Регионален исторически музей - Ямбол STUDIA IN HONOREM ILIAE ILIEV Ямбол 2019 Yambol Вести на Ямболския музей /година VI, бр. 9 Тези изследвания се посвещават на 70-тата годишнина на колегата, уред- ника, археолога, директора, учения и най-вече човека и приятеля Илия Илиев. These papers are dedicated to the 70th anniversary of the colleague, curator, archaeologist, director, scientist and most important - a great persona and true friend Ilia Iliev. © Съставител: Тодор Вълчев © Графичен дизайн: Таня Косева © Печат: МониЦони © 2019 Регионален исторически музей - Ямбол © Вести на Ямболския музей, година VI, брой 9 ISBN 978-954-615-185-8 © Compiler: Todor Vulchev © Grafic design: Tanya Koseva © Print: MoniConi © 2019 Regional Historical Museum in Yambol © Bulletin of Regional Historical Museum in Yambol, year 6, vol. 9 СЪДЪРЖАНИЕ Увод ............................................................................................................./ 7 Васил Николов. НЕОЛИТНАТА КЪЩА ............................................................................... / 13 Красимир Лещаков НА РИБОЛОВ В КЪСНИЯ НЕОЛИТ: ЗАЩО ЕДНА ГРУПА ОСОБЕНИ КЕРАМИЧНИ АРТЕФАКТИ ОТ ЮГОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ ДА НЕ СА ИЗОБРАЖЕНИЯ НА РИБИ?! ................................................./ 19 Десислава Андреева КУЛТУРЕН ПЛАСТ ОТ ПЕРИОДА КАРАНОВО III /CONTENTS В СЕЛИЩНА МОГИЛА КАЗАНЛЪК ........................................................./ 34 Татяна Кънчева-Русева КЕРАМИЧНА ПЛОЧКА СЪС ЗНАЦИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ХЛЕБОЗАВОДА – НОВА ЗАГОРА .................................................................................................../ 45 Maria Gurova FUNCTIONAL ANALYSIS OF NEOLITHIC FLINT ASSEMBLAGES FROM DRAMA-GERENA, BULGARIA ............................/ 52 Ralf Gleser, Valeska Becker, Matthias Thomas REMARKS ON REPRESENTATIONS OF MEN IN THE SOUTHEASTERN EUROPEAN NEOLITHIC AND CHALCOLITHIC (DRAMA, I 522) ......................................................./ 82 François Bertemes KREISGRÄBEN - FRÜHE KULTPLATZKONZEPTIONEN DES EUROPÄISCHEN NEOLITHIKUMS UND DER BRONZEZEIT ........................................................................../ 102 Volker Heyd YAMNAYA – CORDED WARES – BELL BEAKERS, OR HOW TO CONCEPTUALIZE EVENTS OF 5000 YEARS AGO THAT SHAPED MODERN EUROPE ................................................/ 125 Todor Valchev YAMBOL REGION AND ITS PLACE IN THE PREHISTORIC MAP OF BULGARIA Some notes about the settlements during Neolithic, Chalcolithic and Bronze Age .................................................../ 137 A. Sobotkova, B. Weissova LOCATIONAL ANALYSIS OF BURIAL MOUNDS IN THE MIDDLE TUNDZHA RIVER WATERSHED; COMBINING HISTORICAL MAPS WITH FIELD SURVEY AND SATELLITE IMAGE ANALYSIS DATA .............................../ 161 Росица Христова ПРЕГЛЕД НА ПРОУЧВАНИЯТА НА КЕРАМИКАТА ОТ КЪСНАТА БРОНЗОВА ЕПОХА МЕЖДУ ДОЛИНАТА НА РЕКА ТУНДЖА И ЧЕРНОМОРИЕТО. Проблеми на археологическия анализ .........................................................../ 176 Георги Нехризов АНАЛИЗ ПО ФУНКЦИОНАЛЕН ПРИЗНАК НА КЕРАМИКАТА ОТ ЯМНИЯ КОМПЛЕКС ПРИ СВИЛЕНГРАД ............................................................................................/ 189 Ashlee Hart AN ARCHAEOMETRIC ANALYSIS OF LOCALLY PRODUCED CERAMICS FROM THE IRON AGE THRACIAN SETTLEMENT OF ZAVOY ..................................................................../ 213 Виктория Петрова, Стефан Бакърджиев, Илия Илиев, Тодор Вълчев, Явор Русев, Георги Илиев, Тодор Дяков, Любомир Тодоров, Кръстан Митов, Соня Цекова АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ ОТ КЪСНАТА ЖЕЛЯЗНА ЕПОХА И РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ В МЕСТНОСТТА ТАНДАРСКИ БАИР ДО СЕЛО ХАДЖИДИМИТРОВО, ЯМБОЛСКО ................................................/ 231 Петър Балабанов МОГИЛА № 4 ХЕЛИКОН ОТ НЕКРОПОЛИТЕ НА ДЕУЛТУМ .........................../ 249 Мирослав Козарев. ЗЛАТНИ МОНЕТИ НА ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ ОТКРИТИ В КАБИЛЕ ......../ 271 Николай Сираков ЕРОТИЧНА БРОНЗОВА ИГЛА ЗА КОСА ........................................................../ 277 Иван Вълчев КОЛЕКТИВНА МОНЕТНА НАХОДКА ОТ IV ВЕК ОТ КАБИЛЕ ........................./ 282 Kristina N. Rauh DER KARST. LANDWIRTSCHAFTLICHE TRADITIONEN AUF DEM BALKAN ..../ 295 Недялка Кръства-Аврамова НОВИ ДАННИ ЗА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ КОМПЛЕКС В МЕСТНОСТТА ХИСАР, СЕЛО СТАЛЕВО, ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД ............................................................................../ 301 Борис Борисов ПОЛИВНАЯ ПОСУДА С РЕЛЬЕФНОЙ И СКУЛЬПТЪНОЙ ОРНАМЕНТИКОЙ ИЗ ЮГО-ВОСТОЧНОЙ БОЛГАРИИ .................................../ 311 УВОД ИЛИЯ ИЛИЕВ – УРЕДНИКА, АРХЕОЛОГА, ДИРЕКТОРА, ЧОВЕКА Илия Кръстев Илиев е роден в гр. Ямбол през 1948 г. Завършва Технику- ма по механотехника Иван Райнов, а през 1972 г. Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История. През 1976 г. започва работа като уредник в отдел Археология на тогавашния Окръжен исторически музей в гр. Ям- /FOREWORD бол. Назначаването на Илия Илиев съвпада и с разделянето на археологическия фонд на музея на четири отделни фонда – Праистория, Античност, Среднове- ковие и Нумизматика, като той поема фонд Праистория и се профилира в тази област на археологията. Още с постъпването си, като представител на ОИМ – Ямбол, е включен в експедициите Сакар и Аполония – Странджа, ръководени от проф. Александър Фол. В първите си години като археолог участва в проучванията на селищна- та могила при с. Дядово, Новозагорско. Той е част от екипа, проучващ обекта. През 1977 г. Илия Илиев ръководи първите самостоятелни археологически про- учвания на ОИМ – Ямбол, като извършава спасителни разкопки на светилището на Тракийския конник край с. Дряново, Ямболско. В края на същата година под ръководството на ст.н.с. Петър Детев участва в спасителните проучвания на праисторическата Марчева могила в гр. Ямбол. През 1979 г. става част от научния колектив проучващ Тракийския и ан- тичен град Кабиле, като до 1985 г. заедно с Диана Гергова от НАИМ – БАН про- учват селищната могила Ясъ тепе, разположена на 2 км югоизточно от античния град. От 1983 г. до 2003 г. Илия Илиев е неизменен заместник-ръководител на българо-германската експедиция по проучването на селищната могила в м. Мер- джумекя и нейния микрорегион в землището на с. Драма, Ямболско. Участието в проучванията на селищните могили Ясъ тепе край с. Кабиле и Мерджумекя край с. Драма превръщат Илия Илиев в един от водещите праисторици, изследващи периодите на късния неолит и халколита в Югоизточна България. През 90-те години на ХХ век Илия Илиев е включен в Проблемната група Археологическа карта на България в резултат на което на територията на област Ямбол са регистрирани над 300 нови археологически обекта. В периода след 1999 г. до 2011 г. Илия Илиев ръководи множество спаси- телни археологически проучвания свързани с реализацията на различни инфра- структурни обекти на територията на област Ямбол като: Международния път Елхово – ГКПП Лесово (1999 - 2000); АМ Тракия, ЛОТ 3 и 4 (2008 - 2009) и няколко кариери за добив на инертни материали. В този период научните изследвания на Илия Илиев са съсредоточени в областта на погребалните практики през ран- ната бронзова епоха. В периода 2002 – 2011 г. Илия Илиев е директор на Ямболския музей. През 2007 г. под негово ръководство музеят се превръща в регионален. През 2005 г. той организира IV Международен симпозиум Поселищен живот в Тракия. Илия Илиев включва музея в експедиция Странджа (2004) и в международния проект Tundzha Region Archaeological Project (2008). Илия Илиев е автор на над 50 научни публикации в България и чужбина. 7 БИБЛИОГРАФИЯ/BIBLIOGRAPHY: Илия Кръстев Илиев 1979 Детев и кол. 1979: П. Детев, Ив. Крайчев, Ил. Кръстев, Ж. Попов и Г. Илиев. Разкопки на Марчевата селищна могила в гр. Ямбол. – Известия на музеите от Югоиз- точна България, II, 1979, 7 - 25. 1980 Илиев 1980: Ил. Илиев. Светилище на Хероса до с. Дряново, Ямболско. – Из- вестия на музеите от Югоизточна България, III, 1980, 35 - 42. 1981 Кръстев 1981: Ил. Кръстев. Уникално скулптурно изображение. – Изкуство, 9 - 10, 1981, 77 - 78. 1982 Гергова, Илиев 1982: Д. Гергова, Ил. Илиев. Към въпроса за поселищното раз- витие в района на Кабиле и югоизточна Тракия през ІІ – І хил. пр. н. е. – В: Поселищен живот в Тракия, І, 1982, 11 - 23. Илиев 1982: Ил. Илиев, Слънчеви дискове на Бакаджиците. Expeditio Thracica, 2, София, 1982, 115 - 116. 1988 Bertemes, Krăstev 1988: F. Bertemes, I. Krăstev. Die bulgarisch-deutschen Ausgrabungen in Drama, Bez. Burgas. – In: Macht, Herrschaft und Gold. Das Gräberfeld von Varna. Saarbrücken, 1988, 241 - 266. 1989 Fol et al 1991: A. Fol, R., J. Lichardus, F. Bertemes, I. Iliev. Bericht über die bulgarisch – deutschen Ausgrabungen in Drama (1983-1988). Neulithikum – Kupferzeit – Bronzezeit. Sonderdruck aus Bericht der Romisch-Germanischen Kommision 70, Meinz am Rhein 1989. 1990 Илиев 1990: Ил. Илиев. Халщадско селище до с. Дряново, Ямболско. – Извес- тия на музеите от Югоизточна България, XIII, 1990, 7 - 14. 1991 Fol et al 1991: A. Fol, R., J. Lichardus, F. Bertemes, I. Iliev. Die Karanovo VI- Siedlung von Drama: ein vorläufiger Bericht. – In: Die Kupferzeit als historische Epoche. Bonn, 1991, 111 - 123. 1993 Lichardus, Iliev 1993: J. Lichardus, I. K. Iliev. Tonamulette aus Drama und das Problem der nordöstlichen Einflüsse in der Kupferzeit an der unteren Tundža. – В: Праистори- чески находки и изследвания. Сборник в памет на проф. Георги Георгиев. София, 1993, 141 - 149. 8 1994 Lichardus, Iliev 1994: J. Lichardus, I. K. Iliev. Frühe Vorgeschichte auf dem gebiet der heutigen Stadt Jambol im Zusammenhang mit der Entwicklung an der unteren Tundža. – In: Studies of Settlement life in Ancient