СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева, Нов български университет

MEETING AT CAFFÈ GRECO Angela Daneva, New Bulgarian University

а се открие Кафене Греко в t is not difficult today to find Caffé печатните или електронни Greco in printed or electronic Дтуристически пътеводите- Itourist guides of the XXI century ли на XXI век и при наличието на and in the presence of social networks социалните мрежи в интернет не е on the Internet. A few mouse clicks, никак трудно. Няколко кликвания с a few questions here and there, and мишката, няколко въпроса тук и там we are already back in 1760. The и вече сме в далечната 1760 година. problem is what we are looking for, Проблемът е какво търсим, дали ще whether we will find it and how we намерим и как ще съберем нужна- will gather the information we need та ни информация за един българ- about a Bulgarian artist, who not at ски художник, оказал се никак не all by chance happened to arrive случайно в Рим през есента на 1848 in Rome in the autumn of 1848, and година, и който остава да живее в who remained to live in the capital столицата на Италия повече от 40 of Italy for more than 40 years. Our години. Нашето пътешествие мо- journey could have been virtual, but жеше да бъде виртуално, но група- our group of researchers preferred та ни от изследователи предпочете the approach that is direct and more директния и по-труден за изпъл- difficult to implement – one sunny нение подход – да се окаже реално April morning of 2016 to appear in на прага на Кафене Греко, на улица person at the doorstep of Café Greco, Кондоти № 86, в едно слънчево ап- on 86, Condotti Street. рилско утро на 2016 година. This year we commemorate the Тази година честваме двеста го- 200th anniversary from the birth of дини от рождението на Димитър Dimitar Dobrovich - the first famous Добрович – първият известен свет- secular painter in Bulgaria1. His jour- ски художник в България1. Пъте- 1 Other Bulgarians, for whom there is informa- 1 Други българи, за които има сведение, че са tion that have been enrolled in European art

189 шествието му към Вечния град не е било предвари- телно обмислено и начертано, дори не е било набър- зо скицирано като нашето и започ- ва много преди това. Днес подобна авантюра от сре- дата на XIX век намираме за лю- бопитна, предиз- викателна, смела. Тя може да бъде разгледана и като младежко роман- ney to the Eternal City was not pre- тично преживяване, което тръгва от meditated and outlined, not even hur- град Сливен, намиращ се по онова riedly sketched like ours, and started време в пределите на Османската long before. Today we find such an империя. Можем да сравним по- adventure from the middle of the СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева добно преодоляване на разстояния XIX century interesting, challenging, и срещано по пътя културно мно- and courageous. It can be viewed as 190 гообразие с голямото пътуване, т. a youthful romantic experience that нар. Grand Tour в Европа, започнал started from the town of Sliven, lo- от XVIII и продължил до края на XIX cated at that time in the Ottoman Em- век, когато са практикували с обра- pire. Such overcoming of distances зователна цел, изследване и посе- and the cultural diversity encoun- щение на забележителните градове tered along the way can be compared Anjela Daneva и райони на Италия. Паралелът е with the great journey, the so-called възможен, макар и не съвсем пряк, Grand Tour of Europe, which started защото мотивите са по-различни, но from the XVIII century and lasted

MEETING AT CAFFÈ GRECO MEETING AT резултатът от дългото пътуване на until the end of XIX century, when нашият човек се оказва един и същ. visit to remarkable cities and regions Различни са теориите как и защо of Italy was practiced for educational Димитър Добрович, завършил гръц- and research purposes. The parallel is кото рисувално училище, участващ possible, though not quite direct be- успешно в художествения живот cause the motives are different, but

били записани в европейските художестве- academies in the middle of the XIX century ни академии в средата на XIX век са братята are the brothers Andrey and Georgi Iskonovi. Андрей и Георги Исконови. Имаме сведе- ния за тяхното обучение във Флорентинска- We have information about their education in та академия през 1858 и 1859 година, а може Florence Academy in 1858 and 1859, or even би и от по-рано. За тях обаче няма известни earlier. However, at least for now, there are подробности, поне засега, които да разкри- no details known that could reveal their life ват житейския и творческият им път. Виж: and work. See: Daneva. Angela, I Bulgari nelle Daneva. Angela, I Bulgari nelle Accademie di Accademie di Belle Arti Italiane (1878-1944), Belle Arti Italiane (1878-1944), NBU, 2014. NBU, 2014. на Атина, решава да продължи пътя the result from the long journey for си към Рим2. Основателна причина our man turns out to be the same. например би била политическата There are different theories on му ангажираност към национал- how and why Dimitar Dobrovich, ноосвободителните движения в a graduate of the Greek Drawing региона и в Европа, ако имахме до- School and participating successfully кументирани доказателства за това; in the artistic life of Athens, decided вероятността да е бил насочен от to continue his way to Rome2. A valid преподавателите си, много от тях reason could be his political commit- италиански възпитаници (Рафае- ment to national liberation move- ло Чеколи е преподавател в Атин- ments in the region and in Europe ската академия от 1843 до 1852)3, е if we had documentary evidence of по-правдоподобна, а любопитната this; the likelihood that he was di- и търсеща природа на всеки худож- rected by his professors, many of ник със сигурност би провокирала whom were Italian alumni (Raffaello подобна крачка в нова посока. Све- Ceccoli was a professor at the Athens денията по този въпрос са оскъдни, Academy from 1843 to 1852)3, is more но опирайки се на малкото, с което plausible and the inquisitive and разполагаме можем да твърдим, че seeking nature of each artist would Добрович, както всички чужденци, certainly have provoked such a step в това число и колегите му гръцки in a new direction. The information

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева студенти, са се записвали в Акаде- on this matter is scarce, but rely- мия Сан Лука в Рим след писмена ing on the few we have, we can say препоръка4. Факт е, че името Дими- that Dobrovich, like all foreigners, 191 тър Добрович или Димитриос Дом- including his fellow Greek students вриадис се среща в регистъра на were enrolled in the Academy of San Школата „Голо тяло”. Художникът Luca in Rome after a written recom- е записан там на 18 април 1849 г., „с mendation4. It is a fact that the name оглед на получената благоприятна of Dimitar Dobrovich or Dimitrios Anjela Daneva информация”5. Това лаконично по- Domvriadis appears in the Register яснение обяснява разминаването в of the Naked Body School (Scuola del българска информация за появата на Nudo). The artist enrolled there on

Добрович в Рим малко преди това, April 18, 1849, „with a view to the fa- CAFFÈ GRECO MEETING AT през есента на 1848 година6. Повече vorable information received”5. This

2 Димитър Добрович участва още като сту- 2 дент в изложбите на Гръцкото художествено Already as a student Dimitar Dobrovich училище. Направени са и откупки на негови participated in exhibitions of the Greek Art произведения, които са част от колекцията School. Some of his works were purchased and на Националната галерия в Атина. are part of the collection of the National Gal- 3 Виж: Panayotis. Ioannou, Studenti greci nelle lery in Athens. Accademie di Belle Arti d’Italia (XIX secolo). 3 See: Panayotis. Ioannou, Studenti greci nelle In: L’Adriatico: incontri e separazioni XVIII- Accademie di Belle Arti d’Italia (XIX secolo). XIX secoloAtti del convegno internazionale In: L’Adriatico: incontri e separazioni XVIII- di studi a cura di Francesco Bruni e Chryssa XIX secoloAtti del convegno internazionale Maltezou, 2011. di studi a cura di Francesco Bruni e Chryssa 4 Пак там, с. 7. Maltezou, 2011. 5 Пак там. Виж бележка 24. 4 ibidem, p. 7. 6 Сведенията за живота на Димитър Добро- 5 ibidem. See Note 24. сведения в архива на Академията за concise note explains the disparity in него няма намерени. Предполага се, Bulgarian information on the appear- че е завършил курса си на обучение ance of Dobrovich in Rome shortly или по-скоро специализацията си, before, during the autumn of 18486. тъй като сам споменава при завръ- No further information is found about щането си в България имената на him in the archives of the Academy. Филипо Агрикола (Filippo Agricola) It is assumed that he had completed и Томазо Минарди (Tommaso his course of study or rather speciali- Minardi), които в средата на XIX век zation, as he himself mentioned upon са били професори в Римската ака- his return to Bulgaria the names of демия. Т. Минарди участва активно Filippo Agricola and Tommaso Mi- в създаването на организиран худо- nardi, who were professors at the жествен живот в Рим, а Ф. Агрикола Roman Academy in the middle of the е ректор на академията и директор XIX century. In this period, T. Mi- на ателието по мозайка във Ватика- nardi actively participated in estab- на в този период. lishing some organized artistic life in В края на XVIII и първата поло- Rome and F. Agricola was rector of вина на XIX век културната среда в the Academy and director of the stu- Рим се характеризира с интелекту- dio of mosaics at the Vatican. ален космополитизъм, поликулту- At the end of the XVIII and the рен централизъм и в голяма степен first half of the XIX century the cul-

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева е доминиран от присъствието на tural environment in Rome was char- аристокрацията, пише Пиер Музи- acterized by intellectual cosmopoli- 192 тела в текста си „Артисти и чужде- tanism, multicultural centralism and нци-писатели в Рим през XVIII век. was largely dominated by the pres- Структура, практики и описание на ence of the aristocracy, writes Pierre общността”.7 Културният живот се Musitella in his text “Artists and развива между институциите (ака- foreign writers in Rome in the XVIII демии, библиотеките, кардиналски century. Structure, practices and de- Anjela Daneva дворовете) и неформалните места за scription of the community”.7 Cultural общуване като частните салони на- life took place among institutions пример, в които обществото е сме- (academies, libraries, cardinal courts)

MEETING AT CAFFÈ GRECO MEETING AT сица от аристокрация, буржоазия, and informal meeting places, such as артисти, интелектуалци. Музитела private salons, where the society was описва римското общество по онова 6 Information about the life of Dimitar Do- вич в Италия са по негови устни разкази, за- brovich in Italy is based on his oral narrations писани от д-р С. Табаков при пристигането as recorded by Dr. S. Tabakov upon the arrival на художника в България, от Васил Боянов of the artist in Bulgaria, by Vassil Boyanov (племенник на художника) и от архива на (nephew of the artist) and the archives of prof. проф. Иван Шишманов, който също го ин- Ivan Shishmanov who also interviewed him. тервюира. За още по-прецизно изясняване For even more precise clarification of this на този момент трябва да бъдат проверени, point, the matriculation books of the Athens ако са запазени, матрикулните книги на Academy for 1848-49 should be checked, if Атинската академия за 1848-49 години. preserved. 7 Musitella. Pierre, Artisti e Letterati stranieri 7 Musitella. Pierre, Artisti e Letterati stranieri a Roma nell’Ottocento. Strutture, pratiche e a Roma nell’Ottocento. Strutture, pratiche e descrizioni della sociabilità. In: Memorie e descrizioni della sociabilità. In: Memorie e Ricerca 46/2014, p. 30. Ricerca 46/2014, p. 30. време, като цитира писма на редица a mix of aristocracy, bourgeoisie, art- личности, които са се движели сред ists and intellectuals. Musitella de- него. За един прием през 1828 г., да- scribes the Roman society at the time, ден от съпругата на Франсоа-Рене citing letters from a number of peo- дьо Шотобриан8, самият дипломат ple who were moving therein. About пише: „Беше дошъл цял Рим, а с Рим a reception in 1828, given by the wife – цяла Европа”. В друго свое писмо of Francois-Rene de Chateaubriand8, споделя: „в дните за концерти и ба- the diplomat wrote: “All Rome had лове ми се струва, че съм в Париж” come, and with Rome - all of Europe.” и заключава: „в Рим още се смятат In another letter he says: “In the days за господари на света”.9 Интересни, for concerts and balls I think I‘m in любопитни и различни са впечатле- Paris” and concludes: “in Rome they нията на чужденците, които посе- still believe that they are the masters щават града до първата половина на of the world”.9 Interesting, curious XIX век като пътешественици, лю- and diverse are the impressions of бители на старините, търсещи вдъх- foreigners who visit the city during новение. Например Пърси Шели this period until the first half of the в писмата си от Италия през 1818 г. XIX century, such as travelers, lovers споделя: „В Рим, докато не премине of antiquity or seeking inspiration. първият ентусиазъм със запознава- For example, Percy Shelley in his let- нето ви с античността, няма да ви- ters from Italy in 1818 said: “In Rome,

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева дите италианци.”10 Други пишат, че at least in the first enthusiasm of your „Рим се намира сред нищото”. През recognition of ancient time, you see очите на посетителите на града, nothing of the Italians.”10 Other for- 193 Рим е символ на свободата и те го eigners write that “Rome is located in „желаят точно такъв, без връзка със the middle of nowhere”. In the eyes света”, пише на стр. 39 в текста си of city visitors, Rome is a symbol of Музитела. Тези ентусиасти идват да freedom and they “want it just like се насладят на вечността, на свобод- this, without a touch with the world”, Anjela Daneva ния дух, посещават го, за да съберат wrote Musitella on p. 39 of his text. впечатления, изолирайки се сред These enthusiasts came to enjoy историческите забележителности eternity, the free spirit, visited to col-

на града и природата в околностите. lect impressions, isolating themselves CAFFÈ GRECO MEETING AT По това време най-големите коло- between the historical landmarks нии там са френската, английската и of the city and the landscape in the немската. Френската академия про- surroundings. At that time the biggest дължава да изпраща своите най-обе- colonies there were the French, Eng- щаващи, спечелили наградата Grand lish and German. The French Acad-

8 Франсоа-Рене дьо Шатобриан – писател, 8 Francois-Rene de Chateaubriand – writer, дипломат, член на академия Тиберина, при- diplomat, member of the Tiberina Academy, ет много добре в римското общество. very well accepted in the Roman society. 9 Пак там. с. 37. 9 ibidem. p. 37. 10 With Shelley in Italy. A Selection of the 10 With Shelley in Italy. A Selection of the Poems and Letters by Percy Bysshe Shelley Poems and Letters by Percy Bysshe Shelley relating to his life in Italy, Edited by Anna relating to his life in Italy, Edited by Anna Benneson McMahan, London, T. Fisher Unwin, Benneson McMahan, London, T. Fisher Unwin, Adelphi terrace, MCMVII, p.72. Adelphi terrace, MCMVII, p.72. Prix de Rome художници, архитекти emy continued to send their most и музиканти на специализация в promising artists, architects and mu- Рим. През 1809 г. в града се устано- sicians winning the award Grand Prix вява и обособява обществото на на- de Rome for specialization in Rome. заряните и неговите представители, In 1809 in the city got established скъсалите с неокласицизма на Ви- and differentiated the society of the енската академия - Фридрих Овер- Nazarenes and its representatives, бек (Friedrich Overbeck) и Франц who broke up with the neoclassicism Пфор (Franz Pforr), които се наста- of the Vienna Academy – Friedrich няват в изоставения манастир Све- Overbeck and Franz Pforr, who set- ти Изидор. Значително е влиянието tled in the abandoned monastery of на Овербек и по-късно през първата St. Isidore. Later on, in the first half половина на века върху оформената of the century, Overbeck had a sig- голяма немска колония в Кампидо- nificant influence on the big German льо (Campidoglio). colony formed in Campidoglio. Благодарение на неокласицизма Thanks to neoclassicism and its и неговата най-характерна черта на most characteristic feature of scru- вглеждане с голяма доза лиризъм и tinizing the ancient culture and its естетизъм в античната култура и в high artistic pieces with a great deal нейните високи художествени об- of lyricism and aestheticism, Rome разци, Рим запазва до късно култур- kept until late its cultural fascina-

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева ното си обаяние сред европейския tion among the European elite and елит и пътешествениците, идващи travelers who were coming to Rome 194 в Рим, за да изпитат наслада от при- to experience the enjoyment of natu- родните и творческите забележи- ral and artistic sights and to see the телности, за да видят града-муза. city-muse. But with the change of the Но с промяната духа на времето и с spirit of the times and the decline of упадъка на неокласицизма през 20- neoclassicism in the 20s of XIX cen- те години на XIX век, с желанието tury and the desire of academies to Anjela Daneva на академиите да продължават да continue to keep the spirit of tradi- пазят духа на традицията, ситуаци- tion, the situation visibly began to ята видимо започва да се изменя. change. The artists of the new genera-

MEETING AT CAFFÈ GRECO MEETING AT Художниците от новото поколение tion stopped seeing Rome as a temple вече не разглеждат Рим като храм of great painters and sculptors. The на велики художници и скулптори. interest in the Eternal City gradually Интересът към Вечният град посте- declined with the fading of the tradi- пенно намалява и със затихването tions of the Grand Tour. In Paris, the на традициите на Grand Tour. В Па- trends were moving towards realism риж тенденциите вървят в посока and impressionism, and thus Rome реализъм и импресионизъм, с кое- lost its place of a cultural capital of то Рим губи мястото си на култур- Europe. In the 30s and 40s, American на столица на Европа. Във времето and Russian presence prevailed over на 30-40-те години американското other the nationalities traditionally и руското присъствие имат превес encountered in the city before, fur- над другите националности, тради- thermore there were arriving Ital- ционно срещани досега в града, ос- ians from other regions, business- вен тях там пристигат италианци от men, publicists and people engaged in други региони, бизнесмени, публи- politics, writes Musitella.11 The emer- цисти и хора, занимаващи се с поли- gence of the organization „Young Ita- тика, пише Музитела.11 Възникване- ly“ of Giuseppe Mazzini, the weaken- то на организацията „Млада Италия” ing influence of the church on secular на Джузепе Мадзини, намаляването life, the influence of foreigners resid- на влиянието на църквата върху ци- ing in Rome, became a prerequisite вилния живот, влиянието на чужде- for a change also in the public life of нците, пребиваващи в Рим, са пред- the country. At national and interna- поставка за промяна и в социалния tional level was posed the debate on живот на страната. На национално the unification of the Italian nation и международно ниво е поставен and its independence. The movement дебатът и за обединението на итали- of Giuseppe Garibaldi was gaining анската нация и нейната независи- popularity. Despite the socio-political мост. Движението на Джузепе Гари- turmoil on the peninsula, through- балди набира популярност. Въпреки out the entire XIX century Rome still социо-политическите сътресения managed to attract writers, artists на полуострова, Рим успява все още and European intellectuals such as да привлича писатели, художници Emile Zola, Hippolyte Taine, Gogol и европейската интелигенция като and many others. By the mid-centu- Емил Зола, Иполит Тен, Гогол и ре- ry, the Roman society was a mixture

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева дица други през целия XIX век. Към of aristocracy, bourgeoisie, tourists, средата на века римското общество politicians and journalists. And when е смес от аристокрация, буржоазия, in 1871 the capital of united Italy was 195 туристи, политици, журналисти. moved from Florence to Rome, the А когато през 1871 г. столицата на boundary between the political class обединена Италия се премества от and the intellectuals became increas- Флоренция в Рим, границата между ingly fuzzy and unnoticeable. With политическата класа и интелиген- the introduction of the first urban bus Anjela Daneva цията става все по-размита и неза- service in the city in 1845, with the бележима. С въвеждането на първа- onset of industrialization, the ancient та градска автобусна линия в града city became less romantic in the eyes

през 1845, с настъпване на индус- of visitors, less untouched by the new CAFFÈ GRECO MEETING AT триализацията в очите на посетите- modernity. лите античният град е все по-малко In this dynamic and controversial романтичен, все по-малко недокос- atmosphere, though still soaked in нат от новата модерност. romanticism, Dimitar Dobrovich ar- В такава динамична и противо- rived at the end of 1848 and settled on речива атмосфера, но с въздух все 71, Sistina Street (via Sistina). Just un- още напоен от романтизъм, в края derneath is Plaza de España and Scali- на 1848 г. пристига Димитър До- nata dei Trinità dei Monti. The Pin- брович и се установява на улица cian Hill is also nearby. It should be Систина (via Sistina) №71. Току под noted that the artist had hardly chosen нея са площад Испания и Scalinata the place by chance. At that time, as dei Trinità dei Monti, по известна с well as today, the area is one of the

11 Пак там, с. 41. 11 ibidem, p. 41. туристическото си наименование busiest cosmopolitan places in the „Испанска стълба”. Наблизо е и хъл- Italian capital. For the same reasons, мът Пинчо. Трябва да се отбележи, probably almost a century before, in че художникът едва ли избира мяс- 1765, Nicola della Maddalena chose тото случайно. Районът и тогава, а и the site for its café just down the 86, днес е от най-оживените космопо- Condotti Street. Since the second литни места в италианската столи- half of the XVIII century, this special ца. По същите причини вероятно, place, this address, had been a meet- почти век преди него, през 1765 го- ing point of progressive and modern дина Никола ди Мадалена (Nicоla artists, writers, painters and the aris- della Maddalena) избира мястото за tocracy of Rome. There are no docu- своето кафене малко по-надолу на ments that prove exactly when Caffè улица Кондоти № 86. В това спе- Greco started working, but its official циално място, на този адрес, още от year of opening is assumed to be 1765, втората половина на XVIII век, си when “Nicola della Maddalena, a Le- дават среща прогресивни и модер- vantine coffee vendor” and his fam- ни художници, писатели и аристо- ily were recorded in Libro dello stato крацията на Рим. Документи, които delle Anime della Parrocchia di San да доказват кога точно започва да Lorenzo in Lucina12. At that time in работи Кафене Греко (Caffè Greco) Rome were registered more than 240 няма, но за негова официална го- establishments, which offered cof-

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева дина на откриване е приета 1765, в fee. At Caffè Greco though, the exotic която „Никола ди Мадалена, прода- drink was served in a porcelain cup, 196 вач на кафе, левантинец” и неговото while at other places it was served in семейство са записани в Libro dello glass. Germans were the main patrons stato delle Anime della Parrocchia di of the café, already since its establish- San Lorenzo in Lucina12. В Рим по ment. They dominated the place to онова време са били регистрирани such extent, wrote Diego Angelli, that повече от 240 заведения, в които the poet Wilhelm Heinse in his letter Anjela Daneva се предлагало кафе. В кафене Греко dated 1783 offered as a joke the café обаче поднасяли екзотичната на- to be renamed to Caffè Tedesco or the питка в порцеланова чаша, докато в German coffee.

MEETING AT CAFFÈ GRECO MEETING AT останалите заведения тя била серви- Information on the establishment рана в стъклени. Основни посетите- of the house and its place in the art ли на кафенето, още със създаването history and the city of Rome we obtain му, били германците. Те дотолкова from two works that are dedicated to доминирали локала – пише Диего it. The first is The Chronicles of Caffè Анджели, че поетът Вилхелм Хейнс Greco (Le cronache del Caffè Greco) (Wilhelm Heinse) в свое писмо от by Diego Angeli13, whose first edition 1783 година предлага на шега ка- 12 фенето да се преименува на Caffè In the catalog Antico Caffè Greco. Storia. Ambienti. Collezioni the authors published a 12 В каталога Antico Caffè Greco. Storia. photocopy of a note, which probably throws Ambienti. Collezioni авторите публикуват light on the first owner of the café and his fam- фотокопие на бележка, в която става дума ily, p. 20. The document is part of the archives вероятно за първия собственик на кафенето of the Vatican. и неговото семейство, с. 20. Документът е 13 Diego Angeli (1869-1937) – journalist and част от архива на Ватикана. writer. Born in Florence, but spent his child- Tedesco или Немското кафе. dates from 1930, and the second is Сведения за създаването на заве- by Tamara Felicitas Hufschmidt and дението и за мястото му в история- Livio Jannattoni, called Antico Caffèè та на изкуството и град Рим черпим Greco. History, Ambience, Collections от две произведения, посветени на (Antico Caffèè Greco. Storia, Ambi- него. Първото е „Хрониките на Кафе enti, Collezioni), published in 2008. Греко” (Le cronache del Caffè Greco) The only Bulgarian information about от Диего Анджели13 (Diego Angeli), Caffè Greco was published in Litera- чието първо издание е от 1930 годи- turen Glas (Literary Voice) in 1938, на, а второто е на Тамара Хуфшмид entitled Caffè Greco - the Roman (Tamara Felicitas Hufschmidt) и на Montparnasse. Ливио Янатони (Livio Jannattoni) Diego Angeli was one of the pa- „Антико Кафе Греко. История, Сре- trons of the café in the late XIX cen- да, Колекции” (Antico Caffèè Greco. tury and his chronicles were written Storia, Ambienti, Collezioni), издаде- almost the in the first person, which но през 2008 г. Единственото бъл- makes the story alive and emotion- гарско сведение за Кафене Греко al. As he mentioned, many valuable е публикувано във в. Литературен documents for which there was evi- глас през 1938 г., със заглавие „Кафе dence of existence, had disappeared. Греко – Римският Монпарнас”. These include the register-ledger of Диего Анджели е бил от посто- the oldest owners, accounting books

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева янните посетители на кафенето в from which interesting facts could be края на XIX век, а хрониките му са understood today about the lives of написани почти от първо лице, кое- young artists and poets, “candidates 197 то прави разказът жив и емоциона- for immortality”. An “album” had also лен. Както самият той споменава, disappeared where Mr. Gubinelli14 много ценни документи, за които collected all the articles about his café има сведения, че са съществували, dating back in the years. Angeli men- са изчезнали. Такива са например tioned also the waiter Raffaello, who Anjela Daneva регистърът-дневник на най-старите had a whole collection of drawings, собственици, счетоводните книги, sketches, signatures, etc., obtained от които днес можеше да се разберат by the visitors of the café, which

любопитни факти за живота на мла- now are missing. Over the decades, CAFFÈ GRECO MEETING AT дите художници и поети, „кандидати the café changed owners, but at the за безсмъртие”. Изчезнал е и „албум”, beginning of the XIX century, when в който г-н Губинели14 (Gubinelli) its owner was Mr. Salvioni, Caffè събирал всички статии за своето ка- Greco established itself as the place фене, излизали през годините. Ан- that served the highest quality coffee джели споменава и за сервитьора in Rome. At the time of Salvioni the Рафаело, който имал цяла колекция house expanded. In his chronicles, от рисунки, скици, подписи и т.н., Diego Angeli wrote that in 1890 Ce- sare Pascarella15 pointed as a reason 13 Диего Анджели (1869-1937) – журналист и писател. Роден във Флоренция, но прекарал hood and his life in Rome. детството и живота си в Рим. 14 The Gubineli family were owners of Caffè 14 Фамилия Губинели са притежатели на Greco since 1873. Кафене Греко от 1873. 15 Cesare Pascarella (1858-1940) – Italian poet получени от посетителите на кафе- of the popularity of the place, the free нето, които днес са в неизвестност. spirit maintained there over the dec- През десетилетията кафенето сменя ades. “In its premises united conspira- собствениците си, но в началото на tors and patriots; from there started XIX век, когато негов притежател the revolutionary expeditions in those е г-н Салвиони (Salvioni), Кафене turbulent times ... Even in 1849, Caffè Греко се утвърждава като място, в Greco was the meeting place of patri- което се сервира качественото кафе ots and republicans to the extent that в Рим. По времето на Салвиони ло- one night a mediocre artist, somebody калът се разширява. В хрониките си Casciani, slapped a French scholar- Диего Анджели пише, че през 1890 ship student, who exaltedly ventured година Чезаре Паскарела (Cesare to talk about General Oudinot and his Pascarella)15 посочва като причина soldiers. The example was so conta- за популярността на мястото свобод- gious that for a long time the young ния дух, поддържан през десетиле- artists from Villa Medici did not visit тията в него. „В неговите помеще- the café.”16 ния се обединяваха конспиратори и The encounter of Dimitar Do- патриоти, от него тръгваха револю- brovich with the renowned at that ционните експедиции в онова бурно time café and its more famous visitors време…Дори през 1849 Кафе Греко was inevitable, given that the great- беше мястото за среща на патриоти est of the time artists, poets, musi-

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева и републиканци, дотолкова, че една cians, Rome‘s intellectuals and the вечер един посредствен художник, aristocracy gathered there, as well as 198 някой си Кашяни (Casciani) ударил all newly arrived in the Eternal City, шамари на френски стипендиант, who necessarily passed from there който си позволил екзалтирано да - Louis of Bavaria, Mendelssohn, говори за генерал Удино (Oudinot) Berlioz, Richard Wagner, the poets и неговите войници. Примерът бил Leopardi, Mittskevich, writers like толкова заразен, че дълго време мла- Gogol, Stendhal, Mark Twain, paint- Anjela Daneva дите художници от Вила Медичи не ers like Delaroche, Hebert, sculptors посещавали кафенето.”16 like Thorvaldsen and Amici, philoso- Срещата на Димитър Добрович phers like Schopenhauer. Already in

MEETING AT CAFFÈ GRECO MEETING AT с прочутото по това време кафене the first half of the century, the place и с още по-известните негови по- was a meeting point for touring villas сетители е била неизбежна, имайки and museums. The work Caffè Greco предвид, че там са се събирали най- by Ludwig Passini of 1852 provides a големите за епохата художници, по- visual image of its setting and atmos- ети, музиканти, интелигенцията на phere17, since it reproduces the inte- Рим, аристокрация, а и всички но- rior and the ambience of this period вопристигнали във Вечния град за- with great accuracy. дължително минавали от там – Луд- Other sources describing the café виг Баварски, Менделсон, Берлиоз, are found in the memoires of many Рихард Вагнер, поетите Леопарди, and painter. 15 Чезаре Паскарела (1858-1940) – поет и 16 In: Le cronache del Caffè Greco, p.54 художник. 17 The painting is displayed in Kunsthalle, 16 В: Le cronache del Caffè Greco, p. 54. Hamburg. Мицкевич, писатели като Гогол, prominent personalities, who visited Стендал, Марк Твен, художници Rome at the time. The café is consist- като Деларош, Eберт, скулптори като ently mentioned as a landmark that Торвалдсен и Амичи, философи should not be missed, and the am- като Шопенхауер. Мястото било и bience and the visitors sometimes сборен пункт за обиколки по вилите are described with indignation, and и музеите още през първата полови- sometimes with a sense of humor. на на века. Визуален образ за обста- In his letters of 1831, Hector Berlioz, новката и атмосферата в Кафе Греко who won the first prize in the Prix de дава произведението „Кафе Греко” Rome and went to the French Acad- на Лудвиг Пазини от 1852 г.17, което emy in Rome, housed in the Villa с голяма точност представя интери- Medici, gave personally experienced ора и атмосферата през този период. details about the café and the life Други извори, които описват therein, though largely dictated by кафенето се намират в спомени- nostalgia for Paris and its new line те на редица бележити личности, of a cultural capital of Europe. “Caffè посещавали Рим по това време. В Greco is so much visited by artists and тях кафенето неизменно се споме- foreigners, that some of them receive нава като забележителност, която their mail there, while the new arriv- не бива да се пропуска, а средата и als go straight there to meet their fel- посетителите се описани понякога low countrymen ... The famous café

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева с възмущение, понякога с чувство is actually a tavern: a dirty, dark and за хумор. Лично преживени сведе- humid place and there is nothing that ния за кафенето и живота в него, can justify the stories of artists of all 199 но продиктувани в голяма степен nationalities settled in Rome.”18 The от носталгия по Париж и нейното fame of the café located at 86, Con- ново амплоа на културна столица на dotti Street was so great, that in 1869 Европа, дава в писмата си през 1831 it was included in the tourist guides година Хектор Берлиоз, който пече- with the following message: “Caffe Anjela Daneva ли първа награда на Prix de Rome и Greco, with a restaurant, in the via заминава за Френската академия в Condotti, the rendezvous of the art- Рим, помещаваща се във Вила Ме- ists of every country – almost all the

дичи. „Кафене Греко толкова много artists in Rome may be met here; it is CAFFÈ GRECO MEETING AT е посещавано от художници и чуж- there general rendezvous at 7 a.m. for денци, че някои от тях си получават breakfast, and in the evening”.19 пощата в него, а новопристигналите What were the impressions of the отиват направо там, за да се срещ- Bulgarian Dimitar Dobrovich of this нат със своите съграждани… Из- bustling place in Rome is something вестното кафене всъщност e една we will never know. Did he meet there механа: мръсно, тъмно и влажно и with Konstantin Velichkov in 1888? In няма нищо, което може да оправдае 18 See: Musitella. P., Artisti e letterari a Roma разказите на художници от всякак- nell’Ottocento. Strutture, pratiche e descri- ви националности, установили се в zione della sciabilità. Memoria e ricerca, n.46, Рим.”18 Славата на кафенето на ул. maggio-agosto 2014, p. 39. 19 Jannattoni. Livio, Duecento anni al Caffè 17 Картината се намира в Kunsthalle, Хамбург. Greco. In: Antico Caffè Greco. Storia. Ambien- 18 Виж: Musitella. P., Artisti e letterari a ti. Collezioni, р. 45. Кондоти № 86 била толкова голяма, Letters from Italy by Velichkov, noth- че през 1869 г. то било включено в ing is mentioned about the most fa- туристическите гидове със съобще- mous center of the artists in Rome, or нието: „Кафене Греко с ресторант; about a meeting with Dobrovich. What среща на художници от всички was the everyday life of Dobrovich страни – тук могат да се срещнат and whom did he drink coffee with at всички хора на изкуството в Рим. 7:00 a.m.? What artistic and political Срещата е за закуска в 7 часа су- problems excited him and his friends? тринта и след това – вечерта.” Was he involved in the artistic life in Какви впечатления е имал бъл- Rome? This set of questions recently гаринът Димитър Добрович от това received some starting points for re- кипящо от живот място в Рим, няма flection. In the well-known literature да узнаем никога. Дали са се срещна- about Caffè Greco the Greeks are not ли там с Константин Величков през mentioned as one of the nationalities 1888 година? В „Писма от Италия” visiting the place, but this is not sur- на Величков не се споменава за най- prising given that in the XIX century известното средище на художници- Greek students enrolled in Italian те в Рим, нито за среща с Добрович. academies were about 130 and only Какво е било ежедневието на Добро- 30% of them were enrolled to study вич, с кого е пиел кафето си сутрин in Rome through the various dec- в 7 часа? Какви художнически и по- ades20. This appears to indicate that

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева литически проблеми са вълнували when Dobrovich arrived in Italy, he него и приятелите му? Участвал ли е could not rely on the traditionally 200 в художествения живот в Рим? Това established environment to support множество от въпросителни наско- and introduce him to the setting of the ро получи някои отправни точки за city, unlike the German and French размисъл. В известната за Кафене diaspora at that time. Therefore, the Греко литература не се споменават name of Dombriadis (Dobrovich) as гърците, като една от национално- one of the founders of the Society Anjela Daneva стите, посещавали мястото, но това of Greek artists in Rome is found in не е чудно като се има предвид, че documents only in 1862 when it is as- през XIX век гръцките студенти, за- sumed that the Greek community has

MEETING AT CAFFÈ GRECO MEETING AT писани в италианските академии са already become a bit more compact. били около 130, от които само 30% This information was kindly provided са записани да учат в Рим през раз- to us by Dr. Panagiotis Ioannou, and личните десетилетия19. Това идва да the document is a statute of the Soci- покаже, че когато Добрович прис- ety published in the Greek magazine тига в Италия, той не може да раз- Pandora dated June 25, 1865. The So- чита на традиционно установена ciety was founded under the auspices среда, която да го подкрепи и въве- of the Greek ambassador to Rome, K. де в ситуацията на града, каквито Gauthier (a Frenchman by national- са например немската и френската ity, but a great friend of Greece). “The main objective of the society was to Roma nell’Ottocento. Strutture, pratiche e encourage those interested to contrib- descrizione della sciabilità. Memoria e ricerca, ute financially to its existence - either n. 46, maggio-agosto 2014, с. 39. 19 Виж: Йоану Панайотис, с. 7. 20 See: Joannou Panagiotis, p.7. диаспора по същото време. Поради as full members or as temporary mem- тази причина името Домвриадис bers, like the Hon Monsieur Gaultier, (Добрович), като един от основате- who made a financial donation to the лите на Дружество на гръцките ху- Society.”21 Other information that we дожници в Рим, се открива в доку- have, which connects Dobrovich rath- менти чак през 1862 година, когато er with the artistic life in Greece, is се предполага, че гръцката общност the appearance of his name on p. 180 е била вече малко по-компактна. of the catalog Olympia, No. 3, 1878, is- Сведението ни беше любезно пре- sued in Athens. Under number 92 the доставено от д-р Панайотис Йоану, participation of the artist is concisely а документът представлява устав на recorded - one large and four smaller Дружеството, публикуван в гръцко- oil paintings. Unfortunately, the titles то списание Пандора от 25 юни 1865 of the works, their size or illustrations г. Дружеството е основано под па- to provoke further reflection are not тронажа на гръцкия посланик в Рим, published. К. Готие (французин по национал- At the beginning of the XIX cen- ност, но голям приятел на Гърция). tury, the artistic life in Rome was „Основна цел на сдружението била not quite organized and “if someone да окуражава интересуващите се да wants to show his paintings to the au- спомагат финансово за съществу- dience, he should do it in his studio or ването на сдружението – или като in the church San Giovanni Decollato,

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева редовни членове, или като времен- in San Bartolomeo de Bergamaschi or ни членове, както многоуважаемият in front of the portico del Pantheon”, мосю Готие, който е направил фи- wrote Guglielmo de Sanctis in his 201 нансово дарение на сдружението.”20 monograph on Tommaso Minardi22. Друго сведение, което имаме, Group exhibitions were organized by свързващо повече Добрович с худо- the Academy of San Luca, by the colo- жествения живот в Гърция, е при- nies of French, German and Nazarene съствието на името му на стр. 180 artists. At that time, the German com- Anjela Daneva в каталога „Олимпия” № 3 от 1878 munity was among the first to attempt г., издаден в Атина. Под номер 92 е to promote their works to the audi- записано лаконично участието на ence. In 1813 they established the So-

художника – една голяма и четири ciety of Ponte Mole (Società di Ponte CAFFÈ GRECO MEETING AT по-малки маслени картини. За съжа- Mole) to look for new customers with ление, не са публикувани заглавия- not yet well-defined taste and to fa- та на произведенията, размери или cilitate sales. Members of the society илюстрации, които да провокират were artists of different nationali- към повече размисъл. ties - Italians, Germans, Frenchmen, Художественият живот в Рим от Englishmen, Poles and Russians. In началото на XIX век не е съвсем орга- 1824, an organization named „Society низиран и „ако някой иска да показ- ва пред публика картините си тряб- 21 I thank Dr. Rositsa Gicheva for the transla- tion from the Greek language of the text, which 20 Благодаря на д-р Росица Гичева за превода mentions Dimitar Dobrovich and published in от гръцки на текста, в който се споменава the magazine Pandora, 1865. Димитър Добрович, публикуван в сп. Пан- 22 Guglielmo de Sanctis, Tommaso Minardi e il дора, 1865. suo tempo, Roma 1900, p. 174. ва да го прави в своето студио или of Lovers and Connoisseurs of Fine в църквата San Giovanni Decollato, в Arts“ (Società di Amatori e cultori di San Bartolomeo de Bergamaschi или Belle Arti) attempted to get from the пред входа на Пантеона (portico del government a place, where, “under Pantheon)” – пише в монографията the auspices of public control, to dis- си за Томазо Минарди Гулиелмо де play and sell works of contemporary Санктис21. Общи изложби организи- art”. The document was cited for the рат и от академия Сан Лука, от коло- first time by Stefano Susinno23 and ниите на художниците французи, originates from Ovidi archives, kept германци, назаряни. Германската in the State Archive of Rome.24 As a общност е сред първите, които пра- result of the requests Pope Pius VII вят опити и популяризират пред donated an unfinished hall at Piazza публика своите произведения по del Popolo. The regulation on the hall това време. През 1813 година те уч- management was adopted in 1827 and редяват Дружеството Понте Моле included requirements such as to be (Società di Ponte Mole) с цел да се operated by two artists, two architects търсят нови клиенти с все още не and two sculptors who had to assess добре очертан вкус и да се улес- whether the paintings proposed for няват продажбите. В дружеството exhibition qualify, namely “not to членуват художници от различни undermine the dignity of the Roman националности – италианци, нем- School”. The display period was no

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева ци, французи, англичани, поляци, longer than two months. A principal руснаци. През 1824 г. организация, place in the organization, planning 202 наречена „Дружество на любители- and management of the Society held те и ценителите на изящни изку- the artist and lecturer at the Acad- ства” (Società di Amatori e cultori di emy of San Luca, Tommaso Minardi, Belle Arti) прави опити да получи от who was also the first secretary of правителството място, в което под the organization. Members were art егидата на обществен контрол, да connoisseurs and artists, and new Anjela Daneva показват и продават произведения candidates were accepted with two на съвременното изкуство”. Сведе- recommendations. A fee of 6 scudi нието е цитирано за първи път от was imposed. The exhibitions of the 22

MEETING AT CAFFÈ GRECO MEETING AT Стефано Сузино (Stefano Susinno) society lasted for six months. Display и произлиза от архива Овиди, па- of works already known to the audi- зен в Държавният архив на Рим.23 ence or copies was not allowed. The Вследствие на подадените молби first exhibition of the society was папа Пии VII дарява една недовър- held in 1834 in the Senate Palace in шена зала на пиаца Дел Пополо. Ре- Campidoglio. In her thesis, Società degli Amatori e Cultori delle Belle 21 Guglielmo de Sanctis, Tommaso Minardi e il suo tempo, Roma 1900, p. 174. Arti a Roma 1829-1883 the society‘s 22 Стефано Сузино (1945-2002) – историк на 23 Stefano Susinno (1945-2002) – an art изкуството. historian. 23 Цитатът е от 5 стр. на докторската дисерта- 24 The quotation is from p. 5 of the doctoral ция на Giovanna Montani, Società degli Ama- thesis of Giovanna Montani, Società degli tori e Cultori delle Belle Arti a Roma 1829- Amatori e Cultori delle Belle Arti a Roma 1883, anno accademico 2005-2007, Università 1829-1883, Anno accademico 2005-2007, Uni- degli studi di Roma Tre. versità degli studi di Roma Tre. гламентът за управление на залата е activity is studied until 1883 because приет през 1827 година и включвал after the unification of Italy it was not изисквания, като например да бъде subject to research, the archives of управлявана от двама художници, the institution are missing. From in- двама архитекти, двама скулптори, formation on annual exhibition of the които трябвало да преценяват дали Society in 1929, it is clear that it had предложените за изложба картини existed for 100 years and in the same отговарят на изискванията, а имен- year joined Sindacale Laziale Fascista но „да не накърняват достойнството di Belle Arti under the patronage of на римската школа”. Периодът на Mussolini. This archive is also miss- експониране бил не повече от два ing. The changes brought about by the месеца. В организацията, планира- change of social and political status нето и управлението на Дружество- of Rome, the involvement of the art- то главно място има художникът и ists and other members in the artis- преподавател в академия Сан Лука tic life of Italy is thoroughly studied. Томазо Минарди, който е и първият The sparse documented information секретар на организацията. Члено- available in the archives and journal- ве били ценители на изкуството и istic publications from the middle of художници, като новите кандидати the XIX century referring to the po- се приемали с две препоръки. Била litical life in an uncertain period is въведена и такса от 6 скуди. Излож- the reason that conclusions regarding

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева бите на дружеството продължавали the exhibitions and the involvement шест месеца. Не се позволявало да of the artists in them cannot drawn, се показват вече известни на пуб- says the author. 203 ликата произведения или копия. Artistic life in the fifties of the Първата експозиция на дружество- century was driven rather by the arts то се провежда през 1834 година в supporting societies established out- Сенатския дворец в Кампидольо side the Papal States. The exhibitions (Palazzo Senatorio in Campidoglio). of the Society of lovers and connois- Anjela Daneva Джована Монтани разглежда под- seurs of art in Rome were almost sus- робно и задълбочено развитието и pended, firstly due to the increased дейността на Дружеството в дисер- and firm control by the papal police

тацията си „Società degli Amatori e against the artists who participated in CAFFÈ GRECO MEETING AT Cultori delle Belle Arti a Roma 1829- the defense of the Roman Republic 1883”. Направеното проучване е до and who were also deprived of Ro- 1883 г., тъй като след обединението man citizenship. On the other hand, на Италия Дружеството не е било some of them for their own political обект на изследвания, а архивът на reasons chose to move away and not институцията е в неизвестност. От to participate in exhibitions. The soci- информация за годишна изложба на ety became politically dependent and Дружеството през 1929 г. става ясно, controlled, and its annual exhibitions че то е съществувало 100 години и в were becoming smaller and medio- същата година е присъединено към cre. Attempts were made to influence Sindacale Laziale Fascista di Belle the artistic culture, the paintings mar- Arti под патронажа на Мусолини. ket and public taste. Thus the artists Този архив също липсва. Разгледани returned back to the old patterns of са обстойно и промените, предиз- offering and displaying their works викани от смяната на социалния и in their own studios. An interesting политически статут на Рим, учас- point for us in the Montani’s study тието на художниците и неговите is the additional information and her членове в художествения живот comment on the registered proposal на Италия. Малкото налична доку- to establish a Society of Greek Art- ментирана информация в архивите ists dating from 1865, which was men- и журналистически публикации от tioned above. “The society, unlike oth- средата на XIX век, които се отна- ers promoting art, directly subsidized сят до политическия живот в един the artists in need by allocating funds, несигурен период, са причина да which amounted to half of the value of не може да се направят изводи и за the works sold at the end of the month” изложбите и участието на художни- (p.101 of the quoted thesis). This in- ците в тях, пише авторката. formation complements ours, as pub- Художественият живот през пет- lished in the Greek magazine Pandora десетте години на века се движи по- that the regulation of the Society of вече от създадените извън Папската Greek Artists, where Dobrovich was държава Дружества за подпомагане entered as founder and secretary, said на изкуствата. Изложбите на Друже- that the society provided loans to the ството на любителите и ценителите artists that could be paid back both in на изкуството в Рим са почти пре- a pecuniary form and in the form of

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева установени, от една страна, поради works of art. Unfortunately, its fate is засиления и твърд контрол от пап- not known, what were its activities, 204 ската полиция спрямо художници- how long it lasted and how it inscribed те, участвали в защитата на Римска- in the artistic life of Rome over the та република, на които също така е years. There are no studies and pub- било отнето римското гражданство. lications on this topic. От друга страна, някои от тях по During these decades, the exhibi- свои политически причини избират tions in the Papal States continued Anjela Daneva да се отдалечат и да не участват в из- to be subdued, less popular and the ложенията. Дружеството става по- predominant works were historical литически зависимо и контролира- scenes inspired by literary works and

MEETING AT CAFFÈ GRECO MEETING AT но, а годишните му изложби са все paintings on exotic subject displayed по-малки и посредствени. Правят се by the colony of Spanish artists. After опити да се влияе и върху художни- the unification of Italy, more societies ческата култура, пазарът на картини for promotion and development of arts и обществения вкус. Така художни- and the development of market for ците се връщат отново към старите artworks were established in Rome. модели на предлагане и експонира- In 1871, there was only one shop for не на произведенията си, а именно contemporary art and photography in в собствените ателиета. Интересен Rome, owned by D‘Atri Brothers and момент за нас, в изследването на located at 142, Via del Corso, observes Монтани, е допълнителното сведе- Montani. In 1876, there were 24 paid ние и коментар за регистрираното advertisements of artists in the press; предложение за създаване на Дру- the first gallery opened in Piazza di жество на гръцките художници от Spagna, etc. With these few fragments 1865 г., за което стана дума по-напред of the socio-cultural life in Rome, we в текста. „Дружеството, за разлика от tried to sketch a picture of the artistic другите, популяризиращи изкуство- practices in the city from the begin- то, субсидира директно художници- ning and the second half of the XIX те, които имат нужда, като отпуска century, the decades when Dimitar средства, които представляват поло- Dobrovich lived and worked. And fi- вината от стойността на продадени- nally we will add one finding of Pas- те в края на месеца произведения” carella quoted on p. 45 in the text of (с. 101 на цитираната дисертация). Jannattoni that brings another touch Това сведение допълва нашето, to the picture as outlined so far: “one публикувано в гръцкото списание can say without exaggerating that by Пандора, където в регламента на 1870 the international artistic center Дружеството на гръцките художни- in Rome was Caffè Greco.” ци, в което е вписан Добрович като We have no information whether основател и секретар, се казва, че Dimitar Dobrovich has participated in сдружението предоставя заеми на the Roman exhibitions. Did he medi- художниците, които те можели да ate the supply of mosaics for the mo- връщат както в парична форма, така saics studio of the Vatican, where the и под формата на произведения на director at that time was his professor изкуството. Повече за съдбата му, Filippo Agricola? For the time being, каква е била неговата дейност, кол- this information is likely to remain

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева ко дълго е просъществувало и как се unconfirmed, but not impossible. Ef- е вписвало в художествения живот forts were made for it to be verified на Рим през годините, за съжаление, and the result is that the name of Do- 205 не е известно. По тази тема няма на- brovich or Dombriadis does not ap- правени проучвания и публикации. pear in the registers of the mosaics През тези десетилетия изложби- studio in the Vatican25. That does not те в Папската държава продължават necessarily mean that our informa- да бъдат вяли, малко популярни, а tion is incorrect. Many documents Anjela Daneva преобладаващият тип произведе- were scattered and lost, and in the ear- ния са с исторически сцени, теми, ly years of his stay in Rome business продиктувани от литературни про- brokering was a good enough way to

изведения и такива с екзотична те- survive and establish useful contacts CAFFÈ GRECO MEETING AT матика, каквито излагала колонията and acquaintances, and Dobrovich на испанските художници. След had certainly benefited. Yet, 45 years обединението на Италия в Рим се spent in Rome cannot be erased; one създават още дружества с цел попу- cannot help but leave at least a small ляризиране и развитие на изкуства- trace. Traces of his activity should be та и нуждата от развитие на пазар preserved somewhere. It is likely that за произведенията. През 1871 г. в his works circulate in Rome, but prob- Рим има само един магазин за съ- ably attributed to foreign authors or to временно изкуство и фотография, authors of the Roman School. собственост на братя Д’Атри, който Our meeting with Dimitar Do- се намирал на виа Дел Корсо № 142, отбелязва Монтани. През 1876 г. има 25 We thank for the efforts of Mrs. Sonia Alek- 24 платени рекламни съобщения на sandrova from Florence and for the assistance of Mrs. Veneta Nenkova from Rome. Идилия на предачката Италианка маслo, платно, 60,5х74, Кафене Греко, Рим елеофотография Кафене Греко, Рим Idill of the Spinner oil on canvas, 60,5 x 74, Caffe Grecco, Rome Italian Woman

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева eleofotografy Caffe Grecco, Rome 206 художници в пресата, открива се brovich in Rome was pursued and първата галерия на Пиаца Испания achieved in the red hall of Caffè и т.н. С тези няколко фрагмента от Greco, where today gathers the Grup- социо-културния живот в Рим оп- po dei Romanisti we encountered the итахме да скицираме картината на only trail for now of Dobrovich in Anjela Daneva художествените практики в града от Italy. But on the other hand it is defi- началото и втората половина на XIX nite. As if on purpose, along with the век, десетилетията, в които живее и landscapes of the artists Hottenroth, твори Димитър Добрович. Ще доба- with the The Old Garibaldian by Gi- MEETING AT CAFFÈ GRECO MEETING AT вим накрая и една констатация на rolamo Induno and other known and Паскарела, цитирана на с. 45 в текста unknown masters of landscape and на Янатони, която внася още щрихи portrait, among them all, on the wall в така изложената картина: „може да stands with dignity one of the works of се каже, без да се преувеличава, че до the Bulgarian artist. Two other small- 1870 г. международният художни- er paintings decorate the place by the чески кръг в Рим е Кафене Греко.” door, just by the heads of some of the Дали Димитър Добрович е visitors who have come to drink their участвал в римските изложби ня- coffee and to immerse for a while in маме никакви сведения. Посредни- the romantic atmosphere of the most чел ли е за доставката на мозайки за famous café in Rome. Dimitar Do- ателието по мозайка на Ватикана, brovich’s paintings have hung there където директор по същото време е for a century, left as a legacy by the бил неговият преподавател Филипо first owner of the café with the sur- Агрикола? Тази информация веро- name Gubinelli - Giovanni Gubinelli ятно ще остане непотвърдена засе- (1839-1905), who was the first to or- га, но не и невъзможна. Направени ganize the collection and the inte- бяха усилия тя да бъде проверена и rior as we know it now, wrote in her резултатът е, че в регистрите на ате- study Tamara Hufschmidt. The works лието по мозайка във Ватикана не are not signed and therefore, until се среща името Добрович или Дом- the arrival of our group at the Caffè вриадис24. Това не означава автома- Greco, the Dobrovich authorship was тично, че нашата информация не е impossible to be established by the вярна. Много документи са разпи- colleagues. The big painting, called лени и изгубени, а в началните го- “Idyll”, with dimensions 60,5x74, is дини на своето пребиваване в Рим a tranquil romantic scene between a бизнес посредничеството е доста- young spinner and her admirer in the тъчно добър начин за оцеляване и color scheme typical for the brush създаване на полезни контакти и of Dobrovich. It is published in the познанства, от което със сигурност catalog of Caffè Greco and was attrib- се е възползвал и Добрович. Все пак uted by T. Hufschmidt to the Roman 45 години, прекарани в Рим не мо- School. Of course, to determine au- гат да бъдат изтрити, човек не може thorship was difficult, and how could да не остави поне малка диря. Ня- she eventually presume a Bulgarian къде има запазени следи от неговата presence in such a place where during

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева дейност. Не може да не циркулират the entire XIX century the European в Рим и негови произведения, с го- elite drank their coffee? At that time ляма вероятност атрибуирани на Bulgaria was in the Ottoman Empire, 207 чужди автори или приписани на away from the European and secular автори от римската школа. buzz. During these decades we have Срещата ни с Димитър Добрович never sent talented artists (then still в Рим беше търсена и осъществена в icon painters) to the west to enhance червената зала на Кафене Греко. Там their talent, for example, in the city Anjela Daneva където днес се събира групата на Ро- museum. Dobrovich did not have an манистите срещаме единствената ancient academy behind him, did not за сега следа от Добрович в Италия. rely on a scholarship or on support

Затова пък е категорична. Сякаш by a patron, there was no Bulgarian CAFFÈ GRECO MEETING AT нарочно, наред с пейзажите на ху- diaspora in Rome to back him and дожниците Хотенрот (Hottenroth), to introduce him in society. It is not със Старият гарибалдиец на Джи- known of other Bulgarians to have роламо Индуно (Girolamo Induno) come across a similar buzzing of emo- и още други познати и неизвестни tions and bubbling with energy at- майстори на пейзажа и портрета, mosphere; it is not known others like сред всички тях, на стената стои с him to have breathed air, impregnated достойнство едно от произведени- with revolutionary tension and with ята на българският художник. Дру- still perceptible scent of romanticism. ги две по-малки картини украсяват The most famous in the XIX century cafe in Rome, today, to a large extent 24 Благодарим за усилията на г-жа Соня a tourist attraction, is already a place Александрова от Флоренция и за съдействи- where among the biggest and lesser- ето на г-жа Венета Ненкова от Рим. мястото до вратата, току до главата known names of European artists, на някой от посетителите, дошли да poets, musicians and writers ranks изпият кафето си и да се потопят за the name of the first secular artist of кратко в романтичната атмосфера Bulgaria - Dimitar Dobrovich. на най-известното кафене в Рим. Картините на Димитър Добрович са References закачени там от столетие, оставени Асячан. Алекс, Кафе Греко – в наследство от първия стопанин Римският Монпарнас – в. на кафенето с фамилия Губинели Литературен глас, 1938 – Джовани Губинели (1839-1905), Добрев. Добри, Димитър Добрович, който пръв организира колекцията Български художник, София, и интериора както са познати сега, 1957 пише в изследването си Тамара Angeli. Diego, Le cronache del Caffè Хъфшмид (T. F. Hufschmidt). Работи- Greco, Buzoni Editore, 2001 те не са подписани и затова автор- Bonetti. Maria Francesca, Fotografie ството на Добрович, до пристигане e collezionist: il caso romano – In: на групата ни в Кафене Греко, не е Roma 1840-1870. La fotografia, il било възможно да бъде установено collezionista e lo storico, Catalogo от колегите. Голямата картина, наре- a cura di Maria Francesca Bonet- чена Идилия на предачката, с раз- ti, con Chiara Dall’Olio e Alberto мери 60,5х74, представлява спокой- Prandi, PelitiAssociati, 2008

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева на романтична сцена между млада Comastri, A., Thoenes, C., Lanzani, V., предачка и нейния обожател в ха- Mattiacci, C., Di Sante, A., Turrizi- 208 рактерната за четката на Добрович ani, A., Zander, P., Grimaldi, A. San колоритна гама. Тя е публикувана Pietro in Vaticano. I mosaici e lo в каталога на Кафене Греко и атри- spazio sacro, Musei Vaticani, Jaka буирана от Т. Хъфшмид като рим- Book, 2011 ска школа. Естествено тя да е била Grieco. Roberto, Micromosaici roma- затруднена в определяне на автор- ni, Gangemi, 2008 Anjela Daneva ството, а и как да предположи евен- Daneva. Angela, I Bulgari nelle accade- туално българско присъствие на по- mie di Belle Arti Italiane (1878-1944), добно място, където през целия XIX Nuova Università Bulgara, 2013

MEETING AT CAFFÈ GRECO MEETING AT век е пиел кафето си европейският De Sanctis, Guglielmo, Tommaso Mi- елит? България по това време е била nardi e il suo tempo, Forzani E. C., в пределите на Османската импе- Tipografi del Senato, Rome, 1899 рия, далеч от европейската и свет- Humphries. Noel H., Rome and its ска шумотевица. Никога през тези surrounding scenery, Charles Tilt, десетилетия ние не сме изпращали London, 1840 талантливите си художници (тога- Hufschmidt. Tamara. F., Jannattoni. ва все още зографи) на запад, за да Livio, Antico Caffè Greco. Storia. усъвършенстват качествата си в гра- Ambienti. Collezioni, Gruppo dei да-музей например. Добрович не е romanisti, Roma, 2001 имал зад гърба си антична академия, Ioannou. Panayotis, Studenti greci не е разчитал на стипендия или из- alle Accademie di belle arti d’Italia дръжка от меценат, не е съществу- (XIX secolo), In: L’Adriatico: in- вала българска диаспора в Рим, коя- contri e separazioni XVIII-XIX то да го подкрепи, да го представи secoloAtti del convegno internazi- в обществото. Не е известно други onale di studi a cura di Francesco българи да са попадали в подобна на Bruni e Chryssa Maltezou, 2011 тази жужаща от емоции и кипяща Marinska. Ruzha, Dimitar Dobrovich, от енергия атмосфера, не е известно Lectures of Bulgarian Art, Studio- други като него да са дишали въздух, Collection Svetlin Russev, 2014 пропит от революционно напреже- Montani. Giovanna, Società degli Am- ние и с още доловимо ухание на atori e Cultori delle Belle Arti a романтизъм. Най-прочутото през Roma 1829-1883, Dottorato in Sto- XIX век кафене в Рим, а днес, в го- ria e Conservazione dell’Oggetto ляма степен туристическа атракция, d’Arte e di Architettura, Università е вече и място, в което наред с го- degli studi di Roma Tre, Anno ac- лемите и по-малко известни имена cademico 2005-2007 на европейски художници, поети, Musitella. Piere, Artisti e letterari a музиканти и писатели се нарежда и Roma nell’Ottocento. Strutture, името на първият светски художник pratiche e descrizione della scia- на България – Димитър Добрович. bilità. Memoria e ricerca, n.46, maggio-agosto 2014 Литература With Shelley in Italy. A Selection of Асячан. Алекс, Кафе Греко – the Poems and Letters by Percy Римският Монпарнас – в. Bysshe Shelley relating to his life

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева Литературен глас, 1938 in Italy, Edited by Anna Benneson Добрев. Добри, Димитър Добрович, McMahan, London, T. Fisher Un- Български художник, София, 1957 win, Adelphi terrace, MCMVII 209 Angeli. Diego, Le cronache del Caffè Zaccetti, C., P. B. Shelly. Lettere Greco, Buzoni Editore, 2001 dall’Italia sull’Italia. Editrice Bonetti. Maria Francesca, Fotografie Napolitana, Napoli, 1934 e collezionist: il caso romano – In: Roma 1840-1870. La fotografia, il Anjela Daneva collezionista e lo storico, Catalogo a cura di Maria Francesca Bonet- ti, con Chiara Dall’Olio e Alberto

Prandi, PelitiAssociati, 2008 CAFFÈ GRECO MEETING AT Comastri, A., Thoenes, C., Lanzani, V., Mattiacci, C., Di Sante, A., Turrizia- ni, A., Zander, P., Grimaldi, A. San Pietro in Vaticano. I mosaici e lo spazio sacro, Musei Vaticani, Jaka Book, 2011 Grieco. Roberto, Micromosaici roma- ni, Gangemi, 2008 Daneva. Angela, I Bulgari nelle accade- mie di Belle Arti Italiane (1878-1944), Nuova Università Bulgara, 2013 De Sanctis, Guglielmo, Tommaso Mi- nardi e il suo tempo, Forzani E. C., Tipografi del Senato, Rome, 1899 Humphries. Noel H., Rome and its surrounding scenery, Charles Tilt, London, 1840 Hufschmidt. Tamara. F., Jannattoni. Livio, Antico Caffè Greco. Storia. Ambienti. Collezioni, Gruppo dei romanisti, Roma, 2001 Ioannou. Panayotis, Studenti greci alle Accademie di belle arti d’Ita- lia (XIX secolo), In: L’Adriatico: incontri e separazioni XVIII-XIX secoloAtti del convegno interna- zionale di studi a cura di Francesco Bruni e Chryssa Maltezou, 2011 Marinska. Ruzha, Dimitar Dobrovich, Lectures of Bulgarian Art, Studio- Collection Svetlin Russev, 2014 Montani. Giovanna, Società degli Amatori e Cultori delle Belle Arti a Roma 1829-1883, Dottorato in

СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева Storia e Conservazione dell’Ogget- to d’Arte e di Architettura, Univer- 210 sità degli studi di Roma Tre, Anno accademico 2005-2007 Musitella. Piere, Artisti e letterari a Roma nell’Ottocento. Strutture, pratiche e descrizione della sciabi- lità. – In: Memoria e ricerca, n.46, Anjela Daneva maggio-agosto 2014 With Shelley in Italy. A Selection of the Poems and Letters by Percy

MEETING AT CAFFÈ GRECO MEETING AT Bysshe Shelley relating to his life in Italy, Edited by Anna Benne- son McMahan, London, T. Fisher Unwin, Adelphi terrace, MCMVII Zaccetti, C., P. B. Shelly. Lettere dall’I- talia sull’Italia. Editrice Napolita- na, Napoli, 1934