DOCSLIB.ORG

Национален Парк "Рила" План За Управление - Приложения 2001-2010 Юни 2001 180 Приложение № 5 (Продължение)

Total Page：16

File Type：pdf, Size：1020Kb

Download full-text PDF Read full-text
Национален Парк юни 2001 i Законова основа за приемане на плана Авторски екип Съдържание Списък на приложенията iv Списък на картите v Съкращения vi Речник на термините viii Резюме xiii Общ преглед xvi Политика xvi Изготвяне на плана за управление xvii Раздел I. Описание 1.0 Национален парк “Рила” – Общо описание 3 1.1 Местоположение и граници 3 1.2 Обща характеристика на парковата територия 7 1.3 Териториално-административни единици 8 1.4 История на развитието и управлението на парка 10 1.5 Организационна структура и администрация на Дирекция на Национален парк “Рила” 12 2.0 Физикогеографска характеристика 15 2.1 Климат в района на Национален парк “Рила” 15 2.2 Геоложки и геоморфоложки строеж 18 2.3 Хидрология 20 2.4 Почви и почвени процеси 23 3.0 Биотична характеристика 25 3.1 Хабитатно разнообразие в парка 25 3.2 Растителни съобщества 25 3.3 Характеристика на горския фонд 31 3.4 Флора 35 3.5 Лечебни растения 38 3.6 Макромицети 42 3.7 Фауна 42 4.0 Хората и Националния парк 53 4.1 Ползвания в парка 53 4.2 Туризъм и профил на посетителите 55 4.3 Научни изследвания 61 4.4 Природозащитно образование и осведоменост на обществеността 62 Национален парк “Рила” План за управление 2001 - 2010 юни 2001 ii 5.0 Инфраструктура и достъп в парка 65 6.0 Паркови пейзажи, погледни места и живописни качества 69 7.0 Национален парк “Рила” в регионален контекст 71 7.1 Демографски тенденции 71 7.2 Влияние на промишлените обекти 77 7.3 Културно-историческо наследство 78 7.4 Отдих и туризъм 78 7.5 Информираност на обществеността за парка и отношение към него 79 7.6 Национален парк “Рила” и регионалното развитие 80 7.7 Резерват “Риломанастирска гора”, Природен парк “Рилски манастир” и мястото им в екосистемния комплекс на Национален парк “Рила” 82 8.0 Първа оценка 89 8.1 Значение на биологичното разнообразие 89 8.2 Значение на ландшафта 90 8.3 Значение за системата от защитени територии 91 8.4 Историческо и културно значение 8.5 Значение за хората, местните общности и обществото като цяло 91 Раздел II. Предписания 1.0 Идеални и дългосрочни цели 91 2.0 Заплахи и ограничения 95 2.1 Естествени тенденции и заплахи 95 2.2 Предизвикани от човека заплахи 97 2.3 Ограничения 102 3.0 Управленски цели 105 3.1 Управление на природни компоненти 105 3.2 Управление на туризма 110 3.3 Интерпретиране и образование 110 3.4 Партньори и местни общности 111 3.5 Дейности на администрацията за управление на парка 112 4.0 Зониране и режими на Национален парк “Рила” 115 4.1 Резерватна зона 122 4.2 Зона за ограничаване на човешкото въздействие 124 4.3 Зона за интензивен туризъм 127 4.4 Сгради и съоръжения (Инфраструктурна зона) 130 4.5 Многофункционална зона 133 Национален парк “Рила” План за управление 2001 - 2010 юни 2001 iii 5.0 Програми и проекти 137 5.1 Управление на природните компоненти 137 5.2 Управление на посетителите 146 5.3 Интерпретация и образование 148 5.4 Партньори и местни общности 149 5.5 Дейност на парковата администрация 152 6.0 Тригодишен план за действие по Плана за управление на НП “Рила” 153 7.0 Преглед на изпълнението на целите и задачите 159 7.1 Периодични прегледи и ревизия на плана за управление 159 7.2 Десетгодишна актуализация на плана за управление 160 7.3 Препоръки за показатели за оценка ефективността на изпълнение на целите 160 Библиографска справка 161 Национален парк “Рила” План за управление 2001 - 2010 Министър на околната среда и водите /Е. Манева/ Национален парк “Рила” План за управление 2001-2010 юни, 2001 Приет с решение № 522 на Министерски съвет от 04.07.2001 Представен от ARD/BCEG проект в изпълнение на Работно Задание, възложено от Министерство на околната среда и водите, No. 48-00-8128, София, България Изготвянето и публикуването на този План за управление стана възможно бла- годарение на подкрепата, осигурена от Отдела за околна среда, енергетика и социален преход към Бюрото за Европа и Евразия на Американската агенция за международно развитие, в рамките на договор № LAG-I-00-99-00013-00. Мне- нията, изразени в него, са на авторите и не съвпадат задължително с възгледите на ААМР. Авторски екип Основен автор на Плана за управление на НП “Рила” е ст.н.с. ІІ ст. к.б.н. Димитър Пеев, работил с подкрепата на: Координационният екип на проекта GEF – д-р Ян Дешмук, д-р Питър Хетс, Камелия Георгиева и д-р Мариета Сакалян; експерти от Дирекцията на НП “Рила”, както и експертни екипи с ръководители: ст.н.с. д-р Христо Делчев, ст.н.с. д-р Здравко Хубенов, ст.н.с. д-р Петър Берон, Жеко Спиридонов, н.с. І ст. д-р Николай Спасов, маг. Гергин Благоев, Снежана Костадинова, Пламен Вълчев и инж. Мариета Стоименова, допринесли за събирането и анализирането на информацията. юни 2001 iv Списък на приложенията 1. Териториално деление на Национален парк “Рила” 2. Регистър на защитените територии, попадащи в НП “Рила” 3. Структура на Дирекция Национален парк “Рила” 4. Метеорологични станции, стационари и екологични лаборатории с данни за Национален парк “Рила” 5. Качество на повърхностните води 6. Ерозионни процеси под антропогенно въздействие в НП “Рила” 7. Принципи и подходи при характеризиране и картиране на местообитанията (хабитатите), представени на територията на НП “Рила” 8. Разпределение на общата горска площ по вид на горите в хектари 9. Разпределение на горския фонд в НП “Рила” по групи гори 10. Разпределение на залесената площ по дървесни видове и класове на възраст в хектари 11. Разпределение на запаса по дървесни видове и класове на възраст в куб. м. 12. Консервационно значими видове висши растения, мъхове, водорасли и лечебни растения в НП “Рила” 13. Богатство на таксоните безгръбначни животни в НП “Рила” 14. Обобщени данни за безгръбначните животни (Invertebrata) в НП “Рила” 15. Списък на консервационно значимите таксони безгръбначни животни в НП “Рила” 16. Видове риби в НП “Рила” 17. Видове земноводни и влечуги в НП “Рила” 18. Видове птици в НП “Рила” 19. Видове прилепи и някои важни техни местообитания в НП “Рила” 20. Видове дребни бозайници в НП “Рила” 21. Видове едри бозайници в НП “Рила” 22. Списък на туристическите хижи и заслони в НП “Рила” 23. Туристически маршрути в НП “Рила” 24. Главни водоснабдителни системи - Водоснабдителни мрежи и съоръжения и санитарно-охранителни зони в НП “Рила” 25. Списък на известните обекти на капиталното строителство в НП “Рила” 26. Клас и състояние на пътищата в НП “Рила” 27. Основни групи ландшафти в НП “Рила” 28. Паша на домашни животни, сенокос и прокари в НП “Рила” 29. Любителски риболов в НП “Рила” 30. Видове лечебни растения в НП “Рила”, разрешени за събиране 31. Бази на парковата охрана и контролни пунктове в НП “Рила” 32. Показатели за оценка ефективността на изпълнение на целите Национален парк “Рила” План за управление 2001 - 2010 юни 2001 v Списък на картите 1. Базова карта 2. Разпределение на територията по надморски височини 3. Хидрографска характеристика и най-основни водостопански съоръжения 4. Горска растителност и безлесна зона 5. Растителни видове с консервационно значение 6. Животински видове с консервационно значение 7. Недървесни природни ресурси 8. Територии с висока консервационна стойност 9. Зониране Национален парк “Рила” План за управление 2001 - 2010 юни 2001 vi Съкращения ААМР Американска агенция за международно развитие АИМ Археологически и исторически музей БАН Българска академия на науките БТС Български туристически съюз БЧК Български Червен кръст ВЕЦ Водноелектрическа централа ГИС Географски информационни системи ГКПП Граничен контролно пропускателен пункт ГС Горско стопанство ГФ Горски фонд ДВ Държавен вестник ДГФ Държавен горски фонд ДЛ Държавно лесничейство ДНП Дирекция на Национален парк (към МОСВ) ЕИО Европейска икономическа общност ЕС Европейски съюз ЗТ Защитена територия ЗЗТ Закон за защитените територии ИЯИЯЕ Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика МЗГ Министерство на земеделието и горите МОС Министерство на околната среда МОСВ Министерство на околната среда и водите на България МПС Моторни превозни средства МС Министерски съвет НП Национален парк НПО Неправителствена организация НУГ Национално управление по горите към Министерство на земеделието и горите НФООС Национален фонд за опазване на околната среда НЦОСУР Национален център за околна среда и устойчиво развитие ООН Организация на обединените нации ПП Природен парк Национален парк “Рила” План за управление 2001 - 2010 юни 2001 vii ППО Противопожарна охрана ПСС Планинска спасителна служба ПУ Парков участък ПШ Планинска школа ССФ Селскостопански фонд ТБО Твърди битови отпадъци ТК Туристически комплекс УНП Управление на национален парк ФАР Програма за финансово подпомагане (PHARE) ЦУТНТ Център за ученическо техническо научно творчество ЧКБ Червена книга на България ARD, Inc. Съдружници за благоустройство и развитие на селските и природни райони (Associated in Rural Development, Inc.) BC Бернска конвенция (Bern Convention) BCEG Проект за опазване на биоразнообразието и икономичиски растеж CITES Конвенция за международна търговия със застрашени видове “CORINE Общоевропейска програма за събиране, координиране и biotopes” осигуряване на постоянна информация за състоянието на околната среда и природаните ресурси в Европа; в България функционира от 1994 г., природозащитно значимите места са идентифицирани в 141 сайта GEF Световен фонд за опазване на околната среда ( Global Environment Facility - отбележете, че акронимът “GEF” също се използва в България като обозначение на Проекта на Американската агенция за международно развитие/ GEF за опазване на биоразнообразието) IUCN Международен съюз за опазване на природата и природните ресурси (World Conservation Union) UNESCO Абревиатура на United Nations Educational,
Load more

Recommended publications
  • Crab Spiders Impact Floral-Signal Evolution Indirectly Through Removal
    ARTICLE DOI: 10.1038/s41467-018-03792-x OPEN Crab spiders impact floral-signal evolution indirectly through removal of florivores Anina C. Knauer1, Moe Bakhtiari1,2 & Florian P. Schiestl1 The puzzling diversity of flowers is primarily shaped by selection and evolutionary change caused by the plant’s interaction with animals. The contribution of individual animal species to net selection, however, may vary depending on the network of interacting organisms. Here 1234567890():,; we document that in the buckler mustard, Biscutella laevigata, the crab spider Thomisus onustus reduces bee visits to flowers but also benefits plants by feeding on florivores. Uninfested plants experience a trade-off between pollinator and spider attraction as both bees and crab spiders are attracted by the floral volatile β-ocimene. This trade-off is reduced by the induced emission of β-ocimene after florivore infestation, which is stronger in plant populations where crab spiders are present than where they are absent, suggesting that plants are locally adapted to the presence of crab spiders. Our study demonstrates the context-dependence of selection and shows how crab spiders impact on floral evolution. 1 Department of Systematic and Evolutionary Botany, University of Zurich, Zollikerstrasse 107, 8008 Zurich, Switzerland. 2Present address: Institute of Biology, University of Neuchatel, Rue Emile-Argand 11, 2000 Neuchatel, Switzerland. Correspondence and requests for materials should be addressedto F.P.S. (email: fl[email protected]) NATURE COMMUNICATIONS | (2018) 9:1367 | DOI: 10.1038/s41467-018-03792-x | www.nature.com/naturecommunications 1 ARTICLE NATURE COMMUNICATIONS | DOI: 10.1038/s41467-018-03792-x lant–animal interactions are a major driver of plant Crab spiders camouflage themselves on flowers to hunt flower- evolution, including both local adaptation and species visiting insects such as pollinators (Fig.
    [Show full text]
  • Zoogeography of the Holarctic Species of the Noctuidae (Lepidoptera): Importance of the Bering Ian Refuge
    © Entomologica Fennica. 8.XI.l991 Zoogeography of the Holarctic species of the Noctuidae (Lepidoptera): importance of the Bering ian refuge Kauri Mikkola, J, D. Lafontaine & V. S. Kononenko Mikkola, K., Lafontaine, J.D. & Kononenko, V. S. 1991 : Zoogeography of the Holarctic species of the Noctuidae (Lepidoptera): importance of the Beringian refuge. - En to mol. Fennica 2: 157- 173. As a result of published and unpublished revisionary work, literature compi­ lation and expeditions to the Beringian area, 98 species of the Noctuidae are listed as Holarctic and grouped according to their taxonomic and distributional history. Of the 44 species considered to be "naturall y" Holarctic before this study, 27 (61 %) are confirmed as Holarctic; 16 species are added on account of range extensions and 29 because of changes in their taxonomic status; 17 taxa are deleted from the Holarctic list. This brings the total of the group to 72 species. Thirteen species are considered to be introduced by man from Europe, a further eight to have been transported by man in the subtropical areas, and five migrant species, three of them of Neotropical origin, may have been assisted by man. The m~jority of the "naturally" Holarctic species are associated with tundra habitats. The species of dry tundra are frequently endemic to Beringia. In the taiga zone, most Holarctic connections consist of Palaearctic/ Nearctic species pairs. The proportion ofHolarctic species decreases from 100 % in the High Arctic to between 40 and 75 % in Beringia and the northern taiga zone, and from between 10 and 20 % in Newfoundland and Finland to between 2 and 4 % in southern Ontario, Central Europe, Spain and Primorye.
    [Show full text]
  • Travaux Scientifiques Du Parc National De La Vanoise : BUVAT (R.), 1972
    ISSN 0180-961 X a Vanoise .'.Parc National du de la Recueillis et publiés sous la direction de Emmanuel de GUILLEBON Directeur du Parc national et Ch. DEGRANGE Professeur honoraire à l'Université Joseph Fourier, Grenoble Ministère de l'Environnement Direction de la Nature et des Paysages Cahiers du Parc National de la Vanoise 135 rue du Docteur Julliand Boîte Postale 706 F-73007 Chambéry cedex ISSN 0180-961 X © Parc national de la Vanoise, Chambéry, France, 1995 SOMMAIRE COMPOSITION DU COMITÉ SCIENTIFIQUE ........................................................................................................ 5 LECTURE CRITIQUE DES ARTICLES .......................................................................................................................... 6 LISTE DES COLLABORATEURS DU VOLUME ..................................................................................................... 6 EN HOMMAGE : ]V[arius HUDRY (1915-1994) ........................................................................................... 7 CONTRIBUTIONS SCIENTIFIQUES M. HUDRY (+). - Vanoise : son étymologie .................................................................................. 8 J. DEBELMAS et J.-P. EAMPNOUX. - Notice explicative de la carte géolo- gique simplifiée du Parc national de la Vanoise et de sa zone périphé- rique (Savoie) ......................................................................................................,.........................................^^ 16 G. NlCOUD, S. FUDRAL, L. JUIF et J.-P. RAMPNOUX. - Hydrogéologie
    [Show full text]
  • Amurian Zoological Journal
    ISSN 1999-4079 Амурский зоологический журнал Amurian zoological journal Том IX. № 4 Декабрь 2017 Vol. IX. No 4 December 2017 Амурский зоологический журнал ISSN 1999-4079 Рег. свидетельство ПИ № ФС77-31529 Amurian zoological journal Том IX. № 4. www.bgpu.ru/azj/ Vol. IX. № 4. Декабрь 2017 December 2017 РЕДАКЦИОННАЯ КОЛЛЕГИЯ EDITORIAL BOARD Главный редактор Editor-in-chief Член-корреспондент РАН, д.б.н. Б.А. Воронов Corresponding Member of R A S, Dr. Sc. Boris A. Voronov к.б.н. А.А. Барбарич (отв. секретарь) Dr. Alexandr A. Barbarich (exec. secretary) к.б.н. Ю. Н. Глущенко Dr. Yuri N. Glushchenko д.б.н. В. В. Дубатолов Dr. Sc. Vladimir V. Dubatolov д.н. Ю. Кодзима Dr. Sc. Junichi Kojima к.б.н. О. Э. Костерин Dr. Oleg E. Kosterin д.б.н. А. А. Легалов Dr. Sc. Andrei A. Legalov д.б.н. А. С. Лелей Dr. Sc. Arkadiy S. Lelej к.б.н. Е. И. Маликова Dr. Elena I. Malikova д.б.н. В. А. Нестеренко Dr. Sc. Vladimir A. Nesterenko д.б.н. М. Г. Пономаренко Dr. Sc. Margarita G. Ponomarenko к.б.н. Л.А. Прозорова Dr. Larisa A. Prozorova д.б.н. Н. А. Рябинин Dr. Sc. Nikolai A. Rjabinin д.б.н. М. Г. Сергеев Dr. Sc. Michael G. Sergeev д.б.н. С. Ю. Синев Dr. Sc. Sergei Yu. Sinev д.б.н. В.В. Тахтеев Dr. Sc. Vadim V. Takhteev д.б.н. И.В. Фефелов Dr. Sc. Igor V. Fefelov д.б.н. А.В. Чернышев Dr. Sc. Alexei V. Chernyshev к.б.н.
    [Show full text]
  • Evolution and Ecology of Spider Coloration
    P1: SKH/ary P2: MBL/vks QC: MBL/agr T1: MBL October 27, 1997 17:44 Annual Reviews AR048-27 Annu. Rev. Entomol. 1998. 43:619–43 Copyright c 1998 by Annual Reviews Inc. All rights reserved EVOLUTION AND ECOLOGY OF SPIDER COLORATION G. S. Oxford Department of Biology, University of York, P.O. Box 373, York YO1 5YW, United Kingdom; e-mail: [email protected] R. G. Gillespie Center for Conservation Research and Training, University of Hawaii, 3050 Maile Way, Gilmore 409, Honolulu, Hawaii 96822; e-mail: [email protected] KEY WORDS: color, crypsis, genetics, guanine, melanism, mimicry, natural selection, pigments, polymorphism, sexual dimorphism ABSTRACT Genetic color variation provides a tangible link between the external phenotype of an organism and its underlying genetic determination and thus furnishes a tractable system with which to explore fundamental evolutionary phenomena. Here we examine the basis of color variation in spiders and its evolutionary and ecological implications. Reversible color changes, resulting from several mechanisms, are surprisingly widespread in the group and must be distinguished from true genetic variation for color to be used as an evolutionary tool. Genetic polymorphism occurs in a large number of families and is frequently sex limited: Sex linkage has not yet been demonstrated, nor have the forces promoting sex limitation been elucidated. It is argued that the production of color is metabolically costly and is principally maintained by the action of sight-hunting predators. Key avenues for future research are suggested. INTRODUCTION Differences in color and pattern among individuals have long been recognized as providing a tractable system with which to address fundamental evolutionary questions (57).
    [Show full text]
  • Spiders of Albania – Faunistic and Zoogeographical Review (Arachnida: Araneae)
    ACTA ZOOLOGICA BULGARICA Acta zool. bulg., 63 (2), 2011: 125-144 Spiders of Albania – Faunistic and Zoogeographical Review (Arachnida: Araneae) Christo Deltshev1, Blerina Vrenosi2, Gergin Blagoev3, Stoyan Lazarov4 1 Institute of Biodiversity and Ecosystem Research, Bulgarian Academy of Sciences, Sofi a, Bulgaria; E-mail:[email protected] 2 Museum of Natural Sciences, Faculty of Natural Sciences, Tirana University, Tirana; E-mail: [email protected] 3 Biodiversity Institute of Ontario, University of Guelph, Ontario, Canada; E-mail: [email protected] 4 National Museum of Natural History, Bulgarian Academy of Sciences, Sofi a, Bulgaria; E-mail: [email protected] Abstract: The spider fauna of Albania is still insuffi ciently studied. The present list was compiled after a critical review of the existing literature data and taxonomic review of some available collections. The study comprises 335 species from 36 families. In this number, 197 species are new to the spider fauna of the country. According to their current distribution the species can be assigned to 18 zoogeographical catego- ries, grouped into 5 complexes (Cosmopolitic, Holarctic, European, Mediterranean, Endemics). Dominant are Holarctic species (56.4%) followed by European (16.4%) and Mediterranean (16.2%). The endemics (8%) are also well presented and refl ect the local character of the fauna and the main role of the Balkan Peninsula in its origin and formation. Key words: Spiders, Araneae, fauna, Albania Introduction Spider fauna of Albania is still poorly investigated. and MUSTER (2009). With these papers the number The fi rst reports for Albanian spiders came from of Albanian spider species increased to 125, which SIMON (1884) (3 species announced) and STRAND shows that the spider fauna of Albania is still insuf- (1919) (9 species).
    [Show full text]
  • An All-Taxa Biodiversity Inventory of the Huron Mountain Club
    AN ALL-TAXA BIODIVERSITY INVENTORY OF THE HURON MOUNTAIN CLUB Version: August 2016 Cite as: Woods, K.D. (Compiler). 2016. An all-taxa biodiversity inventory of the Huron Mountain Club. Version August 2016. Occasional papers of the Huron Mountain Wildlife Foundation, No. 5. [http://www.hmwf.org/species_list.php] Introduction and general compilation by: Kerry D. Woods Natural Sciences Bennington College Bennington VT 05201 Kingdom Fungi compiled by: Dana L. Richter School of Forest Resources and Environmental Science Michigan Technological University Houghton, MI 49931 DEDICATION This project is dedicated to Dr. William R. Manierre, who is responsible, directly and indirectly, for documenting a large proportion of the taxa listed here. Table of Contents INTRODUCTION 5 SOURCES 7 DOMAIN BACTERIA 11 KINGDOM MONERA 11 DOMAIN EUCARYA 13 KINGDOM EUGLENOZOA 13 KINGDOM RHODOPHYTA 13 KINGDOM DINOFLAGELLATA 14 KINGDOM XANTHOPHYTA 15 KINGDOM CHRYSOPHYTA 15 KINGDOM CHROMISTA 16 KINGDOM VIRIDAEPLANTAE 17 Phylum CHLOROPHYTA 18 Phylum BRYOPHYTA 20 Phylum MARCHANTIOPHYTA 27 Phylum ANTHOCEROTOPHYTA 29 Phylum LYCOPODIOPHYTA 30 Phylum EQUISETOPHYTA 31 Phylum POLYPODIOPHYTA 31 Phylum PINOPHYTA 32 Phylum MAGNOLIOPHYTA 32 Class Magnoliopsida 32 Class Liliopsida 44 KINGDOM FUNGI 50 Phylum DEUTEROMYCOTA 50 Phylum CHYTRIDIOMYCOTA 51 Phylum ZYGOMYCOTA 52 Phylum ASCOMYCOTA 52 Phylum BASIDIOMYCOTA 53 LICHENS 68 KINGDOM ANIMALIA 75 Phylum ANNELIDA 76 Phylum MOLLUSCA 77 Phylum ARTHROPODA 79 Class Insecta 80 Order Ephemeroptera 81 Order Odonata 83 Order Orthoptera 85 Order Coleoptera 88 Order Hymenoptera 96 Class Arachnida 110 Phylum CHORDATA 111 Class Actinopterygii 112 Class Amphibia 114 Class Reptilia 115 Class Aves 115 Class Mammalia 121 INTRODUCTION No complete species inventory exists for any area.
    [Show full text]
  • Perception of Ultraviolet Light by Crab Spiders and Its Role in Selection of Hunting Sites
    J Comp Physiol A (2009) 195:409–417 DOI 10.1007/s00359-009-0419-6 ORIGINAL PAPER Perception of ultraviolet light by crab spiders and its role in selection of hunting sites Ramachandra M. Bhaskara Æ C. M. Brijesh Æ Saveer Ahmed Æ Renee M. Borges Received: 22 November 2008 / Revised: 19 January 2009 / Accepted: 23 January 2009 / Published online: 24 February 2009 Ó Springer-Verlag 2009 Abstract The perception of ultraviolet (UV) light by spi- 1995; Briscoe and Chittka 2001). Among invertebrates, UV ders has so far been only demonstrated in salticids. Crab sensitivity is an ancient trait and is known in many insects spiders (Thomisidae) hunt mostly on flowers and need to find including honeybees (Briscoe and Chittka 2001; Kevan appropriate hunting sites. Previous studies have shown that et al. 2001). The importance of visual signals or cues, some crab spiders that reflect UV light use UV contrast to especially in the UV range, in either legitimate communi- enhance prey capture. The high UV contrast can be obtained cation or sensory exploitation has been of considerable either by modulation of body colouration or active selection interest in both invertebrates and vertebrates (Endler 1993). of appropriate backgrounds for foraging. We show that crab The role of UV in mate choice has been demonstrated in spiders (Thomisus sp.) hunting on Spathiphyllum plants use taxa as diverse as butterflies (Papke et al. 2007), jumping chromatic contrast, especially UV contrast, to make them- spiders (Lim et al. 2007, 2008), birds (Cuthill et al. 2000; selves attractive to hymenopteran prey. Apart from that, they Hausmann et al.
    [Show full text]
  • LES LÉPIDOPTÈRES DES PYRÉNÉES-ORIENTALES Supplément À La Faune De 1961 (2 E Partie) C Dufay, R Mazel
    LES LÉPIDOPTÈRES DES PYRÉNÉES-ORIENTALES supplément à la faune de 1961 (2 e partie) C Dufay, R Mazel To cite this version: C Dufay, R Mazel. LES LÉPIDOPTÈRES DES PYRÉNÉES-ORIENTALES supplément à la faune de 1961 (2 e partie). pp.329-337, 1981. hal-03275047 HAL Id: hal-03275047 https://hal.sorbonne-universite.fr/hal-03275047 Submitted on 30 Jun 2021 HAL is a multi-disciplinary open access L’archive ouverte pluridisciplinaire HAL, est archive for the deposit and dissemination of sci- destinée au dépôt et à la diffusion de documents entific research documents, whether they are pub- scientifiques de niveau recherche, publiés ou non, lished or not. The documents may come from émanant des établissements d’enseignement et de teaching and research institutions in France or recherche français ou étrangers, des laboratoires abroad, or from public or private research centers. publics ou privés. VIE MILIEU, 1981, 31 (3-4): 329-337 LES LÉPIDOPTÈRES DES PYRÉNÉES-ORIENTALES supplément à la faune de 1961 (2 e partie) C. DUFA Y* et R. MAZEL** 'Laboratoire d'Entomologie, Muséum National d'Histoire Naturelle, Paris. "Laboratoire de Biologie Générale, Université de Perpignan II. CORRECTIONS TAXINOMIQUES Idaea vulpinaria Herrich-Schàffer. À LA FAUNE DE 1961 Comme toutes celles de France, les citations d'Idaea rusticata des P.-O. (sous le nom de Sterrha rusticata Denis et Schiffermùller, p. 132) se rapportent en réalité à Des découvertes taxinomiques postérieures à 1961 Idaea vulpinaria H.S. (suivant Herbulot, 1961). nous obligent à rectifier quelques déterminations; d'au- tre part, l'étude de certains Lépidoptères déjà signalés Nvchiodes andalusiaria Staudinger (hispanica Wehrli).
    [Show full text]
  • Sit-And-Wait Forager Or Aggressive Spider Predator: Araneophagic Cases of Orb-Weaving Spiders by Crab Spiders of the Genus Thomisus (Araneae: Thomisidae)
    Invertebrate Zoology, 2020, 17(2): 189–194 © INVERTEBRATE ZOOLOGY, 2020 Sit-and-wait forager or aggressive spider predator: Araneophagic cases of orb-weaving spiders by crab spiders of the genus Thomisus (Araneae: Thomisidae) Yuya Suzuki Graduate School of Life and Environmental Science, University of Tsukuba, 1-1-1, Tennodai, Tsukuba-shi, Ibaraki, 305-8572 Japan. E-mail: [email protected] ABSTRACT. Observational cases of predation and consumption on web-building spiders by two crab spiders from Japan, Thomisus labefactus Karsch, 1881 and T. kitamurai Nakatsudi, 1943 are reported based on the data collected from non-peer reviewed articles, illustrated books and various sources on the internet. Prey of Thomisus spiders mainly comprised orb-weaving spiders (Aranaidae), most frequently Nephila clavata (L. Koch, 1878). This publication represents the first description of web-invasion and araneophagy of orb-weaver spiders by Thomisidae in a research paper. How to cite this article: Suzuki Yuya. 2020. Sit-and-wait forager or aggressive spider predator: Araneophagic cases of orb-weaving spiders by crab spiders of the genus Thomisus (Araneae: Thomisidae) // Invert. Zool. Vol.17. No.2. P.189–194. doi: 10.15298/invertzool. 17.2.08 KEY WORDS. Araneophagy, crab spiders, dietary specialization, field observations, orb webs. Фуражировщик-засадчик или агрессивный хищник на пауков: Случаи аранеофагии, или нападения на пауков-кругопрядов со стороны пауков-бокоходов рода Thomisus (Araneae: Thomisidae) Юя Судзуки Graduate School of Life and Environmental Science, University of Tsukuba, 1-1-1, Tennodai, Tsukuba-shi, Ibaraki, 305-8572 Japan. E-mail: [email protected] РЕЗЮМЕ. По литературным и интернет-данным описаны случаи охоты на пауков- кругопрядов и их поедания со стороны двух видов пауков-бокоходов из Японии, Thomisus labefactus Karsch, 1881 и T.
    [Show full text]
  • Additions to the Crab Spider Fauna of Iran (Araneae: Thomisidae)
    © Arachnologische Gesellschaft e.V. Frankfurt/Main; http://arages.de/ Arachnologische Mitteilungen / Arachnology Letters 53: 1-8 Karlsruhe, April 2017 Additions to the crab spider fauna of Iran (Araneae: Thomisidae) Najmeh Kiany, Saber Sadeghi, Mohsen Kiany, Alireza Zamani & Sheidokht Ostovani doi: 10.5431/aramit5301 Abstract. In this study, the crab spider (Thomisidae) fauna of Fars Province in Iran is investigated and some additional new records are given for both the country and the province. The species Monaeses israeliensis Levy, 1973, Synema anatolica Demir, Aktas & Topçu, 2009, Thomisus unidentatus Dippenaar-Schoeman & van Harten, 2007 and Xysticus abramovi Marusik & Logunov, 1995 are new records for Iran, while Heriaeus spinipalpus Loerbroks, 1983, Ozyptila tricoloripes Strand, 1913, Runcinia grammica (C. L. Koch, 1837), Synema globosum (Fabricius, 1775), Thomisus zyuzini Marusik & Logunov, 1990, Xysticus kaznakovi Utochkin, 1968, X. loeffleriRoewer, 1955 and X. striatipes L. Koch, 1870 are new to the fauna of Fars Province. Keywords: Fars, faunistic study, new records Zusammenfassung. Ergänzungen zur Krabbenspinnenfauna des Iran (Araneae: Thomisidae). Im Rahmen dieser Studie wurden die Krabbenspinnen (Thomisidae) der Fars Provinz im Iran erfasst. Die Arten Monaeses israeliensis Levy, 1973, Synema anatolica Demir, Aktas & Topçu, 2009, Thomisus unidentatus Dippenaar-Schoeman & van Harten, 2007 und Xysticus abramovi Marusik & Logunov, 1995 sind Neunachweise für den Iran, während Heriaeus spinipalpus Loerbroks, 1983, Ozyptila tricoloripes Strand, 1913, Runcinia grammica (C. L. Koch, 1837), Synema globosum (Fabricius, 1775), Thomisus zyuzini Marusik & Logunov, 1990, Xysticus kaznakovi Utochkin, 1968, X. loeffleri Roewer, 1955 und X. striatipes L. Koch, 1870 erstmals für die Fars Provinz nachgewiesen werden konnten. In spite of recent increases in the faunistic data on Thomisi- Results dae in Iran, the family must be considered as poorly studied A total number of 14 species from seven genera were iden- in this country (Zamani et al.
    [Show full text]
  • Diversitätserhebung Von Lepidoptera Der Subalpinen Sowie Alpinen Zone
    ZOBODAT - www.zobodat.at Zoologisch-Botanische Datenbank/Zoological-Botanical Database Digitale Literatur/Digital Literature Zeitschrift/Journal: Carinthia II Jahr/Year: 2015 Band/Volume: 205_125 Autor(en)/Author(s): Wiesmair Benjamin Artikel/Article: Diversitätserhebung von Lepidoptera der subalpinen sowie alpinen Zone des Dobratsch unter Verwendung der molekulargenetischen Bestimmungsmethode Barcoding 717-740 ©Naturwissenschaftlicher Verein für Kärnten, Austria, download unter www.zobodat.at Carinthia II n 205./125. Jahrgang n Seiten 717–740 n Klagenfurt 2015 717 Diversitätserhebung von Lepidoptera der subalpinen sowie alpinen Zone des Dobratsch unter Verwendung der molekulargenetischen Bestimmungsmethode Barcoding Von Benjamin WIESMAIR Zusammenfassung Schlüsselwörter Das Ziel der Arbeit war die Erhebung der Lepidopterenfauna des Gipfels des Lepidoptera, Dobratsch. Zur Erfassung der gesamten Diversität wurde erstens auf die schon be- Dobratsch, Diver- kannten Nachweise der BioOffice-Datenbank des Landesmuseums Klagenfurt zu- sität, subalpine und rückgegriffen und zweitens wurden eigenständige Erhebungen durchgeführt. Im Rah- alpine Zone men von neun Exkursionen (acht 2013 und eine 2014) wurden Leuchttürme, Lichtfallen und Kescher als Methoden zum Nachweis von Arten eingesetzt. Schwer bestimmbare Keywords Belege wurden mit Hilfe der molekulargenetischen Methode Barcoding bestimmt. Ins- Lepidoptera, gesamt 323 Arten konnten für den Gipfelbereich des Dobratsch nachgewiesen wer- Dobratsch, diversity, den, davon fallen vier Neufunde für Kärnten an: Phyllobrostis hartmanni, Scrobipalpa Subalpine und Alpine murinella, Elachista brachypterella und Catocala coniuncta. zone Abstract The goal of this thesis was to survey the Lepidopteran fauna of the summit of mount Dobratsch. For the survey of the species diversity, records from the BioOffice database (Klagenfurter Landesmuseum) were combined with data originating from my own surveys. In course of nine excursions (eight in 2013 and one in 2014) lighttowers, lighttraps and one net were used to collect specimens.
    [Show full text]