IXМЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО IXПСИХОЛОГИЯМЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС2020 ПО ПСИХОЛОГИЯ 2020 IX МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ IX МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ СБОРНИК РЕЗЮМЕТА СБОРНИК С РЕЗЮМЕТА / COLLECTION OF ABSTRACTS СБОРНИК РЕЗЮМЕТА СБОРНИК С РЕЗЮМЕТА / COLLECTION OF ABSTRACTS ДРУЖЕСТВО НА ПСИХОЛОЗИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ BULGARIAN PSYCHOLOGICAL SOCIETY IX МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ IX INTERNATIONAL CONGRESS OF PSYCHOLOGY 2020 СБОРНИК РЕЗЮМЕТА COLLECTION OF ABSTRACTS ОРГАНИЗАЦИОНЕН ORGANISING КОМИТЕТ COMMITTEE Сава Джонев – председател Sava Dzhonev – Chairman Красен Фердинандов Krasen Ferdinandov Милена Емилова Моцинова- Milena Emilova Motsinova- Бръчкова Brachkova Пламен Димитров Plamen Dimitrov Росица Георгиева Rositsa Georgieva Соня Карабельова Sonya Karabelyova Стою Недин Stoyu Nedin Тотю Боев Totyu Boev НАУЧЕН SCIENTIFIC КОМИТЕТ COMMITTEE Антоанета Христова Antoaneta Hristova Ваня Матанова Vanya Matanova Георги Карастоянов Georgi Karastoyanov Емилия Алексиева Emiliya Aleksieva Ергюл Таир Ergyul Tair Ирина Зиновиева Irina Zinovieva Йоланда Зографова Yolanda Zografova Калин Гайдаров Kalin Gaydarov Пламен Калчев Plamen Kalchev Росица Георгиева Rositsa Georgieva Снежана Илиева Snezhana Ilieva Татяна Янчева Tatyana Yancheva © Дружество на психолозите в Република България, издател, 2020 © професор дпсн Сава Петков Джонев, професор дпсн Георги Стоянов Карастоянов, съставители и обща редакция, 2020 ISBN 978-619-90786-2-4 СЕКЦИЯ „ОБЩА ПСИХОЛОГИЯ“ експериментална психология, психология НА ЛИчността, когнитивна психология И ДР. SECTION “GENERAL PSYCHOLOGY” Experimental PSYCHOLOGY, PERSONALITY PSYCHOLOGY, COGNITIVE PSYCHOLOGY, ETC. ЗАЩО ОТЛАГАМЕ РАЖДАЕМОСТТА – ВРЪЗКА МЕЖДУ РАЖДАЕМОСТ, „ГОЛЕМИТЕ ПЕТ“ И НАРЦИСИЗМА В ДЪРЖАВА С НИСКА РАЖДАЕМОСТ доктор Галина Кабаджова, хоноруван преподавател Софийски университет „Климент Охридски“, [email protected] Резюме: Значителното понижаване на раждаемостта, което се наблюдава от средата на ХХ век, превръща темата за демографския прираст в един от най-обсъж- даните проблеми не само в България, но и в света. По последни данни България е една от най-бързо свиващите се популации в Европа, след Литва. Автори все повече говорят за съвременния свят като за „ерата на нарцисизма“, а за съвременния човек – като за личност със силен стремеж към материализъм, богатство, удоволствие и успех. Различни изследвания подсказват, че съществува значима връзка между ни- вата на раждаемост, културните и индивидуалните различия. В настоящия доклад са разгледани връзката между личностните черти от модела на „Големите пет“, нарци- сизмът и нагласите към родителството на мъже и жени във фертилна възраст. Изслед- ването се фокусира върху България като страна с ниска раждаемост и отрицателен демографски прираст и търси отговор на въпроса, дали личностните характеристики от модела на „Големите пет“ и нивата на нарцисизъм могат да обяснят отношението и нагласите на младите хора дали да имат деца, както и причините да отлагат това решение. За целите на доклада е направено качествено и количествено изследване – проведени са 30 полуструктурирани интервюта сред мъже и жени, на възраст от 20 до 40 години без деца. Всички респонденти попълват личностен въпросник, който изследва личностните черти от модела на „Големите пет“ и нарцисизма. Ключови думи: раждаемост, репродуктивни нагласи, психология, лич- ностови черти, Големите пет WHY WE POSTPONE BIRTH - A RELATIONSHIP BETWEEN BIRTH RATE, THE BIG FIVE AND NARCISISM IN A COUNTRY WITH LOW NATALITY Galina Kabadzhova, PhD, Part-time lecturer “St. Kliment Ohridski” Sofia University, [email protected] Abstract: The significant decrease in birth rate, which has been observed since the middle of the 20th century, makes the topic of demographic growth one of the 3 most discussed problems not only in Bulgaria but also in the whole world. According to the latest data, Bulgaria is one of the fastest shrinking populations in Europe, after Lithuania. Authors describe the modern world as an “epidemic of narcissism”, and the modern man as a materialist seeking pleasure and success. Different researchers suggest that there is a significant difference between fertility rates, cultural, and indi- vidual differences. The article explores the relations among the Big Five personality traits and narcissism with reproductive attitudes of men and women in fertile age. The research focuses on Bulgaria as a country with low fertility rate and negative demographic growth and is trying to answer whether personality traits and levels of narcissism contribute to reproductive attitudes of young people and their decision to have children. For the purposes of the present study, we have used qualitative and quantitative methods – we have conducted 30 semi-structured interviews with men and women aged 20 to 40 years, who do not have children. Also, all respondents filled out a questionnaire measuring the Big Five personality traits and narcissism. Key words: birth rate, reproduction attitudes, psychology, personality traits, Big Five ЛИЧНОСТНИ КОРЕЛАТИ НА ЕМОЦИОНАЛНАТА РЕАКТИВНОСТ професор дпсн Георги Карастоянов Военна академия „Г. С. Раковски“, [email protected] Лора Леонтиева, клиничен психолог Център за психично здраве – София област, [email protected] асистент Катерина Джуркова Военна академия „Г. С. Раковски“, [email protected] Резюме: В доклада са представени данни за личностните корелати на емо- ционалната реактивност, измерена чрез Пърт-скала за емоционална реактив- ност (Perth Emotional Reactivity Scale-PERS, Beccera et al., 2017), която изследва бивалентен трикомпонентен модел на емоционалната реактивност (активация, интензитет и продължителност), предложен от Дейвидсън (Davidson, 1998). Не бе установена взаимовръзка между общата позитивна и негативна емоционал- на реактивност с изключение на умерена корелационна зависимост на един от аспектите им – „интензитет“ (r = 0,329, p = .003), както и слаба корелационна зависимост между общата негативна реактивност и аспекта „интензитет“ на позитивната емоционална реактивност (r = 0,219, p = .034). Жените в изследва- ната от нас извадка имат по-висока предразположеност към негативна актива- ция (F = 6.927, p = .010), негативен интензитет (F = 8.977, p = .004) и позитивен интензитет (F = 16.704, p = .000), както и като цяло по-силна предразположе- ност към обща негативна емоционална реактивност (F = 7.660, p = .007) и обща позитивна емоционална реактивност (F = 6.195, p = .015). Предпочитанието към преживелищна преработка на информацията, измерена чрез кратката форма на Рационално-преживелищния въпросник (REI-S, Norris, Epstein, 2011), е свърза- но с по-висока и обща негативна (r = 0,276, p = .011) и позитивна емоционална реактивност (r = 0,420, p = .000), както и с трите им аспекта. Емоционалната ре- активност не е свързана с предпочитание към рационална преработка на инфор- мацията. Установяваме, че промотивната ориентация, измерена чрез Скалата 4 за регулаторен фокус (Higgins et al., 2001), е свързана с общата негативна емо- ционална реактивност (r = - 0,419, p = .000) и общата позитивна емоционална реактивност (r = 0,282, p = .009), докато превантивната ориентация не корелира с емоционалната реактивност. Данните са интерпретирани от гледна точка на когнитивно-преживелищната теория. Ключови думи: емоционална реактивност, регулаторен фокус, рационална система, преживелищна система PERSONALITY CORRELATES OF EMOTIONAL REACTIVITY Georgi Karastoyanov, Professor, DSc Rakovski National Defence College, [email protected] Lora Leontieva, Clinical Psychologist Mental Health Center – Sofia,[email protected] Katerina Dzhurkova, Assistant Rakovski National Defence College, [email protected] Abstract: The paper presents empirical data on the personality corelates of emo- tional reactivity measured by Perth Emotional Reactivity Scale-PERS (Beccera et al., 2017). We could not find relationship between General negative reactivity scale and General positive reactivity scale. Moderate positive correlaton was, however, found between Negative-intensity subscale and Positive-intensity subscale (r = 0, 329, p = .003), and weak correlation was found between General negative reactivity scale and Positive-intensity subscale (r = 0, 219, p = .034). Gender differences were found with respect to positive and negative reactivity. Females had significantly higher scores than males on the General negative reactivity scale (F = 7.66, p = .007) and on the General positive reactivity scale (F = 6.195, p = .015). At a subscale level, females reported significantly higher negative reactivity on the Negative-activation subscale (F = 6.927, p = .01) and on the Negative-intensity subscale (F = 8.977, p = .004). Females, also, reported significantly higher positive reactivity on the Positive-intensity subscale (F = 16.704, p = .000). Preferences to experiential processing of information (measured by Rational-Experiential Inventory – REI-S, Norris, Epstein, 2011) were correlated with the General positive reactivity scale (r = 0,420, p = .000), also with the General neg- ative reactivity scale (r = 0, 276, p = .011) and all their subscales. Chronic promotion orientation, measured by Regulatory focus scale (Higginsetal, 2001), was correlated with the General negative reactivity scale (r = - 0,419, p = .000), and with the General positive reactivity scale (r = 0, 282, p = .009) as well. The interpretation of the findings was made according to Cognitive Experiential Theory. Key words: emotional reactivity, regulatory focus, experiential system, rational system