Sociobrains ISSN 2367-5721 (Online), JOURNAL HOMEPAGE: Publisher: SMART IDEAS – WISE DECISIONS, Ltd., Sofia, Bulgaria
Total Page:16
File Type:pdf, Size:1020Kb
SocioBrains ISSN 2367-5721 (online), JOURNAL HOMEPAGE: WWW.SOCIOBRAINS.COM Publisher: SMART IDEAS – WISE DECISIONS, Ltd., Sofia, Bulgaria ISSUE 78, FEBRUARY 2021 RADON ACTIVITY CONCENTRATIONS IN SELECTED CAVES IN THE WESTERN RHODOPES WITH DIFFERENT VENTILATION REGIME Abstract: The studies of the activity of radon in the karst caves and the seasonal variations of its concentration are applicable in studies of the speleoclimate, the circulation of the air masses and the determination of the cave ventilation regime. Radon monitoring is also important for the radiation safety of staff serving show caves. Another topical aspect is the relationship between radon and seismic activity. The study is aimed at the Western Rhodopes region (8,732 km2 area), which are part of the Rila-Rhodope Mountains in Bulgaria. Karstic marble participates in their geological structure. More than 600 karst caves have been explored. Monitoring of radon activity is organized in 14 of them, incl. 5 show caves. Passive measurements have been carried out since 2012, using solid state track detectors (placed in plastic chambers) sensitive to alpha particles. The measuring points correspond to the morphological and speleoclimatic character of the caves. The irradiation time of the detectors is on average approx. 4/four months. Long-term measurement of the concentration of radon activity revealed for most of the caves a periodically recurring trend of a maximum in summer and early autumn. In 7 of the caves, incl. 3 of the show caves, the average concentration is over 1000 Bq/m-3. Maximum concentrations above 4000 Bq/m-3 were measured in two of the caves. A direct connection has been established between the seasonal fluctuations in the radon concentrations and the ventilation regime, which depends on the speleoclimatic and morphological features of each cave. The calculated seasonal maximum and average values of the radon concentration were used to estimate the effective doses for the cave guides in two of the tourist caves: Snezhanka and Uhlovitsa. The calculation took into account both the total time and the seasonal distribution of the time of the guides' stay in the caves. Author information: Karel Turek Keywords: Department of Radiation Dosimetry, Nuclear Physics Karst caves, Western Rhodopes, Rn-222 Institute of the Czech Academy of Sciences monitoring, Track etch detectors, Radon [email protected] activity concentration, Radiation risk, Czech Republic Effective doses, Speleoclimate, Natural Petar Stefanov ventilation regime, Seasonal variability. Experimental Laboratory of Karstology in the National Institute of Geophysics, Geodesy and Geography of the Bulgarian Academy of Sciences [email protected] Bulgaria Stoyan Kyurkchiev PhD student in the National Institute of Geophysics, Geodesy and Geography of the Bulgarian Academy of Sciences [email protected] Bulgaria Увод адонът (222Rn) е радиоактивен инертен (благороден) газ, по-тежък от въздуха. Той е продукт от разпадането на атомните ядра на изотопа на радия 226Ra, който е Р дъщерен продукт на урана (238U) и присъства в почти всички скали, изграждащи земната кора. Естествено срещани в природата са само три от изотопите на радона, като най- RADON ACTIVITY CONCENTRATIONS IN SELECTED CAVES KAREL TUREK, PETAR STEFANOV, IN THE WESTERN RHODOPES WITH DIFFERENT VENTILATION STOYAN KYURKCHIEV 52-84 REGIME 52 разпространен е радон-222 (222Rn). Газообразната природа на радона му позволява да дифузира, поради което се отличава с висока подвижност и миграционна способност и формира около 70% от естествения радиационен фон в природата. Радонът причинява и 49% от естественото радиационно облъчване на населението на Земята [1, 2]. Радонът е алфа-източник (E = 5,6 MeV) и има период на полуразпад (T1/2) 3,8 дни, при който се образуват краткоживеещи 218 214 дъщерни продукти. Между тях са и Po (E = 6 MeV) и Po(E = 7.7 MeV), които са с период на полуразпад под 30 минути. Те са опасни радиоактивни източници, разпространяващи се полепнали по аерозолни частици или самостоятелно като необвързана фракция [3]. При продължителното им вдишване се натрупват в дихателната система на човека и увеличават вероятността от поява на рак на белите дробове [4]. Като потенциално опасен за човешкото здраве, радонът е включен в Наредбата за радиационна защита [5]. Типичната средна концентрация на радон в приземния атмосферен въздух на открито е 10 Bq/m3. Като член на уран-радиевото семейство, той е разпространен навсякъде по Земята, но в най-високи концентрации, опасни и за здравето на човека, се натрупва в подземните пространства, каквито най-често са рудниците и карстовите кухини (естествени природни резервоари). Проникването на радона в тях става най-често от почвената покривка и се обуславя от два процеса – еманация и ексхалация. Отделянето (еманацията) на радон от съдържащия се радий-226 в почвата варира от 1% до 80% в зависимост от нейните характеристики. Част от радона, отделен в почвата, дифундира през въздушните пори, достига до нейната повърхност и постъпва в приземния атмосферен въздух (ексхалация). Друга значителна част обаче прониква в дълбочина, особено активно в карстови терени, в които са формирани гъсти мрежи от разядени от корозията пукнатини. Трябва да се има предвид, че радонът, както и въглеродният диоксид (СО2) са газове, по-тежки от въздуха. Това предполага, че в подземните карстови резервоари, особено ако те са лошо вентилирани, може да се натрупат значителни количества радон. Миграцията на радона в дълбочина зависи от структурата и влажността на почвата, напукаността на скалите, хидроклиматичните условия и др. [6, 7]. Допълнителен дълбочинен източник на радон могат да бъдат и активните разломни зони. Поради това, мониторингът на радона в пещери, развити в такива зони, може да бъде използван и като индикатор за тектоно-сеизмични движения [8, 9]. Концентрацията на радон в карстовите пещери зависи от тяхната морфология, разположението и надморската височина на входа/входовете, спелеоклиматичните зони и режима на вентилация, който определя сезонната динамика на обемната активност на радона. През последните десетилетия в света се провеждат голям брой изследвания върху концентрацията на радон в пещерите, насочени към две важни области: а) изследвания на радона във връзка със спелеоклимата и проследяване на въздушната циркулация в пещерните системи (напр. [10, 11]); б) радиационна защита на лицата, работещи или престояващи дълго в пещери (напр., [12, 13, 14, 15]). Нова актуална изследователска област са колебанията в концентрацията на радона в пещери при тектоно-сеизмична активност, каквито случаи вече са установени и в България [8, 9]. Тези три научно-приложни направления в изследванията на радона в пещерите са акценти и в настоящата публикация. На територията на България не е провеждан систематичен мониторинг на радона в пещерите, въпреки че техният брой вече надхвърля 6000. Има само едно изследване на естествената радиоактивност в 9 пещери, което включва и радона. То е проведено през далечната 1975 г. от екип на Института по радиобиология и радиационна хигиена, София [16]. От Западните Родопи обект на изследването е само пещерата Снежанка. Концентрацията на радон-222 е измервана по йонизационния метод с еманометър СГ-11, а нивото на скритата енергия от разпадните му продукти е определяна посредством аерозолен радиометър РВ-4. RADON ACTIVITY CONCENTRATIONS IN SELECTED CAVES KAREL TUREK, PETAR STEFANOV, IN THE WESTERN RHODOPES WITH DIFFERENT VENTILATION STOYAN KYURKCHIEV 52-84 REGIME 53 Според авторите на проучването, „Получените резултати в 97% от изследваните пунктове са по-високи от приетата норма за полиметалните рудници – 1.10-10 к/л. В някои случаи измерените стойности многократно надвишават ПДК за урановите рудници – 0,3.10-10 к/л” 1 (с. 493). Въпреки обнародваните констатации, през следващите години не са предприети нови изследвания, дори в туристическите пещери, които са рискови за здравето на обслужващия ги персонал [17, 18, 19]. През 2007 г. екип от карстолози на Географския институт на БАН (дн. Деп. География на НИГГГ-БАН) в рамките на двустранното академично сътрудничество между БАН и Чешката академия на науките (AS CR) инициира радиологично изследване на пещери в моделни карстови райони в България. То е част от научна програма за изследване на съвременния карстогенезис на основата на системния анализ [61, 62, 63], която включва и експериментално разработване на интегриран мониторинг на карстови геосистеми, в т.ч. спелеорадиологичен мониторинг (фиг. 1). [19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26]. Той е разработeн, тестван и приложен в партньорство с Department of Radiation Dosimetry, Nuclear Physics Institute - AS CR (DRD NphI – AS CR) [21, 22, 23, 26]. Спелеомониторингът на радона (222Rn) се провежда от 2011 г, като от 2012 г. включва и пещери в Западните Родопи. Създадена е и специализирана научна мрежа BGSpeleo-RadNet (http://www.prokarstterra.bas.bg/lab/sci-networks.html)[66], която се поддържа съвместно от Експерименталната лаборатория по карстология (ЕЛК) в НИГГГ-БАН [64] и от DRD NphI – AS CR. През 2020 г. мрежата включва 46 пещери (в т.ч. 13 туристически) с общо 77 пункта за мониторинг на радона [17, 19, 65]. Провеждането и разширяването на проучванията на радона, вкл. в нови пещери в Западните Родопи, се реализира чрез проектите ProKARSTerra (2009-2013) и ProKARSTerra-GlobalChange (2018-2021) на ФНИ [64]. Фиг. 1. Елементи на спелеорадиологичния мониторинг. Горе вдясно: двата варианта на ползваните дифузни камери (А) за мониторинг на радона: с централен отвор (Б) и с 4 странични отвора (В). 1 1.10-10 к/л = 3,7 kBq/m3