ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ Факултет по класически и нови филологии ANNUAL OF SOFIA UNIVERSITY “ST. KLIMENT OHRIDSKI” Faculty of Classical and Modern Philology Том/Volume 106 „ WTZN## РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Проф. дфн ДИНА МАНЧЕВА (главен редактор), проф. дфн ЕМИЛИЯ ДЕНЧЕВА, проф. дфн СТЕФАНА РУСЕНОВА, проф. д-р ДИМИТЪР ВЕСЕЛИНОВ, доц. д-р ЕЛИЯ МАРИНОВА, доц. д-р ЛЮДМИЛА ИЛИЕВА, гл. ас. д-р МИЛЕНА ЙОРДАНОВА (секретар) Редактор ЕЛКА МИЛЕНКОВА © Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Факултет по класически и нови филологии 2013 ISSN 0204-9600 СЪДЪРЖАНИЕ Мирена Славова. Лексикално-семантично проучване на гръцките надписи от западнопонтийските колонии в българските земи (VI в. пр.н.е. – III в. от н.е.) ............5 Evgenia Pancheva. The Stage of Self: the Morality Plays to Marlowe ..........................................71 Гергана Петкова. Пътят на героинята с много лица: структурен анализ на сюжетната линия в анимационния филм „Отнесени от духове“ на японския режисьор Хаяо Миядзаки .................................................................................................................147 Елия Маринова. Граматическите фигури, или за историята на една глава от възрожденските граматики на Балканите ......................................................................165 Виктор Тодоров. Словосъчетания със суфиксален местоименен компонент в семитските езици .............................................................................................................223 Asparouh Asparouhov. The War in the Mind: Contradiction and Tautology in Ford Madox Ford’s Parade’s End ......................................................................................267 Metodi Stoyanov. Truth Conditions for Ethical Statements as Judgments in Principia Ethica by G. E. Moore .......................................................................................287 3 CONTENTS Mirena Slavova. Greek Inscriptions from West Pontic Colonies in Bulgaria (VI cеnt. B.C.–ІІІ сent. A.D.): a Lexical and Semantic Study ..............................................5 Evgenia Pancheva. The Stage of Self: the Morality Plays to Marlowe ..........................................71 Gergana Petkova. The Voyage of the Heroine with Many Faces. Structural Analysis of the Narrative in Hayao Miyazaki’s “Spirited Away” .........................................................147 Elia Marinova. The Grammatical Figures or the History of one Chapter in the Enlightenment Grammars on the Balkans ..................................................................................................165 Viktor Todorov. Consructions with Pronoun Suffi xes in Semitic Languages ...............................223 Asparouh Asparouhov. The War in the Mind: Contradiction and Tautology in Ford Madox Ford’s Parade’s End ......................................................................................267 Metodi Stoyanov. Truth Conditions for Ethical Statements as Judgments in Principia Ethica by G. E. Moore .......................................................................................287 4 ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ Том 106 ANNUAL OF SOFIA UNIVERSITY “ST. KLIMENT OHRIDSKI” FACULTY OF CLASSICAL AND MODERN PHILOLOGY Volume 106 ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНО ПРОУЧВАНЕ НА ГРЪЦКИТЕ НАДПИСИ ОТ ЗАПАДНОПОНТИЙСКИТЕ КОЛОНИИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (VI В. ПР.Н.Е. – III В. ОТ Н.Е.) МИРЕНА СЛАВОВА Катедра „Класическа филология“ Мирена Славова. ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНО ПРОУЧВАНЕ НА ГРЪЦКИТЕ НАД- ПИСИ ОТ ЗАПАДНОПОНТИЙСКИТЕ КОЛОНИИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (VI в. пр.н.е. – III в. от н.е.) Старогръцките надписи от Дионисополис, Одесос, Месамбрия, Анхиало и Аполония предоставят интересен материал за изследване на лексиката на старогръцкия език в региона през Античността. Първо по рода си, това проучване откроява неологизми, лексеми с ново лексическо значение и регионализми. В словника, в перифрастичните конструкции и в сло- вообразуването се забелязват характерните особености на следкласическия гръцки език, но канцелариите на някои от колониите използват специфична административна терминология. Езикът на изследваните епиграфски паметници отдава предпочитание на гръцките лексиче- ски ресурси и на калкиране в контакта си с латинския език, демонстрирайки по този начин строг консерватизъм. Mirena Slavova. GREEK INSCRIPTIONS FROM WEST PONTIC COLONIES IN BUL- GARIA (VI cеnt. B.C.–ІІІ сent. A.D.): A LEXICAL AND SEMANTIC STUDY The Greek inscriptions of Dionysopolis, Odessos, Messambria, Anchialos and Apollonia give suffi cient material for a lexical study of the Greek language in this area, which has not been car- ried out so far. They contain a lot of semantic peculiarities such as neologisms, new meanings, and 5 localisms. The Greek language written in these colonies shows typical Hellenistic features in its vocabulary, periphrastical constructions, and word formation. Nevertheless, some colonies have their own Kanzleisprache and specifi c worship terminology. Last but not least, the language of the epigraphical monuments in question prefers Greek lexical resources and/or loan translation, thus demonstrating a strong conservatism in the borrowing of Latin words during the Roman period. 6 1. ПРОЛЕГОМЕНА Когато четем гръцки надписи, често не можем да се избавим от чувство- то, че макар да не се препъваме в текста, нещо все пак ни убягва. Ако чест- но си признаем, че значението на думи, които иначе знаем, в случая ни се изплъзва, и отворим академичните речници и особено техните Supplementa, бихме могли донякъде да се справим. Но само донякъде. Защото или лексе- мата липсва, или значението и референциите са неточни. Причината е в това, че старогръцката лексикология трудно преодолява пропастта мeжду литературно и епиграфски и/или папирологично засвиде- телствания старогръцки словник. Първо, защото литературните текстове са £ известни много по-дълго време, отколкото другите. Второ, защото изданията на епиграфски и па- пирусни паметници понякога не са леснодостъпни. И трето, но не по важ- ност – защото тези паметници са трудноразбираеми заради реалиите, скрити зад текста, и заради спецификата на административния и религиозния език, който изучаваме – като в омагьосан кръг – пак в контекста на същите тези надписи и папируси. Лексикографските изследвания на епиграфските паметници, макар и по- малко от граматическите par excellence – тези на фонологията, морфология- та и синтаксиса, – имат своя традиция в класическата филология. Някои от тях третират словника на група паметници като това на Сърлс (Н. М. Searles. A Lexicographical Study of the Greek Inscriptions. Studies in Classical Philology. Vol. II. Chicago, 1898) или една ранна работа на Льожьон (M. Lejeune. Observations sur la langue des actes d’affranchissements Delphiques. Paris. 1940). Други си поставят амбициозната задача да хвърлят мост между литературния и епиграфския грецитет от една епоха като работата на Фавр (C. Favre. Thesaurus verborum quae in titulis ionicis leguntur, cum Herodoteo sermone comparatus. Diss. Freiburg, 1914). Трети се занимават с конкретни лексикологични и семантични проблеми. Някои от тях са ономосиологични като проучването на Пекари върху думите за статуи в малоазийските над- писи: Th. Pekary. Statuen in Kleinasiatischen Inschriften. Studien zur Religion und Kultur Kleinasiens (Festschrift für Fr. K. Dörner zum 65. Geburtstag am 28. Februar 1976), hrsg. von S. Şahin, E. Schwertheim, J. Wagner. Leiden. 1978, 727–744, а други изследват значението на отделни лексеми. Тук трябва да се посочат лексикографските приноси на А. Вилхелм и Ж. и Л. Робер в мно- гобройните им монографии и статии, които могат да се проследят по изда- нията A. Wilhelm. Akademieschriften zur griechischen Inschriftenkunde (1895– 1951). Leipzig, 1974 и L. Robert. Opera Minora Selecta. Vol. IV. Paris, 1974. Bibliographie et rapports sur les cours et travaux. 7 Макар че гръцките надписи от българските земи са издадени от Г. Ми- хайлов в петте тома на IGBulg, тяхната лексика не е получила все още пола- гащото £ се място в академичните лексикографски пособия. Нещо повече, според последното издание на LSJ 1996 корпусът на Михайлов е издаден в Букурещ, а не в София. Словното богатство на тези надписи не е и било обект на самостоятелно проучване. Самият Г. Михайлов, вероятно воден от гореспоменатите мотиви, пише в предговора на IGBulg ІІІ, 2 за планираната от него по-нататъшна работа върху надписите: „... et erit non index verborum, sed lexicon“. Настоящото проучване е опит в тази посока. То обхваща надписите от гръцките колонии в българските земи до III в. от н.е. Те бяха избрани както от желание за обозримост на материала, така и защото черноморските апойкии са най-старите центрове на елинизма у нас. Що се отнася до хронологическото ограничение, то е поставено, за да се отграничат късните и християнските надписи, които имат своя лексикална специфика. От така оформилия се корпус са изключени и метрическите тек- стове, чиято лексика вече е била обект на изследване от Г. Михайлов – Г. Ми- хайлов. Гръцките епиграми от българските земи. – Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Т. 39, 1942–1943; Т. 40, 1943–1944; Т. 48, 1952–1953. Работата си поставя за цел: 1. Да актуализира, подреди и обогати знанието за лексиката на гръцките надписи от черноморските колонии и да допринесе за изработването на реч- ник на епиграфските паметници от българските земи. 2. Да установи спецификата на грецитета, в частност – на семантиката и словообразуването, – в такива стари