Юбилейна научна конференция 35 години обучение по ЕООС при ЛТУ София, 12–13.VІ.2009 г. Под редакцията на: проф. д-р Екатерина Павлова доц. д-р Мариана Дончева-Бонева доц. д-р Екатерина Тодорова доц. д-р Дилянка Безлова дац. д-р Иванка Колева-Лизама 3

СЪДЪРЖАНИЕ

35 ГОДИНИ ОБУЧЕНИЕ ПО „ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА” В ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, СОФИЯ ...... 9 Атанас Ковачев СУКЦЕСИОННИ ПРОЦЕСИ СЛЕД ВЕТРОВАЛ НА ДЪРВОСТОЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА УОГС „Г. АВРАМОВ” – ЮНДОЛА ...... 16 Мариус Димитров, Николай Дяков ФЛОРИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СЪОБЩЕСТВАТА НА ОБИКНОВЕН КЕСТЕН (CASTANEA SATIVA MILL) В РАЙОНА НА ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА ...... 27 Виолета Димитрова, Марияна Любенова, Мария Асенова ДИНАМИКА НА МАКРОЕЛЕМЕНТИ В ЛИСТАТА НА ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ В ДЕНДРАРИУМ „ПИСМЕНОВО”...... 40 Мария Брощилова, Костадин Брощилов ФЛОРА И РАСТИТЕЛНОСТ НА РУДНИК „КРЕМИКОВЦИ“ ...... 49 Васил Вутов, Димитър Димитров ФЛОРИСТИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДЪБОВИТЕ ГОРИ В ЗАПАДНИ ГРАНИЧНИ ПЛАНИНИ ...... 54 Георги Гогушев ПРИНОС КЪМ ПРОУЧВАНЕ НА РАСТИТЕЛНИТЕ ХАБИТАТИ В ЗАПАДЕН ПРЕДБАЛКАН И ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА ...... 78 Димитър Димитров, Maйя Куртева ФЛОРА И РАСТИТЕЛНОСТ НА ЗМ „БЛАТАТА КРАЙ СЕЛО ДОЛНИ БОГРОВ“ ...... 92 Димитър Димитров, Васил Вутов ЕКОЛОГИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ В БИОСФЕРЕН РЕЗЕРВАТ „ЧУПРЕНЕ”...... 98 Дилянка Безлова, Людмила Малинова, Десислава Томова СИСТЕМАТИЧНА СТРУКТУРА И ФЛОРНИ ЕЛЕМЕНТИ В ПРИРОДНИЯ ПАРК „СИНИТЕ КАМЪНИ” (ИЗТОЧНА СТАРА ПЛАНИНА) ...... 105 Александър Ташев, Александра Александрова СИСТЕМАТИЧНА СТРУКТУРА НА МЕДОНОСНИТЕ РАСТЕНИЯ ОТ ФЛОРАТА НА БЪЛГАРИЯ ...... 114 Александър Ташев, Евгения Панчева РАСТЕНИЯТА ОТ ФЛОРАТА НА БЪЛГАРИЯ, ЗАЩИТЕНИ ОТ БЕРНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ...... 124 Александър Ташев, Илиана Александрова 4

РАСТЕНИЯТА ОТ ФЛОРАТА НА БЪЛГАРИЯ, ВКЛЮЧЕНИ В КОНВЕНЦИЯТА CITES ...... 135 Александър Ташев, Лилия Георгиева ОЦЕНКА НА СЪДЪРЖАНИЕТО И НАТРУПВАНЕТО НА ОСНОВНИ ХРАНИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ В ЛИСТАТА НА ТРЕВНИ ВИДОВЕ, ПОДЛОЖЕНИ НА ВОДЕН ДЕФИЦИТ ...... 145 Нора Лозанова НОВИ ДАННИ ЗА АНАМОРФНИ ГЪБИ ПО ДЪРВЕСНИТЕ РАСТЕНИЯ В ПАРК „ВРАНА” ...... 153 Екатерина Самева, Ганка Бакалова, Цветанка Борисова ПРИРОДОСЪОБРАЗНО СТОПАНИСВАНЕ НА БУКОВИТЕ ГОРИ КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ТЯХНАТА УСТОЙЧИВОСТ ...... 160 Нено Александров, Елена Рафаилова РАСТЕЖ НА ВЕГЕТАТИВНИ ПОТОМСТВА ОТ БЯЛА АКАЦИЯ (POBINIA PSEUDOACACIA L.) НА СРЕДНО ПРОДУКТИВНО МЕСТОРАСТЕНЕ ВЪРХУ КАНЕЛЕНА ГОРСКА ПОЧВА ...... 166 Костадин Брощилов РАСТЕЖ НА КУЛТУРИ ОТ ROBINIA PSEUDOACACIA L. ВЪРХУ ИНДУСТРИАЛНИ НАСИПИ БЛИЗО ДО СОФИЯ В ПЕРИОД НА КЛИМАТИЧНИ АНОМАЛИИ ...... 177 Христо Цаков, Александър Делков, Христина Христова БИОРАЗНООБРАЗИЕ НА ВИДОВЕТЕ ОТ СЕМЕЙСТВО СЕЧКОВЦИ (COLEOPTERA: CERAMBYCIDAE) В ПП „ВИТОША” И БР „БИСТРИШКО БРАНИЩЕ” ...... 197 Данаил Дойчев, Соня Бенчева, Ирина Христова, Александър Дунчев РАДИОТЕЛЕМЕТРИЧНО ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ДИВИТЕ ЖИВОТНИ: ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАННО ОТКРИВАНЕ И ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ПОЖАРИ В ПРИРОДНАТА СРЕДА ...... 198 Венцислав Марков, Георги Марков МОРФОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА ГОРСКАТА МИШКА (APODEMUS SYLVATICUS) – ЗООМОНИТОР ЗА АНТРОПОГЕННО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В БЪЛГАРИЯ: ПОЛОВ ДИМОРФИЗЪМ ПРИ КРАНИОМЕТРИЧНАТА ИЗМЕНЧИВОСТ ...... 205 Георги Марков, Иванка Атанасова, Милена Господинова, Ивайло Райков ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ ИХТИОФАУНАТА НА ЯЗ. ИВАЙЛОВГРАД ...... 212 Николай Коджабашев, Васил Колев, Градимир Груйчев 5

CEROPLASTES JAPONICUS (GREEN) (HEMIPTERA: COCCOIDEA: COCCIDAE) – НОВ ВРЕДИТЕЛ ПО Р. ILEX В БЪЛГАРИЯ ...... 226 Анелия Пенчева ЛИСТОМИНИРАЩИТЕ МОЛЦИ КАТО ЧАСТ ОТ БИОРАЗНООБРАЗИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ...... 233 Румен Томов ЧУЖДОЗЕМНИТЕ НАСЕКОМИ И ЗАПЛАХАТА ОТ ТЯХ ЗА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ...... 242 Румен Томов, Катя Тренчева, Георги Тренчев, Марк Кенис ОЦЕНКА НА НАЧАЛНИЯ ЕФЕКТ НА ИНСЕКТИЦИДА БЕНСУЛТАП ВЪРХУ СИРФИДНАТА ЦЕНОЗА (SYRPHIDAE, DIPTERA) ...... 248 Емилия Маркова, Радина Чардакова СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ТУРИСТИЧЕСКИ ДЕСТИНАЦИИ ЧРЕЗ РАЗВИТИЕ НА ЕКОТУРИЗЪМ В ПРИРОДНИТЕ ПАРКОВЕ ...... 256 Десислава Алексова ПРОБЛЕМИ В РАЗВИТИЕТО НА ЕКОТУРИЗМА В РЕГИОНА НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК „РИЛА”, БЪЛГАРИЯ ...... 265 Стефан Кирилов ОЦЕНКА НА ЛАНДШАФТ „ГОРСКИ” ОТ ПРИРОДЕН ПАРК „БЪЛГАРКА” ЗА ЗИМНА РЕКРЕАЦИЯ ...... 274 Диана Малинова НЯКОИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ ПОТОК НА ТЕРИТОРИЯТА НА ПРИРОДЕН ПАРК „РИЛСКИ МАНАСТИР” ...... 283 Иван Палигоров, Вангел Аврамов ЛАНДШАФТНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПАРКОВЕ КАТО ТЕРИТОРИАЛНО СЪЧЕТАНИЕ НА ПРИРОДНО И КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО .. 290 Петър Петров, Николай Ненчев АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕКОЛОГИЧЕН ТУРИЗЪМ В РАЙОНА НА БОВ ...... 298 Методи Младенов, Николина Иванова, Михаела Петрова, Екатерина Серафимова 6

CONTENTS

SECONDARY SUCCESSION FOLLOWING WINDFALL ON THE TERRITORY OF STUDY AND TRAINING FORESTRY RANGE „G. AVRAMOV” – YUNDOLA ...... 26 Marius Dimitrov, Nikolay Dyakov FLORISTIC INVESTIGATIONS OF THE CHESTNUT (CASTANEA SATIVA MILL.) COMMUNITIES IN THE WEST BALKAN REGION ...... 39 Violeta Dimitrova, Mariyana Lyubenova, Maria Asenova

DYNAMICS OF MACROELEMENTS IN THE LEAVES IN THE TREE SPECIES GROWING IN PISMENOVO DENDRARY (DENDRARIUM) ...... 48 Maria Broshtilova, Kostadin Broshtilov FLORA AND VEGETATION OF THE KREMIKOVTSI MINE ...... 53 Vasil Vutov, Dimitar Dimitrov FLORISTIC CLASSIFICATION OF OAK FORESTS IN THE WEST FRONTIER MOUNTAINS ...... 77 Georgi Gogushev A CONTRIBUTION TO THE INVESTIGATION OF HABITATS IN THE WEST PART OF PREDBALKAN AND BALKAN RANGE, ...... 91 Dimitar Dimitrov, Maya Kurteva FLORA AND VEGETATION OF THE SWAMPS NEAR THE VILLAGE OF DOLNI BOGROV PROTECTED AREA ...... 97 Dimitar Dimitrov, Vasil Vutov ECOLOGICAL SURVEY IN CHUPRENE BIOSPHERE RESERVE ...... 104 Dilyanka Bezlova, Ludmila Malinova, Desislava Tomova SYSTEMATIC STRUCTURE AND FLORISTIC ELEMENTS OF SINITE KAMANI NATURAL PARK (EASTERN STARA PLANINA) ...... 113 Alexander Tashev, Alexandra Alexandrova SYSTEMATIC STRUCTURE OF THE HONEY BEARING OF THE BULGARIAN FLORA ...... 123 Alexander Tashev, Evgenia Pancheva PLANTS OF THE BULGARIAN FLORA PROTECTED BY THE BERN CONVENTION ...... 134 Alexander Tashev, Iliana Alexandrova PLANTS OF THE BULGARIEN FLORA, INCLUDING IN THE CONVENTION CITES ...... 144 Alexander Tashev, Lilia Georgieva 7

ESTIMATION OF THE CONTENTSAND ACCUMULATION OF BASIC NUTRIENTS IN THE LEAVES OF GRASS SPECIES SUBJECTED TO WATER DEFICIENCY.... 152 Nora Lozanova NEW DATA OF ANAMORPHIC FUNGI ON ARBOREAL SPECIES IN VRANA PARK ...... 159 Ekaterina Sameva, Ganka Bakalova, Tsvetanka Borisova CLOSE TO NATURE MANAGEMENT OF BEECH FORESTS AS A PRECONDITION FOR IMPROVEMENT OF THEIR SUSTAINABILITY ...... 165 Neno Aleksandrov, Rafailova GROWTH OF WHITE ACACIA (ROBINIA PSEUDOACACIA L.) VEGETATIVE GENERATIONS ON HABITAT OF AVERAGE PRODUCTIVITY WHERE CHROMIC LUVISOIL IS AVAILABLE ...... 176 Kostadin Broshtilov GROWTH OF ROBINIA PSEUDOACACIA L. PLANTATIONS ON INDUSTRIAL EMBANKMENTS NEAR IN PERIOD OF CLIMATIC ANOMALIES ...... 185 Hristo Tsakov, Alexander Delkov, Hristina Hristova BIODIVERSITY OF THE LONGHORN (COLEOPTERA: CERAMBYCIDAE) IN THE VITOSHA NATURAL PARK AND BISTRISHKO BRANISHTE BIOSPHERE RESERVE ...... 186 Danail Doychev, Sonja Bencheva, Irina Hristova, Alexander Dounchev RADIOTELEMETRY MONITORING OF WILD : POSSIBILITIES FOR EARLY DETECTION AND DISCLOSURE OF FIRES IN THE NATURE ENVIRONMENT ....204 Vencislav Markov, Georgi Markov MORPHOLOGICAL ANALYSIS OF WOOD MOUSE (APODEMUS SYLVATICUS) – ZOOMONITOR FOR HUMAN IMPACT ON THE ENVIRONMENT IN BULGARIA: SEXUAL DIMORPHISM OF CRANIOMETRICAL VARIATION ...... 211 Georgy Markov, Ivanka Atanasova, Milena Gospodinova, Ivaylo Raykov STUDY OF THE ICHTHYOFAUNA OF IVAILOVGRAD DAM ...... 225 Nikolay Kodjabashev, Vasil Kolev, Gradimir Gruitchev CEROPLASTES JAPONICUS (GREEN) (HEMIPTERA: COCCOIDEA: COCCIDAE) – A NEW PEST ON ILEX IN BULGARIA...... 232 Anelya Pencheva THE LEAF-MINER AS A PART OF THE BULGARIAN BIODIVERSITY ... 241 Rumen Tomov ALIEN AND THEIR TREAT TO BIODIVERSITY OF BULGARIA ...... 246 Rumen Tomov, Katya Trencheva, Georgy Trenchev, Marc Kenis 8

ASSESSMENT OF THE INITIAL EFFECT OF THE INSECTICIDE BENSULTAP ON THE SYRPHID COMMUNITY (SYRPHIDAE, DIPTERA) ...... 255 Emilia Markova, Radina Chardakova FORMATION OF NEW TOURIST DESTINATIONS THROUGH THE DEVELOPMENT OF ECOTOURISM IN THE NATURЕ PARKS ...... 264 Dessislava Alexova PROBLEMS IN ECOTOURISM DEVELOPMENT IN THE REGION OF RILA NATIONAL PARK, BULGARIA ...... 273 Stefan Kirilov ANALYSIS OF LANDSCAPE TYPE „FOREST” OF BULGARKA NATURAL PARK FOR WINTER RECREATION ASSESSMENT ...... 282 Diana Malinova SOME CHARACTERISTICS OF TOURISTS STREAM ON THE TERRITORY OF RILA-MONASTERY NATURAL PARK ...... 289 Ivan Paligorov, Vangel Avramov NATURAL AND HISTORICAL LANDSCAPE PARKS AS TERRITORIAL COMBINATION OF NATURAL AND CULTURAL HERITAGE ...... 296 Реtaг Реtгоv, Niкоlаy Nеnсhеv ANALYSIS ON THE POSSIBILITIES FOR ECOLOGICAL TOURISM DEVELOPMENT IN REGION OF BOV ...... 306 Metodi Mladenov, Nikolina Ivanova, Michaela Petrova, Ekaterina Serafimova ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

35 ГОДИНИ ОБУЧЕНИЕ ПО „ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА” В ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, СОФИЯ

чл. кор. проф. дан арх. Атанас Ковачев, декан на Факултета по екология и ландшафтна архитектура Уважаеми колеги и гости, Опазването и възстановяването на околната среда са едни от основните при- оритети в развитието на съвременното общество, които изискват кадрови потен- циал, подготвен на високо професионално ниво. Това е особено важно днес – в условията на глобализиращия се свят, в усло- вията на пазарна икономика и евроинтеграция, когато България е равноправен член на Европейския съюз. Страната ни търси своята идентичност в голямото ев- ропейско семейство и интеграция на българското висше образование в светов- ната научна и образователна дейност. Нашият „влог” в европейското и световно- то пространство е високото образователно ниво на българската нация, показала на света, че България е раждала, ражда и ще ражда таланти. От висотата на днешния ден със законна гордост можем да отчетем, че Лесо- техническият уни вер си тет е пър во то вис ше учебно заведение в България, в ко ето през далечната вече 1973 г., с раз по реж да не на то га ваш ния Комитет за наука, тех ни чес ки прог рес и вис ше об ра зо ва ние, се от к ри ва про фил „Опазване и обо га- тя ва не на при род на та сре да” към спе ци ал нос т „Горско сто пан с т во”. С този акт се поставя началото на обучение по „Eкология и опазване на околната среда”, 35-годишнината на което честваме днес. Това става само една година след първата световна, известна като Сток- холмска, конференция, посветена на опазването на околната среда и три години преди първата междуправителствена конференция, свързана с образованието по екология, организирана от ЮНЕСКО в сътрудничество с програмата на ООН за околната среда. 35 години са миг в човешката история. За историята обаче на един университет, факултет, специалност 35 години са дълъг период. Това са години на творчески търсения, на съмнения и открития, на успехи и победи по не лекия път на надеждите. Всъщност, корените на това пионерно дело трябва да търсим още по-рано, защото във Висшия лесотехни- чески институт (ВЛТИ) много преди това работят утвърдени учени и със своите научни изследвания и публикации решават редица лесовъдски проблеми, които в основата си са екологични. В дългия списък трябва да споменем имената на акад. Борис Стефанов, проф. Методи Русков, проф. Асен Биолчев, проф. Дими- тър Стефанов, доц. Желез Дончев и много, много други. Днес от дистанцията на времето можем да оценим, че от к ри ването на про фил „Опазване и обо га тя ва не на при род на та сре да” е безспорен успех, постигнат с 10

усилията и авторитета на редица рек тор с ки и де кан с ки ръ ко вод с т ва и препода- ватели от Висшия лесотехнически институт, които обос но вават не об хо ди мос т та от това обучение и потенциала на института да го реализира. Поставянето на здравите основи, върху които градим вече повече от три десетилетия надстрой- ката, дължим на проф. Александър Илиев – ректор на Висшия лесотехнически институт през 1973 г. и на неговите заместници – проф. Никола Ботев и проф. Георги Филипов, както и на деканското ръководство на Факултета по горско стопанство с декан проф. Иван Добринов. През 1974 г. се създава и първата специализирана Катедра по опазване и обо га тя ва не на при род на та сре да във Висшия лесотехнически институт, ръково- дител на която до 1980 г. е проф. Борис Китин, а от 1980 до 1982 г. – проф. Светла Генчева. През този период се доразвива учеб ният план за сту ден ти те от про фил „Опаз- ване и обо га тя ва не на при род на та сре да”, актуализират се съществуващи и се включ ват нови дис цип ли ни, свързани с опазването на основни компоненти на околната среда – „Основи на еко ло ги ята и опазване на природната среда” с пре- по да ва тел проф. Никола Колев, „Опазване и очис т ва не на въздуха” с пре по да ва- тел доц. Лилия Стаева, „Опазване и очис т ва не на водата” с пре по да ва тел ст.н.с. Димитър Бонев и много други дисциплини. Под ръководството на преподаватели от катедрата и факултета студентите от профил „Опазване и обогатяване на природната среда” разработват дипломни работи по актуални проблеми на въздействията върху околната среда, нейното опазване и възстановяване. Успешно са защитени и докторски дисертации по същата проблематика. Разширява се и обхватът на научноизследователската дейност с тематика, на- сочена към проблемите на опазването и възстановяването на природната среда. Преподаватели от катедрата изготвят експертизи и участват в разработването на прогнози и проекти по актуални проблеми на околната среда. Успешно и ползот- ворно е сътрудничеството с други висши училища, институти на БАН, Комитета по опазване на природната среда и научния център към него, със сродни универ- ситети и научни институти от чужбина. В института, с активното участие на преподаватели от катедра „Екология, опазване и възстановяване на природната среда” през 1977 г. се създава пър- вият сту ден т с ки Клуб по опаз ва не на при род на та среда, утвърдил се като авто- ритетна студентска организация, с трайно и силно присъствие в страната. Дъл- гогодишен ръководител на клуба е проф. Никола Колев. Този клуб продължава да работи успешно и днес – вече 32 години. Развитието на обучението по екология и опазване на околната среда навлиза в нов, решаващ етап след 1990 г., когато профилът по „Опазване и обогатяване на природната среда” прераства в специалност „Екология, опазване и възстано- вяване на природната среда”. 11

С решение на Академичния съвет на Висшия лесотехнически институт, 20 бройки от държавния прием за специалност „Горско стопанство” се предоставят на новата специалност. Ректор на института през този период е проф. Виктор Донов, а декан на Факултета по горско стопанство е доц. Величко Гагов. Разра- ботва се и нов учебен план за специалността, в който са заложени дисциплини, даващи знания за отделни компоненти на природната среда, за вли яние на за мър- ся ва не то вър ху тях, за уп рав ле ние на при род на та среда. През пе ри ода 1983–1992 г. ръ ко во ди тел на Ка тед ра та по екология, опазва- не и възстановяване на природната среда е проф. Виктор Донов, който е сред личностите с най-голям принос за развитие на специалността в продължение на близо две десетилетия. През учеб на та 1991–1992 г. Министерството на об ра зо ва ни ето опре де ля и утвърждава за първи път дър жа вен при ем от 30 места за студенти от специал- ност „Екология, опазване и възстановяване на природната среда”. Ректор на института през този период е проф. Андрей Райчев, а де кан на Факултета по гор- с ко сто пан с т во и озеленяване, в струк ту ра та на кой то е и новата специалност, е проф. Йордан Кулелиев. Ръководител на ка тед ра „Екология, опаз ва не и въз с та но- вя ва не на при род на та сре да” за пе ри ода 1992–1993 г. е доц. Димитър Зъков. През 1994 г. с ре ше ние на Академичния съвет на вече Лесотехническия уни- вер си тет (14.09.1994 г.) е от к рит „Факултет по еко ло гия и лан д шаф т на архитек- тура” – един факултет, който работи активно и внася своя влог за авторитета и успехите на университета вече 15 години. Ректор на Лесотехническия уни вер си- тет през този период е проф. Димитър Коларов. Избрано е фа кул тет но ръ ко вод с- т во с де кан проф. Екатерина Павлова и зам.-де кан доц. Иван Генов. Ръководител на ка тед ра „Екология, опазване и възстановяване на природната среда” е проф. Борис Пеев. Нов етап в раз ви ти ето на спе ци ал нос т та за поч ва след 1995 г. с приемане- то на новия тогава Закон за вис ше то об ра зо ва ние и дър жав ните изис к ва ния за обу чение по „Екология и опаз ва не на окол на та среда”. Ректор на университета е проф. Димитър Коларов. Декан на „Факултета по еко ло гия и лан д шаф т на ар- хитектура”, а по-къс но на „Факултета по екология, лан д шаф т на ар хи тек ту ра и аг ро ном с т во”, през този важен за развитието и утвърждаването на специалност- та период, е проф. Екатерина Павлова – до 1998 г. и доц. Георги Тренчев – до 2003 г., със за мес т ник-декан през двата мандата доц. Иван Генов. От 2004 г. от факултета се отделя и се създава нов за университета „Факултет по агро- номство” и продължава своята работа „Факултета по еко ло гия и лан д шаф т на архитектура” (ФЕЛА). До 2007 г. декан на ФЕЛА е проф. Екатерина Павлова, а зам.-декани – доц. Динко Овчаров и доц. Анелия Пенчева. През настоящия мандат, започнал от ноември 2007 г., деканското ръководство работи в състав: декан – проф. Атанас Ковачев и зам.-декани – доц. Дилянка Безлова и доц. Иван Генов. Понастоящем структурата на факултета включва четири катедри. Това са кратките факти, но зад тях обективната истина открива богата и съ- 12

държателна дейност. Учебните пла но ве отново се преработват и актуализират, ка то в тях зна чи тел но мяс то за емат 18 за дъл жи тел ни дисциплини, съг лас но при- ети те през 1997 г. Единни държавни изис к ва ния за обу че ние по спе ци ал ност „Екология и опаз ва не на окол на та среда”. Със съ дейс т ви ето на рек тор с ко то и деканското ръ ко вод с т ва и ак тив ното учас тие на ка тед ра „Екология” с ръ ко во ди- тел проф. Елена Желева (1995–1999 г.) се обо руд ват но ви ла бо ра то рии по еко- логия, еко ло ги чен мо ни то ринг и рекултивация, по за щи те ни при род ни те ри то рии и се лищ на екология, по ме те оро ло гия и хидрология, по зоология и опаз ва не на фауната, по микробиология. Първата акредитация на специалността е през 1999 г., когато Акредитацион- ният съ вет на Националната аген ция за оцен ка и ак ре ди та ция при Министерския съвет на Република България да ва мно го доб ра оцен ка. Принос за то ва призна- ние имат уни вер си тет с ко то и деканското ръководства, ка тед ра „Екология” и пре- подавателите от ФЕЛА и другите факултети на Лесотехническия университет, осигуряващи обучение по специалността на високо професионално ниво – ко- леги от катедрите „Дендрология”, „Лесовъдство”, „Лесоустройство”, „Парково и ландшафтно проектиране”, „Парково и ландшафтно строителство” и редица други. Втората акредитация на специалността е през 2006 г., когато ректор на Ле- сотехническия университет е проф. Нино Нинов, декан на ФЕЛА е проф. Екате- рина Павлова, а ръководител на катедра „Екология, опазване и възстановяване на околната среда” е доц. Мариана Дончева (от 1999 – до настоящия момент). Отново се дава много добра оценка при програмната акредитация на специ- алността, като Акредитационният съ вет на Националната аген ция за оцен ка и ак ре ди та ция определя капацитет до 185 студенти, от които 160 бакалаври и 25 магистри. Понастоящем, съгласно действащия Закон за висше образование, обу че ни ето на спе ци ал нос т та „Екология и опаз ва не на окол на та среда” е тристепенно – об- ра зо ва тел но-ква ли фи ка ци он на сте пен „бакалавър”, об ра зо ва тел но-ква ли фи ка ци- он на сте пен „ма гис тър” и об ра зо ва тел на и научна сте пен „доктор”. Срокът на обу че ни е за студентите ба ка лав ри е 8 се мес тъ ра и за вър ш ва с дър жа вен изпит, а за студентите ма гис т ри е 3 се мес тъ ра и за вър ш ва със за щи та на дип лом на рабо- та. Обучението в магистърска сте пен до настоящата 2008–2009 учебна година е в 2 нап рав ле ния – „Селищна еко ло гия” и „Възстановяване на окол на та сре да и еко ло ги чен мониторинг”. От новата 2009–2010 учебна година ще стартира и трето направление – „Екотуризъм”. Учебният план и част от учебните програми са разработени и съответно утвърдени от Факултетния и Академичния съвет. Третата сте пен на обу че ние – „доктор” е с про дъл жи тел ност 3 го ди ни след ма- гис тър. Обучението е по ин ди ви ду ален уче бен план и за вър ш ва с пуб лич на за щи- та на док тор с ка дисертация. Учебните планове на специалността подлежат на регулярна актуализация, в зависимост от приоритетите по опазване на околната среда и реализацията на 13

завършилите еколози. В зависимост от съвременните изисквания уче бните пла- нове включват задължителни, из би ра еми и фа кул та тив ни дисциплини, мо дул но обучение (основно в ма гис тър с ка та степен), както и кре дит на сис те ма, предос- тавяща възможност за тран с фер на сту ден ти. На настоящия етап студентите еколози се обучават от висококвалифициран преподавателски състав, включващ 1 член-кореспондент на БАН, 11 професо- ри, 36 доценти, 13 глав ни асис тен ти и асистенти. Научните степени „доктор” и „доктор на науките” притежават 80 % от преподавателите. На ос нов на ра бо та в ЛТУ са 90 % от пре по да ва тел с кия състав. Показател за високото ниво на обучение по специалността са реализацията на нашите възпитаници и успехите на нашите студенти. За 35-годишния период от стартирането на профила „Опазване и обогатяване на природната среда” до днес са се дипломирали около 1000 специалисти в об- ластта на екологията, опазването и възстановяването на околната среда, които ще носят през годините спомена за своята „АЛМА МАТЕР”. Завършилите профила и специалността работят успешно в качеството на: ръ- ководители и специалисти в различни структури – централни ведомства и техни- те поделения, преподаватели в ЛТУ и други ВУЗ, научни работници в институти на БАН, еколози на общини и предприятия, в частни фирми, в неправителствени организации. Успешна е и реализацията и в чужбина – в държавни институции, универ- ситети и научни институти в САЩ, Канада, в структурите на Организацията на обединените нации и други световни организации. Наши студенти продължават обучението си в университети в Германия, Унга- рия, Канада. Други учат или вече са се дипломирали по втора специалност като ландшафтни архитекти, журналисти, юристи, архитекти. Една от най-ярките страници в летописа на специалността, с която ние, без излишна скромност, се гордеем са успехите на студентите еколози в различни международни и национални изяви. Особено силно и забележимо е представя- нето им през последните две години. Името на Лесотехническия университет и на Факултета по екология и ландшафтна архитектура трайно присъства и силно звучи в заключителните форуми на различни авторитетни комисии и журита. Само няколко примера – през 2008 г. студенти от специалност „Екология и опазване на околната среда” спечелиха в силна конкуренция със свои колеги от 8 университета в България, в които се обучават бъдещи еколози три от десетте стипендии на Фондация Карлсберг –България и сме единственият университет в страната с три награди. Носители на престижната награда са магистрите-еколо- зи Елена Младенова, Миролюб Лозанов, Ангел Динков. Студентката Христина Банчева, ІV курс степен “бакалавър” спечели една от двете стипендии за България на Овъргаз. Безспорен връх и ярък щрих в палитра- та от награди е удостояването на Христина Банчева с мини Нобелова награда на Шведското посолство в областта на екологията. 14

Тези завоювани позиции са голямо признание за възможностите на нашите възпитаници, за качеството на обучение, което ние, като техни преподаватели, им предоставяме. Активизира се и дейността по студентския обмен в рамките на програмата Еразмус-Сократес в университетите в гр. Любляна (Словения) – участваха ма- гистър-еколог Антония Голева и магистър-еколог Ирина Коцинкова и гр. Сучава (Румъния), където участва магистър-еколог Лора Петрова. През 2008 г. наши студенти участваха в организираната от Лесотехническия университет Младежка конференция по проблемите на околната среда – Пла- мен Деспотов ІV курс, бакалавър и магистър-еколог Гергана Георгиева. Големи са успехите на студентите-еколози и в спорта. Много са завоюваните призови места в републикански и междууниверситетски първенства. Още едно потвърждение, че талантът винаги е многостранен. Специалността „Екология и опазване на околната среда” е атрактивна и же- лана специалност. През последната завършила 2007–2008 учебна година във Факултета са се обучавали 176 студенти бакалаври-еколози и 10 магистри-еко- лози. Формата на обучение е само редовна. Актуалността на специалността, по наше мнение, ще се запази и в бъдеще, като се имат предвид екологичните про- блеми, които стоят за решаване пред обществото както у нас в България, така и по всички континенти на нашата планета. Нашите студенти са мотивирани и с желание усвояват знанията, за което по- казателен е и много добрият среден годишен успех за специалността. За учебна- та 2007–2008 г. средният успех на студентите е много добър 4,54, а за IV курс – много добър 4,70. Успехът на студентите-магистри е много добър 5,33. Уважаеми колеги и гости, 35 го ди ни са дълъг период от време, за да огледаме изминатия път и напра- вим равносметка на постигнатото, както и да определим приоритетите за бъде- щето. С активното участие и авторитета на редица университетски и декански ръководства през тези години, с професионализма на преподавателите и енту- сиазма и отговорността на студентите, можем с гордост да заявим, че специал- ността „Екология и опазване на околната среда” се утвърди като необходима за обществото и предпочитана от младите хора. За нас, като техни преподаватели, е важно да продължим да поддържаме съвременно ниво на обучение, да усъвър- шенстваме учебните планове и програми с цел осигуряване на реализацията на завършилите и да разширяваме международния обмен и научните контакти със сродни университети и институти. Необходимо е да продължим и задълбочим добрата традиция да включваме студенти в научноизследователски проекти, да участваме в научни форуми и издаваме съвместни публикации. Имаме какво да направим и в областта на усъ- вършенстването на материалната база. Тези приоритети стоят на вниманието на настоящото деканско ръководство, чиято цел е съвместно с университетското ръководство – с ректора проф. Нино 15

Нинов и заместник-ректорите проф. Веселин Брезин, доц. Петър Желев и доц. Румен Томов, с активната помощ на катедра „Екология, опазване и възстановя- ване на околната среда” с ръководител доц. Мариана Дончева и всички препода- ващи на специалността, да постигнем по-високи стандарти на обучение. Уважаеми дами и господа, В заключение, в качеството си на декан на Факултета по екология и ланд- шафтна архитектура, искам да отправя своята сърдечна благодарност към всич- ки досегашни университетски и декански ръководства, към всички преподава- тели и служители, които през годините, със своите знания и умения, усилия и опит, авторитет и завоювани позиции в обществото допринесоха за успешното развитие на специалност „Екология и опазване на околната среда”, осъзнавайки навреме необходимостта от обучение по екология и опазване на околната среда и полагайки огромни усилия за развитието `и през изминалите 35 години. Отдаваме своята почит и свеждаме глави на признателност към тези, което вече не са между нас – дълбок поклон и благодарност за делата им – за тяхната прозорливост и всеотдайност. Продължавайки добрите традиции и стъпвайки на здравата основа, ние, които вървим по пътя на първопроходците, ще дадем своя скромен, но достоен при- нос за усъвършенстване на обучението и провеждане на научноизследователска дейност на съвременно ниво, съобразно приоритетите на обществото в областта на опазване и възстановяване на околната среда. Пожелавам здраве и успехи в професионалната реализация на всички насто- ящи и бъдещи еколози, на всички преподаватели от колективите на профилира- щата катедра, факултета, университета ни. Поздравления и най-добри пожелания към всички участници и гости на наша- та конференция. Благодарност за поздравителните адреси от институции и сродни организации – министерства, университети, институти, факултети, катедри. Благодаря Ви за топлите думи, за високата оценка на труда и усилията на преподавателите, за ентусиазма и успехите на нашите студенти – младите хора на България. Тя има нужда от тях и те имат нужда от нея. Позволете ми да Ви уверя, че в наше лице Вие и занапред ще имате сигурен и надежден партньор в общата ни кауза – да работим за опазване на околната среда на нашата България – по думите на поета: „Земя като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна, щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоя стар Балкан”.

До нови срещи уважаеми колеги и гости на нашия празник! До нови срещи приятели! ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

СУКЦЕСИОННИ ПРОЦЕСИ СЛЕД ВЕТРОВАЛ НА ДЪРВОСТОЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА УОГС „Г. АВРАМОВ” – ЮНДОЛА

Мариус Димитров, Николай Дяков Лесотехнически университет – София

УДК 574.4 Постъпила на 11.11.2009

В постоянни опитни площи са проследени сукцесионни процеси, протекли в периода 1995–2007 г. Установени и анализирани са показателите: темп на сукцесиите; промени във флористичния състав и промени в обилието на видовете. Установено е, че скоростта на промяната на видовия състав намалява във времето. Този процес е по-ясно изразен в групата на храстите и многогодишните тревисти растения. Средното обилие при от- делните биологични типове не се променя съществено с изключение на многогодишните треви, чието обилие е намаляло значително. Може да се очаква увеличаване на обилието на храстите и дърветата и намаляване на обилието на двугодишните и едногодишните треви в резултат на променящата се фитоценотична среда. Продължаващите промени в състава и обилието на видовете показват, че във ветровалните площи протичат забавени сингенетични процеси, като първи етап от вторична сукцесия. Ключови думи: вторична сукцесия, ветровал, биоразнообразие, ординация, класификация. Key words: secondary succession, windfall, biodiversity, ordination, classification.

Увод конкуренцията е по-слаба и заселва- нето на нови видове се възобновява; Природните бедствия в горите (вет- 4) фаза на климакс или относител- ровали, пожари и др.) са основните на стабилност – големи дървета по- причини за протичане на естествени стоянно загиват, отваряйки свободни сукцесионни процеси. Горските сук- пространства, в които заселването, цесии включват четири основни фази: разреждането и прехода се появяват 1) фаза на заселване (миграция) и оце- последователно в по-малки мащаби ляване (екотопичен подбор) – попада- (Myster and Pickett 1994). Всяка от не на зачатъци и развитие на поници от тези фази се характеризира с особено- дървесни и други видове на освободе- сти, свързани с конкуренцията, видо- на площ; 2) фаза на разреждане – нови вото разнообразие, обилието на видо- видове почти не навлизат, а много от вете и интензивността на протичащите вече настанилите се загиват в резултат процеси. на конкуренцията; 3) фаза на прехода Анализът на сукцесионни етапи в – видовете се размножават успешно, различни съобщества от определен тип Сукцесионни процеси след ветровал на дървостоя на ... 17

фитоценоза, протичащи на различни бавно растящи дълговечни видове. места в пространството (хроносеквен- Проучванията на динамиката на ции) и залагането на постоянни опитни растителността след ветровал на дър- площи (ПОП) са двата най-често из- востоя на територията на УОГС „Г. ползвани метода за изследване на сук- Аврамов” – Юндола се осъществяват цесиите в растителните съобщества. периодично в ПОП, заложени на мяс- Хроносеквенциите разкриват общата тото на различни типове коренни игло- картина за механизмите на сукцесиите листни съобщества (Димитров 1999, и въпреки че замяната на „простран- Димитров 2004, Павлов и др. 1996, ство за време” е полезно за формира- Павлов и др. 1995). не на хипотези или за качествени про- Цели на настоящото проучване са с учвания, те не винаги са достатъчно на- помощта на статистически методи да деждни поради особености в историята се установи: темпа на сукцесионните на различните съобщества (Barkman et промени и да се тества хипотезата, че al. 1964). Освен това предположение- той намалява във времето; до каква то, че местата с различна възраст на степен промяната във видовото раз- съобществата се развиват при същи- нообразие и обилие и съотношението те условия на средата, микроклимат, между биологичните типове могат да достъп на семена и т.н. най-често не бъдат показатели за протичащи сукце- отговаря на действителността (Bakker сии. et al. 1996). Основните предимства при наблюде- нието на ПОП са, че има възможност: Обект и методи 1) да бъдат разграничени сукцесиите от флуктуациите; 2) да се екстраполи- Обект на изследване са производни ра отвъд времевия период на наблюде- съобщества от асоциация Campanulo ние; 3) да се прогнозира промяната на sparsae – Epilobietum angustifolii Di mit- растителността при бъдещи промени rov 2004 variant Agrostis capillaris, въз- във факторите на средата (такива, кои- никнали след ветровал на дървостоя то не са наблюдавани до този момент); през 1985 г. на територията на УОГС 4) да се тестват екологични модели, „Г. Аврамов” – с. Юндола. Коренната които се базират на предположения и растителност е включвала съобще- не са резултат от детайлни полеви из- ства на обикновен смърч (асоциация следвания (Bakker et al. 1996). Moehringio pendulae – Piceetum abietis Някои проучвания (Foster and Tilman Roussakova et Dimitrov 2005 (Димитров 2000, Leps 1987, Myster and Pickett 2003, Димитров 2004). Динамиката и 1994) показват, че скоростта в подмя- структурата на растителността са про- ната на видовете се забавя във време- учвани в постоянни опитни площи в то след възникването на подобни при- подотдели 92 „5” и 96 „4” с размери родни катастрофи, т.к. бързо растящи- 0,2 ha, в периода 1995–2007 г. В тях те недълговечни видове се заменят от е осъществявана инвентаризация на 18 М. Димитров, Н. Дяков

флората, растителността и подраста, анализ. За регресионните анализи е из- включваща определяне на видовия със- ползвана програмата STATISTICA for тав, обилието и възрастовата структу- WINDOWS (StatSoft 2004). ра на подраста. При статистическия анализ на да- нните е приложена директна ординация Резултати и обсъждане (Canonical Correspondence Analysis, CCA), осъществени чрез CANOCO for Анализът на ординационната схема по- Windows 4.0 (ter Braak and Smilauer каз ва, че първата ос е статистически 1998). Обособяването на индикаторни значимо корелирана с възрастта на групи е осъществено чрез принципа съобществата, което отразява наличи- на разделянето (Divisive method), като ето на сукцесионна промяна (фиг. 1, е използван TWINSPAN for Windows табл. 1). Съобществата от 2007 г. са version 2.3 (Hill and Smilauer 2005). разположени в дясната част на гра- Темпът на сукцесиите е установяван фиката, а тези от по-ранните години чрез промените на флористичния със- (1995, 1999 и 2001) са в лявата `и тав в съобществата в отделните ПОП. част. Същевременно векторите на про- За целта е изчислено Евклидовото раз- менливите „възраст” и „дървесни видо- стояние (Kent and Coker 1992). ве” са силно корелирани (корелацион- Проективното обилие е определяно ни коефициенти 0,70 и 0,69; табл. 1) по скалата на Braun-Blanquet (Barkman с положителната част на първа главна et al. 1964), а за математическите из- ос. Поради това може да се направи числения е трансформирано по Maarel извод, че на първата главна ос от орди- (Maarel 1979). Определено е и обили- национната схема са нанесени гради- ето в рамките на отделните биологич- енти на времето. Втора и трета ос не ни типове. С цел установяване темпа са значимо корелирани с нито една от на подмяната на видовете във времето въведените променливи. Те отразяват е изчислен индексът на Soerensen за значително по-малка част от дисперси- не сходство (Kent and Coker 1992) за ята на данните, поради което е невъз- всяка една пробна площ през периода можно да бъдат свързани с определен на наблюдението. Отпадането на едни екологичен фактор. и заселването на други видове е изчис- Резултатът от обособяването на лено като пропорция от общото видово индикаторни групи видове е отразен богатство през 1995 г. Видовото раз- в табл. 2. На второ ниво на разделяне нообразие е изчислено чрез индекса на изследваните съобщества са обособе- Shannon-Weiner – H` (Baev and Penev ни в три групи (група 1.1, група 1.2 1995). и група 2), включващи доминиращите Получените стойности за несход- видове. В група 1.1 доминират видове ство, видовото разнообразие по биоло- от началните етапи (до 10-ата година) гични типове и възрастта на съобще- на сукцесията. Група 1.2 включва ви- ствата са подложени на регресионен дове, доминиращи между десетата и Сукцесионни процеси след ветровал на дървостоя на ... 19

OP9601 +1.0

shrubs age OP9603 OP92A07 2,5 biennial OP9607 2,0 OP9699 OP92B07 r2 = 0,5473; p = 0,0093 OP92A95 1,5

OP92A03 1,0 0,5 0,0 CCA axis 1 OP9695 -0,5

perennia annuals OP92B03 -1,0 trees OP92B95 -1,5 1995 1999 2001 2003 2007

-1.0 Години (Years) -1.0 +1.0

A B Фиг. 1. A – CCA ординация на съобществата и видовете; B – зависимост между първа CCA ос и възрастта на съобществата Fig. 1. Ordination of plant communities. A – CCA ordination of samples and species; B – Relationship between first CCA axis and plant community age

Таблица 1 Table 1 Корелационни коефициенти между използваните променливи и първите три оси от CCA анализа (N = 11) Correlation coefficients between the environmental variables and first three CCA axes (N = 11)

Променлива CCA оси Variable CCA axes 123 Възраст на съобществата 0,70* ns ns Plant community age Дървета/Trees 0,69* ns ns Храсти/Shrubs –0,68* ns ns Многогодишни/Perennials ns ns ns Двугодишни/Biennials ns ns ns Едногодишни/Annuals ns ns ns

* P < 0,05; ns – резултатът не е статистически значим. * P < 0.05; ns – not significant. 20 М. Димитров, Н. Дяков

двайстата година на сукцесията. Група вете, осъществяващи се във времето, 2 обхваща видовете, които доминират потвърждават наличието на протичащи след двайстата година. Промяната във сукцесионни процеси. видовия състав и в обилието на видо- Таблица 2 Table 2 TWINSPAN класификация на изследваните съобщества TWINSPAN groups together with indicator species

Групи растителни съобщества TWINSPAN groups 1.1 1.2 2

№ на опитните площи No of sample plots OP9695 OP9699 OP9601 OP9603 OP92A95 OP92B95 OP92A03 OP92B03 OP9607 OP92A07 OP92B07 Индикаторни групи видове Indicator species 1 Deschampsia caespitosa 5* 5 3 3 3205000 2 Calamagrostis arundinacea 57553575000 3 Euphorbia amygdaloides 22222222000 4 Milium effusum 22223032000 5 Festuca nigrescens 00552222000 6 Rhinanthus angustifolius 22023322000 7 Luzula luzuloides 53335555334 8 Veronica chamaedrys 20222222403 9 Geranium sylvaticum 22022222032 10 Hypericum perforatum 32552235430 11 Lerchenfeldia flexuosa 55355355044 12 Urtica dioica 32332230200 13 Achillea millefolium 22222202300 14 Campanula sparsa 22220222002 15 Vaccinium myrtillus 55752222434 16 Rubus idaeus 55753232440 17 Melampyrum sylvaticum 53322202404 18 Epilobium angustifolium 55575372873 19 Cruciata glabra 22232322444 20 Fragaria vesca 22222222233 Сукцесионни процеси след ветровал на дървостоя на ... 21

21 Verbascum pannosum 32222222331 22 Knautia midzorensis 22222202332 23 Trifolium aureum 22020222023 24 Agrostis capillaris 30255555444 25 02022325133 26 Pinus sylvestris 00005325537 27 Pastinaca hirsuta 02202022323 28 Trifolium pratense 22020222334 29 Silene vulgaris 22222020322 30 Silene roemeri 20222200332

* – относително обилие по van der Maarel. * – Cover-Abundance values of van der Maarel.

Изчислените индекси (Евклидово ня по-бързо в началните, отколкото в раз стояние и индекс на Soerensen), по-късните етапи на сукцесията. На по- от разяват промените в съобществата, сочените фигури се вижда, че темпът наблюдавани в периода 1995–2007 г. на сукцесионната промяна намалява и показват, че скоростта на промяната във времето. Евклидовото разстояние на видовия състав намалява във вре- (въпреки че не е значимо) и индексът мето (фиг. 2 и фиг. 3). Тенденцията е на Soerensen намаляват от по-младите видовият състав на съобществата през към по-възрастните съобщества. Това периода на наблюдението да се проме- означава, че темпът на подмяна на ви- довете през годините на наблюдението е бил по-бавен през по-късните години, 24 тъй като в по-възрастните съобщества 22 са се заселвали все по-малко видове с 20 напредването на сукцесиите (фиг. 4).

18 Най-вероятната причина за забавя- нето на темпа на сукцесиите е разли- 16 ката в темпа на растеж, биологията и 2 (Euclidian distance) 14 r = 0,0566; p = 0,5081 продължителността на живота на вече Евклидово разстояние 12 заселилите се и навлизащите нови ви- 1999 2001 2003 2007 дове. Години (Years) Идентични изводи са правени и от Фиг. 2. Евклидово разстояние между други автори, изследващи подобни растителните съобщества през периода процеси (Foster and Tilman 2000, Leps на наблюдение (1995–2007) 1987). Fig. 2. Euclidian distance between plant Общото видово разнообразие, както communities through the period и това в групата на храстите и много- of observation (1995–2007) годишните треви намалява значимо с 22 М. Димитров, Н. Дяков

0,75 0,75 0,70 2 0,70 r = 0,2048; p = 0,0005 0,65 0,65 0,60 0,55 0,60 0,50 Sorensen Sorensen 0,55 0,45

Sorensen Sorensen 0,40 0,50 0,35 0,45 Коефициент на 0,30 (Sorensen coefficient) (Sorensen 0,25 0,40 -20 2 4 6 8 101214 (Sorensen coefficient) (Sorensen 0,35 2 Коефициент на r = 0,2760; p = 0,1189 Разлика във възрас тта между 0,30 съобществата 1999 2001 2003 2007 (Age difference between plant Години (Years) communities) А В

Фиг. 3. Коефициент на Soerensen за промяна на видовия състав (темп на сукцесията) през годините на наблюдението (1995–2007). A – Индекс на Sorensen между съобществата от съседните години; В – Индекс на Sorensen между сравняваните съобществата заедно с разликата в годините между тях Fig. 3. Change of species composition through time, expressed with Sorensen coefficient (rate of succession) (1995–2007). A – Sorensen coefficient between plant communities from the adjacent years; B – Sorensen coefficient between plant communities against the difference in the years between them

0,60 0,50 0,55 0,45 0,50 0,40 0,45 0,40 0,35 0,35 0,30 0,30 0,25

(Lost species) 0,25

r2 = 0,0674; p = 0,4687 species) (Gained 0,20 0,20 r2 = 0,1730; p = 0,2319 0,15 0,15 Пропорция загубени видове 0,10 Пропорция добавени видове 0,10 1999 2001 2003 2007 1999 2001 2003 2007 Години (Years) Години (Years) Фиг. 4. Загуба и добавяне на нови видове, изразени като пропорция от видовото богатство през 1995 г. Fig. 4. Loss and gain of new species, expressed as a proportion of the species richness in year 1995

напредването на сукцесията, докато Получените резултати не подкрепят и при групата на дърветата, двугодиш- очакванията за увеличаване на разно- ните и едногодишните не се наблюда- образието сред многогодишните треви ва статистически значимо намаляване и храстите с напредване на възрастта на броя видове (фиг. 5). Получените на съобществата. До подобни изводи резултати не съвпадат с предварител- са достигнали и други автори (Foster ните очаквания за увеличаване на об- and Tilman 2000). Според тях несъот- щото разнообразие с напредването на ветствието между първоначалната хи- сукцесията във фазата на заселването. потеза и получените резултати може Сукцесионни процеси след ветровал на дървостоя на ... 23

4,4 никването на някакво нарушение на средата, което да възпрепятства уве- 4,2 личаването на видовото богатство. В 4,0 конкретния случай несъответствието

' между прогноза и резултати може да 3,8 Н се дължи на особености на климата в 3,6 района на изследването (ниски темпе- r2 = 0,6800; p = 0,0018; 3,4 ратури през зимата и продължително задържане на снежната покривка през 3,2 1995 1999 2001 2003 2007 пролетта, т.е. кратка вегетация), при Години (Years) който малък брой видове успяват да Общо (Total) създадат жизнени популации. Друга вероятна причина може да е огражда- 4,2 нето на ПОП с мрежа, която възпре- пятства пашата на диви и домашни 4,0 животни, а оттам и евентуална регу- 3,8 лация в числеността на доминиращите 3,6 ' видове в тревния хоризонт, които не Н 3,4 позволяват на голям брой видове да се 3,2 r2 = 0,7107; p = 0,0011; заселят в съобществото. 3,0 Направеният анализ показва, че не 2,8 се установява значимо намаляване 1995 1999 2001 2003 2007 или увеличаване на средното обилие Многогодишни (Perennials) Години (Years) при отделните жизнени групи за пери- ода на наблюдението (1995–2007). 1,6 Изключение прави групата на много- 1,4 годишните треви, при които средното 1,2 обилие намалява значимо между 1995 1,0 и останалите години (фиг. 6). Първо- 0,8 H' 0,6 началните очаквания са свързани с 0,4 увеличаване на обилието на многого- 0,2 дишните, храстите и дърветата и нама- r2 = 0,4017; p = 0,0363 0,0 ляване на обилието на двугодишните и -0,2 едногодишните треви в хода на сукце- 1995 1999 2001 2003 2007 сията като резултат от конкуренцията Храсти ( Shrubs) Години (Years) и преразпределяне на екологичните Фиг. 5. Промяна на индекса за видово разнооб- ниши. разие на Shannon-Weiner през годините При анализа на промяна на зави- Fig. 5. Change of Shannon-Wiener diversity симостта на обилието от възрастта на index through the years съобществата видовете са разделени на две групи – видове увеличаващи и да се дължи на недостатъчното време видове намаляващи обилието си през от началото на сукцесията или на въз- годините на изследването. От устано- 24 М. Димитров, Н. Дяков

3,0 други изследвания (Foster and Tilman а b 2,5 b b b 2000, Leps 1987, Myster and Pickett 2,0 1994). В течение на времето темпът на 1,5 сукцесиите се забавя. С увеличаване 1,0 възрастта на съобществата навлизане- 0,5 0,0 то на нови видове става все по-трудно Средно обилие (Mean abundance) -0,5 поради намаляването на достъпните -1,0 микроместообитания и засилването на 1995 2001 2007 междувидовата конкуренция към края 1999 2003 на фазата на заселване. Многогодишни (Perennials) Години (Years) Промените във видовото разнообра- зие и обилие, както и в съотношението Фиг. 6. Сравнение на средното обилие по между биологичните типове показват жизнени форми през годините. Средните по години (средните ± 1 SE) с еднакви по-скоро наличието на флуктуационни букви не са значимо различни (Р > 0,05) процеси. Тези промени биха могли да Fig. 6. Mean abundance comparison by life се използват като показатели за про- form between the years of observation. тичащи сукцесии, ако са устойчиви за Means (mean ± 1 SE) with different letters по-дълъг период от време. вените 147 вида 20 променят статис- тически значимо своето обилие в хода на сукцесията – 14 го намаляват, а 6 Литература вида го увеличават. От увеличаващите своето обилие видове 5 са многого- 1. Димитров, М. 1999. Сукцесионни дишни растения и едно е двугодишно. про цеси на растителността във ветровал- От намаляващите 11 са многогодиш- на площ в асоциацията Piceeto-Abietum luzulosum. – Лесовъдска мисъл, 1, 13–27. ни, 2 са едногодишни и 1 е храст. 2. Димитров, М. 2003. Флористична Подобно на резултатите за видово- кла сификация на горската растителност в то богатство резултатите от анализа на УОГС „Г. Ст. Аврамов” – Юндола. – Ле со- обилието на функционалните групи и въд ска мисъл, 1–4, 23–46. отделните видове не оправдават пър- 3. Димитров, М. 2004. Флористични воначалните очаквания. Вероятна при- и фитоценотични проучвания на вторич- чина за това са годишните флуктуации на трев на растителност в иглолистни гор- в климата (редуване на влажни и сухи ски еко системи. – Лесовъдска мисъл, 1, години), които могат да влияят върху 32–42. 4. Павлов, Д., А. Ташев, П. Китин, М. видовото богатство и обилието на ня- Ди митров. 1996. Вторична сукцесия на рас- кои видове (Barkman et al. 1964). ти телността след ветровал на дървостоя в асоциацията Piceetum calamagrostoso- myrtillosum. – Лесовъдска мисъл, 1, Заключение 3–17. 5. Павлов, Д., А. Ташев, П. Китин, С. Ка- Получените резултати потвърждават ра манолева. 1995. Вторична сукцесия на известни тенденции, установени при растителността след ветровал на дървостоя в асоциацията Pinetum Piceeto myrtillosum. Сукцесионни процеси след ветровал на дървостоя на ... 25

– Във: “70 г. лесотехническо образова- 11. Kent, M., P. Coker. 1992. Vegetation ние в България”. Юбилейна научна сесия description and analysis: a practical 7–9.VІ.1995 г. Т. І. С., ВЛТИ, 76–82. approach. CRC Press, Boca Raton. 6. Baev, V., L. Penev. 1995. Biodiv. 12. Leps, J. 1987. Vegetation dynamics Program for Calculating Biological Diversity in early old-field succession: a practical Parameters, Similarity, Niche Overlap approach. – Vegetatio, 75, 95–102. and Cluster Analysis. Version 5.1. Sofia- 13. Maarel, E. van der 1979. Moscow, Pensoft, 57. Transformation of cover-abundance in 7. Bakker, J.P., H. Olff, J.H. Willems, M. phytosociology and its effects on community Zobel. 1996. Why do we need permanent similarity. – Vegetatio, 39(2), 97–114. plots in the study of long-term vegetation 14. Myster, R.W., S.T.A. Pickett. 1994. dynamics? – Journal of Vegetation Science, A comparison of rate of succession over 18 7, 147–156. yr in 10 contrasting old fields. – Ecology, 8. Barkman, J., H. Doing, S. Segal. 1964. 75, 387–392. Kritische bemerkungen und vorschlage zur 15. Peet, R.K., N.L. Christensen. 1987. quantitativen vegetationanalyse. – Act. Bot. Competition and tree death. – BioScience, Neederland., 13, 394–419. 37, 586–595. 9. Foster, B., D. Tilman. 2000. Dynamic 16. StatSoft, Inc. 2004. STATISTICA and static views of succession: Testing the (data analysis software system), version 7. descriptive power of the chronosequence www.statsoft.com. approach. – Plant Ecology, 146, 1–10. 17. ter Braak, C.J.F., P. Smilauer. 1998. 10. Hill, M.O., P. Smilauer. 2005. Canoco 4, Canoco Reference Manual and TWINSPAN for Windows version 2.3. Centre User’s Guide to Canoco for Windows. Centre for Ecology and Hydrology & University for Biometry, University of Wageningen, The of South Bohemia, Huntington & Ceske Netherlands. Budejovice. 26 М. Димитров, Н. Дяков

SECONDARY SUCCESSION FOLLOWING WINDFALL ON THE TERRITORY OF STUDY AND TRAINING FORESTRY RANGE „G. AVRAMOV” – YUNDOLA

Marius Dimitrov, Nikolay Dyakov University of Forestry – Sofi a

UDK 574.4 Received 11.11.2009

Summary Secondary succession for the period 1995–2007 has been observed in permanent plots. The following measures were established and analyzed: rate of succession, species composition change and abundance. We found that the species’ compositional change is slowing down in time. This process is more obvious in the shrub and perennial groups. Mean abundance through different life forms remains unchanged, excluding perennial herbs, which abundance is signifi cantly lower. As a result of the changing environment, we should expect an increase in shrub and tree abundance and decrease in annual and biennial herbs. Continuous changes in composition and abundance show that the windfall areas are in the establishment phase, which is the fi rst stage of the secondary forest succession. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ФЛОРИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СЪОБЩЕСТВАТА НА ОБИКНОВЕН КЕСТЕН (CASTANEA SATIVA MILL) В РАЙОНА НА ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА

Виолета Димитрова1, Марияна Любенова2, Мария Асенова1 1Лесотехнически университет – София; 2Софийски университет „Св. Кл. Охридски”

УДК 581.9 Постъпила на 11.11.2009

През последните десетилетия състоянието на кестеновите гори се влошава в глобален мащаб. То се изразява в преждевременно съхнене, нападение от болести, вредители и полупаразити. Смята се, че у нас основните причини за това са напредналата възраст, не- правилното стопанисване и някои заболявания – главно ракът по кестена и мастилената болест. За изясняване на основните фактори, които го предизвикват, започват множество изследвания, провеждат се редица международни, регионални и национални конференции и съвещания. Настоящото проучване е част от изследванията на структурата на тези съобщества у нас. Изследван е флористичният състав на находището от обикновен кестен (Castanea sativa Mill.) в района на Западна Стара планина, гр. Берковица. Установени са 139 вида висши растения, за които е определен биологичният тип, жизнената форма (по Raunkier) и флорните елементи (по Асьов и кол., 2002). Направен е сравнителен флористичен анализ с кестеновите гори в планините Беласица и Славянка. За картиране и анализ на разпространението на кестена е използвана ГИС, която поз- волява изработването на справки, заявки, както и съставяне на тематични карти. Ключови думи: обикновен кестен (Castanea sativa Mill.), флористичен състав, Западна Стара планина. Key words: chestnut (Castanea sativa Mill.), West Balkan region, floristic composition.

Увод на, плодове и др.), така и от екологич- на гледна точка (съобществата му са В последните години местообита- включени в защитени зони по „Натура ние 9260 у нас и в другите страни 2000”). От друга страна, съобществата е предмет на множество проучва- на вида са застрашени поради ограни- ния (Братанова-Дончева и др. 2005, ченото му разпространение в нашата Bratanova-Dontcheva et al. 2005 и др.). страна и повишената степен на заболе- Интересът е свързан, от една страна, ваемост от рак и мастилена болест. с ценността на кестеновите съобще- Находището на кестена над Бер- ства както от икономическа (дървеси- ковица е второто по големина у нас. 28 В. Димитрова, М. Любенова, М. Асенова

То е в значително по-влошено здраво- е първата стъпка към изясняване на словно състояние в сравнение с това структурата и принципите на функци- в планината Беласица. Масово съхне- ониране на тези съобщества в търсе- не на кестена там е отбелязано още не на отговора кои са първостепенни- през 1932 г. (Цветков 2003). Значи- те причините, породили влошаване на телно по-късно започват проучвания състоянието им. на структурата и функционирането на тези съобщества с цел изясняване на причините, довели до деградацията на Обект и методи на изследване кестеновите гори. Проучванията върху флористичното разнообразие, биоло- гията и екологията на вида в района за- Обект почват с изследвания на (Кочев 1973, Кочев 1976, Атанасова 2002), по-къс- Едно от находищата на обикновения но (Любенова и др. 2002, Любенова кестен в България са северните поли и др. 2003, Братанова-Дончева и др. на Берковска планина. Реликтните гори 2005). Описани са основните асоциа- от обикновен кестен са разположени в ции, в които участва обикновеният кес- по-долната част на планината, южно от тен, здравният статус на насажденията, гр. Берковица. Тяхната площ е около съдържанието на някои тежки метали в 70 ha. почвите и фитомасата и др. Най-ниската част на разпростране- В чуждата литература се третират ние е 420 m, а най-високата е 900– въпросите за видовия състав и дина- 950 m н.в. Районът се характеризира миката в кестеновите плантации при със силно пресечен релеф. Състои се липса на стопанисване (Conedera et al. от стръмни и слабо заоблени възвише- 2000) и ефекта на лесоустройствените ния. Екотопите на съобществата пред- мероприятия върху видовия състав в ставляват главно склонове с различен кестеновите гори (Gonrad et al. 2007). наклон и предимно северно и със се- Началото на картирането на кес- верна компонента изложение. теновите ценози на територията на Районът се отнася към умерено страната е поставено от Велев и сътр. континенталната област (5). (2000). По-късно е направено карти- Преобладаващата част от кестено- ране на разпространението на основ- вите ценози са разпространени върху ните асоциации на кестена в Беласица кафяви горски почви (Cambisols, CM), (Dimitrova et al. 2005), както и обоб- средно дълбоки до дълбоки (фиг. 1) щена схема на насажденията в Берко- (5). вица (Атанасова 2002). Представеното проучване разглеж- Методи да съвременния флористичен състав на кестеновите съобщества в райо- Изследването е проведено през периода на на Западна Стара планина, което март–октомври 2008 г. Използван е Флористични изследвания в съобществата на обикновен кестен ... 29

Фиг. 1. Разпространение на обикновения кестен в България (по Велев и др. 2000) Fig. 1. Distribution of the chestnut in Bulgaria (3)

трансектният метод, като са правени Резултати и обсъждане фитоценотични описания на площ от 200 m2. В резултат на проведеното изследва- За определяне на видовете е използ- не бяха установени 139 вида висши ван Определител на висшите растения растения (Приложение 1). Те се от- в България (6). Жизнените форми са насят към 45 семейства и 91 рода. по класификацията на Raunkier (1937), Таксономичната структура на флората а фитогеографските елементи са оп- е представена в табл. 1. ределяни в съответствие с класифика- С най-голям брой видове са предста- ционната схема на Walter (според Ди- вени семействата: Rosaceae – 12 % и митров и др. 2002). Poaceae – 7 %. От семейство Rosaceae За проучване на разпространението с повече видове са представени родо- на кестена е използван Лесоустрой- вете Sorbus и . Често срещани ственият проект (ЛУП) на ДЛ „Беркови- видове са: Sorbus torminalis (L.) Cr., ца”. За целта е съставена географска Ehrh., Geum urbanum информационна система (ГИС) за из- L. и други. следваната територия в среда на соф- Семейство Poaceae е представено туерния продукт MapInfo Professional от 7 рода (Poa, Brachypodium, Dactylis 9.0. Изходната база данни за обекта и др.). Най-разпространени са видове- на изследване са графични и атрибут- те: Mellica uniflora Retz., Poa nemoralis ни (таблични) данни. Към графичните L., Festuca drymeja Mert. et Koch. и елементи от графичния модел, съот- др. ветстващи на подотделите, са присъе- динени таксационните данни от ЛУП. 30 В. Димитрова, М. Любенова, М. Асенова

Таблица 1 Table 1 Таксономична структура на флората в кестеновите съобщества в Западна Стара планина Taxonomic structure of the flora of the chestnut communities in West Balkan region

Отдел Семейства Родове Видове Divisio Families Genera Species Polypodiophyta 333 Pinophyta 111 Magnoliophyta Magnoliopsida 37 73 114 Liliopsida 41421

Други богати на видове семейства дове като Bilderdykia convolvulus (L.) са: Fagaceae и Lamiaceae – 5 %. По- Dum., Sambucus ebulus L. и др. разпространени видове са Quercus В резултат на направения флорен frainetto Ten., Fagus sylvatica L., Clino- анализ беше установено следното съ- podium vulgare L. и Salvia glutinosa L. отношение между биологичните типо- По-голяма част от семействата са ве: дървета – 25 %, храсти – 10 %, представени с 1–2 вида. Такива се- многогодишни тревисти растения – мейства са например Anacardiaceae 56 %, едногодишни тревисти растения (Cotynus coggygria Scop.), Aristolo- – 9 % (фиг. 2). chiaceae (Asarum europaeum L.), Balsa- minaceae (Impatiens noli-tangere L.), Cornaceae (Cornus mas L.), Primulaceae 9% (Primula veris L.), 25% еднг. Hypolepidaceae мнг. тр. (Pteridium aquilinum храсти (L.) Kuhn.) и др. В кестеновите съ- 10% дървета общества от района 56% не бяха установени защитени видове. Рудералната рас- тителност съставля- ва 3 % от видовете Фиг. 2. Процентно съотношение между биологичните типове в кестеновите ценози в Западна Стара планина в тези ценози и е Fig.2. Percent ratio of the biological types in the chestnut communities представена от ви- in West Balkan region Флористични изследвания в съобществата на обикновен кестен ... 31

Такова съотношение между биоло- климат на района. гичните типове е характерно за сред- Получените резултати са сравнени ноевропейските широколистни листо- с данни за кестеновите фитоценози в падни гори. района на планините Беласица и Сла- Разпределението на видовете по вянка (табл. 2). жизнени форми е както следва: фане- рофити – 35 %, хамефити – 1 %, хе- микриптофити – 51 %, крипто- фити – 4 %, терофити – 9 % (фиг. 3). Хемикриптофитите (51 %) 4% 9% са преобладаваща група в био- 35% Ph логичния спектър, което е ти- Ch пично за умерения климат на H района. Cr Анализът на фитогеограф- 51% 1% Th ската структура на изучавана- та флора показва наличието на следните флорни елементи, обобщени в групи: евроазиат- Фиг. 3. Процентно съотношение между жизнените форми в кестеновите ценози в Западна Стара планина ски – 17 %, европейски и суб- Fig. 3. Percent ratio of the life forms in the chestnut бореални по 11 %, бореални communities in West Balkan region – 7 %, евромедитерански и евросибирски – по 9 %, суб- медитерански – 14 % и гру- па други, в която влизат кос- 7% мополитни, балкански и др. 22% флорни елементи (фиг. 4). 11% Boreal Наблюдава се голямо раз- Eur нообразие на флорни еле- Euro-As менти, което е характерно за Euro-Med българската флора, поради 17% Euro-Sib 14% специфичното географско subBoreal разположение и разнообраз- subMed ния релеф. Преобладаващи- other 11% 9% ят фитогеографски елемент 9% в изучаваната флора е евро- азиатският (17 %), което по- казва, че флората на кесте- Фиг. 4. Процентно съотношение между флорните елементи новите съобщества в Запад- в кестеновите ценози в Западна Стара планина на Стара планина е типична Fig. 4. Percent ratio of the floristic elements in the chestnut за умерено континенталния communities in West Balkan region 32 В. Димитрова, М. Любенова, М. Асенова

Таблица 2 Table 2 Сравнителен флористичен анализ на флората в кестеновите съобщества в Западна Стара планина, Славянка и Беласица Comparative floristic analysis of the flora in the chestnut communities in West Balkan, Slavianka and Belasitza mountain

Биологичен тип, % Жизнена форма, % , % Biological type, % Life form, % , % . бр флорен видове

Планина видове

. Mountain . тр element елемент Общ (Tree) . H (Shrub) Cr Ph Th Ch Total number .(Annual) Преобл Prevailing floristic Мнг Ruderal species, % (Perennial) Защитени Protected species, % Рудерални Дърво Еднг Храст Западна Стара 139 25 10 56 9 35 1 52 4 9 EurAs - 3 планина Беласица 272 12 9 64 15 19 3,3 62 4,8 11 Med 4 13 Славянка 110 11 7 67 15 18 2 60 5 15 EurMed 1 2

Според броя на установените ви- пъти по-високо в кестеновите съобще- дове находището на обикновен кестен ства от Берковица. Това най-вероятно в Западна Стара планина е на второ се дължи на факта, че там съобще- място спрямо другите две изследвани ствата са в най-лошо състояние. Кес- планини. Това отговаря и на факта, тенът постепенно се измества от други че според заемана площ от кестено- видове дървета, като се наблюдава на вите гори то също е на второ място места и засилено участие на храсто- в страната. Общите видовете за тези ви видове в съобществата. Преобла- съобщества са 39 броя. Някои от тях даващите флорни елементи отразяват са: Fagus sylvatica L., Cornus mas различното географско разположение L., Physospermum cornubiense (L.) на съобществата: евроазиатски в За- DC, Dryopteris filix-mas (L.) Schott, падна Стара планина, медитерански в Cardamine bulbifera (L.) Crantz и др. Славянка и евромедитерански в Бела- Сравнителният анализ на разпреде- сица. лението на биологичните типове и жиз- Процентното съотношение на руде- нените форми показва сходна тенден- ралните видове в кестеновите съобще- ция – преобладаване на многогодишни ства в Западна Стара планина е значи- тревисти растения и хемикриптофити. телно по-малко отколкото същото в Бе- По-значителни различия се наблюдават ласица. Това най-вероятно е свързано в участието на дървесни видове – два с нивото на антропогенно натоварване Флористични изследвания в съобществата на обикновен кестен ... 33

на районите, което заслужава да бъде създаден файл, съдържащ насаждения проучено в сравнителен аспект. с участие на кестена. При съставяне За картиране и анализ на разпрос- на логическите условия за заявките са транението на кестена са създадени взети под внимание стопански клас, тематични приложения (workspace). Те дървесен вид, участие, етаж, запас. представляват комбинации от избрани В резултат на извършения анализ към слоеве в ГИС със съответни настрой- получената таблица за кестена е доба- ки за визуализация, редакция, анализ вено ново поле с данни за процентното или печат. В разработката са включени участие на кестена (през 10 %). Като следните приложения: общ модел на допълнителна категорията са класи- територията, тематична карта по пред- фицирани насажденията с единично назначения (функции), тематична карта участие на кестена, като подлес, като за разпространение на кестена, графи- подраст или надлесни дървета. чен модел на ЛУП със съвместено са- Най-голяма площ (62 %) заемат на- телитно изображение. За съставянето сажденията с участие на кестен между на тематична карта за разпростране- 10–20 %, територията на насажде- нието на кестена (фиг. 5) са анализи- нията с участие на кестен 30–40 % рани атрибутните данни. Направени са е 26 % от площта на горския фонд в заявки към табличната база данни и е ДЛ „Берковица”, площите, заети от на-

Фиг. 5. Разпространение на съобществата на обикновен кестен (Castanea sativa Mill.) врайонанагр. Берковица Fig. 5. Distribution of the chestnut (Castanea sativa Mill.) in Berkovitza region 34 В. Димитрова, М. Любенова, М. Асенова

саждения с участие 50–70 % са едва 7 евроазиатските флорни елементи и %, а тези, заети от насаждения с учас- хемикриптофитите. Силно изразената тие на кестен от 80–100 % – 24 % тенденция на деградация на кестенови- (фиг. 6). те гори в района и постепенната сукце- сионна смяна на кестена като едифи- катор от други широколистни видове Заключение се потвърждава от установеното висо- ко процентно участие на фанерофити- При направеното изследване бяха опи- те в биологичния спектър и направения сани 139 вида висши растения и беше графичен модел на разпространението направен анализ на таксономичната на кестена в Берковския Балкан. структура на флората. По видово раз- Установяването на флористичния нообразие и участие на рудерали кес- състав на кестеновите съобщества в теновите съобщества от Берковския Западна Стара планина дава една по- Балкан заемат второ място след тези широка представа за тези уникални за от Беласица. Спектърът от флорни страната ни растителни съобщества, елементи и биологичният спектър от- които може да са обречени на загиване разяват особеностите на климата и фи- при липса на подходящо лесовъдско тогеографския район. Преобладават стопанисване.

Фиг. 6. Разпределение на площи, заети с кестен по участие Fig. 6. Allocation of areas occupied with chestnut Флористични изследвания в съобществата на обикновен кестен ... 35

Литература 10. Любенова, М., Ст. Мирчев, Св. Бра- та нова-Дончева. 2003. Обикновеният кес- 1. Атанасова, М. 2002. Състояние тен в България – значение и състояние на на формацията Castanea sativa Mill. в съ обществата (обзор). – Във: Работно съ- Берковския балкан и определящи диклай- вещание „Устойчиво стопанисване на кес- на й фактори. Дипл. раб. СУ „Св. Климент тенови гори”, 5–6.11.2003 г., Берковица. Охридски”. 11. Цветков, Цв. 2003. Състояние 2. Братанова-Дончева, Св., М. Лю бе- и проблеми относно стопанисването на нова, Н. Игнатова, Н. Чипев, Гр. Попов, Р. кестеновите насаждения и култури на те- Фикова, Д. Овчаров, Ст. Мирчев, М. Гро- риторията на Държавно лесничейство зева, А. Цветкова, Ю. Иванчева, Св. На у- „Бер ковица”. – Във: Работно съвещание мо ва, В. Пенева. 2005. Отчет на проект „Устойчиво стопанисване на кестенови „Оценка на динамиката на структурните и гори”, 5–6.11.2003 г., Берковица. функционални параметри на кестенови це- 12. Bounous, G. 2007. Strategies to im- нози (Castanea sativae Mill.) – Беласица в prove the chestnut culture in Europe: meth- условията на глобалната климатична про- ods to replantations and valorisation of the мяна” (CAST Bul). productions. – Ist Balkan Regional Workshop 3. Велев, Вл., Св. Братанова-Дончева, on Sustainable Management of Sweet Р. Вацева. 2000. Разпространението на Chestnut Ecosystems CAST Bul 2005, 2– обикновения кестен (Castanea sativa Mill.) 5.11.2005, , 11–24. в България и неговото опазване. – Във: 13. Bratanova-Dontcheva, Sv., V. Di- Юби ле ен сборник научни доклади „75 го- mitrova, M. Lubenovа, Sv. Mihajlov. 2005. дини висше лесотехническо образование в Ecological characteristics, Distribution Бъл га рия”. Секция Екология и опазване на and Management of Castanea sativa Mill. околната среда, 85–90. ecosystems in Bulgaria. III International 4. Димитров, Д. и кол. 2002. Конспект Chestnut Congress, Chaves, Portugal, – на висшата флора на България; хорология Acta Horticulturae, special issue, 355–367. и флорни елементи. Изд. БШПОБ, с. 422. 14. Conedera, M., P. Stanga, C. Lischer, 5. Капралев, И. (гл. ред.). 2002. V. Stokli. 2000. Competition and dynamics Физическа и социално-икономическа гео- in abandoned chestnut orchard in southern графия. Изд. Фор. Ком, Географски инсти- . – Ecologia Mediterranea, 26(1– тут при БАН, с. 760. 2), 101–113. 6. Кожухаров, Ст. и кол. 1992. 15. Dimitrova, V., M. Lubenova, Sv. Определител на висшите растения в Bratanova, M. Chavdarova. 2005. Floristic България. С., Наука и изкуство, с. 787. investigations of chestnut /Castanea sativa 7. Кочев, Хр. 1973. Геоботанически и Mill./ communities in the mountain Belasitsa. фитоклиматически изследвания на кестено- Annuaire de l’Universite de Sofia “St. Kliment вите гори в района на Берковица (Западна Ohridski”, Volume 96, 357–373, livre 4, Стара планина). – Изв. Бот. инст., 24, 31– 10eme Session scientifique, Sofia’03. 73. 16. Gonrad, H., I. Santa Regina, S. 8. Кочев, Хр. 1976. Кестенът в Бъл га- Salazar, A. Peix, F. Romane. 2007. Effect of рия. – Природа, 2, 28–32. forestmanagement on plant species diversity 9. Любенова, М., М. Атанасова, Св. in Castanea sativa stands in Salamanka Бра танова-Дончева. 2002. Състояние на (Spain) and the Cevennes (). – Scientific съ обществата на обикновения кестен в Бер- Research and Essay, 2(2), 62–70. ков ския Балкан (І). – Лесовъдска мисъл, 8, 17. Raunkier, C. 1937. Plant Life forms. 69–85. Oxford. 36 В. Димитрова, М. Любенова, М. Асенова

Приложение 1 Annex 1 Биол. Жизн. Флорен еле- тип форма мент Семейство Вид Biologi- Life Floristic ele- Family Species cal type form ment Aceraceae Acer campestre L. Д. Ph Euro-OT Aceraceae Acer pseudoplatanus L. Д. Ph Euro-Med Aceraceae Acer platanoides L. Д. Ph subMed Anacardiaceae Cotynus coggygria Scop. Хр. Ph Med-As Apiaceae Aegopodium podagraria L. Мнг. H Euro-Sib Apiaceae Bupleurum praealtum L. Едн. Th subMed Apiaceae Conium maculatum L. Едн. Th Euro-As Apiaceae Physospermum cornubiense (L.) DC Мнг. H Euro-Med Apiaceae Sanicula europaea L. Мнг. H Euro-Sib Apiaceae Scandix pecten-veneris L. Едн. Th Euro-As Araliaceae Hedera helix L. Хр. Ph Euro-As Aristolochiaceae Asarum europaeum L. Мнг. H Euro-Sib Asparagaceae Paris quadrifolia L. Мнг. H Euro-Sib Asparagaceae Polygonatum latifolium (Jacq.) Desf. Мнг. H Boreal Asparagaceae Polygonatum verticillatum (L.) All. Мнг. H Euro-As Asparagaceae Ruscus hipoglossum L. Мнг. H Pont Asparagaceae Asparagus tenuifolius Lam. Мнг. H Pont-Med Aspidiaceae Dryopteris filix-mas (L.)Schott Мнг. H Boreal Asteraceae Cichorium intybus L. Мнг. H Euro-Sib Asteraceae Achillea millefolium L. Мнг. H Boreal Asteraceae Athyrium filix-femina (L.)Roth. Мнг. Cr Kos Asteraceae Lapsana communis L. Едн. Th Euro-As Athyriaceae Mycelis muralis (L.)Dum. Едн.-двг. Th-H Euro-Med Balsaminaceae Impatiens noli-tangere L. Едн. Th Euro-As Betulaceae Carpinus orientalis Mill. Д.- хр. Ph Euro-subMed Betulaceae Carpinus betulus L. Д. Ph Euro-Sib Betulaceae Corylus avellana L. Хр. Ph subMed Betulaceae Alnus glutinosa (L.) Gr. Д. Ph Med-CAs Betulaceae Ostrya carpinifolia Scop. Д. Ph subMed Boraginacea Buglossoides purpurocaerulea (L.) Jonst. Мнг. H subMed Boraginacea Pulmonaria officinalis L. Двг.-мнг. H Euro-As Boraginacea Symphytum tuberosum L. Мнг. H Euro-Med Boraginacea Myosotis sylvatica Ehrh.exHoffm. Мнг. H Euro-As Brassicaceae Cardamine bulbifera (L.) Crantz Мнг. H Bal-Anat Campanulaceae Campanula glomerata L. Мнг. H Euro-Ot Campanulaceae Campanula rapunculoides L. Мнг. H Eur Campanulaceae Campanula sparsa Friv. Едн. Th Bal Caprifoliaceae Sambucus ebulus L. Мнг. Ch Euro-Med Caprifoliaceae Sambucus nigra L. Д. Ph Euro-Med Флористични изследвания в съобществата на обикновен кестен ... 37

Caryophyllaceae Lychnis coronaria (L.)Desr. Мнг. H Med-OT Caryophyllaceae Stellaria media (L.) Vill Едн. Th Kos Celastraceae Euonymus europaeus L. Д. Ph Euro-As Cornaceae Cornus mas L. Д.- Хр. Ph subMed Cyperaceae Carex caryophyllea LaTour. Мнг. H Boreal Cyperaceae Carex distans L. Мнг. H Euro-As Cyperaceae Carex sylvatica Huds. Мнг. H subMed Dioscoreaceae Tamus communis L. Мнг. H subMed Euphorbiaceae Euphorbia amygdaloides L. Мнг. H Eur Euphorbiaceae Euphorbia cyparissias L. Мнг. H Eur Euphorbiaceae Mercurialis perennis L. Мнг. Cr/H SubMed Fabaceae Genista tinctoria L. Хр. Ch Euro-Sib Fabaceae Lathyrus niger (L.)Bernh. Мнг. H Euro-Med Fabaceae Lathyrus sylvestris L. Мнг. H Euro-subMed Fabaceae Lathyrus vernus (L.)Bernh. Мнг. H Euro-Sib Fabaceae Robinia pseudoacacia L. Д. Ph Amer. Fagaceae Castanea sativa Mill. Д. Ph Med Fagaceae Fagus sylvatica L. Д. Ph Eur Fagaceae Quercus daleshampii T. Ten. Д. Ph SubMed Fagaceae Quercus petraea Liebl. Д. Ph Eur Fagaceae Quercus frainetto Ten. Д. Ph Eur Fagaceae Quercus cerris L. Д. Ph Euro-subMed Fagaceae Quercus pubescens Willd. Д. Ph Euro-subMed Geraniaceae Geranium robertianum L. Едн. Th subBoreal Geraniaceae Geranium sylvaticum L. Мнг. H Boreal Geraniaceae Erodium cicutarium (L.) L’Her Едн. Th subBoreal Hypolepidaceae Pteridium aquilinum (L.)Kuhn. Мнг. H Kos Juglandaceae Juglans regia L. Д. Ph Euro-As/Paleo Juncaceae Luzula luzoloides (Lam.)Dandy Мнг. H Eur Juncaceae Luzula sylvatica Huds Мнг. H Eur Juncaceae Scirpus sylvatucus L. Мнг. H subBoreal Lamiaceae Ajuga genevensis L. Мнг. H sPont Lamiaceae Clinopodium vulgare L. Мнг. H SubBoreal Lamiaceae Mentha longifolia (L.) Huds. Мнг. H Euro-Sib Lamiaceae Mentha spicata L. Мнг. H Euro-Sib Lamiaceae Origanum vulgare L. Мнг. H Euro-As Lamiaceae Salvia glutinosa L. Мнг. H Euro-As Lamiaceae Stachys sylvatica L. Мнг. H Euro-As Oleaceae Fraxinus exelsior L. Д. Ph Euro-Med Oleaceae Fraxinus ornus L. Д. Ph SubMed Oleaceae Syringa vulgaris L. Хр. Ph Carp-Bal Onagraceae Circaea luteciana L. Мнг. H Boreal Onagraceae Epilobium angustifolium L. Мнг. H subBoreal Onagraceae Epilobium montanum L. Мнг. H Euro-Ot Oxalidaceae Oxalis acetosella L. Мнг. H subBoreal 38 В. Димитрова, М. Любенова, М. Асенова

Pinaceae Pinus sylvestris L. Д. Ph subBoreal Poaceae Brachypodium pinnatum (L.)Beauv. Мнг. H SSib Poaceae Brachypodium sylvaticum (Huds.) Beauv. Мнг. H Euro-As Poaceae Calamagrostis arundinaceae (L.) Roth Мнг. H subBoreal Poaceae Dactylis glomerata L. Мнг. H Euro-As Poaceae Festuca heterophylla Lam. Мнг. H Boreal Poaceae Festuca drymeja Mert. et Koch. Мнг. H SubMed Poaceae Festuca valesiaca Schleich ex Gaud Мнг. H Pont Poaceae Mellica uniflora Retz. Мнг. H Eur Poaceae Nardus stricta L. Мнг. H Arct-Alp Poaceae Poa nemoralis L. Мнг. H Boreal Polygonaceae Bilderdykia convolvulus (L.)Dum. Едн. Th Euro-As Primulaceae Lysimachia nummularia L. Едн.-двг. Th Eur Primulaceae Primula veris L. Мнг. H Euro-Med Ranunculaceae Helleborus odorus Wald. Мнг. H Euro-sMed Ranunculaceae Ranunculus ficaria L. Мнг. H EuroSib Rosaceae Crataegus monogyna Jacg. Хр. Ph subBoreal Rosaceae Fragaria moschata Duch. Мнг. H Euro-Pont Rosaceae Fragaria vesca L. Мнг. H subBoreal Rosaceae Geum urbanum L. Мнг. H subBoreal Rosaceae sylvestris Mill. Д. Ph Eur Rosaceae Paliurus spina cristi Mill. Хр. Ph Euro-As Rosaceae Prunus avium L. Д. Ph subMed Rosaceae Prunus cerasifera Ehrh. Д. Ph Euro-As Rosaceae Хр. Ph sPont Rosaceae Pyrus pyraster Burg. Д. Ph subMed Rosaceae Rosa canina L. Хр. Ph subMed Rosaceae Rosa gallica L. Хр. Ph Euro-Med Rosaceae Rubus caesius L. Хр. Ph Euro-As Rosaceae Rubus idaeus L. Хр. Ph subBoreal Rosaceae Sorbus aucuparia L. Хр. Ph subBoreal Rosaceae Sorbus domestica L. Д. Ph Euro-Med Rosaceae Sorbus torminalis (L.) Cr. Д. Ph Pont-Med Rubiaceae Galium odoratum (L) Scop. Мнг. H Euro-As Rubiaceae Cruciata glabra(L.)Ehrend. Мнг. H sMed-Cas Rubiaceae Cruciata laevipes Opiz. Мнг. H sMed-Cas Rubiaceae Galium pseudoaristatum Schur Мнг. H Pann-Bal Rubiaceae Galium rotundifolium L. Мнг. H subMed Salicaceae Populus alba L. Д. Ph Euro-As Salicaceae Populus tremula L. Д. Ph subBoreal Salicaceae Salix alba L. Д. Ph Euro-As Salicaceae Salix caprea L. Д.- Хр. Ph subBoreal Scrophulariace Digitalis grandiflora Mill. Мнг. H Euro-Sib Scrophulariaceae Veronica chamaedrys L. Мнг. H Euro-As Solanaceae Artropa belladonna L. Мнг. H Eur Флористични изследвания в съобществата на обикновен кестен ... 39

Tiliaceae Tilia platyphyllos Scop. Д. Ph Eur Tiliaceae Tilia cordata Mill. Д. Ph Eur Tiliaceae Tilia tomentosa Moench Д. Ph Euro-Med Uimaceae Ulmus minor Mill. Хр. Ph Euro-Med Urticaceae Urtica urens L. Мнг. H Boreal Urticaceae Urtica dioica L. Мнг. H Boreal Violaceae Viola odorata L. Мнг. H Euro-Med Violaceae Viola riviniana Rohb. Мнг. H SubMed

д – дърво; хр. – храст; мнг. – многогодишни тревисти растения; едн. – едногодишни тревисти растения; двуг. – двугодишни растения.

FLORISTIC INVESTIGATIONS OF THE CHESTNUT (CASTANEA SATIVA MILL.) COMMUNITIES IN THE WEST BALKAN REGION

Violeta Dimitrova1, Mariyana Lyubenova2, Maria Asenova1 1University of Forestry – Sofi a; 2Sofi a University “St. Kliment Ohridski”

UDK 581.9 Received 11.11.2009

Summary The conditions of the chestnut forests were worsening in a global scale during the last decades. It was manifested in prematurely defoliation, drying-up, development of semiparasites, diseases and pests. It was consider that in Bulgaria the main causes for this were old age, wrong sylviculture management and some diseases – mainly Phytophtora cimiamoni Pand., Ph. cambivora Bnis. and Cryphonectria parasitica Murr. The great number of investigations had been started for the clarifying of the main factors which provoke it. A set of international, regional and national conferences were carried out. The present research was part of the investigations of the structure of these communities in Bulgaria. The fl oristic composition of the chestnut communities (Castaneta sativae) along West Balkan mountains was investigated in the present paper. A total of 139 species of vascular plants were described. The structure of the studied fl ora based on biological type, life form (17) and fl oristic elements (4) was determined. The comparative fl oristic analysis between the chestnut forests in Belasitsa and Slavianka mountain has been made. GIS was used for mapping and spatial analysis of chestnut formation areas. GIS applications allow performing SQL queries and criteria look-ups and assembling of thematic maps. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ДИНАМИКА НА МАКРОЕЛЕМЕНТИ В ЛИСТАТА НА ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ В ДЕНДРАРИУМ „ПИСМЕНОВО”

Мария Брощилова, Костадин Брощилов Опитна станция по дъбовите гори – Бургас

УДК 712.4 Постъпила на 11.11.2009

Дендрариумът е разположен в периферния подрайон на Странджа на територията на ДГС Царево. Проучвана е почвената влага на 10, 30, 50, 80 и 100 сm под 15–20-годишни насаждения от черен бор, атласки кедър, обикновен кипарис, източен горун, цер, благун, източен бук и летен дъб през периода 2004–2008 г. Установено беше, че влажността на почвата в 100 сm почвен слой през вегетационния период зависи преди всичко от количеството на падналите валежи през изминалия есен- но-зимен период. Влагозапасяването на почвата в началото на вегетационния период е високо и през 5-те години. През май и юни намалява силно поради интензивния растеж на дърветата и остава сравнително ниско до края на вегетационния период. През 2007 г. при някои от видовете (атласки кедър, обикновен кипарис, черен бор) влагата в повърхност- ните 30 cm намалява много рязко още през май. Особено ниска е тя през летните месеци, когато за слой 0–10 cm пада под ВТУ и се увеличава едва през ноември. Различията между почвената влага в парцелите с различни дървесни видове не са големи. При иглолистните най-ниска е почвената влажност под обикновения кипарис и атлаския кедър (видовете с най-интензивен растеж), а при широколистните – под цера. Ключови думи: листа, макроелементи, динамика, широколистни, иглолистни. Key words: leaves, macroelements, dynamics, deciduous species, coniferous species.

Увод почвата, климатичните фактори, въз- растта на листата и дърветата, фазата Съдържанието и динамиката на азот и на развитие през вегетационния сезон макроелементи в листата на дървесни- и др. (Лукина 1996, Лукина и др. 2000, те растения има голямо значение за из- Лукьянец 1980). Известно е още, че ясняване на кръговрата на веществата химическият състав на растенията се в горските екосистеми с цел оптимиза- влияе и от генетични фактори и измен- ция на тяхната продуктивност, устой- чивостта в съдържанието на азот, фос- чивост, съхраняване и възстановяване фор и калий във фотосинтезиращите на видовото им разнообразие. органи може да бъде използвана при Сезонната динамика на концентра- отбора на генотипове с желана харак- цията на азот и макроелементи в лис- теристика (Bridgen 1988, Dukiĉ and тата на дървесните растения варира в Isaev 1991). зависимост от тяхната достъпност в Динамика на макроелементи в листата на ... 41

Целта на предлаганата работа е да orientalis Lipsky), и сребролистна липа се изследва съдържанието и се изяснят (Tilia argentea Desf). особеностите на сезонната динамика За анализ са събирани листа от 6–7

на N, P2O5, K2O, Са и Мg в листата на средни по височина и развитие модел- някои дървесни видове. ни дървета, от осветената страна на короната в средата на всеки месец от вегетационния период. При иглолист- Обекти и методи ните видове са анализирани 2-годиш- ни иглолиста. Съдържанието на азот в Изследванията се проведоха през пе- листата беше определено по метода на риода 2004–2007 г. в дендрариум Келдал, фосфорът – спектрофотоме- „Писменово”, разположен в перифер- трично, калият – емисионно, а калцият ния подрайон на Странджа на територи- и магнезият – комплексометрично. ята на ДГС „Царево” (отд. 125). Всеки вид е залесен върху площ от 500 m2 с размери 25/20 m с разделителни пъ- Резултати и обсъждане теки от 4 m. Фиданките са засадени в редове с разстояние между редовете Дендрариумът е разположен на терен 2 m, а вътре в реда – 1 m. с малък наклон (равно – 1–2о), с над- Проучвано е съдържанието на азот морска височина 70 m и северно из- и макроелементи в листата на 16– ложение. Почвата е канелена горска, 20-годишни дървета от черен бор (Pinus много дълбока, уплътнена със средно nigra var. austriaca Poiret), корсикански до тежко песъчливо-глинест механи- бор (Pinus nigra Arn ssp. laricio Poiret), чен състав, оглеяване в долните хори- хималайски кедър (Cedrus deodara зонти, дължащо се на зимно преовлаж- Loud.), атласки кедър (Cedrus atlantica няване. Според потенциалните водни Manetti), ливански кедър (Cedrus libani запаси почвата е свежа до влажна. Laws.), обикновен кипарис (Cupressus Средно запасена с хумус, усвоим ка- semepervirens L.), зимен дъб (Quercus лий, бедна на общ азот, със слабо ки- petraea Liebl.) – 3 произхода („Царе- села реакция в коренообитаемия слой. во”, „Върбица” и „Вършец”), летен Съдържанието на усвоим фосфор е дъб (Quercus robur L.) – 4 произхода много ниско в почвения слой 0–83 cm („о. Вардим”, „с. Юлиево”, Казанлъш- и много по-високо по-надолу по про- ко, „София” и „Югославия”), космат фила. дъб (Quercus pubescens Willd.), чер- Иглолистните видове имат значител- вен дъб (Quercus rubra L.), корков дъб но по-ниска концентрация на N в игло- (Quercus suber L.), странджански дъб листата си от тази в листата на широ- (Quercus hartwissiana Stev.), благун колистните видове (фиг. 1). Средно за (Quercus frainetto Ten.), обикновен бук периода на проучване съдържанието (Fagus silvatica L.), източен бук (Fagus на N при иглолистните е около 2 пъти 42 М. Брощилова, К. Брощилов

Азот - иглолистни Фосфор - иглолистни % % 1.4 1.1

1.2 0.9 1

0.8 0.7

0.6 0.5 0.4 VVІ VІІ VІІІ ХІ Х 0.3 VVІ VІІ VІІІ ХІ Х корс. бор черен бор хим. кедър корс. бор черен бор хим. кедър лив . кедър атл. кедър обик. кипарис лив . кедър атл. кедър обик. кипарис Азот - произходи от зимен и летен дъб Фосфор - произходи от зимен и летен дъб

% % 3.5 1.2

3 1 2.5 0.8 2 0.6 1.5 1 0.4 VVІ VІІ VІІІ ХІ Х VVІ VІІ VІІІ ХІ Х здб Царево здб Върбица здб Вършец здб Царево здб Върбица здб Вършец лдб Вардим лдб Юлиев о лдб София лдб Вардим лдб Юлиев о лдб София славонски лдб славонски лдб Азот - широколистни % лъжник 3 червен дъб космат дъб 2.5 корков дъб 2 цер благун 1.5 обик. бук

1 изт. бук VVІ VІІ VІІІ ХІ Х ср. липа Фосфор - широколистни % лъжник червен дъб 1.5 космат дъб 1.2 корков дъб цер 0.9 благун

0.6 обик. бук изт. бук 0.3 VVІ VІІ VІІІ ХІ Х ср. липа

Фиг. 1. Динамика на азот и фосфор в листата през вегетационния сезон за периода 2004–2007 г. Fig. 1. Nitrogen and phosphorus dynamics in the leaves during the vegetation season yrs. 2004–2007 Динамика на макроелементи в листата на ... 43

по-ниско от това в листата на широко- степенно по-нататък през вегетаци он- листните. Подобни данни се дават по ния период. В листата на летния дъб отношение различията в концентраци- максималната концентрация на N е ята на N в иглолистата на черен бор и през юли (с изключение на произход дъбове за район Странджа (4). „София”). През октомври концентра- Най-висока е концентрацията на N в цията на N в листата при някои от ви- иглолистата на черния бор, с 9 % по- довете намалява двойно. висока от тази на корсиканския и с 28 При иглолистните видове няма под- % по-висока от тази в иглолистата на чертана сезонна динамика през вегета- атлаския кедър. Между трите вида ке- ционния сезон, макар че има тенденция дър разликите не са съществени. за увеличаване на концентрацията на N При широколистните видове най-ви- от май към юли и спад през октомври. соко е съдържанието на N в листата на При повечето от видовете съдържа-

летния дъб с произход „Югославия”, нието на P2O5 е максимално в летните следван от странджанския дъб, черве- месеци и запазва сравнително високи ния дъб и сребролистната липа. Най- стойности до края на вегетационния ниска (с 23 % по-ниска от тази на лет- сезон (фиг. 1). Според Янович (1965) ния дъб) е концентрацията в листата на концентрацията на фосфор в листата е корковия дъб. неравномерна през вегетационния пе- При летния и зимния дъб съществу- риод, с максимум през месец август. ват разлики между отделните произхо- Това вероятно е свързано с по-висока- ди. Средно за периода съдържанието та енергетична потребност през този на N в листата на дърветата от летен период, характерен с изчерпване на дъб с произход „Вардим” е с 20 % по- почвената влага (Янович 1965). малко в сравнение с това в листата При иглолистните видове няма съ- на дърветата с произход „Югославия” ществени разлики по отношение на

(славонски дъб). Съдържанието на N в средните концентрации на P2O5 в игло- листата на дърветата от зимен дъб с листата. При широколистните концен-

произходи „Върбица” и „Царево” е с трацията на P2O5 е около 2 пъти по-ви- 13 % по-малко в сравнение с това в сока от тази на иглолистните видове. листата на дърветата с произход „Вър- Най-висока е концентрацията на

шец”. Според някои автори по-висо- P2O5 в листата на сребролистната липа кото съдържание на N е показател за и странджанския дъб, а най-ниска в по-добър растеж, жизненост и приспо- тези на цера и корковия дъб. Разликата собимост на дърветата от съответния е 45 %. В листата на благуна концен- произход (Лукьянец 1980, Патлай и трацията е с 23 % по-висока от тази в Бойко 1978). листата на цера. Съдържанието в лис- Съдържанието на N в листата при тата на бука заема междинно положе- повечето широколистни видове е най- ние между цера и благуна, като раз- високо през юни, запазва сравнително ликата между обикновения и източния високи стойности през юли и спада по- бук е незначителна. 44 М. Брощилова, К. Брощилов

Няма съществени различия меж- с плавно увеличаване от началото до ду отделните произходи при зимния и края (фиг. 3). летния дъб. Трябва да се отбележи, че Средно за сезона е характерна мно-

концентрацията на P2O5 е значително го висока концентрация на Са в игло- по-висока от тази посочена за по-въз- листата на кедрите и обикновения ки- растни дъбови дървета от същия ра- парис, близо 2 пъти по-висока от тази йон. Други автори посочват за отделни в иглолистата на черния бор. Явно това произходи от летен дъб концентрации е характерна биологична особеност. близки и дори по-високи от получени- При широколистните видове няма те (Патлай и Бойко 1978). По-високите съществени разлики в съдържанието от средните за района (Павлова и др. на Са, средно за сезона, с изключение

1995) концентрации на P2O5 в листата на значително по-високото съдържа- на изследваните от нас видове би мо- ние в листата на сребролистната липа, гла да се обясни и с много високото близо 2 пъти по-високо.

съдържание на усвоим P2O5 в почвата В иглолистата на кедъра както и под 80 cm дълбочина. при Са концентрацията на Мg е близо При иглолистните видове няма съ- 2 пъти по-висока от тази в иглолистата ществена разлика в концентрацията на черния и корсиканския бор.

на К2O в иглолистата през отделните При широколистните концентрация- месеци от вегетацията (фиг. 2). При та на Мg е най-висока отново в листата повечето от широколистните видове на сребролистната липа, а най-ниска в

концентрацията на К2O в листата е най- листата на корковия дъб. висока в началото на вегетационния период, спада през юни и запазва тези стойности почти до края. Изводи Средно за периода при широколист- ните видове, както беше отбелязано Съдържанието на N в листата при по-

вече за N и P2O5, концентрацията на вечето от видовете е най-високо през

К2O е най-висока в листата на сребро- юни, запазва сравнително високи стой- листната липа и странджанския дъб, а ности през юли и спада постепенно най-ниска в листата на корковия дъб. по-нататък през вегетационния период. Разликата е 35 %. През октомври концентрацията на N в При иглолистните най-ниско е съ- листата при някои от видовете нама- държанието на K O в иглолистата на 2 лява двойно. Съдържанието на P2O5 е атлаския кедър, с 20 % по-малко от максимално в летните месеци и запазва това в иглолистата на другите кедри. сравнително високи стойности до края В иглолистата на черния бор концен- на вегетационния сезон. При повечето трацията на K O е с 18 % по-висока 2 от видовете концентрацията на К2O в от тази в иглолистата на корсиканския листата е най-висока през пролетта. черен бор. Съдържанието на Са и Мg се характе- Съдържанието на Са и Мg през ве- ризира с увеличаване от началото до гетационния сезон се характеризира края на вегетационния период. Динамика на макроелементи в листата на ... 45

% Иглолистни 0,9 0,8 0,7 корс. бор 0,6 черен бор 0,5 хим. кедър 0,4 0,3 лив. кедър 0,2 атл. кедър 0,1 обик. кипарис 0 VVІ VІІ VІІІ ХІ Х

% Потомства от зимен и летен дъб 2 1,8 1,6 1,4 здб Царево 1,2 здб Върбица 1 здб Вършец 0,8 лдб Вардим 0,6 0,4 лдб Юлиев о 0,2 лдб София 0 славонски лдб VVІ VІІ VІІІ ХІ Х

% Широколистни 2,1 лъжник 1,8 червен дъб 1,5 космат дъб 1,2 корков дъб 0,9 цер 0,6 благун 0,3 обик. бук изт. бук 0 ср. липа VVІ VІІ VІІІ ХІ Х Фиг. 2. Динамика на калия в листата през вегетационния сезон за периода 2004–2007 г. Fig. 2. Potassium dynamics in the leaves during the vegetation season yrs. 2004–2007

Съдържанието на N, P2O5 и K2O при листата на атлаския кедър. Най-високо иглолистните е около 2 пъти по-ниско е съдържанието в листата на сребро- от това в листата на широколистните листната липа и странджанския дъб, а видове, което ги прави по-невзиска- най-ниско в листата на корковия дъб. телни към плодородието на почвата. Съществуват различия и между отдел- Най-ниска е концентрацията в игло- ните произходи в рамките на вида. 46 М. Брощилова, К. Брощилов

Калций - иглолистни % Магнезий - иглолистни

% 2.5 0.8 2 0.6 1.5 0.4 1 0.2 0.5 0 0 VVІ VІІ VІІІ ХІ Х VVІ VІІ VІІІ ХІ Х корс. бор черен бор хим. кед корс. бор черен бор хим. кедър лив . кедър атл. кедър обик. кип лив . кедър атл. кедър обик. кипарис Калций - произходи от зимен и летен дъб Магнезий - произходи от зимен и летен дъб % % 1.6 0.8 1.3 0.6 1 0.4 0.7 0.2 0.4 0 0.1 VVІ VІІ VІІІ ХІ Х VVІ VІІ VІІІ ХІ Х здб Царево здб Върбица здб Вършец здб Царево здб Върбица здб Вършец лдб Вардим лдб Юлиев о лдб София лдб Вардим лдб Юлиев о лдб София славонски лдб славонски лдб

% Калций - широколистни лъжник 3.1 червен дъб

2.6 космат дъб корков дъб 2.1 цер 1.6 благун 1.1 обик. бук 0.6 изт. бук

0.1 ср. липа VVІ VІІ VІІІ ХІ Х

Магнезий - широколистни лъжник % 0.8 червен дъб космат дъб 0.7 корков дъб 0.6 цер 0.5 благун 0.4 обик. бук 0.3 изт. бук

0.2 ср. липа VVІ VІІ VІІІ ХІ Х Фиг. 3. Динамика на калций и магнезий в листата през вегетационния сезон за периода 2004–2007 г. Fig. 3. Calcium and magnesium dynamics in the leaves during the vegetation season yrs. 2004–2007 Динамика на макроелементи в листата на ... 47

Няма съществени различия по от- 6. Павлова, Е., Л. Малинова, М. Дончева- ношение съдържанието на Са и Мg Бонева. 2000. Определяне регионалните между широколистните и иглолистните нива за съдържание на макро- и микроеле- видове. В иглолистата на кедъра кон- менти в някои компоненти на горски еко- системи от мрежата на мониторинг на гор- центрацията на Мg и Са е близо 2 пъти ските екосистеми в Странджа планина. – по-висока от тази в иглолистата на чер- Във: Юбилеен сборник научни доклади „75 ния бор. години висше лесотехническо образование в България”, секция „Екология и опазване на околната среда”, С., 479–489. Литература 7. Патлай, И. Н., А. В. Бойко. 1978. Содержание азота и зольных макроэле- 1. Лукина, Н. В. 1996. Сезонная ди- ментов в листьях дуба черешчатого в гео- намика химического состава хвои сосны графических культурах. – Лесоведение, 4, обыкновенной на Кольском полуострове. 100–103. – Лесоведение, 1, 41–53. 8. Юрукова, Л., И. Бондев. 1990. 2. Лукина, Н. В., В. В. Никонов, М. Съдържание на макро- и микроелементи в Н. Калацкая. 2000. Химический состав основните видове от 9 ксеротермни дъбови хвои ели на Кольском полуострове. – ценози в Бургаско. – Наука за гората, 2, Лесеведение, 3, 55–64. 31–47. 3. Лукьянец, В. Б. 1980. Содержание 9. Янович, Н. И. 1965. Сезонный ритм азота и зольных элементов в листьях дуба поглощения фосфора корнями некоторых различного географического происхожде- древесных пород. – Във: Экология древес- ния. – Лесоведение, 1, 52–57. ных растений. Минск, 107–114. 4. Оценка и мониторинг на влиянието 10. Bridgen, R. M. 1988. Genetic varia- на замърсения въздух върху горите. 2006. tion of black locust seedlings on reclaimed Международна кооперативна програма surface mine soils. – Inf. Circ. Bur. Mines. „Гори”. С., 238. US Dep. Inter., 9184, 40–47. 5. Павлова, Е., Л. Малинова, М. Бонева. 11. Dukiĉ, M., V. Isaev. 1991. 1995. Някои резултати от наблюдения на Varijabilnost sadrźaja azotea, kaliuma, fos- дъбова екосистема във фоновия биополи- fora i belanċevina u četinate jednogodišnjih гон „Странджа”. – Във: Сборник Юбилейна sadnica smrčce iz osam provijencija. – Glas. научна конференция „100 години от рож- Sum. Fak. Univers. Beogradu, 73, 97–103. дението на акад. Борис Стефанов”, Т. ІІ, С., 303–305. 48 М. Брощилова, К. Брощилов

DYNAMICS OF MACROELEMENTS IN THE LEAVES IN THE TREE SPECIES GROWING IN PISMENOVO DENDRARY (DENDRARIUM)

Maria Broshtilova, Kostadin Broshtilov Oak Forest Experimental Station –

UDK 712.4 Received 11.11.2009

Summary This dendrary is situated within the peripheral sub-region in the Mountain of Strandzha, on the territory of the State Forestry of . Nitrogen and macroelements conets have been examined in the leaves of 16–20-year old tree species as Pinus nigra Arn. Ssp. Austriaca Höss, Pinus nigra Arn ssp. Iaricio Poiret, Cedrus deodara Loud., Cedrus atlantica Man. Cedrus libani Laws., Cypressus semepervirens L., 3 origins of Quercus petraea Liebl., 4 origins of Quercus robur L., Quercus pubescens Willd., Quercus rubra L., Quercus suber L., Quercus harwissiana Stev., Quercus frainetto Ten., Fagus silvatica L., Fagus orientalis Lipsky and Tilia argentea Desf, within the period as from 2004 up to 2007. N content in the leaves of the most of the deciduous species is the greatest in June, maintaining comparatively high values in July and gradually lowering in the further months, when the vegetation period occurs. In October, N concentration in the leaves of some of the species drops to a half of its previous value. P2O5 content is at its maximum value in the summer months, keeping its relatively high values by the end of the vegetation period. K2O concentration in the leaves of the most of the species is the highest in August. Ca and Mg contents is characterized by an increase from the beginning to to end of the vegetation period.

N, P2O5 and K2O contents in the coniferous species is about 2 times lower as compared to that one, found out in the leaves of the deciduous species, and it is that same which makes the latter ones more unpretentious to soil fertility. The lowest is the concentration in the needles of the Atlas cedar species (Cedrus atlantica Man.). The highest is the content in the leaves of the silver- leaf lime tree (Tilia argentea Desf.) and in those ones of the oak species growing in the mountain of Strandzha while the lowest one results in the leaves of the corkwood (cork oak). There are also differences observed among the single origins within a defi nite species. No signifi cant differences have been found out between the coniferous and deciduous species, as regards to Ca and Mg contents. It has been noted, Mg and Ca concentrations in the cedar needles results twice higher approximately than that one found out in the black pine needles. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ФЛОРА И РАСТИТЕЛНОСТ НА РУДНИК „КРЕМИКОВЦИ“

Васил Вутов, Димитър Димитров Национален природонаучен музей – БАН

УДК 581.9 Постъпила на 11.11.2009

Флората на рудник „Кремиковци” включва 74 вида, 62 рода и 24 семейства. С най-мно- го представители са семейства Asteraceae (24), Poaceae (10) и Fabaceae (5). Семейства Boraginaceae, Chenopodiaceae, Salicaceae and Scrophulariaceae са представени с по 3 вида, семейства Apiaceae, Equisetaceae, Lamiaceae и Polygonaceae са представени с по 2 вида, а Euphorbiaceae, Juncaceae, Onagraceae, Papaveraceae, Pinaceae, Plantaginaceae, Ranunculaceae, Resedaceae, Rosaceae, Simarubiaceae и Vitaceae – с по 1 вид. Ключови думи: флора, растителност. Key words: flora, vegetation.

Материали и методи Котлованът на рудника е с дължина 1700 m, ширина 700–1000 m и дълбо- Проучването на флората и растител- чина до 270 m. Железните руди са три ността на рудник „Кремиковци“ са типа: лимонитови, сидеритови и хема- проведени през лятото на 2006 г. и титови. От тежките метали присъстват 2009 г. Основните използвани методи желязо, манган, олово и сребро. Това са трансектният и методът на пробни- находище е проучвано за първи път те площадки. Флористичният материал през 1909 г. През 1956 г. е построен е определен по (1), (2) и (3). СМК „Кремиковци“. Рудникът е дейст- Рудник „Кремиковци“ се намира в ващ от 1960 г. южните склонове на Софийска пла- Самият котлован е със стръмни бре- нина (Западна Стара планина). Райо- гове. От южната страна има черен път, нът е изграден от силурски филити и който със завои слиза до дъното. Там кварцити, долнотриаски пясъчници, понастоящем има две изкуствени езера среднотриаски доломитни варовици, с характерна водна растителност. Те са седименти на пълния профил на юра- образувани от поток, слизащ от южния та, маастрихтски мергели, плиоценски бряг на рудника. От северната страна езерни утайки, пясъчници, глини и ква- на котлована има запазена отчасти жп тернерни наслаги (Смирнов и Желяз- линия. Стените на рудното находище са кова-Панайотова 1986) (фиг. 1). терасирани на девет пласта и слизат до 50 В. Вутов, Д. Димитров

Фиг. 1. Напречен разрез на Кремиковското рудно находище: 1 – плиоцен, 2 – филити, 3 – среднотриаски доломитни варовици, 4 – лимонитни железни руди, 5 – хематитови железни руди, 6 – сидеритни железни руди, 7 – баритни руди, 8 – Кремиковски навлак, 9 – сондажи Fig. 1. Kremikovtsi ore deposit cross-section: 1 – Pliocene, 2 – Phyllite, 3 – Middle Triassic dolomite limestone, 4 – Limonite iron ores, 5 – Hematite iron ores, 6 – Siderite iron ores, 7 – Barite ores, 8 – Kremikovtsi intrusion, 9 – Wells

най-ниската му точка. След приключва- По биологичен тип почти поравно не експлоатацията на рудното находи- са едногодишните видове (терофити, ще рекултивация не е извършвана. 22 вида, 29,7 %) и многогодишните Висшата флора на рудник „Кре- тревисти растения (хемикриптофити, миковци“ е представена от 74 вида 23 вида, 30,1 %). Перениращите ви- растения, отнасящи се към 62 рода и дове (1–2-годишни до многогодишни) 24 семейства. Таксономичният спек- са 21 вида (28,4 %). Едногодишните тър показва преобладаване на пред- до двугодишни растения са общо 6, ставителите на сем. Asteraceae (24 двугодишните са 7, едногодишните вида), следвано от Poaceae (10 вида) до многогодишни са 5, а двугодишни- и Fabaceae (5 вида). По 3 вида имат те до многогодишни са 3. Тази група сем. Boraginaceae, Chenopodiaceae, е почти колкото представителите на Salicaceae и Scrophulariaceae. По два терофитите. Фанерофитите са 8 вида вида имат сем. Apiaceae, Equisetaceae, (10,8 %), в т.ч. 3 храстовидни и 5 дър- Lamiaceae и Polygonaceae, а по 1 вид весни вида. имат сем. Euphorbiaceae, Juncaceae, Onagraceae, Papaveraceae, Pinaceae, Plantaginaceae, Ranunculaceae, Reseda- Флористичен състав ceae, Rosaceae, Simarubiaceae и Vita- ceae. От всички растения само един І. Apiaceae вид (Cirsium candelabrum) е балкански 1. Daucus carota L. ендемит. 2. Torilis japonica (Houtt.) DC. Флора и растителност на рудник „Кремиковци” 51

ІІ. Asteraceae VІ. Chenopodiaceae 3. Achillea millefolium L. 34. Chenopodium botrys L. 4. Artemisia absinthium L. 35. Polycnemum arvense L. 5. Artemisia campestris L. 36. Salsola ruthenica Iljin 6. Artemisia vulgaris L. VІІ. Equisetaceae 7. Carduus acanthoides L. 37. Equisetum arvense L. 8. Carduus nutans L. 38. Equisetum fluviatile L. 9. Carlina vulgaris L. VІІІ. Euphorbiaceae 10. Chondrilla juncea L. 39. Euphorbia ničičiana Borbas 11. Cirsium arvense (L.) Scop. ІХ. Fabaceae 12. Cirsium candelabrum Griseb. 40. Lotus corniculatus L. 13. Cirsium creticum (Lam.) D’Urv. 41. Medicago lupulina L. 14. Conyza canadensis (L.) 42. Melilotus alba Medicus Cronquist 43. Melilotus officinalis (L.) Pall. 15. Crepis foetida L. subsp. rhoedifolia 44. Ononis arvensis L. (Bieb.) Čelak. Х. Juncaceae 16. Crepis setosa Haller 45. Juncus articulatus (L.) 17. Erigeron acer L. ХІ. Lamiaceae 18. Matricaria trichophylla (Boiss.) 46. Lycopus europaeus L. Boiss. 47. Mentha spicata L. subsp. 19. Picris hieracioides L. tomentosa (Briq.) Harley 20. Ptilostemon afer (Jacq.) Greuter ХІІ. Onagraceae 21. Pulicaria vulgaris Gaertn. 48. Epilobium dodonaei Vill. 22. Taraxacum officinale L. ХІІІ. Papaveraceae 23. Tragopogon pratensis L. 49. Papaver rhoeas L. 24. Tussilago farfara L. ХІV. Poaceae 25. Xanthium spinosum L. 50. Apera spica-venti (L.) P. Beauv. 26. Xeranthemum annuum L. 51. Bromus secalinus L. ІІІ. Boraginaceae 52. Bromus tectorum L. 27. Echium vulgare L. 53. Calamagrostis arundinacea (L.) 28. Lappula squarrosa (Retz.) Roth. Dumort. 54. Calamagrostis epigeios (L.) Roth. 29. Myosotis laxa Lehm 55. Melica ciliata L. ІV. Brassicaceae 56. Phragmites australis (Cav.) Trin. 30. Diplotaxis muralis (L.) DC. ex Steud. V. Caryophyllaceae 57. Setaria viridis (L.) P. Beauv. 31. Arenaria serpillifolia L. 58. Taeniatherum caput-medusae 32. Petrorhagia illyrica (Ard.) P.W. (L.) Nevski Ball & Heywood 59. Vulpia myurus (L.) C.C. Gmelin 33. Petrorhagia prolifera (L.) P.W. ХV. Pinaceae Ball & Heywood 60. Pinus sylvestris L. 52 В. Вутов, Д. Димитров

ХVІ. Plantaginaceae По влажните места се среща асо- 61. Plantago lanceolata L. циацията Melilotus officinalis + Lotus ХVІІ. Polygonaceae corniculatus – Salix alba – Cirsium 62. Persicaria hydropiper (L.) Opiz creticum + Euphorbia ničičiana + 63. Polygonum aviculare L. Equisetum fluviatile. ХVІІІ. Ranunculaceae Участват още Pulicaria vulgaris, 64. Clematis vitalba L. Mentha spicata, Conyza canadensis, ХІХ. Resedaceae Chenopodium botrys, Polycnemum 65. Reseda lutea L. arvense и Apera spica-venti. Друга асо- ХХ. Rosaceae циация на Phragmites australis – Salix 66. Rosa canina L. alba – Calamagrostis epigeios се нами- ХХІ. Salicaceae ра в южната част на котлована. 67. Populus nigra L. До водата в езерата има хидрофит- 68. Salix alba L. на асоциация на Veronica anagalis- 69. Salix capraea L. aquatica + Myosotis laxa + Juncus ХХІІ. Scrophulariaceae articulatus + Salsola ruthenica. 70. Chaenorhinum minus (L.) Lange 71. Scrophularia nodosa L. 72. Veronica anagalis-aquatica L. Изводи ХХІІІ. Simarubiaceae 73. Ailanthus altissima (Mill.) Флората и растителността на вече Swingle изчерпания рудник „Кремиковци“ не ХХІ Vitaceae е богата на видово разнообразие. 74. Vitis sylvestris C.C. Gmelin Преобладават алиенски видове (58 % от общия брой на тази тези територия). Нормално е преобладаването на ар- Не е извършвана биологична рекул- хеофитите (38 вида, 51,3 %) и в мно- тивация. От дървесните и храстовите го по-малка степен – на неофитите (5 видове са се самозасели Salix alba, вида, 6,7 %) във висшата флора на руд- Salix capraea, Populus nigra, Ailanthus ника. Това са пионерни видове, които altissima, Pinus sylvestris и Rosa са приспособени да заемат лишени от canina. растителност нови територии. Подходящи дървесни и храсто- ви видове за бъдеща рекултива- ция са Carpinus orientalis, Quercus Растителност pubescens, Quercus cerris, Ulmus minor, Chamaecytisus hirsutus, Prunus На песъчливите скалисти места се сре- divaricata, Corylus avellana, Fraxinus ща асоциацията Phragmites australis + ornus, Syringa vulgaris и Rhamnus Clematis vitalba + Equisetum arvense saxatilis. + Cirsium arvense + Calamagrostis epigeios. Флора и растителност на рудник „Кремиковци” 53

Литература 3. Флора на Р България, Т. 10. 1995. (ред. С. Кожухаров). С., БАН. 1. Флора на НР България, Т. 8–9. 4. Смирнов, В. и М. Желязкова- 1982–1989. (ред. В. Велчев). С., БАН. Панайотова. 1986. Геология на рудните 2. Флора на НР България, Т. 1–8. находища, С., Наука и изкуство, 1963–1979. (ред. Д. Йорданов). С., БАН. 353 с.

FLORA AND VEGETATION OF THE KREMIKOVTSI MINE

Vasil Vutov, Dimitar Dimitrov National Museum of Natural History – Bulgarian Academy of Sciences

UDK 581.9 Received 11.11.2009

Summary The fl ora of the Kremikovtsi Mine comprises 74 species, 62 genera and 24 families. Asteraceae (24), Poaceae (10) and Fabaceae (5) are the most numerous families. Boraginaceae, Chenopodiaceae, Salicaceae and Scrophulariaceae have 3 species each. Apiaceae, Equisetaceae, Lamiaceae and Polygonaceae have 2 species each. Euphorbiaceae, Juncaceae, Onagraceae, Papaveraceae, Pinaceae, Plantaginaceae, Ranunculaceae, Resedaceae, Rosaceae, Simarubiaceae and Vitaceae have 1 species each. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ФЛОРИСТИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДЪБОВИТЕ ГОРИ В ЗАПАДНИ ГРАНИЧНИ ПЛАНИНИ

Георги Гогушев Лесотехнически университет – София

УДК 581.9 Постъпила на 11.11.2009

Обект на изследване са дъбовите гори в планините на Югозападна България – Огражден, Малешевска и Влахина. На базата на 243 фитоценотични описания е пред- ложена синтаксономична схема на съобществата. Описани са 8 групи, представени в синоптична таблица. Въз основа на извършен флористичен и синтаксономичен анализ 3 от тях са отнесени към описани вече асоциации – Querco cocciferae–Carpinetum orientalis Oberdorfer 1948 еm. Horvat 1954, Digitali viridiflorae–Quercetum frainetto Gamisans et Herbard 1980, Genisto carinalis–Quercetum petraeae Bergmeier in Bergmeier et Dimopoulos 2008. Описани са две нови асоциации – Cisto incani–Quercetum pubescentis, Cyclamini hederifoli–Quercetum frainettо и три групи съобщества – Cephalanthera rubra–Quercus pubescens, Theucrium polium–Quercus pubescens, Vicia cracca–Quercus frainetto. Ключови думи: фитоценотични описания, синоптична таблица, синтаксономичен анализ, съобщества. Key words: phytocoenotic relevés, synoptic table, syntaxonomical analysis, communities.

Увод България са описани много синтаксони с доминиране на дъбове. В конспекта Дъбовите гори имат най-голям отно- на растителните съобщества в Бълга- сителен дял от територията на горския рия (Апостолова и Славова 1997) са фонд на България, като тяхната площ е посочени 22 формации, 19 броя групи определена на над 1 млн. ha (Маринов асоциации и 156 асоциации. и др. 1995). Сегашното им състояние Прегледът на съществуващите лите- е резултат преди всичко на интензивно ратурни източници показва, че на тери- човешко въздействие. Многостранното торията на България фитоценологични им използване и разположение в бли- изследвания на дъбови гори в съответ- зост до населените места са причина ствие с флористичния метод за класи- за намаляване на площите и измене- фикация на Браун-Бланке са провежда- ние на тяхната естествена структура и ни само в отделни географски райони, флористичен състав. като в редица случаи изследванията Въз основа на проведени изслед- са локални, а някои и без публикува- вания в съответствие с методичните ни фитоценологични описания (Jakucs принципи на доминантния подход в 1961; Pavlov and Dimitrov 2002; Ди- Флористична класификация на дъбовите гори в ... 55

митров и Глогов 2003; Цонев 2002, чрез деветстепенната скала на Braun- 2003; Roussakova and Tzonev 2003; Blanquet (Westhoff and van der Maarel Tzonev 2009; Tzonev et al. 2009). Във 1978; van der Maarel 1979). Видовият връзка с това цел на настоящото про- състав е описван по етажи. учване е прилагане на флористичния Данните от направените описания метод за класификация на дъбови гори са въвеждани в електронни таблици на в специфичен район на България. Excel. Обилието на видовете е тран- сформирано по van der Maarel (1979). Фитоценотичните описания са обра- Обект и методи ботени с програмата SYN-TAX 2000 (Podani 2001) за анализ на данни в Обект на изследване са дъбовите гори екологията и систематиката. Прило- в планините на Югозападна България жен е комбиниран клъстерен анализ – Огражден, Малешевска и Влахина. (UPGMA, индекс на Horn). Диферен- Проучваните фитоценози са разпрос- циалните таблици са съставени чрез транени във височинния диапазон от ръчно преподреждане на описания в 200 до 1200 m н.в. и включват насажде- реда на подреждане в клъстерната ден- ния с едификатори Quercus pubescens дрограма и пренареждане на видове- Willd., Quercus frainetto Ten., Quercus те. dalechampii Ten. и Quercus coccifera L. Синтаксономичният анализ е осъ- Съгласно фитогеографското райони- ществен като флористичният състав ране на Бондев (1982), горите обект на на всяка група фитоценози е съпоста- изследване попадат в Западнобългарски вян със съобществата, описани в съ- граничен и Горнострумски окръг на ществуващите проучвания на дъбовите Европейската широколистна горска гори на Балканския полуостров (Horvat област и в Среднострумски окръг на et al. 1974; Dimopoulos et al. 2005; Средиземноморската склерофилна Bergmeier and Dimopoulos 2008). горска област. Теренната работа е извършена през периода 2005–2009 г. Залаганите Резултати и обсъждане пробни площи за фитоценотична ха- рактеристика на растителните съобще- Приложената клъстерна дендрограма ства са с размери от 200 до 400 m2, (фиг. 1) е използвана за обособява- като големината им е определяна в за- нето на 8 групи описания, представе- висимост от степента на хомогенност ни в синоптичната таблица (табл. 1). на съобществата. Описвани са чисти Дендрограмата е резултат от обработ- и смесени гори, в които участието на ването на информацията от 243 фи- различните видове дъб е не по-малко тоценотични описания в дъбови гори. от 60 %. Във всеки участък е устано- Обособените елементарни синтаксони вяван видовият състав на висшите рас- са обозначени с буквени символи от тения и е оценявано тяхното обилие А до H, а номерата им от 1 до 8 съ- 56 Г. Гогушев IV (8) H гори с преобладаване на космат III гориспреобладваненагорун ; I – G II (7); IV – гори на ЗГП F храсталаци на пърнара (4, 5, 6); III – (4, 5, 6); C D E I B гори с преобладаване на благун B1 B2 B2 B1 B3 B4 F1 F2 F3 H1 H3 H2 H4 H5 H6 H7 A Fig. 1. Classification dendrogram of the distinguished oaks communities. I – White oak dominated forests (1, 2, 3); III – Hungarian oak dominated forest (4, 5, 6); III – shrubs of Kermes oak (7); IV – Sessile oak dominated forests (8) Класификационна дендрограма на обособените групи съобщества в дъбовите (1, 2, 3);II – . 1. дъб Фиг Флористична класификация на дъбовите гори в ... 57

Таблица 1 Table 1 Синоптична таблица на фитоценозите в дъбовите гори на Западни гранични планини Synoptic constancy table of the associations and communities of oak forests in West Frontier mountains Съкращения: Клас/class: QP – Quercetea pubescentis; QF – Querco–Fagetea; RhPr – Rhamno–Prunetea; FB – Festuco–Brometea; TrG – Trifolio–Geranitea; Разред/order: F – Fagetalia sylvaticae; QPP – Quercetalia pubescenti–petraeae; Съюз/alliance: Qp–s – Quercion pubescenti–sessiliflorae; Qc – Quercion confertae; Co – Carpinion orientalis; а – етаж на дърветата/tree layer; b – етаж на храстите/shrub layer; с – етаж на тревитe/herb layer; константността на видовете е дадена в проценти/constancy values are in percent; диагнос- тичните видове за съобществата са дадени с по-тъмен фон на клетката/the background was shaded for constancy values of diagnostic taxa.

Синтаксономични Съобщества/communities G А BCDEFH единици от по-ви- сок ранг/higher номер на групата по ординационна схема/number 12345678 syntaxonomical units from ordination diagram

alliance order class брой описания/number of relevés 11 13 56 9 36 15 34 69

1 2 3 4 5678910111213 Диагностични видове за група съобщества G/Diagnostic species in the community G Quercus coccifera L. c73 2 FB Chamaecytisus austriacus (L.) Link c45 Pistacia terebinthus L. c 36 2 FB Stipa capillata L. c 36 2 Co Asparagus acutifolius L. c3682 3 Euphorbia myrsinites L. c 27 2 Диагностични видове за група съобщества А/ Diagnostic species in the community A Geranium rotundifolium L. c 36 62 5 19 6 Cistus incanus L. c 54 11 8 Myosotis ramosissima Rochel c 92 13 31 3 9 Ornithopus compressus L. c 85 11 14 3 Hypericum montbretii Spach c 38 7 8 6 3 Orlaya grandiflora (L.) hoffm. c 9 46 20 8 3 3 Диагностични видове за съобществата от група B/ Diagnostic species in the community B FB Eryngium campestre L. c 9 46 8 7 15 Achnatherum bromoides (L.) Beauv. c 63 8 9 Galium aparine L. c 15 43 31 21 35 FB Achillea clypeolata Sm. c 46 33 6 15 3 Teucrium polium L. c 32 11 6 9 Digitalis lanata Ehrh. c 18 11 15 19 58 Г. Гогушев

Диагностични видове за група съобщества C/ Diagnostic species in the community C QPP QP Quercus cerris L. a 78 6 18 6 QPP QP Quercus cerris L. b 11 12 QPP QP Quercus cerris L. c 44 15 1 Qp-s QF Lathyrus laxiflorus (Desf.) Kuntze c 4 89 22 47 18 45 QF Cephalanthera rubra (L.) Rich. c 4 78 6 4 Cruciata glabra (L.) Ehrend. c 4 78 13 9 16 QPP QP Geranium sanguineum L. c 7 67 9 3 QF Hedera helix L. c 33 3 9 Helleborus odorus Waldst. & Kit. c 44 1 QPP QP Melittis melissophyllum L. c 67 12 QPP QP Sorbus torminalis (L.) Crantz c 5 67 12 33 Evonymus verrucosus Scop. c 44 1 Диагностични видове за група съобщества D/ Diagnostic species in the community D Cyclamen hederifolium Aiton c 38 4 11 56 3 FB Verbascum phoeniceum L. c 46 27 44 6 13 Co QP Aristolochia pallida Willd. c 8 4 3 Aristolochia rotunda L. c 14 Co Cardamine graeca L. c 85 28 36 Co Geranium lucidum L. c 27 15 9 36 3 19 Arum italicum Mill. c 17 Диагностични видове за група съобщества E/ Diagnostic species in the community E Qc F QF Euphorbia amygdaloides L. c 4 11 67 15 29 QF Fagus sylvatica L. c 67 15 26 Qp-s Pteridium aquilinum (L.) Kuhn c 4 53 15 20 Qc QP Lychnis coronaria (L.) Desr. c 7 11 8 47 32 30 Qp-s Campanula sparsa Friv. c 2 11 11 40 18 20 Salvia glutinosa L. c 67 15 10 FB Salvia nemorosa L. c 2 53 3 7 Centaurea phrygia L. c 27 Digitalis viridiflora Lindl. c 13 4 Диагностични видове за група съобщества F/ Diagnostic species in the community F Galium lucidum Al. c 25 11 7 41 1 Vicia cracca L. c 25 11 6 20 50 26 Hieracium murorum L. c 9 6 7 35 14 QP Sedum cepaea L. c 11 21 23 Rubus hirtus Waldst. & Kit. c 5 11 7 26 14 Rubus hirtus Waldst. & Kit. b 2 7 3 Диагностични видове за група съобщества H/ Diagnostic species in the community H Qp-s QP Quercus dalechampii Ten. a 11 7 41 96 QP Quercus dalechampii Ten. b 7 21 52 Qp-s QP Quercus dalechampii Ten. c 2 22 7 26 91 Флористична класификация на дъбовите гори в ... 59

F QF Lathyrus vernus Bernh. c 4 33 13 18 26 F QF Mycelis muralis (L.) Dumort. c 11 7 12 36 QF Campanula trachelium L. c 33 27 9 35 Qc QP Scutellaria columnae Al. c 4 11 12 28 F Symphytum tuberosum L. c 4 7 28 Qc Huetia cynapioides (Guss.) P.W. Ball c 9 3 9 23 Qp-s Lapsana communis L. c 22 27 21 33 Galium pseudoaristatum Schur c 21 33 6 33 35 51 Genista carinalis Griseb. c 4 11 11 24 4 Диагностични видове за съюз Carpinion orientais Horvat 1958/ Diagnostic species from alliance Carpinion orientais Horvat 1958 Co Quercus coccifera L. a100 Co QP Paliurus spina-christi Mill. b 18 15 16 Co Coronilla emerus L. b18 211 Co Pistacia terebinthus L. b 45 5 Co Asparagus acutifolius L. b18 Co Ruscus aculeatus L. c18 8 Co Celtis australis L. b9 Co Celtis australis L. c 8 Co Pistacia terebinthus L. a 4 Co Juniperus excelsa M. Bieb. a 4 Co Phillyrea latifolia L. a 2 Co Phillyrea latifolia L. b 4 Co Asparagus tenuifolius Lam. c 5 3 Co QPP Coronilla varia L. c 4 3 1 Co TrG Ferulago sylvatica (Besser) Rchb. c 2 Co Acer hyrcanum Fisch. &C.A.Mey. а 13 Co QF Acer hyrcanum Fisch. &C.A.Mey. b 3 19 Co QF Acer hyrcanum Fisch. &C.A.Mey. c 14 Co QP Ostrya carpinifolia Scop. a 11 6 Co QP Ostrya carpinifolia Scop. b 4 11 14 Co Ostrya carpinifolia Scop. c 6 Co Arabis hirsuta (L.) Scop. c 3 4 Co Lonicera etrusca Santi c 3 Co Mercurialis ovata Sternb. & Hoppe c 4 Co Mellisa officinalis L. c 4 769 Co Valeriana officinalis L. c 10 Co RhPr Prunus mahaleb L. b 2

Диагностични видове за съюз Quercion confertae Horvat 1954/ Diagnostic species from alliance Quercion confertae Horvat 1954

Qc QP Quercus frainetto Ten. a 23 30 97 100 97 17 Qc QP Quercus frainetto Ten. b 15 9 78 60 88 9 60 Г. Гогушев

Qc QP Quercus frainetto Ten. c 15 9 56 93 76 13 Qc Trifolium pignantii Fauche & Chaub. c 2 56 9 23 Qc QF Physospermum cornubiense (L.) DC. c 5 78 13 9 33 Qc QPP Lathyrus niger (L.) Bernh. c 2 22 12 13 Qc Potentilla argentea L. c 5 3761 Qc Saxifraga tridactilites L. c 8 8 3 Qc QPP TrG Trifolium alpestre L. c 7 1 Qc QPP QP Pyrus pyraster Burgad. b 2 6 Qc Tilia tomentoza Moench a 1

Диагностични видове за съюз Quercion pubescenti-sessiliflorae Br.-Bl. 1932/ Diagnostic species from alliance Quercion pubescenti-sessiliflorae Br.-Bl.

Qps F QF Fagus sylvatica L. a 20 12 14 Qps F QF Fagus sylvatica L. b 27 12 22 Qps F QF Aremonia agrimonoides (L.) DC c 4 56 3 27 6 23 Qps QPP TrG Astragalus glycyphyllos DC. c 5 33 7 6 7 Qps QP Luzula fosteri (Sm.) DC. c 5 22 7 15 10 Qps Carex muricata L. c 5118 314 Qps QP Mill. b 7 33 Qps QP Malus sylvestris Mill. c 4 11 1 Qps Chamaespartium sagittale (L.) Gibbs c 3 1

Диагностични видове за разред Quercetalia pubescenti-petraeae Klika 1933/ Diagnostic species from order Quercetalia pubescenti-petraeae Klika 1933

QPP RhPr Crataegus monogyna Jacq. b 23 39 44 22 80 29 26 QPP RhPr Crataegus monogyna Jacq. c 15 20 44 33 7 29 9 Qps QPP TrG Clinopodium vulgare L. c 45 8 34 22 17 67 53 51 QPP QP Teucrium chamaedrys L. c1838685642274716 QPP QP Veronica chamaedrys L. c 27 8 39 67 50 47 59 55 QPP FB Euphorbia cyparissias L. c 9 43 67 6 47 79 29 QPP TrG Origanum vulgare L. c 29 22 8 40 24 16 QPP FB Brachypodium pinnatum (L.) P. Beauv. c 32 67 31 53 24 41 QPP RhPr Rosa canina L. b 29 22 6 40 38 32 QPP Rosa canina L. c 11 33 8 20 26 32 QPP Acer campestre L. a 8 3 6 QPP QF Acer campestre L. b 5333 910 QPP QF Acer campestre L. c 33 3 13 6 10 QPP Buglossoides purpurocaerulea (L.)I.M.Johnst. c 5 22 3 1 QPP Pyrus pyraster Burgad. c 7 33 9 QPP QF Fragaria vesca L. c 9 18 44 14 60 24 33 QPP TrG Polygonatum odoratum (Mill.) Druce c 11 6 QPP FB Fragaria viridis Duchesne c 9 22 39 53 56 55 QPP FB Hypericum perforatum L. c 9 45 22 22 47 68 46 QPP Poa pratensis L. c 8 34 22 22 7 15 16 Флористична класификация на дъбовите гори в ... 61

QPP Campanula glomerata L. c 11 11 3 3 3 QPP TrG Tanacetum corymbosum (L.) Sch. Bip. c 2 56 3 7 15 38 QPP TrG Vincetoxicum hirundinaria Medicus c 5 7 3 QPP TrG Campanula persicifolia L. c 4 1 QPP Chamaecytisus supinus (L.) Link c 4 22 3 33 6 12 Chamaecytisus supinus (L.) Link b 3 6 QPP Ajuga genevensis L. c 2 17 6 7

Диагностични видове за разред Fagetalia sylvaticae Pawlowski 1928 / Diagnostic species from order Fagetalia sylvaticae Pawlowski 1928

F Geum urbanum L. c 21 44 8 33 21 43 F Arum maculatum L. c 3 3 1 F Lilium martagon L. c 1 F Symphytum bulbosum Schim. c 6 F Pulmonaria officinalis L. c 22 7 7 F Geranium robertianum L. c 737 F Sanicula europeae L. c 1 F Tilia plathyphyllos Scop. a 3

Диагностични видове за клас Quercetea pubescentis Doing-Kraft ex Scamoni et Passarge 1959/ Diagnostic species from class Quercetea pubescentis Doing-Kraft ex Scamoni et Passarge 1959

QP Quercus pubescens Willd. a 9 100 98 100 69 35 1 QP Quercus pubescens Willd. b5585893342 41 QP Quercus pubescens Willd. c7392797836 24 Co QP Carpinus orientalis Mill. a 23 29 17 6 Co QP Carpinus orientalis Mill. b 55 38 64 78 78 7 41 30 Co QP Carpinus orientalis Mill. c 36 15 32 22 44 26 17 QPP QP Fraxinus ornus L. a183116 3 3 14 QPP QP Fraxinus ornus L. b 36 8 43 56 14 12 38 QPP QP Fraxinus ornus L. c27153244397 2633 QP Sorbus domestica L. a 2 1 QPP QP Sorbus domestica L. b 226 6 6 QPP QP Sorbus torminalis (L.) Crantz a 2 7 QPP QP Sorbus torminalis (L.) Crantz b 2 11 3 9 QPP QP Cornus mas L. b 16 44 6 3 33 QPP Cornus mas L. c 16 22 11 7 6 10 Qps QPP Silene italica (L.) Pers. c 82 23 30 56 33 53 71 38 QPP Dactylis glomerata L. c 45 73 89 53 67 88 74 F QP Primula veris L. c 7 67 3 20 21 52 QPP Sedum maximum (L.) Suter c 6 1 QPP Tamus communis L. c 3 7 3

Диагностични видове за клас Querco-Fagetea Br.-Bl. Et Vlieger in Vlieger 1937/Diagnostic species from class Querco-Fagetea Br.-Bl. Et Vlieger in Vlieger 1937 62 Г. Гогушев

F QF Melica uniflora Retz. c 9 56 8 13 26 61 QF Festuca heterophylla Lam. c 7 100 6 100 41 61 QF Poa nemoralis L. c 29 44 36 47 79 86 F QF Brachypodium sylvaticum (Huds.) P. Beauv. c 18 4 32 22 14 53 44 28 QF Carpinus betulus L. a 63 QF Carpinus betulus L. b 34 QF Lathyrus venetus (Mill.) Wohlf. c 14 QF Stellaria holostea L. c 22 3 23 QF Acer platanoides L. a 3 QF Acer platanoides L. c 6 QF Acer pseudoplatanus L. c 1 QF Prunus avium L. a 3 QF Prunus avium L. b 1 QF Prunus avium L. c 4 11 3 13 26 13 QF Luzula luzuloides (Lam.) Dandy c 7 6 9 F QF Mercurialis perennis L. c 6 QF Cardamine bulbifera (L.) Crantz c 11 13 9

Диагностични видове за клас Festuco-Brometea Br.-Bl. Et. R. Tx. In Br. - Bl. 1949/Diagnostic species from class Festuco-Brometea Br.-Bl. Et. R. Tx. In Br. - Bl. 1949

FB Chrysopogon gryllus (L.) Trin. c 73 92 38 25 18 FB Festuca valesiaca Schleich. Ex Gaudin c 82 68 11 47 7 65 9 FB Koeleria macrantha Ujhelyi c 15 21 11 25 13 12 6 FB Thymus striatus Vahl c 73 85 52 22 56 7 62 12 FB Phleum phleoides (L.) Karst. c 30 8 18 6 FB Sanguisorba minor Scop. c 27 8 7 18 1 FB Dorycnium herbaceum Vill. c 16 44 21 4 FB Ajuga laxmannii (L.) Benth. c 7 6 3 FB Scabiosa ochroleuca L. c 11 3 FB Asphodeline taurica (Pal. Ex M. Bieb.)Kunth c 2 FB Astragalus onobrychis L. c18 711 6 FB Briza media L. c 22 13 1 FB Convolvulus cantabrica L. c 18 FB Dichanthium ischaemum (L.) Roberty c 5 11 FB Erysimum diffusum Ehrh. c 3 FB Medicago falcata L. c 9 22 FB Melica ciliata L. c 7 11 1 FB Onobrychis alba (Waldst.& Kit.) Desv. c 5 FB Prunella laciniata (L.) L. c 5 13 3 FB Onosma visianii Clementi c 4113

Диагностични видове за клас Rhamno-Prunetea Rivas Goday et Borja Carbonell 1961/Diagnostic species from class Rhamno-Prunetea Rivas Goday et Borja Carbonell 1961

RhPr Prunus cerasifera Ehrh. b 11 6 3 Флористична класификация на дъбовите гори в ... 63

RhPr Juniperus communis L. b 22 RhPr Prunus spinosa L. b 211 731 RhPr Corylus avellana L. b 7 3 F RhPr Clematis vitalba L. c 16 44 3 20 12 14

Диагностични видове за клас Trifolio-GeraniteaMuller 1962 Diagnostic species from class Trifolio-Geranitea Muller 1962

TrG Agrimonia eupatoria L. c 11 11 27 6 1 TrG Anthericum ramosum L. c 4 11 TrG Calamintha sylvatica Bromf. c 2 11 3 13 6 12 TrG Campanula rapunculus L. c 15 15 6 TrG Inula germanica L. c 4 TrG Melampyrum cristatum L. c 22 3 1 Други видове/Other species Pinus nigra Arnold a 7 6 Prunus cerasifera Ehrh. a 3 Juniperus oxycedrus L. a 5 Juglans regia L. a 1 Ulmus minor Mill. a 2 Juniperus oxycedrus L. b 64 8 25 13 6 7 Pyrus amygdaliformis Vill. b 11 9 1 Pyrus elaeagrifolia Pal. b 9 7 9 Genista rumelica Velen. b 9 Lonicera etrusca Santi b 9 Crataegus orienalis Pal. Ex M. Bieb. b 4 11 1 Pinus nigra Arnold b 7 Pyrus nivalis Jacq. b 3 Evonymus latifolius (l.) Mill. b 1 Juglans regia L. b 31 Ulmus minor Mill. b 4 3 1 Morus alba L. b 2 Salix caprea L. b 1 Rosa vosagiaca Desp. b 2 Rubus caesius L. b 61 Asplenium adianthum-nigrum L. c 18 53 13 38 43 Silene vulgaris ( Moench) Garcke c 7 20 12 32 Epilobium montanum L. c 17 Alliaria petiolata (m.Bieb.) Cavara&Grande c 2 16 Lysimachia vulgaris L. c 9 40 12 3 Sorbus domestica L. c 7 33 6 21 17 Viola riviniana Rchb. c 21 78 14 47 29 52 Trifolium montanum L. c 21 67 8 13 79 17 Muscari bothryoides (L.) Mill. c 69 9 67 47 9 64 Г. Гогушев

Moenchia mantica (L.) Bartal. c 18 54 11 44 26 6 Poa bulbosa L. c1869321147 1216 Cynosurus echinatus L. c 8 34 19 21 7 Thymus pannonicus Al. c 21 11 33 9 12 Centaurea affinis Friv. c 21 22 7 12 4 Achillea millefolium L. c 23 45 11 17 40 21 19 Myrrhoides nodosa (L.) Cannon c 9 3 12 Bromus tectorum L. c 27 6 3 12 Bilderdykia convolvulus (L.) Dumort. c 9 9 Asplenium trichomanes L. c 7 11 19 7 15 7 Genista ovata Waldst. & Kit. c 2 11 18 7 Digitalis lanata Ehrh. c 18 11 15 19 Hieracium sp. c 944 7189 Chaerophyllum temulentum L. c 8 11 22 12 Trifolium arvense L. c181532118 266 Aegilops neglecta Req. ex Bertol. c 9 16 3 Trifolium medium L. c 11 33 40 24 33 Lotus corniculatus L. c 2 11 12 1 Chamaecytisus hirsutus (L.) Link c 14 44 29 20 Polygonatum latifolium (Jacq.) Desf. c 11 13 Ranunculus ficaria L. c 9 23 4 28 6 9 Acinos arvensis (Lam.) Dandy c 18 23 29 11 11 15 7 Rumex acetosella L. c 9 15 27 25 29 13 Agrostis canina L. c 4 Agrostis capillaris L. c 5 20 18 7 Ajuga reptans L. c 4 11 7 3 Alyssum corymbosoides Formanek c 13 3 Anemone pavonina Lam. c 15 3 Anthemis tinctoria L. c 18 8 14 22 8 7 26 12 Anthoxanthum odoratum L. c 4 3 Anthriscus cerefolium (L.) Hoffm. c 3 1 Anthriscus nemorosa (M.Bieb.)Spreng. c9 Apera spica-venti (L.)P. Beauv. c 2 11 Astragalus spruneri Boiss. c 18 Ballota nigra L. c 7 3 Berteroa incana (L.) DC. c 3 10 Bromus arvensis L. c 2 3 Bromus sterilis L. c 8 16 14 3 4 Calystegia sylvatica (Kit.)Griseb. c 3 6 Campanula lingulata Waldst.& Kit. c 9 Carex pallescens L. c 23 5 31 Carex praecox Schreb. c 2 6 Флористична класификация на дъбовите гори в ... 65

Carex sylvatica Huds. c 4 15 1 Carex divulsa Stokes c 9 1 Carpinus betulus L. c 794 Carthamus lanatus L. c 7 3 1 Centaurium erythraea Raf. c 2 3 6 1 Centaurea stenolepis A. Kern. c 7 1 Cephalanthera damasonium (Mill.) Druce c 11 Cerastium petricola Pancic c 27 62 20 22 1 Ceterach officinarum DC. c 8 7 11 1 Cichorium inthybus L. c 2 1 Clypeola jonthlaspi L. c923 Comandra elegans (Rochel ex Rchb.)Rchb. F. c 2 3 Coronilla emerus L. c18 522 6 Crepis sancta (L.) Babc. c 9 38 4 3 Crepis zacintha (L.) Babcock c 0 2 Cruciata pedemontana (Bellardi) Ehrend. c 62 2 17 20 10 Daucus carota L. c 2 7 Diantus petraeus Waldst. & kit. c 7 3 3 1 Doronicum columnae Ten. c 3 1 Dryopteris filix-mas (L.) Schott c 7 1 Erysimum cuspidatum (M.Bieb.)DC c 3 3 Erysimum repandum L. c 4 11 Euphorbia falcata L. c 9 38 9 3 Euphorbia niciciana Borbas c 2 3 3 Euphorbia oblongata Griseb. c 11 3 3 1 Jasione heldrеichii Boiss. & Orph. c 5 11 Juglans regia L. c 2 763 Juniperus oxycedrus L. c 18 18 11 7 9 3 Juniperus excelsa M. Bieb. c 4 Festuca rupicola Heuff. c 13 Filipendula vulgaris Moench c 5 11 3 7 6 Galium glaucum L. c 8 2 8 Galium verticillatum Danth. Ex Lam. c 77 Galium verum L. c 11 13 6 1 Heracleum sibiricum L. c 3 3 Holcus lanatus L. c 2 13 Hypericum rumeliacum Boiss. c 9 6 Lactuca serriola L. c 2 3 Lamium amplexicaule L. c 154 8 Lamium garganicum L. c 6 1 Lamium purpureum L. c 8 14 6 4 Lathyrus aphaca L. c 8 2 11 6 3 4 66 Г. Гогушев

Lathyrus pratensis L. c 7 12 Lathyrus sphaericus Retz. c 23 2 3 Ligustrum vulgare L. c 3 3 Linaria pelisseriana (L.) Mill. c 23 3 Lolium rigidum Gaudin c 4 3 Lotus aegaeus (Griseb.) Boiss. c 18 Lotus angustissimus L. c 82 Marrubium peregrinum L. c27237 Marrubium vulgare L. c 7 3 Medicago arabica (L.) Huds. c 15 Medicago lupulina L. c 2 3 Medicago minima (L.) Bartal. c 9 20 11 6791 Medicago orbicularis Al. c 15 2 Medicago constricta Durieu c 27 Melilotus alba Medicus c 11 3 Milium vernale M. Bieb. c 5 3 4 Minuartia setacea (Thuill.) Hayek c 18 4 Muscari comosum (L.) Mill. c 4 3 Myosotis arvensis (L.) Hill. c 18 8 11 11 3 Paliurus spina-christi Mill. c 9 4 Jasminum fruticans L. c18 4 Papaver rhoeas L. c944 Parenthucellia latifolia (L.) Caruel c 15 3 Pinus nigra Arnold c 3763 Plantago lanceolata L. c 4 7 Potentilla erecta (L.) Raeusch. c 21 8 15 1 Prunella vulgaris L. c 4 111113189 Prunus cerasifera Ehrh. c 5 3 13 9 9 Prunus spinosa L. c 20 11 13 15 6 Prunus mahaleb L. c 2 3 Pyrus amygdaliformis Vill. c 7 6 Ranunculus millefoliatus Vahl c 8 6 Ranunculus rumelicus Griseb. c 2 19 3 Rorippa sylvestris (L.) Besser c 4 3 6 1 Rosa vosagiaca Desp. c 4 8 6 Rubus caesius L. c 9 11 13 9 6 Saponaria officinalis L. c 2 3 Saxifraga rotundifolia L. c 3 3 Scabiosa trinifolia Friv. c 4 6 Scleranthus perennis L. c 85 6 91 Sedum acre L. c 4 3 1 Sedum album L. c 2 3 Флористична класификация на дъбовите гори в ... 67

Sedum annuum L. c 2 7 4 Sedum hispanicum L. c 9 16 8 9 4 Senecio vernalis Waldst. & Kit. c 8 2 Seseli annuum L. c 6 9 Stellaria holostea L. c 5 6 4 Steptorhamphus tuberosus (Jacq.) Grossh. c 2 3 Taraxacum officinale L. c 5 6 Tilia plathyphyllos Scop. c 11 Torilis arvensis (Hudson) Link c 4 22 13 3 3 Trifolium angustifolium L. c 33 21 8 3 Trifolium affine C. Presl c 27 Trifolium campestre Schreb c 23 27 11 14 18 3 Trifolium cherleri L. c 4 6 Trifolium repens L. c 31 Trifolium pratense L. c 9 11 3 13 Trifolium subterraneum L. c 84 Trifolium trichopterum Pancic c 4 7 Ulmus minor Mill. c 9 9 11 3 Valerianella pumila (L.) DC c 9 38 7 28 3 Verbascum banaticum Schrad. c 2 1 Veronica hederifolia L. c 2 14 1 Veronica verna L. c 9 15 2 3 Vicia articulata Hornem. c 38 3 Vicia bythinica (L.) L. c 15 3 Vicia hirsuta (L.) Gray c 46 11 8 24 3 Vicia laeta Ces. c 9 31 18 14 15 3 Vicia peregrina L. c 15 2 8 3 Vicia villosa Roth c 18 5 3 Viola arvensis Murr. c 15 2 4 Viscaria vulgaris Rohl. c 3763 Urtica diodica L. c 7 6 12 Xolanthes gutatus (L.) Rafin. c 8 9 6 Urtica diodica L. c 7 6 12 Ulmus minor Mill. c 2 6 3 Xolanthes gutatus (L.) Rafin. c 21 2 6 Xeranthemum annuum L. c 42

Видове с ниска константност (< 10 %), срещащи се в една група съобщества: Species with lower constancy (< 10 %) and presence in only one group of communities: Xeranthemum annuum L. (B/4%); Vulpia myurus (L.) C.C.Gmel. (H/1%); Vincetoxicum fuscatum (Hornem.) Rchb. F. (H/1%); Veronica austriaca L. (B/5%); Veronica arvensis L. (B/2%); Verbascum glabratum Friv. (H/3%); Vaccinium myrtillus L. (E/7); Trifolium tenuifolium Ten. (B/7%); Tragopogon dubius Scop. (B/4%); Tragopogon crocifolius L. (A/8); 68 Г. Гогушев

Torilis heterophylla Guss. (B/2%); Tilia tomentoza Moench. (c, H/1%); Thlaspi perfoliatum L. (H/1%); Thalictrum minus L. (B/2%); Symphytum ottomanum Friv. (D/6%); Stachys leucoglossa Griseb. (B/2%); Sonchus oleraceus L.(H/1%); Sideritis lanata L. (A/8%); Sherardia arvensis L. (B/4%); Sedum rubens L. (D/3%); Sedum ochroleucum Chaix (F/6%); Sedum dasyphyllum L. (H/1%); Salvia sclarea L. (B/2%); Sagina procumbens L. (H/1%); Rubus idaeus L. (H/1%); Rosa pimpinellifolia L. (H/1%); Rorippa lippizensis (Wulf.) Rchb. (D/3%); Polypodium vulgare L. (H/4%); Polygonum patulum M. Bieb. (B/2%); Plumbago europaea L. (B/9%); Plantago bellardii Al. (A/8%); Pinus sylvestris L. (B/2%); Parietaria officinalis L. (H/1%); Ornithogalum nutans L. (E/7%); Orchis mascula L. s. str. (H/1%); Micrupyrum tenellum Link (F/3%); Melilotus officinalis (L.) Pal. (H/1%); Medicago disciformis DC. (A/8%); Matricaria trichophylla (Boiss.) Boiss. (B/4%); Lupinus angustifolius L. (A/8%); Lolium perenne L. (F/3%); Lysimachia nummularia L. (E/7%); Linaria vulgaris Mill. (H/1%); Lathyrus grandiflorus Sm. (H/1%); Laser trilobum (L.) Borkh. (B/2%); Lamium maculatum L. (H/1%); Lactuca quercina L. (H/3%); Isopyrum thalictroides L. (D/3%); Hypericum annulatum Moris (B/2%); Hypericum cerastoides (Spach) N. Robson (E/7%); Hordeum murinum L. (B/2%); Hordeum secalinum Schreb. (B/2%); Hordeum hystrix Roth. (B/7%); Heliantemum nummularium (L.) Mill .(F/9%); Helianthemum aegyptiacum (L.) Mill.(G/9%); Gypsophila muralis L.(B/2%); Glechoma hirsuta Waldst. & Kit. (C/11%); Geranium macrorrhizum L. (H/3%); Geranium dissectum L.(B/9%); Geranium columbinum L.(H/1%); Genista rumelica Velen. (E/7%); Genista tinctoria L. (H/1%); Filago vulgaris Lam. (B/9%); Festuca nigrescens Lam. (H/3%); Euphrasia rostkoviana Hayne (F/6%); Euphorbia polychroma A. Kern. (H/1%); Eupatorium cannabinum L. (B/4%); Equisetum sylvaticum L.(H/1%); Erodium cicutarium (L.) Her. (B/2%); Epilobium angustifolium L.(E/7%); Elymus hispidus (Opiz) Melderis (B/2%); Elymus repens (L.) Gould. (B/4%); Draba muralis L. (D/3%); Cynodon dactylon (L.) Pers. (B/2%); Corylus avellana L (c) (E/7%); Cornus sanguinea L. (c) C/11%); Conium maculatum L. (H/3%); Convolvulus arvensis L. (B/2%); Coeloglossum viride (L.) Hartm. (H/1%); Cnicus benedictus L. (B/2%); Circaea luteciana L. (E/7%); Centaurea triumfetti Al. (H/3%); Carpesium cernuum L. (H/1%); Cardaminopsis arenosa (L.) Hayek (F/3%); Capsella bursa-pastoris (L.) Medicus(B/4%); Campanula rapunculoides L. (B/4%); Campanula scutellata Griseb.(E/7%); Campanula phrygia Jaub.& Spach (F/3%); Bromus secalinus L. (B/2%); Bromus madritensis L. (B/4%); Bromus japonicus Thunb. (A/8%); Avena fatua L. (B/2%); Asperula tenella Heuff. ex Degen (B/5%); Artemisia campestris L. (B/2%); Arabis turrita L. (H/9%); Anthemis austriaca Jacq. (H/3%); Anagalis arvensis L. (B/2%).

ответстват на ординационната схема характерните им видове, участващи в (фиг. 2). Флористичният състав и кон- съобществата. стантността на видовете са посочени в Ординационната схема (фиг. 2) проценти в таблицата. Диагностичните представя екологичната и географска видове за всяко съобщество са обозна- непрекъснатост на проучваните расти- чени с по-тъмен цвят на клетката, в ко- телни съобщества. Подреждането на ято е посочено процентното им учас- синтаксоните по абсцисната ос отра- тие в описанията на обособената гру- зява промяната на екологичните фак- па. Поотделно са посочени видовете от тори, които се променят с увеличаване дървесния, храстовия и тревния етаж. на надморската височина и в посока от В дясната част на таблицата са отра- юг към север. Съобществата, разполо- зени класовете, разредите и съюзите с жени при най-малка надморска височи- Флористична класификация на дъбовите гори в ... 69

Ординационна схема на описаните съобщества 0,3 5 0,25 2 0,2 0,15 0,1 7 0,05 6 3 0 8 -0,05

Axis 2 -0,1 -0,15 4 -0,2 -0,25 -0,3 -0,35 -0,4 1 -0,45 -0,35 -0,3 -0,25 -0,2 -0,15 -0,1 -0,05 0 0,05 0,1 0,15 0,2 0,25 0,3 0,35 0,4 Axis 1

Фиг. 2. Ординационна схема на обособените синтаксони; между номерата в схемата и групите в дендрограмата има следното съответствие: 1 – G; 2 – A; 3 – B; 4 – C; 5 – D; 6 – E; 7 – F ; 8 – H Fig. 2. Ordination diagram of the distinguished syntaxa. The numbers in the diagram corresponding to groups from dendrogram like this: 1 – G; 2 – A; 3 – B; 4 – C; 5 – D; 6 – E; 7 – F ; 8 – H

на (1-G, 2-A – до 400 m н.в.) и разви- приятните екологични условия. Горите ващи се при най-сух климат са локали- от благун, обособени в група 7-F, се зирани в дясната част на схемата. Оп- намират по-близо до планинските гори исанията, принадлежащи на групи 7-F на зимния дъб, отколкото до другите и 8-H са свързани с най-мезофитните благунови гори. Разпределянето на и благоприятни за развитие на горска съобщества на благуна в двете край- растителност екологични условия и са ни зони на схемата показва широката разположени в лявата част на схема- екологична амплитуда на този дърве- та. Подреждането на съобществата по сен вид и съответно на формираните ординатната ос следва градиента на от него гори. почвената реакция. Групата 4-С е раз- положена върху карбонатни скали. В Група А нея са включени дъбови гори в района на Влахина планина. Псевдомаквисите Съобществата от групата са разпрос- на пърнара – група 1-G, са разположе- транени основно в най-южните части ни в долния десен ъгъл на ординаци- на изследваната област – планината онната схема и отразяват най-неблаго- Огражден и обединява съобщества с 70 Г. Гогушев

едификатор Quercus pubescens Willd. май (м. Стоянов рид) (232к) (Ograjden (фиг. 1, табл. 1). Фитоценозите са раз- mountain, southwest from village положени при надморска височина до Parvomaj, locality Stojanov rid); покри- 400 m. Изложенията са с южна компо- тие на етажа на дърветата 40 % (cover нента, на стръмни билни части. tree layer 40 %); покритие на етажа Дървесният етаж е с ниско проек- на храстите 10 % (cover shrub layer тивно покритие – от 30 до 60 %. Сред- 10 %); покритие на етажа на тревите ната височина на дърветата е 6–8 m. 70 % (cover herb layer 70 %). Структурата на дървостоя е групова, Етаж на дърветата/Tree layer: 3: в резултат на вегетативно възобновя- Quercus pubescens Willd.; 2а: Quercus ване (коренови издънки). Средният ди- pubescens Willd, Quercus frainetto аметър е около 10–12 cm, дърветата Ten. са с прерязани върхове, поради полз- Етаж на храстите/Shrub layer: 2а: ването им за листников фураж. Наред Quercus pubescens Willd; +: Quercus с това площите са подложени на ин- frainetto Ten.; тензивна паша. Вторият етаж е офор- Етаж на тревите/Herb layer: мен от коренови или пънови издънки 3: Chrysopogon gryllus (L.) Trin.; на косматия дъб и на отделни места и 2b: Cistus incanus L.; 1: Geranium на келявия габър. rotundifolium L., Myosotis ramosissima Почвите са канелени горски (Hromic Rochel, Ornithopus compressus L., Luvisols) и ранкери (Umbric Leptosols), Orlaya grandiflora (L.) hoffm., Teucrium силно ерозирали. chamaedrys L., Galium verticillatum Диагностични видове: Quercus pubes- Danth. ex Lam., Cerastium petricola cens Willd., Geranium rotundifolium L., Pancic, Moenchia mantica (L.) Bartal., Cistus incanus L., Myosotis ramosissima Crepis sancta (L.) Babc., Acinos arvensis Rochel., Ornithopus compressus L., (Lam.) Dandy, Clypeola jonthlaspi L., Hypericum montbretii Spach, Orlaya Marrubium peregrinum L., Veronica grandiflora (L.) Hoffm. verna L.; +: Quercus pubescens Willd., На база на установена екологична Fraxinus ornus L., Thymus striatus специфика и на характерен флористи- Vahl, Cruciata pedemontana (Bellardi) чен състав, разграничаващи групата Ehrend., Vicia hirsuta (L.) Gray, Vicia съобщества А от останалите гори с еди- articulata Hornem., Achillea millefolium фикатор космат дъб е определена но- L., Linaria pelisseriana (L.) Mill., Lamium вата асоциация Cisto incani-Quercetum amplexicaule L., Medicago orbicularis pubescentis ass. nov., typus nom. rél. All., Viola arvensis Murr.; r: Valerianella holotypus, hoc loco. pumila (L.) DC. Relevé code: Автор: Г. Гогушев (Autor: Gogushev, G.); 24 април 2005 Група B (24 Аpril 2005); размер 400 m2 (plot size 400 m2); надморска височина Съобществата от група B са разпрос- 300 m (altitude 300 m); наклон 35° транени и в трите планини от изслед- (slope 35°); изложение юг (exposition ваната територия. Тя обединява описа- S); Огражден, югозападно от с. Първо- ния с едификатор Quercus pubescens Флористична класификация на дъбовите гори в ... 71

Willd. (фиг. 1, табл. 1). Формирани Група C са от нискостъблени гори на космат дъб и от високостъблени клоносечни Група C е формирана от ценози, насаждения и запазени групи дървета. разположени във Влахина плани- Разположени са при надморски висо- на (фиг. 1, табл. 1). Едификатори са чини в диапазона 200–1000 m н.в., Quercus pubescens Willd и Quercus като най-често се срещат между 400 cerris L. Изложенията са предимно се- и 500 m. Дървесният състав е поч- верни и североизточни, при надморска ти чист. Единично се срещат Quercus височина в диапазона 650–1100 m и frainetto Ten., Carpinus orientalis Mill. и основната скала – варовик. Дърветата Fraxinus ornus L. Височината на дърве- са с малки диаметри – 14–18 сm и тата варира в зависимост от възрастта височина 12–15 m. Дървостоите са с на насажденията, но рядко надвишава издънков произход, в резултат на нис- 12–15 m. Отличителна черта е по-бо- костъблено стопанисване в миналото. гатият видов състав на подлесния етаж Вторият етаж е формиран от плътни – Crataegus monogyna Jacq., Crataegus групировки на Carpinus orientalis Mill. с orienalis Pal. еx M. Bieb., Fraxinus ornus покритие 60–70 %. Единично участват L., Malus sylvestris Mill., Cornus mas L., Acer campestre L., Fraxinus ornus L., Acer campestre L., Sorbus domestica Cornus mas L. В тревния етаж домини- L., Sorbus torminalis (L.) Crantz, Prunus рат Festuca heterophylla Lam., Melica spinosa L., Rosa canina L., Juniperus uniflora Retz. и Brachypodium pinnatum oxycedrus L. и Pyrus amygdaliformis (L.) P. Beauv. Vill. Почвите са канелени горски Почвите са канелени горски (Hromic (Hromic Luvisols) и хумусно карбонат- Luvisols) и ранкери (Umbric Leptosols), ни (Rendzic Leptosols). силно ерозирали, което се подчертава Диагностични видове са: Quercus от участието на хазмофитни видове: cerris L, Cephalanthera rubra (L.) Rich., Acinos arvensis (Lam.) Dandy, Rumex Melittis melissophyllum L., Helleborus acetosella L., Cerastium petricola odorus Waldst. & Kit., Evonymus Pancic, Juniperus oxycedrus L. verrucosus Scop., Geranium sanguineum Диагностични видове са: Eryngium L., Cruciata glabra (L.) Ehrend. и Sorbus campestre L., Achnatherum bromoides torminalis (L.) Crantz. (L.) Beauv., Galium aparine L., Achillea Съобществата са отнесени към син- clypeolata Sm., Teucrium polium L. и таксон с неопределен ранг – група съ- Digitalis lanata Ehrh. общества Cephalanthera rubra–Quercus Недостатъчната флористична и ре- pubescens. гионална диференциация не дават ос- нование за обособяване на нова асо- Група D циация. Съобществата са отнесени към група съобщества с име Teucrium Клъстерът е формиран от описания polium-Quercus pubescens. на фитоценози в планината Огражден (фиг. 1, табл. 1). В състава на дървес- ния етаж преобладава благунът, а съе- 72 Г. Гогушев

дификатор е Quercus pubescens Willd. (slope 20°); изложение И (exposition E); По флористичен състав тази група е Огражден, м. Джугла (133е) (Ograjden близка до съобществата на косматия mountain, locality “Djugla”); покритие дъб в региона. Надморската височина, на етажа на дърветата 60 % (cover до която се срещат съобществата, е tree layer 60 %); покритие на етажа 500–600 m. Формирани са както от на храстите 30 % (cover shrub layer издънкови насаждения, така и от дър- 30 %); покритие на етажа на тревите востои със запазени стари дървета и 80 % (cover herb layer 80 %); ниска пълнота. Изложенията са със Етаж на дърветата/Tree layer: 3: северна и източна компонента, което Quercus frainetto Ten.; 2b: Quercus създава по-добри условия и спомага pubescens Willd; за запазване на горската обстановка. Етаж на храстите/Shrub layer: 2а: Вторият етаж е формиран от Carpinus Quercus frainetto Ten.; Crataegus orientalis Mill. и е с високо проективно monogyna Jacq.; Carpinus orientalis покритие – над 50 %. Тревният сину- Mill.; Cornus mas L.; зий е с малко проективно покритие. Етаж на тревите/ Herb layer: 3: Видовете, които в най-голяма степен Crataegus monogyna Jacq.; 2a: Quercus отразяват спецификата на месторас- frainetto Ten.; Carpinus orientalis Mill.; тенията и разграничават асоциация- Quercus frainetto Ten.; 1: Cyclamen та, са: Asplenium adianthum-nigrum hederifolium Aiton; Geranium lucidum L., Cardamine graeca L, Cyclamen L.; Asplenium adianthum-nigrum L.; hederifolium Aiton, Geranium lucidum Aristolochia rotunda L.; Teucrium L. и Chaerophyllum temulentum L. chamaedrys L.; Brachypodium pinnatum Почвите са канелени горски (Hromic (L.) P. Beauv.; Veronica chamaedrys Luvisols) и ранкери (Umbric Leptosols), L.; Fragaria vesca L.; Fraxinus ornus силно ерозирали. L.; Luzula fosteri (Sm.) DC.; Thymus Диагностични видове са: Cyclamen striatus Vahl; Chrysopogon gryllus hederifolium Aiton, Verbascum (L.) Trin.; Galium aparine L.; Carex phoeniceum L., Aristolochia rotunda L., pallescens L.; Ranunculus ficaria L.; Cardamine graeca L., Geranium lucidum Ranunculus rumelicus Griseb.; Cruciata L. и Aristolochia pallida Willd. pedemontana (Bellardi) Ehrend.; Lamium Есенната циклама е характерен вид purpureum L.; Cornus mas L.; Euphorbia за съобществото и дава специфичен niciciana Borbas; +: Hypericum облик на този тип гори, поради тази perforatum L.; Origanum vulgare L.; причина се предлага обособяването на Dactylis glomerata L.; Viola riviniana Cyclamini hederifoli-Quercetum frainetо Rchb.; Clematis vitalba L.; Lonicera ass. nov., typus nom. rél. holotypus, etrusca Santi; Tamus communis L.; hoc loco. Ulmus minor Mill. Relevé code: Автор: Г. Гогушев (Autor: Gogushev, G.); 02 май 2005 Група Е (02 Мay 2005); размер 400 m2 (plot size 400 m2); надморска височина Групата е формирана от сравнително 300 m (altitude 300 m); наклон 20° малко фитоценози (фиг. 1, табл. 1). Флористична класификация на дъбовите гори в ... 73

Диференцирана е ясно географски. ните видове за асоциацията Quercus В нея попадат гори, разположени по frainetto Ten., Crataegus monogyna долината на р. Лебница, попадащи в Jacq., Dactylis glomerata L., Veronica планините Огражден и Малешевска. chamaedrys L. са с висока срещаемост Характерна особеност е чистият по и в групата съобщества Е. На база на състав дървесен етаж с едификатор направения анализ съобществата от Quercus frainetto Ten. Формирана е група Е са отнесени към асоциация от гори, разположени при надморска Digitali viridiflorae-Quercetum frainetti височина над 750 m. Букът участва в Gamisans et Herbard 1980. състава на съобществата, основно като подраст. Храстите не образуват плътен Група F етаж и покритието им е между 5 и 30 %. Преобладават видовете Crataegus Образувана е от смесени съобщества monogyna Jacq., Rosa canina L. и с преобладаване на благун и с участие Quercus frainetto Ten. Тревният етаж на космат и зимен дъб (фиг. 1, табл. е с високо покритие. Доминират жит- 1). Съобществата са разпространени и ните видове Festuca heterophylla Lam., в трите планини и обхващат височин- Brachypodium pinnatum (L.) P. Beauv. и ния диапазон между 500 и 800 m н.в., B. sylvaticum (Huds.) P. Beauv. рядко до 900 m на южни изложения. Почвите са кафяви горски (Distric Разположени са на различни изложе- Cambisols). ния, като от изложението и надмор- Диагностични видове за групата са ската височина се определя вида на мезофитните и мезоксерофитни видове: смесването – с космат или със зимен Fagus sylvatica L., Pteridium aquilinum дъб. Церът участва само в горите на (L.) Kuhn, Salvia glutinosa L., Euphorbia север от Крупнишкия дял на Влахина. amygdaloides L., Campanula sparsa Горите са в по-голямата си част с из- Friv., Centaurea phrygia L., Digitalis дънков произход и носят следите на viridiflora Lindl., Salvia nemorosa L. и интензивно антропогенно въздействие Lychnis coronaria (L.) Desr. – паша, кастрене, сеч. Разграничават Сравнителният анализ на флористич- се от чистите благунови гори по бога- ния състав и екологичните особености тия на видове храстов етаж, в който на чистите благунови гори в Малешев- участват Crataegus monogyna Jacq., ска планина, показат сходство с асо- Carpinus orientalis Mill., Rosa canina L., циацията Digitali viridiflorae-Quercetum Fagus sylvatica L., Acer campestre L. В frainetti Gamisans et Herbard 1980, групата на горите със смесен състав, описана в Източна Македония (Р. Гър- тревният етаж е доминиран от вида ция) (Bergmeier and Dimopoulos 2008). Festuca valesiaca Schleich. ex Gaudin, Диагностичните за асоциацията видове който не се среща в чистите благуно- (Fagus sylvatica L., Digitalis viridiflora ви гори. Характерният за мезофитните Lindl., Primula veris L., Fragaria vesca гори вид Festuca heterophylla Lam. е L.) са с висока константност в състава едификатор в тревния етаж на чисти- на описваните съобщества. Констант- те благунови гори, но в разглеждана- 74 Г. Гогушев

та група се среща само в смесените с Luvisols), ерозирани, основната скала цер гори. Други диференциращи видо- е формирана от конгломерати. ве са Trifolium montanum L. и Thymus Диагностични видове са: Quercus striatus Vahl. coccifera L., Coronilla emerus L., Pistacia Почвите са канелени горски (Hromic terebinthus L., Asparagus acutifolius L., Luvisols). Chamaecytisus austriacus (L.) Link и Диагностични видове са: Galium Euphorbia myrsinites L. lucidum Al., Vicia cracca L., Sedum На база на установените общи фи- cepaea L. и Rubus hirtus Waldst. & Kit. зиономични признаци, сходен фло- Поради липсата на достатъчно ди- ристичен състав и диагностични ви- агностични видове, които да отразяват дове Quercus coccifera L. и Carpinus спецификата на съобществото групата orientalis Mill., описаните съобщества съобщества F се отнася към безрангов на пърнар в Малешевска планина се синтаксон с име Vicia cracca–Quercus отнасят към асоциацията Coccifero- frainetto. Carpinetum orientalis Oberdorfer 1948 em. Horvat 1954. Името на асоциацията трябва да се изписва Група G Querco cocciferae-Carpinetum orientalis Група G е формирана от съобществата Oberdorfer 1948 em. Horvat 1954 съ- на пърнара при с. Каменица (фиг. 1, гласно чл. 14 и чл. 41b от ICPN (Weber табл. 1). Това е най-голямото находи- et al. 2000). ще на пърнар в България. Разположено е при надморска височина 200–250 m, Група H като отделни екземпляри се изкачват и по-високо. Съобществата са форми- Група H включва гори на Quercus рани от Quercus coccifera L., който се dalechampii Ten., обединени в относи- среща на групи, образуващи плътни телно нехомотонен клъстер (фиг. 1, и непроходими храсталаци. Средната табл. 1). Горите от горун в изследва- височина е 4–5 m, а диаметърът рядко ната област, обхващат зоната от 550 достига 10–12 сm. Заедно с пърнара до 1200 m н.в., като преобладаваща- се срещат Quercus pubescens Willd., та част се намират в диапазона 800– Carpinus orientalis Mill., Fraxinus ornus 1000 m. Групата включва семенни L., Juniperus oxycedrus L., Pistacia гори от стари дървета, ползвани за terebinthus L. и Coronilla emerus L. листников фураж и паша (Огражден и Тревният етаж се формира от расте- Малешевска) и издънкови насаждения, нията, разположени около туфите на формирани в резултат на водени голи пърнара и средното му покритие е 30– сечи (Влахина). Дървесният състав е 40 %. Участват основно житните треви предимно чист, като на отделни мес- Chrysopogon gryllus (L.) Trin., Festuca та се срещат и съобщества, смесени с valesiaca Schleich. еx Gaudin и Stipa благун. Дърветата са с различна висо- capillata L. чина, като издънковите не надвишават Почвите са канелени горски (Hromic 15–18 m, а височината на клоносечни- Флористична класификация на дъбовите гори в ... 75

те зависи от височината на пресичане нование описаните гори на зимен дъб на стъблото при добив на листников да бъдат причислени към асоциацията фураж. Горите от горун са сравнител- Genisto carinalis–Quercetum petraeae но по-отдалечени от населените места Bergmeiеr in Bergmeier et Dimopoulos и това е причина част от дървостоите 2008. да са със запазена структура и в тях да протичат естествени възобновител- ни процеси. Насажденията са разполо- Заключение жени на изложения с преобладаваща северна компонента и при различни В предлаганите съвременни класифик- наклони. ационни схеми, групата на ксеротерм- Почвите са кафяви горски (Distric ните гори се отделя в самостоятелен Cambisols). клас Quercetea pubescentis (Oberdоfer Диагностични видове са: Quercus 1948) Doing Kraft 1955 и отделен раз- dalechampii Ten., Mycelis muralis ред Quercetalia pubescentis-petraeae (L.) Dumort., Lapsana communis L., Klika 1933. Зоната на смесените тер- Campanula trachelium L., Scutellaria мофилни гори може да бъде разде- columnae Al., Silene vulgaris (Moench) лена на Carpinion orientalis субзона, Garcke, Lathyrus vernus Bernh., разположена при по-малка надморска Genista carinalis Griseb. и Galium височина и Quercion confertae суб- pseudoaristatum Schur. зона при по-голяма надморска висо- Bergmeier and Dimopoulos (2008) чина (Horvat et al. 1974). В подзона обединяват горите от горун в асоциация Carpinion orientalis, Quercus pubescens Genisto carinalis–Quercetum petraeae Willd. доминира до около 500–600 m Bergmeier in Bergmeier et Dimopoulos н.в. Подзоната Quercion confertae, за- 2008. Диагностични видове за асоциа- почва от 400 m н.в. на северни изло- цията, срещащи се и в горите от горун жения до 600 m н.в. на южни и достига в Западни гранични планини (Група H) съответно до 800–1200 m н.в. При по- са: Quercus dalechampii Ten., Fagus големи надморски височини се фор- sylvatica L., Hypericum perforatum L., мират гори, доминирани от Quercus Euphorbia amygdaloides L,. Genista dalechampii Ten., който формира сме- carinalis Griseb., Fragaria vesca L., Poa сени или чисти съобщества в зоната на nemoralis L. и Asplenium adianthum- съюза Quercion pubescenti-sessiliflorae nigrum L. В общия флористичен състав Br.-Bl. 1932. на двете групи има голямо сходство. Обособените синтаксони са вклю- Всичко това заедно с географската чени в следната синтаксономична схе- близост и сходната физиономия са ос- ма: 76 Г. Гогушев

Classis Quercetea pubescentis (Oberdorfer 1948) Doing Kraft 1955 Order Quercetalia pubescentis-petraeae Klika 1933 Alliance Carpinion orientais Horvat 1958 Ass. Querco cocciferae-Carpinetum orientalis Oberdorfer 1948 еm. Horvat 1954 Ass. Cisto incani-Quercetum pubescentis ass. nov. група съобщества Cephalanthera rubra-Quercus pubescens група съобщества Teucrium polium-Quercus pubescens Alliance Quercion confertae Horvat 1954 Ass. Digitali viridiflorae-Quercetum frainetto Gamisans et Herbard 1980 Ass. Cyclamini hederifoli-Quercetum frainettо ass.nov. група съобщества Vicia cracca -Quercus frainetto Alliance Quercion pubescenti-sessiliflorae Br.-Bl. 1932 Ass. Genisto carinalis–Quercetum petraeae Bergmeier in Bergmeier et Dimopoulos 2008

Литература Международна научна конференция “75 години институт за гората при БАН”, София 1. Апостолова, И., Л. Славова. 1997. 1–5 октомври 2003 г., Т. I , 260–265. Конспект на растителните съобщества в 7. Bergmeier, E., P. Dimopoulos. 2008. България. С. Identifying plant communities of thermophi- 2. География на България. Ч. 1. lous deciduous forest in : Species Физическа география. Гълъбов, Ж. (отг. composition, distribution, ecology and syn- ред.). 1982. С., БАН, 443–451. . – Plant Biosystems, 142, 2: 3. Димитров, М., П. Глогов. 2003. 228–254. Характерни синтаксони на горски фитоце- 8. Dimopoulos, P., E. Bergmeier, K. нози в Лозенска планина. – Във: Сборник Theodopoulos, E. Eleftheriadou. 2005. научни доклади. Международна научна Thermophilous deciduous forests in Greece конференция “50 год. Лесотехнически – a preliminary survey. – Botanika chronika, университет”. Секция Горско стопанство 83–99. и Ландшафтна архитектура, С., ИК при 9. Horvat, I., V. Glavač, H. Ellenberg. ЛТУ,15–20. 1974. Vegetation Sŭdosteuropas. Stutgart. 4. Маринов, М., К. Костадинов, Гр. 10. Jakucs, P. 1961. Die phytoco- Попов, В. Стипцов, Хр. Божинов, Д. Динев, enologishen Veraeltnisse der Flaumeichen Д. Денев, С. Хорозов. 1995. Дъбовите гори Buschwalfer Sudostmitteleuropas. Akad. в България. С., Земиздат. Kiado. Verlag. Der Ungar. Akad. Der 5. Цонев, Р. 2002. Флора и растител- Wissensch. Budapest. ност в Средна Дунавска равнина между 11. Maarel, E. van der. 1979. долините на реките Вит и Студена. Докт. Transformation of cover-abundance in phy- дисерт. tosociology and its effects on community 6. Цонев, Р. 2003. Синтаксономия similarity. – Vegetatio, 39, 2, 97–114. на горите от сребролистна липа (Tilia 12. Pavlov, D., M. Dimitrov. 2002. A tomentosa Moench.) в Средна Дунавска syntaxonomic analysis of the flood-plain равнина. – Във: Сборник научни доклади. forests in the maintained reserves „Dolna Флористична класификация на дъбовите гори в ... 77

Topchiya” and „Balabana”. – Forest science, 16. Tzonev, R., M. Dimitrov, V. 1, 3–19. Roussakova. 2009. Syntaxa according tо 13. Podani, J. 2001. SYN-TAX 2000. the Braun-Blanquet approach in Bulgaria. Computer Programs for Data Analysis in – Phytologia Balcanica, 15, 2, 209–233. Ecology and Systematics. User`s Manual. 17. Weber, H., Moravec, J., Theurillat, J., 14. Roussakova, V., R. Tzonev. 2003. 2000. International Code of Phytosociological Syntaxonomy of the oak forests in the re- Nomenclature . 3rd edition. – J. Veg. Sci., gion of (Danube Plain in Bulgaria). 11, 739–768. – Fitosociologia, 40, 1, 23–31. 18. Westhoff, V., E. Maarel van der. 15. Tzonev, R. 2009. Syntaxonomy 1978. The Braun-Blanquet approach. 2nd. of the natural and semi-natural vegetation ed. – In: Whittaker, R. (ed.) Classification of the Middle Danube Plain in Bulgaria. – of plant communities. Junk, The Hague. Biotechnol. & Biotechnol. EQ. 23/2009/SE, 287–399. Special edition – on line, 354–359.

FLORISTIC CLASSIFICATION OF OAK FORESTS IN THE WEST FRONTIER MOUNTAINS

Georgi Gogushev University of Forestry – Sofi a

UDK 581.9 Received 11.11.2009

Summary The object of this research are the oak forests in three mountains in Southwest Bulgaria – Ograjden, Maleshevska mountain and Vlahina. A new syntaxonomic scheme of the communities has been suggested on the basis of 243 phytocoenotic relevés. The paper provides a description of 8 groups in a synoptic table. On the basis of a syntaxonomic analysis 3 of them have been classifi ed to belong to the following associations which have already been described: Querco cocciferae–Carpinetum orientalis Oberdorfer 1948 еm. Horvat 1954, Digitali viridifl orae– Quercetum frainetto Gamisans et Herbard 1980, Genisto carinalis–Quercetum petraeae Bergmeier in Bergmeier et Dimopoulos 2008. Two new associations – Cisto incani–Quercetum pubescentis, Cyclamini hederifoli–Quercetum frainettо and three communities – Cephalanthera rubra–Quercus pubescens, Theucrium polium–Quercus pubescens, Vicia cracca–Quercus frainetto are established. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ПРИНОС КЪМ ПРОУЧВАНЕ НА РАСТИТЕЛНИТЕ ХАБИТАТИ В ЗАПАДЕН ПРЕДБАЛКАН И ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА

Димитър Димитров1, Maйя Куртева2 1Национален природонаучен музей – БАН, 2Институт по ботаника – БАН

УДК 581.9 Постъпила на 11.11.2009

Проведени са теренни изследвания в два флористични района на България – Предбалкан (Западен) и Стара планина (Западна) през лятото на 2005 г. Полигоните са разположе- ни в планините: Драгойца, Лакавица – Предбалкан (Западен) и Ржана, Голема, Мала, Софийска, Мургаш и Било – Стара планина (Западна). В проучените 45 полигона са опи- сани 43 хабитата, които принадлежат към 8 типа. Най-широко застъпени са хабитатите, отнасящи се към следните 3 типа: 6510, 6210 и 6520. Описани са 24 хабитати, по-типич- ни за изследваните райони. Установена е висока степен на биоразнообразие в районите, което се нуждае от защита. Ключови думи: висши растения, типове хабитати, растителни хабитати, биоразнообразие. Кey words: vascular flora, habitat types, plant habitats, biodiversity.

Целта на настоящето изследване е Стара планина (Западна). Проучени чрез теренни проучвания в планини са 45 полигона, които са разположе- от флористичните райони Предбалкан ни в планините Драгойца, Лакавица (Западен) и Стара планина (Западна) да – Предбалкан (Западен) и Ржана, се опише растителното биоразнообра- Голема, Мала, Софийска, Мургаш и зие и се определят основните хабита- Било – Стара планина (Западна). За ти в изследваните райони. Получените определяне местообитанията на ха- резултати са в помощ на разработва- битатите е ползвана топографска кар- ния проект „Натура 2000” за иденти- та на обследваните райони по проект фициране на хабитатите в България, “Натура 2000”, М=1:50 000 (фиг. 1). тяхното опазване и съхраняване. Основен метод на изследването е маршрутният. Описанието на хабита- тите е според Ръководство за опреде- Обекти и методи на изследване ляне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова и др. Теренните изследвания са проведени 2005). Определянето на растителните през август 2005 г. в два флористич- видове е по (2–5). ни района: Предбалкан (Западен) и Принос към проучване на растителните хабитати в ... 79

нокосни ливади, както и ливади с по-сухи и по-влажни участъци, с наличие на влажни и сухи подтипове. До с. Боженица Хабитатът предс- тавлява по-суха ли- ва да. Доминантни ви до ве: Dichantium ischaemum, Agrostis capillaris, Brachypodium sylvaticum, Holcus lanatus, Cynosurus cristatus. Съпътства- щи видове: Dactylis glomerata, Cichorium Фиг. 1. Карта на изследваните райони intybus, Setaria viridis, Fig. 1. Map of the studied regions Agrimonia eupatoria, Berteroa incana, Резултати и дискусия Verbena officinalis, Dorycnium herbaceum, Pulicaria vulgaris, След теренно проучване на растител- Daucus carota, Trifolium hybridum, T. ността в предварително определени- angustifolium, Galium verum, Achillea те 45 полигона бяха установени 43 gr. millefolium, Cephalaria transsilvanica, растителни хабитата, които според Centaurium erythraea, Xeranthemum Ръководство за определяне на мес- annuum, Rumex crispus, Prunella тообитания от европейска значимост vulgaris, Potentilla neglecta, Mentha в България (Кавръкова и др. 2005) и spicata, M. pulegium, Thymus sp., съгласно списъка на местообитания Dianthus armeria, Carlina vulgaris, Lotus от Приложение 1 на Директива 92/43/ corniculatus, Leontodon hispidus. Хра- EEC, се отнасят към следните 8 типа: стите тук са представени от Crataegus 6510, 6210, 6520, 62А0, 6240, 6220, monogyna, Rosa canina, Rubus caesius, 6110, 6410. а дървесните видове са Quercus frainetto, Q. pubescens, Morus alba, Тип 6510 – Низинни сенокосни ливади Pyrus communis, Carpinus orientalis. До гр. Правец Към този тип са описани 7 хабитата Хабитатът представлява влажни от полигоните Боженица, Правец, Бой- ливади, от които една част е окосена. ковец, Ботевград, Огоя, Буковец, Раш- Доминантни видове: Agrostis capillaris, ково. Тук са включени сухи, влажни се- 80 Д. Димитров, М. Куртева

Holcus lanatus. Субдоминант: Plantago S. verticillata, Verbena officinalis, lanceolata. Съпътстващи видове: Mentha pulegium, M. spicata, Lotus Phleum pratense, Cynosurus cristatus, corniculatus, Leontodon hispidus, Ag- Dactylis glomerata, Elymus hispidus, rimonia eupatoria, Plantago major, P. Convolvulus arvensis, Anthoxanthum lanceolata, Dorycnium herbaceum, He- odoratum, Mentha pulegium, Stellaria lianthemum nummularium, Filipendula graminea, Cichorium intybus, Galium vulgaris, Polygala comosa, Centaurea verum, G. album, Linaria vulgaris, scabiosa, C. jacea, Sanguisorba minor, Prunella vulgaris, Centaurea jacea, Dactylorhiza incarnata, Daucus carota, Lotus corniculatus, Trifolium pratense, Crepis laevis, Rhinanthus major, Sal- T. aureum, T. hybridum, Leontodon via virgata, Viola arvensis, Galium ver- autumnalis, Rumex acetosa, Hypericum um, Verbascum longifolium, Geranium perforatum, Rhinanthus major, Daucus columbinum, Lythrum salicaria, Centau- carota, Cerastium fontanum, Setaria viri- rium erythraea, Rumex acetosa, Prunella dis, Potentilla argentea, Carlina vulgaris, laciniata, Linum catharticum, L. - Achillea gr. millefolium, Silene vulgaris, cum, Knautia arvensis, Echium vulgare, Sherardia arvensis, Verbena officinalis, Dianthus armeria, Coronilla varia, Eu- Erythraea centaurium, Knautia arvensis, phorbia cyparissias. Храстови видове: Agrimonia eupatoria, Erygeron annuus, Ononis spinosa, Sambucus nigra, Rosa Lychnis flos-cuculi, Clinopodium vul- canina. gare, Malva sylvestris, Pteridium aquili- Хабитатът граничи със смесена ши- num. Rubus caesius и Rosa canina са роколистна гора с доминантни видо- храстовите видове в границите на ха- ве Fagus sylvatica, Ulmus campestris, битата, а от дървесните видове тук са Carpinus betulus, с храстов подетаж Prunus divaricata и Malus domestica. от Crataegus monogyna, Rosa canina, Над с. Бойковец Prunus divaricata. В съседство е и из- Хабитатът представлява мезофит- куствено насаждение от бял бор (Pinus ни ливади, които от билото надолу sylvestris). постепенно се заемат от орловата па- Под гр. Ботевград прат (Pteridium aquilinum). Само къ- Хабитатът представлява влажни се- дето се косят или се ползват за паша нокосни ливади. Доминантни видове: (посока Е/NE), все още са запазени в Chrysopogon gryllus, Agrostis capillaris. първоначалния си вид. Доминантни ви- Съпътстващи видове: Linum austriacum, дове: Chrysopogon gryllus, Pteridium Cynosurus cristatus, Daucus carota, aquilinum. Съпътстващи видове: Centaurea jacea, Lotus corniculatus, Agrostis capillaris, Cynosurus cristatus, Leontodon hispidus, Rhinanthus ma- C. echinatus, Brachypodium sylvaticum, jor, Mentha pulegium, Rumex acetosa, Briza media, Trifolium arvense, T. Prunella vulgaris, P. laciniata, Hyperi- aureum, T. pratense, Achillea gr. cum perforatum, Plantago major, Ver- millefolium, Leucanthemum vulgare, bena officinalis, Convolvulus arvensis, Origanum vulgare, Stachys officinalis, Galium verum, Trifolium pratense, Achil- Принос към проучване на растителните хабитати в ... 81

lea gr. millefolium, Agrimonia eupatoria, alpestre, Geranium sanguineum, Silene Carex hirta, Juncus sp., Lysimachia vulgaris, Fragaria vesca, Prunella nummularia, Cichorium intybus, Knautia laciniata, Leontodon hispidus, Dorycnium arvensis. От дървесните видове тук herbaceum, Digitalis grandiflora, присъстват Prunus divaricata и Malus Stellaria graminea, Agrimonia eupatoria, domestica. Clinopodium vulgare. Под с. Огоя В смесената широколистна гора: Хабитатът представлява ливада с Доминантни видове: Quercus cerris, по-сухи и по-влажни участъци. Quercus dalechampii. Съпътстващи ви- В по-сухите участъци: Доминантен дове: Poa nemoralis, Lychnis coronaria, вид: Agrostis capillaris. Съпътстващи Trifolium pratense, T. pannonicum, видове: Festuca nigrescens, Holcus Euphrasia sp., Prunella laciniata, Ballota lanatus, Anthoxanthum odoratum, Coro- nigra, Thymus sp., Fragaria vesca; от nilla varia, Salvia verticillata, Cruciata храстите: Rubus caesius; от дървесни- glabra, Hieracium umbellatum, Galium те видове: Fraxinus ornus. В горната verum, Origanum vulgare, Rumex ace- част хабитатът граничи с бялборова tosa, R. crispus, Achillea gr.millefolium, гора (Pinus sylvestris). Leontodon hispidus, Lotus corniculatus, Над с. Буковец Teucrium chamaedrys, Sanguisorba mi- Хабитатът представлява суха по- nor, Plantago lanceolata, Hypericum ляна, с наклон на юг. Доминант- perforatum, Campanula sparsa, Thymus ни видове: Dichantium ischaemum, sp., Primula elatior, Potentilla argentea, Danthonia alpina. Съпътстващи видове: Silene vulgaris. Дървесната растител- Festuca valesiaca, Dactylis glomerata, ност е представена от Cerasus avium, Koeleria gracilis, Dorycnium herbaceum, Quercus cerris, Prunus divaricata, Malus Hypericum perforatum, Coronilla varia, domestica. Centaurea steube, Salvia verticillata, Срещат се и редица антропо- Cichorium intybus, Anthemis tinctoria, фитни видове – доминантни: Urtica Eryngium campestre, Lotus corniculatus, dioica, Cirsium arvense и съпътства- Teucrium chamaedrys, Ferulago щи: Hypericum perforatum, Heracleum sylvatica, Helianthemum nummularium, sibirica, Rhinanthus major, Salvia Silene vulgaris, Potentilla argentea, pratense, Viola tricolor, Daucus carota, Leontodon hispidus, Daucus carota, Ru- Arrhenatherum elatius, Inula germanica, mex acetosa, Campanula persicifolia, Helianthemum nummularium, Pimpinella Genista ovata, Fragaria vesca, Allium fla- saxifraga, Ferulago sylvatica, Agrimonia vum, Helleborus odorus, Geranium san- eupatoria. Отчита се само един храстов guineum, Chaerophyllum hirsutum. На- вид – Prunus spinosa. блюдават се следните храстови видове: В участъци с по-голяма влаж- Rubus caesius, Rosa canina, Carpinus ност: Доминантни видове: Festuca orientalis. Дървесните видове са nigrescens, Anthoxanthum odoratum. Quercus cerris, Q. daleshampii, Juglans Съпътстващи видове: Brachypodium regia, Cerasus avium, C. vulgaris, Prunus pinnatum, Potentilla sulphurea, Trifolium domestica, Robinia pseudoacacia, а 82 Д. Димитров, М. Куртева

Pinus sylvestris, Pyrus communis, както герово, Потоп, Бухово, Столник, Горна и Robinia pseudoacacia, се срещат като Малина. подрасти. До с. Петревене До с. Рашково Хабитатът представлява мезо- Хабитатът представлява обшир- фитна ливада. Доминантни видо- на влажна ливада. Доминантни видо- ве: Chrysopogon gryllus, Sorghum ве: Holcus lanatus, Agrostis capillaris. halepensis. Съпътстващи видове: Съпътстващи видове: Cynosurus Verbascum austriacum, Trifolium repens, cristatus, Bromus arvense, Phleum Setaria viridis, Clematis vitalba, Rubus pratense (на петна), Deschampsia caesius, Thalictrum minus, Agrimonia caespitosa (на петна), Achillea eupatoria, Solanum dulcamara, Inula millefolium, Verbascum austriacum, helenium, Lactuca serriola, Carduus Centaurea jacea, Centaurium. erythraea, nutans, Salvia verticillata. Convolvulus arvensis, Epilobium Хабитатът граничи с площ под кул- parviflorum, Sonchus arvensis, Lythrum тура (Medicago sativa). По възвишени- salicaria, Erigeron acer, Origanum ето до хабитата се наблюдават храсто- vulgare, Matricaria trichophylla, Conyza ви видове: Prunus spinosa, Rosa canina, canadensts, Plantago lanceolata, Ulmus campestris. Galeopsis tetrahit, Mentha spicata, До гр. Луковит Galium verum, Dipsacus laciniatus, Хабитатът заема по-суха ливада. Lotus corniculatus, Cichorium intiybus, Доминантни видове: Dichanthium Trifolium pratense, T. hybridum, T. ischaemum, Festuca valesiaca, michelianum, Inula germanica, Verbena Dasypirum villosum, Xeranthemum officinalis, Rumex acetosa, R. crispus, annuum. Съпътстващи видове: Agrimonia eupatoria, Daucus carota, Chrysopogon gryllus, Setaria viridis, Vulpia myuros, Dorycnium herbaceum, Eryngium campestre, Sideritis Setaria viridis, Hypericum perforatum, montana, Daucus carota, Centaurea Artemisia vulgaris, Petrorhagia saxifraga, stoebe, Euphorbia cyparissias, Picris Clinopodium vulgare, Odontites serotina, sprengeriana, Petrorhagia saxifraga, Carlina vulgaris, Linaria vulgaris, Cirsium Lotus corniculatus, Koeleria gracilis, arvense. Храстовата растителност е Nigela arvensis, Teucrium polium, представена от Rosa canina, Crataegus T. chamaedrys, Tragus racemosus, monogyna, Prunus spinosa, Ligustrum Artemisia vulgaris, Plantago media, vulgare, а дървесните видове тук са Solanum nigrum, Rumex acetosa, Prunus divaricata и Pyrus communis. Berteroa incana, Asperula cynanchica, Alysum rostratum, Convolvulus canthabrica, Lactuca serriola, Salvia Тип 6210 – Полуестествени сухи aethiopis, Odontites serotina, Cephalaria тревни и храстови съобщества върху transsilvanica, Verbena officinalis, варовик (Festuco-Brometalia) Linaria genistifolia, Medicago lupulina. Към този тип са описани следните От храстите тук се среща Paliurus 7 хабитата: Петревене, Луковит, Калу- spina-christi. По силно варовити места Принос към проучване на растителните хабитати в ... 83

доминират Astragalus onobrychis, Hypericum perforatum, Vicia sativa, Sedum album. Agrimonia eupatoria, Echium vulgare, Пред с. Калугерово Mentha spicata, Dipsacus laciniatus, Хабитатът представлява мезо- Verbascum blattaria, Cirsium arvense, фитна ливада. Доминантни видове: Lactuca serriola, Inula germanica, Teu- Chrysopogon gryllus, Dichanthium crium chamaedrys, Sanguisorba minor, ischaemum. Съпътстващи видове: Silene vulgare, Consolida regalis, Echi- Brachypodium sylvaticum, Koeleria um vulgare, Erodium cicutarium. От- gracilis, Dorycnium herbaceum, Prunella читат се 2 вида храсти: Rosa canina, laciniata, Trifolium angustifolium, T. Crataegus monogyna, а от дървесните hybridum, Medicago sativa, Eryngium – само Prunus divaricata. campestre, Fragaria vesca, Potentilla Над с. Бухово neglecta, Achillea gr. millefolium, Хабитатът представлява суха по- Linum angustifolium, Origanum vulgare, ляна. Доминантни видове: Festuca Cichorium intybus, Verbena officinalis, valesiaca, Poa pratensis (в по-висока- Galium verum, Agrimonia eupatoria, та част на поляната). Съпътстващи Mentha spicata, Erygeron annuus, видове: Agrostis capillaris, Dichantium Daucus carota, Linaria vulgaris, Dipsacus ischaemum, Bromus tectorum, laciniatus, Cephalaria transsilvanica, Arrhenatherum elatior, Elymus hispidus, Setaria glauca, Xeranthemum annuum, Dactylis glomerata, Koeleria gracilis, Clinopodium vulgare, Hypericum Trifolium arvense, T. pratense, Lotus perforatum, Lotus corniculatus, Stachys corniculatus, Plantago lanceolata, P. germanica. От храстите се отчита subulata, Rumex acetosella, R. crispus, Crataegus monogyna, а от дървесни- Euphrasia sp., Hypericum perforatum, те видове: Carpinus orientalis, Fraxinus Scabiosa trinifolia, Teucrium chamaedrys, ornus, Quercus dalechampii. Acinos suaveolens, Potentilla argentea, Преди с. Потоп P. recta, Hieracium bauchinii, H. pilosella, Хабитатът представлява по-суха Euphorbia cyparissias, Centaurea ливада. Доминантни видове: Festuca sp., C. salonitana var. macracantha, valesiaca, Festuca nigrescens, Agrostis Carlina vulgaris, Achillea gr. millefolium, capillaris. Съпътстващи видове: Bromus Asperula cynanchica, Coronilla varia, sterilis, B. arvensis, Potentilla neglecta, Rhinanthus major, Petrorhagia prolifera, P. reptans, Dorycnium chamaedrys, Scleranthus perennis, Leontodon Medicago lupulina, Lapsana communis, hispidus, Cichorium intybus, Taraxacum Conyza canadensis, Vicia sativa, V. officinale, Salvia sp., Thesium sp., hirsuta, Linaria vulgaris, Centaurea Silene sp., Sanguisorba minor, Minuartia rutifolia, Achillea millefolium, Plantago verna, Lactuca serriola, Astragalus lanceolata, Odontites serotina, Galium onobrychis, A. glycyphyllos, Veronica album, G. verum, Rumex crispus, jacquinii, V. chamedrys, Convolvulus Convolvulus arvensis, Lotus cornicu- arvensis, Berteroa incana, Genista ovata, latus, Cichorium intybus, Carduus ca- Gentiana cruciata, Stellaria graminea, nescens, C. nutans, Thlaspi alliaceum, Seseli peucedanoides, Eryngium 84 Д. Димитров, М. Куртева

campestre, Tragopogon sp., Nepeta Convolvulus arvensis, Sonchus arvense, pannonica, Galium verum, Agrimonia Fragaria vesca, Rhinanthus major, eupatoria, Chamaespartium sagittale, Allium sphaerocephalum, Knautia Chamaecytisus pigmaeus, Clinopodium arvensis, Agrimonia eupatoria, Reseda vulgare, Carduus acanthioides, C. nutans, lutea, Lapsana communis, Echinops Helleborus odorus, Anthemis tinctoria, sphaerocephalus, Bupleurum junceum, Geum urbanum, Fragaria vesca, Viola Myosotis ramosissima, Cruciata tricolor, Tanacetum vulgare, Verbascum laevipes, Caucalis daucoides, Chondrilla longifolium, Calamintha sylvatica, Urtica juncea, Xeranthemum annuum. Храсти- dioica, Ballota nigra, Erodium cicutarium, те тук са представени чрез Crataegus Origanum vulgare, Chondrilla juncea, monogyna, Rosa canina, Sambucus Echinops sphaerocephalus. По цялата nigra, Chamaecytisus pygmaeus, а дър- площ на хабитата са разпръснати след- весните видове са: Prunus divaricata ните храстови: Crataegus monogyna, и 2 вида бор – Pinus sylvestris, Pinus Corylus avellana, Rosa canina (под фор- nigra (като лесокултура). мата на подрасти) и дървесни видове: На по-влажни участъци: Medicago Prunus divaricata, Fagus sylvatica и sativa, M. lupulina, Linum catharticum. Pinus sylvestris (само като подраст). Част от територията (до границата До с. Столник на хабитата) е заета от културна площ Хабитатът представлява по-суха – слънчоглед (Helianthus annuus). поляна, разположена зад големия Над с. Горна Малина мост на магистралата. Доминан- Хабитатът представлява обширна тен вид: Festuca valesiaca. Съпът- по-влажна поляна. Доминантни видове: стващи видове: Agrostis capillaris, Dichantium ischaemum, Chrysopogon Dichantium ischaemum, Bromus gryllus. Съпътстващи видове: Agrostis tectorum, B. arvensis, Elymus hispidus, capillaris, Hordeum caput-medusae, Koeleria gracilis, Danthonia alpina, Phleum pratense, Elymus hispidus, Coronilla varia, Rumex acetosa, R. Bromus arvensis (на петна), Festuca acetosella, Helleborus odorus, Conyza nigrescens, Stipa bromoides, Koeleria canadensis, Eryngium campestre, gracilis, Xeranthemum annuum (в значи- Lotus corniculatus, Centaurea sp., телно количество), Bupleurum junceum, Potentilla argentea, P. neglecta, Chondrilla juncea, Sideritis montana, Crepis setosa, Teucrium chamaedrys, Convolvulus arvensis, Verbascum Filipendula vulgaris, Odontites serotina, longifolium, Teucrium polium, T. Plantago lanceolata, P. media, Salvia chamedrys (и двата вида са добре за- sp., Asperula cynanchica, Petrorhagia стъпени), Helleborus odorus, Centaurea saxifraga, P. prolifera, Euphorbia salonitana, Carduus acanthoides, Rumex cyparissias, Verbascum phoeniceum, acetosa, Plantago lanceolata, Achillea V. speciosum, Galium verum, Achillea millefolium, Torilis arvensis, Scolymus millefolium, Euphrasia sp., Sanguisorba hispanicus, Cephalaria transsilvanica, minor, Arenaria serpyllifolia, Lactuca Sinapis arvensis, Erysimum diffusum, scariola, Inula oculus-christi, Euphorbia cyparissias, E. serrulata, Принос към проучване на растителните хабитати в ... 85

Scabiosa trinifolia, Hypericum Около с. Лесков дол perforatum, Potentilla neglecta, Хабитатът представлява суха по- Allium sphaerocephalum, A. flavum, ляна. Доминантни видове: Festuca A. moschatum, Conyza canadensis, nigrescens, Agrostis capillaris. Съпът- Medicago lupulina, Fragaria vesca (като стващи видове: Antoxanthum odoratum, голямо петно), Odontites serotina, Lotus Aira capillaris, Vulpia myuros, Poa corniculatus, Nigella arvensis, Thymus compressa, Koeleria gracilis, Cynosurus sp., Galium verum, Asperula cynanchica, echinatus, Dichantium ischaemum, Eryngium campestre, Echium vulgare, Scabiosa triniaefolia, Achillea gr. Salvia virgata, Melilotus officinalis. millefolium, Trifolium aureum, T. Срещат се следните храстови видо- pratense, T. pannonicum, T. arvense, ве: Crataegus monogyna, Cornus mas, Centaurea rutifolia, Cichorium intibus, Rosa canina, Prunus spinosa, Ligustrum Potentilla argentea, P. recta, Leontodon vulgare, Clematis vitalba, а от дървес- autumnalis, Lotus corniculatus, ните видове е застъпен само един вид Polygala comosa, Euphrasia sp., – черен бор (Pinus nigra). Linum catharticum, Campanula sparsa, В горната част на хабитата: Доми- Prunella laciniata, Dianthus giganteus, ниращ вид: Dichantium ischaemum. Съ- Molineria minuta, Eryngium campestre, пътстващи видове: Achillea clypeolata, Hypericum perforatum, Filago arvensis, Linaria vulgaris, Falcaria vulgaris, Teucrium chamaedrys, Carlina vulgaris, Matricaria trichophylla, Salvia argentea, C. acanthifolia, Sanguisorba minor, Cichorium intybus. Euphorbia cyparissias, Hieracium pilosella, Centaurium erythrea, Chondrilla juncea, Thymus sp., Galium verum, Тип 6520 – Планински сенокосни Asperula cynanchica, Daucus carota, ливади Jasione montana. Храстите тук са пред- Към този тип са отнесени 5 хабита- ставени от Chamaecytisus hirsutus, та от полигоните Равнище – 1, Лесков Rosa canina, Crataegus monogyna, дол, Мургаш, Осенов лаг, преди Кра- Prunus spinosa, а дървесните видове ево. са Pinus sylvestris, Quercus petraea, Пред с. Равнище Betula pendula, Carpinus orientalis. Хабитатът представлява мезо- Quercus daleshampii и Fagus sylvatica фитна ливада. Доминантни видове: се срещат като подрасти. Agrostis capillaris, Dactylis glomerata, Мургаш Brachypodium sylvaticum. Съпътства- Хабитатът представлява поредица щи видове: Mentha spicata, Hypericum от обширни поляни, които започват perforatum, Daucus carota, Verbascum вдясно от хижа „Мургаш” и продължа- austriacum, Agrimonia eupatoria, Picris ват нагоре до вр. Мургаш. sprengeriana, Galium verum, Lotus На поляната вдясно и над хижата corniculatus. От храстите тук се сре- (в долната част): Доминантни видове: щат Rubus caesius, Prunus spinosa, Festuca valesiaca, Agrostis capillaris, Ononis spinosa, Crataegus monogyna. Agrostis rupestris. Съпътстващи видо- 86 Д. Димитров, М. Куртева

ве: Poa pratensis, Bromus mollis, Urtica Lotus corniculatus, Euphrasia sp. (мно- dioica, Minuartia verna, Scleranthus ne- го), Hieracium pilosella, Molinia coerulea, glectus. S. perennis, Antennaria dioica, Thesium alpinum, Filipendula vulgaris, Rumex acetosella, Alchemilla sp., Cam- Crepis conyzifolia (типичен високопла- panula sparsa, Euphorbia cyparissias. нински вид), Primula veris, Hypericum На поляната вдясно и над хижата perforatum, Genista pillosa, Achillea (в горната част): Доминантни видове: millefolium, Chamaespartium sagittale, Lerchenfeldia flexuosa, Aira capillaris. Cerastium arvense, Inula hirta, Thlaspi Съпътстващи видове: Gentianella praecox, Anthemis carpatica, Hypericum bulgarica (в много голямо количество), perforatum, Lotus corniculatus, Thymus Galium verum, Anthemis carpatica, sp., Trifolium pratense, Geranium Spergularia rubra, Luzula spicata, Viola macrorrhizum, Luzula luzuloides, arvensis, Cerastium sp., Trifolium Senecio viscosus, Athyrium filix-femina, pratense, Thlaspi praecox, Acynos Fragaria vesca, Verbascum sp. Означени alpinus, Carlina acaulis, Euphrasia sp. са следните видове храсти: Vaccinium (с голям брой индивиди), Leontodon myrtillus, Chamaecytisus hirsutus, Rosa hispidus, Alchemilla vulgaris, Genista canina (като подрасти), Rubus caesius, depressa, Campanula sparsa, Centaurea R. idaeus, а дървесните видове тук са: sp., Rhodax canus, Allium carinatum, Fagus sylvatica (много ниски индивиди Acinos suaveolens, Ranunculus acris, – до 0,5 m височина), Sorbus aucuparia Lotus corniculatus, Prunella vulgaris, (единично дърво и един подраст с висо- Cerastium arvense, Achillea gr. чина от 0,1 m) и Pyrus communis (еди- millefolium, Hypericum perforatum, нични индивиди с височина до 0,5 m). Plantago subulata, Scabiosa columbaria, На поляната под връх Мургаш: Thymus sp., Viola balcanica. Доминантни видове: Lerchenfeldia На поляната вдясно и над хижата flexuosa, Festuca dalmatica, Agrostis – в най-горната част (1500–1600 m rupestris, Nardus stricta, Botryochloa н.в.): Lerchenfeldia flexuosa, Agrostis violacea. Съпътстващи видове: Viola capillaris. Съпътстващи видове: Fes- orbelica, Hieracium pilosella, Hypericum tuca dalmatica, Gentianella bulgarica, perforatum, Anthemis carpatica, Corothamnus rectipilosus, Euphrasia Gentianella bulgarica, Campanula sparsa, sp., Cuscuta sp., Scabiosa columbaria, C. velebitica, Acinos alpinus, Potentilla Allium carinatum, Euphorbia cyparissias, erecta, Euphrasia sp., Trifolium hybridum, Chamaespartium sagittale, Antennaria T. arvense, Genista depressa, Carum dioica. Единственият представител на carvi, Centaurea triumphetii, Polygonum храстите е Rosa canina (само с някол- alpinum, Coronilla varia, Plantago ко индивида), а дървесният вид е Picea subulata, P. lanceolata, Corothamnus abies, но насаждението е малко. rectipilosus, Allium carinatum, Galeopsis На по-високо разположената по- tetrahit. Описват се три вида храсти: ляна (към върха): Доминантни видо- Vaccinium myrtillus, Juniperus sibirica и ве: Festuca nigrescens, Calamagrostis Bruckenthalia spiculifolia. arundinacea. Съпътстващи видове: Принос към проучване на растителните хабитати в ... 87

Над с. Осенов лаг видове: Agrostis capillaris, Lerchenfeldia Хабитатът представлява обшир- flexuosa. Съпътстващи видове: Phleum на влажна поляна. Доминантен alpinum, Dactylis glomerata, Hypericum вид: Dichantium ischaemum. Съ- perforatum (в значително количество), пътстващи видове: Brachypodium Viola tricolor, Clinopodium vulgare, sylvaticum, Cynosurus cristatus, Crepis conyzifolia (в по-голямо количе- Festuca valesiaca, Bromus fibrosus, ство), Allium alpinum, Stellaria graminea, Poa compressa, Briza media, Phleum Rumex acetosa, Veronica chamaedrys, pratense, Potentilla argentea, P. recta, Trifolium alpestre, Centaurea jacea, Euphorbia cyparissias, E. serrulata, Linaria vulgaris, Scabiosa trinifolia, Plantago media, P. lanceolata, P. major, Hieracium sparsum, Luzula luzuloides, Dorycnium herbaceum, Carlina vulgaris, Chaerophyllum sylvatica, Epilobium Teucrium chamaedrys, Erigeron angustifolium, Lilium jankae, Urtica acer, Linum angustifolium, Prunella dioica, Silene vulgaris, Knautia laciniata, Euphrasia sp., Agrimonia midzorensis, Inula helenium, Astrantia eupatoria, Trifolium pratense, T. minor, Fragaria vesca, Mentha spicata, hybridum, Sanguisorba minor, Polygala Alchemilla sp., Dactylorhiza incarnata, comosa, Fragaria vesca, Thymus sp., Vicia sp. От храстовите видове: Rosa Galium verum, Daucus carota, Lotus canina, Chamaecytisus hirsutus, corniculatus, Hieracium pilosella, Bruckenthalia spiculifolia, Rubus idaeus, Cichorium intybus, Knautia arvensis, Sambucus nigra, а от дървесните – Rhinanthus major, Carduus nutans, C. Fagus sylvatica, Betula pendula, Populus acanthoides, Coronilla varia, Origanum tremula, Salix caprea, от иглолистните vulgare, Verbena officinalis, Hypericum – Pinus sylvestris, но като малко на- perforatum, Achillea millefolium, Mentha саждение. spicata, Salvia virgata, Clinopodium vulgare, Picris sprengeriana, Silene Тип 62АО – Източни субсредизем но- vulgaris, Arabis sagittata, Sideritis морски сухи тревни съобщества montana, Helleborus odorus, Colchicum autumnale, Inula germanica, Odontites Тук е описан 1 хабитат до с. Вид- serotina, Pimpinella saxifraga, Viola раре. arvensis. Отчитат се следните видове Вляво от с. Видраре храсти: Rosa canina, Corylus avellana, Хабитатът представлява суха по- Crataegus monogyna, Prunus spinosa, ляна. Доминантни видове: Agrostis Clematis vitalba, а дървесните ви- capillaris, Chrysopogon gryllus. Съпът- дове тук са Fagus sylvatica, Prunus стващи видове: Plantago lanceolata, divaricata, Malus domestica, Juglans Achillea gr. millefolium, Linaria vulgaris, regia, както и Pinus sylvestris и Pyrus Agrimonia eupatoria, Daucus carota, communis (под формата на подрасти). Filipendula vulgaris, Stellaria graminea, Преди с. Краево Inula germanica, Verbena officinalis, Хабитатът представлява обширна Galium verum, Knautia arvensis, влажна планинска поляна. Доминантни Cirsium arvense, Lotus corniculatus, 88 Д. Димитров, М. Куртева

Prunella laciniata, Stachys officinalis, вади, некосени от години. Доминант- Clinopodium vulgare, Centaurea ни видове: Agrostis capillaris, Festuca cyanus, C. jacea, Tragopogon pratensis, elatior. Съпътстващи видове: Pteridium Origanum vulgare, Convolvulus arvensis, aquilinum, Brachypodium sylvaticum, Erygeron annuus, Conyza canadensis, Phleum pratense, Dactylis glomerata, Carduus nutans, Rumex acetosa, R.. Trifolium campestre, T. aureum, T. crispus, Digitalis laevigata, Fragaria pannonicum, T. mishelianum, T. vesca, Ornithogalum pyrenaicum, arvense, Medicago lupulina, Digitalis Teucrium chamaedrys, Eryngium lanata, D grandiflora, Arrhenatherum campestre, Dorycnium herbaceum, elatius, Cynosurus cristatus, Centaurea Euphorbia cyparissias, Lactuca serriola, scabiosa, C. jacea, Picris sprengeriana, Odontites serotina, Anthericum liliago, Prunella laciniata, Galium verum, Colchicum autumnale, Veronica spicata, Lotus corniculatus, Artemisia vulgaris, Helleborus odorus, Picris sprengeriana, Daucus carota, Agrimonia eupatoria, Thalictrum flavum, Muscari botryoides, Clinopodium vulgare, Knautia arvensis, Coronilla varia, Peucedanum officinale, Leontodon hispidus, Torilis arvensis, Trifolium sp., Senecio jacobaea. Отчи- Viola arvensis, Linaria grandiflora, L. тат се следните видове храсти: Rosa vulgaris, Rhamnus saxatilis, Hieracium canina, Crataegus monogyna, Ligustrum pilosella, Erygeron acer, Filipendula vulgare, Prunus spinosa, Sambucus vulgaris, Genista ovata, Potentilla nigra. Дървесните видове са пред- neglecta, Hypericum perforatum, ставени от Prunus divaricata, Pyrus Eryngium campestre, Echium vulgare, communis, Quercus cerris, Q. frainetto, Carlina vulgaris, Coronilla varia, Q. dalechampii. Vicia cracca, Myosotis ramosissima, Euphrasia sp., Erythraea centaurium, Fragaria vesca, Xeranthemum annuum, Тип 6240 – Субпанонски степни Euphorbia cyparissias, Teucrium тревни съобщества chamaedrys, Salvia virgata, Achillea gr. Към този тип принадлежат три ха- millefolium, Thymus sp. От храстовите битата: до с. Ябланица, с. Желява и с. видове доминират Crataegus monogyna Негушево, които са обект на отделна и Rosa canina, а Prunus spinosa, Paliurus разработка. spina-crispi и Rubus caesius се срещат в по-ограничено количество. Предста- вителят на дървесните видове в този Тип 6220 – Псевдостепи с житни и хабитат e Pyrus communis. едногодишни растения от клас Thero- Brachypodietea Тип 6110 – Отворени калцифилни или Към този тип е само 1 хабитат от базифилни тревни съобщества полигона в планината Драгойца – Дра- от Alysso-Sedion albi гойца. До с. Драгойца Тук е описан 1 хабитат от полигона Хабитатът включва мезофитни ли- до с. Бакьово. Принос към проучване на растителните хабитати в ... 89

Бакьово orientalis, Quercus cerris, Q. frainetto; Хабитатът представлява суха поля- тревисти – Festuca valesiaca. Съпът- на, разположена след селото, отляво на стващи видове: Rhinanthus major, шосето. Доминантни видове: Festuca Salvia sp., от храстите: Cornus mas, valesiaca, Dichantium ischaemum. Prunus spinosa. Съпътстващи видове: Bromus На по-влажни места: Доминант- squarrosus, Melica ciliata, Rhinanthus ни видове: Brachypodium sylvaticum, major, Cichorium intybus, Achillea gr. от дървесните видове – Quercus millefolium, Potentilla argentea, Trifolium cerris. Съпътстващи видове: Picris repens, T. arvense, T. purpureum, T. sprengeriana, Fragaria vesca, Jovibarba scabrum, Medicago falcata, Hypericum heuffelii, Chaerophyllum temulentum, perforatum, Verbascum austriacum, V. Digitalis lanata, Agrimonia eupatoria, phoeniceum, V. longifolium, Daucus Centaurium erythraea. carota, Inula britannica, Falcaria vulgaris, По лиските: Доминантни видо- Galium verum, Coronilla varia, Teucrium ве: Festuca valesiaca, Dichantium chamaedrys, Plantago lanceolata, ischaemum; от дървесните видове: Centaurea jacea, Chondrilla juncea, Quercus cerris, Q. dalechampii, Carpinus Odontites serotina, Eryngium campestre, orientalis, Pinus sylvestris. Съпътства- Fragaria vesca, Campanula bononiensis, щи видове: Chrysopogon gryllus, Melica Salvia virgata, Conyza canadensis, Silene ciliata, Koeleria gracilis, Dorycnium otites, Vicia sp., Petrorhagia prolifera, herbaceum, Teucrium chamaedrys, Po- Dianthus sp., Thymus sp., Sedum tentilla cinerea, Minuartia verna, Thy- album, Helianthemum nummularium. От mus sp., Centaurea jacea, Allium mo- храстите тук се отчитат: Rosa canina, shatum, A. flavum, Hieracium pilosella, Crataegus monogyna, а от дървесни- Scabiosa trinifolia, Asperula purpurea, те видове: Acer campestre, Prunus Euphorbia cyparissias, Leontodon divaricata. hispidus, Lembotropis nigri cans, Sideritis На силно влажни места – до по- montana, Elymus hispidus, Pimpinella точе: Bupleurum junceum, Anthemis saxifraga, Stachys annua, S. recta, tinctoria. Acinus suaveolens, Rumex acetosella, На по-сухите места: Доминантни Plantago subulata, Verbascum видове: Bromus squarrosus, Dichantium longifolium, Petrorhagia illyrica, Echium ischaemum, Digitaria sanguinalis. Съ- vulgare, Cleistogenes serotina. пътстващи видове: Plantago media, Melilotus officinalis, Xeranthemum Тип 6410 – Ливади с Molinia на annuum, Mentha spicata, Dorycnium карбонатни, торфени или глинести herbaceum. Храстите тук са: Rubus почви (Molinion caeruleae) caesius, Cornus sanguineus, а дър- весните видове: Carpinus orientalis, Към този тип принадлежи 1 хабитат Quercus petraea. от полигона Търсава. В горната част на хабитата: Доми- Под ЛС „Търсава” нантни видове: дървесни – Carpinus Хабитатът представлява влажна об- 90 Д. Димитров, М. Куртева

ширна ливада, в която има и по-сухи Изводи участъци. На по-влажните участъци: Доми- Сред установените общо 43 хабитата нантни видове: Deshampsia caespitosa, в изследваните флористични райони Agrostis capillaris, Phleum pratense, описаните 23 се отличават с по-голя- Holcus lanatus, Molinia coerulea. Съ- мо растително биоразнообразие. пътстващи видове: Dactylis glomerata, Растителните хабитати в Западен Briza media, Anthoxanthum odoratum, Предбалкан и Западна Стара плани- Danthonia alpina, Cynosurus cristatus, на принадлежат към осем типа, като Ranunculus acer, Rumex acetosa, най-широко застъпени са следните три Trifolium aureum, T. pratense, типа: 6510, 6210 и 6520. Filipendula vulgaris, Lotus corniculatus, Хабитатите в районите на Бухово, Galium verum, Leontodon hispidus, Мургаш, Бакьово и Търсава се отли- Centaurea jacea, Knautia arvensis, чават с особено богато биоразнообра- Achillea gr. millefolium, Stachys зие, което изисква да се вземат мерки officinalis, Allium carinatum, Prunella за опазването им, с ограничаване на vulgaris, Lythrum salicaria, Iris sibirica, антропогенното влияние (паша, утъп- Ferulago sylvatica. кване) на територията им. На много влажни участъци и до Описани са 2 нови вида: Lembotropis течаща вода: Доминантни видове: nigricans (L.) Griseb. и Cleistogenes Stachys officinalis, Succisa pratensis. serotina (L.) Keng. (по лиските до с. Съпътстващи видове: Gentiana ciliata, Бакьово) и 4 балкански ендемита: Oenanthe fistulosa, Serratula tinctoria, Lilium jankae Kern. (с. Краево), Cam- Juncus articulatus, Lycopus europeus, panula velebitica Borbás, Corothamnus Geranium dissectum, Potentilla recta, rectipilosus (Adam.) Skalická (към вр. Lysimachia nummularia, Ranunculus Мургаш) и Scabiosa trinifolia Friv. (с. acris, Chaerophyllum sylvaticum, Краево, с. Бакьово). Erigeron annuus. Благодарност На по-сухите участъци: Доминант- Авторите изказват благодарност на ни видове: Agrostis capillaris, Holcus Дружеството за дива природа “Балка- lanatus, Briza media. Съпътства- ни” за финансовото обезпечаване на щи видове: Nardus stricta, Prunella теренните проучвания. grandiflora, Sanguisorba officinalis, Campanula sparsa, Plantago lanceolata, Juncus compressus, Ferulago sylvatica, Euphorbia amygdaloides. Литература В хабитата са регистрирани след- 1. Кавръкова, В., Д. Димова, М. ните видове храсти: Rosa canina, Димитров, Р. Цонев, Т. Белев. 2005. Crataegus monogyna, Corylus avellana, Ръководство за определяне на местообита- а дървесните включват: Salix caprea, ния от европейска значимост в България. Carpinus betulus, Prunus divaricata, Изд. WWF – Световен фонд за дивата при- Pyrus communis. рода, Зелени Балкани – Федерация на при- родозащитните сдружения, Министерство Принос към проучване на растителните хабитати в ... 91

на околната среда и водите. Геософт 4. Флора на Народна Република Бъл га- ЕООД. рия. Т. 8–9. Велчев, В. (рeд.). 1982–1989. 2. Определител на висшите растения в С., БАН. България. Кожухаров, С. (ред.). 1992. С., 5. Флора на Република България. Т. 10. Наука и изкуство. Ко жухаров, С. (ред.). 1995. С., Акад. изд. 3. Флора на Народна Република Бъл га- „Марин Дринов”. рия. Т. 1–7. Йорданов, Д. (ред.). 1963– 1979. С., БАН.

A CONTRIBUTION TO THE INVESTIGATION OF PLANT HABITATS IN THE WEST PART OF PREDBALKAN AND BALKAN RANGE, BULGARIA

Dimitar Dimitrov1, Maya Kurteva2 1National Museum of Natural History – BAS, 2 Institute of Botany – BAS

UDK Received

Summary A fi eld exploration in two fl oristic regions of Bulgaria – Predbalkan (West) and Balkan Range (West) has been carried out in summer 2005. The experimental plots are located in the mountains of Predbalkan (West) – Dragoytsa, Lakavitsa and Balkan Range (West) – Rzhana, Golema, Mala, Sofi yska, Murgash and Bilo. Within the 45 investigated plots 43 plant habitats, belonging to 8 types, were described. The habitats from the following 3 types: 6510, 6210 and 6520 are the most widespread. 23 habitats, more typical for the investigated regions, were described. A high level of biodiversity in the regions was detected which needs conservation. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ФЛОРА И РАСТИТЕЛНОСТ НА ЗМ „БЛАТАТА КРАЙ СЕЛО ДОЛНИ БОГРОВ“

Димитър Димитров, Васил Вутов Национален природонаучен музей – БАН

УДК 581.9 Постъпила на 11.11.2009

Флората на „Блатата до село Долни Богров” включва общо 162 вида висши расте- ния от 130 рода и 50 семейства. С най-много представители са семейства Asteraceae (19), Brassicaceae (14), Fabaceae (12), Poaceae (12), Caryophyllaceae (7), Lamiaceae (7), Rosaceae (7), Apiaceae (5), Cyperaceae (5) и Salicaceae (5). Доминиращи в растител- ността на защитената територия са съобществата на Phragmitetum, Potamogenetum и Myryophylletum. Ключови думи: флора, растителност. Key words: flora, vegetation.

Материали и методи biennis и Sagittaria latifolia. ЗМ „Блатата край село Долни Бо- Основните използвани методи са тран- гров“ се намира източно от София, сектният и методът на пробните пло- след околовръстния път и на запад от щадки. Флората и растителността е едноименното село, от дясната страна изследвана през вегетационните сезо- шосето за автомагистрала „Хемус“. ни на 2007–2009 г. Събраният фло- Двете езера са се образували вслед- ристичен материал е определен по (1, ствие на добива на пясък и баластра 2, 3). Заедно с големия брой хидро- (фиг. 1). фити и хигрофити има навлезли много По биологичен тип видовете от плевелни, културни и алиенски видове флората на защитената местност се като Aquilegia vulgaris, Antirrhinum ma- разпределят по следния начин: jus, Phytolacca americana, Oenothera

Хемикриптофити 104 Терофити 38 Перениращи видове (едногодишни до многогодишни тревисти) 13 Двугодишни 8 Фанерофити (дървета и храсти) 17 Флора и растителност на ЗМ „Блатата ... 93

Фиг. 1. Сателитна карта на ЗМ „Блатата край село Долни Богров“ Fig. 1. Satellite map of the Swamps near the Village of Dolni Bogrov Protected Area

Лечебните видове на територията Заплахи за растителността тук е па- са 36. От растенията с природозащи- ленето на тръстиката от рибари, посе- тен статут има един представител от щаващи езерата, както и замърсяване- групата CITES – Orchis elegans. то на територията с незаконно изхвър- ляни строителни и битови отпадъци, нарушаващи естествената флора. Растителност

В югоизточната част на защитената Флористичен състав местност има формация Phragmites australis + Bolboschoenus maritimus І. Aceraceae + Eleocharis palustris. Височината на 1. Acer negundo L. тръстиката е над 3 m. Във формаци- 2. Acer platanoides L. ята участват още Orchis elegans, Iris ІІ. Alismataceae pseudoacorus, Galium palustre и Poa 3. Alisma plantago-aquatica L. angustifolia. Друга формация е тази на 4. Sagittaria latifolia L. Phragmites australis. ІІІ. Apiaceae По бреговете на двете езера е често 5. Chaerophyllum temulentum L. срещано съобществото на Potamogeton 6. Daucus carota L. crispus + Ceratophyllum demersum. 7. Eryngium campestre L. 94 Д. Димитров, В. Вутов

8. Heracleum sibiricum L. 41. Erophila verna (L.) Besser 9. Oenanthe aquatica (L.) Poiret. 42. Erysimum diffusum Ehrh. ІV. Aristolochiaceae 43. Lepidium latifolium L. 10. Aristolochia clematitis L. 44. Lepidium ruderale L. V. Asteraceae 45. Raphanus raphanistrum L. 11. Achillea millefolium L. 46. Rorippa lippizensis (Wulf.) 12. Anthemis austriaca Jacq. Reichard 13. Artemisia absinthium L. 47. Sinapis arvensis L. 14. Artemisia campestris L. 48. Sisymbrium altissimum L. 15. Artemisia vulgaris L. 49. Thlaspi arvense L. 16. Centaurea cyanus L. ІХ. Cannabaceae 17. Chondrilla juncea L. 50. Humulus lupulus L. 18. Cerastium arvense (L.) Scop. Х. Caprifoliaceae 19. Crepis pulchra L. 51. Lonicera tatarica L. 20. Hypochaeris radicata L. var. 52. Sambucus ebulus L. radicata 53. Sambucus nigra L. 21. Lactuca serriola L. ХІ. Caryophyllaceae 22. Matricaria trichophylla Boiss. 54. Cerastium pumilum Kurt. 23. Onopordon acanthium L. 55. Holosteum umbellatum L. 24. Taraxacum officinale L. 56. Sagina saginoides (L.) Karsten 25. Tussilago farfara L. 57. Silene alba Krause 26. Tanacetum vulgare L. 58. Silene cucubalus (L.) Wiebel 27. Tragopogon pratensis L. 59. Scleranthus polycarpos L. 28. Sonchus oleraceus L. 60. Myosoton aquaticum Moench. 29. Xanthium strumarium L. ХІІ. Ceratophyllaceae VІ. Betulaceae 61. Ceratophyllum demersum L. 30. Betula pendula Roth. ХІІІ. Cucurbitaceae VІІ. Boraginaceae 62. Bryonia alba L. 31. Anchusa barrelieri (All.) Vitm. ХІV. Chenopodiaceae 32. Cynoglossum hungaricum Sm. 63. Chenopodium ficifolium Sm. 33. Buglossoides arvensis (L.) I.M. ХV. Convolvulaceae Johnston 64. Calystegia sepium (L.) R.Br. 34. Echium vulgare L. 65. Convolvulus arvensis L. VІІІ. Brassicaceae ХVІ. Cornaceae 35. Arabidopsis thaliana (L.) Heynh. 66. Cornus sanguineus L. 36. Berteroa incana (L.) DC. ХVІІ. Cyperaceae 37. Camelina sativa (L.) Crantz 67. Bolboschoenus maritimus (L.) 38. Capsella bursa-pastoris (L.) Pall. Medicus 68. Carex hirta L. 39. Cardaria draba (L.) Desv. 69. Carex brevicollis DC. 40. Descurainia sophia (L.) Webber 70. Carex melanostachya M.B. Флора и растителност на ЗМ „Блатата ... 95

71. Heleocharis palustris (L.) R.Br. 103. Juncus gerardii L. 72. Holoschoenus vulgaris Link 104. Juncus glaucus Ehrh. 73. Sparganium erectum L. 105. Juncus lamprocarpus Ehrh. ХVІІІ. Dipsacaceae ХХVІІІ. Lamiaceae 74. Dipsacus laciniatus L. 106. Ballota nigra L. ХІХ. Equisetaceae 107. Lamium purpureum L. 75. Equisetum arvense L. 108. Lycopus europaeus L. 76. Equisetum palustre L. 109. Leonurus cardiaca L. ХХ. Euphorbiaceae 110. Mentha aquatica L. 77. Euphorbia cyparissias L. 111. Stachys germanica L. 8. Euphorbia ničičiana Borbas 112. Stachys palustris L. 79. Euphorbia velenovskyi Bornm. ХХІХ. Lemnaceae ХХІ. Fabaceae 113. Lemna minor L. 80. Galega officinalis L. ХХХ. Lythraceae 81. Lotus corniculatus L. 114. Lythrum salicaria L. 82. Medicago lupulina L. ХХХІ. Malvaceae 83. Melilotus officinalis Medicus 115. Lavatera thuringiaca L. 84. Trifolium arvense L. 116. Malva sylvestris L. 85. Trifolium campestre Schreb. ХХХІІ. Oenotheraceae 86. Trifolium hybridum L. 117. Oenothera biennis L. 87. Trifolium incarnatum L. ХХХІІІ. 88. Trifolium striatum L. 118. Orchis elegans Heuffel 89. Vicia grandiflora Scop. ХХХІV. Papaveraceae 90. Vicia hirsuta S.F. Gray 119. Chelidonium majus L. 91. Vicia lathyroides L. 120. Papaver rhoeas L. 92. Vicia sativa L. 121. Papaver somniferum L. 93. Vicia tetrasperma (L.) Schreb. ХХХV. Poaceae 94. Vicia villosa Roth. 122. Alopecurus myosuroides Huds. ХХІІ. Geraniaceae 123. Arrhenatherum elatius (L.) M.K. 95. Erodium cicutarium (L.) L’Herit 124. Bromus sterilis L. 96. Geranium robertianum L. 125. Dactylis glomerata L. 97. Geranium dissectum L. 126. Dasypyrum villosum (L.) Cand. ХХІІІ. Haloragaceae 127. Festuca valesiaca Schl. 98. Myriophyllum spicatum L. 128. Holcus lanatus L. ХХІV. Hydrocharitaceae 129. Hordeum murinum L. 99. Elodea canadensis Micheaux 130. Poa angustifolia L. ХХV. Hypericaceae 131. Poa annua L. 100. Hypericum perforatum L. 132. Poa bulbosa L. ХХVІ. 133. Poa pratensis L. 101. Iris pseudoacorus L. 134. Vulpia myurus (L.) Gmel. ХХVІІ. Juncaceae ХХХVІ. Phytolaccaceae 102. Juncus effusus L. 135. Phytolacca americana L. 96 Д. Димитров, В. Вутов

ХХХVІІ. Pinaceae XLVI. Rubiaceae 136. Pinus nigra Arn. 160. Galium aparine L. ХХХVІІІ. Plantaginaceae XLVII. Salicaceae 137. Plantago lanceolata L. 161. Populus nigra L. 138. Plantago major L. 162. Populus tremula L. 139. Plantago media L. 163. Salix alba L. ХХХІХ. Platanaceae 164. Salix fragilis L. 140. Platanus hybridus Brot. 165. Salix babylonica L. XL. Polygonaceae XLVIII. Scrophulariaceae 141. Bilderdykia convolvulus (L.) S.F. 166. Linaria genistifolia (L.) Miller Gray 167. Verbascum longifolium Ten. 142. Persicaria amphibia L. 168. Veronica anagalis-aquatica L. 143. Rumex acetosella L. 169. Veronica polita Fr. 144. Rumex acetosa L. 170. Antirrhinum majus L. 145. Rumex crispus L. XLIX. Solanaceae XLI. Potamogetonaceae 171. Datura stramonium L. 146. Potamogeton crispus L. 172. Hyoscyamus niger L. 147. Potamogeton natans L. 173. Solanum nigrum L. NLII. Primulaceae L. Typhaceae 148. Lysimachia vulgaris L. 174. Typha latifolia L. XLIII. Ranunculaceae LI. Urticaceae 149. Aquilegia vulgaris L. 175. Urtica dioica L. 150. Ranunculus polyanthemos L. LII. Violaceae 151. Ranunculus sceleratus L. 176. Viola arvensis Murr. XLIV. Resedaceae 152. Reseda lutea XLV. Rosaceae Литература 153. Agrimonia eupatoria L. 154. Potentilla neglecta Baumg. 1. Флора на НР България, Т. 1–8. (ред. 155. Potentilla reptans L. Д. Йорданов). 1963–1979. С., БАН. 156. Prunus cerasifera Ehrh. 2. Флора на НР България, Т. 8–9. (ред. 157. Pyrus domestica L. В. Велчев). 1982–1989. С., БАН. 158. Rosa dumalis Bechst. 3. Флора на Р България, Т. 10. (ред. С. Кожухаров). 1995. С., БАН. 159. Rubus caesius L. Флора и растителност на ЗМ „Блатата ... 97

FLORA AND VEGETATION OF THE SWAMPS NEAR THE VILLAGE OF DOLNI BOGROV PROTECTED AREA

Dimitar Dimitrov, Vasil Vutov National Museum of Natural History – Bulgarian Academy of Sciences

UDK 581.9 Received 11.11.2009

Summary The fl ora of the „Swamp near the village of Dolni Bogrov” comprises a total of 176 vascular plants from 138 genera and 52 families. The most numerous families are Asteraceae (19), Brassicaceae (15), Fabaceae (14), Poaceae (13), Caryophyllaceae (7), Lamiaceae (7), Rosaceae (7), Apiaceae (6), Cyperaceae (7), and Salicaceae (5). The vegetations in the protected area is dominated by the Phragmitetum, Potamogenetum, and the Myryophylletum water communities. ЕКОЛОГИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ В БИОСФЕРЕН РЕЗЕРВАТ „ЧУПРЕНЕ”

Дилянка Безлова, Людмила Малинова, Десислава Томова Лесотехнически университет – София

УДК 630.18 Постъпила на 11.11.2009

Резерват „Чупрене” е един от 16-те резервата в България, признати за биосферни в рамките на програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера”. Една от основните функции на тази категория защитена територия е провеждането на научни изследвания и еко- логичен мониторинг. В представителни за резерватната територия смърчови насажде- ния са заложени пробни площи и са взети проби от мъртва горска постилка, почви и иглолиста от смърч. Анализирано е съдържанието на макро- и микроелементи и са оценени почвеното плодородие, устойчивостта на почвите към замърсяване и мине- ралното хранене. Ключови думи: биосферен резерват, почвено плодородие, микро- и макроелементи, листен анализ. Key words: Biosphere reserve, soil fertility, foliar analysis, macro- and microelements.

Увод не на подходящи методи и техники за тяхното опазване и възста но вяване. Биосферните резервати са природни Биосферните резервати са лабора- територии с голямо консервационно тории на открито, които дават ценна значение, една от основните функции информация за функционирането на на които е провеждането на научни екосистемите, която се използва за изследвания и мониторинг. В при- нуждите и в интерес на обществото. етия на ІІІ Световен конгрес за био- Научната база от данни служи при сферните резервати План за действие вземането на решения по въпроси, (Мадрид, 2008) се отделя специално отнасящи се до опазването на окол- внимание на важната роля, която ната среда и социално-икономиче- имат научните изследвания за опаз- ското развитие. ването и управлението на природните Повече от 500 биосферни ре зер- ресурси. Събраната научна инфор- ва та, обединени в световна мрежа мация в условията на ненарушена от единни цели, стандарти и обмен природна среда е база за сравнение на научна информация спомагат за с проучвания, проведени в други при- пос тигане на целите на устойчивото родни територии, повлияни от човеш- раз витие, заложени в редица меж ду- ка дейност и възможност за прилага- на родни споразумения. Екологични проучвания в биосферен ... 99

Обект на изследване ка е Luzula sylvatica (Hudson) Gaudin (Бондев и сътр. 1994). Обект на настоящото изследва- не е резерват „Чупрене”, един от 16-те биосферни резервата в Бъл- Метод на работа га рия, признати по Програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера”. Ре зер- В представително за резервата смър- ва тът е разположен в Западна Стара чово насаждение е заложена проб на пла нина и опазва компактни смърчо- площ. Възрастта на дървостоя е 120 ви гори и редки представители на години, бонитетът – ІІІ, а из ложението бъл гар ската фауна. Обявен е през е северно. Почвените про би са взети 1973 г. със Заповед 358 на МГОПС по генетични хоризонти. Определени и заема площ от 1439,2 ha. са почвено-хидрологични константи; Релефът на резервата е силно пре- рН – потенциомет рично; съдържание сечен с голяма височинна амплитуда на общ азот –модификация на метода – между 1250 и 2168 m н.в. По-голя- на Келдал, ISO 11261:1995; хумус мата част от резервата попада в диапа- – метод на Тюрин; усвоим фосфор зона 1400–1600 m н.в. Преобладават – метод на Кирсанов; калий – метод стръмните и много стръмните терени на П. Ива нов; олово, мед и цинк – ми- (99,7% от резерватната територия) и нерализиране с царска вода и пос- северните изложения. ледващо измерване с ААС „Перкин Почвите са представени от клас Елмер”. ме таморфни, от който най-голямо Пробите за листен анализ са взети раз пространение имат кафявите гор- в съответствие с методиката на МКП ски почви (Dystric-Eutric Cambisols). – Гори (2000 г.). В едно- и двегодиш- Според флористичното райони- ни иглици, след сухо разлагане, е ана- ра не на България БР „Чупрене” по- ли зирано съдържанието на макро- и пада в Старопланинския район, За- микроелементи – азот, фосфор, ка- падностаропланински подрайон. Най- лий, калций, магнезий, манган, мед широко разпространен дървесен вид, и цинк. Определянето на фосфора е който определя и облика на резерва- спектрофотометрично, а на останали- та, е обикновения смърч (Picea abies те елементи – с ААС „Перкин Елмер”. (L.) Karst.). В повечето случаи смър- Съдържанието на елементите е оце- човите насаждения заемат северни- нено спрямо получените регионални те склонове при наклони 25–35 %. стойности за района на Западна Стара Възрастта им е над 110 години, планина (Павлова 2006). склопеността е над 0,7, а бонитетът ІІ–ІІІ. Общото покритие на тревната покривка е обикновено между 20– Резултати 70 %, като преобладаващи видове са Calamagrostis arundinacea (L.) Roth. Проучваните почви са тъмноцветни и Vaccinium myrtillus L. На отделни горски по базовата класификация на места съдоминант в тревната покрив- 100 Д. Безлова, Л. Малинова, Д. Томова

почвите в България. Съгласно меж- лив, безструктурен. дународната референтна база за кла- Резултатите от проведените из след- сифициране на почвите (WRB 2006) вания са представени в табл. 1–4. се отнасят към група Cambisols. Почвено-хидрологичните кон с тан ти Профилът им се състои от повърх- се характеризират с високи стой ности ностен хумусно-акумулативен хори- (табл. 1). Те се дължат на повишено- зонт с мощност около 35 cm. По цвят то хумусно съдържание, породено почвата е тъмна (10YR4/3 в сухо от доминиращи процеси на хумусо- състояние), глинесто-песъчлива по натрупване, в условията на студен и ме ханичен състав, с недобре развита влажен планински климат. Високата дребнозърнеста структура. Под този влагоемност на хумуса се явява пред- хо ризонт, с ясен преход е разполо- пос тавка за формиране на висок за- жен преходен хоризонт. По цвят той е пас от активна влага в почвата. светъл (7,5 YR 5/4), глинесто-песъч- Таблица 1 Table 1 Почвено-хидрологични константи на тъмноцветни горски почви – пълна влагоемност (ПВ), обща влагоемност (ОВ), максимална хигроскопичност (МХ), влажност на трайно увяхване (ВТУ) и капацитет на активна влага (КАВ) Water-physical parameters-Total Water Capacity (TWC), Field Capacity (FC), Maximum Hygroscpicity (MH), Wilting Point (WP), Available Water Capacity (AWC)

Хоризонт ПВ ОВ МХ ВТУ КАВ КАВ Horizon TWC FC MH WP AWC AWC %mm А 78,33 77,18 10,21 13,68 63,50 190 В 63,20 61,58 9,74 12,60 48,98 262

Количеството на хумуса в почва- почвата може да се оцени като сред- та е много високо (табл. 2). В дълбо- но и е предпоставка за добър храни- чина на почвения профил, от А към телен режим, особено по отношение В хоризонт съдържанието му рязко съдържанието на усвоимия фосфор, спада, но въпреки това на дълбочи- който в киселите почви обикновено е на 70 cm се запазва все още високо в малки количества. – над 6 %. Същото се отнася и за ко- Анализът на показателите за бо- личеството на общия азот, чието про- нитетна оценка на почвеното плодо- филно разпределение е в зависимост родие показват, че почвата се отнася от това на хумуса. Съдържанието на към средно мощните, богати на хумус усвоим фосфор и калий (табл. 2) в и общ азот почви, който имат висок Екологични проучвания в биосферен ... 101

капацитет на активна влага (табл. 3). но плодородните. Лесорастителният Съгласно изискванията за бонитира- ефект проличава и от бонитета на на- не на почвите в горските насаждения, саждението – ІІІ. почвата може да се отнесе към сред- Таблица 2 Table 2 Съдържание на хумус, общ азот и усвоим фосфор и калий Content of humus, total N and available P and K

Хоризонт Хумус Общ азот Усвоим фосфор Усвоим калий Horizon Humus Total N Available P Available K % mg/100 g А 10,62 0,459 15 20 В 6,24 0,344 15 15

Таблица 3 Table 3 Данни за бонитетна оценка на тъмноцветни горски почви Quality Assessment of Umbric Cambisols

Хоризонт Мощност, Хумус Общ азот КАВ, Horizon Depth Humus Total N AWC cm mm % А 30 318 13,8 190 В 40 334 18,4 262 Сума 70 653 32,2 452 Total

Добрият растеж на смърчовото лите на почвения профил. Анализите насаждение се съпровожда от мно- за съдържание на мед, цинк и олово го силно кисела реакция на почвения в почвата показват, че концентраци- разтвор (табл. 4). ите им са ниски (табл. 4). В най-го- Активната почвена киселинност е ляма степен това се отнася за цинка. индикатор за наличието на свободни Сравнително по-високи концентрации органични киселини в почвата. Това металите имат в мъртвата горска по- създава условия за мобилност преди стилка, поради активното им акуму- всичко на микроелементите, включи- лиране от органичното вещество. телно и за отмиването им извън преде- 102 Д. Безлова, Л. Малинова, Д. Томова

Таблица 4 Table 4 Реакция на почвения разтвор и съдържание на тежки метали в почви pH of soil solution and heavy metals’ content in soils

Хоризонт рН Cu Zn Pb Horizon (Н О) 2 mg/kg OL 5,07 16 69 6 OF+H 5,40 12 57 15 А 4,40 6 36 27 В 4,52 4 33 21

Много силно киселата реакция е вариране за района на Западна Стара предпоставка за висока чувствител- планина, като измерените стойности ност на почвите към аерозолно за- са достатъчни до оптимални. Не са мърсяване – киселинно или с тежки установени стойности около и под метали. Като миграционна преграда минималните, което показва, че не се по отношение на тежките метали би наблюдава недостиг на анализирани- могла да служи само мъртвата гор- те елементи. ска постилка. Резултати от анализите на едно- и Съдържанието на макро- и микро- двегодишни иглици са представени в елементи в листни проби като цяло е табл. 5. в рамките на средните стойности на Таблица 5 Table 5 Съдържание на макро- и микроелементи в иглици от смърч в БР „Чупрене” Macro- and microelements’ content in needles of spruce (Picea abies (L.) Karst.) in Chuprene Biosphere Reserve

Дървесен Възраст на N, P, K, Ca, Mg, Mn, Cu, Zn, вид иглиците, г. g/kg g/kg g/kg g/kg g/kg mg/kg mg/kg mg/kg Species Age of needles (years) Смърч 1 11,17 1,65 5,60 3,85 0,80 344,0 5,50 27,00 Spruce 2 10,66 1,05 3,35 10,85 1,60 620,0 15,80 28,00 Екологични проучвания в биосферен ... 103

Резултатите за съотношенията на по-ниски стойности при двугодиш- хра нителните елементи показват, че ните иг лици на съотношението N/Ca те са в границите на нормалните стой- (табл. 6). нос ти с изключение на измерените Таблица 6 Table 6 Съотношения на хранителните елементи в едно- и двегодишни иглици от смърч Nutrients ratio in needles of spruce (Picea abies (L.) Karst.)

Дървесен вид Възраст на иглиците, г. N/P, N/K, N/Ca, N/Mg, Species Age of needles, years g/g g/g g/g g/g Смърч 1 6,7 2,0 2,9 14,0 Spruce 2 10,2 3,2 0,9 6,6

Изводи стойности на вариране за района на Западна Стара планина, като изме- 1. Изследваните тъмноцветни гор- рените стойности са достатъчни до ски почви от БР „Чупрене” прите- оптимални. Не са установени стойно- жават характеристиките на средно сти около и под минималните, което плодородните почви съгласно изис- показва, че не се наблюдава недостиг квания на бонитерането на почвите в на анализираните елементи. горските насаждения – средна мощ- 5. Съотношенията на хранителни- ност, висок запас на хумус, общ азот те елементи в иглиците са в грани- и капацитет на активна влага. ците на нормалните стойности с из- 2. Почвите имат ниско съдържание ключение на определените по-ниски на мед, цинк и олово, въпреки висо- стойности при двугодишните иглици кото съдържание на хумус в повърх- на съотношението N/Ca, което се ностния хоризонт. Ефективността на дължи на относително по-високото органичното вещество като адсор- съдържание на Ca. бент за металите се проявява само на В заключение, с оглед събиране повърхността на почвата – в мъртва- на достатъчно обширна база от данни та горска постилка. за съвременното състояние на резер- 3. Почвите притежават много сил- вата и протичащите в него процеси, но кисела реакция в цялата дълбочина е целесъобразно проучванията да се на почвения профил, което определя разширят и задълбочат. Необходими условия за мобилност на попадащите са системни наблюдения както върху в нея вещества. химичния статус на почвите, поради 4. Съдържанието на макро- и чувствителността им към аерозолно мик роелементи в едно- и двегодиш- замърсяване, така и върху акуму- ни иглици е в рамките на средните лацията на макро- и микроелементи 104 Д. Безлова, Л. Малинова, Д. Томова

за оценка на хранителния статус на 4. Лесоустройствен проект на ГС обикновения смърч. „Чупрене”. Агролеспроект, 2007. 5. Павлова, Е. 2006. Листен анализ за акумулация на макро- и микроеле- менти. – Във: „20 години широкомаща- Литература бен мониторинг на горските екосистеми в България”. Под научната редакция на 1. Бондев, Ив., М. Любенова, М. Е. Павлова (ЛТУ) и Б. Роснев (ИГ – БАН) Любенов. 1994. Растителността на би- 42–46. осферния резерват „Чупрене”. – Във: 6. ICP-Forests. 2000. Manual on Сб. Юбилейна научна конференция „100 Methodologies and Criteria for Harmonized години от рождението на акад. Борис Sampling, Assessment, Monitoring and Стефанов”, Т. ІІ, С., БАН, 19–26. Analysis of the Effects of Air Pollution on 2. Донов, В. 1993. Горско почвозна- Forests, UN/ECE. ние. С., Мартилен. 7. Stefan, K. et al. 1997. Forest Foliar 3. Защитени територии в България, Condition in Europe. EC-UN/ECE, 207 p. www. eea.government.bg/zpo/index.jsp.

ECOLOGICAL SURVEY IN CHUPRENE BIOSPHERE RESERVE

Dilyanka Bezlova, Ludmila Malinova, Desislava Tomova University of Forestry – Sofi a

UDK 630.18 Received11.11.2009

Summary Chuprene Biosphere Reserve is among the 16 biosphere reserves established in Bulgaria under UNESCO „Man and Biosphere” Programme. Some of the main functions of this protected area category are ecological surveys and monitoring of the environment. In the present paper results for macro- and microelement content in soil samples, litter and needles in representative spruce stands were presented and discussed. In addition soil fertility and soil resistance to pollution were assessed. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

СИСТЕМАТИЧНА СТРУКТУРА И ФЛОРНИ ЕЛЕМЕНТИ В ПРИРОДНИЯ ПАРК „СИНИТЕ КАМЪНИ” (ИЗТОЧНА СТАРА ПЛАНИНА)

Александър Ташев, Александра Александрова Лесотехнически университет – София

УДК 581.9 Постъпила на 11.11.2009

Характеризирана е систематичната структура на висшата флора в природен парк „Сините камъни” в Източна Стара планина. На основата на критичен анализ на литера- турни източници е съставен пълен списък на диворастящите растения в парка. Според данните от него в парка се срещат 993 вида от 430 рода и 96 семейства. Представени са семействата и родовете с най-много представители в анализираната флора. Показано е разпределението на видовете по флорни елементи. В Червената книга на НР България (1984) от флората на ПП „Сините камъни” са включени 53 вида – 43 с категория „рядък” вид и 10 с категория „застрашен от изчезване” вид, а от Закона за биоразнообразието (2007) са защитени 42 вида. Ключови думи: флора, систематична структура, флорни елементи, природен парк „Сините камъни”. Key words: flora, systematic structure, floristic elements, Nature Park Sinite Kamani.

Цел на настоящата работа е да бъде парка, следвано от Fabaceae с 89 вида характеризирана систематичната (9,0 %), Poaceae с 88 вида (8,9 %), струк тура на висшата флора в приро- Lamiaceae с 60 вида (6,0 %) и др. ден парк „Сините камъни”, разпреде- Само с по един вид са представени 26 лението на видовете от нея по флорни семейства. елементи, а също така да бъдат пред- От родовете с най-много видове ставени консервационно значимите ви- са представени род Carex – 20 вида дове в нея. (2,0 %), Trifolium – 17 вида (1,7 %), Природен парк „Сините камъни” се следван от род Centaurea – 16 вида намира в Източна Стара планина, по или 1,6 % от всички видове в парка, южните склонове на Сливенския Бал- Festuca с 12 вида (1,2 %) и др. Само с кан. В парка, на сравнително малка те- по един вид са представени 235 рода. ритория (11 308,8 ha), са установени В табл. 1 е представено разпреде- 993 вида висши растения от 430 рода лението на видовете висши растения в и 96 семейства (6, 7). ПП „Сините камъни” по флорни еле- С най-голям брой видове са пред- менти (1). От нея се вижда, че те се ставени семействата Asteraceae – 115 разпределят в 55 групи. вида или 11,6 % от всички видове в 106 Ал. Ташев, Ал. Александрова

Таблица 1 Table 1 Разпределение на видовете от флората на природен парк „Сините камъни” по геоелементи Distribution of the flora of Sinite Kamani Nature Park by geolements

№ Флорни елементи Брой Процент от фло- по Floristic elements Number рата на ПП „Сини- ред те ка мъ ни” No % of the flora of „Sinite Kamani” NP 1 Субсредиземноморски subMed 156 15,7 2 Европейско-Азиатски Eur-As 121 12,2 3 Европейско-Средиземноморски Eur-Med 114 11,5 4 Европейски Eur 73 7,4 5 Европейско-Сибирски Eur-Sib 65 6,6 6 Средиземноморски Med 55 5,6 7 Балкански Bal 55 5,6 8 Бореални Boreal 52 5,2 9 Понтийско-Средиземноморски Pont-Med 51 5,1 10 Суб-Бореални subBoreal 43 4,3 11 Космополитни Kos 36 3,6 12 Европейско-Субсредиземноморски Eur-subMed 18 1,8 13 Понтийски Pont 16 1,6 14 Балканско-Анатолийски Bal-Anat 12 1,2 15 Български Bul 12 1,2 16 Балканско-Дакийски Bal-Dac 11 1,1 17 Средиземноморско-Централно-Азиатски Med-CAs 9 0,9 18 Южнопонтийски SPont 8 0,8 19 Понтийско-Субсредиземноморски Pont-subMed 7 0,7 20 Алпийско-Медитериански Alp-Med 6 0,6 21 Карпатско-Балкански Carp-Bal 6 0,6 22 Европейско-Ориентало-Турански Eur-OT 6 0,6 23 Адвентивни Adv 5 0,5 24 Средиземноморско-Азиатски Med-As 4 0,4 25 Панонско-Балкански Pann-Bal 4 0,4 26 Понтийско-Сибирски Pont-Sib 4 0,4 Систематична структура и флорни елементи в ... 107

27 Алпийско-Карпатско-Балкански Alp-Carp-Bal 3 0,3 28 Апенинско-Балкански Ap-Bal 3 0,3 29 Европейско-Южно Средиземноморски Eur-sMed 3 0,3 30 Средиземноморско-Ориентало-Турански Med-OT 3 0,3 31 Аркто-Алпийски Arct-Alp 2 0,2 32 Европейско-Средиземноморско-Централно Ази ат с ки Eur-Med-CAs 2 0,2 33 Понтийско-Балкански Pont-Bal 2 0,2 34 Понтийско-Централно-Азиатски Pont-CAs 2 0,2 35 Южно Средиземноморско-Централно-Азиатски sMed-CAs 2 0,2 36 Южно Сибирски SSib 2 0,2 37 Суб-Средиземноморско-Азиатски subMed-As 2 0,2 38 Алпийско-Балкански Alp-Bal 1 0,1 39 Американски (Адвентивни) Am (Adv) 1 0,1 40 Балканско-Дакийско-Анатолийски Bal-Dac-Anat 1 0,1 41 Българско-Дакийски Bul-Dac 1 0,1 42 Централно Азиатски (Адвентивни) CAs (Adv) 1 0,1 43 Централно - Южно Европейски CSEur 1 0,1 44 Европейско-Азиатски (Палеоадвентивни) Eur-As/Paleo 1 0,1 45 Европейско-Централно Азиатски Eur-CAs 1 0,1 46 Европейско-Понтийски Eur-Pont 1 0,1 47 Европейско-Западно Азиатски Eur-WAs 1 0,1 48 Евксински Eux 1 0,1 49 Средиземноморско-Северноамерикански Med-NAs 1 0,1 50 Северноамерикански (Адвентивни) NAm (Adv) 1 0,1 51 Южно Евксински SEux 1 0,1 52 Южно Средиземноморско-Азиатски sMed-As 1 0,1 53 Субсредиземноморско-Анатолийски subMed-Anat 1 0,1 54 Субсредиземноморско-Сибирски subMed-Sib 1 0,1 55 Хибридни Hybr 1 0,1

Общо 993 100

С най-голямо участие са геоелемен- (11,5 %), средиземноморските – 55 тите със средиземноморска компонен- вида (5,6 %) и понтийско-средиземно- та – 430 вида или 43,9 % от видовете морските – 51 вида (5,2 %), европей- в парка. От тях субсредиземномор- ско-субсредиземноморските – 18 вида ските са 156 вида (15,7 %), европей- (1,8 %) и т.н. На второ място по чис- ско-средиземноморските – 114 вида леност са геоелементите с европейска 108 Ал. Ташев, Ал. Александрова

компонента – 407 вида или 41,1 % от ските – 9 вида (0,9 %), средиземно- видовете в парка. От тях европейско- морско-азиатските – 4 вида (0,4 %) и азиатските са 121 вида или 12,2 % от т.н. Само с по един вид са представени видовете в парка, европейско-среди- 17 флорни елемента. земноморските – 114 вида (11,5 %), Консервационно значимите видове европейските – 73 вида (7,4 %), евро- в природен парк „Сините камъни” са пейско-сибирските – 65 вида (6,6 %), представени в табл. 2. Към тази гру- европейско-субсредиземноморски- па могат да бъдат отнесени 97 вида от те – 18 вида (1,8 %) и т.н. На трето флората на парка или 9,7 % от всич- място са геоелементите с азиатска ки видове в него. В Червената книга на компонента – 148 вида или 14,9 % НР България (ЧКБ) (2) са включени 53 от видовете в парка. От тях европей- вида. От тях 43 са с категория „рядък ско-азиатските са 121 вида (12,2 %), вид” (R) и 10 с категория „застрашен средиземноморско-централноазиат- от изчезване” (Tr). Таблица 2 Table 2 Консервационно значими видове от флората на ПП „Сините камъни”, включени в национални и международни документи Species of conservation importance of the flora of Sinite Kamani Nature Park included in national and international conservation documents

№ Вид ЧКБ ЗБР ЗБР CITES Бернс ка IUCN Евро пей- Species (1984) (2002) (2007) (1973) конвен ция (1997) ски спи сък Red Data Biodi- Biodi- (1979) (1983) Eu- Book versity ver- Bern Con- ropean List of BG Act sity Act vention (1983) (1984) (2002) (2007) (1979) 1 Adonis vernalis L.---+-- - 2 Aethionema arabicum (L.) Tr++---- Andrz. ex O. E. Schulz 3 Anacamptis pyramidalis -+++- - - (L.) Rich. 4 Anchusa hybrida Ten. R ------5 Anemone sylvestris L. Tr + + - - - - 6 Anthemis rumelica (Velen.) R++- - R R Stoj. & Acht. 7 Anthemis tinctoria L.R------8 Anthemis virescens Velen. R + + - - R R 9 Aquilegia nigricans Baumg. - + - - - - - 10 Arabis glabra (L.) Bernh. R------11 Arabis nova Vill. Tr + + - - - - Систематична структура и флорни елементи в ... 109

12 Astracantha thracica -++---- (Griseb.) Podl. 13 Atropa bella-donna L.R------14 Betonica bulgarica Degen -+----- & Nejceff 15 Bromus moesiacus Velen. - + - - + R V 16 Campanula jordanovii -++---- Anĉev & Kovanda 17 Campanula lanata Friv. - + + - + R - 18 Capsella bursa-pastoris (L.) Tr - - - - V - Medicus 19 Carduus hamulosus Ehrh. R ------20 Carduus thracicus (Velen.) -++-- R V Hayek 21 Castanea sativa Mill. Tr ------22 Centaurea gracilenta Velen. R + + - - - - 23 Cephalanthera damasonium ---+-- - (Mill.) Druce 24 Cephalanthera longifolia ---+-- - (L.) Fritsch 25 Cephalanthera rubra (L.) ---+-- - Rich. 26 Chamaecytisus frivaldszky- R------anus (Degen) Kuzmanov 27 Cheilanthes persica (Bory) R++---- Mett. ex Kuhn 28 Cleome ornithopodioides L.R-+---- 29 Colchicum davidovii Stef. Tr + + - + - - 30 olivieri J. Gay R + + - - - - 31 Cyclamen coum Mill. R + + - + - - 32 Cynoglossum officinale L. Tr ------33 Dactylorhiza saccifera ---+-- - (Brongn.) Soo 34 Dactylorhiza sambucina ---+-- - (L.) Soo 35 Delphinium fissum Waldst. R++---- & Kit. 36 Dianthus moesiacus Vis. & R------Pančič 37 Epipactis helleborine (L.) ---+-- - Crantz 110 Ал. Ташев, Ал. Александрова

38 Epipactis palustris (L.) --++--- Crantz 39 Erysimum comatum Pančič R++---- 40 Festuca rupicola Heuff. R ------41 Fibigia clypeata (L.) R------Medicus 42 Fritillaria pontica Wahlenb. R + + - - R - 43 Galanthus elwesii Hook. f. - + + + - - - 44 Gladiolus illyricus Koch - - - + - - - 45 Gladiolus imbricatus L.---+-- - 46 Gladiolus palustris Gaudin - + + + - I - 47 Goniolimon collinum -++---- (Griseb.) Boiss. 48 Gymnadenia conopsea (L.) ---+-- - R. Br. 49 Heptaptera triquetra (Vent.) R------Tutin 50 Himantoglossum caprinum -++++- - (M. Bieb.) Spreng. 51 Iberis saxatilis L.-++---- 52 Koeleria brevis Steven R ------53 Laserpitium siler L.R------54 Leontopodium alpinum R++---- Cass. 55 Limodorum abortivum (L.) R+++- - - Schwarz 56 Listera ovata (L.) R. Br. - - - + - - - 57 Medicago rhodopea Velen. R + - - - R - 58 Micromeria frivaldszkyana R++---I (Degen.) Velen. 59 Micropyrum tenellum Link R ------60 Minuartia bulgarica (Velen.) ------nt Graebn. 61 Moehringia grisebachii R-----V Janka 62 Moehringia jankae Griseb. R++-+R V ex Janka 63 Neottia nidus-avis (L.) Rich. - - - + - - - 64 Onosma thracica Velen. ------nt 65 apifera Huds. - + + + - - - Систематична структура и флорни елементи в ... 111

66 Ophrys cornuta Steven - + + + - - - 67 Ophrys mammosa Desf. - + + + - - - 68 Opopanax chironium (L.) R+----- Koch ssp. bulgaricum (Velen.) Andr. 69 Orchis mascula L. s. str. - - - + - - - 70 Orchis militaris L. R + + + - - - 71 Orchis morio L.---+-- - 72 Orchis pallens L.---+-- - 73 Orchis purpurea Huds. - - - + - - - 74 Orchis simia Lam. - - - + - - - 75 Orchis spitzelii Saut. ex -+++- - - Koch. 76 Orchis tridentata Scop. - - - + - - - 77 Peucedanum vittijugum R------Boiss. 78 Platanthera bifolia (L.) Rich. - - - + - - - 79 Polygala rhodopea (Velen.) R------Janch. 80 Polypodium vulgare L. Tr ------81 Primula acaulis (L.) L. - + - - - - - 82 Pulsatilla halleri (All.) Willd. R + + - + - - 83 Quercus coccifera L.R++---- 84 Ranunculus villosus DC. ---+-- - ssp. constantinopolitanus (DC.) A. Elen. 85 Sempervivum erythraeum ------nt Velen. 86 Sempervivum leucanthum R-----nt Pančič 87 Spiranthes spiralis (L.) R+++- - - Chevall. 88 Trachystemon orientalis R------(L.) G. Don 89 Tragopogon balcanicum R------Velen. 90 Trinia ramosissima (Fisch. R------ex Trev.) Koch 91 Tulipa australis Link - + + - - - - 92 Tulipa urumoffii Hayek Tr + + - - V R 112 Ал. Ташев, Ал. Александрова

93 Verbascum R++---R adrianopolitanum Podp. 94 Verbascum humile Janka Tr ------95 Veronica austriaca L. ssp. R------neiceffi (Deg.) Peev 96 Veronica chamaedrys L.R------97 Veronica multifida L.-++---- Общо 53 45 42 28 7 11 13

В Приложение 2 на Закона за би- вида. От тях по 4 вида са с категории оразнообразието (ЗБР) [3] са включе- „рядък” (R), „уязвим” (V) и „нито ря- ни 45 вида, а в коригирания списък от дък нито застрашен” (nt) и 1 вид с ка- Закона за изменение и допълнение на тегория „неопределен” (I). Закона за биоразнообразието [4] – 41 Представеният анализ на висшата вида, като Betonica bulgarica Degen флора в ПП „Сините камъни” показва & Nejceff, Bromus moesiacus Velen., значително богатство на флорни еле- Medicago rhodopea Velen., Opopanax менти и консервационно значими ви- chironium (L.) Koch ssp. bulgaricum дове в него. Това е доказателство за (Velen.) Andr. и Primula acaulis (L.) L. голямо богатство на екологични ниши са изключени от списъка от 2002 г., но в парка и за тяхното стабилно състо- са включени Cleome ornithopodioides яние. Именно разнообразните условия L. и Epipactis palustris (L.) Crantz, ко- – съчетание на различни климатични ито не са били защитени до 2002 г. влияния, голямата разлика в надмор- В международната конвенция за тър- ските височини, силно пресеченият говия с редки видове растения (CITES) релеф, разнообразието на почвите и (9) са включени 28 вида, а строго за- скалната основа са позволили настаня- щитени видове, включени в Приложе- ването на 24,8 % от флората на Бъл- ние I на Бернската конвенция (10) са гария и на 97 консервационно значими 7 вида от флората на ПП „Сините ка- видове растения на територията му. мъни” – това са Pulsatilla halleri (All.) Willd., Moehringia jankae Griseb. ex Janka, Himantoglossum caprinum (M. Литература Bieb.) Spreng., Cyclamen coum Mill., Colchicum davidovii Stef., Campanula 1. Асьов, Б., А. Петрова (ред.). 2006. lanata Friv. и Bromus moesiacus Velen. Конспект на висшата флора на България. В Червените списъци на застраше- Хорология и флорни елементи. С., Изд. ните видове на IUCN (8) попадат 11 БФБ, 454 с. вида. От тях 8 са с категория „рядък” 2. Велчев, В. (ред.). 1984. Червена кни- га на НР България, Том I, Растения. С., (R), 2 вида – „уязвим” (V) и 1 вид – „не- БАН, 447 с. оп ределен” (I). В Европейския списък 3. Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев на редките, застрашените и ендемич- (ред.). 2003. Определител на растенията в ните растения (11) са включени 13 България. Пловдив, Акад. изд. на Аграрния Систематична структура и флорни елементи в ... 113

университет, 591 с. Monitoring Center IUCN. Walters K. & Gillet 4. Закон за биологичното разнообразие- H. J. (eds.). – The World Conservation то. 2002. ДВ, бр. 77. Union, Gland, Switzerland and Cambridge, 5. Закон за изменение и допълнение на UK. 1998. 862 p. Закона за биологичното разнообразието. 9. Convention on Internationale Trade in 2007. Приложение № 2 и 3 към чл. 37, 3. Endangered Species (CITES). 1973. http:// Растения. ДВ, бр. 94. www.ukcites.gov. uk/default.asp. 6. Стоева, М. и кол. 2002. План за уп- 10. Convention on the Conservation равление на ПП „Сините камъни”. Сливен. of European Wildlife and Natural Habitats. 124 с. Appendix I. 1979. http://www.lkp.org.pl/ 7. Стоева, М. (ред.). 2004. Биологично pravo_html/konv_bernenska_zl.html. разнообразие в Природен парк „Сините ка- 11. Lucas, G. 1983. List of Rare мъни”. Стара Загора, 218 с. Threatened and Endemic Plants in Europe. 8. 1997 IUCN Red List of Threatened Council of Europe, Strasburg. Plants. Compiled by the World Conservation

SYSTEMATIC STRUCTURE AND FLORISTIC ELEMENTS OF SINITE KAMANI NATURAL PARK (EASTERN STARA PLANINA)

Alexander Tashev, Alexandra Alexandrova University of Forestry – Sofi a

UDK 581.9 Received 11.11.2009

Summary The paper presents characteristics of the systematic structure of the vascular fl ora in Sinite Kamani Nature Park in Eastern Stara planina. A complete list of the indigenous plants in the park was done based on a critical survey of literature sources. According to the data in the list, there are total 993 species in the park, belonging to 430 genera and 96 families. The most represented families and genera are outlined. The distribution of the fl oristic element is presented as well. Fifty-tгиее species occurring in the park are included in the Red Data Book of Bulgaria: 43 of them with the category „rare” and 10 with the category „threatened by extinction”. Forty-two species are protected by the Biodiversity Act of Bulgaria. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

СИСТЕМАТИЧНА СТРУКТУРА НА МЕДОНОСНИТЕ РАСТЕНИЯ ОТ ФЛОРАТА НА БЪЛГАРИЯ

Александър Ташев, Евгения Панчева Лесотехнически университет – София

УДК 581.9 Постъпила на 11.11.2009

Характеризирана е систематичната структура на медоносните растения от висшата флора на България. На основата на критичен анализ на литературни източници е съставен пълен списък на медоносните растения, срещащи се естествено в България. Към тази група са отнесени 563 вида от 230 рода и 74 семейства. Представени са семействата и родовете с най-много медоносни растения. Изследваните видове са разделени на 3 групи – растения, от които пчелите използват само цветен прашец, видове от които пчелите използват само нектар и видове, от които пчелите използват и двете. За първи път е пред- ставен пълен систематичен списък на диворастящите медоносни растения в България. Ключови думи: България, флора, систематична структура, медоносни растения. Key words: Bulgaria, flora, systematic structure, honey plants.

Цел на настоящата работа е на осно- ло 50–56 %), като запазват излишъка вата на критичен анализ на литератур- и част от прашеца (3). Освен тези два ни източници да бъде съставен пълен продукта пчелите събират от растени- списък на диворастящите медоносни ята също така пчелен клей и медена растения от флората на България и да роса (мана), които нямат това значе- се анализира систематичната структу- ние за тях, както нектарът и прашецът ра на тези растения. (2). Медоносни се наричат тези расте- На основата на анализ на литера- ния, чиито цветове са естествен из- турни данни (1–10) ние установихме, точник на храна за медоносната пчела че диворастящите медоносни растения (Apis mellifera L.). От тях пчелите съ- в България са представени от 564 вида бират основно два продукта – цветен от 232 рода и 75 семейства (Приложе- нектар и цветен прашец. Нектарът се ние 1). Това представлява 14,1 % от отделя от специални жлези, възникна- видовете, 25,6 % от родовете и 49 % ли в процеса на паралелната еволюция от семействата във флората на Бълга- на растенията и насекомите – нектар- рия. Вероятно броят на тези растения е ници, а прашецът се образува в специ- по-голям (напр. представители на сем. ални генеративни органи – тичинки (2). Cistaceae, род Potentilla и др.), но по- Пчелите преработват в мед събрания ради липса на конкретни данни за тях нектар (със захарно съдържание око- в списъка бяха включени само расте- Систематична структура на медоносните растения ... 115

нията, за които намерихме конкретни има значение за пчелната паша, защо- сведения. то те са поддържащи медоноси (2). Голяма част от медоносните рас- От табл. 1 се вижда, че с най-го- тения дават на пчелите както нектар, лям брой видове медоноси е предста- така и прашец. Има и известен брой вено сем. Lamiaceae – 77 вида или растения, от които пчелите събират 13,7 % от всички медоносни расте- само нектар или само прашец. Уста- ния. На второ място са видовете от новихме, че 503 вида или 89,2 % от сем. Rosaceae – 70 вида или 12,4 %, медоносните растения дават както нек- следвани от Fabaceae, Campanulaceae, тар, така и прашец. Само нектар дават Boraginaceae, Asteraceae, Alliaceae, 34 вида или 6 %, а само прашец – 26 Ranunculaceae, Brassicaceae, вида или 4,6 % от медоносните расте- Salicaceae, Malvaceae и др. Само с ния, които са анализирани. В България по 1 вид са представени 24 семей- заедно с интродуцираните растения ства – Araliaceae, Balsaminaceae, може да се наброят над хиляда цвет- Cannabaceae, Hippocastanaceae, ни растения, от които пчелите събират Juglandaceae, Moraceae, Papaveraceae, нектар или прашец. От тях обаче само Resedaceae, Simaroubaceae и др., една сравнително малка част (около 13 са представени с по 2 вида 250 вида) имат стопанско значение за – Amaryllidaceae, Caesalpiniaceae и пчеларството. Цъфтежът на останали- др., 9 – с по 3 вида – Apocynaceae, те по-слабо медоносни растения също Corylaceae, Ulmaceae и т.н. Таблица 1 Table 1 Брой и процентно участие на медоносните растения в семействата от флората на България (ФБ), представени с повече от 3 вида Number and percent of the honey-bearing (HB) plants in the families of Flora of Bulgaria (FB) represented by more than 3 species

№ Семейства Брой ме- Процент на ме- Брой ви до- Процент на Families до нос ни до носните рас- ве в се мей- медоносни- рас те ния в те ния в се мей- ст вото във те растения семей с твото с твото спрямо ФБ спря мо ви до- във ФБ всички ме до нос- Number of вете в се мей- Number of ни растения във species in ството във HB plants of ФБ the family ФБ the family in % of the HB in the FB % of HB the FB plants of the plants of all family of all HB species of plants in the FB the family 1 Lamiaceae (Labiatae) 77 13,7 149 51,7 2 Rosaceae 70 12,4 212 33 116 Ал. Ташев, Е. Панчева

3 Fabaceae (Papilionaceae) 61 10,8 289 21,1 4 Campanulaceae 34 6,0 48 70,8 5 Boraginaceae 29 5,1 96 30,2 6 Asteraceae (Compositae) 27 4,8 530 5,1 7 Alliaceae 25 4,4 37 67,6 8 Ranunculaceae 17 3,0 112 15,2 9 Brassicaceae (Cruciferae) 15 2,7 190 7,9 10 Salicaceae 15 2,7 23 65,2 11 Malvaceae 14 2,5 17 82,4 12 Caprifoliaceae 9 1,6 10 90 13 Liliaceae 9 1,6 92 9,8 14 Scrophulariaceae 9 1,6 171 5,3 15 Apiaceae (Umbelliferae) 7 1,2 154 4,5 16 Fagaceae 7 1,2 20 35 17 Oleaceae 7 1,2 10 70 18 Aceraceae 6 1,1 8 75 19 Ericaceae 6 1,1 12 50 20 Cistaceae 5 0,9 11 45,5 21 Dipsacaceae 5 0,9 36 13,9 22 Geraniaceae 5 0,9 28 17,9 23 Asclepiadaceae 4 0,7 7 57,1 24 Berberidaceae 4 0,7 4 100 25 Betulaceae 4 0,7 6 66,7 26 Crassulaceae 4 0,7 34 11,8 27 Grossulariaceae 4 0,7 5 80 28 Rhamnaceae 4 0,7 8 50 29 Tiliaceae 4 0,7 4 100

От табл. 2 се вижда, че с най-го- Echium, Foeniculum, Gagea, Hedera, лям брой видове е представен род Impatiens, Jasione и др., 34 рода Campanula – 33 вида или 5,9 % от са с по 2 представителя – Althaea, всички диворастящи медоносни рас- Bryonia, Chamaecytisus, Echinops, тения в България, следван от родове- Fagus, Glechoma, Helianthemum, Lotus те Allium, Myosotis, Rubus, Thymus, и др., 23 са с по 3 представителя – Trifolium, Vicia, Potentilla, Salix, Salvia. Ajuga, Brassica, Crataegus, Fragaria, Само с по 1 вид са представени 144 Hypericum, Malus, Paeonia, Ranunculus, рода – Adonis, Ballota, Calluna, Daphne, Sambucus и т.н. Систематична структура на медоносните растения ... 117

Таблица 2 Table 2 Брой и процентно участие на медоносните растения в родовете от флората на България, представени с повече от 3 вида Number and percentage ratio of the honey-bearing (HB) plants in the genera in the Flora of Bulgaria (FB), represented by more than 3 species

№ Род Брой ме до нос- Процент на ме до нос- Брой видове в Процент на ме- ни рас те ния в ни те растения в рода рода във ФБ до носните рас- рода във ФБ спрямо всички ме до- Number of те ния спрямо Number of HB нос ни растения във species in the видовете в ро да plants of the ФБ genus in the във ФБ genus in the % of the HB plants FB % of HB plants FB of the genus of all HB of all species of plants in the FB the genus 1 Campanula 33 5,9 33 100 2 Allium 25 4,4 37 67,6 3 Myosotis 22 3,9 22 100 4 Rubus 22 3,9 44 50 5 Thymus 20 3,5 20 100 6 Trifolium 16 2,8 60 26,7 7 Vicia 12 2,1 34 35,3 8 Potentilla 11 2,0 34 32,4 9 Salix 11 2,0 19 57,9 10 Salvia 10 1,8 19 52,6 11 Malva 7 1,2 7 100 12 Prunus 7 1,2 7 100 13 Sorbus 7 1,2 8 87,5 14 Acer 6 1,1 8 75 15 Mentha 6 1,1 6 100 16 Anemone 5 0,9 6 83,3 17 Aster 5 0,9 7 71,4 18 Fraxinus 5 0,9 6 83,3 19 Genista 5 0,9 12 41,7 20 Lamium 5 0,9 8 62,5 21 Lathyrus 5 0,9 30 16,7 22 Galeopsis 4 0,7 5 80 118 Ал. Ташев, Е. Панчева

23 Geranium 4 0,7 24 16,7 24 Lonicera 4 0,7 4 100 25 Populus 4 0,7 4 100 26 Quercus 4 0,7 17 23,5 27 Ribes 4 0,7 5 80 28 Satureja 4 0,7 5 80 29 Sedum 4 0,7 23 17,4 30 Tilia 4 0,7 4 100

В заключение е необходимо са се ни райони, вертикални пояси и в раз- спомене, че представената работа лични типове растителни съобщества. е само начален етап на изследване, Ще бъде съставен и календар на цъф- свързано с медоносните растения в тежа им през различните периоди на България. В бъдеще ще бъде пред- вегетационния период на годината. Ще ставен списък и на интродуцираните бъде анализирано и приложението на и всички култивирани медоносни рас- тези растения и в други области – като тения, използвани в озеленяването на лечебни, подправни, етеричномасле- парковете и градините в страната, а ни, овощни, декоративни, маслодайни, също в селското и горското стопан- дъбилни, витаминозни, технически, ство. Ще бъде представена подробна фуражни и т.н. Ще бъде разгледана и еколого-биологична характеристика консервационната значимост на тази на всички видове медоносни растения, група растения на национално и меж- разпространението им по флористич- дународно ниво.

Приложение 1 Систематичен списък на медоносните растения от флората на България Divisio Pinophyta Cupressaceae: Juniperus communis L. Divisio Magnoliophyta Classis Monocotyledonae (Liliopsida) Alliaceae: Allium amethystinum Tausch, A. ampeloprasum L., A. angulosum L., A. atropurpureum Waldst & Kit., A. atroviolaceum Boiss., A. carinatum L., A. cirrhosum Vandas, A. cyrilli Ten., A. flavum L., A. fuscum Waldst & Kit., A. guttatum (Steven) Regel, A. montanum F. W. Schidt, A. moschatum L., A. nigrum L., A. paczoskianum Tuzson, A. paniculatum L., A. rhodopaeum Velen., A. rotundum L., A. schoenoprasum L., A. scorodoprasum L., A. sphaerocephalon L., A. tenuiflorum Ten., A. ursinum L., A. victoriale L., A. webbii Clementi; Amaryllidaceae: Galanthus nivalis L., Narcissus pseudonarcissus L.; Asparagaceae: Asparagus officinalis L.; Iridaceae: Crocus chrysanthus (Herbert) Herbert, C. veluchensis Herbert; Liliaceae: Colchicum autumnale L., Convallaria majalis L., Fritillaria pontica Wahlenb., Систематична структура на медоносните растения ... 119

Gagea lutea (L.) Ker Gawl., Muscari botryoides (L.) Mill., M. comosum (L.) Mill., Ornithogalum montanum Cyr., Scilla bifolia L., Veratrum nigrum L. Classis Dicotyledonae (Magnoliopsida) Aceraceae: Acer campestre L., A. monspessulanum L., A. negundo L., A. platanoides L., A. pseudoplatanus L., A. tataricum L.; Anacardiaceae: Cotinus coggygria Scop., Rhus coriaria L.; Apiaceae (Umbelliferae): Aegopodium podagraria L., Anthriscus sylvestris (L.) Hoffm., Carum carvi L., Coriandrum sativum L., Daucus carota L., Eryngium campestre L., Foeniculum vulgaris Mill.; Apocynaceae: Vinca herbacea Waldst & Kit., V. major L., V. minor L.; Araliaceae: Hedera helix L.; Aristolochiaceae: Asarum europeum L.; Asclepiadaceae: Asclepias syriaca L., Centaurium erythraea Raf., Vincetoxicum fuscatum (Hornem.) Rchb. f., V. hirundinaria Medicus; Asteraceae (Compositae): Aster tripolium L., Bellis perennis L., Carduus nutans L., Centaurea cyanus L., C. jacea L., C. scabiosa L., Cichorium inthybus L., Cirsium arvense (L.) Scop., Echinops ritro L., E. sphaerocephalus L., Helianthus tuberosus L., Inula helenium L., Onopordum acanthium L., Petasites albus (L.) Gaertn., Senecio vernalis Waldst & Kit., S. vulgaris L., Silybum marianum (L.) Gaertn., Solidago canadensis L., S. virgaurea L., Sonchus arvensis L., Taraxacum officinale L., Tussilago farfara L., Xeranthemum annuum L.; Balsaminaceae: Impatiens noli-tangere L.; Berberidaceae: Berberis vulgaris L., Epimedium pubigerum (DC.) Morren & Decne, Leontice leontopetalum L., Mahonia aquifolium (Pursh) Nutt.; Betulaceae: Alnus glutinosa (L.) Gaertn., A. incana (L.) Moench, A. viridis (Chaix) DC., Betula pendula Roth; Boraginaceae: Anchusa officinalis L., Buglossoides arvensis (L.) I. M. Johnst., B. purpurocaerulea (L.) I. M. Johnst., Cynoglossum officinale L., Echium vulgare L., Pulmonaria officinalis L., Symphytum officinale L., Myosotis aspera Velen., M. alpestris F. W. Schmidt, M. arvensis (L.) Hill, M. cadmea Boiss., M. cyanea (Boiss. & Heldr.) Peev & N. Andreev, M. incrassata Guss., M. jordanovii N. Andreev & Peev, M. laxa Lehm., M. macedonica Velen. & Charrel, M. margaritae Stepankova, M. michaelae Stepankova, M. nemorosa Besser, M. olympica Boiss., M. orbelica (Velen.) Peev & N. Andreev, M. ramosissima Rochel, M. rhodopea Velen., M. scorpioides L., M. sicula Guss., M. sparsiflora Mikan ex Pohl, M. stricta Link ex Roem. & Schult., M. suaveolens Waldst & Kit., M. sylvatica Ehrh. ex Hoffm.; Brassicaceae (Cruciferae): Berteroa incana (L.) DC., Brassica napus var. oleifera L., B. nigra (L.) Koch, B. rapa var. oleifera L., Capsella bursa-pastoris (L.) Medicus, Cardamine amara L., Cardaria draba (L.) Desv., Conringia orientalis (L.) Dumort., Matthiola fruticulosa (L.) Maire, M. odoratissima (M. Bieb.) R. Br., Myagrum perfoliatum L., Raphanus raphanistrum L., Rapistrum perenne (L.) All., Sinapis arvensis L., Sisymbrium altissimum L.; Caesalpiniaceae: Cercis siliquastrum L., Gleditchsia triacanthos L.; Campanulaceae: Campanula alpina Janq., C. bononiensis L., C. cervicaria L., C. cochlearifolia Lam., C. euxina (Velen.) Ancev, C. foliosa Ten., C. glomerata L., C. grossekii Heuff., C. hemschinica Koch, C. jordanovii Ancev & Kovanda, C. lanata Friv., C. latifolia L., C. lingulata Waldst. & Kit., C. macrostachya Waldst. & Kit., C. moesiaca Velen., C. orphanidea Boiss., C. patula 120 Ал. Ташев, Е. Панчева

L., C. persicifolia L., C. phrygia Jaub. & Spach, C. rapunculoides L., C. rapunculus L., C. rotundifolia L., C. scheuchzeri Vill., C. scutellata Griseb., C. sibirica L., C. sparsa Friv., C. spatulata Sm., C. thyrsoides L., C. trachelium L., C. transsilvanica Schur ex Andrae, C. trojanensis Kovanda & Ancev, C. velebitica Borbas, C. versicolor Andrews, Jasione heldreihii Boiss. & Orph.; Cannabaceae: Cannabis sativa L.; Caprifoliaceae: Lonicera caerulea L., L. etrusca Santi, L. nigra L., L. xylosteum L., Sambucus ebulus L., S. nigra L., S. racemosa L., Viburnum lantana L., V. opulus L.; Caryophyllaceae: Stellaria graminea L., S. holostea L., S. media (L.) Vill.; Chenopodiaceae: Chenopodium ambrosioides L.; Cistaceae: Cistus incanus L., Helianthemum lasiocarpum Desf. ex Willk., H. salicifolium (L.) Mill., Rhodax alpestris (Jacq.) Fuss, Rh. canus (L.) Fuss; Convolvulaceae: Convolvulus arvensis L.; Cornaceae: Cornus mas L., C. sanguinea L.; Corylaceae: Corylus avellana L., C. colurna L., Ostrya carpinifolia Scop.; Crassulaceae: Sedum acre L., S. album L., S. anopetalum DC., S. maximum (L.) Suter; Cucurbitaceae: Bryonia alba L., B. cretica ssp. dioica L.; Dipsacaceae: Dipsacus laciniatus L., Knautia arvensis (L.) Coult., Scabiosa columbaria L., S. ochroleuca L., Succisa pratensis Moench.; Elaeagnaceae: Elaeagnus angustifolia L., Hippophae rhamnoides ssp. caucasica L.; Ericaceae: Calluna vulgaris (L.) Hull, Erica arborea L., Rhododendron ponticum L., Vaccinium myrtillus L., V. uliginosum L., V. vitis-idaea L.; Fabaceae (Papilionaceae): Amorpha fruticosa L., Anthyllis vulneraria L., Astragalus glycyphyllos L., A. monspessulanus L., Chamaecytisus hirsutus (L.) Link, Ch. supinus (L.) Link., Chamaespartium sagittale (L.) Gibbs, Colutea arborescens L., Coronilla varia L., Dorycnium herbaceum Vill., Galega officinalis L., Genista carinalis Griseb., G. germanica var. inermis L., G. rumelica Velen., G. sessilifolia DC. ssp. trifoliata, G. tinctoria L., Lathyrus aphaca L., L. pratensis L., L. sativus L., L. tuberosus L., L. vernus Bernh., Lembotropis nigricans (L.) Griseb., Lotus aegaeus (Griseb.) Boiss., L. corniculatus L., Medicago sativa L., Melilotus alba Medicus, M. officinalis (L.) Pall., Onobrychis viciaefolia Scop., Ononis arvensis L., O. spinosa L., Robinia pseudoacacia L., Trifolium alexandrinum L., T. alpestre L., T. aureum Pollich, T. campestre Schreb, T. fragiferum L., T. hybridum L., T. incarnatum L., T. micranthum Viv., T. montanum L., T. nigrescens Viv., T. pannonicum Jacq., T. patens Schreb, T. pratense L., T. repens L., T. resupinatum L., T. velenovskyi Vandas, Trigonella coerulea (L.) Ser., Vicia angustifolia Grufberg, V. cordata Wulfen, V. cracca L., V. dalmatica A. Kern., V. grandiflora Scop., V. incana Gouan, V. lutea L., V. melanops Sm., V. sativa L., V. tenuifolia Roth, V. varia Host, V. villosa Roth, Ononis adenotricha Boiss.; Fagaceae: Castanea sativa Mill., Fagus orientalis Lipsky, F. sylvatica L., Quercus cerris L., Q. frainetto Ten., Q. pubescens Willd., Q. robur L.; Geraniaceae: Erodium cicutarium (L.) L’Her., G. macrorrhizum L., G. phaeum L., G. pratense L., G. pusillum L.; Grossulariaceae: Ribes alpinum L., R. nigrum L., R. petraeum Wulfen, R. uva-crispa L.; Hippocastanaceae: Aesculus hippocastanum L.; Hydrophyllaceae: Phacelia tanacetifolia Benth.; Hypericaceae (Guttiferae): Hypericum androsaemum L., H. calycinum L., H. perforatum L.; Iridaceae: Crocus chrysanthus (Herbert) Herbert, C. Систематична структура на медоносните растения ... 121

veluchensis Herbert; Juglandaceae: Juglans regia L.; Lamiaceae (Labiatae): Ajuga chamaepitys (L.) Schreb., A. genevensis L., A. reptans L., Ballota nigra L., Betonica officinalis L., Galeopsis bifida Boenn., G. ladanum L., G. speciosa Mill., G. tetrahit L., Glechoma hederaceae L., G. hirsuta Waldst & Kit., Hyssopus officinalis ssp. aristatus L., Isatis tinctoria L., Lamium album L., L. amplexicaule L., L. galeobdolon (L.) L., L. maculatum L., L. purpureum L., Lavandula angustifolia Mill., Leonurus cardiaca L., Marrubium peregrinum L., M. vulgare L., Melissa officinalis L., Mentha aquatica L., M. arvensis L., M. longifolia (L.) Huds., M. piperita Huds., M. pulegium L., M. spicata L., Nepeta cataria L., N. nuda L., Origanum vulgare L., Phlomis tuberosa L., Prunella grandiflora (L.) Scholler, P. laciniata (L.) L., P. vulgaris L., Salvia aethiopis L., S. glutinosa L., S. nemorosa L., S. officinalis L., S. pratensis L., S. sclarea L., S. tomentosa Mill., S. verbenaca L., S. verticillata L., S. virgata Jacq., Satureja coerulea Janka, S. cuneifolia Ten., S. montana ssp. kitaibelii L., S. pilosa Velen., Scutellaria altissima L., S. galericulata L., Sideritis montana L., Stachys annua (L.) L., S. recta L., Teucrium chamaedrys L., T. polium L., Thymus albanus Heinr. Braun, Th. atticus Celak., Th. bracteosus Vis. ex Benth., Th. callieri ssp. urumovii Borbas ex Velen., Th. comptus Friv., Th. glabrescens Willd., Th. jankae Celak., Th. leucotrichus Halacsy, Th. longedentatus (Degen & Urum.) Ronniger, Th. longicaulis C. Presl, Th. moesiacus Velen., Th. pannonicus All., Th. perinicus (Velen.) Jalas, Th. pulegioides L., Th. sibthorpii Benth., Th. stojanovii Degen, Th. striatus Vahl, Th. thracicus Velen., Th. vandasii Velen., Th. zygioides Griseb.; Liliaceae: Colchicum autumnale L., Convallaria majalis L., Fritillaria pontica Wahlenb., Gagea lutea (L. ) Ker Gawl., Muscari botryoides (L.) Mill., M. comosum (L.) Mill., Ornithogalum montanum Cyr., Scilla bifolia L., Veratrum nigrum L.; Lythraceae: Lythrum salicaria L., L. virgatum L.; Malvaceae: Alcea heldreichii (Boiss.) Boiss., A. pallida (Waldst & Kit ex Willd. ) Waldst & Kit., A. rosea L., Althaea canabina L., A. officinalis L., Hibiscus trionum L., Lavatera thuringiaca L., Malva alcea L., M. crispa (L.) L., M. moschata L., M. neglecta Wallr., M. nicaeensis All., M. pusilla Sm., M. sylvestris L.; Moraceae: Morus alba L.; Morinaceae: Morina persica L.; Oleaceae: Fraxinus americana L., F. excelsior L., F. ornus L., F. oxycarpa M. Bieb. ex Willd., F. pennsylvanica H. Marshall, Ligustrum vulgare L., Syringa vulgaris L.; Onagraceae: Epilobium angustifolium L., E. hirsutum L.; Orobanchaceae: Euphrasia rostkoviana Hayne, Melampyrum arvense L., Rhinanthus rumelicus Velen.; Paeoniaceae: Paeonia mascula (L.) Mill., P. peregrina Mill., P. tenuifolia L.; Papaveraceae: Papaver rhoeas L.; Plantaginaceae: Plantago afra L., P. lanceolata L., P. media L.; Polygalaceae: Polygala monspeliaca L., P. vulgaris L.; Polygonaceae: Persicaria lapathifolia (L.) Gray, P. maculata (Raf.) Gray, Polygonum aviculare L.; Portulacaceae: Portulaca oleracea L.; Primulaceae: Primula elatior (L.) Hill, Pr. veris L.; Ranunculaceae: Adonis vernalis L., Anemone apennina ssp. blanda L., A. narcissiflora L., A. nemorosa L., A. ranunculloides L., A. sylvestris L., Aquilegia aurea Janka, A. nigricans Baumg., Clematis vitalba L., Consolida regalis Gray, Helleborus odorus Waldst & Kit., Hepatica nobilis Mill., Nigella arvensis L., Ranunculus arvensis L., R. ficaria L., R. 122 Ал. Ташев, Е. Панчева

repens L., Trollius europaeus L.; Resedaceae: Reseda lutea L.; Rhamnaceae: Frangula alnus Mill., Paliurus spina-christi Mill., Rhamnus catharticus L., Ziziphus jujuba Mill.; Rosaceae: Amelanchier ovalis Medicus, Amygdalus nana L., Cotoneaster integerrimus Medicus., C. nebrodensis (Guss.) C. Koch, C. niger (Thunb.) Fr., Crataegus monogyna Janq., C. orientalis Pall. ex M. Bieb., C. pentagyna Waldst & Kit., Fragaria moschata Duchesne, F. vesca L., F. viridis Duchesne, Laurocerasus officinalis M. Roem., Malus dasyphylla Borkh., M. praecox (Pall.) Borkh., M. sylvestris Mill., Mespilus germanica L., Padus racemosa Lam., Potentilla alba L., P. anserina L., P. argentea L., P. erecta (L.) Raeusch., P. haynaldiana Janka, P. inclinata Vill., P. neglecta Baumg., P. palustris (L.) Scop., P. pindicola (Nyman) Hausskn., P. regis-borisii Stoj., P. supina L., Prunus avium L., P. cerasifera Ehrh., P. domestica L., P. fruticosa Pall., P. mahaleb L., P. padus L., P. spinosa L., Pyracantha coccinea M. Roem., Rosa canina L., R. oxyodon Boiss., Rubus anoplocladus Sudre, R. Caesius L., R. canescens DC., R. cerasifolius Sudre, R. crassus Holuby, R. fragariiflorus P. J. Müll., R. guentheri Weihe & Nees, R. hercynicus G. Braun ex Focke, R. hirtus Waldst & Kit., R. idaeus L., R. incultus Wirtg. ex Focke, R. minutidentatus Sudre, R. minutiflorus P. J. Müll.,R. oblongoobovatus Markova, R. pectinatus Sudre & Grav., R. posoniensis Sabr., R. rivularis Wirtg. & P. J. Müll, R. saxatilis L., R. spinosulus Sudre, R. tereticaulis P. J. Müll., R. trachyadenes Sudre, R. vepallidus Sudre, Sorbus aria (L.) Crantz, S. aucuparia L., S. austriaca (Beck) Hedl., S. domestica L., S. graeca (Spach) Kotschy, S. torminalis (L.) Crantz, S. umbellata (Desf.) Fritsch, Spiraea crenata L., S. media F. W. Schmidt, S. salicifolia L.; Rutaceae: Dictamnus albus L.; Salicaceae: Populus alba L., P. canescens (Aiton) Sm., P. nigra L., P. tremula L., Salix alba L., S. aurita L., S. caprea L., S. cinerea L., S. eleagnos Scop., S. fragilis L., S. pentandra L., S. purpurea L., S. rosmarinifolia L., S. triandra L., S. waldsteiniana Willd.; Scrophulariaceae: Digitalis lanata Ehrh., Linaria vulgaris Mill., Pedicularis palustris L., Verbascum densiflorum Bertol., V. nigrum L., V. phlomoides L., Veronica austriaca L., V. chamaedris L., V. urticifolia Jacq.; Simaroubaceae: Ailanthus altissima (Mill.) Swingle; Solanaceae: Lycium barbarum L., Solanum nigrum L.; Staphyleaceae: Staphylea pinnata L.; Tamaricaceae: Tamarix ramosissima Ledeb., T. tetrandra Pall. ex M. Bieb.; Thymelaeaceae: Daphne mezereum L.; Tiliaceae: Tilia cordata Mill., Ti. platyphyllos Scop., T. rubra DC., T. tomentosa Moench.; Ulmaceae: Ulmus glabra Huds., U. laevis Pall., U. minor Mill.; Valerianaceae: Valeriana officinalis L.; Verbenaceae: Verbena officinalis Voss.; Violaceae: Viola odorata L.; Zygophyllaceae: Zygophyllum fabago L. Литература 3. Братанов, К. (ред.). 1987. Сел ско- стопан ска енциклопедия. Т. II. С., БАН, 1. Асьов, Б., А. Петрова (ред.). 2006. 704 с. Конспект на висшата флора на България. 4. Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев Хорология и флорни елементи. С., БФБ, (ред.). 2003. Определител на растенията в 454 с. България. Пловдив, Акад. изд. на Аграрния 2. Бижев, Б. (ред.). 2003. Медоносни университет, 591 с. растения. С., ИК „Еньовче”, 224 с. 5. Йорданов, Д. (ред.). 1963–1989. Систематична структура на медоносните растения ... 123

Флора на НР България. Т. I–IX, С., БАН. Захарий Стоянов, 344 с. 6. Кожухаров, С. (ред.). 1995. Флора 9. Стоянов, Н., Б. Стефанов, Б. Китанов. на Р България. Т. X. С., БАН. 431 с. 1966–1967. Флора на България. Т. I–II. 7. Лазаров, А., С. Недялков (ред.). С., Наука и изкуство. 1971. Българска пчеларска енциклопедия. 10. Ташев, А. 2008. Флора высших рас- С., Земиздат, 395 с. тений Болгарии: история изучения, струк- 8. Петков, В. 2006. Медоносните рас- тура и проблемы охраны. Украинский бо- тения и пчелната паша в България. С., танический журнал, Т. 65, бр. 1, 41–57.

SYSTEMATIC STRUCTURE OF THE HONEY BEARING PLANTS OF THE BULGARIAN FLORA

Alexander Tashev, Evgenia Pancheva University of Forestry – Sofi a

UDK 581.9 Received 11.11.2009

Summary The study presents characteristics of the honey plants in the Bulgarian vascular fl ora. A complete list of the honey plant species occurring naturally in Bulgaria was done based on a critical survey of literature sources. Total 564 species belonging to 232 genera and 75 families are classifi ed into this group. The most represented families and genera are outlined. The species are subdivided into three groups – plants, which are used by bees only for collecting pollen, plants used by bees for collecting nectar, and plants used for both. The full systematic list of the honey plants in Bulgaria is presented here for a fi rst time. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

РАСТЕНИЯТА ОТ ФЛОРАТА НА БЪЛГАРИЯ, ЗАЩИТЕНИ ОТ БЕРНСКАТА КОНВЕНЦИЯ

Александър Ташев, Илиана Александрова Лесотехнически университет – София

УДК 581.9 Постъпила на 11.11.2009

Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните место- обитания (Бернска конвенция) е съставена в Берн на 19.09.1979 г., ратифицирана е на 25.11.1991 г. с решение на ВНС на Р България (ДВ, бр. 13 от 1991 г.) и е обнародвана в ДВ, бр. 23 от 1995 г. В работата за първи път е направена характеристика на систе- матичната структура и на еколого-биологичните особености на растенията от флора- та на България, включени в Приложение I на конвенцията, допълнено на 5.03.1998 г. Установено е, че от флората на България под нейна защита попадат 55 вида от 47 рода и 34 семейства. Анализирани са биологичните типове, жизнените форми, флорните еле- менти по Б. Стефанов и Walter, разпространението в България и екологичните групи, към които се отнасят защитените от конвенцията в България видове растения. Посочена е консервационната значимост на тези видове на национално и международно равнище. Представен е пълен систематичен списък на защитените от Приложение I на Бернската конвенция видове от флората на България. Ключови думи: България, флора, Бернска конвенция. Key words: Bulgaria, flora, Bern Convention.

Цел на настоящата работа е да се ана- ция, включени в Приложение I към нея лизира еколого-биологичната структу- от 1998 г., наброяват 529 вида от 94 ра и консервационната значимост на семейства, а заедно с включените во- национално и международно равнище дорасли – 541 вида. на растенията от флората на България, При определянето на националния включени в Приложение I на Бернската природозащитен статут на растител- конвенция. ните видове от флората на България, Конвенцията за опазване на евро- включени в Бернската конвенция, бяха пейската дива флора и фауна и при- използвани Червената книга на НРБ, родни местообитания е един от най- том 1 (1984) и националните закони, строгите природозащитни законови третиращи законова защита на рас- актове, осъществявани някога. Видо- тителни видове: Заповед № 761 на вете, включени в нея са с много ви- Главно управление на горите (6), За- сок природозащитен статут. Видовете повед № 718 на КОПС (7), Заповед висши растения от флората на Европа, № РД-402 на МОС (8), Закон за био- строго защитени от Бернската конвен- логичното разнообразие (4), Закон за Растенията от флората на България, защитени от Бернската конвенция 125

изменение и допълнение на Закона за calceolus L., Dianthus urumoffii Stoj. & биологичното разнообразие (5). Оп- Acht., Eleocharis carniolica W. Koch., ределянето на международния статут Fritillaria drenovskyi Degen & Stoj., на анализираните видове е извърше- Fritillaria gussichiae (Degen & Dörfl.) но на основата на Червения списък на Rix, Fritillaria scorpilii Velen., Galium застрашените растения на IUCN (15), rhodopeum Velen., Geum bulgaricum на Списъка на редките, застрашени и Pančič, Haberlea rhodopensis Friv., ендемични растения в Европа (1983) и Himantoglossum caprinum (M. Bieb.) Конвенцията по международна търго- Spreng., Ligularia sibirica (L.) Cass., Lilium вия със застрашени видове от дивата jankae Kern., Lilium rhodopaeum Delip., флора и фауна – CITES (12). Флорни- Lindernia procumbens (Krock) Philcox, те елементи и вертикалното разпрос- Liparis loeselii (L.) Rich., Moehringia транение на видовете са определени по jankae Griseb. ex Janka, Orchis Асьов и Петрова (2006). Екологичните provincialis Balb., Paeonia tenuifolia изисквания на анализираните видове са L., Potentilla emilii-popii Nyár., Primula определени по Флора на НР България deorum Velen., Primula frondosa Janka, (9), Флора на Р България (10) и Опре- Pulsatilla halleri (All.) Willd., Ramonda делител на растенията в България (3). serbica Pančič, Ranunculus fontanus C. От висшите съдови растения от Presl., Rheum rhaponticum L., Teucrium флората на България в Приложение 1 lamiifolium D’Urv., Trapa natans L., към Конвенцията са включени видо- Typha shuttleworthii Koch & Sond., ве от 2 отдела – Polypodiophyta и Vaccinium arctostaphylos L., Veronica Magnoliophyta – 51 вида висши рас- euxina Turrill, Veronica turrilliana Stoj. тения от 47 рода и 30 семейства. От et Stef., Viola delphinantha Boiss. и тях 3 вида са папрати – Botrychium Zostera marina L. matricariifolium A. Braun ex Koch, В табл. 1 са представени еколого- Marsilea quadrifolia L. и Salvinia natans биологичните особености и консерва- (L.) All. и 48 вида са покритосеменни ционният статут на видовете от фло- растения – Achillea thracica Velen., рата на България, строго защитени и Aldrovanda vesiculosa L., Alyssum включени в Приложение I на Бернската borzaeanum Nyár., Astracantha конвенция. От нея се вижда, че разпре- aitosensis (Ivan.) Podl., Astragalus делението на растенията според биоло- alopecurus Pall., Astragalus physocalyx гичните им типове е следното: 3 вида Fisch., Apium repens (Jacq.) Lag., Aurinia са храсти, 1 полухраст, 45 са мно- uechtritziana (Bornm.) Cullen & Dudley, гогодишни тревисти растения, 2 вида Bromus moesiacus Velen., Caldesia са от едногодишни до многогодишни parnassifolia (L.) Pall., Campanula lanata треви и 1 вид е едногодишно тревис- Friv., Campanula patula L., Centranthus то растение. Биологичният спектър на kellereri (Stoj., Stef. & T. Georg.) Stoj. същите видове по Raunkiaer (1934) et Stef., Colchicum davidovii Stef., има следния вид: 1 терофит, 2 вида са Cyclamen coum Mill., Cypripedium терофити до хемикриптофити, 15 са

126 Ал. Ташев, Ил. Александрова

CITES, Appendix 2, amended 2003 2003 amended 2, Appendix CITES,

1

. г 2003 . доп 2, Приложение CITES List of the rare, threatened and endemic endemic and threatened rare, the of List

Table 1 (1983) (1983) Европа в растения ендемични

атаеии застрашени , Таблица редките на Списък строго

,

1997 IUCN Red List List Red IUCN 1997

(1998) (1998) растения застрашените

евнсиъ на списък Червен International status IUCN 1997 Международен статут

ългария

Biodiversity Act – amended (2007) (2007) amended – Act Biodiversity

(2007) (2007) ЗБР

ао аимннеидплеи на допълнение и изменение за Закон

Biodiversity Act (2002), App 3 3 App (2002), Act Biodiversity

3, (2002) (2002) 3, Приложение

ао абиоразнообразието за Закон

Order RD-401 of MoE (1995) (1995) MoE of RD-401 Order

(1995) (1995) МОС на -401 РД № Заповед

National status (1989) 71 Order

(1989) (1989) КОПС на 718 Национален статут № Заповед

Ordet 761 (1961) (1961) 761 Ordet

(1961) (1961) ГУГ на 761 № Заповед

status of species in Flora of Bulgaria, strictly in Flora of Bulgaria, strictly status of species

Medicinal Plants Act (2000) (2000) Act Plants Medicinal

(2000) (2000) растения лечебните за Закон

Red Data Book of Bulgaria (1984) (1984) Bulgaria of Book Data Red

(1984) (1984) България на книга рвена e Ч

Floristic element (Walter) (Walter) element Floristic

Walter) Walter) по ( елемент Флорен

Boreal+ – – – – + – – – Boreal– – – – + – – –

Altitude, m m Altitude,

, m m , protected by Bern Convention височина Надморска 1500 2000

защитени от Бернската конвенция Life form (Raunkiaer) (Raunkiaer) form Life

Raunkiaer ) ) Raunkiaer по (

инн форма Жизнена H 1500– H 0– Cr 0–200 Boreal R – – + + – + – – –

Biological type type Biological илгчнтип Биологичен L. (L.) All. Speceas биологични особености и консервационен статут на видовете от флората на Б - Ecological and biological characteristic of the conservation Ecological and biological characteristic Botrychium matricariifolium A. Braun ex Koch Marsilea quadrifolia Salvinia natans Polypodiophyta Еколого 1 16 15 12 13 14 2 1 11 10 9 2 8 7 5 6 4 3 3 №Видове Растенията от флората на България, защитени от Бернската конвенция 127 – + – + + + – – – – – + + + + – – + V – – Е – – – + + – + – R + – + + R + – + + + – – + Ex – – – + + – Ex + + Ex–E – Ех Ex – – – + + – Ex + – + – As Bal – + – + Bal – – – + + R – – Bul – + – + + – + R – – Bul R – + + + + + Bul R + – + R + – Eur – – – – – – – – – – Alp R – + – + + + – + – Med Med Anat 400 2500 2000 1500 2400 H 0–300 Bul R – – H 0–400 + Pont– + + + R H 1000– – – H ? Pont + – + H 0–100 – – – + – – + 0–800 + – H – – – – + Bul + – H 0–500 + R Eur– + – – H 500– – – H 1000– Cr 0–100 Kos Cr 0–100 Bul Cr 0–500 Pont– Ph 100– Ph 0–100 Bal– Th-H 500– - r. á (Ivan.) Fisch. L. Pall. (L.) Ny (Bornm.) Stef. (Stoj., (Stoj., Velen. L. Friv. Velen. Mill. (Jacq.) Lag. Achillea thracica Aldrovanda vesiculosa Alyssum borzaeanum Astracantha aitosensis Podl. Astragalus alopecurus Astragalus physocalyx Apium repens Aurinia uechtritziana Cullen & Dudley moesiacus Bromus Caldesia parnassifolia Pall. Campanula lanata Campanula patula Centranthus kellereri Stef. Stoj. et Stef. & T. Georg.) Colchicum davidovii Cyclamen coum Magnoliophyta 1 16 15 12 13 14 2 4 11 10 5 9 8 7 6 5 6 4 3 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 128 Ал. Ташев, Ил. Александрова – – + + + + – – + – + + – – – + + – + – + – Е Е R – – – + + – R + – + – As As Bal R – + + + + + Bal R + – + R + + + – – Bal – + R + – Bal R + – + + – – – – – + + + Bal R + – + – + + + – Bal R + – – + R + – Bal R – – R Bal + + – – Bal R + – + + – – + – + + + Bal R + – – + – R – – Bul E – – + + Bul E – + + – + – + – Sib Med – – – + + + + – – + Eur– Eur– 700 1500 1800 1500 1500 1000 2900 2900 1400 2800 2000 1000 H 200– – – – Eur + 50–50 + H – + – H 300– H 2000– H 800– H 0– Cr 800– Cr 1000– Cr 1000– Cr 0– Cr 0– Cr 1500– Cr 1000– Th 0–100 Eur– č L. i (Krock) (Krock) Friv. č W. Koch. (Degen & Degen & Delip. Velen. Stoj. & е Pan Velen. (L.) Cass. Kern. Kern. rfl.) Rix ö Cypripedium calceolus Dianthus urumoffii Acht. Eleocharis carniolica Fritillaria drenovskyi Stoj. Fritillaria gussichia D Fritillaria scorpilii Galium rhodopeum Geum bulgaricum Haberlea rhodopensis Himantoglossum caprinum (M. Bieb.)Spreng. Ligularia sibirica Lilium jankae Lilium rhodopaeum Lindernia procumbens Philcox 1 16 15 12 13 14 2 11 10 9 8 7 5 6 4 3 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 Растенията от флората на България, защитени от Бернската конвенция 129 – – + + – – – Е R – + + + + + + R – + – + – R – – + + + + R – – + – – – d As Bal R – + + + + + Bal R + – + R + – Bal R + – + + – + R – – Bal Bul R – + + + + + Bul R + – + R + + + + Bul R + – – + R + – + + + Bul R + – + R + – Med – – – – + + – – Med + – – – Alp– Carp– 300 2000 2800 2000 1400 1000 2000 H 0–500 Bal R – – + + H 0–600 subMe + + H 150– R + H 1900– – H 900– H 300– H 600– H 1500– H 0–500 Med R – – + + + + – + – Cr 0–500 Boreal Ex – – 0–300 – + Cr R + – + + Med + + + – + – + – + + Cr 0–500 Eur– 0–500+ + Cr – R Kos + – + – Th-H 0– - r. á č i C. Presl. D'Urv. č Koch & Ny L. Balb. Griseb. ex L. Pan Janka Velen. (All.) Willd. (L.) Rich. L. Liparis loeselii Moehringia jankae Janka Orchis provincialis Paeonia tenuifolia Potentilla emilii-popii Primula deorum Primula frondosa Pulsatilla halleri Ramonda serbica Ranunculus fontanus Rheum rhaponticum Teucrium lamiifolium Trapa natans Typha shuttleworthii Sond. 1 16 15 12 13 14 2 11 10 9 8 7 5 6 4 3 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 130 Ал. Ташев, Ил. Александрова , , криптофити, 27 хемикрип- тофити, 1 хамефит и 3 вида

, Pont – са фанерофити. , Boreal –

криптофит От вертикалното разпрос- двугодишно транение на видовете се виж- – да, че 27 от тях се срещат , Cr – , Cr – , балкански в диапазона 0–500 m н.в., 6 вида от 500 до 1000 m н.в., 12 вида между 1000 и , Bal – средиземноморски 1500 m н.в., 4 вида между 1500 и 2000 m н.в., а над

хемикриптофит 2000 m н.в. се срещат само азиатски , Med – 2 вида. Според адаптираната към , H – , H – , As –

многогодишно тревисто флората на България класи- фикация на Walter (1998), – строго защитените видове хамефит , космополитен са представени от следните

анатолийски флорни елементи: 10 вида

, Ch – са български, а 14 са бал- , Kos – , Kos

полухраст кански ендемити, по 4 вида – + + + + + + + – – + – – , Anat –

Е са бореални и средиземно-

, морски геоелементи, 3 са фанерофит

европейски космополитни, по 2 вида са Bal R – + + + + + Bal R + – + R + – Pont

храст европейски и понтийски и алпийски т.н. – , Eur –

300 Екологичните изисква- 1700 , ния и групите растителни

H 0–2000–500 Bul Ex H + + – R – Bal + – – – – + – + + – Kos – H 0–0 – – – – – – + – – – – съобщества, които обита- Ph 150– Ch 950– дърво ват видовете, включени в карпатски Raunkiaer): Ph – Raunkiaer): Walter): Alp – –

по Приложение II на Бернската по ( ( : конвенция, са много разноо- бразни. Само в горски съоб- L. , Carp – . щества се срещат 5 вида, в храстово-тревни – 13, само Stoj. et Boiss.

Turrill в тревни съобщества – 12, в L. ; сибирски български скални групировки, на сипеи Жизнена форма Биологичен тип Флорен елемент

; и на каменисти терени – 19, 6: 3: 4:

, Sib – , Sib в крайречни, речни, езерни , Bul – , Bul

: и блатни съобщества – 12. терофит едногодишно Stef. Vaccinium arctostaphylos Veronica euxina Veronica turrilliana Viola delphinantha Zostera marina Броят на срещащите се по Колона Колона Колона 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 15 14 13 12 11 10 9 8 7 6 5 4 1 2 3 – пясъци и дюни видове е 5. 47 48 49 50 51 понтийски Th – бореален Легенда Растенията от флората на България, защитени от Бернската конвенция 131

Няма защитени видове, които да се Много от видовете в резултат на срещат в рудерални съобщества или в филогенетичното им развитие имат агроценози. специфични изисквания към основната Според екологичните им изисква- скала или субстрата. От изследваната ния спрямо водния режим защитените група растения 16 вида са калцифили от конвенцията видове се разделят по и са привързани към варовита скална следния начин: мезофитите и ксеро- основа, а 3 вида се срещат само на си- фитите преобладават със съответно ликатна основна скала. Псамофитите 39 % (20 вида) и 37 % (19 вида). Про- и хазмофитите са представени с по 2 центът на хигрофитите е 16 (8 вида), а вида, а хидрофитите са 3 вида. хидрофитите са 8 % или 4 вида. Анализът на разпространението на По отношение на изискванията към проучваните видове по флористични- топлинния режим видовете от изслед- те райони и подрайони на България ваната група се разпределят почти по- показва, че повечето от тях са много равно в трите групи: микротермите са редки за България и се срещат само в 17 вида, мезотермите са 16 вида, а един (14 вида или 27 % от всички из- термофитите са 18 вида. следвани видове) или в два флористич- Според отношението им към свет- ни района или подрайона – 17 (33 %), линния фактор най-голям е делът на В 3 флористични района се срещат 3 светлолюбивите видове – 80 % (41 вида (6 %), в 5 и 6 флористични райо- вида), след тях се нареждат сенкоиз- на се срещат по 2 вида (4 %), 4 вида дръжливите – 12 % (6 вида) и с най- се срещат в 7 флористични района и малка численост са сциофитите – 8 % т.н. (табл. 2). или 4 вида. Таблица 2 Table 2 Разпространение на видовете в България, защитени от Бернската конвенция по флористични райони Distribution by floristic regions in Bulgaria of the species protected by the Bern convention

Брой флористични ра- йони и подрайони No floristic regions and sub-regions 123456789112829 Брой Видове No14173122422111 Species % 27336244844222

Най-богата на строго защитени ви- Североизточна България (13 вида), дове е Тракийската низина (16 вида), Средни Родопи (11 вида), а по Черно- 132 Ал. Ташев, Ил. Александрова

морското крайбрежие, в Рила, Цен- демични растения в Европа (13) вклю- трална и Източна Стара планина се чените видове са 27, а в Приложение II срещат по 10 вида. Най-малко видове, на Конвенцията по международна тър- защитени от конвенцията, се срещат в говия със застрашени видове от дивата долината на р. Места и на Беласица флора и фауна (CITES) (12) те са 5. (по 3 вида). Обобщената характеристика на Националният консервационен ста- строго защитените видове растения тут на анализираната група видове е от флората на България, включени в следният (табл. 1). В Заповед № 761 Приложение I на Бернската конвенция, на Главно управление на горите (6) са извършена на основата на гореизложе- включени 12 вида. От 1989 г. със За- ния анализ показва, че преди всичко повед №718 на КОПС (7) броят на за- това са видове с твърде ограничено щитените растения нараства на 30, а разпространение в България, като поч- със Заповед № РД-401 на МОС (8) са ти половината от тях са ендемити, а добавени още 11 вида и общият брой повече от една трета от тях обитават на видовете става 41. В Приложение скални групировки, сипеи и каменисти II към Закона за биологичното разно- терени, като почти всичките от послед- образие (4) са включени 46 от видо- ната група са привързани към варови- вете, а в променения списък в Закона та скална основа. По-голямата им част за изменение и допълнение на Закона са многогодишни тревисти растения, за биологичното разнообразие (5) бро- които се срещат до 500 m н.в. Те са ят им нараства до 47. Следователно предимно хелиофити и сред тях пре- към настоящия момент само 4 вида, обладават ксерофитите и мезофитите. строго защитени от Бернската конвен- Почти всички са защитени или са били ция, не са защитени от вътрешното защитени от Закона в България. законодателство в България – това са В заключение считаме, че подоб- Bromus moesiacus, Fritillaria scorpilii, ни характеристики имат и други ред- Campanula patula и Zostera marina. ки и застрашени видове от флората Първите 2 вида са били защитени от на България, които биха могли да Закона в България в периода 1989– бъдат включени в Приложение II на 2002 г. (4, 7). Бернската конвенция, понеже са част Строго защитените от Бернската от ценния фитогенофонд не само на конвенция видове от флората на Бъл- България, но и на Европа, а според гария са включени и в други междуна- нас са част и от световното природно родни документи, списъци, съглаше- достояние. Към тези видове можем да ния и конвенции. В Червения списък отнесем уникалния Quercus thracica на застрашените растителни видове Stef.&Ned., терциерния реликт и ло- на IUCN (15) са включени 16 вида с кален ендемит Anthemis argyrophylla категория „рядък”, 1 вид с категория (Halacsy&Georgiev) Velen., енде- “уязвим” и 1 с категория „изчезнал/за- мичните Alopecurus thracicus Penev страшен” (Astragalus physocalyx). В &Kožucharov, Anthemis jordanovii Списъка на редките, застрашени и ен- Stoj.&Acht., A. sancti-joannis Turrill, Растенията от флората на България, защитени от Бернската конвенция 133

A. orbelica Pančič, Arenaria rhodopaea 4. Закон за биологичното разноо- Delip., Brassica jordanoffii O.E.Schultz, бразие. 2002. ДВ, бр.77. Colchicum diampolis Delip.&Cheschm., 5. Закон за изменение и допълнение Eranthis bulgaricus (Stef.) Stef., на Закона на биологичното разнообра- Micromeria frivaldszzkyana (Degen) зие. 2007. Указ № 354. Приложение Velen., Oxytropis urumovii Jav., Papaver № 2 и 3 към чл. 37.3. Растения. ДВ, degenii (Urum.&Jav.) Kuzmanov, Secale бр. 94. rhodopaeum Delip., Sedum kostovii 6. Заповед № 761 на Главно упра- Stef., Seseli bulgaricum P.W.Ball, Silene вление на горите. 1961. Известия на caliacrae Jordanov&Panov, Thymus Президиума на НС, бр. 63. perinicus (Velen.) Jalas, Tulipa aureolina 7. Заповед № 718 на КОПС. 1989. Delip., T. pirinica Delip., T. rhodopea ДВ, бр. 56. Velen., T. splendens Delip., T. thracica 8. Заповед № РД-402 на МОС. Davidov, T. urumoffii Hayek, Verbascum 1995. ДВ, бр. 105. davidoffii Murb., Viola balcanica Delip., 9. Йорданов, Д. (ред.). 1963– редките балкански ендемити, чиито 1989. Флора на НР България. Т. I–IX. основни находища са на територия- С., БАН. та на България – Geum rhodopaeum 10. Кожухаров, И. (ред.). 1995. Stoj.& Stef., Lathraea rhodopaea Dingl., Флора на Р България. Т. X. С., БАН. Onosma thracica Velen., Potentilla ničiči 11. Convention on the Conservation Adam., Pulsatilla slaviankae (Zimm.) of European Wildlife and Natural Habi- Jordanov&Kožucharov, Salix xanticola tats. Appendix I. 1979. http://www. Christensen, Saponaria stranjensis Jorda- lkp.org.pl/pravo_html/konv_bernenska_ nov, Scabiosa rhodopensis Stoj.&Stef., zl.html. Sedum stefco Stef., Sideritis scardica 12. Convention on International Griseb. и др. Trade in Endangered Species (CITES). http://www.ukcites.gov.uk/default.asp. 13. Lucas, G. 1983. List of Rare Литература Threatened and Endemic Plants in Eu- rope. Council of Europe, Strasbourg. 1. Асьов, Б., А. Петрова (ред.). 14. Raunkiaer, S. 1934. The Life 2006. Конспект на висшата флора на Form of Plants and Statistical Plant Ge- България. С., БФБ, 454 с. ography. Clarendon Press, Oxford. 2. Велчев, В. (ред.). 1984. Червена 15. Walter, K. S., H. J. Gillett (eds). книга на НР България, Том І, Растения. 1998. 1997 IUCN Red List of Threat- С., БАН, 447 с. ened Plants. Compiled by the World 3. Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев Conservation Monitoring Centre. IUCN (ред.). 2003. Определител на растени- – The World Conservation Union. Gland, ята в България. Пловдив, Акад. изд. на Switzerland and Cambridge, UK. Lxiv + Аграрния университет, 591 с. 862 p. 134 Ал. Ташев, Ил. Александрова

PLANTS OF THE BULGARIAN FLORA PROTECTED BY THE BERN CONVENTION

Alexander Tashev, Iliana Alexandrova University of Forestry – Sofi a

UDK 581.9 Received 11.11.2009

Summary The Convention on the Conservation of European Wildlife and Natural Habitats (the Bern Convention) was adopted in Bern, Switzerland on 19.09.1979, and came into force in 1982. It was ratifi ed on 25.11.1991 by the Bulgarian Parliament and published in State Gazette in 1995. The study presents for a fi rst time characteristics of the systematic structure and ecological and biological characters of the plants of Bulgarian fl ora, included in Appendix I of the Convention, amended on 05.03.1998. It was found that total 51 species belonging to 47 genera and 30 families of Bulgarian fl ora are protected according to the Convention. The plants are classifi ed according to biological types, life form and fl oristic elements (following B. Stefanoff and Walter). Also, information is presented on the distribution of these species in Bulgaria and the ecological groups they belong. The conservation importance of these species is analyzed in national and international context. Full systematic list of the species of Bulgarian fl ora, protected by Appendix I of the Bern convention is presented. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

РАСТЕНИЯТА ОТ ФЛОРАТА НА БЪЛГАРИЯ, ВКЛЮЧЕНИ В КОНВЕНЦИЯТА CITES

Александър Ташев, Лилия Георгиева Лесотехнически университет – София

УДК 581.9 Постъпила на 11.11.2009

Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фау- на и флора (CITES) е съставена във Вашингтон на 03.03.1973 г., ратифицирана е на 12.12.1990 г. с решение на ВНС на Р България (ДВ, бр. 103 от 1990 г.) и е обнародвана в Държавен вестник, бр. 6 от 1992 г. В работата за първи път е направена характерис- тика на систематичната структура и на еколого-биологичните особености на растенията от флората на България, включени в Приложение II на конвенцията. Установено е, че от флората на България под нейна защита попадат 74 вида от 29 рода и 4 семейства. Подвидовото разнообразие включва 18 подвида, 11 разновидности и 2 форми на тези видове. Анализирани са биологичните типове, жизнените форми, флорните елементи по Walter, разпространението в България и екологичните групи, към които се отнасят защи- тените от CITES в България видове растения. Посочена е консервационната значимост на тези видове на национално и международно равнище. Представен е пълен систематичен списък на защитените от Приложение 2 на конвенцията CITES видове от флората на България. Ключови думи: България, флора, CITES. Key words: Bulgaria, flora, CITES.

Цел на настоящата работа е да се ана- шингтон през 1973 г. и влиза в сила лизират еколого-биологичните особе- на 01.07.1975 г. Понастоящем 175 ности и консервационната значимост страни са се присъединили към Кон- на национално и международно равни- венцията. Една от тях е България, за ще на растенията от флората на Бъл- която Конвенцията влиза в сила на гария, включени в Конвенцията по меж- 16.04.1991 г., когато е ратифицирана дународна търговия със застрашени от Великото Народно събрание. видове от флората и фауната (CITES). Основен принцип на Конвенцията е Конвенцията, по-известна под абре- осъществяване контрол на търговията виатурата CITES (или още като Ва- със застрашени видове растения и жи- шингтонска конвенция), е междуна- вотни, като това става чрез въвеждане- родно споразумение за опазване на то на специална система от разреши- дивата природа, което цели да пре- телни, издадени от съответните власти дотврати изчезването на растителни в страните-членки на конвенцията. и животински видове в резултат от Обект на Конвенцията са повече търговия с тях. Тя е подписана във Ва- от 33 000 вида растения и животни, 136 Ал. Ташев, Л. Георгиева

включени в 3 приложения в зависимост var. gracilis, G. nivalis var. maximus; от степента им на застрашеност и съ- Sternbergia colchiciflora Waldst.&Kit. ответно – нуждата от защита. В При- (syn. Oporanthus colchiciflorus). ложение I са включени видове, застра- Семейство Orchidaceae е предста- шени от изчезване – международната вено от 25 рода, 68 вида, 14 подвида, търговия с тях е позволена само в из- 7 вариетета и 2 форми: Anacamptis ключителни случаи и изисква издаване- pyramidalis (L.) Rich. (syn. Orchis то на разрешителни за внос и износ. pyramidalis); Cephalanthera damasonium В Приложение II са включени видове, (Mill.) Druce (syn. C. alba, C. pallens, които понастоящем не са застрашени Epipactis alba), C. epipactoides Fisch. от изчезване, но биха могли да станат & C. A. Mey., C. longifolia (L.) Fritsch такива и международната търговия с (syn. C. ensifolia, Serapias helleborine тях е строго контролирана, за да се β longifolia), C. rubra (L.) Rich. (syn. предотврати свръхексплоатацията им. Serapias rubra); Coeloglossum viride В Приложение III са включени видове, (L.) Hartm. (syn. Satyrium viride), C. защитени от минимум една от страни- viride ssp. bracteatum; Corallorhiza те по конвенцията, която е помолила trifida Chatel (syn. C. innata, Ophrys другите страни по CITES за съдействие corallorhiza); Cypripedium calceolus при контролиране търговията с тези L.; Dactylorhiza baumanniana Hölz. & видове – международната търговия е Künkele, D. cordigera (Fries) Sóo (syn. възможна само със съответен CITES Orchis cordigera, O. latifolia auct.), D. документ, доказващ произхода на ек- cordigera ssp. cordigera, D. cordigera земпляра (8). Видове от българската ssp. bosniaca, D. incarnatа (L.) Sóo (syn. флора са включени единствено в При- Orchis incarnata, O. angustifolia), D. ложение II на Конвенцията (8). incarnata var. incarnata, D. incarnata var. На основата на критичен анализ на janevii, D. kalopisii E. Nelson, D. pindica най-нови данни за флората на Бълга- B. & E. Willing, D. romana (Sebast. рия, свързан главно с уточняването на & Mauri) Sóo (syn. Orchis romana, списъка на всички представителите на O. pseudosambucina), D. saccifera сем. Orchidaceae в нея установихме, (Brongn.) Sóo (syn. Orchis maculata че под действието на конвенцията в ssp. macrostachis), D. sambucina (L.) страната попадат 73 вида от 29 рода и Sóo (syn. Orchis sambucina); Epipactis 4 семейства. Таксоните на подвидово atrorubens (Hoffm.) Besser, E. gracilis P. ниво са представени от 18 подвида, 11 & H. Baumann, E. greuteri H. Baumann вариетета и 2 форми (1, 7). & Künkele, E. helleborine (L.) Crantz Семейство Amaryllidaceae е пред- (syn. E. latifolia, Serapias helleborine), ставено от 2 рода, 3 вида, 2 подви- E. helleborine sp. helleborine, E. да и 2 вариетета: Galanthus elwesii helleborine ssp. viridiflora, E. helleborine Hook. f. (syn. G. maximus Velen.), G. var. obricularis (syn. E. obricularis), elwesii ssp. elwesii, G. elwesii ssp. E. leptochila (Godfery) Godfery, E. minor; Galanthus nivalis L., G. nivalis microphylla (Ehrh.) Sw (syn. Helleborine Растенията от флората на България, включени в ... 137

microphylla, Serapias microphylla), E. laxiflora, O. laxiflora ssp. elegans (syn. microphylla f. nuda, E. palustris (L.) Crantz O. elegans), O. mascula L. s. str., O. (syn. Helleborine palustris, Serapias mascula ssp. signifera (syn. O. speciosa), helleborine ssp palustris), E. persica O. mascula ssp. mascula, O. militaris L. (Soo) Nannf., E. pontica Taubenheim, E. (syn. O. rivini), O. morio ssp. picta (syn. purpurata Sm.; Epipogium aphyllum Sw. O. pictus), O. morio var. škorpili, (syn. (syn. E. gmelini); Goodyera repens (L.) O. škorpili), O. ovalis F. W. Schmidt ex R.Br. (syn. Satyrium repens, Epipactis Mayer, O. pallens L. (syn. O. sulphurea), repens); Gymnadenia conopsea (L.) O. papilionacea L. (syn. O. expansa), O. R.Br. (syn. G. conopea, Orchis conopea, papilionacea var. parviflora, O. pinetorum Satyrium conopseum), G. conopea Boiss.&Kotschy, O. provincialis Balb., var. conopea (syn. G. conopea var. O. purpurea Huds. (syn. O. fusca), O. typus), G. densiflora (Wahllenb.) A. simia Lam (syn. O. tephrosanthos), O. Dietr. (syn. G. conopea var. densiflora), simia var. laxiflora Boiss., O. spitzelii G. frivaldii Hampe ex Griseb. (syn. G. Saut. ex Koch, O. tridentatа Scop. (syn. frivaldskyana); Hammarbya paludosa O. taurica), O. tridentata ssp. tridentata, (L.) Kuntze (syn. Malaxis paludosa); O. tridentata ssp. lactea (syn. O. Herminium monorchis (L.) R.Br. (syn. lactea), O. ustulata L. (syn. O. amoena); Ophrys monorchis); Himantoglossum Platanthera bifolia (L.) Rich. (syn. P. caprinum (M.Bieb.) Spreng. (syn. solstitialis, Orchis bifolia), P. chlorantha H. hircinum, Satyrium hircinum, (Custer) Rchb. (syn. P. montana, Orchis Loroglossum hircinum); Limodorum chlorantha); Pseudorchis albida (L.) abortivum (L.) Schwarz (syn. Orchis A.& D.Love. (syn. Gymnadenia albida, abortivum, Ionorchis abortiva); Liparis Satyrium albidum, Perstylus albidus); loeselii (L.) Rich. (syn. Ophrys loeselii, Serapias vomeracea (Burm.) Briq. (syn. Sturmia loeselii); Listera cordata (L.) S. longipetala, Orchis vomeracea, S. R.Br. (syn. Ophrys cordata, Diphryllum vomeracea var. stenopetala); Spiranthes cordatum), L. ovata (L.) R.Br. (syn. spiralis (L.) Chevall. (syn. S. autumnalis, Ophrys ovata, Diphryllum ovatum); Ophrys spiralis); Traunsteinera globosa Neottia nidis-avis (L.) Rich. (syn. Ophrys (L.) Rchb. (syn. Orchis globosa, Nigritella nidus-avis); Nigritella nigra (L.) Rchb. globosa). f. (syn. N. angustifolia, Gymnadenia Семейство Primulaceae е предста- nigra). Ophrys apifera Huds., O. apifera вено от 1 род, 2 вида, 2 подвида и 2 f. flavescens Rosb., O. cornuta Steven вариетета: Cyclamen coum Mill., C. (syn. O. bicornis, O. oestrifera M. B. var. coum sp. coum, C. coum ssp. coum cornuta), O. insectifera L., O. mammosa coum, C. hederifolium Aiton (syn. C. Desf. (syn. O. aranifera ssp. mammosa), neapolitanum Ten.), C. hederifolium var. O. reinholdii Spruner ex Fleishm.; hederifolium albiflorum, C. hederifolium Orchis coriophora L., O. coriophora ssp. var. hederifolium hederifolium. coriophora, O. coriophora ssp. fragrans, Семейство Ranunculaceae е пред- (syn. O. fragrans), O. elegans Heuff., ставено от 1 род и 1 вид: Adonis O. lactea Poir., O. laxiflora Lam. s. str. vernalis L. (syn. O. palustris auct.), O. laxiflora ssp. 138 Ал. Ташев, Л. Георгиева

Вертикалното разпространение (SEur-Anat), понтийските (Pont), южно- на анализираните видове е следното. понтийските (SPont) и източноевропей- От морското равнище до 500 m н.в. ските (EЕur). се срещат 7 вида, до 1000 m н.в. – Разпространението на защитените 17 вида, в диапазона 0–1500 m н.в. от Конвенцията видове по флористич- – 21 вида, 0–2000 m н.в. – 9 вида, ни райони и подрайони в България 0–2500 m н.в. – 2 вида, 500–1500 m (Бондев 1966) е представено в табл. 1. н.в. – 7 вида, от 500–2000 m н.в. От нея се вижда, че най-много от тях – 2 вида, от 500–2500 m н.в. – 2 се срещат във флористичните райони вида, от 1000–2000 m н.в. – 3 вида, Родопи (63 вида), Стара планина (58 от 1000–2500 m н.в. – 2 вида и от вида), Рила (46 вида) и Витошки ра- 1000–2925 m н.в. – 2 вида (Асьов и йон (43 вида), а най-бедни са районите Петрова 206). Тракийска низина (30 вида), Дунавска Според фитогеографската им при- равнина (28 вида) и долината на р. надлежност по адаптираната за усло- Места (25 вида). вията на България класификация на Биологичният спектър на защите- Walter, видовете могат да се отнесат ните от конвенцията CITES видове от към следните няколко основни групи флората на България има следният вид: флорни елементи (Асьов и Петрова 72 вида (97,3 %) са криптофити (Cr) и 206). Най-добре е представена група- само 2 вида (2,7 %) хемикриптофити та на субсредиземноморските видове (H). Всичките 74 вида са многогодишни (subMed) – 12 вида, следвана от ев- тревисти растения (Йорданов 1964). ропейско-азиатските (Eur-As) – 10 Анализът на местообитанията (гру- вида и европейските (Еur) – 8 вида. пите растителни съобщества), в които С по пет вида са представени среди- се срещат тези растения показва, че земноморските (Med), бореалните 36 вида (48,6 %) обитават горски рас- (Boreal), европейско-сибирските (Eur- тителни съобщества, 44 вида (59,5 %) Sib). Понтийско-средиземноморските се срещат в храстово-тревни фито- (Pont-Med) са 4 вида. С по 3 вида са ценози, 54 вида (73,0 %) обитават представени европейско-субсредизем- тревни съобщества, 11 вида (14,9 %) номорските (Eur-subMed) и балкански- предпочитат крайречни, речни, езерни те (Bal), а балканско-анатолийските и блатни съобщества, 2 вида (2,7 %) (Bal-Anat), европейско-ориентало-ту- растат на каменисти терени и в пук- ранските (Eur-OT), карпатско-балкан- натини на скали и само 1 вид (1,3 %) ските (Carp-Bal), източносредиземно- обитава агроценози (Йорданов 1964). морските (EMed), аркто-алпийските В зависимост от отношението към (Arct-Alp) и суббореалните (subBoreal) светлинния режим, видовете се раз- са представени с по 2 вида. Единично пределят по следния начин: 46 (62,2 % е представителството на европейско- от общия брой на видовете) могат да понтийските (Eur-Pont), средиземно- бъдат отнесени към хелиофитите, 25 морско-централно-азиатските (Med- вида (33,8 %) към хемисциофитите и CАs), европейско-анатолийските (Eur- само 3 вида (4,0 %) са сциофити (Йор- Anat), южноевропейско-анатолийските данов 1964). Растенията от флората на България, включени в ... 139

Таблица 1 Table 1 Разпространение на видовете от флората на България, защитени от конвенцията CITES по флористични райони и подрайони Distribution of the species of Bulgarian flora protected by CITES convention by regions and sub-regions

Флористичен район/подрайон Брой Флористичен район/подрайон Брой Floristic region/sub-region видове Floristic region/sub-region видове No spe- No spe- cies cies Дунавска равнина 28 (2)* Пирин (северен)42 Североизточна България 33 Пирин (южен)43 Предбалкан (западен)37Пирин (общо)43 Предбалкан (източен) 38 (1) Славянка 40 Предбалкан (общо) 39 (1) Долината на р. Струма (северна)28 Стара планина (западна)48Долината на р. Струма (южна)31 Стара планина (централна) 53 (1) Долината на р. Струма (общо)31 Стара планина (източна) 43 (2) Долината на р. Места 25 (1) Стара планина (общо)58Родопи (западни) 42 Средна гора (западна)35Родопи (средни) 58 (2) Средна гора (източна) 29 (1) Родопи (източни) 36 (3) Средна гора (общо)35Родопи (общо) 63 (1) Знеполски район 39 (2) Тракийска низина 30 (2) Западни гранични планини 34 (2) Тунджанска хълмиста равнина 32 (3) Софийски район 38 (1) Странджа 38 (2) Витошки район 43 Черноморско крайбрежие (южно)31 Рила 46 Черноморско крайбрежие (северно)31 Беласица 33 Черноморско крайбрежие (общо)34 * – Числата, отбелязани в скобите, означават броя на видовете, намирането на които в съответния флористичен район се нуждае от потвърждение (Асьов и Петрова 2006).

Според отношението им към темпе- По отношение на изискванията на ратурните условия преобладават мезо- анализираните видове към режима на термите – 45 вида (60,8 %). Микро- влагата разпределението им е следно- терми са 23 вида или 31,1 % от об- то: преобладават мезофитите, които са щия брой на видовете, а само 6 вида 50 вида (67,6 %), 18 вида или 24,3 % (8,1 %) са термофити. от общия брой са хигро- или хидрофи- 140 Ал. Ташев, Л. Георгиева

ти и 6 вида (8,1 %) са ксерофити. на България, флората на Европа и све- Според привързаността им към ос- та. В Червената книга на НР България новната скала 11 вида (14,9 %) могат (1984) са включени 15 вида – 9 с ка- да бъдат отнесени към калцифитите и тегория „рядък вид” (R), 4 с категория 1 вид (1,3 %) е хазмофит. „застрашен от изчезване вид” (En), а Консервационната значимост на 2 вида са с категория „изчезнал” (Ex) повечето изследвани видове не се из- – това са Liparis loeselii и Hammarbya черпва само с включването им в При- paludosa. И двата вида по-късно са ложение I на конвенцията CITES. В били преоткрити – първият в Южна табл. 2 е представен списък на видо- Струмска долина, а вторият в Средни вете и тяхната значимост за флората Родопи (Асьов и Петрова 2006). Таблица 2 Table 2 Консервационна значимост на видовете от флората на България, включени в Приложение II на конвенцията CITES Conservation significance of the species of Bulgarian flora, included in Appendix II of CITES convention

№ Вид ЧКБ ЗБР ЗЛР IUCN Европ. Бернска Species (1984) (2007) (2000) (1998) списък конв. RDB BA MPA IUCN (1983) (1979) (1984) (2007) (2000) (1998) Eur. list Bern con- (1983) vention (1979) 1 Galanthus elwesii Hook. f. En + + - - - 2 Galanthus nivalis L. En + + - - - 3 Sternbergia colchiciflora Waldst.& Kit. ------4 Anacamptis pyramidalis (L.) Rich. - + + - - - 5 Cephalanthera damasonium (Mill.) Druce ------6 Cephalanthera epipactoides Fisch.& -+- - - - C.A.Mey. 7 Cephalanthera longifolia (L.) Fritsch ------8 Cephalanthera rubra (L.) Rich. ------9 Coeloglossum viride (L.) Hartm. ------10 Corallorhiza trifida Chatel ------11 Cypripedium calceolus L. En + - - V + 12 Dactylorhiza baumanniana Holz. & Kunkele ------13 Dactylorhiza cordigera (Fries) Soo ------14 Dactylorhiza incarnata (L.) Soo - + - - - - 15 Dactylorhiza kalopisii E. Nelson - + - R - - Растенията от флората на България, включени в ... 141

16 Dactylorhiza pindica B. & E. Willing ------17 Dactylorhiza romana (Sebast. & Mauri) Soo ------18 Dactylorhiza saccifera (Brongn.) Soo ------19 Dactylorhiza sambucina (L.) Soo ------20 Epipactis atrorubens (Hoffm.) Besser ------21 Epipactis gracilis P. & H. Baumann ------22 Epipactis greuteri H. Baumann & Kunkele ------23 Epipactis helleborine (L.) Crantz ------24 Epipactis leptochila (Godfery) Godfery ------25 Epipactis microphylla (Ehrh.) Sw ------26 Epipactis palustris (L.) Crantz ------27 Epipactis persica (Soo) Nannf. ------28 Epipactis pontica Taubenheim ------29 Epipactis purpurata Sm. ------30 Epipogium aphyllum Sw. ------31 Goodyera repens (L.) R.Br. R + - - - - 32 Gymnadenia conopsea (L.) R.Br. - - + - - - 33 Gymnadenia densiflora (Wahllenb.) A.Dietr. ------34 Gymnadenia frivaldii Hampe ex Griseb. ------35 Hammarbya paludosa (L.) Kuntze Ex + - - - - 36 Herminium monorchis (L.) R. Br. En + - - - - 37 Himantoglossum caprinum (M. Bieb.) -++- - + Spreng. 38 Limodorum abortivum (L.) Schwarz R + - - - - 39 Liparis loeselii (L.) Rich. Ex + - - V + 40 Listera cordata (L.) R. Br. -+- - - - 41 Listera ovata (L.) R.Br. ------42 Neottia nidis-avis (L.) Rich. ------43 Nigritella nigra (L.) Rchb. f. ------44 Ophrys apifera Huds. - + - - - - 45 Ophrys cornuta Steven - + - - - - 46 Ophrys insectifera L. - + - - - - 47 Ophrys mammosa Desf. - + - - - - 48 Ophrys reinholdii Spruner ex Fleishm. ------49 Orchis coriophora L. - - + - - - 50 Orchis elegans Heuff. ------142 Ал. Ташев, Л. Георгиева

51 Orchis lactea Poir. ------52 Orchis laxiflora Lam. s. str. - - + - - - 53 Orchis mascula L. s. str. - - + - - - 54 Orchis militaris L. R + + - - - 55 Orchis morio L. - - + - - - 56 Orchis ovalis F. W. Schmidt ex Mayer ------57 Orchis pallens L. - - + - - - 58 Orchis papilionacea L. R + + - - - 59 Orchis pinetorum Boiss.& Kotschy - - + - - - 60 Orchis provincialis Balb. R + + - - + 61 Orchis purpurea Huds. - - + - - - 62 Orchis simia Lam - - + - - - 63 Orchis spitzelii Saut.ex Koch - + + - - - 64 Orchis tridentata Scop. - - + - - - 65 Orchis ustulata L. - - + - - - 66 Platanthera bifolia (L.) Rich - - + - - - 67 Platanthera chlorantha (Custer) Rehb. - - + - - - 68 Pseudorchis albida (L.) A. & D. Love ------69 Serapias vomeracea (Burm.) Briq. R + - - - - 70 Spiranthes spiralis (L.) Chevall. R + - - - - 71 Traunsteinera globosa (L.) Rchb. R + - - - - 72 Cyclamen coum Mill. R + + - - + 73 Cyclamen hederifolium Aiton - - + - - - 74 Adonis vernalis L. ------

Общо 15 26 23 1 2 5

В Закона за биологичното разноо- Amaryllidaceae и сем. Primulaceae и 19 бразие (2002) и в Закона за измене- вида от сем. Orchidaceae (6). ние и допълнение на Закона за биоло- В Списъка на редките, застраше- гичното разнообразие (2007), в При- ните и ендемичните растения в Евро- ложение 2 към него са включени 26 па (1983) са внесени 2 вида – и два- от анализираните от нас видове. Два та с категория „уязвим” (10). Това са от тях са от сем. Amaryllidaceae, 23 Cypripedium calceolus и Liparis loeselii. от сем. Orchidaceae и 1 вид от сем. Един вид – Dactylorhiza kalopisii е вклю- Primulaceae (4, 5). В списъка на лечеб- чен за България в Червените списъци ните растения в България, включени в на IUCN за 1997 г. на застрашените Закона за лечебните растения (2000), растения (1998) с категория „рядък” фигурират 23 вида – по два от сем. (12). Строго защитени от Бернска- Растенията от флората на България, включени в ... 143

та конвенция и включени в Приложе- Литература ние 2 към нея са 5 вида – 4 от сем. Orchidaceae (Cypripedium calceolus, 1. Асьов Б., А. Петрова (ред.). 2006. Himantoglossum caprinum, Liparis Конспект на висшата флора на България. Хо- loeselii, Orchis provincialis) и един от ро логия и флорни елементи. С., Българска сем. Primulaceae – Cyclamen coum фондация биоразнообразие, 453 с. 2. Бондев, И. 1966. Карта на фло- (9). ристичните райони на България. – Във: В заключение може да се направи Йорданов, Д (ред.). Флора на НР България. изводът, че сред установените 74 вида Т. III. С., Изд. БАН. 638 с. от флората на България, включени в 3. Велчев, В. (ред.). 1984. – Във: Чер- Приложение II на Конвенцията по меж- ве на книга на НР България. Т. I, Растения. дународна търговия със застрашени С., БАН, 448 с. видове (CITES), всички са многого- 4. Закон за биологичното разнообразие. дишни тревисти растения, като 72 от 2002. ДВ, бр.77. тях са криптофити. По-голямата част 5. Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Указ от тях обитават тревни (54 вида), хра- № 354. Приложение № 2 и 3 към чл. 37.3. стово-тревни (44 вида) и горски (36 2007. Растения. ДВ, бр. 94. вида) фитоценози при широк диапазон 6. Закон за лечебните растения. 2000. от надморски височини – от морско- ДВ, бр. 29. то равнище до 1500 m н.в. (62 вида). 7. Йорданов, Д. (ред.). 1964. – Във: Най-много от тях се срещат във фло- Флора на НР България. Т. II. С., БАН, ристичните райони Родопи (63 вида), 426 с. Стара планина (58 вида) и Рила (46 8. Convention on International Trade вида). Сред тях преобладават хели- in Endangered Species (CITES).http:// www.greenbalkanswrbc.org/print.php? офитите, мезофитите и мезотермите. id=82&language=bg_BG&cat_id=132. От геоелементите на флората преоб- 9. Convention on the Conservation of ладават тези с европейска компонента European Wildlife and Natural Habitats. (31 вида), следвани от тези със среди- Appendix I. 1979. http://www.lkp.org.pl/ земноморски произход и разпростра- pravo_html/konv_bernenska_zl. нение (22 вида). Петдесет и три вида 10. Lucas, G. 1983. List of Rare имат допълнителна консервационна Threatened and Endemic Plants in Europe. значимост за флората на България Strasburg. като червенокнижни, защитени и ле- 11. Raunkiaer, S. 1934. The Life Form of Plants and Statistical Plant Geography. чебни растения, а 6 от тях са включени Clarendon Press, Oxford. в международни конвенции и докумен- 12. 1997 IUCN Red List of Threatened ти за опазване на европейската и све- Plants. 1998. Compiled by the World товната флора. Conservation Monitoring Center IUCN. Walters K. & Gillet H. J. (eds.). – The World Conservation Union, Gland, Switzerland and Cambridge, UK. 1998. 862 p. 144 Ал. Ташев, Л. Георгиева

PLANTS OF THE BULGARIEN FLORA, INCLUDING IN THE CONVENTION CITES

Alexander Tashev, Lilia Georgieva University of Forestry – Sofi a

UDK 581.9 Received 11.11.2009

Summary The Convention on International Trade in Endangered Species of Wild Fauna and Flora (CITES) was fi nally agreed in Washington DC, on 3 March 1973. It was ratifi ed by the Parliament of Bulgaria in 1991 and published in 1992. The study presents characteristics of the systematic structure and ecological and biological characters of the plants of Bulgarian fl ora, included in Appendix II of the Convention. Total 7 species belonging to 29 genera and 4 families of Bulgarian fl ora are protected according to the Convention. The sub-species diversity includes 18 subspecies, 11 varieties and two forms. The plants are classifi ed according to biological types, life form and fl oristic elements following Walter. Also, information is presented on the distribution of these species in Bulgaria and the ecological groups they belong. The conservation importance of these species is analyzed in national and international context. Full systematic list of the species of Bulgarian fl ora, protected by Appendix II of the CITES convention is presented. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ОЦЕНКА НА СЪДЪРЖАНИЕТО И НАТРУПВАНЕТО НА ОСНОВНИ ХРАНИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ В ЛИСТАТА НА ТРЕВНИ ВИДОВЕ, ПОДЛОЖЕНИ НА ВОДЕН ДЕФИЦИТ

Нора Лозанова Лесотехнически университет – София

УДК 581.12/.13 Постъпила на 11.11.2009

Редица изследователи смятат, че анализът на растителни тъкани може да се използва успешно за определянето на дефицита на елементите в растението и оттам за вземане на мерки за оптимизиране на растежната среда в една или друга посока. Изведен е съдов вегетационен опит с три тревни вида и върху три вида почвен суб- страт. Използваната почва е излужена смолница – 100 %, примесена с 25 % и с 50 % строителни материали. Съдовете са поставени при 50 % от ППВ и при 80 % ППВ поливен режим. Всички варианти са в три повторения. Водният режим на почвата се оценява със сорбционни преобразователи. Направени са четири откоса. Оценено е влиянието на поливния режим и количеството на добавените строителни материали върху съдържанието и натрупването на основни хранителни елементи в лис- тата на червената власатка (Festuca rubra L.), овчата власатка (Festuca pseudovina Hack) и бялата полевица (Agrostis alba L.). Ключови думи: червена власатка, овча власатка, бяла полевица, смолница, поливен режим, воден дефицит. Key words: Festuca rubra L, Festuca pseudovina Hack, Agrostis alba L,, vertisols, irrigational regime, water deficiency.

Различното съдържание на хранителни в една или друга посока (Mengel and елементи в почвените субстрати и раз- Kirkby 1978). Подобряване на среда- личният воден режим оказват същест- та се препоръчва само в случаите, ко- вено влияние върху съдържанието и гато съдържанието на един или друг натрупването на основни хранителни елемент в почвата е недостатъчно. елементи в листата на тревните видо- Разбира се, генезисът и свойствата на ве. почвите, в т.ч. и техният воден режим, Редица изследователи смятат, че са главните фактори, контролиращи анализът на растителни тъкани може проявата на дефицита на макро- и ми- да се използва успешно за определя- кроелементите. Ниското съдържание нето на дефицита на елементите в рас- на елементите обикновено е свързано тението и оттам за вземане на мерки с неблагоприятен воден режим и изли- за оптимизиране на растежната среда шък на фосфати, азот и калий (Стоя- 146 Н. Лозанова

нов 1985). Според същия автор недос- ловия. Представата за реалните почве- тигът на бор може да се дължи и на ни условия е получена от профилите,

рохкава структура и свободен СаСО3. направени в различни зелени площи в Критичните стойности на този елемент София. От предварително направените са 0,1–0,3 mg/kg. наблюдения бе установено, че тревна- В нашата работа листният анализ та растителност се развива най-добре е използван като показател за изясня- върху естествените, незамърсени със ване реакцията на избраните тревни строителни отпадъци почвени субстра- видове по отношение на макроелемен- ти от А хоризонт. При почвени субст- тите и микроелемента бор в листата. рати с над 50 % участие на строителни Определена е концентрацията на тези отпадъци използваните в зелените пло- елементи, които се проявяват като ос- щи тревни видове изцяло са изместени новни индикатори при оценка на опти- от плевелна растителност. малността на растежната среда. Във връзка с това почвените раз- За целта е изведен съдов вегетаци- новидности са приготвени по следния онен опит. Използвани са червена вла- начин: сатка „Еcho”, овча власатка „Spartan” • смолница без примеси; и полевица „Highland”. И трите вида са • смолница от А хоризонт с 25 % сухоустойчиви (Колева и др. 1980). при меси; Почвените разновидности са при- • смолница от А хоризонт с 50 % готвени по изкуствен начин, за да бъде при меси. спазено съотношението между ситно- Съставът на примесите е анало- зема от смолница и строителните отпа- гичен с този, който преобладава в зе- дъци. При определяне количеството на лените площи с примеси от хоросан, примесите, техният състав и съотно- тухли, гипс, бетон, а съотношението шението им в различни почвени смески им в обемни единици е представено в са взети предвид реалните почвени ус- табл. 1. Таблица 1 Table 1 Участие на отделните примеси (в обемни единици) Participation of separate mixtures (in volume points)

Примеси, Хоросан Тухли Гипс Бетон Общо Separate, % Mortar Bricks Gypsum Concrete Total 25 % 10 10 7 3 30 50 % 20 20 14 6 60

При изготвянето на почвените раз- ние и пресята през сито 5 mm. Приме- новидности смолницата беше оставена сите първо бяха натрошени поотделно да изсъхне до въздушно сухо състоя- и след това смесени със ситнозема в Оценка на съдържанието и натрупването на ... 147

определените съотношения. Съдържанието на елементите е оп- При залагане на опитите са използ- ределено чрез атомно абсорбционен вани съдове със вместимост ≈ 4 l. спектрофотометър. Всички варианти са в три повторе- За сравнение са представени стой- ния. Водният режим на почвата е оце- ностите на същите елементи в почвата няван със сорбционни преобразовате- (табл. 2). ли. Направени са четири откоса. Таблица 2 Table 2 Запасеност на използваните субстрати с основни хранителни елементи Supply of the used substrates with basic food elements

Почвени субстрати, Хумус, N, F, K, mg/ B, mg/ pH Soil substrate, % примеси Humus, % % mg/kg kg kg Смолница, Vertisols, 0 % 4,05 0,170 2613 98 52 6,8 25 % 3,45 0,138 2600 75 48 8,3 50 % 2,76 0,105 1200 63 36 9,6

Естествените почви, използвани за За сравнителна оценка на получе- приготвяне на субстратите са сред- ните резултати при двата вида субст- нохумусни, средно запасени с азот и рати с примеси са използвани данни- много добре запасени с фосфор и ка- те, получени при вариантите с чиста лий. С увеличаване участието на при- смолница. месите запасеността с основни храни- Средното съдържание на изследва- телни елементи намалява, докато рН ните елементи в листата на отделни расте. Субстратът с 25 % примеси тревни видове са следните: почти не се различава по степен на за- Най-динамични са стойностите на пасеност с основните хранителни еле- концентрацията на азот (фиг. 1) при ов- менти от този на чиста смолница (0 % чата власатка като най-висока е стой- примеси). Субстратът с 50 % примеси ността при субстрата с 25 % примеси е със значително по-слаба запасеност при поливна норма 50 % от ППВ като – ниско хумусно съдържание, слабо постепенно намаляват от субстрата от запасен с азот, средно запасен с фос- чиста смолница към субстрата с 50 % фор, много добре запасен с калий и примеси. При тази поливна норма най- с подчертано алкална реакция. Не са ниски са стойностите при полевицата. преведени данни за наличието на Ca Междинно положение заема червената и Mg в субстратите, но се има пред- власатка. вид фактът, че по принцип излужените Освен това при полевицата при по- смолници са с висока степен на наси- ливна норма 50 % от ППВ съдържани- теност с бази като съотношението Ca: ето на азот е със сравнително близки Mg e 4:1 в полза на калция. стойности, независимо от субстрата. 148 Н. Лозанова

Съдържание на азот при поливна норма 80% Съдържание на азот при поливна норма 50% от ППВ от ППВ

2 2 Agrostis alba L Agrostis alba L 1,5 1,5 Festuca pseodoovina Festuca pseodoovina (%) 1 Hack (%) 1 Hack Festuca rubra L Festuca rubra L 0,5 0,5

0 0 0% 25% 50% 0% 25% 50% Вид субстрат (примеси %) Вид субстрат (примеси %)

Фиг. 1. Съдържание на азот Fig. 1. Content of nitrogen

Най-общо азотното съдържание е в примеси. границите на вариране на тревни ви- Най-общо азотното съдържание при дове. поливна норма 80 % от ППВ е в гра- Според Илькун по Генчева (1996) ниците на вариране за тревни видове с при скрити или начални етапи на ув- малки изключения (Weils and Dougher- реждане настъпва повишаване на нат- erty 2005). рупването на общ азот. С увеличаване Различията между отделните тревни степента на увреждане, съдържанието видове, различните почвени субстрати на азота в чувствителните видове нама- и при поливна норма 80 % от ППВ по лява. При нашия експеримент при ва- отношение съдържанието на фосфор рианта с поливна норма 80 % от ППВ (фиг. 2) са слабо изразени с изклю- се наблюдават по-ниски стойности на чение на това при червената власатка. азота от тези при поливна норма 50 Съществува тенденция на намаляване % от ППВ, което показва, че въпреки на съдържанието на фосфор с увели- оптималната стойност на влагата на- чаването на процента на примесите. лице е увреждане на растенията, което При поливна норма 50 % от ППВ по всяка вероятност е резултат от на- изменението на съдържанието на фос- личието на определеното количество фор има случаен характер.

Съдържание на фосфор при поливна норма Съдържание на фосфор при поливна норма 80% от ППВ 50% от ППВ

500 400 Agrostis alba L 350 Agrostis alba L 400 300 300 Festuca pseodoovina 250 Festuca pseodoovina (mg/kg) Hack (mg/kg) 200 Hack 200 150 Festuca rubra L Festuca rubra L 100 100 50 0 0 0% 25% 50% 0% 25% 50% Вид субстрат (примеси %) Вид субстрат (примеси %)

Фиг. 2. Съдържание на фосфор Fig. 2. Content of phosphorum Оценка на съдържанието и натрупването на ... 149

Резултатите, получени за фосфо- С увеличаване на поливната нор- ра при поливна норма 80 % ППВ се ма се забелязва увеличение на съдър- включват в границите на вариране за жанието на калий в листата (фиг. 3). тревни видове. Съдържанието на калий по варианти

Съдържание на калий при поливна норма 80% Съдържание на калий при поливна норма 50% от ППВ от ППВ

25000 14000 Agrostis alba L 20000 12000 Agrostis alba L 10000 15000 8000 Festuca pseodoovina (mg/kg) (mg/kg) Hack 10000 Festuca pseodoovina 6000 Hack 4000 Festuca rubra L 5000 Festuca rubra L 2000 0 0 0% 25% 50% 0% 25% 50% Вид субстрат (примеси %) Вид субстрат (примеси %)

Фиг. 3. Съдържание на калий Fig. 3. Content of calium

субстрати не се изменя съществено, за вариантите с примеси са по-ниски поради добрата запасеност на почти в сравнение с варианта без примеси всички субстрати с калий. Сравнител- като намаляват с увеличение участие- но по-малко е съдържанието на калий то на примеси при вариантите с полив- в овчата власатка, а най-високо при на норма 50 % ППВ. При вариантите червената власатка. с поливна норма 80 % ППВ не може Най-общо съдържанието на калий да се улови определена тенденция на се изменя както при азота и фосфо- изменение на съдържанието на магне- ра. зий, т.е. то има случаен характер. Спрямо границите на вариране Борът има важно значение за мета- трябва да отбележим, че и при двете болизма на растенията. Съдържанието поливни норми калият се вмества в му оказва влияние върху фотосинте- тези граници. зата. Физиологичните му функции са Съдържанието на калций е сравни- тясно свързани с развитието и делени- телно високо, но при червената власа- ето на меристемната тъкан. Той играе тка и овчата власатка е най-малко при важна роля за преминаването на хра- субстратите с 25 % примеси. Мини- нителните вещества през клетъчните малните стойности са при червената мембрани. Под влиянието на бора се власатка (25 % примеси и поливна повишава съдържанието на фосфор в норма 50 % от ППВ) , а максималните младите листа, борът спомага за ре- при овчата власатка (0 % примеси и гулиране концентрацията на калия и поливна норма 80 % от ППВ). по-пълното включване на последния Аналогично на другите елементи в обмяната на веществата (Стоянов са и стойностите, получени за магне- 1985). Борът е относително неподви- зия. И при него стойностите, получени жен. Едни от най-важните фактори, ко- 150 Н. Лозанова

ито въздействат на биологичната дос- Концентрацията на бор в растени- тъпност на бора за растенията са рН и ята се колебае в широки граници. По водата, тъй като поглъщането на бора данни на Davies (1980) съдържанието се определя от количеството налична на бор в тревистите растенията за Ев- вода в растението. Натрупва се главно ропа е около 5,6 mg/kg. в листата – надземните части на расте- При нашия опит най-високо е съдър- нията съдържат повече бор, отколкото жанието на бор (фиг. 4) при червена- подземните. та власатка, като и при двете поливни Обикновено растенията се развиват норми е чувствително над границите за нормално в условията на определен оптимума за тревни видове. баланс между Са и В както при пос- При другите два вида съдържанието тъпването им в растенията, така и в на бор е в границите на оптимума с тъканите им. Потреблението на В и изключение на варианта овча власатка Р от растенията е сходно. Потребле- с поливна норма 50 % от ППВ и 25 % нието и разпределението на фосфора примеси. по данни на Leal et al. (1972) зависи От изнесените резултати става от концентрацията на бора, тъй като ясно, че: борът понижава подвижността на фос- – при изменението на някои от еле- фора, особено в подземните части на ментите съществува определена тен- растенията. Взаимодействието меж- денция, при други различията са несъ- ду бор и фосфор в почвите пречи на ществени, а при трети имат случаен влиянието на фосфатните йони върху характер. миграцията на бора. Според Стоянов – по принцип по-ниско е съдържа- (1985) другите ефекти, оказвани от нието на повечето елементи при вари- другите елементи на хранене, напри- антите с по-ниски напоителни норми мер К и Na, на съдържанието на бор и по-високо съдържание на примеси, в растенията вероятно са вторични яв- като при някои от видовете те имат ли- ления, свързани с усилването ръста на митиращ характер. растението или някои физиологични – по отношение на натрупване- нарушения. то на основни хранителни елементи в

Съдържание на бор при поливна норма 80% Съдържание на бор при поливна норма 50% от ППВ от ППВ

16 14 14 Agrostis alba L 12 Agrostis alba L 12 10 10 Festuca pseodoovina Festuca pseodoovina 8 (mg/kg) 8 Hack (mg/kg) Hack 6 6 Festuca rubra L Festuca rubra L 4 4 2 2 0 0 0% 25% 50% 0% 25% 50% Вид субстрат (примеси %) Вид субстрат (примеси %)

Фиг. 4. Съдържание на бор Fig. 4. Content of borum Оценка на съдържанието и натрупването на ... 151

листата като най-толерантен вид се оч- 3. Кабата-Пендиас, A., Х. Пендиас. ертава червената власатка, при която 1989. Микроэлементы в почвах и съдържанието на основните хранител- растениях. М., Мир, 436. ни елементи при повечето варианти е 4. Стоянов, Д. 1985. Торене с бор. – Почвознание, агрохимия и растителна в рамките на оптималните за растител- защита, 1, 82–88. ния вид. 5. Leal, A., M. Gomes, j. A. Sanches- – сравнително високото съдържа- Raya, J. Yanez, L. Recalde. 1972. Effect of ние на бор при всички варианти може absorbcion on accumulation and distrilution да се приеме като показател за утеж- of phosphate. Paper presented at 3rd Ifll. нени условия на растеж и развитие. Le controle de l,adimentatuon des Plantes Culjivees, Budapest, 763. 6. Mengel, K., E. A.Kirkby. 1978. Principles of Plant Nutrition, International Литература Potash institute, Worblaufen-Bern, 593. 7. Weils, K. L and C. T. Dougherty. 2005. 1. Генчева, Св. 1996. Класификация Problems in diagnosting Nutrient deficiencies и някои особености на антропогенните of Cool – seanson Forage Grasses, AGR, почви. Дисертация за присъждане на нс 169. „доктор на науките”. 8. Davies, B. E. 1980. Applied Soil Trace 2. Колева, П., И. Михов, И. Вакарелов, Elements. New York, Wiley & sons, 482. Д. Павлов. 1980. Биологични основи на паркоустройството. С., Земиздат. 152 Н. Лозанова

ESTIMATION OF THE CONTENTSAND ACCUMULATION OF BASIC NUTRIENTS IN THE LEAVES OF GRASS SPECIES SUBJECTED TO WATER DEFICIENCY

Nora Lozanova University of Forestry – Sofi a

UDK 581.12/.13 Received 11.11.2009

Summary Many researchers consider the analysis of plant tissues to be used successfully for the defi nition of the defi ciency of the elements of the plant and from there taking measures for the optimization of the growth environment in one or other direction. A vessel vegetation experiment with three grass species and on three types of soil substrates has been carried put. The soil used in vertisols – 100 %, mixed with 25 % and 50 % building materials. The vessels are put in 80 % and 50 % irrigational regime. All varieties are in three repetitions. The water regime of the soil is estimated through absorbtion transformers. Four cross sections have been made. The infl uence on the irrigational regime and the quantity of the added building materials on the contents and accumulation of basic nutrients in the leaves of Festuca rubra L., Festuca pseudovina Hack and Agrostis alba L. have been estimated. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

НОВИ ДАННИ ЗА АНАМОРФНИ ГЪБИ ПО ДЪРВЕСНИТЕ РАСТЕНИЯ В ПАРК „ВРАНА”

Екатерина Самева, Ганка Бакалова, Цветанка Борисова Институт по ботаника – БАН

УДК 576.88 Постъпила на 11.11.2009

По време на проучване на видовото разнообразие на анаморфните гъби по дървесни и храстови растения в един от най-красивите паркове на страната – парк „Врана” – през периода 2006–2007 г. са установени 7 нови за България вида: Ascochyta fraxinifolia Siemaszko, A. procencoi Melnik, Asteromella bacterioides (Vuill.) Moesz, A. quercifolii C. Massal., Fusicladium carpophilum (Thüm.) Oudem., Microdiplodia tiliae Allesch. и Seimatosporium dacicum (Sǎvul. & Hulea) B. Sutton. Съобщени са и 12 нови за страната комбинации гъба/гостоприемник. Посочени са коректните названия на Phoma aliena (Fr.: Fr.) Aa & Boerema и Ph. macrostoma Mont. Направени са кратки описания и илюстрации на новите за страната видове на базата на проучените материали. Изследваните образци са депозирани в Микологичната колекция на Института по ботаника, БАН (SOMF). Ключови думи: анаморфни гъби, България, парк „Врана” (София), паразити, растения-гос то при- ем ници. Kew words: anamorphic fungi, Bulgaria, Vrana park (Sofia), parasites, host-plants.

Увод от дървесните и храстовите видове, дължащо се както на напредналата Парк „Врана” е един от най-значими- възраст на растенията, така и на реди- те и красиви паркове в България. Той ца други фактори: екологични, биотич- е създаден в края на XIX в. и се ха- ни, организационни, финансови и др. рактеризира с богато разнообразие на Целта на настоящето изследване е дървесни и храстови видове растения, проучване на видовото разнообразие голяма част от които са екзотични и на анаморфните гъби в парк „Врана” могат да бъдат наблюдавани само на (Софийски район, София), които са неговата територия. Паркът има ви- едни от основните причинители на за- сока историческа стойност и е обявен болявания по растенията, водещи до за паметник на градинско-парковото влошаване на естетическия им вид и изкуство. През последните години са понижаване на жизнеността и устойчи- провеждани редица проучвания на те- востта им. Установени са 40 таксона риторията на парка. Те показват вло- анаморфни гъби, паразитиращи по 43 шаване на състоянието на голяма част вида дървета и храсти от 32 рода ви- 154 E. Самева, Г. Бакалова, Цв. Борисова

сши растения. Седем вида паразитни Резултати гъби: Ascochyta fraxinifolia Siemaszko, A. procenkoi Melnik, Asteromella bacterioides (Vuill.) Moesz, A. quercifolii Нови за България видове C. Massal., Fusicladium carpophilum анаморфни гъби (Thüm.) Oudem., Microdiplodia tiliae Allesch., Seimatosporium dacicum Ascochyta fraxinifolia Siemaszko, (Sǎvul. & Hulea) B. Sutton и 13 расте- Arch. Nauk Biol. Towarz. Nauk, ния-гостоприемници на 11 вида гъби Warszawsk, 1 (14): 32 (1923). са установени за първи път на тери- Петната по листата са закръглени торията на България. Посочени са или с неправилна форма, до 1 cm в коректните наименования на Phoma диаметър, предимно единични, огра- aliena (Fr.: Fr.) Aa & Boerema и Phoma ничени с кафяв ръб, светлокафяви или macrostoma Mont. сиво-кафяви, с черни точковидни пик- нидии по горната повърхност (фиг. 1). Пикнидиите са сферични, тънкостенни, Материал и методи бледожълтеникави, (100) 125–150 μm в диаметър. Конидиите са цилиндрични, По време на проучването са използва- със заоблени краища или елипсоидал- ни общоприети методи за изучаване на ни, предимно двуклетъчни, безцветни, биологичното разнообразие в природа- 8,8–11,3 х 2,5–3,8 μm, без или със та и в лабораторни условия. Прилагани слабо прищипване при септата. са маршрутен и стационарен метод за По листа на Fraxinus excelsior L., теренните изследвания и сравнително- морфологични методи при камерал- ната обработка. Изследвани са събра- ните през 2006–2007 г. образци от живи листа и клонки на растения със симптоми на заболявания, причинени от анаморфни гъби. Определянето на гъбните таксони е съобразено с тру- довете на: Мельник (1977), Мережко (1980), Sutton (1980), Brandenburger (1985), Farr et al. (1989), Vanev and Aa (1998), Schubert et al. (2003). Направени са кратки описания и илюстрации на новите за страната ви- дове на базата на изследваните мате- риали. Събраните образци са депози- Фиг. 1. Листни петна на Ascochyta рани в Микологичната колекция на ИБ, fraxinifolia по Fraxinus excelsior Fig. 1. Leaf spots of Ascochyta БАН (SOMF). fraxinifolia on Fraxinus excelsior Нови данни за анаморфни гъби по дървесните растения ... 155

12.08.2007 г., SOMF 26 815. Ascochyta procenkoi Melnik, Nov. Syst. niz. Rast. 1967: 272 (1967). Петната по листата са с неправил- на форма, единични или сливащи се и заемащи значителни части от листната петура, ограничени от листното жилку- ване, сиви до сиво-кафяви. Пикнидиите са сферични или сплеснатосферични, светло- до тъмнокафяви, 100–180 μm в диаметър, със закръглен остиол, 10 μm в диаметър. Конидиите елип- соидални, прави, рядко слабо извити, двуклетъчни, без прищипване при сеп- тирането, бледожълтеникави, 7,5–10 Фиг. 3. Листни петна на Asteromella х 2,5–3 μm (фиг. 2). bacterioides и Passalora microsora По листа на Magnolia sp., по Tilia tomentosa Fig. 3. Leaf spots of Asteromella bacterioides 02.10.2006 г., SOMF 26 816. and Passalora microsora on Tilia tomentosa Asteromella bacterioides (Vuill.) Moesz, Arb. Ung. Biol. Forsch Inst. 13: венец от по-тъмни клетки. Конидиите 179 (1941). са цилиндрични, прави, понякога слабо Петната по листата са 0,1–0,4 cm извити, със заоблени краища, еднокле- в диаметър, закръглени или ъгловати, тъчни, безцветни, 2,5–3 (3,5) x 1 μm. единични, кафяви до бледоохрени в По листа на Tilia petiolaris D. C., центъра (фиг. 3). Пикнидиите потопени 18.09.2006 г., SOMF 26 817; T. в тъкани- platyphyllos Scop., 13.09.2007 г., те – сфе- SOMF 26 818; T. tomentosa Moench, рични или 18.09.2006 г., SOMF 26 819. сплесна- Забележка: По едни и същи лис- тосферич- та в образците от Tilia platyphyllos ни, бледо- (SOMF 26 818) и T. tomentosa (SOMF кафяви до 28 819) бяха намерени пикнидии на кафяви, Asteromella bacterioides и конидиенос- 50–75 μm ци на Passalora microsora (Sacc.) U. в диаме- Braun. Двата вида се посочват в ли- тър, със тературата (Vanev and Aa 1998) като закръглен синанаморфи. остиол, Asteromella quercifolii C. Massal., 10–15 μm Atti e Mem. dell’Acc. d’agr., Sci., Zett. Фиг. 2. Конидии на Ascochyta в диаме- e Comm. Verona, Ser. III, 65: 131 procenkoi тър, зао- (1889). Fig. 2. Conidia of Ascochyta биколен с procenkoi (x2500) Петната по листата са 0,1–0,8 cm, 156 E. Самева, Г. Бакалова, Цв. Борисова

закръглени или ъгловати, единични или колко локуса на върха или странично сливащи се, кафяви, в центъра сивее- разположени, жълтеникави, до 5 μm щи, неясно ограничени или очертани широки. Конидиите – единични или във с тесен ръб. Пикнидиите върху долна- верижки, крушовидни, бухалковидни, та повърхност – на групи, потопени едноклетъчни или с 1 септа, гладки до в тъканите, сферични или сплеснато- брадавичести, жълтеникави, 12,5(20) сферични, бледокафяви, 80–100 μm –30 х 5–6 μm. в диаметър, със закръглен остиол, По листа на Laurocerasus officinalis 10–15 μm в диаметър, заобиколен с Roem., 09.05.2007 г., SOMF 26 821. широк венец от тъмнокафяви клетки. Microdiplodia tiliae Allesch., Rabenh. Конидиите многобройни, пръчковид- – Krypt. Fl., 7: 96 (1903). ни, цилиндрични, прави, със заобле- Пикнидиите върху горната повърх- ни краища, едноклетъчни, безцветни, ност на листата – разсеяни, потопе- 2,5–3,5 (4) x 1 μm (фиг. 4). ни, сферични, ръждивокафяви, 90– 110 μm в диаметър, със закръглен остиол, заобиколени с широк венец от по-тъмни клетки, 10 μm в диаметър (фиг. 5). Конидиите – елипсоидални, слабо стесняващи се към краищата, върховете заоблени, с една септа, бледокафяви, в маса ръждивокафяви, 7–10,5 x 2,5–3 (3,5) μm.

Фиг. 4. Група конидии на Asteromella quercifolii Fig. 4. Conidia of Asteromella quercifolii (x2500)

По листа на Quercus rubra L., 18.09.2006 г., SOMF 26 820. Fusicladium carpophilum (Thüm.) Oudem., Verh. Kon. Ned. Akad. Wetensch., Afd. Natuurk.: 388 (1900). Петната по листата са с неправилна форма, заемащи цялата листна пету- Фиг. 5. Пикнидия на Microdiplodia tiliae ра, сиво-кафяви, с черен налеп върху Fig. 5. Pycnidium of Microdiplodia tiliae (x1000) долната повърхност на листата. Кони- диеносците – единични или в кичурче, цилиндрични, прави или извити, свет- По листа на Tilia platyphyllos Scop., локафеникави, с 1–4 септи, 90–100 13.09.2007 г., SOMF 26 822. х 3,8–7,5 μm. Конидиогенните клетки Seimatosporium dacicum (Sǎvul. & на върха на конидиеносеца с 1 или ня- Hulea) B. Sutton, Mycol. Pap., 138: 90 Нови данни за анаморфни гъби по дървесните растения ... 157

1 2 Фиг. 6. 1 – Листни петна на Seimatosporium dacicum по Sorbus torminalis; 2 – Конидии на Seimatosporium dacicum Fig. 6. 1 – Leaf spots of Seimatosporium dacicum on Sorbus torminalis; 2 – Conidia of Seimatosporium dacicum (x1000)

(1975). (фиг. 6). Sacc. & Speg., Michelia, 2: 622 (1881). Петната по листата – 1–1,5 cm, (фиг. 7). закръглени или с неправилна фор- По листа на Philadelphus lemoinei ма, тъмнокафяви, някои в центъра Lem., 28.09.2007 г., SOMF 26 824; сиви, предимно единични. Ацервулите P. inodorus L., 18.06.2007 г., SOMF – сферични, 125–190 μm в диаметър, 26 825. или с неправилна форма, тъмнокафя- Asteromella platanoidis (Sacc.) Petr., ви, първоначално покрити, по-късно Hedwigia, 65: 254 (1925) разкъсващи се на вър- ха. Конидиите – елипсо- идални, бухалковидни, прави или извити, жъл- теникави, гладки, с 1 до 5 септи, обикновено с три, клетките еднакво оцветени, средните две клетки по-тъмно оцве- тени от крайните две. По листа на Sorbus torminalis (L.) Cr., 28.09.2007 г., SOMF 26 823. 1 2 Анаморфни гъби с нови за България расте- Фиг. 7.1 – Листни петна на Ascochyta philadelphi по Philadelphus ния-гостоприемници inodorus; 2 – Конидии на Ascochyta philadelphi Fig. 7.1 – Leaf spots of Ascohyta philadelphi on Philadelphus Ascochyta philadelphi inodorus; 2 – Conidia of Ascochyta philadelphi (x1000) 158 E. Самева, Г. Бакалова, Цв. Борисова

По листа на Acer nikoense Maxim., Bunge in Ledeb., 13.10.2006 г. (нов 02.10.2006 г., SOMF 26 926. гостоприемник за страната), SOMF Colletotrichum gloeosporioides 26 832. (Penz.) Penz. & Sacc., Fungi 2: 6 P. macrostoma Mont., Ann. Sci.Nat. (1882). Bot., 3(11): 52 (1849). По листа на Liriodendron tulipifera (sub Phyllosticta berberidis Rabenh., L., 18.09.2006 г., SOMF 26 827. по Berberis vulgaris L., Ванчиков, Coniothyrium fuckelii Sacc., Nuovo 1946). Giorn. Bot. Ital., 7: 318 (1875). По листа на Berberis vulgaris L., По листа на Sorbus torminalis (L.) 18.09.2006 г., SOMF; Spiraea crenata Cr., 28.09.2007 г., SOMF 26 828. L., 02.10.2006 г. (нов гостоприемник C. ribis Brun., Bull. Soc. Bot. France, за страната), SOMF 26 833. 36: 338 (1889). По листа на Ribes sanguineum Pursh., 28.09.2007 г., SOMF 26 829. Литература Discosia eliasonii Vanev, Fungi Bulgaricae, 3: 100 (1997). 1. Ванчиков, К. 1946. Няколко по-ва- По листа на Tilia platyphyllos Scop., жни болести по декоративните растения. 13.09.2007 г., SOMF 26 822. – Градинарство, 3–4, 60–63. Enthomosporium mespili (DC. Ex 2. Мельник, В. А. 1977. Определитель Duby) Sacc., Michelia, 2: 115 (1880). грибов рода Ascochyta Lib. Ленинград, „Наука”. По листа на Crataegus monogyna 3. Мережко, Т. А. 1980. Флора грибов Jacq., 28.09. 2007 г., SOMF 26 830. Украины. Киев, „Наукова думка”. Passalora microsora (Sacc.) U. Braun, 4. Brandenburger, W. 1985. Parasitische Mycotaxon, 55: 233 (1995). Pilze an Gefäβpflanzen in Europa. – Stuttgart По листа на Tilia petiolaris D. C., & New York. G. Fischer Verlag. 13.10.2006 г., SOMF 26 831; T. 5. Farr, D. F., G. F.Bills, G. P. Chamuris, tomentosa Moench, 18.09.2006 г., A. Y. Rossman. 1989. Fungi on Plants and SOMF 26 819. Plant Products in USA. St. Paul, Ars Press. Sphaeropsis sapinea (Fr.) Dyko & B. 6. Klika, J. 1929. Contributions à la connaissance de la flore mycologique de la Sutton, in Sutton, The Coelomycetes: Bulgarie II. – Acta Bot. Bohem., 8, 27–36. 120 (1980). 7. Schubert, K., A. Ritschel, U. Braun. По иглици на Pinus ponderosa 2003. A monograph of Fusicladium s. lat. Douglas ex P. Laws. & C. Laws., (Hyphomycetes). – Schlechtendalia, 9, 1– 12.07.2007 г., SOMF 26 834. 132. Коригирани наименования на пуб- 8. Sutton, B. C. 1980. Coelomycetes. ликувани в България видове Fungi imperfecti with pycnidia, acervuli and Phoma aliena (Fr. : Fr.) Aa & Boerema, stromata. Kew, CMI. Personia, 16(4): 486 (1998). 9. Vanev, S. G., Aa, H. A. van der. 1998. An annotated list of the published names in (sub Phyllosticta aliena (Fr.) Sacc., по Asteromella. – Persoonia, 17, 47–67. Euonimus europaeus L., Klika (1929). По листа на Cotoneaster multiflorrus Нови данни за анаморфни гъби по дървесните растения ... 159

NEW DATA OF ANAMORPHIC FUNGI ON ARBOREAL SPECIES IN VRANA PARK

Ekaterina Sameva, Ganka Bakalova, Tsvetanka Borisova Institute of Botany – Bulgarian Academy of Sciencess

UDK 576.88 Received 11.11.2009

Summary During a survey of the biodiversity of anamorphic fungi on arboreal species in one of the most beautiful parks in our country – Vrana Park – in the period 2006–2007 are established 7 new species for Bulgaria: Ascochyta fraxinifolia Siemaszko, A. procencoi Melnik, Asteromella bacterioides (Vuill.) Moesz, A. quercifolii C. Massal., Fusicladium carpophilum (Thüm.) Oudem., Microdiplodia tiliae Allesch. and Seimatosporium dacicum (Sǎvul. & Hulea) B. Sutton. Twelve fungus/host combinations, new for the country, are also reported. The correct names of Phoma aliena (Fr.: Fr.) Aa & Boerema and Ph. macrostoma Mont. are given. Short descriptions and illustrations of the species new to Bulgaria are provided on the basis of the researched materials. The investigated specimens are deposited in the Mycological collection of the Institute of Botany (SOMF). ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ПРИРОДОСЪОБРАЗНО СТОПАНИСВАНЕ НА БУКОВИТЕ ГОРИ КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ТЯХНАТА УСТОЙЧИВОСТ

Нено Александров, Елена Рафаилова Лесотехнически университет – София

УДК 630.2 Постъпила на 11.11.2009

В съвременния период на развитието на горското стопанство започват да доминират принципите на устойчивото, многофункционалното и адаптивното стопанисване на близ- ки до природните, структурно разнообразни, смесени гори. Стопанисването на буковите гори от средата на миналия век не е базирано на науч- нообосновани норми, а е подчинено на конюнктурни решения, при които не се отчита многофункционалността на тези гори. В резултат на това структурата на буковите гори е силно променена в посока на опростяване. Съвременните изследвания за природната динамика на буковите гори потвърждават схващането, че в тях доминиращо влияние имат малките по площ природни нарушения. От това следва, че природосъобразни за буковите гори са лесовъдските системи, осно- вани на естественото възобновяване в малки по площ котли – дългосрочно-постепенни и изборни сечи. Ключови думи: природосъобразно, устойчиво стопанисване, лесовъдски системи, разновъзрастни гори, природни нарушения. Key words: close to nature management, sustainable management, sylvicultural-system, uneven- aged forests, natural disturbances.

Буковите гори имат съществен дял в план излизат водоохранните, рекре- съвременната растителна покривка ационни и съхраняващи биоразнообра- на Европа. Горите с преобладаващо зието функции. участие на обикновен и източен бук Буковите гори преминават през имат широко разпространение и в различни етапи на преоценка, като на- България. Те заемат около 17 % от пос ледък на тях се гледа като важен залесената площ в страната или около би о логичен ресурс. В съвременния 600 хил. ha. Около 24 % от тях попа- пе риод на развитието на горското сто- дат във вододайни зони, 32 % в зони панство започват да доминират прин- по NATURA 2000, 10 % в защитени ци пите на устойчивото, много функ ци- природни територии и само 20 % в о нал ното и адаптивно стопанисване гори с основно дървопроизводствени на близки до природните, структурно функции. Ето защо ролята на буковите раз нообразни, смесени гори, т.е. мо- гори като източник на дървесина има де лът на нормалната гора се замества второстепенно значение, а на преден от модела на природната гора (Рафаи- Природосъобразно стопанисване на буковите гори ... 161

лов 2007). Един от най-добрите при ме- каламитети и пожари. В някои рекон- ри на този преход са буковите гори в струирани букови насаждения букът Европа. След няколковековния период се възстановява предимно с издънков на превръщане на естествените букови произход. Трябва да се отбележи, че гори в иглолистни монокултури и пресиленото ползване е за сметка на оп рос тяване на тяхната структура най-ценните зрели, вискокостъблени чрез прилагането на постепенно-се- гори, днес довели до преобладаване на чищно стопанисване от началото на млади и средновъзрастни насаждения. този век настъпват решителни про- Масово са изсичани цели склонове и ме ни в отношението към тези гори райони, които бързо са се възобновили и формулирането на политика на и са дали началото на големи компле- възстановяване на коренния им състав кси от едновъзрастни насаждения. В и природна структура. Макар буковите резултат на това структурата на буко- гори в България да нямат съдбата на вите гори силно е променена в посо- тези в Централна Европа, в историята ка на опростяване, особено в долния на стопанисването на буковите гори у и средния буков подпояс (фиг. 1). От нас също има периоди, през които тези казаното дотук може да се направи из- гори са подценявани, „подобрявани” водът, че стопанисването на буковите чрез реконструкция, опростявани чрез гори от средата на миналия век не е ба- прилагането на постепенни се чи и ни- зирано на научно-обосновани норми, а зо во изреждане и мащабно под мла дя- е подчинено на конюнктурни решения, ване. при които не се отчита многофункци- От средата на миналия век, с раз- алността на тези гори. витието на инфраструктурата, започва Съвременните разбирания за функ- прекомерното експлоатация на буко- циите на буковите гори налагат преос- вите гори. Резултатите от стопанисва- мисляне на традиционните техники за нето на високостъблените букови гори стопанисване, като трябва да се търсят през периода 1965–1990 г. водят до начини за природосъобразно стопанис- намаляване на площите, общия и сре- ване. ден дървесен запас и средния прираст, В същността си природосъобраз- като в края на периода се наблюдава ното стопанисване акцентира върху постепенно увеличение, което е в ре- необходимостта от прилагането на зултат на забраната за голи сечи. За сис теми за стопанисване, имитиращи сметка на това се увеличава почти про цесите и структурите на природ- двойно делът на издънковите гори. Го- ната гора. Динамиката, развитието леми площи с бук са реконструирани и структурата на природната гора се и чрез гола сеч и последващо възобно- определя от характера на природните вяване са превърнати в чисти, едновъз- нарушения. Сред специалистите няма растни иглолистни култури. Днес тези единно мнение за природната струк- иглолистни масиви са нестабилни и по- тура на буковите насаждения. Счита датливи системи, страдащи от масови се, че поради способността на бука 162 Н. Александров, Е. Рафаилова

Фиг. 1. Структурата на букови насаждения след прилагане на краткосрочна постепенна игрупово-постепенна сеч (по Рафаилов) Fig. 1. The structure of beech stands after application of shleterwood and group shelterwood felling (Rafailov 2009)

да запълва бързо отворените в склопа където намесата на човека е слаба. пространства и бързото отпадане на Съвременните изследвания за при- дърветата от долните слоеве на скло- род ната динамика на буковите гори па поради недостатъчното количество пот върждават схващането, че в тях до- светлина, на чистите букови гори в по- миниращо влияние имат малките по голяма степен е свойствена хомоген- площ природни нарушения. Във фор- ната едновъзрастна структура. В това ми ралите се различни по големина про- отношение са изказвани мнения, че зорци букът се възобновява успешно. в девствените букови гори не се сре- Това води до формирането на гори с щат изборни структури (Korpel 1995) хетерогенна разновъзрастна структура. или ако се срещат, те са краткотрайни Според Droessler (2006), който из- (Leibundgut 1978). Противно на това е след ва „природни” букови гори в два становището на Русков (Костов 2009) ре зервата в Словакия (Rajca и Kijov) за буковите гори в района на Своге. над 50 % от естествено формираните Русков отбелязва, че „тези насаждения прозорци в насажденията се дължат са разновъзрастни, дори когато водят на отмирането само на едно голямо своя произход от някоя природна ката- дър во, а 80–85 % – на отмирането на строфа. Недялков (Костов 2009) отбе- няколко (до 3) дървета (фиг. 2). лязва, че разновъзрастният характер на Подобни изводи правят Zeibig et al. буковите дървостои се наблюдава във (2005) за букови резервати в Слове- всички наши букови гори. Този харак- ния, като отбелязват, че букът налага тер е по-добре изявен в насажденията, доминация с възможността за бързо Природосъобразно стопанисване на буковите гори ... 163

Фиг. 2. Размер и честота на естествено формирани котли (по Droessler) Fig. 2. Size and frequency of naturally formed gaps (Droessler 2006)

странично разрастване на короните си. чо-постепенни и изборни сечи (главно Големи котли с размери около и малко групово-изборната сеч). Голите сечи над 0,4 ha са рядкост и се формират и краткосрочно-постепенната сеч на за период от около 40 години. Доказва големи площи не могат да се приемат се, че до 4/5 от отворените естествени за природосъобразни, тъй ка то едро- прозорци се разрастват чрез вторично площните нарушения (ветроломи, по- отпадане на нови съседни дървета. В жари и др.) в буковите гори са рядко тези случаи навсякъде възобновяване- яв ление, а равномерното изреждане и то протича успешно за бука и то над- отмиране на стария дървостой върху хвърля 70 хил. фиданки на 1 ha. големи площи и заменянето му с нов в От това следва, че природосъобраз- процеса на естественото възобновява- ни за буковите гори са лесовъдските не не се среща в природата (Рафаилов системи, основани на естественото 2009). въ зобновяване в малки по площ котли Природосъобразното лесовъдство (0,5–1,0 Н) и последващо разширя- в същото време е една прагматична ване до тяхното сливане – дългосро- концепция, търсеща компромиса меж- 164 Н. Александров, Е. Рафаилова

ду ползването на гората и природата. то на краткосрочно-постепенната сеч, Преследването на целите, свързани с както и провеждане на мероприятия икономическата ефективност на дър- за трансформация на едновъзрастните вопроизводството (производството на масиви букови гори в разновъзрастни. висококачествена букова дървесина) не влиза задължително в конфликт с принципите на природосъобразното Литература стопанисване на буковите гори (Рафа- илов 2009). Ограничаването на харак- 1. Димитров, Д., Г. Костов. 2005. При- терното за бука влошаване на качест- родосъобразно стопанисване на млади бу- вото на дървесината от т.нар. лъжливо кови дървостои по северните склонове на ядро се постига с намаляване на тур- Централна Стара планина. – Лесовъдска нуса на сечта при дългосрочно-посте- ми съл, 2, 3–13. 2. Костов, Г. 2000. Прилагане на ле- пенните сечи и на максималния диаме- совъдски системи за формиране и под- тър при изборните сечи. Установено държане на неравномерни структури в бу- е, че при възраст на дърветата до 150 кови насаждения. Работно съвещание по години оцветената дървесина съста- БШПГ1 – РУГ Ловеч. влява 5–10 % от запаса. Този процент 3. Костов, Г. 2009. Природна динамика се увеличава на 30–40 % в насажде- на буковите насаждения. Сборник доклади нията над 200 години. Това показва, че от национална научно-практическа конфе- буковите гори с преимуществено сре- ренция по стопанисване на буковите гори. дообразуващи функции могат да бъдат УОГС „Петрохан”, 16–17.06.2009 г., 11– 20. стопанисвани при високи турнуси (над 4. Рафаилов, Г. 2009. При ро до съ об- 150 години). разно стопанисване на буковите гори. Стопанисването на буковите гори Сбор ник доклади от национална научно- трябва да се постави на нова основа, практическа конференция по стопанисване отговаряща на съвременните изисква- на буковите гори. УОГС „Петрохан”, 16– ния на природосъобразното лесовъд- 17.06.2009 г., 7–11. ство и устойчиво управление на гор- 5. Droessler, L. 2006. Struktur und ските ресурси. На лесовъдски език Dynamik von zwei Buchenurwaldernin der това означава прилагане на лесовъд- Slowakei. 6. Korpel, S. 1995. Die Urwalder der ски системи за разновъзрастно стопа- Westkarpaten. Stuttgart, Fischer. нисване, които осигуряват постоянно 7. Leibundgut, H. 1978. Uber die Dynamik покритие на територията с устойчива, Europaischer Urwalder. – ALLg. Forstz., 33, разновъзрастна, доминирана от бук 24: 686–690. смесена гора. Преходът към подобно 8. Zeibig A., J. Diaci and S. Wagner. стопанисване налага необходимост 2005. Gap disturbance patterns of a Fagus от промени в досегашните концепции sylvatica virgin forest remnant in the за стопанисване на буковите гори и в mountain vegetation belt of Slovenia. – For. частност ограничаване на приложение- Snow Landsc. Res., 79, 1/2, 69–80. Природосъобразно стопанисване на буковите гори ... 165

CLOSE TO NATURE MANAGEMENT OF BEECH FORESTS AS A PRECONDITION FOR IMPROVEMENT OF THEIR SUSTAINABILITY

Neno Aleksandrov, Elena Rafailova University of Forestry – Sofi a

UDK 630.2 Received 11.11.2009

Summary The development nowadays forestry, tend to dominate the principles of sustainable, multifunctional and adaptive management. The management of beech forests in the middle of last century is not based on scientifi c approach and is subject to political situation which do not take into account the multifuctionality of the of these forests. As a result, the structures of beech forests have changed greatly in the direction of simplifi cation. Contemporary researches on the natural dynamics of beech forests confi rm the opinion that they are mostly infl uenced by small area natural disturbances. It follows that the close to nature management of beech forests should be based on silvicultural systems with natural regeneration in small-size gaps – shelterwood with extended regeneration period and group selection felling. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

РАСТЕЖ НА ВЕГЕТАТИВНИ ПОТОМСТВА ОТ БЯЛА АКАЦИЯ (POBINIA PSEUDOACACIA L.) НА СРЕДНО ПРОДУКТИВНО МЕСТОРАСТЕНЕ ВЪРХУ КАНЕЛЕНА ГОРСКА ПОЧВА

Костадин Брощилов Опитна станция по дъбовите гори – Бургас

УДК 630,5 Постъпила на 11,11,2009

Съобщават се крайни резултати от изпитването на 10 вегетативни потомства от бяла акация (Pobinia pseudoacacia L.) на средно продуктивно месторастене върху канелена горска почва – едно от най-често използваните за създаване на култури от този вид. Селекцията на потомствата е извършена в Северна България през 80-те години на XX в. От тях 8 са включени и в сортоизпитвателната мрежа в Северна България. Най-добър растеж в условията на суха до свежа канелена горска почва имат потом- ствата Обретеник 4 и Пордим 12. Близки до тях са Оряхово 3 и Оряхово 6. С умерен растеж, но с най-качествени стъбла са Ряхово 1 и унгарският клон Nyirségi. Тези потом- ства са подходящи за производство на дървесина на средно продуктивни месторастения върху канелени горски почви. За повишаване на продуктивността на акациевите култури върху средно продуктивни месторастения на канелени горски почви и производството на дървесина с по-добри ка- чества е най-подходящо потомство Обретеник 4. Това потомство може да бъде регистри- рано като клон след съгласуване с резултатите от изпитването му и в Северна България (ОСБРГДВ Свищов). Така развъждането на бялата акация върху такъв тип месторастения ще се постави на селекционна основа. Ключови думи: бяла акация, вегетативни потомства, растеж, продуктивност. Key words: Robinia pseudoacacia L., progenies vegetative, growth, productivity.

Въведение паркет и др. За повишаване на продук- тивността и качествата на дървесината Бялата акация е вид с бърз старт и вече се създават насаждения от селек- интензивен растеж в млада възраст. циониран (семенен и вегетативен) по- Напълно натурализирана тя се из- садъчен материал. Опити за поставяне ползва широко за залесяване в реди- на акациевото стопанство в България ца страни от Европа, включително и в на селекционна основа прави Желез България. На подходящи месторасте- Дончев, който изпитва семенни по- ния от нея се получава и едра дърве- томства на отбрани от него дървета сина, използвана за направа на бъчви, в Североизточна България и създава Растеж на вегетативни потомства от бяла акация ... 167

първите градини за семепроизводство. дане е 2,5 х 2,0 m. Включени са 10 С разработването и усъвършенстване- вегетативни потомства от бяла акация, то на технология за вегетативно раз- отбрани в Северна България и унгар- множаване на вида с коренови резни- ският клон Nyirségi. Залесяването се ци (Озолин и др. 1978, Найденов и др. извърши с едногодишни вегетативни 1982, Найденов и др. 1989, Брощилов фиданки от коренови резници. Като 1994, Брощилов и др. 1998), през 80- стандарт са използвани едногодишни те години на ХХ в. беше поставено на- семенни фиданки. Във всяко повто- чалото за въвеждане на клоновата рам- рение са включени по 16 фиданки (4 ка при развъждането на бялата акация реда х 4 броя). Фиданките са засадени у нас. Заложени бяха сортоизпитвател- в ръчно изкопани дупки 40 х 40 х 40 ни опити с основна цел селекция на cm и след това изрязани „на пънче”. клонове за производство на дървесина. Културата е измервана през първите Публикувани бяха първи резултати от пет години ежегодно (височини и диа- тези опити (Цанов и др. 1992). Наред с метри), а след това през 2–3 години това, бялата акация е ценено медоносно (диаметри). Измерена е за последен растение и отлично обогатява почвата път през есента на 2007 г., когато е с усвоими форми на азот (Керестеши на 20 години, т.е. на възраст, възпри- 1990, Брощилов и Брощилова 2001, ета за изсичане при такива условия на Брощилова и Брощилов 2008). месторастене. Резултатите са обработ- В работата са представени резул- вани по метода на дисперсионния ана- тати от извършено в продължение на лиз. Осем от потомствата са включени 20 години сортоизпитване на вегета- и в създадената в Северна България тивни потомства на бялата акация при сортоизпитвателна мрежа (Цанов и др. естествени условия. Междинни резул- 1992). тати за културата са представени през През 1993 г. беше заложен пълен 2003 г. (Брощилов 2003). почвен профил за анализиране на фи- зико-механичните (табл. 1) и химичните (табл. 2) свойства на почвата. Тя е ка- Обект и методи нелена горска, с уплътнен В хоризонт. По механичен състав е средно песъч- Културата е създадена през пролетта ливо-глинеста в повърхностния 50 cm на 1988 г. в землището на с. Ръжица, хоризонт, а надолу – тежко песъчли- м. Пеленика, отд. 413 а, ДГС Айтос во-глинеста. Бедно запасена е с ху- (фиг. 1). Месторастенето е склон сред- мус (1,09–0,36 %), хидролизуем азот на част, с наклон 2–3о, сухо до свежо, (16,8–29,1 mg/1000 g почва) и усвоим фосфор (0,64–1,57 mg/100 g почва средно богато (С1-2). Залесяването се извърши след пълна почвоподготовка P2O5) и слабо запасена с калий (12,8–

– изкореняване, риголване и няколко 15,4 mg/100 g почва К2O). По целия годишно използване на площта със зе- профил (130 cm) реакцията на почва- меделски култури. Гъстотата на засаж- та е кисела (5,2–5,8). Порьозността и 168 К. Брощилов

Фиг. 1. Сортоизпитвателна опитна култура от бяла акация (Robinia pseudoacacia L.) (отд. 413а, ДГС Айтос, с. Ръжица, м. Пеленика) Fig. 1. Robinia pseudoacacia L. sort-tested investigated culture (dep. 413a, SFU , v. Rajizha, s. Pelenika) Растеж на вегетативни потомства от бяла акация ... 169

Таблица 1 Table 1 Механични и водно-физични свойства на почвата Soil mechanical and hydro-physical properties

Мощност Глина, Обемно Порьоз- Аера- ППВ ВТУ КАВ Depth Cley, тегло ност ция Ultimate Wilting Capacity ac- <0,01 mm Volume Porosity Aera- field water point tive moisture weight tion capacity cm % g\cm3 %% % %%mm 0–23 36,3 1,46 45 19 18,06 7,41 10,66 35,7 23–49 38,2 1,49 46 17 19,52 7,83 11,69 45,1 49–100 48,4 1,68 46 17 17,38 14,63 2,75 23,6 100–130 50,1 1,62 25,06 Общо/ 104,6 Total

Таблица 2 Table 2 Химичен състав на почвата Soil chemical properties

Мощност Хумус N Р2О5 К2О СаО MgO pH

Depth Humus (H2O) общ хидрол. total assimilable cm % t\ha % mg\1000 g mg\100 g 0–23 1,088 36,54 0,090 29,12 1,57 12,8 207,5 98,8 5,2 23–49 0,570 22,08 0,074 20,72 1,55 12,6 224,3 106,8 5,4 49–100 0,466 39,93 0,036 36,40 0,64 14,6 414,3 165,3 5,5 100–130 0,363 17,64 0,091 16,80 7,42 15,4 482,3 157,2 5,8 Всичко: 116,19

аерацията са удовлетворителни. Спо- на Донов (1976) тези резултати опре- ред потенциалните водни запаси почва- делят месторастенето като средно по та осигурява в ниска степен дървесните продуктивност. видове с влага. Според класификацията 170 К. Брощилов

Резултати и обсъждане ки останали, има потомство Пордим 2. Разликите между това потомство Още в средата на изпитателния срок, и всички останали са се увеличили и според растежа си, потомствата бяха според резултатите от дисперсионния разпределени в три групи: първа – със анализ, са добре и много добре дока- слаб растеж – 1 потомство (Пордим 2), зани (табл. 3). Това потомство не е което не представлява интерес за про- подходящо за производство на дърве- изводство на дървесина, защото има сина, но плодоноси от рано и обилно и и лоша форма на стъблата; втора – с представлява интерес за пчеларството. умерен растеж, еднакъв с този на стан- С недоказани разлики от стандарта са дарта – 5 потомства (Nyirségi, Ряхово потомствата Пордим 4, 6 и 9. С малко 1, Пордим 4, Пордим 6, Пордим 9). От превъзхождат стандарта потомствата тях интерес представляват унгарският с най-качествени стъбла – Ряхово 1 клон Nyirségi и Ряхово 1, които са с и Nyirségi. Няма промяна при потом- най-качествени стъбла от всички по- ствата, които на 15-ата година имат томства в опита; трета – с растеж, по- по-добър растеж от стандарта. Разли- добър от стандарта: За – потомства с ките са се запазили и са много добре равномерен растеж (Обретеник 4); 3b доказани. – потомства с по-бавен старт, засил- При тези условия на месторастене ващ се растеж през последните години диференциацията на потомствата по и по-късна кулминация – Пордим 12, височина е по-голяма, в сравнение с Оряхово 3 и 6, Ряхово 5 (Брощилов тази по диаметър. Разликите са в гра- 2003). Освен с добър растеж потом- ници от 1,1 m (между Пордим 2 и Пор- ствата от последната група притежават дим 4) до 5,3 m (между Пордим 2 и сравнително качествени стъбла, но са Обретеник 4), а относителните разлики с по-груби клони, понякога с висока от 10 до 48 % (табл. 4). През послед- вилужност. Изключение е Ряхово 5, ко- ните 5 години средната височина на ето има по-некачествени с голяма ви- потомствата се е увеличила от 3,4 % лужност стъбла. Пордим 12 има добър (Пордим 4) до 30,2 % (Обретеник 4), а растеж през първите години и при други средният диаметър – от 7,3 % (Ряхово условия на месторастене. Това е при- 1) до 22,4 % (Nyirségi). Растежът по знак за добра екологична пластичност. дебелина е повлиян силно от гъстота- За разлика от него потомство Пордим та (броя на дърветата на 1 ha) незави- 9 има добър растеж на по-влажните симо от интензивното им намаляване месторастения в Северна България и при повечето потомства в резултат на умерен растеж при по-сухите условия самоизреждане и бракониерски сечи на СОК Айтос (Цанов 1992). (табл. 5). При две от потомствата (Об- На 20-ата година разликите между ретеник 4 и Пордим 9) текущият при- средните диаметри на потомствата са раст по височина през последните 5 го- от 1,2 cm до 3,5 cm, респ. от 12 до 35 дини е почти равен на средния, което е %. Както и до 15-ата година най-слаб признак за по-висок потенциал. растеж, значително по-слаб от всич- Растеж на вегетативни потомства от бяла акация ... 171

Таблица 3 Table 3 Разлики между потомствата по дебелина на 20-ата година Generation width differences at the 20th anniversary

№ Потомства Диаметри Разлика Доказаност Generations Diameters, cm Difference Significancy повторения среден repetition average I II III 1 Пордим 2 10,9 9,7 9,3 10,0 -1,2 - - 2 Пордим 4 10,8 11,3 11,4 11,2 0 недоказана unproven 3 Пордим 6 11,6 11,6 13,5 12,2 1,0 + 4 Пордим 9 10,8 12,1 10,8 11,2 0 недоказана unproven 5 Пордим 12 13,5 12,4 13,0 13,0 1,8 +++ 6 Оряхово 3 13,2 12,5 14,6 13,4 2,2 +++ 7 Оряхово 6 13,2 13,2 11,6 12,7 1,5 +++ 8 Обретеник 4 13,4 14,0 13,0 13,5 2,3 +++ 9 Ряхово 1 11,4 12,0 11,7 11,7 0,5 недоказана unproven 10 Ряхово 5 13,0 10,5 13,5 12,3 1,1 ++ 11 Nyirségi 12,2 12,3 11,5 12,0 0,8 + 12 Семенни фиданки 10,6 12,1 11,0 11,2 0 недоказана (seed sapling) – unproven Стандарт Standart

Доверителен интервал/Confidential interval: Р = 5 % – 0,75 cm; Р = 1 % – 1,02 cm; Р = 0,1 % – 1,36 cm Дисперсия/Dispersion: повторения/repetitions – 0,12 %, потомства/progenies vegetatives – 67,4 %, грешки/errors – 32,5 % 172 К. Брощилов

Таблица 4 Table 4 Биометрични показатели на 20-годишна възраст Biometric data at the 20th anniversary

№ Потомства Нср Dср Дървета Кръгова Обем Запас (с Прираст по Generation Height Diameter на 1 ha площ на ср. клони) обем average average Trees of Basal стъбло Timber Volume in- 1 ha area Average volume crease stem (with среден текущ width branches) average current mcm m2/ha m3 m3/ha m3/ha 1 Пордим 2 11,1 10,0 1542 12,11 0,04640 71,5 3,58 1,64 2 Пордим 4 12,2 11,2 1416 13,95 0,06284 89,0 4,45 2,48 3 Пордим 6 12,7 12,2 958 11,20 0,07607 72,9 3,64 1,22 4 Пордим 9 14,1 11,2 1500 14,78 0,07122 106,8 5,34 7,18 5 Пордим 12 15,7 13,0 1708 22,67 0,10405 177,7 8,89 10,78 6 Оряхово 3 13,8 13,4 1750 24,68 0,09832 172,1 8,60 10,16 7 Оряхово 6 15,4 12,7 1584 20,07 0,09778 154,9 7,74 10,08 8 Обретеник 4 16,4 13,5 1875 26,84 0,11630 218,1 10,90 17,00 9 Ряхово 1 13,8 11,7 1542 16,58 0,07558 116,5 5,83 3,58 10 Ряхово 5 14,6 12,3 1333 15,83 0,08738 116,5 5,81 5,18 11 Nyirségi 14,4 12,0 1417 16,03 0,08200 116,2 5,82 8,98 12 Семенни фи- 12,8 11,2 1417 13,96 0,06536 92,6 4,63 3,48 данки (seed sapling)

Според таблицата за определяне Обретеник 4 са се запазили много по- бонитета на култури от бяла акация голям брой стъбла на 1 ha. В резултат (Справочник по дендробиометрия, на това запасът му е значително по-го- табл. 2.95, Ж. Георгиев), потомство лям, а по среден прираст (11,0 m3/ha) Обретеник 4 може да се отнесе към се доближава до първи бонитет. Оста- втори бонитет, потомствата Пордим налите потомства, които превъзхож- 12, Оряхово 6, Ряхово 5, Nyirségi и дат стандарта, покриват капацитета на Пордим 9 са от трети, потомството месторастенето (трети бонитет) и за Пордим 2 е от пети, а останалите, в тяхната оценка от решаващо значение т.ч. стандартът (семенни фиданки), са е качеството на стъблата. Механична- от четвърти бонитет. При близки пока- та устойчивост на дърветата от всички затели за втори бонитет от потомство потомства е в нормални граници. От- Растеж на вегетативни потомства от бяла акация ... 173

ношението между средните височини рата (на 7-ата година) започнаха пър- и диаметри (Н/D) е от 1,09 (Пордим 4) вите бракониерски сечи в нея. Всички до 1,26 (Пордим 9). То е малко по-ни- пънове дават издънки, но появилите се ско за потомствата с по-добър растеж нови стъбла не могат да се включат в и продуктивност, при които надхвърля основния склоп и загиват. Пълноценни 1,20. стъбла от издънки могат да се форми- В края на втората година са оцеле- рат, ако са се появили до 4-ата годи- ли 95 % от засадените фиданки. Този на, когато настъпва кулминацията на брой се запазва до края на 6-ата годи- растежа по височина. Разлика от 1–2 на (табл. 5). След склопяване на култу- години се компенсира напълно. Таблица 5 Table 5 Оцеляване на дърветата – 1988–2007 г., % Trees survival 1998–2007, %

№ Потомство Заса де ни Възраст на сортоизпитвателната култура, г. Generation фи дан ки, Sort-tested culture age, years бр. 2345689121520 Sampling planted Оцелели дървета, % (number) Trees survived, % 1 Пордим 2 48 100 100 100 100 100 97,8 100 100 95,8 77,1 2 Пордим 4 48 93,8 93,8 93,8 87,5 89,6 83,3 85,4 83,3 83,3 70,8 3 Пордим 6 48 95,8 97,9 97,9 95,8 95,8 95,8 95,8 95,8 93,8 47,9 4 Пордим 9 48 95,8 95,8 95,8 95,8 95,8 95,8 95,8 95,8 95,8 75,0 5 Пордим 12 48 97,9 97,9 97,9 97,9 95,8 91,7 97,9 93,8 93,8 85,4 6 Оряхово 3 48 97,9 97,9 100 97,9 97,9 95,8 95,8 93,8 87,5 87,5 7 Оряхово 6 48 91,7 93,8 93,8 93,8 93,8 93,8 93,8 91,7 91,7 79,2 8 Обретеник 4 48 97,9 97,9 97,9 97,9 97,9 93,8 97,9 97,9 93,8 93,8 9 Ряхово 1 48 91,7 95,8 95,8 95,8 95,8 95,8 95,8 93,8 90,6 77,1 10 Ряхово 5 48 87,5 85,4 85,4 87,5 83,3 77,1 79,2 75,0 79,2 66,7 11 Nyirségi 48 89,6 89,6 91,7 91,7 91,7 89,6 89,6 87,5 79,2 70,8 12 Семенни 48 95,8 93,8 91,7 89,6 89,6 83,3 91,7 91,7 87,5 70,8 фиданки Seed sapling Общо, бр. 576 545 547 548 543 541 525 537 528 512 433 Total number % 94,6 95,0 95,1 94,3 93,9 91,1 93,2 91,7 88,9 75,2 174 К. Брощилов

Поради по-малката начална (стар- вало да бъде малко по-голяма – поне това) гъстота до 15-ата година не бе 2,5 х 2,5 m. наблюдавано самоизреждане. Между Големият брой дървета, които са се 15-ата и 20-ата година започна само- запазили досега при повечето потом- изреждане, което вероятно ще се за- ства (особено при Обретеник 4) пред- силва. За 5 години са отпаднали 13 % полага извеждане на отгледна сеч, но от всички засадени дървета – 20 % от не е сигурно дали акацията ще реаги- тях в резултат на бракониерски сечи, ра на прореждане. Няма проучвания а останалите – на самоизреждане. В как акацията реагира на прореждане. годината на измерване са изсъхнали Ако се изхожда от биологията на вида 13 % от отпадналите през последните ефектът ще е минимален. В същото години дървета, част от които с диа- време използването на по-малки стар- метри около средните. При две потом- тови гъстоти (4 х 4 m) при първите ства (Обретеник 4 и Оряхово 3) няма опити за сортоизпитване показа, че отпаднали дървета през последните 5 те не са оправдани, защото не е въз- години, независимо че при тях броят можно да се гарантира оцеляване на на оцелелите е най-голям, съответно 100 %. Необходимо е кастрене, за да 94 % и 88 % (табл. 5). Най-голям ес- не се влошава качеството на стъблата, тествен отпад има при потомство Пор- което не отговаря на целите на сорто- дим 6 – 21 % от всички дървета. По изпитването. стечение на обстоятелствата при това В производствените култури кастре- потомство е най-голям и броят на от- нето може да намери приложение, ако сечените дървета – почни половина- се съчетае с интензивна агротехника та от всички отсечени. За последните и постоянно овлажняване на почва- 5 години от бракониери са отсечени та, особено през първите 4–5 години 3,3 % от всички засадени дървета. – периодът на най-интензивен растеж Загубите през годините не бяха кон- по височина. Това обаче ще увеличи центрирани и целостта на опита не се разходите за създаване и отглеждане наруши. При последното измерване на културите. От други наши проучва- обаче се установи, че има парцелки, ния се установи, че в условия на добро които са разстроени. Най-силно е за- овлажняване бялата акация реагира сегнато потомство Пордим 6, от кое- добре на торене, но не понася заблатя- то са оцелели по-малко от половината ване на почвата. Интензивната агроте- дървета (47,9 %). Загубите в крайни- хника е икономически оправдана, ако те западни парцелки са повлияни и от се използва селекциониран посадъчен намиращото се в съседство издънково материал. дъбово насаждение. Средно за култу- Като сполучлива селекция следва рата отпадът за целия период е 25 %, да се отбележи потомство Обретеник а при дърветата от семенен произход и 4. Това потомство има най-добър рас- при унгарския клон Nyirségi – 29 %. теж и продуктивност и се характеризи- Започналото самоизреждане по- ра с добра устойчивост и качествени казва, че гъстотата на засаждане при стъбла. Изпитването му при конкрет- тези условия на месторастене е тряб- ните условията на месторастене може Растеж на вегетативни потомства от бяла акация ... 175

да се приеме за успешно приключило. България (ОСБРГДВ Свищов). Така ще Може да се препоръча за залесяване се разширят възможностите за използ- на средно продуктивни месторастения ване на селекционирани материали върху канелени горски почви. Така не при развъждането на бялата акация в само ще се повиши значително продук- България. тивността на такива месторастения, но и ще се произведе дървесина с по-до- бри качества. Литература

1. Брощилов, К. 1994. Върху вегета- Изводи и препоръки тивното размножаване на дървесните ви- дове чрез коренови резници. – Във: IPPS Най-добър растеж в условията на суха in Bulgaria, Размножаване на декоративни растения. С., 95–101. до свежа канелена горска почва имат 2. Брощилов, К. 2003. Първи резулта- потомствата Обретеник 4 и Пордим ти от един сортоизпитвателен опит с бяла 12. Близки до тях, отличаващи се само акация. – Във: Сборник научни доклади от по отделни показатели, са Оряхово 3 и международна научна конференция “50 го- Оряхово 6. С умерен растеж, но с най- дини Лесотехнически университет”, секция качествени стъбла са Ряхово 1 и ун- Горско стопанство и Ландшафтна архитек- гарския клон Nyirségi. Тези потомства тура, С., ИК при ЛТУ, 75–79. са подходящи за създаване на култури 3. Брощилов, К., К. Калмуков, Ц. Цанов, от бяла акация на средно продуктивни Я. Найденов. 1998. Вегетативно размножа- ване на бяла акация (Robinia pseudoacacia месторастения върху канелени горски L.). – Във: IPPS in Bulgaria, Propagation of почви. ornamental plants, 167–172. Въвеждането на клоновата рамка 4. Брощилов, К., М. Брощилова. може да повиши продуктивността и 2001. Влияние на бялата акация (Pobinia качеството на акациевите култури в pseudoacacia L.) върху растежа и съдържа- България, не само на добри, но и на нието на макроелементи в листата на хиб- средно продуктивни месторастения. риден бряст (Ulmus campestris L. x Ulmus Потомствата Пордим 2, Пордим 4 и pumila L.). – Във: Постижения и перспекти- Пордим 6 имат по-бавен растеж и по- ви на водния режим и минералното хранене на растенията в България, С., 159–161. лошо качество на стъблата, но цъфтят 5. Брощилова, М., К. Брощилов. 2008. обилно още от 3-ата година и предста- Влияние на бялата акация върху растежа и вляват интерес за пчеларството. устойчивостта на хибриден бряст през пър- За повишаване на продуктивността вите двадесет години. – Във: Mеждународна на акациевите култури върху средно научна конференция, Стара Загора, 2008, продуктивни месторастения на канеле- 5–6 юни, секция Генетика и селекция, CD, ни горски почви и производството на ISBN 9789549329445. дървесина с по-добри качества препо- 6. Донов, В. 1976. Бонитиране на гор- ръчваме потомство Обретеник 4. Това ските почви. С., Земиздат, 170 с. 7. Керестеши, Б. 1990. Акация. С., потомство може да бъде регистрирано Земиздат, 184 с. като клон след съгласуване с резул- 8. Найденов, Я., К. Брощилов, К. татите от изпитването му и в Северна Калмуков. 1982. Възможности за веге та- 176 К. Брощилов

тивно производство на елитен посадъчен ма- Калинина. 1978. Селекция древесных по- те риал от бяла акация ( Robinia pseudoacacia род для защитного лесоразведения. М., L.). – Във: „Биология – 81”, С., 249–254. Лесная промышленность, 152 с. 9. Найденов, Я., Ц. Цанов, К. Брощилов, 11. Цанов, Ц., Я. Найденов, К. Калмуков, К. Калмуков. 1989. Производство на веге- К. Брощилов. 1992. Първи резултати от из- тативни фиданки от бяла акация. – Горско питването на някои клонове бяла акация. стопанство, 2, 3–4. – Наука за гората, 4, 24–31. 10. Озолин, Г. П., Г. Я. Маттис, И. В.

GROWTH OF WHITE ACACIA (ROBINIA PSEUDOACACIA L.) VEGETATIVE GENERATIONS ON HABITAT OF AVERAGE PRODUCTIVITY WHERE CHROMIC LUVISOIL IS AVAILABLE

Kostadin Broshtilov Oak Forest Experimental Station, Burgas

UTD 630,5 Received11,11,2009

Summary The fi nal data resulting from the testing of 10 vegetative generations of white acacia (Robinia pseudoacacia L.) growing on the habitat of average productivity, where chromic luvisoil is available, have been communicated herein, being the above cited off-springs of the most frequent use for a creation of cultures belonging to this species. The selection of the generations has been made in the Northern Bulgaria, during the Eighties years of the Twentieth century. There are 8 of the above said species which have entered the variety network in the Northern Bulgaria. The best growth, in the conditions where a dry up to a fresh chromic luvisoil is available, has been found out for the generations as fl owing: OBRETENIK 4 and PORDIM 12. Similar to the former ones result 3 and ORYAHOVO 6 generations. Generations as RYAHOVO 1 and the HUNGARIAN BRANCH NYIRSÉGI have shown a moderate growth being their stalks of the highest quality, instead. These generations are appropriate for wood production by local plants of an average productivity, growing on chromic luvisoils. It is OBRETENIK 4 which is considered the best generation to be used for a raise of the productivity of the acacia cultures onto the local plants of an average productivity grown on chromic luvisoils and for wood production of a better quality. This generation could be registered as a branch after a co-ordination of those results which would be gain from the testing made in the Northern Bulgaria, as well (which will be provided by the Experimental Station of Fast Growing Forest Trees Species in the Town of ). That will certainly enlarge the possibilities for the use of materials for selection when the white acacia species is grown in Bulgaria. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

РАСТЕЖ НА КУЛТУРИ ОТ ROBINIA PSEUDOACACIA L. ВЪРХУ ИНДУСТРИАЛНИ НАСИПИ БЛИЗО ДО СОФИЯ В ПЕРИОД НА КЛИМАТИЧНИ АНОМАЛИИ

Христо Цаков, Александър Делков, Христина Христова Институт за гората – БАН

УДК 630.232 Постъпила на 11.11.2009

Бялата акация (Robinia pseudoacacia L.) е най-използваният у нас дървесен вид за рехабилитация на индустриални ландшафти, за подобряване на техния антропогенен про- фил, слаба водозадържаща способност и ниско съдържание на хранителни елементи. Експерименталната опитна площ е представителна за комплекса от акациеви култури, създадени през 1974 г. в района на Първа насипна тераса, изградена от различни почвени и каменни субстрати, получени при добива на желязна руда за МК „Кремиковци”. В резултат на 10-годишни изследвания (от 1999 г.) са проследени динамиката на кли- мата и свързаният с него растеж по дебелина (диаметър) и височина на акациевите дърве- та. Наблюдавани са 10 биогрупи (равномерно разположени по цялата площ), формирани от дървета, класифицирани в социални класове като доминантни (D), кодоминантни (CD), подчинени (MP) и подтиснати (DP). Установена е структурата на насаждението и неговата устойчивост при силни ветрове. Тази максимална стабилност е в пряка връзка с размерното отношение на параме-

трите на всяко дърво (H/D1.30), която се отчита с коефициента на механична устойчивост

(стабилност) – Kms. Промяната на средната стойност на Kms от 0,87 (1999 г.) до 0,77 в момента показва подобрени растежни параметри на развитие на дървостоя и успешно изпълнена горскобиологична рекултивация. Акациевите култури са преминали количествената си зрелост от дървопроизводствена гледна точка, но те имат и изпълняват рекреационните си функции, ландшафтно и еколо- гично предназначение за промишления район и близка агломерация. Ключови думи: Robinia pseudoacacia L., растеж по дебелина, социални класове, индустриални

насипи, коефициент на механична стабилност (Kms). Key words: Robinia pseudoacacia L., growth in thickness, social classes, industrial embankments, coefficient of mechanical stability (Kms).

Въведение Промишлените насипи са обра- зувани от натрупването на различни Почвата като екологичен фактор е геоложки субстрати с хомогенен или сложна структурно-функционална сис- хетерогенен състав. Те притежават тема, от която зависи в голяма степен антропогенен профил, с голяма мощ- растежната продуктивност на горските ност и скелетност, малка водозадър- насаждения. 178 Хр. Цаков, Ал. Делков, Хр. Христова

жаща способност и ниско съдържание годишната температура е в рамките на на хранителни елементи. статистическата си стойност +9,9 о С, Тези насипи подлежат на биологич- но валежите са достигнали 971 mm на рекултивация и имат функцията на (64,6 % по-високи). почвена покривка (Генчева 2000). Насипната маса в постоянната опит- Горската рекултивация чрез изкуст- на площ (ПОП) няма диференцирани вено създадени насаждения подпомага почвени хоризонти. Тя е изградена от формирането на условия за по-бързо разнообразни в морфологично отно- възстановяване на растителността и шение пластове от червени, червено- почвеното плодородие на промишле- кафяви пясъчници и сиво-зелени глини, ните ландшафти. различаващи се по произход, състав и Настоящото изследване е насочено мощност. По механичен състав почве- към проучване растежа на дървостоя ните субстрати варират от глинесто- на акациева култура, създадена върху песъчливи (19,7 % глина) до средно насипи от желязна руда в период на песъчливо-глинести (41,8 % глина) променлива динамика на климата в ре- (Грозева 2000). В изменението на ме- гиона на гр. София. ханичния състав по дълбочина на про- фила няма изразена закономерност и е в зависимост от дълбочината и петрог- Обект и метод на работа рафския състав на пластовете. В резултат на горскобиологичната Обектът на изследване е част от акаци- рекултивация е започнал процес на еви култури, създадени през 1974 г. в формиране на същински хумусен хо- района на Първа насипна тераса (МК ризонт, увеличение на общия азот по „Кремиковци”) в Мизийската горско- слоеве, редуциране на алкалната ре- растителна област, в хълмисто-пред- акция на субстратите и поддържане на планинските дъбови гори на Стара пла- сравнително ниски стойности на отно- нина. Климатът е умереноконтинента- шението С:N (Грозева 2000). лен със средна годишна температура Проучванията се извършват от +9,9o С и средна сума на валежите 1999 г. върху 171 акациеви дървета 590 mm. и 10 биогрупи, включващи четири со- В периода на проучване на растеж- циални класа – доминантни (D), кодо- ните параметри на дървостоя елемен- минантни (CD), подчинени (MP) и под- тите, които формират климата, са с тиснати (DP), отчитайки растежните им доста големи отклонения от среднос- параметри (D и H) в края на всеки веге- татистическите стойности за региона. тационен сезон до 2008 г. (табл. 1). През 2000 г. средногодишната темпе- ратура в района е била + 11,5о С (с 16,2 % по-висока), а валежите – край- но недостатъчни (едва 304 mm) – 48,5 % по-ниски. През 2005 г. средно- Растеж на култури от Robinia pseudoacacia L. ... 179

Таблица 1 Table 1 Дендрометрична характеристика на растежа на акациеви дървета, разпределени по социални класове и биогрупи в постоянна опитна площ МК „Кремиковци” Dendrometric characteristics of growth of black locust trees according to social classes and biogroups in permanent sample plot Metallurgical Plant Kremikovtzi

№ 1999 2003 2005 2008

H, m D1.30, Kms H, m D1.30, Kms H, m D1.30, Kms H, m D1.30, Kms клас

групи cm cm cm cm . - Biogroups Соц Soc. class Био

D 12 16,3 20,9 0,78 16,6 21,7 0,76 17,0 22,5 0,76 17,2 23,5 0,73 CD 11 15,9 16,8 0,95 16,1 17,7 0,91 16,4 18,6 0,88 16,7 19,6 0,85 I MP 13 11,0 12,0 0,92 11,2 13,0 0,86 11,5 14,0 0,82 11,7 15,0 0,78 DP 14 6,8 8,9 0,76 6,9 9,2 0,75 7,0 9,5 0,74 7,2 10,0 0,72 D 37 16,1 18,7 0,86 16,2 19,3 0,84 16,5 20,0 0,83 16,9 20,0 0,85 CD 38 14,9 17,2 0,87 15,2 17,7 0,86 15,4 18,3 0,84 15,7 18,9 0,83 II MP 34 13,8 12,9 1,07 14,2 13,4 1,06 14,3 14,0 1,02 14,4 15,2 0,95 DP 39 12,3 10,6 1,16 12,4 10,9 1,14 152,6 11,2 1,13 12,7 11,5 1,10 D 52 16,9 25,0 0,68 17,2 26,0 0,66 17,5 27,1 0,65 17,8 28,4 0,63 CD 51 16,0 21,8 0,74 16,2 22,3 0,73 16,4 22,9 0,72 16,7 24,0 0,70 III MP 55 14,5 12,6 1,15 14,8 13,2 1,12 15,0 13,8 1,08 15,1 14,7 1,02 DP 53 10,1 11,3 0,89 10,3 11,7 0,88 15,5 12,0 0,88 10,7 12,2 0,88 D 56 17,6 27,7 0,64 17,8 28,6 0,62 18,1 29,5 0,61 18,4 31,5 0,58 CD 67 14,7 18,5 0,79 14,9 19,0 0,78 15,1 19,3 0,78 15,2 20,5 0,74 IV MP 57 11,8 14,3 0,83 12,1 14,7 0,82 12,3 15,1 0,81 12,5 15,7 0,80 DP 58 9,8 10,4 0,94 10,0 10,7 0,93 10,2 11,0 0,93 10,4 12,1 0,86 D 71 15,9 23,5 0,68 16,2 24,2 0,67 16,4 25,0 0,66 16,8 26,5 0,63 CD 74 15,4 18,1 0,85 15,6 18,6 0,84 15,8 19,1 0,83 16,2 20,0 0,81 V MP 70 13,3 11,4 1,17 13,4 11,8 1,14 13,6 12,0 1,13 13,9 13,1 1,06 DP 77 9,3 8,7 1,07 9,4 9,0 1,04 9,6 9,3 1,03 9,8 9,6 1,02 D 102 21,0 31,5 0,67 21,3 32,2 0,66 21,7 33,0 0,66 22,0 33,8 0,65 CD 100 15,9 16,5 0,96 16,2 17,0 0,95 16,4 17,5 0,94 16,6 18,3 0,91 VI MP 97 15,7 15,8 0,99 15,8 16,1 0,98 16,0 16,4 0,98 16,3 16,9 0,96 DP 98 9,9 10,4 0,95 10,1 10,7 0,94 10,3 11,1 0,93 10,5 11,8 0,89 180 Хр. Цаков, Ал. Делков, Хр. Христова

D 109 16,9 23,0 0,73 17,2 24,0 0,72 17,5 25,0 0,70 17,6 26,0 0,67 CD 108 15,4 20,0 0,77 15,7 20,5 0,77 15,9 21,0 0,76 16,0 23,6 0,68 VII MP 107 13,0 14,6 0,89 13,3 15,0 0,89 13,5 15,2 0,89 13,7 16,6 0,82 DP 106 6,3 7,5 0,84 6,4 7,8 0,82 6,6 8,1 0,81 6,8 9,0 0,75 D 129 18,5 26,4 0,70 18,7 27,2 0,69 12,1 28,0 0,68 19,3 30,0 0,64 CD 131 16,4 19,1 0,86 16,6 19,6 0,85 16,8 20,2 0,83 17,0 23,2 0,73 VIII MP 133 11,5 16,1 0,71 11,6 16,6 0,70 11,8 17,0 0,69 12,1 17,4 0,70 DP 130 3,2 6,0 0,53 3,3 6,3 0,52 3,5 6,8 0,51 3,7 7,1 0,52 D 137 20,5 28,0 0,73 20,8 28,6 0,73 21,0 29,2 0,82 21,4 30,2 0,71 CD 143 14,8 16,4 0,90 15,0 16,7 0,89 15,2 17,1 0,89 15,5 20,0 0,78 IX MP 144 13,7 13,9 0,99 13,9 14,2 0,97 14,1 14,5 0,97 14,3 15,5 0,92 DP 145 7,7 10,8 0,71 7,8 11,0 0,71 8,0 11,3 0,71 8,2 11,5 0,71 D 159 16,2 19,9 0,81 16,4 20,4 0,8/0 16,5 21,0 0,79 16,8 22,2 0,76 CD 160 15,3 17,4 0,88 15,5 18,0 0,86 15,7 18,2 0,86 16,0 19,4 0,82 X MP 157 13,8 12,4 1,11 14,0 12,6 1,11 14,1 13,0 1,08 14,4 14,6 0,98 DP 158 12,4 10,8 1,15 12,5 11,0 1,14 12,7 11,3 1,12 13,0 11,8 1,10

Hср. 13,8 14,0 14,2 14,4

Hav.

Dср. 15,9 16,9 17,5 18,5

Dav.

Kms 0,87 0,83 0,81 0,77

При оформяне на биогрупите са съ- опитна площ, а за подчинените и под- блюдавани изискванията за правостъб- тиснатите тези стойности са 60 % и леност, биометрични параметри на под 50 %. короната, здравен статус и генетич- В процеса на работа при измервани- ни дадености на дърветата в опитния ята са използвани таксационните спо- участък. Обективността на избраните соби за измерване на височините на стъбла във височинните класове бе дърветата с Relaskop, а за диаметрите проверена и теоретично на базата на – промяната на радиалния прираст е разработена нова методика, основава- контролиран с мерна лента. Растежна- ща се на пропорционалност на дебе- та информация е обобщена и анали- лината на дърветата в зависимост от зирана чрез конкретните таксационни средния диаметър. За кодоминантни методи. Климатограмите за валежите са избрани стъбла, имащи 80 % от и температурите са събрани и обрабо- стойността на средния диаметър на тени на базата на собствени данни от неповлияните от условията на расте- монтирана в опитната площ метеоро- жа дървета (доминиращи) от цялата логична апаратура. Растеж на култури от Robinia pseudoacacia L. ... 181

Резултати и дискусия акациевите дървета в социални класо- ве в проучваните 10 биогрупи от ПОП В табл. 2 е показана динамиката на Кремиковци за периода 1999–2008 г. растежа по дебелина (диаметър) на

Таблица 2 Table 2 Динамика на растежа по диаметър на акациевата култура в социални класове през растежния сезон 1999–2008 г. Dynamics of growth in thickness of black locust plantation in social classes during growing season 1999–2008

Социален Среден диаметър клас Average diameter Social 1999, 2003, спрямо 2005, спрямо спрямо 2008, спрямо спрямо class cm cm towards cm towards towards cm towards towards 1999, 1999, 2003, 1999, 2005, % % % % % D 23,0 25,2 9,6 26,0 13,0 3,2 27,3 18,7 5,0 CD 16,9 18,7 10,6 19,2 13,6 2,7 20,8 23,1 8,3 MP 12,8 14,0 9,4 14,5 13,2 3,6 15,5 21,1 6,9 DP 9,0 9,8 8,9 10,2 13,3 3,9 10,7 18,9 4,7

Ако се използва като база за срав- трупала 64 % от дървесната маса, а нение на достигнатите прирастни па- през м. юли и август продължителното раметри 1999 г., се установява, че засушаване е довело до намаляване на кодоминантните дървета са натрупа- общия прираст с около 30 % в срав- ли най-много прираст и средният им нение с предходната година (Цаков и диаметър се е увеличил с 23,1 % до Димитрова 2001). 2008 г. Господстващите и подтиснати- В следващия период – 2003– те са променили средните си диаметри 2005 г. общото нарастване и промяна с почти едни и същи стойност – около на средния диаметър в наблюдаваните 19 %, а подчинените – с 21,1 %. йерархични групи е около 13 %, но В периода 1999–2003 г. средният спрямо 2003 г. е 3–4 %. След 2005 г. диаметър на всички социални класове се отчита по-добър растеж по дебели- е нараснал с 9–10 %. Въпреки кли- на (5–8 %), дължащ се на подобрените матичните аномалии (изключително климатични условия (по-голямо коли- високи средноденонощни температу- чество на валежите и нормализиране ри, дължащи се на пренос на топли на стойностите на среднодневните въздушни маси от Северна Африка) температури). Това нарастване е най- в началото на вегетационния сезон голямо при кодоминиращите дървета (2000 г.) през м. май и юни, се е на- (8,3 %). С изравнен темп на растеж 182 Хр. Цаков, Ал. Делков, Хр. Христова

са доминиращите и подтиснатите – с ната част на склопа и се развиват при около 5 %. Промяната на средния ди- по-лоши условия, те са доста жизне- аметър на доминиращите не е голяма, ни, с добре оформени симетрични но като натрупана кръгова площ и дър- корони и с добър растеж по дебелина весина, предимството на растежа при (21,1 %). тях е безспорно (табл. 2). Растежната динамика на средния Въпреки че подчинените са в сред- диаметър в периода на изследването е показан на фиг. 1. Кривите на рас- 30 тежа потвърждават 25 коментираната дина-

20 D мика на промяната на CD средните диаметри.

., cm ., 15 MP При изследване на ср D 10 DP растежа по височина в йерархическите гру- 5 пи (D, CD, MP, DP) се 0 установи нарастване 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 на растежните висо- Години чинни параметри от 7 до 12,2 % спрямо Фиг. 1. Динамика на средния диаметър по йерархически групи 1999 г. (табл. 3). в години Fig. 1. Dynamics of average diameter in hierarchic groups in years Таблица 3 Table 3 Динамика на растежа по височина на акациевата култура в социални класове през растежния сезон 1999–2008 г. Dynamics of growth in height of black locust plantation in social classes during growing season 1999–2008

Социален Средна височина клас Average height Social 1999, 2003, спрямо 2005, спрямо спрямо 2008, спрямо спрямо class m m towards m towards towards m towards towards 1999, 1999, 2003, 1999, 2005, % % % % % D 17,2 17,8 3,5 18,1 5,2 1,7 18,4 7,0 1,7 CD 14,7 15,7 6,8 15,9 8,2 1,3 16,2 10,2 1,4 MP 12,3 13,4 8,9 13,6 10,6 1,5 13,8 12,2 1,5 DP 8,5 9,0 5,6 9,1 7,1 1,1 9,3 8,6 2,2 Растеж на култури от Robinia pseudoacacia L. ... 183

Най-силен е бил растежът в групите Kms от 0,73 се променя на 0,68; на ко- от подчинени дървета – 12,2 % и на доминиращите – от 0,86 на 0,79, на кодоминиращите – 10,2 %. В периода подчинените – от 0,98 на 0,90 и на 2003–2005 г. в групата на домини- подтиснатите – от 0,90 на 0,88. ращите и кодоминиращите прирастът Всички дървета, които имат стойно- по височина е 1–2 % спрямо 2003 г. сти по-големи от 0,80, са с понижена Появилото се суховършие в корони- устойчивост. Това се отнася за изслед- те на някои екземпляри от групата на ваните акациеви стъбла, които са били доминиращите показа, че количестве- със среден диаметър от 8 до 20 cm ната зрелост вече е преминала и по- включително, а през 2008 г. долната тенциалните растежни възможности на граница е 10 cm и също достига до тези дървета са в процес на изчерпва- 20 cm (фиг. 2). не (Цаков 2003). Тенденцията на слаб През 2008 г. при доминиращите растеж по височина продължава и след 90 % от дърветата са под стойност

2005 г. 0,80 на Kms. В групата на кодоминира- При изследване динамиката на щите само 50 % от стъблата са под растежа на дървостоите все по-голя- тази граница, при подчинените са с мо внимание се обръща на строежа 20 % участие, а при подтиснатите – (структурата) на насажденията и тях- 40 % са под тази стойност. ната устойчивост при силни (ураганни) ветрове. Тази механична стабилност е в пряка връзка с размерното отно- Заключение шение на параметрите на отделното дърво (H/D), която се отчита с коефи- След проучванията върху растежна- циента на механична устойчивост (ста- та динамика на прираста по дебелина

билност) Kms. Средната стой- 1.2 ност на обследвани- те акациеви дървета 1 гранична стойност през 1999 г. е 0,87, 0.8 като се движи от 0,53 1999 0.6 2000

(дърво № 130) до Kms Гр. ст. 1,17 (№ 70) – фиг. 2. 0.4 След 9 години (през 2008 г.) стойностите 0.2 0 на Kms са се промени- ли както следва: сред- 6 8 10 12 14 16 18 20 22 24 26 28 30 32 на стойност – 0,77 D1.30, cm (на № 130 – 0,52 и

на № 70 – 1,06). Фиг. 2. Стойности на коефициента на механична стабилност (Kms) В групата на до- на акациевите дървета в постоянна опитна площ Кремиковци миниращите дървета Fig. 2. Values of the coefficient of mechanical stability (Kms) средната стойност of black locust trees in permanent sample plot Kremikovtzi 184 Хр. Цаков, Ал. Делков, Хр. Христова

(диаметър) и височина на акациевите Литература дървета в периода 1999–2008 г., рас- тящи върху промишлени насипи на МК 1. Генчева, С. 2000. Актуализирана „Кремиковци” край София, можем да класификация и диагностика на антропо- направим следните изводи: генните почви. ІІ. Диагностика на антро- – В резултат на проведената гор- погенните почви. – Във: Юбилеен сборник научни доклади „75 години Висше лесоте- скобиологична рекултивация е започ- хническо образование в България”, секция нал процес на формиране на същин- „Горско стопанство”, 196–204. ски хумусен хоризонт и подобряване 2. Грозева, М. 2000. Почвени изслед- структурата на почвения субстрат. вания върху деградирани терени. Отчет по – Въпреки негативните климатични договорна тема с ЕС – Black locust (Robinia аномалии прирастът по дебелина е бил pseudoacacia L) resources investigation for най-голям в групите на кодоминантни- degraded areas rehabilitation – B. Lo. R. I. те дървета през целия период на из- D. A. R – (ръкопис). следване; 3. Цаков, Хр., П. Димитрова. 2001. Прираст по дебелина на Robinia pseudoacacia – При доминиращите дървета при- L., растяща върху техногенни почви край растът по дебелина и височина е по- МК „Кремиковци”. – In: Proceedings of the малък. Наличието на суховършие при Third Balkan Scientific Conference. Study, част от стъблата визуално показва, че Conservation and Utilization of Forest количествената зрелост е вече пре- Resources, Sofia, volume I, 301–308. минала и растежните възможности на 4. Цаков, Хр. 2003. Динамика на при- този дървостой са в процес на заба- раста на Robinia pseudoacacia L. растяща вяне; върху рудодобивни насипи. – Във: Сборник – Въпреки че подчинените дървета научни доклади. Международна научна конференция „50 години Лесотехнически растат в средната част на склопа, тех- университет”, секция Горско стопанство и ният растеж по дебелина и височина Ландшафтна архитектура, 5–8. е доста равномерен почти през целия период на изследване и имат устойчив темп на развитие; – Акациевите стъбла, които имат

Kms по-голям от 0,80 са с намалена ус- тойчивост на силата на вятъра и това се отнася за всички дървета със сре- ден диаметър от 8 до 20 cm. Проведеното изследване има тео- ретично и практическо значение за до- уточняване на реалните възможности на бялата акация за горскобиологична рекултивация на промишлено увреде- ни терени. Растеж на култури от Robinia pseudoacacia L. ... 185

GROWTH OF ROBINIA PSEUDOACACIA L. PLANTATIONS ON INDUSTRIAL EMBANKMENTS NEAR SOFIA IN PERIOD OF CLIMATIC ANOMALIES

Hristo Tsakov, Alexander Delkov, Hristina Hristova Institute of Forestry – Bulgarian Academy of Sciences

UDK 630.232 Received 11.11.2009

Summary Black locust (Robinia pseudoacacia L.) is the most frequently used tree species for reclamation of industrial landscapes. As a result of 10-year-long investigations, short analysis has been made of growth in height and thickness of 10 randomly chosen plant communities (biogroups), formed by dominant (DP), co-dominant (CD), middle pressed (MP) and depressed (DP) black locust trees. Studies included observations of mechanical sustainability (Kms) of trees affected by strong winds. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

BIODIVERSITY OF THE LONGHORN BEETLES (COLEOPTERA: CERAMBYCIDAE) IN THE VITOSHA NATURAL PARK AND BISTRISHKO BRANISHTE BIOSPHERE RESERVE

Danail Doychev1, Sonja Bencheva1, Irina Hristova1, Alexander Dounchev2 1 University of Forestry – Sofia; 2 Vitosha Nature Park Directorate

UDK 502.4 Received 11.11.2009

The cerambycid fauna (Coleoptera: Cerambycidae) of the Vitosha Natural Park and Bistrishko Branishte Biosphere Reserve were examined on the basis of published data and studies in 2008. As a result 101 species were established for the Vitosha Natural Park and twenty two of which were known for the reserve. The species of the park belong to the six Bulgarian subfamilies of Cerambycidae as follows: Prioninae – 1 species, – 34 species, Necydalinae – 2 species, Spondylinae – 7 species, Cerambycinae – 25 species and – 32 species. New larval host plants were defined for 3 species of Cerambycidae as follows: for inquisitor – Salix caprea, for Rh. bifasciatum – S. caprea and Prunus avium, for Xylosteus bartoni – Corylus avellana and Betula pendula. Key words: Bulgaria, Vitosha Natural Park, Bistrishko Branishte Biosphere Reserve, Cerambycidae. Ключови думи: България, природен парк „Витоша”, биосферен резерват „Бистришко бранище”, Cerambycidae.

The conservation of biodiversity is ily is relatively well studied in Bulgaria. one of the fundamental guiding princi- However, detailed lists of cerambycids ples for ecologically sustainable forest have been published only for several re- management (Lindenmayer and Franklin gions of the country – the Eastern and 2002). Some plant or specific the Western Rhodopes (Georgiev et al. groups are often used as indicators of 2004а, 2006), Strandja Mt. (Georgiev the forest ecosystems state and for as- and Stojanova 2003a, 2003b) and the sessment of their biodiversity. A group Gorge (Guéorguiev 2001). Gen- such as these are the saproxylic organ- eralized data of longhorn beetles are isms in which a large part of the long- lacking about many of Bulgarian moun- horn beetles, Cerambycidae (Hexapoda: tains and protected areas. Coleoptera) is included. This paper presents data about spe- Up to now 259 species of Ceram- cies composition of longhorn beetles bycidae are known for Bulgarian fauna in Vitosha Natural Park with a special (Rapuzzi and Georgiev 2007; Doy- review of situated there Bistrishko Bra- chev and Bencheva 2008) so the fam- nishte Biosphere Reserve, strongly af- Biodiversity of the longhorn beetles (Coloptera: Cerambycidae) ... 187

fected by tornado in 2001. Vitosha is near twenty publications. the first natural park not only in Bulgaria The biological material was collected but on the Balkan Peninsula as well. in the northern part of Bistrishko Bran- ishte Biosphere Reserve in 2008 by the following methods: Material and Methods – Larvae and adults were collected in wood or under the bark of dead trees; Vitosha Natural Park and Bistrishko – Hand collection of adults on flow- Branishte Biosphere Reserve are includ- ers and host plants; ed in the Vitosha Mounatain which is – Laboratory rearing of adults from situated in Western Bulgaria and is the dead branches in plastic banks at room fourth highest in the country. temperature 20–25° C. Cerambycid fauna of the Vitosha Nat- ural Park and Bistrishko Branishte Bio- sphere Reserve is studied on the basis of Results and Discussion published data and collected materials. Data for villages, situated at the foot The list is sorted by subfamilies in of the mountain (Vladaya, Knyazhevo, which the genera and species are sorted Dragalevtsi, Bistritsa, Pancharevo, alphabetically. The nomenclature of the Kokalyane) also are noted. taxa is given according to Sama (2007). The studies of the longhorn beetles in An abbreviation used in the list is BBBR Vitosha Mt. started in 1904. Until now for the Bistrishko Branishte Biosphere data about this family are contained in Reserve.

Prioninae 1. Prionus coriarius (Linnaeus, 1758) Heyrovsky (1931); Kantardjiewa-Minkova (1932): Dragalevtsi Monastir; Ganev (1984): Bunkera Place.

Lepturinae 2. Alosterna tabacicolor (De Geer, 1775) Migliaccio et al. (2004): Yanchovska River, Bistrishka River, Bosnek-Chuypet- lovo. 3. Anastrangalia dubia (Scopoli, 1763) Joakimov (1904): Popova Skala Place; Migliaccio et al. (2004): Ofeliite Place, BBBR. 4. Anastrangalia sanguinolenta (Linnaeus, 1761) Joakimov (1904): Reznyovete Peaks; Kantardjiewa-Minkova (1932): Dragalevtsi Monastir; Migliaccio et al. (2004): Bistritsa Vill., BBBR. 188 D. Doychev, S. Bencheva, I. Hristova, A. Dounchev

5. Anoplodera rufipes (Schaller, 1783) Migliaccio et al. (2004): Ofeliite Place. 6. Cortodera femorata (Fabricius, 1787) Heyrovsky (1931); Kantardjiewa-Minkova (1932). 7. Cortodera flavimana (Waltl, 1838) Heyrovsky (1931); Kantardjiewa-Minkova (1932): Knyazhevo Vill.; Migliaccio et al. (2004): Bosnek-Chuypetlovo. 8. Cortodera holosericea (Fabricius, 1801) Simandl, 2002 (after Migliaccio et al. 2007): 1500 m asl. 9. Dinoptera collaris (Linnaeus, 1758) Migliaccio et al. (2004): Bistritsa Vill. 10. Gaurotes virginea (Linnaeus, 1758) Kantardjiewa-Minkova (1957); Migliaccio et al. (2004): Ofeliite Place, BBBR. New data: BBBR, 1530 m asl, 22 June 2008, 2 adults on leaves of Rubus idaeus L.; the same locality, 05 July 2008, 1 adult nibbled faded flower of Rubus idaeus. 11. Grammoptera abdominalis (Stephens, 1831) Georgiev et al. (2005): above Knyazhevo Vill., 1000 m asl; Migliaccio et al. (2007). 12. Grammoptera ruficornis (Fabricius, 1781) Migliaccio et al. (2004): BBBR, Yanchovska River, Bistrishka River. 13. Lampropterus femoratus (Germar, 1824) Joakimov (1904): Dragalevtsi Vill.; Kantardjiewa-Minkova (1932): Dragalevtsi Vill. 14. Leptura quadrifasciata Linnaeus, 1758 Nedelkov (1905); Migliaccio et al. (2004): Yanchovska River, under bark of dead Populus. 15. Pachytodes cerambyciformis (Schrank, 1781) Kantardjiewa-Minkova (1932): Dragalevtsi; Migliaccio et al. (2004): Ofeliite Place, Momina Skala Hut, Bistrishka River, BBBR. New data: BBBR, 1530 m asl, two adults on flowers of Apiaceae gen. sp., 05 July 2008. 16. Pachytodes erraticus (Dalman, 1817) Kantardjiewa-Minkova (1932). 17. Paracorymbia maculicornis (De Geer, 1775) Heyrovsky (1931); Migliaccio et al. (2004): Bistrishka River. 18. Pidonia lurida (Fabricius, 1772) Kantardjiewa-Minkova (1932); Migliaccio et al. (2004): BBBR, Yanchovska Riv- er, Bistrishka River. 19. Pseudovadonia livida (Fabricius, 1776) Kantardjiewa-Minkova (1932): Knyazhevo Vill.; Migliaccio et al. (2004): Bosnek- Chuypetlovo. Biodiversity of the longhorn beetles (Coloptera: Cerambycidae) ... 189

20. Rhagium bifasciatum Fabricius, 1775 Migliaccio et al. (2004): Ofeliite Place, BBBR, under bark of dead Picea abies (L.) Karst. New data: BBBR, 1500 m asl, six larvae under bark of dead upright stem of Prunus avium L., 18 May 2008; BBBR, 1520 m asl, two larvae under bark of dead fallen stem of Salix caprea L., 8 May 2008; BBBR, 1530 m asl, two larvae in semi- decayed stump wood of Betula pendula Roth, 05 July 2008; BBBR, 1500 m asl, one larva in semi-decayed wood of dead upright stem of Fagus sylvatica L., 05 July 2008; BBBR, 1550 m asl, one newly emerged adult in semi-decayed wood of fallen stem of Picea abies, 13 August 2008; BBBR, 1530 m asl, three larvae in semi-de- cayed wood of fallen stem of Picea abies, 09 October 2008; BBBR, 1530 m asl, one larva under bark of fallen stem of Betula pendula, 17 October 2008. 21. Rhagium inquisitor (Linnaeus, 1758) Yoakimov (1904): near Bistritsa Vill.; Nedelkov (1909); Heyrovsky (1931); Mi- gliaccio et al. (2004): Ofeliite Place, BBBR. New data: BBBR, 1520 m asl, one larva under bark of dead fallen stem of Salix caprea, 18 May 2008; BBBR, 1530 m asl, one larva under bark of fallen stem of Betula pendula, 17 October 2008; BBBR, 1570 m asl, one newly emerged adult under bark of dead stem of Picea abies, 17 October 2008. 22. Rhagium mordax (De Geer, 1775) Nedelkov (1905): Dragalevtsi Monastir; Migliaccio et al. (2004): BBBR, Yancho- vska River, Bistrishka River, under bark of dead Populus. 23. Rhagium sycophanta (Schrank, 1781) Angelov (1995). 24. Rutpela maculata (Poda, 1761) Kantardjiewa-Minkova (1932); Migliaccio et al. (2004): BBBR, Yanchovska Riv- er, Bistrishka River. 25. Stenurella bifasciata (Muller, 1776) Heyrovsky (1931): Knyazhevo Vill.; Migliaccio et al. (2004): Bistritsa Vill., BBBR. 26. Stenurella melanura (Linnaeus, 1758) Yoakimov (1904): near Cherni Vrah Peak; Migliaccio et al. (2004): Ofeliite Place, Momina Skala Hut, Aleko Hut, Bistritsa Vill., BBBR. 27. Stenurella nigra (Linnaeus, 1758) Heyrovsky (1931); Migliaccio et al. (2004): Bistritsa Vill. 28. Stenurella septempunctata (Fabricius, 1792) Kantardjiewa-Minkova (1932); Migliaccio et al. (2004): Bistritsa Vill. 29. Stictoleptura cordigera (Fuessly, 1775) Heyrovsky (1931). 30. Stictoleptura rubra (Linnaeus, 1758) Nedelkov (1905). 31. Strangalia attenuata (Linnaeus, 1758) Kantardjiewa-Minkova (1932): Vladaya Vill. 190 D. Doychev, S. Bencheva, I. Hristova, A. Dounchev

32. Xylosteus bartoni Obenberger & Mařan, 1933 Georgiev et al. (2005): BBBR, 1650 m asl; Georgiev and Simov (2006): Dolno Blato Place, 1750 m asl. New data: BBBR, 1520 m asl, two hibernated newly emerged adults in dead stem wood of Corylus avellana L., 20 April 2008; BBBR, 1530 m asl, one dead adult in pupa chamber into semi-decayed wood of stump of Betula pendula, 05 July 2008; BBBR, 1570 m asl, two newly emerged adults in dead stem wood of Picea abies, 17 October 2008. 33. Xylosteus spinolae Frivaldszky, 1838 Heyrovsky (1931); Georgiev et al. (2005): between Kopitoto Peak and Zlatnite Mostove Place, 1250 m asl, pupae in wood of dead Corylus avellana. 34. Vadonia moesiaca Daniel, 1891 Ganev (1985) (after Migliaccio et al., 2007): Dragalevtsi Monastir. 35. Vadonia unipunctata (Fabricius, 1787) Migliaccio et al. (2004): Bistritsa Vill.

Spondylinae 36. Arhopalus ferus (Mulsant, 1839) Ganev (1984): Bunkera Place. 37. Arhopalus rusticus (Linnaeus, 1758) Ganev (1984): Bunkera Place. 38. Asemum striatum (Linnaeus, 1758) Kantardjiewa-Minkova (1932). 39. Spondylis buprestoides (Linnaeus, 1758) Nedelkov (1905); Kantardjiewa-Minkova (1932). 40. Tetropium castaneum (Linnaeus, 1758) Migliaccio et al. (2004): Ofeliite Place, BBBR. 41. Tetropium fuscum (Fabricius, 1787) Heyrovsky (1931); Kantardjiewa-Minkova (1932); Migliaccio et al. (2004): BBBR. 42. Saphanus piceus (Laicharting, 1784) Kantardjiewa-Minkova (1957); Angelov (1995).

Necydalinae 43. Necydalis major Linnaeus, 1758 Yoakimov (1904): Knyazhevo. 44. Necydalis ulmi Chevrolat, 1838 Kantardjiewa-Minkova (1932): Knyazhevo Vill. Biodiversity of the longhorn beetles (Coloptera: Cerambycidae) ... 191

Cerambycinae 45. Anaglyptus mysticus (Linnaeus, 1758) Netolitzky (1912); Kantardjiewa-Minkova (1932): Dragalevtsi Vill., Dragalevtsi Monastir; Knyazhevo Vill., Boyana Waterfall. 46. Aromia moschata (Linnaeus, 1758) Yoakimov (1904): Boyana Vill.; Kantardjiewa-Minkova (1932): Boyana Vill., Dragalevtsi Vill., Bistritsa Vill. 47. Axinopalpis gracilis (Krynicky, 1832) Ganev (1984): Bunkera Place. 48. Callidium aeneum (De Geer, 1775) Heyrovsky (1931); Migliaccio et al. (2004): BBBR. 49. Callidium violaceum (Linnaeus, 1758) Kantardjiewa-Minkova (1932): Knyazhevo Vill. 50. miles Bonelli, 1812 Kantardjiewa-Minkova (1957): Dragalevtsi Vill. 51. Cerambyx scopolii Fuessly, 1775 Nedelkov (1905). 52. Chlorophorus herbstii (Brahm, 1790) Nedelkov (1905). 53. Clytus arietis (Linnaeus, 1758) Kantardjiewa-Minkova (1932): Boyana Vill.; Migliaccio et al. (2004): Yancho- vska River. 54. Clytus lama Mulsant, 1847 Kantardjiewa-Minkova (1932): Dragalevtsi Vill. 55. Glaphyra kiesenwetteri (Mulsant & Rey, 1861) Migliaccio et al. (2007): Bistrishka River, above Bistritsa Vill., 1200 m asl. 56. Molorchus minor (Linnaeus, 1767) Migliaccio et al. (2004): Ofeliite Place, BBBR, Bistrishka River, Momina Skala Hut. New data: BBBR, 1530 m asl, one adult reared from dry branch of Picea abies, samples – 30 April 2008, emerged adult – 07 May 2008; BBBR, 1530 m asl, one adult on flowers of Apiaceae gen. sp., 22 June 2008. 57. Obrium brunneum (Fabricius, 1792) Migliaccio et al. (2004): Bistrishka River. 58. Obrium cantharinum (Linnaeus, 1767) Ganev (1984): Bunkera Place. 59. Penichroa fasciata (Stephens, 1831) Ganev (1984): Bunkera Place. 60. Phymatodes testaceus (Linnaeus, 1758) Kantardjiewa-Minkova (1932): Knyazhevo Vill., Dragalevtsi Vill. 61. Plagionotus arcuatus (Linnaeus, 1758) Migliaccio et al. (2004): Aleko Hut. 192 D. Doychev, S. Bencheva, I. Hristova, A. Dounchev

62. Plagionotus bobelayei (Brullé 1832) Angelov (1995). 63. Poecilium rufipes (Fabricius, 1776) Migliaccio et al. (2004): Bosnek-Chuypetlovo. 64. Purpuricenus kaehleri (Linnaeus, 1758) Nedelkov (1905), Kantardjiewa-Minkova (1932): Bistritsa Vill. 65. Pyrrhidium sanguineum (Linnaeus, 1758) Kantardjiewa-Minkova (1932): Knyazhevo Vill. 66. Ropalopus clavipes (Fabricius, 1775) Nedelkov (1905), Kantardjiewa-Minkova (1932): Bistritsa Vill. 67. Rosalia alpina (Linnaeus, 1758) Nedelkov (1905). 68. Semanotus undatus (Linnaeus, 1758) Migliaccio et al. (2004): BBBR. 69. Stenopterus flavicornis Küster, 1846 Kantardjiewa-Minkova (1932): Knyazhevo Vill., Dragalevtsi Vill.

Lamiinae 70. Acanthocinus aedilis (Linnaeus, 1758) Kantardjiewa-Minkova (1934): Knyazhevo Vill. 71. Acanthocinus griseus (Fabricius, 1792) Migliaccio et al. (2004): BBBR. 72. Agapanthia dahli (Richter, 1821) Nedelkov (1905). 73. Agapanthia kirbyi (Gyllenhal, 1817) Migliaccio et al. (2004): BBBR. 74. Agapanthia villosoviridescens (De Geer, 1775) Heyrovsky (1931). 75. Agapanthia violacea (Fabricius, 1775) Migliaccio et al. (2004): Bosnek-Chuypetlovo. 76. Carinatodorcadion aethiops (Scopoli, 1763) Kantardjiewa-Minkova (1934): Dragalevtsi Vill. 77. Exocentrus lusitanus (Linnaeus, 1767) Kantardjiewa-Minkova (1934): Boyana Vill., Boyana Waterfall. 78. Herophila tristis (Linnaeus, 1767) Kantardjiewa-Minkova (1934): Knyazhevo Vill. 79. Lamia textor (Linnaeus, 1758) Heyrovsky (1931); Kantardjiewa-Minkova (1934): Knyazhevo Vill., Boyana Vill. 80. Leiopus nebulosus (Linnaeus, 1758) Ganev (1984): Bunkera Place. 81. Monochamus sartor (Fabricius, 1787) Biodiversity of the longhorn beetles (Coloptera: Cerambycidae) ... 193

Migliaccio et al. (2004): BBBR. 82. Monochamus sutor (Linnaeus, 1758) Georgiev et al. (2005): Aleko Hut, 1840 m asl. 83. Morimus asper (Sulzer, 1776) Nedelkov (1905); Heyrovsky (1931); Migliaccio et al. (2004): Ofeliite Place, Bosnek-Chuypetlovo. 84. Musaria affinis (Harrer, 1784) Kantardjiewa-Minkova (1934); Migliaccio et al. (2004): Ofeliite Place, Momina Skala Hut. 85. Neodorcadion bilineatum (Germar 1824) Heyrovsky (1931): Pancharevo Vill. 86. Oberea linearis (Linnaeus, 1761) Nedelkov (1905). 87. Opsilia coerulescens (Scopoli, 1763) Angelov (1967); Migliaccio et al. (2004): Bosnek Vill. 88. Pedestredorcadion arenarium (Scopoli, 1763) Kantardjiewa-Minkova (1934): Dragalevtsi Vill. 89. Pedestredorcadion axillare (Küster, 1847) Heyrovsky (1931): Knyazhevo Vill. 90. Pedestredorcadion tauricum (Waltl, 1838) Heyrovsky (1931): Vladaya Vill.; Kantardjiewa-Minkova (1934): Vladaya Vill. 91. caerulea (Scopoli, 1772) Heyrovsky (1931). 92. Phytoecia geniculata Mulsant, 1863 Migliaccio et al. (2004): Bosnek-Chuypetlovo. 93. Phytoecia pustulata (Schrank, 1776) Kantardjiewa-Minkova (1934): Knyazhevo Vill., Pancharevo Vill.; Migliaccio et al. (2004): Bosnek-Chuypetlovo, Ofeliite Place, Momina Skala Hut. 94. Pogonocherus fasciculatus (De Geer, 1775) Chorbadjiev (1927); Kantardjiewa-Minkova (1934). 95. Pogonocherus hispidus (Linnaeus 1758) Kantardjiewa-Minkova (1934); Georgiev et al. (2005): Boyana Waterfall, 1400 m asl. 96. carcharias (Linnaeus, 1758) Heyrovsky (1931); Ganev (1984): Bunkera Place. 97. Saperda octopunctata (Scopoli, 1772) Kantardjiewa-Minkova (1934). 98. Saperda populnea (Linnaeus, 1758) Kantardjiewa-Minkova (1934): Vladaya Vill.; Migliaccio et al. (2004): Aleko Hut, reared from branches of Populus tremula. 99. Saperda similis Laicharting, 1784 Georgiev and Samuelian (2000): above Kokalyane Vill.; Georgiev et al. (2004b). 194 D. Doychev, S. Bencheva, I. Hristova, A. Dounchev

100. Stenostola ferrea (Schrank, 1776) Kantardjiewa-Minkova (1934); Angelov (1967): Aleko Hut. 101. praeustus (Linnaeus, 1758) Nedelkov (1905); Migliaccio et al. (2004): Bosnek-Chuypetlovo.

A total number of 66 genera and 101 inae (3 genera, 3 species), Cerambyci- species were established for the Vito- nae (3 genera, 3 species) and Spondyli- sha Mt. and for the Vitosha Natural Park nae (one genus and 2 species). also. Against their larval host plants, most They are 39 % of the Bulgarian cer- of the longhorn beetles in Vitosha Mt. or ambycids so far known and belong to all 81 species are saproxylic (xylophagous) six subfamilies of Cerambycidae in the and the other 20 species are not in need Bulgarian fauna. of wood. Among them most numerous are Among the seconds the larvae of Lepturinae (20 genera with 34 species) Vadonia moesiaca, V. unipunctata, and Lamiinae (19 genera, 32 species). Agapanthia dahli, A. kirbyi, A. villoso- Subfamily Cerambycinae is presented viridescens, A. violacea, Musaria af- with 20 genera and 25 species, Spond- finis, Opsilia coerulescens, Phytoecia ylinae – 5 genera and 7 species, Necy- caerulea, Ph. geniculata, Ph. pustulata dalinae – one genus with 2 species and develop into stems and roots. Prioninae includes one species. The larvae of Carinatodorcadion ae- In Cerambycinae list the absence of thiops, Neodorcadion bilineatum, Pe- Cerambyx cerdo Linnaeus, 1758 is of destredorcadion arenarium, P. axillare interest. This has even been not- and P. tauricum live in soil and feed on ed as “a typical” for Vitosha Mt. species roots of Poaceae. in several information and educational The fungus Marasmius oreades (Bol- WEB-materials about the Vitosha Natu- ton) is a food source for Pseudovadonia ral Park (www.journey.bg; www.retur. livida. eu/bg; www.bbf.biodiversity.bg; forum. With a view to the conservation bmo.bg; www.bulgariatour.org). How- status of park, the following groups ever, any published data about the pres- longhorn beetles are of interest, after ence of C. cerdo in Vitosha Mt. are lack- Migliaccio et al. (2004): ing. According to Georgiev & Hubenov – Balkan endemic species – Vadonia (2006) this occurs in moesiaca and Xylosteus bartoni; zones of the lowlands, hills and low – Bulgarian endemic species – Pe- mountains up to 800 m asl. To this end destredorcadion axillare; the presence of Cerambyx cerdo in the – Rare species (in Bulgaria) – Cortod- Vitosha Mt. seems quite doubtfully. era holosericea, Phytoecia geniculata, In the Bistrishko Branishte Biosphere Pogonocherus hispidus, Saperda similis, Reserve the cerambycid fauna is pre- Semanotus undatus. sented with 17 genera and 22 species, Among them X. bartoni and S. un- belonging to four subfamilies – Lepturi- datus also occur in the Bistrishko Bran- nae (10 genera with 14 species), Lami- ishte Biosphere Reserve. Biodiversity of the longhorn beetles (Coloptera: Cerambycidae) ... 195

In the Bulgarian legislation protected in Sofia, 4: 125–134 (In Bulgarian). cerambycids are: 4. Doychev, D., S. Bencheva. 2008. – Rosalia alpina, protected by the First record of Callidium coriaceum Paykull Bulgarian Biodiversity Law and included (Coleoptera, Cerambycidae) in Bulgaria. – Sylva Balcanica, 9 (1), 97–99. in the Annexes II and IV of the EC Habi- 5. EC Habitats Directive (last update: tats Directive (2007) as a priority spe- 01/01/2007). http://ec.europa.eu/ cies; environment/nature/nature_conservation/ – Morimus asper, included in the eu_nature_legislation/habitats_directive/ Annex II of the EC Habitats Directive index_en.htm. (2007). 6. Ganev, J. 1984. New records for New larval host plants were defined Bulgarian Cerambycidae (Coleoptera). – for 3 species of Cerambycidae as fol- Acta Entomologica Jugoslavica, 20 (1–2), lows: for Rhagium inquisitor – Salix 57–61. 7. Ganev, J. 1985. Uber die von Dr. caprea, for Rh. bifasciatum – S. caprea Botscharov von Bulgarien gesammelten and Prunus avium, for Xylosteus bartoni Cerambycidae-Arten. – Articulata, 2 (6), – Corylus avellana and Betula pendula. 147–153. 8. Georgiev G., A. Stojanova. 2003a. Acknowledgements Studies on longhorn beetles (Coleoptera: We would like to thank the Univer- Cerambycidae) in Strandzha Mountain, sity of Forestry for their support of the Bulgaria. – In: Proceedings “50 Years studies in the Vitosha Natural Park fund- University of Forestry”, Section “Plant ed through the project “A study on the Protection”, 1–2 April 2003, Sofia, “Lotus”, species diversity of saproxylic organ- 88-93 (in Bulgarian, English summary). isms in Bistrishko Branishte Biosphere 9. Georgiev G., A. Stojanova. 2003b. Reserve”. New and rare longhorn beetles (Coleoptera: Cerambycidae) in Strandzha Mountain, Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 55(2), 105–109. Literature 10. Georgiev G., A. Stojanova, P. Boyadzhiev, M. Langurov. 2004a. Longhorn 1. Angelov, P. 1967. Beitrag zur Kenntnis beetles (Coleoptera: Cerambycidae) in der Bulgarische Cerambyciden-Arten (Col.). Eastern Rhodopes. – In: Beron P., Popov A. – Travaux scientifiques de l’ecole normale (eds.). Biodiversity of Bulgaria. 2. Biodiversity superieure „Païssi Hilendarski“, vol. 5, fasc. of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). 1, Biol.: 113–128. (In Bulgarian, Russian Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia, and German summaries). 433–437. 2. Angelov, P. 1995. Fauna Bulgarica. 11. Georgiev G., E. Migliaccio, 24. Coleoptera, Cerambycidae. Part. D. Doychev. 2006. Longhorn beetles І. Prioninae, Lepturinae, Necydalinae, (Coleoptera: Cerambycidae) in Western Aseminae, Cerambycinae. Sofia, Bulg. Acad. Rhodopes (Bulgaria) – In: Beron P. (ed.) Sci., 207 p. (In Bulgarian). Biodiversity of Bulgaria. 3. Biodiversity of 3. Chorbadjiev, P. 1927. Notes on some Western Rhodopes (Bulgaria and Greece) new and rare pests in Bulgaria observed I. Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia, in 1926 and 1927. – Mitteilungen der 347–360. Bulgarischen Entomologischen Gesellschaft 12. Georgiev, G., N. Simov, A. Stojanova, 196 D. Doychev, S. Bencheva, I. Hristova, A. Dounchev

D. Doychev. 2005. New and Interesting Bulgarien. I. (Prioninae und Cerambycinae). Records of Longhorn Beetles (Coleoptera: – Mitteilungen der Bulgarischen Cerambycidae) in Some Bulgarian Mountains. Entomologischen Gesellschaft in Sofia, 7, – Acta Zoologica Bulgarica, 57 (2), 131– 78–99 (In Bulgarian). 138. 24. Kantardjiewa-Minkova, S. 1934. Die 13. Georgiev, G., N. Simov. 2006. New Arten der Familie Cerambycidae (Col.) in localities and distribution of Xylosteus bartoni Bulgarien. II. (Lamiinae). – Mitteilungen der (Coleoptera: Cerambycidae) in Bulgaria. – Bulgarischen Entomologischen Gesellschaft Forest science, 2, 105–108. in Sofia, 8, 132–144 (In Bulgarian, German 14. Georgiev G., S. Samuelian. summary). 2000. Saperda similis Laich. (Coleoptera: 25. Kantardjiewa-Minkova, S. 1957. Cerambycidae) – a new species to the Neue seltene Arten Cerambycidae für Bulgarian fauna. – Acta Zoologica Bulgarica Bulgarien. – Bull. l’Inst. Zool., 6, 539–560 52 (1): 9–11. (In Bulgarian, Russian and German summa- 15. Georgiev, G., V. Sakalian, K. Ivanov, ries). P. Boyadzhiev. 2004. Insects reared from 26. Lindenmayer, D., J. Franklin. stems and branches of goat willow (Salix 2002. Conserving forest biodiversity. A caprea L.) in Bulgaria. – Journal of Pest comprehensive multiscaled approach, Island Science, 77 (3), 151–153. Press, xiii+351 pp. 16. Georgiev, G., Z. Hubenov. 2006. 27. Migliaccio, E., G. Georgiev, P. Vertical distribution and zoogeographical Mirchev. 2004. Studies on cerambycid characteristics of Cerambycidae (Coleoptera) fauna (Coleoptera: Cerambycidae) of the family in Bulgaria. – Acta Zoologica Bulgarica, Vitosha Mountain, Bulgaria. – Acta zoologica 58 (3), 315–343. bulgarica, 56 (2), 137–144. 17. Guéorguiev, B. 2001. Beetles 28. Migliaccio, E., G. Georgiev, V. (Insecta: Coleoptera) in Kresna Gorge (SW Gashtarov. 2007. An annotated list of Bulgaria). P. Beron (ed.): Biodiversity of Bulgarian Cerambycids with special view on the Kresna Gorge, 163–188 (In Bulgarian, the rarest species and endemics (Coleoptera: English summary). Cerambycidae). – Lambillionea. Revue inter- 18. Heyrovsky, L. 1931. Beitrag zur nationale d’entomologie, 107, № 1, supplé- Kenntnis der bulgarischen Cerambyciden. ment 1, 1–79. – Mitteilungen aus den Königlichen na- 29. Nedelkov, N. 1905. Contribution turwissenschaftlichen Instituten in Sofia to the entomological fauna of Bulgaria. – Bulgarien, 4, 78–86. – Periodichesko spisanie na bulgarskoto 19. http://forum.bmo.bg/index.php? knizhovno druzhestvo v Sofia, 66, 404–439 showtopic=16494. (In Bulgarian). 20. http://www.bbf.biodiversity.bg/files/ 30. Netolitzky, Fr. 1912. Eine Sammelreise File/samopodgotovka%20Burgas.doc. nach Bulgarien. Coleopterologische 21. http://www.bulgariatour.org/index. Rundschau. bd. I, 137–143, 156–168. php?lang=bu&t=1&r=rezervati/prirodni/ 31. Rapuzzi, P., G. Georgiev. 2007. p_vitosha&title=%CF%F0%E8%F0%EE%E Contribution to the knowledge of species 4%E5%ED+%EF%E0%F0%EA+%C2%E8 composition and regional distribution of %F2%EE%F8%E0. longhorn beetles (Coleoptera: Cerambycidae) 22. http://www.journey.bg/bulgaria/ in Bulgaria. – Acta Zoologica Bulgarica, 59 bulgaria.php?guide=724. (3), 253–266. 23. Kantardjiewa-Minkova, S. 1932. Die 32. Sama, G. 2004. Fauna Europaea: Arten der Familie Cerambycidae (Col.) in Cerambycidae. – In: Audisio P. (ed.). Fauna Biodiversity of the longhorn beetles (Coloptera: Cerambycidae) ... 197

Europaea: Coleoptera 2, Beetles. Fauna 54 (2), 59–65. Europaea, version 1.3., last update 19 April 30. Yoakimov, D. 1904. A contribution 2007. http://www.faunaeur.org. to the Bulgarian insect fauna. I. Coleoptera. 29. Simandl, J. 2002. New and – Sbornik za narodni umotvorenia, nauka i interesting records of beetles (Coleoptera) knizhnina, 20, 1–43 (In Bulgarian). from Bulgaria. – Acta Zoologica Bulgarica,

БИОРАЗНООБРАЗИЕ НА ВИДОВЕТЕ ОТ СЕМЕЙСТВО СЕЧКОВЦИ (COLEOPTERA: CERAMBYCIDAE) В ПП „ВИТОША” И БР „БИСТРИШКО БРАНИЩЕ”

Данаил Дойчев1, Соня Бенчева1, Ирина Христова1, Александър Дунчев2 1Лесотехнически университет – София, 2Дирекция „Природен парк Витоша”

УДК 502.4 Постъпила на 11.11.2009

Резюме Видовете от семейство Сечковци (Coleoptera: Cerambycidae) в природен парк „Витоша” и биосферен резерват „Бистришко бранище” са проучени по литературни данни и изследвания, проведени през 2008 г. За територията на Парка са установени 101 вида сечковци, 22 от които се срещат и в резервата. Сред видовете от Витоша има представители и на шестте представени в България подсемейства от Cerambycidae, разпределени по следния начин: Prioninae – 1 вид, Lepturinae – 34 вида, Necydalinae – 2 вида, Spondylinae – 7 вида, Cerambycinae – 25 вида и Lamiinae – 32 вида. За три вида сечковци са установени нови хранителни растения, а именно: за Rhagium inquisitor – Salix caprea, за Rh. bifasciatum – S. caprea и Prunus avium, за Xylosteus bartoni – Corylus avellana и Betula pendula. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

РАДИОТЕЛЕМЕТРИЧНО ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ДИВИТЕ ЖИВОТНИ: ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАННО ОТКРИВАНЕ И ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ПОЖАРИ В ПРИРОДНАТА СРЕДА

Венцислав Марков1, Георги Марков2 1Институт за космически изследвания на БАН; 2Институт по зоология, БАН

УДК 630.4 Постъпила на 11.11.2009

Разгледана е възможността за използване поведението на дивите животни, като естест- вени подвижни сензори за ранно откриване на пожари в природната среда. Описват се подходящите биологични видове за използването им като биоиндикатори при определяне на различните типове пожари. Представени са подходящи методи и системи за събиране и обработка на информацията и приемане на решения за наличност на пожар в началния етап от неговото развитие. Оценено е мястото на предлаганата система в интегрирана система за ранно откриване на горските пожари, както и възможностите `и за ползването за научноизследователски цели и откриване на внезапната смърт на биоиндикаторите. Ключови думи: радиотелеметрично проследяване, диви животни, горски пожари. Key words: Radiotelemetry monitoring, wild animals, forest fires.

Горските пожари са сред факторите, природната среда още в началния етап които най-драстично въздействат вър- от тяхното разпространение е породи- ху промяната и фрагментирането на ла провеждането на голям брой теоре- естествените местообитания на ор- тични и практични изследвания за ран- ганизмите и предизвикват загуба на но определяне на горските пожари. био разнообразие. В поразените от тях Използването на дивите животни в зони в редица случаи въздействието им система за ранно откриване на горски предизвиква локални екологични ка- пожари разширява приложението им тастрофи. Ранното откриване на гор- като сензори за откриване на бедствия, ските пожари, тяхното ограничаване което досега основно се е огранича- в началото на възникване и потушава- вало до приложението им при индика- нето им преди разпространението им цията на земетресения. Приложението на големи територии е от жизнено зна- им в нея се предопределя и от факта, чение за съхранение на горските еко- че животните са глобално разпростра- системи и тяхното биоразнообразие. нени самоадаптиращи се организми и Необходимостта от наличие на инфор- в същото време представляват високо мация за възникването на пожарите в чувствителни и евтини биосензори за Радиотелеметрично проследяване на дивите животни: ... 199

факторите на средата, която обитават два основни метода: (Kahn 2007). При използването на тези Първият метод, наречен „опреде- техни качества в недалечното минало ляне на поведението на животните”, е предложена система, в която диви се основава на идеята, че пожарът животни се използват като биосензо- драстично променя поведението на ри за ранно предупреждение за горски животните (особено бозайниците) и пожари в планински местности (Lee предизвиква паника сред тях. По този et al. 2007). Тази мрежова структура, причина наблюдението на поведение- специално конструирана за приложе- то на животинската група може да се ние в горските екосистеми, е базирана използва за определяне на вероятност на много точки за достъп, което прави от горски пожар. Когато са спокойни, нейната реализация трудно осъществи- всяко животно в групата инстинктивно ма в природни условия. Последвалите се опитва да бъде по-близо до другите, научно-приложни проучвания за реали- но в случаи на паника те се разбягват зация на система за откриване на гор- в непредсказуеми посоки. Паниката на ски пожари с използването на животни- животните е относителна концепция и те като подвижни биологични сензори може да варира за различните видове е довело до разработка на система, животни, затова при определянето на използваща безжична мрежа за сбор критерии за паника е необходимо да и предаване към център за обработка има добре разработен метод за класи- на информация, получавана от тях, в фикация, който еднозначно да дефи- качеството им на зоомонитори за инди- нира паническо поведение на просле- кация на възникване на горски пожари дяваните групи от животни. При този (Yasar 2007). метод се събират данни за положени- Успоредно с основното предназна- ето на животните през определени ин- чение, системата за ранно известява- тервали от време и те се анализират не на възникването на горски пожари, за внезапно паническо движение на базирана на биосензори, може да се групата проследявани животни. Важно използва от учените за събиране на изискване при избора на сензори за информация за местонаходищата на метода „определяне на поведението на животните и миграциите им и оценка животните” е те да имат GPS възмож- на някои техни физиологични параме- ности. три. Комбинираното приложение на Вторият метод, наречен „опреде- тази система позволява да се намали ляне на температурата”, се базира на нейната стойност и да доведе до мул- идеята, че животните знаят как да избе- тифукционалност при нейното използ- гнат огъня. При пожар температурата ване. на земната повърхност е приблизител- Приложението на системата с из- но 70о С и тя рязко намалява в дълбо- ползване на животните като подвижни чина. За да избегнат пожара животните биологични сензори се базира на въз- ще се опитат да влязат в своето най- можността за сбора на данни от тях по близко убежище или във всяка възмож- 200 В. Марков, Г. Марков

на дупка под земята. Приложението най-труден за откриване, докато не се на този метод изисква да се извършва появят видими пламъци. Обикновено сбор на температурни данни от живот- в момента, когато те бъдат открити, ните и те да се предават за анализ в горската подлесна растителност вече централен компютър, който следи за е изпепелена и подземните животни повишаване на температурата и на ос- измират. Като детектори за този тип новата на оценката на температурните пожари най-подходящи са влечугите, и радиационните данни, получени от дребните гризачи или костенурки, за- сензорите да се определя дали се е по- щото живеят предимно под земята или явил горски пожар или не. При анализа не са достатъчно бързи, за да избягат на тези данни е необходимо да се от- от пожара. По тази причина изборът на читат средните сезонни температури, сензори трябва да е насочен към тем- дневните средни температури, разли- пературни и радиационни датчици, с ката между дневните и нощните тем- възможност да измерват температур- ператури. Решение за наличието на по- ни разлики по-малки от 1о С. жар се взима при установена сигурна Повърхностни пожари. Те се про- температурна разлика между членове- явяват близо до повърхността или по те на групата от животни, снабдени с нея в горската настилка или летора- температурни сензори, при значително слите. Подходящ метод за откриването повишаване или понижаване в темпе- им е „определяне на поведението на ратурите, получавани от един сензор животните”. Затова избраните животни за даден период от време. трябва да имат възможност за бързо Критерии при избора на подходящи предвижване и да живеят на групи, а животни и сензори при приложение- прикрепените на тях сензори трябва то на двата метода са: климатичната да имат GPS възможности. Така упла- зона, природните особености и гъсто- шените групи от животни могат лесно тата на гората, както и характеристи- да бъдат открити и околната им среда ката на картината на разпространение анализирана и класифицирана за ве- на пожарите за конкретен тип гори. роятност от пожар. Ако паниката про- Основен критерии при избора на дължава за по-дълго време, това може подходящи животни и сензори е типът да е индикация за начало на пожар. на горските пожари. Горските пожари Коронни пожари. Коронните пожари условно могат да се разделят на три са най-опасни за горите и се разпрос- основни типа. траняват бързо и на големи площи. Земни пожари. Те се появяват в ху- Появяват се в короните на дърветата, муса и торфените слоеве под сухата унищожавайки листата и обикновено и гнила листна настилка и причиняват дърветата загиват. Тези пожари най- интензивна топлина, но практически често се появяват в иглолистни гори, няма пламъци. Такива пожари са отно- разположени в ниски части на ланд- сително редки и се наблюдават поня- шафтите. За откриване на този тип по- кога във високопланински иглолистни жари трябва да се използват и двата и смърчови гори. Този тип пожари е метода – „определяне на температу- Радиотелеметрично проследяване на дивите животни: ... 201

рата” и „определяне на поведението тройства: на животните”. Понеже не е сигурно 1. Комуникационни канали (1): По- коя част от гората за кой тип пожар е строяването на безжична мрежа за от- рискова, приложението на двата мето- криване на горски пожари може да се да едновременно ще е подходящо за извърши по три метода: всички видове пожари. – Базиран на спътникова система. Схематичната инфраструктура на Могат да се използват устройства за биосензорна система за ранно откри- проследяване от спътниковата систе- ване на горски пожари, позволяваща ма „Аргос” или да се предават GPS реализацията на двата метода за ин- координати през комуникационната дикация (фиг. 1) силно зависи от ха- система на спътника; да се ползва ко- рактеристиките на горската площ, но муникационната система на спътници- тя задължително трябва да съдържа те „Иридиум”, като информацията се следните основни подсистеми и ус- получава по e-mail след събирането на

Фиг. 1. Структура на Система за откриване на горски пожари с подвижни биологични сензори: 1 – комуникационни канали; 2 – места събиране на информация от сензорите – точки за достъп; 3 – базова станция; 4 – подсистема за приемане на решения Fig. 1. Structure of the System for the detection of forest fires with mobile biological sensors: 1 – communication channels, 2 – places of collecting information from sensors – access points, 3 – base station, 4 – subsystem of taking a decision 202 В. Марков, Г. Марков

предварително определен брой коор- Приложението на система за откри- динати. ване на горски пожари с подвижни би- – Високочестотен радиоканал. При- ологични сензори е свързано с редица лага се, когато спътниковата връзка е преимущества: невъзможна или проблемна например, 1. Използването на животни като поради това че някои точки са невиди- подвижни биологични сензори позво- ми от спътника. Тогава алтернативата лява наблюденията да се извършват в е в използването на точки за достъп, недостъпни за човека места и под кон- монтирани на кули. трол се поставят горски ландшафти, – GSM мрежа: ако има GSM покри- недостижими с традиционните мето- тие в съответния горски масив, съби- ди. рането и препращането на информа- 2. С приложението на подвижни би- цията се извършва по нейните комуни- ологични сензори се постига по-дина- кационните канали. мично и обширно наблюдение в срав- При практическата реализация на нение с това, реализирано с неподвиж- системата е препоръчително съвмест- ни сензори. ното приложение на всеки от описани- 3. Използването на подвижни сензо- те по-горе методи в хибридна комуни- ри позволява намаляване на броя им в кационна мрежа. единица наблюдавана площ, в сравне- Честотата на връзка към местата, в ние с неподвижните. Редуцираният им които се извършва сборът на информа- брой довежда до силно намаляване на цията от сензорите – точките за достъп цената, необходима за наблюдението (2), зависи от особеностите на терена на единица горска площ, в сравнение с и гората, както и типът на сензорите, използване на фиксираните сензори. използвани в системата. Ако сензори- 4. Системата за откриване на гор- те позволяват връзка на големи раз- ски пожари с подвижни биологични стояния, точките за достъп могат да се сензори може лесно да се адаптира монтират на разстояния 3–4 km. към съществуващи вече горски систе- 2. Базова станция (3). Предназна- ми за откриване на пожари. чението `и е да събира и анализира Но при реално конструиране на данните от сензорите, постъпили през Система за откриване на горски по- всички точки за достъп и да ги предава жари с подвижни биологични сензори на подсистемата за приемане на реше- в природни условие е необходимо да ния (4). бъдат разрешени и редица проблеми: 3. Сензорите са най-важната част 1. В конкретните горски екосисте- на системата и варират в зависимост ми е възможно да отсъстват животни, от методите, използвани в нея. Основ- които са подходящи биосензори и/или ната дейност на тези датчици е да из- да се срещнат редица трудности при пращат промените в температурното улавянето на подходящите животни и или радиационното ниво и текущото екипирането им със сензори. местоположение на животните към 2. При експлоатацията на устрой- точките за достъп. ствата, прикрепени на животните, се Радиотелеметрично проследяване на дивите животни: ... 203

изисква използването на батерии в тях, пожари, която да работи съвместно като при смърт на животните и невъз- с тях, използвайки информацията от можност за прибиране на биосензорите прикрепени на животните устройства, съществува потенциална възможност намиращи се в зоната на пожара, се за допълнително внасяне на тежки ме- явява перспективна линия за развитие тали в горските екосистеми. на Системите за ранно откриване на 3. При използването на метода с горските пожари. определяне на температурата е необ- ходимо наличието на достоверни дан- ни за стандартно климатично състоя- Литература ние, разлика в дневните температури и стойности на нормалните сезонни 1. Kahn, L. H. Animals: The world’s температури за конкретните региони, best (and cheapest) biosensors. The Bulletin в които се провеждат наблюдения. Online 14 March 2007, Retrieved from: 4. При метода за определяне на по- http://www.thebulletin.org/columns/laura- ведението на животните е необходимо kahn/20070314.html, available Nov, 13, 2007. да се съберат данни за местата им за 2. Lee, G.Y., D.E. Lee, C.K. Jeong. хранене, почивка и други области на 2007. Bio-adhoc sensor networks for early местообитание. disaster warning. – IEICE Transaction On 5. Създаването на допълваща сис- Communications E90B, 5, 1241–1244. тема към съществуващите в момен- 3. Yasar, G.S. 2007. Animals as Mobile та системи за откриване на горски Biological Sensors for Forest Fire Detection. – Sensors, 7(12), 3084–3099. 204 В. Марков, Г. Марков

RADIOTELEMETRY MONITORING OF WILD ANIMALS: POSSIBILITIES FOR EARLY DETECTION AND DISCLOSURE OF FIRES IN THE NATURE ENVIRONMENT

Vencislav Markov1, Georgi Markov2 1Space Research Institute, BAS; 2Institute of Zoology, BAS

UDK 630.4 Reseived 11.11.2009

Summary Examined is the possibility of using behavior of wild animals as natural mobile sensors for early detection of fi res in the natural environment. Described species are suitable for use as bio indicators in determining the different types of fi res. There are appropriate methods and systems for collecting and processing information and adoption of decisions on the presence of fi re at the initial stage of its development. Assessed the place of the proposed system in an integrated system for early forest fi re detection and its ability to use in scientifi c research and discovery of the sudden death of bio indicators are discussed. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

МОРФОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА ГОРСКАТА МИШКА (APODEMUS SYLVATICUS) – ЗООМОНИТОР ЗА АНТРОПОГЕННО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В БЪЛГАРИЯ: ПОЛОВ ДИМОРФИЗЪМ ПРИ КРАНИОМЕТРИЧНАТА ИЗМЕНЧИВОСТ

Георги Марков1, Иванка Атанасова2, Милена Господинова1, Ивайло Райков2 1Институт по зоология, БАН; 2Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”

УДК 591.4 Постъпила на 11.11.2009

Проведен е морфологичен анализ на представители на обикновената горска мишка (Apodemus sylvaticus), обитаващи агрорегион в Североизточна България. Чрез анализ на: (а) потока на изменчивост и (б) оценка на степента на сравнителна изменчивост е разкрита степента на проява на полов диморфизъм при изследваните краниометрични показатели. Получените резултати разширяват знанията за популационните характеристики на зо- монитора A. sylvaticus, с оглед оценката на популационната изменчивост на фенотипа на двата му пола, при условията на развитие в агрорегион. Установените характеристики предоставят солидна морфологична база за последващи детайлни еколого-физиологични изследвания на този зоомонитор в агроекосистемите в България. Ключови думи: горска мишка, Apodemus sylvaticus, зоомонитор, краниометрична изменчивост. Key words: Wood mouse, Apodemus sylvaticus, Zoomonitor, Craniometrical variation.

В системата на екологичния монито- адекватно да отразяват антропоген- ринг използването на метода на био- ните въздействия на различни равни- индикацията е твърде ефективно, осо- ща на организацията на биологичната бено когато съвкупността от фактори материя – макромолекули, клетки, на антропогенно въздействие върху организми, популации и биоценози. биоценозите трудно се измерва непо- Необходимо условие за изявата на средствено. Комплексният характер промяната и нарушението на биотич- на замърсяванията в агроекосистеми- ните процеси, протичащи в екосисте- те налага при приложението на биоин- мите под влияние на антропогенните дикацията и биомониторинга на със- фактори се явяват знанията за диапа- тоянието на околната среда в тях да зона на естествената изменчивост на се използват критерии и методи, които организмите. 206 Г. Марков, Е. Атанасова, М. Господинова, И. Райков

Антропогенно модифицираната ват методите: ком бинация от физически, химически (а) метод „поток на изменчивост”, и биологически параметри на средата който дава информация за относител- играе важна роля при възникването на ната функционална важност на изслед- морфологичните деформации и изме- ваните признаци на основата на прак- нения в организмите. Приемайки хипо- тически изведената закономерност, че тезата, че екосистемата твърде силно функционално важните признаци при- определя морфогенетичните характе- тежават сравнително по-ниска измен- ристики на влизащите в нея популации чивост; и надеждно ги регулира като единно (б) метод „анализ на сравнителна- цяло (Майр 1974), то проучването на та изменчивост”, при който се използ- структурата, състава, статиката и ди- ва опитно установеният постулат, че намиката на популациите с помощта всеки морфологичен признак проявява на морфологически подходи, използва- тенденция за запазване на своето мяс- ни в популационната морфология, пре- то в различните сравнявани оперативни доставя възможност за изследване на единици, независимо от различието в микроеволюционните процеси в попу- абсолютните величини на коефициента лации, обитаващи в различни по своето на вариацията; антропогенно повлияване екосистеми. (в) метод „морфологични профи- Представата, че морфологичните де- ли”, при който при сравнението на формации на бозайниците, живеещи в популациите по едни и същи морфо- замърсени среди могат да се използват логични признаци се използват не аб- като показатели за антропогенно нато- солютните размери на признаците, а варване се приема като основополага- относителните значения на тяхната ща теза за използването им за зоомо- абсолютна изменчивост, отнесени към нитори. В границите на тези предста- някоя избрана оперативна единица, ви, морфологичният биомониторинг определена като еталон за сравнения на практика предполага формиране (Яблоков 1966). на контрол по принципа на обратната Тези методи, в различни модифика- връзка или той дава възможност да се ции, успешно се прилагат и в рамките оцени състоянието на околната среда на биологичния мониторинг, приложен като отговор на все по-нарастващото за целите на екологичния мониторинг. антропогенно въздействие както в ло- Получените резултати при проучване кален, така и в регионален мащаб. на морфогенетичната микроеволю- В популационната морфология при ция на популациите като единно цяло анализа на изменчивостта на морфо- в пределите на техните пространстве- логичните признаци в еколого-физио- но-времеви характеристики в различ- логичните изследвания за сравнение на но антропогенно променена околна динамиката на популациите, свързана среда, свидетелстват за значителните с промяна на фенотипа на индивидите потенциални възможности на това на- и нейната структурираност се използ- правление в популационната биоло- Морфологичен анализ на зоомонитора за антропогенно ... 207

гия при решаването на редица задачи, та вида морфологични двойници – A. свързани с проучване и стандартизи- flavicollis Melchior или A. sylvaticus. С ране на изменчивостта на природните извеждането на видово детерминиращ популации на дивите бозайници. Ако краниологичен признаков комплекс някои конкретни показатели на изуча- (Chassovnikarova and Markov 2007), ваните морфогенетични структури не определен върху биохимично-генетич- се намират в предполагаемия теорети- но детерминирани индивиди към еди- чен диапазон на изменчивост, възник- ния от двата вида морфологични двой- ва реална необходимост от анализа на ници горски мишки в България и даващ наблюдаваните отклонения от еколо- възможност за тяхната 100 % вярна гична гледна точка. При извършване- видова класификация към A. sylvaticus то на биомониторинг, с оглед анализ или А. flavicollis се създават условия на качеството на природната среда в за първоначална вярна видова детер- България, като един от основните зо- минация на уловените индивидни гор- омонитори е препоръчана обикновена- ски мишки и се формира предпоставка та горска мишка (Apodemus sylvaticus за оценка на биологичното разнообра- L.) (3). зие по посока на морфологичната им Целта на настоящето изследване изменчивост и извеждане на техните е чрез комбинираното приложение на локални кранио метрични характерис- различни морфологически подходи да тики при специфичните екологични се оцени степента на краниометрична- условия, в които обитават различните та изменчивост при двата пола на обик- техни популации на територията на новената горска мишка (Apodemus основните типове природни и агроеко- sylvaticus), обитаваща агроекосисте- системи в страната. ма в Североизточна България, с което Извършен е улов на дребни бозай- да се разшири зоомониторната крани- ници на територията на Североизточна ологична характеристика на този вид България. Изследването е проведено в при използването му като зоомонитор характерните за горските мишки би- в екосистеми с различно антропоген- отопи в агроекосистеми в околности- но повлияване. Актуалността на тази те на гр. Шумен. На краниометричен задача се обуславя и от факта, че в анализ са подложени само възрасти течение на десетилетия класически- екземпляри, като тяхната възраст е оп- те морфобиологични характеристики ределена на основата на състоянието на този вид в България са извеждани на зъбната система. Първоначалната съвместно върху индивиди от двата видова детерминация на уловените ин- пола, повлияни от общо наложилото дивиди към A. sylvaticus е извършена се схващане за липсата на полов кра- на основата на видово детерминиращ ниометричен диморфизъм при група- краниологичен признаков комплекс та на мишевидните гризачи и е било (Chassovnikarova and Markov 2007), затруднявано от правилната първона- даващ възможност за тяхната 100 % чална еднозначна детерминация на ула- вярна видова класификация към A. вяните горски мишки към един от два- sylvaticus или A. flavicollis. 208 Г. Марков, Е. Атанасова, М. Господинова, И. Райков

За извеждане на краниометрична- са изведени основните статистически та характеристика на A. sylvaticus е оценки на проучваните метрични пара- използван краниометричен признаков метри на черепа чрез изявата на сред- комплекс, в който са включени всич- ните им стойности – X и техните ос- ки метрични параметри на черепа на новни статистически оценки. Оценката горските мишки в Европа до момента на половия ди мор фи зъм е извършена на настоящето изследване, за които за всеки от из с лед ва ни те кра ни омет- е известно, че добре описват кранио- рич ни параметри, ха рак те ри зи ра щи метричната структура на тези видове. раз мер нос т та на черепа при из с лед ва- Използваният краниометричен ком- ни те обикновени горски мишки, чрез плекс включва 24 признака: V 1 – кон- коефициент на по лов ди мор фи зъм дилобазална дължина; V 2 – базална (Dsex), който е из чис ля ва н ка то про- дължина; V 3 – базиларна дължина; V цент на разлика между ус та но ве ни те 4 – кондилобазиларна дължина; V 5 средни стойности на па ра ме тъ ра при – тилна дължина; V 6 – дължина на мъжкия и женския пол и размерността диастемата; V 7 – дължина на отвора на признака при мъжкия пол. при резците; V 8 – дължина на лице- Оценката на разликата на средни- вата част; V 9 – дължина на мозъчния те стойности на изследваните крани- отдел на черепа; V 10 – дължина на ометрични признаци при двата пола носовите кости; V 11 – дължина на (Марков и Атанасова 2004), на чиято горната редица кътници (в алвеолите); основата в графичен вид на фиг. 1 е V 12 – дължина на горната редица кът- представен краниометричният по лов ници (в короната); V 13 – дъл- V7 жина на ушното мехурче; V 14 V5

– интерорбитална широчина; V V9

15 – тилна широчина; V 16 – V3 широчина на носните кости; V 17 – палатална дължина; V 18 V11

– широчина на рострума; V 19 V1 – палатинална дължина; V 20 -2-10123 – зигоматична широчина; V 21 V13 – височина на рострума; V 22 – височина на мозъчния отдел V23

на черепа; V 23 – широчина V15 на мозъчния отдел на черепа; V21

V 24 – дебелина на резеца. V17 D sex [%] Описанието на краниоме- V19 тричната характеристика на Фиг. 1. Стойности на коефициента на полов диморфи- двата пола на вида е извърше- зъм (Dsex), при обикновената горска мишка (Apodemus но върху 35 мъжки и 33 жен- sylvaticus Linnaeus, 1758) в Североизточна България Fig. 1. The value of the Coefficient of sexual dimorphism ски възрастни индивида. (Dsex) of the wood mouse (Apodemus sylvaticus Linnaeus, За едномерно описание на 1758) in Northeast Bulgaria краниологичната структура Морфологичен анализ на зоомонитора за антропогенно ... 209

12 ди мор фи зъм при обик- новената горска мишка в 10 Североизточна България, потвърждава наличието на 8 краниометрично сходство при възрастните индивиди 6 на двата пола на изслед- cv [%] вания вид – коефициен- 4 та на полов диморфизъм (Dsex), реализиран при 2 всички изследвани при-

0 знаци се вмества в рамки- 20 15 5 4 7 14 1 2 6 8 12 16 22 9 23 11 13 17 18 21 19 10 3 24 те от –1,5 % до 2 %, като при мнозинството от кра- Фиг. 2. Поток на изменчивостта на размерите на черепа при ниометричните признаци женския пол на обикновената горска мишка (Apodemus стойностите на мъжките sylvaticus Linnaeus, 1758) от агроекосистема в Северо- източна България. Краниометричните признаци по оста индивиди са по-големи. „абсциса” са разположени в намаляващ порядък Приложението на мето- Fig. 2. The flow of variability of the size of the skull by the да „поток на изменчивост” female wood mouse (Apodemus sylvaticus Linnaeus, 1758) е довело до аранжирането in agro ecosystem in north-eastern Bulgaria на относителната измен- чивост при сходните при- 14 знаци в женския (фиг. 2)

12 и мъжкия (фиг. 3) пол на вида. 10 При сравнителния ана- лиз на потока на измен- 8 чивост на изследваните

cv [%] 6 признаци в двата пола се забелязва сравнително 4 сходното им разпределе-

2 ние в аранжирането им, но се наблюдават и известни 0 различия както в подреж- 15 4 5 17 11 8 7 2 9 21 18 16 22 19 1 23 14 12 6 10 20 13 3 24 дането им в горната, така и в долната граница на Фиг. 3. Поток на изменчивостта на размерите на черепа при мъжкия пол на обикновената горска мишка (Apodemus този поток. sylvaticus Linnaeus, 1758) от агроекосистема в Северо- Сравнението на мор- източна България. Краниометричните признаци по оста фологичните профили при „абсциса” са разположени в намаляващ порядък двата пола на обикновена- Fig. 3. The flow of variability of the size of the skull by the male wood mouse (Apodemus sylvaticus Linnaeus, 1758) in agro та горска мишка показва, ecosystem in north-eastern Bulgaria че: (а) установената абсо- 210 Г. Марков, Е. Атанасова, М. Господинова, И. Райков

2,0 показват, че е разкрита половата специфичност 1,8 на краниометричните ха- 1,6 рактеристики на обикно- 1,4 вените горските мишки в 1,2 Североизточна България и 1,0 еднозначно е определено

0,8 тяхното значение при ана- SD-Me/SD-Fe лиза на изменчивостта на 0,6 морфологичните признаци 0,4 на двата пола на вида при 0,2 еколого-морфологичните 0,0 изследвания за целите на 1 3 5 7 9 11 13 28 17 19 21 23 2 4 6 8 10 12 14 16 18 20 22 24 биологичния мониторинг в агроекосистемите на Севе- Фиг. 4. Относителна стойност (мъжки към женски индивиди) роизточна България. на абсолютната изменчивост на сходните краниометрични признаци при двата пола на вида Fig. 4. Relative value (males to females) of the absolute Благодарност variability of the similar craniometrical signs in both sexes Това проучване е под- by the wood mouse (Apodemus sylvaticus Linnaeus, 1758) помогнато по проект in agro ecosystem in north-eastern Bulgaria B-1513/2005 на фонд „На- учни изследвания” на Ми- лютна изменчивост при всички изслед- нистерството на образованието и на- вани параметри на двата пола на вида уката. има сравнително сходен порядък, кой- то се намира в типичните рамки, реа- лизиращи се при гризачите; (б) изявена е тенденция за по-висока абсолютна изменчивост на изследваните крани- Литература ометрични параметри при мъжките индивиди; (в) разкритите относителни 1. Майр, Э. 1974. Популяции, виды и стойности на абсолютната изменчи- эволюция. М., Мир. 2. Марков, Г., И. Атанасова. 2004. вост на признаците по отношение на Популационна краниометрична характе- реализираните стойности в женския ристика на двата пола обикновената гор- пол дава основание да се предполага, ска мишка (Apodemus sylvaticus Linnaeus) че са изявени типичните за двата пола в Североизточна България. – Във: Сборник граници на абсолютната им краниоме- научни трудове на Шуменски универси- трична изменчивост. тет „Епископ Константин Преславски”, Всички резултати от проведения Природни науки, 385–389. анализ на популационната краниоме- 3. Национална програма за биомонито- трична характеристика на двата пола ринг на България. 1990. ред. Д. Пеев, Св. Герасимов. С., Гея Либрис. на обикновената горска мишка (A. 4. Яблоков, А. В. 1966. Изменчивость sylvaticus) в Североизточна България млекопитающих. М., Наука. Морфологичен анализ на зоомонитора за антропогенно ... 211

5. Chassovnikarova, Ts., G. Markov. Melchior, 1834) from Bulgaria: craniometric 2007. Wood mice (Apodemus sylvaticus characteristics and species discrimination. Linneaus, 1758 and Apodemus flavicollis – Forest science, 3, 39–52.

MORPHOLOGICAL ANALYSIS OF WOOD MOUSE (APODEMUS SYLVATICUS) – ZOOMONITOR FOR HUMAN IMPACT ON THE ENVIRONMENT IN BULGARIA: SEXUAL DIMORPHISM OF CRANIOMETRICAL VARIATION

Georgy Markov1, Ivanka Atanasova2, Milena Gospodinova1, Ivaylo Raykov2 1Institute of Zoology, BAS; 2Konstantin Preslavsky University of

UDK 591.4 Received 11.11.2009

Summary Morphological analysis of specimens of the wood mouse (Apodemus sylvaticus) from agricultural region in Northeastern Bulgaria was carried out. The degree of sexual dimorphism of the studied craniometrical measurements was revealed through: (a) variation fl ow, (b) assessment of degree of comparative variation and (c) morphological profi les. The obtained results extend the knowledge about population characteristics of the zoo-monitor A. sylvaticus in regard to the assessment of phenotype population variation of the two sexes under agricultural conditions. The established characteristics represented substantial morphological basis for further eco- physiological investigations of this zoo-monitor species in agricultural ecosystems in Bulgaria. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ ИХТИОФАУНАТА НА ЯЗ. ИВАЙЛОВГРАД

Николай Коджабашев, Васил Колев, Градимир Груйчев Лесотехнически университет – София

УДК 639.2 Постъпила на 11.11.2009

Обект на проучване е ихтиофауната и ихтиоценозата на яз. Ивайловград. Установени са 11 вида риби, от които един се съобщава за първи път за язовира. За изчезнали можем да считаме два вида распери и змиорката, които не са улавяни през последните 30 годи- ни. От ценологичните резултати установихме съвременното състояние на запасите в ра- йона на залива до с. Бориславци, темповете на нарастване и степента на преобладаване, въз основа на които достигнахме до извода, че ихтиологичното равновесието във водоема е силно нарушено вследствие на безконтролния улов. Доминиращи видове в района са малоценни видове като бабушката и маришкият морунаш, а стопански значимите видове – шаран, сом и бяла риба са със силно нарушена размерна и възрастова структура и са с нисък относителен процент от общия улов. Нарушена е възрастовата структурата и на егейския скобар, което се дължи вероятно на промени в местата му за размножаване. От нашите констатации следва изводът, че в района на залива е необходимо да бъде зави- шен контролът, особено в периода на размножаване. Драстични промени са настъпили в резултат от изграждането на каскадата от трите язовира, които се явяват непреодолима бариера за рибното население и причина за генетична изолация. Липсата на рибни про- ходи по течението на реката са довели до пълното изчезване на распера и змиорката и до значителното намаляване на типичните реофилни видове като маришка мряна, егей- ски скобар, маришки морунаш. С изграждането на язовира значително са се увеличили възможностите за стопанисване на ценни за промишлеността и спортния риболов видове риби, каквито са шаранът, бялата риба, сомът от естествените видове и толстолоб и амур от интродуцираните. Ключови думи: язовир Ивайловград, рибни популации, видов състав, размерна структура. Key words: Ivailovgrad dam, fishes populations, species composition, size structure.

Увод дънни отлагания и интродукцията на нови за водосборите видове са дове- Ихтиофауните и ихтиоценозите, насе- ли до промени в трофичните вериги. ляващи изградените през миналия век Липсата на регламент в стопанисване- язовири, се различават съществено от то на рибния ресурс, заниженият кон- местните реофилни рибни ансамбли, трол и интродукцията на нови видове обитавали някога теченията на реки- през последните 30 години са наруши- те. Промените в проточността и ско- ли структурата на рибните популации ростта на течението, натрупването на в много наши язовири. Проучванията Проучване върху ихтиофауната на яз. Ивайловград 213

върху съвременното състояние на их- 15 000 dka площ яз. Ивайловград е тиофауните и ихтиоценозите в язови- един от най-големите наши язовири, рите на България са крайно недоста- разположен в най-източната част по те- тъчни, за да бъдат изготвени прогнози чението на р. Арда. Водоемът попада в за развитието на рибните популации с Преходно-Средиземноморската клима- цел управление, опазване и разумно тична област и в Източно-Родопската стопанисване. климатична подобласт (Димитров и др. 1973). Районът, в който е разположен язовирът, се характеризира със среди- Обект на изследването. Връзки земноморско влияние върху оттока и с на физико-географската, преобладаващо дъждовно подхранване. климатичната и биогеографската Средните годишни валежи през зимата характеристика с рибното са около 300 mm, а през лятото – 350 mm (табл. 1). Те се характеризират с население на язовира летен максимум през месеците юни и август. Средната продължителност За обект на изследване беше избран на периода с устойчиво задържане на заливът на аз. Ивайловград при с. температурата над 10о C е около 200 Бориславци, в близост до вливане- дни (Димитров и др. 1973). то на р. Арда в язовира. Със своите Таблица1 Table 1 Климатична и хидроложка характеристика на яз. Ивайловград Climatical and hydrological data about Ivajlovgrad dam lake

на

тура тура , m /s /s , mg/l 3 3 немски C ( C о о , месеци , cm , йони

, темпера темпера сочина

ви

водата

отток water

Water hardness водата

на въздуха

)

продължителност на годишна годишна

на low water level

Average flow, cm Среден маловодието Mineralization lons, mg/l Надморска градуси Average annual t°C of the Минерализация Altitude above sea level, m Average continuation of the Твърдост Средна Average annual t°C in the air Средна Средна 50–100 12–13 70 2–3 4,2–8,4 10–12 100–200

Относително мекият климат в съче- са предопределили сформирането на тание с географското разположение и специфичен комплекс от рибни видове. обособеността на маришкия водосбор Относително дългата продължителност 214 Н. Коджабашев, В. Колев, Гр. Груйчев

на топлите дни през годината влияе бар. Въздействия върху местната их- благоприятно върху темповете на на- тиофауна е оказало и интродуциране- растване на стопански ценните видове то на някои видове стопанско значими при сравнително ниска икономическа риби, както и неволното инвазиране на себестойност. Локалната изолация на водоемите с псеудоразбор, слънчева рибните популации под стените на язо- рибка и обикновен бибан. вирите са довели до генетична изола- Дълги години яз. Ивайловград е бил ция и до редица негативни последици, използван за провеждане на стопански които могат да бъдат косвено доказва- и любителски риболов. Понастоящем ни чрез установяване на популационни водоемът е определен за любителски и фаунистични промени. цели. Според зоогеографското районира- не на България по Груев и Кузманов (1994), язовирът попада в Източноро- Цел и задачи на изследването допския подрайон на Южнобългарския район. Средиземноморското влияние Основната цел на проучването е да се в този подрайон е относително слабо установи съвременното състояние на изразено. Това влияние е ограничено ихтиофауната и ихтиоценозата в яз. от двата хълма Гюмюрджински снеж- Ивайловград и да се направят аргумен- ник и Мъгленик и от лонгитудиналното тирани хипотези и прогнози за тяхното направление на реките в региона. Тези развитие. факти обуславят сравнително ниския За постигането `и сме си поставили процент на медитерански флорни и следните задачи: фаунистични елементи. – Определяне на видовия състав и Ихтиофауната на реките в този анализ на фаунистичните промени. регион се характеризира със специ- – Определяне на доминиращите ви- фичен комплекс от видове, някои от дове по брой индивиди и относителна които са с ограничено географско раз- биомаса. пространение, а други са регионални – Установяване на размерната ендемити. В литературата са описани структура на доминиращия вид и суб- осем ендемични вида риби, характер- доминиращите видове. ни за Егейския водосбор (от тях в яз. – Установяване на оптималния раз- Ивайловград сме установили 3 вида). мер на окото на мрежите за улов на Този водосбор се обитава и от редица доминиращия вид риба в яз. Ивайло- редки видове, някои от които са с меж- вград. дународно природозащитно значение. Изграждането на язовирите е причина за унищожаването на едни видове и за Материали и методи на научното появата на други. Каскадата от трите изследване големи язовира на р. Арда е довела до пълното унищожаване на распера и За провеждане на улова бяха използва- змиорката и до силното ограничаване ни найлонови мрежи тип сетка с дъл- на маришката мряна и вардарския ско- жина 25 m, височина 1,5 m, с разме- Проучване върху ихтиофауната на яз. Ивайловград 215

ри на окото съответно 10, 20, 30, 40, Ихтиологичният материал беше 50, 60, 70, 80 mm, снабдени с оловно събран с 6 последователни уловa въже и стeрeопорни поплавъци. За за- (табл. 2), проведени през пролетта и лагане на мрежите в язовира бяха из- лятото на 2006 г. За да се обхване ползвани пластмасови плавателни съ- цялата размерна структура на ихтио- дове тип „корито”. Измерихме теглото фауната, мрежите бяха поставяни ве- на рибите с механична везна за битови чер преди залез слънце (между 19 и нужди „ЗАВ Лясковец” БДС 7371-73, 20 часа) и прибирани сутрин след раз- с точност 1 g и максимален обхват съмване (между 5 и 6 часа). Избрахме 10 kg. Дължината беше измерена с места с дълбочина от 0,6 до 6 m. ролетка с точност 1 mm. Таблица 2 Table 2 Брой и дата на проведените улови в залива при с. Бориславци на яз. Ивайловград Number and date of catch conduct in the cove of Borislavci village of Ivajlovgrad dam lake

№ Дата Брой мрежи Око на мрежите, mm Date Saine’s number Size of the saines, mm 1 18.06.2006 г. 5 10, 20, 30, 40, 60 2 27.07.2006 г. 5 10, 20, 30, 40, 50 3 18.08.2006 г. 5 30, 40, 60, 70, 80 4 19.08.2006 г. 3 40, 50, 60 5 20.08.2006 г. 6 30, 40, 50, 60, 70, 80 6 10.12.2006 г. 3 30, 40, 50

Уловената риба разделихме по ви- съвременните схващания за система- дове и групирахме в зависимост от тиката на европейските сладководни окото на мрежата. На всеки уловен риби (Kottelat and Frayhof 2007). екземпляр измерихме малката (l) и голямата (L) дължина. На 5 улова из- мерихме теглото на уловената риба Резултати във всяка мрежа с различен размер на окото. В уловите през 2006 г. установи- За определяне на видовия състав на хме 11 вида риби в яз. Ивайловград ихтиофауната на яз. Ивайловград из- (табл. 3), принадлежащи към 4 семей- ползвахме последените систематични ства. От уловените от нас видове риби обобщения от българските ихтиолози в яз. Ивайловград 5 вида са бентосо- (Карапеткова и Живков 1995; Живков ядни, 1 вид е планктонояден, 1 вид е и Добрев 2001), също както и най- всеяден и 4 вида са хищни. Един от 216 Н. Коджабашев, В. Колев, Гр. Груйчев

видовете (слънчева рибка) е инвазивен са внесени в язовира по изкуствен път вид за нашата ихтиофауна. Три от ус- – шаран и бяла риба и два са само- тановените видове риби принадлежат заселени– сребриста каракуда и слън- към ихтиофауната на Егейския водо- чева рибка (Живков и Добрев, 2001). сбор – маришки морунаш, вардарски Никоя от рибите, уловени от нас в яз. скобар и маришки кефал (Kottelat and Ивайловград не попада в режим на за- Frayhof 2007; Карапеткова и Живков брана или на ограничено ползване спо- 1995). Два от установените видовете ред ЗБР. Таблица 3 Table 3 Видов състав на улова в яз. Ивайловград за 2006 г. Species composition of the Ivajlovgrad dam lake in 2006 year

№ Вид Българско наимено- Семейство Species вание Family Common name 1 Rutilus rutilus Linnaeus, 1758 бабушка Cyprinidae 2 Squalius orpheus Kottelat & Economidis 2006 маришки кефал Cyprinidae 3 Chondrostoma vardarense Karamann, 1928 вардарски скобар Cyprinidae 4 Carassius auratus Bloch, 1782 сребриста каракуда Cyprinidae 5 Cyprinus carpio Linnaeus, 1758 шаран Cyprinidae 6 Alburnus alburnus Linnaeus, 1758 уклейка Cyprinidae 7 Vimba melanops Heckel, 1837 маришки морунаш Cyprinidae 8 Silurus glanis Linnaeus, 1758 сом Siluridae 9 Sander lucioperca Linaeus, 1758 бяла риба Percidae 10 Perca fluviatilis Linnaeus, 1758 речен костур Percidae 11 Lepomis gibbosus Linnaeus, 1758 слънчева риба Centrarchidae

Броят на всички уловени риби беше От стопански ценните хищни риби 1437. От тях 636 бр. са бабушки – сом и бяла риба уловихме много мал- 44,5 % от общия брой. Субдоминиращ ки количества. Малък е броят и на уло- вид е маришкият морунаш с 225 бр., вените шарани. Въпреки оптималните които са 15,4 % от общия брой уло- растежни условия, количеството на вени риби (фиг. 1). От табл. 4 се виж- шарана, установено от нас, е твърде да, че най-голям брой риби попадат в ниско. Уловените шарани и в начало- мрежите с размер на окото 10, 20 и то, и в края на лятото са малко и са 30 mm. Сравнително голям е уловът почти изключения в улова (фиг. 2). В в мрежата с размер на окото 40 mm. началото и в средата на лятото бабуш- Дори в мрежата с размер на окото 50 ката е доминирала в нашите улови, mm броят на уловените бабушки е като през месец юни повече от поло- най-голям. В мрежата с размер на око- вината от хванатите риби е била от то 60 mm са улавяни едри екземпляри този вид. През август месец в мрежи- – шаран, каракуда и морунаш. те е попаднало също голямо количе- Проучване върху ихтиофауната на яз. Ивайловград 217

Бабушка/Roach ство бабушка, но морунашът е бил 15,4 Кефал/Maritza chub най-много в уло- Бяла риба/Pikperch вите в залива при с. Бориславци. Костур/Perch 12,5 44,5 Скобар/Vardar nase 0,3 Сребриста каракуда/ 0,5 Prussian carp 2,7 Шаран/Carp 4,5 Сом/European catfish 10,6 4,9 1,5 2,6 Слънчева риба/ Pumpkinseed Уклейка/Bleak

Морунаш/Dark vimba

Фиг. 1. Процентно разпределение на улова от 2006 г. по видове Fig. 1. Percentage distribution of the catch in 2006 year in species Таблица 4 Table 4 Видов състав и брой на уловените риби на уловите на 18.06. и 27.07.2006 г. с мрежи с размер на окото от 10 до 60 mm Species composition and number of catch fish on 18.06 and 27.07.2006 year with different seine – size 10–60 mm

Размер на окото на мрежа Брой уловени риби Size of the saine Number of catched fish Вид Species 10 mm 20 mm 30 mm 40 mm 50 mm 60 mm Бабушка/Roach 169 251 114 38 14 0 Уклейка/Bleak 94 794000 Речен костур/Perch 0 73 27 25 1 1 Маришки кефал/Maritza chub 4 10 8 11 11 1 Бяла риба/Pikperch 4 142020 Маришки морунаш/Dark vimba 1 14 36 41 2 26 Вардарски скобар/Vardar nase 003112 Сребриста каракуда/Prussian carp 0001439 Шаран/Carp 0000017 Общо уловени риби/Total cached fish 272 441 194 117 35 86 218 Н. Коджабашев, В. Колев, Гр. Груйчев

70 Бабушка/Roach

60 Мар. морунаш/Dark vimba

Уклейка/Bleak 50 Мар. кефал/Maritza chub 40 Ср. каракуда/Prussian carp

30 Шаран/Carp

Вар. скобар/Vardar nase

от месечния улов 20 %

% of for catch the month Евр. cом/European catfish 10 Р. костур/Perch

0 Бяла риба/Pikperch май юни август Месец Слънч. рибка/ Pumpkinseed Month

Фиг. 2. Процентно разпределение на улова от отделните видове риби през месеците май, юни и август Fig. 2. Percentage distribution of the catch of the different fish species during May, June and August

През този месец е по-голямо количе- през м. юни – 51 %, 30 % през май, и ството в улова и на други ценни ша- най-малко през месец август – 19 %. ранови риби като шаран, егейски ке- На фиг. 3–8 е представена раз- фал и вардарски скобар. Сребристата мерната структура на доминиращия каракуда, както бабушката, е попада- и следващите го по численост видове ла по-често в мрежите в началото и в риби в залива на с. Бориславци. От средата на лятото. Най-много сом е посочените графики се вижда много уловен също през месец август, макар ясното доминиране на определени раз- общото му участие в улова да е доста мерни класове при уклейката, мариш- ниско. Сравнително постоянен е бил кия кефал и речния костур. Особено броят на уловения речен костур през добре това личи в размерния състав на трите месеца на лятото. уклейката, където почти целият улов Процентното разпределение на об- е групиран симетрично около 10 cm щия улов на риба в залива на с. Бо- дължина. Най-голямото количество ре- риславци в яз. Ивайловград е както чен костур, уловен от нас, е бил с от- следва: най-много риби са уловени носително малка дължина, 12–14 cm. Проучване върху ихтиофауната на яз. Ивайловград 219

Уловът от бабушка 16 има полимодално раз- % 14 14 14 пределение в отдел- 13 12 12 12 ните класове на дъл- 10 жина. При останалите 8 9 7 масови видове риба 6 6 4 5 5 – маришкия морунаш, 2 уклейката и речния 2 1 2 0 костур липсват по-ед-

м м м м м м м м м м м м м рите размерни групи.

с с с с с с с с с с с с с

5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5

. . , ......

7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 - - -

------

7 6 6

. .

6 6 6 6 6 6 6 6 6 6

7 8 ......

9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 Дискусия

1 1 1 1 1 1 1 1 1

размерни класове, cm Географското разпо- size classes, cm ложение, климатич- ните характеристики Фиг. 3. Размерен състав на улова от бабушка в яз. Ивайловград Fig. 3. Size composition of the catch of the Roach from Ivajlovgrad и фауногенезисът на dam lake яз. Ивайловград по- казват, че условия- та в него са много 18 подходящи за раз- % 16 15 14 витието на топло- 12 12 любивите ри би. 10 8 8 Видовият състав 7 7 7 7 6 6 5 на ихтиофауната в 4 3 3 язовира, установен 2 2 2 2 2 1 1 11 1 11 1 1 1 0 00 0 от нас, е подобен на други наши язо- см см см см см см см см см см см см см см вири – Кърджали,

7.1 - 8 Студен кладенец 9.1 - 10

11.1 - 12 13.1 - 14 15.1 - 16 17.1 - 18 19.1 - 20 21.1 - 22 23.1 - 24 25.1 - 26 27.1 - 28 29.1 - 30 31.1 - 32 33.1 - 34 (Живков и Добрев размерни класове, cm 2001) и Копринка size classes, cm (Г. Димитров) (Ма- ри нов и Бо я джиев Фиг. 4. Размерен състав на улова от морунаш в яз. Ивайловград 1967). В нашите Fig. 4. Size composition of the catch of the Dark Vimba from Ivajlovgrad улови не конста- dam lake тирахме нали- В размерната структура на доми- чие на бял тол- ниращия и на субдоминиращия вид не столоб (Hypophthalmichthys molitrix се наблюдава такова ясно групиране Valensiennes, 1844), маришка мрянa около един размерен клас на дължина. (Barbus cyclolepis Heckel, 1837), чер- 220 Н. Коджабашев, В. Колев, Гр. Груйчев

45 горчивка (Rhodeus % amarus Bloch, 1782), 40 41 балкански щипок 35 (Sabanejewia balcanica 30 Karamann, 1922) и ро- 25 24 допски щипок (Cobitis 20 21 strumicae Karamann, 1922), посочени от 15 Живков и Добрев 10 (2001). Причина за 6 5 4 това до голяма степен 2 0 1 1 1 е селективността на см см см см см см см см см избрания от нас метод

10.6 - 11.6 - 12.6 - 13.6 - 14.6 - 15.6 - за събиране на мате- 8.5 11.5 12.5 13.5 14.5 15.5 16.5

до риал. Отсъствието на 8.6 - 9.5

9.6 - 10.5 златиста каракуда и размерни класове, cm червеноперка обаче size classes, cm най-вероятно се дъл- жи на липсата им в Фиг. 5. Размерен състав на улова от уклейка в яз. Ивайловград Fig. 5. Size composition of the catch of the Bleak from Ivajlovgrad залива. В уловите не dam lake са констатирани распер и змиорка, които вероятно са % 30,0 изчезнали в този 25,0 25,0 сектор на реката. 20,0 Доминиращият 15,0 вид риба, с мно- 13,2 11,8 го голям дял от 10,0 10,5 10,511,2 6,6 улова – 44,5 %, е 5,0 5,3 бабушката. Този 2,0 0,0 1,30,71,30,0 0,00,7 0,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,00,0 резултат се раз-

см см см см см см см см см см см см см см личава съществе- но от изследвани-

7.1 - 8 ята на Живков и 9.1 - 10 11.1 - 12 13.1 - 14 15.1 - 16 17.1 - 18 19.1 - 20 21.1 - 22 23.1 - 24 25.1 - 26 27.1 - 28 29.1 - 30 31.1 - 32 33.1 - 34 Димитров (2001), размерни класове, cm size classes, cm които дори не по- сочват бабушката Фиг. 6. Размерен състав на улова от речен костур в яз. Ивайловград като масова за Fig. 6. Size composition of the catch of the Perch from Ivajlovgrad dam lake водоема. Това по- казва, че в пери- веноперка ( Scardinius erythrophthalmus ода 2001–2006 г. Linnaeus, 1758), златиста каракуда условията за бабушката рязко са се (Carassius carassius Linnaeus, 1758), подобрили. Вероятно това се дължи и Проучване върху ихтиофауната на яз. Ивайловград 221

16 малка, както и на % 14 1414 излавянето на по- 12 едрите екземпля- 10 10 ри на останалите 8 9 бентосоядни риби 7 6 66 6 – маришки мору- 4 44 наш, сребриста 3 333 3 2 1 1 1 1 каракуда. В улова 0 0 0 0 00 от морунаш и ка-

см см см см см см см см см см см см ракуда преоблада- ват дребни екзем-

9 - 10 пляри, между 20

11.1 - 12 13.1 - 14 15.1 - 16 17.1 - 18 19.1 - 20 21.1 - 22 23.1 - 24 25.1 - 26 27.1 - 28 29.1 - 30 31.1 - 32 cm и 24 cm, което размерни класове, cm вероятно са дължи size classes, cm на нарушената въз- растова структура Фиг. 7. Размерен състав на улова от сребриста каракуда или на различни- вяз. Ивайловград те изисквания към Fig. 7. Size composition of the catch of the Prussian carp from Ivajlovgrad средата при раз- dam lake личните възрасто- ви групи. 18 Следващите % 17 16 най-масови видове 14 14 в нашия улов – ма- 12 12 12 11 11 ришкият морунаш, 10 уклейка и речният 8 8 костур потвържда- 6 4 ват досегашните 3 3 3 3 проучвания. И в 2 2 2 0 00000 0 00 0000000 нашите резултати и в тези на Живков см см см см см см см см см см см см см см и Димитров (2001)

7.1 - 8 се вижда, че най-ви- 9.1 - 10

11.1 - 12 13.1 - 14 15.1 - 16 17.1 - 18 19.1 - 20 21.1 - 22 23.1 - 24 25.1 - 26 27.1 - 28 29.1 - 30 31.1 - 32 33.1 - 34 сока численост от размерни класове, cm стопански ценните size classes, cm риби има мариш- Фиг. 8. Размерен състав на улова от маришки кефал в яз. Ивайловград кият морунаш, вид Fig. 8. Size composition of the catch of the Maritza chub from Ivajlovgrad със сравнително dam lake висока численост както в р. Арда, на липсата на конкуренция от страна така и в други реки на най-ценния в язовира бентософаг на маришкия водосбор (Михайлова – шарана, чиято численост е много 1970). 222 Н. Коджабашев, В. Колев, Гр. Груйчев

Речният костур е най-широко раз- блюдавали изсъхнал хайвер, останал пространеният хищник в язовира. Въ- на сухо върху оголената растителност преки голямото обилие и численост на след понижаването на нивото на вода- мирните малоценни видове риби, кои- та. то се явяват основни жертви на сома В размерната структура на улова от и бялата риба, то тяхното присъствие маришки морунаш, уклейка, костур, остава ниско, а размерът на уловените сребриста каракуда и маришки кефал риби е сравнително малък. При уло- се наблюдава групиране на улова към вите ни не са констатирани змиорка и малки размерни класове (респективно распер. Докато първият вид не влиза – по-млади възрастови групи). Това е в мрежи тип сетка, то вторият вид се напълно естествено за ранно полово лови основно чрез този способ. съзряващата уклейка, но за популации- Расперът се е срещал често до пре- те на останалите видове риби показва ди построяването на язовира и през силно нарушена възрастова структу- първите десет години след това съби- рата. Липсата на по-големите размер- тие. Липсата на възможности за въз- ни (възрастови) групи е свидетелство производство са довели до неговото за висока смъртност на възрастните пълно унищожаване. Видът се размно- риби, дължаща се вероятно на тяхното жава след мигриране по течението на излавяне. Може да се предположи, че реката при относително висок воден риболовният натиск е останал висок, стълб и постоянна температура на во- въпреки че години наред язовирът не е дата. Тези два фактора са се оказали обект на стопански риболов. Предпо- фатално променени при изграждане- ложението се подкрепя и от факта, че то на язовирната каскада. При изпус- числеността на стопански ценните ви- кане на вода за енергодобив водното дове шаран, сом и бяла риба в изслед- ниво се покачва драстично, след което вания от нас залив на яз. Ивайловград следва драстично понижение, свързано е много ниска. и с промяна на температурния режим Имайки предвид размерната струк- на водата. Непреодолими прегради се тура на общия улов е съвсем естест- явяват и язовирните стени, които изо- вено, че най-голямо количество риба лират напълно рибните ансамбли под попада в мрежите с малък размер на и над стената. Рязко понижаване на окото – 0,20 mm и 0,30 mm. присъствието се наблюдава и при ско- От масовите видове единствено по- бара. Този вид се размножава също пулацията на бабушката има относи- след миграции по теченията на малки- телно равномерно разпределение по те реки. Негативно въздействие върху класове на дължина. В нейната струк- възпроизводимостта на шарановите тура се наблюдават три максимума риби с леплив фитофилен хайвер има (фиг. 3), най-вероятно свързани с раз- както ежедневната промяна в нивото мера на окото на мрежите. на водата в районите на техните мръс- Броят на екземплярите, преминали тилища, така и постоянните темпера- през мрежите, може да се приеме за турни промени. Нееднократно сме на- показател на активността на рибата Проучване върху ихтиофауната на яз. Ивайловград 223

в изследвания участък на яз. Ивайло- вените промени както във фауната, вград (уловът е направен с мрежи тип така и в ценозите по течението на р. „сетка”, предполагащи активно преми- Арда. Липсата на рибни проходи, еже- наване на рибата през тяхното платно). дневните резки промени в нивото на През месец април не е уловена нито реката, както и на температурата са една риба, вероятно поради все още сред основните негативни фактори за ниската температура на водата. По ихтиофауната и ихтиоценозата, които време и след размножаването движе- е необходимо да бъдат преодолени в нието на рибата е осезателно, но едва бъдеще с конкретни технически коре- ли е свързано само с интензивността кции. на храненето. От посочените процен- 2. Доминиращ вид в ихтиофауната ти се вижда, че рибата е най-активна в на яз. Ивайловград, в залива на устие- периода на размножаване и след него, то на р. Арда е бабушката – 44,5 %, а като впоследствие активността нама- субдоминиращ – маришкият морунаш лява, но остава сравнително висока до с 15,4 %. Тези данни се дължат на раз- края на лятото. лични фактори, но като първостепенен Въпреки че данните са получени от за района на залива до с. Бориславци един сравнително малък участък на яз. може да се счита безконтролният улов Ивайловград, те са доста показателни на риба и бракониерстване, което е до- и дават добра престава за състоянието вело до съществени нарушения на въз- на ихтиофауната в проучвания водо- растовата структура и изчерпване на ем. ресурса от ценни видове и екземпля- ри. Допълнителен фактор е и липсата на възможности за естествено възоб- Изводи новяване на ценните видове, сред кои- то най-значим е шаранът. 1. Промените, настъпили в речната 3. Висока е числеността на уклейка- ихтиофауна след изграждането на яз. та и на речния костур в рибния състав Ивайловград са свързани с изчезване- на уловите. Този резултат е напълно то на змиорката и распера в този сек- логичен предвид изискванията и биоло- тор на реката, със силното намалява- гията на двата вида, както и на големия не на типичната реофилна фауна. Тъй им размножителен потенциал, свързан като интродуцираните стопански видо- при конкретните условия с висок про- ве – амур и толстолоб са стерилни те цент на оцеляване. не оказват съществено влияние върху 4. Числеността на стопански ценни- другите видове риби. Инвазивният вид те видове – шаран, сом и бяла риба, в слънчева рибка е с относително ни- залива на с. Бориславци в яз. Ивайло- ско присъствие, поради което също не вград е твърде ниска. От трите вида в оказва негативно въздействие на този най-лошо състояние е шаранът, пора- етап. Изолацията, настъпила след из- ди липсата на естествени възможности граждането на каскадата и трите язо- за възпроизводство и безконтролния вирни стени са допринесли за същест- му улов при липса на зарибяване. Бя- 224 Н. Коджабашев, В. Колев, Гр. Груйчев

лата риба се конкурира от костура, а телство „Св. Кл. Охридски”, с. 497. сомът вероятно се среща в друг тип 3. Живков, М., Д. Добрев. 2001. Рибите, местообитания, където водният стълб земноводните и влечугите на Родопите. С., е над три метра и има разнородно по Български съюз за защита на Родопите. 61–63, 119–120, 122–123. релеф дъно. 4. Карапеткова, М., М. Живков. 1995. 5. Преобладаването на малките Рибите в България. С., Гея-Либрис, 25– размерни и възрастови групи при по- 28. вечето видове риба показва завишено 5. Маринов, Б., Ат. Бояджиев. 1967. ползване, както и недостатъчен раз- Върху стопански ценните видове риби в множителен потенциал, следствие от язовир „Г. Димитров”. Известия на науч- честите резки промени в речния отток ноизследователския институт по рибно и температурата. Съществен проблем стопанство и океанография. Варна, Т. VIII, са и непреодолимите препятствия, ко- 359–360. ито спират естествените трофични и 6. Михайлова, Л. 1964. Върху биоло- гията на речния кефал (Leuciscus cephalus размножителни миграции. В резултат L.) в р. Струма. Известия на Зоологическия на тези изменения са настъпили трай- институт с музей, кн. ХVІІ, 125–156. ни и трудно предвидими промени, ко- 7. Михайлова, Л. 1970. Ихтиофауната в ито се задълбочават от неразумното реките на Беломорския басейн. – Природа, експлоатиране и липсата на естест- 4, 62–65. вени възможности за възстановяване 8. Нормативни документи. 2006. С., чрез естествено разселване и размно- МЗГ, Изпълнителна агенция по рибарство жаване. и аквакултури. 9. Правдин, И. Ф. 1966. Руководство по изучению рыб. М., Пищевая промышле- ност. 219, 301–310. Литература 10. Kottelat, M., J. Frayhof. 2007. Handbook of European freshwaterfishes. 1. Атлас на Народна Република Edition Kottelat. 270–271, 291, 189–190. България. 1973. С., БАН, Главно управле- 11. Kottelat, M., P. S. Economidis. 2006. ние по геодезия и картография, 20, 21, 51, Squalius orpheus, a new species of cyprinid 53, 56, 62, 64, 65, 67, 71, 72, 74, 80, fish from Evros drainage, Greece (Teleostei: 81. Cyprinidae). – Ichthyol. Explor. Freshwaters, 2. Груев, Б., Б. Кузманов. 1994. Обща 2, 181–186. биогеография. С., Университетско изда- Проучване върху ихтиофауната на яз. Ивайловград 225

STUDY OF THE ICHTHYOFAUNA OF IVAILOVGRAD DAM

Nikolay Kodjabashev, Vasil Kolev, Gradimir Gruitchev University of Forestry – Sofi a

UDK 639.2 Received 11.11.2009

Summary The subject of the current article is the ichthyofauna and the ichtyocenosis of Ivailovgrad dam. Eleven species of fi sh have been identifi ed, one of which has been registered for the fi rst time for this dam. Two species of asp fi sh and eel can be considered extinct since they haven’t been caught for the last 30 years. On the basis of the coenosis results the contemporary state of the fi shing stocks in Borislavtsi Bay has been established. The rates of growing and predominance have been found, leading to the conclusion that the ecological balance has been seriously disturbed as a result of the illegal catch. The predominant species in the region such as Roach and Dark Vimba are of little value. The commercially important Еuropean catfi sh, Carp and Pikperch have a very irregular size and age structure and make up a small percentage of the total catch. The structure of Vardar Nase has also been disturbed, probably due to changes in the spawn areas. The results of our research lead to the conclusion that a stricter control over the catch must be imposed especially during the spawn season. Dramatic changes have occurred as a result of the cascade of the three dams. They constitute an insurmountable barrier to fi sh populations and cause for genetic isolation. Lack of fi sh passages along the river have led to complete disappearance of the asp. and eal. And in a signifi cant reduction of typical reofi l species as maritza barbel vardar nase, dark vimba. With the construction of the dam has signifi cantly increased opportunities for the cultivation of valuable species for industrial and sports fi shing. These are carp, pikperch, catfi sh from the natural species and grass carp and silver carp from introduction. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

CEROPLASTES JAPONICUS (GREEN) (HEMIPTERA: COCCOIDEA: COCCIDAE) – НОВ ВРЕДИТЕЛ ПО Р. ILEX В БЪЛГАРИЯ

Анелия Пенчева Лесотехнически университет – София

УДК 576.88 Постъпила на 11.11.2009

Ceroplastes japonicus (Green) е нов вид за фауната на България. Той е установен за първи път у нас през 2006 г., по вносни растения, отглеждани в оранжерийни условия в гр. София. В настоящата работа се коментират резултати от обследвания на потенци- ални гостоприемници на C. japonicus, култивирани в различни райони на страната ни, през периода 2007–2009 г. Установено бе, че на открито видът се среща по Южното ни Черноморие (Созопол и два градински центъра, разположени в Бургас и в Слънчев бряг). Като гостоприемници са установени няколко растения: Ilex aquifolium, Laurus nobilis и Citrus sp. На базата на проведените изследвания биха могли да се направят следните заключения: – растенията в обследваните градински центрове са важен източник за интродуциране- то на Ceroplastes japonicus в нашата страна; – в годините на проучване видът се е аклиматизирал и може да се развива успешно както в района на Созопол, така и в по-закътани местоообитания на Бургас. Ключови думи: р. Ilex, р. Ceroplastes, разпространение. Key words: Ilex, Ceroplastes, distribution.

Родът Ilex включва около 420 вида, Причина за по-масовото използване родината на които са тропичните, суб- са декоративните качества на повече- тропичните и отчасти умерено топ- то от видовете му: те са вечнозелени лите зони. Това са предимно храсти растения, с добре оформени корони, или дървета, достигащи височина 10– имат сравнително едри, тъмнозелени, 15 m. В нашата страна естествено раз- кожести листа и сочни, червени пло- пространение има само остролистният дове. джел, който се среща в Странджа и по- Проучванията ни върху фитосани- рядко в Източните Родопи, Беласица и тарното състояния на растения от Ilex Източна Средна гора (Делков 1988). aquifolium, използвани в зелените пло- През последните години у нас се ин- щи сочат, че в по-северните райони те тродуцираха различни представители страдат от ниските зимни температу- на р. Ilex, които се използват за озеле- ри, а по Черноморието и в по-топлите няване предимно в частни градини, но части на страната ни се нападат от щи- също така и в някои селищни паркове. тоносната въшка Pulvinaria floccifera Ceroplastes japonicus (Green) (Hemiptera: Coccoidea: Coccidae) ... 227

(Пенчева 1995). През 2008 г. бе изоли- установи евентуалното разпростране- рана и торбестата гъба Trochila ilicina ние и аклиматизиране на Ceroplastes (Nees) Coutec, предизвикваща загиване japonicus в по-топлите райони на стра- на листата на остролистния джел (Пен- ната ни. чева и др. 2009). От друга страна, при фитосанитар- ни обследвания в култивационни съо- Материали и методи ръжения за декоративни растения, в частна оранжерия в София, от екзем- Проучванията върху разпространението пляри на Hedera helix и Ilex aquifolium на японската лъжещитоносна въшка са бе изолирана японската лъжещитонос- проведени през периода 2007–2009 г. на въшка Ceroplastes japonicus (Green) През вегетационния сезон на трите го- (=Ceroplastes floridensis japonicus дини бяха извършвани периодични фи- Green 1921) (Пенчева 2007). Това е тосанитарни обследвания на растения изключително опасен вредител, кой- от р. Ilex и други потенциални гостоп- то според различни автори напада от риемници на вида. Предмет на проуч- 95 до 121 растителни вида, принад- ванията бяха различни паркови площи лежащи към повече от 27 семейства и частни дворове в следните области: (ЕPPO 2003). Основните гостоприем- София и околностите `и (през периода ници са чай, цитруси, много овощни 2007–2009 г.), Черноморското край- и декоративни дървета, между които и брежие (Балчик, Варна, КК „Слънчев 5 представителя на р. Ilex. За родина бряг”, Бургас и Созопол) – в периода на C. japonicus се сочи Източна Азия 2007–2009 г., Южна България (Стара (Борхсениус 1956). Понастоящем ви- Загора и Пловдив – през 2008 г.) и по- дът е широко разпространен в Япония, речието на р. Места (около Гоце Делчев Китай и Корея. В Европа е регистри- – през юни 2009 г.). Същевременно са ран на открито във Франция, Англия, извършени аналогични проучвания и в Италия, Русия, Словения и Хърватия общо 11 градински центрове, намира- (Gavrilov and Kuznetsova 2004: Jancar щи се в районите на изследване. et al. 1999; Masten-Milek et al. 2007; При откриване на представители Pellizzari and Camporese 1994 и др.). от р. Ceroplastes те се отнасяха в ла- Съгласно Приложение № 2 към Зако- боратория за определяне на видовата на за защита на растенията в България им принадлежност. Тя е установявана видовете от р. Ceroplastes са включе- след включването в трайни микроскоп- ни в списъка на част А, глава Първа ски препарати на зрели женски екзем- – Вредители, отсъстващи от страната пляри, съгласно методика на Козар- и важни за нея. жевская (1992). Самото определяне Имайки предвид статута на вреди- на вида е извършено на база морфо- теля и опасността от успешното му логични характеристики от Борхсениус интродуциране, в настоящата работа (1956) и De Lotto (1969). бе заложено като основна цел да се При всяко нападнато растение са 228 А. Пенчева

отбелязвани разположението на вреди- тоносни въшки имаха изявени морфо- теля върху отделните растителни части логични различия, изразени много ясно и степента на нападение (Р). Последна- дори при ларвите, гледани с просто око та е отчитана за всеки гостоприемник (фиг. 1). Те ще бъдат предмет на след- като среден брой на екземплярите, ус- ваща публикация. Изолираните при тановени върху стъблото и листата на настоящите обследвания екземпляри връхни клонки с дължина 15 cm. от Ceroplastes japonicus са от четири обекта, съсредоточени изключител- но по Черноморското ни крайбрежие Резултати и дискусия (табл. 1). В останалите части на стра- ната вредителят не бе регистриран. Не На база микроскопски проучвания на бе установен и в частната оранжерия в събраните от р. Ceroplastes екземпля- София, от която бе изолиран за първи ри установихме, че те се отнасят ос- път през 2006 г. новно към вида Ceroplastes japonicus. От изнесените в табл. 1 резултати При това обследване, за разлика от може да се заключи, че у нас освен предходното (Пенчева 2007), не от- различните форми на остролистния крихме мъжки екземпляри. Те са ха- джел японската лъжещитоносна въшка рактерни в ареала на японската щито- напада още цитрусови растения (Citrus носна въшка (Китай, Корея и Япония), limon и др. видове), както и дафиново- а в териториите, където са интродуци- то дърво (Laurus nobilis). При тези об- рани се срещат значително по-рядко следвания установихме, че при всички (Rainato and Pellizzari 2007). гостоприемници ларвите се развиваха Една малка част от събраните щи- изключително върху листата (фиг. 2). В края на вегетацията част от жен- ските се съсредоточаваха основно по клонките, където се извършваше и презимува- нето им. При обект Градински център – Бургас обаче, къде- то щитоносните въшки бяха в значително по-висока чис- леност, по-голямата част от женските се намираха върху листата, където отложиха и яйцата си през пролетта.

Фиг. 1. Ларви и възрастен на Ceroplastes sp. Fig. 1. Immature stages and adult of Ceroplastes sp. Ceroplastes japonicus (Green) (Hemiptera: Coccoidea: Coccidae) ... 229

Таблица 1 Table 1 Резултати от обследванията, проведени през периода 2007–2009 г. Results of monitoring of Ceroplastes japonicus on different host plants in the period 2007–2009

Обекти Растение гос то при- Произход на Дата на взе ма- Степен на на па- Investigated lo- ем ник/брой и % растенията не на пробата дение (P) cations на пад нати растения Plant origin Date of inspec- Mean den- Host plant/number tion sity (number of end % infested scales)/15 cm plants twig Созопол – част- Ilex aqufolium ‘Sil- Градински цен- 15.V.2007 г. 20 броя/15 cm на гра ди на ver Queen’/2 броя, тър – Бур гас клонка – pri- 100 % Garden center 7.IX.2008 г. 17 броя/15 cm vate garden – Burgas клонка Слънчев бряг Ilex aquifolium/ Внос от Ита лия 16.VIII.2007 г. Единични ек- – градински цен- 2 бр., 10 % Import from 30.V.2008 г. зем пляри тър Citrus sp./4 бр., 6% single scales Sunny beach Ilex aquifolium/ 1.VI.2009 г.9 броя/15 cm – Garden center 32 бр., 85 % клонка Ахтопол – час- Ilex aquifolium/ Градински цен- 1.VI.2009 г. Единични ек- тен имот 2 бр., 100 % тър – Па зар- зем пляри Achtopol – pri- Laurus nobilis/ джик single scales vate garden 30 бр., 25 % Garden center 3 броя/15 cm – Pazardgik клонка Бургас – гра дин- Ilex aqufolium ‘Gol- Внос – не и зяс- 24.IV.2009 г. 31 броя/15 cm ски център den King’/ нен про из ход клонка Burgas – Garden 23 бр., 100 % Import –un- center known origin

Както и при другите представи- женски). Тук листата на нападнатите тели на сем. Coccidae, повредите от растения се характеризираха с пожъл- Ceroplastes japonicus имат видима тяване и некротични участъци, а при проява чрез чернилните гъби, които се някои от клонките те бяха напълно образуват върху отделяната „медена опадали. Като цяло растенията бяха роса”. При нашите проучвания сил- загубили напълно търговския си вид. но изразени повреди се наблюдаваха Ceroplastes japonicus развива едно единствено в обект Градински център поколение в рамките на една кален- – Бургас, където можеха да се из- дарна година (Davis 2005; ЕРРО 2003 броят средно по 31 броя екземпляри и др.) Според досегашните проучвания на 15 cm клонка (при това възрастни върху биологията на вида оптималните 230 А. Пенчева

ни във вилния парцел през 2006 г. При първото проведено обследване (през 2007 г.) средната степен на нападе- ние, отчетено върху 10 броя клонки възлизаше на 20 женски. Имайки пред- вид високата плодовитост на вида (947 броя яйца за гостоприемник Ilex – по Davis et al. 2005), при успешно прези- муване би трябвало да се очаква значи- телно увеличаване на числеността му през следващата година. На практика обаче показателят степен на нападе- Фиг. 2. Ларви на екземпляри от Ceroplastes ние не се промени значимо. По-значи- japonicus (Green) телна бе по-скоро промяната в разпо- Fig. 2. Immature stages of Ceroplastes ложението на вида върху растителните japonicus (Green) части. Пробата от първото обследване (15.V.2007 г.) съдържаше зрели жен- условия за неговото развитие са тем- ски екземпляри, яйца и току-що из- пература 24–27о С и влажност 75– люпени ларви. Те бяха разположени 80 %. Долният му температурен праг основно по листата, но имаше женски е +12о С, а горният – +35о С. За от- и по протежение на младите клонки. лагането на яйцата е необходима тем- При следващата проба (7.IX.2008 г.) пература над +18о С, а за развитието можеха да се открият предимно зре- им – по-висока от +15о С. Видът пре- ли женски, съсредоточени основно по живява зимните студове по-успешно от стъблата на връхните клонки. Проба- цитрусовите растения и се аклиматизи- та от друг обект – Градинския център ра без проблем в ареали с температу- в Бургас (24.IV.2009 г.) включваше ра през зимата около –10о С (Bassova само женски екземпляри, като едини- – по ЕРРО 2003). Според Japoshvili et ци от тях бяха започнали да отлагат al. (2004), изследвали влиянието на яйца. Те бяха събрани от растения, ниските температури за развитието на презимували през 2008–2009 г., ма- японската щитоносна въшка, 48-часо- кар и на по-закътано, но на практика ва експозиция при температура –12о С на открито. редуцира числеността `и с 59,1 %, а От всичко изложено дотук могат да 24-часова при tо 24,3о С – съответно се направят следните по-съществени с 82 %. изводи: От гледна точка на възможността – растенията в обследваните гра- на вида да презимува на открито у нас, дински центрове са важен източник интерес представляват най-вече резул- за интродуцирането на Ceroplastes татите от проучванията ни в Созопол. japonicus в нашата страна. Двата нападнати екземпляра на Ilex – в годините на проучване видът се aqufolium ‘Silver Queen’, закупени от е аклиматизирал и може да се развива Градински център в Бургас, са засаде- успешно както в района на Созопол, Ceroplastes japonicus (Green) (Hemiptera: Coccoidea: Coccidae) ... 231

така и в по-закътани местообитания на scales (Homoptera: Coccidae). Bollettino del Бургас. Laboratorio di Entomologia Agraria ‘Filippo Silvestri’. – Portici, 27, 210–218. 10. Gavrilov, L. A., V.G. Kuznetsova. 2004. New date on the scale insect Литература (Homoptera: Coccinea) fauna of European Russan, their taxonomy and cytogenet- 1. Борхсениус, Н. С. 1957. Фауна СССР: ics. – In: Proceeding of the X International Насекомы хоботные, т. Х, Подотр. Червецы Symposium on Scale Insect Studies, 19–23 и щитовки, Семейство Подушечницы и April, 2004, 13–33. ложнощитовки (Coccidae). М.-Л., Изд. 11. Jancar, M., G. Seljac, I. Zezlina. Академии наук СССР. 1999. Distribution of Ceroplastes japonicus 2. Делков, Н. 1988. Дендрология. С., in Slovenia and data of host plants. – In: Земиздат. Zbornik predavanj in referatov 4, Slovenskega 3. Козаржевская, Е. Ф. 1992. Вредители Posvetovanja o Varstvu Rastlin v Portorozu декоративньйх растений. М., Наука. od 3, do 4, Marca, 443–449. 4. Пенчева, А. 1995. Chloropulvinaria 12. Japoshvili, G., L. Rzaeva, V. Yanosh, floccifera (Homoptera, Coccidae) – нов вид за S. Ibadova. 2004. The Japanese Wax Scale фауната на България. – Acta Entomologica Ceroplastes japonicus Green (Hemiptera: Bulgaria, 1, 1, 17–20. Coccidae) an its naturale enemies in the 5. Пенчева, А. 2007. Нови и малко South Caucasus. – In: Proceeding of the познати вредители по листнодекоративни X International Symposium on Scale Insect растения, отглеждани в оранжериите на Studies, 19–23 April, 2004, 265–277. България. – Acta Entomologica Bulgaria, 13. Masten-Milek, T., G. Seljak, M. 13, 3–4, 35–47. Simala. 2007. Ceroplastes japonicus (Green) 6. Пенчева, А., Е. Димитрова, М. Гьо- (Hemiptera:Coccidae) – A New Pest in шева, Е. Самева, Г. Бакалова, Ц. Борисова, Croatia and its Distribution. – In: Zbornik И. Ненова. 2009. Паразитни и сапротрофни predavanj in referatov 8. slovenskega pos- гъби по дървесни растения в парк „Врана”. vetovanja o varstvu rastlin 330 Radenci, – Наука за гората, 1, 19–28. 6–7. marec 2007, 330–334. 7. Davis, E.E., S. French, R.C. Venette. 14. Pellizzari, G., P. Camporese. 1994. 2005. Mini Risk Assessment Japanese The Ceroplastes species (Homoptera, Wax Scale: Ceroplastes japonicus Green Coccoidea) of the Mediterranean Basin with [Hemiptera:Coccidae]. http://www.aphis. emphasis on C. japonicus Green. – Annales usda.gov/plant_health/plant_pest_info/pest_ de la Societe Entomologique de France, 30, detection/downloads/pra/cjaponicuspra. 2, 175–192. 8. European and Mediterranean Plant 15. Rainato, A., G. Pellizzari. 2008. Protection Organisation (ЕPPO). 2003. Data Redescription of the adult male and descrip- Sheet on Forest Pests Ceroplastes japonicus, tion of second instar male, prepupa and pupa Panel on QPF Point 5.1.5, http://www.eppo. of Ceroplastes japonicus Green [Hemiptera: org/QUARANTINE/Pest_Risk_Analysis. Coccidae]. – Zootaxa, 1895, 25–38. 9. De Lotto, G. 1969. A new genus of wax 232 А. Пенчева

CEROPLASTES JAPONICUS (GREEN) (HEMIPTERA: COCCOIDEA: COCCIDAE) – A NEW PEST ON ILEX IN BULGARIA

Anelya Pencheva University of Forestry – Sofi a

UDK 576.88 Received 11.11.2009

Summary Ceroplastes japonicus (Green) is a new insect species in Bulgaria. It identifi cation was for the fi rst time in 2006, from plant material, collected in greenhouses (Sofi a). During monitoring in the period 2007–2009 this species was found outdoors only along the Black sea coast, (Sozopol, Burgas and Sunny beach), but nowhere else. We noticed mass outbreaks of C. japonicus mainly on Ilex aquifolium, and also on Laurus nobilis and Citrus sp. The following conclusions were made based on the three year long studies: – The plants examined in the studies are an important source tor the introduction of Ceroplastes japonicus in Bulgaria. – During the course of the studies the species has adapted to the conditions of both the region around Sozopol and more barren areas around Burgas and is able to develop sucessfully there. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ЛИСТОМИНИРАЩИТЕ МОЛЦИ КАТО ЧАСТ ОТ БИОРАЗНООБРАЗИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Румен Томов Лесотехнически университет – София

УДК 632.78 Постъпила на 11.11.2009

В рамките на проект „Проучване върху миниращите насекоми от разред в България”, е направен анализ на публикуваната информация за листоминиращите молци на България. На базата на новосъбран насекомен материал е проучен видовият състав на 10 семейства пеперуди. Установено е, че в България се срещат 466 вида миниращи молци, принадлежащи на 29 семейства, от 14 надсемейства на разред Lepidoptera. Представен е видовият състав, моделът на разпространение и значението на установените у нас чуждоземни видове миниращи молци. Дискутирани са потенциалните заплахи от миниращи молци за биораз- нообразието и икономиката на България. Ключови думи: листоминиращи молци, Lepidoptera, екологично значение, биоразнообразие, България. Key words: leaf-miners, moths, Lepidoptera, ecological impact, Bulgaria, biodiversity.

Увод се наричат „миньори”. Проучванията върху миниращите насекоми и техни- Миниращите насекоми са разнородна те взаимоотношения с околната среда екологична група, обединена от едно- са обособени като дял на екологията, бионтния начин на живот на ларвения наречен „Хипономология”, от гръцки им стадий. Някои автори ги разглеж- език (hyponom), което означава под- дат като вътрешни растителни пара- земна галерия. Миниращи насекоми зити (Nowakowski 1954). За разлика се срещат в четири разреда насекоми от другите скритоживеещи насекоми, Coleoptera, Lepidoptera, Hymenoptera, те обитават само хлорофилоносните Diptera. Представителите на разред тъкани на растенията, които са едно- Lepidoptera са популярни у нас като временно хранителен субстрат и мес- „миниращи молци”. тообитание. Хранейки се, ларвите дъл- В Европа миниращи молци се срещат баят ходове (галерии) в растителните в 32 семейства на разред Lepidoptera, тъкани, без да засягат епидермиса които имат различна степен на спе- или поне външната му стена, с което циализация към миниращия начин на правят характерна повреда, наречена живот. Някои видове се хранят само с мина. У нас тези насекоми са нарече- палисадния или гъбчестия паренхим, а ни „миниращи” в превод от руски език, други само с епидермиса на растител- въпреки че по-правилно би било да ните клетки като правят различен тип 234 Р. Томов

мина – двустранна, горна, долна или За начало на проучванията върху епидермална (Hering 1951, Герасимов миниращите молци в България се смя- 1952). Понякога един и същ вид прави та появата на студията на Rebel (1903), мини както от горната, така и от до- който обобщава натрупаните дотогава лната страна. Освен по вида нападната данни от различни изследователи, по- тъкан, мините се различават и по фор- сещавали България преди него. Про- мата си, а някои са дори видово специ- учванията върху микролепидоптерната фични. Някои видове правят комбини- фауна на България са особено активни ран тип мини, като с преминаването си преди 1942 г. (Дряновски 1909, 1921, от една ларвена възраст в друга сменят 1928, 1930а, 1930б; Drenowsky 1912; хранителните си предпочитания и на- Чорбаджиев 1915, 1919, 1928, 1933). падат друга тъкан, което е причина за Наред с българските изследователи промяна на формата на мината. Мно- работят и специалисти от други страни го видове се проявяват като миниращи като Buhr (1940) и др. само в първите възрасти от развитието След 1942 г. проучванията върху си. В редки случаи с преминаването в миниращите молци у нас са почти пре- следващ ларвен стадий се променя и установени като няколко вида са съоб- растението гостоприемник. щени от Сливов (1967) и Тулешков и Миниращият начин на живот е по- Сливов (1975). В същото време голям знат на ентомолозите още от втората брой видове са съобщени от чужде- половина на XVIII в. През 1853 г. се нци (Gregor and Povolny 1965; Soffner появява трудът на Zeller, посветен на 1967; Beiger 1979, 1980). Проучвани- Lithocolletidae, след което са публику- ята върху миниращи молци в Бълга- вани множество разработки, отнасящи рия се активизират през 90-те години се и до други семейства. В края на XIX на миналия век: Пелов и др. (1993), в. с миниращи молци работят автори Тренчев и др. (1993), Томов и др. като Frey, Fologne, Amyot, Schroder (1993), Томов (1995), Тренчев и То- и др. В началото на XX в. се обръща мов (1996a), Тренчев и Томов (1996б), внимание предимно на видовете, които Томов (1997, 1998), Tomov and Pelov са неприятели по културните и декора- (1998), Томов и Георгиев (1998), тивните растения. Важно място заемат Subchev et al. (1999), Tomov and трудовете на E. Hering. През послед- Trencheva (1999), Tomov and Trenchev ните години са публикувани каталози (1999), Tomov and Trenchev (2000), и обзорни специализирани издания, Tomov et al. (2000). През последните обобщаващи данните в европейски ма- години миниращите молци са проучва- щаб като поредицата Microlepidoptera ни от Beshkov and Langourov (2004); of Europe и др., както и няколко бази Buzsko and Beshkov (2004); Tomov and данни като Fauna Europea и др. Понас- Dimitrov (2007), Tomov and Krusteva тоящем миниращите молци са една от (2007); Subchev and Tomov (2008). най-добре проучените групи насекоми В резултат на проучванията на наши в Европа. и чуждестранни специалисти през по- Листоминиращите молци като част от биоразнообразието ... 235

следните години са натрупани много ство на гениталиите. Част от матери- нови факти относно разпространени- ала е събран чрез светлинни уловки. В ето, екологията и зоогеографията на допълнение е извършен скрининг, чрез миниращите молци, редица таксони използване на феромонови уловки. са съобщени като нови за фауната на България, друга част са ревизирани. Информацията за тези насекоми, про- Резултати и обсъждане учвани у нас в продължение на около 100 години, е разпръсната в множе- В резултат на проведеното проучване ство литературни източници, като по- беше установено, че в България се вечето от старите издания са трудно срещат 466 вида миниращи молци, достъпни. принадлежащи на 29 семейства, от 14 Всичко това ни накара да анализира- надсемейства на разред Lepidoptera. ме наличните литературни източници, Броят на видовете по семейства е касаещи миниращи видове пеперуди представен в табл. 1. в България и чрез собствени обслед- С изключение на няколко вида поч- вания да проучим видовия състав на ти всички принадлежат на групата на миниращите молци у нас. Настоящата дребните пеперуди (Микролепидопте- разработка представя обобщени данни ра). До този момент у нас не са ус- относно видовия състав на миниращи- тановени миниращи видове от три се- те молци в България. мейства, които в Европа имат единични представители с миниращ начин на жи- вот, както следва: сем. Batrachedridae, Материал и методи сем. Agonoxenidae и сем. Hesperidae. В рамките на установените видове В рамките на проучването е събрана и се наблюдава различна степен на спе- анализирана цялата налична литерату- циализация към миниращия начин на ра, отнасяща се до микролепидоптера живот на различни нива: (1) в рамките в България. Прегледани са основни из- на надсемействата (брой семейства с точници от поредиците Microlepidoptera миниращи представители); (2) в рам- of Europe, World catalogue of Insects и ките на семействата (брой видове). В др. Ползвани са също така бази данни рамките на семействата има видове с от интернет (46, 47, 48) и др., в кои- различна степен на специализация: (1) то се представя разпространението на видове, които са миниращи през целия видовете. ларвен стадии и какавидират в мината; Видовият състав на миниращите (2) видове, които са миниращи през молци е проучен чрез събиране на ма- целия ларвен стадии, но за какавиди- териал от цялата страна. Намерените ране напускат мината; (3) видове, ко- преимагинални стадии са доотглежда- ито са миниращи само в първите лар- ни в лабораторни условия до имагини- вени възрасти, след което се хранят ране на възрастните, след което са де- на открито. Най-силно специализира- терминирани, основно на база устрой- ни към миниращия начин на живот са 236 Р. Томов

представителите на три надсемейства: на фуниевидноминиращите листни Nepticuloidea (сем. Nepticulidae, сем. молци от надсем. Tischerioidea (сем. Opostegidae) и Gracillarioidea (сем. Tischeriidae). Сред останалите надсе- Bucculatricidae, сем. ), мейства се наблюдава различна сте- обединени под името листоминира- пен на специализация към миниращия щи молци, както и представителите начин на живот. Таблица 1 Table 1 Брой видове миниращи молци, установени в Европа и България Number of species present in Europe and Bulgaria

Семейство Брой в Ев- Брой в Семейство Брой в Брой в Family ропа България Family Европа България Number in Number in Number in Number in Europe Bulgaria Europe Bulgaria Nepticulidae 533 66 Gliphipterigidae 4 2 Opostegidae 6 5 Plutellidae 7 1 Tischeriidae 12 7 Yponomeutidae 30 16 Gracillariidae 246 100 Heliozelidae 8 3 Bucculatricidae 54 9 Incurvariidae 13 5 Coleophoridae 533 113 Adelidae 1 1 Elachistidae 246 38 Eriocraniidae 9 1 Cosmopterigidae 80 8 Choreutidae 6 2 Momphidaе 8 3 Epermeniidae 24 8 Depressariidae 7 4 Crambidae 8 6 Gelechiidae 48 22 Psychdae 4 2 Scytrididae 3 1 Tortricidae 26 13 Lyonetiidae 30 11 Noctuidae 7 6 Acrolepiidae 24 9 Lycaenidae 3 3 Bedelliidae 3 1

На този етап в България са ус- те години, у нас все още не са дос- тановени около 30 % от видовете, татъчно проучени представителите на разпространени в Европа. Въпреки семейства Nepticulidae, Coleophoridae, активните проучвания през последни- Elachistidae и Cosmopterigidae. Листоминиращите молци като част от биоразнообразието ... 237

Икономическо значение на този растителен вид у нас и в Евро- на миниращите пеперуди па. В рамките на проучването в Бъл- гария бяха отбелязани само единични Няколко вида миниращи молци са ико- случаи на преминаване на вида върху номически важни неприятели, поради A. pseudoplatanus L. това че развиват по няколко поколения Глобалното затопляне може да пре- за един сезон. Особен интерес за спе- върне в икономически важни неприяте- циалистите по растителна защита пред- ли видове, които досега не са се проя- ставляват видовете, свързани с овощ- вявали като такива, тъй като броят на ните дървета. Масовото намножаване генерациите при някои от тях зависи на тези неприятели предизвиква преж- от климатичните условия. Например девременно окапване на листата и кръгломиниращият молец Leucoptera плодовете, намаляване на количество- malifoliella (Costa) в Северна Европа то на клонките и растежа на плодове- развива едно поколение и не се смя- те, както и редуциране на залагането та за икономически важен неприятел, на плодни пъпки за следващата годи- докато у нас е многогенерационен на. У нас като сериозни неприятели по вид и е един от основните вредители овощните през 50-те години на ХХ в. по овощните дървета. Глобалното за- са се проявявали видовете Stigmella топляне е и вероятната причина за malella (Stt), Pyllonorycter blancardella масовото намножаване у нас през по- (F), Ph. corylifoliella (Hb) и Leycoprtera следните години на картофения молец malifoliella (Costa). Проведените от нас Phthorimaea operculella (Z.), който при- обследвания върху популациите на ми- чинява сериозни щети на картофопро- ниращите молци по растенията от сем. изводството. Този вид често е внасян в Fagaceae показват, че на този етап те Европа, включително и в България, но са в ниска популационна плътност и доскоро се срещаше само по Среди- нямат икономическо значение за гор- земноморието. ското стопанство. Поради масовото намножаване на миниращия молец Cameraria ohridella Значение на миниращите пеперуди Descka et Dimic в някои европейски за околната среда държави конският кестен – Aesculus Инвазивните чуждоземни видове се hippocastanum L., който е основен смятат за една от водещите заплахи за уличен декоративен вид, се подменя с биоразнообразието. Листоминиращите други дървесни видове, което нанася молци са едни от най-интересните слу- сериозни икономически щети на про- чаи на биологична инвазия в Европа, изводителите на декоративна расти- тъй като през последните десетиле- телност и озеленителите. Cameraria тия бяха наблюдавани масови намно- ohridella може да се развива и по Acer жавания на няколко вида. Те са про- pseudoplatanus L., което в бъдеще никнали в Европа от три посоки: (1) може да го превърне в изключително Северна Америка – Phyllonorycter опасен неприятел, имайки пред вид robiniella Cl. и Parectopa robiniella Cl. широкото разпространение и значение 238 Р. Томов

по Robinia pseudoacacia L., Argyresthia гъбата Guignardia aesculi (Peck.). Съв- thuiella (Packard) по Thuja sp.; (2) местното действие на двата фактора Средиземноморието – Phyllonorycter води до пълно обезлистване на гората leucographella (Z.) по Pyracantha на всеки четири години (Tomov 2006). coccinea M. Roem, Phyllonorycter platani Доказано е негативното въздействие на (St.) по Platanus spp., Phyllonorycter C. оhridella върху биоразнообразието и medicaginella Gerasimov по Medicago чрез непряка конкуренция за естестве- sp.; (3) Азия – Phyllocnistis citrella St. по ни врагове с местните миниращи видо- Citrus sp., Phyllonorycter issikii Kumata ве (Pere et al. 2009). по Tilia sp., Caloptilia roscipennella Phyllonorycter issikii е източноазиат- (Hbn.) по Juglans regia L. ски вид, който за пръв път е забелязан Особен интерес представлява ин- в България през 2006 г. и със сигур- вазията на C. ohridella по конския кес- ност ще се разпространи в останалата тен в Европа и в България. Молецът част на Балканския полуостров през е установен за пръв път в Македония следващите няколко години (Tomov през 1984 г. и в резултат на изклю- 2007). При проведените наблюдения чително бързото му разпространение през последните три години беше за- понастоящем се среща в цяла Европа. белязано рязко увеличаване на попу- Първоначално се смяташе, че него- лационната му плътност единствено в вият произход е извън Европа и слу- района на София. чайно е проникнал през Балканите, но Популациите на двата северноаме- последните молекулярни изследвания ри кански вида P. robiniella и Ph. показват, че той произхожда от естест- robiniella достигнаха висока плътност вените находища на конския кестен в сравнително скоро след проникването Македония, Албания и Гърция. Видът им в България, след което за няколко е може би единственият миниращ мо- години почти изчезнаха (Tomov 2007). лец с доказан негативен екологичен Понастоящем и двата вида се срещат ефект. Счита се, че той застрашава като единични екземпляри и то пре- единствената естествена гора от кон- димно в Северна България. В рамките ски кестен в България, където нападе- на проучването беше установен по- нието е много по-голямо в сравнение следният чуждоземен вид, проникнал с другите естествени находища на рас- в България – листоминиращ молец по тението. Според Thalman et al. (2003) туята Argyresthia thuiella в района на силното нападение от C. ohridella на- София в ниска плътност. малява размера и тежината на плодо- При нашите обследвания установи- вете на нападнатите дървета, което хме разширяване на ареала на източно- се отразява негативно върху растежа средиземноморския вид Phyllonorycter и преживяемостта на семеначетата leucographella (Z.), по Pyracantha от A. hippocastanum, което поставя coccinea M. Roem, който доскоро беше под въпрос оцеляването на резервата рядко срещан у нас. Висока плътност „Дервиша”. Присъствието на молеца на вида беше отбелязана в Югоизточ- засилва нападението на дърветата и от на България, както и в района на Со- Листоминиращите молци като част от биоразнообразието ... 239

фия. Освен това видът беше установен ве пеперуди за фауната на България. Изв. по почти всички дървесни видове от на Зоол. и-т., 24, 133–137. Rosaceae. Глобалното затопляне веро- 9. Томов, Р. 1995. Нови за фауната на ятно ще допринесе за разширяването България видове пеперуди (Lepidoptera: Tischeriidae, Gracillariidae). – Във: Сборник на ареала и на други видове, което Трета национална научна конференция по може да доведе до негативно въздейст- ентомология. София, 18–20 септември вие върху биоразнообразието. 1995, 13–14. 10. Томов, Р. 1997. Stigmella Благодарности incognitella (Herrich-Schaffer, 1855) (Lep., Настоящото проучване е част от Nepticulidae) и petiolella (Frey, проект ВУ-АН-5/2005 „Проучване вър- 1863) (Lep., Gracillariidae), нови за фауна- ху миниращите насекоми от разред та на България листоминиращи неприятели Lepidoptera в България”, финансиран по ябълката. – Acta Entomologica Bulgarica, 3(1–2), 14–17. от НФНИ МОМН. 11. Томов. Р. 1998. Проучване вър- ху листоминиращите насекоми от разред Lepidoptera по семковите и костилковите Литература овощни култури в България. Дисертация, 360 стр. 1. Герасимов, А. 1952 . Чешуекрылые. 12. Томов, Р., Г. Георгиев. 1998. Два Фауна СССР, Т. I, Ч. I. 338 с. нови вида от род Phyllonorycter Hubner 2. Дряновски, А. 1909. Нови и с малко (Lepidoptera, Gracillariidae) по горскодър- находища видове из пеперудната фауна на весната растителност в България. – Във: България. – Период. Спис., 21, 603–613. Сборник научни доклади. Юбилейна научна 3. Дряновски, А. 1921. Принос към пе- конференция с международно участие „70 перудната фауна на Пирин, Малашевска години Институт за гората”, 6–7 октомври и Беласица планина в Западна Тракия. – 1998, София. Т. ІІ. 192–195. Списание на БАН, 23, 111–154. 13. Томов, Р., Г. Тренчев, В. Пелов. 4. Дряновски, А. 1928. Лепидоптерната 1993. Видове от род Phyllonorycter Hbn. (= фауна по високите планини на България. Lithocolletis) в България. – Във: Сборник – Сборник на БАН, 23, 1–119. Втора национална научна конференция 5. Дряновски, А. 1930. Лепидоптерната по ентомология, София, 25–27 oктомври фауна по високите планини на България 2. 1993, 38–43. – Сборник на БАН, 25, 1–76. 14. Тренчев, Г., Р. Томов. 1996. Ми ни- 6. Дряновски, А. 1930. Изследвания ращи молци (Lepidoptera, Nepticulidae) ус- върху лепидоптерната фауна на Осогова та новени и съобщени за фауната на Бъл- планина. – Сборник на БАН, 26, 1–87. га рия от наши и чужди автори до 1995 г. 7. Пелов, В., Р. Томов, Г. Тренчев. – Наука за гората, 2, 74–79. 1993. Cameraria ohridella Deschka et 15. Тренчев, Г. Р. Томов. 1996. Dimic (Gracillariidae, Lepidoptera) – нов Caloptilia roscipennella (Hubner, 1796) (Lep., неприятел на конския кестен (Aesculus Gracillariidae) неприятел по ореха (Juglans hippocastanum L.) в България. – Във: regia L.), нов за фауната на България. – Сборник от Национална научно-техническа Лесовъдска мисъл, 4, 114–116. конференция по лесозащита. София, 30 16. Тренчев, Г., В. Пелов, Р. Томов. март, 1993, 95–99. 1993. Parectopa robiniella (Clemens) 8. Сливов, А. 1967. Нови и редки видо- (Gracillariidae) – нов неприятел по бялата 240 Р. Томов

акация в България. – Във: Национална на- Beitrag zur Lepidopteren-Fauna des hohten учно-техническа конференция по лесоза- Teiles des Zentral-Balkans (Stara Planina) in щита, 30 март 1993,София, 100–107. Bulgarien, 27(3), 22–23. 17. Тулешков, К., А. Сливов. 1975. 28. Gregor, F., D. Povolny. 1965. Фауна на Родопите, 161–182. Acrocercops soffneri n. sp. – eine neue 18. Чорбаджиев, П. 1915. Принос към Lithocolletidae-Art aus Bulgarien. – Zschr. фауната на големите и малките пеперу- Der Wien. Ent. Gesellschft, 50, 168–169. ди на Бургаската околност. – Сборник на 29. Hering, E. 1951. Biologie of the Leaf БАН, 5, 1–78. Miners. Junk, ‘s-Gravenhage. 420 pp. 19. Чорбаджиев, П. 1919. Принос към 30. Nowakowski, JT. 1954. Mining in- пе перудната фауна на град Сливен и окол- sects of the isle of Wolin and the Dziwnów ностите му. – Списание на БАН, 12, 175– Peninsula. – In: Publications of the Section 214. of Biology, the Poznan Society of Friends 20. Чорбаджиев, П. 1928. Принос към of Sciece, Department of mathematical and пе перудната фауна на Свиленградско. natural Sciences, 15(1), 1–119. Труд. на бълг. природоизп. д-во, 13, 173– 31. Pere, C., S. Augustin, R. Tomov, L. 182. Peng, T. Turlings, M. Kenis. 2009. Species 21. Чорбаджиев, П. 1933. Вредните на- richness and abundance of native leaf min- секоми по овощните дървета в България, ers are affected by the presence of the inva- МЗДИ, 239 с. sive horse-chestnut leaf miner. – Biological 22. Beiger, M. 1979. Materialy do znajo- Invasions, DOI 10.1007/s10530-009-9518- mosci owadow minujacych Bulgarii. – Polskie 0. Pismo Entomologiczne, 49, 485–534. 32. Rebel, H. 1903. Studien uber 23. Beiger, M. 1980. Nowe dla Fauny Lepidopterenfauna der Balkanlander. Teil 1. Bulgarii I rzadko spotykane owady minu- Bulgarien und Ostrumelien. – Ann. Naturhist. jace. – Polskie Pismo Entomologiczne, 50, Hofmus. Wien, 18, 123–347. 497–504. 33. Soffner, J. 1967. Kleinschmetterlinge 24. Beshkov, S., M. Langourov. 2004. aus Bulgarien (Lepidoptera), Mitt. – Munch. Butterflies and Moths (Insecta: Lepidoptera) Ent. Ges., 57, 102–122. of the Bulgarian part of Eastern Rhodopes. – 34. Subchev, M., G. Markova, R. Tomov, In: Beron, P., Popov, A. (eds). Biodiversity of S. Voerman. 1999. Phyllonorycter pyrifoli- Bulgaria. 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes ella Grsm. (Lepidoptera: Gracillariidae) – in- (Bulgaria and Greece). Sofia, Pensoft & Nat. vestigations by pheromone traps in Bulgaria. Mus. Natur. Hist., 525–676. – Acta Zoologica Bulgarica, 51(2/3), 125– 25. Buhr, H. 1940. Uber Verbreitung und 130. auslandische Nahrungspflanzen von Neptikeln. 35. Subchev, M., R. Tomov. 2008. – Zeitschrift des Wiener Entomologen- Phyllonorycter sublautella (Stainton, 1869) Vereines, 25 Jahrgang, 193–196. (Lepidoptera: Gracillariidae) determined 26. Buzsko, J., S. Beshkov. 2004. A by pheromone traps in Bulgaria. – Acta preliminary survey of leafmining moths Zoologica Bulgarica, 60(2), 197–200. (Insecta: Lepidoptera: Microlepidoptera) of 36. Thalmann, C., J. Freise, W. Heitland, the Bulgarian part of Eastern Rhodopes – In: S. Bacher. 2003. Effects of defoliation Beron, P., Popov, A. (eds) Biodiversity of by horse chestnut leafminer (Cameraria Bulgaria. 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes ohridella) on reproduction of Aesculus hip- (Bulgaria and Greece). Sofia, Pensoft & Nat. pocastanum. – Trees – Struct. Funct., 17, Mus. Natur. Hist., 723–733. 383–388. 27. Drenowsky, A. 1912. Zweiter 37. Tomov, R. 2006. Pest status of Листоминиращите молци като част от биоразнообразието ... 241

Cameraria ohridella (Lep., Gracillariidae) in 42. Tomov, R., G. Trenchev. 2000. natural stand of horse-chestnut in Bulgaria. – Leafminers (Gracillariidae: Lepidoptera) In: Csoka, Gy; Hirka, A. and Koltay, A. (eds.) known to the fauna of Bulgaria. – В: 2006: Biotic damage in forest. Proceedings Юбилеен сборник научни доклади „75 го- of the IUFRO (wp 7.03.10) Symposium held дини висше лесотехническо образование в in Matrafured, , September 12–16, България. Секция Екология и опазване на 2004, 226–230. околната среда, 236–245. 38. Tomov, R. 2007. Pest status of alien 43. Tomov, R., S. Dimitrov. 2007. leaf-mining moths (Lepidoptera) in Bulgaria. Contribution to the leafmining fauna (in- – Plant Protection, 18 (18), 79–81. secta) on Quercus spp. in Bulgaria. – Acta 39. Tomov, R., V. Pelov. 1998. List of Entomologica Bulgarica, 13(3–4), 29–34. leafminers (Lepidoptera), feedinig on rosa- 44. Tomov, R., S. Krusteva. 2007. ceous fruit trees and their hosts in Bulgaria. Contribution to the leafmining insect fauna – Acta Entomologica Bulgarica, 1, 19–24. of Bulgaria (part 1). – Acta Entomologica 40. Tomov, R., K. Trencheva. 1999. Bulgarica, 13(3–4), 21–28. Bioecology of Cameraria ohridella Deschka 45. Tomov, R., G. Trenchev, K. et Dimic, 1986 (Lepidoptera: Gracillariidae), Trencheva. 2000. Occurrence of Cameraria a pest on Aesculus hippocastanum L. – Acta ohridella Deschka et Dimic (Lepidoptera: Entomologica Bulgarica, 2,3,4, 76–81. Gracillariidae) in Bulgaria. Yearbook for Plant 41. Tomov, R., G. Trenchev. 1999. Protection, Skopje, Vol. XI, 72–74. Leafminers (Lepidoptera), damaging nuts fruit 46. www.faunaeur.org. trees in Bulgaria. – Във: Научни трудове на 47. www.leafmines.co.uk. ВСИ – Пловдив, том XLVI, кн. 2: 47–54. 48. www.bladmineerders.nl.

THE LEAF-MINER MOTHS AS A PART OF THE BULGARIAN BIODIVERSITY

Rumen Tomov University of Forestry – Sofi a

UDK 632.78 Received 11.11.2009

Summary In the framework of project „Investigation on leaf-mining insects (Lepidoptera) in Bulgaria”, the published information about leafminers of Bulgaria was analized. On the base of new collected insect material the species composition of 10 lepidopteran families was studied. The establishment of 466 leaf mining species belonging to 29 families from 14 superfamilies of order Lepidoptera in Bulgaria was confi rmed by our survey. A list of alien leaf-miner moths, review of their spreading pattern and actual population status is presented. The possible threat leafminers to biodiversity and economy of Bulgaria is discussed. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ЧУЖДОЗЕМНИТЕ НАСЕКОМИ И ЗАПЛАХАТА ОТ ТЯХ ЗА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Румен Томов1, Катя Тренчева1, Георги Тренчев1, Марк Кенис2 1Лесотехнически университет – София; 2CABI Europe-Switzerland, Delemont, Switzerland

УДК 632.7 Постъпила на 11.11.2009

В рамките на проект АТАРТИБ е направена оценка на нивото на проученост на чуж- доземните насекоми и тяхното значение за околната среда на България. Направеният литературен преглед показа, че публикуваната информация е разпръсната в множество публикации, много от които стари и липсващи в библиотеките. Не бяха намерени данни за негативен ефект на чуждоземните насекоми върху окол- ната среда, но бяха установени следните пропуски в нашите познания: (1) За повечето видове съществуват само фаунистични данни; (2) За някои видове съществуват само еди- нични съобщения без информация за състоянието на техните популации; (3) Някои видове са представени в европейската база данни Fauna Europea, но публикациите са трудно достъпни, тъй като най-вероятно са съобщени от чужди ентомолози; (4) Включването на такива видове в предварителните анализи е под въпрос, тъй като не е ясно дали са улавя- ни еднократно или са трайно разпространени в България; (5) Проучвани са само видовете с икономическо значение и тези, които са под фитосанитарен контрол; (6) Правените анализи касаят видовете с чуждоземен произход и интродуцирани в България само чрез човешката дейност. За да бъде разработена система за мониторинг и контрол на чуждоземните членесто- ноги е необходимо да бъдат извършени следните проучвания: (1) Прецизна инвентариза- ция на чуждоземните членестоноги в България, която ще попълни установените пропуски в наличната информация; (2) Проучване на екологичното въздействие на подбрани видове и механизми на въздействие: (3) Оценка ролята на естествените врагове в инвазионния процес на чуждоземните членестоноги; (4) Оценка ролята на ектопаразитните чуждозем- ни членестоноги по бозайници и птици като преносители на болести. Ключови думи: чуждоземни насекоми, биоразнообразие, България, екология. Key words: alien insects, biodiversity, Bulgaria, ecological impact.

Инвазивните организми са сериозна Основна причина за това е засиленият заплаха както за устойчивото произ- транспорт и активната търговия, кои- водство на биологични ресурси в зе- то чрез антропогенни коридори разру- меделските и горски екосистеми, така шават изолацията на биогеографските и за човешкото здраве. През послед- райони. ните години броят на примерите за на- Хората въздействат негативно вър- несени щети от инвазивни организми ху биоразнообразието директно чрез нараства драстично в световен мащаб. унищожаването на екосистемите и ин- Чуждоземните насекоми и заплахата от тях за ... 243

директно чрез замърсяването на окол- е оценка на състоянието на установе- ната среда. Инвазивните членестоноги ните вече чуждоземни видове, както и заемат голям дял сред останалите ор- на тези, които представляват заплаха ганизми. В днешно време инвазивните за в бъдеще. чуждоземни насекоми са една от ос- Инвазивните чуждоземни видове новните заплахи за биоразнообразие- са обект на проучване в рамките на то. няколко европейски проекта: DAISIE Проблемите с климатичните проме- – осигурява инвентаризация на чуждо- ни, нарасналият търговски обмен, на- земните видове; ALARM – осъществя- маляването на карантинните бариери и ва оценка на риска и EUPHRESCO – за- развитието на Европа като самостояте- силва кооперирането и координацията лен пазар са предпоставка за навлиза- между националните фитосанитарни нето и установяването на чуждоземни служби на европейско ниво и др. видове в Европа. През последните годи- Биоразнообразието на България е ни са налице няколко примера за това застрашено от навлизането на чуждо- – Diabrotica virgifera virgifera LaConte земни инвазивни членестоноги пора- е сериозна заплаха за царевицата в Ев- ди няколко причини: (1) нарасналият ропа, Dryocosmus kuriphilus Yasumatsu транспорт от Турция и страните от е нов вредител по кестена в Италия и черноморския регион е предпоставка Словения, причиняващ смърт на дърве- за навлизането на насекоми от Азия; тата, Anoplophora chinensis (Foster) и (2) глобалното затопляне може да пре- Anoplophora glabripennis (Motschulsky) дизвика придвижване на север на ня- са намерени наскоро в няколко страни. кои средиземноморски видове (Bemisia Инвазията на кестеновия листомини- tabaci Gennadius, Cearatitis capitata ращ молец Cameraria ohridella Deschka Wiedemann, представители на сем. et Dimic причинява големи загуби в Tephritidae, много щитоносни въшки и градските зони на Централна Европа. др.); (3) чуждоземни видове могат да Списъци на чуждоземните организми навлязат и от европейските страни; (4) са публикувани в няколко централно- в България липсва национална страте- европейски страни: Австрия (Essl and гия за инвазивните чуждоземни видо- Rabitsch 2002), Германия (Geiter et al. ве. 2002), Швейцария (Wittenberg 2005), Проучванията върху чуждоземните Чехия (Sefrova and Lastuvka 2005) и членестоноги в България започват в на- др. чалото на ХХ в., от когато са и първите В Европа и по света са разработени публикувани данни. Информацията за национални и международни стратегии тази група организми е разпръсната в за оценка на риска от инвазивни видо- много публикации, повечето от които ве, с оглед предприемането на необхо- доста стари и труднодостъпни и каса- димите мерки за превенция и контрол. ещи само видове с икономическо зна- Първа стъпка в националните програ- чение или такива под фитосанитарен ми срещу неместните видове насекоми контрол. 244 Р. Томов, К. Тренчева, Г. Тренчев, М. Кенис

Изследванията върху екологичното вания през последните години са ус- значение на инвазивните насекоми в тановени няколко важни пропуска по България започват с работата по про- отношение на чуждоземните видове, ектите CONTROCAM и ALARM, които както следва: (1) Анализирани са един- са фокусирани върху биоекологичните ствено насекомите, като изследвания особености и значението на кестено- върху останалите групи чуждоземни вия листоминиращ молец Cameraria членестоноги в България липсват; (2) ohridella Deschka et Dimic по конския За повечето видове съществуват само кестен Aesculus hippocastanum L. фаунистични данни; (3) За някои видо- В рамките на проект по програма ве съществуват само единични съоб- SCOPES „Чуждоземните насекоми и щения без информация за състоянието заплахата от тях за биоразнообразието на техните популации; (4) Някои видове и икономиката на Балканите” е създа- се срещат е България според европей- ден списък на чуждоземните насекоми ската база данни FAUNA EUROPEA, но в България, направен е анализ на въз- оригиналните литературни източници можните начини за проникването им и са трудно достъпни; (5) Включването за 29 вида, считани за най-опасните за на видове с непотвърден популационен България са изготвени информационни статус в България в предварителните досиета (Tomov et al. 2009). Данните анализи е под въпрос; (6) Повечето от са включени в базата данни на проект изследванията в България касаят ико- DAISIE (2008). номическото значение на видовете под В резултат на проучванията е уста- фитосанитарен контрол като липсват новено, че най-голямата част от инва- данни за тяхното въздействие върху зивните видове в България имат азиат- околната среда; (7) Анализът съдържа ски произход (31,59 %), следвани от публикувана информация за видовете тези с американски (31,05 %) и афри- с чуждоземен произход и интродуцира- кански произход (16,82 %). Космопо- ни в България само благодарение на литно разпространение имат 16,82 % човешката дейност. от видовете. Те са с неизяснен произ- С оглед попълването на установе- ход (Tomov et al. 2007). ните пропуски, чрез сътрудничеството През последните 30 години се на- на пет научни институции е разработен блюдава нарастване броя на съобще- научен проект АТАРТИБ. Проектът нията, касаещи инвазивните видове АТАРТИБ обединява усилията на 25 насекоми в България. Около 48 вида специалисти в областта на ентомоло- (25,26 % от всички неместни видове) гията, зоологията, дивеча, паразитоло- се смятат за икономически значими. гията, което осигурява интердисципли- През последните години няколко вида нарността на изследванията. чуждоземни насекоми са съобщени Основна цел на проекта е да оси- като нови за фауната на България. гури на българската наука и общест- (Tomov 2007, Trenchev and Trencheva веност анализирана информация за 2007, Trenchev et al. 2007 и др.). чуждоземните членестоноги у нас, ко- В резултат на проведените изслед- ето ще допринесе за изграждането на Чуждоземните насекоми и заплахата от тях за ... 245

национална стратегия за контрол на ната фауна чрез хищничество; (8) Да инвазивните видове. се проучи ролята на естествените вра- Основните цели на проекта са, как- гове в инвазионния процес на чуждо- то следва: (1) Прецизна инвентаризация земните членестоноги. на чуждоземните членестоноги в Бъл- Проектът е иновативен и интердис- гария, която ще попълни пропуските в циплинарен в няколко направления: (1) наличната информация, установени в Чуждоземните членестоноги, изключе- рамките на разработваните междуна- ни от предишни анализи в Европа ще родни проекти DAISIE и SCOPES; (2) бъдат обект на изследването; (2) Оцен- Проучване на екологичното въздейст- ка на чуждоземните членестоноги като вие на подбрани видове и механизми потенциални преносители на чуждо- на въздействие, разширявайки изслед- земни ентомопатогени; (3) Оценка на ванията по проект ALARM в България; чуждоземните членестоноги като по- (3) Оценка ролята на естествените тенциални преносители на чуждоземни врагове в инвазионния процес на чуж- болести; (4) Съществува възможност доземните членестоноги; (4) Оценка да се започне дългосрочен експери- ролята на ектопаразитните чуждозем- мент в България за въздействието H. ни членестоноги по бозайници и птици аxiridis (Pallas) върху местното биораз- като преносители на болести. нообразие. Задачите на проекта са: (1) Да се Разработването на проекта ще: (1) потвърди присъствието в България на Отговори на възникналите въпроси в чуждоземни видове членестоноги, за рамките на проектите DAISIE, ALARM които литературните данни са недос- и SCOPES; (2) Разшири проучванията татъчни или съмнителни; (2) Да се в България по отношение на еколо- оцени настоящото състояние на видо- гичното въздействие на чуждоземните ве, които са установявани в България, членестоноги върху биоразнообразие- но са неспособни да презимуват или то; (3) Допълни текущите европейски са били унищожени; (3) Да се изготви проекти, касаещи фитосанитарните списък на чуждоземни ектопаразити по проблеми; (4) Допринесе за разработ- бозайници и птици в България; (4) Да ването на национална стратегия за ин- се извърши обследване за наличие в вазивните видове. България на чуждоземни видове, липс- ващи у нас, но установени в съседни Благодарности държави; (5) Да се проучи екологично- Проучването е по проект АТАРТИБ то въздействие на подбрани видове и Д002-191/2008, финансиран от ФНИ, механизми на въздействие; (6) Да се МОМН. провери хипотезата, че ектопаразити- те са преносители на чуждестранни болести по бозайници и птици; (7) Да Литература стартира дългосрочен експеримент за проучване въздействието на калинката 1. Tренчев, Г., И. Иванова, П. Николов, Harmonia axiridis (Pallas) върху мест- К. Тренчева. 2007. Metcalfa pruinosa (Say, 1830) (Homoptera, Flatidae) – нов неприятел 246 Р. Томов, К. Тренчева, Г. Тренчев, М. Кенис

и нов вид за фауната на България. – Pensoft Publishers, 114 pp. Растениевъдни науки, 34, 3, 195–198. 7. Trenchev, G. and K. Trencheva. 2007. 2. Essl, F. and W. Rabitsch (eds.). 2002. Pseudodendrothrips mori (Niwa, 1908) Neobiota in Osterreich. Federal Environment (Thysanoptera, Thripidae) a species new to Agency, 432 pp. the Bulgarian fauna. – Plant Protection, 18, 3. Geiter, O., S. Homma, R. 69–71. Kinzelbach. 2002. Bestandsaufnahme 8. Sefrova, H. and Z. Lastuvka. 2005. und Bewertung von Neozoen in Catalogue of alien animal species in the Deutschland. – Umweltforschungsplan des . – Acta univ. agric. et silvic. Bundesministeriums fur Umwelt, Naturschutz Mendel. Brun., LIII, 4, 151–170. und Reaktorsicherheit. Forschungsbericht, 9. Wittenberg, R. (ed.). 2005. An 296 89 901/’1 UBA-FB 000215. inventory of alien species and their threat 4. Tomov, R. 2007. Pest status of alien to biodiversity and economy in Switzerland. leaf-mining moths (Lepidoptera) in Bulgaria. CABI Bioscience Switzerland Centre report – Plant Protection, 18 (18), 79–81. to the Swiss Agency for Environment, 5. Tomov, R., K. Trencheva, G. Forests and Landscape. The environment Trenchev, M. Kenis. 2007. A review of the in practice no. 0629. Federal Office for the non-indigenous insects of Bulgaria. – Plant Environment, Bern, 155 pp. science, 44, 3, 199–204. 10. DAISIE (2008) http://www.europe- 6. Tomov, R., K. Trencheva, G. Trenchev, aliens.org/index.jsp (accessed 10 November E. Cota, A. Ramadhi, B. Ivanov, S. Naceski, 2009). I. Papazova-Anakieva, M. Kenis. 2009. 11. FAUNA EUROPEA http://www. Non-indigenous insects and their threat to faunaeur.org (accessed 10 November biodiversity and economy in Albania, Bulgaria 2009). and Republic of Macedonia. Sofia-Moskow,

ALIEN INSECTS AND THEIR TREAT TO BIODIVERSITY OF BULGARIA

Rumen Tomov1, Katya Trencheva1, Georgy Trenchev1, Marc Kenis2 1University of Forestry – Sofi a; 2CABI Europe-Switzerland, Delemont, Switzerland

UDK 632.7 Received 11.11.2009

Summary In the framework of the ATARTIB project, the level of knowledge about alien insects and their environmental impact in Bulgaria was assessed. The literature survey, showed that the published information was dispersed among many publications, most of them very old or diffi cult to be found in the libraries. The published data about negative environmental impact of alien insects on biodiversity of Bulgaria was not found but the following gaps in our knowledge were detected: (1) for most of Чуждоземните насекоми и заплахата от тях за ... 247

the species reported, only faunistic data were found; (2) for some species only a single report was found with no information on their population status; (3) some species are present in Bulgaria according to Fauna Europea database, but the references ware not available for us, since they most probably ware reported by not local entomologists; (4) the inclusion of such species in the preliminary analysis made, is questionable, since it is not clear whether the species are established or have been intercepted only; (5) only alien species of economic concern and under phytosanitary control are studied (6) the analysis concerns published information about species considered to be of exotic origin and introduced in Bulgaria by means of human activity only. We propose following investigations to be carried on, in order to be created the general monitoring and management system of alien of Bulgaria: (1) accurate inventory of alien arthropods fi lling the gaps in knowledge concerning alien arthropods in Bulgaria detected in framework of conducted projects; (2) study the ecological impact of selected alien species and the mechanisms underlying this impact; (3) assessing the role of natural enemies in the invasion success of alien species; (4) assessing the role of alien arthropods on mammals and birds as vectors of diseases. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ОЦЕНКА НА НАЧАЛНИЯ ЕФЕКТ НА ИНСЕКТИЦИДА БЕНСУЛТАП ВЪРХУ СИРФИДНАТА ЦЕНОЗА (SYRPHIDAE, DIPTERA)

Емилия Маркова, Радина Чардакова Софийски университет „Св. Климент Охридски”

УДК 502.7 Постъпила на 11.11.2009

Изследван е началният ефект на инсектицида бенсултап (под формата на препарата Банкол 50 ВП) върху структурата на сирфидното съобщество (Syrphidae, Diptera) в кар- тофена екосистема. Препаратът е приложен върху площ от 50 dka в доза 50 g/dka за борба срещу колорадския бръмбар (Leptinotarsa decemlineata Say). Отчетено е влиянието на използвания инсектицид върху основни популационни и цено- тични характеристики на сирфидната ценоза: видов състав в качествено и количествено отношение, плътност на отделните видове, обща средна плътност и доминантна структу- ра на съобществото. За оценка влиянието на използвания инсектициден препарат върху сирфидната ценоза, както и за оценка на екологичното състояние на средата са използ- вани някои индекси за видова структура на съобществата – показател за концентрация на доминирането на Simpson, индекс за общо видово разнообразие на Shannon-Weaver, показател на Margalef за видово богатство и показател за изравненост на Pielou. Установен е бърз и ясно изразен негативен начален ефект на инсектицида бенсул- тап по отношение на всички изследвани показатели. Използваните параметри за видова структура на съобществата потвърждават данните, получени от останалите качествени и количествени показатели и недвусмислено показват влошаване на екологичната ситуация за сирфидната ценоза в третираната площ веднага след приложението на инсектицида. Ключови думи: Syrphidae, ценоза, инсектицид, бенсултап. Key words: Syrphidae, community, insecticide, bensultap.

Увод действия върху полезните компоненти на екосистемите се налага допълни- Независимо от големия брой изслед- телна изследователска работа даже вания – лабораторни и полеви, които и след регистрирането на препарата съпътстват пускането в употреба на (Медведь 1977). Трябва да се знае, че всеки препарат за растителна защи- създаването на абсолютно селективни та, не винаги информацията отразява по действие средства за растителна неговите максимални възможности защита е твърде затруднено поради за условията, в които той се прилага. голямото сходство между процесите За да се избегнат отрицателните въз- на основния метаболизъм за всички Оценка на началния ефект на инсектицида бенсултап ... 249

организми. Това е причината, която но преди употребата на инсектицида затруднява получаването на достатъч- – на 08.07.2007 г. Второто събиране но висока степен на селективност към е проведено на следващия ден след набелязания обект на действие (Буров третирането – на 10.07.2007 г. Съби- 1987). В такъв аспект един от основ- рането на материал е извършено съо- ните проблеми на растително-защит- бразно изискванията при подобен род ните мероприятия остава търсенето изследвания. Материалът е събран с на такива средства за борба с вреди- помощта на стандартен ентомологи- телите, които максимално да запазват чен сак с диаметър 0,30 m. При вся- полезната фауна, като `и предоставят ко събиране са вземани по 50 проби, възможността да играе ролята на регу- като всяка от пробите представлява 50 лиращ фактор. откоса при средна дължина на откоса Настоящото изследване цели ус- – 1 m. Пробите са събирани в прибли- тановяване на началния ефект на ин- зително едни и същи часове на деня сектицида бенсултап върху основни – преди обяд при сухо, тихо и спокой- популационни и ценотични характерис- но време. тики на сирфидните мухи (Syrphidae, Промените в общия видов със- Diptera) – естествени регулатори на тав на сирфидния комплекс, както и плътността на голям брой вредители в в състава от доминантни видове, са селското и горското стопанство. определени чрез индекса на Jaccard (Wallwork 1976), а са оценени по 5-ба- лната класификация на Злотин (1975). Материал и методи Плътността на популациите на отдел- ните видове е определена по метода Действието на инсектицида бенсултап на Гиляров (1974), а данните са обра- върху структурата на сирфидната цено- ботени статистически чрез метода на за е изследвано при полски опит в сел- дисперсионния анализ по алгоритми- скостопанските площи на с. Марково, те на Плохинский (1970). Сходството област Пловдив. Инсектицидът бенсул- по плътност на популациите в площта тап е приложен под формата на препа- преди и след употребата на инсекти- рата Банкол 50 ВП в картофена еко- цида бенсултап е изчислено чрез пока- система за борба срещу колорадския зателя на Jaccard-Naumov, а общото бръмбар (Leptinotarsa decemlineata биоценотично сходство е определе- Say) върху площ от 50 dka в доза но чрез индекса на Vainstein (Чернов 50 g/dka. Третирането с препарата е 1975). Доминантната структура на съ- извършено на 09.07.2007 г., а влияни- обществото е оценена по класифика- ето му върху структурата на сирфидна- цията на Арзамасов и др. (Хотько и др. та ценоза е отчетено на 10.07.2007 г. 1982). Материалът от сирфидни мухи е При изследването са използвани ня- събран двукратно. Първото събиране кои от показателите за видова струк- е извършено в площта непосредстве- тура на съобществата, препоръчани от 250 Е. Маркова, Р. Чарзакова

Одум (1975) като индекс на Simpson Резултати и обсъждане (D) за концентрация на доминирането, показател за изравненост на Pielou (e), При проведеното изследване са уста- показател на Margalef (d) за видово новени общо 16 вида сирфидни мухи. богатство и показател за общо разноо- Девет от видовете принадлежат към подсемейство Syrphinae, а 7 вида – бразие на Shannon-Weaver ( H ). към подсемейство Milesiinae, по Peck (1988). Установените видове и тяхната плътност са представени в табл. 1. Таблица 1 Table 1 Установени видове и тяхната плътност (брой инд./ha) в площта преди (A) и след (B) третиране с инсектицида бенсултап Established species and their density (number individuals/ha) in the field before (A) and after (B) the bensultap application day

Установени видове Брой индивиди/ha Species Number individuals/ha AB Dasysyrphus albostriatus (Fallen) – 13 Epistrophe melanostoma (Zetterstedt) 53 – Metasyrphus corollae (Fabricius) 107 27 Scaeva selenitica (Meigen) 27 – Sphaerophoria philanthus (Meigen) 27 – Sphaerophoria scripta (Linnaeus) 133 40 Syrphus vitripennis Meigen 67 – Melanostoma mellinum (Linnaeus) 53 27 Platycheirus clypeatus (Meigen) 40 – Chrysogaster viduata (Linnaeus) 40 27 Lejogaster splendida (Meigen) 27 13 Orthonevra elegans (Meigen) 13 – Eristalis arbustorum (Linnaeus) 40 – Eristalis nemorum (Linnaeus) 40 – Eristalis tenax (Linnaeus) 53 13 Syritta pipiens (Linnaeus) 53 27

Приведените данни показват бърз довете веднага след приложението на и силен негативен ефект на използ- препарата. Веднага след третирането вания инсектицид върху броя на ви- 8 от установените преди употребата Оценка на началния ефект на инсектицида бенсултап ... 251

на препарата видове не са намерени. ните видове общата плътност на съоб- Намалението на броя на видовете е ществото под влияние на изследвания с 47 %. Макар и в по-малка степен инсектицид е също изменена. Средната след употребата на инсектицида ви- плътност на сирфидните мухи в нетре- довият състав е променен и в качест- тираната площ е 773 ± 123 инд./ha. вено отношение. След третирането е След употребата на препарата плът- установен и един нов за изследването ността е 187 ± 54 инд./ha, т.е. 4,1 вид – Dasysyrphus albostriatus. Таксо- пъти по-ниска (Р=0,99) от установена- номичното сходство, определено чрез та в площта преди третирането. Начал- индекса на Jaccard между видовия ният ефект на действие на инсектицида състав в площта преди и след трети- бенсултап твърде много се приближа- рането с бенсултап е 44 %. Оценено ва до действието на пиретроидните ин- по класификацията на Злотин (1975) сектициди алфа циперметрин, ламбда- сходството е „средно”, т.е. разликата цихалотрин и делтаметрин върху съоб- между двата сирфидни комплекса не е ществата от сирфидни мухи. Веднага толкова значителна, че да става дума след третирането с алфациперметрин за формирането на качествено нов си- (Markova and Ljubenova 1998) общата рфиден комплекс. средна плътност на сирфидното съоб- След третирането с бенсултап щество е намалена 2,2 пъти (Р=0,99), плътността на популациите на всички след употребата на ламбда цихалотрин видове е силно намалена. Осем от ви- (Маркова и Алексиев 2003) – 4,5 пъти довете след третирането не са устано- (Р=0,99), а след третирането с дел- вени, а намалението на плътността на таметрин (Маркова 2005) – 4,1 пъти останалите видове варира от 33 % до (Р=0,95) в сравнение с установената 75,5 % в сравнение с плътността на плътност преди третирането. същите преди третирането с бенсул- В резултат на нееднаквата чувст- тап. Сходството по плътност на попу- вителност на отделните видове към лациите определено чрез индекса на използвания инсектицид е променена и Jaccard-Naumov в биоценозата преди доминантната структура на сирфидно- и след третирането с бенсултап е ни- то съобщество (табл. 2). ско – 22 %, което говори за твърде Особено силно е повлиян броят на голямо различие по отношение числе- основните видове. Преди третирането ността на популациите. Показателят доминантните видове в съобщество- за общо биоценотично сходство, кой- то са два – Metasyrphus corollaе и то зависи от стойностите на показате- Sphaerophoria scripta с обща степен на лите на Jaccard и на Jaccard-Naumov доминантност 31 %. След употреба- също показва значителна биоценотич- та на бенсултап основната роля в съ- на разлика между сирфидните ком- обществото се изпълнява от пет вида плекси в нетретираната и третираната – Metasyrphus corollae, Sphaerophoria площ. Сходството по Vainstein е само scripta, Melanostoma mellinum, 9,7 %. Chrysogaster viduata и Syritta pipiens с Като сбор от плътността на отдел- обща относителна значимост 78,6 %. 252 Е. Маркова, Р. Чарзакова

Таблица 2 Table 2 Доминантност (относителна значимост , %) и някои основни ценотични параметри на сирфидното съобщество в площта преди (A) и след (B) третирането с бенсултап Dominance (relative significance, %) and some basic cenotic parameters of the syrphid community in the field before (A) and after (B) bensultap application

Установени видове Относителна значимост, % Species Relative significance, % AB Dasysyrphus albostriatus (Fallen) - 7,1 Epistrophe melanostoma (Zetterstedt) 6,9 - Metasyrphus corollae (Fabricius) 13,8 14,3 Scaeva selenitica (Meigen) 3,4 - Sphaerophoria philanthus (Meigen) 3,4 - Sphaerophoria scripta (Linnaeus) 17,2 21,4 Syrphus vitripennis Meigen 8,6 - Melanostoma mellinum (Linnaeus) 6,9 14,3 Platycheirus clypeatus (Linnaeus) 5,2 - Chrysogaster viduata (Linnaeus) 5,2 14,3 Lejogaster splendida (Meigen) 3,4 7,1 Orthonevra elegans (Meigen) 1,7 - Eristalis arbustorum (Linnaeus) 5,2 - Eristalis nemorum (Linnaeus) 5,2 - Eristalis tenax (Linnaeus) 6,9 7,1 Syritta pipiens (Linnaeus) 6,9 14,3 D 0,0899 0,1424 d 3,4483 2,6525 2,5575 2,0057 H e 0,9444 0,9645 S 15 8 D – индекс на Simpson за концентрация на доминирането; d – индекс на Margalef за видово богатство; H – индекс на Shannon-Weaver за общо ви- дово разнообразие; е – индекс за изравненост на Pielou; S – брой видове D – Simpson’s index for dominant concentration; d – Margalef’s species richness index; H – Shannon-Weaver index for species diversity; е – Pielou’s equality index; S – number of species Оценка на началния ефект на инсектицида бенсултап ... 253

Общи доминантни видове за двата си- та стойност също ще бъде по-малка в рфидни комплекса в нетретираната площта след употребата на инсектици- и третираната площ са Metasyrphus да. В случая обаче индексът на Pielou в corollae и Sphaerophoria scripta. Таксо- третираната площ е по-висок. Налице номичното сходство по доминанти е в е ситуация, която е описана в специ- рамките на „средното” – 40 %. Пов- ализираната литература като явление, лияването на бенсултап в качествено дължащо се на т.нар. „двоен стрес” отношение върху доминантната струк- при биоценозите, което се обуславя от тура е по-слабо в сравнение с това в повторно стресиране на сравнително количествено отношение. бедни по видов състав ценози, каквито За изясняване влиянието на инсек- са агроценозите. Според Одум (1975) тицида бенсултап върху сирфидната при повторно стресиране (вследствие ценоза и за оценка на екологичната употребата на препарата), най-често ситуация в средата преди и след тре- резултатът се проявява в намаляване тирането са използвани и някои основ- числеността на основните видове, ко- ни показатели за видова структура на ето довежда до по-голяма изравненост съобществата (табл. 2). на видовете. При проведеното изследване пока- Използваните показатели за видова зателят за концентрация на домини- структура потвърждават оценката за рането на Simpson (D) веднага след влиянието на инсектицидния препарат, употребата на инсектицида е 1,6 пъти констатирана чрез използване на оста- по-висок от установения в нетрети- налите качествени и количествени па- раната площ, което показва влошени раметри на сирфидното съобщество. екологични условия за сирфидния ком- плекс в третираната площ. Другите два основни показателя, които се използ- Изводи ват при подобни изследвания в зооце- нологията – показателят за общо ви- Началният ефект на действие на ин- дово разнообразие на Shannon-Weaver сектицида бенсултап върху броя на ( H ) и индексът за видово богатство видовете сирфидни мухи е негативен на Margalef (d) допълват общата оцен- и бърз. В по-слаба степен е проявено ка от действието на инсектицида бен- влиянието на инсектицида върху ка- султап. В конкретния случай и двата чествения състав на сирфидната цено- показателя са с по-ниска стойност в за. третираната площ и обективно отра- Влиянието на бенсултап е много зяват влошената ситуация след упо- ясно и силно негативно проявено вър- требата на бенсултап. Индексът за ху с плътността на популациите на от- изравненост на Pielou (e) се намира в делните видове и върху общата сред- положителна корелативна връзка с по- на плътност на съобществото. След казателя за общо видово разнообразие третирането общата средна плътност на сирфидната ценоза е 4,1 пъти по- ( H ) и показателя за видово богатство ниска (Р=0,99) от тази, установена в (d). Логично е да се очаква, че негова- нетретираната площ. 254 Е. Маркова, Р. Чарзакова

Ефектът на инсектицида бенсултап 5. Маркова, Е., А. Алексиев. 2003. върху числеността на отделните ви- Влияние на синтетичния пиретроиден ин- дове сирфидни мухи дава значително сектицид ламбда-цихалотрин върху струк- отражение и върху състава от доми- турата на сирфидната ценоза (Syrphidae, Diptera) в люцернова екосистема. – Във: нантни видове, а в по-малка степен и Сборник научни доклади международ- върху общата доминантна структура на научна конференция “50 години на съобществото. Лесотехнически университет”, Секция Използваните показатели за видо- Растителна защита, С., ИК при ЛТУ, 126– ва структура на съобществата, както и 129. останалите популационни и ценотични 6. Медведь, Л. И. 1977. Справочник по индекси недвусмислено показват вло- пестицидам. Киев, Урожай. шена екологична ситуация за сирфид- 7. Одум, Ю. 1975. Основы экологии. ната ценоза веднага след употребата М., Мир. 8. Плохинский, Н. А. 1970. Биометрия. на инсектицида бенсултап. М., МГУ. 9. Хотько, Е. И., С. Н. Ветрова, А. Матвеенко, Л. С. Чумаков. 1982. Литература Почвенные беспозвоночные и промышле- ные загрязнения. Минск, Наука и техника. 1. Буров, В. Н., А. П. Сазонов. 1987. 10. Чернов, Ю. И. 1975. Основные Биологически активнные вещества в защи- синэкологические характеристики почвен- те растений. М., Агропромиздат. ных беспозвоночных и методы их анализа. 2. Гиляров, М. С. 1974. Изучение бес- – Във: Методи почвенно-зоологических из- позвоночных животных как компонента следований. М., Наука, 160–216. биогеоценоза. – Във: Дылис, Н. В. (ред.). 11. Markova, E., E. Ljubenova. 1998. Программа и методика биогеоценологиче- Influence of the synthetic pyrethroide insec- ских исследований. М., Наука, 146–182. ticide alpha-cypermethrin on the structure of 3. Злотин, Р. И. 1975. Жизнь в высоко- the syrphid coenosis (Syrphidae, Diptera) in горьях (Изучение организации высокогор- a potato ecosystem. – Journ. Appl. Entom., ных екосистем Тьян-Шаня). М., Мысль. 122, 469–472. 4. Маркова, Е. 2005. Начален ефект на 12. Peck, L. U. 1988. Syrphidae. – In: действие на синтетичния пиретроид дел- Catalogue of palaearctic Diptera. Budapest, таметрин върху структурата на сирфид- Acad. Kiado, 8, 8–230, 320–363. ната ценоза (Syrphidae, Diptera). – Във: 13. Wallwork, J. A. 1976. The distri- Биоразнообразие, Екосистеми, Глобални bution and diversity of soil fauna. London, промени. Първа национална научна кон- Acad. Press. ференция по Екология. С., Петекстон, 219–223. Оценка на началния ефект на инсектицида бенсултап ... 255

ASSESSMENT OF THE INITIAL EFFECT OF THE INSECTICIDE BENSULTAP ON THE SYRPHID COMMUNITY (SYRPHIDAE, DIPTERA)

Emilia Markova, Radina Chardakova Sofi a University “St. Kliment Ohridski”

UDK 502.7 Received 11.11.2009

Summary The initial effect of the insecticide bensultap on the structure of the syrphid community was assessed in the fi eld experiment. The species composition, the population density of each species, the total average density, the dominant structure, and the species structure indices of the syrphid community were studied. The used indices show a deterioration of the ecological situation for the syrphid community in the fi eld immediately after insecticide treatment. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ТУРИСТИЧЕСКИ ДЕСТИНАЦИИ ЧРЕЗ РАЗВИТИЕ НА ЕКОТУРИЗЪМ В ПРИРОДНИТЕ ПАРКОВЕ

Десислава Алексова СУ „Св. Климент Охридски” – гр. София

УДК 796.5 Постъпила на 11.11.2009

Докладът разглежда значимостта на природните паркове за опазване на природното наследство и по отношение на регионалното развитие, чрез инвестиране в местните икономики по конкретни проекти за развитие на туризма. В проучването се анализират: ролята на парковите дирекции за формиране на нови туристически дестинации чрез създаване на предпоставки за развитие на екотуризъм и конкретни екотуристически продукти; взаимодействието с местната власт, местния и регионалния бизнес; приносът за запазване и развитие на местни занаяти, традиции, култура, образование и екологично възпитание. Ключови думи: екотуризъм, защитени територии, местни общности, природни паркове. Key words: ecotourism, protected areas, local authorities, nature parks.

Опазването на природата в България дял не е достатъчен (Национален цен- има дълга история и традиции. Още в тър за изучаване на общественото мне- началото на XX в. са приети законите ние (НЦИОМ) – 2003, 2004) (фиг. 2). за горите, за лова и риболова, създаден е Съюзът за защита на родната природа, а през 1934 г. е обявен и първият на- ционален парк на Балканския полуостров – Витоша. През втората по ло вина на ХХ в. са обявени ре дица нови защите- ни територии, които опазват най-значимото природно на- следство на страната. Днес защитените територии (ЗТ) заемат 5 % от територия та на България (фиг. 1) и 17 % от територия та на Европа. Проучванията на обществено- Фиг. 1 то мнение показват, че то зи Fig. 1 Създаване на нови туристически дестинации ... 257

разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното раз- но образие в тях, предоставяне на въз мож ности за развитие на науч- ни, об разователни и рекреационни дей ности и устойчиво ползване на въ зоб новимите природни ресур- си при запазване на традиционни фор ми на поминък, както и оси гу- ряване на условия за развитие на Фиг. 2 туризъм. Тяхното обявяване не Fig. 2 променя собствеността в тях, ка- то собствениците и ползвателите През 1998 г. с приемането на За- им са длъжни да спазват режимите, кона за защитените територии (ЗЗТ) установени по закон, със заповедта за се регламентират категориите защи- обявяването и плана за управлението тени територии, ефективното им уп- им. В границите им може да има на се- равление, опазване, контрол и охрана ле ни места, селищни образувания и с цел постигане устойчиво развитие ку рорти, както и да се осъществяват на природните ресурси. Законът дава про изводства и дейности, които не за- възможност и за създаване на меха- мърсяват околната среда (2). низми за насърчаване на икономиче- Природните паркове заемат почти ската ини циатива на местните жители 272 000 ha, като 215 000 ha са земи – развитие на екологичен и селски и гори от горския фонд. Площта на ПП ту ри зъм, възраждане на местните за- и относителният им дял от общата те- наяти и традиционни производства и ритория, изразен в %, са представени др., ко и то едновременно подпомагат и на фиг. 3 и фиг. 4. сти му лират дейностите по опазване на Наличието на ПП и дейностите, окол ната среда. Законът регламентира свързани с управлението им спомагат шест категории защитени територии: най-общо за: ре зервати, поддържани резервати, на- • опазване на биологичното раз но- ци онални паркове, природни паркове, образие, природните ресурси и лан д- за щитени местности и природни за бе- шаф та; ле жителности. • устойчиво развитие на съответ- За природни паркове (ПП) се обя- ните ре гиони като основен партньор вяват те ритории, включващи разноо- на местната власт по проблемите, бразни еко системи с многообразие на свър за ни с устойчивото използване на рас ти телни и животински видове и на при родните ресурси, реализация на до- тех ни те местообитания, с характерни пълнителни приходи за местното на се- и за бележителни ландшафти и обек- ление чрез алтернативна заетост – сел- ти на неживата природа. Те се създа- ски и екотуризъм и съпътстващите ги ват и управляват с цел поддържане на дейности; 258 Д. Алексова

и тра диции и развитие на Площ на природните паркове (вхектари) нови културни форми;

115 837.12 120 000.00 • повишаване на еко ло- гичното об ра зование и въз- 100 000.00 пи тание на децата и уча щи- 80 000.00 те; 60 000.00 • осигуряване на баланс

40 000.00 меж ду ин те ресите на опаз- 28 844.80 26 601.6025 253.20 21 762.2121 772.20 ва не на биологичното раз- 20 000.00 11 732.4011 380.80

3 896.00 3 408.00 1 320.70 но образие и интересите на 0.00 частните собственици чрез изясняване на наложените ограничения, съз да ва ните възможности и участие в Фиг. 3 раз работването и про веж- Fig. 3 дането на прог рами за устойчиво развитие в съ - Дял от площта на природните паркове (в %) ответствие с добрите еко ло- гич ни прак ти ки. 0.49 Режимите на опазване 1.25 1.43 в ПП са свързани най-ве че “Странджа” 4.19 с ограничаване на го лите 4.32 “Врачански Балкан” 8.01 “Витоша” сечи, забрана на пол зване 42.62 “Рилски манастир” 8.01 “Персина” на подземни из ко паеми по “Българка” "Беласица" открит спо соб, огранича- “Сините камъни” ване на стро и телството, 9.29 “Шуменско плато” “Русенски Лом” 9.79 10.61 публичен характер на соб- “Златни пясъци” ствеността на държавата Фиг. 4 и общините. Съществена Fig. 4 роля в управлението им, устой чи вото развитие на • реализация на финансови пос тъп- те ри ториите и привличане- ления в местните общности под фор ма- то на посетителите има развитието на та на инвестиции в изградена паркова екотуризма (Даскалов 2004). ин фраструктура, включително чрез Екотуризмът е форма на природо- прив личане на допълнителни средства съобразно пътуване и посещаване на по различни проекти и програми; сравнително запазени природни мест- • развитие на местния туристически ности, с цел постигане на удоволствие биз нес чрез създаване на възможности и естетическа наслада от природата за развитие на посетителския поток и (както и от всякакви съпътстващи кул- ту ризма; турни дадености, създадени в настоя- • възраждане на местните занаяти Създаване на нови туристически дестинации ... 259

щето или в миналото), която спомага природите паркове, а приходите от ту- за съхранението на природното богат- ризма надхвърлят 20 000 000 евро. ство, има ниска степен на човешко (по- Посетителите се характеризират като сетителско) въздействие и способства млади, имотни и образовани, а съотно- за активно и ползотворно социално- шението между местни жители и чуж- икономическо ангажиране на местното денци е 9:1 (по данни на Асоциация на население (дефиниция на IUCN). Съ- парковете в България). Развитието на ществената роля на екотуризма може екотуризма в ПП може да бъде опре- да се върже със следните основни ха- делено като гръб на международния рактеристики: масов туризъм и място за туризъм и • допринася за опазване на природ- отдих на градските жители от София, ното и културно наследство, има ми- Варна, Перник, Сливен, Враца, Габро- нимални негативни въздействия върху во, Русе и Шумен. Предимствата на околната среда и предоставя възмож- този вид туризъм се изразяват най-ярко ност за консервиране и устойчиво из- в следните аспекти: разчита се само ползване на природата; на местните хора; не е важно дали си • осигурява информация на тури- пенсионер; работи се за развитие на стите за природното и културното на- общността; готовност за посрещане следство, има образователен, познава- на туристи 24 часа в денонощието и телен и интерпретиращ характер; 365 дни в годината; развиване на ев- • по-подходящ е за независими (ин- тина локална инфраструктура; оставя дивидуални) туристи, както и за орга- 100 % от приходите на място (6). низирани малки групи – най-често в Добър пример за положителния организирането му участват специали- ефект от екотуризма е с. Бръшлян, на зирани туроператори, а туристическите територията на ПП „Странджа”. Село- услуги се предоставят в туристическо- то наброява 60 жители, 40 от които то място от представители на малкия и участват в посрещането на туристи и средния бизнес; предлагат 65 легла за гости. С подкре- • включва местните общности и до- пата на ДПП „Странджа” е изградена принася за повишаване на тяхното бла- добра инфраструктура – канализация, госъстояние, осигурява алтернативна малки музеи, пикници. Дирекцията на заетост и допълнителни доходи, носи парка отчита около 4500 еднодневни приходи за целите на опазването на организирани посещения, 2000 неор- природата (3). ганизирани и средно 700 реализирани Развитието на екотуризъм в ПП спо- нощувки годишно (по данни на Асоциа- мага за създаване на нови туристиче- ция на парковете в България). ски продукти, изграждане на туристи- Най-видими ползи за местните общ- ческа инфраструктура, промотиране и ности в областта на екотуризма се из- рекламиране на региона, опазване на разяват чрез създаване на алтернатив- културно-историческото наследство и на заетост и генериране на допълни- подпомагане на образователни и науч- телни доходи за местното население. ни дейности. Установено е, че над 4,5 Дирекциите на природните паркове млн. туристи посещават всяка година (ДПП) създават условия за развитие на 260 Д. Алексова

посетителския поток и туризма чрез: места и местата с панорамни гледки. • опазване, съхраняване и развитие • разработване, маркиране и под- на природните дадености на територи- дръжка екотуристически, образова- ята на парка и в региона; телни, тематични и специализирани • изграждане и поддържане на посе- мар ш рути, включително за хора в не- тителски и информационни центрове равностойно положение – маршрути – Посетителски информационен цен- за пешеходен туризъм, велокрос, еко- тър (ПИЦ), с експозиция на „Аладжа логични образователни пътеки и места манастир” и защитените територии за наблюдение на птици и диви бозай- по Черноморието; ПИЦ с експозиция, ници в ПП „Русенски Лом”; детски и включваща етнографска сбирка, сбир- дендрологически опознавателен марш- ки от гъби, лишеи, плодове и семена рут в ПП „Златни пясъци”; „Пътека на на дървесни и храстови видове, хер- здравето” за незрящи и „Образовател- барий от тревни видове в ПП „Сините на екопътека” в ПП „Сините камъни”; камъни”; Посетителски център „Леде- дендрологични и торфени алеи, детски ника” с изградена експозиция и пред- кътове, алеи за хора с увреждания – ПП лагане на аудио-визуална беседа пре- „Витоша”; Врачанска екопътека позна- димно с карстоложка и спелеоложка вателен маршрут „Карст и биоразно- насоченост, Информационен център в образие”, „Пътека на приказките”, „В „Дома на туриста” и два посетителски света на екологията” – ПП „Врачан- центъра, които дават пълна представа ски Балкан”; екстремен туристически за парковата територия, природните маршрут, специализиран туристически забележителности, културно-историче- маршрут за хора с увреждания, Екоту- ското наследство и настаняване в ра- ристически маршрут в м. „Кьошкове- йона – ПП „Врачански Балкан”; ПИЦ те” – ПП „Шуменско плато” и др. „Персина” с богата експозиция и др.; • развитие на нови форми на прик- • изграждане и поддържане на ту- люченски и екотуризъм – конен, фото- ристическа инфраструктура – Приро- сафари, алпинизъм, делтапланеризъм, ден музей в Малко Търново; горска велотуризъм и екстремен велокрос, сбирка, представяща природата на скално катерене, спелеотуризъм и др. Странджа в с. Граматиково; етнограф- (8). ската сбирка и информационно-посе- ДПП пряко подпомагат развитието тителски пункт на ДПП „Странджа” в с. на екотуризма чрез обучение на пла- Бръшлян; Музей на мечката, Музей на нински водачи, консултации и обуче- совата и Музей на водното конче в ПП ние за желаещите да развиват дребен „Витоша”; „Детски парк” с катерушки туристически бизнес, участие в разра- и люлки в с. Лютиброд; етнографски ботването и провеждането на различни център с демонстрации в м. „Кутелка” програми и стратегии, свързани с ус- и „Площадка за подхранване на мър- тойчивото развитие на региона, реали- шоядни птици” в ПП „Сините камъни”; зация на съвместни проекти на местни изграждане на заслони, огнища, бе- граждански и туристически сдружения. седки, информационни табла, пейки, Важно значение за местните общности маси, чешми и др. в най-посещаваните имат разработването и разпростране- Създаване на нови туристически дестинации ... 261

нието на информационно-рекламни торията на ПП, привличане на външни ма териали и издаването на справочни- експерти и консултанти по национални ци на местата за настаняване, поради и международни програми и проекти. невъзможността на повечето дребни Реализирани са няколко проекта, фи- предприемачи в туризма да провеждат нансирани по грантова схема PHARE собствена рекламна кампания. Посред- BG 0202.02 „Развитие на българския ством членството си в сдружения за ал- екотуризъм” и PHARE BG 0102.03 тернативен туризъм ДПП промотират и „Развитие на културния туризъм в Бъл- рекламират ПП на туристически борси гария”. Водеща е ролята на ДПП и по в страната и чужбина. Реализацията на отношение на работата с кметските трансгранични и международни проек- наместници в малките населени места, ти допринася за допълнителни инвес- поради финансовата им зависимост от тиции в туристическа инфраструктура общините, невъзможността за вземане (Даскалов 2004). на самостоятелни решения и липсата Съществува тясна връзка между на активно население в тях. степента на развитие на местния биз- Специфичните особености на съот- нес и типа на реализирано взаимодей- ветния ПП и територията около него с твие между ДПП с местната власт определят както типа активност, така и и бизнеса. В областта на екотуризма възможните различни модели на взаи- взаимодействието с местната власт се модействие със заетите в екотуризма. реализира главно посредством участи- Модел за взаимодействие с местно ето на ДПП в местните съвети по ту- сдружение успешно е реализиран с ризъм, където основният акцент е по- Дружеството за защита на природното ставен върху обвързване на дейността и историческото наследство в с. Бръш- и плановете на местната власт с въз- лян. Основното му предимство е, че можностите, които паркът предоставя. залага на инициативността и организи- Взаимодействието с туроператорите раността на голяма група от хора. Във се реализира на базата на общите им всички ПП специализирани туропера- интереси за повишаване на туристи- тори предлагат възможности за прак- ческия поток и насочването му към тикуване както на екотуризъм, така и различни природни, исторически и ту- на приключенски и селски туризъм, ристически обекти, както и за предос- организиране на тийм билдинги и др. тавяне на възможно най-добри условия Взаимодействие на база партньорски за туристите и посетителите в реги- индивидуални договори е реализирано она. В редица случаи ДПП имат пряко между клуб “Приятели на ПП “Врачан- участие в разработване на програми и ски Балкан” и къщите в с. Згориград стратегии, насочени към развитие на и с. Паволче. Чрез тези партньорства екотуризма и дейностите, свързани с се осигуряват условия за развитие на него – възраждане на местни занаяти и екотуризма и създаване на мотивация традиции, биологично земеделие, съв- за инициативната част от местното на- местно изграждане и поддържане на селение. Вторична полза от развитие- туристическа инфраструктура на тери- то на екотуризма е намаляването на 262 Д. Алексова

миграционните процеси и завръщане- местни занаяти – бъчварство, тъкаче- то на все по-млади хора, желаещи да ство, кошничарство, ножарство и др. се занимават с обслужване на туристи ДПП съдействат за създаването на (Даскалов 2004). местни етнографски сбирки и музеи, Съхраняването и развитието на възстановяване и изграждане на мана- мест ните занаяти, традиции и култу- стири, черкви и параклиси. Повечето ра е пряко свързано с развитието на възстановени обекти се използват при посетителския поток и екотуризма. честване на празниците на съответно- От една страна, те се явяват част от то населено място и биват включени комплексния екотуристически продукт като туристическа атракция. Това от и способстват за повишаване на инте- своя страна води до създаване на ал- реса към съответния регион. От друга тернативен поминък и генериране на страна, повишеният посетителски по- допълнителни доходи за пряко заетите ток и най-вече реализираните допълни- в тяхното осъществяване – майсто- телни приходи в условията на висока ри, участници във фолклорни съста- безработица мотивират и стимулират ви и др. В ПП „Врачански Балкан” са местните хора. Установени са директ- изградени сувенирни центрове, които ни и индиректни ползи за местните въпреки все още недостатъчния турис- общности от запазването и развитието тически поток, представляват фактор на местни занаяти, традиции и култура за спечелване на подкрепа и приобща- в следните направления: възраждане и ване на местните хора към целите на запазване на местните бит и културна парка. ДПП се явяват инициатор и съ- идентичност, създаване на алтернати- организатор на нови културни форми, вен поминък и допълнителни доходи, най-често художествени и литературни иницииране и подкрепа на нови местни конкурси и пленери – „Екоарт”, Фес- културни форми. тивал на зелениката, пленер в с. Лю- Добри примери по отношение на тиброд и др. Популярна форма през подкрепата за възстановяване и запаз- последните няколко години е честване- ване на местни традиционни обичаи и то на различни празници, свързани с празници са ритуалът на нестинарство- природата и нейното опазване – Сед- то, запазен в автентичен вид в с. Бъл- мицата на гората, Дните на водата и гари и традиционният годишен събор земята, Седмицата на предизвикател- на каракачаните в м. Карандила; въз- ството и др. раждане на обичаите Паликош, Заго- Екотуризмът способства за ангажи- везни, Бабинден, Кукери, Лазаровден, ране на децата в опазване на околната Еньовден, Събор на зетьовете и др.; среда в ПП. Учениците се включват в пресъздаване на местни легенди и ми- изграждането и поддържането на ту- тове – с. Червен, „Аладжа манастир”, ристическата инфраструктура, почист- Сливен. По този начин се допринася за ването и залесяването на територията възстановяване на местната художест- на парка. От особена важност е задо- вена самодейност, както и за възраж- волството и самочувствието на децата дане, съхраняване и развитие на някои от постигнатото от тях. Трайни знания, Създаване на нови туристически дестинации ... 263

практически опит и екологични нагласи по посока на включване на мандрата в се формират при провеждане на обу- туристически маршрути и извършване чителни занимания и учебни практики на дегустации на нейни продукти, но сред природата (Дскалов 2004). поради възникнали съмнения за замър- Законът за защитените територии сяване на парка от страна на мандрата позволява запазване на различните ви- и обществената нагласа, съвместната дове собственост в границите на ПП, дейност е прекратена. което налага необходимостта от по- Развитието на екотуризма в ПП стоянна работа с различните собстве- трябва да разчита на партньорството ници при запазване на баланс между между ДПП, природозащитните ор- интересите на опазване на биологично- ганизации, бизнеса, институциите и то разнообразие и интересите за полз- местното население. Общите им уси- ване на собствеността на различните лия и прилагането на „добри практики” собственици – общини, юридически от опита на други страни ще позволи и физически лица, църкви, обществе- насочване на част от туристическия ни организации, училища и др. Преди поток към по-слабо развити райони и всичко е необходима целенасочена ще доведе до формирането на нови работа по посока изясняване на режи- туристически дестинации. Особено ва- мите на управление на ПП по отноше- жен е механизмът, по който трябва да ние наложените ограничения и на съз- се подхожда при планирането на ту- даваните възможности. Проведените ристически дейности и инвестиционни на много места срещи и семинари са проекти. Необходимо е този механи- постигнали задоволителен резултат, за зъм да бъде изцяло съобразен с цели- което говори липсата на изразени кон- те и ограниченията, заложени в ЗЗТ и фликти между ДПП и местните соб- плановете за управление на природ- ственици и жители. ните паркове. Екотуризмът трябва да Подходящ пример може да бъде да- допринася за съхраняване на биораз- ден с ПП „Врачански Балкан”. Почти нообразието и опазване на природно- 60 % от територията на парка е не- то наследство и да предлага устойчив държавна собственост, което налага и конкурентоспособен туристически непрекъсната работа със собствени- продукт. Именно това е тенденцията ците и съобразяване с разностранните на развитието му в глобален мащаб, им интереси. Хотел „Горски дом” из- която трябва да следваме. ползва местонахождението си в парка и близостта си до „Горската пътека на Благодарности: приказките” като елемент на рекла- Авторът изказва своята благодарност мата си. Същевременно част от посе- на инж. Тома Белев – председател на тителите на хотела са насочени чрез Асоциация на парковете в България ДПП и нейните информационни и посе- за безценните съвети и предоставени тителски центрове. ДПП е работила в материали по време на изследването. партньорство с мандра „Пършевица”, намираща се на територията на парка 264 Д. Алексова

Литература но ви туристически продукти”. ПРОГРАМА ФАР 2005/017–454.03.03.02–17. – Във: 1. Даскалов, К. 2004. Изследване Док лад на РТА „Родопи” за заключителна „Хората и парковете”. Финален доклад, пресконференция, Смолян, 2008. София. 6. Проект „Опазване на глобално зна- 2. Закон за защитените територии. ДВ, чимото биоразнообразие в ландшафта на бр. 133 от 1998. Родопите – България” 3. Национална стратегия и план за 7. Проучвания на посетителския поток действие за развитие на екотуризъм в по поръчка на Асоциация на парковете България. 2004. в България с материали, изследвания и 4. НЦИОМ. Проучвания на обществено- разработки на Евробарометър, Медиана, то мнение за положението с околната сре- НЦИОМ, НСИ, ДУГ, Проект „Родопи”, да. 2003, 2004. Институт за анализи и оценки в туризма и 5. Проект „Биоразнообразието в Ро- др. до пите – предпоставка за създаването на 8. www.bg-parks.net

FORMATION OF NEW TOURIST DESTINATIONS THROUGH THE DEVELOPMENT OF ECOTOURISM IN THE NATURЕ PARKS

Dessislava Alexova Sofi a University „St. Kliment Ohridski” UDK 796.5 Received 11.11.2009

Summary The report examines the importance of nature parks to protect the natural heritage and in terms of regional development through investment in local economies on specifi c projects for development of tourism. In analyzing the survey the role of parks directorates for the establishment of new tourist destinations through the formation of preconditions for the development of ecotourism and ecotourism specifi c products, interaction with local authorities, local and regional business contribution to the conservation and development of local crafts, traditions, culture and environmental education. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ПРОБЛЕМИ В РАЗВИТИЕТО НА ЕКОТУРИЗМА В РЕГИОНА НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК „РИЛА”, БЪЛГАРИЯ

Стефан Кирилов Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград

УДК 796.5 Постъпила на 11.11.2009

Представени са резултатите от дейностите, свързани с развитието на екотуризма в региона на най-големия национален парк в страната – „Рила”. По време на осемгодишния период на изследване на територията на национален парк „Рила” и региона около него са проучени и представени приоритетните дейности и проек- тите, свързани с развитието на екотуризма. Показани са резултатите от процеса по управление на посетителите на територията на Националния парк и е представена изградената екотуристическа инфраструктура като специализирани маршрути и екопътеки, като част от новия екотуристически продукт. Проучването на екотуристическото развитие в национален парк „Рила” е част от ин- тегрираната информационна база данни за прилагане на ефективни политики, свързани с развитието на устойчивите форми на туризъм в защитените територии. Ключови думи: екотуризъм, развитие, защитени територии, мониторинг, екопътеки. Key words: ecotourism, development, protected areas, monitoring, eco-trails.

Въведение то и развитието на екотуризма водят началото си от регионите на обширни- Екотуризмът най-общо се определя те защитени територии в нашата стра- като форма на туризъм, основан на на, каквито са националните паркове природата. Едни от основните елемен- „Рила”, „Централен Балкан”, „Пирин” ти на екотуризма се характеризират с и някои природни паркове като „Вито- опазването на природата и създаване- ша”, „Странджа” и др. (2). то на реални възможности за икономи- Особен интерес за развитието на чески просперитет и поминък на общ- екотуризма в нашата страна предста- ностите в населените места в близост влява региона на най-големия ни наци- до защитените територии (4). онален парк – „Рила”. В България тази форма на устойчив туризъм се развива успешно вече 10 години. Първите стъпки за зараждане- 266 Ст. Кирилов

Цел на изследването ситуация в региона на парка. Използва- ните методи са: статистически метод Основната цел на настоящото изслед- за обработка и анализ на събраната ване е да се анализира ситуацията в статистическа информация; метод за региона на национален парк „Рила” изследване на състоянието на еколо- във връзка с възможностите за разви- гичния туризъм в региона на защитена- тие на екотуризъм, идентифициране та територия (SWOT анализ на ситуа- на съществуващите проблеми и даване цията) и маршрутен метод (трансектно на препоръки и предложения за подо- проучване на терен). бряване управлението на туризма в из- следвания регион. Обект на изследване

Материали и методи Обектът на настоящото изследване е на изследването регионът на национален парк „Рила”, разположен в Югозападна България на За извършване на настоящото изслед- територията на четири административ- ване са използвани множество матери- ни области и 12 общини (фиг. 1). али (нормативни и стратегически доку- Изследван е регионът на НП „Рила” менти) като: Закон за защитените тери- за период от осем години (2001– тории, План за управление на национа- 2008 г.). Проучени са основни етапи, лен парк „Рила”, Национална страте- включващи дейности, проекти и про- гия и План за действие за развитие на екотуризъм в България, Проекти „Модел за развитие на устойчив туризъм от местните общ- ности около национален парк „Рила” и „Създаване и прилагане на стратегия за развитие на устойчив туризъм около НП „Рила” в подкрепа на икономиче- ското развитие и опазване на природата” и други. Методическият подход, използван в изследването, е извършване на обобщен Фиг. 1. Географско положение на национален парк „Рила” анализ на споменатите до- спрямо границата на Р България (План за управление на НП „Рила” 2001–2010) кументи, както и отчитане Fig. 1. Geographic location of Rila National park, Bulgaria на съществуващата реална (Rila National park management plan 2001–2010) Проблеми в развитието на екотуризма в региона ... 267

грами в региона на защитената тери- и услуги за посетителите в региона на тория, имащи пряко отношение към защитената територия; генериране на развитието на екотуризъм. допълнителни доходи у местното насе- ление; подобряване на икономическо- то развитие и създаване на поминък в Анализ и обсъждане на малките населени места (планински резултатите от изследването градове и села); спомогнаха за опазва- нето на природата на парка. Като успешен пример за осъществя- ването на добри практики в областта І. Определяне на основни етапи на екотуризма в защитените територии в развитието на екотуризма в региона у нас може да се посочи национален на национален парк „Рила” парк „Рила”. Той е разположен в цен- тралните и най-високи части на Рила На базата на проведеното изследване планина. бяха идентифицирани по-важните ета- Паркът е обявен през 1992 г. и е пи в развитието на екотуризма в реги- най-големият национален парк в Бъл- она на НП „Рила” (табл. 1). гария и един от най-големите европей- В рамките на посочените три основ- ски паркове с обща площ от 81 046 ha ни етапа от развитието на екотуризма (5). в региона на национален парк „Рила” в Характерното за тази защитена те- периода 2001–2008 г. бяха постигна- ритория и района около нея (PAN Parks ти следните по-важни резултати: регион) е, че съществуват отлични въз- 1. Извършена е инвентаризация на можности за развитие на този вид ту- ресурсното многообразие (природно ризъм. и културно наследство) в региона на През 2001 г., с влизането в сила парка за развитие на екотуризма. на Плана за управление на НП „Рила” 2. Създадена е екотуристическа ин- (приет с Решение № 522 на МС от юни фраструктура и специализирани марш- 2001 г.) се регламентираха и разши- рути и екопътеки, като част от новия риха възможностите за развитието на екотуристически продукт на региона. екотуризма в парка и региона около 3. Проведени са практически обуче- него. ния по основни знания и умения, необ- В изследвания период 2001–2008 ходими за започване на екотуристиче- г. в повечето населени места около на- ски бизнес и предоставяне на допълни- ционален парк „Рила” (общините Бла- телни туристически услуги (6). гоевград, Разлог, Белица, Долна баня, 4. Набелязани са конкретните мер- Самоков, Сапарева баня, Дупница) са ки за развитие на екотуризма в реги- инициирани редица дейности и проек- она на защитената територия. ти, свързани с развитието на екотури- зъм. Същите доведоха до създаване на атрактивни екотуристически продукти 268 Ст. Кирилов

Таблица 1 Table 1 Основни етапи в развитието на екотуризма в региона на НП „Рила” Main stages of ecotourism development in the region of Rila National park

Етап (година) Програми и проект Дейности и резултати Stages (years) Programs and Projects Activities and Results 2001–2003 г. Проект „Опазване на биологичното Приложен е пилотен проект разнообразие и икономически рас- „Екотуризъм” – в населени

І теж”, финансиран от ААМР места в община Самоков

2003–2004 г. Проект за разработване на Нацио- Изследван е регионът на Етап нална стратегия и План за действие Рила – екотуристически ре- First Stage за развитие на екотуризма в Р. Бъл- гиони Е1 „Югозапад” и Е7 гария „Витоша-Северна Рила” 2005 г. Проект „Модел за развитие на устой- Създаден и приложен е мо- чив туризъм от местните общности дел за развитие на екотури- около Национален парк „Рила” зъм в община Разлог (с. До-

ІІ бърско)

2006–2007 г. Проект „Създаване и прилагане на Създадена е Стратегия и

Етап стратегия за развитие на устойчив План за действие за разви-

Second Stage туризъм около НП „Рила” в подкре- тие на устойчив туризъм в па на икономическото развитие и района на Национален парк опазване на природата” „Рила” (2008–2013). 2007–2008 г. Проекти за подобряване на посети- Създадени са специализи- телската инфраструктура в парка рани маршрути и екопъте- и региона около него: „Опазване ки в южната част на парка: на биоразнообразието и устойчиво Пътека на рилската игли- местно развитие чрез екотуризъм в ка (Primula deorum Vel.), ІІІ района на Разлог, България”; „До Пътека на глухаря (Tetrao изворите на река Места–Нестос”; urogallus), „Самодивска пъ- Етап „Опазване на балканската дива коза тека”, „Хайдушка пътека” и Third Stage – символ на НП “Рила”, чрез разви- „Пътека на балканската дива тие на екотуризъм и популяризиране коза (Rupicapra rupicapra сред посетителите на Парка” balcanica). Създаден е ПЦ – Добърско.

ІІ. Извършване на мониторинг посетителите, както и някои особено- на посетителите в НП „Рила” сти в структурата и разпределението им. Мониторингът на туристическия поток Паркът ежегодно се посещава от в НП „Рила” се извършва от 2000 г. десетки хиляди посетители от страна- Провежда се ежемесечно и цел`и уста- та и чужбина (фиг. 2). През последни- новяването на приблизителния брой на те години се забелязва нарастване на Проблеми в развитието на екотуризма в региона ... 269

През 2008 г. не съществува тен- 100000 денцията за намаляване на броя на 90000 посетителите и броя на нощувките в 80000 национален парк „Рила”, характер- 70000 на за 2007 г., която най-вероятно е 60000 свързана с нощуването на посетите- 50000 лите в близост до парка (в курортни- 40000 те и туристически комплекси, лето- 30000 вища и села) и извършваните от тях 20000 предимно еднодневни посещения 10000 (преходи) в защитената територия. 0 От получените данни от монито- ринга на посетителите се установя- 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 ва, че предпочитаните туристически брой посетители маршрути в парка са до вр. Мусала, брой нощувки вр. Мальовица, циркуса на Седемте Рилски езера, хижа и водопад Ска- Фиг. 2. Ход на изменение на броя на посетителите кавица, х. „Македония” – х. „Сем- и броя на нощувките на територията на Нацио- ково” и европейските туристически нален парк „Рила” за периода 2001–2008 г. маршрути Е4 и Е8, в частта им по- Fig. 2. Distribution of the number of visitors падаща на територията на Рила пла- and the number of night stays at the Rila National park for the period 2001–2008 нина. Сезонността на посетителския броя на чуждестранните туристи: за поток е силно изразена, като най-ак- периода 2001–2004 г. те са предимно тивен е туристопотокът през летните от Великобритания, Германия, САЩ, месеците – юли и август, а през зи- Сърбия и Черна гора, Франция, Чехия, мата – декември и януари, като най- Италия, следвани от Австрия, Македо- много са посетителите през почивните ния, Полша, Русия, за 2005–2008 г. и празнични дни. са предимно от страни от Европейския Най-натоварени на територията на съюз като Германия, Франция, Холан- национален парк „Рила” са хижите „Се- дия, Чехия, Гърция. Великобритания, демте езера”, „Рилски езера”, „Скака- Испания, а също и от Македония, Ру- вица”, „Мальовица” и „Мусала”. сия, Израел. При извършване на мониторинга на Провеждането на месечно събиране посетителите се срещат затруднения и обработка на данните за броя на по- при вземането на данни от туристи- сетителите в Националния парк показ- ческите дружества, арендаторите на ва, че туристическият поток през 2008 хижите и собствениците на другите г. се е увеличил значително. Броят на обекти за приемане и настаняване на нощувките в парка за 2008 г. също се посетители. е увеличил в сравнение с последните пет години. 270 Ст. Кирилов

ІІІ. Създаване и развитие на инфра- пунктове на парка, съобразени с ту- структура за екотуризъм в региона ристопотока, монтирани са информа- на национален парк „Рила” ционни табла, кътове за отдих, оборуд- вани с паркова архитектурна мебел С изграждането на туристическата ин- (Кирилов 2008). фраструктура е подобрено цялостното В региона на Парка са създадени обслужване на посетителите в региона специализирани и интерпретативни на парка. Поставени са указателни та- маршрути и екопътеки (табл. 2). бели, оформени са входно-изходните

Таблица 2 Table 2 Характеристика на специализираните и интерпретативни маршрути и екопътеки в региона на НП „Рила” Characteristic of the specialized and interpretative routes and eco-trails in the region of Rila National park

№ Име на мар ш- Местонахождение, дължина Инфраструктурни елементи рута, екопътеката (km), продължителност (h) на терена Routes, Eco-trails Location, length (кm), duration Infrastructure elements (h) 1 Ботанически мар- По долината на Урдина река, 10 интерпретативни точки с ин- ш рут „Приятели начало м. Яворова поляна, над формационни табели по марш- на растенията” с. Говедарци, община Самоков. рута, една класна стая на от- (ли неен маршрут) Обща дължина – 3 km крито, маси и пейки 2 Екопътека „Бели Долината на р. Бели Искър, с 8 големи, 6 средни и 5 малки Искър” (кръгов начало м. Иванов гроб, на 4 km моста. Заслон, визуална пло- мар шрут) над с. Бели Искър, община щадка, 2 паркинга за автомоби- Самоков. Достига до р. Горен ли, 3 санитарни възли, единият суар. Върви по двата бряга на за хора с увреждания. Инфор- р. Бели Искър мационни табели – 48 бр. 3 Специализиран От м. Титевица, на 10 km над с. 4 големи интерпретативни табе- интерпретативен Добърско, община Разлог. Про- ли („Домът на глухаря”, „Да ви- маршрут „Пътека дължителност 4 часа диш глухар”, „Глухарова сват- на глухаря” (ли- ба” и „Менюто на глухаря”) неен м-т) 4 Интерпретативен От м. Германица, на 4 часа пре- 3 големи интерпр. табели: „Жи- маршрут „Пътека ход от м. Титевица на територи- вотът на една красавица”, „Бу- на рилската игли- ята на национален парк „Рила”. доарът на красавицата”, „От- ка” (линеен), про- Продължетелност 4 часа крий разликите”; 1 комбинира- дължава по пъте- на за 2-та маршрута. ката за глухаря Проблеми в развитието на екотуризма в региона ... 271

5 Специализиран От с. Бачево, общ. Разлог – м. Указат. табела в северния край екомаршрут „Са- Гарваница – Каракачански ко ли- на Бачево, 5 места за отдих с модивска пътека” би – Въчи дол – м. Русалиите. пейки и маси, беседки, 8 инф. Дължина 15 km. табла, 2 засл., места за пик- ник. 6 Специализиран От с. Годлево, общ. Разлог Инф. табла, обезопасено място екомаршрут – Станков кладенец – Трионска с парапет, стъпала, погледно „Хайдушка пъте- скала – м. Станкова лъка – м. място, парапет и мостчета, бе- ка” Студената вода – м. Фърлената седка, място за палене на огън, клада – Самодивска скала – вр. зелено училище, беседки и ог- Радонов гроб. Дължина 13 km. нища, 2 места за отдих 7 Ековелопът „Село От с. Бистрица, община Дупни- Инф. табели, указателни зна- Бистрица – Би- ца до м. Морените ци, места за краткотраен отдих стришки водопад – пейки, маси и навеси – м. Морените 8 Екопътека „Оча- От КК „Семково”, община Бе- Входна инфраструктура на пар- рованието на лица до Сухото езеро в НП ка, хоризонтална лентова мар- торфището” (ли- „Рила” Продължителност 2 ч. и кировка неен) 40 мин. 9 Екопътека „Сле- От х. „Семково”, община Бели- Входна инфраструктура на пар- дите на ледника” ца до Вапски езера в НП „Рила”. ка, хоризонтална лентова мар- (линеен м-т) Продължителност 3 часа кировка 10 Екопътека „Бал- От с. Добърско, община Разлог Паркова арх. мебел: 9 табели, канската дива до м. Статевото гюбре на тери- 5 места за отдих – 3 обособени коза – символ на торията на НП „Рила” за пикник, класна стая на от- НП „Рила” крито. отдих. 3. Подобряване на монигоринга на посетителите в защитената територия ІV. Перспективи за създаване на нов и района около нея с оглед по-точното екотуристически продукт за региона установяване на посетителските пото- на национален парк „Рила”: ци и нуждите им. 1. Изграждане на нови специализира- 4. Подобряване на информационна- ни маршрути: ботанически маршрут та и рекламна обезпеченост за разви- „Приятели на растенията” от хижа тието на екотуризма в региона. „Скакавица” до скалните стени край водопад „Скакавица”, специализиран V. Препоръки и предложения маршрут за конен и велотуризъм от за решаване на основните проблеми яз. „Белмекен” до летовище „Бодрост” в развитието на екотуризма в региона и др. (3). на национален парк „Рила”: 2. Изграждане на посетителски и информационни центрове в околопар- – Подобряване на условия на туристи- ковата територия, къмпинги и места за ческите обекти (средства за подслон, 272 Ст. Кирилов

места за настаняване и заведенията за ния в управлението на туризма като хранене и развлечения) на територията цяло в изследвания регион на защите- на парка и района около нея. ната територия. – Разработване и създаване на дос- На базата на проведените изследва- татъчно маршрути за практикуване на ния се установява следното: специализиран туризъм – високопла- 1. В региона на Парка се практи- нинско колоездене, конна езда, марш- кува предимно пешеходен туризъм до рути за фотолов и др. близки обекти в парка като натоварва- – Разширяване на възможностите за нето на маршрутите е неравномерно предоставяне на посетителска инфор- и съществува ясно изразена сезонност мация, водачески услуги и природна на посетителите. интерпретация. 2. Формите на специализиран ту- – Разработване и създаване на ус- ризъм в парка са ограничени, липсва тройствен план за пътищата и паркин- финансов и човешки ресурс и особен гите около парка и в самия парк. интерес от местните общности, живее- – Разрешаване на проблема с на- щи около Парка. личието на остаряла база на терито- 3. Изградената посетителска ин- рията на парка – хижи, заслони, по- фраструктура е недостатъчна. чивни бази и липса на пречиствателни 4. Създадена е Стратегия за раз- съоръжения към тях за управление на витие на устойчив туризъм в региона отпадните води и на твърдите битови на парка и План за действие към нея отпадъци. със 77 проекта, но не се реализира на – Разрешаване на проблема с пре- практика. махване на наличната амортизирана и 5. Необходимо е да се изготви и из- разрушена инфраструктура в защите- пълнява план за маркетинг и реклама ната територия – сгради и съоръже- за региона на НП „Рила” като туристи- ния. Извършване на рекултивация на ческа дестинация. терените. – Създаване на туристическа дести- нация НП „Рила”, с която да се излезе Заключение на туристическия пазар като конкурен- тен екопродукт. Проучването на екотуристическото развитие в национален парк „Рила” е част от интегрираната информационна Изводи база данни за прилагане на ефектив- ни политики, свързани с развитието на В резултат на проведеното проучване устойчивите форми на туризъм в за- е анализирана ситуацията в региона щитените територии. на национален парк „Рила” във връзка Идентифицирани са по-важните ета- с практикуването и възможностите за пи в развитието на екотуризма в реги- развитие на екотуризъм. Направени са она на парка и са проучени основните препоръки и предложения за подобре- проблеми в развитието му. Проблеми в развитието на екотуризма в региона ... 273

Изследванията, свързани с анали- Литература зирането на ситуацията на региона на парка за възможностите за развитие на 1. Кирилов, Ст. 2008. Национален парк екотуризъм не са достатъчни и тряб- „Рила”. – Туризъм и бизнес, 3, 34–37. ва да продължат. Трябва да се имат 2. Концепция за развитие на екотуризма в предвид направените препоръки и в общините около защитените територии в България, Проект ОБРИР, София, юни предложения за планирането на подо- 2001, 16–21. брения в управлението на туризма в 3. Национални паркове в Република изследвания регион. България, МОСВ, София, 2005, 5–23. 4. Национална стратегия и план за действие за развитие на екотуризъм в България, София, 2004, 8–10. 5. План за управление на Национален парк „Рила” (2001–2010), юни 2001. 6. Ecotourism development. Rila National park. PAN Parks Courier, summer 2005, p. 13.

PROBLEMS IN ECOTOURISM DEVELOPMENT IN THE REGION OF RILA NATIONAL PARK, BULGARIA

Stefan Kirilov Southwest University „Neofi t Rilski” – Blagoevgrad

UDK 796.5 Received 11.11.2009

Summary Results are presented of the activities from the ecotourism development in the biggest Bulgarian National Park – Rila. During an eight-year period investigation in Rila National Park and the region as a whole the priority ecotourism activity and projects have been identifi ed and presented. Results have been shown from the visitor monitoring management process of the National Park territory and presented developing of ecotourism infrastructure as specialized paths and eco-trails and created new ecotourism product. The conducting of the ecotourism development in the Rila National park is part of the integrated information data base for implementation of effi cient policies related with the sustainable forms of tourism development in the protected areas. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ОЦЕНКА НА ЛАНДШАФТ „ГОРСКИ” ОТ ПРИРОДЕН ПАРК „БЪЛГАРКА” ЗА ЗИМНА РЕКРЕАЦИЯ

Диана Малинова Лесотехнически университет – София

УДК 379.83 Постъпила на 11.11.2009

Предлага се методика за оценка на рекреационния потенциал на територията на парка през зимния сезон, като се обособят зони за рекреация през зимния сезон. Чрез средства на ГИС са изследвани компонентите на ландшафта и техните елементи, които имат най-голямо значение за зимната рекреация. За анализ на релефа са изследва- ни неговите елементи – надморска височина, наклон, изложение. За оценка на почвите са използвани мощност, механичен състав и влажност, а на растителността – типът (тревен или дървесен), склопеността, произходът и други, както и наличие на ценни, редки и за- щитени видове. Получена е карта за рекреационния потенциал на парка през зимния сезон. На нея са обособени територии, подходящи за устройване на зони като центрове за зимен туризъм и рекреация. Ключови думи: ландшафт, оценка на ландшафта, анализ на релефа, структура на ландшафта, класификация на ландшафта, ГИС. Keywords: landscape, landscape assessment, analysis of the relief, landscape structure, classification, GIS.

Увод ационното натоварване на горските ландшафти през зимния сезон непре- Природен парк „Българка” е обявен къснато се увеличава. Това оказва през 2002 г. с цел опазване, възста- влияние върху общото им състояние и новяване и поддържане на букови развитие, и следва да се съсредоточи в екосистеми и ландшафти, характер- подходящи за целта територии. ни за Стара планина. Паркът заема Обект на настоящата разработка е 21 772,163 hа от северните склонове ландшафт „горски” от територията на на централната част на Стара планина ПП „Българка”. над градовете Габрово и Трявна. Целта е да се разработи скала за През 2007 г. е направена оценка на оценка на рекреационния потенциал територията на тип ландшафт „горски” през зимния сезон на ландшафт „гор- за рекреационна пригодност за сезо- ски” и със средствата на ГИС да се ните пролет, лято и есен (Малинова получи карта, която очертава подходя- 2007) През последните години рекре- щите за зимна рекреация територии. Оценка на ландшафт „горски” от природен парк „Българка” ... 275

Метод запад и югозапад) [1]. В териториите над 1000 m н.в., ко- Приложен е системният подход за из- ито ще се ползват за зимни спортове, следване, като ландшафтните компо- по-високите бални оценки са възпри- ненти са проучени в тяхната взаимо- ети за сенчести изложения (изток, се- връзка. Използва се създадената вече вероизток, север и северозапад) и по- база от данни с карти и таксационни големите наклони (наклонено – от 11о описания от лесоустройствени проек- до 20о; стръмно – от 21о до 30о; мно- ти, планове, както и собствени проуч- го стръмно – над 30о). Територии със вания (Малинова 2007). За оценката склопеност на насажденията от 0,1 до се разработва скала от бални оценки, 0,4 се оценяват по-високо, тъй като са която допълва скалата за пролетна, по-лесни за устройване на територията лятна и есенна рекреационна оценка за различни видове отдих. (Павлова и др. 1983). Почви. При оценка на механичния Чрез средства на ГИС са изследвани състав, дълбочината и влажността на компонентите на ландшафта и техни- почвата, с най-висока оценка – 4 се те елементи, които имат най-голямо оценяват песъчливо-глинестите, много значение за зимна рекреация – релеф, дълбоки и свежи почви. почви, дървесни насаждения. За анализ Дървесни насаждения. При оценя- на релефа са изследвани надморска ване на бонитета, класа на възраст и височина, наклон и изложение; за поч- произхода на горско-дървесната рас- вите – механичен състав, дълбочина и тителност е взета предвид склопеност- влажност; за дървесните насаждения та на дървостоя, която участва във – бонитет, клас на възраст, произход и формирането на микроклимата. В за- общо проективно покритие, и наличие висимост от склопеността са опреде- на ценни, редки и защитени видове. лени следните категории: от 0,1 до 0,4 Възприета е 4-бална скала за оце- – полуоткрити пространства и от 0,5 няване. Елементите на релефа – изло- до 1,0 – полузакрити пространства. С жения и наклони, на почвите – меха- повишаване на надморската височина ничен състав, дълбочина и влажност, се дават по-ниски бални оценки. както и бонитета, произхода и класа на При склопеност от 0,1 до 0,4 с най- възраст на насажденията са оценени висока бална оценка – 4 и 3 се оценяват според склопеността на насажденията насажденията от І и ІІ бонитет, семенни и надморската височина. насаждения над ІІІ клас на възраст и из- Релеф. За териториите под 1000 m дънкови над ІV клас. Като лимитиращи н.в., които ще се ползват предимно за показатели и с бална оценка 1 са при- организиране на туристически пътеки, ети нискобонитетните насаждения със по-високи бални оценки са възприети склопеност 0,5 до 1,0, семенните от І за равните и полегати терени (равно клас на възраст и издънковите от І и ІІ – от 0о до 4о; полегато – от 5о до 10о), клас при склопеност по-голяма от 0,5. с припечно изложение (юг, югоизток, Получените скали за оценка са при- 276 Д. Малинова

ложени чрез ГИС за ландшафт „гор- на защитените местности от терито- ски” от територията на ПП „Българ- рията на парка, в които следва да се ка”. Оценките за отделните елементи опазват ценни и редки растителни съ- и компоненти за всяка обособена от- общества. носително еднородна териториална единица от структурата на ландшафт „горски” са сумирани и са изчислени Резултати процентите от възможния максимален бал. В зависимост от него е направено Разработената скала с оценки за рекре- зониране на територията по пригод- ационния потенциал на ландшафт „гор- ност за зимна рекреация. Прилага се ски” през зимния сезон е представена 3-степенна скала за оценка на рекре- в табл. 1. В резултат от прилагането ационната пригодност – добра, средна `и за изследваната територия е полу- и лоша. Тя се изчислява като се разде- чена съвкупност от териториални еди- ли на три равни части интервалът меж- ници с относително хомогенни харак- ду максималната и минималната обща теристики по отношение на избраните бална оценка (Пипков и Петров 1995). показатели за оценка. В зависимост от Рекреационната оценка е извърше- получените бални оценки територията на за територията на тип ландшафт е зонирана по пригодност за рекреация „горски” като са изключени площите през зимния сезон. Таблица 1 Table 1 Скала с бални оценки за зимна рекреация Winter recreation assessment scale

Надморска височина/Latitude Показатели 0–1000 m н.в. 1050–1500 m н.в. Index Склопеност на насаждението/Forest conopy 0,1–0,4 0,5–1,0 0,1–0,4 0,5–1,0 Изложение/Aspect Сенчесто/Shady 3141 Припечно/Sunny 4131 Наклон/Slope Равно/Flat 4222 Полегато/Sloping 4241 Наклонено/Moderately steep 3231 Стръмно/Steep 1121 Много стръмно/Very steep 1111 Оценка на ландшафт „горски” от природен парк „Българка” ... 277

Механичен състав Soil texture Песъчливи/Sandi 1111 Глин. пес./Clay sandi 2121 Пес. глин./Sandi clay 3131 Глинести/Clay 1111 Дълбочина/Depth Тв. плитка/Very shallow 0000 Плитка/Shallow 1111 Ср. дълбока/Moderately deep 2221 Дълбока/Deep 3241 Мн. дълбока/Very deep 4232 Влажност/Humidity Суха/Dry 3121 Свежа/Slightly moist 2221 Влажна/Moist 1111 Бонитет/Site class І 4232 ІІ 4221 ІІІ 2121 ІV 2111 V 1111 Семенни/High-stem І 2211 ІІ, ІІІ 3121 Над ІІІ 4131 възраст Издънкови/Coppice на І, ІІ 1212 ІІІ, ІV 3111

Класове Age Над ІV 4121

Разработената скала чрез средства- единици варира от най-малко 7 точки та на ГИС е приложена за всички те- до максимално 22 точки. При така по- риториални единици. Сумарният бал, лучените оценки териториите, събрали който са получили териториалните бал от 18 до 22 се определят с „добра” 278 Д. Малинова

оценка, от 12 до 17 – със „средна” и е представена на фиг. 1. от 7 до 11 – „лоша”. Площите на териториите с различни За рекреационната пригодност е оценки за зимна рекреация са посоче- получена и карта на тип ландшафт ни в табл. 2. „горски” за зимен сезон, част от която

Фиг. 1. Карта за оценка на тип ландшафт „горски” на ПП „Българка” за зимна рекреация (част) Fig. 1. Map of landscape assessment of landscape type „forest” for winter recreation (part)

Таблица 2 Table 2 Пригодност за рекреация на тип ландшафт „горски” през зимния сезон Winter recreation scale for landscape type „forest”

Пригодност за рекреация Площ, ha % от площта Scale Area, ha % of the area Лоша/Bad 228,6 1,1 Средна/Average 13 731,4 66,9 Добра/Good 6554,1 32,0 Оценка на ландшафт „горски” от природен парк „Българка” ... 279

Териториите с добра рекреацион- Териториите с най-добра оценка, на пригодност за зимния сезон на тип събрали максимален бал, са с площ ландшафт „горски” са малко по площ от 1,6 ha. Разположени са на северни- – 228,6 ha. те склонове и била и са подходящи за По-голямата част от тях е раз- устройване на центрове за зимни спор- поло жена в пояса 0–1000 m н.в. тове, за активен отдих. (171,0 ha). Преобладаващата част от територи- В него всички насаждения са с скло- ята на тип ландшафт „горски” е със пеност 0,1–0,4, като по-голямата част средна рекреационна оценка за зимния от тях заемат планинските склонове на сезон – 66,9 %. сенчести изложения (116,8 ha) и мно- Териториите със средна оцен- го стръмни наклони (152,8 ha). Върху ка под 1000 m н.в. са с обща площ тях са разпространени основно висо- 12 414,7 ha. В тях дървесните насаж- костъблени насаждения на обикновен дения със склопеност 0,1–0,4 са раз- бук. На места се срещат култури от положени на склонове с много стръм- бял бор и зимен дъб. Те са нискобони- ни наклони (14о до 30о) и предимно тетни насаждения от различен клас на сенчести изложения (16,4 ha). Почвите възраст. са основно кафяви горски, но се сре- Териториите с най-добра оценка, щат и незначителни площи сиви горски събрали максимален бал точки, са с почви. Развити са върху пясъчници и обща площ 4,4 ha. Това са дървесни мергели. Насажденията са предимно насаждения, заемащи северни изло- издънкови, чисти или смесени, с пре- жения, наклони до 8о, на склонове и обладание на бяла акация, обикновен плата, върху кафяви горски, песъчли- бук, бял бор, обикновен габър, зимен во-глинести, средно дълбоки и дълбо- дъб и черен бор. Те са нискобонитет- ки почви. Дървесните насаждения са ни (3–5 бонитет), от различен клас на семенни, от обикновен бук, на около възраст. 100 години, бонитетите са І и ІІ. Тези Дървесните насаждения със скло- територии са подходящи за организи- пеност 0,5–1,0 са с обща площ ране на пешеходни маршрути и други 12 384,2 ha. Разположени са поч- видове пасивен отдих, поради равнин- ти изцяло на планинските склоно- ния терен и склопеност на насаждени- ве (12 251,1 ha) и по-малко на била ята до 0,4. (82,7 ha) и плата. По-голямата част от В пояса 1050–1500 m н.в. (57,6 ha) склоновете са със сенчести изложения всички насаждения са със склопеност (8047,7 ha) и много стръмни наклони 0,1–0,4. Това са предимно чисти или (11 564,1 ha). Срещат се иглолистни смесени насаждения на обикновен бук, култури от бял бор, обикновен смърч и над ІV клас на възраст и предимно от зелена дугласка, широколистни висо- ІІ и ІІІ бонитет. Заемат изцяло сенчести костъблени насаждения от обикновен изложения и стръмни наклони. Развити бук, обикновен габър и др., и широ- са върху с глинесто-песъчливи, средно колистни нискостъблени от обикновен дълбоки и свежи кафяви горски почви. бук, обикновен габър, бяла акация, 280 Д. Малинова

зимен дъб и др. Почвите са глинесто- вен смърч, от І клас на възраст и 3 песъчливи (6768,9 ha) и песъчливо- бонитет. глинести (5615,3 ha). Почти изцяло са Територии, които могат да се из- представени от кафяви горски, като на ползват за организиране на зони за малки площи се срещат сиви горски и активен отдих са само 969,0 ha. Те хумусно-карбонатни почви. са с наклон до 30 градуса, разполо- Устойчивостта на почвите към жени на северни склонове. Почвите рекреационно натоварване може да се са кафяви горски песъчливо-глинести оцени като средна, поради наличието и средно богати и се определят като на високо съдържание на хумус, уста- средно устойчиви на натоварване за новени при предишни проучвания (Ма- такъв тип отдих. Върху кафяви горски линова 2007), както и поради присъст- почви са развити насаждения от обик- вието на плътно растително покритие, новен смърч и по-малко от обикновен което има почвозащитни функции. Ро- бук, от ІІ и ІІІ клас на възраст и от 1 лята на наклона като дестабилизиращ бонитет. фактор и особено при по-плитките поч- Териториите с лоша рекреационна ви може да се прояви само в случаи на оценка са 6554,1 ha. В пояса до 1000 сечи, неконтролирана рекреационна m н.в. дървесните насаждения в тях са дейност и ненавременни противоеро- изцяло със склопеност до 0,4. Тере- зионни мерки. ните са с наклони над 20 градуса, на Териториите под 1000 m н.в., кои- североизточни и северозападни скло- то могат да се използват за организи- нове. Дървесните насаждения са пре- ране на пешеходни маршрути и друг димно издънкови, от 3 до 5 бонитет. тип туризъм са с обща площ от 2,8 ha. В пояса над 1050 m н.в. се срещат Заети са от дървесни насаждения със само дървесни насаждения със склопе- склопеност до 0,4 и наклони от 14 до ност над 0,5. Разположени са на скло- 17 градуса. От дървесните видове се нове с наклони над 20 градуса. Насаж- срещат семенен обикновен бук и кул- денията са основно от обикновен бук тури от бял бор на средна възраст 80 и по-малко от обикновен смърч и бял години. Заемат североизточни и юго- бор, от 3 до 5 бонитет. западни склонове, където почвите са кафяви горски, песъчливо-глинести и средно богати. Изводи Териториите със средна рекреаци- онна оценка над 1050 m н.в. са с площ В заключение от разработената скала 1316,7 ha. От тях само 1517 ha са за оценка на рекреационния потенциал със склопеност 0,1–0,4. Тук терито- през зимния сезон на ландшафт „гор- риите, които могат да се използват за ски” и получената карта, която очер- туризъм са с обща площ 1,3 ha. Разпо- тава подходящите за зимна рекреация ложени са на северозападни и северни територии от ПП „Българка” могат да изложения, с наклон 16 до 18 градуса. се направят следните изводи: Насажденията са от бял бор и обикно- Оценка на ландшафт „горски” от природен парк „Българка” ... 281

1. Рекреационният потенциал на дестабилизиращ ландшафта фактор ландшафт „горски” за зимния сезон може да бъде ерозията на почвата. се характеризира със следните оценки Създаването на рекреационни центро- – „добра” пригодност 1,1 %, „средна” ве и зони за зимни спортове следва да – 66,9 % и „лоша” – 32,0 % от тери- бъде съобразено с чувствителността торията му. на почвите към ерозия. 2. Териториите с „добра” рекреаци- онна пригодност за пасивен отдих са с площ 4,4 ha. Те са заети от дървесни Литература насаждения, заемащи северни изложе- ния, върху кафяви горски, песъчливо- 1. Инструкция за установяване и кар ти- глинести, средно дълбоки и дълбоки ране на типовете горски месторастения и почви. Подходящи за организиране на определяне на бъдещия състав на био це но- пешеходни маршрути и други видове зите. 1974. Министерство на горите и гор с- пасивен отдих, поради равнинния те- ката промишленост. 2. Малинова, Д. 2007. Типологична рен и склопеност на насажденията до лан дшафтна структура на природен парк 0,4. „Българка”. Дисерт. ЛТУ. С. 3. Териториите с „добра” рекреаци- 3. Малинова, Д. 2008. Анализ на някои онна пригодност за активен отдих са с характеристики на релефа на природен площ от 1,6 ha. Те са заети от чисти парк „Българка”. – Управление и устойчиво или смесени насаждения на обикновен развитие, 1, 277–282. бук, разположени на сенчести и стръм- 4. Павлова, Е., Д. Добринова, Д. Павлов. ни северни склонове. Развити са върху 1983. По въпроса за оценка на планинските с глинесто-песъчливи, средно дълбоки ландшафти при рекреационното им ус т- ройване. Международен симпозиум „Вза- и свежи кафяви горски почви. Подхо- имоотношенията човек – планински еко- дящи са за устройване на центрове за системи”. Т. ІІ. НК на Р България по прог- зимни спортове, за активен отдих. рамата „Човек и биосфера”, 190–196. 4. Устойчивостта на ландшафта към 5. Пипков, Н., П. Петров. 1995. рекреационно натоварване се оценява Типология на ландшафтите в НП „ Врачански като средна. Поради стръмните терени Бал кан”. – Лесовъдска мисъл, 2, 66–73. и лекия механичен състав на почвите, 282 Д. Малинова

ANALYSIS OF LANDSCAPE TYPE „FOREST” OF BULGARKA NATURAL PARK FOR WINTER RECREATION ASSESSMENT

Diana Malinova University of Forestry – Sofi a

UDK 379.83 Received 11.11.2009

Summary Landscape assessment scale for winter recreation was made. By analyzing some of the characteristics of the relief, as the most sustainable landscape component, soil and plants characteristics a landscape map for winter recreation was created. Appropriate areas for active and passive recreation were determined. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

НЯКОИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ ПОТОК НА ТЕРИТОРИЯТА НА ПРИРОДЕН ПАРК „РИЛСКИ МАНАСТИР”

Иван Палигоров1, Вангел Аврамов2 1Лесотехнически университет – София; 2Природен парк „Рилски манастир” – гр. Рила

УДК 796.5 Постъпила на 11.11.2009

На база на двугодишно наблюдение върху потока от посетители на територията на природен парк „Рилски манастир” са обобщени данни за характеристиката на туристиче- ския поток като общ брой, националност, възраст и професия; мотиви на посещенията и др. Установена е и е представена денонощната и сезонната динамика на посещенията от различни гледни точки; интензивността на автомобилния поток; практикуваните форми за отдих и туризъм; ползването на природните ресурси и т.н. На основата на резултатите от изследването са формулирани препоръки за усъвър- шенстването на управлението на природен парк „Рилски манастир” в следните по-важни направления: – установяване на по-съществените последици от въздействието на туристическия поток върху средата и активизиране на дейността в териториите, които се посещават най-много, за успешно прилагане на „модела” за устойчиво управление на ресурсите на парка; – създаване на оптимални условия за поемане на потока от моторни превозни сред- ства и туристи, без ограничаване на техния брой, насочвайки ги към благоустроените от парка места за отдих и почивка; – подпомагане на развитието на селския туризъм, чрез насочване на този поток от посетители в околните населени места, за нощувки, изхранване и забавление в духа на българските традиции. Ключови думи: управление на природен парк, туристически поток. Key words: natural park management, tourist stream of people.

Увод ристическия поток или улесняване на екосистемите за по-лесно преодоля- Управлението на природните паркове ване на резултатите от въздействието; в България е от изключителна важност създаване на условия за ползване на за обществото от няколко гледни точ- отделните компоненти на територията ки: поддържане и запазване за бъде- и формиране на екологично възпита- щите поколения на екологичните сис- ние и възприемане на природните да- теми и комплекси на територията на дености като изключителна ценност. съответния парк; създаване на условия Това налага непрекъснат мониторинг за намаляване на въздействието на ту- на територията на природните парко- 284 И. Палигоров, В. Аврамов

ве и своевременно предприемане на общ брой, националност, възраст и действия за усъвършенстване на сис- професия; мотиви на посещенията и темата за управление. др. Установена е и е представена де- Такава е и основната цел на насто- нонощната и сезонната динамика на ящото проучване – усъвършенстване посещенията от различни гледни точ- на управлението на Природен парк ки; интензивността на автомобилния „Рилски манастир”. поток; практикуваните форми за отдих За постигане на набелязаната цел и туризъм; ползването на природните бяха решени следните задачи: ресурси и т.н. – установена е и е представена де- Конкретните методи на изследване нонощната и сезонната динамика на и начини на получаване на информа- посещенията от различни гледни точ- ция включват: ки; интензивността на автомобилния – постоянни наблюдения; поток; практикуваните форми за отдих – анкетиране; и туризъм; ползването на природните – събиране на данни от община гр. ресурси и т.н. Рила; – установени са по-съществените – информация от Окръжна пътна последици от въздействието на турис- служба гр. Кюстендил; тическия поток върху средата и е акти- – информация от местни хотелиери визирана дейността в териториите, ко- и ползватели; ито се посещават най-много, за успеш- –информация от Рилската Света но прилагане на „модела” за устойчиво обител. управление на ресурсите на парка; – създадени са оптимални условия за поемане на потока от моторни пре- Резултати и коментари возни средства и туристи, без ограни- чаване на техния брой, насочвайки ги Получени са данни за структурата на към благоустроените места в парка за изменение на броя на посетителите по отдих и почивка; различни критерии: мотиви за посеще- – подпомогнато е развитието на ние, предпочитания на посетителите, екологичния и селския туризъм чрез какви са познанията на посетителите насочване на този поток от посетители за природния парк, каква е динамиката в околните населени места, за нощув- на изменение на автомобилния поток ки, изхранване и забавление в духа на и др. българските традиции. По отношение на водещите мотиви Методите на изследване се бази- за посещението: рат на двугодишно наблюдение върху Природният парк е предпочитан при потока от посетители на територията посещението по следните мотиви, под- на природен парк „Рилски манастир”, редени по степен на значимост в отго- като са обобщени данни за характерис- ворите: тиката на туристическия поток като: – молитва, поклонение или посеще- Някои характеристики на туристическия поток ... 285

ние на църквата; пътеките със силата на запазените ес- –културно-историческо; тествени формации и възможността да – разходка; се докоснат до тях; – туризъм; – туристическите мотиви – мест- – пикник; ност та е в началото на доста турис- – риболов; тически мар шрути, които са обозна- – други. чени и дават възможност за избор, в Оказва се доста трудно да се отде- за висимост от предварителната под го- лят и формулират водещите мотиви, товка и наличната екипировка на по- защото най-често те представляват сетителите; съчетание на желанието и визията за – научноизследователските мотиви провеждане на посещението. Водеща – базирани са на неповторимото био- група мотиви е докосването до този логично разнообразие. паметник на българската история и Това дава основание да се оцени, че култура, както и възможността да се посетителите имат осъзната необходи- посети църквата за молитва или покло- мост за посещението си. Довод в това нение. Едновременно с това се налага отношение е и фактът, че все по-голям все по-често и докосването до приро- брой от анкетираните отговарят без за- дата – провеждане на кратка разходка труднение на въпросите известно ли или изминаване на определен турис- им е, че се намират на територията на тически маршрут. За разполагащите с Природен парк, как е името на парка и повече време посещението се свързва знаят ли нещо за него. Всъщност това и с пикник, риболов или други занима- е един от най-добрите атестати за до- ния, като игри за подрастващите и де- брата работа на служителите на парка цата, отдих на открито и т.н. по представянето на неговата уникал- По-съществено в случая е да се ност и предназначение. проследи изменението в мотивите на По-големите проблеми в дейността посетителския поток през две съсед- на парковата администрация се свърз- ни календарни години – 2007 и 2008. ват с интензивността на автомобилния Дан ните дават основание да се потър- поток – начинът на достъп, престоят и си връзката между наименованието на напускането на територията на парка. мотива и разбирането за това, какво се От данните в табл. 1 се вижда, че ди- очаква от посетителите. Например: намиката на изменение на посещение- – религиозните мотиви се основа- то на парка с леки автомобили бележи ват на това, че Рилският манастир е тенденция на повишение, като се забе- твърдина на българската православна лязва по-добрата използваемост на ав- вяра, богослужение, език и книга, кре- томобилите през сезона на отпуските. пител на народното самосъзнание; Следва да се отбележи също, че броят – културно-историческите мотиви на леките автомобили, които пристигат – със своята история и архитектура в Рилския манастир и в природен парк манастирът е един от най-желаните „Рилски манастир” налага в най-близ- обекти за посещение; ко бъдеще да се търси разширение на – опознавателните мотиви – еко- съществуващите паркинги. 286 И. Палигоров, В. Аврамов

Таблица 1 Table 1 Сезонна динамика и структура на броя на посетителите и на леките автомобили за 2007–2008 г. Season dynamic and structure of tourist stream of people and cars 2007–2008

Посетители в леки автомобили Леки автомобили Tourist stream of people in cars Cars 2007 г. 2008 г. 2007 г. 2008 г. Брой Брой Брой Брой % % % % Number Number Number Number І тримесечие 34 271 73 920 11 626 24 660 I quarter Януари 14 168 41,3 20 403 27,6 4704 40,4 6821 27,6 January Февруари 9431 22,5 23 139 31,3 3162 27,2 7713 31,3 February Март 10 672 31,2 30 378 41,1 3760 32,4 10 126 41,1 March ІІ тримесечие 51 680 143 757 17 375 47 919 II quarter Април 12 200 23,6 34 845 24,2 4245 24,5 11 615 24,2 April Май 16 666 32,2 52 344 36,4 5673 32,7 17 448 36,4 May Юни 22 814 44,2 56 568 39,4 7407 42,8 18 856 39,4 June ІІІ тримесечие 344 790 369 710 103 449 123 235 III quarter Юли 60 270 17,5 67 460 18,2 18 228 18,3 22 486 18,2 July Август 222 640 64,6 233 560 63,2 65 720 63,5 77 853 63,2 August Септември 61 880 17,9 68 690 18,6 18 800 18,2 22 896 18,6 September ІV тримесечие 87 750 149 547 27 280 49 849 IV quarter Октомври 37 688 42,9 71 856 48,0 11 228 41,2 23 952 48,0 October Ноември 21 052 24,0 40 659 27,2 7013 25,7 13 553 27,2 November Декември 29 010 33,1 37 032 24,8 9040 33,1 12 344 24,8 December Общо 518 491 736 934 159 730 245 663 Total Посещението на Парка с автобуси и това са организирани посещения както микробуси бележи тенденция на нама- на български, така и на чужди гражда- ление. Причина за това е може би, че ни, които все по-често ще предпочитат Някои характеристики на туристическия поток ... 287

индивидуалните или семейните посе- реса към Рилския манастир и приро- щения, пред организираните (табл. 2). ден парк „Рилски манастир”. Данните позволяват да се следи инте- Таблица 2 Table 2 Сезонна динамика и структура на броя на посетителите и на автобусите за 2007–2008 г. Season dynamic and structure of tourist stream of people and buses 2007–2008

2007 2008 посетители автобуси посетители автобуси tourists buses tourists buses брой брой брой брой % % % % number number number number І тримесечие 28 046 1107 752 I quarter Януари 12 920 46,1 438 39,6 6440 30,4 229 30,4 January Февруари 6600 23,5 253 22,8 3600 17,0 144 19,1 February Март 8526 30,4 416 37,6 11 140 52,6 379 50,5 March ІІ тримесечие 69 320 2378 74 440 2388 II quarter Април 14 840 21,4 518 21,8 13 300 17,9 462 19,3 April Май 29 640 42,8 1035 43,1 15 500 20,8 517 21,7 May Юни 24 840 35,8 835 35,1 45 640 61,3 1409 59,0 June ІІІ тримесечие 108 440 3681 126 630 4221 III quarter Юли 24 080 22,2 820 22,3 32 380 25,6 1080 25,6 July Август 58 180 53,7 1977 53,7 62 310 49,2 2077 49,2 August Септември 26 180 24,1 884 24,0 31 940 25,2 1064 25,2 September ІV тримесечие 69 400 2497 43 020 1344 IV quarter Октомври 35 680 51,4 1246 49,9 30 460 70,8 919 68,4 October Ноември 19 320 27,8 708 28,4 9 900 23,0 337 25,1 November Декември 14 400 20,8 543 21,7 2 660 6,2 88 6,5 December Общо 275 206 9663 265 270 8705 Total 288 И. Палигоров, В. Аврамов

От събраните данни може да се съди 3. Необходимо е да се предприемат за сезонното разпределение на посети- неотложни действия от страна на пар- телите, за това колко от тях са българ- ковата администрация, за да се огра- ски граждани и колко са чужденци, за ничи и регулира въздействието на по- местата в парка, които представляват сетителския поток. най-голям интерес, за очакваните въз- По-важни препоръки за намалява- действия, които следва да се очакват не на отрицателното въздействие и за и се налага да са обект на дейността запазване на хармонията между мана- на парковата администрация, за да се стира и околната среда: преодолее негативното им въздейст- 1. Търсене на адекватен начин за вие и за да се запази територията на регулиране на автомобилния поток. парка и за идните поколения (Аврамов 2. Изграждане на информационно- 2009). посетителски център, който съвмест- В редица изследвания в областта но с парковата администрация да се на туризма (Иванов 2006 и др.) се по- грижи за: сочват възможностите на природата в – поставяне на информационни България за развитие на този отрасъл, таб ла, брушури; което би допринесло за разсредоточа- – маркиране на туристическите ване на посетителския поток, за раз- мар шрути; нообразяване на формите на туристи- – подготовка на планински и еко- ческа дейност, които се предлагат в во дачи; района, както и за решаване на про- – изработване на карти; блемите с поминъка на населението – издаване на пътеводител за посе- чрез създаване на заетост в околните щение на парка. населени места, за нощувки и изхран- 3. Следва да се обмисли идеята за ване на посетителите в духа на българ- проектиране и изграждане на еколого- ските традиции. съобразен транспорт. Добри решения биха могли да се потърсят и в посока на стимулиране Заключение и подпомагане на развитието на сел- ския туризъм чрез насочване на този На основата на направения анализ поток от посетители в околните насе- могат да се формулират следните по- лени места за нощувки, изхранване и съществени изводи: забавление, в духа на българските тра- 1. Територията на природен парк диции. „Рилски манастир“ е притегателно място за ежегодно посещение от над 250 000 посетители както от Бълга- Литература рия, така и от чужбина. 2. Територията на парка е подложе- 1. Аврамов, В. 2009. Мониторинг на на осезаемо въздействие, независи- на посетителския поток и потока от мо- мо от мотивите за посещение. торни превозни средства на територия- та на природен парк „Рилски манастир”. Някои характеристики на туристическия поток ... 289

Благоевград, БОН. проблеми в България. – Управление и ус- 2. Иванов, И. 2006. Туризмът – въз- тойчиво развитие, 3–4, 355–363. можност за решаване на регионалните

SOME CHARACTERISTICS OF TOURISTS STREAM ON THE TERRITORY OF RILA-MONASTERY NATURAL PARK

Ivan Paligorov1, Vangel Avramov2 1University of Forestry – Sofi a; 2Rila-Monastery Natural Park – Rila town

UDK 796.5 Received 11.11.2009

Summary On the basis of two years monitoring on a stream of tourists on the territory of Rila-Monastery Natural Park some data about characteristic of visitors are collected as: number of visitors; nationality, age and occupation; motives of visit etc. The twenty-four hours and season dynamics are fi nd out and presented on different point of view; the intensity of a stream of automobiles, different forms of tourism and recreation and natural resources use etc. Some recommendations on Rila-Monastery Natural Park management are formulated and pointed out as: – some main consequences on the environment аre fi nd out; accelerate the work in more infl uenced areas for a “model” of sustainable natural resources management implementation on the territory; – to make an optimal conditions to meet the needs of tourists and automobiles, without number limitation, with the opportunities of the park territory, to orientate the stream of tourists and automobiles to well laid out for recreation and relaxation areas of natural park; – supporting the rural tourism development by tourist orientation to the near villages and towns for hosting, accommodation and entertainment in a spirit of Bulgarian traditions. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

ЛАНДШАФТНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПАРКОВЕ КАТО ТЕРИТОРИАЛНО СЪЧЕТАНИЕ НА ПРИРОДНО И КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Петър Петров1, Николай Ненчев2 1Географски институт на БАН, 2Дирекция на ПП „Врачански Балкан”

УДК 796.5 Постъпила на 11.11.2009

Ландшафтно-историческият парк като нова форма на териториална организация може да се приема за актуален отговор на важни въпроси, свързани с формирането и предла- гането на интегриран продукт за познавателен туризъм и краткотраен отдих. В типологичен план „ландшафтно-исторически парк” (ЛИП) може да се разглежда като подкатегория на „ландшафтен парк”. Идеята за такива паркове и последвалото `и развитие е в пряка връзка с вече оповестената публична мярка „насърчаване на туристи- ческите дейности” от Програмата за развитие на селските райони в България за периода 2007–2013 г., както и с Операция 3.1: „Подобряване на туристическите атракции и свър- заната с тях инфраструктура” от Приоритетна ос 3: „Устойчиво развитие на туризма” на Програмата за регионално развитие. Тази организационна форма се отнася преди всичко за извънселищните територии и е дефинирана от Българската асоциация за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ), като „Териториално съчетание на атрактивни природни компоненти и ландшафти с обекти на културно-историческото наследство и архитектурни елементи за целите на отдиха и ту- ризма, в условията на слабо изменена и съхранена околна среда”. В последните две години са разработени (от БАСЕТ), на идейна фаза, два проекта: 1. Ландшафтно-исторически парк „Градище”, Югозападен Дъбраш (община Гър- мен); 2. Ландшафтно-исторически парк „Мездра-изток”, Искърски Предбалкан (община Мез- дра). В устройствените концепции и за двата ЛИП водещи са природни, достатъчно атрак- тивни компоненти и ландшафти. На този природен фон се ранжират елементи на култур- но-историческото наследство. Ключови думи: природно и културно историческо наследство, устойчивост, интегрален подход, екотуризъм, културен туризъм, природосъобразно ползване, опазване на природата. Key words: natural and cultural-historical heritage, sustainability, integral approach, ecotourism, cultural tourism, environmental-friendly nature use, protection and conservation.

Идеята за обосноваване и използва- природно и културно-историческо на- не в практиката на нови териториални следство. Чрез нея може да се потър- форми на организация е пряко свърза- си и практически отговор на въпроси, на с развитието на устойчиви форми свързани с реализацията на различни на туризъм и мерки за консервация на донорски програми, респективно про- Ландшафтно-историческите паркове като ... 291

екти, най-вече по линия на ЕС. Тя ди- нето. При кандидатстването и във фа- ректно кореспондира с вече оповесте- зата на отчитане изглежда, че всичко е ната публична мярка „Насърчаване на наред – на пръв поглед и от гледна точ- туристическите дейности” от Програ- ка на формалните изисквания са пред- мата за развитие на селските райони ложени стойностни проекти и те като в България за периода 2007–2013 г., цяло са изпълнени, както обикновено както и с Операция 3 „Подобряване на се резюлира „на необходимото ниво”. туристическите атракции и свързаната За съжаление обаче в критериалната с тях инфраструктура” от Приоритетна оценяваща проектите система не при- ос 3: „Устойчиво развитие на туризма” състват ясно изисквания и въпроси за на Програмата за регионално разви- същност и съдържание, и най-вече – за тие. Предвид възможните предложения иновативност на идеите. Едва ли може (кандидатстване) най-вече от общини, да се винят съответните чиновници, на дневен ред стои въпросът за подго- в случая най-вече държавни, както и товка на предложения с идейни и/или самите кандидати – в последствие из- работни проекти, носещи подчертано пълнители. От формална гледна точка иновативен характер при добре изра- почти винаги всичко е наред. Пробле- зен устойчив ефект. мът е, че декларираният очакван голям В досегашната практика и по- посетителски интерес (при проекти за конкретно при оценяването и номи- туризъм например) в повечето случаи нирането на предложения за проекти отсъства. Т.е. скъпо струващите ин- задължително обещаващи устойчи- вестиционни намеси, придружени поч- вост, се прояви една доста съществена ти винаги с адекватни „меки” дейности слабост, свързана с прекалената фор- (дипляни, брошури, конференции и пр.) мализация в оценъчните критериални не са предизвикали добре изразен и системи. Като оставим настрани съм- впечатляващ, най-вече икономически, ненията за прилагане на корупционни ефект. Решението на този проблем схеми, то изглежда предстои да се опира до осигуряване и номиниране решава още по-важен проблем – този на стойностни, подчертано креативни за устойчивостта при реализацията проекти с добре обосновани инвести- (и след нея) на номинирани проекти. ционни усилия, с оглед осигуряването Ефектът – икономически, екологиче- на изразителна туристическа атрактив- ски и социален, дори и от един бегъл ност в последствие. Както досега, така поглед на място върху резултатите от и понастоящем, нуждата от подчертано многобройните проекти, реализирани иновативни идеи с добре изразен, най- по различни програми, в т.ч. и пред- вече пазарен ефект, е безспорна. присъединителни, с малки изключения С въвеждането в практиката на изглежда доста ограничен. Нещо пове- ландшафтно-историческите паркове че. В някои случаи напълно отсъства (ЛИП) може да се отговори на твърде елементът на по-нататъшно развитие, важните взаимосвързани въпроси за широко обещавано при кандидатства- практическите измерения и осигурява- 292 П. Петров, Н. Ненчев

не на устойчивостта, туристическата но икономически изгодно, а оттам и атрактивност и посетителския интерес, с осезаем социален резонанс. В този интегрирането на различни усилия и смисъл стопанският компонент следва дейности на пряко или косвено заинте- да се дефинира като водещ в известна ресовани лица, организации и т.н. степен, т.е. – рационално използване, Тази нова организационна форма а чрез него и съхраняване. И то преди е замислена изцяло в контекста на всичко за туризъм – примерът с Тадж идеята за устойчивост в развитието. Махал е достатъчно показателен. Това При дефиниране и на двете категории означава, че в същността на една ща- наследство – природно и културно- дяща стопанска форма се съдържа и историческо, както е известно акцен- елементът на консервиране и съхраня- тът пада върху съхраняването му за ване. И точно тази „формула” на съ- в бъдеще, за следващите поколения. ществуване изглежда най-подходяща. В този смисъл често на преден план Другата важна теоретична пози- изпъква само консервационното зна- ция за ЛИП е максимално адаптира- чение. Въпросът за икономическия не към природните структури, с идея аспект (щадящо рационално ползва- за цялостно съхраняване при използ- не) си остава основополагащ, ключов. ването им. В този смисъл се налага Предвид широко използваното, най- формулата за т.нар. природен детер- често в пожелателен аспект, понятие минизъм в човешката дейност. Това „устойчиво развитие”, понастоящем е е доста известна и стара теоретична налице безспорна нужда от конкрет- позиция, която от гледна точка на ус- ни илюстративни примери с моделна тойчивостта изглежда отново трябва да стойност. Широката, дори безразбор- бъде една от водещите. По този начин на употреба на „устойчивостта” като се кореспондира много добре с идеята своеобразна актуална парадигма, все за максимално отчитане на местната по-често изисква реални и ясно види- специфика – регионален подход – на ми балансови параметри в достатъчно първо място природни и до формира- известната триада „икономика–еколо- не на производствени марки, които ги гия–социум”. подчертават. В добре познатия двучлен „иконо- Практическото решаване на про- мика–социум”, отбелязван най-често блема за устойчивост в развитието, като социално-икономическо разви- предполага изясняване на природното тие, съотношенията (прави и обратни, и културно-историческото наследство опосредствени и непосредствени връз- и най-вече на проблема за тяхното ки) са добре известни. „Инфилтрира- съхраняване. Въвеждането на по-ус- нето” на екологията в този двучлен е тойчиви форми, най-вече на природо- достатъчно добре обосновано и твър- ползване и като цяло на развитието де понятно. Налице са немалко разра- на определени райони и микрорайони ботки, на първо място теоретични, в опира до ясно изразено фокусиране на т.ч. и за индикаторите за устойчивост вниманието върху субективния фак- на развитието. Основният въпрос е тор – местното население или повече как екологичното да стане максимал- или по-малко консолидираната местна Ландшафтно-историческите паркове като ... 293

общност, във всичките `и измерения група може да бъде дефинирана като – от селищните административни вла- „природни атрактивни места” (ПАМ) сти до производствените субекти. Ако и „културно-исторически атрактивни теоретически е възможно, чрез прила- места” (КИАМ). гането на един подчертано интегриран От своя страна тази група може да подход при извеждането на терито- бъде диференцирана на няколко под- риална схема за устойчиво развитие, групи в зависимост от значимостта на то практическата реализация си ос- съответния природен компонент и/или тава твърде деликатна съвкупност от елемент: нагласи и дейности на местни хора 1) геоатрактивни места (ГАМ – гео- с различни интереси и гледни точки. логия, геоморфология – релеф); Композирането на различни, не вина- 2) биоатрактивни места (БАМ) – в ги първокласни атрактивни елементи в зависимост от акцента те могат да една цялостна схема означава не само бъдат допълнително дефинирани на максимално разнообразие, но и ново фитоатрактивни места (ФАМ) или зо- качество, т.е. ново, по-високо ниво оатрактивни места (ЗАМ). Практиката на атрактивност. По същество това на използването им за туризъм показа е наслагване на различни атрактивни прекомерен оптимизъм. Немалка част елементи (места) в обща и цялостна от тях нямат достатъчно висока турис- атрактивна картина – комплексна ат- тическа атрактивна стойност, макар и рактивност. да са много важни като илюстрация на В пространствено-устройствен, те- съхранено наследство. оретичен план, природните, както и При линейните обекти (втора група) културно-историческите обекти и те- вече съществува диференциация в за- ритории, разглеждани като елементи висимост от акцента върху: ландшафт на съответното наследство, могат да като цяло, нежива природа, биотични бъдат диференцирани в три групи (три елементи (екопътеки, геопътеки, бота- категории): нически и зоологически маршрути). 1) точкови обекти (в смисъла на ге- Ландшафтно-историческите парко- ографски точки – с площ до няколко ве се отнасят към третата група и по десетки декара); същество, от гледна точка на цялост- 2) линейни обекти (с дължина от ня- ната атрактивност, в значителна сте- колкостотин метра до няколко десетки пен представляват съчетания на точко- километра) и ви и линейни обекти. 3) площно-ареални обекти (с площ Като продължение на отбелязаната над 100 дка). логика изниква въпросът за оценяване От гледна точка на рационалното им на туристическата атрактивност. В те- практическо използване и в съчетание оретичен план този въпрос предстои със съхранението им (засега практи- да се разработва по-задълбочено. За ката, особено извън страната показа, естетическите свойства (естетика на че това всъщност е най-добрата гаран- ландшафта) може да се приеме, че ция за консервация при пренебрежи- теоретичните позиции са достатъчно ми устройствени нарушения), първата добре изяснени (ландшафтна архи- 294 П. Петров, Н. Ненчев

тектура). Проблемът за дефиниране на горския фонд. на уникалността, екзотичността като В България вече има няколко опита подкатегории на атрактивността, си (по линия на БАСЕТ) за проектиране и остава все още деликатен за изяснява- изграждане на ландшафтни паркове. не. Очевидно практическите въпроси Нещо повече, изграденият по проект от в оперативен план засега се решават програма ФАР Крайречен ландшафтен на експертно равнище. В много редки парк „Панега”, непосредствено до гр. случаи технически е възможно нама- Луковит, може да се приема като обект ляване на субективността в оценките с национално значение – в отделни дни чрез анкетиране на достатъчен брой и малки периоди главно през преход- евентуални ползватели. Засега в Бъл- ните сезони, посетителският интерес е гарската асоциация за селски и еко- съизмерим например с този към Бе- логичен туризъм (БАСЕТ), в известна лоградчишките скали. степен условно, атрактивността се Идеята за ЛИП може да се разглеж- разглежда в два пласта: визуално-се- да като основа (донякъде) за отговор тивен и информационен. От тази по- на друг деликатен въпрос, свързан с зиция, при сравняване на природното определени практически нужди (оце- и културно-историческото наследство, няване на идейни проекти по различни за второто „натежава” информаци- програми за регионално развитие и в онният пласт, докато при природното частност за туризъм) – това е разра- – обратно, визуално-сетивният. ботването на йерархична система за Налице са достатъчно доказателства степента на значимост (има се пред- за по-голямата универсалност (повече вид туристическата атрактивност на категории посетители – професионал- природни и културно-исторически ни, възрастови и др.) при „употреба” обекти и територии). Засега в БАСЕТ на атрактивността на природното на- се оперира с пет рангови нива обекти следство. За културното наследство (територии), според значимостта: нерядко се изисква сериозна предва- – локално, рителна подготовка – определен набор – регионално, от знания. – национално, Ландшафтно-историческият парк по – наднационално, същество е доразвиване на идеята за – световно значение (планетарно). ландшафтни паркове (Петров 2006а, Тук проблемът е в субективност- Петров 2006б), с ясен субакцент вър- та на тази систематизация – кой или ху културно-историческото наслед- кои (комисии, експертни групи) след- ство. В практически ориентирани ста- ва да дефинират и отнесат различните тии, ландшафтните паркове, които се природни дадености към съответните устройват най-вече в извънселищни те- нива? ритории, са дефинирани преди всичко Самото наименование „ландшаф- като атрактивни за екотуризъм, комби- тно-исторически парк” подсказва и ниран с подходящи форми на селско добра информативност, свързана с стопанство, най-вече пасищно живот- историята на съвременните ландшаф- новъдство, с адекватно стопанисване ти, в т.ч. и на първо място – на при- Ландшафтно-историческите паркове като ... 295

родоползването. В по-общ план те се В много кратка, резюмирана ин- дефинират и от степента на антропоге- формация, по-долу ще бъдат изтъкна- низация. Природните дадености, освен ти и особеностите на трите дефинира- като пряка визуална атракция, се раз- ни като ЛИП територии. глеждат и като ресурси, осигуряващи ЛИП „Градище” – с. Долно Дряно- битието на местните хора от най-стари во, община Гърмен времена досега. – площ – ок. 400 dka; Засега в България има разработени – релеф и ландшафти – нископла- (от БАСЕТ) два проекта за ландшаф- нински; долинно-склонови; тно-исторически паркове: ЛИП „Гра- – природно наследство и туристи- дище” край с. Долно Дряново, общи- ческа атрактивност: проломът на р. на Гърмен, Благоевградска област и Бистрица с каскадно водно течение и ЛИП „Мездра-изток” между селата сравнително добре запазени крайреч- Брусен, Царевец и Старо село, общи- ни екосистеми; на Мездра, Врачанска област. Тези – културно-историческо наследство дни БАСЕТ започна разработването на – мегалитни тракийски култови свиде- нова подкатегория на ЛИП, а именно телства; – карстови ландшафтно-исторически – значимост – национално. паркове (КЛИП). На базата на под- ЛИП „Мездра-изток” – селата Бру- чертаване спецификата преди всичко сен, Царевец и Старо село, община на ландшафта и неговото използване Мездра от праисторическо до днешно време, – площ – ок. 7000 dka; стартира идеята за Карстов ландшафт- – релеф и ландшафти – хълмисто- но-исторически парк „Ръчене” – с. Ка- ридов; речно-долинни, в т.ч и заливно- мено поле, община Роман, Врачанска терасни; област. Тези три примера ще бъдат из- – природно наследство и туристи- ползвани за допълнителни пояснения ческа атрактивност: елементи на нежи- на същността, съдържанието и обема вата природа, скални арки, живописни на понятието „ландшафтно-историче- скални венци; ски парк”. С оглед разработването на – културно-историческо наследство тези проекти, ЛИП бе дефиниран по – праисторически пещерни обитания и следния начин: „Териториално съчета- скални рисунки, тракийски могили; ние на атрактивни природни компонен- – значимост – регионално-нацио- ти и ландшафти с обекти на културно- нално. историческото наследство и архите- Карстов ландшафтно-исторически ктурни елементи за целите на отдиха парк „Ръчене” – с. Камено поле, об- и туризма, в условията на слабо изме- щина Роман нена и съхранена околна среда”. Ако – площ – ок. 9000 dka; се стигне и до реализацията на отбеля- – релеф и ландшафти – карстов, заните по-горе конкретни идеи, ще са платовидно-хълмист; скални ландшаф- налице и първите у нас илюстративни ти в ждреловидни долини, платовидни примери. вододелни ландшафти; 296 П. Петров, Н. Ненчев

– природно наследство и туристи- общините и в този смисъл те могат да ческа атрактивност: оригинални скал- бъдат дефинирани като регионални. В ни естествени образувания (Кукли, чисто управленски аспект те ще пред- Чукли), скални мостове, скално речно ставляват преди всичко общински ана- легло, високо био- и най-вече тревно лози на законово дефинираните при- разнообразие; родни паркове. Големият проблем за – културно-историческо наследство осигуряване на средства, за нормално – неолитни поселения, средновековни по-нататъшно функциониране ще се паметници, на първо място черкви, търси по линия на публично-частното караджейки, топилници, запазени сви- партньорство и развитието на местен детелства от стари и сегашни занаяти туристически бизнес, както пряко и – биволарство, овчарство и др. косвено свързани с него дейности. – значимост – национално-наднаци- онално. Ландшафтно-историческите парко- Литература ве и най-общо ландшафтните, като ста- тут и управление са пряко свързани с 1. Петров, П. 2006. Ландшафтен парк идеята за нарастващата роля на мест- – новина в ландшафтната терминология. ните правителства, в по-широк план на – Ландшафтна архитектура, 1(5), 45–49. местните органи за самоуправление. 2. Петров, П. 2006. Крайпътни и Те ще бъдат подходяща илюстрация на крайречни ландшафтни паркове – същност и перспективи в България. – Ландшафтна по-голямата управленска автономия на архитектура, 2(6), 35–41.

NATURAL AND HISTORICAL LANDSCAPE PARKS AS TERRITORIAL COMBINATION OF NATURAL AND CULTURAL HERITAGE

Реtaг Реtгоv1, Niкоlаy Nеnсhеv2 1Institute of Geography – Bulgarian Academy of Sciences; 2Vrachanski Balkan Nature Park Directorate

UDK 796.5 Received 11.11.2009

Summary Natural and historical landscape parks, being a new form of territorial arrangement, could be regarded as a modern answer to important questions, concerning the formation and the offering of an integrated product of cognitive tourism and short-term recreation. In typological aspect, „natural and historical park” (NHP), can be regarded as a subcategory of the „landscape park”. The idea of such parks and its development is in close connection to the Ландшафтно-историческите паркове като ... 297

already announced public measure „Encouragement of the tourist activities” in the Program for development of rural regions in Bulgaria 2007–2013, and to the Operation 3 – „Improvement of tourist attractions and the relevant infrastructure” of Priority axes 3 the Regional development program – „Sustainable tourism development”. The offered form of territorial arrangement applies mostly to the rural areas and has been defi ned by the Bulgarian association for rural and ecological tourism (BARET) as: „Territorial combination of attractive natural components and landscapes with monuments and sites of cultural-historical heritage and architectural elements, for the needs of recreation and tourism, in a slightly changed and generally conserved environment”. Two projects have been accomplished for the last two years (at their preliminary phase) by the BARET: 1. Landscape-historical Park (LHP) „Gradishte”, Southwestern Dabrash ridge (Garmen municipality). 2. Landscape-historical Park „-east”, Predbalkan region (Mezdra municipality). In the structural concept of both LHPs the natural component and the attractive landscape is the leading component. The elements of cultural-historical heritage are arranged on the background of this natural layer. ЛЕСОВЪДСКА МИСЪЛ 1/2009 (37) FORESTRY IDEAS 1/2009 (37)

АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕКОЛОГИЧЕН ТУРИЗЪМ В РАЙОНА НА БОВ

Методи Младенов1, Николина Иванова2, Михаела Петрова2, Екатерина Серафимова1 1Химикотехнологичен и металургичен университет – София; 2Читалище „Светлина” – Гара Бов

УДК 796.5 Получена на 11.11.2009

Туризмът като един от приоритетните отрасли на страната придобива все по-голямо значение за успешното икономическо развитие. В настоящата работа се анализират съ- ществуващите природни ресурси за развитие на туризъм, съобразен с екологичните и природни дадености на страната. Разгледани са потенциални туристически дестинации в страната, които са със запазена природна среда, слабо развита антропогенна дейност и богати на природни, културни, исторически и т.н. забележителности. В настоящия до- клад са представени резултатите от направените проучвания и анализи за района на Бов. Представени са основни характеристики с оглед на оценката на възможностите за раз- витие на екологичен туризъм. Анализът е изготвен на база съществуващите природни, културно-исторически, климатично-географски, туристически и т.н. дадености за района. В доклада са показани и резултатите от изготвения SWOT анализ. Ключови думи: екологичен туризъм, Бов, рекреация, туризъм, туристически маршрут. Key words: ecological tourism, Bov, recreation, tourism, a tourist’s itinerary.

Въведение запазена природна среда, слабо раз- вита антропогенна дейност и богати Природните рекреационни ресурси на природни, културни, исторически и представляват едни от основните фак- т.н. забележителности. тори, които отговарят на потребно- В настоящия доклад е разгледан ра- стите на човека за отдих и туризъм. йонът на Бов, с оглед на оценката на Туристите предпочитат дестинации, възможностите за развитие на еколо- където са на лице чиста околна среда, гичен туризъм. Проведени предишни добро обслужване и сравнително неви- проучвания и оценки на стойностите соки цени на туристическите атракции на рекреационните ресурси за райо- (Стамов и Алексиева 2006). Именно на на Искърското дефиле показват, че поради тези причини потенциални ту- най-високата получена оценка е тази ристически дестинации в страната за района на Бов (Мутафов 2006). следва да бъдат места с относително Това показва, че в района на селище- Анализ на възможностите за развитие на екологичен ... 299

то има най-атрактивни особености на Местоположение и характеристики ландшафта и съответно най-благопри- на разглеждания район ятни условия за развитието на турис- тическа дейност. Развитието на такава Местоположение. Разглежданият район дейност би могло да доведе със себе обхваща територии от землището на си допълнителни инвестиции в района село Бов и село Гара Бов (по-нататък и повишаване на икономическия и со- ще бъде използвано само Бов, селото циалния статус на местното население или гарата) и територии от граничещи- (Киселкова 2006, Karagiannis 2004, те с тях села. Бов отстои на около 50 Stepanova 2008). km от град София и на около 50 km За целите на оценката на възмож- от гр. Мездра, т.е. „в самото сърце на ностите за развитие на туризъм в раз- Искърския пролом”. Също така отстои глеждания район е изготвен и SWOT- на 10 km северно от гр. Своге (фиг. 1) анализ. и е трето по големина селище в община Своге (Петков 1982). На север грани- чи със землището на с. Лакатник, а на

Фиг. 1. Граници на разглеждания район и приблизително местоположение на някои по-важни туристически обекта Fig. 1. Borders of the study area and an approximately position of some more important tourist’s objects 300 М. Младенов, Н. Иванова, М. Петрова, Е. Серафимова

юг със с. Церово и с. Желен. На изток ционално нараства с увеличаване на за граница служи р. Габровница, а на височината. запад селото граничи със с. Заселе, с. При общата характеристика на кли- Заноге и с. Зимевица. За западна гра- мата в землището на село Бов трябва ница служи скалният венец, от който да се има в предвид, че през зимата „пада” водопад Скакля. най-хубавото време във височина се Климат. Той се колебае и променя очертава тогава, когато има антици- в зависимост от атмосферната цирку- клон, а в дефилето е легнала мъгла и лация и от особеностите на терена и има ниска инверсионна облачност. В е много разнороден. Стара планина този случай на височина 1100–1200 m прегражда пътя на студените северни времето е слънчево и тихо, а въздухът течения и топлите южни течения. Река е сух. Неблагоприятен е периодът на Искър образува пролом през планината късно-пролетното снеготопене, както от юг на север, през който преминават и този през втората половина на май северните и южните ветрови течения, и началото на юни, когато океанският чиято сила намалява благодарение на въздух нахлува редовно и валежите са множеството завои и меандри, които често явление. реката прави. Ветровете са най-силни Флора и фауна. Флората и фауната по билната част на планината. в района на Бов са засегнати в значи- При гарата, в долината на р. Искър, телна степен от човешкото присъствие където средната надморска височина е – до неотдавна из целия район са съ- 340 m, климатът е умерено-континен- ществували действащи подземни мини тален. Характерни са мъглива, влажна (минни галерии). и мразовита зима, ранна пролет и про- Растителният свят е богат и разно- хладно лято. образен. Западните склонове на вър- На територията на селото (надм. ховете Гарван(о), Свредело, Яворец и височина ≈ 820 m), климатът е по-су- Колибища/е са обрасли от север със ров, може да се определи като уме- здрави букови гори. В по-долните се- рен. Годишните температури тук се верни склонове се срещат и дребни, движат в обширен диапазон – от +28 полухрастови гори от келяв габър (сви- до –25о С. нак), дъб, цер, леска и дрян. По-рядко Във високата билна част на земли- се срещат киселицата, дивата круша, щето на Бов, където средната надмор- дивата лоза, джанката и смрадликата. ска височина надхвърля 1200 m, кли- Южните склонове на посочените вър- матът е планински. хове са залесени с иглолистни насаж- Валежният режим в района на Бов дения. Това се отнася и за склоновете има подчертано континентален харак- по горното течение на р. Трескавец. тер – максимум през лятото и мини- Склоновете по долното течение по мум през зимата. Този характер се правило са обрасли със смесени ши- изменя във височина, като сумата на роколистни гори, в това число и с мно- зимните валежи се увеличава за смет- го орехови дървета. По високопланин- ка на тази на летните валежи, а дебе- ските поляни през цялото лято цъфтят лината на снежната покривка пропор- горски цветя и билки. От храстовите Анализ на възможностите за развитие на екологичен ... 301

се срещат и малини, къпини и ягоди. намират: От късна пролет до късна есен могат ▪ останки от късноантична крепост да се берат различни видове гъби – ма- и руини на средновековен български натарка, печурка, сърнела, масловка и манастир „Св. Архангел Михаил” – в т.н. местността Манастира; През 1926 г. Свогенската секция по ▪ останки от римска крепост в мест- залесяване и укрепване на пороищата ността Градо, датирани от ІІІ в. сл. започва залесяване в цялата община. Хр.; По северните склонове се засаждат ▪ културен пласт от неолитно сели- смърч и ела, а по южните – бял бор. ще, разположено северно от днешната По-стръмните и бедни почви се залеся- Бовска църква „Св. Спас” („Възнесе- ват с акация, а варовитите – с люляк, ние господне”); ясен и орех. Коритото на р. Трескав- ▪ руини на антична крепост и остан- ска е засадено с канадска топола и ки от средновековно селище по билото акация (Петков 1982). на връх Колибища; В землището на Бов се срещат ▪ останки от средновековния българ- главно средноевропейски животински ски манастир „Св. Панталей Пътник” и видове и много рядко – средиземно- руини от старинна страноприемница в морски планински. От птиците най-ха- местността Тръстена; рактерни за района са врабци, врани, ▪ В района съществуват и множе- сойки, диви гълъби, кукувици, яреби- ство каменни оброчни кръстове, раз- ци, бухали, улулици и старопланински положени в различни краища на сели- брадати орли (гераци). От едрия дивеч щето: кръст „Св. Никола” (от 1864 г.), се срещат диви свине, елени и сърни. кръст „Св. Атанас” (от 1929 г.), кръст Има лисици, катерици, порове, белки „Св. 12 Апостола” (от 1926 г.), кръст и диви котки (според думи на местни „Св. Кирил и Методи”, кръст „Св. Пе- ловци). Срещат се зайци и вълци. тър и Павел” (от 1902 г.), кръст „Св. От речните видове риби се срещат Георги Победоносец”, кръст „Св. Кон- мряна, клен и пъстърва във водите на стантин и Елена”, кръст „Св. Кръст” реките Бовска, Скакля, Трескавец и (от края на XІX в.), кръст „Св. Пророк Габровница. В участъка на р. Искър, Илия” (поставен 1931 г.), кръст „Св. преминаващ през разглежданата те- Иван Рилски” и др.; ритория, се срещат мряна, клен, сом, ▪ запазени автентични останки от шаран, таранка и др. В землището на древен римски път на разклона за Бов се намират две свлачищни езера, местността Ключ; в местността Тръстена/ая, които са за- ▪ запазена старинна къща в маха- рибени и предизвикват интерес за въ- ла Данговци, в която е живял и творил дичарите. (за периода 1918–1920 г.) поетът и Културно-исторически забележи- писател Иван Вазов – т.нар. „Вазова телности. Заселено от най-дълбока къща”; древност, землището на Бов е особено ▪ „Вазовата пътека” – туристическо богато на културно-исторически забе- трасе, за което се смята, че е било чес- лежителности (Петрова 2008). Тук се то използван маршрут от Иван Вазов; 302 М. Младенов, Н. Иванова, М. Петрова, Е. Серафимова

▪ в непосредствена близост се на- мира и средновековният манастир „Св. Богородица” („Седемте престола”) – в долината на р. Габровница; ▪ останки от старинни рудници под върховете Издремец и Кошушки; ▪ паметник на загиналите във войни- те – в центъра на село Бов. Природни забележителности. В землището на Бов попадат следните по-известни забележителни природни формирования и местности: ▪ защитена природна местност „Трес кавец” – „Вазовата къща”, за- едно с още няколко оцелели къщи от махала Данговци влизат в границите на местността, която обхваща левия и десния бряг от горното и средното те- чение на р. Трескавец; ▪ водопад Скакля и прилежащият район около него – с височина 85 m той е един от най-високите в България – защитен природен обект (фиг. 2); ▪ карстов извор Скакля – намира се на 60 m под водопада; ▪ Фиг. 2 Козарската пещера – малка пе- Fig. 2 щерна дупка в началото на пътеката, водеща към водопад Скакля; ▪ пещерите Мечата дупка – с дъл- ▪ водопади Скакля 1 (30 m) и Скакля жина 564 m; Кенова дупка – 174 m; 2 (24 m), в скалния венец „При ками- Параклиса – 41 m; Шундата – 21 m; ко”, разположени по горното течение Петльовдолски дупки – 21 m; Трите на р. Бовска; дупки 1 – 13 m; Катя – 12 m; Трите ▪ карстовите извори Лешке, Джоби- дупки 2 – 20 m; Дупката под връх Гар- нец, Варището, Манастира, Сухия и ван – 16 m; Трескавец – няма данни за др.; дължината (8); ▪ рядко срещаният хидроложки „фе- ▪ скален феномен „Малки ритли” номен” – Бифуркация в местността – между върховете Кошушки и Коли- Разделената вода; бище; ▪ пещерите Яворецка, Пещерето, ▪ скален феномен „Камината” – пропастната пещера Свредело и още край водопад Скакля 2 (при селото); няколко по-малки, разположени в кар- ▪ скален феномен „Триъгълника” стовите венци над десния бряг на р. – срещу самата жп-гара; Искър; Анализ на възможностите за развитие на екологичен ... 303

▪ каскадни водопади по реките Бов- гр. Своге (3,30–4,00 часа); ска и Трескавец; 6. с. Бов – м. Ключ – м. Манастир- ▪ две свлачищни езера под връх Из- ска поляна – долината на р. Вража дремец. вода – манастир „Седемте престола” – долината на р. Габровница – ж.п. спирка „Пролет” (4,30–5,00 часа); Съществуващи туристически 7. с. Бов – (х. Тръстена – м. Коре- маршрути в района на Бов ньо) – с. Лакатник – руините на крепос- т та Куленица – гара Лакатник – с. Гу- В района на Бов съществуват някои бислав – х. Пробойница (6,30 часа); маркирани и утвърдени маршрути, 8. с. Бов – мах. Кръст – мах. Доб- подходящи за познавателен и екологи- ров Требеж – пещера Мечата дупка – чен туризъм (Мутафов 2006). Освен с. Желен – желенски манастир „Св. Ки- дадените по-долу маршрути в разглеж- рик” – ж.п. спирка Желен (4.30 часа); дания район могат да бъдат развити и 9. гара Бов – вод. Скакля – с. За- други подходящи трасета. селе – с. Зимевица – Крушачки връх 1. гара Бов – местността при руини- – вр. Тодорини кукли – Петрохански те на Манастир „Св. Архангел Михаил” проход (6,00–6,30 часа); – билото на вр. Колибища – останки 10. хижа „Тръстена” – вр. Издре- от старинна крепост – вр. Колибище – мец – вр. Висока чукла – горски дом мах. Кръст – м. Ключ – х. „Тръстена“ „Чукава” – х. „Буковец” (4,00–4,30 – руините на манастир „Св. Панталей часа); Пътник” (3,30 часа). Тук попада (в м. 11. хижа „Тръстена” – вр. Издре- Тръстена) и частта от международния мец – вр. Висока чукла – горски дом туристически „Маршрут на дружбата”, „Чукава” – м. Разделената вода – х. Е-3 / Връх Ком – нос Емине; „Лескова” (6,00 часа); 2. гара Бов – с. Бов – мах. Бовско 12. гара Бов – с. Церово – Каишов Луково – вр. Яворец – пещерите по връх – вр. Сърбеница – мах. Меча по- хребета – вр. Свредело – м. Ключ – м. ляна – Искрецки манастир „Св. Бого- Тръстена – х. „Тръстена” (3,30–4,00 родица” – гр. Своге (5,30–6,00 часа); часа); 13. гара Левище – паметник „Дядо 3. село Бов – мах. Кръст – вр. Ко- Йоцо” – мах. Левище – х. „Тръстена” шушки – мах. Данговци – „Вазовата – с. Бов (4,00–4,30 часа). къща” – долината на р. Трескавец – Гара Бов (3,00–3,30 часа); 4. Маршрут „Вазовата пътека”: SWOT-анализ мах. Данговци – коритото на р. Трес- кавец – гара Бов – вод. Скакля – с. За да бъде дадена цялостна и пълна Заселе – скалата „Зли(о) Камик(ък)” картина за състоянието и възмож- (4.30 часа); ностите за развитие на туристическия 5. с. Бов – м. Ключ – м. Чемер(н)ик продукт в района на Бов е направен – вр. Издремец – м. Ветрилова воде- SWOT-анализ: ница – вр. Лиляка – с. Лесков дол – 304 М. Младенов, Н. Иванова, М. Петрова, Е. Серафимова

Силни страни: Слаби страни: • ниско ниво на замърсяване на въздуха, • липса или много слаб опит в биз- водите и почвите; нес-планирането и работата с европей- • близост до град София; ски организации и фондове за туризъм • съществуване на транспортни връзки с в местната администрация и местното околните селища и столицата – през землище- население; то на Бов преминават първокласен шосеен път • дефицит на предприемаческа култу- и ж.п. линията София–Мездра; ра, знания и умения в пазарни условия, • наличие на здравен пункт, поща, читали- трудна приспособимост на населението ще, интернет център, библиотека, няколко ма- към новите икономически условия, спад газина и кафенета, ресторант, основно учили- на покупателната способност на населе- ще, ж.п. гара и др.; нието; • наличие на природни ресурси за развитие • остаряло техническо и технологич- на различни видове туризъм; но оборудване и материално-техническа • съществуване на различни природни „фе- база или липса на такива; номени” – „бифуркация”, водопади, множе- • липса на цялостна канализационна ство извори, разнообразни и уникални скални мрежа; образувания и др.; • недобро партньорство между об- • участък от европейски туристически щинските власти и частния сектор; маршрут Е-3 (Ком – Емине), преминаващ през • липса на достатъчно знания за ту- разглежданата територия; ристическия бизнес у местното населе- • относително благоприятни климатични ние; условия за зимен и летен туризъм; • недостатъчна реклама на обекта; • наличие на рекреационни предпоставки • липса на изчерпателна информация за отдих – тишина, изолираност, красив ланд- в интернет пространството за обекта; шафт; • недостатъчен капацитет за активен • съществуване на множество исторически, ски сезон и липса на изградени писти; археологически и културни паметници; • недостиг на капитал за инвестиции в • наличие на културни мероприятия – запа- туризма у местните хора; зени народни обичаи и празници; • липса на туристически карти и пъ- • свободна работна ръка, която да попълни теводители с ясна информация за мес- нуждите на туризма; тоположението на съществуващите „ат- • множество старинни каменни оброчни ракции”; кръстове и близост до манастир „Седемте • липса на „гид”-ове, които да съпро- престола”; вождат туристите при посещение на ат- • наличие на исторически данни за бита и ракциите; пребиваването в Бов, на поетите Иван Вазов и • слабо владеене на чужди езици от Александър Вутимски; местните хора; • наличие на две защитени местности – при- • недостатъчна леглова база; родна забележителност „Скакля” и защитена • миграция на младото население, местност „Трескавец”; вследствие липсата на достатъчно ра- • близост до забележителности в съседни ботни места в района; селища – лакатнишки скали, скален феномен • липса на таксиметрови превозвачи „Джуглата” и др.; и слабо развит междуселищен автомоби- • наличие на интернет портал за обекта; лен транспорт. • наличие на хижа „Тръстеная” и еко-фер- ма „Чемерник”. Анализ на възможностите за развитие на екологичен ... 305

Възможности: Заплахи: • за привличане на капитал и инвеститорски • недостатъчна информация и струк- интерес както в местен, така и в национален и тури, относно програми и фондове за международен аспект; финансиране на различни проекти за • подготовка на проекти за развитие на ту- развитие на туризъм от общинско и об- ризъм в района с цел участие във финансира- ластно значение, насочена към потенци- щи програми; ални партньори и инвеститори; • възможност за ползване на средства от • икономическа стагнация в страната международни, национални и местни фондове като цяло и ниска покупателна способ- за финансиране, както и от структурните фон- ност на населението, а оттам и намаля- дове на ЕС; ване на търсенето и потреблението на • получаване на достъп до българските и туристическата продукция; европейските туристически пазари и реклама • продължаваща трудова миграция на на национално и международно равнище; младите хора в посока от разглеждания • развитие на различни видове туризъм и район извън него; разработване на разнообразен туристически • оттегляне на инвеститори; продукт; • съществуващи конкурентни дести- • възможност за превръщане на туризма нации в района (прим: с. Лакатник); във важен елемент от местната икономика; • недостатъчна информация за дести- • възможност за развитие на високопродук- нацията сред потенциалните инвестито- тивно екологосъобразно горско, ловно и рибо- ри и посетители; ловно стопанства; • малък размер на влаганите инвес- • възстановяване, почистване и обновяване тиции; на маркировката на някои от съществуващите • липсата на достатъчно квалифици- туристически маршрути; ран персонал за нуждите на туризма; • създаване на нови туристически маршру- • опасност от изчезване на някои рас- ти; тителни и животински видове; • изготвяне на „гъвкави” маршрути за посе- • недобро стопанисване и поддръжка щение на атракциите, съобразени с предпочи- на съществуващите атракции; танията на посетителите; • застаряване на местното населе- • използване на наличната леглова база на ние. територията на Бов, като изходен пункт за дос- тигане до „атракции” в съседни селища; • възможност за увеличаване на легловата база; • възможност за реклама за обекта – чрез интернет, туристически фирми и туроперато- ри, медии и т.н.

Заключение ат ракции, значителен брой природни забележителности и подходящи клима- На база проведените проучвания и из- тично-хидроложки условия за развитие готвения SWОT анализ бе установено, на туристическа дейност от разнообра- че разглежданият район притежава ат- зен вид и в частност на екологичен ту- рактивни особености на ландшафта, ризъм. разнообразни културно-исторически 306 М. Младенов, Н. Иванова, М. Петрова, Е. Серафимова

Литература 5. Стамов, Ст., Й. Алексиева. 2006. Специализирани видове туризъм. Ч. І. Плов- 1. Киселкова, А. 2006. Екотуризмът див, ИК „Кота”. „работи” за съхраняване на природата 6. Karagiannis, S. 2004. Development и благополучието на местните жители. of activities frendly to the eco-tourism. – Туристически мениджмънт и развитие, The region of samaria george. – Journal of 5, 4–7. Environmental Protection and Ecology, 5 (4), 2. Мутафов, П. 2006. Бов – село сред 874–884. облаците (културно-исторически и турис- 7. Stepanova, K. 2008. Ecotourism тически пътеводител). С., MULTIPRINT. in : Chalanges and opportunities 3. Петков, И. 1982. Страници за ис- (Odessa region case study). – Journal of торическото развитие на село Бов. С., Environmental Protection and Ecology, 9 (3), „Читалище Светлина – Бов”. 675–681. 4. Петрова, М. 2007. Инвентаризация на 8. http://caves.4at.info/index. туристическия ресурс на община Своге. php?lo=547.

ANALYSIS ON THE POSSIBILITIES FOR ECOLOGICAL TOURISM DEVELOPMENT IN REGION OF BOV

Metodi Mladenov1, Nikolina Ivanova2, Michaela Petrova2, Ekaterina Serafi mova1 1University of Chemical Technology and Metallurgy – Sofi a; 2Community Centre „Svetlina” – Gara Bov

UDK 796.5 Received 11.11.2009

Summary The tourism as one from the priorities branch in Bulgaria acquire bigger importance for its successful economical development. In the present work are analyzed existent natural resources for development of tourism which need to be conformable with ecological and natural circumstances in the country. Different places in the country which has conserved nature, feebly advanced human’s activity and richly of natural, cultural, historical and other sights was examined. In the present paper are shown results from investigation and analysis about Bov region. Main characteristics are showed with aim to appraisal of the possibilities for ecological tourism development. The analysis was made on base on natural, cultural, historical, climatic, geographical and other sights in a region. In the present report are shown and the SWOT-analysis results.