CHAPTER 2 Bulgaria CHAPTER 2 – Bulgaria 2.1 The Struggle for Suffrage 2.1.1 The Congress of the Gypsies in Bulgaria 2.1 The Struggle for Suffrage Конгрес на циганите в България Жертви на българската демокрация – Циганите и Берлинският конгрес – Предварително събиране в цирк “България” Карл Маркс бе казал отдавна, че руската революция ще бъде начало на най-великото гражданско движение в Европа, но той не е подозирал какво крупно участие ще вземат в него циганите. Със своята метода на социалистически материализъм той не би могъл да открие тия съкровенни чувства на гражданственост, които са се криели в романтическата душа на циганите, и които трябваше да избухнат днес с една внушителна тържественост, която ще предизвика удивление на народите и ще увеличи грижите на Европа. Колкото до нас, българите, днешната манифе- стация е двойно важна: първо, защото бе изнесена наяве една вопиюща неправда, извършена от нашата демокрация върху едно антично племе; и второ, защото се установи от самите жертви, че сме нарушили с хладно съзнание една от свещен- ните клаузи на Берлинския договор. Нека България да благодари на високия такт и на политическата мъдрост на циганите, че не повдигнаха своя въпрос, дорде тра- еше морската демонстрация, защото в този случай щяхме да видим международна ескадра пред Варна и Бургас. Но докато дипломатическата опасност е отстранена досега, нравственият наш престиж пред Европа е вече силно накърнен: защото всички цивилизовани хора, които мислят, че в нашата материалистическа епоха и в нашето монотонно съществувание, циганите представляват поезията на волния и безгрижен живот, и идеализма на фантазията, няма да ни простят, че сме се пока- зали спрямо тях най-безсърдечни и несправедливи. Жестокостта била извършена на повече от три години. През режима на г.г. Данев [и] Каравелов, циганите били лишени от своите избирателни права. Мина се вре- мето и циганите мълчаха. Но за политическите престъпления нямаше давност. Те чакали, щото обществената съвест в България да се възмути и да им върне отнетите права, но, като видели, че техните надежди остават пусти, те се решили да почнат борба със собствени сили. Д-р Марко К. Марков, известният софийски адвокат, който между многобройните си начинания – като картеля му с разни милионери в Америка и планът му за един тръст на адвокатската професия – намира сво- бодно време да воюва за великите хуманитарни принципи за всички угнетени във © Vesselin Popov und Elena Marushiakova, 2021 | doi:10.30965/9783657705184_003 This is an open access chapter distributed under the terms of the CC BY-NC-ND 4.0 license. - 9783657705184 Downloaded from Brill.com10/02/2021 04:40:09PM via free access 34 CHAPTER 2 – Bulgaria вселената, смилил се към гражданската скръб на циганите; постави се на това чело и го повежда сега на една борба, която обещава да прибави един драматически епи- зод към всеобщата история на народа, воюващ за своето право. Д-р Марков – трибун на циганите Още от рано вчера ярки афиши, залепени на улиците, каняха гражданите да оти- дат на циганското събиране в цирк “България”. Към три часа преди обяд циганите бяха насядали вече във втората галерия. В залата беше тъмно. Вееше някакъв дъх на мухъл и пустота. Но скоро физиономията на насъбралите се съживи. Д-р Марков се яви на една маса и със звънък глас, с едно широко движение на ръката, с която сякаш отваряше нови хоризонти, се отправи към присъствующите: “Господа, цигани!” … Това обръщение предизвика сензация у циганите. Те се погледнаха някак очу- дено, заклатиха глава със знаменателен вид и приближиха се към оратора с дълбок интерес. Той продължи: “Славно коптско племе, дошло в тия земи в неизвестни времена …” Циганите зинаха с огромните си уста и бяха онемели от удивление. Той поде: “Граждани на свободна България! Но вие не сте вече пълноправни граждани, защото вашите права са отнети … Затова именно сме се събрали днес … Ний не сме дошли тук с някакви субективни чувства (циганите: вярно-о-о!), а с повелитите норми на основния закон и на меж- дународното право (сенсации у циганите, жестикулации на одобрение). Вашето право е осветено от Сан-Стефанския договор, който няма да чета тук (викове: не, чети го!) и от чл. 7 на Берлинския трактат (вярнооо!). Но се намериха в България управници, които да посегнат на Конституцията и на договора. Това бе в режима на демократите и прогресивно-либералите. O tempora, o mores! (движение у цига- ните). О, ирония! Вземи едно шише, напълни го с оцет и му тури етикет – шампан- ско! Това е нашата демокрация (ръкоплескания у циганите, викове: вярнооо!). Но вие знаете френската пословица: la plus belle fille du monde ne peut donner que ce qu’еlle а. Това е тъй, но ние ще се борим. Това са нашите свещенни права, наш жизнен интерес. Латинската пословица казва: primo vivere, deinde philosophari (вярнооо! При всяка чужда пословица циганите изпадат в екстаз). Ние няма да се молим. Ние ще искаме това, което е наше. Анланда сиври синек саздър – Анламаяна даул да зурна аздър (при тази турска пословица циганите ликуват. Те разбраха!). Нека се надяваме главно на себе си, защото ариф олан пиляф йер (викове: браво!). Ораторът свърши посред една шумна овация на циганите. След това станаха някои разисквания, при които циганите изказаха енергически своите симпатии към г. д-р Маркова. Към 5 [часа] събранието се разпусна. Навън видях участвующите: - 9783657705184 Downloaded from Brill.com10/02/2021 04:40:09PM via free access 2.1 The Struggle for Suffrage 35 това бяха циганите, които срещаме ежедневно в София като хамали, но с някаква особена тържественост на лице и някак сияющи в своето съзнание, че вършат подвиг. Те тръгнаха към циганската махала в пъстри и оживени редове, и [София] по улица “Мария Луиза” имаше физиономия на един град в навечерието на една революция. Интервю с “корейския император” На излизане към мене се приближи един едър циганин, със сипаничево лице и с малки гуреливи очи, и като отвори ризата си, показа могъщи гърди, обрасли с бурен от коса и се провикна: – Видиш, господин, до какво дередже сме дошли! Ето, само за една чест живеем, а правителството ни взема и то. Други, около него, дърти цигани с рошави бради, млади момчета, пригласяха. – Само за една чест, господин! Един се приближи и ми посочи уволнителен билет: – Гледи, господин, ето билет. Служил съм в Четвърти артилерийски полк. То не е шега работа, четвърти на Н[егово] Ц[арско] Височество. Циганите ме заобиколиха с викове и жестикулации. Всички ревяха на едно. Но затече се един циганин с чалма на главата, с остра, четинеста брада, почна[ла] да се белее, с нещо омъдрено, важно и повелително със своето бронзово лице, в което лъщяха обезпокоително огромни хитри очи; другите се оттеглиха почитателно. – Аз ще ти кажа, господин! – Кой сте вие? – попитах аз. – Корейский император, – отговори той просто и добави: – Така ме наричат, ама аз съм мухтара Рамадан. – Е добре, какво искате? – Искаме граждански права. Ний всичкото платим, данок платим, войната ходим, а гражданското права не дава. Срамота за циганите. Не може да се търпим вече. За едно чест живеем, господин! Решително, това е една лозунга: циганите живеят за една чест! България им я отнема. В кафенето на Али Билялов Стигнахме в циганската махала. Цялата тя е тревога. На вратите стояха жените и разпитваха с жив интерес. Някои от циганите им отговарят, други ги блъскат: оче- видно феминизмът още не е разпространен у тях. Едно заведение, доста чистичко, но пълно с пушек; пред тезгяха една циганка, наконтена с кожух от морав атлаз и ярка забрадка. Това е кафенето на Али Билялов, втори мухтар. Донесоха ни кафе в огромни филджани. Али Билялов е млад, висок циганин, с обръснато симпатично лице и добри маниери. Той е пътувал много и знае няколко езици. Той ми дава обяс- нение за циганското движение. Циганите са решили да направят конгрес. Пратили са писма до двайсетина града в България. Делегатите ще пристигнат в София на - 9783657705184 Downloaded from Brill.com10/02/2021 04:40:09PM via free access 36 CHAPTER 2 – Bulgaria 14-и този месец. Те ще пратят една депутация при княза начело с д-р Марков, и една депутация до Народното събрание. – Само за една чест – казах аз. – Да, господин, само за едното чест. И многобройни могъщи гърла повтаряха в общ вик: – За едното чест! С[имеон] Радев ∵ A Congress of the Gypsies in Bulgaria Victims of the Bulgarian democracy – Gypsies and the Berlin Congress – Preliminary Meeting in Circus Bulgaria Karl Marx has long ago said that the Russian Revolution will be the beginning of the greatest civil movement in Europe, however, he has not suspected the eminent participa- tion of the Gypsies in it. With his method of socialistic materialism, he would not have been able to discover such dear feelings of wide popularity and general recognition hid- ing in the romantic soul of the Gypsies and which ought to have exploded today with an impressive ceremony which would incite the astonishment of nations and which would increase the preoccupation of Europe. As for us, the Bulgarians, today’s manifestation is doubly important: firstly, because into the open came out a glaring injustice done by our democracy on an ancient tribe; and secondly, because it was recognised by the victims themselves that we have violated, with an indifferent conscience, one of the holy clauses of the Treaty of Berlin. Let Bulgaria give thanks to the high tact and the political wisdom of the Gypsies that they did not raise their matter while the naval demonstration was taking place [1] as in such a case we would have seen the international squadron in Varna and Burgas. However, while the political danger is until now ousted, our moral prestige before Europe is already majorly hurt: because all civilised people who think that in our material era and in our monotonic existence, the Gypsies represent the poetry of the independent and carefree life, and the idealism of the fantasy, they will not forgive us for having been most-heartless and unfair with them.