DOCSLIB.ORG

Otto-Dix-Newspaper.Pdf

Total Page：16

File Type：pdf, Size：1020Kb

Download full-text PDF Read full-text
Otto-Dix-Newspaper.Pdf Вилхелм Хайнрих Ото Дикс (2 декември 1891 – 25 юли 1969) е германски През 1924 се присъединява към Берлинския сецесион; по това време развива живописец и график, известен с безмилостните си и сурово реалистични все по-реалистичен стил на рисуване. Неговата картина от 1923 „Окоп“, www.structura.gallery ул. Кузман Шапкарев 9, София 1000 9, Kuzman Shapkarev Str., Sofia 1000 изображения на германското общество през Ваймарската република и изобразяваща разчленени и разложени тела на войници след битка, предизвика бруталността на войната. Наред с Георг Грос и Макс Бекман, той е считан за един такъв фурор, че музеят Уолраф-Рихарц разполага картината зад завеса. През от най-важните художници на Neue Sachlichkeit (Нова обективност). 1925 тогавашният кмет на Кьолн Конрад Аденауер отменя закупуването на Между 1906 и 1910 чиракува при художника Карл Сенф и започва да рисува картината и принуждава директора на музея да подаде оставка. 27 октомври – 9 декември 2020 / October 27 – December 9, 2020 първите си пейзажи. През 1910 постъпва в Kunstgewerbeschule в Дрезден, сега В работите си Ото Дикс е изключително критичен към съвременното немско Академията за изящни изкуства, където Ричард Гур е сред неговите учители. По- общество. Той обръща внимание на мрачната страна на живота, изобразявайки голямата част от ранните творби на Дикс са пейзажи и портрети, направени в проституцията, насилието, старостта и смъртта. В едно от малкото си изявления, реалистичен маниер, който по-късно премина към експресионизъм. публикувано през 1927, Дикс заявява: „Обектът е водещ и формата е Изложба на ifa (Институт за международни отношения на Германия) Когато избухва Първата световна война, Дикс доброволно се присъединява инспирирана от него“. към немската армия. Назначен е в полеви артилерийски полк в Дрезден. През Когато нацистите идват на власт в Германия, те считат Дикс за упадъчен в сътрудничество с галерия Структура и Гьоте-институт България есента на 1915 той е назначен за подофицер на картечница на Западния художник и го уволняват от поста му на учител по изкуство в Дрезденската An exhibition by ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) фронт и участва в битката при Сома. През ноември 1917 неговото звено е академия. Картините „Окопът“ и „Военни инвалиди“ са изложени в 6/2020 in collaboration with Structura Gallery and Goethe-Institut Bulgarien прехвърлено на Източния фронт до края на военните действия с Русия, а през спонсорираната от държавата изложба за „изродено“ изкуство в Мюнхен през ИЗКУСТвО И ПОЛИТИКА февруари 1918 е разположено във Фландрия. Обратно на Западния фронт, той 1937. По-късно творбата „Военни инвалиди“ е изгорена. се бие в германската пролетна офанзива. Печели Железен кръст (втора степен) Дикс, като всички други практикуващи художници, е принуден да се присъедини и достига ранг на сержант. През август същата година е ранен в шията и малко към Камарата на изящните изкуства на нацисткото правителство (Reichskammer след това взима уроци за пилотно обучение. Участва в Fliegerabwehr-Kurs („Курс der bildenden Küenste), подразделение на Министерството на културата на по пилотиране“) и след преминаване на медицинските тестове е прехвърлен в Гьобелс (Reichskulturkammer). Членството е задължително за всички художници - КОНФРОНТАЦИИ И СЪЖИТЕЛСТвА авиационно-заместителния отдел Schneidemühl в Позен. Уволнен е от служба на в Райха. Дикс трябва да обещае да рисува само безобидни пейзажи. Все пак 22 декември 1918. той рисува една алегорична картина, която критикува нацистките идеали. Ото Дикс, Хана Хьох, Йозеф Бойс, Гюнтер Юкер, Герхард Рихтер, Антони Райжеков Дикс е силно засегнат от ужасите на войната. Той представя своите травматични Неговите дегенеративни картини са открити през 2012 г. сред 1500-те платна, преживявания в много последващи произведения, включително портфолио скрити от търговец на изкуство и неговия син. Otto Dix, Hannah Höch, Günther Uecker, Joseph Beuys, Gerhard Richter, Antoni Rayzhekov от петдесет офорта, наречени Der Krieg (Войната), публикувано през 1924. През 1939 г. е арестуван по обвинение, че е участвал в заговор срещу Хитлер, Впоследствие той отново се позовава на войната във „Военният триптих“, но по-късно е освободен. рисуван от 1929-1932. По време на Втората световна война Дикс е записан във Volkssturm В края на 1918 Дикс се завръща в Гера, но на следващата година се премества (Национална милиция). Той е заловен от френските войски в края на войната и ART AND POLITICS – CONFRONTATIONS AND COEXISTENCE в Дрезден, където учи в Hochschule für Bildende Künste. Той става основател освободен през февруари 1946 г. Йозеф Бойс / Joseph Beuys. Enterprise / Enterprise / Начинание, 1973 на групата на Дрезденския сецесион през 1919, в период, когато работата му В крайна сметка Дикс се завръща в Дрезден и остава там до 1966 г. След Тираж / Auflage 12/24 преминава през експресионистична фаза. През 1920, повлиян от Дада, започва войната повечето от картините му са религиозни алегории или изображения Цинкова кутия, фотография и фотоапарат с филц / Zinc box, photograph and camera with felt да включва елементи на колаж в своите произведения. на следвоенни страдания, включително неговата „Ecce homo“ от 1948 г. В 40 x 30 x 16 През същата година участва в изложението на немските експресионисти в този период Дикс придобива признание и в двете части на тогава разделената © VG Bild-Kunst, Bonn Дармщат. Германия. време на промени, време за реакции Защо една галерия за съвременно изкуство би се заинтересувала да показва военни графики Ото Дикс / Otto Dix Герхард Рихтер / Gerhard Richter Ханна Хьох / Hannah Höch от 20-те години на миналия век? Toter Sappenposten / Dead Onkel Rudi / Uncle Rudi / Чичо Руди Traumnacht / Dream night / Мечтана нощ Sapper at his Post / Мъртъв 2000 1943-46 Отговорът изглежда все по-ясен във време на социално напрежение, политически борби и пандемия. сапьор на поста си Цибахром / Cibachrome Колаж / Collage Бруталната истинност в творбите на Ото Дикс, нетърпящият индиферентност почерк, гротескните образи, 1924 87 x 50 26,6 x 26,8 които ни карат да преживеем ужасите на войната без да сме нейни свидетели, ги превръщат в една Офорт / etching opus VI, Photo: Friedrich Rosenstiel, © Gerhard Richter © VG Bild-Kunst, Bonn 19,8 x 14,7 постоянна аларма. И тя не засяга само фронтовите действия, но всички безумия на съвременния свят, © (Otto Dix) VG Bild-Kunst, които независимо от натрупания исторически опит продължават да се случват. Bonn Към серията на Ото Дикс „Войната“ добавяме още няколко произведения на забележителни германски художници, които не остават равнодушни към случващото се по света: Хана Хьох, Йозеф Бойс, Гюнтер Юкер и Герхард Рихтер. За да приближим времето, в изложбата е включена и творбата на Антони Райжеков „Пандемичнa звукова карта“, 2020, вдъхновена от ситуацията около коронавируса и възможните манипулации, свързани с гражданските свободи. Мария Василева Time of Change, Time to React Why would a gallery of contemporary art take an interest in displaying military-themed etchings from the second decade of the 20th century? The answer seems more and more obvious in the current times of social tension, political unrest and pandemics. The brutal truthfulness in the works of Otto Dix, the artistic approach that leaves no one indifferent, the grotesque images making us experience the horrors of war without being exposed to it, turn these works into a permanent alarm call. A reminder not only of the fierce clashes on the frontline, but also of all aberrations of the modern world, which keep on happening despite our cumulative historical experience. We decided to supplement Otto Dix’s series Der Krieg (The War) with a small selection of works by other outstanding German artists, who have always kept their finger on the pulse of society: Hannah Höch, Joseph Wilhelm Heinrich Otto Dix (2 December 1891 – 25 July 1969) was a German painter Beuys, Günther Uecker and Gerhard Richter. and printmaker, noted for his ruthless and harshly realistic depictions of German society To give it all a more contemporary flavor, the „Има неща, които не се нуждаят от коментар. during the Weimar Republic and the brutality of war. Along with George Grosz and Max show will also feature Antoni Rayzhekov’s Действията винаги говорят по-силно от думите. Beckmann, he is widely considered one of the most important artists of the Neue piece Pandemic sound card, 2020, inspired Аз съм човек на визуалното, не философ. Независимо от това, в творбите си винаги заемам позиция, Sachlichkeit (New Sobriety). by the Coronavirus situation and the possible Between 1906 and 1910, he served an apprenticeship with painter Carl Senff, and began показвайки истината, показвайки какво трябва да бъде painting his first landscapes. In 1910, he entered the Kunstgewerbeschule in Dresden, manipulations threatening our civil freedoms. изречено в името на истината.“ now the Dresden Academy of Fine Arts, where Richard Guhr was among his teachers. The Гюнтер Юкер / Günther Uecker. Weiße Tränen / Maria Vassileva Ото Дикс majority of Dix’s early works concentrated on landscapes and portraits which were done in White Tears / Бели сълзи, 1992 Бяла темпера, лен, дърво / White distemper, linen, a stylized realism that later shifted to expressionism. Когато травмите от Първата световна война приключват, внезапно оживяват житейските удоволствия wood. © VG Bild-Kunst, Bonn When the First World War erupted, Dix volunteered for the German Army. He was assigned – преди всичко за мъжете и жените, които се завръщат, и за войниците от фронта, избягали от живия to a field artillery regiment
Load more

Recommended publications
  • Kurt Fiedler
    Quelle: http://www.uwe-fiedler.eu/KurtFiedler.pdf 02.07.2011, S. 1 von 31 Friedrich Kurt Fiedler Angaben zum Künstler Geb. am 08.03.1894, Eichbusch Nr. 6 (heutige Adresse Eichbuscher Ring 10) Schulbesuch in Rockau bis 1908, Abendschule an der Kunstgewerbeschule Dresden Meisterschüler und Förderstipendiat eines privaten Mäzens an der Kunstgewerbeschule Dresden, Herbst 1911 bis 15.1.1915; 1911/12 bei Prof. Richard Guhr, 1912-1915 bei Prof. Josef Goller Verh. seit 24.12.1920 in Dresden mit Louise Nanny geb. Schuchardt; erste Adresse: Borsbergstraße 30; drei Kinder Grafiker und Zeichner („Von der heiteren Illustration bis zur sachlichen Industriereklame“) in Dresden; ab ca. 1923 bis 1945 mit Unterbrechung um 1929 bis 1931 wohnhaft im Dürerbundhaus Dresden-Blasewitz Mitglied im Bund Deutscher Gebrauchsgraphiker und in Dresden Vorstandsmitglied im Verein bildender Künstler im Kulturbund Nach dem 2. Weltkrieg künstlerischer Mitarbeiter der Landesleitung der SED, in die er als SPDler übernommen worden war Gest. am 11.11.1950, Dresden; zuletzt wohnhaft: Dresden, Schrammsteinstraße 5 Kurt Fiedler, Selbstbildnis 1950 Aus seinem Leben Das Leben der Menschen seiner Generation wurde von zwei Weltkriegen geprägt. Während des ersten kam Kurt Fiedler als Frontsoldat nach Frankreich. Nachdem er sich Französisch im Selbststudium angeeignet hatte, wurde er als Dolmetscher eingesetzt. Im 2. Weltkrieg war er Französisch-Dolmetscher im Kriegsgefangenenlager Zeithain und hatte mehrfach Auseinandersetzungen mit militärischen Vorgesetzten zur menschenun- würdigen Behandlung der sowjetischen Gefangenen. Er wurde im August 1942 aus gesundheitlichen Gründen ausgemustert. Die Jahre nach der Inflation waren die erfolgreichsten seines Lebens. Für die Dresdner Volkszeitung der SPD entwarf er 1925 den Zeitungskopf. Im Jahre 1929 wurde sein Plakat auf dem Weltreklamekongress Berlin ausgezeichnet.
    [Show full text]
  • Friedrich Kurt Fiedler Aus Dem Leben Eines Dresdner Gebrauchsgraphikers Inhaltsverzeichnis
    Friedrich Kurt Fiedler Aus dem Leben eines Dresdner Gebrauchsgraphikers Inhaltsverzeichnis 1 Biografie 1 1.1 Friedrich Kurt Fiedler ......................................... 1 1.1.1 Leben ............................................. 1 1.1.2 Eine historische Besonderheit ................................ 3 1.1.3 Nachlass ........................................... 3 1.1.4 Literatur ........................................... 3 1.1.5 Einzelnachweise ....................................... 3 1.1.6 Weblinks ........................................... 4 2 Heimat und Familie 5 2.1 Eichbusch (Dresden) ......................................... 5 2.1.1 Geografie ........................................... 5 2.1.2 Geschichte .......................................... 5 2.1.3 Personen ........................................... 6 2.1.4 Siehe auch .......................................... 6 2.1.5 Einzelnachweise ....................................... 6 2.1.6 Weblinks ........................................... 6 2.2 Frank Fiedler ............................................. 6 2.2.1 Leben und Wirken ...................................... 7 2.2.2 Schriften (Auswahl) ..................................... 7 2.2.3 Literatur ........................................... 8 2.2.4 Weblinks ........................................... 8 2.2.5 Einzelnachweise ....................................... 8 2.3 Edmund Schuchardt .......................................... 8 2.3.1 Ausbildung .......................................... 9 2.3.2 Leben ............................................
    [Show full text]
  • Otto Dix 2006
    Todos nuestros catálogos de arte All our art catalogues desde/since 1973 OttO Dix 2006 El uso de esta base de datos de catálogos de exposiciones de la Fundación Juan March comporta la aceptación de los derechos de los autores de los textos y de los titulares de copyrights. Los usuarios pueden descargar e imprimir gra- tuitamente los textos de los catálogos incluidos en esta base de datos exclusi- vamente para su uso en la investigación académica y la enseñanza y citando su procedencia y a sus autores. Use of the Fundación Juan March database of digitized exhibition catalogues signifies the user’s recognition of the rights of individual authors and/or other copyright holders. Users may download and/or print a free copy of any essay solely for academic research and teaching purposes, accompanied by the proper citation of sources and authors. www.march.es Fundación Juan March 000 Guardas:000 Guardas 13/10/11 7:27 Página 3 Fundación Juan March 000 Guardas:000 Guardas 13/10/11 7:27 Página 3 Fundación Juan March 000 Guardas:000 Guardas 13/10/11 7:27 Página 3 Fundación Juan March 000 Guardas:000 Guardas 13/10/11 7:27 Página 4 Fundación Juan March 001-027 Primeras Pags:001-027 Primeras Pags 13/10/11 7:29 Página 1 OTTO DIX 001-027 Primeras Pags:001-027 Primeras Pags 13/10/11 7:29 Página 2 Otto Dix, 1964. Fotografía de Stefan Moses. Fundación Juan March 001-027 Primeras Pags:001-027 Primeras Pags 13/10/11 7:29 Página 3 OTTO DIX Fundación Juan March 10 Febrero - 14 Mayo 2006 Fundación Juan March 001-027 Primeras Pags:001-027 Primeras Pags 13/10/11
    [Show full text]
  • Biography and the Educative: a Critical Examination of the Life and Artwork of Wilhelm Heinrich Otto Dix
    University of Southampton Research Repository ePrints Soton Copyright © and Moral Rights for this thesis are retained by the author and/or other copyright owners. A copy can be downloaded for personal non-commercial research or study, without prior permission or charge. This thesis cannot be reproduced or quoted extensively from without first obtaining permission in writing from the copyright holder/s. The content must not be changed in any way or sold commercially in any format or medium without the formal permission of the copyright holders. When referring to this work, full bibliographic details including the author, title, awarding institution and date of the thesis must be given e.g. AUTHOR (year of submission) "Full thesis title", University of Southampton, name of the University School or Department, PhD Thesis, pagination http://eprints.soton.ac.uk UNIVERSITY OF SOUTHAMPTON Biography and the Educative: A Critical Examination of the Life and Artwork of Wilhelm Heinrich Otto Dix. One Volume Charanjit Singh (MSc, Barrister) Doctor of Philosophy (Ph.D) Faculty of Human and Social Sciences November 2012 1 2 UNIVERSITY OF SOUTHAMPTON ABSTRACT FACULTY OF HUMAN AND SOCIAL SCIENCES SCHOOL OF EDUCATION Doctor of Philosophy (Ph.D) Biography and the Educative: A Critical Examination of the Life and Artwork of Wilhelm Heinrich Otto Dix. By Charanjit Singh Often modern institutionalised notions of the educative connect less to education as a means through which individuals and society can improve, but more with education as the conduit by which to achieve a particular career. Both these notions are of equal importance because of the dynamics in which modern day education exists.
    [Show full text]
  • Zweiter Teil: Novemberrevolution Und Weimarer Republik (1918
    30 Zweiter Teil Novemberrevolution und Weimarer Republik (1918 – 1928) Erstes Kapitel Die Hallische Künstlergruppe 1.1. Novemberrevolution und Novembergruppe Genau in die Zeit der „Sturm“-Ausstellung im Oktober/November 1918 in Halle fiel der Ausbruch der Novemberrevolution in Deutschland. Sie zog die Künstler, die vom Krieg desillusioniert und mit der deutschen Nachkriegsgesellschaft unzufrieden waren, in ihren Bann. Ausgehend von der russischen Revolution verbanden sich damit Hoffnungen auf eine neue Gesellschaft, in der vor allem der Kunst eine bedeutende Rolle zukommen sollte. Sie wollten dabei sein bei der radikalen Neuordnung der Gesellschaft und so gründete sich „aus der Gleichheit menschlicher und künstlerischer Gesinnung“ 164 1918 die „Novembergruppe“ unter dem Wahlspruch: Freiheit, Gleichheit, Brüderlichkeit. Zu den Initiatoren gehörten die Maler Max Pechstein, César Klein, Moritz Melzer, Heinrich Richter und Georg Tappert. 165 Wie Karl Völker schlossen sich in der Folgezeit viele Künstler, Architekten, Schriftsteller, Filmschaffende und Komponisten aus ganz Deutschland der Gruppe an. Sie sahen die Moderne als die dem neuen Staat adäquate Kunst an. Der Expressionismus war dabei nicht nur eine Frage der künstlerischen Form, sondern, wie es Bernhard Zeller 1960 formulierte, „auch der Ausdruck eines neuen Lebensgefühls“. 166 Gleichzeitig gründeten sich auf lokaler Ebene Künstlergruppen mit dem Ziel der Veränderung des Menschen und der Gesellschaft durch die Kunst. So u. a.: die „Dresdner Sezession Gruppe 1919“ (1919-1925), „Das Junge Rheinland“ (1919-1929) in Düsseldorf, die „Gruppe Rih“ (1919-1920) in Karlsruhe, die „Vereinigung für Neue Kunst und Literatur“ – „Die Kugel“ (1919-1923) in Magdeburg und schließlich in Halle die „Hallische Künstlergruppe“ (1919-1925). Die Ziele, Forderungen und Aufgaben wurden in Manifest-Entwürfen, die teils utopische Ideen, teils realistische Vorschläge enthielten, und den im Januar 1919 erschienenen 164 MANIFESTE 1964, Bd.
    [Show full text]