ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ Факултет „Екология и ландшафтна архитектура“ Катедра „Патология на растенията и химия“

ланд. арх. Стойка Костадинова Русева

Основни вредители по видове от сем.

АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор“

Професионално направление: 6.5. Горско стопанство Научна специалност: „Лесомелиорации, защита на горите и специални ползвания в горите“

Научен ръководител: проф. д-р Анелия Пенчева Научен консултант: доц. д-р Данаил Дойчев

Рецензенти: чл.-кор. проф. д.н. Пламен Борисов Мирчев проф. д-р Румен Игнатов Томов

София, 2020 г.

Дисертационният труд съдържа общо 193 страници, от които 150 стра- ници текст, 37 страници използвана литература и приложение от 6 стра- ници, включващо една таблица. Резултатите са изложени в 8 таблици и 44 фигури. Списъкът с цитираната литература съдържа 419 заглавия, от ко- ито 99 на кирилица и 320 на латиница.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 07.07.2020 г. от 13:00 ч. в зала „Академик Мако Даков“ на Лесотехническия университет, София на открито заседание на Научно жури в състав:

Председател: проф. д-р Румен Игнатов Томов

Членове: чл.-кор. проф. д.н. Пламен Борисов Мирчев проф. д.н. Георги Цветков Георгиев проф. д-р Анелия Живкова Пенчева доц. д-р Динко Величков Овчаров

Рецензенти: чл.-кор. проф. д.н. Пламен Борисов Мирчев проф. д-р Румен Игнатов Томов

Материалите по защитата (дисертационният труд, рецензиите и стано- вищата) са на разположение на интересуващите се в деканата на факултет „Екология и ландшафтна архитектура“, София, бул. „Св. Климент Охрид- ски" № 10 и на сайта на Лесотехническия университет (www.ltu.bg). Увод С началото на строителния бум в България се засилва и масовото из- ползване на растения от сем. Cupressaceae в различни паркоустройствени проекти. Кипарисовите се характеризират с отлични декоративни качес- тва – целогодишен декоративен ефект и изобилие от култивари с различна форма и нюанси на короната им. Измежду тях с бърз растеж и компактни форми се открояват представителите на род – едни от най-използва- ните за изграждане на живи плетове, на р. – участващи при създаването на солитери и дървесно-храстови групи, както и редица деко- ративни видове от р. Juniperus, който е единственият, включващ видове от местната флора. В много случаи обаче високата естетическа стойност на видовете от сем. Cupressaceae е компрометирана поради влошено здравословно състо- яние. Причините обикновено могат да бъдат отнесени към: - повреди от насекомни вредители; - повреди от фитопатогенни организми; - повреди вследствие на неблагоприятни абиотични и антропогенни фактори (най-вече неподходящи растежни условия). Във връзка с патологичните проблеми на кипарисовите е определена и целта на настоящето проучване – установяване на видовия състав, раз- пространението и практическото значение на различните насекомни вре- дители по растенията от сем. Cupressaceae у нас, както и на биоекологич- ните особености на по-значимите видове. За осъществяване на тази цел са определени следните задачи:  Установяване на видовия състав, органотропната специализация и стопанското значение на вредителите в различни типове обекти на тери- торията на страната.  Проучване на някои биоекологични моменти от развитието на основ- ните вредители, имащи отношение към провеждането на ефективни мерки за контрола им.  Проучване на видовия състав и трофичната специализация на енто- мофаги по установените вредители, с оглед евентуалното им използване за биологичен контрол. 1. Литературен обзор Първите сведения за насекоми, свързани със сем. Cupressaceae у нас датират още от края на XIX век – съобщения на Недялков (1908) за полу-

твърдокрилите Gonocerus juniperi и Rhopalus conspersus. Основната част от проучванията по това време са предимно с фаунистичен характер и ка- саят най-вече вредителите по селскостопански култури и горски насажде- ния. Близо половин век по-късно Буреш и Лазаров (1956), систематизи- райки сведенията за различни вредители по растенията у нас, включват в работата си справки за едва 3 вида, свързани с Cupressaceae. Това са ли- вадната пеперуда Loxostege sticticalis по Thuja sp., съобщена от Чорба- джиев (1939), която по това време нанася щети главно по много селско- стопански култури и два корояда: Phloeosinus aubei с гостоприемници от р. Juniperus, и P. thujae съответно по Platycladus orientalis, Sequoiadendron giganteum и Juniperus. В резултат на направения литературен преглед са намерени данни за общо 128 насекомни вида, асоциирани с Cupressaceae у нас. От тях най- многобройни са представителите на Coleoptera (55 вида), след тях се на- реждат Hemiptera (32), (27), Hymenoptera (6), Thysanoptera (5) и Diptera (3). От тези видове 49 са с установени растителни (от Cupressaceae) госто- приемници и 79 са потенциални такива. Към първата група разпределени- ето по разреди е както следва: най-многобройни са представителите на Hemiptera (25 вида), следва Coleoptera (7), Lepidoptera (7), Thysanoptera (5), Diptera (3) и Hymenoptera (2). При насекомите, принадлежащи към втората група, разпределението по разреди е: Coleoptera (48 вида), Lepidoptera (20), Hymenoptera (4) и Hemiptera (7). Най-многобройни са видовете, развиващи се по клони и стъбла – 47. Анализът на наличните данни показа, че повечето от съобщените насе- коми са събирани при фаунистични проучвания и рядко се споменава сто- панското им значение или липсват коментари относно нанасяните пов- реди по кипарисовите гостоприемници. Единственият насекомен вид, съ- общаван като по-сериозен вредител за Cupressaceae, е листоминиращият молец Gelechia senticetella (Lepidoptera, Gelechiidae). През 1989 г. в резер- ват „Тисата“ са регистрирани повреди от него по дървовидната хвойна. В следващите години това прераства до каламитет, в резултат на който дър- ветата от Juniperus excelsa силно влошават здравословното си състояние и значителна част от тях изсъхват. Такива нападения по-късно са отчетени и в резерват „Изгорялото гюне“ край Кричим (Цанков и др. 1992, Мирчев и др. 1995, Георгиев и др. 1996).

4 В чужбина като сериозни вредители са съобщавани кипарисовата златка Ovalisia festiva (Volkovitsh and Karpun 2016, Mohamed et al. 2015, Pedersoli 2016, Schmidt et al. 2014), щитоносните въшки Planococcus vovae (Fetyko 2014, Masten Milek et al. 2008) и Carulaspis juniperi (Miller and Davidson 1990), и листната въшка (Demeke 2018), като пос- ледната, заедно с дървеницата Leptoglossus occidentalis (Rabitsch 2008) са със статут на инвазивни видове. 2. Обекти и методи на работа 2.1. Проучвани обекти Избор на обекти Проучванията за установяване на видовия състав на насекомите, свър- зани трофично със сем. Cupressaceae са извършени в периода 2016 – 2019 г. и обхващат 113 обекта, разположени в различни части на страната, от 0 до 2270 m н.в. Според характеристиките си отделните обекти са разпределени ус- ловно в четири категории (фиг. 1) (номерацията и поредността на табли- ците и фигурите е аналогична на тази в дисертационния труд, независимо че някои от тях в автореферата може да липсват): I. Зелени площи в урбанизирана среда: - обществени зелени площи и паркове, характеризиращи се с добре структурирани растителни съобщества; - улично озеленяване; - частни обекти и комплекси с интензивна поддръжка, каквито са частните дворове и озеленените площи пред търговски обекти. II. Зелени площи в извънселищна среда: - крайпътни насаждения: - търговски обекти, бензиностанции и др. III. Декоративни разсадници и търговски центрове за растения IV. Естествени местообитания и горски култури Карта на страната с разположението на обследваните обекти е пред- ставена на фиг. 2.

5

Фиг. 1. Разпределение на обследваните категории и видове обекти 2.2. Методи на работа Във всички обекти са проведени фитосанитарни обследвания на расте- нията от сем. Cupressaceae. При наличие на вредители е направена оценка на степента им на нападение и са вземани проби от увредени растителни части или са събирани насекоми в съответния стадий на развитие (яйца, ларви, какавиди или имаго). Предвид факта, че в проучваните обекти ки- парисовите растения рядко достигат трицифрено число като брой (с малки изключения), визуалните прегледи обхващаха всички налични растения. Събраните проби (връхни части, клонки, цели растения, части от стъбла, шишарки и галбули) и насекоми са транспортирани своевременно в лабораторията по ентомология на Лесотехническия университет, София. Поради различния характер на наблюдаваните повреди растителните проби са обработвани по методики, специфични за отделните насекомни групи.

6

Фиг. 2. Обследвани обекти в периода 2016 – 2019 г. в България

За изолирането на ксилофаги и техни ентомофаги, клонки и стъбла от видимо засегнати растения са съхранявани в лабораторни условия в пласт- масови кутии с различна вместимост (2 – 22 l) в продължение на една или повече години. Извършвани са редовни огледи за наличието на имагини- рали насекоми от заложените в кутиите материали, като след поява въз- растните са отделяни внимателно и е отбелязвана датата им на имагини- ране. За да се характеризират повредите от ксилофагите, техните ходове са преглеждани детайлно и описвани. За изолирането на вредители по семе- ната, събираните от терена шишарки и галбули са поставяни в стъклени и пластмасови контейнери с вместимост 0,2 – 1,0 l. Гъсеници на пеперуди, събрани от терена, също са доотглеждани в лабораторни условия до поява на възрастни форми, подходящи за установяване на видова принадлежност. Листните въшки са събирани с растителните части, при необходимост са доотглеждани до възрастни в петриеви блюда в лабораторни условия, върху свежи клонки и впоследствие са съхранявани в 70% етилов алкохол. Щитоносните въшки, събрани от терена, са преглеждани под бинокулярен стереоскоп, описвани са формата и цвета на щитчетата и са прехвърляни в 70% етилов алкохол. Оценката за степента на нападение от листните и щитоносни въшки е направена по петстепенна скала, модифицирана по Борхсениус (1963), като са възприети посочените в скобите категории: степен 0 – по растени- ята липсват насекомни вредители; 1 – рядко се срещат единични индивиди (единични екземпляри); 2 – срещат се единични индивиди и сравнително малки колонии (слабо нападение); 3 – сравнително малки и рядко по-го- леми колонии (силно нападение); 4 – всички части на растенията са напад- нати и се наблюдават многочислени колонии насекоми (много силно на- падение). За установяване фенологията на щитоносната въшка Carulaspis juniperi са проведени периодични наблюдения в София (обект 9). Развитието на този вид бе проследено основно през вегетационния сезон на 2016 г. върху гостоприемник . От момента на започване на яйцесна- сянето клонки с вредителите, събирани през 2 дни, внимателно са обслед- вани в лабораторни условия с помощта на стереоскоп. За всеки от наблю- даваните индивиди е отразена информация относно: стадий на развитие, брой снесени яйца (при възрастните), наличие на опаразитяване или пов- реди от хищници. Подобно изследване бе проведено и през следващата година, с оглед потвърждаване на данните. На база събраната информация

8 е изготвен фенологичен календар за Carulaspis juniperi. С цел изясняване на моменти от биологията на някои щитоносни и листни въшки и изолиране на паразитоиди, партиди от тези насекоми са до- отглеждани в лабораторни условия върху фиданки от р. Juniperus и Thuja. В лабораторни условия, в петриеви блюда (ø 50 – 140 mm) са доотглеж- дани до имаго също и събрани при проучванията преимагинални форми на различни хищници и паразитоиди по установените насекомни вредители. При обработка на резултатите от измервания на диаметрите на обслед- вани фиданки при наблюдения за нападения от стъблени вредители е из- ползвано софтуерното допълнение ANOVA за статистически анализи към Excell 13 (Microsoft Office). Възрастни на насекоми от различни разреди са препарирани и монти- рани с ентомологични игли. За идентифицирането на видове от Lepidoptera са изготвяни временни и трайни препарати на гениталии в Ин- ститута за биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) – БАН, София. Определянето на видовия състав на представителите от надсем. Coccoidea е на база временни и трайни микроскопски препарати по мето- дика, описана от Kosztarab and Kozár (1988), а на листните въшки (сем. Aphididae) – от Hille Ris Lambers (1950). За определяне или потвърждаване на идентификацията на събраните насекоми е използвана и помощта на специалисти по съответните систематични групи. Фотографиите от приложените в автореферата фигури са правени от доц. Д. Дойчев (фиг. 4, 25), д-р Б. Златков (фиг. 32a, 33), а тези от фигури 32б и 32в са авторски. 2.3. Сем. Cupressaceae – видов състав и разпространение в България Космополитното семейство включва 135 вида от 30 рода. Към него са причислени и представителите на смятаното до неотдавна за отделно се- мейство Taxodiaceae (като Taxodioideae, Sequoioideae и други подсемей- ства). След редица филогенетични изследвания то е причислено към сем. Cupressaceae (Kusumi et al. 2000, Farjon 2017). Кипарисовите се характеризират с голямо екологично разнообразие. Семейството включва най-високите (Sequoia sempervirens – 117 m) и едни от най-дълговечните (над 3600 г. при Fitzroya cupressoides ) дървесни ви- дове в света (Farjon 2017, Lara and Villalba 1993). Представителите на сем. Cupressaceae са вечнозелени или листопадни,

9 еднодомни или двудомни дървета и храсти, листата са игловидни или люс- повидни. Видовете в страната ни могат да бъдат разделени в две групи според произхода си – автохтонни (местни) и интродуцирани. Автохтонните видове са представени единствено от род Juniperus.  Juniperus communis – обикновена хвойна  Juniperus deltoides – червена хвойна  Juniperus excelsa – дървовидна хвойна (фиг. 4)  Juniperus sabina – миризлива хвойна  Juniperus pygmaea – дребна хвойна Тя е представена като отделен вид в Конспекта на висшата флора на България (Асьов и др. 2012), въпреки че Adams et al. (2014) го причисляват като храстовидна форма на обикновената смрика – Juniperus communis f. pygmaea.  Juniperus sibirica – сибирска хвойна Понастоящем видът е отнесен към J. communis var. saxatilis след про- ведено изследване върху етерични масла (от листата), морфологичен и ДНК анализ (Adams et al. 2014).

Фиг. 4. Juniperus excelsa, резерват „Тисата“, Малешевска пл. Интродуцираните видове са представени от 13 рода и 28 вида. Точ- ният брой на тези таксони на практика е трудно да бъде посочен поради постоянния търговски обмен. Още по-голям е броят на техните култивари,

широко използвани за декоративни цели. Повечето от тези растения се из- ползват в различни сфери на озеленяването, но някои представители (Cupressus arizonica, C. sempervirens, Metasequoia glyptostroboides, Taxodium distichum, Sequoiadendron giganteum, Sequoia sempervirens), ма- кар и ограничено, са използвани при създаването на горски култури при подходящи за това условия (Илиев 1997, Милев и др. 1999). 3. Резултати от проучванията В тази част са отразени резултатите от проведените теренни наблюде- ния и лабораторни изследвания. В резултат на тези проучвания бяха наме- рени общо 55 вида насекоми, както и два таксона, определени до род и два до семейство. Резултатите, представени по-долу, са разделени на три части според характера на трофичните връзки и асоциациите на установе- ните насекоми с растенията от сем. Cupressaceae – 1. Трофично свързани с кипарисовите; 2. Фитофаги без трофична връзка със семейството; 3. Ен- томофаги. 3.1. Установени насекоми, трофично свързани с представители на кипарисовите 3.1.1. Видов състав на установените насекоми, находища и гостоприемници Основните резултати от извършените теренни проучвания са обоб- щени в табл. 4. С по-тъмен шрифт (Bold) са отбелязани растителните ви- дове и култивари, които се явяват нови за България хранителни гостопри- емници, а със звездичка (*) са маркирани новите за науката гостоприем- ници на съответните насекоми. Новите за фауната на България насекомни видове са посочени с по две звездички (**). От така представените резултати е видно, че при проведените в общо 113 обекта изследвания, бяха установени 28 вида насекоми, трофично свързани с Cupressaceae. Разпределението им по разреди е следното: Hemiptera (13 вида), Coleoptera (9), Lepidoptera (4), Hymenoptera (1) и Diptera (1). От тях 7 вида се развиват по плодове и семена, 13 по листа и леторасли, 7 по клони и стъбла, един е галообразуващ.

11 Таблица 4. Насекомни видове с установена трофична връзка с Cupressaceae в България Разред, подразред, Органотропна Катего- Срещае- Плът- № Растение гостоприемник семейство, вид специализация рия обект мост, % ност Hemiptera Heteroptera Coreidae Platycladus orientalis галбули, семена II 0,9 1. Gonocerus juniperi Juniperus deltoides галбули, семена IV 1,8 2. Leptoglossus occidentalis Thuja occidentalis семена I 0,9 Lygaeidae 3. Orsillus maculatus Cupressus sempervirens семена I, II 1,8 4. Orsillus depressus Juniperus communis, Thuja occidentalis семена I 1,8 Fulgoromorpha Flatidae Thuja occidentalis листа и клони I 0,9 1 5. Metcalfa pruinosa Platycladus orientalis листа и клони III 0,9 1 Общо 1,8 Sternorrhyncha Aphididae Cinara (Cupressobium) листа и вдърве- 6. Juniperus virginiana I 0,9 3 cupressi нели части Juniperus communis, Platycladus orientalis, листа и вдърве- I 5,3 1 – 4 Thuja occidentalis `Smaragd` нели части листа и вдърве- II 0,9 2 7. Cinara spp. нели части листа и вдърве- J. communis IV 2,7 2 нели части Общо 8,8 12 Разред, подразред, Органотропна Катего- Срещае- Плът- № Растение гостоприемник семейство, вид специализация рия обект мост, % ност Coccidae Thuja occidentalis, T. occidentalis, листа, връхни и `Columnaris`, T. occidentalis, `Globosa`, I 8,8 1-3 вдървенели части T. occidentalis `Smaragd` 8. Parthenolecanium fletcheri листа, връхни и T. occidentalis `Columnaris` II 0,9 1 вдървенели части Общо 9,7 Pseudococcidae Chamaecyparis lawsoniana, Cupressus sempervirens, x Cuprocyparis leylandii, листа, връхни и I 8,0 2-3 Juniperus horizontalis, *J. scopulorum `Sky вдървенели части Rocket`, J. squamata 9. Planococcus vovae листа, връхни и Cupressus sempervirens II 0,9 2 вдървенели части Juniperus rigida subsp. conferta `Blue Pacific`, листа, връхни и III 1,8 2-3 Thuja occidentalis, x Cuprocyparis leylandii вдървенели части Общо 10,6 Diaspididae Chamaecyparis lawsoniana, Cupressus arizonica, Juniperus sp., J. chinensis, J. communis, J. horizontalis, J. sabina, J. scopulorum ` Sky Rocket`, J. squamata, J. листа, клони и 10. Carulaspis juniperi I 20,4 1-4 virginiana, *J. semiglobosa, Platycladus шишарки orientalis, *Thuja ericoides, T.occidentalis, T. occidentalis `Danica`, T. occidentalis `Smaragd`

Разред, подразред, Органотропна Катего- Срещае- Плът- № Растение гостоприемник семейство, вид специализация рия обект мост, % ност листа, клони и J. sabina, Chamaecyparis lawsoniana `Globosa` II 2,7 2,3 шишарки Calocedrus decurrens `Variegata`, Juniperus листа, клони и scopulorum `Blue Arrow`, J. scopulorum ` Sky III 2,7 2,3 шишарки Rocket`, Thuja occidentalis `Smaragd` листа, клони и Juniperus communis, J. sabina IV 2,7 1-3 шишарки Общо 28,3 Calocedrus decurrens, Juniperus chinensis, Chamaecyparis lawsoniana, Cupressus arizonica, C. sempervirens, Juniperus sp., J. листа, клони и I 8,0 1-3 chinensis, J. communis, J. sabina, J. virginiana, шишарки 11. Carulaspis minima Platycladus orientalis, *Sequoiadendron giganteum, Thuja occidentalis листа, клони и Platycladus orientalis II 0,9 2 шишарки Общо 8,8 Cupressus sempervirens, Juniperus chinensis, J.communis, J. horizontalis, J. squamata, Platycladus orientalis, Sequoiadendron листа, клони и I 11,5 1-4 giganteum, Thuja ericoides, T. occidentalis, шишарки T.occidentalis `Columnaris`, T. occidentalis - Carulaspis sp. `Danica`, x Cuprocyparis leylandii листа, клони и Juniperus sp., J. virginiana II 1,8 2 шишарки листа, клони и Thuja occidentalis III 0,9 2 шишарки

Разред, подразред, Органотропна Катего- Срещае- Плът- № Растение гостоприемник семейство, вид специализация рия обект мост, % ност листа, клони и Juniperus communis, J. deltoides IV 1,8 1 шишарки Общо 15,9 *Chamaecyparis lawsoniana, Juniperus sp., 12. Lepidosaphes juniperi листа и клони I 3,5 1, 3-4 Platycladus orientalis, Thuja occidentalis Coleoptera Buprestidae 13. Anthaxia istriana *Juniperus deltoides, *Cupressus sempervirens стъбла IV 1,8 14. Anthaxia passerini *Juniperus excelsa клони IV 0,9 15. Buprestis cupressi Cupressus sempervirens стъбла IV 0,9 Thuja occidentalis, T. Occidentalis `Smaragd` стъбла и клони I 8,0 T. occidentalis `Columnaris` клони II 0,9 Juniperus spp., J. scopulorum `Sky Rocket`, J. scopulorum `Blue Arrow`, T. occidentalis, T. occidentalis `Brabant`, T. occidentalis `Danica`, T. occidentalis `Elegantissima`, T. 16. Ovalisia (Palmar) festiva occidentalis `Fastigiata`, T. occidentalis стъбла и клони III 5,3 `Globosa`, T. occidentalis `Golden globe`, T. occidentalis `Little Champion`, T. occidentalis `Malonyana Aurea`, T. occidentalis `Rheingold`, T. occidentalis `Smaragd` Общо 14,2 Cerambycidae 17. Icosium tomentosum Juniperus excelsa клони IV 0,9 Curculionidae Otiorhynchus (Otiorhynchus) листа и връхни 18. *Thuja occidentalis `Tiny Tim` III 0,9 armadillo части

Разред, подразред, Органотропна Катего- Срещае- Плът- № Растение гостоприемник семейство, вид специализация рия обект мост, % ност *Cupressus sempervirens, *Juniperus Otiorhynchus (Melasemnus) листа и връхни 19. scopulorum ` Sky Rocket`, *Thujopsis I 2,7 ovalipennis части dolabrata Chamaecyparis lawsoniana, Cupressus arizonica, C. macrocarpa, Thuja occidentalis, стъбла и клони I 6,2 Platycladus orientalis 20. Phloeosinus aubei Thuja occidentalis `Columnaris` клони II 0,9 Juniperus rigida subsp. conferta `Blue Pacific`, стъбла III 1,8 Thuja occidentalis Общо 8,8 Chamaecyparis lawsoniana, Cupressus arizonica, C. sempervirens, J. scopulorum ` Sky Rocket`, Platycladus orientalis, Thuja стъбла и клони I 5,3 occidentalis, T. occidentalis `Columnaris` 21. Phloeosinus thujae Thuja occidentalis, T. occidentalis стъбла и клони II 1,8 `Columnaris` Juniperus rigida subsp. conferta `Blue Pacific`, стъбла и клони III 1,8 J. scopulorum ` Sky Rocket` Juniperus communis, J. deltoides стъбла и клони IV 1,8 Общо 10,6 Sciaphobus (Neosciaphobus) листа и връхни 22. *Thuja occidentalis I 0,9 squalidus части Lepidoptera * (Blastotere) връхна част и 23. Juniperus scopulorum `Sky Rocket` I, III 1,8 trifasciata клони

Разред, подразред, Органотропна Катего- Срещае- Плът- № Растение гостоприемник семейство, вид специализация рия обект мост, % ност Gelechiidae 24. *Mesophleps oxycedrella *Juniperus excelsa галбули IV 0,9 Tortricidae 25. Cydia duplicana graeca *Thuja occidentalis стъбла I 0,9 26. Pammene mariana Juniperus excelsa галбули IV 0,9 Hymenoptera Torymidae 27. Megastigmus bipunctatus Juniperus communis, J. communis var. saxatilis галбули IV 2,7 Diptera Cecidomyiidae Juniperus communis, J. communis var. saxatilis, 28. Oligotrophus juniperinus връхни части IV 5,3 J. deltoides

Има посочени и два таксона, които не са идентифицирани до конкретен вид (Carulaspis sp. и Cinara sp.), тъй като изследваният материал не беше подходящ за направа на микроскопски препарати. Два от установените видове, трофично свързани с кипарисовите, са нови за страната. Това са молците Argyresthia trifasciata и Mesophleps oxycedrella. Първият вид беше намерен в два обекта в гр. София – озеле- нена площ пред търговски обект и декоративен разсадник, а вторият – в естествени местообитания. Като най-често срещани видове се открояват Carulaspis juniperi (уста- новен в 28,3% от всички обекти), Ovalisia festiva (14,2%), Phloeosinus aubei (10,6%) и Planococcus vovae (10,6%). Нападнатите растителни гостоприемници от сем. Cupressaceae са 24 вида, един вариетет и 17 култивара. По отношение на разпространението по обекти, от 28-те насекомни видове най-много са намерени в урбанизи- рана среда – 18 вида (64,3%), 10 в извънселищна среда (35,7%), 8 вида в декоративните разсадници (28,6%) и 12 в естествени местообитания (42,9%). Разпределението им по разреди е показано на фиг. 5.

Брой видовенасекомни

Фиг. 5. Разпределение на установените насекоми по категории обекти Установени са 56 нови трофични връзки „насекомен вид – растителен гостоприемник“ за страната. От тези връзки със сем. Кипарисови 13 са но- воустановени и за тях липсват данни в литературните източници у нас и в

18 чужбина. За 24 насекомни вида се съобщават нови растителни гостопри- емници на ниво „вид“ за страната, а пък за други четири вида са устано- вени нови растителни гостоприемници на ниво „култивар“ за страната. От посочените в литературния обзор 49 вида, трофично свързани с Cupressaceae у нас, при проучванията са установени 18 (36,7%). От тях 10 вида са представители на Hemiptera, 5 на Coleoptera и по един вид от Diptera, Lepidoptera и Hymenoptera. Така, заедно с настоящите проучвания за България, в резултат могат да бъдат посочени общо 57 вида, трофично свързани с кипарисовите. От определените в литературния обзор като „потенциално трофично свързани“ с Cupressaceae в България 79 вида насекоми, бяха намерени едва 4 вида. Два от тях са представители на Coleoptera – златките Anthaxia istriana и A. passerini, един вид (Leptoglossus occidentalis) е от Hemiptera, а от Lepidoptera е молецът Cydia duplicana graeca. Много от видовете, които не бяха намерени, досега са съобщавани в България като редки такива – с до 3 находища, тоест може да се предпо- ложи, че тези насекоми са с по-ограничено разпространение в страната и са с малка численост. Интерес представляват три от новоустановените видове - хоботниците Otiorhynchus armadillo, O. ovalipennis и Sciaphobus squalidus, последните два са местни видове, докато O. armadillo досега не е съобщаван за стра- ната, въпреки че на практика има сведения за намирането му у нас (www.zin.ru/Animalia/Coleoptera/rus/otiarmza.htm), но за пръв път се уста- новява хранителна връзка с Cupressaceae не само у нас, а и за науката. 3.1.2. Данни за установените насекомни видове. Фенологични наблю- дения и биологични проучвания В тази част на дисертационния труд са посочени данни за всеки от ус- тановените при проучването видове, с информация за броя намерени ин- дивиди, съответния растителен гостоприемник, както и данни от прове- дени на терен или в лабораторни условия проучвания върху развитието им. Включени са също общото разпространение и известните хранителни растения на установените насекоми, като по този начин събраната от ли- тературни източници и настоящите проучвания информация за отделните видове е представена и съпоставена едновременно. Най-значимите резул- тати за отделните видове касаят общото им разпространение у нас, нови

19 данни за гостоприемниците им и различни аспекти от биологията и фено- логията, както и изолираните ентомофаги. Измежду установените щитоносни въшки, като най-често срещана може да бъде посочена Carulaspis juniperi, намерена в 28,3% от обследва- ните обекти (фиг. 8). По-рядко срещани са Planococcus vovae, Parthenolecanium fletcheri и Carulaspis minima (8,8 – 10,6%), а Lepidosaphes juniperi беше открит само в 3,5% от обектите.

Фиг. 8. Срещаемост на установените видове щитоносни въшки в обследваните обекти Най-често нападаният растителен вид от Carulaspis juniperi е Juniperus sabina (фиг. 15) (в селищна среда), като в някои случаи (София) растени- ята бяха буквално побелели от плътните ѝ колонии. Теренните проучвания върху фенологията на C. juniperi (фиг. 17) (Со- фия) през 2016 г. показват, че видът развива една генерация годишно. Яй- цеснасянето започва от 21.04, като яйца се наблюдават до 23.06. Периодът, в който се срещат подвижните нимфи, е 37 дни, уседналите нимфи от 1-ва възраст – 22 дни, тези от втора възраст – 25 дни (фиг. 19). Тези данни, които имат потвърдителен характер сочат, че най-подхо- дящият период за провеждане на химични третирания е непосредствено след излюпване на яйцата (от началото на май), до навлизането на ларвите във втора възраст (края на юни).

20

Фиг. 15. Разпределение на растителни видове, засегнати от Carulaspis juniperi

Фиг. 17. Микроскопски препарат на Carulaspis juniperi (пигидиум) При проведените наблюдения върху индивиди на Planococcus vovae, отглеждани в лабораторни условия в периода 2017 – 2019 г. видът се раз-

21 виваше целогодишно, като през цялото време се наблюдаваха всички ста- дии от развитието му. Мъжките са многобройни и също с целогодишно присъствие (фиг. 12). През 2017 г. в края на февруари (24.02.2017 г.) в райони на София са регистрирани зимуващи яйца, но основно нимфи от първа и втора възраст, движещи се активно по летораслите на Thuja occidentalis. При други наб- людения в обект Разлог на 11.10.2018 г. са установени следните стадии – яйцеснасящи възрастни и нимфи първа и втора възраст в период на ак- тивно хранене. Тези теренни наблюдения дават основание за заключени- ето, че видът в нашите условия зимува като яйца и нимфи втора възраст.

Фиг. 12. Развитие на Planococcus vovae при лабораторни условия (2019 г.) В рамките на вегетационния сезон са установявани колонии от разно- възрастови индивиди и яйца, обикновено съсредоточени в по-вътрешните части на короните. Видът е откриван предимно върху по-млади фиданки, както и в разсадници, а в няколко от случаите обследваният посадъчен ма- териал е непосредствен внос от Италия. При по-стари и добре структури- рани насаждения, с присъствие на представители от сем. Кипарисови, P. vovae не е откриван. В част от пробите са изолирани паразитоиди, отбе- лязванo e и наличието на хищници. В два от случаите нападенията на P. vovae бяха съпътствани и с колонии от щитоносни въшки от род Carulaspis, а в други два случая – с короядите Phloeosinus aubei и P. thujae, и хоботникът Otiorhynchus ovalipennis.

22 От проведените опити и теренни наблюдения биха могли да се комен- тират следните по-важни фенологични характеристики на вида: при отг- леждане в лабораторни условия P. vovae се развива непрекъснато, като продължителността на едно поколение е около 50 – 55 дни, а само на лар- вния стадий – 38 – 42 дни. От направените наблюдения следва, че като най-подходящ срок за про- веждане на борбата може да се препоръча периодът в началото на вегета- цията, когато преобладаващите стадии са нимфи първа и втора възраст. През периодите от май до средата на октомври в популациите присъстват както яйцеснасящи женски, така и нимфи в различна възраст и тогава са задължителни поне двукратни третирания със системни инсектициди, за да се обхванат и тепърва излюпващите се яйца.

Фиг. 19. Фенологично развитие при Carulaspis juniperi (2016 г.) Наред с представителите на Hemiptera в много от обектите често бяха намирани и стъблени насекомни вредители – златки, корояди и сечковци. Развитие на Buprestis cupressi (фиг. 25) по обикновения кипарис беше установено в Малешевската планина. По нападнатите дървета се забеляз- ваха характерните излетни отвори, а под кората и в дървесината – добре развити ларвни ходове. Sakalian (2003) посочва само три находища на вида

23 у нас – Русе, Сандански и с. Струма, като Obenberger (1933) указва за хра- нително растение род Cupressus. Настоящите находки също са от район, за който златката е съобщавана (ЮЗ България), но допълват данните за вертикалното ѝ разпространение. Според Sakalian (2003) у нас B. cupressi се среща до 200 m надм. в., а обектът, в който беше намерена, е с надмор- ска височина 350 m. Посочените данни конкретизират растителния гос- топриемник на B. cupressi у нас – Cupressus sempervirens (обикновен ки- парис). В Черна гора Buprestis cupressi се съобщава като първичен вреди- тел и е един от най-опасните видове по Cupressus sempervirens и Cedrus, способен да напада и напълно здрави дървета (Roganović 2007b).

Фиг. 25. Buprestis cupressi – имаго, изолирано от C. sempervirens (обект 91а) Като най-често срещан ксилофаг се явява друг представител на сем. Buprestidae – Ovalisia festiva, установен в 14,2% от обследваните обекти, като в половината от тях нападенията от нея бяха смесени с такива от ко- роядите Phloeosinus aubei и P. thujae. За разлика от конкретните корояди, които нападат обикновено физиологично отслабнали дървета, златката може да унищожи напълно здрави растения. В София беше установено, че една трета от фиданки (10 – 12 годишни) на J. scopulorum `Sky Rocket` в обследван разсадник са загинали поради нападения на O. festiva, а друга една трета са с излетни отвори на нейните възрастни и влошено здравословно състояние. Направеният Т-тест (табл. 6) показа незначителна разлика в диаметрите на здравите и напад-

24 нати растения (ниво на значимост p = 0,6). Това дава основание за заклю- чението, че диаметърът на стъблата, а следователно и възрастта на фидан- ките не са определящи за степента на нападението от златката. Таблица 6. Сравнение на диаметрите в основата на стъблата на об- следваните дървета на J. scopulorum `Sky Rocket` (Обект София, 22) Диаметър в ос- Здравен статус на Стандартна Стандартно новата (cm), ср. Вариация растенията грешка отклонение аритметично Здрави 6,6 1,91 3,83 14,65 Нападнати 6,16 0,78 1,75 3,06

За България липсват конкретни данни за хранителни растения, изклю- чения са съобщението на Obenberger (1933) по Juniperus sp. и на Дюлева и Стоева (2015) по Thuja occidentalis (липсват конкретни доказателства в подкрепа на такава хранителна връзка като например извеждане в лабора- торни условия или събиране на ларви от засегната дървесина). В настоящото проучване златката беше установена по 13 култивара на Jiniperus scopulorum и Thuja occidentalis. В най-голяма степен (честота и сила на нападение) биват засегнати T. occidentalis `Smaragd и J. scopulorum `Sky Rocket`. Проучванията показаха широко разпространение на O. festiva у нас, като това е и един от най-опасните вредители за кипарисовите в урбани- зирана среда. По отношение на естествените ѝ ентомофаги в литературата не бяха открити данни. Единствено Sclerodermus harmandi (Buysson, 1903) (Hymenoptera, Bethylidae) е известен да паразитира ксилофаги от род Ovalisia, в частност O. vivata (Lewis, 1893) (Lim et al. 2006). През април 2018 г. в лабораторни условия бяха изведени 3 бр. възрастни (2 ♂ и 1 ♀) на Metacolus unifasciatus Forster, 1856 (Hymenoptera, Pteromalidae) от части на стъбло на J. scopulorum `Sky Rocket`. Досега в литературата е известна само една хранителна връзка на M. unifasciatus със златката Anthaxia quadripunctata (Mitroiu et al. 2007), също така до момента е асоцииран единствено с родовете Pinus, Picea и Thuja (Noyes 2019). През октомври 2016 г. върху ларва на O. festiva, открита в части от стъбло на Thuja occidentalis бяха наблюдавани масово паразити-

25 ращи акари от род Pyemotes Amerling, 1861 (Acarina, Pyemotidae). Възрас- тни на акара имаше и по коремните стернити на възрастни на O. festiva. Настоящото проучване показа, че 24,3% от случаите на нападения от ксилофаги се дължат на корояда Phloeosinus aubei. 44,4% от тях са с учас- тието на P. thujae и 66,7% с O. festiva. Ларвите на представителите от род Phloeosinus се развиват под кората на сухи стъбла и клони на кипарисови, а възрастните се дохранват, изгриз- вайки сърцевината на здрави леторасли, където и презимуват. Phloeosinus aubei често напада тънки и изпочупени клонки или такива, заболели от патогенната гъба Seiridium cardinale. Обикновено за заселване са предпочитани добре развити и силни дървета, претърпели внезапен стрес поради засушаване, пожар, коренова повреда или силно нападение от S. cardinale, докато подтиснати дървета обикновено не се нападат (Karamaouna and Kontodimas 2010). По време на настоящото проучване като паразитоид на P. aubei беше установен паразитоидът Metacolus unifasciatus. Настоящото проучване показа, че 29,7% от случаите на нападения от ксилофаги се дължат на P. thujae. Обикновено тези корояди нападат фи- зиологически отслабнали дървета, среща се както в градска, така и в из- вънселищна среда. Възрастните изгризват надлъжен двураменен майчин ход за снасяне на яйцата под кората на клони и стъбла. Видът е полигамен, с две генерации годишно, лети през май и юли (Дойчев и Овчаров 2006). Нов за страната е Argyresthia trifasciata (Ruseva and Zlatkov 2018) (фиг. 32). Ларвите минират връхните части на клонките, които покафеняват, наб- людават се микроскопични отвори след излизане на ларвата, която кака- видира в почвата според някои автори (Agassiz 2004, Konečná and Šefrová 2014), докато при настоящите проучвания възрастни имагинираха от ка- кавиди, разположени върху стъблото. Ларвите се хранят по видове от сем. Cupressaceae, главно род Juniperus и други кипарисови с люсповидни листа (Lopez-Vaamonde et al. 2010). Засегнатите растения губят декоративната си стойност, при силни на- падения целите растения отслабват физиологически и са податливи на на- падения от други насекомни вредители. В конкретния случай, наблюдава- ните екземпляри от J. scopulorum през есента на 2017 г., бяха нападнати

26 единствено от A. trifasciata, докато през лятото на 2018 г. вече се наблю- даваше и колония от Planococcus vovae, в началото на 2020 г. беше отче- тено и заселване на Carulaspis sp. Засега Argyresthia trifasciata беше наме- рен единствено в София, но според Essl and Rabitsch (2002) видът е смятан за потенциално инвазивен и тъй като е трудно да се предвиди евентуална инвазия на вида, се препоръчва наблюдение на местата с потенциално за- сягани растения.

а 2 mm

б 5 mm в

Фиг. 32. Argyresthia trifasciata; а – имаго; б – ларва; повреди по леторасли на Juniperus scopulorum `Sky Rocket`. Новоустановен за фауната на България е и Mesophleps oxycedrella (Lepidoptera, Gelechiidae) (фиг. 33).

27 5 mm

Фиг. 33. Mesophleps oxycedrella – имаго При настоящото проучване повредите от ларвите му са незначителни – 1,53% от събраните галбули на Juniperus excelsa в резерват „Тисата“. Въпреки ниската популационна численост на вида е възможно той да оказва отрицателно влияние върху естественото възобновяване на Juniperus excelsa, който е със статут на защитен вид по Закона за биораз- нообразието у нас (Асьов и др. 2012). 3.2. Видове, трофично несвързани със сем. Cupressaceae 3.2.1. Видов състав на установените насекоми, находища и растителни асоциации В табл. 7 са посочени установените насекомни видове, които не са свързани трофично с кипарисовите. Посочена е тяхната асоциация с рас- тителен вид и откритите находища. С по-тъмен шрифт (Bold) са отбеля- зани растителните видове, които се явяват нови за България асоциации, а със звездичка (*) са маркирани новите за науката асоциации на съответ- ните насекоми.

28 Таблица 7. Насекоми, трофично несвързани с представители на Cupressaceae Органо- Разред, подразред, Асоциация с растителен № тропна спе- Находища семейство, вид вид циализация Hemiptera Heteroptera Lygaeidae 1. Thuja occidentalis стъбло Ихтиман Metopoplax origani J. scopulorum `Sky Rocket` стъбло София 2. Kleidocerys resedae Juniperus communis клони Пирдоп Cydnidae 3. Tritomegas sexmaculatus Calocedrus decurrens клони Кричим Pentatomidae 4. Holcostethus sphacelatus Juniperus sabina клони Шумен Stenocephalidae 5. Dicranocephalus albipes Thuja occidentalis клони Равда Coleoptera Curculionidae 6. Mecinus pascuorum Thuja occidentalis стъбло София Corylophidae 7. - Calocedrus decurrens, клони София Juniperus communis, J. sabina, J. squamata, Thuja occidentalis Lepidoptera Oecophoridae 8. Crassa unitella *Thuja occidentalis стъбло София Yponomeutidae 9. Yponomeuta sp. Cupressus sempervirens връхни части с. Кочери- ново Hymenoptera Apidae 10. Heriades crenulatus Thuja occidentalis стъбло Равда

Резултатите показват 3 вида, които използват клоните и стъблата на кипарисовите за укритие – Metopoplax origani (Lygaeidae), Mecinus

29 pascuorum (Curculionidae) и Heriades crenulatus (Apidae); 1 вид и предста- вители на 1 семейство (определени само до семейство), които използват различни части на растенията като основа за развитие на хранителен из- точник – Crassa unitella (Oecophoridae) и сем. Corylophidae (Coleoptera); 4 вида (Heteroptera) и един род (Yponomeuta sp.), които се смята, че са слу- чайно попаднали. 3.3. Преглед на установените ентомофаги (хищници и паразитоиди) От установените 6 вида хищници по вредители на Cupressaceae като най- често срещан може да бъде посочен Chilocorus bipustulatus (Coccinellidae). Хранене на ларви и възрастни на калинката беше наблюдавано по щитонос- ните въшки Carulaspis juniperi, C. minima и Planococcus vovae. От фаунистична гледна точка следва да се отбележи намирането на Aleuropteryx juniperi (Neuroptera, Conyopterigidae). Този вид е рядък за страната (А. Попов, лично съобщение) с находки единствено от Сливен и Родопите (Hubenov et al. 1994). Установените паразитоиди са представители на 6 семейства от разред Hymenoptera. Три вида от тях са нови за страната ни – Cephalonomia mycetophila (Hymenoptera, Bethylidae), Leluthia transcaucasica (Hymenoptera, Braconidae) и Leptomastidea abnormis (Hymenoptera, Encyrtidae). 3.4. Трофична специализация на установените насекоми по видовете от Cupressaceae в България За намерените 29 вида насекоми бяха регистрирани общо 24 расти- телни гостоприемника. Най-често нападания растителен вид от сем. Кипарисови е Thuja occidentalis – с 15 насекомни вида. Това е и очакван резултат, тъй като западната туя и нейните многобройни култивари са едни от най-предпо- читаните и често използвани видове в озеленяването. Като интродуциран вид, тя е по-слабо устойчива към различни екологични фактори, затова е препоръчително при използването ѝ по-внимателно да бъдат преценявани условията на средата и когато те не са подходящи, да се ограничи нейната употреба като декоративен вид. Най-многобройни са представителите на Hemiptera (8 вида), а останалите 4 – на Coleoptera, които обаче са вреди- тели, оказващи по-значителни повреди върху туята.

30 Следващите най-често засягани видове са Platycladus orientalis (с 8 на- секомни вида), Cupressus sempervirens (7), Juniperus communis (7), Chamaecyparis lawsoniana и Juniperus scopulorum с по шест вида. С единични вредители са растителните видове Cupressus macrocarpa, Juniperus semiglobosa, Sequoiadendron giganteum и Thuja ericoides. Най-голям брой насекоми бяха наблюдавани по листата и летораслите. 3.5. Практическо и стопанско значение С оглед на повредите, които намерените насекоми фитофаги в раз- лични стадии от развитието си причиняват на кипарисовите и тяхното практическо значение (определено и на базата на литературни източници), може да бъдат обособени следните категории: 1. Ксилофаги, чието основно хранене е по трудно възобновяеми части и органи на растенията (кора, лико или дървесина), които в резултат на това може да загинат. В състояние са да заселват и здрави дървета. Тук попадат два вида от сем. Buprestidae – Ovalisia festiva, за която може да се каже, че е и видът с най-голямо стопанско значение като вре- дител, и Buprestis cupressi. 2.Ксилофаги, които при основното си хранене също се хранят с трудно възобновяеми части и органи на растенията, но нападат главно физиоло- гично отслабнали дървета или храсти, и при висока численост унищожа- ват растенията. Като такива може да бъдат посочени двата вида корояди – Phloeosinus aubei и P. thujae (Curculionidae, Scolytinae). 3. Насекоми, чието ларвно развитие протича под кората или дървеси- ната на сухи стъбла или клони, т.е. не засягат живи дървета. Към тази категория се отнасят златките Anthaxia istriana, Anthaxia passerini, сечкото Icosium tomentosum и Cydia duplicana (Tortricidae). 4. Насекоми с пробиващо-смучещи устни органи, чието хранене по листа и леторасли може да доведе до изсъхване на растенията при висока численост (много силно нападение) на вредителите. Тук попадат следните видове: Metcalfa pruinosa (Flatidae), Cinara cupressi (Aphididae), Planococcus vovae (Pseudococcidae), Carulaspis juniperi и C. minima (Diaspididae). 5. Насекоми с пробиващо смучещи устни органи, чието хранене по листа и леторасли може да доведе до изсъхване само при млада възраст на расте- нията и висока численост на вредителите (силно и много силно нападение).

31 С такова хранене са видовете Parthenolecanium fletcheri (Coccidae) и Lepidosaphes juniperi (Diaspididae). 6. Насекоми, чиито повреди силно влошават декоративния ефект на растенията без това да води до тяхното непосредствено загиване. В категорията попада миниращият молец Argyresthia trifasciata (Argyresthiidae). 7. Насекоми, които при ларвното си развитие се хранят с корени, а като възрастни нагризват листа, леторасли или кора. Тук може да бъдат отнесени хоботниците Otiorhynchus armadillo, O. ovalipennis и Sciaphobus squalidus (Curculionidae). 8. Насекоми, развиващи се по плодове и семена, повредите по които само в отделни случаи биха затруднили естественото възобновяване на растенията. Това са Mesophleps oxycedrella (Gelechiidae), Pammene mariana (Tortricidae), Megastigmus bipunctatus (Torymidae), Orsillus depressus, O. maculatus (Lygaeidae), Gonocerus juniperi и Leptoglossus occidentalis (Coreidae). 9. Насекоми, чиито повреди са без значителни последствия за растени- ята – галицата Oligotrophus juniperinus (Cecidomyiidae). Освен горепосочените групи растителноядни насекоми, част от уста- новените при проучването видове могат да бъдат отнесени в следните две категории: Насекомни видове, които не са трофично свързани с Cupressaceae, а из- ползват стъблата или други части от растенията като микрохабитат за ук- ритие или зимуване. Тук попадат следните видове: Crassa unitella (Oecophoridae) (ларвата се развива под кората на мъртва дървесина и се храни с гъби), Metopoplax origani (Lygaeidae) (трофично свързан с различни тревисти растения), Mecinus pascuorum (Curculionidae) (видът се развива по Plantago lanceolata) и Heriades crenulatus (Apidae).  Ентомофаги Представителите на тази група могат да се разделят на две категории – хищници и паразитоиди. Хищните видове са 6. Най-много от тях са твър- докрилите – Dasytes plumbeus (Dasytidae), Opilo pallidus (Cleridae), Chilocorus bipustulatus, Harmonia axyridis (Coccinellidae). От разред Diptera беше установена сирфидната муха Scaeva selenitica (Syrphidae). Aleuropteryx juniperi е представител на сем. Conyopterigidae (Neuroptera),

32 като от същия разред бяха наблюдавани и ларви на златоочици (Chrysopidae). Жертви на посочените хищници са корояди, листни и щи- тоносни въшки. С най-голяма численост, а и най-често срещан вид при обследванията беше Chilocorus bipustulatus. Измежду тези хищни видове представителите на сем. Chrysopidae и Coccinelidae са широко използвани в биологичната борба, a A. juniperi (Conyopterigidae) e един от най-ефективните естествени неприятели по Carulaspis minima (Stimmel 1979). Намерените паразитоиди са 11 вида ципокрили, от 6 семейства. С най- много представители е сем. Braconidae (Leluthia transcaucasica, Ascogaster quadridentata, Spathius rubidus, Bracon intercessor). Сем. Encyrtidae е с три вида – Homalotylus quaylei, Blastothrix longipennis и Leptomastidea abnormis. С по един представител са Bethylidae (Cephalonomia mycetophila), Ichneumonidae (Enizemum ornatum), Orussidae (Orussus abietinus) и сем. Pteromalidae (Metacolus unifasciatus). Освен тях беше ус- тановен и един паразитиращ акар – Pyemotes sp. (Pyemotidae) по ларва на златката Ovalisia festiva. Като установени сигурни гостоприемници за тях може да бъдат посо- чени щитоносните въшки Planococcus vovae (с паразитоид – Leptomastidea abnormis), Parthenolecanium fletcheri (Blastothrix longipennis), Phloeosinus thujae (Spathius rubidus, Metacolus unifasciatus и Cephalonomia mycetophila), P. aubei (Metacolus unifasciatus), Ovalisa festiva (Metacolus unifasciatus), Buprestis cupressi (Orussus abietinus), Pammene mariana (с паразитоид – Ascogaster quadridentata). За останалите три от намерените паразитоиди (Leluthia transcaucasica, Bracon intercessor, Homalotylus quaylei) не могат да бъдат посочени сигурни гостоприемници, тъй като те бяха изолирани ос- новно от клони и стъбла, от които са имагинирали повече от един възможен гостоприемник. Така като потенциални паразитоиди по съответните госто- приемници може да бъдат посочени Leluthia transcaucasica (по Phloeosinus aubei и Ovalisia festiva) и Homalotylus quaylei (Carulaspis sp., Planococcus vovae). Ихнеумонът Enizemum ornatum например беше изолиран от пупа- риум на неопределена до вид сирфидна муха, от която липсваха възрастни индивиди за точното ѝ детерминиране. Bracon intercessor бе изолиран от галбули на Juniperus deltoides, като от събраните материали до този момент не са имагинирали други насекоми и така не може да бъде посочен дори и потенциален гостоприемник, още повече, че по литературни данни брако- нидът може да паразитира по поне 16 вида бръмбари и пеперуди.

33 4. Изводи и препоръки В резултат на проведените проучвания и наблюдения, може да бъдат обобщени следните изводи и препоръки: 1. Литературният преглед показа, че до началото на проучването за България са известни 128 насекомни вида, трофично свързани с предста- вители на Cupressaceae, като само при 49 от тях реално е установена такава хранителна връзка в страната ни. 2. При проведените изследвания, бяха установени общо 28 вида насе- коми, развиващи се по Cupressaceae. В систематичен порядък разпределе- нието им е следното: Hemiptera (13), Coleoptera (10), Lepidoptera (4), Hymenoptera (1) и Diptera (1). От тях 7 вида се развиват по плодове и се- мена, 13 – по листа и леторасли, 7 – по клони и стъбла, един е галообразу- ващ. За всички установени видове насекоми са посочени нови находища за страната. Общият брой на трофично свързаните у нас насекоми с кипа- рисовите досега става 57 вида. 3. Два от установените видове са нови за страната – Argyresthia trifasciata (Argyresthiidae) и Mesophleps oxycedrella (Gelechiidae). Местоо- битанията на първия предполагат внасянето му в България заедно с гос- топриемника, докато вторият присъства в естествени местообитания. 4. Установени са и три вида, използващи клоните и стъблата на кипа- рисовите за укритие – Metopoplax origani (Lygaeidae), Mecinus pascuorum (Curculionidae) и Heriades crenulatus (Apidae). В допълнение към тях може да се посочат и Crassa unitella (Oecophoridae) и представители на сем. Corylophidae (Coleoptera), които използват различни части на растенията като основа за развитие на хранителен източник. 5. С най-голямо стопанско значение е групата на ксилофагите, като те увеличават значително присъствието си през последните години. Развитие на такива насекоми беше установено в 26,5% от обследваните обекти. В над половината от тях (53,3%) се наблюдават повреди от Ovalisia festiva, следват тези от Phloeosinus thujae – 40% и P. aubei – 33,3%. 6. В периода 2016 – 2019 г. Ovalisia festiva се среща масово на терито- рията на страната ни, като напада основно култивари на Thuja occidentalis и Juniperus scopulorum. Теренните обследвания потвърждават заключени- ята и на чуждестранни автори, че възрастта и здравословното състояние на фиданките не са определящи за степента на нападение от златката. До- пълнителни проучвания, насочени към изолирането на феромони при този

34 вредител в значителна степен могат да осигурят възможности за монито- ринг и контрол. 7. От хоботниците вид с потенциал на сериозен вредител е Otiorhynchus ovalipennis. За пръв път е установено дохранване на възрастни по лето- расли на кипарисови – Thujopsis dolabrata, Juniperus scopulorum `Sky Rocket` и Cupressus sempervirens. Подобно стопанско значение може да имат Otiorhynchus armadillo и Sciaphobus squalidus (Curculionidae). 8. Най-многочислени са насекомите с пробиващо-смучещи устни ор- гани (Hemiptera), които са в състояние да нанасят съществени повреди само при висока плътност. В тази група попадат 11 вида от общо 7 семейс- тва (Coreidae, Lygaeidae, Flatidae, Aphididae, Coccidae, Pseudococcidae и Diaspididae). 9. От щитоносните въшки най-масово разпространена е Carulaspis juniperi – в 28% от обследваните площи. Близкородственият вид C. minima се среща в по-южните части на страната ни. При фенологични проучвания на C. juniperi през 2016 г. е установена фенологията на вида и като подхо- дящ срок за борба може да се препоръча периодът от началото на май до края на юни. 10. Planococcus vovae е установен в 10,6% от обектите. При отглеждане в лабораторни условия се развива непрекъснато, като продължителността на едно поколение е 50 – 55 дни, а само на ларвния стадий – 38 – 41 дни. Установено бе, че в нашите условия зимува като яйца и нимфи втора въз- раст, а от май до средата на октомври в популациите присъстват всички стадии от развитието му. Поради това като най-подходящ период за борба се препоръча началото на вегетацията, когато преобладаващите стадии са нимфи първа и втора възраст. 11. Установени са ентомофаги (хищници и паразитоиди) за 11 вида вида насекомни вредители. Паразитоидите са представители на Hymenoptera (6 семейства, от които най-многобройни са Braconidae), а хищниците – на Diptera (Syrphidae), Neuroptera (Chrysopidae и Coniopterygidae) и Coleoptera (Coccinellidae и Dasytidae). 12. Род Leluthia Cameron, 1887 и три вида от установените паразитоиди са нови за фауната на България – Leluthia transcaucasica (Tobias, 1976) (Braconidae), Cephalonomia mycetophila Kieffer, 1906 (Bethylidae) и Leptomastidea abnormis (Girault, 1915) (Encyrtidae). 13. Връзките „паразитоид – гостоприемник“ Cephalonomia mycetophila – Phloeosinus thujae, Leptomastidea abnormis – Planococcus vovae,

35 Metacolus unifasciatus – Ovalisia festiva и Orussus abietinus – Buprestis cupressi са нови за науката, както и трофичната верига Cephalonomia mycetophila – Phloeosinus thujae – Platycladus orientalis. Нова е и връзката на паразитния акар от род Pyemotes с Ovalisia festiva. 14. Нови за България връзки „паразитоид – гостоприемник“ са Spathius rubidus – Phloeosinus thujae, Metacolus unifasciatus – Phloeosinus aubei и Metacolus unifasciatus – Phloeosinus thujae. 15. Нови за науката са връзките „хищник – жертва“ Dasytes plumbeus – Phloeosinus thujae и Opilo pallidus – Phloeosinus thujae, а за България – Scaeva selenitica – Cinara cupressi и Aleuropteryx juniperi – Carulaspis sp. 16. Установени са 55 нови хранителни връзки „насекомен вид – расти- телен гостоприемник“. За 24 насекомни вида са установени нови расти- телни гостоприемници на ниво „вид“ за България. Отделно от тях, за 4 насекомни вида са установени нови растителни гостоприемници на ниво „култивар“ за страната. За 13 от тях трофичните връзки с Cupressaceae са нови за науката. 17. Като най-уязвим от нападения на насекомни вредители растителен вид може да се посочи западната туя (Thuja occidentalis), като е редно да се отбележи, че това е и най-предпочитаният и често използван вид, с най- много установени вредители, разпределени по различните части на расте- нията. 18. С оглед на широкото им разпространение у нас, е препоръчително да бъдат проведени детайлни проучвания за летежната активност и сроко- вете на развитие на короядите Phloeosinus aubei и P. thujae с цел прецизи- ране на средствата за контрол срещу тях.

36 Научни приноси на дисертационния труд 1. Проучен е видовият състав на насекомите, свързани със сем. Cupressaceae в България. Установени са 28 вида, развиващи се по кипари- совите. Нови за фауната на страната са Argyresthia trifasciata (Lepidoptera, Argyresthiidae) и Mesophleps oxycedrella (Lepidoptera, Gelechiidae). 2. Установени са 55 нови хранителни връзки „насекомен вид – расти- телен гостоприемник“, като 13 от тях са нови и в световен мащаб. 3. Изследвани са естествените ентомофаги по вредителите на Cupressaceae. Изолирани са 11 вида ципокрили паразитоиди. Нови за фау- ната на България са един род и три вида. Четири от връзките „паразитоид – гостоприемник“ са нови за науката, а три – за страната. 4. Установени са 6 вида хищни насекоми с две нови за науката тро- фични връзки „хищник – жертва“ и други две – нови за страната. 5. Категоризирани са установените насекомни вредители по Cupressaceae, в зависимост от стопанското им значение и органотропната им специализация в четирите основни типа обследвани обекти. 6. Проучена е морфологията и разпространението на щитоносните въшки по Cupressaceae. При Carulaspis juniperi и Planococcus vovae са из- вършени фенологични наблюдения и са предложени оптимални срокове за борба. 7. За всеки един от установените насекомни видове, трофично свързани с кипарисовите в България са обобщени данните за растителните им гос- топриемници и находищата им в страната.

37 ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Ruseva, S., B. Zlatkov. First record of Argyresthia trifasciata Staudinger, 1871 in Bulgaria (Insecta: Lepidoptera: Argyresthiidae). – In: ZooNotes, 2018, 132, 1 – 4. ISSN: 1313-9916 (Online) (реферирано в Web of Science). Ruseva, S., I. Todorov, A. Pencheva. New data on Ovalisia (Palmar) festiva (Linnaeus) (Coleoptera: Buprestidae) and its natural enemies reported from Bulgaria. –In: Ecologica Montenegrina, 2020, 28, 53 – 60. ISSN: 2336-9744 (Online), ISSN: 2337-0173 (Print) (2018 SJR 0.325) (реферирано в Web of Science, Scopus) Ruseva, S., D. Doychev, A. Pencheva. An annotated list of , associated with Curessaceae family in Bulgaria. Poster presentation [p. 255]. – In: ECE 2018. – In: Book of abstracts. XI European Congress of Entomology, 2-6 July 2018, Napoli, Italy, 334 pp.

38 Благодарности Изказвам искрена благодарност на научния си ръководител проф. д-р Анелия Пенчева за всестранната ѝ помощ в периода на проучванията, за споделените знания и голямото ѝ търпение. Не по-малка признателност заслужава и доц. д-р Данаил Дойчев, който улесни изключително работата ми с безценните си съвети, знания и методически указания. Благодаря и на двамата за огромната помощ, подкрепата в трудни моменти и приятел- ството им! Отправям и сърдечната си благодарност към:  проф. д-р Румен Томов и доц. д-р Катя Тренчева от катедра „Расти- телна защита“ към ЛТУ; чл.-кор. проф. д.н. Пламен Мирчев, проф. д.н. Георги Георгиев, доц. д-р Маргарита Георгиева и гл. ас. д-р Гергана Заем- джикова от Института за гората – БАН; проф. д-р Здравко Хубенов от На- ционалния природонаучен музей към БАН и доц. д-р Динко Овчаров за съветите и корекциите по дисертационния труд;  проф. д-р Соня Бенчева, доц. д-р Наско Илиев, доц. д-р Мариус Ди- митров, ст. преп. д-р Биляна Овчарова, доц. д-р Светослав Анев, доц. д-р Пламен Александров, доц. д-р Светлана Анисимова, гл. ас. д-р Николай Зафиров, проф. д-р Александър Ташев, ланд. арх. Деница Петрова, докто- рант Антония Тодорова, както и на целия колектив на катедра „Патология на растенията и химия“ за оказваната помощ на различни етапи от рабо- тата ми.  гл. ас. д-р Петър Бояджиев и гл. ас. д-р Мирослав Антов от Биологи- ческия факултет към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ за отзивчивостта и определянето на някои видове паразитоиди;  д-р Димитър Козаров – за предоставената база за извършаване на част от проучванията;  доц. д-р Николай Симов, доц. д-р Борислав Георгиев, доц. д-р Алекси Попов от Националния природонаучен музей към БАН; гл. ас. д-р Боян Златков, доц. д-р Тошко Любомиров, гл. ас. д-р Ивайло Тодоров, доц. д-р Владимир Сакалян, гл. ас. д-р Мария Йовкова и доц. д-р Теодора Тошова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН за потвърждаването и определянето на част от насекомните видове;  семейството и най-близките ми приятели – за търпението, подкрепата и обичта!

39 MAIN PESTS ON REPRESENTATIVES OF CUPRESSACEAE FAMILY IN BULGARIA Stoyka Ruseva Phd Thesis, Sofia, 2020 University of Forestry, 10 Kliment Ohridski blvd, 1797 Sofia The aim of the study was to investigate the species composition, distribution and economic importance of pests on belonging to Cupressaceae family in Bulgaria, as well as the bioecological features of some of the most significant species. One hundred and thirteen localities situated in different parts of the territory of the country were examined in the period 2016 – 2019. Phytosanitary observations of cupressaceans in all localities were carried out. material (stem and branch cuttings) of visibly affected plants was collected and transported to the Laboratory of Entomology in the University of Forestry in Sofia for rearing adult insects and identification. Twenty-eight insect species associated with Cupressaceae family in the country were found, thus increasing the number of trophic related species known to Bulgaria so far to fifty-seven. Among them the most numerous (13 species) are insects feeding on and shoots, followed by carpophages and conophytes (7), xylophages (7) and the gall maker insects (1). The most important are xylophagous insects including the cypress jewel beetle Ovalisia festiva (Buprestidae) and bark beetles Phloeosinus aubei and P. thujae (Curculionidae, Scolytinae). Most of the insect pests were found on the Northern White-cedar (Thuja occiden- talis) that is one of the preferred cupressaceans in the landscape practice in Bulgaria. Two species are new to the Bulgarian fauna – the mining Argyresthia trifas- ciata Staudinger, 1871 (Lepidoptera, Argyresthiidae), feeding on the terminal shoots of Juniperus scopulorum `Sky Rocket` and Mesophleps oxycedrella (Millière, 1871) (Lepidoptera, Gelechiidae) developing in the galbuli of Juniperus excelsa. Entomophagous insects for eleven insect species were also found. The parasi- toids belong to order Hymenoptera (six families) whereas the predators belong to Diptera, Neuroptera and Coleoptera. Genus Leluthia Cameron, 1887 (Braconidae) and three parasitoid species are new to the fauna of Bulgaria – Leluthia transcaucasica (Tobias, 1976), Cephalono- mia mycetophila Kieffer, 1906 (Bethylidae) and Leptomastidea abnormis (Girault, 1915) (Encyrtidae). Fifty-five new trophic links “insect species – host plant” were established. Thir- teen of them are new worldwide.

40