Редакционна колегия Георги Карасимеонов, главен редактор, СУ “Св. Климент Охридски” Антоний Тодоров, зам. главен редактор, Нов български университет Любов Минчева, редактор, СУ “Св. Климент Охридски” Анна Кръстева, редактор, Нов български университет Секретари Милен Любенов Петя Георгиева Редакционен съвет Александър Томов, СУ “Св. Климент Охридски” Васил Пенев, СУ “Св. Климент Охридски” Добрин Канев, Нов български университет Горан Горанов, СУ “Св. Климент Охридски” Георги Янков, Университет за национално и световно стопанство Мария Пиргова, СУ “Св. Климент Охридски” Димитър Иванов, СУ “Св. Климент Охридски” Емил Константинов, БАН Ингрид Шикова, СУ “Св. Климент Охридски” Милена Стефанова, СУ “Св. Климент Охридски” Милан Миланов, Югозападен университет “Неофит Рилски” Момчил Баджаков, Нов български университет Николай Найденов, СУ “Св. Климент Охридски” Огнян Минчев, СУ “Св. Климент Охридски” Петър-Емил Митев, СУ “Св. Климент Охридски” Татяна Буруджиева, СУ “Св. Климент Охридски” Тодор Танев, СУ “Св. Климент Охридски” Татяна Дронзина, СУ “Св. Климент Охридски” Трендафил Митев, Университет за национално и световно стопанство Филип Узунов, Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий” Издание на Българската асоциация за политически науки и Института за политически и правни изследвания С любезното съдействие на Фондация “Фридрих Еберт”, Регионално бюро, София Художник: Надежда Ляхова Издателство и печат: НИК 1 ЕООД, www.rknik.com За контакти: e-mail: [email protected] ISSN 0861-4830 Политическа теория Дилеми на еДновременната трансформация на политиката и икономиката в източно- централна европа межДу 1989 и 2008 г.1 Дитер Сегерт основни принципи на смяната на системата в източно-централ- на европа В периода, предшестващ голямата смяна на системата в източна европа, неусетно се промениха ценностите: за много хора „социализъм” вече звучеше старомодно, докато „капитализъм” беше вълната на бъде- щето. В очите на част от елита и обикновеното население социализмът – според стар полски виц – беше просто дълъг обходен маршрут от капитализма към капитализма. След 1989 г. смяна на системата се случи поне на три нива2. Пър- во, икономиката беше драстично денационализирана. Второ, достъпът до политическото управление беше плурализиран. и последният, трети, преход беше в сферата на социалната политика. След оттеглянето на държавата от икономиката, авторитарната социална държава на късния социализъм загуби финансирането си и беше заменена от друга система за социална сигурност. Но дори в момента на своята победа моделът за тези процеси, За- падът, също се оказа в процес на трансформация. тогава изтокът се пре- върна във важна лаборатория за преустройството на капиталистическия ред. радикалното пренареждане на системата донесе със себе си също и значително преразпределение на националното богатство. Обособиха се печеливши и губещи. Оформи се класа на частните предприемачи. Социалните изследователи започнаха да следят отблизо тази „смяна на елита”. (Best 1997; Steiner, Tamas 2005) развиха се взаимоотношения между процеса на икономическо пре- структуриране, смяната на политическата система и трансформацията на социалната система. Клаус Офе (Claus Offe 1991/94) и Йон елстер (Jon Elster 1991) предвидиха началото на смяната на системата, която наре- коха „дилеми на едновременността”. Предположението им може да бъде 3 Политически изследвания брой 1 / 2009 сведено до следното: В Западна европа преходът към капиталистическа пазарна икономика и парламентарна демокрация се е случил бавно и последователно. В източна европа обаче резултатите на тази промяна в една сфера ще блокират промените в други области. голямата група на губещите от икономическите реформи ще използват политическата си власт като граждани на изборите, за да отстранят от власт тези групи на елита, които са въвели икономическите реформи. или, казано по друг начин: Офе е предвиждал бунт на губещите от системата. Стигна ли се някога до такъв бунт? Върна ли се някой към стария ред, блокирани ли бяха реформите? и ако не, то защо?3 Днес, близо две десетилетия след 1989 г., е постигнат консенсус, че многобройните трансформации на обществата от източно-централна европа, смените на системата, най-накрая са завършили. Общоприето стана схващането, че приемането на тези държави в еС през 2004 г. е отбелязало приключването на тройната смяна на системата. Например Корнай (Kornai (2006: 225) говори за „невиждан пример за успех”. неочаквана нестабилност. следприсъединителната криза след 2005 г. Скоро след присъединяването си към еС четирите източноцен- тралноевропейски страни започват да се сблъскват с неочаквано се- риозни проблеми. В Унгария изтича вътрешно изказване на министър- председателя Ф. Дюрчани, което разкрива, че той е лъгал по време на предизборната кампания и подтиква съпартийците си да показват пове- че реализъм и честност. Опозицията определя речта му като „реч-лъжа”. има демонстрации, а също и насилие. Окупирано е радиото и са из- дигнати барикади. Според медийни съобщения стотици хора са ранени. Опозицията (Fidesz), под ръководството на В. Орбан, се опитва да свали правителството чрез улични действия и пристъпва към бойкот на пар- ламента. В Чешката република става невъзможно да се сформира стабилно правителство половин година след парламентарните избори през юни 2006 г. Двата политически лагера държат точно по половината от места- та и победителят в изборите първоначално не успява да сформира пра- вителство. това става възможно едва след промяната – според слухове, купуването – на двама депутати от Социалдемократическата партия и 4 5 Дилеми на едновременната трансформация на политиката и икономиката преминаването им към буржоазния лагер. Въпреки това политическата нестабилност си остава. През 2007 г. двама министри подават оставки4. През лятото на 2008 г. се надига конфликт в най-силната правителствена партия, което довежда до напускането на двама нейни депутати и всъщ- ност струва на коалицията мнозинството й. Дали това е причината за предсрочни избори, остава неизяснено. В Словакия Словашката национална партия (SNS), радикална дяс- на партия, насаждаща омраза към ромите и страх от унгарските слова- ци, е в управлението от последните избори на есента на 2006 г. това води до постоянни проблеми с връзките със съседна Унгария. Основната пар- тия в правителството, СМЕР (SMER – SD), е публично разкритикувана от Партията на европейските социалисти (PES) и условното й членство е прекратено за периода от ноември 2007 г. до февруари 2008 г.5 В Полша партия с многозначителното име „Закон и справедли- вост” (PiS) управлява от есента на 2005 г. до октомври 2007 г. тя иска да основе „Четвърта република”6 и води борба срещу корупцията посред- ством, поне отчасти, съмнително законни средства. За тази цел тя се коалира с две популистки движения, включително радикално дясната „Лига на полските семейства” (LPR). тази ситуация довежда до почти постоянна правителствена криза и до предсрочни избори през октомври 2007 г. толкова за политическите кризи в четирите източноцентралноев- ропейски страни. Може да бъде допълнено, че в последващите избори в тези страни нито едно правителство не е преизбрано. Атила Аг описва тези проблеми и открити конфликти като „следприсъединителна криза”, термин, който бива подхванат от обществения дебат. (Ágh 2005; Ehrke 2006: 1; Steinke 2007) Временни ли са тези кризи или имат по-сериозен характер? По мое мнение те не са настъпили случайно. Въз основа на анализа ми върху развитието на политическите партии в източна европа развих тезата, че тази политическа нестабилност се основава на процес на отчуждаване между политическите класи и гражданите, което на свой ред подкопа- ва функционирането на представителната демокрация. Нека изложа три довода: 1) В тези страни партиите се ползват с изключително слабо до- верие. има сравнително ниско доверие към институциите. Доверието 4 5 Политически изследвания брой 1 / 2009 към политическите партии се колебае около крайната средна стойност за региона, която е седем процента (т.е. осемдесет и два процента нямат доверие в партиите)7. Полезно е да се направи сравнение със ситуацията в еС-15. В тези страни стойностите са петнадесет процента през 2003 г., т.е. двойно на тези в източна европа8. Ако четирите страни бъдат разгледани по-обстойно, особено много изпъква ситуацията в Полша в началото на 2004 г. Партиите са получили доверието само на три про- цента от анкетираните. Само осем процента са имали доверие в пар- ламента. това е отражение на острата правителствена криза: през 2004 г., когато управляващият посткомунистически Съюз на демократичната левица (SLD) току-що се е разпаднал и претърпява огромна загуба на влияние. През 2001 г. той печели четиридесет и един процента от вота, докато на изборите през 2005 г. получава едва единадесет процента. В останалите страни институциите на представителната демокрация се представят почти по същия начин. В Чхия числата са десет процента за партиите и единадесет - за парламента. В Словакия стойностите са девет и деветнадесет процента. единствено Унгария показва по-висок резултат (тринадесет и двадесет и девет процента). Междувременно оба- че стойностите за Унгария също намаляват поради продължителната политическа криза и в момента отговарят на „източноцентралноевро- пейския стандарт”9. 2) Желанието за участие на населението е много ниско. това може да бъде измерено чрез броя на членовете на партиите и на процента гласували в изборите. Áроят членове на тези партии по принцип е мно- го малък с няколко изключения, по-специално все още съществуващите партии-наследници и малкото „квазиисторически”