СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева, Нов български университет MEETING AT CAFFÈ GRECO Angela Daneva, New Bulgarian University а се открие Кафене Греко в t is not difficult today to find Caffé печатните или електронни Greco in printed or electronic Дтуристически пътеводите- Itourist guides of the XXI century ли на XXI век и при наличието на and in the presence of social networks социалните мрежи в интернет не е on the Internet. A few mouse clicks, никак трудно. Няколко кликвания с a few questions here and there, and мишката, няколко въпроса тук и там we are already back in 1760. The и вече сме в далечната 1760 година. problem is what we are looking for, Проблемът е какво търсим, дали ще whether we will find it and how we намерим и как ще съберем нужна- will gather the information we need та ни информация за един българ- about a Bulgarian artist, who not at ски художник, оказал се никак не all by chance happened to arrive случайно в Рим през есента на 1848 in Rome in the autumn of 1848, and година, и който остава да живее в who remained to live in the capital столицата на Италия повече от 40 of Italy for more than 40 years. Our години. Нашето пътешествие мо- journey could have been virtual, but жеше да бъде виртуално, но група- our group of researchers preferred та ни от изследователи предпочете the approach that is direct and more директния и по-труден за изпъл- difficult to implement – one sunny нение подход – да се окаже реално April morning of 2016 to appear in на прага на Кафене Греко, на улица person at the doorstep of Café Greco, Кондоти № 86, в едно слънчево ап- on 86, Condotti Street. рилско утро на 2016 година. This year we commemorate the Тази година честваме двеста го- 200th anniversary from the birth of дини от рождението на Димитър Dimitar Dobrovich - the first famous Добрович – първият известен свет- secular painter in Bulgaria1. His jour- ски художник в България1. Пъте- 1 Other Bulgarians, for whom there is informa- 1 Други българи, за които има сведение, че са tion that have been enrolled in European art 189 шествието му към Вечния град не е било предвари- телно обмислено и начертано, дори не е било набър- зо скицирано като нашето и започ- ва много преди това. Днес подобна авантюра от сре- дата на XIX век намираме за лю- бопитна, предиз- викателна, смела. Тя може да бъде разгледана и като младежко роман- ney to the Eternal City was not pre- тично преживяване, което тръгва от meditated and outlined, not even hur- град Сливен, намиращ се по онова riedly sketched like ours, and started време в пределите на Османската long before. Today we find such an империя. Можем да сравним по- adventure from the middle of the СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева добно преодоляване на разстояния XIX century interesting, challenging, и срещано по пътя културно мно- and courageous. It can be viewed as 190 гообразие с голямото пътуване, т. a youthful romantic experience that нар. Grand Tour в Европа, започнал started from the town of Sliven, lo- от XVIII и продължил до края на XIX cated at that time in the Ottoman Em- век, когато са практикували с обра- pire. Such overcoming of distances зователна цел, изследване и посе- and the cultural diversity encoun- щение на забележителните градове tered along the way can be compared Anjela Daneva и райони на Италия. Паралелът е with the great journey, the so-called възможен, макар и не съвсем пряк, Grand Tour of Europe, which started защото мотивите са по-различни, но from the XVIII century and lasted MEETING AT CAFFÈ GRECO MEETING AT резултатът от дългото пътуване на until the end of XIX century, when нашият човек се оказва един и същ. visit to remarkable cities and regions Различни са теориите как и защо of Italy was practiced for educational Димитър Добрович, завършил гръц- and research purposes. The parallel is кото рисувално училище, участващ possible, though not quite direct be- успешно в художествения живот cause the motives are different, but били записани в европейските художестве- academies in the middle of the XIX century ни академии в средата на XIX век са братята are the brothers Andrey and Georgi Iskonovi. Андрей и Георги Исконови. Имаме сведе- ния за тяхното обучение във Флорентинска- We have information about their education in та академия през 1858 и 1859 година, а може Florence Academy in 1858 and 1859, or even би и от по-рано. За тях обаче няма известни earlier. However, at least for now, there are подробности, поне засега, които да разкри- no details known that could reveal their life ват житейския и творческият им път. Виж: and work. See: Daneva. Angela, I Bulgari nelle Daneva. Angela, I Bulgari nelle Accademie di Accademie di Belle Arti Italiane (1878-1944), Belle Arti Italiane (1878-1944), NBU, 2014. NBU, 2014. на Атина, решава да продължи пътя the result from the long journey for си към Рим2. Основателна причина our man turns out to be the same. например би била политическата There are different theories on му ангажираност към национал- how and why Dimitar Dobrovich, ноосвободителните движения в a graduate of the Greek Drawing региона и в Европа, ако имахме до- School and participating successfully кументирани доказателства за това; in the artistic life of Athens, decided вероятността да е бил насочен от to continue his way to Rome2. A valid преподавателите си, много от тях reason could be his political commit- италиански възпитаници (Рафае- ment to national liberation move- ло Чеколи е преподавател в Атин- ments in the region and in Europe ската академия от 1843 до 1852)3, е if we had documentary evidence of по-правдоподобна, а любопитната this; the likelihood that he was di- и търсеща природа на всеки худож- rected by his professors, many of ник със сигурност би провокирала whom were Italian alumni (Raffaello подобна крачка в нова посока. Све- Ceccoli was a professor at the Athens денията по този въпрос са оскъдни, Academy from 1843 to 1852)3, is more но опирайки се на малкото, с което plausible and the inquisitive and разполагаме можем да твърдим, че seeking nature of each artist would Добрович, както всички чужденци, certainly have provoked such a step в това число и колегите му гръцки in a new direction. The information СРЕЩА В КАФЕНЕ ГРЕКО Анжела Данева студенти, са се записвали в Акаде- on this matter is scarce, but rely- мия Сан Лука в Рим след писмена ing on the few we have, we can say препоръка4. Факт е, че името Дими- that Dobrovich, like all foreigners, 191 тър Добрович или Димитриос Дом- including his fellow Greek students вриадис се среща в регистъра на were enrolled in the Academy of San Школата „Голо тяло”. Художникът Luca in Rome after a written recom- е записан там на 18 април 1849 г., „с mendation4. It is a fact that the name оглед на получената благоприятна of Dimitar Dobrovich or Dimitrios Anjela Daneva информация”5. Това лаконично по- Domvriadis appears in the Register яснение обяснява разминаването в of the Naked Body School (Scuola del българска информация за появата на Nudo). The artist enrolled there on Добрович в Рим малко преди това, April 18, 1849, „with a view to the fa- CAFFÈ GRECO MEETING AT през есента на 1848 година6. Повече vorable information received”5. This 2 Димитър Добрович участва още като сту- 2 дент в изложбите на Гръцкото художествено Already as a student Dimitar Dobrovich училище. Направени са и откупки на негови participated in exhibitions of the Greek Art произведения, които са част от колекцията School. Some of his works were purchased and на Националната галерия в Атина. are part of the collection of the National Gal- 3 Виж: Panayotis. Ioannou, Studenti greci nelle lery in Athens. Accademie di Belle Arti d’Italia (XIX secolo). 3 See: Panayotis. Ioannou, Studenti greci nelle In: L’Adriatico: incontri e separazioni XVIII- Accademie di Belle Arti d’Italia (XIX secolo). XIX secoloAtti del convegno internazionale In: L’Adriatico: incontri e separazioni XVIII- di studi a cura di Francesco Bruni e Chryssa XIX secoloAtti del convegno internazionale Maltezou, 2011. di studi a cura di Francesco Bruni e Chryssa 4 Пак там, с. 7. Maltezou, 2011. 5 Пак там. Виж бележка 24. 4 ibidem, p. 7. 6 Сведенията за живота на Димитър Добро- 5 ibidem. See Note 24. сведения в архива на Академията за concise note explains the disparity in него няма намерени. Предполага се, Bulgarian information on the appear- че е завършил курса си на обучение ance of Dobrovich in Rome shortly или по-скоро специализацията си, before, during the autumn of 18486. тъй като сам споменава при завръ- No further information is found about щането си в България имената на him in the archives of the Academy. Филипо Агрикола (Filippo Agricola) It is assumed that he had completed и Томазо Минарди (Tommaso his course of study or rather speciali- Minardi), които в средата на XIX век zation, as he himself mentioned upon са били професори в Римската ака- his return to Bulgaria the names of демия. Т. Минарди участва активно Filippo Agricola and Tommaso Mi- в създаването на организиран худо- nardi, who were professors at the жествен живот в Рим, а Ф. Агрикола Roman Academy in the middle of the е ректор на академията и директор XIX century. In this period, T. Mi- на ателието по мозайка във Ватика- nardi actively participated in estab- на в този период. lishing some organized artistic life in В края на XVIII и първата поло- Rome and F. Agricola was rector of вина на XIX век културната среда в the Academy and director of the stu- Рим се характеризира с интелекту- dio of mosaics at the Vatican.