BULGARIA... :: Ivan Vazov’S Book “Under the Yoke” Enjoys the Status of Bulgaria’S National Novel
Total Page:16
File Type:pdf, Size:1020Kb
PROYECTO COMENIUS Coordinator of the project :: BULGARIA... :: Ivan Vazov’s book “Under the Yoke” enjoys the status of Bulgaria’s national novel... :: glory Bulgaria’s national reawakening and to articulate the ideas of the past, lest they be forgotten by post-liberation society. His view of the Bulgarian national charac- ter had an enormous impact, and to this day his works remain an invaluable trea- sure of Bulgarian cultural history. Vazov is considered the patriarch of Bulgarian literature because he provided the high- est standards for future generations of writers, who would seek in his verse a so- IVAN VAZOV - THE PATRIARCH OF lution to their doubts and a confirmation THE BULGARIAN LITERATURE of their ideas. Ivan Vazov was in fact the founder of all the literary genres employed I.The most famous fact about our town So- by modern Bulgarian literature. His wide- pot is that the greatest Bulgarian writer ranging works are a brilliant manifestation was born here. of his artistic creativity. Partly because of Each country has its national poets. They his love of his homeland, its freedom and are people who were not only good at its nature, and his ability to incorporate writing but also at exposing the depths into his works Bulgaria’s traditions, his- of their fellow countrymen’s souls. When tory, morality, and national spirit, Vazov celebrating their greatest moments, such has come to be regarded as Bulgaria’s as Liberation Day on March 3, Bulgarians national poet. remember the one and only person that used poetry and prose to tell the world Ivan Vazov’s book “Pod Igoto” (“Under the of the Bulgarian soul, and the Bulgarian Yoke”) enjoys the status of Bulgaria’s na- struggle to become a nation again - Ivan tional novel. Set against the background Vazov. of the tragic April Uprising in 1876, it is an extended examination of Bulgarian char- After the liberation of Bulgaria in 1878 and sent to Kalofer, another town bearing the acter and the national awakening. From the restoration of its state independence, spirit of the Bulgarian revival, and was ap- his poems, the most significant are col- the new state began developing its culture pointed assistant teacher. After the years lected in the “Epopee to the Forgotten”, in entirely new conditions. During the first of exams in Kalofer, the young teacher true songs for the greatest Bulgarians in decades of freedom, Bulgarian govern- returned to Sopot to his father’s grocery history. ments were anxious to help the country out to help him with his work. But, thirsty for of the Orient and its backwardness, which more education and further development, stimulated the multifarious influences of the next year Vazov went to Plovdiv to Poem: Аз съм българче! modern European culture. The “European continue his education. Иван Вазов shift” affected all cultural spheres - educa- tion, science, literature and art. In a num- In Plovdiv, Vazov made his first steps as Аз съм българче и силна ber of cases the cultural accomplishments a poet. By his father’s wish he went to майка мене е родила; outstripped even the modernisation of the Oltinitsa, a university town in Romania to с хубости, блага обилна state itself or its economy. study trade. But his soul was not keen to мойта родина е мила. explore the secrets of the economy. He Ivan Vazov was born in 1850 in the town was immersed in his world of poetry. Soon Аз съм българче. Обичам of Sopot, situated in the beautiful Valley he left Oltinitsa and went to Braila where наште планини зелени, of the Roses, one of the most poetic sites he met Hristo Botev. Hardly anything else българин да се наричам the country has. Some people believe that in this world could have had a greater in- първа радост е за мене. it was one of the influences on the future fluence on Vazov than the revolutionary great poet and novelist. The other was the spirit of Botev, who was the moral father Аз съм българче свободно, struggle to overthrow Ottoman rule, which of the Bulgarian liberation struggle. Later, в край свободен аз живея, had for five centuries strangled the Bulgar- he himself took part in the process of lib- всичко българско и родно ian nation and limited its development. eration and after the Bulgarian state was любя, тача и милея. revived from the ruins of Ottoman rule, he Ivan Vazov also inherited a series of spe- was regarded as one of the most promi- Аз съм българче и расна cial virtues from his father, Mincho Vazov, nent figures in the country. в дни велики, в славно време, who was a trader and a true Bulgarian, син съм на земя прекрасна, bearing the spirit of the Bulgarian people For more than 50 years, Ivan Vazov was син съм на юнашко племе. that had inhabited these lands for so many the most highly regarded figure in Bulgar- centuries. His mother also strongly influ- ian literature. He was a citizen-poet who enced his development. considered the social mission of literature an organic part of the nation’s life and fate. After finishing school in Sopot, Vazov was He wrote his most compelling works to “e-QUERCUS” PERIÓDICO BIANUAL IESO Quercus, Terradillos, Salamanca - http://e-quercus.es/ - 22 de junio de 2010 - Año IV - Núm. 7 41 PROYECTO COMENIUS Coordinator of the project It is one beautiful Bulgarian poem we да висне кат облак в наший кръгозор; studied at 1st grade. This well could be нека ни отрича исторйята, века, the most popular and beloved poem for нека е трагично името ни; нека the Bulgarian people. Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; I am Bulgarian* нека да ни сочат с присмехи обидни by Ivan Vazov счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; I am Bulgarian and strong нека таз свобода да ни бъде дар! Bulgarian mother has born me Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно beauties and goods so many свети нещо ново, има нещо славно, make my native land so dear. що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; I am Bulgarian and love защото там нейде навръх планината, our mountains so green, що небето синьо крепи с рамената, to be called Bulgarian издига се някой див, чутовен връх, is the greatest joy for me. покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; I am free Bulgarian защото в Балкана има един спомен, in place of liberty I live има едно име, що вечно живей everything native Bulgarian и в нашта исторья кат легенда грей, I cherish, observe and adore. едно име ново, голямо антично, патроните липсват, но волите траят, като Термопили славно, безгранично, щикът се пречупва - гърдите остаят I am Bulgarian and grow що отговор дава и смива срамът, и сладката радост до крак да измрът in days so great in time of glory и на клеветата строшава зъбът. пред цяла вселена, на тоз славен рът, I am son of land so wonderful О, Шипка! с една смърт юнашка и с една победа. I am son of tribe of courage. Три деня младите дружини “България цяла сега нази гледа, как прохода бранят. Горските долини тоя връх висок е: тя ще ни съзре, *The translation is not a professional one трепетно повтарят на боя ревът. ако би бегали: да мрем по-добре!” but made by the students from SOU “Ivan Пристъпи ужасни! Дванайсетий път Няма веч оръжье! Има хекатомба! Vazov” гъсти орди лазят по урвата дива Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, и тела я стелят, и кръв я залива. всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Бури подир бури! Рояк след рояк! Камъне и дървье изчезнаха там. Here is another masterpiece poem by Ivan Сюлейман безумний сочи върха пак “Грабайте телата!” - някой си изкряска Vazov. Every Bulgarian knows it by heart и вика: “Търчете! Тамо са раите!” и трупове мъртви фръкнаха завчаска И ордите тръгват с викове сърдити, кат демони черни над черний рояк, и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра. катурят, струпалят като живи пак! Върхът отговаря с други вик: ура! И турците тръпнат, друг път не видели И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; ведно да се бият живи и умрели, дружините наши, оплискани с кърви, и въздуха цепят със демонский вик. пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, Боят се обръща на смърт и на щик, всякой гледа само да бъде напред героите наши като скали твърди и гърди геройски на смърт да изложи, желязото срещат с железни си гърди и един враг повеч мъртъв да положи. и фърлят се с песни в свирепата сеч, Пушкалата екнат. Турците ревът, като виждат харно, че умират веч… насипи налитат и падат, и мрът; - Но вълни по-нови от орди дивашки Идат като тигри, бягат като овци гълтат, потопяват орляка юнашки… и пак се зарвъщат; българи, орловци Йоще миг - ще падне заветният хълм. кат лъвове тичат по страшний редут, Изведнъж Радецки пристигна със гръм. не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаян, отпорът е лют. И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, Три дни веч се бият, но помощ не иде, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща от никъде взорът надежда не види славата му дивна като някой ек и братските орли не фърчат към тях. от урва на урва и от век на век! Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всичките нащрек са! The Volunteers At Shipka Последният напън вече е настал. August 11, 1877 Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: “Млади опълченци, What if we still carry shame on our forehead, венчайте България с лаврови венци! Marks of the whip, signs of bondage abhorrent; ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА на вашата сила царят повери What if remembrance of infamous days 11 август 1877 прохода, войната и себе дори!” Hangs like a cloud over all we survey; При тез думи силни дружините горди What if in history no place we’re allotted, Нека носим йоще срама по челото, очакват геройски душманските орди What if our name be a tragic one, what if синила от бича, следи от теглото; бесни и шумещи! О, геройски час! Old Belasitsa and recent Batak нека спомен люти от дни на позор Вълните намират канари тогаз, Over our past throw their deep shadows black; “e-QUERCUS” PERIÓDICO BIANUAL 42 IESO Quercus, Terradillos, Salamanca - http://e-quercus.es/ - 22 de junio de 2010 - Año IV - Núm.