaves, arranged around the spout recall metal vessels from the end of the 1st c. and the the 2nd c. A.D. which served as borrowing of images, grouped in the making of every new mould. The with an axle and rounded edges of the stamps create the impression that it was hardly used, which show that the mould was a ready-made imported mould, it was not made on the spot, as I thought orig another mould, almost entirely preserved, is that for bowls Drag 37, which was found at Lukovit. The made of clay with a yellow-brown colour. Inside the wall is filled with 18 stylized leaves, animals, rosettes t negative (Fig. 27). The absorbed water from the clay placed in it came out through an especially тазе opening at the bottom. A frieze of an egg-like ornament - two elongated ovulae, connected with a s. runs below the rim of the mouth. This ornament occurs on early terra sigilata from Gaul and is frequent. Cirialis, Arvernicus, Belgus. Well known master-potters from Rheinzabern worked here during the reign Antonines. Among the variety of decorative motifs on the vessel surface in what is referred to as the ‘ where ornamentation is loosely applied, we can differentiate the scene of a deer between branches anc framed, as well as a medallion with Eros, playing with children. Over forty years ago I pointed out the connection between the separate images and the decorative repertoire of La Graufesenque, Banassac Rheinzabern, Pacarus, without being their copies. Later authors have also found similarity between o s and the pottery from Viminacium (Kostolac) - Margum. Some of the images are quite similar, however r*e of the separate stamps and their realization indicate the hand of different masters. Large plant a r: shapes, the fruit band is with other outlines for the ateliers of Viminacium-Margum. Even a quick c shows greater finesse in the working of a mould from Sofia, where the figures are more exquisite realistic, the “Eierschtab”, which is a characteristic element, has no parallel in relief sigilata from this c is why similarity here should be sought in a common source of models and subjects, in their re-workinc potters, who demonstrate a real creative spirit. The incessant moving of production Centres led to rene;* shapes, as well as cruder shapes, to changes and simplifications of the original models. Probably a ' from a mould with a different “Eierstachtab”, but the same type of rosette comes from the same workshoa dated from the 2nd century beginning of the 3rd century. Montana is the western most point with reliable local production of sigilata. A large collection of moulds for the casting of votive tablets of Arthemis an: Dionys, Hygia etc (Fig. 28, 28a) together with stamps for moulds for vessels with relief ornamentatior Floral and geometric ornaments prevail. The seals (made of clay, wood, bone or metal) are essential in the mould, which requires greater skill and artistic feeling. No doubt the potteries in the territories of Ni Istrum, the workshops at Butovo, at the Varbovski livadi locality, near Pavlikeni, Byala Cherkva and Veliko Tarnovo District played their part as a scale and importance for the characteristic of local prod pottery. These workshops, these centres of pottery production of Viminacium (Moesia Superior), Ro Mikasasa in Dacia gave a totally different concept of the scale and quality of terra sigilata in the southeas* peninsula. Pottery production around Pavlikeni was established early in the 2nd century and continued to jry. The pottery centre of Butovo arose in the second half of the 2nd century and existed to the mid 4th 3otteries at Byala Cherkva were also active at the same time. Pottery production at Nicopolis ad Istrum on a century old tradition and continuity, going back to the classical period. Over intact 90 furnaces <-shops, have been found and 200 000 fragments of vessels, instruments of ancient potters, allowing the r the production process and organization of pottery production. At first furnaces were small, made of Atiich could not last long, Expansion of production called for the building of larger premises, specialized ate activities. The furnaces found are of three types: round, oval-shaped, and rectangular for firing pottery and construction ceramics. (Fig. 30). Furnaces were semi-dug in and with two chambers. The s:oked in the lower chamber. The grill of the first two types was supported by one or two small supports, air passed through the grill to the upper chamber, where the wares ready for firing were arranged, ar furnaces had a more complex structure. Fine pottery was fired in small furnaces, crude wares and were fired in larger ones. Most vessels were shaped on the potter’s wheel fall in the type of red lottery. After the attack of the Kostobokoi (169 - 170 A.D.), pottery production gradually declined. Butovo, I centre in significance enjoyed its prosperity owing to the exceptionally favourable surroundings - high and the proximity of the Lomska river, where the furnaces were situated. Pottery production in Byala ■vas on a smaller scale, and construction ceramics were chiefly produced at Hotnitsa. Red lacquer vailed around Pavlikeni and relief sigilata at Butovo. Two factors played a substantial part in the creation production centre: eastern red slip pottery and western sigilata prototypes. The introduction of red slip in the second half of the 1st century and the beginning of the 2nd occurred through the assistance of eers from Asia Minor. The production of relief sigilata came under the influence of western imports. I'a g 30, 35, and 39, imitations of metal vessels and trays were new to pottery production. Toys, tracotta of deities and warriors, richly decorated vessels for cult services and daily use, lamps. Models with t a- Pan, satyrs, gorgons, complex mythological subjects, such as the myth of Orpheus, Heracles et have ‘ to us. Clay moulds for votive tablets of Heracles, Diana, Zeus, and Hermes recreate the iconography r e votive relief from Thrace. Typical for the workshops at Butovo are flat vessels Drag 39, which appear :val and rectangular shapes (Fig.31). oowls (casseroles) with relief decoration on the handles (Fig. 32) were also made. The shape Drag Images are flat, markedly schematized and shapes stylized. The combinations and selections of are not simply an imitation, rather the creation of new models and constructions, which substantially differ from the prototypes. Probably we shall seek this in the original achievements of the work-shops Pavlikeni. The pottery, done with barbotino, where the shape and ornaments are in harmonic unity, fine and skillfully done specimens. Stylized constructions make use of stylized ornaments borrowed I world (Fig. 33, 33 a) - cone-shaped branches, lotus shaped branches and ivy branches, sprouts and ; grapes. In bowls Drag 35 and 36 there is ground to see influence from Gaul. Frequently the barbotino af larger vessels or of vessels with a cult purpose are combined with applied masks of satyrs, figures jsas etc. which enhance further the aesthetic symbolical effect. We have the most abundant data on i of pottery in the province of Thrace from Philippopolis (present day Plovdiv). Regardless that in its Dt compare with pottery production from the region of Nicopolis ad Istrum, discoveries over the last 20th century and the beginning of the 21st century in Plovdiv have shown the existence work-shops y and exceptional variety in shapes connected with daily life and religious cults. Work-shops were id the city walls, surrounding Plovdiv, as well as in the town itself. Furnaces and work-shops for fine ahold wares and construction ceramics have been found. Moulds for medallions and terra sigilata ; ceen found in the work-shops of the so called southern artisan’s quarter, dated within the complex of - r e 2nd - 3rd century. On two seals on part of a mould appears an image of Nike with a palm leaf, racing • quadriga). The subject comes from Hellenistic art and widely popular during the Roman period on of miniature art, toreutics, stone plastic art, fine art, terra sigilata etc. The production of series of a subject of Goddess Nike, the symbol of victory, was probably connected some special occasion - sports games, chariot races, gladiatorial games etc. (Fig. 34, 34 a). Two moulds for round medallions Tie image of the Goddess Cybela (Kibela)-Arthemis, the other with an erotic scene (Fig. 35, 35 a). In ■egative the medallions, which have a rich decorative repertoire we used for various occasions, on their size ritual sweets or votive gifts were made. The subjects were connected with religious ranges of the seasons and the feasts connected in this connection, images of deities of the Greco- зп, semi-gods and heroes, genre scenes and erotic scenes, inscriptions, subjects dedicated to the They can be compared with the bottom of the bowl from Tetragonos - Agora at Ephesos, on the an application - the head of Medusa, dating from the reign of Augustus - Tiberius. A flat plate has i *.Tth the same technique with an medallion of Eros, riding a panther, in a luxuriant frame, applied at its 36). Thus this manner of decoration was not alien to the master potter-makers from Philippopolis. ■ re so called Eastern work-shop with applied decoration on the interior of the trays - a woman’s head : г the pottery of the eastern workshops are a case in point (Fig. 37). A variant of the cited vessels is

159 the round tray with decorations on the interior in relief of grape clusters and vine leaves, while on tre with fluting, with a close parallel from Knidos. This is the work of settlers from Asia Minor, known fcr artisans. No doubt their participation was of some importance in organizing production, and in pa repertoire of images of fine pottery. The great variety of models and shapes was the outcome of r e well trained and highly qualified pottery-makers, who were familiar with the imagery of the Greco-Ro~ semi gods and heros from mythology, imported lamps and terra sigilata, which they success^. imitated. The production of artistic pottery coming from a centre with such a name came to mee: wealthy citizens, public orders and colleges of temples not only in the territory of the large town, b_* it. Curoplastics played an important part of the specialized activities of this centre where fine terr* goddess Venus, popular with various strata of the population were made in moulds, together with Athene, an eastern goddess, Minerva, Adonis and Venus, Zeus Hyupsystos, altars in the shape of e 38). Vessels, with relief decorations, made in moulds were also made here. Probably the cult kras?- decoration of grape clusters and barbotino, as well as with applied busts of Zeus-Serapis over an ~ of Dionysus in high relief and handles of bent snake bodies come from this workshop.(Fig. 39) - applied relief decorations add to the rich repertoire of ornamentation. Smaller pottery work-shops. s~ area of the Eastern gate also worked for the needs of local population of fine pottery. Terracottas cr same deities were produced here, especially Venus, however the iconography was different fn y eastern work-shop, the eastern deity and applications. The bust of an Emperor and Perseus also co work-shop. A fine tray Drag 39 with applied decorations on the inner side of the base, found Pazardzhik District, (Fig. 40 , 40 a) come from another atelier from Philippopolis. A relief scene of Ariadna, cast in a mould in advance was found. A fragment of a Tray Drag 39 from Sexginta Prista Russe) suggests the existence of an unknown atelier for relief sigilata. The decorative motifs a*c unknown for Moesia Inferior and have not been found in the repertoire of the work-shops to the Danube. Stamped potery from Pautalia (present day Kjustendil) is the most valuable group of loca sigiloata from Maceconia along the Strymon (present day Struma) and the most characteristic phe? pottery of the region. In its style and range the so called “Macedonian“ grey terra sigilata fall in а дгсхд At first they ware considered late Roman complexes from the region of Thessaloniki and their traced towards ancient Macedonia. Nevertheless archeological excavations in the vicinity of Pern * Sandanski, the area between the Mesta and Struma river, the village of Popovyane, Samokov regior number of finds led to a revision of that position. The pottery from Stobi falls in the same group. V feature in the decoration of this group of pottery are relief stamps, a technique familiar as far back as days. Some of the vessels are made of high quality clay, in particular the thin-walled shapes admixtures of small sand particulars and coarse matter. The cover varies from mat to varnish with a A specific feature with this group of vessels is their grey colour of the clay, varying from grey :: comparatively small number of stops were used, skillfully combined in refined, stylistic ornament, with a selected set of images were attached to the vessel. Printed pottery is common for the Struma region and in particular Pautalia for the period between the 2nd - 4th century. In spite of the fact that nc and pottery work-shops have been found, the numbers and specifics of terra sigilata found make Paut^ production centre, turning out household pottery not only for the needs of town, but also its hinterla" i complexes with widely spread pottery shapes are known from Pautalia: shallow bowls, deep ser- bowls, cups, pitchers, vessels with handles with rich decoration of incised and stamped decoration Most frequently printed decoration is placed on the top part of the pitchers, cups, vessels with three ba on the edge and external surface of the bases of flat bowls. A variety of the stamped form, where a sep? placed on wheel, ran along the rim of the mouth and the walls of the vessel. This manner of applying the was cheaper and quicker and suited mass production. The “running wave”, done with this technique medallion from Dorkovo, Pazarzhik region. Probably there was a local workshop for “grey Mac sigilata” at Nicopolis ad Nestum (the present day village of Garmen, Gotse Delchev region). Pottery with a grey-bleack colour without any lacquer cover and rather crude clay. Flat bowls have thick wa 5 spherically shaped, with lids and printed ornamentation. Intact vessels were found in a burial from a basilica at Oreshe, in the territory of Nicopolis ad Nestum. Clay lamps are leading finds from the loca pottery, usually used by the citizens of the town.Owing to their serial production, they are part of the in daily life and the burial cult. Most often they were made in moulds and less frequently on the potter's fall into two main types: Italic and Attic. In the l s,-2nd c A.D. imported lamp production prevailed in M and Thracia. Often the lamps are signed by the names of famous northern Italic producers. The “Firmalampen” prevail along the Limes in the lower stretches of the Danube. The so called “Bildlamper wider range of distribution. Local potters soon began to imitate them and gradually took over the mar>et expensive imported lamps. Local imitations of the “Firmalampen” are those we know from the local wc^ the village of Gradets, Vidin region. There is a supposition that this was a work-shop of Atimetus in No\a= of Italic origins have been found at various sites in Philippoplis. The moulds found come to show that r

160 both as “Bildlampen” and “Firmalampen” throughout the 1st - 3rd century. Most probably they were r e southern and eastern work-shops in Philippoplis (se Fig. 42-43, lamps). Attic lamps drove out Italic ghout the 3rd-4th c. The range of their distribution includes the entire area of Thracia, settlements along and in particular the Black sea region. The greatest number of Attic lamps has been found at Excavations from the last decades of the 20th century and the beginning of the 21st have shown the Attic lamps in Philippolis in a new light. Separate finds or greater numbers are known from almost all es. The stamps on the lamps carry the names of a great number pof potters, who specialized in the of lamps: Pyreitos, Euthyhes, Lyotheus, Lyst, Elpidephoros, Preimos, Zosymos. Reliable confirmation reduction of lamps have been found in Philippopolis. Original and secondary moulds of Elpiephoros, Lyst, Eutyches have been found at branches in the city in the first half of the 3rd century. Lamp production alized. The lamps of the Attic lamp-maker Agathopodes were imitated in a local work-shop in isa in the first half of the 3rd century.Over 150 clay moulds and more than 200 lamps were found at the reitres of Butovo and Pavlikeni, dating from the beginning of the 3rd century. Part of them are of the so ek” lamps, without exactly being copies. Only the shape was used, further developed with a view of the t. The sides are decorated with plastic figures and stylized plant motifs. Exceptional samples of fine tion was spread not only in the territory of Nicopolis ad Istrum, but also Novae, Oescus, the village of =>usse District have been found at Cabyle. The study of the pottery of the above settlements has shown iged to eastern Mediterrnean pottery, where Hellenistic influences are much more marked. As to the in relief pottery, we should seek their origins in the pottery work-shops of Gaul and the Roman -rom here the new technologies spread towards the mid-stretches and lower stretches of the Danube, nfluences are evident in the manufacture of various luxury household and cult wares, in the selection rative repertoire, in particular the production of Philipopolis. The largest artisan’s quarter here was of settlers from Asia Minor. According to epigraphic sources settlers from Asia Minor remained a major ~ e artisan community and merchant community of Philippopolis, Nicopolis ad Istrum, as well as in other r tne province of Thracia and Moesia. The creation of local terra sigilata and the introduction of new _~ :s was one of the manifestations of adoption of a Roman way of life, and acceptance of Roman culture, rettery from Thracia and Moesia, similarly to that of neighbouring Dacia has elements closely associating icman pottery production (in its shapes, decoration, technology), yet it also has specific features - for n relief ornamentation, which is specific and allows us to speak of a local style in the production luxury •Vork-shops at Butovo and Pavlikeni alone had organized large scale production and distribution in along the two banks of the lower stretches of the Danube. The pottery found at Nanassa (Dacia Romula and Sucidava in Lower Dacia suggest the strong influence of sigilata production from Butovo eni. The supposition has been expressed that the production of trays Drag 39 in Romula was organized ^•-ootters from Butovo. Barbotino pottery from Oltenia is also influenced by the same work-shops in r*'erior. United by a common style and decorative repertoire the pottery from Butovo - Pavlikeni - Romula has an exceptionally wide range of distribution along the Danube and in particular in Dacia. The Roman of Thracia and Moesia appear a contact zone in the field of pottery production between Greco- and Roman influence and local Thracian traditions. Stamped pottery and terra sigilata, came through r moulds, together with the combined use of new technologies through the Roman legions and imports, tion of local sigilata production emerges as a specialized branch of the potteries industry with an I wealth of artistic expression.

161 КАМЕНОЛОМНИТЕ В МИЗИЯ И ТРАКИЯ ПРЕЗ РИМСКАТА ЕПОХА КЪСНАТА АНТИЧНОСТ

Светла Петрова, Румен Иванов

ВЪВЕДЕНИЕ. ИЗВОРИ Скалите са първите строителни материали, които човекът използва. Още в праи времена той отделя особено внимание на камъка за изработката на остриета, брадви, Във времето на тракийската древност: останките на град Севтополис, укрепленията, градежи и архитектурни детайли, множеството гробници и гробни съоръжения, показва* роля на камъка във всекидневния живот. Гръцките колонисти по бреговете на Егейско, Р Черно море също прилагат местните видове камък в изграждането на своите градове. В с влагат предимно мрамори, андезити, пясъчници и варовици, добивани често в кариери е Астика (Asticus mons, Странджа), както и строителен материал, добит от района на морските Най-многобройни засега са останките от строителство и декоративна дейност през Ри и Късната античност. Предвид огромната дейност на римляните, в Балканските провинции те вече откритите каменни находища, разработват нови, основавайки се на създадената стройна система за добив и търговия с камък, с готови и полуготови каменни изделия. Видовете скали, прилагани в градежите през античната, късноантичната/ раннохристия зависят от мястото им на влагане в строежа и от характера на най-близкото находище за доб*’а Според тяхната употребата те се делят на: A. Камък за строителството - за градеж: речни валуни или блокове, цепени от камено по-дребните камъни са употребявани като подложки за подови покрития, за мозайки, за из~ пътища. Някои от скалите се използват като суровина за производството на вар, чакъл за с добив на пясък - обикновено от коритата на близките реки. B. Камък за изработване на архитектурно декоративни елементи, ордерни детайли; кръгга Това са по-твърди скали, предимно с кристапна структура (т. н. материали от едроблокови н

Обичайно каменните находища са в близост до строителните обекти - античните градск* викуси, вили, различни по вид пътни станции и т. н. (обр. 1). Тази близост е обусловена от необг от употребата на строителни материали и не по-малко важния икономически фактор-цената, - а добиват и доставят. На територията на Мизия (по-късно Горна и Долна Мизия) и на Тракия са множество видове скали (суровини), вложени в строителството на античните и късноантич^-,'-? Всички те, или в по-голямата си част, са добивани в близост до селищата, когато се отнася строителни материали. При производството и влагането на изящни архитектурни детайли, ар украса или кръгла скулптура - предимно мрамори, различно оцветени; или доломити с разл на кристализация и оцветяване, находището на скалите не винаги е в близост до селището. Е случаи се касае за детайли, които са поръчани в популярна и икономически изгодна камено: на полуфабрикати или на готови изделия, независимо от териториалната отдалеченост на кад В зависимост от вида на скалите - магмени, утаечни или метаморфни, са и видовете камъ* строителството1. Ф а к т у р а на камъка се нарича неговата повърхност, която може да бъде не— полирана и т. н., а съставът, определящ неговия рисунък, се нарича т е к с т у р а . Тази терм/- прилага при определяне на материала и повърхностната обработка на декоративните каменн/ т е к с т у р а се различават масивни, ивичести и брекчовидни мрамори. Каменните материали са бели, сиви, черни, разноцветни. Светлостта на материала се смя~а декоративен признак, поради което мраморите и варовиците се смятат за най-подходящи за и на декоративни детайли. Цветът им се определя само от разстояние. Тогава цветовете на

'Всички скали, добивани в класическата, елинистическата, античната и късноантичната епо>з проследени по-надолу в текста, съобразно поселенията, каменоломната и вида камък. Основните г.г* които се прилагат, са магмени - гранити, сиенити, диорити, лабрадорит, порфир, базалт. Това са масиз-* скали, чиито цвят зависи от състава им. Утаечни (седиментните скали) - от които най-популярни са основната порода от този вид. Разположени са на пластове с кристален строеж и цвят: сивкав, жъ: червеникав. Метаморфни - най-често използвани за архитектурно-декоративни елементи, кръгла скул им зависи от химическите примеси, които съдържат. Това са мраморите и мраморизираните варовици - конгломерат, брекчите, ониксният мрамор. 162 ^ Р ч П кч Н ^ Q Bononia 0 j ( V ic lin ) ^ —-—^Nigrinianis Durostorum j \ ^ _ - Candidiana (Silistra) \ ____ /Л >

Panysos fl. (Kamchiyap X I N U S O Seutopolis Serdica (Koprinka) o » K“ an,a)c oThuidas/Zoida (S/iven) (Sofia) q] Mesumbria (Nesebar) BLACK 5 Pernik V4/—Г \ Cabyle (Kabile) \ i E A 1 r \ J ° 9 Yambol Anchialus (Pomorie) Burgas Beroe-Augusta Traiana Apollonia Pontica - Sozopolis (Stara Zagora) c; л (Sozopol) Diocletianopolis Deultum \ Pautalia ^ (Hissar) (Debelt) \ (Kyustaidil) y. Agathopolis 4 I / Germania Veleka fl. (A htopol) (Sapareva banya) Philippopolis, Trimontium (Plovdiv) \ I t \Skaptopara?-^ Haskovo • \ \Blagoevgrad s M A C E D O N I A')** Kardzhali Г ; Uskudama?, Tonzos, Hadrianopolis o (Odrin, Edirne) f of q Nicopolis ad Nestum Artescos fl.lArdaJ i %\ A (Carmen) #

Sandanski Melnik y. N-v : • ,—.

TURKEY GREECE

50 150 km d

Обр. 1. Карта на България със селишата с по-важните каменоломни и каменни залежи край тях о т Римската епоха и късната античност (по Р. Иванов) Fig. 1. Map of Bulgaria with the major quarries from the Roman period and Late Antiquity (after R. Ivanov) os u> съставки се сливат в общ тон. Така говорим за сив, синкав или сивкав мрамор независимо от него има само прослойки или жилки със съответното оцветяване. Декоративните ефекти на бели= се подсилват от жълтите оттенъци, а тези на сивия мрамор - от синкавите. Белият цвят на г показва неговата чистота в калцитно отношение. Примесът от тънки графитни люспи придава -а от светлосив до черен оттенък. Червеният цвят и розовият оттенък на мрамора се придават от пг на хематит и карбонати, жълтият и кремавият цвят се дължат на присъствието на лимонит. Червените мрамори имат кавказки и египетски произход. Оранжевите - нумидийски, тези с слонова кост - азиатски, зелените - лакедемонски и хорестийски, синкавите са от гръцкия острое ' белият мрамор е Пароски, черният - етиопски и египетски. Мрамори с различен цвят, а също и мраморизирани варовици и др. се прилагат в архитектурната декорация на големите антични За приложението на варовиците и пясъчниците в декоративната украса се съобщава и в съчин? множество антични автори (ВИА1966, III, с. 165). Другите скали, приложени в строителството на пътища, подложки, подове, улични настилки, са твърди - гранити, риолити. Най-ранни сведения за приложението на различни видове скали се откриват у някои автори. Плиний (С. Plinius Secundus 23/24 - 79 г.) в неговата „Naturalis Historia” (XXXV, 1,1, XXXVI) дава за специалната употреба на някои статуарни мрамори, за времето и обстоятелствата за в: в Рим на различни видове цветни скали. Съвременник е на развитието на кариерите и прав.-, тяхната експлоатация по цялата Римска империя. Съобщава, че повечето от скалите се носят от провинции и се прилагат не само в столицата Рим, но и в други италийски градове. По негово & налага модата да се украсяват с цветни камъни подовете, а колони - декорирани в цвят. В историческия водач на ПаВзаний (ок. 115 -180) - „Перщуцспд тт]о'ЕХХа8о(;'\ често се откриват ' за вида камък, вложен в сградата или паметника. Съобщава, че Херодос Атикос е собственик на ш в Пентеликон (I 19, 6) и определя неговата строителна активност. Той също пише за кариерите за Lacedaemonius (III 21, 4), за оцветени мраморни статуи от Фригия (Докимейон), за сто колони сг материал, предложени от император Хадриан (117 - 138) за строителството на библиотеката в ‘ 18, 8 ff). Императорът предлага също и 100 колони от ЛЮотоцю п Aipwv (предполага се, че се * кариерата в Шемпту) (I, 18, 9). Друг географ - С трабон, в съчинението си „Геоурасрта” описва множество видове камък в Мала Атика, около Марсилия. Съчинението е добър справочник за продавачите, които обслужват местн/ : камъни. Описва камъка за орнаменти и различни видове мрамори, за които по негово време е прс. интерес. Пише много за цветните камъни, от о-в Хиос, за слабостта на римляните към лукса. Прел: най-големи детайли развитието на Докимейонските кариери и кариерите в Луни (Италия). КлаВдий Птолемей (ок. 100 - ок. 178 г.) в неговата книга „Геоурафгкц ’ьфщ-цпк;' описва Еги~-а кариери. Родом е от големия пристанищен град Александрия и проследява каменоломните за порфир (неопределени до момента, но описани от него кариери някъде в Среден Египет) и др. ВитруВ ий в произведението си „De architectura, libri decem” („За архитектурата, десет книг/ най-много подробности, отделя внимание на гръцката архитектура; изследванията на специа. преди него - непознатите за нас Еуфиций, Терентий Варон, работата на Публий Септимий и т. н работата в подземните кариери за статуарен мрамор в Парос. Книгите на Витрувий съчетават поз­ на теория с практиката. Обяснява значението на всеки камък поотделно. Меките камъни: вулкан - удобен и лесен за обработка, но много бързо влияещ се от климатичните промени. Средно "гн- скали: травертин - лесен за работа, устойчив на климата, но неустойчив на огъня. Говори за кариери около Тарквиния, познат като Анисиан (вулканичен туф). Витрувий дава най-пълната ин1 за каменоломните извън Италия. Описвайки други теми той споменава Египет и земята на траките От него научаваме, че архитектите са приобщени към каменоломната, където работят. Задъпж! за архитекта в даден район е да знае мястото на всяка кариера и особеностите на добиван.^ камък. Качествата на камъка трябва да се изучават продължително и едва след това той да се в строителството. Дели камъка на мек, средно твърд, твърда скала, устойчива на атмосферни аг - вятър, замръзвания, мъгли, температури и др. Пръв, който спира вниманието си на различните видове камък в дн. български земи, е фре^ пътешественик Ами Буе (1794-1881 г.). През 30-те години на XIX в. той обхожда земите в Троянско, Л и публикува своите наблюдения върху структурата и разпространението на каменните материали = области. Няколко антични кариери са открити, локализирани и описани от Карел Шкорпил. При не проучването на Абоба-Плиска споменава чак и за кариерите на Никополис ад Иструм, както и за кариери в района на античната Залдапа (Аптаат, Абтат) и др. (Шкорпил 1905). Спорадичен е интерг проучвателите на античните градове и селища по отношение на строителния и строително-декора. материал, техниката на обработката на камъка, школите и ателиетата (Петрова 1996, 40 - 49). ;ТВЕНОСТ И УПРАВЛЕНИЕ НА КАМЕНОЛОМНИТЕ: збата на мрамора и необходимостта от неговото добиване, търговия и обработка не е широко в строителството през време на Републиката. Цветните мрамори се влагат само при колони, ча малки площи и са предимно внос от Египет. Още през 108 - 100 г. пр. Хр. Страбон съобщава ата на проконеския мрамор (о-в Проконесос в Мраморно море); на искрящо белите мрамори от зн и др. При Август (27 г. пр. Хр. -14 г. сл. Хр.) се увеличава номенклатурата от вносни мрамори, гелството и архитектоничната декорация преобладават употребата на туф и травертин. ■юр и разноцветни камъни се прилагат в архитектурната декорация на Рим и Италия едва та на II в. пр. Хр. Мраморът се добива в основаната от Рим през 177 г. пр. Хр. колония Луна т . Карара, Италия). Отначало каменоломната е собственост на колонията, но при Тиберий (14 'зевърната в императорска. Превръщането на кариерата в Луни в императорска собственост във втората половина на I в. сл. Хр. като основен снабдител с мрамор на метрополията за гг 100 години. Не само близостта на кариерата до Рим, превозването на блоковете по-море транспортни разходи), но и приемливата продажна цена правят този мрамор предпочитан за ■урната декорация на града . Количеството на внасяния мрамор от Луни намалява при Домициан * Траян (98 -117), които въвеждат практиката да се внасят редовно за скулптурни нужди мрамори и остров Проконесос Пропонтида (Мраморно море) (обр. 2).

2. Релефна плоча с историческа сцена (гръцки мрамор). Според проф. G. Lugli е представен император • ойто седнал наблюдава изграждането на каменната Porta Terracina. (Рим, Museo Nazionale Romano Инв. № 231008). 1 =e efstellae with a historical scene (Greek marble). According to Prof. G.Lugli it represents Emperor Trajan, seated, ching the construction of the stone Porta Terracina (Rome, Museo Nazionale Romano, Inv. No. 231008)

“.■ето на каменоломните в императорската епоха поставя въпросът и за тяхната собственост зто им; организацията на добива на камък. Собствеността на каменоломните в римските е проучвана от множество изследователи, които констатират периодичната й смяна, се следната собственост: държавна, императорска, муниципална, частна и неизяснена, от вида собственост, всички каменоломни са подчинени на определени законови правила, те държавна собственост не са много на брой. В тази група се включват и каменоломните, да се наследяват, конфискуват или изкупуват от частни лица. Много от кариерите са -а фиска. фитцлер определя собствеността на Монс Порфиритес (дн. Джебел Докхан, Египет) -ia (Fitzler 1910, S. 112). Той определя като държавна собственост и кариерите в Антинуполис «жго описва като „римски”. Държавна или муниципална собственост, но в никакъв случай •аоиерите за апабастрин в Египет. Според Кук гранитните кариери на Троада (Турция - Мала |-;авна собственост в късноримско време (Cook 1973, р. 209). е делът на императорските каменоломни. Императорите придобиват кариери в своя чрез армията, чрез конфискация или пък я унаследявали. Не е изключено да придобиват и чрез покупка. Има сведения от надпис върху колона, че император Август придобива а Докимейон като наследство от Марк Агрипа (който пък е съпруг на сестра му). Кариерите на

165 Обр. 3. Кариера на Докимейон, Бакакале, Турция, в Обр. 4. Кариера на Докимейон, Бакакач= период на експлоатация (no J. Roder) период на изоставяне (no J. Rods^ Fig. 3. The quarry at Dokimeion, Bakakale, Turkey, at Fig. 4. The quarry at Dokimeion, Bakakale the time of its abandonment (after J. Roder) time of its abandonment (after J. R b a e t

Докимейон са подчинени на императорската канцелария и се ръководят от нея (обр. 3 и 4). О* каменни блокове се установяват още императорски каменоломни. Освен Докимейон и Те на Хорестия, на Шемпту (Нубия); подземните кариери в Парос. Мраморните каменоломни. „africano” (от кариерите на Теос); „Portasanta” (кафяво-червен мрамор от Латомион в Хиос •* (червена мраморна брекча от Скирос) са идентифицирани по място. Някои каменоломни неопределени, макар блокове оттяхната продукция да са доставяни в Рим. В случаи, когато добиват много редки камъни, те са поставени в собственост на императорския патримониу.» Разработените по времето на император Траян (98 -117) каменоломни на Марцианополис » ад Иструм вероятно също принадлежат на императора или се управляват от неговата предвид голямото им производство. Никополските каменоломни са познати в литература- - „Траяновите каменоломни на Никополис ад Иструм”. За собственост на каменоломни от градовете няма много информация. Има извори за Миласа (още Миляс, Турция в Мала Азия), която е важна за града според Страбон. Много : на Ефес, Афродизия и тази на Кирташ, западно от Ушак (Турция), близо до античния (Temenothyrai), са също муниципална собственост. Градската управа се грижи за организац.'~ обработката и търговията с камък. Печалбата се разпределя за възнаграждение на каме каменоделците и градските нужди. Немалко на брой са каменоломните с неизяснен статут на собственост - може да са били * държавни, и императорски и градски. Може да са били собственост и на някое много извести: За собствеността на множество каменоломни, открити на територията на Римската империя, открити писмени сведения. С неясна собственост е каменоломната Монс Кпаудианус (дн. Египет), разработена при император Кпавдий. Неясна е собствеността и на античните ка и Тракия. За някои от кариерите може само да се гадае, съдейки по обема и качеството на излязла от каменоломната. Частни лица експлоатират каменоломните- първо в Северна Африка, след това на Изток, а = и Илирикум това се разрешава с Теодосиевия кодекс (Cod. Theod. X, 19 - leges 1, 2, 8, 10, Г IV в.). Със законодателството на Теодосий II (Cod. Theod), от края на IV в. се променят сосс: начинът на управление на каменоломните. От държавни (армейски), императорски и грал:-.< от тях минават в частни ръце, срещу откупуване от предприемачи. Контролът на армията въс q на каменоломните постепенно се намалява, като някъде от около 3/4 на IV в. те се превръ_^ в частни и конкурират императорските. Пример за това е варовиковата каменоломната на ' Moselle (франция), която до времето на Флавиите се експлоатира от военни части. Под подземни кариери в района на Пеленц (Germania Superior, Горна Германия), близо до Андерна» на Траян и Хадриан преминавате частни ръце, но под наем (обр. 5). Тяхната активност е засви чмрани блокове от различни в Треви, Кобленц, Колония и тен (Наймеген, Нидерландия) VT971, S. 141). императорските актове > държа броят на кариерите, j законов статут, свързан с ; »ческите проблеми (в кодекса !е;досий II, публикуван през 438 \ ». 9 - De metallis et metallariis). jtlheod. намираме конкретно Saw за кариери: Metallum, Vsrum, Proconense, Troadense. . : ~ те намираме сведение и за ч т е в Галия и Азия, за cotoriae в А собственост на Цезар (D XXXIX, 1 5 същия извор се откриват Sup за законовите проблеми, | с частната собственост на ©. Чюосът за управлението на Обр. 5. фигура на работник о т кариерата Idylle близо go Kruft, ргомните се поставя още със района на Pelenz (Germania Superior), област Rhineland - Palatinate 1^3-ето им. Клавдий (41 - 54) и Fig. 5. Figure of a workman from the quarry at Kruft, in the Pelenz region, - 68) са първите императори, (Germania Superior), Rheinland region Авг.ст, които масово прилагат т а зт мрамор, отдават огромно "зе на разработването на - добив, обработка и търговия с различни скали. Още в строителството на Нероновия „Domus Г ш ю то са използвани различни видове декоративни камъни, възниква необходимостта от радикални j = администрирането и управлението на кариерите (Ward-Perkins 1971, р. 145). Управлението на се извършва от служител, който ръководи обекта. Обикновено това са императорски роби или ■■г-л които служат в канцелариите, формулата „под грижата” (sub cura или settebasi) - показва - зетивност по отношение на ръководството на кариерата. От надписите се знае за ръководството, -»*ето на каменоломните, предимно в императорските кариери; рязането и добива на камък, честота £ запазването и съхраняването на кариерното богатство, оцветяването в червено и оставяне на .:~ени части - полуготови колони и др. увлтттат на безогледното черпене на материал от кариерите, понижаване на възнаграждението и -г~: на добивания материал, каменодобивното и каменообработващо дело западат. Увеличаването които частните лица изплащат на фиска, за да получат и експлоатират каменоломните, р -=чалото на техния регрес. Това обуславя спада в дейността на каменоломните, установен във тловина на III в. сл. Хр. (вж. Cod. Theod. X, 19 - leges 8: „Още по-рано решихме да се изкъртват V - камъни о т частните каменоломни на Македония и Илирик при определено условие. Но по ваше сенатори, ще се постъпва по-щедро, така че всеки на свой риск и на свои разноски да придобива з н с ж н о с т ...’). Така доскоро императорски, каменоломните преминават в частни ръце. Поради ’аг-е варварски нападения и разрушения; нарушената, понякога поради некомпетентност, при ~ж<ето на каменоломните дейност, в строежите от IV в. и особено в раннохристиянските базилики, ^ тактиката архитектурно-декоративните детайли да бъдат преупотребявани по предназначение. ~~денция, независимо от факта, че не се знае със сигурност собствеността на каменоломните, хсава по археологически път и в Мизия, и в Тракия. Марцианополските каменоломни, тези около - дета намаляват своето производство. След опустошенията от варварските нападения в двете се наблюдава прилагането на все повече сполии, та чак до VII в., когато започва изграждането 1 българска столица Плиска, за чието строителство се носят материали почти от цялата 3= на дн. Централна и Североизточна България.

15Е КАМЕНОЛОМНИ. ОРГАНИЗАЦИЯ, ДОБИВ И ОБРАБОТКА НА КАМЪКА: агзнето на римската власт на Изток чрез нейната армия и командване увеличава количеството м: амор, подобрява организацията на добива, търговията и приложението на разнообразни видове за което съобщава и Плиний Стари (N.H. XXXVI, 7, 54). Напредвайки на Изток, установявайки Чвои и селища, армията има нужда от строителни материали, съответно от разработване на

167 каменоломни за осъществяване на строителната си дейност. В последствие се явява и необх< архитектурното оформление на обществените постройки, храмовете, частните домове, вили и * - се дейността по откриване, разработване и използване на каменни материали от каменоло»/-* империя. И ако по времето на Републиката и Ранната империя камъкът: порфирити, цветни - зелени и др. мрамори, се доставят основно от Египет и от Северна Африка - Нубия, то от cpes започва използването и търговията с мрамори от мапоазийските провинции. Известните от ю г епоха гръцки каменоломни в Пентеликос, островите Проконесос и Лесбос и малоазийското > на Егейско море се превръщат не само в центрове за добив и търговия с висококачестве­ но и във водещи каменоделски ателиета, които диктуват канона в архитектурната декораци? j пластика, украсата с камък, мозаечното дело. Организацията по отваряне на каменоломната и добива на камък е сложен процес. Първ: се намери най-подходящото място, с подходящите скали, които да бъдат експлоатирани. Мяс~ ще се отваря кариерата, трябва да бъде или до стара кариера или на място, откъдето да се снабд селище. Нямаме писмени сведения за процеса по подготовката и селектирането на мястото sa Два са критериите: от място, където лесно може да се вади каменен материал - от повърх-- скален масив във вертикала, където камъкът е добър за кариера. Обикновено кариерите се р " първо при местата, където се настаняват части на римската армия. Те именно организира- добива, транспорта и продажбата на камък отначало. Във всяка кариера се оставя работно - двор, където се подготвят и дообработват блоковете за транспортиране, понякога издигани с . от по-ниските части на кариерата (от по-долните етажи). За целта до кариерата трябва да и».»; удобен път, по който да се извозват добитите блокове, полуобработени детайли, ако има пра* правят полуфабрикати в самите кариери. За последната дейност са необходими и по-обширн/ Ако камъкът се добива от повърхността от открита кариера, първата задача е да се намеся на кариерната маса. В зависимост от обстоятелствата и разрастването на кариерата тя реорганизация. Такъв е случаят с каменоломната в Бакакала на Докимейон, която Рьодер z проучва (Roder 1971, 260 - 264). Разкритите каменоломни са няколко т и п а според обема на п начина на извличане на камъка. Открити са малки локални кариери на места, свързани една с друга. Намерени са в * самото място на изграждане на сградите. От там се черпи камъкът за строежа на храма на Ат поставя началото на кариерата (Robinson 1977, 210 - 237). Същият процес на разкриване на ка е приложен и в Александрия. Рьодер обръща внимание на факта, че кариери, разположени на по уязвими, поради което от там трябва бързо да се отделят и извозват блоковете, за да не се в близката околност (Roder 1957, S. 221). През 1971 г. Рьодер разкрива голяма гало-римска к“ в Сент-Бойл, подобни на нея са открити и на други места, също и в Проконесос (намерена гп* обстоятелства през 1971 г.). Големите каменоломни представляват няколко малки кариери за добив на една поо~.~з разположени около селище, вила и др. Каменоломната обединява в името си и камъкът от - Ефес, Афродизия, Докимейон, Марцианополис (така напр. няколко кариери създава* каменоломна в Марцианополис: Голям Кайряк, Малък Кайряк и т. н.) и др. Всички тези кариери добиват камъни по открит способ (под открито небе). В римс*г» съществуват каменоломни, които добиват материал и по подземен способ. В подземните карне:.* се добива изключително трудно, което води до високите му цени. Такива каменоломни са статуарен мрамор в Парос близо до Св. Мина (Ayioq Mivaq). Кариерната техника тук е различна отворените кариери. Вероятността и в Мизия да е имало подземни кариери е реална, предвид миналия век и сега при с. Басарбово, Русенско, подземно се добива варовик. Може би и през а- е било така, тъй като се знае за съществуването на тая кариера в по-ранни времена, и предвид гг на римляните по отношение на подземния способ за добив на камък в кариерите. Северно и южно от Балкана са установени досега значителен брой каменоломни Експлоатирането на повечето от тях е започнало много преди настаняването на римх продължило през средните векове, на някои места дори и до днес. Поради тази причина в Тракия се оформят две категории каменоломни. Първата категория са автентичните кариери - находища все още може да се видят следите от дейността на античите каменодобивници и - Марцианополис, Хотница, Крета и др. Втората категория кариери са всички останали, п| настоящето изследване, които дават данни по своя каменен материал и други белези за еднз макар и нарушена или заличена активност през античността. Понякога в близост до к, създавали селища, обитавани от работниците в кариерите (Хотница и Самоводене - ка: Никополис ад Иструм), Крета и др. Според обема на работа и добива в кариерите е организирана и тяхната експлоатация, три типа кариери - off(icina), b(racchium) и locus. Officina са големите кариери, с „brachium” се

168 по-малките кариери или сектори. В големите с brachium се означава и специфична марка кариери в Хорестия и още един мрамор с непознат произход (местодобиване). Locus (loco), се обозначават частични места в кариерите, номер на блок, изваден и взет от място (Bruzza 1870, №№ 222, 258, 259). Инженерите в каменоломните си служели с тези определения, за да дефинират определена кариерна марка. Кариерите в Докимейон и Шемту са наречени officina. За Докимейон се знаят officina Peladi, Asiatici, Urania или Comodiana; в Шемту: officina Certi, Agrippae, Regia, Genii Montis, nova Augustea. Освен данните от законодателството има множество изворови и графични данни за начина на добиване, обработка и търговия с камък. За изваждането на каменния материал и неговото грубо и фино обработване се изисквал богат инструментариум (обр. 6, 7, 8, 9). Рязането, техниката на отделянето на камъка, става по няколко начина в зависимост от природния тип - седиментните скали по един начин, метаморфните (мрамора) - по друг, магмените (гранитът) - по трети. Отделянето на каменния блок зависи от начина на цепене на камъка. Технологията на отделяне - обикновено с клинове и след това обилното им напояване с вода, докато блокът започне сам да се отделя от масива и т. н. (широко описани способи от Витрувий, Рьодер 1967; 1969; Петрова 1996). Контролът по качеството на добития камък се осъществява от специалисти, наречени probator. Осъщественият контрол те маркират c „г или „R”, понякога с кръст в средата (от Докимейон - CIL III, 6. Инструменти о т Kriemhildenstuhl Suppl. 2,14192 (от 140 г.) , Superior), близо go Bad Durkheim (no Открити са и марки, J. Roder) които документират Ъд. 6. Tools from Kriemheldenstuhl императорска ! Superior), near Bad Durkheim (after J. собственост: Cae(saris), Roder) Caes. N(ostris), Dom. или D(omini) и след това името на императора в Най-голям е броят на надписите от времето между Нерон (54 -.-~онин Пий (138 -161), тъй като не е съществувала практика иаркират блоковете от императорските каменоломни в ператорския период. Началото на тази практика се поставя и Веспасиан (69 - 79) и в резултат на неколкократно ■то строителство при Хадриан. Много кариери маркират продукция заедно с императорските и държавните ни. Някои марки се определят от изследователите елни - т. е. мястото на детайла в строежа, като тези в Varna (Perkins 1957, p. 90) Точното място на каменоломната, .•дват материалите, понякога остава неизвестно. 'ггителни надписи върху ари на Зевс, Сарапис, Юпитер ’.’аксимус, Пан, Силван и др., открити в каменоломните, сведения (обр. 10, 11). Подобни на тях са открити и в на Крета, крепостта на Монтана. Изработвани са от :тори, често от редиците на армията, на армията в кариерите е двойна - организация и офицери, подофицери и специалисти. Те работят по то и изваждането на камъка. В надписите са определени 'тг/£ пкХт/роурубст (Dworakowska 1983, р. 109). листите (управители(?), инженери(?), архитекти(?) «гменоломни слагат пред името си термина caesura и Обр. 7. И нструменти о т различни ^в-етив след него (кариерата в Шемту). Някои о т тях се кариери zrzcurator (или аархпекхш rcov регаЛЯшу, Вади Хамамед, Fig. 7. Tools from various quarries

169 Египет - Fitzler 1910, 133). Мъжете работа в кариерите, са каменее:- и резачи на камък. Тези, к о .т камъка, или го обработват по доил в работилница, при желание върнат на работа от работили и цл в каменоломната. Обособяват се работници - които вадят камък - обработват (каменоделци, скул каменоломните се приготвят и (полуфабрикати): колони, са маркира се продукцията. Устаное? закон специализацията на каме-:'1 различни видове каменна и възнаграждение. Римското законодателство максималните цени за различк"-? камък. То определя работата с за изкуство, а за занаят. Това от едикта на император Диокл Обр. 8. Инструменти от кариерата Пух, Каринтия, Австрия - 305) от 301 г. Определят се ма* а Fig. 8. Tools from the quarry at Puch, Carrinthia, Austria цени на 19 каменни вида от техните цени - от 40 до 250 де-=сь1 камъни са предназначени за ■> продажба, като в едикта се определя и заплащането на специалистите - каменоделци. Hapez : от Монс Порфиритес, алабастъра и други египетски каменни породи; зеленият лапис Лае различните мрамомори от Докимейон, Тесалия, Хорестия, Херакпея, Лесбос, Тасос, Прокоье: се срещат и неизвестни имена. Според списъка на служебните рангове (Notitia Dignitatum) _Е на светлейшия управител на префектура Илирик има четири нумерария, един от които се постройките” (строежите?) (ЛИБИ 1958, 229); а под разпореждането на комеса на импе:; съкровище има комес, който се грижи за рудниците в Илирик (ЛИБИ 1958, с. 239). По аналогия да има такъв и за кариерите. Маркирани блокове и колони са открити в кариерите и в техните околности; в потъва.-. Маркираните блокове в кариерите са малко, рядко и доста изветрели. Те обясняват орган* работата в кариерите, методите на ръководство и начинът, по който добитият и продаден изпращан - до мястото на доставката. Откритите надписи и маркировки се датират ме>-~. г. (Dworakowska 1983, р. 101). От каменни блокове от Докимейон, Теос и Шемпту се знае Зс и Partasanta камъка, от някои мраморни блокове от Хорестия и от един блок пароски м( качествата на различните мрамори. Знаците с номера N(numero) са обяснени като знаци за .'-м на материала от масива и пакетирането му за транспорт и търговия.

Обр. 9. Релеф на L. Ucceius о т Сариа (сега в Museo Сатрапо di Capua. Инв. Ns 4). В лявата част £ - издигането на колона и изчукването на капител Fig. 9. Relief of L. Ucceius from Capua (at present at Museo Campagno di Capua, Inv. No 4). At the left we of the column and the working of a capital) Иконографските данни сочат за начина на добиване на камъка, неговата обработка (от релеф от кариера, Петрова 1996, 42 - 44). В множество кариери са открити графити, а някъде и пластично изработени ниши, останали в скалния кариерен масив, с различни изображения в тях. Подобни са находките от Черна вода в Северна Добруджа (Румъния) - фигура на седнал Херакъл,

Обр. 10 - 11. Две от страните на [ пиедестал с посвещение на Силван. Рим В (Antiquarium Comunale del Celio. ИнВ. № 3*086). Изобразени са каменоделски сечива и и-струменти - длето, отвее, скалпел, чук, Е креел, ъгломер, лост с подпора, под него отвее Fig. 10 - 11. Pedestal with a dedication tmSytvanus, Rome (Antiquarium Comunale del MEfeio. Inv. No. 34086). Shown are mason’s tools: I a chisel, goniometer, a compass, a hammer) изработен във висок релеф, който флореску датира във 1иората половина на III в. (Florescu 1937,111 -113); и вероятно също от Йонещи, където три много примитивни *свешки фигури в детайли представят в хронологическа последователност себе си по време на работа 1^пфит 1877 г. Сега загубен за науката. Вж. Dworakowska 1983, р. 53, бел. 106). Много от графитите и плочите показват инструментариума и начина на използването му в

Открити са множество различни инструменти, с помощта на които е отцепван камъка от скалата, и такива,

Обр. 12. Двуостра брадвичка, открита в юоиера Mayen (Eifelmuseum Мауеп. Инв. № 2250) Fig. 12. Double =edged axe, found in the Mayen L quarry (Eifelmuseum Mayen, Inv. No 2250) Ш дебеломер (обр. 12, 13, От България има открити много малко инструменти. Засега са известни само инструментите от Марцианополис (обр. 21), открити в каменоломната Обр. 13. Пергел за и недовършени скулптури вземане на размери, от от Одесус и другаде (обр. Помпей (Napoli. Museo 22) (Тончева 1958, с. 543; Archeologico Nazionale, Инв. № 1кнзова 1967, 47 - 51). По литературни данни се знае за инструментите, ■трити в кариерите на Хотница, за които съобщава Джон Пъркинс - „В Fig. 13. Compas. Pompey, Napoli. Mayen (Eifelmuseum рраяновите кариери на Никополис ад Иструм” (Петрова 1996, 42 сл.). От ■ 'с с ш ена илюстрация Mayen, Inv. No 1863) |Ькзките на Мизия и Такия провинции са известни инструменти от: Румъния - Дева (кариерите в Бежан). Теглаш, който съобщава за 171 кструментите, ги свързва с активната каменодобивна дейност на XIII Ь пю н в андезитовите кариери. I Камъкът, отцепен от масива и обработен с инструменти още в ■ииеноломната, е транспортиран на блокове или полуготова продукция. ■ннепортът се извършва по суша и по вода. Ръководи се от служител, мречен apxiuexaviKoo, вероятно този, който се грижи за транспорта, по V *Образ 15 отпадна в процеса на работа поради невъзможност да подсигурим времето на Антонините (Fitzler 1910,104). На много места, край морския бряг пс и Егейско и Средиземно море, са открити потънали кораби, натоварени с каме—лН от различни каменоломни. При Кипър е открит товар от цели колони, из афродизийски мрамор. Товар, съдържащ недобре обработен саркофаг от Area мрамор, е открит в залива Сан Пиетро на Тарент. На няколко мили от та потънали още други два кораба. Единият с товар от Афродизия, датиран в • и другият кораб с товар от недобре обработен камък, също от Афродизи- също и товари от 5 зелени и 1 бяла мраморна колона, за които се предпо"а*а Хорестийски мрамор (Евбея). Открито е и смесено карго - от Докимейонски -■ " мрамор (Dworakowska 1983, р. 67). Транспортът на блокове и продукция-по море, от пристанища-о-в Тассс - за Одесус, Томи; по Дунав (достига Докимейонска продукция чак до Ноее 1999, 75 - 86; Novae, 2003, 36 - 38); по С трума-до Партикополис и Сердика (на!т« автора); по Марица - до Адрианопол и Филипопол, по суша - Вила „Армира' Никополис ад Иструм, Ескус и др. (всички по наблюдения на автора). Неподписана антична продукция, повечето колони, капители, саркофаз. ■ скулптури и др., се откриват изоставени в редица кариери - Докимейо» *1 каменоломни в Мала Азия; Черна вода и Урой в Румъния; Хотница (многг недовършени архитектурни детайли) и Севлиевско (фрагмент от свален .< блок и два капитела) (Шкорпил 15*: Обр. 14. Пергел о т Помпей (Napoli. Каменните артефакти, останали Museo Archeologico Nazionale. Инв. № 76679) или неизвозени от каменолои-^ Fig. 14. Compass, from Pompey(Napoli. Museo Archeologico България и от други каменолог.'- з Nazionale, Inv. No 286791) свят - неотделените елементи oi (Шкорпил 1905, 476), от Черна всса 1937, 110 - 111), от Алики (Socn Kozhelj, 1980, 28 - 29; 32 - 33) и ^ че каменоломните са били напуое! или друга причина; блоковете са неотсечени и извадени от отношение на полуготовите детакгям могат да са всякакви: смяна ил/ поръчката, опит и отказ за изс-^ детайла или всякакви други оба Както се знае, орнаменталн/— предимно внос от Мала Азия зг| от Египет - за колони и стълби мрамори от Луни - за държав--1-: Рим. За голяма част каменни няма сведения за нейните Траян е честа практиката да обществените сгради и частни различни по произход мрамори Обр. 16, 17. OmBecu о т Помпей (Napoli. Museo Множеството свидетелства, Archeologico Nazionale. ИнВ. Ne№ 119143; 76658) в провинциите Мизия и Трака* Fig. 16, 17. Plumbs from Pompey (Napoli. Museo каменодобива и каменоделствсгг Archeologico Nazionale, Inv. No 119143; 76658; 76667) от най-разпространените за-таяш]

античността. Изворите ни показват двете основни групи каменоделци - в зависимост от степента на обработка на камъка (Велков 1959, 124). Едни, които се занимават с дялането на каменни блокове за строеж - lapidarii, XiBovpyoi и други, които художествено обработват камъка — marmorarii, lapicidae, Ai6oyAi5oi, А^оуАиятед, X d iv n o i. Синонимите на хората, обработващи Обр. 18. Дебеломер (calibro) о т ПомпеС камък в кариерите, или официните, са: Archeologico Nazionale. ИнВ. № 286790) lapidarii, fabri lapidarii, lapicidae, lapidicaesoris, Fig. 18. Calibro from Pompey (Napoli. Mu>~: lapidicidarii, sculptures, scriptor. В надгробен Nazionale, Inv. No 286790)

172 паметник от столицата Рим става дума за marmorarius, който обработва всичко от мрамор (обр. 23). Надписът е от III в. и в него става ясно, че този, който е поставил плочата, е имал за професия изчукването на надписи и обработка на мраморния материал (Falachi 2003, 514 - 515). Всички те, съобразно законодателството, са получавали различно възнаграждение. За тези, които се занимават със строителство, изворите ни дават няколко термина - structures, aedeficatores и architectus, за онези, които са специалисти с по-добра подготовка. Такъв architectus magister, който обучава и ученици, според закона получава месечно 100 денара за всеки ученик; те строят и сгради, за които също има останали писмени сведения (Велков 1959, 131). Към всеки град, населено място или каменоломна съществува и работилница или няколко работилници, специализирани за отделни производства: за изработване на архитектурно-декоративни детайли, надгробни паметници, саркофази, строителни изделия, кръгла пластика и др. Всички те са предмет на друго изследване в случая. Част от тяхната продукция е била маркирана (виж. Велков 1959, 124 - 134; Петрова 1996, йонийски або 19. Свредел, неизвестно местонамиране. (Рим. капители от Одесус; Universita di Roma „La Sapienza”) ателиета и школи). Fig. 19. Auger. Location unknown В архитектурно-

ната украса на вила Армира при Ивайловград на съществуващата практиката полуготовите от мрамор да се отправят към клиентите, -и от каменоделци и скулптури (Младенова 1991). но е, че мраморът е един от най-често скулпторно-декоративен материал, пластичност и красота са оценени и от дълбока древност. * * * ял надпис от околността на стария град ^nilippi, между Кавала и Драма, който върху останките на тракийския град зазрушен през 336 г. пр. Хр. от Филип II, и си на новоиздигнатия върху разрушенията чи) се споменава за каменоломни, на Реметалк, син на Котис III, ' - р а к и й с к и владетел (Геров 1980, с. 64, бел. ането на провинциите Мизия (12 г. сл. Хр.) 45 г.) собствеността на тези каменоломни, L десетки други от двете страни на Балкана, -а В римските провинции, в това число Обр. 21. г«гге по-горе, има императорски домени с Обр. 20. Каменоделско чукче и Кирка, неизвестно длето, о т каменоломните “ 'емина. Те се командват от прокуратори местонамиране (Рим. на Марцианопол (по Г. s . първоначално освободени роби, но с Universita di Roma „La Тончева) зремето функциите им се изземат от лица Sapienza") Fig. 21. Mason's т«) с коннически ранг. В някои провинции Fig. 20. Pick. Location hammer and chisel from the те имения били малки и се контролирали unkown. (Rome, Universita quarries at Marcianopolis те прокуратори на съответната провинция. di Roma “La Sapiemza” (after G. Toncheva)

173 Естествено тези хора ~т подчинени, които да се контролират имотите. когато домените се дава­ на предприемачи (ссгс® определен срок. Те пъ- ~ш колони, които да обраб. • В императорските домен* само земя за обработза-е. и гори, но и мини и као. 1980, с. 56). От управлението -е - 117) - Хадриан (117 - започва голямата урбаг двете страни на Хемус -Р Мизия (след 86 г. Долна ■ I Moesia Inferior et Мсеза няма градски центрове основават временнс цивитатес). Изключение западно понтийските пог положението е по-раз на управлението на А-~с Марк Аврелий и Kowce

Обр. 22. Недовършени надгробни бюстове на жена и на мъж о т Одесус. Варна, М орската градина (по Г. Тончева) F ig. 22. Unfinished busts of a woman and a man from Oddessus (Varna) Morskata gradina locality (after G. Toncheva)

Северите (193 - 235) бележи икономически бум в тези изостанали римски провинции. За изграждането на пътища, улична мрежа, агори и форуми, за сгради с административно, култово и частно предназначение се изисквало доставянето на много камък от различно естество. А след нашествията на костобоките (169 - 170) големите градове в Тракия трябвало да се защитят с каменни стени (Никополис ад Иструм, Марцианополис, Августа Траяна, филипопол, Сердика, Пауталия) (Иванов 1988, 106 - 107 и цит. там литература) или пък да се извърши ремонт, както и ново изграждане на разрушените сгради. Така започва голямото усвояване на тази природна даденост, добивана с много труд и при доста лоши условия. Ще разделим условно селищата, експлоатирали каменоломни, на четири географско зони с цел предложеният тук материал да стане по-лесен за четене. Обр. 23. Надгробна плоча с надпис на Маг. работи всичко о т мраморен материал (Рим. ’Лдз: Romana. Инв. № 3316) F ig- 23. Tombstone with the inscription of Mar specializing in working marble) (Rome, Museo de a Z Inv. No 3316)

174 Военните и цивилните селища по десния бряг на Долния Дунав ария (colonia Ulpia Traiana Ratiaria) (c. Арчар, обл.Видин) jc времето на Траян (между 106 -112 г.) селището получава статута на град с ранг на колония - най- j a форма на провинциапно управление (поне на книга). След 272 г. Рациария става главен град на е -оовинция Dacia Ripensis (Крайбрежна Дакия). feE3 Римската епоха, като център на обширна градска територия, селището има своя най-голям по времето на Антонините и Северите. Големият му икономически и културен разцвет се дължи “ афското му положение - кръстопътя на Крайдунавския път с този от Наисус (Найсос, Ниш) за Лисус, Албания). От периода на II - средата на III в. са известните статуарни групи на лъвове с гений irra, лъвове, статуетка и глава на Митра, релеф на Дионис, „Почиващият Херакъл”, великолепно е оригинал на Лизип, няколко саркофага, множество надгробни плочи и архитектурно-декоративни и. многоцветни мозайки. Всички те са изработени от мраморизирани варовици или жълтеникаво- ьтни варовици. Последните се определят като горнокредни (сенонски) варовици - северен тип. ..вици в античността се добиват от кариерата, намираща се северно от с. Крета, на десния бряг (Utus), по посока на р. Дунав. итите мраморни детайли показват, че Рациария (Ratiaria) взема камък основно от района на овица. Локализирани са две каменоломни за мрамор, които се използват и днес - Горундере и . Принадлежат по възраст към предкамбрийските мрамори, разпространени в Западна и Средна ■•анина. В каменоломните на Берковица се добива розов, бял, оцветен (фладиран) с розови или «оижи (ивици); сив, оцветен с бели петна и др. разцветки ситнозърнест мрамор. Той е подходящ Сстването на архитектурно-декоративни детайли и елементи; за облицовка на стени - incrustatio еа, подови мозайки. ховският мрамор е бил експлоатиран масово от жителите на Монтана и Рациария (Александров 5 - 9; Петрова 1996, с. 42). Както ще стане дума по-долу, селищата по десния бряг на Дунава са |Е -ти местен варовик, какъвто има по южния бряг на реката и по устията на по-малките реки в е~а европейска река.

■•лия Ескус (colonia Ulpia Oescensium) (с. Гиген, обл. Плевен) -нованият от Траян град с ранг на колония (между 106 - 112 г.) (Иванов, Иванов 1998) подобно на е дунавски кастели и цивилни селища набирал каменен материал (органогенен варовик) от близката ^ т - по десния бряг ria реката и от долното течение на Искър (Skoczylas 1999, р. 128). су-близката кариера, отстояща само на няколко километра, югозападно от Ескус, на десния бряг на ъо. е тази при дн. с. Славовица. Две са местата, откъдето се е добивал каменният материал, като астира (на 2 км ЮЗ от селото) е имала и каменоделско ателие. От тук наред с голямото количество 1зени блокове, са открити множество заготовки - надгробни стели, някои с изчукани лозови енти в рамката. Другата каменоломна е само на ок. 0,6 - 0,8 км. от тази в м. Манастира - намира се Члъ (Митова-Джонова 1979, 62). жен източник за каменен е споменатата по-горе при с. Крета, обл. Плевен 24). Там през античността има каменоломни (lapidaricinae) нллище на Митра (Speleum на pfcrrpa, в м. Главниците на 0,6 км от селото). В ниските тераси на з са локализирани няколко места, "о в античността се добиват □едните варовици. Още през -одини на миналия век, когато Б е л к о в локализира кариерите, във а с изследването на светилището споменава за изоставени в тта големи разцепени блокове ри почти по 2 м в дължина, както полуобработена база. Изследвачът «нава за поне три кариери, които ^плоатират в момента, съответно Обр. 24. Крета - каменоломна и светилище на Митра (по течността, като оттук се снабдява Ив. Велков) —роителен материал лагерът на V Fig. 24. Creta - a quarry and shrine of Mithra (after Ivan Velkov) 175 Македонски легион (Велков 1934, с. 82). В съвременното административно деление селище*: (Lapidarion) административно принадлежи към землището на с. Шияково, докато каменогз се използват и днес, - към с. Крета. При с. Шияково освен античната крепост Lapidarion има -с и средновековно селище. Укреплението Lapidarion се намира в м. Руската или Манастира, н е *:г з северно до селото. Това поселение е свързано с използваните през античността и по-късно каменоломни на 200 - 300 м при с. Крета). Несъмнено в късноримско време и тази кариера е била под контрола свързан с указа на Теодосий II за каменоломните в Македония и Илирик. Мястото е от важ -: з т района, в близост до поречията на p. Utus (Вит) и р. Бара. Оттук минават и два локални пътя = и на север към Дунав. Прокопий от Кесарея (в Юдея) споменава за един от многото строезв император Юстиниан Велики (527 - 565) по тези места, а именно Лапидарион, който историш* .■ поставят до с. Шияково (Митова-Джонова 1979, с. 47, 67). Камеоломните при с. Крета несъмнено са най-големите римски каменоломни, задово; не само на Ескус, но и на съседното селище Утус (Гулянци) и множеството по-големи и пои крепости в района. На ок. 1,5 км западно от селото, в м. Яшкин дол се локализират още кар.' където са открити неизползвани архитектурни детайли. И в момента кариерите тук се ра: са оставени участъци в състоянието, в което са изоставени от римляните (Цончев 1934, с. -го антична каменоломна при дн. с. Крета е установена и антична каменоделска работили/- на около 500 м северно от селото, в м. Главниците. И тук, подобно на каменоломната в м откривани в миналото обработени колони и архитектурни детайли, което още веднаж указва да се създават ателиета към самите каменоломни. Близостта на кариерите до Ескус обуславя и липсата на множество останали заготовки на каменния материал е бил пренасян от кариерите за обработка в ателиетата на Ескус, тъй като открити елементи от изящната архитектурно-декоративна украса от обществените строежи на Възможно е да е ползван каменен материал за Улпия Ескус от 100 - 120 км югозапад-: района на Балкана (Петрова 1996, с. 41). Районът на Ловеч, богат на варовици, вероятно съ_л: нуждите на Ескус и неговата територия. Някои от тях се използват за добив на вар в после, а по-качествените варовици на юг от с. Хлевене и тези до с. Летница се използват за доб-/е Техните качества за приложение в строителството и декорацията както на открито. та*а * помещения и лесната им обработка ги превръщат в търсен каменен материал (Бончев 19^' а Съществува и хипотеза, че Улпия Ескус също набирал материал чак оттатък р. Дунав, п о о а Карпатите (Петрова 1996, с. 41).

Димум (Dimum) (Белене) Подобно на Улпия Ескус, Нове и Ятрус и тук, край Белене, се добивал каменен античността от малки локални залежи от органогенен варовик (Skoczylas 1999, 128).

Нове (Novae) и Ятрус (latrus) : облРусе) Направениятанал материал в Нове от дава следната диференциация: рс>*зе варовик - 40,4 с варовик - 25,1 %, варовик - 15 %, варовик - 11,5 %, ме - 2,1 %, зоогенен тебеширен варовик зърнест мрамор -1 варовик - 0,7 %, ва черупки - 0,2 % и Kalksteinn (варовик)' - се, че част от мра*, Обр. 25. Каменните крепостни стени на Нове са издигнати с за легионния лагер материал о т Хотница, на 55 км южно и по права линия о т гарнизона Стара планина и по-т Fig. 25. Stone walls of Novae were made of material from Hotnitsa, 55 km на Берковица - Вра_£ south of the garrison (Skoczylas 1999, S. 'Т

176 iczyk 1995, 87-90) Пленен материал за лагера Нове при Свищов бил набавян основно от кариерата при Хотница, обл. : Търново (на 55 км по права линия или на ок. 70 по най-краткия античен път). В Нове напоследък .~е колеги направиха сериозни петрографски анализи на обекта. Т. напр. „тосканските” капители, при разкопките, са изработени от рохкав варовик. Това важи и за пиедестали и олтари. Той се сравнително лесно от района по десния бряг на Дунав и наблизо в хинтерланда. Също така и по •'те на притоците на голямата европейска река, включително и устието на Янтра край кастела Ятрус. оеката на тези капители варира между 110 - 235 г. сл. Хр. Крепостните стени са издигнати от същия иал. Те се отнасят между края на I в. (според полските колеги, а според Е. Генчева малко по-рано) и 240 г ф 235 капитела са изработени от органогенен детритен варовик. Такъв има в кариерите край с. Хотница, "и к о Търново (обр. 25). Те се датират в периода 130 - 230 г. (Biernacki 2008, 413 - 416). Пастелът Ятрус се снабдявал с каменен материал от околността и по-точно по десния бряг на Дунав кето течение на Янтра. Също така, подобно на Нове, важен източник била кариерата край Хотница, lhhko Търново. (За анализа на каменния материал от укреплението Ятрус е написал статия J. as в том VI от поредицата latrus - Krivina, която се очаква да излезе през лятото на 2008 г.).

ZsKcaauHma Приета (Sexaginta Prista) (Русе) lue в началото на XX в. Карел Шкорпил забелязал множество места по долината на р. Русенски гт които извличали материал, използван през античността (обр. 26). Специално за Сексагинта той посочва кариерата при зн (Шкорпил 1914, с. 87). В стта Сексагинта Приета и 1ята на града се снабдявали ци от течението на Русенски още една кариера, при дн. ~учен, отстоящо на 10 - 12 км ичния град, и едно от местата мло в по-ново време добивът и кремави меки варовици Везнев 1963; с. 183). Не е (с^ено и в района на Басарбово да е имало каменоломна, чгз от която да са унищожени, аествувалата една от най- "Jtob съвременни подземни :помни за добив на варовикови в района. В отсечката Нове- ■днта Приета има немалко е по десния дунавски бряг (с. където също има следи от :;обивна дейност), откъдето Обр. 26. Сексагинта Приета се снабдява с каменен материал о т “с-ез античността и след това долното течение на р. Русенски Лом Fig. 26. Sexaginta Prista was supplied with rock material from the lower ■звличан каменен материал stretches of the Ftusenski Lom river .-as 1999, S. 127).

ifZxjcmopyM (Durosotrum) (Силистра) било струпано огромно по численост и разнородно по етнически състав цивилно и военно яе. То било съсредоточено в легионния лагер (castra), канабите (canabae), в няколкото села (vici) -'ст, в района на митническата станция (Иванов, Атанасов, Доневски 2006). При Марк Аврелий ' 30) през 176 г. или пък при Каракала (211 - 217) след 213 г. - имаме вече муниципиум Аурелиум “ рум (municipium Aurelium Durosotrum). Относно фактът кое от цивилните селища е прераснало и център, съществува дискусия. По принцип един викус има по-голяма възможност за развитие паване на своята площ. Обаче проучванията досега показват много големи и добре застроени Ъ докато викусът при с. Остров (всъщност един от виците) до момента по археологически път :2 *-тира не монументално застрояване (разкопките на румънските колеги са ограничени и досега са предимно работилници и една банска постройка, тълкувана като терми). :д стари жители на Силистра в миналото техните деди взимали камък от района на устието на източно от с. Остров, сега в румънска територия. Това място било само на няколко километра Силистра. Също недалеч, пак на неколко километра в посока изток-югоизток от с. Остров, се

177 намира езерото Будяк р наричано още Гърлица (обс Атанасов, Доневски 2006. ' Г* там литература). В близоет островът Пъкуиул луи Соаре Soare), където в източна^г изградена средновековна с (Diaconu, Zah 1968, 451 - . Румънски учени са петрографски този райо- крепост има скални ес от ръкава Остров се наг гореспоменатото езеро I край Гърлица има деее* места за вадене на камьи. са се намирали два вам | - Дуросторум и Т (Tropaeum Traiani, край с обл. Констанца), които са от строителен материал, Обр. 27. Край Дуросторум е имало голямо количество каменни залежи, особено в източна посока при у с ти е т о на р. Суха и край основно плътният бял и езерото гърлица (lacul Budeac) (фото Р. Иванов) варовик. В Добруджа има Fig. 27. The area around Durostorum had a great number of deposits, кариери, но с малък капл especially to the east at the confluent of the Suha river and the Garlitsa lake 1962, 293 - 316.; Diaconu (lacul Budeac) (a photograph by R. Ivanov) Diaconu, Zah 1968, 451 - използване на варовиков»-^ района е обусловено от дебелина и размери : карбонатни скали, разположени по линията Кардам - Калараш (Банчев, Данчев 1962, 452)

II. Военни и цивилни селища между Дунава и Балкана Монтана (Montana) Гарнизонът и цивилното селище Montana, в северозападния край на провинция Дол-е снабдявали с бял мрамор от близкия Балкан (Haemus mons) и по-точно южно от града. Днес=^~ голямо количество мрамор и от античните кариери няма много следи. Освен бял мрамор, т е синкави жили. Втора кариера е локализирана при с. Котеновци. Там се добивал мармору - по-мек и трошлив (Александров 1994, с. 60). От подобен варовик е изработена ара с посвел на латински език, датирана в 159 - 160 г. (Велков, Александров 1994, с. 25). Този факт показа приложението на местен мрамор, добиван още в Августово време, както сочат откритите паг втори век започва и прилагането на местни варовици. Откритите цели и фрагменти от ари с посветителни надписи, части от кръгла скултуоа плочки от светилището на Диана и Аполон, показват че използваният бял дребнозърн€-~ идентичен с този, добиван в споменатите вече кариери на Берковица. Близкото разстояние — до Монтана има и икономическа предпоставка - значително по-приемливите цени, малки разходи. Множеството плочи и ари с посветителни надписи открити в светилището, начк-;* скулптиране говорят за търговия с мрамор, предназначен специално за нуждите на светилг-- на изчукване и изписване на буквите, показват функционирнето, освен на ателиета в близ- в п и на още едно или повече ателиета, задоволявали нуждите специално на светилището (Бож1_ 22). Търговията с добития мрамор се е осъществявала и в ателиета, които изработват скулг^ или кръгла пластика, установена в светилището на Диана и Аполон. Тази пластика е лс за фунционирането и на т. нар. местни скулптурни ателиета - „plastes imaginarius”, които £ сътрудничество с ателиетата за металообработване и керамика (Огненова 1987, с. 38 е открита плоча с надпис на гръцки език, от който научаваме, че Сатурнин и жена му Ма* жрица, поставили оброчен дар - статуя на Дионис ,,в чест на „сдружението на преселни Азия”. Сатурнин бил скулптор и сам направил статуята на Дионис. Достигналото до нас от е паметници име на скулпторът Сатурнин (Велков, Александров 1994, с. 33, № 69) е още едно до* за наличието през II в. на местна школа, специализирана в изработката на кръгла скулптура, р&. релефи от местни мраморни скали - белия и сивкавия берковски дребнозърнест мрамор (О-- с. 38 и бел. 15). Местният берковски едрозърнест мрамор със сивкав оттенък е използван за

178 ставките на статуите, носещи посветителните текстове. От района на Берковица в Стара планина също се добивал мрамор. Това е близката околност нтана, откъдето е добит белият дребнозърнест с редки по-едри кристали мрамор, послужил за 'тката на изящни полирани статуи. -охеологическите данни при проучването на скулптурата от светилището на Диана и Аполон, както откритата извън светилището мраморна пластика указват за добива на мрамор още във времето на тор Август, а съответно и за организирането на ателиета, които да обслужват нуждите на Монтана ова 1987, 38-39). "екстурата на мраморите е тази, която предоставя първоначалните данни за определяне на !щето. В случая текстурата е бяла дребнозърнеста (захаровидна), сивобяла (сивкава) едрозърнеста дребнозърнеста с редки по-едри кристали. На тази основа се определят и поне три кариери - тези Берковица и близката до Монтана.

Состра (Sostra) (с. Ломец, обл. Ловеч), района на Троянско и Ловешко. =едуващите се там военни части в района на Троянския Балкан са имали за задача да пазят ьпите на прохода през Стара планина (Христов 2006). Това е най-важният брод през планината - Троянския проход. Всъщност става дума за отсечка от пътя Ескус - филипопол, който от II в. ь* се явява продължение на известния Via Traiana, идващ от Панония (Pannonia), Дакия (Dacia), иц през Долна Мизия и Тракия. Той се свързвал със стария друм Via Egnatia и оттам през Босфора ■ в Мала Азия. Каменният материал за самия форт (крепостна стена, улици и постройки с различен характер) се набирал от близката околност. Това се хълмовете над Ломец, които били използвани ра до началото на миналото столетие и служили за поминък на населението в миналото. Друга се намирала на ок. 10 км източно от Состра. Тя се локализира в м. Белия камък. От нея се добива зиран варовик или известен там като „бял камък”, по чието име е назована местността, ноломните, снабдявали с продукция за строителство и украса античните селища в Троянско, са В тях се добиват различни породи камък - варовици, пясъчници и мергели. нните породи в района на дн. гр. Троян следват геологическия масив от изток - Севлиевско; - Тетевенско; от север - Ловешко; от юг - масива на Балкана; между Козята стена и вр. Ботев, с- пътешествениците, преминали по пътя Ловеч-Троян и обиколили троянския Балкан, узнаваме за камък, които са най-разпространени тук. Ами Буе, обикаляйки района през 1836 - 1840 г., описва т ю течението на р. Осъм (Воие 1840, р. 29). Като преминава през няколко пролома по пътя Ловеч- *зй открива черупчест варовик, еднакъв с този от района на Габрово. През 1878 г. по пътя Никопол S4 - Ловеч - Троян минава фон Фич, който стига до с. Добродан, Троянско. Скалните масиви, както s Троян и Троянския манастир, ги сравнява с карпатския пясъчник (Бончев, 1941, с. 2). ~ите, добре профилирани в леглото на Бели Осъм, са от здрави пясъчникови материали и тъмни с бели калцитни жилки, служили за изработването на бордюри, цокли, квадри. Те са добивани тите още в античността каменни находища в района на дн. с. Лешница и с. Ломец, като са ни и са снабдявали с камък целия район наоколо. :оянско е установена и още една каменоломна - тази до с. Дълбок дол. Скалите са предимно йни пясъчници, които се редуват с мергели. Основно пясъчниците са синкави на цвят, плътни а спойка, а мергелите - тъмносиви. Още през XIX в. в пясъчниците до селото има каменоломна, ала много преди това, която съществува и днес. От тук се добиват едри и здрави късове за е. а от тънкоплочестите скали - плочи за подове и др. От недрата на троянския регион се л мергели. Геологически те се редуват с пясъчниците. Като мек материал те нямат приложение в :~вото, освен за керамични цели (тухли), за които се използват и до днес. За производството на и съдове се използват глините, с които районът изобилства.

олис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum) (с. Никюп, обл. Велико Търново) ният при Траян град (ок. 110 г. сл. Хр.) бил снабдяван със сив и плътен варовик от двете големи иежду сегашните села Хотница и Самоводене, обл. Велико Търново, т. нар. „Траяновите кариери лисад Иструм” (обр. 28) (За историята на града вж.: Иванов, Иванов 1994; за кариерите: Петрова -2). Варовикът, добиван в тези кариери, е сив и плътен (обр. 29, 30). Край тях е имало малки :ела, обитавани от майсторите, обработващи този материал, за разлика от Марцианополис, дейност се извършвала в или в непосредствена близост от града. И досега са запазени блокове и архитектурни детайли, подготвени за дообработване (Петрова 1996, 41 - 42). На -дешак (с. Коевци, сега в състава на Орешак), Троянско, на платото, над скалистото корито на _ има каменоломна, от която се докарвал материал и за Никополис, и за територията му. Тук са -еловършени бази и капители (Петрова 1996, с. 41; Делирадев 1953, с. 323). Каменоломната при Коевци) е основна римска каменоломна и каменоделна за добив и обработка на архитектурно-

179 декоративни елементи за селищата от района на Троянско. Част от нейната продукция е установена .OOeskus в крепостта на античното Nikopol селище при с. Крамолин, Belenie разположено на пътя от Io v q I 3 Никополис ад Иструм, по течението на р. Росица, Коевци - Крамолин - по р. Видима - с. Градница - през Русалийския проход на Стара планина - с. O Plewen Тъжа - към Казанлъшкото Lewski поле (Милчев 1957, 447). Според К. Шкорпил каменоломната при Коевци е снабдявала с материал и крепостта „Горник”, CHOTNICAr намираща се на изток от 11 II - 1 каменоломната, на платото на противоположния бряг Wielk е " на р. Каменец (Шкорпил 1905, 477). Най-използван бил Обр. 28. План на района около Хотница, обл. Велико Търново : • варовикът от Хотница на разпространение на варовика (no J. Skoczyias (на цвят охровожълт до Fig. 28. Plan of the Hotnitsa (Chotnica) area, Veliko Tarnovo regior сивобял), който се доставял deposits (after J. Skocylas)

и в тържището Дискодуратере Гостилица, обл. Габрово) в южна i в Хотница снабдявала предимно бг ад Иструм и района на Павликени, лагер Нове на Дунав и кастела Ятр. : до устието на Янтра. Движението в i е ставало навярно по два локал*- покрай Никополис ад Иструм - гр .' i

Обр. 29. За Северната порта на Никополис ад Иструм е ползван камък о т с. Хотница Fig. 29. Northern gate of Nicopolis ad Istrum the stone was taken from the Hotnitsa area

- c. Стърмен и c. Новград, а другият - от Никополис долината на р. Янтра - с. Полско Косово - пак по реката и покрай дн. Бяла (обл. Русе) (Wendel 2005, 180-181, Karte 13 a). Пътят от Нове за Никополис ад Иструм Обр. 30. Улиците на Никополис - покрай Хотница и за прохода Шипка в Балкана варовик о т с. Х отнс-з продължавал на юг за селищата южно от Хемус Fig. 30. The streets of Nicopolis wer= в направление към Августа Траяна, Филипопол и from Hotnitsa <адрианопол. По него се пренасяли най-различни стоки, включително и каменен материал (Дочев 61 - 76).

Хбритус (Abritus) (Разград) -тециапни изследвания за този римски кастел и късноантичен град не са правени (Иванов 1980). да се предположи, че варовик се е вадел от долината на р. Бели Лом. На ок. 40 км североизточно ад и на 5 км северно от с. Малък Поровец обаче има не малко варовик, който се използвал през ековието (Султанов 2008, 581 сл.). На север от селото се намира с. Свещари, а на изток гр. Исперих. Малък Поровец е изграден манастирът „Св. Илия”, известен още като Казълбашкия манастир „Демир (Железен баща). При строителството му са използвани варовици, които са основно «ластични, итни, псевдооолитни и порцелановидни. Такива и сега могат да се намерят в околностите на ра. Анализът на материала показва, че скапната маса е била извличана от близката околност (За оложката характеристика на скалния материал от с. Малък Поровец вж.: Чемберски с колектив Зултанов 2008, с. 582, 586, 591).

Войвода (обл. Шумен) и близката околност <аменните кариери, откъдето се е черпил материал за укрепителната система на селището при да, се намират при с. Избулна. Край с. Мадара, където е имало вилен комплекс, се добивал от с. Кюлевча в южна посока. В дн. Шуменска област се намират първите две български столици, “ сековният Плиска е ползвал материал от дн. с. Плиска - скали с мергелно-варовити варовит тип <оеда (Костадинов 1962; Николов 1962; Султанов 2008, 584 сл.). Камъни се вадели и край с. Златна 3айонът около Преслав също не бил никак беден на варовиков материал.

I Селища по Западното Черноморие и близката вътрешност " j ризис-Акре (Tirizis, Akre) (Калиакра), Карвуна (Каварна), Дионисополис (Dionysopolis) b a r; ==>онът на нос Калиакра и от него около гр. Каварна ■мни скалисти брегове. При 1ите стени на.Тиризис-Акре ■зван камък от местни породи, е варовикът и конгломератът 31) (Джингов, Балканска, ::а 1990, с. 54, 117). Балчик и неговата околност *адават плитко разположени, апукани варовици, сарматски « c v t t o са най-разпространени я х>на (Бончев 1943, 199). На :а сиви, по-светло или тъмно * оядко червени. В състава си j "о-едри или по-дребни мидени вол Според наблюденията на Бончев, които той извършва - години на миналия век, ■ на Шабла и с. Горичане е откъдето се черпи каменен ал за строителство „а така оялата околност”. Добиват Обр. 31. Скалистите брегове край Калиакра са били използвани за 'озърхността - в дълбочина, каменна суровина (фото Р. Иванов) своята достъпност Fig. 31. The rocky slopes at Kaliakra served to provide rocks (a photograph by R. Ivanov) —.1943, 204 - 214).

Иарцианополис (Marcianopolis) и Ogecyc (Odessus) 'ззестни са кариерите от римската епоха на Марцианополис при Девня. Северно от града на унията „Кайраци” са сега известните кариери „Голям кайряк” и „Малък Кайряк”. Най-използваната в античността, както и сега, е т. нар. Голям Кайряк. Открити са три източника за добиване на и твърд долнокреден варовик със степен на мраморизация (Голям Кесик, Малък Кесик, Саръ- описани от К. Шкорпил 1905). Следи от каменообработваща дейност е установена единствено 181 в каменоломната в Малък Кесик. Д р ^ експлоатирана през римската епоха и плътен доломитен мраморизиран вапсай Марцианополис, е локализирана в дев-з на левия бряг на реката, северно от с „Тепелер” (Шкорпил1905, 413, 425; Петровз Пластовете от каменоломните л еднородна текстура, понякога с ивил се използвал за строежа на сгради в и близкия Одесус (Odessos, Odessus управлението на Траян (98 - 117) - Хащз*ш| Марцианополските каменоломни сна6з=~— по Западното черноморско крайбре*>е доломитни долнокредни варовици. ия*зш са с голяма степен на мраморизацис големия обем на добив в трите кариес/ z i мраморни блокове, готови или палугай от висококачествен мрамор, които :.в строежите в Марцианопол и Одесус (Ге- :^ Ward-Perkins 1958, 98 - 104; Ward-Perkins ' ЗЯЬ Изниква въпросът кога са каменоломни и до кога са съществувал/ Тяхното начало би следвало да се тьрс* * Обр. 32. Недовършена скулптурна фигура о т - нач. на II в., когато император Трая- Одесус (каменоломна Марцианополис) град на Марцианополис. Развилото се ~ • (по Г. Тончева) и голямото внимание към града, което Таг Fig. 32. Unfinished figures sculpture from Odessus поражда и голяма необходимост от ка'л? <зя- (Marcianopolis quarry) (after G. Toncheva) Възможно е кариерата да е съществувате # на елинизма, като е снабдявала с матермц Одесос, и в последствие само да е ра си с нови находища наоколо. Няма съмнение, че големият брой кариерни находища, отю доломитният варовик, задоволява не само нуждите на Марцианополис, но и на Одес.’: 3 » имаме и писмени доказателства, дори и след времето на славянските нашествия, - t v каменоделец Ювин (VI в.) (Петрова 1996 , 44 и цит. там. лит.). Марцианополските каменоломни задоволяват нуждите на двата големи града, и на в околната територия. Предвид обема на добивания каменен материал, подредбата, след,»-- дейност в античността, както и наличието на няколкото ателиета в Одесус (обр. 32), и на г показват огромната дейност извършвана тук. Тя би могла да се развива само с импера~а~ за която се знае от изворите за други каменоломни. Следователно, вероятността кариес юридически статут на императорска е твърде голяма, независимо от създалата се в noc.-ei. да се наемат или изкупуват от частни лица и да се експлоатират от тях кариери, Мао кариери до край са останали императорски. Продукцията на ателиеата наоколо и обе,г:~ доказват.

Анхиало (Anchialos, Anchialus) (Поморие) и Аполония Понтика (Apollonia РопЬса. (Созопол). Античните градове при днешните Поморие и Созопол са ползвали кариерата в Айтос и с. Изворище. Кристалните зелени туфи от каменоломната при Айтос са изпог на строителен материал още в римската епоха. За това дават сведения останките от р и м аВ в района и тези по Черноморието (Мирчева, Везнев 1969, с. 107). Аполонийци са черпел* близкото с. Черноморец, както и мрамор от Странджа (Asticus mons), обяснени по-долу в те* _ характеристика за Странджа планина вж. у Чернех 1978, 19 - 32). В района на Созогс* андезити с порфирна структура, т. нар. сенонски (средногорски) трахиандезити, със знв на кристализация. На цвят са сивозелени до сиви и по-рядко кафяво-червеникави. Подсбн» добивани и в района на дн. села Крайморие и Веселие. Те са задоволявали, предимно съ: ц по-рядко със строително-декоративен материал, античните древногръцки западночерн - Анхиало и Аполония.

182 Сеултум (colonia Flavia Pads Deutensium) (c. Дебелт, обл. Бургас) 1г нуждите на града-колония (Геров 1980, 30, 32 - 34, 41 - 49, 62, 64,71, 103 ; Бапабанов, Петрова 2002, - 150) се използвали няколко неголеми каменни кариери. В околността на Делутум-Девелтон може и I да се види варовик, който най-масово се употребявал през античността. Кариера е имало на връх гс-о", на 8 -10 км северно по посока кв. Меден рудник (сега в южната зона на Бургас). На върха има к *ракийско светилище на Аполон Карсенос. Край сегашния квартал съществуват данни за мина през остта. До с. Черномрец е имало малка кариера за монцонит. Диорити (вид гранити), приложени в ■е- ите на Деултум, са добивани и от кариери между Средец (с. Грудово) и с. факия, Бургаско, ■самор се взимал от района на Малко Търново, в южна посока. Мраморите, добивани тук, са иодппийски по възраст. Представени са от нормални, слабо доломитизирани и доломитни мрамори. и»:зите от тези кариери са много разнообразно оцветени - млечнобели, тъмносиви до светлосиви, ■£=и, жълтеникави, кафяви, слабо розови до червеникави разновидности. Установяват се и сивкави i£?T мрамори. Някои от мраморите имат ивичеста (фладирана) структура, в повечето случаи е-/<ава, сиво или сребристо зеленикава, което се дължи на химическите примеси от хлорит или ие-тин. Този вид и цвят мрамор е характерен за каменоломната от т. нар. Манастирски възвишения, вс.'ко Търново. Мраморите от каменоломната в м. Пропада (експлоатирана не само в античността) г иикрокристална структура; понякога се установяват и брекчирани мрамори (Мирчева, Везнев 1969, И до днес в тези каменоломни може да се видят недовършени детайли от архитектурна украса едимно колони и заготовки за тяхното изработване (Велков 1965, с. 77 и 92, обр. 26). Този факт, както ь* други каменоломни, показва, че честа практика в античността е да се разполагат в близост, или в о с каменодобива, и художествената обработка на камъка. Разбира се, такъв материал се използва e* vho за интериора и екстериора на сгради с различно предназначение. -ссещите колонки за хипокаустната система на ранната баня (III в.) са изградени от т. нар. „Бъпгарит” |иитен туф) - специфична порода камък, добиван от мека скала. Като че ли основният източник била ■ата кариера между Акве капиде (при Айтос) и с. Изворище, обл. Бургас. Днес много от по-съвременните —елки в градовете Айтос и Бургас са изградени от такъв материал, известен още като „айтоски камък”, п. се характеризира със слаба здравина (Karayotov; също така и по данни на П. Балабанов). Гранитите, сс-.ени в Деултум, на цвят са сивобелезникави, по-рядко червеникави или зеленикави. Те са добивани в D - а на северозапад от мраморните кариери при Малко Търново, по-близо до селата Гранитово, Каменна i * Доброселец южно от Елхово и югоизточно от Тополовград, Ямболско.

Y Селища на юг от Балкана

Сердика (Serdica, Serdika) 1_<ритите досега археологически останки от античния, късноантичен, раннохристиянски град си<а показват употребата на множество видове камък - гранити, варовици, мрамори. 'данитите, под формата на монцонити, са добивани в кариерите на Витоша. Предимно са разположени г-ерния и югозападния склон на планината. От тези кариери най-известната е „Бъзговец”, посока дн. ■^дница, обл. Перник. По цвят са сивозеленикави и сиви плътни, твърди скали, с голяма степен на кване. Прилагани са при уличната настилка предимно ходови нива в обществени сгради, основите на в^-те обществени постройки. -аст от варовика, с който се снабдявал град Сердика (Serdica), произхожда от с. Кунино (vicus Trullensium). е :а горнокредни сенонски варовици и доломити. Те са бели на цвят, плътни и с мидест лом. - :добни на тях са и варовиците от кариерата при дн. с. Чомаковци, (Помпеанополис, според В. Миков r -окорту, според В. Велков). Тя се локализира на ок. 2 км източно от селото, при тракийската крепост е~: Доставката на варовици от тази кариера е била извънредно лесна и икономически изгодна №ид разположението й - на пътя Улпия Ескус - Сердика. У г кариерите при Крета и Шияково, обл. Плевен, както и от с. Момина Клисура посока Пазарджик, с :а се доставяли плътни варовици с висока стойност и приложение в строителната и декоративната г-<<ка. Западно от Сердика, в близост до диагоналния път и недалеч от Скретиска (Костинброд), е имало с '.'алка кариера, днес в района на с. Балша (Петрова 1996, с. 41). Възможно е градът да се е снабдявал рамор и от мраморната кариера край Велинград, м. Лепеница. Сердика също е вземала мрамор от Е>--1ето на р. Струма (Петрова 1996, с. 42). -ай-често срещаните детайли, изработени от мрамор, са части от архитектурни елементи - капители, бази, фриз-архитрави и др. макар и рядко в ранновизантийската епоха, част от плочите и |-=ктурна декорация е била преизползвана в уличната настилка на ранносредновековна Сердика. * мраморни каменоломни градът е нямал. В района му е добиван предимно гранит.

183 филипопол (Philippopolis) (Пловдив) Напоследък се установи, че филипополци са взимали сиенит от самите тепета. Става дума за ■ Джендем тепе. Сахат тепе е изцяло изграден отсиенодиорити. Освен това от планината Родопа. i се в близост в южна посока, можело да се черпи от тази суровина (по данни на И. Топалилов). Ранното строителство във филипопол - от първата половина на I в., се характеризира с приг: - на туфовите скали. Те са били много добре познати на римските архитекти и каменоделци и мас прилагали в строителството на сгради в Рим. След средата на века, при Нерон, наследник на Кпавдий, започва масовото прилагане на мраморите в обществените и частните постройки. Комплексът на агората на филипопол, като един от първите строежи на римското упраЕ създаването на провинция Тракия, унаследява традицията на строителството с туф. Архм детайли от агората - колони и капители в римско-дорийски стил, както и елементи от други изградени от туф, добит в Кърджалийските туфови каменоломни (Петрова 1990, 8 - 16; Кесякоез -14). Кариерите за туф се намират при Кърджали, Железни врата. На цвят са предимно бели. розовобели,зеленикави или пъстри. Няколко са кариерите, които снабдяват с мрамор античния филипопол. Една от тях е new» Пловдивско. Другата е до днешния гр. Велинград (м. Лепеница), обл. Пазарджик (в планина^ От тук се добива мрамор с бял и сивобял цвят. Тези мраморни кариери снабдяват с матерна* на Марица (Hebros) (Петрова 1996, с. 42). Мрамор се добива и в района на дн. с. Алеко Коне на ок. 5 км южно от Пазарджик и в кариерите край Кричим. От последните две селища се слабодоломитизирани и доломитни мраморизирани варовици, които са бели, по-рядко ивичести. По текстура те са масивни, неясно слоести или ивичести. Тези каменоломни снабдява- • филипопол, но и античните поселения в района на Пазарджик. Гранити и други по-твърди на износване скали, наред със сиенитите, са използвани за ст на крепостните стени, настилка на улиците, заедно с мраморите. Тези твърди скали са кариерите северозападно от Пазарджик. Виноградец, Памидово, Бошуля. От разработените добиват гранитоиди, пъстри, светлосиви до тъмносиви на цвят.

Диоклецианопол (Diocletianopolis) (Хисаря) Градът е добивал различен по вид камък от няколко места (по данни на М. Маджаров). За стена и зажилищните сгради са използвани гранити гнайс.Гранитъте добиван от две кариери-- : : и Момина баня (обр. 33). Той е най-прилаганата скала в строителството и архитектурно-де-: украса на Диоклецианопол. От гранит са изработени множеството барабани за колони .< римско-дорийски стил, влагани в украсата и изграждането на раннохристиянските базилию* паметници. В архитектурно-декоративното им оформление се е запазил канонът от класичео«а - дорийсю база. В и базата е заедно с на Обстоятелс кариера~а е била кзп близо, ve m км от ак при д<- Момина Веригоа: кариери баня и Цончев Петрова Хисаря е от: Хмсас баня, Миромис Обр. 33. Диоклецианопол е взимал за строежа на крепостната стена и големите на Гь'3-^ сгради гранит и гнайс от близката околност (фото Р. Иванов) добив ■ Fig. 33. Diocletianopolis drew granite and gneiss from the immediate vicinity for the walls ans на този public building (a photograph by R. Ivanov) матерна.-

184 Несъмнено необходимостта от големи количества камък през първата половина-средата на V в. са пожили разработването и на още една кариера, от чиито каменен материал е изградена протейхизмата. е кариерата в м. Акациите (някога Ахча тепе), на 2,5 км югозападно от Диоклецианополис (Петрова 42; Маджаров 1993, с. 55). Този материал лесно се цепи на блокове и местното население го нарича ■езтер камък”. За строежа на портите бил използван и сиенит, подобен на този от филипопол. Смята се, бил доставян от Родопите. Употребата на мрамор е засвидетелствана в архитектурно декоративни детайли - колони, капители :.'мско-йонийски и римско-коринтски ред, стенни облицовки - плочи, пиластрови колони и капители. ои от тези детайли са били вторично преизползвани в базиликите, но всички те са част от украсата на ите (при Хавуза). От мрамор са изработени и плочите на олтарните прегради. Мраморите са в светъл тон - много светло сиво бели и бели дребнозърнести; сиви, едрозърнести и ели среднозърнести. Употребата на няколко вида мрамори показва добива им от различни места и етната работа на няколко ателиета. Срещат се среднозърнести сивобели на цвят мрамори, някои с ста текстура. При по-голямата част от архитектурните детайлите мраморът е с еднородна текстура, янозърнест. Барабаните на колоните са изработени от сив, едрозърнест мрамор. Засвидетелствана .потребата на плътен варовик, светъл на цвят, идентичен с този от архитектурните детайли на Августа :на (римско-йонийски капители, вж. С. Петрова 1996). Това са части от касетиран таван (инв. № капител в римско-дорийски стил, преработен на слънчев часовник (инв. № 117); плочи от олтарна ада, изработени от пясъчник с червен цвят. Същият червен пясъчник е използван за изработването '.точи за олтарни прегради на църква в Берое (Августа Траяна) (в експозицията на НАИМ-БАН).

Августа Траяна (Augusta Traiana) (Стара Загора) Градът е ползвал предимно варовици - доломити и горнокредни (сенонски) мергели. Последните са ■ли за изграждането на крепостните стени, в общественото и частното строителство. Тези скали използвани поради липсата на по-твърди в околността. Горнокредни мергели са разпространени в i -огорието - Панагюрско, Старозагорско, Новозагорско, Ямболско и в Стара планина - Софийско, -сишко, Сливенско и източния дял на планината (Мирчева, Везнев 1965, с. 190). “ лътни и твърди доломитни варовици със светъл, бяложъпт цвят са добивани в района на дн. села _ ени и Братя Кунчеви, отстоящи на около 4 - 12 км североизточно от дн. Стара Загора. От тях е 'стена по-голямата част от архитектурно-декоративната украса на Августа Траяна - капители в о-дорийски и римско-йонийски стил, други детайли, облицовки. От мраморизирани доломитни ци в сивобял цвят са изработени предимно детайлите в коринтски ред - колонни и пиластрови *Л1И. Употребата на два различни вида скали в пластичната украса на града показва наличието на о каменоломни - за доломитни варовици и за мраморизирани варовици, нггтичният град под Стара Загора е използвал и каменоломните от м. Кюнта в близост до Стара (Цончев 1938, 349 - 353; Петрова 1996, с. 42).

<^6иле (Cabyle, Kabile) (обл. ), Диамполис (Diampolis) ) и Туида, Цоида (Thuida, ) (Сливен) Набиле със сигурност е каменен материал почти но от “Зайчи връх”, който за естествения акропол (обр. 34). Става дума за склон на възвишението, т .1 структурата на камъните, с :а градени крепостните стени е, е същият, като скалите !чи връх”. На върха още ведите от металните длета, *зито са ломени каменните Виждат се труднодоловими . получени случайно при на каменен материал и от агнето и изронването на Обр. 3 4 / Кабиле е Вземал основно камъни от „Зайчи Връх" (фото В. ВоеВа) В строежите се откриват и Fig. 34. Cabyle was supplied chiefly with material from Zaychi Vrah (a саменни блокове, които не са photograph by V. Voeva) 185 o t “Зайчи връх' от района на Ай- :-:, камък” (по Ямбол има кре- средновековна следи от Камъните за твърдина са руините на Средновековие- : 35). Освен това кариера при . на излаза на Цветът на камъ-з виолетов. Друг югозападната час~ Козарево - на Хр. Терзиев е по-тъмно в (Туида) засега въпроса за кам Обр. 35. Крепоста в Ямбол се снабдява с каменен материал основно сигурност може от Кабиле, както и от две малки кариери в непосредствена близост до дн. че камъните са j гр. Ямбол (фото В. Воева) скалите. Мястотс е F ig. 35. The Yambol fortress was chiefly supplied with rock from Cabyle, as скали и се намира = well as two small quarries in the vicinity (a photograph by V. Voeva) сливенския Багка- Единственото висококачестве- бял, прошарен с розови или черни впръсквания мрамор, се е добивал в кариерата -а Ямболско. Този материал е задоволявал строителството на античните градове Ф.'- Траяна, поречието на р. Тунджа - Кабиле и тържището Туида.

Пауталия (Pautalia) (Кюстендил) Този град, сгушен в планината Осогово, се е снабдявал основно с каменен материал и руди именно от нея. „Тази планина е част от Рило- Родопския масив. Тя представлява гранитен плутон, разположен по посока на граничното било и обвит с метаморфни скали - гнайси. Денудационните процеси са отнесли на места по-високите части от кристалната обвивка и на повърхността се е появил гранитът, а на малки петна по най-високите била се срещат и риолитови скали” (Кръстев 1973, с. 19). В монументалните строежи на римска Пауталия е ползван гранит и гнайс. Тези местни видове са били обработвани в зависимост от тяхното предназначение. Гранитът е сив и едрозърнест, известен като „Осоговски гранит” (обр. 36). Обр. 36. Пауталия и Хисарлъкьт са черпели камеье- самата Осоговска планина. На снимката - укреплението -а Използван е основно в строежа на града (фото В. Воева) крепостната стена (цокъл, квадри Fig. 36. Pautalia and Hisarlaka drew rock material fro~ при издигането на портите и кулите), mountain. The photo shows the Hisarlaka fortress above the to w както и за големите канали(Слокоска by V. Voeva)

186 C. 99 -100). Според Б. Геров, подкрепен от A. ковска, материал се е добивал кариерата за мрамор при с. Уйно, обл. Кюстендил (Геров 160; Dworakowska 1983, 21; (TIR, р. 46). Селото отстои на 27 км о от античния град и тук са следи от средновековно е. (За Пауталия и градската и рия вж.: Слокоска 1973, 25 - 55; ва 2005).

Никополис ад Нестум olis ad Nestum, Mestum) (c. н, обл. Благоевград) 'задът на победата на Места е значителното селище по Горното ле на реката, основан от Траян, де ознаменува победата си над те във войните 101 -102 г. и 105 - Разположен е на стратегическо Обр. 37. Никополис ад Нестум е черпел разнороден каменен чи. близо до Via Egnatia, както и материал от различни места в близост до града; от коритата на ■я, който свързва филипопол с близките реки Канина и Места (фото В. Воева) ~ото крайбрежие. Fig. 37. Nicopolis ad Nestum drew material from a number of sites around Античният град се е снабдявал the town, especially the nearby Kanina river and Mesta river (a photograph by V. тоителен и декоративен камък Voeva) вяизката околност. Крепостните и другите строежи в града са от речни валуни, донесени от близките реки - Канина и Места (обр. 37). нино са с мраморен състав и по-рядко се установяват валуни с гранитен произход. При направеното логическо проучване, както и от откритите детайли от архитектурната украса на сгради, се вява мраморът като основен материал за тяхната изработка. 'оаморните масиви в района принадлежат към предкамбрийските по възраст. Това са мрамори от т. аисококристален комплекс. Срещат се в Македоно-Родопската област. По-значителни разкрития имат в . западните и югозападните склонове на Западните Родопите, западните и източните части на Източните На цвят са бели, сиво-бели до сиви. Срещат се и ивичести - с редуване на бели и сиви ивици, лбрийските мрамори се характеризират с миризмата на сероводород, която издават при удар. £ оуините на Никополис ад Нестум, укрепената част и няколкото проучени базилики (две в с. Гърмен, а с. Дебрен и една в с. Ореше), както и в околността на Гоце Делчев - манастирчето „Св. Богородица- иорни източник”, на ок 2 км от града в Пирин планина, са открити фрагменти от архитектурна :: капители, колони, корита, олтарни прегради и др. Показват употребата на местни мрамори, чиито <ща се локализират на няколко места около античния град и по-далеч по поречието на р. Места. По чески данни и наблюдения2, кариерите на античния град се разполагат около следните селища: с. (старото село), (на ок. 4 км СИ от античния град, открита базилика); поречието на р. Канина (ок 1 : по протежението на Канина - Ореше - Горно Дряново - Ковачевица. Това е ивицата на мраморно зжение, която фланкира цялата югозападна граница на Западните Родопи - по р. Места, през Осеново и Рибново - до границата с Гърция (продължава към Драма - филипи - Кавала - до о- ). Днес съществуват и други кариери, вероятно унаследени от по-стари времена - в района на - при с. Копривлен, на десния бряг на р. Места. Тук са установени и тъмносиви мрамори с едра лна структура, от които са изработени колони и корито с кръст на дъното, открито в руините на т. Епископска резиденция. Този мрамор и днес се добива по десния бряг на Места, на ок. 8 -10 км от ;ия град (кариера Копривлен). Мраморите добивани през античноста са от находища от Местенски ьзново-Гърменския район. Мраморът от най-близките антични каменоломни - североизточно от *ия град, в планината Родопи, има следния химически състав: Si20 - 1,3%; Al203 - 0,3%; Fe203- 0,3%; -0,5%; СаО - 55%; + /-Н 20 - 42,8% (Бояджиев 1962, с. 174). Градът е разположен на стратегическо за района място и вероятно по р. Места е осъществявал ля с мраморни блокове и изделия с близко разположения по течението на река Места град

По лични наблюдения и проучвания на Св. Петрова

187 Топирос, Република Гърция. Близостта му до Via Egnatia също спомага за осъществява търговски контакти с останалите градове по Егейското крайбрежие. Доказателство за т=з« декоративните схеми, по които каменоделците изработват украсата за обществените crc-aj> в Никополис ад Нестум; тяхната близост с тези от гръцките градове (Vaklinoval984, 464 - ->-==Ц-1 и търговията с бели, искрящи мрамори като тези, които са употребени за изработва-а -е олтарната преграда на базиликата в Ореше.

Партикополис (Parthicopolis)3, Сандански и Нейне (Neivri) (Илинденци - м. Партикополис е град, споменат у флегон от Тралес. Г. Михайлов идентифицира *oai следната забележка: „Parthicopolis, antea oppidum anonymum loco oppidi Sandanski”. От откритите седем раннохристиянски базилики в доскоро безименния за -а -г -ш Сандански, както и от други строежи с обществен характер, се установява приложението -е като строителен материал. Ако в Северната и Североизточната, Източната и Южната ча~ - т се прилагат предимно квадрите и цепения (ломения) камък, то градовете и селищата пс Струма показват речните валуни като основен строителен материал. Тук те са предимно вземани от коритото на р. Санданска Бистрица, която при пролет-»— свлича огромни маси валуни от гранити. В изграждането на стените на базилика N; - употребата на гранитни валуни, спорадично валуни от порфировиден гранит, чиито фегс_ са розово оцветени. От гранит са изработени и колоните, както и някои от капителите в римско-дорийск/ г~чг на базилика № 4, колони от наоса на базилики №1,2 непубл. бозика от обект „ДСК - III” и не- от обект „ул. Г. Делчев 37”; колоните и настилката на плочника на улицата с колонала~а sacra”. Няколко от колоните от атрия и колони от базилика № 1 са изработени от цели бл> порфировиден (в розово) гранит. Довлечените от водите на р. Санданска Бистрица гранил-.' ■ гранитни валуни показват, че нагоре по течението се е намирала и каменоломната, от кс -~ блокове за изработката на колоните и капителите на раннохристиянския град. В момента действат четири съвременни кариери за гранит, стъпили върху античните, отстоящи до о Ш по течението на р. Санданска Бистрица (пътя за Попина лъка, с. Лиляново и нагоре по ,__ находища на гранит и порфировиден гранит съществуват и до днес и на други места в отдалечени от античния град - при Кресна - дребнозърнести гранити и при Банско - в Пирин, за дребнозърнести гранити и в м. Тошев път за порфировидни гранити. Мраморът, достаач- продукция или каме—ш е добивал от няколко • на различно отстоя-.**? тук, в западната час* -* добива предкамбр/.т*.» Доказателство е сероводолод, който при разчупване. ~ ze z мраморните архите*- . - капители и колони, с г* на базилика № 4. че са местни и са добива-в на Сандански, няма а средата на миналия зеч * до Сандански същес-г^за за добив на мрамор i с. 229). Сега за нея не се нищо. Изследвайки който са изработе-.' Обр. 38. Остров Тасос. Кариерата Алики (фото Св. Петрова) от базилика № 4 = Fig. 38. The Island of Thasos. The Aliki quarry (a photograph by Sv. се установи прилс» Petrova) няколко вида мраксо*. ______от тях имат с— 3 По въпроса за името на града в научната литература няма единно мнение. Според едни и: Запара, Партикополис (Mihailov IGBulg. V, 401). Съществуват и други хипотези (вж.: Velkov 1981, 35 ff.). 3- утвърждаващи името като Партикополис вж. и IGBulg, V, 401 ff. 188 ивна текстура, светложълт фладиран с мидест лом. Друг морен материал е представен бял цвят, среднозърнест с родна масивна текстура. светлосивите мрамори има мпляри с блестящи кристали, о отразяват светлината, отново среднозърнеста еднородна ивна текстура. Установи се и по- ‘ зърнест - до 6 - 7 мм кристална <тура мрамор. Изследваните ериали показаха наличието на :а каменоломна, снабдявала :еански с бял мрамор и видна структура. Това е рата при с. Петрово4. От тук хождат множество надгробни ици и др. детайли от р, които показват наличието местна школа, съществувала каменоломните. Заедно с Обр. 39. Тасос. Част от кариерата Алики с отнетия мрамор в ата на местните мраморни дълбочина към морето (фото Св. Петрова) се установи и внос на Fig. 39. Thasos. Part of the Aliki quarry with position of sawn off marble in :що бели мрамори. depth (a photograph by Sv. Petrova) Зсвен гранити, порфировиден г и мрамори в украсата на баптистерия на базилика № 4 се установи приложението на още една ^а порода - аргилит. Това е уплътнена глинеста скала, сиво-синя на цвят, плочки от които оформят — тта в opus sectile на пода на писцината в баптистерия. Аргилитите принадлежат към групата на (седиментните) скали. Биват два вида - масивни и плочести (Георгиев 1965, 204). Аргилитьт от ерия принадлежи към втория вид. ~отребата на различните каменни породи, както и наличието на няколко каменоломни в района, . _it каменодобива и каменоделството като един от основните занаяти в района. -т-~1чните кариери, снабдявали с бялосивкав и ивичест мрамор ателиетата, а вероятно и осъществявали а с мрамор в територията на града (Партикополис) и съседните му градове (Нейне, Хераклея Синтика (?) и др. - чак до устието на Струма, се намират по-близо до град (селище) Нейне. Мястото на този град се локализира сравнително неотдавна по надпис от местността Рукапото (Gerasimova-Tomova 1981, S. 192 ff), в землището на с. Илинденци, отстоящо на ок. 5 км северно от Сандански. Античните кариери, разработвани и в момента в м. Злина, са снабдявали с бял, сивобял ивичест мрамор селищата по течението на р. Струма. Имайки предвид разположението на мраморния масив, съседен от североизточната страна на Пирин с този на Никополис ад Нестум, продължаващ в югоизточна посока „ , „ . т към Драма, филипи, Кавала и Тасос, 40. Рисунки-графити върху скалите (кариера Алики, о. Тасос) „ (фото се. Петрова) е логично долното течение на Струма ^д. 40. Graphitti on a rock at the Aliki quarry at Thasos island (а до Амфиполис (при устието на photograph by Sv. Petrova) Струма), да се е снабдявал с мрамор

соучването на мраморите и другите скали от Базилика № 4 и от обект „ул. Македония № 39 са направени от ва съвместно с доц. П. Петров от МГУ, София 189 от кариерите на Нейне. Отдалечеността на Тасос от Амфиполис (над 130 км от устие~с ~ т Амфполис, като се изключи и голямото разстояние по море), както и по-ниските разходи - предполагат търговията с мрамор от кариерите на Нейне на юг по р. Струма до Амфипол.': търговията и снабдяването с мрамори за това селище по-море, но е по-неизгодна иконом популярността на тасоския мрамор и неговата висока цена (обр. 38, 39, 40). Съгласно Д тарифа тасоският мрамор е поставен по важност (качество) и цена веднага след проконе:- ■= Несъмнено откритите множество паметници на античното каменоделство от м. Хилядница / и близкото село Илинденци показват богатата пластична украса , приложена в строителсгвгх; който за съжаление остава все още непроучен. Изучаването на каменоломните разширява познанията за античната техника и зана~» различни проблеми на икономиката, социалния бит и изкуството в тази епоха. Дава дан- развитие на занаята каменодобив в Мизия и в Тракия, не проучван досега. Показва г, каменодобивниците и каменоделците в двете римски провинции. Камъкът, складиран с - в даден район, законовият статус на каменоломните и тяхното влияние в архитектурно-* практика и изкуството от камък диктуват икономическия потенциал на района и провинции; общество на каменодобивниците, каменоделците, собственици на каменоломни, търговците -е готова продукция*.

ЛИТЕРАТУРА: Александров 1974: Г. Александров. Антична мозайка от Монтана. - МПК 1974, № 4, 5 - 9. Александров 1994: Г. Александров. История на Монтана - Кутловица и района. Монтана 1994 Балабанов, Петрова 2002: П. Бапабанов, Св. Петрова. Довелт-Деултум-Девелт. - In: (Р. Иванов ранновизантийски градове в България. Том I, София 2002, 237 - 250. Банчев, Данчев 1962: А. Банчев, X. Данчев. Основни черти на тектонския строеж на Югоизток-s данни от геофизичните проучвания. - In: Приноси към геологиятана България. Том I, София 1962. Божилова 1987: В. Божилова. Епиграфски паметници от светилището на Диана и Аполон. - In София 1987, 20-36. Бончев 1941 а: Г. Бончев. Скалите в-Троянско. София 1941. Бончев 1941 б: Г. Бончев. Скалите в Ловчанско. София 1941. Бончев 1943: Г. Бончев. Скалите в Балчикско. София 1943. Бояджиев 1962: С. Бояджиев. Метаморфните скали в Западните Родопи. - In: Приноси към -а България. Том I, София 1962,149 - 175. Велков, Александров 1994: В. Велков, Г. Александров. Епиграфски паметници от Монтана ь> Монтана. Том II, Монтана 1994. Велков 1959: В. Велков. Градът в Тракия и Дакия през късната античност. София 1959. Велков 1965: В. Велков. Нови данни за икономиката и историята на античния град при днешното Маг - In: - ИНМ- Бургас. Том II, 1965, 75 - 100. Георгиев 1965: Г. К. Георгиев. Менерапогия, петрография и полезни изкопаеми. София 1965. Геров 1961: Б. Геров. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време. - ГСУ ФС г- III, София 1961. Геров 1980: Б. Геров. Земевладението в римска Тракия и Мизия (I - III в.). - ГСУ фКНф, т. 72, № I 1980_- Гетов 1978: Л. Гетов. За вноса на саркофази в Одесус през римската епоха. - Археология 1978. V 1 Делирадев 1953: П. Делирадев. Принос към историческата география на Тракия. София 1953. Джингов, Балканска, Йосифова 1990: Г. Джингов, А. Балканска, М. Йосифова. Калиакра. Tov строителство. София 1990. Дочев 1994: К. Дочев. Стари римски пътища в Централна долна Мизия (II - IV в. сл. Хр.). - In: Сб. Ряч Търново - Горна Оряховица 1994, 61 - 76. Иванов 1980: Т(еофил) Иванов. Абритус. Римски кастел и ранновизантийски град в Долна V Топография и укрепителна система на Абритус. София 1980. Иванов 1988: Р(умен) Иванов. Северната порта на Никополис ад Иструм. - ВИСб. 1988, № 3, 97 - ' 06 Иванов, Иванов 1994: Т(еофил) Иванов, Р(умен) Иванов. Никополис ад Иструм. Том I, София 19^- Иванов, Иванов 1998: Т. Иванов, Р. Иванов. Улпия Ескус. Том I, София 1998. Иванов, Атанасов, Доневски 2006: Р. Иванов, Г. Атанасов, П. Доневски. Античният Дуросторум. - - * ред.) История на Силистра. Том I. Силистра-София 2006.

*Светла Петрова е автор на: Въведение и извори, Собственост и управление на каменоломн,--г каменоломни, Организация, добив и обработка на камъка, както и на текста върху каменоломните кра> Монтана, Марцианополис, Сердика, Августа Траяна, Никополис ад Нестум, Партикополис, Нейне. Румен Иванов е автор на текста за кариерите при: Димум, Нове, Ятрус, Дуросторум, Войвопг Диамполис-Ямбол. С. П. и Р. И. са автори съвместно на текста за кариерите край: Рациария, Улпия Ескус, Сексагинта П ргг~ Никополис ад Иструм, Тиризис, Анхиало, Деултум, филипополис, Диоклецианополис, Кабиле, Туида, Па Кацарова 2005: В. Кацарова. Пауталия и нейната територия през I - VI в. Велико Търново 2005. Кесякова 1999: Е. Кесякова. филипопол (Philippopolis) през римската епоха. София 1999. Костадинов 1962: В. Костадинов с колектив. Доклад за геоложкото проучване в М-1:25 000 на част от източна България в областта на Силистренско, Толбухинско и Коларовградско, извършени през 1960 и 1961 г. нд 1962. Кръстев 1973: К. Кръстев. Кюстендилската котловина и оградните планини. - In: Сб. Кюстендил и кюстендилско. ~ 1973, 15-23. Маджаров 1993: К. Маджаров. Диоклецианопол. Том I: Топография, укрепителна система, градоустройство и ектура. София 1993. Милчев 1957: Ат. Милчев. Археологическо проучване в Севлиевско и Троянско. - ГСУ ФИФ, София 1957, L, № -539. Младенова 1970: Я. Младенова. Облицовъчните капители от вилата при Ивайловград. - ИАИ, XXXII, 1970, 129

Младенова 1979: Я. Младенова. Афродизийски скулптори декоратори в Тракия. - Изкуство, 1979. Младенова 1991: Я. Младенова. Античната вила Армира край Ивайловград. София 1991. Мирчева, Везнев 1969: Н. Мирчева, Н. Везнев. Каменните кариерни материали в България. София 1969. Митова-Джонова1979: Д. Митова-Джонова. Археологически паметници в Плевенски окръг. София 1979. Мьнзова 1967: Л. Мънзова. Недовършени антични скулптури в Археологическия музей в София. - Археология % 2, 47 - 52. пя кол о в 1962: Т. Николов. Бележки върху стратиграфията на долната креда в част от Североизточна България. »-БАН, том 9, 1962. >ненова-Маринова 1987: Л. Огненова-Маринова. Скулптурата от светилището на Диана и Аполон. - Монтана 3-Я1987, 37-53. Петрова 1990: Св. Петрова. Типология и особености на римско-дорийския капител. Археология 1990, № 3, 8 -15 “етрова 1996: Св. Петрова. Римско-йонийски капители от Мизия и Тракия (I - IV в.). София 1996. ^.сева-Слокоска 1989: Л. Русева-Слокоска. Пауталия. Том I: Топография, градоустройство и укрепителна . София 1989. 1«илянов 2007: Й. Смилянов. - In: История на град Сандански. София 2007. (вистов 2006: Ив. Христов. Состра. Том II: Проучване на римската крайпътна станция и кастел на пътя Ескус- .-полис. Велико Търново 2006. —--окоска 1973: Л. Слокоска. Античната история на Кюстендил и на кюстендилския край според исторически _ и археологически материали. - In: Сб. Кюстендил и кюстендилско. София 1973, 25 - 55. - . ггтанов 2008: Ал. Султанов. Седиментоложко изследване на скалния материал, използван при строителството - астира „Демир баба”. - In: PHOSPHORION. Studia in honorem Mariae CiCikova. София 2008, 591 - 605. ~:-1чева 1958: Г. Тончева. Недовършени скулптурни паметници от Одесос. - In: Сб. в чест на акад. Димитър Зофия 1958, 535 - 544. -сччев 1934: Д. Цончев. Новооткрити старини. - ИАИ, VIII, 1934, с. 453. -/оччев 1938: Д. Цончев. Старините около старозагорските минерални извори и римските им каптажи. - ИБАИ, 349 - 353. -снчев 1955: Д. Цончев. Паметници от античното селище при Исперихово. - ИАИ, XIX, 1955. -•емберски 1962: Хр. Чемберски с колектив. Доклад за геоложкото проучване в Североизточна България - — -сто, проведено в М - 1:25 000 през 1960 и 1961 г., Геофонд, УГП 1962. -еонь1х 1978: Е. Н. Черних. Горное дело и металургия в древнейшей Болгарии. София 1978. 1лорпил 1905: К. Шкорпил. Постройки в Абобском укрепленм. - ИРАИК, X, 1905. Ш корпил 1914: К. Шкорпил. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София 1914.

lam ea 1962: I. Barnea. Предварительнью сведения о каменних памятниках в Бесараба. - Dacia, N. S., VI, 1962,

iacki 1999: A. Biernacki, A marble sigma-shaped mensa from Novae. - In: (A.Milceva, G.v.BCilow Hrsg.) Der Limes -rteren Donau von Diokletian bis HeraKlios. Vortrage der Intern.Konferenz in Svishtov (1 .-5 . Sept. 1998), Sofia 1999,

cki 2008: A. Biernacki. Remarks on the Tuscan and Ionic Order in the Architecture of the Legionary Camp and the Town Novae (Moesia Inferior). - In: Studia in honorem Mariae Cicikova. Sofia 2008, 413 - 416. icki, Skoczylas 2002: A. Biernacki, J. Skoczylas. The Classification of Rock Material in Juxtaposition with the of the Inscribed Pedestals in Novae. - In: (L. Slokoska, R. Ivanov, V. Dichchev ed.) Roman and Late Roman City. 12. 203 - 210. 1870: L. Bruzza. Iscrizioni dei marmi grezzi. - Annali dell’lnstituto di corrispondenza archeologica. XLII 1870,

1973: J. M. Cook. The Troad. An archaeological and Topographical Study. Oxford 1973. u 1962: P. Diaconu. Zur Frage der Datierung des Steinwalles in der Dobrudscha und der Lokalisierung de rim :es griechischen Toparchen geschilderten Ereignisse. - Dacia, N.S. 1962, 219 - 321. u, Zah 1968: P. Diaconu, E. Zah. Despre carierele de piatra de linga Pacuiul. - SCIV, XIX, № 3,1968, 451 - 468. kowska 1983: A. Dworakowska. Quarries in Roman Provinces. Wroctaw. 1983 hi 2003: C. Falaschi. Epigrafe di marmorario. - In: I marmi colorati della Roma imperiale (a cura di P. Pensabene i). Marsilio 2003, 514 - 515. 1910: K. Fitzler. Steinbriiche und Bergwerks in ptolamaischen und romischen Agipten. Leipzig 1910. 191 Gerasimova-Tomova 1981: V. Gerasimova-Tomova. Die Stadt Neivq. - In: Spartacus. Sofia 1981,192 - '• Karayotov: I. Karayotov. Aque calidae; Izvorishte. - TIR-K-35 - Philippopolis (под печат) IGBulg. V (1997): G. Mihailov. Inscriptiones Graeccae in Bulgaria Serdicae, a. MCMXCVII, 401 - 413 Novae 2003: Novae an ancient city. Exhibits from the Collections of the Historical Museum in Svishtc. Republic of Bulgaria). - Muzeum Narodowe w Poznaniu, 2003, 36 - 38. Robinson 1977: H. S. Robinson. Exavations of Corinth: Temple Hill, 1968 - 1972. - Hesperia XLVI, 197" Roder 1957: J. Roder, Die antiken Tuffsteinbruche der Pellenz. - Bonn. Jahrb., CLVII, Bonn 1957, 213 - 1 ' Roder 1971: J. Roder. Die Weichensteine von Morken-Harff. - Bonn. Jahrb., CLXXI, Bonn 1971,137 - Si Sodini, Lambraki, Kozelj. 1980: J.-P. Sodini, A. Lambraki.T. Kozelj. Les carrieres de marbre a I’epoque - In: Aliki I (Etude Thasiennes IX), Atenes, Paris 1980, 5 - 63. Skoczylas 1995: J. Skoczylas. Differentiation of the Rock Material from Novae in the Light of Petroprap' c In: (A.Biernacki ed.) Novae. Studies and Materials. Poznan 1995, 91 - 99. Skoczylas 1999: J. Skoczylas. Das Gestein aus dem Steinbruch von Hotnica und die architektonischer ’ rqmischen Bauwerken von Niedermusien. - In: (A. Milceva, G, v. Bulow Hrsg.) Der Limes an der Unteren Dora_ bis Heraklios. Sofia 1999,127 - 130. Skoczylas, Jochemczyk 1995: J. Skoczylas, L.Jochemczyk. On Marbles and Other Carbonate Novae.- In: (A.Biernacki ed.) Novae. Studies and Materials. Poznan 1995, 87 - 90. Vaklinova 1984: M.Vaklinova. Ateliers de decoration architecturale au Ve et Vle siecle dans la regicr зв Nestum (Bulgarie). - In: Actes du Xe congres International d’archeologie chretienne. Vol. II, Tessalonique 196* Velkov 1981: V. Velkov. Politische und Ansiedlungsentwicklung der westthrakischen Gebiete am M 1. - 6. Jh. - In: Spartacus. Sofia 1981, 34 - 39. Ward-Perkins 1951: J. B. Ward-Perkins. Tripolitania and the Marble Trade. - JRS, London XLI, 1951 £ Ward-Perkins 1958: J. B. Ward-Perkins. Four roman garland sarcofagy. - Archaeology 1958, XI, 98 - ' > Ward-Perkins 1971: J. B. Ward-Perkins. Quarrying in Antiquity. Technology, Tradition and SoDa Proceeding of the British Academy. LVII, 1971,137- 158. Ward-Perkins 1980: J. B. Ward-Perkins. Nicomedia and the Marble Trade. - In: PBSR 1980, 48, 23 - S- Wendel 2005: M. Wendel. Karasura III: Die Verkehrsanbindung in fruhbyzantinischer Zert - Langenweissbach 2005.

192 QUARRIES IN MOESIS AND THRACE THROUGHOUT THE ROMAN PERIOD AND LATE ANTIQUITY Summary Svetla Petrova, Rumen Ivanov

MILLITARY AND CIVILIAN SETTLEMENTS ALONG THE RIGHT BANKS OF THE LOWER DANUBE\ ONIA ULPIA TRAIANA RATIARIA (ARCHAR, VIDIN REGION) ~>ie marble details found show that Ratriaria drew its stones mainly from the Berkovitsa region. Two quaries ~arble, used to this day have been established - at Gorundere and Begovitsa. The marble belongs to pre- an marbles, found in the Western Balkan range and the Mid Balkan Range. The marble produced from itsa is fine-grain pink marble, white marble, with pink, or grey streaks; grey, with white spots and other . suitable for the carving of architectural decorative details and elements; it is also suitable for lining of walls ation marmoreal and floor mosaics. Colonia Ulpia Oescensium (Gigen, Pleven region) U pia Oescus, like the remaining castella along the Danube and civilian settlements drew its stone nogenic limestone) from the vicinity, along the right bank of the Danube and the lower reaches of the Iskar :he Oescus).The closest quarry is only several kilometers southwest from Oescus (on the right banks of the river), in the vicinity of the present day village of Slavovitsa. The quarries here were two - in the Manastira :y (2 km southwest of the village), where there had also been a stone-mason’s workshop, and a quarry about - BOO m from it. The quarry at the village of Kreta, Pleven region was also an important source. In antiquity there :een large quarries and a shrine of Mithra (the Speleum of Mithra) at the Glavinishte localite, 600 m north of i age. Several site have been established in the lower terrances of the river, where limestone from the Lower eous were dug out. Today the village of Lapidarion is located in the lands of the village of Shiyakovo, while rries, in use to this day, are at the village of Kreta. No doubt in Late Antiquity this quarry was subject of the sius’s decree for control over quarries in Macedonia and lllyricum. The site is of importance for the region, :o the Utus river (the present day Vit) and the Bara river. Two local roads run along a south-north direction Danube here. At'about 1.5 km west of the village, other quarries have been established, subsequently ned, leaving architectural details in situ. This may have been stone material for Ulpia Oescus, some • ’ 20 km southwest of Oescus, within the Balkan range region, around the town of Lovech. The sites rich in ^:one are at the village of Hlevene and that of Leshnitsa. Dimum (present day Belene) 5:one material was mined from here in antiquity from small deposits of organogenic lime-stone along the -joian banks. \ovae (Svishtov) and latrus (the village of Krivina, Russe region) ~~e Analysis of the limestone at Novae, carried out 15 years ago, provided the following oetrographic tiation: crumbly/friable limestone 40,4 %, organogenesis limestone 25,1 %, fine-grain limestone 15 %, -sized limestone 11,5 %, marl-limetone 1,4 %, zoogenic limestone 1,9 %, chalk-limestone 1,5 %, large- ■narble 1,4 %, oolite limestone 0,7 %, limestone with shells 0,2 %, sparitischer Kalkstein limestone 0,2 %. -art of the marble for the castra of the I Italian legion was mined from the Balkan Range, namely from the c.itsa-Vratsa-Montana region. The stones for the castra at Svishtov was mainly mined from the quarry at a, Veliko Tarnovo Region (55 km distance or about 70 km along the shortest road in antiquity). Recently ;ues from Poland carried out serious petrographic analyses. Thus the so called Tuscana capitals , found e excavations, have been made of crumbly lime stone, which was the case of pedestals and altars. It was caratively easy to supply this limestone from the region of the right banks of the Danube and the vicinity. The .vas valid for the valleys of the confluents of the large European river, including the confluent of the Yantra castellum Yatrus. Dating of these capitals varies between 110 - 235 AD. The walls were built of the same lal. Another 235 capitals were made of organogenic detrital limestone, found in the quarries at Hotnitsa, ^ Tarnovo region and dated 130 - 230. lastellum latrus was the source of rock material from the vicinity, in fact the right banks of the Danube of the a. Similarly to Novae, the material came from the Hotnitsa quarry. Sexaginta Prista (present day Russe)

II MILITARY AND CIVILIAN SETTLEMENTS BETWEEN THE DANUBE AND THE BALKANS MOV The garrison and the civilian settlement of Montana, in the north-western part of Lower Moesa with white marble of the nearby Balkan range (Haemus mons) and south of the present day town o' second quarry is situated at the village of Kotenovtsi, where metamorphized marble (softer anc was drawn. This comes to show, that alongside local marble, produced as early as the 1st centir. as by monuments, local limestone began to be used in the 2nd century. Complete ara and fragme"“ з 5 dedicatory inscriptions, together with parts of round sculpture and votive tablets from the temp e : Apollo, show that the used fine-grain marble was identical with that coming from the cited quarries Sostra (Lomets, Lovech region), Troyan and Lovech region The military units which were stationed in the vicinity of the Troyan Balkan mountains were e r r the approaches through the Balkan range - the Most important pass which is the Troyan pass. - the stretch of the Ulpia Oescus - Philippopolis road, which from the 2nd century on was a c famous Via Traiana, coming from Pannonia, Dacia, passing through Lower Moesia and Thrace. K the old Via Egnatia and from there to the Bosphorus to Asia Minor. The stone for the fortificatior -tsef streets and buildings, with various military connections) were mined from the vicinity. The quarry *as above Lomets, and up to the beginning of the 20th century provided a living for the population. Anorer situated 10 km east from Sostra, in the Belia kamak locality. Metamorphized marble, known as W r * the name of the locality. Rock species in the region follow the geological massif from east at the Se.fe the west species around Teteven; from north of Lovech; to the south the massif of the Balkan Range Kozyata stena locality and Botev vrah. (Botev peak). The rocks are well profiled in the bed of the Bei consisting of sandstone and dark limestone veins, used for the production of curbstones, plinths c were cut out in the quarry, opened up in the present day village of Leshnitsa and Lomets, and r пес region in the vicinity. Another quarry has been established at the Troyan region as well, at the village r * locality. The rocks are chiefly thick-layered sandstone, alternating with marl. Sandstone is ma with a lime seam, while the marl is dark grey. Nicopolis ad Istrum (Nikjup, Veliko Tarnovo region) Founded by Trajan (c. 110 AD), Nicopolis ad Istrum was mined with grey and dense limestone quarries between the villages of Hotnitsa and Samovodene, Veliko Tarnovo region, the so called Tra ar Nicopolis ad Istrum. The limestone worked here is grey and dense. Small villages existed in ant~_- by the masons working these stones. A great number of blocks and architectural details, for final been preserved. To the east of the village of Koevtsi, at present in the village of Oreshak, Troyan a quarry on a plateau, above the rocky gorge of the Kamenets river, which also mined material fcr Istrum and its territory. Unfinished bases and capitals have been found here. The quarry at Ores'e- of Koevtsi) was the main Roman quarry and area where architectural and decorative elements fro r ~ were prepared and completed. Part of its production has been found in the fortress at the ancient se~ village of Kramolin, on the road to Nicopolis ad Istrum along the Rositsa river, running its course Итс Kramolin- the Vidima river-the village of Gradnitsa - through the Rusaliya pass in the Balkan range-re Tuzha to the Kazanlak plain. Limestone from Hotnitsa (ochre - yellow to grey-white) was also mined to the emporium of at the village of Gostilitsa, Gabrovo region, to the south. The quarry at Hotnitsa mined above a! Istrum and the Pavlikeni region, as well as Novae and castelum latrus at the village of Krivina to r e the Yantra river. Abritus (Razgrad) There is ground to suppose that limestone was produced from the Beli Lom river valley. Some • — of Razgrad and 5 km from Malak Porovets there is a considerable deposit of limestone used in the The Monastery of Sveti Iliya (St. Elijah) was built here, also known as ‘Demir Baba’ (‘the Iron Fathe'

194 clastic limestone zoodetrital, pesudooolithic of porcelain-like have been used here. Voyvoda (Shumen region) and the vicinity The quarries which were mined for the material for the fortification system at the village of Voyvoda were at the e of Izbulna. Rock was prepared off the village of Madara, where there was a vila complex, south of the village yulevcha. The first two Bulgarian capitals were situated in the present day Shumen Region. Medieval Pliska b use of material from the present day village of Pliska - rocks of the marl-limestone of the Lower Cretacious The rock were also dugout at the village of Zlatna niva.

III. SETTLEMENTS ALONG THE WESTERN BLACK SEA COAST AND THE INTERIOR Tirizis/Akre (present day Kaliakra), Karvuna (present day Kavarna) Dionysopolis (present day Balchik) The region around cape Kaliakra and to the south around the town of Kavarna has steep rock cliffs. Local s have been used in the walls of Tirizis/Akre, namely limestone and conglomerate. At Balchik and in its iy shallow, frequently cracked limestone deposits existed, of a Saramtian type, which are most common for egion. They are grey, light or dark grey and rarely red. In their structure they contain larger or smaller shells, 'ock material for construction work for the whole area was dug out in the vicinity of Shabla and the village of hane. Marcianopolis (present day Devnya, Varna region) and Odessus (present day Varna) The well known Malak Kayryak and Golyam Kayryak quarries are situated in the hills to the north of the town, sources for dense and hard limestone with various degrees of metamorphization have been established m Kessik, Malak Kessik, Saru Kesme). Traces of stone working have only been found on the quarry Malak Kessik. Another quarry which provided hard dolomite metamorphized limestone to Marcianopolis has found in the Devnya mountains, on the left banks of the river, north of the village of Monastir in the Tepeler . The material from the quarry served in the construction of buildings in the Roman town of Odessus . Quarries around Marcianopolis provided material to the towns along the western Black Sea coast with dolomite metamorphized limestone, some of the veins with a high degree of metamorphization. Regardless high quality yield from the three quarries, marble blocks were also imported for Marcianopolis and Odessus, to be place in situ or to be finished. Anchialos, Anchialus (the present day Pomorie) and Apollonia Pontica, Sozopolis (present day Sozopol) The ^nt towns at the present day Pomorie and Sozopol also made used of the quarry in the region between Aytos tie village of Izvorishte. The crystal green tuffa from the quarry at the town of Aytos was used for construction ~:al as early as Roman days. This is evident from the Roman buildings in the region and those along the Black :*>ast. The inhabitants of Apollonia dug up Monzonite from the site of the present day village of Chernomorets II as marble from Asticus mons (present day Strandzha). Andesite, grey-green to grey, and rarely brown- h, with a porphyrous structure was dug at Sozopol. Similar minerals were also extracted at the villages of orie and Vesselie. Colonia Fiavia Pads Deutensium (present day voltage of Debelt, Burgas region) Several quarries were used for the needs of Colonia Fiavia Pacis Deutensium. To this day we find limestone in ■rcinity of Deultum/Develton, which was used above all in antiquity. A quarry functioned at the Shiloto peak, 8 * i'ometers north, towards the Meden rudnik quarter (at present in the southern quarters of Burgas. A Thracian of Apollo Karsenos existed at the peak. Around the present day quarter there is evidence of a mine in ity. A small quarry for granite existed near the village of Chernomorets, the other ones were between the of Sredets (former Grudovo) and the village of Fakiya. Marble was taken from the area around Malko Tarnovo e south). The marble was with different coloring - mild-white, dark grey to light-grey, Yellowish slightly pink to n various shades, together with greyish marbles. Some have streaks in them, I in most cases greenish, grey .er-green, due to the admixtures of the chlorite or serpentinite. This type of marble is typical for the quarry at Manastirski Vusvishenia area, near the town of Malko Tarnovo. The supports for the hypocaustum system of the early Roman baths( 3rd century) at Deultum were made of so called mineral ‘Bulgarite’ (andesite tuffa) - a special rock, produced from the soft rocks. The main supply from a large quarry between Aque calidae (at Aytos) and Izvorishte, Burgas region. The granites, used at m are grey-whitish, rarely redish, or greenish, and were taken from an area to the northwest of the marble es at Malko Tarnovo, closer to the villages of Granitovo, Kamenna reka, and Dobroseltsi, south of the town vo, and southeast of Topolvgrad, Yambol region.

V. SETTELEMENTS SOUTH OF THE BALKAN RANGE Serdica, Serdika ( present day Sofiya=Sofia) The archeological remains of the city of Sofiya indicate the use of a variety of types of stone - granite, ?tone, marble. Some of th granite came from Skombros - the nearby mountain to the south - the present /itosha, and precisely at the presemt day village of Kladnitsa, Pernik region. Limestone was generally from

195 Kunino (the ancient Trullensium, Vratsa region). Another source was the quarry at the village of Cho village of Momina Klisoura, towards Pazardzhik, is situated to the south of Sofia, which supplied the limestone, used in construction and decorative plastic arts. To the west of Serdika, close to the di and not far from the ancient Sketiska=Scretiska, present day Kostinbrod) there also was a quarry, lands of-the village of Balsha. It is possible that Serdika received its marble from the marble quarry o f at the Lepenitsa locality (Pazardzhik Region). Marble for Serdika also came from vicinity of the Strymor present day Struma). Philippopolis (present day Plovdiv) It was recently established, that syenite for the inhabitants of Philipoppolis came from the stone the town itself, namely Nebet and Dzhendem tepe hills. Sahat tepe (Sahat hill) is entirly made of sye These rocks also could have been drawn from the Rhodope mountains to the south. The complex o' of Philipopolis, one of the first structures under Roman rule, after the creation of the province of Thra: r followed the tradition of building work with tuffa. The architectural details of the agora - columns arc the Roman-Doric style, together with elements from other buildings are made of tuffa, brought from r e at Kardhzlii (the village of Zhelezni vrata). They generally are white, rarely pink-white, geeenish or mutt Marble reached the ancient town of Philipopolis from several quarries. One is at the village of Srr: c region, another at the town of Velingrad (the Lepenitsa locality), Pazardzhik region from the Rhodope The white and greyish-white marble was taken from this quarry. The Maritsa valley (the ancient Ht? was served by these marble quarries. Marble was also dug in the vicinity of the village of Aleko Kor 5 km south of the town of Pazardzhik and the quarries at Krichim. Slighty dolomitized and dolomite limestone was supplied from the latter settlements - the marble is white, rarely grey or streaked. In L they are massive, with unclear layers or streaked. These quarries not only provided marble for Phili the ancient settlements in the vicinity of Pazardzhik. Granites and harder rock material, together with used for the construction of fortress walls, street cover, alongside with marble. These hard rocks сате quarries northwest of Pazardzhik, Vinogradets, Pamidovo, Boshulya. Diocletianopolis (present day Hisarya) Granite and gneiss, was provided from two quarries - at the village opf Verigovo and Momina Banya the present day Hissarya) was used for the walls and housing. This material was used above all at consr the architectural decoration of Diocletianopolis. In the 5th c. the quarry in the Akatsiite locality (formerly Art 2,5 km from Diocletianopolis was also used. Syenite, coming from the Rhodopes was used for the gate: to Philippopolis. Marble came from several sites beyond the town. We have also established the use of coloured limestone identical to that of the architectural details of Augusta Traiana (present day Stara Augusta Traiana (present day Stara Zagora) Augusta Traiana chiefly made use of limestone - dolomites and Upper cretaceous marl. The latte' the building of the walls, public buildings and private construction. They were resorted to as there was nd rock in the vicinity. Hard dolomite has a light, white-yellow colouring and came from the region of the Hrishteni and Bratya Kunchevi, some 4 - 12 km northeast of present day Stara Zagora. Most of the a rz ornamentation of Augusta Traiana - Doric Roman capitals and Ionic capitals and other ornaments t other details and facing were made of this hard, light, white-yellow dolomite limestone. Details of the orders - columns and pilaster capitals were chiefly made of marbalized/dolomite limestones. The -se different types of rock in plastic ornamentation indicated the presence of several quarries - one for limestone and for marbler limestone. The quarries of the Kyunta locality, close to Stara Zagora were a s-: Cabyle (Kabile) (Yambol region), Diampolis (present day Yambol), and Thuida,Tzoida (p Sliven) Cabyle drew rock material almost solely from Zaidi Vrah, considered the natural acropolis of the to *r material was supplied from the region of Aytos. The foretress from Late Antiquity (?) and the Midc-e Yambol (Diampolis?) drew rock material mainly from Kabile. There was a small quarry in the Cherven ba- southeast of Yambol, as well as Kozarevo-Kalchevo, where the road for Burgas began. It is certain, r a drew its rock material from the foot-hills of the Balkan range. Quality white marble, with red and black from the village of Mramor, Yambol region. This material met the needs of the ancient towns of Phii Augusta Traiana, Cabyle, on the Tonzus river (the present day Tundzha) and the emporium of Thuida. Pautalia (the present day Kyustendil) The main source was the Osogovo mountain, Pautalia situated at its foothills. Granite and gneiss for the monumental buildings of Roman Pautalia. The granite is grey, large grain, known as Osogovo _ was chiefly used for the town wall (plinths, ashlars, at the gates and the towers), together with the larger e= The granite also came from the marble quarry at Dolno uyno. Kjustendil region. This village is 27 km r x r r ancient town and there is data of the existence of a medieval settlement on the site. Nicopolis ad Nestum (the village of Gurmen, Blagoevgrad region) Nicopolis ad Nestum was founded by Trajan and situated at an important site close to Via Egnatia I k connecting Philippopolis with the Aegean coast. The ancient town was supplied with construction rock and ■cc'ative material from the nearby vicinity. The walls other buildings in the town were made of rounded white, *-,v h ite , to grey riverine rock, coming from the near by rivers - the Kaninna river and Mesta. They were generally p ~arble composition and granite is rarer. Marble masifs in the region came from the so called high crystal ш пю х, occurring in the Macedonian-Rhodope mountains. The also occur in streaks - alternating white and » stripes. Pre-Cambrian marbles are characterized by the odor of hydrogen sulphide, which comes out when

I According to geological data and observations the quarries of the ancient town were situated in the ■towing settlements: the village of Debren (the old village of Debren), (4 km northeast of the ancient town, near p rasilica); the river of Kanina (1 km northwest up the river); along the Kanina - Oreshe - Gorno Dryanovo Wc.achevitsa area. Today there are other quarries, probably inherited from earlier periods in the Pirin region - at p . lage of Koprivlen, on the right banks of the Mesta river. Dark-grey marble with a large-grain structure have ■er established here - columns have been made of them as well as a trough with a cross at the bottom, found at p so called bishop’s residence. This marble is dug to this day on the right banks of the Mesta river, about 8-10 ■r ~om the ancient town (the Koprivlen quarry). The marble supplied in antiquity comes from the Mesta region ■c the Ognyanovo-Garmen region. The town is placed at a strategical position and probably blocks of marble I t r supplied through the Mesta river together with other products with the town Topiros on the Mesta. Parthicopolis (the present day Sandanski) and Neine (the village of llindentsi - Rukaloto). j tt was been established that the seven early-Christian basilicas at Sandanski, and other structures of public Цк: ngs wade use of riverine boulders as the main building material. Here they were taken chiefly from the bed of h Sandanska Bistritsa river, which, when melting in spring, brought large quantities of boulders of granite. Columns and some capitals in the Roman-Doric style of the atrium of basilica No 4, coloumns from the naos Irasilicas No 1, 2, 6 and 7; the street with colonnades, the so called ‘via sacra’ were all made of granite. Several r r e columns from the atrium and columns of basilica No 1 were made of whole blocks of greenish, porphyry- be pinkish) granite. The granite and porphyry-like granite and granite boulders indicate that the quarry preparing Dumns and capitals in the Early Christian town were further up the river. The marble supplied as ready produce r =s stone blocks came from several quarries at different distances from the town. Pre-cambrian marble was also cr

197 ПАРИЧНА ЕКСПАНЗИЯ В ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ ПРЕЗ РИ ЕПОХА

Христо Терзиев

Масовото проникване на римските денари в Долна Мизия и Тракия предшества с г> половина формалното присъединяване на тези земи към територията на империята (Moes ; сл. Хр., a Thracia малко след това - през 45 г. сл. Хр). Макар и бавно, римският монетен стан категорично и най-вече за дълго. Предмет на това изследване са монетната циркулация и развитието на стоково-пари-н в Долна Мизия и Тракия в периода II в. пр. Хр. - III в. сл. Хр. Направените изводи се ос- материала от колективните монетни находки от тази епоха, открити и публикувани у нас. разделям периода на две части: - II - I в. пр. Хр. и началото на I в. сл. Хр. - началото на I в. - III в. сл. Хр. Така икономическата съпоставка на двата подпериода (еднакви по продължителност. и съвпада с основните политически събития.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОНЕТНАТА ЦИРКУЛАЦИЯ - МЕТОДИ И СРЕДСТВА Изводите и заключенията, които излагам тук, се основават на данните от колектув-ж-* находки, открити у нас през последните над 100 години. Бюлетинът с кратки сведения за стаьа* на науката нумизматични паметници включва съобщения от 1891 г. до 1982 г. (Мушмов, Тераса 1914-1985). За съжаление след това издаването му е преустановено и информацията за наха_ За да компенсирам тази липса, разчитам на собствен опит и наблюдения, както и на съдействие на колеги. Веднага се налага уговорката за изкуствено териториално ограничаване на Мизия и Тракия само в днешните граници на България, продиктувано от липсата на достатъ—: откритите монетни съкровища в другите балкански страни и най вече в Турция и Гърция. Пристъпвайки към изясняване на въпросите, свързани с монетното обръщение, се н а г г -± ш някои обяснения и уточнения на използваните методи в работата. Отделните монетни типове, участващи в паричната циркулация и представени в • находки, са класифицирани по хронологически и териториален признак. Данните са обобше-<>« на карти, приложени към всеки раздел от изложението. Освен това е изчислен в проценти .< таблици делът в обръщението на монетите на отделните градове, области и императори. Пр.' злато към сребро за периода не се налага, поради установилия се почти пълен сребърен kcs Бронзовите монети, обслужващи най дребните покупко-продажби, са класифицирани о-^ет^! №№ 1, 2 и 3, както и съответните им таблици, се основават изцяло върху Бюлетина за монетни находки между 1891 - 1982 г. От тогава до сега, разбира се, са открити още колектмв-ш но информацията за тях е частична, използвана за целите на специализирани публикации и м непубликувана. Поради тези причини се въздържам да допълня представителната извае- i : данни, макар и да ми е възможно, опасявайки се от голяма статистическа грешка. По-различно изглеждат нещата при бронзовите монети на градските управи в Долна М из» * отразени в карта № 4. За щастие по тяхната проблематика има актуално изследване (Гущерг*- -108), резултатите от което напълно приемам. Данните от колективните находки са нанесени на картите, както следва: върху карти \ а квадратен милиметър със съответния цвят отговаря на четири тетрадрахми. На карти К; * # квадратен милиметър съответства на шестнадесет денара. На карта № 4 един квадрате- отразява четири бронзови монети. Накрая няколко думи и за величината за възможната грешка при изчисленията. Ко. • — нумизматичен материал бъде обхванат и обработен, толкова повече намаляват абес относителната величина на грешката. Въпреки достатъчния материал от колективните наход*v почти пълна точност от извлечените от тях данни не може да се очаква, тъй като много често е S четем: “ ...били открити няколкостотин монети ...видях няколко монети от по-голяма находка 5 неизвестно количество монети на...... били открити множество сребърни монети“ и т. н. Всг- тези неточности, непубликувани данни, субективна оценка и др., възможната грешка варира н на плюс-минус 2 %. Конкретната цифрова величина се получава при обработването на все- v бюлетин, при което обичайните отклонения не надхвърлят един толеранс и обикновено са съЕ:е-1. рано изчислените съотношения.

МОНЕТНА ЦИРКУЛАЦИЯ II - I В. ПР. ХР. “ ериодът II - 1 в. пр. Хр. бележи началото и разгара на римската експанзия на Балканския полуостров, именно тя определя хода както на политическото, така и на икономическото развитие в Долна и Тракия. В зависимост от римското присъствие на Балканите се намира и монетната циркулация, о състояние отразява точно състоянието, в което се намират в даден момент стопанството и ията. Например по време на икономическата криза от началото и първата половина на II в. пр. породена от завладяването на Македония и разрушаването на редица търговски и производствени ве, паричното обръщение като цяло търпи осезателно свиване. Преустановяват дейността си монетарници. По-късно, около средата на века, настъпва оживление. То съвпада със завършването н етап от завладяването на Балканския полуостров - окончателното завладяване на Македония 2004) и трае до започването на следващия през 80-те - 70-те години на I в. пр. Хр. (покоряването аднопонтийското крайбрежие от Марк Теренций Лукул). По това време широко се разпространяват захмите на остров Тасос (Thasos) и Първа Македонска (I Macedonian region) област, разцъфтява печенето на Одесос (Odessos). След 70-те години на I в. пр. Хр. настъпва нова дестабилизация на обръщението, породена от ването на тетрадрахмите на Тасос, Маронея (Maroneia), Одесос и др. Започва, както два века по- имитативно монетосечене, подражаващо на най-популярните монетни типове. Все по-широко място ‘ :акийския пазар заемат римските републикански денари. 1елът на участие в паричната циркулация на отделните монетни типове през II - 1 в. пр. Хр. е:

Тасос (Thasos) 36,8 % Римски републикански денари (Roman rep.denarius) 25,4 % Първа Македонска област (I Macedonian region) 12,3% Дирахион (Dyrrhachium) 8,8 % Атина (Athens) 4,8 % Градове от Мала Азия (Towns - Asia Minor) 3,6 % Аполония на Ионийско море (Apollonia - Ionian Sea) 2,6 % Маронея (Maroneia) 2,2 % Одесос (Odessos) 1,9 % Езилас (Aesillas) 1,3 %

С участие под 0,1 % следват монетите на Митридат VI, Персей, Антиох VI, Птолемей XII, Втора елонска област и др. Бзонзови монети в по-значителни количества сече Маронея следвана от Месамбрия. (Mesambria). | по-рядко се срещат бронзовите монети на Одесос, Тасос, Персей, Харасп, Акроза и др. “ оистъпвайки към анализа на монетната циркулация, ще очертая накратко разпространението на ~ните монетни типове. Данните за местонахожденията на находките са нанесени на карта N° 1.

'АСОС "етрадрахмите на о-в Тасос от Втория период на неговото монетосечене проникват масово в Тракия ~на Мизия. Оформят се два основни района на тяхната циркулация. Първият обхваща територията pv долината на р. Тунджа (Tonzos fluvius) и долината на р. Марица (Hebrus fluvius) по средното й ие. Вторият се простира от долината на р. Янтра (latrus fluvius) до долината на р. Огоста (Augusta ). Характерно и за двата района е голямо струпване на находки с най-различен обем.

=ИМСКИ РЕПУБЛИКАНСКИ ДЕНАРИ ~е са новост за тракийската циркулационна среда. Въпреки че попадат на чужд пазар, това не им чва да намерят добър прием в някои райони. Римските републикански денари буквално заливат та на запад от долината на р. Искър (Oescus fluvius) до завоя на р. Дунав (Danuvius fluvius) при (по-късно Bononia). Освен в днешна Северозападна България, те са представени и в три значителни и отТрънско, Казанлъшко и Първомайско.

~ЪРВА МАКЕДОНСКА ОБЛАСТ 'етрадрахмите на Първа Македонска област следват общо взето районите на разпространение на

199 Тасоските тетрадрахми, но най-често в отделни от тях находки. Всички по-големи съкров.'_£ от тези монети, са открити на север от Балкана (Стара планина, Haemus mons) ДИРАХИОН Драхмите на Дирахион (Dirrhachium) циркулират изключително в Мизия и преди всич-; -а на реките Огоста, Цибрица (Cebrus fluvius) и Лом (Almus fluvius).

АТИНА Тетрадрахмите на Атина (Athens) от втория период на нейното монетосечене (196 - 55 г. разпространение само на юг от Стара планина. Откриват се предимно по долината на р. по-рядко по долините на реките Тунджа, Струма (Strimon fluvius) и Места (Nestos fluvius).

ГРАДОВЕ ОТ МАЛА АЗИЯ Това са цистофори на Ефес (Ephesos), тетрадрахми на Киме (Cyme), Магнезия (Мад~е; г (Myrina), Херакпея (Heraclea), Ere (Аедае) на о-в Лесбос (Lesbos), Лебадия (Lebadeia), C m v z - i др. Срещат се рядко в днешна Южна България.

АПОЛОНИЯ НА ЙОНИЙСКО МОРЕ Драхмите на Аполония (Apollonia Ionian Sea) вървят абсолютно аналогично с драхмите № и римските републикански денари. Район на тяхното разпространение е пак днешна България.

МАРОНЕЯ Тетрадрахмите на Маронея, еднотипни с тези на Тасос, заемат много по-малък дял в сравнение с последните. Срещат се по долините на реките Марица, Тунджа и Янтра.

ОДЕСОС Одесоските подражания на тетрадрахмите на Александър III имат локално значение з-е обръщение. Проникват по течението на р. Камчия (Panysos fluvius), достигайки до дол# н Янтра. Засвидетелствани са и в две по-големи находки от околността на Месамбрия. Об_: разпространяват недалеч от метрополията.

ЕЗИЛАС Тетрадрахмите на квестора Езилас (Aesillas) (92 - 88 г. пр. Хр.) се срещат твърде рядко, горните течения на реките Струма и Места, а понякога и по долината на р. Марица'

Завършвайки прегледа на разпространението на отделните монетни типове в Долна Миз** а през II - 1 в. пр. Хр., ще обърна по-специално внимание върху циркулацията на подражанията не тетрадрахми. Те се появяват след преустановяване сеченето на оригиналните, т. е. след 70-те I в. пр. Хр. Понеже хронологията им не е уточнена (дали са сечени само в I в. пр. Хр. или и I в гг съм изчислил техния самостоятелен дял от паричното обръщение. Във всеки случай количее приблизително равно на това на тетрадрахмите на Първа Македонска област. Останалите подражания на популярни монети от тази епоха, като имитациите на те Първа Македонска област и др., се срещат изключително рядко и нямат значение за обръще- Доста активно бронзово монетосечене развива Маронея. Нейните бронзови монети големи количества и на север от града, но само до долината на р. Арда (Artescos fluvius). За ? монети на Месамбрия също е характерно локапното разпространение. Намират се най—е. Бургаския залив. На запад проникват до Кабиле (Cabyle). Края на епохата бележат б р о н зо в а Реметапк I (11 г. пр. Хр. -12 г. сл. Хр.). Застъпени са в две големи находки от Кърджалийска ос по-малки от Пловдив и Карлово. Изолираната поява на подражания на бронзови монети на Абдера няма особено значение за дребното парично обръщение. През II - 1 в. пр. Хр. паричното обръщение в Долна Мизия и Тракия добива регионална с напредналите в икономическото си развитие дотогава райони започват относително да изостге.— време наблюдаваме небивал стопански разцвет и търговско оживление в изолирани по-ра-: Тези явления могат да бъдат схванати само ако се разгледат като проекция на цялостк^ процес на Балканите от епохата на римската експанзия. Паричното обръщение отразява на тази действителност и то в многопланов аспект, както икономически, така също по военностратегически. От средата на II в. пр. Хр. нататък във всяко едно стопанско явление а Мизия и Тракия започва да се чувства все по-осезателно римското присъствие на Балканите ярко това проличава от данните на колективните монетни находки. Странно на пръв поглед никването на тетрадрахмите на о-в Тасос далеч на северозапад в Долна Мизия. В случая този факт е толкова показателен, тъй като същите монети са добре застъпени и в други райони. Много по- актерно е присъствието в Долна Мизия на тетрадрахмите на Първа Македонска област и драхмите Дирахион и Аполония на Йонийско море на фона на отсъствието им от редица по-близки до техните рополии райони. Светлина върху тези “аномалии” хвърля едновременната циркулация на изброените ети с римските републикански денари. Последните доминират безусловно в сферата на обръщението средата на II в. пр. Хр. нататък в областта западно от долината на р. Искър. Подредени в такъв план фактите намират своето логично обяснение. Явно тези райони са привлекли вна вниманието и интересите на римските търговци. Многобройните колективни находки на римски бликански денари в днешна Северозападна България разкриват пътищата на римското икономическо никване, което както и в други европейски и азиатски области, предхожда военната експанзия. Рим квал удобен повод да осъществи своите завоевателни стремежи в долнодунавските земи (Велков 1975). почналата по-късно окупация най-напред в тези земи, доказва още веднъж грижливата предварителна отовка. Монетите на Дирахион, Аполония на Йонийско море, Тасос и Първа Македонска област но също са били насочени към Долна Мизия от римските търговци. Благодарение на всичко това ово-паричните отношения в тази област се развиват не толкова в дълбочина, колкото в обемни и 'транствени измерения. Друго тогава не е било и необходимо на завоевателите. Що се отнася до монетната циркулация в другите райони на бъдещите провинции Долна Мизия и ия, то особени изменения от гледна точка на традицията няма. Най-оживено е обръщението по ината на р. Марица и малко на север от нея. Забелязва се постепенно изолиране на някои райони, но * цяло циркулира почти толкова сребро, колкото и по времето на Филип II и Александър III. Интересно ние представлява появата на ново подражателно монетосечене. Най-разпространеният имитативен -тасоският, показва зона на най-усилена циркулация в областта между средните течения на р. Тунджа Марица и около тях (Карта № 2). Сигурно някъде тук е била и местната монетарница, сякла тези ти. Локализацията на находките сочи още и период на поява и разпространение, когато вътрешна ия е изолирана, както на юг и изток от моретата, така и на север от Долна Мизия. Бронзовото монетосечене през II - I в. пр. Хр. губи завоюваните през предходната епоха позиции, олямо развитие то има в Маронея. Появата на големи находки от бронзови монети на Маронея, мбрия и Реметалк I говори за регресия в монетното обръщение и доказва връщане назад към сходни ния от края на IV в. пр. Хр. Като цяло развитието на стоково-паричните отношения в Долна Мизия и Тракия през II - 1 в. пр. Хр. се -чава със стагнация. В някои райони наблюдаваме дори регрес. Изключение прави само Долна Мизия , долината на р. Янтра до завоя на р. Дунав при Видин.

МОНЕТНА ЦИРКУЛАЦИЯ I - III В. Доминиращи на пазара за цялата разглеждана епоха са римските императорски денари. Те дстват изцяло и безразделно в условията на пълен сребърен монометализъм. Представителната ка от колективните монетни находки включва над 230 000 бр.! или близо един тон монетарно сребро. _елите на това изследване умишлено пропускам малките колективни находки (от няколко десетки ia), поради опасността от натрупване на статистическа грешка. В същото време подчертавам орично многократното увеличение на единичните (или/и тези от няколко до няколко десетки бр.) тки, като доказателство за развитието и задълбочаването на стоково-паричните отношения през чата епоха. Златните ауреуси за периода I - средата на III в. отсъстват от циркулационната среда. Първи в ивните находки се появяват ауреусите на Гордиан III, следвани от тези на Траян Деций, Проб, . Аврелиан и др. Те всички, взети заедно, са твърде малко, за да окажат каквото и да е влияние монетното обръщение. Сестерциите, дупондиите и асовете също отсъстват от колективните находки. Спорадичната им поява ки находки (няколко) или поединично, винаги носи някакви белези на екзотиката. Донесени отдалеч, ник или търговец, откъснати от ежедневното им битие те остават куриоз, който само илюстрира -1ата възможна делимост на всеобщия еквивалент и неговите заместители. През I - II в. все още не оазвило и бронзовото монетосечене на градските управи в Долна Мизия и Тракия. Иде логичният : Какви монети са обслужвали дребните покупко-продажби? Следва логичният отговор: Няма и затова не са необходими бронзови монети и най-вече дребни бронзови монети. Няма я на пазара а един хляб, не е нужна и монетата от един ас. Това говори само за едно - стоково-паричните 'ения през I - II в. все още не са развити в дълбочина. Изключение правят само пазарите на някои и и стари градове, възникнали още през елинистическата епоха и по-рано. Нещата започват да се нят чак в самия край на II в. при управлението на император Септимий Север (Владкова 1994, 118 До тогава обществото и стопанският живот се развиват много бавно и постепенно, но за сметка

201 на това устойчиво (Тачева 2004, с. 69). Парите не се появяват на пазара всеки ден, може 6# месец, а само за по-едри търговски сделки и покупко-продажби. Римският легионер не хас-** заплата месец за месец, а натрупва спестявания (Иванов 2004,118 -120; 2007, с. 33). Така narv-r : на година стават все повече и повече, започват да се появяват все по-големи съкровища, дс пик в средата на III в.

Около две трети от колективните находки в Бюлетина или в по-късни публикации са императори. Отчитайки възможната не малка грешка, денарите и антонинианите, намира-# Мизия и Тракия, се разпределят така:

I в. Октавиан Август (Octavianus Augustus)(27 пр. Хр. - 14 сл. Хр.) - Нерва 5,5% (Nerva) (96 - 98) II в. Траян (Traianus) (98 -117) - Комод (Commodus) (176/80 - 192) 14,7% Ill в. Септимий Север (S. Severus) (193 - 211) - Деций (Decius) (249 - 251) 79.8°*

Разпространението на императорските денари е нанесено на карта 3.

I ВЕК Началото и първата половина на I в. е време на окончателното изграждане на римската адмии в Долна Мизия и Тракия. Монетното обръщение търпи известно свиване. Оживлението настътз* i втората половина на века. Най-разпространени са денарите на император Веспасиан (69 - 79> от тези на Домициан (81 - 96). Почти винаги твърде износени, те доказват дългото си прие обръщението - 50 - 80 години и повече.

II ВЕК Епоха на утвърждаване на римските ценности в стопанския живот, организацията на културата. Започнала с войните в Дакия на император Траян (98 -117), завършва с цялостно уста на римските стандарти при император Септимий Север (193 - 211). Парите в обръщение се уве* трикратно. Пазарното поведение, характерно за градовете, достига вече и в селата.

III ВЕК Истинският разцвет на стоково-паричните отношения в Долна Мизия и Тракия съвпада с ~ь половина на III в. Появата на антонинианите (белег на инфлация) е компенсирана напълно с пе~ кратното увеличение на среброто в обръщение (спрямо II в.). Натрупват се големи съкровища. Пр.-j тяхното укриване стават, разбира се, най-често варварските нашествия. Независимо от пагубната i и разрушително въздействие, те не успяват да убият стоково-паричните отношения, вкоренени дъ населението. Набраната инерция е толкова голяма, че се проследява въздействието й още векове въпреки непрестанния варварски терор от средата на трети век насетне. През 50-те - 70-те години на III в. наблюдаваме видими промени в монетната циркулация. Ср постепенно изчезва от обръщение. Появяват се антониниани с намалено сребърно съдър* посребрени и/или медни. В замяна на това количеството им е внушително. Като частична компе разглеждам появата на макар и малко, но все пак първите златни ауреуси през тази епоха, монетната реформа на император Диокпециан (284 - 305) от края на III в. Понеже големият въпрос отмяната на сребърния стандарт и въвеждането на златен въобще не е добре проучен, се въздържал» 1 статистически обобщения на монетната циркулация за втората половина на III в.

Обобщено за III в. може да се каже следното: • Паричното обръщение достига своя апогей. • Появяват се грамадни монетни находки, например Девненската - около 100 000 денара! (Му_ к я 1930 -1931, 263). Но и тази сума все пак не е достатъчна за годишната заплата, дори само на една центу в легиона! Явно легионните каси боравят с много повече! (Иванов 2004, 118 - 120). • Независимо от кризата в средата на века, стоково-паричните отношения в Долна Миз/’- ■ Тракия оцеляват, готвейки се за реорганизация.

202 Бронзовите монети на градските управи разглеждам отделно. Тук няма да се спирам на различните лмзматични аспекти, изяснени добре отдавна (Pick 1898; Ruzicka 1933), не толкова отдавна (Юрукова Е- Гущеракпиев 2000, 16 - 108), а и съвсем наскоро (Драганов 2006). Обобщените данни са нанесени на агга 4 и в диаграми № 1 и 2. Представителната извадка включва около 11 000 бронзови монети. Разглежданото монетосечене участва в паричното обръщение със символичен дял. Изчислен в г*овно сребро той съставя по-малко от 1%. Разбира се, съотношението е различно и то в пъти при ■шичните находки, но както отбелязах, те трудно се поддават на статистическо отразяване. Водещи с присъствие на пазара общо от близо 3/4 са градовете Марцианопол (Marcianopolis) и ••ополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum). Техните градски територии са и районите с най-активна Енетна циркулация през първата половина на III в. (Карта № 4). Това е и доказателството за най-развити, го в дълбочина стоково-парични отношения. На техните пазари и тържища ежедневно се осъществяват в»>пко-продажби на дребно, за което са необходими бронзови монети от най-малък номинал. | Следват монетите на градовете Хадрианопол (Hadrianopolis), Сердика (Serdica), Пауталия (Pautalia). гоади най-често обща циркулация обединявам и отразявам заедно монетите на западнопонтииските г^ове Истрия (Istrus), Томи (Tomis), Калатия (Callatis), Дионисопол (Dionysopolis), Одесус (Odessus), бсамбрия (Mesambria), Анхиало (Anchialus) и колонията Деултум (Deultum). Рядко се срещат монетите i Филипопол (Philippopolis) и Августа Траяна (Augusta Trajana), а най-рядко на Никополис ад Нестум Icopolis ad Nestum) и Аполония Понтика (Apollonia Pontica). Спорадично се появяват, но без значение за обръщението, монети на Виминациум (Viminacium), е /н т (Perinthos), Траянопол (Traianopolis), Никомедия (Nicomedia), Никея (Nicaea), Бизантион Ifczantium), Миласа (Mylasa), флавиопол (Flaviopolis), Юлиопол (luliopolis), Апабанда (Alabanda), Коринт icrnth), Стоби (Stobi), Цезарея (Caesareia), Кападокия (Cappadocia), Плотинопол (Plotinopolis). Римската епоха (I - III в.) довежда парите и пазарната култура и до най-отдалеченото кътче на гвинциите Долна Мизия и Тракия. Паричният метал в обръщение се увеличава спрямо предходната сха (II - I в. пр. Хр.) седем - осем, а може би и десет пъти. Сребърният римски денар остава в паметта и гтоията като символ на доверие и сигурност векове наред. i ЛИТЕРАТУРА: Велков 1975: В. Велков. Социално икономическо и политическо развитие на Северна България през леката епоха. - In: Първи международен семинар по римска керамика. Велико Търново, 22 - 27 септ. 5~z Владкова 1994: П. Владкова. Монетните съкровища от територията на Никополис ад Иструм. Епохи, 1994 №4, 118-125 Гущераклиев 2000: Р. Гущераклиев. Колективни находки, съдържащи бронзови монети на градските гс:ави II - III век, намерени в Северна България. - ИИМЛ(овеч), V, 2000, 16- 108 Драганов 2006: Д. Драганов. Монетосеченето на Деултум. София 2006 Иванов 2004: Р. Иванов. Римската войска в Мизия и Тракия. - In: (Р. Иванов, ред.) Археология на ьтарските земи. Т. I, София 2004, 110-132 Иванов 2007: Р. Иванов. Римски градове в България. София 2007 Мушмов, Герасимов, Юрукова 1914 - 1985: Н. Мушмов, Т. Герасимов, Й. Юрукова. Монетни Е*одки открити в България. - ИБАД, ИБАИ, ИАИ, IV - XXXV, 1914 - 1979; Археология 1977 №1; 1978 №2, 4; Г9 №4; 1981 №1-2; 1982 №1; 1983 №1-2; 1985 № 2 Мушмов 1930 - 31: Н. Мушмов. Разкопките при с. Девня (Марцианопол). - ИБАИ, VI, 1930 -1931, 263. Тачева 2004: М. Тачева. За римските провинции Долна Мизия и Тракия (I - III в.). - In: (Р. Иванов, ред.) оеология на българските земи. т. I, София 2004, 49 - 75 Юрукова 1987: Й. Юрукова. Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия през II - III в. ьдрианопол. София 1987

Pick 1898: В. Pick. Die antiken Munzen von Dacien und Moesien, Halbband. I. Berlin 1898. Ruzicka 1933: L. Ruzicka. Die Munzen von Pautalia. Sofia 1933.

203 MONETARY EXPANSION ON MOESIA INFERIOR AND THROUGHOUT THE ROMAN PERIOD

Hristo Terziev

Subject of this study is coin circulation and the development of commodity exchange r Thrace for the 2nd-3rd c.A.D. The conclusion is based on the material from collective hoards. Ъ_л r published there. A representative sample includes data for the 1891 to the 1982 period. In order to provide an economic comparison, the study is divided into two sections: 2nd - 1sl c B.C. and the early 1st c.; Beginning of the 1sl c. - 3 rd c. A.D. The separate coin types are classified chronologically and according to te rrrre b summarized and presented on applied maps. The share of circulation of the coins of the separas and emperors have been calculated in their percentages and given in tables. The second century B.C. began with an economic crisis, provoked with the conquest of Mr the middle of the century the market was gradually won by the tetradrachmae of Tasos anc R denarii, followed by the coinage of the I Macedonian Region, Dyrahion, Athens, towns from A= a on the Ionian sea, Maronea, Odessos, Aesylias. Regardless that they are Greek in their er.e—a the prevailing part of the coinage economically is connected with Rome. This also indicates the commercial penetration subsequently followed much later by military campaigns and a te - згс* accession to the Empire. The period ended with a dynamic development of commodity-financia areas (present day Northwestern Bulgaria, the Maritsa river valley), stagnation, and even reg^s; Throughout the 2nd - 3rd c of Moesia Inferior and Thrace finally imposed Roman stan d er; denaria of collective hoards are examined. Towards the end of the period coinage circulation r u seven and eight times. The market develeloped slowly and gradually, yet at a stable rate. Т о я а т century coinage circulation reached its peak. Great hoards were of accumulated. The flourishing of minting of bronze coinage by municipal authorities also came in the * rx century, which is proof of the development of the peak of commodity-financial relations. The mir- sc was the leading mint, followed by that of Nicopolis ad Istrum, Hadrianopolis, Odessus etc. The Roman period of the 1st to the 3rd century brought coinage and market practices even tc r e parts of the provinces of Moesia Inferior and Thrace. The silver denarius remained as a symbol c* security for many centuries to come.

204 ЖИВОТНИТЕ В МАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА НА ХОРАТА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ ПРЕЗ I - VII ВЕК

Лазар Нинов

древността до втората половина на XX век по днешните български земи основната производствена т е селскостопанската с два основни отрасъла - животновъдство и растениевъдство, новъдството е традиционно развито навсякъде - в равнинните, полупланинските и планинските —и. Със завладяването на Балканите от Римската империя тези традиции се развиват и обогатяват с практики. По времето на Римската и на Византийската империя сведенията за мястото на животните в палната култура на населението са оскъдни. Това прави животинските останки основен и незаменим ник на информация за животните, за целите и начините на тяхното отглеждане и използване от га, за икономическата им значимост, за употребата на костните суровини в занаятчийството, бита и В по-голямата си част днешните български земи били включени в провинциите Мизия (Долна и Горна i) и Тракия. Броят на изследваните антични градове, крепости, военни лагери, пътни станции, вили, а, култови обекти и т. н. нарасна. Между големите градове в Тракия/Долна Мизия е Никополис ум, който заема особено място. Останките от монументалното строителство, изобилието и видът етниците и находките свидетелстват за богатство и благополучие. Градът е изключително важен егически, търговски, транспортен и административен античен център, разположен между Дунав и планина. Той се намира до с. Никюп, недалеко от Велико Търново в Централна Северна България. ' г. на този археологически обект работи българско-английска експедиция, в която участва и авторът и публикация. Остеологичният материал е от различни комплекси и участъци на античния град, в е работила българската част от експедицията - южна порта, римска баня, агора, канал и жилищна за I в сектор В/З, както и от кастела, които са проучвали англичаните. Целта на изследването е да лучи повече информация за мястото на животните в материалната култура на хората, живели в този античен градски център. Идентифицирани са останки от фауната, принадлежащи на бозайници, земноводни, риби и мекотели. Най-голям дял между тях имат домашните животни - свиня, говедо, коза, кон, магаре, куче, котка и камила. Открити са кости от различни видове диви птици и голямо сство домашни - кокошки, патици и гъски. Ловен интерес са представлявали следните видове диви ници - елен, сърна, дива свиня, мечка, язовец, лисица, пор, бобър, заек. Съотношението на костите от бозайниците, открити в кастела, е следното: домашни животни - 97,9%, - 2,1 %. По друг показател - минимален брой на индивидите дяловете, са домашни животни 94,2 %, - 5,8 %. Остеологичният материал от античния град, изследван от българския екип, показва, че в участъци дивечът е имал още по-малък относителен дял в менюто на хората, отколкото в кастела. то доминиране на домашните животни означава, че ловът на диви животни не е бил толкова важен. сни са относителните пропорции на основните домашни видове свине, овце, коза и говедо през тния период. В кастела по време на ранноримския период (100 - 175 г.) - свинете и дребните ивни са с еднакви дялове, следвани от говедата. От средноримския до ранновизантийския период - 600 г.) - в кастела преобладават, с някои изключения, костите от свине, следвани от овце и кози, и . Тези данни са по двата показателя - количество на костите и минимален брой на индивидите. Един лемите със сравняването на материала между различните периоди е количеството на извадките, понякога са твърде малки. По-голямата част от костите - 88 %, принадлежат на късноримската (250 г.) и ранновизантийската (450 - 600 г.) епоха. В някои комплекси има конкретни ситуации. Например ела през късноримския период (250 - 450 г.) в сектор Б има голямо струпване на кости от говеда капдъръмената настилка на пътя, който води към античния град. Според Beech 2002 те е възможно използвани за подновяване на настилката на пътя, но по-вероятно е клането и разчленяването на ‘та да е станало в района. През късноримския период подготовката на солено или опушено месо от голямо значение. Присъствието на всички части от скелета показва, че в града са докарвани е животни и клането е ставало на място. Метаподиите са добре представени в остеологичните серии, оица случаи се виждат следи от разцепване и заготовки за направата на костни и рогови изделия, /зследвайки животновъдството от римската до ранновизантийската епоха, констатираме тващата роля на свиневъдството в икономиката на Никополис ад Иструм. По време на най-ранния д от първата половина на втори век е имало еднакъв брой свине и овце/кози по 37 %, следвани зеда - 27 %. От края на II век до края на VI век количеството на останките от свине се увеличава. В JTO време реципрочно се изменят костите от другите домашни животни - овцете и козите намаляват до 40 %, а говедото до 50 %. Наблюдава се трайна тенденция за консумация на свинско месо. Градът процъфтява по времето на Северите (193 - 235).. нс *: на III век като лавина нахлуват готите. През Г 1! отново е обкръжен. Въпреки че е съществува- т е Никополис ад Иструм е имал трудности. Хрис~<-=~* под ръководството на архиепископ Вулфила се з там през 347 - 348 г. и стават спокойно селско -acai За тях в хрониките се казва, че са многобром* войнствено настроени, но са бедни. Дунавските провинции, включително Миз<'- * претърпяват повече от тридесет инвазии и войн* л IV век. Нарастващата зависимост от свиневъсгзл* хората да се приспособят към новите условия внезапни нахлувания и атаки на града от III ве* отглеждането на големи стада от говеда или os_f т малко атрактивно. Животните извън града и в ~ : - is околности са били лесна плячка за нашес~=е-н крадците. Пасищата не са били достъпни, ко~г~т бил под обсада. В същото време свинете се о— ет угояват лесно в дворовете и не се нуждаят от говедата и овцете. Свинята е добре известна с i си плодовитост и способността си да се опрасза време на годината. Свиневъдството е било ьа средство за оптимизация на месната прог.-_.*« традиция продължява през ранновизантийс Градът става център на месна продукция и CE.'~er=jc е още по-добре организирано в про^звслг- ^ специални месни продукти като солена ил* п шунка. Говедата и овцете са консумирани, но се в околностите и по-далеч от града.

Обр. 1. Херос със сърна и кучета, отдолу - борби между животни Fig. 1. Heros with a deer and dogs, below - fights between animals

Информацията за стопанската дейност, в това число за животновъдството, във вилите и по-малките селища е ограничена. Вилите варират по размер и план. Някои от тях са големи комплекси, а други - малки. Там са се занимавали обикновено с растениевъдство и животновъдство. Редом с жилищните сгради е имало стопански помещения, хамбари и обори. От градището край Дичин - края на римския, началото на ранновизантийския период, са анализирани 4136 кости, събирани на ръка (Hammon 2002). Останките от ловни животни са от елени, лопатари, сърни, зайци, диви свине, бобри, мечки и лисици. Техният дял спрямо общото количество на ловните бозайници е 6,19 %, т. е. три пъти по-висок процент отколкото за Никополис ад Иструм. Огромната част от тези кости са от елени, сърни, зайци, т. е. животни са убивани преди всичко за храна. Прави впечатление Обр. 2. Херос със сърна, куче и лъв, о тд ол у - бс наличието на елен лопатар, което е рядкост ж и во тн и за Северна България. Необичайно висок е Fig. 2. Heros with a deer, dog and lion, below - figr процентът на зайците. Известно е, че те са animals

206 <улинарен деликатес през античността. Традиционно най-често :рещаните ловни животни са еленът и глиганът (обр. 1 и 2). В Дичин дивите свине си делят четвърта и пета позиция с бобъра то броя на костите. В същото време домашните свине са с -»ай-висок процент от всички животни. Явно предпочитанията za към домашните прасета, които са с по-крехко месо и с то-равномерно разпределение на мазнините в тъканите. [ Месото на дивите свине е по-сухо и по-жилаво. Вероятно там имало заможни фамилии. Изследваните до сега римски вили устика в Северна и Южна България са по-малки и винаги имат змбинирана насоченост - животновъдство и растениевъдство. Разкопките на имения от типа вила рустика в западните айдунавски провинции показват, че към господарската ца са принадлежали многобройни сгради и пристройки, =<ой от които са обори за селскостопански животни. Друго казателство за това са творби на римски специалисти аграрни въпроси като Варо, Колумела и други. Докато формацията за съоръжения и оборудване на птичарници са зго детайлни, при описанията на оборите за еднокопитни v\ фтокопитни животни са пропуснати детайли. По нашите земи глеждането на говеда, коне, овце, кози и свине на открито S3 зимата е невъзможно. За големината и оборудването на зрите няма данни. За отглеждането на свине е писал Колумела 9). Неговите описания са доказателство, че бременните лне са отглеждани в дървени кочини. Според него височината

Обр. 3. Богиня (Емона) c две кончета, горе Херос - конник пред олтар *■ Fig. 3. Goddess with two horses, above Hero Щ V - rider in front of an altar

i V ч ; ‘ ! на междинните стени трябвало да бъде 1,2 м. Праговете към j N входовете на кочините трябвало да са с такава височина, че свинята да излиза, но не и сукалчето. Тази мярка е v била в услуга на свиневъдството. Останалите животни от стадото при студено време вероятно са били в обори. Навярно там са отглеждани в по-големи групи (обр. 3). При конете доказателства за гледане в обор са препоръките на Колумела (VI, 27) за отглеждане на бременни животни в затворени помещения. Така той отбелязва, че кобилите не бивало да бъдат близо една до друга, за да не се нарани плодът. Той препоръчва уютно място за кобилите. На обр. 4 f i x е показан кон, който се храни - най-ранното изображение на ясла. Овце и кози се отглеждали в обори само в студените IV сезони. Подът на обора трябвало да е постлан с дъски. За да се подсушават оборите, Колумела (VII, 4) препоръчва дъските да се пробиват. Във всички обори трябвало да се спазва голяма чистота и да се полагат грижи (обр. 5). SV Анализите на остеологичния материал показват, че основният доставчик на животински белтъчини и мазнини за хората през античността е животновъдството. Доказателство за това е огромното количество кости Обр. 4. Кон яде о т ясла (стела намерена от домашни животни. Процентът на тези кости спрямо о т с. Голянци, Никополско) всичките останки от бозайници варира в различните Яд. 4. А horse eats from a crib (stele found in комплекси и участъци на Никополис ад Иструм (български village Goliantsi, near Nikopol) сектор) между 98 - 99 %. По другия показател - минимален

207 брой на индивидите, се забелязва същата - домашните животни силно доминират над античния град първото място с еднакъв брой кост/ свинете и говедата, а на трето място са овцете » В някои комплекси и участъци на града дом; останките на говеда - сектор агора и канал - а в другите свинете - сектор римска баня, южьв жилищна сграда в сектор В/З. Тези четири виеа са основен източник на храни от животински Очевидно са съществували известни различия в хранене. Обяснението на този факт трябва да се особеностите на конкретното градско общество на Никополис ад Иструм представляват твъссе палитра от много съобщества, включваща пресг на различни етнически, социални, професион&т-* групи и прослойки. Принадлежността към всяка предполага придържане към определени траш на живот и бит, а следователно и на хранене. М доказателства за това са археологическите свързани директно с храните и кухненските този смисъл животинските кости от различни к носители на много ценна информация. Сравнителният анализ на животните от ад Иструм и други синхронни обекти показва неща и различия. Най-близък обект като ст~. г~ животновъдството е Дичин (Hammon 2002). В дав~а доминира свиневъдството. Коренно различна е на животновъдството в Ятрус - IV - VII в. (Bartosiewicz, Choyke 1995). Там силно доминират говедо. Аналогична е ситуацията в Градището край Габрово. Там говедото е на първо място с ■*-: второ място са свинете с 28,99 %, а на трето овцете и козите - 23,90 %. Говедото доминира в дунавски провинции и по този показател Ятрус и Градището са близки до този модел. В позиция е Нове, където в голяма част от комплексите доминират свинете (Makowiecki, Makovr Доминиращо свиневъдство има в района на Рим и този модел е близък до Никополис ад Иструм Всичките обекти имат общи черти по отношение на съотношенията домашни - диви животни на дивите животни е малък както по количество на костите, така и по минимален брой на инд: Големият брой надписи на два езика - старогръцки и латински, са първият знак за е~ пъстрота на жителите на града. Разнообразието от римски, гръцки и тракийски имена в еп паметници е голяма. В много случаи именуването е по източен образец. В общата палитра на града изпъкват малоазийските заселници. Те са от Никомедия, Никея, град Незби в Месопо^ Някои от тези заселници имат двойно гражданство. Има и други доказателства за наличието i-a с източен произход. По-голяма част от надписите и имената са гръцки и са*посветени на гръцк/ - например Зевс. Значително присъствие имат имената с тракийски произход. Епиграфс*.^ свидетелстват, че част от населението е имало местен, тракийски произход. В по-късните п век се констатира и остготско присъствие. Всички преки и косвени данни свидетелстват, че на Никополис ад Иструм са имали различен етнически произход, а следователно и различн/ включително и на хранене. В епиграфските паметници има данни за много занаятчийски с Населението на Никополис е водило активен религиозен живот. С надписите са засвид официалните римски култове и на първо място са култът към императора, официалните държав-. местните тракийски божества, малоазийските богове и т. н. В епиграфските паметници са докугс: две сдружения на почитателите на Дионис и едно на Бакхус (Герасимова 2002). Като правилс на тези малки общества завършвали с угощения, които са нещо приятно, обединяващо, сг заздравяващо контактите между хората. Храненето и храната са социално значими фактори. Между находките от Никополис ад Иструм намерихме черупки от морски и речни миди, а съ _: и сухоземни охлюви. Наличието на черупки от черна морска мида и стриди в материалите от hfc ад Иструм, както и в други антични градове, поставя въпроса за техниките за консервиране на твг развалящи се деликатеси. Без съмнение през античността са владеели такива техники, при използвали сол. В средиземноморските цивилизации за подобни цели широко се използвал съ_: В римската кухня тази мазнина е употребявана често. Според редица археолози транспор ставало в амфори с характерна форма и размери, каквито са намирани в различни античн/

208 THASOS • ROMAN REP. DENARIUS • I MAKEDONIAN REGION • DYRRHACHIUM OLIS ® ATHENS • APOLLONIA IONIAN SEA • MARONEIA ODESSUS • AESILLAS • TOWNS ASIA M INOR

Coin circulation in Moesia and Tracia 2 rd - 1st century ЛЯЛ В МОНЕТОСЕЧЕНЕТО НА ГРАДОВЕТЕ ОТ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ -

NICOPOLIS AD ISTRUM ДРУГИ - OTHERS BIZYA AUGUSTA TRAJANA PHILIPPOPOLIS PAUTALIA SERDICA DEULTUM DIONISOPOLIS MESAMBRIA TOMIS ANCHIALUS ODESSUS HADRIANOPOLIS MARCIANOPOLIS

ИНТЕНЗИТЕТ НА БРОНЗОВОТО МОНЕТОСЕЧЕНЕ В ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ -III в. Distribution of imitations of tetradrachmae of Tasos РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА РИМСКИТЕ КАРТА - 3 ДЕНАРИ И АНТОНИНИАНИ В МИЗИЯ И ТРАКИЯ I - III в.

COPOL! MARCIANOPOLIS ODESSUS

SERDICA ESAMBRIA AUGUSTA ANGHIALUS

D^JLTUM PHIL1PPOP1

OPOLIS • I век II век • III век 1'Л.П ГРОСП 1*Л1И ММ1 ИЛ ВРОТТЗОВИТЕ М О Н Е Т И НА ГРАДСКИТЕ УПРАВИ ОТ МИЗИЯ И ТРАКИЯ II - III в.

DISTRIBUTION OF BRONZA COINS OF MUNICIPIA FROM К А Р Т А - 4 MOESIA AND TRACIA 2 ND - 3RD C.

• MARCIANOPOLIS • NICOPOLIS AD ISTRUM • SERDICA OPOLIS ф p a u t a l ia

Distribution of Bronze coins of Municipia from Moesia and Tracia 2nd - 3rd c. Свирка от птича кост от Сексагинта Приета Bird bone whistle of Sexaginta prista

Пастир c агне A shepherd with a lamb

Долна челюст от говедо, използвана като артефакт от КоВачевско кале A lower jaw of a cattle used as an artifact. Kovachevsko kale Мозайки. Сцини с животни и птици Mosaics. A scene with animals and birds Сцени с животни и птици от Силистренската гробница Scenes with animals and birds from the tomb of Silistra s това число и в Никополис ад Иструм. В течение на хилядолетия зехтинът е смятан за нещо свещено. Древните египтяни вярвали, че самата Изида ги е научила да култивират маслиновите дръвчета. Елините гуятали , че Атина Палада, давайки им зехтина, е спечелила надпреварата сред боговете за най-полезен дар. Зехтинът се споменава на няколко места в Библията. Древните финикийци започнали да отглеждат маслинови дръвчета преди около шест хиляди години, а се научили да извличат зехтин от плодовете им двеста години по-късно. Техните кораби отнесли това познание до Гърция и Испания. Елините го предали ча римляните. На много места зехтинът се получава по класически технологични методи, непроменени от зекове. Същността им се състои в пресоване на маслините, отделяне на течността и след това отделяне зехтина от водата. Повече от четири хиляди години средиземноморските народи използват зехтина за какво ли не - от разменно средство, заменящо парите, до лекарство. Той може да се консумира, да ■ори, да служи за смазка и т. н. Зехтинът е идеален консервант, който е използван при приготвянето и съхраняването на рибни и други деликатесни сосове. Той запазва рибни, морски и други месни деликатеси, :ирена и дори вино. Ограничава достъпа до кислород и възпрепятства окисляването. Мазнините пречат за развитието на редица микроорганизми. Съществували са различни начини за съхраняването на стриди. Използването на лед е по-трудният вариант. Може би по тази причина рядко се откриват черупки от стриди =ъв вътрешността на страната. По-лесно приложимо е мариноването. В този случай след събирането на уидите месото им се изважда и се подлага на обработка. Писмени източници свидетелстват, че по време -а Римската империя производството и търговията с рибни сосове и сосове от миди са процъфтявали, "яхната употреба е била признак за изтънчен зкус и висок социален статус. В случая се <асае за утвърдена традиция. По литературни данни такива сосове са произвеждани както по средиземноморското и атлантическото крайбрежие, така и по черноморското. По- често тези деликатеси са внасяни в малки по обем амфори. Приготвянето им отнемало ^оодължително време. Към сосовете са добавяли много подправки, включително риган. С тях се поливали много ястия. Търговията е процъфтявала както по суша, така и по море. Самият Никополис ад Иструм е имал речно пристанище на р. Росица, приток на р. Янтра. От там по Дунав се е осъществявала връзка с морските пътища. Търговията по суша също е гила добре развита. Животинската тяга е използвана широко както за търговски цели, така и за снабдяването -а войниците с храни и провизии. За нуждите -а транспорта са използвани главно конете, мулетата и едрият рогат добитък. По-тежките товари са теглени от волове (обр. 6). Част от гтоките са транспортирани с кервани от камили. 1оказателство за това са намерените по нашите земи камилски кости. Още през 1988 г. край сжната крепостна стена открих първа фаланга гт камила. Тази част от крайника намира своето :ще по-точно обяснение в контекста на пасаж ст книгата с римски рецепти “De re coquinaria”. Гам пише, че във въпросната антология не е включена рецептата за готвене на крак от <амила. Това означава, че е съществувал такъв аликатес и обяснява присъствието на фаланги ст крака на това животно между кухненските :татъци в града. Известно е, че провинцията зеднага е отговаряла на всеки моден повик от 'Рим, включително в областта на храненето. В Обр. 6. Надгробна плоча о т с. Камено поле, Врачанско щата книга са дадени рецепти за черна мида, - кола, теглена о т два вола иди, спондилос, охлюви, много домашни и Fig. 6. Tombstone from village Kameno pole, near Vratsa - a ви бозайници. Преобладават обаче рецептите cart pulled by two oxen

209 за ястия, приготвени с месо от домашни животни. Най-много са рецептите със свинско месо -1 5 m са гозбите с телешко и говеждо - 8, агнешко - 6, овче - 2, и т. н. От дивите животни най-много са : за див заек - 4. Тези цифри очертават макар и най-грубо картината на кулинарните предпо1-- римляните. Очевидно свинското месо е предпочитано. Броят на рецептите за него е повече от . по-голям от другите видове меса - телешко, говеждо и агнешко, овче. Писмените данни потвьс - резултатите от остеологичните изследвания в редица археологически обекти и затворени комгп тях. Римляните са смятали заешкото месо за деликатес. В сравнение с други археологически обекти процентният дял на костите от заек по римско и ранновизантийско време е по-голям. Археозоологическите анализи показват голямото разнообразие на фауната в Никополис a z А Останките от камила и наличието на единични черупки от мекотели от южни морета свидетелстват за ; и търговски обмен с южни земи. В едни комплекси и участъци от града преобладават останки от c st'-e j други на първо място са говедата. Тези особености в начина на хранене на живеещите там хора свързани със значителни социални, етнически, религиозни, професионални и други различия в о б ^ г В този смисъл пъстротата в обществото и неговата контрастност се отразява върху начина на хранене. При транжирането върху костите са останали много следи от касапски инструменти. Катет може да се твърди, че е имало професионални месари и съответни магазини и работилници. Тафономичните изследвания показват, че повърхността на костите е запазена с изклю-^-.<е малки надрасквания. По някои от костите има следи от касапски инструменти. За кухненските е характерна типична фрагментираност на остеологичния материал. Цели кости от проксималн^е на крайниците се срещат рядко. Там се намират най-големи количества мускулна маса. Това за~ в известна степен изследванията на физическия тип на отглежданите животни. В цитаделата и а~ град цели скелети или големи части от тях не са намерени. По-добре са запазени дисталните крайниците - карпални и тарзални кости, метаподии и фаланги. Има почти цели прешлени от p a r отдели на гръбначния стълб и големи фрагменти от тазови кости, най-често от дребни преживни От дългите кости често се срещат малки парченца, за които е трудно да се каже със сигурност да.~ резултат на разсичането, или раздробяването им е свързано с престоя в почвата и натиска върху -- направените наблюдения получихме представа за използваните кланнични техники и транжира-г~: месото. Лопатките на свинете не са достигнали до нас в добре запазен вид, особено в горната cv Ацетабулумът на' таза най-често е цял. Дългите тръбести кости от свине, овце и кози в повечето ела са разсичани в средните части на диафизата. Открити са поясни прешлени, разполовени надлъ> -о средата на corpus vertebrae. Върху костите от говеда има най-много следи от транжирането. В случаи това са големи парчета от лопатки. Вероятно част от тях са били цели, но под тежестта на го тънките проксимални части са счупени. В района на агората и южната порта са открити такива Характерно за тях е това, че акромионът е отсичан в основата или са правени опити за това. В случаи част от spina scapulae заедно с акромиона е загладена в областта на acromion. След>^ костите дават възможност да се възстанови техниката на кулинарната обработка. След отстра­ на крайника, лопатката с прилежащата мускулатура е отделяна от раменната става. По посока“ оставените следи може да се възстанови начинът на транжиране. Лопатката е лежала на меда'а.' си страна с каудалния ръб към човека, който работи. При това положение акромионът лесно е масивен касапски нож или сатър, като посоката на удара е косо отдолу нагоре под малък ъгъл. В случаи при обезкостяването са засегнати краниалните и каудалните краища на pars artikularis подобна практика на транжиране за пръв път се открива в тези материали от римско време. Be; те са свързани с обезкостяването и приготвянето на кулинарни деликатеси от тази част на плеш- а~ говедото. По краниалните и каудалните ръбове на лопатките се виждат следи, оставени от н о ж о е ^ са следствие от грубото отделяне на месото, при което заедно с мускулатурата са отстранени -а — надкостницата и костта. Най-много аледи от касапските инструменти има там, където мускулатура^ захваща за костта. Раменните кости са разсичани в областта на диафизата с помощта на коси и наг удари. Подобни следи от разсичания и ножове има и при другите тръбести кости. Очевидно към мага за месо е имало транжорни. Едни от местата на тяхната локализация са агората и Южната порта. За пътуванията и транспортирането на различни товари римляните използват няколко типа - на две или четири колела, предназначени за кратки или дълги пътешествия. Прости, обикновен разкошни, понякога и богато украсени, те са направени изкусно. В тази област, както в много дру> проявява толкова характерната, особено за епохата на империята, страст на римляните към удоволств желанието им да изложат на показ своето богатство, тщеславие, снобизъм и т. н. Широко разпростра.-е* е редата - голяма колесница, теглена от два или четири коня (мулета). В нея могат да седят около 7 - души. Колите са служили за далечни пътешествия, използвани са за превози на товари или за дър поща. През античността важно място в търговията и транспортирането на стоки и товари имат кер' от камили. Доказателство за това са значителният брой археологически обекти от различни район/ България, в които са открити останки от тези животни - Сливен, Ямбол, Варна, Попово, Никюп, Cb.'_j

210 София. Това са безспорни материални доказателства за присъствието на камилата по българските земи още през античността. Всички епифизи и апофизи на откритите кости са напълно сраснали. Следователно те са от възрастни индивиди. Костите са от различни части на скелета - черепа, предните и задните крайници и т. н. Тяхното количество в различните обекти варира. Поради фрагментираността на намерените при разкопките кости е трудно да се даде категоричен отговор на въпроса дали това са находки от едногьрби или двугърби камили. Има две писмени сведения Обр. 7. Глава на камила от античността, в които се Fig. 7. Head of camel споменава за камили, но те се отнасят за по-южните части на Балканския полуостров, по-точно за Беломорието, където климатът е топъл и мек (Петров 1986) (обр. 7). Първите останки от камили по българските земи са намерени при прокопаването на канала, свързващ Варненското езеро с Черно море. Там Карел Шкорпил открива череп от камила. Находката е на дълбочина 2 м под земята, но без културни следи около нея и за сега без датировка. Тя е изследвана от Ал. Петров *972). Според него по черепа има следи от два смъртоносни удара - челото е пробито от обла островърха ~ика и втори саблевиден удар е отсякъл парче от тилната част. През 1986 г. Л. Нинов открива първа сапанга от камила в Никополис ад Иструм. В последствие М. Бийч също намира останки от камила в .лтаделата на града. В Нове полски екип идентифицира кости от камила. В Южна България в очертанията -а римския военен лагер на Кабиле са намерени лява и дясна челюст от камили. Те принадлежат на два възрастни индивида и са от II - III век. В Средновековното селище Цуида, край Сливен, също са намерени 1ве кости, принадлежащи на два възрастни индивида. Присъствието на камили по българските земи е свързано преди всичко с използването им в -оанспорта и търговията. Техните забележителни природни дадености ги правят предпочитани, а понякога -езаменими. Те са непретенциозни към растителната храна и се отличават с добра приспособимост към :азлични условия на живот. Тези животни могат да правят продължителни преходи. Известно е, че в шестности със сух климат и безводие камилите могат да издържат няколко дни без вода. В пустините *5 оцеляват при големи денонощни температурни амплитуди - от жеги над 50° през деня до минусови “гуператури през нощта. За камили се споменава още в стиховете на Омир. В Европа камилите се появяват за пръв път при похода на персийския цар Дарий I срещу скитите (512 г. пр. н. е.). Персите минали през земите на траките и лежду домашните животни, които съпровождали войските, имало камили. След смъртта на Дарий I властта ~оема Ксерс и започват Гръцко-персийските войни (Велков 1956; Кацаров, Детев 1949). Описвайки похода Ксеркс към Терма (Солун), Херодот (484 - 425 г. пр. н. е.) пише: “По ггьтя лъвове нападнали камилите които носели припаси. Те излизали нощем о т леговището си и не нападали нищо друго, нито добитъка, тш хората, а погубвали само камилите. Чудя се причината, която е карала лъвовете да се въздържат всичко друго, а да нападат само камилите, при все, че по-рано те не са виждали това животно, нито го познавали. По тези места има много лъвове и диви говеда, бикове, чиито преголеми рога се занасят гърците. Границата на лъвовете е реката Нест, която тече през Абдера и реката Ахелой, която тече з Акарнания, защ ото на изток о т Н ест не се среща лъв в цяла отсамна Европа, а също и в останалия ерик на запад о т Ахелой, лъвове се Въдягг само между ти я две реки. ” По-кьсно Павзаний (150 г. от н. е.), базирайки се вероятно на Херодот, съобщава: „В планинската част на ия отсам реката Нестос, която те~~ -оез зе'.'=~па на абдерците, се въдят както други зверове, така и °с. Те някога нападали дори войската -а K cez-: _ -внесли вреди на камилите, които пренасяли храна“. През античността тези кервани са задоволявали изтънчените вкусове на римската аристокрация и войските, които са познавали много нзтс—и подправки и деликатеси. Зна-чителна част от ци-вилното ление, войниците в легионите и r o t . ' c -а:-/ са били с произход от Близкия Изток, познавали са

211 камилите и са _ на редица сто / са типични за И Юга. За присъс на такива и на мап заселници телства напич,’- — широкото ра ранение на култове - като към Митра (обс особено п~. сред войската .■ други божества 10). Редица епи данни, имена свидетелстват етническа пъс на население*: много именува*-»? по източен В някои н места в Мизи? Обр. 8. Митра. Монтана, края на II - началото на III в. Никополис ад Fig. 8. Mithras. Montana, late 2nd - early 3rd c. AD Нове и др., в палитра на насе. места изпъкват азиатските заселници. Някой от тези заселници имат двойно гражданство. Има и други доказателс наличието на диаспора с източен произход. Наличието на камила има връзка със заселниците от Б/ Изток и е традиционно транспортно средство там. Способността им да изминават големи разстож-.'- чести почивки и водопой е била известна и подходяща особено в сухи и топли райони. Това тради! животно за транспорт в северна Африка и Азия е навлязло по-широко в нашите земи чрез ке| пренасящи стоки от южните части на Римската империя. Интересно е да се проследи докъде на север са стигали керваните камили, тъй като приспособени към сух и топъл климат. Изследванията на антични селища в Унгария, направе- Бьокьони, свидетелстват, че пътищата им са стигали чак до Панония и още по-нататък до зап римски провинции по Дунава. Значителното количество на находки от Северна България показва, че животни са били добре познати и използвани през този период за транспортиране на стоки. Напичге кости само на възрастни камили показва, че тук те не са развъждани, а само са използвани като тое животни. Очевидно отбелязаните по-горе антични крепости и селища са били важни спирка по ггъ— керваните със стоки. В процеса на проучване на костните ансамбли от античната крепост Ковачевско кале, къде-: открити животински останки, принадлежащи на бозайници, птици, риби и миди. Домашните бо са: камила, свиня, говедо, овца, коза, кон, магаре, куче и котка. Има птици - кокошки, патици и Дивите бозайници са: дива свиня, елен и заек. Между находките има риби и миди. В този обе-~ намерени най-многобройните останки от камили. Очевидно античната крепост Ковачевско кале е важна станция по пътя на керваните със стоки. Започна разкриването на кула № 10, която е знач по-голяма от съседните и има вътрешен диаметър 12 м (Дончева, Александров, Георгиев, Станев & 2006). Подобно на останалите кули, тя е била разрушена от силен пожар. Върху някои от костите има с* от пожар. Откритите монети датират паметника към втората половина на IV и началото на V век. Т позволява да се определи датировката на костния материал. Някои от костите представляват арт със следи от рязане. Например един метатарзус от кон е срязан напречно с трион. Разрезът е нап в областта на проксималната третина на диафизата. По аналогичен начин са разрязани еленови някой от който са заготовки. Открити са естествено отпаднали рога, събирани в околността очеЕ с цел обработка. Изработването на изделия от кост и рог е една от важните приложни дейности. - античните майстори са извършвали в редица обекти. Касае се за занаятчийска дейност, при коя- : използвани като суровини рога и кости от животни. Това е една от многобройните ползи, които чон^ извличал от животните след тяхната смърт. От кост са изработвани и музикални инструменти. На цветн

212 приложение се вижда свирка, направена от кост на птица. Внимателно изследване на долна челюст от говедо показа, че се касае за оръдие на труда (вж. в цветното приложение). Работната повърхност се намира по протежението на вентралния ръб на тялото на костта. Използвана е почти цяла долна челюст. Тази кост изключително рядко се използва за изработване на костни оръдия. За пръв път в нашата литература отбелязвам използването на долна челюст като оръдие на труда за обработка на кожи. Направено е трасологично изследване за точно изясняване и интерпретация на този артефакт. Под увеличение се наблюдават групи от тънки, недълбоки, но достатъчно ясно очертани линейни следи, като правило успоредни или под ъгъл към дължината на костта. На плоските повърхности на долночелюстния «лон се наблюдават “следи от ръка”. В този участък дясната ръка на работещия човек е държала оръдието, а лявата е била в областта на диастемата и близо до оезците. Следите са матови, с характерна микроструктура и силно излъскани. Тези следи, особено в областта на клона на долната челюст, се различават от Обр. 9. Жрец и бик с лента - жертвоприношение _педите върху работната повърхност. F/'g. 9. Priest and sacrificial bull with a band ~ам костта е като полирана от контакта с ръцете. Използването на кожите за облекло, обувки и други изделия за бита е една от ползите, които хората извличали от убитите животни. Кожарството и свързаните с него занаяти, създаващи изделия и предмети за бита, се превърнали в значимо стопанско направление. Неговата тежест се определяла в значителна степен от поръчките за нуждите на войската. В по-големите центрове има цели гилдии. Това се потвърждава от различни /звори. Например от епиграфските източници се вижда, че в Никополис ад Иструм са работили кожари, обущари, седпари, майстори на ремъци и колани. Узнаваме за тепавичари. Този занаят предполага съществуването на съпътстващи занаяти - тъкачи, бояджии, шивачи и други (Герасимова 2002). В града е 'мало и ветеринарни лекари. Суровините, получени от животните, давали възможност за препитание на

у н о г о хора и за развитие на цели отрасли, които сега ние обобщаваме с две думи - лека промишленост. Анализът на възрастовата структура на убитите животни дава представа за целите на отглеждане и -•зползване. Значителното количество на млади животни при говедата принадлежащи към възрастовите иупи инфанс, ювенилис и субадулт показва, че са убивани телета, чието месо е крехко и по-вкусно. Клането на толкова млади животни е икономически неизгодно и нерентабилно, въпреки това те са го правили, за да задоволят кулинарните си капризи. Анапогична особеност се забелязва при свинете, “ реобладават животните във възрастовите групи инфанс и ювенилис. При дребните преживни групата :убадултус и адултус преобладават. Останалите са млади животни. В някои от големите антични центрове -ато Никополис ад Иструм, и Нове предпочитанията са клонили към свинското месо. Икономическият ефект от изследването на свинете зависи преди всичко от сроковете на използването т . Той се определя от възрастта при първото опрасване, честотата на опрасванията и възрастта на използване на животните. През XIX и началото на XX век, когато имаме писмени сведения за примитивните :зине, става ясно, че те се отглеждат обикновено докато навършат 4 - 5 години. От тях се получават по 6 - 8 прасила. Потенциалните възможности в тази насока са много по-големи, защото се знае, че свинете :а рентабилни до 8 - 9-годишна възраст и през това време дават 14-15 прасила. При първото прасило :одените и отгледани прасета са най-малко. При второто прасило броят им се увеличава, като при третото юстига своя максимум и се запазва на високо равнище до шесто-седмо прасило. Средно при първо красило свинята ражда 11, а от трето до шесто 12 прасета. Доказано е, че най-висока е себестойността на прасетата на първескините, а най-ниска на третото прасило, като разликата е 33 %. От пето до десето

213 прасило себестойността е почти една»за. С възрастта по-ясно се проязяи( признаците на разгоненост, което е гт първостепенно значение за ~:-ста навременно заплождане и получзеа*в на повече приплоди. Стопаните w възможност да оставят ремонтни т ж г сета от родители, които са пре_е-е-в по продуктивност. И още нещо. - с е приплодите на най-ценните жиесг-«ь използвани по-дълго време, стопаните ю а да подобрят здравословното състояла щ особено издръжливостта на свинете * :ечв е много важно стопанско качество. За ранноисторическото живсг--с-* въдство има писмени данни само римското селско стопанство. Когз^г )rNEtTAi017W l t ONIfc.Pt аграрните писатели отразяватотноше- — EAA.-VSHEN\ НА. POYA\ON Y 1!ОХЕП1К?лЧГоУ1 в Италия, повечето данни могат да з* •A nO SE/W lbtO Z \Г’\ OMNQPMН ГРОЖ> валидни и за римските провинции. Какется практическите препоръки към свиневъд"» на класическите автори. Критериите t d *i избора за разплод на свенете споаец Варо и Колумела са били големи-^-*, формата и количеството на прасените. Свинете са допускани за разплод на възраст от двадесет месеца до седзм години, а нерезите - на възраст от една за четири години. За време на заплождаг?-; Обр. 10. Херос Карабазмос. Пред него олтар с изображение е предпочитан февруари. След четчо* на бик Fig. 9. Heros. Before him an altar with a representation of a bull месечна бременност прасен-цата з раждали през юни. Този месец е счита- ш подходящ от гледна точка на физичес- ~ развитие на прасенцето. След отбива- — животните са изкарвани на окосени площи, по-късно били охранвани с останки от плодове. Ако скор* след раждането прасенцата са отбивани с цел продажба, то майките е могло да бъдат заплодени втсои път през същата година. Бременните свине са отглеждани в свинарници, а някои в дървени кочини. ~ в и те оставали и след раждането да се грижат за малките си. С оглед по-добрия разплод се вземало -оа* внимание, че прасенцата от различни прасила не си подхождали и били отделяни. За целта на входое-=-= на кочините били поставяни високи прагове, които прасенцата да не могат да прескочат. Майките ш прасенцата били маркирани с еднакви знаци. По време на кърменето женските били хранени с вас-?— ечемик. В писмените източници се споменава, че някои свинари са редуцирали прасилото до осем животни според Колумела или четири животни според Варо, за да осигурят оптимално отглеждане « изхранване на прасенцата. Използването на свинете по-продължително време не е самоцел и това ясно прозира в развъднг~а стратегия на древните свиневъди. За постигане на по-висока ефективност стопаните е трябвало бракуват без колебания тези от тях, които имат смущения в размножаването, екстериорни недостатьь' я други нежелани признаци. Такива животни не са оставяни за разплод. Доказателство за това са голямсго количество свине в съответните възрастовит групи. Отглеждането на свинята е много по-лесно, отколко-!* на едър и дребен рогат добитък. Животинските кости от светилището на Херос-Асклепий Кейладен в кв. Даскапово при Перник са били разпръснати по целия под на теменоса (свещен, култов двор), в малко по-голямо количество около намиращия се в центъра монументален олтар, пред входа на светилището и близо до него, покрай някопо огнища, разположени до северната и южната стена. Светилището, което датира от края на II до към средата на IV в., е било посветено на Тракийския Херос, почитан тук като лекар, здравеносен бог-Асклепий Кейладе- „изворен бог”. Намерени са 405 животински фрагмента, принадлежащи изключително на бозайници. От тя» видово определени са 310. Неопределяемият остатък е 23,4 % от всички кости. До наши дни са запазени напътствия за отглеждането на домашни птици и животни. Според Варс- и Колумела един курник е трябвало да побира около 200 кокошки и да е разделен на три части - две

214 къщички за пилета и едно свързващо пространство за пазача (работника) на пилетата. Помещенията за пилета са с дължина 3 - 3,6 м и ширина 1,5 - 2,1 м. Стените на курниците е трябвало да са грижливо изчистени. Един прозорец с размери 0,9 на 1,20 м дава достатъчно осветяване към вътрешността. Гнездата се слагат директно в каменната стена или в плетени кошници върху колове. Пред гнездата се поставят напречни пръчки за кацане. Пръчки за кацане, които са вграждани на разстояние 0,6 м в срещуположната стена, са служили за кацане през нощта. През два малки отвора (капандури), които се намират на два метра височина, кокошките е можело да напуснат кокошарника и да излизат в двора, определен за тях. Навън и навътре стълби водят към тези отвори. Птичият двор бил ограден със стена и имал мрежа, която го пазела от грабливи птици. Колумела препоръчва да се остави пясък и пепел, където кокошките да могат да се къпят. Препоръчват се навеси за лошо време (обр. 11). По данни на аграрните писатели всичко необходимо за отглеждането на гъски в имение зависи преди всичко от тяхното количество. Когато гъските са малко, в птичия двор са пригаждани гнезда, където да мътят и лежат. Площта на всеки кафез е 0,75/0,75 м. При повече гъски Колумела препоръчва оборудване на двор за гъски. От вътрешната страна на стената, която огражда определеното пространство, се поставяли дъсчени покриви, под които се слагали голям брой подслони от камъни. Подслоните били с размери от 0,9 м в дължина, ширина и височина. Ако в близост на двора на имението нямало блато или река, задължително било да се прави изкуствен водоем. Специални подслони се препоръчват за най- малките гъски за нощем. Патиците са развъждани в специални резервати, за които информация дават Колумела и Варо. Резерватът е трябвало да бъде обграден от стена, висока 4,5 м, и покрит с мрежа, която да предпазва патиците от грабливи птици и отлитане. Препоръчва се гладка замазка и варосване отвън и отвътре, с цел предпазване от дребни хищници. От вътрешната страна стената е имала широк цокъл, около който е имало гнезда за патиците, големи около 0,3 м. Местата за гнездене е трябвало да се намират сред съответната растителност на сянка. Пред тях на земята се препоръчва улей с постоянно течаща вода, в която да се разсипва храна за патиците. В средата на цялото съоръжение трябвало да има водоем с прясна вода. Бреговете му да бъдат наклонени и укрепени с камъни. В изследваните у нас обекти има много кости от кокошка и единични останки от домашни патици и гъски. Изследването на археозоологическите материали дава възможност да реконструираме методите за отглеждане и развъждане на животните. В римското говедовъдство отглеждането на говедата като животни за работа - волове и крави, и употребата за месо са на преден план. Това се отразява на критериите за оценка, според които са избирани за разплод кравите и биковете. Например Колумела иска да наложи големи силни животни за разплод. Други белези, като големината и формата на вимето на кравата, каквито са актуални сега, изобщо не са назовавани. По същият начин употребата на млякото в римското говедовъдство не е било от съществено значение според него. Като най-добро заплождане се смятало времето от средата на юни до средата на юли, така че телетата да се родят през пролетта - следователно 'о време, през което е имало достатъчно храна. Възрастта на биковете, които се използвали за разплод, е била от четири до дванадесет години. За кравите заплождането е започвало от две години. По правило кравите са заплождани на четири години. Крави и бикове са отглеждани разделно. Едва в началото на пятото биковете са пускани в стадото. Според Варо един бик се падал на тридесет крави. Колумела ■ Плинии Старий свидетелстват, за съотношение едно към петнадесет. През бременността кравите получавали голямо количество храна. След отелването телетата са отделяни от майката и ги допускали само за сучене. След шестмесечна възраст телетата са придружавали майките си на ливадата. Там, «ъдето храната е била оскъдна, кравите са отелвани само на две години. Това ограничение важало само за работещите крави. Интересно е сведението на Колумела, според което са отглеждани чистопородни гелета от крави, на които са били отнети малките. Това са били дребни говеда, но с голям млеконадой. Предимството на кравите кърмачки за отглеждането на телетата е, че работните крави след отелването бързо са годни за работа. Вергил дава интересни данни за жигосването при говедата. От двата знака за жигосване, които всяко животно получава, първият посочвал собственика, а вторият се отнасял

215 към майката. Жигосването става.*: обикновено през януари. Важни критерии за оценка £ римското овцевъдство били структу';— на тялото и качеството на вълнг~ Колумела препоръчва за разплод д= се ползват овни, високи и слаб.* г гъсто руно. Цветът на козината съ^: бил важен критерий. Типично вре’.*? за заплождане Варо и Плиний Старш посочват средата на май до средг~а на юли, така че агнетата да се рсд~ средата на октомври и на декември Е противовес на това Колумела nocce-s= време за заплождане на овце~ които не са имали малки, в срезв~ъ на април, а които са имали мажа - през юли. Той дава предимство -е по-ранното заплождане - април. ~ъш като тогава майките-овце се обагнян непосредствено след гроздобеса така че агнетата можело да зая--~ достатьчно до началото на зима~=. Колумела споменава заплождг-е през есента, като на есенните агье~Е се давало предимство. Кочовете са използвани за разплод на възраг~ от три до осем години, а женск.'- = от две до седем години. По време на бременността женските овце отглеждани в отделни помещения. C .'ri обагването те са оставали там за двг Обр. 12. Дунавски конници и овен отдолу - три дни и в последствие са смесва-» Fig. 12. Riders from the region of Danube and a ram below с останалите. Сученето е било сутрл-

и вечер. Отбиването от майчиното мляко ставало обикновено на четири месеца по данни на Варо и Колумела (обр. 12). . Някои от възгледите на античните автори за животновъдството изглеж­ дат странни, понякога икономически и биологически необосновани. В други случаи се удивяваме на някои точни и прагматични решения, свър­ зани с хигиената, развъждането, селекцията, сигнирането и други. Във всички случаи се вижда стремеж към новото, нестандартното и усилия да се постави животновъдството на научна основа за нуждите на обществото. Развлеченията в римска Тракия и Мизия са били неделима част от всекидневния живот на населението в големите градове. Животните са имали важно място в тях. Празниците и тържествата също се нуждаели от Обр. 13. Цирков афиш о т амфитеатъра на Сердика различни видове забавления. Като Fig. 13. Circus poster from the amphitheatre of Serdica

216 правило те завършвали с гощавки - ядене и пиене. Като цяло били предназначени за по-широка публика, а кървавите зрелища и състезания събирали на едно място всички прослойки от големите градове (вж. бой на петли от публикуваната в цветното приложение мозайка от Ескус). Крилатата фраза „хляб и зрелища” е прилагана в буквален и преносен смисъл. Едно от видовете удоволствия е храненето. По това време то е не само жизнена необходимост, но и начин на живот. В градските центрове се изграждали малки и големи театри. Забавленията продължавали дълго и зрителите имали нужда да се подкрепят с храна и питиета. В развлекателния живот на балканските провинции особено през епохата на Принципата, особено място имали спортните състезания и гладиаторските борби, съчетани с ловни зрелища. За тях свидетелстват редица археологически находки и архитектурните руини. За провеждането на такива зрелища свидетелстват епиграфските паметници, в които се споменава за организирането на различни по вид игри и за лицата пряко ангажирани с тази дейност. Гладиаторските игри и ловните зрелища се организирали в амфитеатрите (Иванов, Мартинова-Кютова, Коларова, Величков, Калчев 2006). Такива скъпи съоръжения се строели в някои от по-големите градове на провинциите Мизия и Тракия като Марцианопол, Диоклицианопол, Сердика и други. В момента се проучва амфитеатърът на Сердика (София) и е събран значително количество костен материал. Намерени са останки от различни домашни и диви животни, включително от мечки, бикове, коне и други животни, представени в барелефен цирков афиш, намерен на същото място (обр. 13). Животинските останки от най-ранния период са малко. Струпвания наживотински кости има в пластовете от IV век, когато е функционирал амфитеатърът. Правят впечатление находки на кучешки зъби от мечки. Видовият състав на остеологичния материал е следният - камила, мечка, говедо, коза, овца, кон, свиня, куче, елен, сърна, дива свиня и птици. През късната античност съставът на фауната е твърде разнообразен (вж. цветното приложение), като най-многочислени са останките от домашни животни. Развлеченията и тяхната масовост са несъмнено следствие от икономическата стабилност и прос­ перитет по това време. Има много доказателства за организирането на големи спортни състезания ча открито и закрито с участието на състезатели от различни краища на провинциите и извън тях. В тях участвали животни. Много разпространени били чадбягваниятасконе. Например районътоколо Пауталия бил известен с отглеждането на коне, а в самия град се организирали конни надбягвания. Тук били почитани Зевс и Хера. От гръцки надпис разбираме, че жител на филиппополис бил ангажиран на работа в Пауталия и зъководел юношески състезания. Големи състезания з чест на Аполон били организирани в Сердика и Обр. 14. Надгробен паметник о т Месембрия с изображения на две молосоидни кучета, Филиппопол. Свидетелство за забавления с животни преследващи заек има и от Ескус, където на мозайка е представена сцена Fig. 14. Tombstone from Mesembria with a с бойни петли (вж. задна корица). От изображенията и representation of two molossoid dogs chasing a hare 217 писанията на класическите автори се разбира как са били използвани домашните животни приживе. Конете са включвани в кавалерията като ездитни при състезания и циркови игри, за нуждите на пощенската служба, като товарни животни или в селското стопанство при вършитбата. Кучетата също са упоменати в текстовете от античността. Те са използвани като овчарски, дворни, ловджийски и кучета за компания. На обр. 14 се виждат две кучета, преследващи заек, които имат ясно изразени молосоидни характеристики. Те са от надгробен паметник от Месембрия и са безспорно доказателство за съществуването на такъв морфологичен тип кучета по нашите земи. Изображения на говеда, овце, кози, свине или птици също се срещат (обр. 16,17,18 и 20). Следите по костите, възрастовият, половият състав и патологичните изменения дават ценни сведения за използването на животните приживе. Силните и издръжливи работни крави и волове са използвани като впрегатни животни за оран (обр. 15). По много от костите личат следи от физическите натоварвания. Говедата са били основни работни животни в земеделието и транспорта. Това се потвърждава и от писаното от аграрните У ш автори. В Средиземноморието говеждото мляко не е използвано за храна, ако се съди от античните автори. Не е сигурно дали са правени опити за прилагане на тази тактика по нашите земи след присъединяването им к ъ у iia£ пг -г 1 тт Римската империя и дали кравето мляко е било замествано с козе, което много се е ценялс Обр. 15. Волове теглят рало о т надгробен паметник о т през римската епоха. Ползата от свинете, = Хадрианопол сравнение с другите селскостопански животь Fig. 15. Oxen pull ing a wooden plough, a tombstone from - говедо, овца, коза, се извлича след клане- : Hadrianopolis на животните. Дори фекапиите им не са цене^- за наторяване в сравнение с останала животни. Свинете се отглеждали както в градовете, така и в чифлиците, разположени в близост до тя>. При дребните преживни - овце и кози - във възрастовите групи над две години може да се съди, че — са използвани за мляко приживе. Особено се е ценяло козето мляко. В редица случаи се е практикува- : целенасочена продажба на млади агнета и прасета. Употребявали птиците приживе за продукция на яйца и пух. Продажбата на кокоши яйца е била добра сделка. Кучетата, конете, мулетата и магарета— се използвали приживе. Като правило те не са използвани за месо и по тази причина се откриват ма-* : кости от тях. Костите на еднокопитните животни са от възрастни животни и често има следи от патологи4 и следи от експлоатацията им. Завладяването на Балканския полуостров от римляните довело до политически, демографски « културни промени, които се отразили във всички сфери на духовния и материалния живот, включителн: т на животновъдството. Археозоологическите данни разширяват представите за културните и търговсюг-н контакти и мястото на животните в тях. Широко се използвала физическата сила и енергията на говели коне, магарета, мулета и камили. Изменили се формите на земевладението и произтичащото от положение на местното население. Агрономията, която е съвкупност от теоретични и практически знаюп за селскостопанските растения и животни и за селскостопанското производство, през античността все повече се утвърждава като наука с приложно значение. Използвани са актуалните за времето практик / * постижения на различни народи. Писмените сведения за животновъдството и земеделието през римс-i епоха (I - III в.) на България, която обхваща най-съществените части на провинциите Тракия и Долна М и з и ! и малка част от Горна Мизия и Македония, са много ограничени. Съпоставянето на археозоологичес*ут»

218 материали и анализи c останалите археологически данни, писмените извори и общия археологически контекст е от изключително значение за вникване в атмосферата, смисъла на живота, бита и духа на живия античен град, крепост, вила или друго селище.

Обр. 16. Бронзова статуетка на овен Fig. 16. Brouze statuette of ram

фиг. 17. Бронзово протоме на козел о т Кабиле, Ямболско Fig. 17. Bronze protome of a he-goat from Cabyle, Yambol District

Обр. 18. Конници Fig. 18. Horsemen

219 фиг. 19. Бронзова лампа о т края на IV - началото на V век Fig. 19. Bronze lemp. Late 4 th - early 5 th c. AD

ЛИТЕРАТУРА: Велков 1956: В. Велков, фауната на древна Тракия* отразена в античната литература. - Природа, 1,1956, 75 - 79 Герасимова 2002: В. Герасимова. Животът и смъртта в Никополис ад Иструм според епиграфските му паметници през II - III в. - The roman and late roman city. 2002, 86 - 90 Иванов, Мартинова-Кютова, Коларова, Величков, Калчев 2006: Р. Иванов, М.Мартинова-Кютова, В Коларова, Ж. Величков, Кр. Калчев. Сгради и съоръжения за културни прояви и зрелища през II - IV в. - Археология на българските земи. Том II. София 2006, 80 - 96 Петров 1972: А. Петров. Камилата. - Природа, 3,1972, 46 - 50 Петров 1986: А. Петров. Ранна история и еволюция на домашните животни. София 1986 Кацаров, Детев и др. 1949: Херодот, VI1125 - 126, български превод Г. Кацаров, Д. Детев и др. Извори за старата история и география на Тракия и Македония. София 1949, с. 32 Нинов 2003: Л. Нинов. Археоостеологичният материал от Никополис ад Иструм (Предварителни ресултату за храната и храненето). - Юбилеен сборник в чест на проф. Йордан Йорданов, В. Търново 2003, 443 - 445. Дончева, Александров, Георгиев, Станев, Русев 2006: И. Дончева, О. Александров, М. Георгиев, С Станев, Н. Русев. Проучване на късноантичната крепост “Ковачевско Кале”. - Археологически открития и разкопки през 2005 г. XLV Национална археологическа конференция. София 2006, 209 - 210

Bartosiewicz, Choyke 1995: L. Bartosiewicz, A. Choyke. Die Tierreste aus latrus-Krivina (Ausgrabungen 1970 - 1972). - latrus-Krivina. Spatantike Befestigung und Fruhmittelalterliche Siedlung an der Dunau, 1995,117-121 Beech 2002: M. Beech. The large mammal and reptile Bones. - In: The Roman and Late Roman City. Sofia 2002 154-197 Condamin, Formenti, Metais, Michel, Blord 1976: J. Condamin, F. Formenti, M. O. Metais, M. Michel, P. Blord The application of gas chromatography to the tracing of oil in ancient amphorae. - Archaeometry, 1976,18, 2,195 - 201 Hammon 2002: A. Hammon. The mammal and bird bones from Dichin (Gradishteto): Assessment and potential - In The Roman and late Roman City. Sofia 2002, 51 - 58 Makowiecki, Makowiecka 2002: D. Makowiecki, M. Makowiecka Animal remains from 1989,1990,1993 excavations of Novae (Bulgaria) - In: The Roman and late Roman City. Sofia.2002, 211 -219

220 Обр. 20. Бронзова статуетка - Тракийски конник, представен като римски войник Fig. 20. A bronze statuette - Thracian rider represented as a Roman soldier

221 ANIMALS IN THE MATERIAL CULTURE OF MOESIA AND THRACE THROUGHOUT THE -|st_7th CENTURY

Summary

Lazar Ninov

From antiquity to the second half of the 20th century agriculture was the main production activity with two branches live stock breeding and agriculture. With the Roman conquest of the Balkan Peninsula live-stock breeding developed with new practices. Animal remains are the main and irreplaceable source of information on the the study of animals, live-stock breeding and the use of animals, their economic significance, the use of bones by craftsmen, in everyday life etc. Most of the present day Bulgarian lands fell in the provinces of Moesia and Thrace. The number of studied ancient towns, fortresses, military castra, road stations, villas, settlements, cult sites etc has grown. Nicopolis ad Istrum occupies a special place among the major towns in the Roman province of Moesia Inferior. Nicopolis ad Istrum was an exceptionally important strategecal, commercial, transport and administrative centre in antiquity, between the Danube and the Balkan Range. Osteological material from various complexes and sections of the ancient town, which was excavated by a joint-Bulgarian British expedition, namely the southern gate, the Roman bath, the Agora, a canal, and dwelling I in sector B 3 and the citadel. The aim of the study is to obtain more information on the position of animals in the material culture of the inhabitants of this major ancient urban centre. Fauna remains of mammals, birds, amphibians, fish, and mollusks have been identified. The highest share belonged to domestic animals - pigs, cattle, goats, horses, donkeys, dogs, cats, and camels well as bones of birds - chicken, ducks etc. Among bird bones, those of chicken prevail as well as in the remaining ancient sites Game was represented by the following species - red deer, roe deer, wild boar, bears, badgers, foxes, polecats beavers, hare. Bone ratio of mammals found in the citadel, is as follows: domestic animals - 97,9 percent, wild animals 2,1 percent. According to other indices - minimum number of specimens: domestic animals 94,2 percent, wild animals 5,8 percent. The predominance of domestic animals shows that hunting of game was not significant. At the castel in the Early Roman period, 100 - 175 pigs and small ruminants the share is the same, followed by cattle. From the Middle Roman period to the Early Byzantine period 175 - 600 as well as within the ancient town with few exceptions the bones of pigs, were followed by sheep, goats and cattle. This data are based on the two indices - the number of bones and the minimum number of individuals. One of the issues for the comparison of the materia between the different periods are variations in the number of samples, some of which are in limited numbers. Most of the bones - 88 percent come from the Late Roman period (250 - 450) and the Early Byzantine period (450 - 600 ). Concrete situations arise in some complexes. Thus throughout the Late Roman Period (250 - 450) in sector B a mass accumulation of bones from cattle was found on the cobble-stone road, leading to the ancient town. The\ may have been provided for a new renewal of the road cover, however most likely the slaughtering and breaking up of the carcass was done in the vicinity. In the L&te Roman Period salted or smoked meat was of great importance The presence of all parts of the skeleton, comes to show that the cattle was brought alive and that their slaughtering was carried out on the spot. In the study of live-stock breeding from the Roman to the Early Byzantine period, we find a growing part of pig-breeding in the economy of Nicopolis ad Istrum. During the earliest period of the first ha" of the Second century pig and sheep/goats were in equal numbers - 37 percent, followed by cattle - 27 percent From the end of the second century on to the 6th century the remains of pigs shows an increase. At the same time there is a reciprocal decrease of bones of other animals - sheep and goats from 15 percent to 50 percent. There is a lasting trend in the consumption of pork. Such a tendency is found in many sectors at ancient sites at Novae anc the Roman villa rustica at Dichin. At other sites such as Yatrus, Gradishte off Gabrovo remains of cattle prevail. The Danubian provinces, including Moesia and Thrace suffered over thirty invasions and wars throughout the 3rd and 4r century. The growing depence on pig-breeding was an attempt to adapt to the new conditions on the one hand, ano on the other to maintain a diet. The subsequent sudden inroads and attacks in the provinces during the 3rd century show that the keeping of the large herds of cattle and of flocks of sheep was less attractive. Animals beyond the towr and in the more distant areas were easy prey for invaders and thieves. Grazing grounds were inaccessible when the town was under siege. At the same time pig breeding and fattening was carried out in back yards and did not neec grazing like cattle and sheep. The comparative analysis of animals from Nicopolis ad Istrum and otjher synchronous sites points to a variety of facts and differences. Live-stock breeding prevails as a structure at Dichin (Hammon 2007). At both sites pic - breeding dominates. The structure of live-stock breeding at Yatrus (4th - 7th c. Bartosiewicz, Choyke 1995) is quite different. Here the remains of cattle prevail to a great extent. The situation is similar at Ggradishteto o^1 Gabrovo. Cattle come first (40,06 %), pigs in a second place (28,99 %), sheep and goats - 23,90 % - come third

222 Cattle dominate in the Western Danubian Provices and in this indice Yatrus and Gradishteto are close to this model at Novae. Pig-breeding dominates in most complexes. (Makowiecki, Makowiecka 2002). Pig - breeding also dominated around Rome, and this was a model close to Nicopolis ad Istrum and Dichin. All sites have common features concerning domestic animals and game ratio. The percentage of game is low, both in the number of bones, and in the minimum number of individuals. Information on economic activities, livestock breeding included, is limited touching on villas. Villas vary in size and plan. Some constitute large complexes, others are smaller. Villas were places where horticulture and livestock-breedings took place. Hunting as a rule is rare. Alongside with dwellings, there were stables, barns and cow-sheds. A total of 4136 bones have been analysed from the Roman villa rustica at Dichin. The remains of pigs prevail. The Roman villas supplied the major towns with food. Such centres represent a varied community of representatives of various ethnic, social, professional groups, each with its traditional way of life, and diet. The material is direct proof connected with diet and kitchen waste. In this sense animal bones from various complexes are a source of extremely valuable information. Food and diet are a socially significant fact. In cleaning the bones of meat many traces have remained from the butcher’s instruments. Categorically we can speak of the existence of professional butchers and the respective shops and work-shops. Entertainment in Roman Thrace and Moesia was part of the daily life of the inhabitants in major towns. Animals played an important part in the feasting and celebrations, which inevitably were part of life. Generally they were addressed to a wider public and blood-thirsty spectacles and competitions brought together all social strata in major towns. Gladiatorial games and hunting spectacles were also organized in amphitheatres. Such expensive facilities were built in the larger towns in Moesia and Thrace such as Martianopolis, Diocletianopolis, Serdica and elsewhere. At present the amphitheatre of Serdica (present day Sofia) is being excavated and a considerable quantity of bone material has been found. Remains of various domestic animals and wild animals, including bears, bull and other animals have been placed on a relief of the circus found at the same site. No doubt games on a large scale were a sign of economic stability and prosperity of the period. There is abundant proof of the organization of major out-of-doors sports competitions with the participations of competitors from difference parts of the provinces and beyond them. Animals were taken to them as well. There were also horse races. Thus Pautalia was known as a region of horse breeding and horse-races were held there. Zeus and Hera were venerated here. A Greek inscription from Pautalia indicates that an inhabitantant of Philippopolis was engaged at Pautalia to train a youth team. Major competitions in honour of Apollo were held in Serdica and Phillipopolis. There is also evidence of games with animals from Oescus, where a mosaic has been found of a scene of a cock-fight. The conquest of the Balkan peninsula by the Romans led to political changes, demographic changes and cultural changes which affected all spheres of spiritual and material life, life-stock breeding included. Archeolzoological data has expanded our information on cultural and commercial contacts and the place of animals in them. The physical strength and energy of cattle, horses, donkeys, mules and camels was utilised. Agriculture also changed and the status of the local inhabitants respectively. Agronomy, which effectively was a combination of theoretical ad practical knowledge of crops, plants and animals, and agricultural production, which in antiquity had increasingly become an applied science. The topical practices and achievements of various nations were drawn on. Written records on animal husbandry and agriculture during the Roman period (1st -3rd c. in Bulgaria, concerning the most important parts of the provinces Thracia and Moesia Inferior and a small part of Moesia Superior and Macedonia are limited. The comparison of archeozoological material and analysis of the remaining archeological data, written sources and the general archeological context are of exceptional significance to the understanding of the atmosphere of the provinces, the spirit of the live ancient town, villa or other settlements.

223 АРХЕОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

ARCHAEOLOGY OF THE BULGARIAN LANDS

m. Ill Volume III

Първо издание, София, 2008 ISBN 978 - 954 - 9388 - 25 -1

Съставител: Румен Иванов Редактор: Райна Константинова-Петкова Преводач: Васил Атанасов; Росица Ненова Художник на корицата: Александър Караманолев Предпечат: ИВРАЙ ООД Печат СИМОЛИНИ’94