Bulgarian Antarctic Gazetteer
Total Page:16
File Type:pdf, Size:1020Kb
СПРАВОЧНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА В АНТАРКТИКА Bulgarian Antarctic Gazetteer Съдържание Настоящият справочник включва всички български географски имена в Антарктика, 1335 на брой към юни 2016. Съгласно установената международна уредба и практика, нови имена се дават от отделните страни участващи активно в научното изследване на южната полярна област. От 1992 Научният комитет за антарктически изследвания (SCAR) поддържа единен международен регистър на наименованията в Антарктика, в който са включени и българските. Същевременно е възприето правилото нови имена да се дават само на безименни обекти, с което вече се избягва дублирането на различни имена за един и същ географски обект. Видове единици Орография: планина, плато, възвишения, хребет, рид, връх, хълм (вкл. група хълмове), проход, седловина, долина, падина, местност. Хидрография и глациология: езеро (вкл. лагуна), река, поток, ледник (вкл. ледопад и други ледникови форми). Брегова линия: бряг, плаж, полуостров, провлак, нос, остров (вкл. група острови), скала (вкл. група скали), залив, проток, коса, риф. Населени места: научна станция, базов лагер. Формат Име на латиница за международна употреба; Име на български език; Идентификационен номер на наименованието; Вид единица; Географски координати; Описание на географския обект; Регион в Антарктика; Българско топографско проучване; Картографиране; Географска карта; Произход на името; Дата на одобрение на името. Съкращения вр. (връх), зал. (залив), з.д. (западна дължина), км (километър, километра), лед. (ледник), м (метър, метра), н. (нос), о. (остров), п-в (полуостров), седл. (седловина), ск. (скала), ха. (хектар, хектара), ю.ш. (южна ширина). Пояснения Имената са подредени по азбучен ред на собствената им част, например „връх Райна Княгиня“ е към буквата „Р“, а не „В“. Дадените координати за обширни обекти са на средната точка, ако изрично не е уточнено друго. Разстоянията се отчитат от определената с координати точка, с изключение на разстоянията от/до острови, които се отчитат до най-близката точка от брега. Височините са над морското равнище, освен тези на скални стени. Разстоянията и височините са дадени с различна точност (като грешката в някои случаи може да достига порядъка на сто метра), както поради нееднаквото качество на картографията в отделните райони на Антарктика, така и поради променливия характер на антарктическата ледена покривка. Във всички случаи обаче, точността е достатъчна за еднозначното идентифициране на географския обект. Дробните части на числата са отделени с десетична точка. За владетелите са дадени годините на управление. Нунатак е свободно от лед възвишение (хълм, връх или рид), издигащо се във вътрешността или в покрайнината на ледник. Под „сезон” се разбира летният сезон на Южното полукълбо, съвпадащ по време със зимата в Северното, който за района на Южните Шетландски острови и българската база на о. Ливингстън е от ноември до март. Име за международна Географски употреба Описание координати Име на български език Abrit Nunatak 63°26'46.0" ю.ш. Географски обект: Скалист хълм с височина нунатак Абрит 57°31'10.0" з.д. над 400 м от югоизточната страна на п-в BGAQ0627 Тринити. Разположен източно от плато Хълм Лаклавер и южно от лед. Мот, 4.47 км североизточно от хълм Теодолит, 2.49 км на изток-югоизток от нунатак Ургури, 8.2 км южно от вр. Фидасе и 4.83 км югозападно от нунатаци Камъл. Издига се над лед. Мот на север и зал. Ретиже на югоизток. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско-немско от 1996. Географска карта: [6]. Произход на името: Наименуван на селището Абрит в Североизточна България. Дата на одобрение: 6 декември 2010. Academia Peak 62°40'13.0" ю.ш. Географски обект: Покрит с лед връх с връх Академия 60°12'30.0" з.д. височина 1130 м на страничния рид спускащ BGAQ0113 се на северозапад към лед. Хънтрис от вр. Връх Св. Борис в хребет Фрисланд на Тангра планина, о. Ливингстън. Разположен 1.14 км западно от вр. Фрисланд, 1 км северозападно от вр. Св. Борис, 5.98 км източно от вр. Нейпиър, 3.9 км югоизточно от нунатак Уилан и 2.96 км на юг-югоизток от вр. Плиска. Стръмни северозападни склонове със свободна от лед площ 23 ха. Издига се над лед. Хънтрис на северозапад и югозапад. Регион: Южни Шетландски острови. Българско топографско проучване: Тангра 2004/05. Картографиране: българско от 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на Българската академия на науките, за нейния принос към антарктическата наука. Дата на одобрение: 17 февруари 2004. Agalina Glacier 64°26'20.0" ю.ш. Географски обект: Ледник с дължина 4.8 км ледник Агалина 61°26'00.0" з.д. и ширина 2.9 км на п-в Пефаур BGAQ0582 (Вентимиля), Бряг Данко от западната Ледник страна на Антарктическия п-в. Разположен северно от лед. Уелман, източно от лед. Подуене и западно от лед. Крапец. Оттича се на север в проток Греъм и в западния ръкав на зал. Салвесен. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско от 1978. Географска карта: [1]. Произход на името: Наименуван на морския нос Агалина в Югоизточна България. Дата на одобрение: 14 септември 2010. Aglen Point 62°34'41.0" ю.ш. Географски обект: Скалист морски нос от нос Ъглен 61°09'14.0" з.д. западната страна на входа в зал. Ричардс BGAQ0411 на северния бряг на п-в Рей, в Нос северозападния дял на п-в Байърс, о. Ливингстън. Разположен 470 м на запад- северозапад от н. Войтех и 1.6 км източно от н. Есикс. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век. Регион: Южни Шетландски острови. Картографиране: британско от 1968, испанско от 1992, българско от 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на селището Ъглен в Северна България. Дата на одобрение: 23 ноември 2009. Aheloy Nunatak 62°38'23.3" ю.ш. Географски обект: Скалист хълм с височина Ахелойски нунатак 60°07'53.5" з.д. 390 м в горната част на лед. Хюрън, BGAQ0146 о. Ливингстън. Разположен в Хълм североизточния край на малък хребет включващ също Ерменска могила и Лозенски нунатак и свързан с вр. Зограф чрез Лозенска седловина, 1.6 км на изток- югоизток от Кузманова могила, 2.48 км южно от вр. Марица, 1.16 км на север-северозапад от вр. Равда, 1.59 км североизточно от вр. Зограф и 270 м на север-североизток от Ерменска могила. Изкачен за пръв път от българина Любомир Иванов от Лагер Академия на 31 декември 2004. Регион: Южни Шетландски острови. Българско топографско проучване: Тангра 2004/05. Картографиране: българско от 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на селището Ахелой в Югоизточна България. Дата на одобрение: 11 април 2005. Ahrida Peak 78°01'48.0" ю.ш. Географски обект: Остър скалист връх с връх Ахрида 86°06'46.6" з.д. надморска височина 3100 м на главното BGAQ1151 било на северно-централния дял на хребет Връх Сентинел. Разположен 9.8 км на север- североизток от вр. Хейл, 6.5 км източно от Силянов връх, 3.57 км югозападно от вр. Голдуейт, и 9.13 км северозападно от вр. Тод в хребет Пробуда. Издига се над лед. Ембрей на югоизток. Регион: Планина Елсуърт. Картографиране: американско от 1961 и 1988. Географска карта: [8]. Произход на името: Ахрида е средновековно име на Източните Родопи. Дата на одобрение: 3 януари 2014. Ahtopol Peak 62°32'34.0" ю.ш. Географски обект: Покрит с лед остър връх връх Ахтопол 60°08'43.0" з.д. с височина 510 м във Видинските BGAQ0183 възвишения на п-в Варна, о. Ливингстън. Връх Разположен 1.28 км югоизточно от вр. Мизия, 790 м западно от вр. Самюъл, 6.58 км северно от вр. Мелник и 4.2 км североизточно от хълм Лесли. Издига се над лед. Калиакра на югозапад и лед. Панега на североизток. Регион: Южни Шетландски острови. Българско топографско проучване: Тангра 2004/05. Картографиране: българско от 2005 и 2009. Географска карта: [5]. Произход на името: Наименуван на град Ахтопол в Югоизточна България. Дата на одобрение: 11 април 2005. Akaga Glacier 64°33'50.0" ю.ш. Географски обект: Ледник с дължина 5.7 км ледник Акага 60°27'40.0" з.д. и ширина 2.2 км на Бряг Норденшолд, BGAQ0875 Антарктически п-в. Спуска се от Ледник югоизточните склонове на плато Детройт, оттича се на изток-югоизток и се влива в Одрински залив на море Уедъл непосредствено южно от лед. Синион и северно от лед. Арол. Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско от 1978. Географска карта: [1]. Произход на името: Наименуван на българската владетелка Акага (6 век). Дата на одобрение: 27 февруари 2013. Akra Peninsula 65°33'10.0" ю.ш. Географски обект: Преобладаващо покрит с полуостров Акра 61°49'00.0" з.д. лед полуостров с дължина 11 км по BGAQ0931 направление изток-запад и ширина 4.8 км Полуостров на Бряг Оскар II, Антарктически п-в. Разположен южно от зал. Егзаспърейшън и северно от зал. Скар, на изток завършва с н. Дизапойнтмънт. Оформен в резултат от разпадането на остатъка от шелфовия ледник Ларсен в района и отдръпването на лед. Пикуод в началото на 21 век. Регион: Земя Греъм. Картографиране: Антарктическата цифрова база данни от 2012. Географска карта: [1]. Произход на името: Наименуван на античния град Акра в Югоизточна България. Дата на одобрение: 27 февруари 2013. Alabak Island 65°59'25.0" ю.ш. Географски обект: Предимно покрит с лед Остров Алабак 64°43'50.0" з.д. хълмист остров в зал. Барилари на Бряг BGAQ1204 Греъм, Антарктически п-в, завършващ на Остров изток с н. Витфелт. Отделен от п-в Велинград на запад с проток широк 500 м, образуван в резултат от отдръпването на ледената шапка в района през последното десетилетие на 20 век. Дължина 1.35 км по направление изток-запад и ширина 670 м. Разположен 4.74 км югоизточно от н. Форвег и 11.15 км югозападно от н. Дойвис на п-в Облигадо (Фелипе Соло). Регион: Земя Греъм. Картографиране: британско от 1971. Географска карта: [1]. Произход на името: Наименуван на хребета Алабак в Южна България.