ÁÚËÃÀÐÑÊÎ ÅÍÒÎÌÎËÎÃÈ×ÍÎ ÄÐÓÆÅÑÒÂÎ BULGARIAN SOCIETY OF ENTOMOLOGY

ACTA ENTOMOLOGICA BULGARIA

Vol. 15, No 1, 2, 2012 ACTA ENTOMOLOGICA BULGARICA INSTRUCTIONS TO THE AUHTORS Българското ентомологично дружество е създадено през 1909 г. То издава научното списание „Известия на българското ентомологично дружество“. Сегашното научно списание Acta Entomologica Buigarica продължава хубавите „Acta Entomologica Bulgarica“ is the temporary Achievements­ of the Bulgarian традиции на старото списание. Journal of the Bulgarian Entomological Zoology, S., BAS, 17-20. Society. Original articles in the field of Gruev. B. 1988. General Biogeography, S., The Bulgarian Entomologicai Society was established in 1909. It published Scientific Journal Entomology, Arachnology and Acarology Nauka i Izkoustvo, p. 396. Proceedings of Bulgarian Entomology Society. Acta Entomologica Bulgarica as a Scientific have been published in it. The paper should 9. Right after references (if any – after Journal continues the good traditions of the old Journal. be in following languages: Bulgarian (with the original text) the institutional or home a summary in foreign language), English, address of each of the authors in the Издател: Editor: German or French (with a summary in original language of the article should be Българско ентомологично дружество Bulgarian Entomological Society Bulgarian). The preferred one is English. indicated. бул. „Св. Кл. Охридски“ № 132 132 St. Kl. Ohridski Blvd, Preparing the articles you should have in 10. The references, articles, text under the 1756 София 1756 Sofia mind the following requirements: charts and summary should be written on 1. The manuscript, including the summary single sheets. тел.: 962 04 42, факс: 962 04 47 Tel.: 962 04 42, Fax: 962 04 47 and texts to the illustrations should be on a 11. The illustrated texts must be Банкова сметка: Bank Account diskette in WORD, in two printed copies. in compliance with the following 92079400/1039245815 в лв. 92079400/1039245815 in BGN 2. Tables and figures should be in Excel, requirements: 92079400/1139245819 в щ. д. 92079400/1139245819 in USD up to 13 cm wide and up to 20 cm high. a. The photos should be clear, contrastive, Българска пощенска банка АД, Bulgarian Post Bank, The maximum volume of the article same size, if possible, in one article. If 1414 София, пл. „България“ № 1 1414 Sofia, 1 Bulgaria Sq. (references, figures, tables and summary additional symbols should be made over България Bulgaria included) should be not over 10 standard them (digits, arrows, letters) they should pages (60 signs in a line/30 lines). be written on a transparent paper, fastened Редколегия: Editorial Board: 3. The articles in a foreign language should over the figure. Проф. Г. Цанков, доц. Ал. Попов, Prof. G. Tsankov, Assoc. Prof. A. Popov, be accompained by a copy in Bulgarian. b. The sketches (charts, digrams) and проф. Ив. Лечева, проф. Пл. Мирчев Prof. I. Lecheva, Prof. P. Mirchev 4. The titles and subtitles should be written the drawings shold be submitted in such in ordinary letters (not only in capitals) a way that they could be reproduced up Редактор: Ст. Китанова Editor: S. Kitanova and each of them as a new paragraph. to three times larger than their own size 5. The first and the last name(s) of the on the printed page. The figures should Предпечатна подготовка: Pre-print: author(s) should be written under the title be painted by Arabic figures in sequence. papertiger-bg.com papertiger-bg.com of the article. Each table should be on a single page with 6. The expose should be clear, short a sequential number and a title above the and consise, with no redundant long table. descriptions. II should be written without 12. The application of the International Цели и съдържание Aim and Scope spacing and underlining or words and Unit System (BDS 3952-79) is obligatory. Acta Entomologica Buigarica пуб­ли­ку­ Acta Entomologica Buigarica publishes phrases. The Latin names of taxons The author receives 10 free copies of the ва оригинални научни резул­та­ти с original papers with theoretical should be written without abbreviation at article. те­о­ре­тично значение и резул­та­ти с approach and practical results of one place at least and with the author’s The Editorial Staff makes the assessment прак­тическо приложение, зна­чи­ми investigation for national and/or names of species. of the articles, presented for publication. за на­ша­та и други стра­ни. Из­дани­ ­е­то international interest. The series cover 7. The quotation of the references Those of them which do not satisfy the об­хва­ща всички области на ен­то­мо­ло­ all fields of Entomology. should be in the original language of the requirements of the Journal, will not be ги­я­та. publications. published. Основател и първи главен редактор на списанието е проф. д-р Георги Цанков. 8. The references cover only the sources quoted in the text and in alphabetic order Manuscripts should be submitted to the (in articles in Bulgarian – authors in Cy- following address: Абониране: Subscription: rillic first, followed by those in Latin; in Editorial Office of Acta Entomologica Чрез Българското ентомологично Subscriptions: Bulgarian Entomological articles in foreign language – vice versa). Bulgarica дру­жество. Институт за гората, бул. Society, Forest Research Institute Examples for bibliographic description: Prof. G. Tsankov „Св. Кл. Охридски“ 132, 1756 София. 132 St. K. Ochridski Blvd., 1756 Sofia, Tanasijtchuk. V., V. Beschovski. 1990. A Forest Research Institute Цена 100.00 щ. д. за страни от Европа Bulgaria contribution to the Study of the Chamae- 132 St. Kl. Ohridski Blvd и 120.00 щ. д. за други страни. Subscription price: USD 100.00 for myia Species from Bulgaria and Some East 1756 Sofia За България – по особена цена. Europe and USD 120.00 for other European Countries. – Acta Zool. Bulg., Bulgaria countries. 41, 18-25. Iosifov, M. 1987. Phenology and Zoogeography of the Insects. – In: Con- From the Editorial Office .

ACTA ENTOMOLOGICA BULGARICA

БЪЛГАРСКО ЕНТОМОЛОГИЧНО ДРУЖЕСТВО BULGARIAN SOCIETY OF ENTOMOLOGY

ACTA ENTOMOL. BULG. • 1 .

2 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

СЪДЪРЖАНИЕ

М. СЪБЧЕВ, Т. ТОШОВА, Р. АНДРЕЕВ, В. ПЕТРОВА, Т. СПАСОВА, В. МАНЕВА, Д. ВЕЛЧЕВ, В. АБАЕВ ОБСЛЕДВАНЕ И СЕЗОНЕН МОНИТОРИНГ НА ANOMALA SOLIDA ERICHSON (COLEOPTERA: RUTELIDAE) С ФЕРОМОННИ ЛОВИЛКИ В БЪЛГАРИЯ 9

ЕЛ. ДЕЛЕВА, В. ХАРИЗАНОВА Репродуктивно поведение на TUTA ABSOLUTA (LEPIDOPTERA: GELECHIIDAE) 15

С. ДРАГАНОВА, Е. СТАНЕВА ЛЕТАЛНО ДЕЙСТВИЕ НА ИЗОЛАТИ НА BEAUVERIA BASSIANA СРЯМО ACANTHOSCELIDES OBTECTUS SAY (COLEOPTERA: CHRYSOMELIDAE: BRUCHIDAE) ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СУСПЕНЗИИ И СУХИ КОНИДИИ 23

Я. Коларов ФАУНА И ЗООГЕОГРАФИЯ НА БАЛКАНСКИТЕ EPHIALTINI (HYMENOPTERA: ICHNEUMONIDAE: PIMPLINAE) II. РОД EXERISTES FÖRSTER 34

А. АТАНАСОВ, Х. ДИНКОВА, K. ДРАГОЙСКИ, С. МАНЕВА, Д. ГЕОРГИЕВ, А. ВЕЛИЧКОВ, Г. КИРИЛОВА НОВА РАСТИТЕЛНО-ЗАЩИТНА СИСТЕМА ЗА БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО ПРИ КЪСНОЗРЕЕЩ СОРТ СЛИВИ 44

Д. АТАНАСОВА, Р. АНДРЕЕВ ЕФИКАСНОСТ НА БИОИНСЕКТИЦИДИ СПРЯМО HYPERA POSTICA (GYLL.) И GONIOCTENA FORNICATA (BRÜGG.) ПРИ ЛАБОРАТОРНИ УСЛОВИЯ 57

Д. ОБРЕТЕНЧЕВ, Е. СТАНЕВА, Ф. ЗИДАН ТОЛЕАРАНТНОСТ НА СОРТОВЕ МЕКА ПШЕНИЦА, СЕЛЕКЦИОНИРАНИ В БЪЛГAРИЯ, КЪМ НАПАДЕНИЕ ОТ ЗЪРНОВ БРЪМБАР RHYZOPERTHA DOMINICA F. (COLEOPTERA: BOSTRYCHIDАЕ) ПО ВРЕМЕ НА СЪХРАНЕНИЕ 65

ACTA ENTOMOL. BULG. • 3 .

В. Венциславов, О. Караджова ИЗПОЛЗВАНЕ НА МОЛЕКУЛЯРНИ МЕТОДИ ЗА ДИФЕРЕНЦИРАНЕ НА БИОТИПОВЕ B И Q НА BEMISIA TABACI (GENNADIUS) 75

Д. ОБРЕТЕНЧЕВ, В. ПЕЛОВ ПРИНОС КЪМ ПАРАЗИТОИДНАТА ФАУНА ПО НАСЕКОМИТЕ, НЕПРИЯТЕЛИ В СКЛАДОВИ БИОТОПИ НА БЪЛГАРИЯ 83

Т. Тошова, Д. Велчев ПРИВЛИЧАНЕ НА ДВА МНОГОЯДНИ ВИДА (CURCULIONIDAE: ENTIMINAE) ХОБОТНИЦИ КЪМ ЕДНА И СЪЩА СИНТЕТИЧНА РАСТИТЕЛНА ПРИМАМКА 100

А. Пенчева, М. Шахънова, М. Йовкова, З. Кабатлийска Видов състав и значение на насекомни вредители по растения, използвани за вертикални градини в интериора 107

Л. Колева, Г. Димитров ПОПУЛАЦИОННА ПЛЪТНОСТ И ДИНАМИКА НА НЯКОИ ВИДОВЕ ОТ РАЗРЕД COLLEMBOLA ПРИ РАЗЛИЧНИ ПОЧВЕНИ ТИПОВЕ И ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ 116

В. МАНЕВА, И. ЛЕЧЕВА ЛИСТНИ ВЪШКИ (HEMIPTERA: APHIDIDAE) ПРИ НЯКОИ ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУРИ В РАЙОНА НА ЮГОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ 128

4 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

CONTENTS

M. SUBCHEV, T. TOSHOVA, R. ANDREEV, V. PETROVA, T. SPASOVA, V. MANEVA, D. VELCHEV, V. ABAEV DETECTION AND SEASONAL MONITORING OF ANOMALA SOLIDA ERICHSON (COLEOPTERA: RUTELIDAE) BY PHEROMONE TRAPS IN BULGARIA 9

E. Deleva, V. Harizanova REPRODUCTIVE BEHAVIOUR OF TOMATO BORER TUTA ABSOLUTA (LEPIDOPTERA: GELECHIIDAE) 15

S. Draganova, E. Staneva LETHAL EFFECT OF SUSPENSIONS AND DRY CONIDIA OF BEAUVERIA BASSIANA ISOLATES AGAINST ACANTHOSCELIDES OBTECTUS SAY (COLEOPTERA: CHRYSOMELIDAE: BRUCHIDAE) 23

J. Kolarov FAUNA AND ZOOGEOGRAPGY OF BALKAN PENINSULA EPHIALTINI (HYMENOPTERA: ICHNEUMONIDAE: PIMPLINAE) II. GENUS EXERISTES FÖRSTER 34

A. ATANASOV, H. DINKOVA, K. DRAGOISKI, S. MANEVA, D. GEORGIEV, A. VELICHKOV, G. KIRILOVA NEW PLANT-PROTECTION SYSTEM FOR ORGANIC PRODUCTION IN LATER RIPENING PLUM VARIETY 44

D. ATANASOVA, R. ANDREEV EFFICACY OF BIOINSECTICIDES AGAINST HYPERA POSTICA (GYLL.) AND GONIOCTENA FORNICATA (BRÜGG.) UNDER LABORATORY CONDITIONS 57

D. OBRETENCHEV, E. STANEVA, F. ZIDAN TOLERANCE OF SOFT WHEAT VARIETIES SELECTED IN BULGARIA TO THE LESSER GRAIN BORER RHYZOPERTHA DOMINICA F. (COLEOPTERA: BOSTRYCHIDAE) DURING STORAGE 65

V. Ventsislavov, O. Karadzhova Usage of molecular methods for biotype B and Q of BEMISIA TABACI (GENNADIUS) differentiation 75

ACTA ENTOMOL. BULG. • 5 .

D. OBRETENCHEV, V. PELOV CONTRIBUTION TO PARASITOID FAUNA OF PRODUCTS INSECTS IN STORAGES IN BULGARIA 83

T. Toshova, D. Velchev FIELD ATTRACTION OF TWO POLYPHAGOUS WEEVIL (CURCULIONIDAE: ENTIMINAE) PESTS TO THE SAME SYNTHETIC FLORAL LURE IN BULGARIA 100

A. Pencheva, M. Shahanova, M. Yovkova, Z. Kabatliiska SPECIES COMPOSITION AND IMPORTANCE OF INSECT PESTS ON PLANT SPECIES USED IN INTERIOR VERTICAL GARDENS 107

L. Koleva, G. Dimitrov Abundance and Dynamics of Some Species of Order Collembola in Various Soils and Crops 116

V. MANEVA, I. LECHEVA LEAF APHIDS (HEMIPTERA: APHIDIDAE) IN CEREAL CROPS IN SOUTHEASTERN BULGARIA 128

6 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

РЪКОВОДСТВО НА БЪЛГАРСКОТО ЕНТОМОЛОГИЧНО ДЛУЖЕСТВО

Георги Цанков Ньонка Велчева

Пламен Мирчев Николай Балевски

Здравко Хубенов Радослав Андреев

ACTA ENTOMOL. BULG. • 7 .

8 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

DETECTION AND SEASONAL MONITORING OF ANOMALA SOLIDA ERICHSON (COLEOPTERA: RUTELIDAE) BY PHEROMONE TRAPS IN BULGARIA

MITKO SUBCHEV1, TEODORA TOSHOVA1, RADOSLAV ANDREEV2, VILINA PETROVA3, TEODORA SPASOVA4, VASILINA MANEVA5, DIMITAR VELCHEV6, VASILIY ABAEV1

1 Institute of Biodiversity and Ecosystem Research, BAS, Sofia 2 Agricultural University, Plovdiv 3 Institute of Agriculture, Kyustendil 4 Institute of Mountainous Animal Breeding and Agriculture, Troyan 5 Institute of Agriculture, Karnobat 6 Maize Research Institute, Knezha

Abstract. A set of two pheromone nia, Croatia, Albania, Greece, Bulgar- traps for Anomala solida Erichson ia, Turkey, Romania, Hungary, Italy, (Coleoptera: Rutelidae) was put in sev- Cyprus and East Asia (Baraud, 1992; en sites in Bulgaria in 2011: Dryanovo, Nedyalkov, 1909; Fauna Europea). A. Karnobat, Knezha, Kyustendil, Sofia, solida was reported for different re- Plovdiv and Troyan. Catches of the gions of Bulgaria by Nedyalkov (1906, pest were observed only in four of the 1909), Zaharieva (1965), Zaharieva- investigated sites: Knezha, Kyustendil, Stoilova (1969, 1974) and Zaharieva, Plovdiv, Sofia. The total number of the Dimova (1975). According to Grigo- beetles caught was: Knezha – 3, Kyus- rov (1972) this species is distributed all tendil – 78, Plovdiv – 75 and Sofia – over this country. 84. The earliest catches were observed Adult beetles damage different or- on June 6 in Plovdiv, and the latest chard trees, walnut, some small-fruits, ones on August 8, in Sofia. At all four rose, maize, sunflowers etc., while lar- sites the highest catches were observed vae feed on the roots of strawberry, po- in the second half of June – between tato, gound-nut etc. (Grigorov, 1972). June 13 and 27. A second, smaller peak Stan et al. (2010) classified A. solida was register in Kyustendil and Plovdiv together with A. vitis (Fabricius, 1775) in the middle of July. and A. dubia (Scopoli, 1763) as sec- Key words: Bulgaria, pheromone ondary pests on viticulture ecosystem traps, Anomala solida in the region of S. D. Banu Mărăcine, Romania, investigated by them. A. INTRODUCTION solida was reported also as a pest on cherries in Turkey (Tezcan, Pehlivan, Anomala solida Erichson, 1847 is 2001) and plums in Romania (Ţucă et distributed in Serbia, FYR Macedo- al., 2009).

ACTA ENTOMOL. BULG. • 9 .

Outbreaks of A. solida were ob- MATERIALS AND METHODS served in Bulgaria in the middle of the last century (Popov, 1963; Grigorov, Commercially available VARb3 1972) and recently in Hungary (Sipos traps with a transparent upper funnel et al., 2011). and baits for A. solida were purchased In the course of field testing of from Csalomon® (Plant Protection some sex pheromone compounds for Institute, Budapest, Hungary) and Anomala sp. single catches of A. solida used in our field work. A set of two were found in traps containing (R,Z)- traps were set in seven sites in Bulgaria 5-(-)-(oct-1-enyl)oxacyclopentane-2 in 2011: Dryanovo, Karnobat, Knezha, -one (R-buibuilactone) in Hungary. Kyustendil, Sofia, Plovdiv and Troyan. Further detailed field tests organised Details about the experimental sites in Bulgaria have shown that this com- are shown in Table 1. pound attracted strongly A. solida The traps were set out on May 9, males while the presence of the cor- 2011 and the baits were refreshed on responding (S) enantiomer or 2-(E)- June 6, June 27 and July 18. The traps nonen-1-ol (a frequently found pher- were collected from the field after omone component in other Anomala August 22, 2011. The traps were visited spp.) in the bait did not influence the and the beetles caught calculated catches (Tóth et al., 2003). weekly. In the present paper, we report on the results of our investigations on RESULTS AND DISCUSSION the distribution and seasonal flight of A. solida by means of sex pheromone The results of our seasonal moni- traps organized in seven sites in Bul- toring of A. solida are presented on garia in 2011. Fig. 1.

Table 1. Experimental sites and their altitude and vegetation

Region Altitude Vegetation

Dryanovo 200-299 m Mixed orchard Karnobat 200-299 m Mixed park (tress and bushes) vegetation Knezha 100-199 m Wild rosaceous trees and bushes, poa- ceous crops Kyustendil 500-699 m Mixed orchard Plovdiv 100-199 m Mixed orchard Sofia 500-699 m Mixed orchard Troyan 300-499 m Mixed orchard

10 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

3 Knezha, 2011

SE Total catch: 3 beetles ± 2

* 1

Mean catch * * 0 ...... 05 05 05 05 06 06 06 06 07 07 07 07 08 08 08 08 ...... 09 16 23 30 06 13 20 27 04 11 18 25 01 08 15 22

24 Kyustendil, 2011 * 20 Total catch: 78 beetles SE

± 16 * 12 8 * Mean catch 4 0 ...... 05 05 05 05 06 06 06 06 07 07 07 07 08 08 08 08 ...... 09 16 23 30 06 13 20 27 04 11 18 25 01 08 15 22

24 Plovdiv, 2011 20 * Total catch: 75 beetles

SE *

± 16 12 8 * Mean catch 4 0 ...... 05 05 05 05 06 06 06 06 07 07 07 07 08 08 08 08 ...... 09 16 23 30 06 13 20 27 04 11 18 25 01 08 15 22

24 20 Sof ia , 2011

SE Total catch: 84 beetles

± 16 * 12 8 * 4

Mean catch * 0 ...... 05 05 05 05 06 06 06 06 07 07 07 07 08 08 08 08 ...... 09 16 23 30 06 13 20 27 04 11 18 25 01 08 15 22 Da te

Fig. 1. Seasonal flight of A. solida estimated by pheromone traps in Knezha, Kyustendil, Plovdiv and Sofia during 2011. Asterisks (*) mark the date when the baits were renewed.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 11 .

Catches of A. solida were observed confirmed Zaharieva-Stoilova (1969), only in four of the investigated sites: Tóth et al. (2003) and Mircheva et al. Knezha, Kyustendil, Plovdiv and Sofia. (2004) that A. solida flies in June – The total number of the beetles caught July but the known term of flight was was: Knezha – 3, Kyustendil – 78, prolonged by the recent investigations Plovdiv – 75, Sofia – 84. The earli- with the catches registered on August est catches were observed in Plovdiv 8 in Sofia. The statement of Nedyalkov – on June 6, and the latest ones in So- (1909) that A. solida could be seen in fia – on August 8. At all four sites the the field as early as in April should be highest catches were observed in the considered as wrong. The recent results second half of June – between June about the peak of the flight of the pest 13 and 27. A second smaller peak was confirmed our earlier results obtained registered in Kyustendil and Plovdiv in in 2000-2001, when the highest catches the middle of July. were recorded between June 11-12 and Nedyalkov (1906, 1909) reported A. June 26 (Tóth et al., 2003; Mircheva et solida for some regions of West Bulgar- al., 2004). ia but also for Russe (North Bulgaria) and Burgas (East Bulgaria). Later the CONCLUSIONS pest was reported as a common for Thrace (Zaharieva, 1965), West Bal- On the grounds of our present one kans (Zaharieva-Stoilova, 1969) and year results we could conclude that A. Rhodopes (Zaharieava, Dimova, 1975) solida is sparsely distributed in Bulgar- and as presenting in middle and east ia and has relatively low population Balkans (Zaharieva-Stoilova, 1974). level at the sites where it was found According to Grigorov (1972), A. soli- to occur. The beetles fly in June-July da is distributed all over Bulgaria. with mass flight in the second half of Nedyalkov (1909) reported that A. June. solida beetles were available in field from April until July. Popov (1958) Aknowledgments: This project was sup- stated that this species appeared at the ported by Grant DO02-244/2008 of the Bulgar- ian National Scientific Fund. end of June (repeated by Zaharieva (1965) and Grigorov (1972) but later REFERENCES Zaharieva-Stoilova (1969) gave June – July as a flying period for the pest. Baraud, J. 1992. Coléoptères Scarabaeoidea Pheromone trap seasonal monitoring d’Europe. Faune de France 78. Fé- of A. solida in Kyustendil in 2000 and dération française des Sociétés de Sci- 2001 showed that the pest appeared ences naturelles et Société linnéenne at the very beginning of June and the de Lyon. Pp. 873. beetles could be observed till the end Fauna Europaea. http://www.faunaeur.org/. of July (Tóth et al., 2003; Mircheva Grigorov, S. [Special entomology]. Sofia, et al., 2004). Thus our recent results Zemizdat, 592 pp. (In Bulgarian).

12 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Mircheva A., Subchev, M., Sredkov, I., Tόth, orchards in İzmir and Manisa prov- M. 2004. Seasonal flight of Anomala inces of Turkey. Ege Üniv. Ziraat Fak. solida Er. (Coleoptera, Scarabaeidae) Derg., 38, 2-3, 31-37. established by pheromone traps, An- Tóth, M., M. Subchev, I. Sredkov, I. Sza- nuaire del Université de Sofia ‘St. Kli- rukán, W. Leal. 2003. A sex attractant ment Ohridski’. 96, 4, 197-200. for the scarab beetle Anomala solida Nedyalkov, N. 1906. [Contribution to the Er. J. Chem. Ecol., 29, 7, 1643-1649. entomological fauna of Bulgaria]. Pe- Ţucă, O., C. Stan, I. Mitrea. 2009. The spec- riodichno spisanie na Balgarskoto kni- trum of the harmful arthropod fauna zhovno druzhestvo, XVI, 404-439. (In from the S.D. Banu Maracine plum Bulgarian) orchards. 44th Croatian & 4th Inter- Nedyalkov, N. 1909. [Fifth contribution to national Symposium on Agriculture. the entomological fauna of Bulgaria]. http://sa.pfos.hr/sa2009/radovi/pdf/ Sbornik za narodni umotvoreniya, Radovi/r09-012.pdf. nauka i knizhnina. XXV, 1-37 (In Bul- Zaharieva, B. 1965. Scarabaidae (Coleop- garian). tera) aus Trakien. In: Fauna of Thrace, Popov, P. 1958. [Unknown agricultural crop vol. 2. Bulgarian Academy of Scienc- pests in Bulgaria. Byuletin po rastitel- es, Zoological Institute with Museum, na zashtita]. VII. 1-2 (13-14), 60-64. Sofia, pp. 229-254 (In Bulgarian, Rus- (In Bulgarian). sian and German abstracts). Popov, P. 1963. [About more mass appear- Zaharieva, B., V. Dimova. 1975. Fauniscthe ance of Anomala solida F. R. in Bul- Undersuchungen über die Scarabaei- garia]. Byuletin za nauchno-proizvod- dae (Coleoptera) aus den Rhodopen. stvena informaciya. Akademiya na In: La faune des Rhodopes. Materi- selskostopanskite nauki v Balgariya, aux. Academie bulgare des sciences, 3, II, 1-6. (In Bulgarian). Sofia, pp. 183-196 (In Bulgarian, Ger- Sipos, K., Z. Mándoki, B. Pénzes, J. Míg, M. man abstract). Tóth. 2011. A zöldszínű cserebogarak Zaharieva-Stoilova, B. 1969. Forschungen kártétele és csapdázása. Agroforum, über Scarabaeidae (Coleoptera) in 22, 52-54. (In Hungarian). wetlichen Stara-planina Gebirge. Bul- Stan, C., O. Tuca, I. Mitrea, R. Mitrea Rodi, letin de l’institut de zoologie et musée, T. Nitu Tantica. 2010. The structure of XXX, 5-36 (In Bulgarian, Russian and the damaging entomofauna from the German abstracts). vineyard S.D. Banu Maracine. Univer- Zaharieva-Stoilova, B. 1974. Scarabaeidae sitatea din Craiova. Vol XV (XLXI), von dem mittleren und dem östlichen 530-533. Balkangebirge. Bulletin de l’institut Tezcan, S., Esat P. 2001. Evaluation of the de zoologie et musée, XLI, 5-36 (In Lucanoidea and Scarabaeoidea (Co- Bulgarian, Russian and German ab- leoptera) fauna of ecological cherry stracts).

ACTA ENTOMOL. BULG. • 13 .

ОБСЛЕДВАНЕ И СЕЗОНЕН МОНИТОРИНГ НА ANOMALA SOLIDA ERICHSON (COLEOPTERA: RUTELIDAE) С ФЕРОМОННИ ЛОВИЛКИ В БЪЛГАРИЯ

М. СЪБЧЕВ1, Т. ТОШОВА1, Р. АНДРЕЕВ2, В. ПЕТРОВА3, Т. СПАСОВА4, В. МАНЕВА5, Д. ВЕЛЧЕВ6, В. АБАЕВ1

1 Институт по биоразнообразие и екоситемни изследвания – София, БАН 2 Аграрен университет, Пловдив 3 Институт по земеделие, Кюстендил 4 Институт по планенско животновъдство и земеделие, Троян 5 Институт по земеделие, Карнобат 6 Институт по царевицата, Кнежа

Резюме беше: Кнежа – 3, Кюстендил – 78, Пловдив – 75 и София – 84. Най- През 2011 г. на седем места в ранните улови бяха наблюдавани на България: Дряново, Карнобат, Кне- 6 юни в Пловдив, а най-късните – на жа, Кюстендил, София, Пловдив и 8 август в София. На всичките места Троян бяха поставени по две феро- най-високи улови бяха наблюдвани монови ловилки за Anomala solida през втората половина на юни – Erichson (Coleoptera: Rutelidae). Уло- между 13 и 24 юни. Втори, по-малък ви на вредителя бяха установени в пик, беше регистриран в Кюстендил четири от изследваните места: Кне- и Пловдив в средата на юли. жа, Кюстендил, Пловдив и София. Ключови думи: България, феро- Общият брой уловени бръмбари монови ловилки, Anomala solida

14 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

REPRODUCTIVE BEHAVIOUR OF TOMATO BORER TUTA ABSOLUTA (LEPIDOPTERA: GELECHIIDAE)

Eleonora Deleva, Vili Harizanova

Agricultural University – Plovdiv E-mail: [email protected]

Abstract without flowers and fruits, most of the eggs were laid on the leaves (73.45%) Tomato borer Tuta absoluta, a spe- with no definite preference to lower or cies invasive for Europe, was recorded upper surface, while on the leaf petals for first time in Bulgaria in 2009. Since and the stems they were 16.87% and then it has spread rapidly and is al- 9.68% respectively. Eggs were laid sin- ready the most important pest of to- gly and rarely in groups from 2 to 12. matoes in glasshouses and outdoors. In 2011 the reproductive behaviour of Key words: invasive species, tomato the moth was studied under laboratory borer, copulation, fecundity, egg- conditions at Agricultural University laying – Plovdiv. A laboratory population of tomato borer was established with lar- Въведение vae, collected from glasshouse grown tomato plants at the experimental field Доматеният миниращ молец Tuta of the University. The population was absoluta (Meyrick 1917) е нов непри- maintained at average temperature 25 ятел по културните растения от сем. ± 2 °С, RH 60–70% and photoperiod Solanaceae, отглеждани на терито- 16L:8D. The results indicate that the рията на България (Harizanova et courtship begins at dark but copula- al., 2009), но темповете, с които се tion takes place at light after 7:00 a.m. разпространява, вероятно ще го оп- (from 7:15 to 13:55) and the duration ределят като ключов неприятел по varries from 2 h 45 min to 5 h 55 min доматите в близките години. В ра- with an average of 4 h 7 min. Copula- йона на Средиземно море и южните tions per couple were one or two; and части на Европа се очертава като six in one case. The egg-laying period инвазивен вид и една от основните lasted averagely 11 days (4 to 14) and причини за това е големият му раз- the fecundity varied from 18 to 161. множителен потенциал. Without copulation only one female Възрастните на T. absoluta са най- laid 13 unfertilised eggs which did not активни през нощта и рано сутрин hatch. Number of copulations and ad- при развиделяване, а през деня се ditional feeding influences the duration крият между листата на растени- of egg-laying period. On tomato plants ята гостоприемници (Fernandez,

ACTA ENTOMOL. BULG. • 15 .

Montagne, 1990; Viggiani et al., 2009). му настъпва през нощта (Vargas, Обикновено чифтосването настъп- 1970). Лабораторни проучвания по- ва ден след имагинирането и се казват, че женските могат да снасят осъществява призори. Проучвания повече от 20 дни, въпреки че 72,3% в Чили показват, че най-голям брой от яйцата се отлагат през първите мъжки индивиди се улавят във фе- 5 дни, а над 90% – през първите 10 ромоновите уловки през периода (Fernandez, Montagne, 1990). Спо- 7-11 ч, вероятно поради факта, че ред други автори до 92% от яйцата това е времето, в което мъжките се снасят през първите няколко дни активно търсят отделящите полов след чифтосването, а най-продукти- феромон женски (Miranda-Ibarra, вен период, през който снасят око- 1999). Според Hickel et al. (1991) ло 76% от тях, е до 7 дни след пър- поведението на мъжките индиви- вото чифтосване (Uchôa-Fernandes ди при чифтосване в лабораторни et al., 1995). Доматеният миниращ условия може да се раздели на две молец предпочита да снася яйцата фази: откриване на женските и ухаж- си върху листата (и от двете стра- ване на конкретна женска. Продъл- ни), въпреки че се осъществява и жителността на копулацията вари- върху другите надземни части на ра от 2-3 до 6 ч. И двата пола могат растенията, като стъбло, леторас- да копулират многократно, според ти, цветове и зелени плодове. Не Fernandez, Montagne (1990) до 16 се наблюдават някакви съществе- пъти през живота си, според Santos- ни различия по отношение на вер- Silva (2008) – до 12, като мъжките тикалното разпределение на яйца- се чифтосват повече пъти в сравне- та на T. absoluta върху доматените ние с женските. Uchôa-Fernandes et растения, но въпреки това женските al. (1995) установяват, че женските предпочитат да снасят върху връх- копулират само веднъж дневно и са ната една трета на растенията, ко- в състояние да копулират до шест гато са на възраст 3 седмици след пъти по време на целия си живот. засаждане (Riquelme, 2009). Яйцата Няма информация за броя на ко- се разполагат предимно по листата пулациите в естествени условия. (73%), в по-малка степен по стъбла- Предяйценосният период е средно та (21%), чашелистчетата на цвета 2,4 ± 0,6 дни (Fernandez, Montagne, (5%) и плодовете (1%) (Estay, 2000) 1990), а плодовитостта на женски- само докато са зелени (Monserrat, те индивиди варира между 60 и 120 2009). яйца (Torres et al., 2001), като всяка Няма информация за това, как се може да снесе до 260 яйца (CABI, отразява допълнителното хранене 2011). Възрастните женски снасят с нектар или броят на копулациите яйцата си поединично, рядко в гру- върху плодовитостта на женските. пи по 2-3 и повече. Снасянето се Познаването на репродуктивното осъществява и през деня, но пикът поведение на доматения миниращ

16 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

молец би позволило създаването на влажност 60–70% и фотопериод по-успешна стратегия за контрол. 16:8 ч.

Материал и методи Поведение Наблюденията върху поведени- Изследванията са проведени ето на възрастните са извършвани през 2011 г. в лаборатория на ка- ежедневно, 30 минути преди включ- тедра Ентомология при Аграрен ване на осветлението в 7:00 ч, като университет – Пловдив. Опитната са отбелязвани начало и край на ко- популация на T. absoluta, използва- пулацията, както и брой копулации на за лабораторните опити е създа- при съответната двойка. дена от насекоми, имагинирали от минирани листа на доматени расте- Продължителност на яйценосния ния, събрани от стоманено-стъкле- период и плодовитост на оранжерия на катедра Градинар- В петриеви блюда са поставени ство на АУ-Пловдив. Минираните мъжка и женска какавида, като след листа са събирани неколкократ- имагинирането на молците са пре- но през май-юни и са поставяни в мествани по двойки в плексигласови плексигласови кафези с размери кафези с предоставени връхни части 20х20х30 cm, покрити с органза, за на доматени растения. Сравнявани доотглеждане. Копулиращи двойки са 5 варианта с по 8 повторения: I – от новоимагиниралите възрастни многократно копулирала женска без са премествани в нови кафези със допълнително хранене; II – много- същите размери, с предоставени кратно копулирала женска с допъл- нетретирани връхни части от до- нително хранене; II – еднократно матени растения. Ежедневно въз- копулирала женска без допълнител- растните са събирани с ексхаустер, но хранене; IV – еднократно копу- а доматените части са проверявани лирала женска с допълнително хра- за наличие на яйца. След установя- нене; V – женска без копулация и ване начало на яйцеснасяне, яйцата без допълнително хранене. При ва- са премествани с фина четка върху риантите с многократна копулация нетретиран доматен лист, с листна женската и мъжката са оставяни дръжка в навлажнен, обвит в пара- заедно до края на живота си, а при филм памучен тампон. Излюпените вариантите с еднократна мъжкият ларви са отглеждани индивидуално е извеждан от кафеза веднага след в петриеви блюда до какавидиране. края на първата наблюдавана копу- Полът на имагиниращото възраст- лация. При варианта без копулация но е определян по морфологични в кафезите са пускани само женски. белези на какавидите. По време на За допълнително хранене е използ- опитите е поддържана температура ван памучен тампон, напоен с 10% на въздуха 25 ± 2 °С, относителна захарен разтвор. Ежедневно стрък-

ACTA ENTOMOL. BULG. • 17 .

четата домати са подменяни с нови, ремната страна (фиг. 1); Тергумът а старите са преглеждани с лупа за на 4. коремен сегмент при какави- наличие на яйца. След установяване дите, от които имагинират мъжки началото на снасяне е отчитан бро- индивиди, е по-тъмен и оцветен ят на яйцата. Продължителността в сиво, докато при тези, от които на яйценосния период е отчитана имагинират женски всички корем- като дни от начало до снасяне на ни сегменти са оцветени еднородно последното яйце. Плодовитостта в различни нюанси на зелено (фиг. е изчислявана като сбор от всички 1). Определянето на пола по тази яйца, снесени от една женска. морфологична разлика е възможно само в началото на какавидния ста- Динамика на снасяне дий, когато какавидите все още са Динамиката на снасяне в различ- оцветени в зелено. ните варианти е представена като Наблюденията върху поведение- среден брой яйца, снесени на съот- то при чифтосване показват, че ухаж- ветен ден след копулация. ването на женските започва преди Данните са математически обра- включване на осветлението в 7:00 ботени с пакет приложни програми ч, но самата копулация при всички SPSS 15.0 (T-test на Student). повторения започва и завършва в светлата част на деня. По време на Резултати и обсъждане ухажването мъжкият индивид пърха с крилца около женската, която зае- В морфологията на какавидите ма специфична поза (фиг. 2). Копу- са установени 2 разлики, в зависи- лацията най-често се осъществява мост от пола на имагиниращото върху по-ниско разположените над- по-късно възрастно, които помагат земни части на растенията. за ранното им различаване за нуж- Продължителността £ варира дите на опитите: Кремастерът при в доста широки граници от 2 ч 45 какавидите, от които имагинират мин за повторение 1 до 5 ч 55 мин мъжки е заоблен, а при тези, от ко- за повторение 16 (фиг. 3), като сред- ито имагинират женски е конусови- ната £ продължителност за всички ден и с вгъване на върха откъм ко- повторения е 4 ч 7 мин.

Фиг. 1. Мъжка и женска какавида вентрално Фиг. 2. Поза на женската (вляво) и дорзално (вдясно) за копулация

18 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Фиг. 3. Време и продължителност на копулация на доматен миниращ молец при лабораторни условия

Фиг. 4. Яйчна продуктивност и яйценосен период на доматен миниращ молец при лабораторни условия

Броят на копулациите при 16 Продължителността на яйценос- двойки (варианти I и II) варира от ния период варира от 4 до 14 дни, 1 до 6, като 6 са наблюдавани само като най-продължителен е при ва- при едно от повторенията. Яйчна- риант IV (средно 11 дни) (фиг. 4). та продуктивност на женските и Продължителният яйценосен пе- продължителността на яйценосния риод не е задължително условие за период при различните варианти висока яйчна продуктивност, на- (фиг. 4) варира от 18 яйца при 5. пример женската в 8 повторение на повторение на вариант III до 161 вариант I е снесла 142 яйца за 5 дни, яйца при 3. повторение на вариант а в 8 повторение на вариант IV – 29 I V. яйца за 10 дни.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 19 .

Поради твърде голямото вари- Най-голям процент от яйцата ране на резултатите (S =13,92) не е се разполагат по листната петура установено категорично доказател- (73,45%) (фиг. 5). По листната дръж- ство за влиянието на броя копула- ка са установени 16,87% от яйцата, ции или допълнително хранене вър- а по стъблото – 9,68%. Не се на- ху яйчната продуктивност. Върху блюдава особено предпочитание за продължителността на яйценосния снасяне по отношение на горна или период доказано оказват влияние долна повърхност на листа. Жен- както допълнителното хранене (Т=- ските снасят яйцата си обикновено 2,89, α=0,007 <0,05), така и крат- поединично и по-рядко на групи по ността на копулациите (Т=-2,705, 2–3 до 12 (фиг. 6). Трябва да се на- α=0,0012 <0,05) (S =0,85). Между прави уточнение, че за наблюдени- яйчната продуктивност и продъл- ята са използвани връхни части на жителността на яйценосния пери- доматени растения без цветове или од е установена умерена корелация плодове и затова не са включени в (r=0,43). анализа. Във варианта женска без копула- Динамиката на яйцеснасяне по- ция и без допълнително хранене, от 8 казва, че най-голям брой от яйцата повторения само в едно девствената се снасят в първия ден след копула- женска е снесла 13 неоплодени яйца, цията (фиг. 7). В последствие броят от които не са излюпени ларви. им драстично намалява, но в ре-

Фиг. 5. Разпределение на снесените яйца по вегетативните органи при домати

Фиг. 6. Яйца на доматен миниращ молец, снесени поединично и в група

20 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Фиг. 7. Динамика на снасяне на доматен миниращ молец при различни варианти

зултат на повторна копулация или лабораторни условия копулация се допълнително хранене се забелязва извършва в светлата част на дено- покачване броя на снесените яйца, нощието между 7 и 14 часа, а про- който отново спада в края на яйце- дължителността £ достига до 5 часа носния период. и 55 минути. От снесените общо 2764 яйца от Допълнителното хранене на 32 женски, 2468 яйца бяха снесени женските, както и многократните през първите 5 дни от начало на копулации удължават яйценосния яйценосния период, започващ непо- период, но няма категорично до- средствено след първа копулация, казателство за влиянието им върху което е 89,29% от общия брой. Яй- плодовитостта. цеснасянето продължава до 14 дни Установена е умерена зависи- след копулация, но в оставащите мост между продължителността на дни се снасят незначителен брой яйценосния период и яйчната про- яйца – 296. дуктивност. Проведените в лабораторни ус- ИЗВОДИ ловия опити показват, че има пред- почитание за снасяне по листата, но Независимо, че ухажването на не и към горната или долна повърх- женските започва на тъмно, при ност на листа.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 21 .

ЛИТЕРАТУРА Tuta absoluta en la Región de Murcia: bases para su control. Conserjería de CABI. 2011. Crop Protection Compendium: Agricultura y Agua de Murcia. Serie Tuta absoluta. Accessed January 28, Técnica y de Estudios, 34. 2011. http://www.cabicompendium. Riquelme, M. B. 2009. Evaluacion del para- org/cpc/ sitoide oofago Trichogrammatoidea Estay, P. 2000. Polilla del tomate Tuta absolu- bactrae Nagaraja, 1978 (Hymenop- ta (Meyrick). Instituto de Investigatio- tera: Trichogrammatidae) como agente nes Agropecuarias, Centro Regional de control biologico de la polilla del de Investigacion La Platina, Ministerio tomate Tuta absoluta (Meyrick, 1917) de Agricultura Santiago Chile. http:// (Lepidoptera, Gelechiidae) en cultivo www.inia.cl/medios/Descargas/CRI/ de tomate en invernadero. Thesis, Cs. Platina/Informativos/Informativo9.pdf Biologicas, Universidad de Buenos Fernandez, S., A. Montagne. 1990. Biología Aires, Argentina. del minador del tomate, Scrobipalpula Santos-Silva, S. 2008. Factores da biologia absoluta (Meyick). Bol. Entomol. reprodutiva que influencian o manejo Venez N. S., 5(12), 89-99. comportamental de Tuta absoluta Harizanova, V., Stoeva, A, Mohamedova, (Meyrick) (Lepido­ptera:Gelechiidae), M., 2009. Tomato leaf miner, Tuta Universidad Fe­de­ral Rural de Per- absoluta (Povolny) (Lepidoptera: Gel- nambuco. echiidae) – first record in Bulgaria. Torres, J. B., C. A. Faria, W. S. Evangelista, Agricultural Science and Technology, D. Pratissoli 2001. Within plant dis- 1(3), 95-98. tribution of leaf miner Tuta absoluta Hickel, E. R., E. F. Viela, J. O. Gomes (Meyrick) immatures in processing de Lima, T. M. Castro della Lu- tomatoes, with notes on plant phenol- cia.1991. Comportamento de acasa- ogy. International J. of Pest Manage- lmento de Scrobipalpula absoluta ment, 47(3), 173-178. (Lepidoptera:Gelechiidae). Pesq. ag- Uchôa-Fernandes, M. A., T. M. C. Della ropec. bras., 26(6), 827-835. Lucia, E. F. Vilela. 1995. Mating, ovi- Miranda-Ibarra, E. 1999. Fluctuacion po- position and pupation of Scrobipalpu- blacional, ritmo diario de vuelo de loides absoluta (Meyr.) (Lepidoptera: machos y eficacia de biopesticidas en Gelechiidae). Anais da Sociedade En- polilla del tomate Tuta absoluta (Mey- tomológica do Brasil, 24,159-164. rick) en cultivo del tomate de otoño, Vargas, H. 1970. Observaciones sobre la bajo invernadero en la zona de Quil- biologia y enemigos naturales de las lota Universidad Iberoamericana de polilla del tomate, Gnorimoschema Ciencias y Tecnologia. En las Biblio- absoluta (Meyrick). Depto. Agricul- tecas del INIA M672f 1999 EL-19. tura, Universidad del Norte-Africa, 1, Monserrat, A. 2009. La polilla del tomate 75-110.

22 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

LETHAL EFFECT OF SUSPENSIONS AND DRY CONIDIA OF BEAUVERIA BASSIANA ISOLATES AGAINST ACANTHOSCELIDES OBTECTUS SAY (COLEOPTERA: CHRYSOMELIDAE: BRUCHIDAE)

Slavimira Draganova, Evdokia Staneva Plant Protection Institute – Kostinbrod

Abstract with a large host range (Goettel et al., 1990) which includes arthropod pests Comparative investigations were with different temperature and humid- carried out with conidial suspensions ity requirements. (1x108 conidia/mL) and dry conidia Application of entomopathogenic (1x108 conidia/mg) of 7 isolates of fungi as conidial suspensions for con- entomopathogenic fungus Beauveria trol of stored products pests was lim- bassiana (Bals. – Criv.) Vuillemin ited by necessity to keep low relative (anamorph Ascomycota, Hypocreales, humidity in order to prevent fungal Cordycipitaceae) against the adult in- growth and mycotoxins production. sect of Acanthoscelides obtectus Say, On the contrary to the generally Coleoptera: Chrysomelidae: Bruchi- shared view that high ambient humid- dae in laboratory conditions. The le- ity was essential for mycosis appear- thal effect was calculated as a percent- ance Ferron (1971, 1977) established age from the increasing daily mortality in experiments that insects could be caused by the mycosis. Virulence of infected at low humidity. According to each B. bassiana isolate was estimated St. Leger (1988) microclimate on the by values of the median lethal time host cuticle was of more importance

(LT50), calculated by log probit analy- for fungal infection than ambient rela- sis. Differences among lethal effects tive humidity. Microclimate provided of mycoses to adults of A. obtectus in the essential requirements for conidial treatments with conidial suspensions germination and penetration of growth and dry conidia of B. bassiana isolates tubes through insect integument. were estimated by t-test. Wraight et al. (2001) and Lord (2001, 2005) revealed that the lethal Key words: entomopathogenic fun- effect of some isolates of entomopath- gi, Beauveria bassiana, Acanthoscelides ogenic fungi were favoured by low obtectus, conidial suspensions, dry co- relative humidity. Their investigations nidia, lethal effect, virulence initiated search for proper strains and methods for application in pest con- Beauveria bassiana (Bals. – Criv.) trol of stored products (Lord, 2007a, Vuillemin (anamorph Ascomycota, 2007b; Michalaki et al., 2006; Atha- Hypocreales, Cordycipitaceae) is the nassiou, 2006; Dal Bello et al., 2006). most studied fungus as a pathogen The aim of current study was to

ACTA ENTOMOL. BULG. • 23 .

compare lethal effects of mycoses 1 mg of a dry material for each fun- caused to adults of bean weevil (Acan- gal isolate was scraped off the agar thoscelides obtectus Say, Coleoptera: surface and put in sterile Petri dishes Chrysomelidae: Bruchidae) in treat- (90 mm in diameter) for treatment of ments with conidial suspensions and insects. The amount of conidia in 1 dry conidia of isolates of the ento- mg of dry material (conidia and myc- mopathogenic fungus B. bassiana. elium) was determined as average of 1x108 conidia/mg by preparing water Materials and Methods suspensions, followed by serial dilu- tions and enumeration of conidia in Seven B. bassiana isolates used in Bürker chamber. the study were from the Collection The adults of A. obtectus used of entomopathogenic fungi in the in bioassays were from a laboratory Department of Biological and Inte- population reared on seeds of Phaseo- grated Pest Control (Plant Protection lus vulgaris L. at temperature 25±1 Institute, Bulgaria). Their initial hosts °C and 70±1% RH. Newly emerged were insects from Lepidoptera belong- adults were treated for 24 h in Petri ing to the follow species: Operoptera dishes with 1 mL of conidial suspen- brumata (L.) (Geometridae) – iso- sions (Draganova, Staneva, 1990) or late 414Bb, Hedya nubiferana (Haw.) with dry conidia (1 mg) at the same (Tortricidae) – isolate 417Bb, Cydia amount of infectious units (1x108 co- pomonella L. (Tortricidae) – isolates nidia). After contamination with fungal 473Bb and 477Bb; and from Coleop- conidia insects were removed into ster- tera: Ips sexdentatus Boer. (Curculion- ile Petri dishes. Experiments were car- idae) – isolate 426Bb, Ips typographus ried out in 4 replicates with 20 insects (L.) (Curculionidae) – isolate 433Bb, per replicate at temperature 25±1 °C Leptinotarsa decemlineata Say (Chrys- and 70±1% RH in a climate chamber. omelidae) – isolate 513Bb. Variants treated with conidial suspen- Fungal isolates were cultured for sions were indicated as S (suspension) 25 days on SDAY (Sabouraud dex- and that treated with dry conidia – as trose agar with yeast extract) in tubes D (dry). Control treatments were with at 25±1 °C and obtained conidia were water and without water. Insect mor- washed down with sterilized water. tality was noted daily during 8 days The concentrations of conidia were – in treatments with conidial suspen- determined by enumeration of conidia sions, and 18 days – in treatments with in Bürker chamber after serial dilution dry conidia, respectively. Dead insects of aqueous suspensions. Suspensions were placed into a humid chamber applied in bioassays were prepared at for colonization of cadavers by fungal concentration of 1x108 conidia/mL. pathogen. Results of bioassays were Isolates were grown under the same evaluated as percentages of cumula- conditions but in Petri dishes and by tive daily mortality due to mycoses,

24 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

corrected with mortality in the control the treatments with conidial suspen- treatment following Schneider-Orelli’s sions of the tested B. bassiana isolates formula (Püntener, 1981). Virulence of (Fig. 1). For instance, the cumulative each B. bassiana isolate was estimated daily mortalty after a control correc- by values of the median lethal time tion exceeded 15% at the third day

(LT50), calculated by log probit analy- and it reached 78.75%±15.91 and sis (Finney, 1971). 78.75%±11.80 at the fifth day in the Differences among lethal effects variants 414Bb-S and 433Bb-S, respec- of mycoses to adults of A. obtectus in tively, and even 100%±15.91 at the treatments with conidial suspensions sixth day of the treatment with a conid- and dry conidia of B. bassiana isolates ial suspension of 414Bb of B. bassiana. were estimated by t-test for dependent High lethal effect – over 90% mortal- samples applying Descriptive statistics. ity was established at the eighth day Statistical analyses were performed us- in another three variants – 417Bb-S, ing software STATISTICAR version 6.0 433Bb-S and 513Bb-S; the lethal effect of Stat Soft Inc. was the lowest – 63.64%±6.31 mor- tality in the variant 477Bb-S. Results and Discussion The initial lethal effect was estab- lished in treatments with dry conidia The results of bioassays with differ- of B. bassiana variants 414Bb-D, ent treatments with isolates of B. bas- 426Bb-D, 433Bb-D, 477Bb-D and siana against adults of A. obtectus are 513Bb-D on day 5th and 417Bb-D presented in Fig. 1, 2 and Table 1, 2. and 473Bb-D – on 6th and 7th day, Fast lethal effect was established in respectively (Fig. 2). Cumulative daily

Fig. 1. Lethal effect of conidial suspensions (1.108 conidia/mL) of B. bassiana isolates to adults of A. obtectus

ACTA ENTOMOL. BULG. • 25 .

Fig. 2. Lethal effect of dry conidia (1.108 conidia) of B. bassiana isolates to adults of A. obtectus

Table 1. Virulence of isolates of Beauveria bassiana (Bals.) Vuill. to adults of Acanthosce- lides obtectus Say in treatments with conidial suspensions (1.108 conidia/mL)

Median lethal time Regression coefficient

* LT50 (days) (b ± S?b ) Variant-S ** *** Fiducial limits Average values from to b 414Bb-S 3.941 3,713 4,181 9.9911 ± 0.4973 b 417Bb-S 3.971 3,739 4,217 9.7695 ± 0.4973 b 426Bb-S 3.827 3,539 4,138 2.6072 ± 0.2134 a 433Bb-S 3.009 2,823 3,207 4.0426 ± 0.2473 c 473Bb-S 4.454 4,194 4,946 2.3104 ± 0.2134 d 477Bb-S 6.598 5,889 7,391 2.1680 ± 0.2134 c 513Bb-S 4.458 4,179 4,754 3.8791 ± 0.2134

*isolate of B. bassiana in treatment with conidial suspension **p-level < 0.05 ***Different letters indicate significant difference between virulence of the isolates

26 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Table 2. Virulence of isolates of B. bassiana to adults of A. obtectus in treatments with dry conidia (1.108 conidia/mg)

Median lethal time Regression coefficient

LT 50 ( days ) (b ± Sεb) Variant-D* ** *** Fiducial limits Average values from to c 414Bb-D 8.468 8,217 8,73 5.8002 ± 0.1778 c 417Bb-D 8.457 8,172 8,75 6.1313 ± 0.2123 d 426Bb-D 10.170 9,959 10,39 8.9796 ± 0.2540 b 433Bb-D 7.544 7,257 7,841 5.2404 ± 0.1778 a 473Bb-D 6.152 5,45 6,942 3.4124 ± 0.2540 c 477Bb-D 8.337 8,125 8,596 6.7122 ± 0.2511 a 513Bb-D 6.471 6,203 6,75 5.8347 ± 0.1778 *isolate of B. bassiana in treatment with dry conidia **p-level < 0.05 ***Different letters indicate significant difference between virulence of the isolates mortalty increased up to 54.55%±9.71, ial suspensions. Values of it‘s median 63.64%±9.61 and 80.52%±10.14 lethal time calculated at p-level < 0.05 at the eighth day in the variants varied within narrow confidence in- 473Bb-D, 433Bb-D and 513Bb-D, re- tervals from 2.823 to 3.207 days, with spectively, until it was under 50% in an average value 3.009 days. Variants the other variants. The lethal effect of 426Bb-S, 414Bb-S and 417Bb-S were mycoses increased sharp till 13th day less virulent than 433Bb-S with val- after the treatment and the mortality ues of LT50 within confidence inter- exceeded values over 85%, then it dy- vals from 3.539 to 4.138, from 3.713 namics was retarded and the mortality to 4.181 and from 3.739 to 4.217 days, slow reached to the highest value of respectively. As it could be seen, the 98.70% in treatments with dry conidia confidence intervals overlapped over of isolates 414Bb, 417Bb and 513Bb 30%, so it could not be found signifi- on 18th day. cant difference among the virulence of The virulence of each B. bassiana the isolates 426Bb, 414Bb and 417Bb isolate using conidial suspensions or of B. bassiana when insects were treat- dry conidia in bioassays to adults of A. ed with conidial suspensions. Isolate obtectus was estimated by values of the 477Bb was with the lowest virulence median lethal time (LT50) (Table 1, 2). with values of LT50 from 5.889 to 7.391 As it could be seen from Table 1, days. Isolates 473Bb and 513Bb were variant 433Bb-S was with the highest with virulence higher than that of iso- virulence to adults of the bean weevil late 477Bb and lower than that of the when insects were treated with conid- other ones.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 27 .

The obtained results confirmed proved at p-level < 0.01 for eight-days conclusions from our previous studies period of the study (Table 3). Lethal (Draganova, Staneva, 2008) in which effects to insects treated with conidial adults of bean weevil were treated with suspensions of isolates were higher conidial suspensions. Adults of A. ob- than lethal effects in treatments with tectus were susceptible to mycoses dry conidia of the same isolates. Dif- caused by isolates of B. bassiana. ference 0.4711 was established between Bioassay with adults of A. obtectus treatments 433Bb-S and 433Bb-D and treated with dry conidia of B. bassi- 0.4910 – between variants 426Bb-S ana isolates showed that treatments and 426Bb-D, with values of t-test 473Bb-D and 513Bb-D were with the 5.5875 and 6.0770 calculated at p-lev- lowest values of the median lethal el 0.0008 and 0.0005, respectively. The time within overlapped confidence in- smallest difference 0.2201 was noted tervals from 5.450 to 6.942 days and between mortality in variants 477Bb-S from 6.203 to 6.750 days, respectively and 477Bb-D estimated by t-test = (Table 2). Significant difference could 7.2483 at p-level = 0.0002. not be found between the virulence Small differences were found be- of isolates 473Bb-D and 513Bb-D of tween lethal effects in treatments with B. bassiana when insects were treat- conidial suspensions and dry conidia ed with dry conidia. Isolate 433Bb-D of B. bassiana isolates for eighteen- was less virulent than 473Bb-D and days period of the study and they 513Bb-D but higher virulent than were estimated as significant at p-lev- 414Bb-D, 417Bb-D and 477Bb-D. el under 0.01 except differences be-

Values of LT50 calculated for the treat- tween variants 473Bb-S and 473Bb-D, ment with dry conidia of 426Bb at p- 477Bb-S and 477Bb-D, and 513Bb-S level < 0.05 varied within confidence and 513Bb-D (Table 4). Differences intervals from 9.959 to 10.390 days, between treatments in the last three with average value 10.170 days, so this pairs could not be proved as values of isolate was with the lowest virulence t-test were calculated for each of them to adults of A. obtectus. at p-level > 0.05. Lethal effects of mycoses to adults Conidia in suspensions germinated of A. obtectus in treatments with co- and penetrated through insect integu- nidial suspensions and dry conidia of ment faster than dry conidia. So, dif- B. bassiana isolates were compared ferences between mortality in different and differences between them were es- treatments were high and significant timated by t-test for dependent sam- for 8-day period of the study. In our ples (Table 3, 4). opinion, conidia of isolates 473Bb, As it could be seen, differences 477Bb and 513Bb germinated slower between mortality in all pairs of vari- and they have needed more time to in- ants (suspensions vs. dry conidia) were fect the insects. significant with values of t-test >1.96 According to Wakefield et al.

28 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Table 3. Differences between lethal effects of mycoses to adults of A. obtectus in treatments with conidial suspensions (S) and dry conidia (D) of B. bassiana isolates for 8-day period of study Variant S Mean Std.Dv. N Differ- Std. Dv. t df p vs. Variant D ence Diff. BB_414_S 0.5422 0.4499 BB_414_D 0.1246 0.1661 8 0.4176 0.3240 3.6459 7 0.0082 BB_417_S 0.5248 0.4461 BB_417_D 0.1071 0.1610 8 0.4178 0.3342 3.5343 7 0.0095 BB_426_S 0.5137 0.2529 BB_426_D 0.0227 0.0352 8 0.4910 0.2285 6.0771 7 0.0005 BB_433_S 0.6477 0.3337 BB_433_D 0.1766 0.2627 8 0.4711 0.2385 5.5875 7 0.0008 BB_473_S 0.4532 0.2157 BB_473_D 0.1315 0.2437 8 0.3217 0.1515 6.0046 7 0.0005 BB_477_S 0.3433 0.1784 BB_477_D 0.1232 0.1848 8 0.2201 0.0859 7.2483 7 0.0002 BB_513_S 0.4606 0.3036 BB_513_D 0.2284 0.3283 8 0.2322 0.1618 4.0602 7 0.0048

Table 4. Differences between lethal effects of mycoses to adults of A. obtectus in treatments with conidial suspensions (S) and dry conidia (D) of B. bassiana isolates for 18-day period of study Variant S Mean Std.Dv. N Differ- Std.Dv. t df p vs. Variant D ence Diff. BB_414_S 0.7965 0.3717 BB_414_D 0.5178 0.3908 18 0.2787 0.2644 4.4707 17 0.0003 BB_417_S 0.7816 0.3712 BB_417_D 0.5245 0.4088 18 0.2570 0.2769 3.9378 17 0.0011 BB_426_S 0.6756 0.2203 BB_426_D 0.4509 0.4284 18 0.2247 0.3305 2.8846 17 0.0103 BB_433_S 0.8434 0.2798 BB_433_D 0.5763 0.4076 18 0.2671 0.2472 4.5845 17 0.0003 BB_473_S 0.6343 0.2167 BB_473_D 0.5433 0.4118 18 0.0910 0.2367 1.6310 17 0.1213 BB_477_S 0.5061 0.1886 BB_477_D 0.5317 0.3977 18 -0.0255 0.2386 -0.4538 17 0.6557 BB_513_S 0.7170 0.3060 BB_513_D 0.6354 0.4304 18 0.0816 0.1748 1.9804 17 0.0641

ACTA ENTOMOL. BULG. • 29 .

(2005) in tests mainly with B. bassiana CONCLUSIONS showed that a period of high humidity at the beginning of the test was nec- Lethal effect 100%±15.91 was es- essary to achieve a good effect and in tablished on day 6th in the treatment the case of beetle species it was neces- with conidial suspension of 414Bb of sary to spray them directly rather than B. bassiana and over 90% mortality on applying the spores to filter paper in day 8th in variants 417Bb-S, 433Bb-S order to get efficacy. and 513Bb-S. Mortality reached to On the contrary, Lord (2005, 2007a, 98.70% in treatments with dry conidia 2007b) established that mortality of of isolates 414Bb, 417Bb and 513Bb on Rhyzopertha dominica F., Tribolium day 18th. castaneum (Herbst), Sitophilus oryzae Variant 433Bb-S was with the high- (L.) and S. zeamais Motschulsky treat- est virulence to adults of bean weevil ed with B. bassiana was enhanced by when insects were treated with conid- reduced moisture. ial suspensions. Values of it‘s median Dal Bello et al. (2006) conducted lethal time calculated at p-level < 0.05 experiments with B. bassiana and dia- varied within narrow confidence inter- tomaceous earth (DE) for control of vals from 2.823 to 3.207 days, with av- A. obtectus and S. oryzae, and estab- erage value 3.009 days. lished that the median lethal time with Bioassay with adults of A. obtectus DE-dry fungus for first one was signifi- treated with dry conidia of B. bassi- cantly lower than those with a fungal ana isolates showed that treatments aqueous-suspension. 473Bb-D and 513Bb-D were with the Results of current study showed lowest values of LT50 within over- that over 90% of A. obtectus adults lapped confidence intervals from 5.450 died of mycoses even they have been to 6.942 days and from 6.203 to 6.750 treated with conidial suspensions or days, respectively. dry conidia of B. bassiana isolates but Differences between mortality in all for different time. Established small pairs of variants were significant with differences or lack of them between values of t-test >1.96 proved at p-lev- different treatments for 18-day period el < 0.01 for eight-days period of the of the study confirmed this statement. study. Lethal effects to insects treated Possibility to apply dry conidia in- with conidial suspensions of isolates stead of conidial suspensions of ento- were higher than lethal effects in treat- mopathogenic fungi to control stored ments with dry conidia of the same pests is with a great importance be- isolates. Difference 0.4711 was estab- cause this is the alternative to avoid lished between treatments 433Bb-S and increase of humidity that often lead to 433Bb-D and 0.4910 – between vari- loss of stored grain and foods quality ants 426Bb-S and 426Bb-D, with values to fungal infestation and mycotoxins of t-test 5.5875 and 6.0770 calculated at production. p-level 0.0008 and 0.0005, respectively.

30 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Small differences at p-level < 0.01 Bruchidae). – In: Integrated Protec- were found between lethal effects in tion of Stored Products, IOBC/wprs treatments with conidial suspensions Bull., v. 40, 149 – 154. and dry conidia of B. bassiana isolates Ferron, P., 1971. Influence of Relative for eighteen-days period of the study Humidity on development of fungal infection caused by Beauveria bas- except differences between variants siana. – Entomol. Exp. Appl., 14, 473Bb-S and 473Bb-D, 477Bb-S and 57-76. 477Bb-D, and 513Bb-S and 513Bb-D. Ferron, P., 1977. Influence of relative hu- Results of the study showed that midity on the development of fungal over 90% of adults of A. obtectus died infection caused by Beauveria bassi- of mycoses even they have been treat- ana (Fungi Imperfecti, Moniliales) in ed with conidial suspensions or dry imagines of Acanthoscelides obtec- conidia of B. bassiana isolates but for tus (Coleoptera: Bruchidae). – En- different time. tomophaga, 22, 393 – 396. Finney, D., 1971. Probit Analysis. London, Cambridge Univ. Press, 32 p. References Goettel, M. S., Poprawski, T. J., Vanden- berg, J. D., Li, Z., D. W. Roberts, Athanassiou, C., 2006. Combining fungal 1990. Safety to non-target inverte- pathogens and diatomaceous earth brates of fungal biocontrol agents. – for stored product protection. – In: In: ‘Safety of Microbial Insecticides’ Proc. of the 6th Meeting of COST (M. Laird, L. A. Lacey and E. W. Action 842 Working Group IV, Bio- Davidson, Eds.), 209 – 232. control of Arthropod Pests in Stored Lord, J., 2001. Desicant dusts synergize Products, 10 – 11 June 2005, Loco- the effect of Beauveria bassiana (Hy- rotondo, Italy, 46 – 56. phomycetes: Moniliales) on stored- Dal Bello, G., S. Padin, P. Juarez, N. grain beetles. – J. Econ. Entomol., Pedrini, M. De Giusto, 2006. Biocon- 94(2), 367 – 372. trol of Acanthoscelides obtectus and Lord, J., 2005. Low humidity, moderate Sitophilus oryzae with diatomaceous temperature, and desiccant dust fa- earth and Beauveria bassiana on vor efficacy of Beauveria bassiana stored grains. – Biocontrol Science (Hyphomycetes: Moniliales) for and Technology, 16, 2, 215 - 220. the lesser grain borer, Rhyzopertha Draganova, S., E. Staneva, 1990. Methods dominica (Coleoptera: Bruchidae). for screening strains of entomopath- – Biol. Control., 34, 180 – 186. ogenic fungi of Beauveria Vuill. ge- Lord, J., 2007a. Enhanced efficacy of nus by their virulence. – J. Comtes Beauveria bassiana for red flour bee- rendus de l’Academie bulgare des tle with reduced moisture. – J. Econ. sciences, 43, 8, 93 – 95. Entomol., 100 (4), 1071-1074. Draganova, S., E. Staneva, 2008. Virulence Lord, J., 2007b. Desiccation increases the of isolates of the entomopathogenic efficacy of Beauveria bassiana for fungus Beauveria bassiana (Bals.) stored-grain pest insect control. – J. Vuillemin to adults of Acanthos- Stored Products Research, 43, 535 – celides obtectus Say (Coleoptera: 539.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 31 .

Michalaki, M., Athanassiou, C.G., Kav- Wakefield, M.E., Cox, P. D., Moore, D., allieratos, N.G., Batta, Y.A., J.N. Aquino De Muro, M., B. A. Bell, Balotis, 2006. Effectiveness of Me- 2005. Mycopest: results and perspec- tarhizium anisopliae (Metsch.) So- tives. – In: Proc. of the 6th Meeting rokin applied alone or in combina- of COST Action 842 Working Group tion with diatomaceous earth against IV, Biocontrol of Arthropod Pests in Tribolium confusum Jacq. du Val: Stored Products, 10–11 June 2005, influence of temperature, relative Locorotondo, Italy, 17-27. humidity and type of comodity. – Wraight, S.P., Jackson, M.A., S.L. de Crop. Prot., 25, 418 – 425. Kock, 2001. Production, stabili- Püntener, W., 1981. Manual for Field Tri- zation and formulation of fungal als in Plant Protection. Second Edi- biocontrol agents. – In: Butt, T.M., tion. Ciba-Geigy Limited, Basle, Jackson, C., Magan, N. (Eds.), Switzerland. Fungi as Biocontrol Agents. CAB St. Leger, R.J., 1988. The Integument as a International, Wallingford, UK, Barrier to Microbial Infections. 95 pp. 253 – 286.

ЛЕТАЛНО ДЕЙСТВИЕ НА ИЗОЛАТИ НА BEAUVERIA BASSIANA СРЯМО ACANTHOSCELIDES OBTECTUS SAY (COLEOPTERA: CHRYSOMELIDAE: BRUCHIDAE) ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СУСПЕНЗИИ И СУХИ КОНИДИИ

СЛ. ДРАГАНОВА, ЕВД. СТАНЕВА Институт за защита на растенията – Костинброд

Резюме като процент от нарастващата днев- на смъртност, причинена от микоза. Проведени са сравнителни про- За вирулентността на даден изолат учвания с конидиални суспензии е съдено по стойностите на средно- (1x108 конидии/mL) и сухи кони- то летално време (LT50), изчислено дии (1 x 108 конидии/mg) на 7 изо- чрез пробит логаритмичен анализ. лата на ентомопатогенната гъба Разликите между леталните ефекти Beauveria bassiana (Bals. – Criv.) в третиранията с конидиални сус- Vuillemin (anamorph Ascomycota, пензии (варианти S) и със сухи ко- Hypocreales, Cordycipitaceae) срещу нидии (варианти D) са оценявани по възрастното насекомо на фасуле- t-критерия на Стюдент. вия зърнояд (Acanthoscelides obtectus За 8-дневен период на изслед- Say, Coleoptera: Chrysomelidae: ване разликите между леталните Bruchidae) при лабораторни усло- ефекти във вариантите, третирани вия. Леталният ефект е изчислен с конидиални суспензии и със сухи

32 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

конидии са значими, като изчисле- B. bassiana, но времето за протича- ните стойности на t-теста са по-го- не на заболяването е различно. леми от 1,96 и са доказани при p < Ключови думи: ентомопато- 0,01. Резултатите от изследването генни гъби, Beauveria bassiana, показват, че над 90% от възрастни- Acanthoscelides obtectus, конидиални те насекоми на фасулевия зърнояд суспензии, сухи конидии, летален умират от микоза независимо дали ефект, вирулентност са третирани с конидиални суспен- зии или сухи конидии на изолати на E-mail: [email protected]

ACTA ENTOMOL. BULG. • 33 .

ФАУНА И ЗООГЕОГРАФИЯ НА БАЛКАНСКИТЕ EPHIALTINI (HYMENOPTERA: ICHNEUMONIDAE: PIMPLINAE) II. РОД EXERISTES FÖRSTER

Янко Коларов Пловдивски университет

Представителите на трибус мънска Добруджа; С – Сърбия; Т – Ephialtini са паразитоиди по лар- Европейска Турция; Х – Хърватско; ви или какавиди на холометабол- Ю – бивша Югославия (когато не е ни насекоми. Някои от тях, като уточнена съюзната република). Rhyacionia buoliana Denn. et Schiff., Malacosoma neustria L., Diprion pini Род Exeristes Förster, 1868 L. и др. са важни вредители в сел- ското и горското стопанство. От- Exeristes Foerster, 1868 – Verh. делни видове паразитират в яйчни- Naturh. Ver. Rheinlande, 25, p. 164. те пашкули на паяци. Коларов, 1995 Eremochila Foerster, 1868 – Verh. разглежда родовете Afrephialtes Naturh. Ver. Rheinlande, 25, p. 165. Benoit и Fredegunda Fitton, Schaw et Aphanoroptra Thomson, 1877 – Gauld. В настоящата работа са об- Opuscula entomologica, 8, p. 736. общени всички известни до сега и Типов вид: (Pimpla roborator нови данни за разпространението Grav.) = roborator Fabricius. и гостоприемниците на видовете Родът съдържа 6 вида с ареали от род Exeristes Först. на Балкан- в Холарктика, Етиопския и Ориен- ския полуостров. В този смисъл тя талския район. В Европа са извест- е и каталог на видовете от рода. ни 4 вида, които се срещат и на Бал- Видът Exeristes arundinis Kriechb. е каните. Паразитоиди по ларви на установен за първи път за фауната насекоми, предимно пеперуди и хо- на Турция. Предложен е ключ за оп- ботници, живеещи скрито в стъбла, ределяне и зоогеографска характе- фиданки, пъпки и цветни легла на ристика на Балканските видове. По- сложноцветни. Понякога вторични ради липса на фосилен материал, паразитоиди. познанията ни върху формирането на рецентната фауна на Балканския Определителна таблица за бал- полуостров са основани главно на канските видове от род Exeristes изучаване ареалите и екологичния тип на видовете му. 1 Петото членче на задните хо- Използвани са следните съкра- дила 1,3 пъти по-дълго от второто. щения: А – Албания; Б – Бълга- Ноктите на краката при женските с рия; БХ – Босна и Херцеговина; Г тесен жлеб на върха. II - IV коремни – Гърция; М – Македония; Р – Ру- тергити обикновено червеникави с

34 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

черен заден край. Краката жълто- Pisica, 1966, p. 208; 1970, p. 11; Ко- червени, коксите затъмнени. Върхът ларов, 1989, с. 217; Glavendekic, на яйцеполагалото прав ...... Kolarov , 1994, p. 2; Çoruh, Özbek, ...... 1. E. arundinis 2008: 426. Kriechbaumer Б: Коларов, 1989, 1997. Нов ма- – Петото членче на задните териал – Бургас, 14.06.1989 г., 1 ♀; ходила едва по-дълго или по-късо Çoruh, Özbek, 2008. от второто ...... 2 М: Glavendekic, Kolarov, 1994. 2 Горната пластинка на яйце- Р: Constantineanu, Pisica, 1966, полагалото с отчетлив израстък на 1970. върха. Коремните тергити силно Т: Нов материал – Текирдаг, напречни. Долният край на клипеу- 12.08.1993 г., 1 ♂ и 1 ♀. са по средата с отчетлив израстък Паразитира по житните мухи при мъжките ...... Lipara lucens Mg. и L. brevipilosa ...... 3. E. roborator Nartschuk (Chloropidae, Diptera). У Fabricius нас изведен от Pandemis heparana – Горната пластинка на яйце- Schiff. полагалото с неясен израстък или Рядък вид, лети през юни, юли и без израстък. Коремните тергити ав­густ, нископланински мезофил на по-слабо напречни. Клипеусът при от­критите поляни. мъжките без израстък ...... 3 Разпространение: Средна и Юж­ 3 Ноктите на краката при жен- на Европа, Латвия, Казахстан, Сред- ските без базален зъб. Среднегръ- на Азия, Приморския край на Русия бът и мезоплеврите в голяма степен и Мон­голия. червеникави ...... 4. E. ruficollis Gravenhorst 2. Exeristes longiseta (Ratzeburg, – Ноктите на краката при жен- 1844) ските с базален зъб. Среднегръдът черен. IV -VII коремни тергити Pimpla longiseta Ratzeburg, 1844 отстрани, понякога и върха на ко- – Ichn. Forstins., 1, p. 117. Ephialtes ремчето изцяло червено кафяви .. . haemorrhoidalis: Мейер, 1934, с. 72...... Ephialtes longiseta: Sedivy, 1963, p...... 2. E. longiseta 165. Exeristes longiseta: Aubert, 1969, Ratzeburg p. 22; Constantineanu, Pisica, 1970, p. 14; Цанков, Сталев, 1987, с. 272; 1993: 1. Exeristes arundinis (Kriech­bau­ 60; Коларов, 1989, с. 217: 1997: 70. mer, 1887) Б: Цанков, Сталев, 1987, 1993, ex Rhyacionia buolianae Den. et Schiff; Ephialtes arundinis Kriechbaumer, Коларов, 1989, 1997. Нов материал: 1887 – Ent. Nachr., 13, p. 253. Странджа, Болярово, 30.05.1988 г., Exeristes arundinis: Constantineanu, 1 ♀.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 35 .

Ю: Мейер, 1934; Sedivy, 1963; p. 160; Чорбаджиев, 1938, с. 179; Aubert, 1969, Constantineanu, Pisica, Thompson, 1957, p. 526, 527. Ephialtes 1970. (Pimpla) roborator: Vasic & Sisojevic, Паразитира по Pissodes validi­cor­ 1955, p. 6. Exeristes roborator: nis Gyll. (Curculionidae), Laspeyresia Constantineanu et al., 1958, p. 324; conicolana Heyl., Grapholitha dorsana Oehlke, 1964, p. 373; Vasic, 1967, p. F., Gravetarmata margarotana Hein., 288; Цанков, 1968 а, с. 219; 1968 б, Petrova resinella L. и Rhyacionia с. 106; 1972, с. 98; Aubert, 1969, p. buoliana Den. et Schiff. (Tortricidae). 23; Constantineanu, Pisica, 1970, p. Паразитиране по последния гостоп- 8; 1977, p. 126; Pisica, 1972, p. 325; риемник е установено и у нас (Цан- Tuatay et al., 1972, p. 119; Kavut et al., ков, Сталев, 1993). 1974, p. 25; Ганчев, 1974, с. 219; Ива- Рядък вид, достига до 1200 m нов, 1977, с. 118; Коларов, 1978, с. надм. в., лети през май и юни, нис- 217; Soydanbay, 1978, p. 69; Oncuer, копланински горски мезофил. 1991, p. 231; Атанaсов, 1981, с. 87; Разпространение: Австрия, Гер- Pisica, Pagliano, 1982, p. 89; Цанков, мания, Финландия, Югославия, Ру- Ганчев, 1984, с. 94; 1987, с. 7; Цан- мъния, България, Източна Европа и ков, Сталев, 1987, с. 272; Tsankov, Хабаровския край на Русия. 1988, p. 392; Запрянов, 1985, с. 136; Kolarov, 1987, p. 12; 1990, p. 25; 3. Exeristes roborator (Fabricius, Horstmann, 1993, p. 31; Glavendekic, 1793) Kolarov, 1994, p. 2; Kolarov, Beyarslan, 1994, p. 134; Kolarov, Ichneumon roborator Fabricius, 1995, p. 138; Kolarov et al., 1997a: 1793 – Entom. Syst., 2, p. 170. Pimpla 10; 1997b: 13; Kolarov et al, 1999: robusta: Rudow, 1883, p. 31. Pimpla 10. Exeristes roborator var. punctata: schmiede­knechti: Kriechbaumer, 1888, Constantineanu et al, 1958, p. 324. p. 339; Pimpla brachicera: Thomson, Exeristes roborator var. brachycera: 1895, p. 2126. Pimpla (Epiurus) Constantineanu et al., 1958, p. schmide­knechti: Hensch, 1929, p. 324. Ephialtes roborator: Sedivy, 128. Schmiedeknecht, 1934, p. 86. 1959, p. 107; Oncuer, 1991, p. 231. Pimpla punctata: Schmiedeknecht, Exeristes roborator f. schmiedeknechti 1934, p. 85. Epiurus (Pimpla) Kriechbaumer: Ozdemir, Kilincer, roborator: Seyrig, 1927, p. 236. Pimpla 1990, p. 310. Exeristes (= Pimpla) (Exeristes) roborator: Hensch, 1929, roborator: Атанасов, 1986, с. 7; p. 128; Ferriere, 1929, p. 282. Pimpla Çoruh, Özbek, 2008: 426. (Exeristes) punctata: Hensch, 1929, А: Oehlke, 1964; Kolarov, Andoni, p. 128. Pimpla (Epiurus) brachycera: 1995. Дреновски, 1936, с. 248; 1939, с. 158. Б: Дреновски, 1936, 1939; Чор- Pimpla roborator: Strobl, 1901, p. 11; баджиев, 1938; Цанков, 1968 а, 1968 Kohl, 1905, p. 226; Fahringer, 1922, б и 1972; Ганчев, 1974; Коларов,

36 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

1978; Атанасов, 1981; Запрянов, Паразитира по пеперуди, вто- 1985; Цанков, Ганчев, 1984 и 1987; ричен паразитоид по Gregopimpla Атанасов, 1986; Kolarov, 1987, 1988; malacosomae Seyrig (Ichneumonidae). Tsankov, 1988; Kolarov, 1990. Нов У нас изведен от Rhyacionia buoliana материал – от много находища в Den. et Schiff., Ostrinia nubilalis Hb., цялата страна от април до октом- Malacosoma neustria L., Pectinophora ври, от морското ниво до 1600 m, 15 gossypiella Sound. (Lepidoptera), ♂ и 24 ♀; Çoruh, Özbek, 2008. Larinus brevis Herbst. и Lixus sp. БХ: Hensch, 1929. (Curculionidae), Diprion pini L. Г: Rudow, 1883; Kriechbaumer, (Diprionidae, Hymenoptera). 1888; Seyrig, 1927; Ferriere, 1929; Обикновен вид, лети от март до Schmiedeknecht, 1934; Thompson, октомври, достига до 1600 m надм. 1957; Aubert, 1969; Kolarov, 1987; в., планински горски мезофил. Horstmann, 1993. Нов материал – Разпространеие: Палеарктика, Гравия, 21.04.1994 г., 1 ♀. Пакистан, Индия, Тайван и Етиоп- М: Иванов, 1977. Нов материал ския район, интродуциран в Север- – Галичица планина, Бараките, 1500 на Америка, Мексико, Пуерто Рико m, 17.06.1994 г., 1 ♀; Баба планина, и Гуам. Кажани, 850 m, 18.06.1994 г., 1 ♂. Р: Constantineanu et al., 1958; 4. Exeristes ruficollis (Gravenhorst, Constantineanu, Pisica, 1970 & 1977; 1829) Pisica, 1972. С: Vasic, Sisojevic, 1955; Vasic, Pimpla ruficollis Gravenhorst, 1967. 1829 – Ichn. Eur., III, p. 153. Pimpla Т: Kohl, 1905; Fahringer, 1922; ruficollis: Kriechbaumer, 1890: Sedivy, 1959; Tuatay et al., 1971; Kavut 482; Schletterer, 1894: 21; Pimpla et al., 1974; Soydanbay, 1978; Ozdemir, (Eremochila) ruficollis: Hensch, 1929, Kilincer, 1990; Oncuer, 1991; Kolarov, p. 127. Eremochila ruficollis: Цан- Beyarslan, 1994; Kolarov, 1995; ков, 1968 а, с. 220; Цанков, Сталев, Kolarov et al., 1997a, b; Kolarov et al., 1987, с. 272. Exeristes ruficollis: Ата- 1999. Нов материал – Люле Бур- насов, 1988, с. 82; Коларов, 1989, гас-Еврен, 25.08.1992 г., 1 ♀; Одрин, с. 218; Glavendekic, Kolarov, 1994, Узун кюпрю-Балабан, 30.07.1992 г., p. 2; Tsankov, Stalev, 1993: 60, ex 1 ♀; Одрин, Карахисар, 6.08.1993 г., Rhyacionia buoliana Den. et Schiff; 1 ♀; 27.06.1993 г., 2 ♂♂. Kolarov, 1997: 71. Х: Strobl, 1901; Hensch, 1929; Б: Цанков, 1968 а; Цанков, Ста- Thompson, 1957; Pisica, Pagliano, лев, 1987; Атанасов, 1988; Кола- 1982. ров, 1989; Цанков, Сталев, 1993, ex Ю: Thomson, 1895; Schmiede­ Rhyacionia buoliana Den. et Schiff; knecht, 1934; Kolarov, 1987; Коларов, 1997. Glavendekic, Kolarov, 1994. М: Glavendekic, Kolarov, 1994.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 37 .

Х: Kriechbaumer, 1890: 482; принадлежността им към групата Schlette­rer, 1894. на транспалеарктите. Заедно с по- Ю: Hensch, 1929. стеснения си ареал те паразитират Паразитира по Rhyacionia върху по-малък брой гостоприем- buoliana Den. et Schiff., Petrova ници – E. arundinis върху предста- resinella L., Blastesthia turionella L., вители от Lepidoptera и Diptera, Clavigesta sylvestrana Curt., Notocelia а E. longiseta – върху Lepidoptera cynosbatella L., Rhyacionia pinivorana и Coleoptera. Летежният период и Z. (Tortricidae), Andricus sp., Cynips при двата вида също е по-къс. Въз- sp. (Cynipidae). У нас изведен като можно е разкъсаният ареал и на паразитоид по Rhyacionia buoliana двата вида да се дължи на недос- Den. et Schiff. и Petrova resinella L. татъчното проучване на обширните (Lepidoptera). територии на Сибир. По-вероятно е Рядък вид, лети през март, юни, обаче те да са възникнали в Сибир юли, август и октомври до 1200 m по различно време и в резултат на надм. в., горски дендрофилен мезо- застудяванията да са се придвижи- фил. ли към Източноазиатската и Сре- Разпространение: Средна и диземноморската рефугия. Топлият Южна Европа, Израел и Северна и слабо променящ се климат в тези Африка, интродуциран в Северна рефугии вероятно е стеснил еколо- Америка. гичната им пластичност до степен, която не им позволява да заемат Зоогеографски анализ отново студените вече области на Сибир. Най-широка екологична плас- Четвъртият вид – E. ruficollis тичност показва E. roborator – има най-ограничен в лонгитуди- достига до най-голяма надмор- нално и латитудинално направле- ска височина; лети от април до ние ареал. Отсъствието на вида в октомври; паразитира по голям Източна Европа и рядкото му сре- брой гостоприемници от различни щане на Балканския полуостров по- разреди (Lepidoptera, Coleoptera и казва, че тук е източната периферия Hymenoptera). Широкото му мно- на ареала му. Установяването му по горегионално разпространение в европейското атлантическо край- няколко зоогеографски области брежие, както и по почти цялото за- (Палеарктика, Етиопския и Ориен- падно Средиземноморие внушава талския район) и най-високата му принадлежността му към атланто- численост дават основание да до- медитеранския елемент (субатлан- пуснем, че той вероятно е филоге- тически според Груев, Кузманов, нетично най-младият вид от рода. 1994). Но описването на още един Ареалите на другите 2 вида – близък до него вид E. denticulator E. arundinis и E. longiseta показват Aubert от Израел (Aubert, 1983) по-

38 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

казва, че това са 2 викариращи – Литература Западно- и Източно-медитерански вида, произлезли от обща изходна Атанасов, А. З. 1981. Принос към изуча­ ­ форма, населяваща вече Европа. ва­нето на насекомите от семейство За близостта им свидетелства и Ichneumo­nidae (Hymenoptera) в фактът, че за разлика от всички из- Бълга­ ­рия. – Acta Zool. Bulg., 18, 87 - 89. вестни видове на рода само при E. Атанасов, А. 1986. Анноти­ро­ванны ruficollis липсва допълнителен тар- спи­сок энто­мо­фа­гов семейст­ ­ зален зъб на ходилата на женските, ва Ichneu­monidae – вреди­те­лей а при E. denticulator съществуват сельско­ ­хо­зяйственных­ культур и само следи от такъв зъб. При, без ле­са в Болгарии. – Информ. бюл. съмнение, сибирския произход на ВПС МООБ, 14, 7-19. рода, възникването на тези видо- Атанасов, А. З. 1988. К фауне ихневмонид ве е станало явно на по-ранен етап (Hymenoptera, Ichneumonidae) в от по-топлолюбиви форми, насе- Болгарии. – Acta Zool. Bulg., 36, ляващи Европа. През периодите 82 - 84. Ганчев, Г. 1974. Полезните насекоми в на захлажданията и заледяванията го­рите. – В: Върху някои проб­ле­ тези видове са могли да се запазят ми по опазване и обогатява­не на само в топлите зони на средизем- ви­до­вото разнообразие в го­рите­ номорските рефугии. Това е още (фло­ра и фа­уна). С., НТ Конф. (25 - един рядък пример за намирането 28 VI. 1974), 218 - 233. на западно-медитерански вид в из- Груев, Б., Б. Кузманов. 1994. Обща био­ точната част на Балканския полу- гео­графия.– С., 1-498. остров. Дреновски, А. К. 1936. Принос към Неарктичният вид E. comostockii на­секом­ ­ната фауна на България (Cresson) според Townes (1960) е и Ма­кедо­ ­ния. II. – Изв. Бълг. ентомолог. д-во, IХ, 233-256. близък до E. longiseta и вероятно не- Дреновски, А. К. 1939. Реферати и съоб­ говата изходна форма е мигрирала ще­ния. – Изв. Бълг. ентомолог. през Берингийския мост преди за- д-во, 10: 138 - 180. ливането му. Запрянов, А. 1985. Паразити от сем. Ich- Общият преглед на видовете от neumonidae в България и техни­те род Exeristes показва, че родът е гос­то­при­ем­ници в агроце­но­зи­те. произлязъл в топлия Сибир през – Поч­во­знание, агрохимия и раст. плиоцен. В резултат на захлаждни- защита, 20 (4), 135-145. ята и заледяванията видовете му са Иванов, Б. 1977. Паразити на Rhyacio- се разселвали по различно време на nia buoliana Schiff. во Македо­ ­ния и них­ната акцийя во периодот од югоизток и югозапад. Средиземно- 1969-71. – Шумарски инст. Скопjе, морието е било вторичен център на 9, 99-119. разпространение за част от видове- Коларов, Я. 1978. Принос към изу­ча­ те му. ване на видовия състав и раз­ прос­т­ранението­ на насеко­ми­те от

ACTA ENTOMOL. BULG. • 39 .

под­семейство Ephialtinae (Hymeno­ dae, Lepidoptera) в България. – В: pte­ra, Ichneumonidae) в Родопи­те. Из­следвания­ по биол. борба с вре­ – НТ ПУ П. Хилендарски 16, Х 4, дит. по раст., 1, 95-104. 217-226. Цанков, Г., Г. Ганчев. 1984. Проуч­ва­не и Коларов, Я. 1989. Нови и малко из­вест­ при­ла­гане на биологичния ме­тод ни ихнеумониди (Hymenoptera, за бор­ба с насекомните вре­ди­те­ли Ichneumo­nidae) за българс­ка­та в горското стопанство в Бълга­ ­рия. фауна. I. Pimplinae, Xoridinae, – В: Проучване опазване и изпол­ ­ Acaentinae и Collyriinae. НТ ПУ зу­ване на горските ресурси, II, С., П. Хилендарски, 27, Х, 6, 217- 93-98. 224. Цанков, Г., Г. Ганчев. 1987. Изследова­ ­ Кoларoв Я. 1995. Фауна и зooгеoг­рафия­ ния и применение биологи­чес­ко­го на Балканските Ephialtini (Hyme­ ме­то­да в лесозащите НР Бол­га­ no­ptera, Ichneumonidae, Pimpli- рии. С., БАН, 1 - 93. nae). I. Рoдoве Afrephialtes Benoit и Цанков, Г., Здр. Сталев. 1987. Изу­ча­ва­не Fre­degunda Fitton, Schaw et Gauld. на ком­плек­са паразити на Ryacio- – Сб. дoкл. III нац. кoнф. пo ент., nia buoliane в Странджа с оглед на С., 22-24. из­пол­зу­ва­нето им в биоло­гич­на­та Кoларoв Я., 1997. Hymenoptera, Ich- бор­ба. С., Докл. на IV симпо­ ­зи­ум neumonidae. – Част I. Pimplinae, Странджа-Сакар,­ 271-278. Xori­dinae, Acaenitinae, Collyriinae. Цанков, Г., Здр. Сталев. 1993. Па­рази­ ­ – Фау­на на България, 25, С., БАН, то­и­ди по гъсениците и кака­ви­ 326 сс. ди­те на зимната леторасло­зави­ ­ Мейер, Н. Ф. 1934. Паразитические пе­ вач­ка (Rhyacionia buoliana Denn. ре­пон­чатокрылые сем. Ichneumo­ ej Schiff.) в района на Странд­жа ni­dae СССР и сопределных – ви­дов състав, разпространение стран, вып. III.– Опр. по фауне и ефективност. – Наука за гората, СССР, изд. Зоол. инст. АН, 15, Л., 1: 57-63. 1-271. Чорбаджиев, П. 1938. Реферати и Цанков, Г. 1968 а. Принос към изу­ча­ съобщения. – Изв. Бълг. ент. д-во, ване на видовия състав и раз­прос­ 10, 177-180. т­ранението­ на насекомите от сем. Aubert, J. F. 1969. Les Ichneumonides ouest Ichneumonidae (Hymenopte­ra) в palearctiques et leurs hotes. 1. Pimpli- България.­ – Изв. Зоол. инст. с му­ nae, Xoridinae, Acaenitinae. – Quatre зей, 28, 219-230. Feuilles, 1-302. Цанков, Г. 1968 б. Възможности за из­пол­ Aubert, J. F. 1983. Nouvelle descriptions зуване на ентомофагите в био­ло­ en vue d’une monographie des Ich- гич­ната борба срещу насеко­ми­те- neumonides d’Izrael.– Bull. Soc. Ent. вреди­ ­тели в горското стопанство. Mulh., Oct.-dec., 49-52. – С., Сб. докл. и реферати, из­не­се­ Constantineanu, M., C. Pisica, 1966. Ich- ни на съвещ. по лесозащита, пров. neumonides de la R.S. Roumanie ob- на 5-6. IV. 1968 г., 105-110. tenus par des cultures et leurs hotes.– Цанков, Г. 1972. Върху паразитите на An. sti. Univ. Iasi, 12 (1), 205-215. зим­на­та лето­рас­ло­зави­ ­вач­ка Rhya­ Constantineanu, M., C. Pisica, 1970. L’ cionia­ buolianae Schiff. (Olethreuti­ etude de la tribu des Pimplini (Hyme-

40 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

noptera, Ichneumonidae) de la R.S. 1905. Ergebnisse einer naturwissen- Romania. – Ann. Sb. Univ. Iasi, 2 (2), schaftlichen Reise zum Erdschias- 1-106. Dagh (Kleinasien). – Ann. Naturhist. Constantineanu, M., C. Pisica, 1977. Hyme- Hofmus. Wien, 20, Hymenopteren, noptera, Ichneumonidae, Ephialtinae, 220-246. Lycorininae, Xoridinae si Acaenitinae. Kolarov, J. 1987. Ichneumonidae (Hyme- – Fauna Rep. Soc. Romania, Insecta, noptera) from Balkan Peninsula and 9 (7), 1-310. some adiacent regions. I. Pimplinae, Constantineanu, M., V. Chochia, I. Petcu, C. Tryphoninae and Cryptinae. – Turk. J. Pisica. 1958. Contribution a l’ etude of Ent., 11, 1, 11 – 28. des Ichneumonides de Dobrogea. Sous Kolarov, J. 1995. A catalogue of the Turkish famille Pimplinae Cresson. – Ann. sti. Ichneumonidae (Hymenoptera). – En- Univ. Iasi, 4 (2), 321-342. tomofauna, 16 (7), 137-188. Çoruh, S., H. Özbek, 2008. A faunistic and Kolarov, J. 1990. Ichneumonidae (Hyme- systematic study on Pimplinae (Hy- noptera) from Bulgaria in foreign col- menoptera: Ichneumonidae) in East- lections. – Acta Zool. Bulg., 39, 25- ern and Northeastern parts of Turkey. 31. – Linzer biol. Beitr., 40/1, 419-462. Kolarov, J. & A. Beyarslan,1994. Investiga- Fahringer, J. 1922. Hymenopterologische tions on the Ichneumonidae (Hyme- Ergebnisse einer wissenschaftlichen noptera) fauna of Turkey I. Pimplinae Studienreise nach der Turkei ind Klei- and Tryphoninae. – Tuerkiye Ento- nasien (mit Ansschlus des Amanus moloji Dergisi. 18, 3, 133-140. gebirges). – Arch. Naturg., 88, A, (9), Kolarov, J., V. Andoni, 1995. A study of 149-222. Albanian Ichneumonidae (Hymenop- Ferriere, M. C. 1928-29. Recherche Faunis- tera). I. Pimplinae, Tryphoninae and tiche neell’ isole italiane dell’ Egeo. – Acaenitinae. – Acta Entomol. Bulg., Arch. Zool. Ital., 12-13, 277-283. 2, 28-31. Glavendekic, M.; Kolarov, J. 1994. Fauna of Kolarov, J., A .Beyarslan & M.Yurtcan, Yugoslavian Ichneumonidae Pimpli- 1997. Ichneumonidae (Hymenoptera) nae, Xoridinae, Acaenitinae (Insecta, from the Gokceada and Bozcaada Is- Hymenoptera, Ichneumonidae). – En- lands – Turkey. – Acta Entomologica tomofauna. 15, 1, 1-10. Bulgarica. 3-4, 13-15. Hensch, A. 1929. II. Beitrag zur Kenntnis Kolarov, J., M.Yurtcan & A. Beyarslan, der jugoslavischen Ichneumoniden- 1997. New and rare Ichneumonidae fauna.– Konowia 8, 123-153. (Hymenoptera) from Turkey. I. Pim- Horstmann, K. 1993. Revision der von Fer- plinae, Tryphoninae, Phygadeuontin- dinand Rudow beschriebenen Ichneu- ae, Banchinae and Ctenopelmatinae. monidae I. (Hymenoptera). – Beitr. – Acta Entomologica Bulgarica. 3-4, Ent., 43 (1), 3-38. 10-12. Kavut, N., J. Dencer, M. Karaman. 1974. Kolarov, J., H. Ozbek, E. Yildirim, 1999. Ege Bolgesi pamuk zararlilarinin New distributional data of the Turk- predator ve parazitleri uzerinde on ish Ichneumonidae (Hymenoptera). I. calismalar. – Bitki Kor. Bult., 14 (1), Pimplinae and Tryphoninae. – J. Ent. 19-28. Soc. Res. 1(2), 9-15. Kohl, F. F. (in Penther, A., E. Zederbauer), Kriechbaumer, J. 1888. Pimpliden-Studien.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 41 .

17. Poemenia notata Hlg. 18. Acoe- Sedivy, J. 1963. Faunistische und taxono- nites saltans und fulvicornis Gr. 19. mische Bemerkungen zu den Ich- Acoenites rufipes Gr. 20. Pimpla neumoniden der Tschechoslowakei, Schmiedeknechti m. o.– Ent. Nachr., Pimplinae, II. Acta Faunistica Ento- 14, 337-340. mologica Musei Nationalis Pragae. 9, Kriechbaumer, J. 1890. Ichneumoniden- 80, 155-177. Studien. Neue Ichneumoniden des Seyrig, A. 1927. Travaux scientifiques de Wiener Museums. II. – Ann. Naturhist. l’ armee d’ Orient (1916-1918). Hy- Hofmuseums Wien, 5, 479-491. menopteres, Ichneumonides. – Bull. Oehlke, J. 1964. Ergebnisse der Albanien Mus. Hist. nat. Paris, 33, 235-240. Expedition 1961 des Deutschen Ento- Srtobl, G. 1901-1903. Ichneumoniden Stei- mologischen Institute.– Beitr. Ent., 14 ermarks (und der Nachbarlander). – (314), 373-376. Mitt. naturw. Ver. Steiermark, Graz, Oncuer, C. 1991. A catalogue of the Para- 38, 3-48; 39, 34-160. sites and Predators of Insect pests of Soydanbay, M. T. 1978. Turkiye’de bit- Turkey. – Ege Univ.Ziraat Fak. Yayin- ki Zararlisi bazi boceklerin dogal lari, 505, 1-354. dusman listesi, Kisim II. – Turk.Bit. Ozdemir, Y., N. Kilincer. 1990. The Species Kor. Derg., 2 (2), 61-92. of Pimplinae and Ophioninae from Thompson, W. R. 1957. A catalogue of the Central Anatolia. – Turk. II Biol. Muc. parasites and predators of insect pests. Kongr. 26-29 Eylul 1990, 309-318, Sec.2, Host parasite catalogue, part Ankara. 4. Host of the Hymenoptera (Ichneu- Pisica, C. 1972. Ephialtinae (Hymenoptera, monidae). Ottawa, 333 – 561. Icheumonidae) din colectia I. Nemes, Thomson, C.G. 1895. Anmarkniger ofver Suceava. – St. Com. Ocr. Nat., 321- ichneumoner sarskilt med hansyn till 328. nagra af A. E. Holmgrens typer, Fasc. Pisica, C., G. Pagliano. 1982. Ichneumonid 19, 2080-2137. flies (Ichneumonidae, Hymenoptera) Townes, H., M. Townes. 1960. Ichneumon from the fauna of Italy – Ann. St. Univ. – Flies of America North of Mexico, Iasi, 28, 89-94. 2. Subfamilies Ephialtinae, Xoridinae, Rudow, F. 1883. Neue Ichneumoniden. – Acaenitinae. – US Nat. Mus. Bul. 216, Ent. Nachr., 7, 309-312. Part 2, 1-676. Schletterer, A. 1894: Zur Hymenopteren- Tsankov, G. 1988. The ichneumonid para- Fauna Istriens. – Programm des K. K. sites of the European pine shood moth Staats-Gymnasiums in Pola, 4, 3-36. caterpillar in Bulgaria (Hymenoptera, Schmiedeknecht, O. 1934. Opuscula Ich- Ichneumonidae), In: Gupta V. K. (Ed). neumonologica, Suppl. Band, Fasc. Advances in palearctic Hymenoptera XIX, Blankenburg i. Thur. 37-116. Research (Florida Agr. Experiment. Sedivy, J. 1959. Wissenschaftliche Ergeb- Station Journ. Series No 9097), 391 – nisse der zoologischen Expedition des 394. National-Museums in Prag nach der Tuatay, N., A.Kalkandelen, N. (Cagatay) Tuerkei. 26. Hymenoptera, Ichneu- Aysev., 1972. Nebat Koruma Musei monidae. – Acta Faunistica Entomo- Bocek Katalogu (1961-1971). – Zir. logica Musei Nationalis Pragae. 33, Muc. ve Zir. Karan. Gn. Md. Yayinlari 107-116. Mesleki Kitaplar Ser. 119.

42 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Vasic, K. 1967. Paraziti borovog savijaca Vasic, K., P. Sisojevic. 1955. Paraziti obicne (Rhyacionia buoliana Schiff.) u Sr- zolje (Diprion pini L.) i njihova uloga bii i Makedonii. – Zast. bil., 96/97, u regulaciji brojnosti ove stetocine na 285-289. maljenu 1951/52 godine. – Plant prot., 27, 3-44.

FAUNA AND ZOOGEOGRAPGY OF BALKAN PENINSULA EPHIALTINI (HYMENOPTERA: ICHNEUMONIDAE: PIMPLINAE) II. GENUS EXERISTES FÖRSTER

J. Kolarov University of Plovdiv (Summary) Balkan species of the genus is proposed. For each species zoogeographical In this paper all known and new notes are added. faunistic and biological data of Balkan species of the genus Exeristes Förster Key words: Fauna, zoogeography,­ are summarised. One new species for Balkan peninsula, Exeristes, Ichneu­ Turkish fauna is established. A key for mo­nidae, key.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 43 .

НОВА РАСТИТЕЛНО-ЗАЩИТНА СИСТЕМА ЗА БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО ПРИ КЪСНОЗРЕЕЩ СОРТ СЛИВИ

АНТОН АТАНАСОВ Институт за защита на растенията, Костинброд 2230 E-mail: [email protected]

ХРИСТИНА ДИНКОВА Институт Планинско животновъдство и земеделие, Троян

KAЛИН ДРАГОЙСКИ Институт Планинско животновъдство и земеделие, Троян

СВЕТЛА МАНЕВА Институт за защита на растенията, Костинброд 2230

ДИЯН ГЕОРГИЕВ Институт Планинско животновъдство и земеделие, Троян

АНТОН ВЕЛИЧКОВ Българска Агенция по безопасност на храните, София

ГЕРГАНА КИРИЛОВА Областна Дирекция по безопасност на храните, Кюстендил

УВОД биопестициди непрекъснато расте. Това налага да се разработят нови Сливата е един от основните растително-защитни системи за овощни видове, отглеждани в Бъл- борба с болестите и неприятелите гария. През последните години се освен при ранните сортове сливи въвеждат нови сортове, устойчиви (Atanasov et al., 2011), така и при спрямо някои икономически важни късните, което е цел на настоящата болести, които могат успешно да се работа. използват за производството на би- ологична плодова продукция от сли- МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ ви (Стоянова, Минев, 2003.). От дру- га страна продължава работата по Биопестициди – Trifolio S forte създаването на нови биопрепарати – 300 mL/dka; NimАzal – 300 mL/ за борба с болестите и неприятели- dka; Madex (титър-1013 гранули/мл; те при овощните видове (Атанасов 10 мл/дка; Treisar (Spinosad 480 CK) и др., 2009). Броят на стандартните – 300 mL/dka; Dipel 50 BP-0,3%;

44 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Препарати за растителна защита монови уловки, разположени в ко- (съдържащи Cu u S), разрешени за роната на сливовите дървета –от биологично производство на расте- втората половина на април до края ния, растителна продукция и храни на септември. Отчитането е про- (Нaредба 22 от 04. 07. 2001 г.), като веждано на всеки 3-5 дни до края на меден хидроксид – 0,3% и намок- летежа на неприятеля. Обработката рима сяра – 80%. на моделните дървета е извършена Изследвани са възможностите с гръбна пръскачка – 5-литрова. на комплекс от биопестициди и раз- Опитите са проведени по схема 1 решени препарати за биологично (таблица 1). При химичния вариант производство на плодова продук- (сорт Елена) са приложени следни- ция при разработка на технологии те пестициди: акарзин (парафиново за борба с болестите и неприяте- масло + емулгатор); шампион (ме- лите и получаване на биологична ден хидроксид – 0,3%); топсин М70 плодова продукция при късен сорт ВП (тиофенат метил – 0,1%); сис- сливи. Проведени са в сливова тан 12 Е (миклобутанил – 0,19%); овощна градина на ИПЖЗ – Тро- карате 5 ЕК (ламбдацихалотрин – ян. Използвани са сливови дървета 0,015%). от къснозреещия сорт Елена (25-30 Пръскането е проведено едно- 09), засадени при разстояние 4/3 м временно с това на варианта за би- за биоварианта и контролата. Кон- ологично производство. Отчитани венционалният вариант е проведен са: червивост, наличие на фитоток- също при сорта Елена и препарати, сичност, късно кафяво гниене (вър- с които са пръскани и най-разпрос- ху всички обрани плодове), червени транените сортове сливи в Бълга- листни петна (върху 200 листа на рия – Stanley и Chachanska lepotiza. дърво), средно тегло на сливовите Сливовите насаждения са създаде- плодове и получен добив по стан- ни по технология за предпосадъчна дартни методи (Михайлова и др., подготовка и производство на сли- 1982). вови плодове, разработена от Дин- Резултатите са обработени ста- кова (ИПЖЗ – Троян), (Динкова, тистически по Гар (1968). В табли- 2009; Динкова и др., 1990; 1996). Из- ца 2 е представена статистическа ползван е технологичен комплекс от обработка по вариационен анализ, машини за отглеждане и опазване от използвайки F критерия за оценка неприятели и болести на овощните достоверността на анализа и LSD видове на ИПЖЗ – Троян. Опитите за оценка на статистическата дос- са проведени по стандартна мето- товерност на получените разлики дика на ЕС за отчитане на ефикаст- между контролата и вариантите ност – PP 1/7(3). За проследяване при различни нива на достоверност, динамиката на летежа на Grapholita в зависимост от варирането на да- funebrana Tr. са използвани феро- нните. Приложен е Duncan’s Method

ACTA ENTOMOL. BULG. • 45 . ка леж ­ Забе ­ Note вост % 2,0 2,5 2,1 1,5 1,9 3,5 0,5 ви ­ Maggoty бр. Чер ­ 11 61 68 41 46 76 3 ти % 8,2 2,0 1,47 1,61 2,24 2,39 8,10 Болес ­ кьсно каф. гниене бр. 45 50 48 44 55 52 44 543 2446 3260 2717 бр. 2445 2173 543 10 45 60 50 Добив плодове Fruit Yield кг 45 40 10 пи ­ ран - гу ­ хар. он пи ­ рати хар пион па ­ он Trifolio S forte + Trifolio Шам ­ Madex: Трейсър; Cu-окс.; за ­ Treisar + NimAzal Treisar + Шам ­ + NimAzal Treisar + Dipel +Шам ­ пи ­­ + NimAzal Treisar +Madex + Шам ­ он; за ­ + NimAzal Treisar +Dipel+ Фун ­ + NimA Treisar zal +Madex + Шампион Пре ­ Preparations - - ) фаза Зимно brana Ц вет. бутон След цъфтежно След цъфт с/у CПЧ ( C. fune След цъфт. CПЧ След цъфт. CПЧ След цъфт CПЧ Фено ­ Pheno phase кане Biological effectiveness of the preparations for biological produce plums Биологична ефективност на препаратите за биологично производство сливи 22. III .10 V. 10 8. I V. 10 27. I V. 10 25. V. 7.V I .10 28.V I .10 19.V II .10 Date of spraying Дата на пръс ­ - Table 1. Table то ­ ния 1 2 3 4 5 6 7 Пов ­ ре ­ Repeti tion Таблица 1. Таблица не во ло ­ ст ­ но про ­ вод ­ I –био ­ гич ­ из ­ ­ Третира (сорт Елена) Вариант Variant

46 • ACTA ENTOMOL. BULG. . Ср. т. слива- Awerage weight plum 18,4 гр. 2,0 2,5 1,5 3,0 1,0 65 68 37 81 24 48,41±7,68 2,00±0,05 1,74 1,65 2,0 1,84 1,92 57 45 49 50 47 48,83±6,25 2,93±0,52 3260 2445 2717 2445 2717 60 45 50 45 50 40±8.15 2309± 483 он Treisar + NimAzal Treisar +Madex + Шам ­ пи ­ но ка ­ След цъфт CПЧ Не не пръс ­ 18.V III .10 10. I Х.10 8 9 10 11 12 ни ци) тел ­ ни ­ ри ­ Средно (до ­ ве ­ гра ­

ACTA ENTOMOL. BULG. • 47 . --- 8,2 8,2 8,1 7,7 9,2 9,0 95 8,1

200 90 200 210 250 220 130 200

155 6,9 60 5,5 157 6,4 159 5,8 150 5,5 138 5,6 85 6,2 126 5,1 2172 1086 2443 2715 2715 2443 1357 2443

40 20 45 50 50 45 25 45 да ли ­ ти ­ на во ­ ---„-- ---„-- ---„-- ---„-- ---„-- ---„-- ---„-- Дес ­ ра ­ - ) След цъфт. CПЧ След цъфт. CПЧ След цъфт. CПЧ След цъфт. CПЧ brana След цъфт с/у CПЧ ( C. fune След цъфтежно Ц вет. бутон Зимно 18.V III .10 19.V II .10 28.V I .10 7.V I .10 25. V. 10 25. V. V. 10 27. I V. 8. I V.10 22. III .10 8 7 6 5 4 3 2 1 Контрола (сорт Елена)

48 • ACTA ENTOMOL. BULG. . -“- 9,2 9,6 9,4 8,8

194,40±21,32 8,75±1,142 210 230 240 150

132,1 ±12,83 5,93±1,25 178 8,1 150 6,1 160 5,8 68 4,1 2172 2443 2715 1629

41,25±5,26 2194±385 40 45 50 30 ---„-- ка ­ да Пръс ­ но с дест. во ­ 10. I Х.10 10 11 12 9 ри ­ но ни гра ­ ве ­ ци) тел ­ ни ­ Сред ­ (до ­

ACTA ENTOMOL. BULG. • 49 . C2 +++ +++ +++ 0.78 2.00 % 9.830 0.194 0.401 8.75 C1 C2 +++ +++ Червивост/Maggoty 48.41 +++ 18.25 Брой number 175.77 10.05 20.80 194.40 C1 +++ C2 +++ +++ C!

2.93 1.01 % 28.30 0.66 1.36 5.93 +++ C2 Болести/Diseases +++ +++ C1

48.83 Брой number 82.38 8.96 18.53 1.91 132.91 NS C2 на приложените практики достоверно

NS number NS` C1

2309 2 309 Брой 2.117 273.73 566.50 2 194 Оценка на статистическата достоверност получените разлики вследствие NS C2

Добив/Yield NS NS C1 Evaluation of the statistical reliability differences due to practices considerate reliable

Таблица 2. Таблица 40.00 42.50 kg 2.128 4.98 10.31 41,25 Table 2. Table Биологичен Biological Variant Химичен Chemical F Sd LSD0.05 Контрола Control C1 and C2 – the respective control to which comparison was done. + - P<0.05; ++ P<0701; +++ P<0.001. in each column variant with same letters ns – not significant; l significance: belongs to one group on the base of reaction applied treatment

50 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

при Р ≤0,05 за отделяне на вариан- ва в края на август. Максимумите тите в групи по сходство на реакци- за изследвания период се наблюда- ята им към проведените третирания ват в началото на май (4 и 11. 05), (таблица 2). началото на юни (3-16.06), около Изчислени са основните статис- 30.06 и през юли – 15-22.07. Лете- тически характеристики на извадки- жът на сливовия плодов червей е те, средно (mean), средна грешка на продължителен, което се свързва извадките (standard error – St. Err.) с микроклиматичните условия на и стандартно отклонение (standard района и градацията на неприяте- deviation – St. Dev.). С тях се оценя- ля. За изследването бяха използвни ва силата и стабилността на прило- данни до прибирането на реколтата жените третирания (фиг. 1). – 24.09.2010 г. Продължителността на летежа РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ и четирите максимума дават въз- За първи път в България се пра- можност на сливовия плодов чер- ви опит за разработка на цялостна вей да нанася повреди по плодовете съвременна растително-защитна до беритбата. В тази връзка, много технология. Резултатите от про- важни са резултатите, свързани с следяване динамиката на летеж на биологичната ефективност на про- Grapholita funebrana Tr. показаха учваните препарати за биологично (фиг. 1), че летежът на неприятеля производство на плодове от късни започва в края на април и завърш- сортове сливи, отразени в таблица

Дати на проведени пръскания до беритбата на плодовете от сливовия сорт Елена Dates held sprays to harvest the fruit of the plum variety Elena Брой отчитания за летежа на сливовия плодов червей по месеци Number of reported flight ofG. funebrana in monts

Фиг. 1. Динамика на летеж на сливов плодов червей (Grafolita funebrana Tr.) през 2010 г. за района на ИПЖЗ-Троян. Fig. 1. Number of reported flight of Grapholita funebrana Tr. To Monts

ACTA ENTOMOL. BULG. • 51 .

1. Данните показват, че при вари- отнасят до борбата само със сливо- анта за биологично производство, вия плодов червей, но не разглеждат червивостта в сравнение с химич- цялостно комплексната защита от ния вариант (0,78%) е приемлива и е болести и неприятели по сливовите 2,0%, докато в контролата е 9,41%. дървета. Съвместното приложение Нашите резултати са близки до тези, на ентомопатогенни вируси, бакте- получени от редица изследователи, рии, растителни масла, биологично провели борба срещу Grapholita активни вещества (алкалоиди), заед- funebrana и работили както с хи- но с разрешените фунгициди – ме- мични, така и с биологични сред- ден хидроксид и сяра, позволява по- ства. Върбанова (1969) провежда лучаването на биологична плодова борба със сливовия плодов червей с продукция. След тяхното съвместно метилпаратион метокситиофенит и приложение през целия вегетацио- довежда до 0,2-0,3% червиви плодо- нен период се вижда ефективността ве, а в контролата, в зависимост от на разработената нова растително- сорта, варират от 7 до 9 %. Когато защитна система при къснозреещ борбата се провежда по схемата 1 сорт сливи. пръскане (срещу първото поколе- От болестите икономически най- ние ) + 2 (за второто), червивостта важни са червените листни петна варира от 0,5% за сорта Тулеу грас (Polystigma rubrum) и късното кафя- до 1,4% при кюстендилската синя во гниене (Monilia fructigena L.). В слива. нашите експерименти се получиха Гьонев (1975), след провеждане близки резултати за нападението от на интегрирана растителна защита червени листни петна при варианта при слива с ентобактерин (Bacillus биологично производство (8,3%) и tyhuringiensis) и золон 0,04% (фоза- химичния вариант (5,0%). Петната лон) отчита червивост 1% при схема бяха локализирани, дребни, като 3 пръскания срещу първото поколе- при варианта за биологично произ- ние и 2 срещу второто. При схема водство преобладаваха по-дребни- 2 + 2 повредените червиви плодове те. В контролата повредените листа са от 1% до 5%. Сравнявайки тези бяха 25%. Наличието на по-голямо резултати с получените от нас от количество по-дребни петна по лис- варианта за биологично производ- тата на сливата може да се обясни ство (2,0% червивост), може да се с прилагането на комбинацията от каже, че те са особено обнадежда- два препарата – меден хидроксид ващи, тъй като се отнасят за късни и биопрепарата NimAzal (маслена сортове сливи. Проведените до сега фракция). опити както в България (Върбанова, Резултатите, получени след от- 1969; Гьонев, 1975), така и в извън читане на повредите от късно кафя- България­ (Nela, 2003; Plucieunik, во гниене (Мonilia fructigena) пока- Olszak, 2005; Wyss, Claudia, 2002) се заха, че при варианта за биологично

52 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

производство повредените плодове жения инсектицид, както съобщава са 2,11%, а при химичния – 1,01%. Dowd et al. (2000) при използуване- Тази разлика се обяснява и с нали- то на малатион. чието на непряк ефект, изразяващ се Въз основа на направения ста- в намаляване повредите от гъбния тистически анализ се вижда, че най- патоген и под влияние на прило- стабилен ефект има при химичния

Фиг. 2. Средни стойности и статистическите им оценки на разглежданите параметри Fig. 2. Mean values and their statistical evaluations of the parameters

ACTA ENTOMOL. BULG. • 53 .

вариант (най-слабо варират резул- ЛИТЕРАТУРА татите) в сравнение с варианта за биологично производство (фиг. 2). Атанасов, А., Р. Стоянова, С. Филипов, При болестите ефектът е един и същ А. Виткова, 2009, Вирусно-ал­ка­ като отново е най-стабилен при хи- лоидни смеси за борба с на­се­ мичния вариант. Масата на сливо- коми. Регистрация на полезен мо­дел №1134, (19)BG 111134U1 вите плодове от двата варианта не (51) Int.Cl. A 01’ N 63/00(2006.01) се различава и е 18,4 грама. A 01 N 65/02(2006.01) A 01 N 65/00 (2006.01). ИЗВОДИ Върбанова, С. 1969. Нашият опит в бор­ ба­та със сливовия плодов червей,­ Резултатите от проведените опи­ Растителна­ защита, 4, 14-16. ти показват, че комплексът от био- Гар, К. А. 1968. Методы испытания ток­ пестициди (NimАzal 300 mL/dka; сичности и еффективности ин­сек­ Madex 300 mL/dka; Treisar (Spinosad тицидов. Изд. Сельскох. Литер. 480 SP) – 300 mL/dka и разрешени- журн. и плакатов. М., 288. Гьонев, Г., 1975. Интегрирана и био­ло­ те препарати за биологично про- гична борба при ябълката и сли­ изводство на плодова продукция вата в Старозогорски окръг, Рас­ – меден хидроксид и сяра са добра тителна защита, 9, 31-34. основа за разработката на расти- Динкова, Хр., И. Гергов, С. Винчев. телно-защитни технологии за бор- 1990. Нов екологосъобразен метод ба с болестите и неприятелите при за създаване на сливови градини, сливата. Сбор­ник научни трудаве, ВСИ Растително-защитната система Пловдив, 15-17. за биологично производство на сли- Динкова, Хр., П. Петров, К. Драгойски. ви позволява да се ограничат повре- 1996. Траншеен метод за предпо­ ­ садъчна­ подготовка на площите, дите от червивост (2,0%), червени пред­назначени за сливови на­саж­ листни петна (8,3%) и късно кафяво де­ния, Почвознание, агрохимия и гниене (2,01%), докато при химич- екология, III, 253-254. ния вариант те са съответно 0,78%; Динкова, Хр. 2009. Нови елементи в 5,0% и 1,01%, а при контролата – тех­нологията за отглеждане на 9,41%; 25%; и 6,92%. сливи.­ Хабилитационен труд за Резултатите от проведените при­съждане на научното звание опити показват, че изпитаната „старши­ научен сътрудник“ I сте­ растително-защитна система за пен” Троян, 2009, 300 с. борба с болестите и неприятелите Илиева, Ст. 1973. Резултати от произ­ ­ водствените опити за борба със при сливата може да се използва сливовия плодов червей и с ръж­ за биологично производство на дата по сливата, Растителна защи­ ­ плодове от съвременнен късен сорт та, 3, 5-6. сливи Елена Михайлова, П., Ф. Страка, И. Апос­то­ . лов. 1982. Растително-защит­ ­на

54 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

прогноза и сигнализация, Земиз­ ­ Adherent Malation Granules for Se- дат, С., 342. lective Insect Control and Indirect Наредба № 22/юли 2001 за биоло­гич­ Reduction of Mycotoxigenic Fungi но­то производство на растенвия, in Specialty Corn. J. Econ. Entomol. рас­тителни продукти и храни от 93(5), 1424-1428. рас­тителен произход и неговото Nela, T., M. Talmacin, T. Georgescu. 2003. оз­начаване върху тях. Изд. От The efficiency of some insecticides МЗГ; Обн.ДВ бр. 68 / 3 август used for controlling Grapholita fune- 2001; изм. ДВ бр.13/10 февруари brana Tr. and Eurythoma schreineri 2006. Schr. pests in the plum tree orchards Стоянова, Т., Ив. Минев. 2003. Сливо­ви from the Arges County, J. Protectia елити с установена устойчивост на plantelor hortivicole, 7, p 28-30. чер­вени листни петна (Polystigma Pluciennik, Z., R. W. Olszak. 2005. Spi- rubrum (Person)) и ръжда (Tran- nosad w zwalczaniu niektorych sz- zshelia pruni–spinosae (Person)), kodnikow w sadachspinosad to con- създадени­ в ИПЖЗ Троян, J. of trol of some pests in the orchards, Mountain Agriculture on the Bal- Progress in Plant Protection, kans, v. 6, 5, 559-565. Wyss, E ., Daniel C. 2002. Wirkung von Atanasov, A. 2011. Plant Protecton Tech- Spinosad (Product Audienz) gegen nology for plant production of or- die 2. Generation des Pflaument- ganic fruit production of plums. Bul- wicklers Grapholita funebrana in garian J. of Agricultural Science. biologischen Zwetschgenanlagen Dowd, P. F., R.L.Pindel. 2000. Multiacre- Bericht 02/5e, FiBL (http://0rgprints. age Evaluation of Acrially Applied org/8504/

ACTA ENTOMOL. BULG. • 55 .

NEW PLANT-PROTECTION SYSTEM FOR ORGANIC PRODUCTION IN LATER RIPENING PLUM VARIETY

A. ATANASOV Plant Protection Institute, Kostinbrod E-mail: [email protected]

H. DINKOVA, K. DRAGOISKI 2Research Institute of Montain Stockbreeding and Agriculture, Troyan,

S. MANEVA Plant Protection Institute, Kostinbrod

D. GEORGIEV Research Institute of Montain Stockbreeding and Agriculture, Troyan,

A. VELICHKOV Bulgarian Agency for Food Safety, Sofia,

G. KIRILOVA Regional Directorate for Food Safety, Kyustendil

Summary pests a merger. The new plant protec- A modern plant-protection tech- tion system allows to variety Elena to nology for diseases and pests control limit damage from wormy to 2.0%, in late plum varieties is proposed. For red leaf spots to 8.3% and late brown first time in Bulgaria a new technology rot – up to 2.11% while the control for production of organic fruit was at- (Elena variety) are equal to 9.41% 25% tempted and it is efficient and meets and 6.2% respectively. environmental demands to be clean In the chemical variation in the va- from contamination. The results of the riety Elena and a range of products – experiments showed that the complex akarzin -300mL/dka (3%), 0.3% Cham- of biopesticides – NimAzal – 300 pion (copper hydroxide), Topsin M-70 mL/dka; Madex (1013 grains/mL – 10 HR (thiophanate methyl), Sistan-12 is mL/dka, Trifolio S forte – 300 mL/ (myclobutanil ) Karate 5 EC – (lamda dka; Treisar (Spinozad 480 sp) – 300 cyhalothrin) – damage is 0.78% (h), mL/dka and authorized agents for or- 5.0 (chlp) and 1.01% (kkg). ganic production of fruit production, The results of the experiments copper hydroxide and sulphur, are a showed that the tested plant protec- good basis for continuing work on the tion technology could be used for or- development of plant protection tech- ganic production of modern varieties nologies to struggle with disease and of plums later (Elena).

56 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

ЕФИКАСНОСТ НА БИОИНСЕКТИЦИДИ СПРЯМО HYPERA POSTICA (GYLL.) И GONIOCTENA FORNICATA (BRÜGG.) ПРИ ЛАБОРАТОРНИ УСЛОВИЯ

ДАНИЕЛА АТАНАСОВА, РАДОСЛАВ АНДРЕЕВ Катедра Ентомология, Аграрен университет, Пловдив

ВЪВЕДЕНИЕ спрямо голям брой насекомни ви- дове. Сред тях най-често се използ- Малкият люцернов листов хобо- ват семената и листата на дърво- тник Hypera postica (Gyll.) и люцер- то Ним, Azadirachta indica A. Juss новият листояд Gonioctena fornicata (Schumutterer, 1990; Ascher, 1993). (Brügg.) са най-често срещаните У нас ботаническият инсекто- листогризещи неприятели по лю- акарицид НимАзал Т/С е регистри- церната в България, които много- ран за борба с обикновенния паяжи- кратно надхвърлят приетия праг на нообразуващ акар по зеленчуци в икономическа вредност (Naidenova, концентрация 0,3% и е разрешен за Donschev, 1996). Борбата срещу тях използване при биологичното земе- се извежда основно с химични сред- делие. В САЩ (Smith, Krischik, 2000) ства, като повечето от използваните и в Турция (Yardm et al., 2001) оце- инсектициди засягат популациите няват препаратa като селективен за на полезните членестоноги и трай- калинките и най-разпространените но нарушават процесите на естест- ентомо- и акарофаги. веното регулиране в агроценозите Orumchi, Lorra (1993) констати- (Dent, 1991; Radcliffe, 2002). рат, че водни екстракти от листа и С развитието на органично- семена на Neem (Azadirachta indica) то земеделие у нас все повече ще причиняват висока смъртност и на- се търсят различни алтернативи рушават силно развитието на лар- на химичната борба. Важно място вите на H. postica. сред тях заема биологичната борба Друг широко използван бота- с прилагането на биоагенти и био- нически инсектицид е извлек от инсектициди, които са селективни растението Chrysanthemum cine­ ­ra­ и безопасни за околната среда и за riaefolium (Пиретрум), което рас- здравето на човека (Stiener, Elliot, те основно в Африка. (Yardener’s 1987; Stauffe, Rose, 1997; Miller, Advisor Newsletter, 2011). У нас пре- Uetz, 1998). паратите Пиретрум ФС ЕК и Пирос Ботаническите инсектициди, ко- са регистрирани за борба с листни- ито са растителни екстракти, са те въшки по зеленчуковите култури част от биопестицидите (Arnason et в концентрация 0,05% и срещу оран- al., 1989; Sukumar et al., 1991; Isman, жерийната белокрилка в концентра- 1994). Те проявяват ефективност ция 0,08%.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 57 .

Освен ботанически инсекти- Целта на настоящата разработка циди при органичното земеделие беше да се изпита ефективността на широко използвани са бактериал- някои биоинсектициди срещу ико- ните препарати на основа Bacillus номически най-важните неприятели thuringiensis­ . В света те заемат по люцерната у нас. около 90% от пазара на биопес- тицидите (Bhatnagar et al., 2004). МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ B. thuringiensis var. кursta­ki зася- га повече от 200 вида на разред Проучването беше проведено Lepidoptera и е регистриран за бор- при лабораторни условия през пе- ба срещу много от тях, неприятели риода 2008-2009 г. спрямо ларви по земеделските, горските и украс- и възрастни индивиди на Hypera ните култури. Препаратите на тази postica (Gyll.) и Gonioctena fornicata основа са оценени като безопасни (Brügg.) бяха изпитани следните би- за околната среда и здравето на чо- ологични средства: века (Otvos et al., 2005). Ним Азал Т/С – 1% (азадирахтин У нас B. thuringiensis var. кurstaki А+0,5% азадирахтин Б, В, Г, Д+2,5% се използва предимно срещу ним субстанция) – екстракт от листогризещи гъсеници в концен- Azadirachta indica, в концентрации трация 0,1%. На тази основа са 0,1%, 0,25% и 0,5%. регистрирани препаратите Батик, Пиретрум ФС ЕК, съдържащ Д-стоп, Дипел, Кондор, Турицид, 32% екстракт от пиретрум (25% Форей, а в Гърция е регистриран пиретрин + 32% сусамово масло препаратът ВМР 123 ВП (MRDF, + 36% прилепители – меки кали- 2011). еви сапуни), в концентрации 0,01%, Кузманова, Лечева (1986) из- 0,025% и 0,05%. питват действието на бактериал- BMP 123 ВП (Bacillus thurigiensis ните препарати на основа Bacillus var. kurstaki 6,4%), в концентрации thuringiensis: Битоксибацилин, Ди- 0,1%, 0,025% и 0,05%. пел и Екзотоксин за борба с H. Във всеки вариант бяха заложени postica и G. fornicata. Те установяват, по 30 ларви от трета възраст и по че най-ефективен е Битоксибацили- 20 възрастни индивиди, в три пов- нът, а най-ниска смъртност наблю- торения, съответно на люцерновия дават при прилагане на Дипел. листов хоботник и на люцерновия Burgio et al. (1992) при лабора- листояд. Индивидите бяха поставе- торни условия установяват отлич- ни в стерилни блюда със стръкове на ефективност на Novodor FC (B. люцерна, стъблата на които бяха thuringiensis subsp. tenebrionis) спря- обвити с памучен тампон, напоен мо ларви на G. fornicata и добро във вода и третирани с работната действие спрямо възрастните инди- концентрация от съответния пре- види. парат. В опита беше включена една

58 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

контрола, третирана с вода. Отчита- седмия ден беше отчетена ефикас- нията бяха направени на 1, 3, 5 и 7-и ност 97,77% и 100% във високата, ден от третирането. Ефикасността а при Ним Азал Т/С – съответно беше изчислена по формулата на 97,77% и 98,18%. Henderson, Tilton (1955). Микробиалният препарат BMP 123 ВП, на основа Bacillus thurin­ РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ gien­sis var. kurstaki, прояви по-бав- но своето действие за разлика от От изпитваните препарати сре- ботаническите инсектициди, като щу ларвите на H. postica най-висо- ефикасността му беше сравнително ка ефикасност показаха ботаниче- по-ниска от тях, и в най-високата ските инсектициди Ним Азал Т/С в си концентрация от 0,1% на седмия концентрации 0,25% и 0,5% и Пи- ден след третирането достигна 75% ретрум ФС ЕК – 0,025% и 0,05%. (фиг. 1). Пиретрум ФС ЕК прояви по-бързо Спрямо ларвите на G. fornicata­ начално действие, като още на пър- най-бърз начален ефект и най-висо- вия ден след третирането ефикас- ка ефикасност отново бяха конста- ността му във високата концентра- тирани при вариантите с ботаниче- ция достигна 60,37%. Постепенно, ския инсектицид Пиретрум ФС ЕК от третия до седмия ден след тре- в концентрации 0,025% и 0,5%, като тирането, тя нарасна и беше сходна още на първия ден след третира- и при двата ботанически инсекти- нето достигна съответно 89,83% и цида. В ниската концентрация при 93,23%. През следващите дни слабо третиране с Пиретрум ФС ЕК на се увеличи и на седмия ден беше от-

Фиг. 1. Ефективност на биоинсектициди срещу ларви на H. postica при лабораторни условия Fig. 1. Еfficacy of bioinsecticides against H. postica larvae under laboratory conditions

ACTA ENTOMOL. BULG. • 59 .

четена 98,17% в ниската и 100% във ларвите на H. postica – 75%. Сле- високата концентрация – резултат, дователно, ларвите на люцерновия сходен с получения при ларвите на листояд са по-чувствителни спрямо H. postica. микробиалния препарат за разлика Ботаническият инсектицид Ним от тези на люцерновия листов хобо- Азал Т/С в концентрации 0,25% и тник (фиг. 2). 0,5% спрямо ларвите на G. fornicata За разлика от ларвите, спрямо прояви по-бавен начален ефект и възрастните индивиди на H. postica по-ниска ефикасност за разлика от (фиг. 3) и G. fornicata (фиг. 4), всички тази спрямо ларвите на H. postica. изпитвани препарати показаха по- Наблюдавана беше постепенна гра- слабо действие. дация в действието на препарата и И при двата вида най-висока на седмия ден след третирането в ефикасност проявиха ботанически- двете концентрации тя достигна съ- те инсектициди Пиретрум ФС ЕК в ответно 87,06% и 88,89%. концентрации 0,025% и 0,05% и Ним Микробиалният препарат BMP Азал Т/С – 0,25% и 0,5%. От тях 123 ВП, за разлика от ботаническите по-бързо начално действие отново инсектициди, не прояви бърз нача- прояви биоинсектицидът Пиретрум лен ефект. Неговото действие най- ФС ЕК, като постепенно ефикас- ясно беше отчетено на седмия ден ността му нарасна и на седмия ден след третирането, като ефикасност- при хоботника достигна съответно та му в най-високата концентрация 56,25% и 62,5% в двете концентра- от 0,1% достигна 96,33%. Тя е срав- ции, а при люцерновия листояд – нително по-висока от тази спрямо 83,33% и 86,17%.

Фиг. 2. Ефективност на биоинсектициди срещу ларви на G. fornicata при лабораторни условия Fig. 2. Еfficacy of bioinsecticides against G. fornicata larvae under laboratory conditions

60 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Фиг. 3. Ефективност на биоинсектициди срещу възрастни индивиди на H. postica при лабораторни условия Fig. 3. Еfficacy of bioinsectici­ des­ against H. postica adults under la­bo­ra­to­ry conditions

Фиг. 4. Ефективност на биоинсектициди срещу възрастни индивиди на G. fornicata при лабораторни условия Fig. 4. Еfficacy of bioinsectici­ des­ against G. fornicata adults under la­bo­ra­to­ry conditions

Микробиалният препарат BMP при възрастните индивиди на лю- 123 ВП показа по-слабо действие церновия листояд – 50%. Както спрямо възрастните индивиди на ларвите, така и възрастните инди- двата вида за разлика от това при види на люцерновия листояд про- ларвите. На седмия ден след тре- явиха по-висока чувствителност тирането ефикасността му, в най- към микробиалния препарат BMP високата концентрация от 0,1% 123 ВП, за разлика от тези на хо- при хоботника достигна 37,5%, а ботника.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 61 .

ИЗВОДИ Arnason, J. T., R. J. R. Philogene and P. Morand. 1989. Insecticides of plant Най-висока ефикасност спрямо origin. ACS Symp., pp. 387. ларвите и възрастните индивиди на Ascher, K. R. S. 1993. Non­con­ven­tional H. postica и G. fornicata прояви бо- insecticidal effects of pes­ti­cides avail- able from the neem tree Azadirachta таническият инсектицид Пиретрум indica. Insect Biochem. Physiol., 22, ФС ЕК (0,05%), като спрямо лар- 433-449. вите тя достигна 100%, а спрямо Bhatnagar, N. B., R. Bhatnagar, A. Chatto- възрастните индивиди – съответ- padhyay. 2004. Bacterial In­sec­ti­cidal но 62,5% и 86,17%. Непосредсвено Toxins. Critical Reviews in Mic­ro­ след третирането беше наблюдаван biology, Vol. 30, 1, pp. 33-54, 22p, 4 класически „нок-даун“ ефект. Diagrams,­ 3 Charts. Много добри резултати пока- Burgio, G., R. Ferrari, S. Maini. 1992. за ботаническият инсектицид Ним Laboratory trials with a Bacillus thu­ Азал Т/С (0,5%), като спрямо ларви- ringiensis Berliner ssp. tenebrionis – based formulation against Gonioc- те на H. postica и G. fornicata ефикас- tena for­nicata ( .), Informat- ността достигна съответно 98,18% и Brügg tore Fito­pa­tologico, Vol. 427, (11), 88,89%. Спрямо възрастните инди- 45-47. види беше по-слаба – съответно Dent, D. 1991. Insect Pest Mana­ ­gement.­ 50% и 75%. CABI, Oxon, UK, 604 pp. Микробиалният препарат BMP Henderson, C. F., E. W. Tilton. 1955. Tests 123 ВП (0,1%) на основа Bacillus with acaricides against the brow thuringiensis var. kurstaki прояви по- wheat mite, J. Econ. Entomol., 48, бавно своето действие, като показа 157-161. по-висока ефикасност спрямо лар- Isman, M. B. 1994. Botanical insecticides. вите и възрастните индивиди на G. Pestic. Out, 5, 26-31. Miller, F. and S. Uetz. 1998. Eva­lua­ting (96,33% и 50%) за разлика for­nicata biorational pesticides for con­trol­ling от тези на H. postica (75% и 37,5%). arthropod pests and their phy­to­toxic Изпитаните биоинсектициди мо- effects on greenhouse crops. Hort. гат да бъдат препоръчани за борба Technol., 8, 185-192. срещу двата основни листогризещи Ministry of rural development and food. неприятеля по люцерната в систе- 2011. General directorate of plant мите на органично земеделие. produce directorate of plant produce protection department of pesticides. ЛИТЕРАТУРА On-line: http://www.minagric.gr/sys- pest/syspest_byEmporiko_en.aspx Кузманова, Й., Ив. Лечева. 1986. Naidenova, Y., K. Donschev. 1996. Study Възможности за микробиологична on the losses of dry matter and crude борба с Phytonomus variabilis protein in Lucerne caused by leaf- Hrbst. и Phytodecta fornicata Brügg. chewing injurious insects. Plant Sci- Научни трудове на ВСИ, Пловдив, ence, 32 (5), 175-177. 3, 123-130. Oroumchi, S., C. Lorra. 1993. Investigation

62 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

on the effects of aqueous extracts Yardener’s Advisor Newsletter, 2011. On- of neem and chinaberry on deve­ ­ line: http://yardener.com/Yardeners lopment and mortality of the alfal­fa ToolshedofProducts/PestInsectCon- weevil Hypera postica Gyllenh. (Col., trolProducts/OrganicProductsToKil- Curculionidae). J. of Appl. Entomol., lInsects/NaturalInsecticides/Pyre- 116 (4), 345-351. thrum Otvos, I., H. Armstrong, N. Conder. 2005. Yardm, E. N., I. Ozgen, H. Kulaz. 2001. Safety of Bacillus thuringiensis­ var. Effects of neem-based and che­mi­cal kurstaki Applications for In­sect insecticides on some arth­ro­pods in Cont­rol to Humans and Large Mam­ alfalfa. Ghent: Faculteit Landbouw­ ­ mals. 6th Pacific Rim Conference on kun­dige en Toegepaste Bio­lo­gische­ the Biotechnology of Bacillus thurin­ We­tenschappen, 519-524. gien­sis and its Environmental Im­ pact, Victoria BC, 2005 Côté, J.-C., Otvos, I. S, Schwartz, J.-L. and Vin- EFFICACY OF BIOINSECTICIDES cent, C. (Eds.).45-60 AGAINST HYPERA POSTICA Radcliffe, T. 2002. Integrated Pest Man- (GYLL.) AND GONIOCTENA agement, in Radcliffe’s World Text- book. On line: http://ipmworld.umn. FORNICATA (BRÜGG.) UNDER edu/ LABORATORY CONDITIONS Schumutterer, H. 1990. Properties and po- tential of natural pesticides from the D. ATANASOVA, R. ANDREEV neem tree Azadirachta indica­ . Annu. Department of Entomology, Rev. Entomol., 35, 271-297. Agricultural University, Plovdiv Smith, S., V. Krischik. 2000. Effects of bio- rational pesticides on four coccinellid Abstract species (Coleoptera: Coccinellidae) having potential as biological­ control The efficacy of three bioinsecticides agents in inte­ rior­ scapes.­ J. of Eco- nomic Entomology, 93(3), 732-736. against the most important alfalfa Stauffer, S., M. Rose. 1997. Biological defoliators – Hypera postica (Gyll.) control of soft scale insects in inte- and Gonioctena fornicata (Brügg.) rior plantscapes in the USA. In: Y. were investigated under laboratory Ben-Dov and C. J. Hodgson (Eds.). conditions during 2008-2009. Soft scale insects-their biolo­gy, natu- The botanical insecticide Pyrethrum ral enemies and control. Elsevier, FS EC (pyrethrin + sesame oil + soft Am­ster­dam, pp. 183-205. potassium soap) in concentration Stiener, M. Y., D. P. Elliot. 1987. Biologi- 0.05% was the most efficient against cal pest management for in­te­rior the adults and larvae of H. postica plantscapes. Vegreville, Alberta En­ vironmental Centre, Canada. and G. fornicata. The efficacy reached Sukumar, K., M. J. Perich, L. R. Boobar. 100% against the larvae and 62.5% and 1991. Botanical derivatives in mos- 86.17% respectively against the adults. quito control. J. Amer. Mosq. Cont. After the treatment classical ‘knock- Assoc., 7, 210. down’ effect was observed.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 63 .

The botanical insecticide NeemAzal of G. fornicata – 96.33% and 50% T/S (azadirachtin) in concentration respectively. The efficacy against H. 0.5% also showed very good results postica larvae and adults was low – against the larvae of both pests. The 75% and 37.5% respectively. The adults efficacy reached 98.18% for H. postica and larvae of G. fornicata were more and 88.89 % for G. fornicata. Action susceptible to microbial insecticide, of the insecticide against adults was than those of H. postica. poor with 50% and 75% efficacy The obtained results showed that respectively. the tested bioinsecticides could be The microbial insecticide BMP 123 recommended in scheme for organic WP based on Bacillus thuringiensis alfalfa farming. var. kurstaki in concentration 0.1% showed excellent results against Key words: alfalfa, bioinsecticides, larvae and satisfactory against adults Hypera postica, Gonioctena fornicata

64 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

ТОЛЕАРАНТНОСТ НА СОРТОВЕ МЕКА ПШЕНИЦА, СЕЛЕКЦИОНИРАНИ В БЪЛГAРИЯ, КЪМ НАПАДЕНИЕ ОТ ЗЪРНОВ БРЪМБАР RHYZOPERTHA DOMINICA F. (COLEOPTERA: BOSTRYCHIDАЕ) ПО ВРЕМЕ НА СЪХРАНЕНИЕ

ДОНЧО ОБРЕТЕНЧЕВ, ЕВДОКИЯ СТАНЕВА Институт за защита на растенията, Костинброд

ФИРАС ЗИДАН Институт за защита на растенията, Латаки, Сирия

Зърновият бръмбар Rhyzopertha В интегрираната система за бор- dominica F. е опасен и икономичеки ба със складовите неприятели важно важен складов неприятел. По дан- място имат устойчивите сортове от ни на Cotton, Good (1937) той е из- различните видове зърнено-житни и ключително деструктивен първичен зърнено-бобови култури. Проучва- вредител и почти във всички страни нията в търсенето на генетично за- е сред първите 3 най-опасни складо- ложена устойчивост на сортовете се ви неприятели. В периода 1950-1965 задълбочават от 80-те години на ми- г. видът постепенно прониква в поч- налия век (Sinha, 1971; Шапиро, Вил- ти всички страни на Балканския по- кова, 1980; Navrot, 1981; Singh et al., луостров, в т. ч. и у нас (Stojanovic, 1983; Amos et al., 1986; Mc’Gaughey 1960; 1965; Цветков, 1968, 1976; et al., 1990; Kucerova, Steyskal, 1994; Iordanou, 1970 и др.). Влязъл веднаж Chaubang et al., 2008 и др.). Обре- в складово-силозното стопанство тенчев, Кържин (1995, 2002) изпит- на страната той бързо се намножа- ват устойчивостта на 21 линии мека ва в голяма численост и разширява пшеница с доказана устойчивост ареала си на разпространение. към ръжда (селекция на ИЗР) и сор- Зърновият бръмбар напада ос- тове от селекцията на Държававния новно ечемик, пшеница, овес, ръж и Земеделски Институт, Ген. Тошево царевица (Цветков, 1976). Авторът към нападение от оризова гъгрица го е намирал и в партиди вносна Sitophylus oryzae L. и жинтна гъгри- маниока. Обретенчев (1982, непу- ца Sitophylus granarius L. бл. данни) освен по зърнено-житни Устойчивостта на сортовете храни го установява и в семена от пшеница към складови неприяте- сорго, райграс, ежова главичка, за- ли зависи както от тяхната физи- харна и техническа метла, корени от ческа характеристика (Golob, 1981; морска краставица, кора от звъника Steyskal, Кuсеrоvа, 1996), така и от (внос от бившия СССР) и натрошен редица биохимични особености на плод от конски кестен. зърното (Шапиро, Вилкова, 1980;

ACTA ENTOMOL. BULG. • 65 .

Yetter et al., 1979; Gupta et al., 2000). Победа, Чародейка, Диамант, Пря- Редица автори смятат, че степента спа, Русалка, Милена, Енола, Пер- на развитие на складовите насекоми ла 2, Простор, Кристал, Преслав, може да се приеме като показател Тодора, Плиска, Свилена, VIII-30а при тестването на сортовете за ус- – 2-4 на ИЗР, Ласка, Левент, Враца, тойчивост към нападение (Navrot, Катя, Шабла и Зора. 1981; Sharma, 1985) и в съответствие По 2 kg зърно от всеки сорт се с продължителността на развитие поставя в ексикатори при влажност на дадения вид, формират коефици- 80%, (разтвор на КОН, Кожанчиков,

ента на чувствителност – Кч (Dobiе, 1961) в продължение на месец до 1973). По-късно Dobie, Kilminster достигане на равновесна влажност (1978) и Singh et al. (1986) свързват (14,0%) между въздушната среда и коефициента на чувствителност или зърното. Влажността на зърното се устойчивостта на сортовете и с ре- измерваше със зърнов влагометър продуктивния потенциал на насеко- DELMHORST G-7. мите при отглеждане върху различ- В стъклени съдове с вместимост ните сортове. 0,5 L се поставя по 200 g зърно от Изучаване устойчивостта на раз- всеки сорт, върху което се пуска- лични сортове зърнени култури към ха по 20 двойки (♂♂, ♀♀) зърнов нападение от складови насекоми е бръмбар. Полът на насекомите се необходимо за подбора на изходни установява по цвета на последните материали за по-нататъшна селек- три абдоминални сегмента (Stemley, ция на устойчивост към тях и съз- Wilbur, 1966). даване на нови сортове, включващи Стъклените съдове, покрити с гена на устойчивост. американ, се поставяваха във водни Целта на настоящото изследва- термостати TБ-100 при температу- не е да се проучи устойчивостта на ра 30 °С и отн. влажност на въздуха сортовете мека пшеница, включени 80±5%. Развитието на популации- в сортовия списък на страната, към те върху различните сортове мека нападение от зърновия бръмбар по пшеница се проследява ежемесечно време на съхранение на зърното. в продължение на 3 месеца. След отчитането в края на 3. месец от Материал и методи общата численост във всяко повто- рение и вариант се изваждаха роди- В периода на проучването беше телските двойки. Опитите бяха за- изпитана относителната устойчи- ложени в 4 повторения. вост на 30 сорта мека пшеница, се- Според чувствителността към лекционирани в България, при ла- нападение сортовете бяха групирани бораторни условия: Янтър, Албена, въз основа на средните стойности Мариана, Прелом, Славянка, До- на крайната численост на попула- бротица, Садово 1, Аглика, Тракия, циите. За всеки сорт беше изчислен

66 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

и коефициент на чувствителност Кч риод се развиха средно 84,7±6,34 ин- (Dobie, 1973). дивиди, следван от Преслав и Сви- лена, които са съответно на 3. и 4. Кч = Log F1 n , място по нарастване на популация- D та. Най-чувствителни на нападение от зърновия бръмбар са сортове- те Левент – 564,3±15,31; Катя – където: 1F1n – брой развити инди- види в F1 поколение, 579,1±19,93; Миряна – 609,7±15,14 D – средна продължител- и Прелом – 693,4±19,37. ност на развитие на инди- В зависимост от устойчивостта видите. си сортовете бяха разделени в пет групи, със статистически доказана Данните от изследванията бяха разлика между тях при Р>0,05 (таб- обработени по вариационно-ста- лица 2). Към I група се отнасят най- тистическия метод (t-критерий на устойчивите сортове мека пшеница: Student) (Генчев и др., 1971). Групи- VIII-30-а-4-2, Славянка, Преслав, рането на сортовете бе извършено Свилена, Енола, Ласка, Враца, Агли- чрез дисперсионен анализ при веро- ка и Зора, с популационна численост ятност Р>0,05. на зърновия бръмбар от 66,7 до 127,7 Опитите бяха проведени в Инсти- индивида и коефициент на чувстви- тута за защита на растенията, Кос- телност Кч от 4,18 до 4,89. Във II гру- тинброд, през периода 2008-2010 г. па са сортове с популационна числе- ност от 169,6 до 195,9 индивида и Кч Резултати и обсъждане от 5,39 до 5,54 – Садово-1, Перла 2, Кристал, Плиска, Шабла и Милена. Резултатите от проведените из- Към III група се отнасят сортовете: следвания показаха, че изпитани- Чародейка, Пряспа, Простор и Ру- те сортове зърно мека пшеница се салка с численост на индивидите от различават съществено по своята 251,7 до 260,1 и Кч от 5,95 до 6,18. В устойчивост (по показателя брой IV група се включват сортовете: По- развити индивиди за определено беда, Добротица, Янтър и Албена с време) към зърновия бръмбар по популационна численост от 312,6 до време на съхранение (таблица 1). 403,5 бр. и Кч от 6,69 до 7,03. Към V Най-устойчива е линията VIII- група се отнасят най-чувствителни- 30-а-2-4 от селекцията на ИЗР, сил- те сортове: Диамант, Тракия, Тодо- но устойчива и срещу ръжди, при ра, Левент, Катя, Мираж и Прелом, която за 3 месеца се развиха само при които броят на развилите се ин- 66,7±4,87 индивиди. От Сортовия дивиди на R. dominica след 3 месеца списък меки пшеници най-устойчив е от 487,9 до 693,4, а Кч е в границите е Славянка, при който за същия пе- от 7,59 до 8,58. По данни на Обретенчев, Кържин

ACTA ENTOMOL. BULG. • 67 . 4 5 3 9 1 7 6 13 11 19 12 26 14 28 27 Място востта според устойчи х±m средно 93,7±5,18 109,3±6,8 66,7±4,87 184,4±9,09 262,8±8,14 189,4±8,97 521,4±9,71 103,9±9,37 124,7±8,03 112,4±6,15 190,3±11,03 193,3±10,18 117,8±13,64 579,1±19,93 564,3±15,31 опита 75 до 197 284 217 546 223 118 112 117 149 232 151 659 129 618 месеца след залагане на 82 86 96 82 49 86 92 от Брой развити насекоми 3 153 231 163 491 174 169 508 523 Зора Катя Сорт F. по време на съхранение F. Ласка Враца Енола Шабла Левент Тодора Плиска Перла 2 Свилена Преслав Кристал Простор V III -30а -2-4 № 17 18 19 21 22 23 24 20 16 30 29 25 27 28 26 по ред 8 2 29 30 10 23 21 25 22 15 18 20 24 16 16 Място востта според устойчи х±m средно 84,7±6,34 169,6±8,08 118,8±6,77 195,9±9,68 270,1±8,14 312,6±9,43 609,7±15,14 693,4±19,37 403,5±10,18 357,8±19,24 506,3±14,93 389,9±17,92 487,9±12,14 251,3±12,61 259,8±10,13 - опита до 643 736 189 137 436 396 538 103 427 242 300 357 521 301 308 от зърновия бръмбар Rhyzopertha dominica месеца след залагане на Брой развити насекоми 3 91 69 от 584 653 138 393 328 431 337 173 254 281 436 203 224 Устойчивост на зърно от 30 сорта мека пшеница сортовия списък страната, към нападение Устойчивост Сорт Янтър Аглика Тракия Албена Пряспа Победа Милена Русалка Миряна Прелом Диамант Садово 1 Славянка Чародейка Добротица Таблица 1. Таблица 8 9 3 4 5 7 2 6 1 № 15 14 10 12 13 11 по ред

68 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Таблица 2. Групиране на сортовете мека пшеница, застъпени в сортовия списък на страната, в зависимост от устойчивността им към зърновия бръмбар Rhyzopertha dominica F. по време на съхранение на зърното

Група Брой развити Разпределение на сортовете по групи Коефициент на

насекоми до чувителност – Кч 3. месец в групите VIII-30-а-4-2 – 4,18 Враца – 4,78 Славянка – 4,35 Аглика – 4,83 Преслав – 4,49 Зора – 4,89 К – 4,18 – 4,89 I 66,7 – 124,7 ч Свилена – 4,73 Енола – 4,75 Ласка – 4,75 Садово1 – 5,39 Плиска –5,52

II 169,6 - 195,9 Перла 2 – 5,46 Шабла – 5,52 Кч – 5,39 – 5,54 Кристал – 5,48 Милена – 5,54 Чародейка – 5,95 Простор – 6,10 III 251,3 - 270,1 Пряспа – 6,06 Русалка – 6,18 Кч – 5,59 – 6,18 Победа – 6,69 Янтър – 6,95 IV 312,6 - 403,5 Добротица – 6,77 Албена – 7,03 Кч – 6,69 – 7,03 Диамант – 7,59 Катя – 8,19 Тракия – 7,68 Мираж – 8,43 V 487,9 - 693,4 Тодора – 7,78 Прелом – 8,58 Кч – 7,59 – 8,58 Левент – 7,93

(2002) коефициентите на чувствител- бръмбар и тегловните загуби при ност на сортове мека пшеница към изпитваните сортове мека пшеница нападение от оризова и житна гъг- са отразени в таблица 3. Съществу- рици са съответно от 6,90 до 10,27 ва зависимост между чувствител- и от 5,01 до 9,36. От настоящите ността на сортовете, продължител- изследвания е видно, че стойности- ността на развитие на индивидите те на този показател при зърновия от яйце до възрастно и тегловните бръмбар са по-ниски. Подобно за- загуби. При устойчивите сортове от ключение при сортове ориз правят I група – VIII 30-а-4-2, Славянка и и Baker et al. (1991) при сравнение Враца, продължителността на раз- на чувствителността им към оризо- витие на непирятеля е от 40±2,63 вата гъгрица и зърновия бръмбар. до 47,9±2,97 дни, а тегловните за- Резултатите от проведените оп- губи са от 1,7 до 2,8%. При тези от ити за установяване продължител- III група – Чародейка, Пряспа и ността на развитие на зърновия Простор, развитието продължава

ACTA ENTOMOL. BULG. • 69 . би/ гу ­ ция –R ла ­ -0,701 ++ -0,955+++ -0,955+++ прод, разв,) К-т на коре ­ (тегл. за ­ (тегл. би в % 1,7 2,5 2,8 6,7 7,3 8,9 11,4 18,3 18,5 гу ­ Тегловни Тегловни за ­ х±m средно 38,2±1,12 47,9±2,97 44,3±2,06 40,1±2,63 38,9±1,06 37,8±1,01 35,2±0,97 34,3±0,94 31,4±0,86 40 52 48 46 41 41 38 36 34 до 33 41 39 35 35 33 32 30 28 от Продължителност на развитие в дни ч К 6,062 4,182 4,353 4,751 5,954 6,103 7,594 7,781 8,581 Коефициент на Коефициент чувствителност Продължителност на развитие зърновия бръмбар върху зърно от мека пшеница Сорт Враца Тодора Пряспа Прелом Простор Диамант Славянка Чародейка V III -30а-4-2 Таблица 3. Таблица в зависимост от устойчивността на сортовете при температура 30 °С и влажност зърното 14% чи ­ I I I V V V III III III вост Група на Група устой ­

70 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

от 38,9±1,06 до 37,8±1,01 дни, а те- За първи път у нас е изпитана ус- гловните загуби са от 6,7 до 8,9%. тойчивостнта на сортове мека пше- При чувствителните сортове от V ница от държавния сортимент към група – Диамант, Тодора и Прелом, нападение от зърновия бръмбар – то варира в границите от 35,2±0,97 R. dominica по време на съхранение до 31,4±0,86 дни, а тегловните загу- на зърното. би – от 11,4 до 18,5%. Най-устойчива е линия VIII- Устойчивостта на сортове пше- 30-а-2-4 на ИЗР, следвана от сорт ница към нападение от зърновия Славянка, при които за 3 месеца бръмбар е изследвана от редица се развиват съответно 66,7±4,87 и автори – Cortez-Rocha et al. (1993), 84,7±6,34 индивиди. Batta et al. (2007) и др. Watts, Dunkel Най-чувствителни са сортове (2003) проучват устойчивостта на Миряна и Прелом, при които броят сортове твърда и мека пшеница към на развитите индивиди е съответно R. dominica в Монтана, САЩ. Съоб- 609,7±15,14 и 693,4±19,37. щават се данни за нарастването на В зависимост от популационната популациите, смъртността и теглов- плътност и коефициента на чувст-

ните загуби след 9 седмици. вителност (Кч) сортовете се дифе- Navrot (1981) и Baker et al. (1991) ренцират в пет групи: I – от 66,7 до

установяват зависимост между про- 127,7 индивида и Кч от 4,18 до 4,89;

дължителността на развитие на ори- II – от 169,6 до 195,9 и Кч – от 5,39

зовата гъгрица и чувствителността до 5,54; III – от 251,3 до 260,1 и Кч на сортове пшеница. от 5,95 до 6,18; IV – от 312,6 до 403,5

Резултатите от проучването имат и Кч от 6,69 до 7,03 и V – от 487,9 до

важно значение за имунологичната 693,4 и Кч от 7,59 до 8,58. наука и за практиката. Групирането При устойчивите сортове от I е основа за селекция и по-нататъш- група развитието на вида продъл- ни проучвания на морфологичните, жава от 40,1 до 47,9 дни, а теглов- биохимичните и други основи на ус- ните загуби са в порядъка от 1,7 до тойчивостта. 2,8%. При тези от III група разви- Тази информация може да спо- тието варира от 37,8 до 38,9 дни, а могне и за по-правилно организира- тегловните загуби – от 6,7 до 8,9%; не на борбата със зърновия бръмбар при чувствителните сортове от V при разделно посортово съхранение група развитието е в границите от на зърното от пшеница. 31,4 до 35,2 дни при тегловни загуби от 11,4 до 18,5%. Изводи Съществува зависимост меж- ду чувствителността на сортовете В резултат на проведените из- мека пшеница, продължителността следвания могат да се направят на развитие на R. dominica и теглов- следните изводи: ните загуби.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 71 .

Литература Susceptibility of twelve genotypes of triticale to the rice weevil (Coleop- Генчев, Г., Е. Маринков, В. Йовчева, А. tera: Curculionidae) and the lesser Огнянова. 1971. Биометрични ме- grain borer (Coleoptera: Bostrichi- тоди в растениевъдството, гене- dae). J. Entomol. Sci., 26, 339-344. тиката и селекцията. С., Земиздат, Batta, Y., A. Saleh, S. Salameh, 2007. 322. Evaluation of the susceptibility of Кожанчиков, И. В. 1961. Методы иссле- whe3at cultivars to lesser grain borer дований экологии насекомых. М., (Rhizopertha dominica F.) (Coleop- Высшая Школа, 283. tera: Bostrichidae). Arab. J. P. Prot., Обретенчев, Д., Хр. Кържин. 1995. Из- 25, 159-162. питване устойчивостта на линии Cortez-Rocha, M., F. Wong-Corral, J. Bor- мека пшеница към икономически boa-Flores, R. Sanchez-Marinez, F. най-важнете складови неприятели Cinco-Moroyoqui. 1993. A study of от разред твърдокрили (Insects, the susceptibility of wheat varieties to Coleoptera). Трета национална Rhizopertha dominica F. Southwestern научна конференция по Ентомо- Entomologist, 18, 4, 287-291. логия, София, 18 – 20 cептември, Cotton, R., N. Good.1937. Annotated list 128 – 132. of the insects and mites associated Обретенчев, Д., Д., Цветков. 2002. Из- with stored grain and cereal prod- менения в числената динамика ucts, and of their arthropod parasites на икономически важни складови and predators. USDA, Miscellaneous насекоми от разред твърдокрили Publication, 258, 81. (Coleoptera) и причините, които ги Chaubang, Y., F. Arthur, G. Wilde, J. обуславят. Acta Entomol. Bulg., 8, Throne, B. Subramanyam. 2008. 1/2, 40 – 47. Metodology for assessing rice variet- Цветков, Д. 1968. Умело използване ies for resistance to the lesser grain на зимните условия за борба със borer Rhуzopertha dominica F., J. In- складовите насекоми. Раст. защи- sects Sci., 8, 16, 1-5. та, 16, 11, 44 - 45. Dobie, P. 1973. Laboratory assessment of Цветков, Д. 1976. Екологичният подход the inherent susceptibilities of 25 va- в борбата със зърновия бръмбар rieties of Wheat. Motsch. Trop. Prod. Rhizopertha dominica F. Сборник Inst., 33, 1 – 16. доклади от научна сесия 40 години Dobie, P., A. Kilminster, 1978. The sus- Институт за защита на растения- ceptibility of triticale to postharvest та, Костинброд, 27 – 35. infestation by Sitophilus zeamais Шапиро, И., Н. Вилкова, 1980. Механи- Motschulsky, Sitophilus oryzae (L.) зм, устойчивости семян зерновых and Sitophilus granarius (L.), J. култур к повреждению насекомый. stored Prod. Res., 14, 87-93. Труды ВНИИЗ, М., 93, 77 – 81. Golob P. 1981. A practical of on-farm stor- Amos, T., R. Semple, P. Williams. 1986. age losses and loss assessment meth- Multiplication of some stored grain ods. Trop. For. Prod. Ins., 40, 17-21. insects on varieties of wheat. Gen. Iordanu, N. 1970. Survey of grain storage Appl. Entomol., 18, 48-52 insects in Cyprus. Progress Report, Baker, J., F. Arthur and P. Bruckner, 1991. 10, 2 -10.

72 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Kucerova, Z., V. Steyskal. 1994. Suscep- K. Mohan. 1986. Effect of wheat va- tibility of wheat cultivars to post rieties on the development of lesser harvest losses caused by Sitophilus grain borer (Rhizopertha dominica granarius L. (Coleoptera: Curcu- Fabricius). Bull. Grain Technol., 24, lionidae). Zcitschrift für Pflanzen- 50 - 57. krankaitien and Pflanzenschutz, 101, Sinha, R. 1971. Multiplication of some 6, 641-658. stored-product insects on varieties Mc’Gaughey, W., R. Spiers, C. Martin, of wheat, oats, and barley, J. Econ. 1990. Susceptibility of Classes of Entomol., 64, 1, 98–102. Wheat Grown in the United States to Stemley, P., D. Wilbur. 1966. A color char- Stored-Grain Insects. J. Econ. Ento- acteristics for sexing live adults lesser mol., 83 (3), 1122-1127. grain borer, J. Econ. Entomol., 59, Mebarkia, A., Y. Rahbe, A. Guechi, A. (3), 760 – 761. Bouras, M. Makhlouf. 2010. Suscep- Stejskal, V., Z. Kučerová. 1996. The ef- tibility of twelve soft wheat variet- fect of grain size on the biology of ies (Triticum aestivum) to Sitophilus Sitophilus granaries L. (Coleoptera). granarius (L.) (Coleoptera: Curcu- Ovipostion distribution of eggs and lionidae). Agric. Biol. J. N. Am., 1 adult emergence, J. Appl. Entomol., (4), 571-578. 120, 3, 143-146. Navrot, J. 1981. The susceptibility of grain Stojanovic, T. 1960. Pojava psenicnog ku- various wheat varieties and cultivars kuljicara, Rhizopertha dominica F. to stored grain insects. Prace Nau- (Col., Bostrichidae) u scladistima r cove Institutu Ochrone Roslin, 23, 2, mlinovima. Savr. poljoprivreda, 11, 133-141. Novi Sad. Sharma, V. K. 1985. Optimal ovipositional Watts, V., F. Dunkel, 2003. Postharvest period in relation to number of eggs resistance in hard spring and winter laid by Sitophilus oryzae in different wheat varieties of the northern Great wheat varieties, J. Entomol. Res., 9 Plains to the lesser grain borer (Co- (2), 160-164. leoptera: Bostrichidae), J. Econ. En- Singh, B., N. Pandey, Y. Singh, S. Pandey, tomol., 96 (1), 220-230.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 73 .

TOLERANCE OF SOFT WHEAT VARIETIES SELECTED IN BULGARIA TO THE LESSER GRAIN BORER RHYZOPERTHA DOMINICA F. (COLEOPTERA: BOSTRYCHIDAE) DURING STORAGE

D. OBRETENCHEV, E. STANEVA Plant Protection Institute, Kostinbrod – 2230, Bulgaria

F. ZIDAN Plant Protection Institute, Latakia, Syrian Arab Republic

(Summary) susceptibility (Kч) for the different varieties was calculated. Laboratory tests were carried out The experiments were conducted at to establish the resistance of 30 soft Plant Protection Institute from 2008 wheat varieties selected in Bulgaria to till 2010. infestation from Rhyzopertha dominica The results showed that variety F. during storage. Two kilograms from VIII-30-a-2-4 was the most resistant each variety were placed into glass one followed by Slavijanka with desiccators at r.h. 80% for a month. average number of developed insects The grain was led to 14% balanced 66.7±4.87 and 84.7±6.34, respectively. moisture content (m.c.). Varieties Mirijana and Prelom were the An amount of 200 g from the wheat most susceptible with average number grain was put into 0.5 L glass jars and of developed insects 609.7±15.14 and 20 pairs (♂♂ : ♀♀) of R. dominica 693.4±19.37, respectively. were introduced into each jar. The According their tolerance to jars were covered with muslin cloth infestation the examined varieties were and put in rearing chamber TB-100 divided into 5 groups on the basis of the at 30 °C and r.h. 80 ± 5%. The insect average values of the insect population development was observed monthly density. during 3 months. The coefficient of Key words: wheat varieties, Bulgaria, Rhyzopertha dominica F., storage

74 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

ИЗПОЛЗВАНЕ НА МОЛЕКУЛЯРНИ МЕТОДИ ЗА ДИФЕРЕНЦИРАНЕ НА БИОТИПОВЕ B И Q НА BEMISIA TABACI (GENNADIUS)

Венцислав Венциславов, Оля Караджова Институт за защита на растенията, Костинброд

УВОД тори смятат B. tabaci за видов ком- плекс (Bedford et al., 1994; Perring, Тютюневата белокрилка Bemisia 2001, dе Barro et al., 2011). Въпреки tabaci (Gennadius), един от най-раз- наличието на някои съществени пространените видове от семейство вътревидови генетечни разлики, би- Aleyrodidae в света, е широк поли- отиповете на B. tabaci са морфоло- фаг, с над 700 вида растения гостоп- гично неразличими. риемници от 86 семейства (Brown, За разрешаването на този проблем 1994; De Barro, 1995). B. tabaci за при идентификацията, през периода първи път се проявява като неприя- 2000-2007 г. са използвани различни тел с икономическо значение в края биохимични и молекулярни мар- на 70-те години в Судан, но след на- кери, като алозимен анализ, RAPD влизането му в югозападните части Polymerase Chain Reaction (PCR), ре- на САЩ в края на 80-те години (dе стрикционен анализ (RFLP), микро- Barro et al., 2011) е категоризиран сателитен анализ (SSRs) и Real Time като един от най-опасните вредите- PCR (Brown et al., 2000; Abdullahi ли по земеделските култури в света. et al., 2003; Tsagkarakou et al., 2007, Видът причинява преки повреди по Papayiannis et al., 2009). Въз основа растенията при храненето си и кос- на филогенетични изследвания, на- вени като преносител на над 100 правени в последните години, някои фитопатогенни вируси от различ- автори твърдят, че B. tabaci е видов ни групи (Bedford et al., 1994; Jones, комплекс, който се състои от поне 2003) . 24 морфологично неразличими вида При отделните популации на B. (Dinsdale et al., 2010). Доказано е, tabaci са установени големи раз- че голям брой от тях са или изцяло, личия и вариации в биологията и или частично репродуктивно изо- екологията им, което е довело до лирани (Xu et al., 2010). В наши дни идентифицирането на голям брой двата най-разпространени и иконо- биотипове (Perring, 2001). При тях мически значими биотипове на вида са описани значителни различия са B и Q. във векторната способност, броя В България B. tabaci е откриван гостоприемници и резистентност- неколкократно в оранжерии и цвет- та към инсектициди (de Barro et al., ни борси от района на София върху 2005). Във връзка с това редица ав- различни украсни видове през пе-

ACTA ENTOMOL. BULG. • 75 .

риода 2001-2004, като идентифика- при 56 °C в присъствието на 20 µL цията на събраните насекоми е из- Полимераза К. Разтворът се прех- вършена по морфологични белези върля в екстракционни колони със (Караджова, непубл. данни). През стъклен филтър, където се извърш- този период обектите са поставени ва пречистването на ДНК и проми- под карантина и са провеждани ме- ването и с 50 µL буфер. Изолираната роприятия за унищожаване на вида. нуклеинова киселина се съхранявана Идентификацията е извършвана при температура –20 °C до следва- само при ларвните стадии на вида щото £ използване. и съответно не е възможно да бъдат Конвенционалният PCR е извър- определени биотиповете, които са шен по методиката на Tsagkarakou важна предпоставка за провеждане- et al. (2007), с Auto-Q термоциклер, то на успешна борба срещу непри- Quanta Biotech. Продуктите от реак- ятеля. цията са визуализирани върху 1,5% Целта на нашето изследване е да агарозен гел, предварително оцве- се проучат възможностите на два тен с етидиев бромид. Real Time молекулярни метода за идентифи- PCR е направен по методиката на кация на два икономически важни Papayiannis et al. (2009) със Stratagene биотипа на B. tabaci. Mx3005P апарат. Използвани са TaqMan сонди, маркирани с флуо- МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ ресцентните багрила 6-FAM и HEX.

В настоящото изследване са из- РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ ползвани общо 30 възрастни ин- дивида, по 10 от три популации на При изготвяне на трайни или Bemisia tabaci – биотип B от Кипър, временни микроскопски препарати биотип B от Судан и биотип Q от е невъзможно да се определят от- Судан и по 10 индивида от две попу- делните биотипове на B. tabaci. За лации на Trialeurodes vaporariorum диференциране на биотип B и Q са West от оранжерии в София и Симит­ използвани Real Time PCR и кон- ли. Изследванията са извършени в венционален PCR. Лабораторно-изпитвателния блок Real Time PCR. В Real Time PCR на ИЗР през 2009-2010 г. бяха използвани биотипово специ- Екстракцията на ДНК и при два- фични комбинации от праймери та метода е направена с QIAGEN и флуоресцентно белязани сонди. DNeasy Blood and Tissue Kit. Насеко- Едната комбинация от праймери мите се поставят в отделни стерил- и сонда показа амплификация и ни епруветки и към тях се прибавя наличие на флуоресцентен сигнал 180 µL лизиращ буфер, в който те се само при пробите от популациите стриват с микропестил. След това от биотип B от Судан и Кипър (фиг. се инкубират в термоблок за 1 час 1). При другата комбинация поло-

76 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

жителен сигнал беше получен само то използваните белези могат да при пробите от биотип Q от Судан се променят въз основа на приспо- (фиг. 2). собяването на вида към специфич- Конвенционален PCR. С прай- ни гостоприемници. Russel (1957) мерите, специфични за биотип Q, съобщава за няколко рода и вида са амплифицирани фрагменти с белокрилки, идентифицирани от дължина от 310 нуклеотида само редица автори, които в момента са от индивидите от популацията от групирани в един вид – B. tabaci: биотип Q от Судан. С праймерите, 18 от описаните в миналото видове специфични за биотип B, са ампли- от род Bemisia в момента са класи- фицирани фрагменти с дължина от фицирани като B. tabaci. Wool et al. 609 нуклеотида от индивидите от (1993) съобщава, че отделните му популациите от биотип B от Судан популации се различават по спо- и Кипър (фиг. 3). ДНК, изолира- собността си да се хранят и размно- на от оранжерийната белокрилка жават върху различни растения. Те Trialeurodes vaporariorum, не се ам- също показват различия в способ- плифицира с нито една от двойките ността да пренасят вируси (Bedford праймери. et al., 1992). Въпреки всички тези Класификацията на Aleyrodidae особености, индивидите от различ- се основава на морфологията на ните популации са морфологично последния, четвърти ларвен ста- неразличими (Russel, 1957; Mound, дий – пупарий, а не на възрастни- Hasley, 1978). те индивиди (Mound, Hasley, 1978; От тези ранни изследвания ста- Gill,1992). Тъй като пупариите са ва ясно, че точната класификаци- неподвижни, при събирането им онна система зависи генетичните лесно могат да се идентифицират и биохимичните характеристики и растенията гостоприемници. При приспособяването към растенията някои полифагни видове белокрил- гостоприемници, като допълнение ки има големи морфологични вари- към морфологичните характеристи- ации при пупария в зависимост от ки. Впоследствие приложението на кутикулата на растенията гостопри- молекулярните техники като PCR и емници. Фенотипното вариране за- използването на ДНК проби, както виси от топографията на листната и биохимичните методи, използва- повърхност и от числеността на по- ни за определяне на естеразни про- пулацията (Rosell et al., 1997) и води фили, правят възможна идентифи- до редица грешки или съмнения кацията на биотиповете на B. tabaci. при определянето на белокрилките Разработен е общ естеразен мар- (Mound, Halsey, 1978; Neal, Bentz, кер за идентифициране на биотип 1999). B (Brown et al., 1995a; Bedford et al., Морфологичната идентифика- 1992). При него обаче са необходи- ция има известни слабости, защо- ми голям брой индивиди от попула-

ACTA ENTOMOL. BULG. • 77 .

Фиг. 1. Real Time PCR на Bemisia tabaci биотип B (Легенда: крива с квадрати – Bemisia tabaci биотип B от Судан; крива с кръгове – Bemisia tabaci биотип B от Кипър; крива с триъгълници – Bemisia tabaci биотип Q от Судан)

Фиг. 2. Real Time PCR на Bemisia tabaci биотип Q (Легенда: крива с триъгълници – Bemisia tabaci биотип Q от Судан; крива с квадрати – Bemisia tabaci биотип B от Судан; крива с кръгове – Bemisia tabaci биотип B от Кипър)

78 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Фиг. 3. Конвенционален PCR на Bemisia tabaci биотипове B и Q (Легенда: М – маркер; 1-Trialeurodes vaporariorum; 2-Trialeurodes vaporariorum; 3-Trialeurodes vaporariorum; 4-Trialeurodes vaporariorum; 5-Bemisia tabaci биотип B от Судан; 6-Bemisia tabaci биотип B от Кипър; 7-Bemisia tabaci биотип Q от Судан; 8- (-) контрола

ция, за да се направи профил. Още за потвърждение на положителния повече този метод не е подходящ резултат. Поради значително по- при смесени популации на различ- ниската себестойност на анализите ни биотипове. този метод е по-подходящ за рутин- Молекулярните анализи са един- но тестване на проби, като при на- ственото ефективно средство за личието на съмнителни резултати е точната идентификация на гене- препоръчително тяхното потвърж­ тичните биотипове и подвидове на даване с Real Time PCR. B. tabaci (Brown, 2000; Brown et al., Real Time PCR методът показа 1995b; Frohlich et al., 1999; Rosell et висока чувствителност и позволя- al., 1997). ва бърза и точна идентификация на Конвенционалният PCR метод, икономически важните биотипове на използван при това изследване, е тютюневата белокрилка. Подобно подходящ за диференциране на еди- на конвенционалния метод може да нични индивиди от всички стадии се използва за всички стадии на раз- на развитие от биотиповете B и Q на витието на насекомото (Papayiannis B. tabaci. При някои от пробите са et al., 2009). Поради относително наблюдавани линии със слаба флу- високата цена на анализите и необ- оресценция, което налага повтаряне ходимостта от скъпа апаратура и

ACTA ENTOMOL. BULG. • 79 .

технически подготвен персонал, по- A new species of Bemisia or biotype скоро е подходящ при: наличие на of Bemisia tabaci (Gennadius) as a малко количество материал; съм- future pest of European agriculture нителна идентификация; специфич- Proc Plant Health Eur Single market ни научни изследвания, отколкото BCPC Mongr., 54, 381-386. Bedford, I., Briddon, R., Brown, J., Rosell, при рутинни анализи, използвани R., Markham, P. 1994. Geminivirus във фитосанитарния контрол. transmission and biological charac- Двата молекулярни метода, из- terization of Bemisia tabaci (Gen- питани в това изследване, могат ус- nadius) biotypes from different geo- пешно да се използват в стандарти- graphic regions. Ann. Appl. Biol., зирана методика за идентифициране 125, 311–25. и диференциране на биотипове B и Brown, J. K. 1994. Current status of Be- Q на Bemisia tabaci, независимо от misia tabaci as a plant pest and virus стадия на развитие на насекомото. vector in agro-ecosystems worlsd- Бързата и точна идентификация на wide. FAO, Plant Protection Bull., 42, 3-32. отделните биотипове на неприятеля Brown, J. K. 2000. Molecular markers for ще намали риска от трайно наста- the identification and global tracking няване и оптимизиране на мерките of whitefly vector-begomovirus com- за борба с него. Освен това двата plexes. Virus Research, 71, 233-260. метода позволяват идентификация- Brown, J. K., Coats, S.A., Bedford, I.D., та по всички стадии от развитието Markham, P.G., Bird, J., Frohlich, D. на белокрилката. R. 1995a Characterization and distri- bution of esterase electromorphs in Благодарности: the whitefly, Bemisia tabaci (Genn.) (Homoptera: Aleyrodidae). Bio- Част от материала, използван в изслед- chemical Genetics, 33, 205-214. ването, е любезно предоставен от д-р Щ. Brown, J. K., Frohlich, D., Rosell, R. Винтер и д-р Л. Папаянис. 1995b. The sweetpotato/silverleaf Работата е финансирана по проект ДО whiteflies: biotypes of Bemisia tabaci 0257/2008 към фонд „Научни изследвания“, (Genn.), or a species complex? An- МОМН. nual Review of Entomology, 40: 511- 534. ЛИТЕРАТУРА Brown, J., Perring, T., Cooper, A., Bedford, I., Markham, P. 2000. Genetic analy- Abdullahi, I., Winter, S., Atiri, G., Thot- sis of Bemisia (Hemiptera: Aley- tappilly, G. 2003. Molecular char- rodidae) populations by isoelectric acterization of whitefly, Bemisia focusing electrophoresis. Biochem. tabaci (Hemiptera: Aleyrodidae) Genet., 38, 13–25. populations infesting cassava. Bul- De Barro, P. J. 1995. B. tabaci biotype B: a letin of Entomological Research. 93, review of its biology, distribution and 97–106. control. Commonwealth Scientific Bedford, I. D., Briddon, RW, Markham, and Industrial Research Organiza- P.G. Brown, J.K., Rosell, R.C. 1992. tion, Technical Paper, 36, 58 pp.

80 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

De Barro, P.J., Trueman, J.W.H., Frohlich, Hadjistylli, M., Ioannou, N., Katis, D. R. 2005. Bemisia argentifolii is N. (2009). A real-time PCR assay to a race of B. tabaci: The molecular differentiate the B and Q biotypes of genetic differentiation of B. tabaci the Bemisia tabaci complex in Cy- populations around the world. Bull. prus. Bulletin of Entomological Re- Entomol. Res., 95, 193-203. search. 99, 573 – 582. De Barro, P. J. Shu-cheng Liu, Boykin, Perring, T. (2001). The Bemisia tabaci spe- L.M., Disdale, A.B. 2011. B. tabaco: cies complex. Crop. Prot. 20, 725– A statement of species status. Ann. 37. re. Entomol., 56, 1-19. Rossell, R.C., Bedford, I.D., Frochlich, Dinsdale, A., Cook, L., Riginos, C., Buck- D.R., Gill, R.J., Markham, P.G., ley, Y., De Barro, P. 2010. Refined Brown, J. K. 1997. Analyses of mor- global analysis of Bemisia tabaci phological variation in distinct pop- (Hemiptera: Sternorrhyncha: Aley- ulations of Bemisia tabaci. Annals of rodoidea: Aleyrodidae) mitochon- the Entomological Society of Ameri- drial cytochrome oxidase 1 to iden- ca, 90, 575-589. tify species level genetic boundaries. Russel, L.M. 1957. Synonyms of Bemisia Ann. Entomol. Soc. Am., 103, 196– tabaci (Gennadius) (Homoptera: 208. Aleyrodidae). Bull. Brooklyn Ento- Frohlich, D., Torres-Jerez, I., Bedford, mol. Soc., 52:122-123. I. D., Markham, P. G., Brown, J. K. Jones, D. R. 2003. Plant viruses trans- 1999. A phylogeographic analysis of mitted by whiteflies. European J. of the Bemisia tabaci species complex Plant Pathology, 109: 195-219. based on mitochondrial DNA mark- Tsagkarakou, A., Tsigenopoulos, C., Gor- ers. Molecular Ecology, 8, 1593-1602 man, K., Lagnel, J., Bedford, I. 2007. Gill, R.J. 1992. A review of the sweet po- Biotype status and genetic polymor- tato whitefly in southern California. phism of the whitefly Bemisia tabaci Pan-Pacific Entomologist, 68, 144- (Hemiptera: Aleyrodidae) in Greece: 152. mitochondrial DNA and microsatel- Mound, L. A., Halsey, S. H. 1978. Whitefly lites. Bulletin of Entomological Re- of the World. A Systematic Catalogue search, 97, 29–40. of the Aleyrodidae (Homoptera) with Wool, D., Gerling, D., Bellotti, A. C., Mo- Host Plant and Natural Enemy Data. rales, F. J. 1993. Esterase electro- British Museum of Natural History phoretic variation in Bemisia tabaci and John Wiley and Sons, New York, (Genn.) (Hom., Aleyrodidae) among NY. pp. 193. host plants and localities in Israel. Neal, J.W., Bentz, J. 1999. Evidence for the Journal of Applied Entomology, 115, stage inducing phenotypic plasticity 185–196. in pupae of the polyphagous white- Xu, J., Liu, S., De Barro, P. 2010. Re- flies Trialeurodes vaporariorum and productive incompatibility among Bemisia argentifolii (Homoptera: genetic groups of Bemisia tabaci Aleyrodidae) and the raison d’etre. supports the proposition that the Annals of the Entomological Society whitefly is a cryptic species com- of America, 92, 754-787. plex. Bulletin of Entomological Re- Papayiannis, L., Brown, J., Seraphides, N., search, 100, 359–66.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 81 .

Usage of molecular methods for biotype B and Q of BEMISIA TABACI (GENNADIUS) differentiation

V. Ventsislavov, O. Karadzhova Plant Protection Institute – Kostinbrod

SUMMARY In Bulgaria, B. tabaci is regularly inter- cepted. Several outbreaks in ornamen- Tobacco whitefly Bemisia tabaci tal greenhouses occurred and were (Gennadius) is one of the most widely eradicated. In the country the identi- distributed whitefly species. It is highly fication of the species has been done polyphagous and colonizes more than only morphologically. The aim of our 700 host plants causing direct dam- study was to compare two methods for age due to feeding and indirect dam- molecular identification of B. tabaci age by transmitting a great number of biotypes – conventional and Real plant viruses. Differences were found Time PCR. Both methods were suc- between populations in their virus cessfully used for differentiation of B transmission ability, host range and tabaci biotypes B and Q. The methods insecticide resistance. Despite signifi- tested in this study could be used in a cant intraspecific genetic variation, standardised procedure for identifica- B. tabaci biotypes are morphologi- tion of the most important biotypes of cally indistinguishable. Biochemical the tobacco whitefly, B and Q, in order and molecular markers including al- to reduce the risk of establishment of lozymes, RAPD – Polymerase Chain the pest and to enhance the methods Reaction (PCR), RFLP, microsatellites for control. and Real Time PCR have been used to Key words: Bemisia tabaci (Genna- disclose the genotypic variation of the dius), biotypes, biochemical and mo- species and to distinguish the biotypes. lecular markers.

82 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

ПРИНОС КЪМ ПАРАЗИТОИДНАТА ФАУНА ПО НАСЕКОМИТЕ, НЕПРИЯТЕЛИ В СКЛАДОВИ БИОТОПИ НА БЪЛГАРИЯ

ДОНЧО ОБРЕТЕНЧЕВ, ВЕНЕЛИН ПЕЛОВ Институт за защита на растенията, Костинброд

При междувидовите взаимоот- работки в тази насока се правят в ношения на насекомите в складови световен мащаб (Stejskal et al., 2002; биотопи от изключително важно Steidal, Reichmut, 2003; Nidermaer, значение са тези между тях и видо- Steidal, 2009 и др.). На пазара вече се вете паразитоиди. Въпреки че поя- предлагат контейнери с паразитои- вата и развитието на паразитоидите ди от видовете Habrobracon hebetor следва това на вредните насекоми, Say., Laryophagus distinguendis Forst и тяхната роля за регулиране на по- Anisopteromalus calandre How. (фир- пулационната плътност им е зна- ма АNDERMАTT BIOCONTROL) чителна. Тези взаимоотношения са за интродуциране в складовите био­ твърде сложни и зависят както от топи. редица фактори на средата, така и Изследванията върху паразито- от биологичните особеностите на идите съпътства тези със складови- гостоприемника и на паразитоида те вредители. През 1937 г. Cotton, За съжаление в естествените усло- Good правят обзор на световните вия на складови биотопи е много публикации, свързани със складо- трудно паразитоидите да потиснат вите насекоми и асоциираните с развитието на вредните видове под тях паразитоиди от 1834 до 1937 г. икономическите прагове на вред- След това съобщенията и изследва- ност. нията са инцидентни и са свързани Използването на паразитоидите с намиране на отделни паразитои- в рамките на интегрираната систе- ди по конкретни гостоприемници ма за борба със складовите вреди- (Шорохов, Шорохов, 1938; Sozaner, тели от една страна се затруднява 1954; Bartoŝ et al.,1961; Luca,1970; в значителна степен от проблемите, Закладной, Ратанова, 1973; Загуля- съпътстващи тяхното масово раз- ев, 1976; Achmed, 1996 и др.). През въждане. От друга страна, приложе- последните години по-сериозни нието им се възпрепятства от обсто- пуб­ликации по въпроса предста- ятелството, че според изискванията вят Elio­poulus et al., 2002, които на Food and Drug Administration обследват складовете в Гърция и (FDA) в зърнените запаси и храните представят списък на най-често не се допускат живи насекоми или срещащите се ципокрили парази- части от тях, независимо от какъв тоиди. Toews, Subramanyam (2004), произход са (Weaver, Petroff, 2004). Flinn, Friesen (2007) също работят Въпреки това изследвания и раз- по тези проблеми, като ги свързват

ACTA ENTOMOL. BULG. • 83 .

с изискванията на Интегрираната молец Ephestia kuehniella Zell. и система за борба със складовите Habrobracon brevicornis Wesm. по насекоми (IPM). Cox (2007) пуб- зърновия молец. Конов (1965) ус- ликува списък на паразитоидите, тановява Triaspis turacicus Curt. от установени по фасулевия зърнояд същото семейство да паразитира Acantoscelides obtectus Say. граховия зърнояд, а през 1968 г. В България специални изслед- Цветков изолира същия вид от ле- вания върху видовия състав на щовия зърнояд Bruhus lentis Fröl., паразитоидите, свързани с непри- от Bruhus rufimanus Boh. и Bruhus ятелите в складови биотопи, не luteicornis Hlig. Цветков (1976) съ- са правени. Съобщенията по тези общава Aplastomorpha (Pteromalus) въпроси започват още през три- calandre How. от сем. Pteromalidae десетте години на миналия век, но по житната и оризовата гъгрици. също са инцидентни. Първите све- Същият автор през 1978 г. съоб- дения намираме в работата на Чор- щава, че Laryophagus distinguendis баджиев (1925), който установява Forst. е единственият паразитоид, Habrobracon hebetor Say. по гъсе- асоцииран със зърновия бръмбар ници на тютюневия молец Ephestia Rhyzopertha dominica F. в страната. elutella Hubn. Същият вид е съоб- Пелов (1978) отбелязва, че пара- щен и от Дренски (1940), изолиран зитоидът Habrocytus cerealelle Ashm. от гъсениците на големия восъчен от същото семейство масово се молец Galleria mellonella Lin. по на- намножава по гъсениците на зърно- паднати пчелни пити и от гъсени- вия молец Sitotroga cerealella Oliv. и ци на молеца по сушените плодове често компрометира производство- Plodia interpunctella Hubn. Цалев то на Trichograma в биофабриките (1958) цитира работа на Дeриманов на страната. (1949), който съобщава, че парази- Habrobracon hebetor Say. е съ- тоидът Laryophagus distinguendis общен у нас и през 1986 г. от Ла- Forst. се среща много често по тиф по сухофруктовия молец Cadra фасулевия зърнояд Acanthoscelides cautella Walk. Балевски (1995, 1996), obtectus Say. в Унгария. Цветков Balevski (1999) съобщава същия вид (1968) изолира паразитоида от сем. по редица видове от сем. огневки Pteromalidae – Dibrachus cavus Walk (Pyralidae): сив брашнен молец, мо- от оризовата гъгрица Sitophilus лец по сушените плодове, тютюнев oryzae L. и житна гъгрицa Sitophilus молец, сухофруктов молец, голям granaries L. и от гъсениците на восъчен молец и зърнов молец, зърновия молец Sitotroga cerealella като описва и продуктите, по кои- Oliv. Авторът съобщава също, че е то са установени гостоприемници- изолирал паразитоида Habrobracon те. Авторът съобщава и ендопара- hebetor Say. от гъсеници на зър- зитоида Apanteles galleriae Wilk по новия молец и сивия брашнен големия восъчен молец, нападнал

84 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

пчелни (восъчни) пити, вощина и средна представителна проба. От троптина. празни помещения или прерабо- Цел на изследването е да се уста- твателни предприятия пробите са нови видовият състав на паразито- вземани по линейния метод чрез идите по неприятелите, асоциирани смитане от пода или стените, или със складираните зърнени запаси, на ръка от отпадъчните продукти. продуктите от тяхната преработка, Пробите са опаковани в полиети- суровини и материали от растите- ленови пликове. Описвани са усло- лен и животински произход от раз- вията, при които е взета пробата: редите Coleoptera и Lepidoptera. дата, място, вид и количество на зърното или продук­та, състояние- Материал и методи то му, температура на хранителния на работа субстрат и относителна влажност на въздуха. От 1975 г. започва обследване на В Лабораторията по проблеми- складовите биотопи и изолиране на те със складовите вредители при паразитоиди от насекомни складо- Института за защита на растенията ви неприятели в България, като спи- – Костинброд, е измервана влаж- съкът на установените паразитоиди, ността, след което са пресявани техните гостоприемници и местата през комплект от лабораторни сита. на установяване са представени в Възрастните насекоми са отделяни настоящата работа. и идентифицирани, а преимагинал- Пробите от зърнените запаси, ните стадии с хранителния субстрат продуктите от тяхната преработка, са доотглеждани в бактериологични суровини и материали са събирани термостати при оптимални за всеки от складови и силозни комплекси вид условия. По време на доотглеж- и преработвателни предприятия дането са изолирани и естествените от цялата страна чрез маршрутни паразитоиди. Излетелите паразито- обследвания или целенасочени по- иди са събирани с есхаустер, след сещения. Събирани са на ръка или което са умъртвявани с етер и по- с етапни и коносни сонди, като е ставяни в стъклени епруветки с раз- съставяна средна представителна мер 6х0,8 сm. На етикет е описвано проба по метода на срещуполож- мястото и датата, вида на храната, ните триъгълници или на шахмат- гостоприемника и датата на излита- ния отбор – БДС 601 и „Инструк- не на паразитоида. цията за отбор на проби“ (1975) Видовете от сем. Betylidae и сем. при обследване на зърнените запа- Pteromalidae бяха определяни от си. От чували и пакети пробите са В. Пелов* и Ч. Туроци**, от сем. вземани от определен минимален Braconidae от Н. Балевски***, а брой в зависимост от големината тези от сем. Ichneumonidae от Ат. на партидата и също е образувана Запрянов****.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 85 .

Резултати и обсъждане пан, 14.09.2008, (40♀) и (4♀); в овес от фуражен завод кв. Врана, София, Видовете паразитоиди по раз- 15.07.2008, (8♀1♂) и тиквени семки лични складови насекоми през пе- с. Паисиево, 22.08.2010, (2♀)*. Пара- риода на обследване са отбелязани зитоидът е изолиран от същия вид в списъка по-долу по семейства. Ос- и от проби пшеница от Първомай, новно са изолирани от естествени 26.06.1986 и ориз от оризарната в популации на складовите насекоми Пазарджик, 20.05.1987**. и само в 2-3 случая от лабораторни – Oryzaephilus mercator F. в цели популации по време на масово раз- орехи от сбирката на проф. Д. Три- въждане на складови насекоми. фонов, ИЗР, 16. 04. 1987** и в проба от начупени орехи от склад в с. Дол­ Сем. Bethylidae ни Лозен, 05.10.2008, (12♀2♂)*. Род Cephalonomia 3. Сеphalonomia rufa Kief.* – 1. Cephalonomia calandre How. * Изо­лиран от: – Изолирана от: – житна гъгрица Sitophilus grana­ – оризова гъгрица Sitophilus rius L. в ечемик от фуражен завод oryzae L. в проби пшеница от с. Поповица, 08.07.1976, (11♀1♂) Ви­дин, 21. 06. 1987,(1♀3♂) и с. (пробата е предоставена от Д. Цвет­ Бойчиновци,18. 12. 1991, (1♀1♂) ков); в проби от пшеница от Дев- и ечемик от Елхово, 27. 09. 1989, ня, 16.05.1980, (1♀) и с. Поповица, (26♀26♂); 28.01.1984, (3♀). – житна гъгрица Sitophilus – суринамски брашнояд Oryzae­ granarius L. в проби пшеница от с. philus surinamensis L. в пшеница от Девене, 26.04.1984, (1♂); Дунавци, Дунавци, 18.09.1990, (24♀) и в ечемик 21.06.1987, (6♀3♂) и Благоевград, от с. Средище, 26.10.1990, (10♀). 12.06.1991, (6♂). – Oryzaephilus mercator F. в слън- 2. Cephalonomia formiciformis чоглед от Ямбол, 28.11.1988 (1♀) Westw. – Изолирана от: 4. Сеphalonomia tarsalis Aschm** – оризова гъгрица Sitophilus ory­ – Изолиран от: zae L. в проба от пшеница от Ям- – суринамски брашнояд Oryzae­ бол, 28.11.1986, (1♀) и Пловдив, philus surinamensis L. в проби от 02.04.1998, (1♀)*. пшеница в Първомай, 26.06.1986 и – житна гъгрица Sitophilus grana­ Оряхово, 12.06.1986. rius L. в проба от пшеница от Ду- – Oryzaephilus mercator F. в про- навци, 10. 10. 1984, (1♀)*. би от слънчоглед от маслодобив- – суринамски брашнояд Oryzae­ ните заводи в Кнежа, 05.05.1985 philus surinamensis L. в проба от г.; Силистра, 18.06.1986 г. и Долна пшеница кв. Калипетрово, Силист- Митрополия, 14.06.1986 г. ра, 25.09.1989, (1♀); в две проби от 5. Сеphalonomia watersoni Ga­ ечемик от различни складове в Чир- han.** – Изолиран от:

86 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

– оризова гъгрица Sitophilus ory­ (1♀) и 2♀ индивида, изолирани от zae L. в проба от пшеница от склад проба от с. Бутан (Врачански окр.) на Института по животновъдство, от Д. Цветков през 1966 г. Костинброд, 27.06.1987. – Oryzaephilus mercator F. – в – малък брашнен бръмбар Tribo­ проби от слънчоглед от маслодо- lium confusum J. and V. от мелница в бивните заводи в Стара Загора, 1983, Пловдив, 01.06.1984 г. (24♀) и Харманли, юни 2004, (1♀). – удължен брашнен бръмбар Видът беше изолиран и от смесе- Lathe­ticus oryzae L. в семена от сор- на популация от двата вида в парти- го във фуражен. Завод, Костинброд, да бананови бонбони, внос от Виет- 14.04.1986 г. нам, 29.06.1982, (7♀3♂). 6. Сеphalonomia meridianalis – маслена плоскотелка Achasverus Brethes.** – Изолиран от: advena Waltl. в проби слънчоглед от – суринамски брашнояд Oryzae­ маслодобивните заводи в Полски philus surinamensis L. в проба от Тръмбеш, 2003, (22♀5♂) и Видин, пшеница гр. Любимец, 28.11.1985 г. 20.08.2008, (27♀13♂). 7. Сеphalonomia carrinata Kieff.** – ръждиво-червен зърнов бръм- – Изолиран от: бар Cryp­tolestes ferrugineus Steph. – суринамски брашнояд Oryzae­ в пшеница от Дулово, 09.06.1985, philus surinamensis L. в проба от (20♀8♂). пшеница, Каварна, 21.09.1985 г. и в – обикновен гъбояд Typhaea ster­ ечемик от Павликени, 13.10.1986. corea­ L. в ечемик от Исперих, юни 8. Сеphalonomia hammi Rich.* – 1985, (2♀1♂). най-често срещаният вид от това 9. Сеphalonomia sp.* – Изолиран семейство в страната и е изолиран от: от: – суринамски брашнояд Oryzae­ – суринамски брашнояд Oryzae­ philus surinamensis L. в проби пше- phi­lus surinamensis L. в проби от ница от с. Скалица, 17.03.1993, (1♀); пшеница от Добрич, 1979, (40♀7♂); с. Алфатар, 25.11.1998, (4♀) и Чир- с. Изворово, 24.02.1981, (55♀20♂); пан, 28.08.2005, (1♂) и по орехи от Бургас, 09.01.1982, (4♀1♂); ИЗР – домакинство в София, 10.10.1989, Костинброд, 01.08.1982, (2♀); Симе- (9♀2♂). оновград, 12.05.1983, (1♀1♂); Видин, – ръждиво-червен зърнов бръм- 06.05.1985, (3♀); Пордим, 1989, (3♀); бар Cryptolestes ferrugineus Steph в Чирпан, 28.08.2005, (13♀1♂). В про- проба пшеница от Варна, 16.05.1987, би ечемик от с. Изворово,18.09.1980, (2♀). (12♀3♂); с. Петърч, 10.07.1982, (2♀); 10. Holepyris (=Parepyris, = Epy­ Карнобат, септември 1987, (5♀); с. ris) sylvanidis Brehes.** – Изолиран Скалица (Хасковско), 17.03.1988, от: (6♀3♂) и в слънчоглед от Кубрат, – ръждиво-червен брашнен 19.05. 1982 и с. Алфатар, 19. 05.1983, бръм­­бар Tribolium castaneum

ACTA ENTOMOL. BULG. • 87 .

Herbst. по нападнат слънчоглед в тоиди от складови популации на маслодобивен завод Харманли, същия гостоприемник в пшеница 02.08.1984 от гр. Сливен, 18.08.1975, (5♀) и с. – суринамски брашнояд Oryzae­ Тенево, 18.08.1975, (7♀). В 3 проби с philus surinamensis L. по слънчогле- изолирани от него паразитоиди от дов шрот във фуражен завод Русе, житна гъгрица Sitophilus granarius май 1986 г. L. в нападната пшеница от с Ду- 11. Rhabdepyris pallidinervis Kieff.* навци от 18, 19 и 20 октомври 1971, – Изолиран от: общо 129♀11♂, в две проби – от ла- – ръждиво-червен брашнен бораторна популация на вида в ИЗР бръмбар Tri­bolium castaneum Herbst. на 20.07.1973 – 3♀ и на 26.01.1976 в пшеница от Търговище, 03.08.1980, – 86♀45♂, в зърно от пшеница от (1♀) (пробата е от материал, събран Благоевград, 12.06.1972 – 1♀1♂ и в от Хр. Атанасов – непубл.). проба от Свиленград, 18.08.1975, – 12. Rhabdepyris sp.* – Изолиран 6♀. В проба, изолирана от оризова от: гъгрица Sitophilus oryzae L. от пше- – суринамски брашнояд Oryzae­ ница от СССР, 09.10.1971, (2♀2♂). philus surinamensis L. в проба от При нашите обследвания Aniso­ ечемик от Елин Пелин, малцова pte­romalus calandre How. установи- фабрика, пробата е взета ноември хме в складови популации от: 1987, паразитоидите са излетели на – зърнов бръмбар Rhyzopertha 09.12.1987, (2♀) do­minica F. в проби от пшеница от Луковит, 14.11.1985, (8♀11♂) и Тър- Сем. Pteromalidae говище, 03.08.1986, (9♀1♂). 1. Anisopteromalus (=Aplasto­ – житна гъгрица Sitophilus grana­ marpha=Pteromalus) calandre How.* rius L. в проби пшеница от с. Девня, – От това семейство този вид е 26.05.1980, (133♀79♂); Търговище, най-често срещаният по складови- 03.08.1983, (2♀); Горна Оряхови- те насекоми в страната. Цветков ца, 24.03.1983, (9♀1♂); с. Дуранку- (1977) го съобщава в списъка на но- лак, 19.06.1983, (7♀1♂); с. Попови- воткритите от него видове в скла- ца, 28.01.1984, (20♀14♂); Димово, дови биотопи, но не отбелязва от 21.06.1087, (6♀3♂); Кар­но­бат,1987, кои гостоприемници е изолиран. В (4♀1♂); Eлин Пелин, 11.10.1989, предоставени ни по-късно от него 8 (73♀9♂); с. Дунавци, 20.07.1982 проби с индивиди, изолирани меж- (4♀1♂), 19.10.1984 (53♀2♂) и ду 1970 и 1976 г. от лабораторни на 18.09.1990, (8♀9♂); Благоев- популации на зърнов бръмбар Rhy­ град, 12.06.1993, (6♂) и с. Лехчево, zo­pertha dominica F. в ИЗР (в проби- 19.11.1999, (1♀), и в ечемик от Нова те индивидите не бяха определяни), Загора, 29.08.2010, (15♀19♂). идентифицирахме общо 153♀70♂, – оризова гъгрица Sitophilus ory­ в две проби на изо­лирани парази- zae L. в проби от пшеница от Елин

88 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Пелин, 13.02.1978, (2♀); Търгови- Това е следващият по честота сре- ще, 01.08.1983, (10♀3♂); Ямбол, щан паразитоид по насекомите вре- 06.08.1983 (2♀); Елхово, 28.11.1986, дители по складиранете продукти (73♀9♂) и 1990, (26♀26♂); Видин, от това семейство. 20.06.1987, (1♀3♂); с. Дунавци, Гостоприемници са : 18.09.1990, (8♀9♂); с. Бойчинов- – житна гъгрица Sitophilus grana­ ци, 18.12.1991, (1♀1♂); Криводол,­ rius L. в пшеница от Варна, 06.05.1985, 25.07.1998, (1♀3♂); Плов­див, (160♀31♂); с. Труд, 28.02.1988, 02.04.1998, (21♀6♂); кв. Врана (2♀2♂); Елхово, 24.07.1989, (9♀2♂); (Со­фия), 20.07.1999, (2♀2♂) и от Павликени, 12.08.1997, (12♀6♂) и 02.08.1999, (11♀); Варна, 25.07.1999, Левски, 15.05.2008, (1♀), по ечемик (1♀); Стара Загора, 15.04.2007, от Елин Пелин, 08.05.1978, (19♀4♂) (1♀30♂); Чирпан, 03.04.2009, (2♀), и Оряхово, 11.11.2007, (1♀); по царе- и Любимец, 15.04.2010, (1♂) и от вица от Генерал Тошево, 18.07.1996, ечемик с. Поповица, 10.02.1976, (5♀1♂). (101♀26♂); Дев­ня, 26.04.1987, (1♂); – оризова гъгрица Sitophilus Севлиево, 08.10.2010, (5♀16♂) и ory­zae L. в пшеница от Бургас, Свищов, 20.09.2010, (9♀16♂) . 11.10.1973, (17♀1♂) (пробата е пре- – в силозни клетки в Ямбол, доставена от Д. Цветков); с. Ду- Елин Пелин и с. Дунавци, заети с навци, 19.10.1987, (53♀2♂); Кар- пшеница и нападнати със смесени нобат, 1987, (243♀99♂); Силистра, популации на житна и оризова гъг- 1989, (29♀21♂); Търговище, 1990, рица, са изолирани 245♀ и 25♂ ин- (20♀3♂); София – кв. Бояна в гру- дивида на този паразитоид. хана пшеница от магазин), май – Cryptophagus cellaris Scop. в 1996, (67♀17♂); София (кв. Врана проба от слънчогледов шрот от фу­ – фур. завод), 25.07.1999, (3♀); Ис- ражния завод с. Дунавци, 20.07.1996, перих, 12.06.2000, (11♀14♂); Левски, (1♀). 26.06.1998 (18♀5♂), 15.05.2008, (1♀) – фасулев зърнояд Acanthosceli­ и Ямбол, 04.09.2008, (13♀). des obtectus Say. в проба от папуда – зърнов бръмбар Rhyzopertha от с. Изворово (Хасковски окр.) do­minica F. в семена от райграс в 28.05.2004 (5♀) и в проба от фасул база на сортови семена кв. Илиенци от ДЗИ Генерал Тошево, 25.05.2008, – София, 2002, (1♀) , и в ечемик от (5♀). Чирпан, 25.02.1992, (3♂). – ръждиво-червен брашнен Паразитоидът е изолиран от този бръмбар Tribolium castaneum Herbst. гостоприемник в проби от пшеница в материал от лабораторна попула- от Бургас 11.10.1973, (17♀1♂) и ИЗР ция, развъждана в ИЗР. Изолиран от Костинброд 11.12.1989 (1♀3♂) (ек- Хр. Атанасов (непубл.) 23.03.1981, земплярите са предоставени от Д. (1♀). Цветков) 2. Lariophagus distinguendis Forst.* – хлебен бръмбар Stegobium pani­

ACTA ENTOMOL. BULG. • 89 .

ceum. L. – София по детски храни в 3. Theocolax (=Chоetospila) elegans склад на едро, 18.05.1990, (3♀14♂); Westw. Изолиран от: по семена от кимион в Пордим, – оризова гъгрица Sitophilus 12.06.1987, (20♀12♂); по юфка в ма- ory­zae L. в пшеница от Любимец, газин в Костинброд, април 1988, 15.04.2004, (13♀4♂) и в ечемик от (2♀); от пакетирани кучешки храни Свищов, 08.10.2010, (3♀)*. в склад в София, 22.12.1989, (5♀8♂), – зърнов бръмбар Rhyzopertha и по корени от глухарче Taraxacum­ do­minica F. в пшеница от Шумен offi­cinalis в склад с билки с. Мра- през 1986 г.** и Севлиево, 20.08.2010 мор, 26.06.1997, (4♀10♂) и по детска (5♀5♂) *. храна „Кус Кус“ в магазин в София, – суринамски брашнояд Oryzae­ 12.01.1998, (44♀8♂). philus surinamensis L.* в пшеница от – тютюнев бръмбар Lasioderma Чирпан, 23.01.2009, (1♀). През юни serri­corne F. – по складирани бали 1985 г. Д. Цветков в Дулово в пше- тютюн в Благоевград (в складо- ница, нападната от същия складов вете към цигарената фабрика), неприятел, изолира паразитоид, не 12.08.1992, (57♀21♂); в складове- е идентифициран. Предостави про- те в кв. Айдарово, Благоевград, бата през 2004 г., в която определи- 12.08.1992, (17♀21♂) и в Гоце Дел- хме Th. еlegans (1♀)*. чев, 10.08.1993, (10♀9♂), – ръждиво-червен зърнов бръм- – фасулев зърнояд Acanthosce­ бар Cryptolestes ferrugineus Steph. lides obtectus Say. по силно повреден от пшеница в склад в с. Пролеша, фасул от домакинство в Сухиндол 26.10.2008 (1♀)*. през 1992 (1♀3♂) и 1998 г., (1♀1♂). 4. Dibrachys boarmiae Walk.* изо­ – суринамски брашнояд Oryzae­ ли­ран от: philus surinamensis L., самостоятел- – зърнов молец Sitotroga cerea­ на популация в пшеница от силозна lella Oliv. в ръж от Бургас. През 1957 клетка Плевен, 1989 г., (1♀). г. Д. Цветков изолира паразитоид Този паразитоид проявява и от този гостоприемник, но не го хиперпаразитизъм. Соtton, Good, идентифицира и съобщава. Проба- 1937 отбелязват, че той паразитира та ни беше предоставена през 2004 Venturia canescens Grav. (сем. Ich­ г., (1♀). neu­monidae) и Habrobracon hebetor – оризова гъгрица Sitophilus ory­ Say. (сем. Braconidae). zae L. от този гостоприемник е изо- Lariophagus distinguendis Forst. е лиран от проби пшеница от Левски, изолиран и от Scolytus mali по на- 15.05.2008, (16♀) и Търговище, 2008, паднати ябълкови дървета в Кос- (23♀1♂). тинброд (юни 1980 – 1♀)*. Г. Трен- – житна гъгрица Sitophilus gra­ чев го изолира от миниращ молец narius­ L. в ечемик от Оряхово, Lithocolethis sp. (Lithocolethidae) по 21.11.2007, (50♀4♂) канадска топола 17.07.1982, (1♀). – зърнов бръмбар Rhyzopertha

90 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

do­minica F. в ечемик Русе, 03.03.2008, на Lepidoptera (складови молци), (19♀) и пшеница Видин, 20.11.2008, без да уточнява гостоприемника, (29♀) . 17.06.1961, (35♀), от проба пшеница 5. Dibrachys cavus Walk.* от силоз в с. Дунавци (не е описан През 2004 г. Д. Цветков предос- гостоприемникът), 19.10.1971, (1♀) тави неидентифицирани екземпля- и в ИЗР – Костинброд в склад с ри на паразитоиди изолирани през пшеница (не е описан гостоприем- 1987 г. от житна гъгрица Sitophi­lus никът), 22.05.1972, (1♀), 03.09.1974, gra­narius L. от нападната пшеница (1♀) и 19.01.1977, (1♀). с неотбелязано място на вземане 8. Dinarmus acutus Toms.*. Изо- на пробата. Идентифицирахме 23♀ лиран от: екземпляра от посочения вид. Цвет­ – грахов зърнояд Bruchus pisorm ков 1968 г. съобщава този вид по L. на 17.09.1981. Д. Цветков го изо- оризова гъгрица Sitophilus oryzae L., лира от заразени с неприятеля семе- житна гъгрица Sitophilus granarius на от фуражен грах в чували, скла- L., зърнов молец Sitotroga cerea­lella дирани в с. Богьовци. Екземплярите Oliv. молец по сушените плодове в пробата не бяха идентифицирани Plodia­ interpunktela Hubn. в проби от и видът не е съобщен. Пробата е Бургас, Каспичан, Червен бряг, Си- предоставена през 2004 г. и е иден- меоновград, Свиленград, Пловдив, тифицирана (3♀2♂). София и Бяла Слатина съответно. В Изолиран последователно на събираните от нас проби видът не е 28.07.1982, (1♀) и септември 1984 г., установен. (4♀4♂) от същия гостоприемник в 6. Dibrachys sp.* Изолиран от семена от градински грах, отгледа- житна гъгрица Sitophilus granarius ни в опитното поле на ИЗР Костин- L. в ечемик от Оряхово, 21.11.2007, брод. (1♀). Паразитоидът е съобщен и от 7. Сonomorium patulum Walk.* Чаба Туроци през 1990 г. (Pelov, Видът е изолиран от: 1975). – зърнов молец Sitotroga ce­rea­ 9. Dinarmus laticeps Ashm.* Изо- lella Oliv. – в пшеница от Бяла Сла- лиран от: тина, 25.10.1988, (1♀) и в царевица – грахов зърнояд Bruchus pisorm от Чирпан, 16.09.2008, (26♀). L. от чували със семена от градински – житен молец Tinea granella L. грах в склад на сортови семена от с. – в нападната партида от мораво Софрониево, 11.09.2004, (9♀3♂). рогче Claviceps purpurea в склад с 10. Habrocytus cerealelle Ashm.** билки в Пордим, 26.06.1990, (4♀). Изолиран от: Идентифицирани са и екзем- – зърнов молец Sitotroga cerea­ пляри, предоставени от Д. Цве- lella Oliv. по силно нападната пше- тков през 2004 г. Той го изолира ница в склад в с. Алфатар през 1985 през 1961 г. в София от гъсеници г.; по ечемик – Пловдив, 02.09.1984

ACTA ENTOMOL. BULG. • 91 .

г. (11♀4♂) и Ст. Загора, 07.09.1986 Сем. Chalcididae (3♀2♂). 1. Brachymeria rugolosa Först.* 11. Habrocytus sequester Walk.* Изолиран от: Изолиран от: – зърнов молец Sitotroga cerea­ – лещов зърнояд Bruchus lentis lella Oliv. в проби от царевица от Fröl. по леща в склад в Разград, склад в Чирпан 16.09.2008 г. (6♀). 2002 г. (2♀2♂). Паразитоидът по- Видът е съобщен за страната още пада в складовете заедно с вече за- през 1975 г. (Pelov, 1975). разения гостоприемник от полето. Същият паразитира много видове Сем. Torymidae от сем. Bruchidae, Curculionidae и 1. Megastigmus aculaetus Sved.*. Eurytomidae. Изолиран от: 12. Habrocitus semotus Walk.* – молец по сушени плодове Plo­ Изо­лиран от: dia interpunctella Hubn. в сушени – зърнов молец Sitotroga cerea­ шипкови плодове в склад на Бил- lella Oliv. по ечемик във Враца, кокооп – София, 12.06.1990 г. (7♀). 18.11.1983 г. (1♀), 23.04.1987 г. Видът е съобщен за първи път у нас (3♀36♂); Ст. Загора, 29.09.1986 г. от Ангелов (1970). По-късно, през (3♀36♂), 22.10.1989 (22♀69♂) lgdt V. 1975 г., Пелов го установява по сухи Pelov и в ечемик в Ловеч 10.12.1988 шипкови плодове, 07.06.1975 (4♀) г. (3♀6♂), lg. Мишев. (Pelov,1975). 13. Nasonia vitripenis Walk.* 2. Monodontomerus obscu­rus Пробата е предоставена от Д. Westw.* Д. Цветков го улавя на Цвет­ков през 2004 г. от склад с прозорец в склад в с. Дунавци на пшеница в ИЗР – Костинброд. Не 24.06.1973 г. (1♀). Съобщен у нас от е отбелязан видът на гостоприем- Ангелов (1970), (Pelov,1975). ника и датата на вземане на про- 3. Monodontomerus obsoletus бата (1♂). Не е съобщаван. Пара- Fabr.* Изолиран от гъсеници на: зитира различни видове от разред – сив брашнен молец Ephestia Diptera; Calliphoridae, Muscidae и kuehniella Zell. от оплетен с паяжи- др., чиито представители се разви- на фураж от фуражен завод в Чир- ват в загниващи материали в скла- пан, 01.06.2007 г. (1♀). довете. 4. Monodontomerus sp. Изолиран 14. Psychophagus omnivorus Walk.* от житен молец Nemapogon (= Ti­ Проба, предоставена от Д. Цве- nea) granelus L. по сушени гъби че- тков. Екземплярите са изолирани ладинка, 20.06.1998, в цех за прера- през 1961 г. в София от гъсеници на ботка на гъби в Елин Пелин. молци. До сега не идентифициран и не е съобщаван (32♀89♂). Видът Сем. Eurytomidae се развива в какавиди на пеперуди 1. Eurytoma sp. (n. r. E. kangasi (Lepidoptera). Hed.)* Изолиран от:

92 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

– зърнов молец Sitotroga ce­re­a­ повица, фуражен завод, 28.05.1992 г.; lella Oliv. от царевица на кочани в с. Добромирка, мелница, 05.08.1995 домакинство, Сухиндол, 12.08.2000 г.; Сухиндол, мелница, 29.05.1996 г.; г. (2♀32♂). Левски, мелница, 07.06.2000 г. През 2003 г. от 20.06 до 20.07 от мелни- Сем. Diapriidae ци от Хасково, Харманли, Люби- 1. Trichopria sp.*. Изолиран от: мец, Плевен, Севлиево, Павликени, – суринамски брашнояд Oryzae­ Полски Тръмбеш, Бяла Слатина, philus surinamensis L. в пшеница Пазарджик, Русе, Бойчиновци и в силоз за отсевки в с. Алфатар, Бяла черква са събрани популации 25.11.1988 г. (1♀). от вида за сравняване на размножи- телния им потенциал във връзка с VII. Сем. Ichneumonidae опити за масовото му развъждане в 1. Venturia (=Nemeritis, =Idech­ лабораторни условия. this) canescens Grav.**** Това е – молец по сушени плодове Plo­ най-често срещаният паразитоид dia interpunctella Hubn. – склад с по видове от сем. Lepidoptera – не- оризова арпа, Раковски, 25.08.1979 приятели по складирани суровини и г.; склад с пшеница, Търговище, материали от растителен произход, 12.06.1980 г.; силозна клетка с пше- зърнени храни и продукти от тяхна- ница, Ямбол, 20.08.1986 г.; силоз- та преработка. Видът е изолиран от на клетка с пшеница, Карнобат, следните гостоприемници: 02.09.1987 г.; склад с билки, Пордим – сив брашнен молец Ephes­tia (по хвойна), 05.09.1995 г.; склад с kuehniella Zell. – с. Дунавци, фура- билки, с. Мрамор (по сушени ябъл- жен завод, 20.07.1977 г.; Пловдив, ки), 20.07.1999; с. Долни Лозен, по мелница България, август, 1979 складирани фъстъци, 23.09.2008 г. и мелница Антон Иванов, август – тютюнев молец Ephestia elu­ 1979 г.; София, мелница Комуна, tella Hübn. – складове с тютюн, юни 1978; Видин, мелница, май Гоце Делчев 20.08.1998 г.; складове 1980 г.; ИЖ – Костинброд, ярмо- с тютюн, Благоевград, 12.06.2002 мелка, 12.07.1981 г.; Чирпан, мел- г. и складове с тютюн, Харманли, ница, юли 1982 г.; Стара Загора, 29.09.2004 г. мелница, 02.09.1983; Нова Загора, – сухофруктов молец Cadra cau­ мелница, 29.05.1985 г.; Ямбол, мел- tella Walk. – по фъстъци в склад ница, 22.07.1986 г.; Враца, мелница, на шоколадова фабрика, Своге, 23.06.1986 г.; с. Димча, ярмомелка, 20.08.1988 г. и по складиран начупен 20.09.1987 г.; Червен бряг, мелница, лешник в шоколадова фабрика Нен- 10.05.1988 г.; с. Изворово, ярмомел- чо Илиев, София, 12.07.1992 г. ка, 29.05.1988 г.; София, фуражен за- – Nemapogon (= Tinea) granelus вод, кв. Врана, 20.06.1990 г.; с. Труд, L. по складирани сушени гъби в фуражен завод, 03.07.1991 г.; с. По- склад в с. Мрамор, 20.07.1996 г.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 93 .

– акациева огневка Etyella zin­ 5. Hypsicera curvator F. (=Meta­ kinella Treit. по нападнати складира- coe­lus mansuetor Grav).**** Гостоп- ни семена от акация в склад на сор- риемници: тови семена, кв. Илиянци, София. – сенна огневка Hypsopygia cos­ 2. Nemerites caudatula Thoms.**** ta­lis F. в бали със стрък от жълт кан- Изолиран от гъсеници на оризова тарион в билков склад в Търговище, огневка Corcyra cephalonica Staint. 28.08.1988 г. по зърно какао (внос) в склад – пъстър брашнен молец Pyralis на шоколадова фабрика, Своге, fa­rinalis L. по пшеница в мелница в 02.06.1986 г. с. Добромирка, 05.08.1990 г. 3. Diadegma (=Angitia) armilata 6. Mesostenus gracilis Cress.**** Grav.**** Изолиран от гостопри- Изолиран от гъсеници на: емник молец по сушените плодове – ореховата огневка Paralipsa Plodia interpunctella Hübn. по напад- (=Apho­mia) gularis Zell. по склади- ната пшеница в склад, с. Крушето, рани ядки от лешник внос в склад 06.09.1988 г. Пелов (1978) съобщава, на шоколадова фабрика в Своге, че този паразитоид е един от най- 1989 г. често срещаните по ябълковия пло- дов червей Laspeyresia pomonella Сем. Braconidae (L.). Трябва да се отбележи, че от 1. Bracon (= Habrobracon) hebetor двете страни на складовата база и Say.*** в алеята между двата реда складо- – сив брашнен молец – Ephestia ве има овощни ябълкови градини и kuehniella Zell. – от мелнични цехо- единични дървета. От тях парази- ве в Севлиево 1994 г., Нова Загора тоидът най-вероятно е проникнал в 1994 г., София 1996 г. , с. Добро- складовете и е паразитирал гъсени- мирка 1997 г., Сухиндол 2000 г. и ците на посочения вид. Cotton, Good фуражен завод в Чирпан 24.07.2011 (1937) посочват като гостоприемник (6♀11♂). гъсениците на сивия брашнен мо- – молец по сушени плодове – лец Ephestia kuehniella Zell. Каспа- Plodia­ interpunctella Hübn. – по се- рян (1981) съобщава, че видът освен мена от царевица в Кнежа 1992 г., гъсеници на сем. Iponomioptidae за- по билки в Търговище 1994 г., Пор- разява и гъсеници на други видове дим 1996 г., с. Мрамор 2000 г. и по дребни пеперуди Microlepidoptera. складирани фъстъци в с. Долни Ло- 4. Campoletis (=Ecphoropsis) vie­ зен 2010 г. (4♀9♂). nen­sis Grav.**** Изолиран от гъсе- – тютюнев молец – Ephestia elu­ ници на молец по сушени плодове tella Hübn. от складове с тютюни Plodia­ interpunctella Hübn. по какао в Харманли 1997 г. и Гоце Делчев пита, внос от Чехословакия, разто- 1998 г. варена в шоколадова фабрика Нен- – зърнов молец – Sitotroga ce­rea­ чо Илиев София, 21.05.1988 г. lella Oliv. – по гъсениците на вида в

94 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

лабораторна популация, развъжда- настящем е сведен в синоним на на в ИЗР, 2006 г. Bracon hebetor Say. – орехова огневка – Paralipsa 2. Triaspis thоracicus Curt. (=Apho­mia) gularis Zell. През 1988 г. – фасулев зърнояд Acanthosceli­ в нападнати лешници внос във фаб­ des obtectus Say. от нападната папу- рика за шоколадови изделия в Сво- да от Петрич, 1990 г. ге. (2♀8♂). Нов за страната гостоп- – фиев зърнояд Bruchus rufima­ риемник на паразитоида. nus Boh. (B. fabae Motsch.) – в скла- – сенна огневка Hypsopygia cos­ дирани семена от фуражен фий в ta­lis F. по царевица в силозна клетка склад на Сортови семена, кв. Или- във фуражен завод, кв. Врана, Со- янци, София. 1994 г. фия, 26.06.2011 г. Видът за първи Цветков (1968) отбелязва, че чес- път се съобщава като гостоприем- то е изолирал вида от В. lentis, B. ru­ ник на този паразитоид у нас. Близо fimanus и B. luteicornis от с. Кома­ре­ до базата в сеновалите на телеугои- во, Рибен, Подем, (Плевенско), Нова телния комплекс сенната огневка се Загора, София, Враца, Михайловград беше развила във висока плътност (Монтана) и с. Баня (Бургаско). и преминала върху складираната царевица (4♀12♂). Нов за страната Изводи гостоприемник на паразитоида. – домaшна огневка Aglossa pin­ Установени и идентифицирани guinalis­ L. – по бали от тревни бил­ са за първи път по складовите на- ки в склад за билки, Търговище, секоми в складови биотопи на стра- 02.09.2011 г. На 07.09.2011 г. излете- ната 12 вида от сем. Betylidae от 3 ли (1♀1♂) индивида. Нов за страна- рода: Cephalonomia – 9 вида (C. ca­ та гостоприемник на паразитоида. landre,­ C. formiciformis, C. rufa, C. Цветков (1968) отбелязва, че ta­rsalis, C. watersoni, C. meridiana­lis, Hab­­ro­bracon hebetor се среща мно- carrinata, C. hammi и Cephalonomia­ го често като ектопаразитоид по sp.); Holepyris – 1 вид – Holepyris­ гъсениците на складовите молци и syl­vanidis и Rhabdepyris – 2 вида (R. го изолира от сив брашнен молец pallidinervis­ и Rhabdepyris sp.). Най- от София, Карнобат, Варна, Пле- често срещаният вид е Cephalono­ вен и Левски през 1954 г., и от В. mia hammi. Търново, Свиленград, Ямбол, Русе От сем. Pteromalidae по скла- и Враца през 1956 г. Същият го из- довите неприятели в страната са олира и от зърнов молец от склад установени 13 вида, от които 8 за във Враца. В същата публикация първи път: Theocolax elegans, Di­ авторът отбелязва, че през 1956 brachys­ boarmiae, Dibrachys sp., Co­ г. в Провадия, Прес­лав и Каспи- nomorium patulum, Dinar­mus lati­ чан от зърновия молец е изолирал ceps, Habrocytus seguester, Naso­nia Habrobracon brevicornis­ Wesm. По- vit­ripenis и Psychphagus omnivo­rus.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 95 .

От това семейство складовите насе- в Бъл­гария. Acta Entomol. Bulg., 2, коми най-често са паразитирани от 69–73. Aniso­pteromalus calandre, следван от Балевски, Н. 1996. Метод за развъждане La­riophagus distinguendis, като и при на лабораторния гостоприемник двата вида за страната са установе- го­лемия восъчен молец – Galleria mellonella L. (Lepidoptera: Pyrali- ни нови гостоприемници. dae). Acta Entomol. Bulg., 1, 49 – От складови насекоми са изо- 54. лирани и 4 вида от сем. Torymi­dae, Дириманов, М. 1949. Известия върху като Monodontomerus obsoletus и био­логията на фасулевия зърнояд Mono­ ­dontomerus sp. за първи път в Acantoscelides obtectus Say. в Ун­ страната. га­рия. Годишник на Пловдивския Сем. Chalcididae, Eurytomidae и Уни­верситет, Агрономически ф-т, Diapriidae са представени от по един IV. екземпляр – съотв. Brachymeria ru­ Дренски, П. 1940. Молци по пчелните go­losa, Eurytoma sp. и Trichopria sp. пити и вощината в България. Из- вестия на Българското Ентомоло- От сем. Ichneumonidae по скла- гично дружество, 11, 15 – 42. довите неприятели от разред Le­pi­ Загуляев, А. 1965. Моли и огневки вре- do­ptera е установено да паразити- дители зерна и продовольственных рат 6 вида, от които 4 се съобщават запасов А.Н. СССР, зоологический за първи път в страната (Nemeri­ институт, Наука, М.-Л., 322. tes caudatula, Campoletis vienen­sis, Закладной, Г., В. Ратанова. 1973. Вреди- Hypsicera curvator и Mesostenus gra­ тели хлебных запасов и меры бор- ci­lis). Diadegma armilata се съобщава бы с ними. Колос, М., 278. за първи път у нас в складов биотоп. Каспарян, Д. и др. 1981. Перепончато- Най-често от складовите молци е крылые. Трета част Определите- ль насекомых Европейской части изолиран . Venturia canescens СССР, III, 1-688. Сем. Braconidae е представено Конов, Я. 1965. Принос към паразитна- от два вида: Bracon hebetor и Trias­ та ентомофауна на България. Раст. pis thоracicus, като първият вид се защита, 7, 9-11. съобщава за първи път у нас по Латиф, М. 1986. Сухоплодов молец орехова огневка Paralipsa gularis­ , – Ephestia (Cadra) caotlla Wilk сенна огневка Hypsopygia costalis и (Lepidoptera: Pyralidae) – биоеко- домашна огневка Aglossa pinguinalis­ , логични проучвания и възмож- а вторият за първи път по фасулев ности за борба с него. Дисертация, зърнояд Acanthoscelides obtectus. 184. Пелов, В. 1978. Биологична борба с не- приятелите по растениията. Земиз­ Литература дат, С., 182. Туроци, Ч. 1990. Птеромалидната фа- Балевски, Н. 1995. Нови фитофагни гос­ уна на България. I. Pteromalinae то­приемници на браконидните па­ (Hymenoptera, Pteromalidae). Acta разити­ (Hymenoptera: Braconidae) zool. Bulg. , 40, 61-66.

96 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Цалев, М. 1958. Фасулевият зърнояд onid parasitoids (Hymenoptera: – Acantoscelides obtectus Say. и па- Braconidae) isolated from various пудовият зърнояд Calosobruchus phytophagus insect host in Bulgaria. quadrimaculatus­ F. като неприяте- Pensoft, Sofia – Moscow, 1–126. ли по зърнено бобовите култури Bartoŝ, J., J. Pulpan, H. Verner. 1961. Boj в България и борбата с тях. Науч- protiv skladištnim škǔdcǔm. Statii Ze- но-изследователски институт за medelske Nauladatelstvi, Praha. защита на растенията – София. Collatz, J., U. Wyss, J. Steidle. 2007. The Научни трудове, I, Земиздат, С., biology of Lariophagus distinguendus 191–251. a natural antagonist of stored drain Цветков, Д. 1968. Принос към складова- beetles. IOBS/WPRS Conference, та и жилищна фауна на България. August 20–23, Poznan, Poland. Раст. защита, 11, 19–21. Cotton, R., N. Good. 1937. Annotated list Цветков, Д. 1977. Изменения в числе- of the insects and mites associated ните колебания на някои складови with stored grain and cereal products неприятели и причините които ги and of their arthropod parasites and обуславят. Сборник от доклади predators. USDA, Miscellaneous „Четиридесет години научно из- Publication No. 258, Washington, D. следователска и приложна дей- C., 1 -81. ност на Института за защита на Cox, M. 2007. Acantoscelides obtectus растенията“, С., 50–57. (Say., 1831) (Common Bean Weevil. Цветков, Д. 1978. Екологичният подход Dried Bean Beetle) Biomages: The в борбата със зърновия бръмбар Virtual Field-Guide (UK), 1 -3. Rhyzopertha dominica F. Материа- Eliopoulos, P., C. Athanasiou, C. Buchelos. ли от научната сесия „Биологични 2002. Occurrence of Hymenopterous основи на борбата с неприятелите parasitoids of stored product pests in по селскостопанските култури“, Greece. IOBS/ WPRS Bull., 25 (3), ЦИНТИИ при МЗХП, С., 27-35. 127-139. Чорбаджиев, П. 1925. Реферати и съоб- Flinn, P., K. Friesen. 2007. Host and para- щения. Известия на Българското sitoid rearing. http;//ars.usda.gov/ ентомологично дружество, 2, 30 Research/ docs. – 45. Luca, N. 1970. Catalogue des metazoaires Шорохов, П., С. Шорохов. 1938. Вреди- parasites at predteurs de Bruchides тели запасов зерна и зернопроду- Coleopteres. Annales de la Societe ктов, ОГИЗ, Сельхозгиз, М. d’Horticulture et d’Histoire Naturel- Ahmed, K. 1996. Studies on the endo- le de l’Heradult, 110, 2-3-4, 20. parasitoid Anisopteromalus calandre­ Niedermayer, S., J. Steidl. 2009. Some like How. (Himenoptera: Ptero­malidae) hot-some not differences in tem- as a biocontrol agent against the less- petature preference of two different er grain borer Rhyzopertha dominica Pteromalidae species. IOBS/OILB F. in Saudid Arabia. J. Stored Prod. ‘Conference Worcing group integrat- Res., 32 (2), 137–140. ed protection of stored products’. Annonim. 2008 – Andermatt Biocontrol, June 29 – July 2, 2009, Campobasso, 1–10. Italy. Balevski, N. 1999. Catalogue of the Brac- Pelov, V. 1975. Вклад в изучение видового

ACTA ENTOMOL. BULG. • 97 .

сос­тава надсемейства Chalcidoidea festations always require a ‘multi (Chymenoptra) в Болгарии. Аcta – bioagent’ control. IOBS/ WPRS zool. Bulg. 3, 59-69. Bull., 25 (3). Sozaner, P. 1954. Handbuch der Pflan- Toews, M., B. Subramanyam. 2004. Sur- zenkrankheiten, Band 5, Berlin und vival of stored product insect natural Hamburg. Rev. Appl. Entomol., 54, enemies in Spinosat treated wheat. J. 2409. Econ. Entomol., 97 (3), 1174–1180. Steidle, J., C. Rechmuth. 2003. Control of Weaver, D., A. Petroff. 2004. Stored grain granary weevils in stored grain using insects – Lessr grain borer – High parasitic wasps. Muhle + Mischfut- Plains IPM Guide, a cooperative ef- ter, 140 (9), 270–273. fort of the University of Wyoming, Steiskal, V., J. Hubert, J. Luka. 2002. University of Nebrasca, Colorado Species richness and pest control State University and Montana State complexity: Wild multispecies in- University.

98 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

CONTRIBUTION TO PARASITOID FAUNA OF PRODUCTS INSECTS IN STORAGES IN BULGARIA

D. OBRETENCHEV, V. PELOV Institute for Plant Protection, Kostinbrod

(Summary) Four species from family Torymidae were found – Monodontomerus obsol- Itinerary and purposefully investi- etus and Monodontomerus sp. were re- gations of storage-silo bases and fac- corded for first time in Bulgaria. tories in Bulgaria were provided from Families Chalcididae, Eurytomidae 1975 till 2011 to establish the parasit- and Diapriidae were represented by 1 oid species on stored product insects. species – Brachymeria rugolosa, Eu- Twelve new Betylidae species for rytoma sp. and Trichopria sp., respec- Bulgaria belonging to 3 genera were tively. found: Cephalonomia – 9 species (C. Six parasitoid species from family calandre, C. formiciformis, C. rufa, C. Ichneumonidae were established on tarsalis, C. watersoni, C. maridianalis, Lepidopteran stored product insects C. carrinata, C. hammi and Cephalo- and 4 were new for Bulgaria: Nemerites nomia sp.); Holepyris – 1 species – H. caudatula, Campoletis vienensis, Hyp- sylvanidis and Rhabdepyris (R. pallidi- sicera curvator and Mesostenus graci- nervis and Rhabdepyris sp.). C. hammi lis. Diadegma armilata was recoded was observed most frequently. for first time in storages. Venturia ca- Thirteen species from family Ptero- nescens parasitized most frequently malidae were established; 8 were re- the storage moths. ported for first time (Theocolax el- The family Braconidae was present- egans, Dibrachys boarmiae, Dibrachys ed by 2 species – Bracon hebetor was sp., Conomorium patulum, Dinarmus recorded on Paralipsa gularis, Hypso- laticeps, Habrocytus seguester, Naso- pygia costalis and Aglossa pinguinalis nia vitripenis, Psychphagus omnivorus). and Truaspis thoracicus on Acanthos- The stored product insects were para- celides obtectus for first time. sitized most frequently by Anisopter- Key words: Bulgaria, Betylidae, omalus calandrae, followed by Lari- Pteromalidae, Torymidae, Chalcidi- ophagus distinguendis. New hosts were dae, Eurytomidae, Diapriidae, Ichneu- established for these parasitoids. monidae, Braconidae.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 99 .

FIELD ATTRACTION OF TWO POLYPHAGOUS WEEVIL (CURCULIONIDAE: ENTIMINAE) PESTS TO THE SAME SYNTHETIC FLORAL LURE IN BULGARIA

Teodora Toshova Institute of Biodiversity and Ecosystem Research, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia

Dimitar Velchev Maize Research Institute, Knezha

Abstract 1781), Lixus (Compsolixus) ascanii (Linnaeus, 1767), Sitona macularius During field trials in 2009-2011, (Marsham, 1802), T. (Tanymecus) pal- several harmful curculionid species liatus (Fabricius, 1787) and Tychius were caught by TAL (modified pitfall) (Tychius) quinquepunctatus (Linnae- sticky traps (Plant Protection Insti- us, 1758). tute, HAS, Hungary) in a maize field Key words: Curculionidae, field at- in North-Western Bulgaria. The most traction, (Z)-3-hexen-1-ol, Tanymecus numerous species were the grey corn dilaticollis, Psallidium maxillosum, weevil Tanymecus (Episomecus) dila- Bulgaria ticollis Gyllenhal, 1834 and the black beet weevil Psallidium (Psallidium) INTRODUCTION maxillosum (Fabricius, 1792). Field data show that traps baited with (Z)- Maize is the main forage crop in 3-hexen-1-ol captured significantly Bulgaria and occupies about 13-14% higher number of T. dilaticollis (in of the arable lands. It is used also for 2009 and 2011) and P. maxillosum (in production of maize oil, pop corn, 2010) weevils than did control traps. sweet maize (Simeonov et al., 2001). Results obtained in 2011 confirmed In the last years, maize is among the the attractiveness of this chemical to major energy crops utilized in biomass T. dilaticollis reported earlier. This is and biofuel production in Bulgaria first report about attraction of P. max- (Ivanov, Popov, 2009). The major in- illosum to (Z)-3-hexen-1-ol. Thus the sect pests of maize in this country are same TAL sticky traps baited with (Z)- weevils – grey corn weevil Tanymecus 3-hexen-1-ol could be used for detec- (Episomecus) dilaticollis Gyllenhal, tion and seasonal monitoring of the 1834 and grey beet weevil T. (Tanymec- adults of T. dilaticollis and P. maxil- us) palliatus (Fabricius, 1787), wire- losum. The other species caught were worms – Elateridae, noctuid larvae Asproparthenis punctiventris (Germar, (cutworms), European corn borer Os- 1824), Bothynoderes affinis (Schrank, trinia nubilalis (Hubner, 1796), cotton

100 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

bollworm Helicoverpa armigera (Hub- MATERIAL AND METHODS ner, 1808) and aphids – Aphis fabae evonymi Fabricius, 1775, Rhopal- Field tests were conducted in a osiphum maidis (Fitch, 1856), Sipha maize field (1 ha) at Maize Research (Rungsia) maydis Passerini, 1860) Institute, Knezha, Bulgaria (43° 30´N, (Tonev at al., 2008b). T. dilaticollis is 24° 5´E). considered the most economically im- TAL (modified pitfall) sticky (sticky portant pest of maize. Besides maize it area 16 cm x 10 cm) traps (Plant Pro- causes serious damages also on sun- tection Institute, HAS, Hungary), flower and sugar beet. The economic which were previously shown to be injury level for this species at the early effective in catching of the sugar beet phenological period (seedlings stage weevil, Asproparthenis (= Bothyno- to 5-7-leave stage) of the host plants deres) punctiventris (Germar, 1824) has been found to be two adults per (Sivčev et al., 2006), were used during m2 or 40-50% damages of the plants. the study. The field tests comprised The recommended control measures three replicates in 2009 and four rep- for T. dilaticollis are crop rotation, op- licates in 2010-2011 of a trap baited timal time of sowing, use of tolerant with (Z)-3-hexen-1-ol (100 mg) and varieties of host plants, treatment of a control (unbaited) trap. The syn- seeds with insecticides before sowing thetic (Z)-3-hexen-1-ol was purchased and, in a case of exceeding the eco- from Sigma-Aldrich and its purity was nomic injury level, insecticide spray- 98%. Both types of dispensers used ing needs to be applied OEPP/EPPO were polyethylene bags in 2009 and (1994). Considering that the most of polyethylene vials (2.5 mL capacity) the economic damage by this insect in 2010 and 2011. In 2009, the traps occurs when it infests seedlings and were installed in the field on 21 May young plants, a new approach for de- and inspected till 29 June. In 2010, the tection, monitoring of pest activity and test was performed from 25 March to prediction of infestation level needs to 29 June and in 2011 – from 16 April be developed. Such new tool in survey to 19 May. Traps were inspected and programs could be traps baited with weevils caught collected at 2-3 day semiochemical lures. intervals during the tests. Baits were Recently, on the base of electro- replaced with new ones at three week physiological and field studies, Tosho- intervals. All curculionids caught were va et al. (2010) established attraction identified using Angelov (1978, 1980). of T. dilaticollis adults to two synthetic Capture data were transformed using green leaf alcohols. In order to opti- (y + 0.5)1/2 and analyzed by independ- mize the attractant for this species, ent sample t-test (SPSS, 2001). additional field experiments were con- ducted in 2009-2011. A part of the re- sults are presented here.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 101 .

RESULTS dilaticollis adults than did the unbaited traps showing four fold increase. Simi- The two most numerous species lar results were obtained in 2011 but caught were T. dilaticollis and Psal- with only three fold increase of catch- lidium (Psallidium) maxillosum (Fab- es in traps with a synthetic lure (Fig. ricius, 1792). In 2009, the traps baited 1). However, no significant difference with 100 mg (Z)-3-hexen-1-ol captured in the catches of the grey corn weevil significantly more male and female T. in baited and unbaited traps was found

Fig. 1. Mean catches of T. dilaticollis adults in 2009 (3 replicates) and 2011 (4 replicates), Knezha. Bars marked with different letter are significantly different (t-test, P ≤ 0.05)

Fig. 2. Mean catches of P. maxillosum adults in 2010 (4 replicates) and 2011 (4 replicates), Knezha. Bars marked with different letters are significantly different (t-test, P ≤ 0.05)

102 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

in 2010. Traps with the synthetic lure pest infestation (Wilson et al., 2005). attracted significantly higher number Our results show that the same TAL of P. maxillosum weevils than control sticky traps baited with (Z)-3-hexen- traps only in 2010. In 2011, the baited 1-ol could be used for detection and traps caught twice more P. maxillosum seasonal monitoring of the adults of T. beetles than control traps but the mean dilaticollis and P. maxillosum. Results catches were not significantly different obtained in 2011 confirmed the attrac- (Fig. 2). tiveness of this chemical to T. dilaticol- The other curculionid species cap- lis reported by Toshova et al. (2010). tured during the study were: A. punctiv- To the best of our knowledge there are entris, Bothynoderes affinis (Schrank, no previous reports in the literature on 1781), Lixus (Compsolixus) ascanii attractants for P. maxillosum. Despite (Linnaeus, 1767), Sitona macular- of low catches, (Z)-3-hexen-1-ol can ius (Marsham, 1802), T. palliatus and be a base for development of effec- Tychius (Tychius) quinquepunctatus tive attractant bait for this species for (Linnaeus, 1758). Catches of each spe- which, however, further investigations cies in traps baited with (Z)-3-hexen- need to be done. 1-ol and control traps are presented The grey corn weevil T. dilaticollis in Table 1. Relatively high catches of and the black beet weevil P. maxillo- T. quinquepunctatus were recorded in sum are polyphagous species. Litera- 2011 in the baited traps but a signifi- ture sources show that T. dilaticollis cant difference between these catches has a host range of more than 70 plant and the catches in unbaited traps was species (Toshova et al., 2010). P. max- not established. The low catches of the illosum is associated with more than rest curculionid species in the traps 130 plant species (Kavkazkaya-Tzege, did not allow statistical analyses and Medvedev, 1940) but adults prefer additional evaluation of a possible ef- and can reduce yields of sugar beet fectiveness of (Z)-3-hexen-1-ol as at- and sunflower (Tonev et al., 2008a, tractant for them needs to be done. 2008b). Recently the grey corn weevil and the black beet weevil have been DISCUSSION dominant curculionid species in lu- cerne crop in North-Western Bulgaria Many herbivorous coleopteran (Angelova, Georgiev, 2009). A. punc- species are known to use green leaf tiventris and T. palliatus are important volatiles (C6–aldehydes, C6-alcohols, pests of sugar beet in Bulgaria (Tonev and their acetates), individually or in et al., 2008a) while S. macularius and mixtures with other plant volatiles, T. quinquepunctatus – on legumi- for host locations (El-Sayed, 2011). nous crops (Bogatzevska et al., 2006; In addition to this, these compounds Grigorov, Grigorov, 1995). B. affinis can act as synergists of pheromones or causes damages on sugar beet (Ter- disruptants and used for reducing the Minasyan, 1967; Angelov, 1978). L.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 103 .

ascanii can cause damages on radish 50. (In Bulgarian). http://www.stenli. (Chorbadzhiev, 1932), sugar beet and net/nsrz/files/orz/praktika/3-bobovi. rape (Angelov, 1978). pdf Online accessed: 15 November 2011. (In Bulgarian). Acknowledgements: Thanks are due to Ms. Chorbadzhiev, P. 1932. Pests of cultivated Silvia Terziiska for technical assistance during plants in Bulgaria during 1928-1929. the field work. T. Toshova is grateful to Prof. Sevedeniya za zemedelieto [Reports Mitko Subchev for helpful comments. The for the agriculture], 13, 1–62. (In study was supported by the Bulgarian National Bulgarian). Scientific Fund (Grant: DO 02-335/2008) and El-Sayed, A. M. 2011. The Pherobase: ‘Human Resources Development’ Operational Database of insect pheromones and Programme of Structural Funds of EU and semiochemicals. . Grigorov, P., Grigorov, S. 1995. Tychius quinquepunctatus L. (Coleoptera, REFERENCES Curculionidae) – pest of pea. In: Proceedings of the third national Angelov, P. 1978. Fauna of Bulgaria 7. scientific conference of entomol- Coleoptera Curculionidae. Part II. ogy, 18-20 September, 1995, Sofia, Brachyderinae, Brachycerinae, Tan- Bulgaria, pp. 109-115 (In Bulgarian, ymecinae, Cleoninae, Curculioninae, English summary). Myorrhininae. Bulgarian Academy Ivanov, B., Popov, R. 2009. Analysis of of Sciences, Sofia, 233 pp. (In Bul- renewable energy and its impact on garian). rural development in Bulgaria.http:// Angelov, P. 1980. Fauna of Bulgaria 10. www.euroqualityfiles.net/AgriP- Coleoptera, Curculionidae. Part 4 – olicy/Report%202.2/AgriPolicy%20 Calandrinae 2. Bulgarian Academy of WP2D2%20Bulgaria%20Final.pdf, Science, Sofia, 302 pp. (In Bulgarian).­ pp. 29. Angelova, V., Georgiev, D. 2009. Correla- Kavkazkaya-Tzege, V. V., Medvedev, S. I. tion between lucerne yield and some 1940. The Black beet weevil (Psalid- insects (Coleoptera: Curculionidae) ium maxillosum F.). Nauchnye Za- in the calcareous chernosem. Pro- piski po Sakharnoi Promyshlennosti, ceeding of International Scientific 17, 1-2, 56-72. conference, 4th-5th June 2009, Stara OEPP/EPPO. 1994. EPPO Standard PP Zagora, Bulgaria ‘Economics and 2/1(1) Guideline on good plant pro- Society development on the Base tection practice: principles of good of Knowledge’, I, 301-305. (In Bul­ plant protection practice. Bulletin garian, English summary). OEPP/EPPO Bulletin 24, 233-240. Bogatzevska, N., Hristova, D., Kiryakov, Simeonov, N., Tzankova, G., Vutkova, S. I., Staneva, E., Simova, S., Dimitrova, 2001. Maize. Zemedelie plus, 4, pp. T., Nikovov, P., Tomeva, E, Velich- 16. (In Bulgarian). kov, A. 2006. Good plant protection Sivčev, I. L., Tóth, M., Tomašev, I., Ujváry, practice for annual and parrenial le- I. 2006. Effectiveness of different guminous crops. National Plant Pro- trap design in mass trapping of Bo- tection Service. N 2/021 -2/026, 41- thynoderes punctiventris Germar.

104 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Proc. Nat. Sci, Matica Srpska, Novi L., Grigorova, P. 2008b. Guidelines Sad, 110, 205-212, 2006. on integrated pest management for SPSS. 2001. SPSS for Windows, Rel. 11.0.1. cereal grain crops. http://stenli.net/ 2001. Chicago: SPSS Inc. nsrz/files/orz/books/jitni_kulturi.pdf Ter-Minasyan, M. E. 1967. Weevils of the Online accessed: 15 November 2011. subfamily Cleoninae in the fauna of (In Bulgarian). the USSR: tribe Lixini. Leningrad, Toshova, T. B., Velchev, D. I., Subchev, M. Nauka. pp. 134. (In Russsian). A., Tóth, M., Vuts, J., Pickett, J. A., Tonev, T., Bozukov, H., Vasileva-Encheva, Dewhirst, S. Y. 2010. Electrophysio- V., Shindrova, P., Zarkov, B., Dikova, logical responses and field attraction B., Atanasov, A., Vitanova, M., Dimi- of the grey corn weevil, Tanymecus trova, M., Dimitrov, Y., Tanova, K., (Episomecus) dilaticollis Gyllenhal Dimitrova, A., Stamatov, S., Deshev, (Coleoptera: Curculionidae) to syn- M., Grigorova, P. 2008a. Guidelines thetic plant volatiles. Chemoecology, on integrated pest management for 20, 199-206. technical crops. http://stenli.net/nsrz/ Wilson, I. M., Borden, J. H., Gries, R., files/orz/books/technicheski_kulturi. Gries, G. 2005. Green leaf volatiles pdf Online accessed: 15 November as antiaggregants for the mountain 2011. (In Bulgarian). pine beetle, Dendroctonus pondero- Tonev, T., Krasteva, H., Bakardzhieva, N., sae Hopkins (Coleoptera: Scolyti- Milanova, S., Zarkov, B., Tzankova, dae). Journal of Chemical Ecology, G., Dekov, O., Iliev, I., Chavdarov, 22, 10, 1861-1875.

ACTA ENTOMOL. BULG. • 105 .

ПРИВЛИЧАНЕ НА ДВА МНОГОЯДНИ ВИДА (CURCULIONIDAE: ENTIMINAE) ХОБОТНИЦИ КЪМ ЕДНА И СЪЩА СИНТЕТИЧНА РАСТИТЕЛНА ПРИМАМКА

Т. Тошова ИБЕИ – БАН, София

Д. Велчев Институт по царевицата, Кнежа

Няколко вида вредители от сем. dilaticollis, съобщена неотдавна. Това Curculionidae бяха уловени с TAL е първо съобщение за привличане лепливи ловилки (Институт по рас- на P. maxillosum към (Z)-3-хексен-1- тителна защита, УАН, Унгария) в ол. Лепливите TAL ловилки с при- царевична култура при полеви опи- мамки от (Z)-хексен-1-ол биха мог- ти през 2009-2011 г. в Северозапад- ли да се използват за обследване и на България. Най-многобройните сезонен мониторинг едновременно видове бяха сив царевичен хоботник на двата многоядни вредители – T. Tanymecus (Episomecus) dilaticollis dilaticollis and P. maxillosum. Други- Gyllenhal, 1834 и черен цвеклов те уловени видове хоботници бяха хоботник Psallidium (Psallidium) Asproparthenis punctiventris (Germar, maxillosum (Fabricius, 1792). Да- 1824), Bothynoderes affinis (Schrank, нните от изследването показват, 1781), Lixus (Compsolixus) ascanii че ловилки с примамки от (Z)-3- (Linnaeus, 1767), Sitona macularius хексен-1-ол улавят статистически (Marsham, 1802), T. (Tanymecus) доказано по-високи брой възраст- palliatus (Fabricius, 1787) и Tychius ни на T. dilaticollis (през 2009 и 2011 (Tychius) quinquepunctatus (Linnaeus, г.) и P. maxillosum (през 2010 г.) в 1758). сравнение с контролните ловилки. Ключови думи: Curculionidae, Резултатите, получени през 2011 г., привличане в полето, (Z)-3-хексен-1 потвърждават атрактивността на -ол, Tanymecus dilaticollis, Psallidium това вещество за възрастните на T. maxillosum, България

106 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Видов състав и значение на насекомни вредители по растения, използвани за вертикални градини в интериора

Анелия Пенчева, Мариела Шахънова, Мария Йовкова, Златка Кабатлийска Лесотехнически университет – София

Абстракт: Вертикалната градина Ключови думи: вертикална гра- е термин, въведен през 80. години дина, епифити, афиди, Duponchelia на миналия век. С него се обознача- fovealis, Idiopterus nephrelepidis ват специфични растителни компо- зиции, представени от вертикална Вертикалната градина е термин, плоскост, върху която се аранжират въведен през 80. години на мина- растения, при липса на почвен суб- лия век. С него се обозначават спе- страт. цифични растителни композиции, В настоящата работа се предста- представени от вертикална плос- вят резултати от проучвания върху кост, върху която се аранжират рас- видовия състав на насекомни вре- тенията, но при липса на какъвто дители по 60 епифитни растителни и да било субстрат (в популярния вида. С тях са аранжирани 20 оп- смисъл на тази дума). Вкоренява- итни вертикални пана, изградени в нето им става върху материя от оранжериите на ЛТУ. нетъкан текстил, която е водопро- Идентифицирани са общо 11 пусклива, порьозна и нетоксична. вредители, от които най-значи- Така изградените пана могат да са ми са представителите на раз- с различни размери и са подходя- ред Hemiptera: Sternorryncha – 9 щи както за открита среда – фаса- вида. Другите два установени ди на сгради или свободно стоящи, вида са Thrips tabaci и пеперудата така и за интериорни пространства. Duponchelia fovealis. (Blanc, 2008; Lambertini, Leenhardt, Два от видовете – Idiopterus ne­ 2007; Shahanova, 2010). phrelepidis и Duponchelia fovealis се В интериора като растителен ма- срещат сравнително отскоро в оран- териал за вертикалните пана се из- жериите на България – съобщени ползват основно епифитни растения са за първи път у нас през 2011 г. с компактен растеж и отлични де- Проучването показа, че за пости- коративни качества. В родината си гането на висок декоративен ефект тези видове са гостоприемници на на вертикалните градини от основ- редица патогени (вируси, бактери и но значение е да се спазва стриктен гъби), както и на насекоми и други санитарен контрол на растителния вредители (многоножки, голи охлю- материал. ви и др.). От друга страна конструк-

ACTA ENTOMOL. BULG. • 107 .

тивните и технически начини за ca­ceae, Begoniaceae, Cactaceae, изграждане на зелените пана също Commeli­ ­naceae, Gesneriaceae, Ma­ може да са причина за отрицател- ran­tha­ceae, Urticaceae и др. Поч- ни промени в общото здравослов- ти 50% от растителния материал но състояние на растенията. Това е закупен от търговската мрежа за е предпоставка, при наличието или цветя, а останалата част – произ- попадането на болести и вредители веден в оранжерията на ЛТУ. През в растителния материал, те да се целия период на отглеждането не са развият бързо и да влошат рязко де- извършвани третирания с инсекти- коративния ефект на композицията. циди и други растителнозащитни Още повече, че в условията на инте- препарати. риора възможностите за използване Фитосанитарните обследвания на растителнозащитни средства са за установяване видовия състав на силно ограничени. вредителите в опитните пана са из- Целта на настоящата работа е да вършвани ежемесечно в периода се проучи видовият състав и изясни от изграждането им до октомври значението на насекомните вреди- 2011 г. Визуалните прегледи са об- тели, нападащи епифитни растения стойни и обхващат всички опитни в опитни конструкции, изградени в растения. Установените насекоми оранжериите на ЛТУ. Изясняването са събирани в петриеви блюда или на тези моменти, както и просле- в найлонови пликове заедно с части дяването на пътя на проникване на от листата или листните дръжки. вредителите, би спомогнало да се Биологичният материал е пренасян препоръча система от мерки за ран- в лабораторни условия за подроб- на диагностика и намаляване на по- ни анализи. Щитоносните въшки вредите от тях. са определяни след изготвяне на временни или трайни микроскоп- Методи на работа ски препарати, съгласно методика, описана от Козаржевская (1992). Обект на проучването са 16 Листните въшки са идентифици- опит­ни вертикални конструкции, рани върху трайни микроскопски мон­тирани в оранжериите на ЛТУ препарати, по Blackman, Eastop през октомври 2010 г. При тяхното (2006), а трипсите – с любезното изграждане са използвани около 60 съдействие на д-р Л. Колева. Видо- растителни вида, всеки с по няколко вата идентификация на установе- екземпляра. С най-много предста- ния вредител от разред Lepidoptera вители са растения от следните се- е извършена от д-р Н. Велчева. Тя е мейства: Araceae (8), Piperaceae (7), въз основа на генитални препарати Bromeliaceae (15) и папрати от отдел на мъжки пеперуди, получени след Polypodiophyta (9). Включени са още доотглеждане на гъсеници от вида в видове от сем. Araliaceae, Antheri­ лабораторни условия.

108 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Резултати и анализ и обхващат почти всички опитни растения. Те се изразяват в образу- Видовият състав на установе- ването на точковидни, белезникави ните вредители по гостоприемни петънца по листните петури, които растения е представен в таблица 1. при по-силни нападения некротизи- Вижда се, че при настоящите проуч- рат. вания са идентифицирани общо 11 Интерес при тези обследвания насекомни вредители от 3 разреда е най-вече намирането на листна- и 6 семейства. В систематично от- та въшка Idiopterus nephrelepidis ношение тяхното разпределение е (Tasheva-Terzieva et al., 2011). Видът както следва: е сравнително нов за оранжериите на страната ни. Той е регистриран Разред Hemiptera: Sternorryncha за първи път у нас през март 2009 – общо 9 вида. г., в частна оранжерия в София, по Надсемейство Coccoidea: растения от Nephrolepis exaltata, сем. Diaspididae – Diaspis bro­ внос от Холандия. Най-вероятно в meliae (Kerner), Abgrallaspis cya­ оранжерията на ЛТУ видът е попад- no­phylli (Signoret) и Aspidiotus nerii нал с материалите за вкореняване Bou­che; на N. exaltata, закупени от търгов- сем. Coccidae – Saissetia cof­ ски обекти. Поради ниската чис- feae Walker и Coccus hesperidum леност, повредите от вида бяха не- Linnaeus; значителни и съсредоточени само сем. Pseudococcidae – Pseudo­ върху листата, към вътрешната част coccus longispinus (Targioni-Tozzetti) на паната. Наблюдавани са колонии и Planococcus citri (Risso); по 2 от общо деветте вида папрати, Надсемейство Aphidoidea: през периода от октомври 2010 до сем. Aphididae: Aulacorthum (Neo­ май на 2011 г. myzus) circumflexum (Buckton) и През горещите летни месеци Idio­pterus nephrelepidis Davis; числеността на въшките рязко на- маля, а до октомври бяха наблю- Разред Thysanoptera: сем. Thripi­ ­ давани само няколко екземпляра, dae – Thrips tabaci (Lindeman); единствено по Nephrolepis exaltata. Видът Idiopterus nephrelepidis има Разред Lepidoptera: сем. Cram­bi­ кос­мополитно разпространение dae – Duponchelia fovealis Zeller. и е из­ключително анолоцикли­чен Установен бе също и акарът (Black­man, Eastop, 2006). Извест- Tetranychus urticae Koch (Acarina, ни са безкрили и крилати живора- Tetranychidae) – един от постоян- ждащи женски, размножаващи се ните обитатели на нашите оранже- партеногенетично. Среща се цело- рии. Повредите от него са най-го- годишно, като крилатите се появя- леми при Aspidistra elatior Ker. Gawl ват през пролетта и лятото (Alford

ACTA ENTOMOL. BULG. • 109 .

Таблица 1. Видов състав на установените вредители по гостоприемни растения в опитните конструкции

№ Растителен вид, систематична Установени вредители принадлежност Divisio Polypodiophyta 1 Adiantum hispidum Sw. Saissetia coffeae Walker Adiantaceae Newman 2 Davallia Sm. Sp Saissetia coffeae Walker Davalliaceae (Gaud.) M. R. Schob 3 Nephrolepis exaltata (L.) Schott. Saissetia coffeae Walker; Idiopterus Davalliaceae (Gaud.) M. R. Schob nephrelepidis Davis 4 Platycerium bifurcatum (Cav.) Coccus hesperidum Linnaeus, Saissetia C.Chr. coffeae Walker. Polypodiaceae L 5 Pteris cretica L. Idiopterus nephrelepidis Davis Pteridaceae Ching Divisio Magnoliophyta Classis Liliopsida (Monocotyledo- nae) 6 Chlorophytum comosum (Thunb.) Saissetia coffeae Walker; Aulacorthum Jacques (Neomyzus) circumflexum (Buckton) Anthericaceae Baker 7 Anthurium andreanum Linden Coccus hesperidum Linnaeus Araceae Juss 8 Syngonium podophyllum Schott Aulacorthum (Neomyzus) circumflexum Araceae Juss (Buckton), Aspidiotus nerii Bouche, Pseudococcus longispinus (Targioni-Tozzetti), Plano- coccus citri (Risso) 9 Neoregelia x ‘Fire Ball’ Diaspis bromeliae (Kerner), Bromeliaceae Juss Abgrallaspis cyanophylli (Signoret) 10 Vriesia splendens (Brong.) Lem Diaspis bromeliae (Kerner), Aspidiotus Bromeliaceae Juss nerii Bouche 11 Aspidistra elatior Blume Tetranychus urticae Koch, Pseudococcus Convallariaceae Horan longispinus (Targioni-Tozzetti), Abgral- laspis cyanophylli (Signoret) 12 Ctenante libbersiana Eichler ex Saissetia coffeae Walker; Petersen; Maranthaceae Petersen

110 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Classis Magnoliopsida (Dicotyledo- nae) 13 Hedera helix L. Aspidiotus nerii Bouche, Coccus hesperi- Araliaceae Juss dum Linnaeus 14 Begonia x semperflorens Hook. Duponchelia fovealis Zeller * Begoniaceae C.A.Agardh 15 Aeschynanthus x hybridus hort. Pseudococcus longispinus (Targioni- Gesneriaceae Dum Tozzetti) 16 Peperomia magnoliifolia (Jacq.) Saissetia coffeae Walker Piperaceae C.A.Agardh 17 Cissus rhombifolia Vahl. Thrips tabaci (Lindeman), Pseudococcus Vitaceae Juss longispinus (Targioni-Tozzetti), Plano- coccus citri (Risso)

*видът бе намерен върху екземпляри от бегония, закупени от търговската мрежа, внос от Холандия et al., 1994). В Северна и Централ- – Aulacorthum circumflexum. Те се на Европа видът е откриван само изразяваха в покриване на растени- в оранжерии (Heie, 1994). Нанася ята с медена роса, а впоследствие щети по декоративните папрати, из- и с чернилни гъби, което силно на- разяващи се в деформации и увях- рушава естетическите качества на ване на листата, забавяне на расте- композицията. Нападенията са ос- жа и дори загиване на нападнатите новно върху Syngonium podophyllum растения (Edwardson, Christie, 1991). и по-рядко – върху Chlorophytum Видът се храни предимно по па- comosum. Подобно на предходния прати (Blackman, Eastop, 2006), вид, през летните месеци числе- но макар и по-рядко напада дру- ността на въшките рязко намаля, ги видове растения между които а до октомври 2011 г. колониите са и следните епифити: Anthurium изчезнаха напълно. Видът е раз- andreanum, Cyrtomium falcatum, Da­ пространен в целия свят (Blackman, vallia bullata, Davallia canariensis, Eastop, 2006). Той е анолоцикличен Da­vallia platyphylla и Zantedeschia (Ташев, 1981) и изключителен по- aethiopica (Holman, 2009). Доказано лифаг. Храни се както по едносеме- е, че е вектор на някои причинители делни, така и по двусемеделни, като на вирусни заболявания, като Beet напада дори папрати и иглолистни Mosaic Virus, Alfalfa Mosaic Virus растения (Blackman, Eastop, 2006). (Edwardson, Christie, 1991). За гостоприемници служат множе- По-забележими бяха повреди- ство декоративни видове, отглеж- те от другия вид от сем. Aphididae дани както в оранжерии, така и в

ACTA ENTOMOL. BULG. • 111 .

интериора (Ташев, 1962; Blackman, с по-широко разпространение е Eastop, 2006). Преносител е също на Pseudococcus longispinus (Targioni- вирусни заболявания (Ташев, 1981). Tozzetti). Те са полифаги и посто- Освен двата установени вида от янни обитатели в оранжериите не сем. Aphididae, в оранжериите на само на ЛТУ, но и в цялата страна ЛТУ бяха наблюдавани колонии и (Цалев, 1964; 1968, Пенчева 1995; от други 9 представители от също- Pencheva, Gerasimova, 2006 и др.). то семейство. Всички са полифаги При настоящите проучвания се ус- и потенциални вредители по расте- танови, че нападения от тези видове нията, отглеждани във вертикални има и по закупени от търговската градини, но при настоящите про- мрежа растения. учвания не бяха регистрирани в об- Видовете от сем. Diaspididae, ма- следваните пана. кар и повече на брой от останали- При лъжещитоносните въшки те щитоносни въшки, присъстваха тенденцията в развитието им бе само като единични екземпляри по обратна, в сравнение с листните растенията в опитните конструкции. въшки. Тук в първите месеци от об- Изключение прави Diaspis brome­liae. следванията се наблюдавани само Това е вид, намиран при предишни единични екземпляри, докато към наши проучвания в същите оранже- края на периода числеността им рии (Пенчева, 1995) основно вър- рязко нарасна. Тази тенденция е по- ху растения на колекцията от сем. добре изразена при полусферичната Bromeliaceae. щитоносна въшка Saissetia coffeae. Екземпляри от тютюнев трипс През октомври на 2011 г. с най-сери- (Thrips tabaci) бяха открити само озни нападения от нея са повечето върху един от обследваните видо- екземпляри на Adiantum hispidum и ве – Cissus rombifolia. Повредите от Nephrolepis exaltata. Само по Davalia тях бяха незначителни, в сравнение с Sm. sp. откритите щитоносни въш- другите два вида, установени върху ки от вида са все още с незначи- този гостоприемник – Pseudococcus телна численост. Екземплярите от longispinus и Planococcus citri. тези растения са в близост до сил- Пеперудата Duponchelia fovealis но нападнати видове от Nephrolepis Zell. бе установена по закупени от exaltata, което прави лесен прено- търговската мрежа бегонии, пред- са на иначе по-трудно подвижните назначени за опитните конструк- ларви от семейство Coccidae. ции. Видът е изключително опасен. Щитоносните въшки от сем. Гъсениците му са много лакоми и Pseudococcidae също след макси- при попадане върху растенията в мума в развитието си през април и паната биха довели до бързото им май 2011 г. са с намалена численост унищожаване. Той е съобщен наско- през октомври 2011 г. От двата ус- ро като вредител в оранжериите на тановени вида от това семейство страната ни, поради което се дават

112 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

повече данни, аргументиращи него- живот на отделните му стадии. Ви- вата изключителна вредност за от- дът има широко разпространение в глежданите в оранжериите растения оранжериите на Европа и то в стра- (Пенчева и др., 2011). ните, с които имаме най-значим Пеперудата произхожда от Сре- търговски обмен на декоративни диземноморския район и Канар- растения – Холандия, Италия, Гер- ските острови. Разпространена е мания, Белгия и Унгария. и в някои части на Африка и Мала Анализът на резултатите показ- Азия, откъдето през последните 20 ва, че растенията, произведени и от- г. e внесена в редица Европейски глеждани в оранжериите на ЛТУ са страни. D. fovealis се храни с широк по-силно нападнати от вредители. кръг декоративни и полски култу- Независимо от това обаче, от общо ри, както и някои епифити, от ро- 17 нападнати растителни вида, при довете Anthurium, Begonia и Ficus, 5 бе установено, че вредителите (Clark, 2000; Brambila, Stocks, 2010). се внасят заедно с новозакупените Възрастното на D. fovealis е сравни- растения. Това са I. nephrelepidis, C. телно дребна пеперуда. Гъсеницата hesperidum, P. longispinus, Pl. citri и £ достига дължина 20-30 мм. Паш- D. fovealis. Резултатите доказват, че кулът, в който какавидира, е про- растенията от търговската мрежа дълговато овален, изпреден от пая- са сериозен източник на вредни на- жинни нишки, с вплетени почвени и секоми и е необходим по-стриктен растителни частици. Това го прави санитарен контрол. трудно забележим при визуалните прегледи. Женската пеперуда сна- Заключение ся до 200 яйца предимно върху до- лната страна на листата, близо до При проведените проучвания почвата. При оранжерийни условия най-значими са нападенията от видът може да развие до 8 поколе- представители на разред Hemiptera: ния годишно (Brambila, Stocks, 2010; Sternorryncha – 9 вида. Установе- Pijnakker, 2001). ните насекоми от тази група са по- Направеният по-горе кратък стоянни обитатели в нашите оран- преглед на Duponchelia fovealis Zell. жерии. В опитните конструкции те показва, че новоустановеният вид са попаднали както със закупените, може да бъде сериозна заплаха за така и от останалите растения в бегонии и други растения, използ- оранжериите на ЛТУ, където при- вани при изграждане на вертикални състват постоянно. пана. За това допринасят широкият Два от установените вида – Idio­ му кръг от гостоприемници, висока- pte­rus nephrelepidis и Duponchelia fo­ та му плодовитост, големият брой vea­lis се срещат сравнително отско- поколения, лесното му разселване ро в оранжериите на България. и сравнително скрития начин на Предотвратяването на нападе-

ACTA ENTOMOL. BULG. • 113 .

нията и повредите от насекомни tional de la recherche agronomique, вредители изискват стриктен сани- 456. тарен контрол на растителния ма- Blackman, R. L., V. F. Eastop. 2006. Aphids териал, преди още да се изградят on the World’s Herbaceous Plants and вертикалните конструкции. Shrubs. Department of Entomolog, The Natural History Museum, Lon- don, 1439 p. Литература Blanc P. 2008. The Vertical Garden. From Nature to the City, New York, London, Козаржевская, Э. Ф. 1992. Вредители W.W.Norton&Company. декоративных растений, М., Нау- Brambila J, I. Stocks, 2010. The European ка, 356 с. pepper moth, Duponchelia fovealis Пенчева, Ан. 1995. Върху видовия със- Zeller (Lepidoptera: Crambidae), a тав и значението на щитоносни- Mediterranean pest moth discovered те въшки (Homoptera: Coccinea) in central Florida. FDACS – Division в оран­жериите на България, сп. of Plant Industry. http://www.fresh- Ле­совъдска мисъл, бр. 3-4, 141 – fromflorida.com/pi/pest_alerts/pdf/ 151. duponchelia_fovealis.pdf Пенчева Ан., М. Йовкова, Н. Велче- Clark, J. S. 2000. Duponchelia fovealis ва. 2011. Duponchelia fovealis Zell. (Zell.) arriving on imported plant ma- (Lepidoptera:­ Crambidae) – един terial. Atropos10:20–21. нов вредител в оранжериите на Edwardson, J., R. Christie. 1991. CRC нашата страна, сп. Раст. защита Handbook of Viruses Infecting Le- бр. 3, 22 – 23. gumes. CRC Press. Inc., 680 pp. Ташев, Д. 1981. Листни въшки Heie, O.E. 1994. The Aphidoidea (Hemip- (Aphidoidea) от България – таксо- tera) of Fennoscandia and Denmark. номия, биология и разпростране- V: family Aphididae: Part 2 of tribe ние. 672 с. Macrosiphini of subfamily Aphidinae. Ташев, Д. 1962. Наблюдения върху лист­ Vol.5, part 2, Brill, 242 p. ните въшки (Homoptera: Aphid.) по Holman, J. 2009. Host Plant Catalog of оранжерийните расте­ ­­ния в Бълга- Aphids. Palearctic Region. Springer, рия. Годишник на СУ, Биолого-ге- 1216 p. олого-географски фа­кул­тет, 54-55, Lambertini A., Leenhardt J. 2007. Vertical кн. 1 – Биология (Зоология), 171 Gardens, Thames & Hudson. – 191. Pencheva, A. N. Gerasimova. 2006 Study on Цалев, М. 1968. Принос към проучване the species of family Pseudococcidae фауната на щитоносните въшки {Hemiptera: Coccoidaea) in Bulgarian (Homoptera: Coccidae) по парко­ ­ greenhouses, Plant science, Vol. 43, N вите и украсните растения в Бъл­ 6, p. 486-490 гария, Изв. на Зоол. Инст. с Музей, Pijnakker, J. 2001. Duponchelia fovealis, кн. 28, стр. 205 – 218. the dreaded lepidopteran of pot plants Alford, D. V., M. Commeau, R. Coutin, A. in the Netherlands. PHM Revue Hor- Fraval. 1994. Ravageurs des vegetaux ticole, 429, 51-53. d’ornement: arbres, arbustes, fleurs: Shahanova, M. 2010. Use and assortiment atlas en couleurs. Paris: Institut na- of ornamental epiphytes suitable for

114 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

vertical gardens in the interior, For- opterus nephrelepidis Davis, 1909 estry ideas 2, Vol. 16, 272-281. (Hemiptera: Aphididae) from Bulgar- Tasheva-Terzieva, E., M. Yovkova, A. ia. ZooNotes 26, 1 – 4. www.zoonotes. Pencheva, 2011. The first note of Idi- bio.uni-plovdiv.bg, ISSN 1313-9916.

SPECIES COMPOSITION AND IMPORTANCE OF INSECT PESTS ON PLANT SPECIES USED IN INTERIOR VERTICAL GARDENS

A. Pencheva, M. Shahanova, M. Yovkova, Z. Kabatliiska

University of Forestry – Sofia

(SUMMARY) observations of the experimental panels. Nine of them belong to Hemiptera Vertical garden is a term introduced order: Sternorrhyncha, and the rest of in the 80s of the last century. It them belong to Thysanoptera – Thrips consists of specific plant compositions. tabaci and Lepidoptera: Crambidae – They are made of plants, arranged Duponchelia fovealis. on vertical panels with absence of Two of the identified species substrate. In the interior as a plant (Idiopterus nephrelepidis Davis and material for vertical gardens primarily Du­ponchelia fovealis Zell.) are reported epiphytes are used. for first time in Bulgarian greenhouses The purpose is to be studied the in 2011. species composition and importance of main phytophagous insects in Key words: vertical garden, experimental vertical panels. epiphytes, aphids, scale insects, A total of 11 pest species were Duponchelia fovealis, Idiopterus identified in the phytosanitary nephrelepidis

ACTA ENTOMOL. BULG. • 115 .

ПОПУЛАЦИОННА ПЛЪТНОСТ И ДИНАМИКА НА НЯКОИ ВИДОВЕ ОТ РАЗРЕД COLLEMBOLA ПРИ РАЗЛИЧНИ ПОЧВЕНИ ТИПОВЕ И ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

Лиляна Колева Лесотехнически университет, София

Георги Димитров Институт по почвознание „Н. Пушкаров“ – Селскостопанска академия, София

АБСТРАКТ ните агроекосистеми бе относител- но беден. Броят на преобладаващи- Съвременната растителната за- те видове бе от 2 до 5; най-голям щита е насочена не само към опаз- (13 вида) бе броят на установените ване на растенията от вредители, но видове в агроекосистема пшеница и към запазване на биологичното на алувиална почва (Fluvisols, FL) разнообразие в агроекосистемите и с. Ставерци, а най-малък (7 вида) опазване на околната среда от вред- в излужена канелена горска почва ни вещества. Въпросите за ролята на (Cambisols, CM) с. Лозен, със земе- естественото биологично регулира- делска култура през вегетационния не придобиват все по-голяма акту- период царевица. В сезонната дина- алност и значимост. Насекомите от мика на числеността на колемболи- разред Collembola (Apterygota), като те бяха наблюдавани два ясно изра- представители на почвената фауна, зени максимума: един през пролетта играят важна роля в биологичната и един през есента. активност на почвата. Целта на на- Ключови думи: Collembola, чис- стоящите изследвания е да се про- леност, агроекосистеми следи популационната плътност и сезонната динамика на числеността Увод на колемболната фауна в агроеко- системи на Софийската котловина и Типични представители на поч- Дунавската равнина и да се изяснят вената фауна са насекомите от раз- въпроси, свързани със степента на ред Collembola (Apterygota). Сре- различия между популациите при щат се в много почви във висока различните почвени типове и земе- плътност (Petersen, Luxton, 1982) делски култури. и са космополитни. Колемболи- Резултатите в настоящата рабо- те (опашкоскачки, вилоскачки) са та са получени въз основа на марш- почвообитаващи, първично без- рутни проучвания. Видовият състав крили насекоми. Играят важна на колемболната фауна в изследва- роля в биологичната активност

116 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

на почвата, в биохимичните и би- и да се изяснят въпроси, свързани офизичните процеси, участват в със степента на различия между по- разграждането на растителните ос- пулациите при различните почвени татъци и подобряването на почве- типове и земеделски култури. ната микроструктура (Rusek, 1975; Seastedt, 1984; Van Amelsvoort et Материал и методи al., 1988). Някои видове предизви- кат растителнозащитни пробле- Резултатите в настоящата рабо- ми на полето, в оранжериите, във та са получени въз основа на марш- фермите за производство на гъби. рутни проучвания на 7 земеделски Други видове успешно се включват площи, с различни култури през в биологичната борба с почвените вегетационния период, при 5 почве- фитопатогени, кото намаляват ин- ни типа. Пунктовете на наблюдение фекциозния потенциал в почвата в бяха: пункт I с. Лозен, обл. София с резултат на избирателно хранене с почвен тип излужена канелена гор- микроорганизми (Nakamura et al., ска почва (Cambisols, CM) и земе- 1992; Mehl, 1996; Ulber, Wolf, 1998; делски култури: пшеница и цареви- Koleva et al., 2010). Много от ви- ца; пункт II Враждебна, обл. София довете реагират чувствително на с почвен тип алувиално-ливадна въздействието на антропогенните почва (Fluvisols, FL) земеделски фактори в почвата, поради което култури: люцерна, картофи и лист- се използват в лабораторни тесто- ни зеленчуци; пункт III с. Волуяк, ве за проверка чистотата £ (Нико- обл. София с почвен тип смолница лов, Давидкова, 1993; Riepert, Kula, (Vertisols, VR) и земеделска култу- 1996; Koleva, Atanasov, 2009). ра листни зеленчуци; пункт IV с. Въпреки многобройните изслед- Ставерци, обл. Плевен с почвен тип вания за ролята на насекомите от алувиална почва (Fluvisols, FL) и зе- разред Collembola в различни еко- меделска култура пшеница; пункт V системи, в т. ч. и в агроценозите, гр. Тръстеник, обл. Плевен с почвен като изключим добре проученото тип чернозем (Chernozems, CH) и влияние на температурата и влаж- земеделска култура царевица. Рас- ността, значението на отделните тителната защита в пунктовете за факторите, които определят тяхна- наблюдение бе сведена до употреба та наличност, численост и динами- на листни хербициди, за които няма ка и до днес не е напълно изяснено. сведения да влияят върху колембол- Целта на настоящите изследвания ната фауна. е да се проследи популационната плътност и сезонната динамика на Екстрахиране от почвата числеността на колемболната фау- на насекоми от разред Collembola на в агроекосистеми на Софийска- Почвените проби бяха вземани та котловина и Дунавската равнина с почвоведска сонда, с конусовид-

ACTA ENTOMOL. BULG. • 117 .

на форма, с обем 100 cm3. От всеки агроекосистеми за целия период на пункт на наблюдение се вземаха по наблюдение бяха определени като 10 проби от две дълбочини: 0-25 cm сума от средния брой на индивиди- (орница) и 25-50 cm (подорница); те в единица обем (100 cm3 почва) всяка проба с общ обем 300 cm3. от датите на отчитане за определен Пробите се вземаха от местата с период от време. култура и от междуредията, респ. от края на блока, разпределени Резултати и обсъждане шахматно по площта. Екстракция- та на колемболите от почвата беше Популационна плътност на видовете осъществена чрез метода на фло- от разред Collembola в отделните тация. агроекосистеми Данните от изследванията на Качествен и количествен анализ почвените проби за популационна- на видовете от разред Collembola в та плътност са посочени в таблици наблюдаваните пунктове 1-5. За макроскопско и микроскопско В излужена канелена горска поч- определяне на видовете бяха използ- ва бяха установени 12 вида общо вани само възрастни екземпляри. за двете изследвани агросистеми: За точното определяне на видовата пшеница и царевица. От установени принадлежност бяха изготвени вре- 10 вида при пшеница 3 от тях дости- менни и полутрайни микроскопски гат висока степен на популационна препарати по Gisin (1960) и Palissa плътност 5. Видовете се подреждат (1964). Потвърждаването и точното в следния низходящ ред: Folsomia определяне на видовата принадлеж- fimetaria (2х5), Folsomia candida ност бе извършено в отдела по Аг- (1х5), Isotoma viridis (1х5), Folsomia рарна ентомология на Георг-Аугуст- quadrioculata, Heteromurus major; Университет, Гьотинген, Германия. при царевицата 1 вид бе с най-ви- За определяне на популационна- соката степен 6 и 1 вид със степен та плътност бе използвана скала по 5, съответно Folsomia fimetaria (2х6) Palissa (1960), която обхваща след- и Folsomia spinosa (1х5) От видовете ните стойности: Friesea mirabilis и Tullbergia simplex

брой 1÷2 2÷4 4÷10 10÷25 25÷100 >100 индивиди/100 cm3 степен 1 2 3 4 5 6

Числеността и сезонната дина- бяха установени само единични ек- мика на числеността на колембо- земпляри. лите, екстрахирани от различни В алувиално-ливадна почва, за- почвени слоеве на изследваните ета е с люцерна, бяха установени 8

118 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

вида и само при вида Isotoma viridis и Tullbergia simplex. Другите видове бе отчетена високата степен на по- бяха определени като спорадично пулационна плътност 5, през есента. срещащи се. През пролетта във висока плътност Почвеният тип чернозем, зает бяха видовете Sminthurus viridis през вегетационния период с царе- (4) и Proisotoma minima (4). Видът вица, бе населен с 12 вида от разред Proisotoma minima запази плътност- Collembola. Висока степен на попу- та си и през летните месеци. За лационна плътност 5 бе отчетена разлика от агроекосистемата с лю- при видовете Onychiurus spp. (2х5) и церна видовете, населяващи същия Folsomia quadrioculata (1х5). Трябва тип почва, но заета през вегетаци- да се отбележи, че при тази агроеко- онния период с картофи, бяха 12, система видовете се срещат сравни- от които 1 Folsomia candida бе със телно равномерно през периода на степен на популационна плътност изследванията. 5. Броя на видовете с най-ниската степен бе 2. От данните в таблица. Сезонна динамика на числеността 2 се вижда, че 5 вида (Isotoma viridis, на колемболите в изследваните Proisotoma minima, Lepidocyrtus агроекосистеми cyaneus, Heteromurus nitidus и На фиг. 1 са представени обоб- Sminthurus viridis) при люцерната се щените данни за сезонната динами- срещат през целия наблюдаван пе- ка на числеността на колемболите риод и само 2 вида Folsomia spinosa от двете дълбочини на почвените и Friesea mirabilis при агроекосисте- проби за целия изследван период. мата, заета с картофи. От кривите се вижда, че численост- При агроекосистемата листни зе- та на колемболите бе най-ниска ленчуци на почвен тип смолница от през летните месеци и най-вече в 10 вида само 2 бяха с висока попула- повърхностния почвен слой. Отче- ционна плътност 5. Това са видове- тени бяха два максимума: един през те Lepidocyrtus cyaneus и Proisotoma пролетта и един през есента. Ходът minima. Спорадично се срещаха 3 на кривите за отделните агроеко- вида: Orchesella flavescens Folsomia системи е еднообразен и частично fimetaria и Sminthurinus aureus. се отклонява от общоустановения. В агроекосистемата пшеница на За такъв характер на сезонна дина- алувиална почва бяха установени мика на колемболните популации най-много вида 13, но само при 2 през годината съобщават също вида Folsomia fimetaria и Proisotoma Цонев, 1982; Kopeszki, Meyer 1994 minima бе отчетена високата сте- и Stierhof 2003. В агроекосистемите пен на популационна плътност 5. (пшеница и царевица) при излуже- Относително постоянно предста- на канелена горска почва с. Лозен, вени бяха видовете Onychiurus spp., обл. София, алувиална почва с. Ста- Isotoma riparia, Heteromurus major верци и чернозем гр. Тръстеник,

ACTA ENTOMOL. BULG. • 119 .

60 орница (0-25 cm) подорница (25-50cm) общ брой 70 орница (0-25 cm) подорница (25-50cm) общ брой

60 50 3 3 50 40 40 30 30

20 брой инд./100 cm 20 брой инд./100 cm брой

10 10

0 0

излужена канелена горска почва с. Лозен, обл. София; пшеница излужена канелена горска почва с. Лозен, обл. София; царевица

20 орница (0-25 cm) подорница (25-50cm) общ брой 20 орница (0-25 cm) подорница (25-50cm) общ брой 18 18 16 16 3 3 14 14 12 12 10 10 8 8 6 6 брой инд./100 cm брой инд./100 cm 4 4 2 2 0 0

алувиално-ливадна почва, Враждебна, обл. София; картофи алувиално-ливадна почва, Враждебна, обл. София; люцерна

орница (0-25 cm) подорница (25-50cm) общ брой 50 45 40 3 35 30 25 20

брой инд./100 cm 15 10 5 0

почва смолница; с. Волуяк, обл. София; листни зеленчуци

70 орница (0-25 cm) подорница (25-50cm) общ брой 60 орница (0-25 cm) подорница (25-50cm) общ брой

60 50 3 3 50 cm cm 40 100

40 100 ./ ./ 30 30 20 20 брой инд брой инд

10 10

0 0

алувиална почва; с. Став ерци, обл. Плев ен; пшеница чернозем; гр. Тръстеник, обл. Плев ен ; царев ица Фиг. 1. Сезонна динамика на числеността на колемболите при различни почвени типове и земеделски култури

120 • ACTA ENTOMOL. BULG. . 2 6 5 2 есен 2 5 1 4 лято царевица 6 1 1 пролет 5 5 4 3 5 2 1 1 3 есен земеделска култура земеделска полулационна плътност (степен 1 ÷ 6) плътност полулационна 3 4 2 2 3 1 2 лято пшеница 4 5 4 5 4 1 2 1 2 пролет Популационна плътност на установените видове колемболи Популационна плътност в излужена канелена горска почва с. Лозен, обл. София в излужена канелена горска почва с. Лозен, обл. вид Таблица 1. Таблица Folsomia candida Folsomia fimetaria Folsomia Heteromurus nitidus quadrioculata Folsomia Isotoma viridis Folsomia spinosa Folsomia Friesea mirabilis Anurida uniformis Onychiurus spp. simplex Tullbergia Heteromurus major Lepidocyrtus curvicollis Lepidocyrtus cyaneus семейство I sotomidae Neanuridae Onychiuridae Tullbergiidae Entomobryidae

ACTA ENTOMOL. BULG. • 121 . 1 1 0 4 4 1 5 3 есен 1 1 2 2 2 картофи лято 1 1 2 3 2 2 3 3 пролет 3 5 2 1 2 2 земеделска култура земеделска есен полулационна плътност (степен 1 ÷ 6) плътност полулационна 2 1 3 4 2 1 люцерна лято 2 4 1 4 1 2 пролет Популационна плътност на установените видове колемболи Популационна плътност в алувиално-ливадна почва, Враждебна, обл. София в алувиално-ливадна почва, Враждебна, обл. вид Таблица 2. Таблица Anurida uniformis Onychiurus spp. Tullbergia simplex Tullbergia Sminthurus viridis Friesea mirabilis Isotoma riparia Isotoma viridis Proisotoma minima Lepidocyrtus cyaneus Folsomia spinosa Folsomia Heteromurus nitidus Orchesella flavescens Lepidocyrtus curvicollis Folsomia candida Folsomia семейство Onychiuridae Tullbergiidae Sminthuridae Neanuridae Entomobryidae I sotomidae

122 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Таблица 3. Популационна плътност на установените видове колемболи в почва смолница; с. Волуяк, обл. София

семейство вид земеделска култура листни зеленчуци полулационна плътност (степен 1÷6)

пролет лято есен Entomobryidae Lepidocyrtus curvicollis 2 2 Lepidocyrtus cyaneus 3 2 5 Orchesella flavescens 1 Isotomidae Folsomia fimetaria 1 Folsomia quadrioculata 3 2 Isotoma riparia 1 2 1 Isotoma viridis 2 1 1 Proisotoma minima 3 1 5 Neanuridae Friesea mirabilis 1 3 1 Katiannidae Sminthurinus aureus 1

Таблица 4. Популационна плътност на установените видове колемболи в алувиална почва, с. Ставерци, обл. Плевен семейство вид земеделска култура пшеница полулационна плътност (степен 1÷6) пролет лято есен Entomobryidae Lepidocyrtus curvicollis 2 1 Lepidocyrtus cyaneus 2 1 Heteromurus major 2 1 4 Isotomidae Folsomia candida 3 Folsomia fimetaria 5 2 3 Folsomia quadrioculata 2 2 Isotoma riparia 3 1 2 Isotoma viridis 4 1 4 Proisotoma minima 2 3 5 Neanuridae Anurida uniformis 1 Onychiuridae Onychiurus spp. 2 2 4 Tullbergiidae Tullbergia simplex 1 1 1 Stenaphorurella quadrispina 1 1

ACTA ENTOMOL. BULG. • 123 .

Таблица 5. Популационна плътност на установените видове колемболи в почвен тип чернозем, гр. Тръстеник, обл. Плевен

семейство вид земеделска култура пшеница полулационна плътност (степен 1÷6) пролет лято есен Entomobryidae Heteromurus major 1 Heteromurus nitidus 3 2 2 Isotomidae Folsomia candida 3 4 Folsomia fimetaria 2 2 2 Folsomia quadrioculata 1 5 Isotoma viridis 2 Proisotoma minima 2 1 2 Neanuridae Anurida uniformis 1 1 1 Onychiuridae Onychiurus spp. 5 4 5 Tullbergiidae Tullbergia simplex 2 Stenaphorurella quad- 1 1 rispina

обл. Плевен, които са простран- алувиално-ливадна почва, Враждеб- ствено отдалечени и принадлежат на, обл. София бе отчетено повиша- към различни географски райони, ване числеността на колемболите в беше установена сходна сезонна подорницата през летните месеци, динамика (фиг. 1). докато при същия почвен тип при Впечатление прави на кривата многогодишната култура люцерна при почвен тип смолница, с. Волу- числеността на колемболите през як, обл. София, заета през вегетаци- летните месеци бе най-висока в по- онния период с листни зеленчуци. върхностния почвен слой (орница). Проследявайки хода на тази крива Ходът на сезонната динамика на се наблюдават ясно изразени 3 мак- колемболите се обуславя от мно- симума, един от който през месец гобройни фактори (Palissa, 1960; декември, и повишена численост в Stierhof, 2003). Причините за наблю- повърхностния слой през летните даваните различия могат да се дъл- месеци. Динамиката на численост- жат на микроклиматичните особе- та на колемболите най-вероятно ности на района, на почвения тип и бе повлияна от тежкия механичен биологичната активност на почвата състав на почвата и честитите пре- или на особености, придружаващи овлажнявания. При картофите на онтогенетичното развитие на ви-

124 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

довете, т. е. популациите достигат състав, числеността и сезонната ди- различно във времето максимална намика на колемболите в наблюда- численост. За да се даде отговор на ваните агроекосистеми, както и за този въпрос, трябва да се проследи влиянието на почвения тип и земе- динамиката на отделните видове за делската култура върху количестве- по-продължителен период в тясна ната и качествена структура на ко- зависимост от почвено-климатич- лемболната фауна. ните условия. Литература Изводи Николов, Н., Л. Давидкова. 1993. Видовият състав на колембол- Влияние на някои инсектициди ната фауна в изследваните агро- върху­ мезобионтите в културните екосистеми бе относително беден. ценози. Част III Collembola (Ap- terigota) и Oribatei (Acarina) при Броят на преобладаващите видове пипер. Втора национал­на кон­фе­ в различните агроекосистеми през рен­ция по ентомология, 25—27 Ок­ целия период на изследванията бе том­ври, София, 130-134. от 2 до 5 вида. Цонев, Ив. 1982. Структура на ко­лем­бол­ Броят на установените видове бе ни­те ценози (Collembola, Insecta) в най-голям (13 вида) в агроекосисте- аг­ро­е­ко­системите на Софийс­ката­ мата пшеница на алувиална почва кот­ло­ви­на. Дисертация, Софийс­ки с. Ставерци, а най-малък (7 вида) в университет, Биологичес­ки фа­кул­ излужена канелена горска почва с. тет, 405 стр. Лозен, със земеделска култура през Koleva, L., A. Atanasov, B. Ulber. 2009. Side effects of some plant protection ве­ге­тационния период царевица. products used in wheat fields on sur- В най-висока плътност в агроеко- vival of beneficial soil insects of or- системите на Дунавската равнина der Collembola. Seminar of Ecology- бе популацията на Onychiurus spp. 2009 Sofia, Proceedings, 233-238. (сем. Onychiuridae), а в агроеко- Koleva L., G. Dimitrov, G. Kolev. 2010. системите на Софийската котловина The Influence of Collembolans on представителите от сем. Isoto­midae: Conidia Formation and Spread of Proisotoma minima и Isotoma viridis. Fusarium oxysporum Schltdl. of Cu- В сезонната динамика на числе- cumber and of Tomato Plants. Scien- ността на колемболите бяха наблю- tific Works – Agricultural University Plovdiv, LV, Book 2, 65-70. давани два ясно изразени максиму- Kopeszki, H., E. Meyer. 1994. Artenzusam- ма: един през пролетта и един през mensetzung und Abundanz von Col- есента. lembolen in Waldböden Vorarlbergs Продължителността на проучва- (Österreich). Berichte des naturwis- нията не позволява да се направят senschaftlich-medizinischen Vereins категорични оценки за причините за in Innsbruck, 81, 151-166. установените различия във видовия Mehl, F., 1996. Frassaktivität von Collen-

ACTA ENTOMOL. BULG. • 125 .

bolen (Isotomina thermophila, Het- effects of chemicals and pesticides eromurus nitidus, Folsomia candida) on Collembola and earthworms, 81 an drei verschiedenen, bodenbürtigen, p. phytopathogenen Schadpilzen der Rusek, J. 1975. Die bodenbildende Funk- Gattung Fusarium (Fusarium sub- tion von Collembolen und Acarina. glutinans, Fusarium graminearum, – Pedobiologia, 15, 299-308. Fusarium oxysporum); Pflanzen- Seastedt, T. R., 1984. The role of micro- schutzberichte, 56 (1), 1-22. arthropods in decomposition and Nakamura, Y., I. Matsuzaki, J. Itakura. mineralization processes. Ann. Rev. 1992. Effect of grazing by Sinella of Entomology, 29, 25 - 46. curviseta (Collembola) on Fusarium Stierhof, T. 2003. Collembolengemein- oxysporum F. cucumerinum causing schaften in baden-württembergischen cucumber disease, Pedobiologia, 36, Waldböden. Dissertation; Justus-Li- 168-171. ebig-Universität Gießen, 518. Palissa, A. 1960. Beiträge zur Ökologie und Ulber, B., G. A. Wolf. 1998. Einfluss von Systematik der Collembolen von alz- Collembolen auf Konidienproduktion wiesen, 2.Teil. Deutsche Entomolo- und Verbreitung von Pseudocerco- gische Zeitschrift, N.F. 7, 357-413. sporella herpotrichoides und Fusarium Palissa, A. 1964. Apterygota – Urinsek- culmorum unter Labor-Freilandbedin- ten. In: P. BROHMER (Hrsg.): Die gungen. Mitteilungen aus der Biolio- Tierwelt Mitteleuropas.4. Lieferung, logische Bundesanstalt für Land- und Teil Ia. Leipzig, 1-407. Forstwirtschaft, 51. Deutsche Pflan- Petersen, H., M. Luxton. 1982. A compar- zenschutz-Tagung, 357, 340. ative analysis of soil fauna popula- Van Amelsvoort P.A.M., M. Van Dongen, tions and their role in decomposition P.A. Van Der Werpf. 1988. The im- processes. Oikos, 39 (3), 387-388. pact of Collembola on humification Riepert, F., C. Kula. 1996. Development and mineralization of soil organic of laboratory methods for testing matter. Pedobiologia, 31, 103 -111.

126 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

Abundance and Dynamics of Some Species of Order Collembola in Various Soils and Crops

L. Koleva University of Forestry, Sofia

G. Dimitrov Soil Science Institute N. Pushkarov, Sofia

Abstract The results in this work were obtained on route surveys. The species The modern plant protection composition of collembolan fauna in the is not only aimed at protecting studied agroecosystems was relatively plants from pests and pathogens poor. The number of the dominant but also to conserve biodiversity in species was from 2 to 5 species; species agroecosystems and to protect the richness was the highest (13 species) environment from harmful substances. in Fluvisol (agricultural ecosystems: The questions about the natural crop wheat; Stavertsi, Pleven) and the biological control are becoming more lowest (7 species) – in the Chromic relevant and important. The insects Cambisol (agricultural ecosystems: of order Collembola (Apterygota) crop maize; Lozen, Sofia). Two as representatives of soil fauna play maxima were observed in the seasonal an important role in soil biological dynamics: in the spring months and activity. The aim of this study was a clearly expressed maximum in the to observe the abundance and the autumn. The course of the curves seasonal dynamics of collembolan of the different agroecosystems was fauna in different agricultural nearly identical and departed from the ecosystems in Sofia Valley and general trend. Danube Plain and to clarify related to Key words: Collembola, abundance, the degree of differences between the agroecosystems populations in various soil types and crops. E-mail: [email protected]

ACTA ENTOMOL. BULG. • 127 .

ЛИСТНИ ВЪШКИ (HEMIPTERA: APHIDIDAE) ПРИ НЯКОИ ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУРИ В РАЙОНА НА ЮГОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

ВАСИЛИНА МАНЕВА Институт по земеделие, 8400 Карнобат

ИВАНКА ЛЕЧЕВА Аграрен Университет, 4000 Пловдив

АБСТРАКТ мат важно място в земеделието. Те са високорискови по отношение на Експериментът е проведен през загуби от неприятели. Количество- 2009 г. в опитното поле на Ин- то и качеството на добива може да ститута по земеделие – Карно- се понижи чувствително от множе- бат в посеви от твърда пшеница ство насекоми, сред които листни- сорт „Възход“, мека пшеница сорт те въшки са с важно икономическо „Миряна“, фуражен ечемик сорт значение. „Веслец“, пивоварен ечемик сорт В България по житните култури „Емон“, ръж сорт „Милениум“, в най-висока численост се появява овес сорт „Юбилей 4“, тритикале Sitobion avenae (Григоров, 1980). От сорт „Респект“ и спелта. През про- 1964 до 1980 г. видът съставлява 90% летта листните въшки са отчетени от популациите на листните въшки. в най-висока плътност при меката 10–15% е участието на Schizaphis пшеница и спелтата, съответно 24 graminum, а Diuraphis noxia, Rhopa­ бр./стъбло и 18 бр./стъбло. Най-го- losiphum padi и Rhopalosiphum лямо видово разнообразие на лист- maidis се срещат в единични екзем- ни въшки се наблюдава при овеса: пляри. Съотношението на видовете Sitobion avenae – 17,86%, Schizaphis от есента се запазва и напролет, но graminum – 39,28%, Rhopalosiphum в следствие затопляне на времето padi – 28,57% и Rhopalosiphum Sitobion avenae се развива значител- maidis – 14,29%. Sitobion avenae до- но по-бързо от Schizaphis graminum минира при шест от наблюдавани- и достига максимална плътност те осем култури – мека пшеница, през първата или началото на вто- фуражен и пивоварен ечемик, ръж, рата половина на юни при пшени- тритикале и спелта, от където може цата. Плътността на Sitobion avenae да се твърди, че това е най-разпрос- е най-ниска през април, поради ни- траненият вид през периода. ската плътност на презимувалите Ключови думи: листни въшки, яйца и в края на юни – поради вло- житни култури шените хранителни условия. При овеса максимумът на намножаване Зърнено-житните култури зае- приблизително съвпада с този при

128 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

пшеницата (Григоров, 1980). Ечеми- ца – 4 бр./стъбло в края на третата кът се напада предимно през есента десетдневка на месец април (фиг. 2). (Манева, 2010). При тритикалето, През първата и втората десетднев- ръжта и спелтата наблюденията за ка на май плътността им намалява видовия състав и числената дина- на 2 бр./стъбло, а през третата де- мика на листните въшки са ограни- сетдневка на месеца, поради пови- чени. шаване на температурата над и ва- Целта на настоящото изследване лежи под нормата за периода (фиг. е да се определи видовият състав и 1), въшките достигат максимум от популационната динамика на лист- 24 бр./стъбло (фиг. 2). В началото на ните въшки при осем житни култу- юни плътността им намалява и след ри. първата десетдневка не се откриват в посева (фиг. 2), това вероятно се МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ дължи на загрубяване на пшенич- ните растения и непригодността им Експериментът е проведен през за храна на листните въшки. През 2009 г. в опитното поле на Институт годината на обследването при ме- по земеделие – Карнобат в посеви ката пшеница са открити единстве- от твърда пшеница сорт „Възход“, но листни въшки от вида Sitobion мека пшеница сорт „Миряна“, фура- avenae (таблица 1). жен ечемик сорт „Веслец“, пивова- При твърдата пшеница, в нача- рен ечемик сорт „Емон“, ръж сорт лото на първата десетдневка на юни „Милениум“, овес сорт „Юбилей 4“, са отчетени листни въшки от вида тритикале сорт „Респект“ и спелта. Schizaphis graminum в плътност 11 Обследвания за листни въшки са бр./стъбло (таблица 1, фиг. 2). След правени ежеседмично на 10 места този период не са открити въшки в върху 10 стъбла в посевите от жит- посева. ни култури (Dewar et al., 1982). Так- При фуражния и пивоварния ече- сономичният анализ на листните мик листни въшки от вида Sitobion въшки е извършен по Emden (1972) avenae се наблюдават в ниска плът- и Blackman, Eastop (1984). Наблюде- ност през втората десетдневка на нията са извършени през пролетния месец май – съответно 4 и 2 бр./ вегетационен период на културите стъбло. При ръжта Sitobion avenae се – от началото на април до края на появява в началото на юни в плът- юни. ност 6 бр./стъбло, при тритикалето видът достига максимум – 11 бр./ РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ стъбло, през третата десетдневка на май, а след края на първата десет- Обследвани са посеви от осем дневка на юни не се открива. житни култури. Най-рано листни В посевите от спелта, в края на въшки се откриват по мека пшени- третата десетдневка на май се на-

ACTA ENTOMOL. BULG. • 129 .

Таблица 1. Видов състав и съотношение на листните въшки при житни култури (%) Table 1. Species variety and proportion of plant aphids species in cereal crops (%)

Rhopalo- Rhopalo- Schizaphis Sitobion siphum siphum padi graminum avenae maidis твърда пшеница 0 0 100 0 (Triticum durum) мека пшеница 0 0 0 100 (Triticum aestivum) фуражен ечемик (Hordeum vulgare var. 0 0 0 100 palidum) пивоварен ечемик (Hordeum vulgare var. 0 0 0 100 erectum) ръж 0 0 0 100 (Secale cereale) овес 14,29 28,57 39,28 17,86 (Avena sativa) тритикале 0 0 0 100 (Triticosecale) спелта 0 0 0 100 (Triticum spelta)

Фиг. 2. Числена динамика на листните Фиг. 1. Климатични условия за 2009 въшки – 2009 Fig. 1. Climate conditions for 2009 Fig. 2. Numeral dynamics of aphids – 2009

блюдава Sitobion avenae в единични на месеца не се откриват (таблица бройки, в началото на юни въшките 1, фиг. 2). достигат максимум от 18 бр./стъбло При овеса листни въшки се поя- и след края на първата десетдневка вяват в края на третата десетднев-

130 • ACTA ENTOMOL. BULG. .

ка на май, в началото на юни въш- на което след края на първата де- ките достигат максимум от 15 бр./ сетдневка на месец юни те мигри- стъбло и след края на първата де- рат по житните треви. сетдневка на месеца не се откриват. Наблюдения при житните кул- За разлика от другите наблюдавани тури през пролетния вегетационен култури в посевите от овес са уста- период са провеждани и през 2008 новени четири вида листни въшки: и 2010 г., но плътността на листните Sitobion avenae – 17,86%, Schizaphis въшки е съвсем ниска. Отчетени са graminum – 39,28%, Rhopalosiphum само единични екземпляри от съ- padi – 28,57% и Rhopalosiphum щите видове. maidis – 14,29 % (таблица 1, фиг. 2). В следствие на по-бързото узря- ИЗВОДИ ване и загрубяване на някой от видо- вете житни растения през пролетния През пролетта листните въшки вегетационен период на културите и се отчитат в най-висока плътност непригодността им за храна, по тях при меката пшеница и спелтата, листни въшки почти не се наблюда- съответно 24 бр./стъбло и 18 бр./ ват. По тази причина ечемикът се стъбло. напада от листни въшки основно Най-голямо видово разнообра- през есента (Манева, 2010), а през зие на листни въшки се наблюдава пролетта плътността им е много по- при овеса: Sitobion avenae – 17,86%, ниска в сравнение с останалите кул- Schizaphis­ gra­minum – 39,28%, Rho­ тури. В най-висока плътност през pa­lo­siphum padi – 28,57%, и Rhopa­ ­ пролетта листни въшки се отчитат lo­siphum maidis – 14,29% . при меката пшеница и спелтата, а Sitobion avenae доминира при най-голямо видово разнообразие шест от наблюдаваните осем кул- се наблюдава при овеса. При шест тури – мека пшеница, фуражен и от наблюдаваните осем култури – пивоварен ечемик, ръж, тритикале и мека пшеница, фуражен и пивоварен спелта, от където може да се твър- ечемик, ръж, тритикале и спелта, се ди, че това е най-разпространения среща само видът Sitobion avenae, вид през периода. което потвърждава тезата на Гри- горов (1980), че това е най-разпрос- ЛИТЕРАТУРА траненият вид в страната. Периодът на провеждане на наблюденията се Григоров, С. 1980. Листни въшки и характеризира с валежи под норма- борбата с тях. Земиздат – С. та за периода и по-високи темпера- Манева, В. 2010. Листни въшки (Aphidi- тури (фиг. 1), което е предпоставка dae: Hemiptera) по ечемика и въз­ за намножаване на листните въшки, мож­ности за борба с тях. Дисер­ та­ ­ но и за по-бързото узряване и загру- ция. АУ – Пловдив. бяване на растенията, в следствие Blackman, R., Eastop, V. 1984. Aphids on

ACTA ENTOMOL. BULG. • 131 .

the world’s crop: an identification ing the numbers of aphids (Hemip- and information guide. New York : tera: Aphididae) in cereals. Bull. ent. John Wiley and Sons. Res. 72, 675 – 685. Dewar, A., Dean, G., Cannon, R. 1982. Emden, H. F. 1972. Aphid technology, Assessment of methods for estimat- London and New York, 107-110.

LEAF APHIDS (HEMIPTERA: APHIDIDAE) IN CEREAL CROPS IN SOUTHEASTERN BULGARIA

V. MANEVA Institute of Agriculture, 8400 Karnobat

I. LECHEVA Agricultural University, 4000 Plovdiv (SUMMARY) 24/stem and 18/stem. The largest vari- ety of aphids species occured in oats: The experiment was conducted in Sitobion avenae – 17.86%, Schizaphis 2009 in the experimental field of In- graminum – 39.28%, Rhopalosiphum stitute of Agriculture – Karnobat in padi – 28.57%, and Rhopalosiphum crops of durum wheat variety ‘Vazhod’, maidis – 14.29%. Sitobion avenae wheat variety ‘Mirjana’, feed barley dominated in six of the eight surveyed variety ‘Veslets’, malting barley vari- crops – wheat, feed and malting bar- ety ‘Emon’, rye variety ‘Millennium’, ley, rye, triticale and spelta, where it oat variety ‘Jubilee 4’, triticale variety can be argued that this is common ‘Respect’ and spelta. In spring, aphids type in the period. were recorded at high density in com- Key words: leaf aphids, cereal mon wheat and spelta, respectively, crops

132 • ACTA ENTOMOL. BULG. ACTA ENTOMOLOGICA BULGARICA INSTRUCTIONS TO THE AUHTORS Българското ентомологично дружество е създадено през 1909 г. То издава научното списание „Известия на българското ентомологично дружество“. Сегашното научно списание Acta Entomologica Buigarica продължава хубавите „Acta Entomologica Bulgarica“ is the temporary Achievements­ of the Bulgarian традиции на старото списание. Journal of the Bulgarian Entomological Zoology, S., BAS, 17-20. Society. Original articles in the field of Gruev. B. 1988. General Biogeography, S., The Bulgarian Entomologicai Society was established in 1909. It published Scientific Journal Entomology, Arachnology and Acarology Nauka i Izkoustvo, p. 396. Proceedings of Bulgarian Entomology Society. Acta Entomologica Bulgarica as a Scientific have been published in it. The paper should 9. Right after references (if any – after Journal continues the good traditions of the old Journal. be in following languages: Bulgarian (with the original text) the institutional or home a summary in foreign language), English, address of each of the authors in the Издател: Editor: German or French (with a summary in original language of the article should be Българско ентомологично дружество Bulgarian Entomological Society Bulgarian). The preferred one is English. indicated. бул. „Св. Кл. Охридски“ № 132 132 St. Kl. Ohridski Blvd, Preparing the articles you should have in 10. The references, articles, text under the 1756 София 1756 Sofia mind the following requirements: charts and summary should be written on 1. The manuscript, including the summary single sheets. тел.: 962 04 42, факс: 962 04 47 Tel.: 962 04 42, Fax: 962 04 47 and texts to the illustrations should be on a 11. The illustrated texts must be Банкова сметка: Bank Account diskette in WORD, in two printed copies. in compliance with the following 92079400/1039245815 в лв. 92079400/1039245815 in BGN 2. Tables and figures should be in Excel, requirements: 92079400/1139245819 в щ. д. 92079400/1139245819 in USD up to 13 cm wide and up to 20 cm high. a. The photos should be clear, contrastive, Българска пощенска банка АД, Bulgarian Post Bank, The maximum volume of the article same size, if possible, in one article. If 1414 София, пл. „България“ № 1 1414 Sofia, 1 Bulgaria Sq. (references, figures, tables and summary additional symbols should be made over България Bulgaria included) should be not over 10 standard them (digits, arrows, letters) they should pages (60 signs in a line/30 lines). be written on a transparent paper, fastened Редколегия: Editorial Board: 3. The articles in a foreign language should over the figure. Проф. Г. Цанков, доц. Ал. Попов, Prof. G. Tsankov, Assoc. Prof. A. Popov, be accompained by a copy in Bulgarian. b. The sketches (charts, digrams) and проф. Ив. Лечева, проф. Пл. Мирчев Prof. I. Lecheva, Prof. P. Mirchev 4. The titles and subtitles should be written the drawings shold be submitted in such in ordinary letters (not only in capitals) a way that they could be reproduced up Редактор: Ст. Китанова Editor: S. Kitanova and each of them as a new paragraph. to three times larger than their own size 5. The first and the last name(s) of the on the printed page. The figures should Предпечатна подготовка: Pre-print: author(s) should be written under the title be painted by Arabic figures in sequence. papertiger-bg.com papertiger-bg.com of the article. Each table should be on a single page with 6. The expose should be clear, short a sequential number and a title above the and consise, with no redundant long table. descriptions. II should be written without 12. The application of the International Цели и съдържание Aim and Scope spacing and underlining or words and Unit System (BDS 3952-79) is obligatory. Acta Entomologica Buigarica пуб­ли­ку­ Acta Entomologica Buigarica publishes phrases. The Latin names of taxons The author receives 10 free copies of the ва оригинални научни резул­та­ти с original papers with theoretical should be written without abbreviation at article. те­о­ре­тично значение и резул­та­ти с approach and practical results of one place at least and with the author’s The Editorial Staff makes the assessment прак­тическо приложение, зна­чи­ми investigation for national and/or names of species. of the articles, presented for publication. за на­ша­та и други стра­ни. Из­дани­ ­е­то international interest. The series cover 7. The quotation of the references Those of them which do not satisfy the об­хва­ща всички области на ен­то­мо­ло­ all fields of Entomology. should be in the original language of the requirements of the Journal, will not be ги­я­та. publications. published. Основател и първи главен редактор на списанието е проф. д-р Георги Цанков. 8. The references cover only the sources quoted in the text and in alphabetic order Manuscripts should be submitted to the (in articles in Bulgarian – authors in Cy- following address: Абониране: Subscription: rillic first, followed by those in Latin; in Editorial Office of Acta Entomologica Чрез Българското ентомологично Subscriptions: Bulgarian Entomological articles in foreign language – vice versa). Bulgarica дру­жество. Институт за гората, бул. Society, Forest Research Institute Examples for bibliographic description: Prof. G. Tsankov „Св. Кл. Охридски“ 132, 1756 София. 132 St. K. Ochridski Blvd., 1756 Sofia, Tanasijtchuk. V., V. Beschovski. 1990. A Forest Research Institute Цена 100.00 щ. д. за страни от Европа Bulgaria contribution to the Study of the Chamae- 132 St. Kl. Ohridski Blvd и 120.00 щ. д. за други страни. Subscription price: USD 100.00 for myia Species from Bulgaria and Some East 1756 Sofia За България – по особена цена. Europe and USD 120.00 for other European Countries. – Acta Zool. Bulg., Bulgaria countries. 41, 18-25. Iosifov, M. 1987. Phenology and Zoogeography of the Insects. – In: Con- From the Editorial Office ÁÚËÃÀÐÑÊÎ ÅÍÒÎÌÎËÎÃÈ×ÍÎ ÄÐÓÆÅÑÒÂÎ BULGARIAN SOCIETY OF ENTOMOLOGY

ACTA ENTOMOLOGICA BULGARIA

Vol. 15, No 1, 2, 2012