1 И В А Н Д О Б Р Е В БЪЛГАРИТЕ И ВЕЛИКАТА КИТАЙСКА СТЕНА The Huns are the immortal topic of human pioneering spirits Хуните са безсмъртната тема на прогресивния човешки дух! П Р Е Д И С Л О В И Е...................................................................................................2 БЪЛГАРИТЕ АФАНАСИЕВЦИ В МИНУСИНСКАТА КОТЛОВИНА................3 Фундаменталните принципи на Прабългаристиката...................................3 Приноси и достояния на прабългарите за националната и световната цивилизация и култура...................................28 Българите афанасиевци в Минусинската котловина...................................33 БЪЛГАРИТЕ ПО ЗЕМИТЕ НА ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ............................................ххх Централноазиатските прабългари хунну/сюнну........................................ххх Българите и Великата китайска стена.............................................................ххх Българите сабири и авари....................................................................................ххх Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я..........................................................................................259 Цитирана литература.......................................................................................259 Източници.............................................................................................................262 Съкращения.........................................................................................................262 2 П Р Е Д И С Л О В И Е През Късната Античност и Ранното Средновековие българските племена и народи са тридесетина на брой и те се разпростират компактно-масово най- напред в Централна Азия, после в Средна Азия, а впоследствие и на територията на Кавказ и Мала Азия, също така и на Балканите и Централна Европа, а спорадично-изолирано на Апенините, Скандинавския полуостров и Ирландия. През тази епоха Българската или както отдавна вече е възприето и утвърдено в Тюркологията, Булгарската (Bulgarian) група е първата, най-многолюдната, военно-политически най-активно-динамичната и най-съществено-значимата част на Тюркското етнолингвистично семейство. Тя се състои от три сравнително обособени и отделно-самостоятелни подгрупи - Аварска, Болгарска (Bolgarian) или още Прабългарска (Protobulgarian) и Хазарска. Прародина на българските племена и народи е приалтайската Минусинска котловина. Тук, още преди края на IV хил. пр.н.е., отделилите се малко преди това от пратюркската етнолингвистична общност български родове и фамилии се съсредоточават, консолидират и обединяват в отделно-самостоятелно българско племе под ръководството и управлението на един-единствен върховен вожд, избиран по принцип от старейшините на родове и главите на фамилии. От най-дълбока древност и докато все още са в приалтайската си прародина, българите от Афанасиевската археологическа култура встъпват в най-близко- интензивен етнолингвистичен контакт и взаимодействие най-напред с индоиранците от Андроновската археологическа култура, а впоследствие и с иранските племена и народи. Българите тюрки изобщо и частично иранизираните прабългари или още болгари в частност, се характеризират със собствено-специфичен произход, расово-антропологичен тип, език, материална и духовна култура, развитие, разпространение, етноним наименование, достояния и приноси за националната и световната цивилизация и култура. Българите излизат на историческата сцена към края на III хил. пр.н.е. и в Централна Азия те са огромна сила. В продължение на много векове българите оказват своето най-интензивно-благотворно влияние и въздействие върху цялостния политико-икономически и културен живот на многобройните племена и народи от региона и особено на китайците. 3 БЪЛГАРИТЕ АФАНАСИЕВЦИ В МИНУСИНСКАТА КОТЛОВИНА Прабългаристиката, но същото и Болгаристиката, като отделно-самостоен клон на Булгаристиката, има за предмет на изследване прародината, произхода и етническата принадлежност, разселването, социалната организация, антропологията, езика, материалната и духовната култура на прабългарите или болгарите. При тази своя същност, съдържание и функция, тя представлява синкретично-комплексна и мултидисциплинарно-интегративна научна област със собствено-специфична методология и понятийно-категориален апарат. Затова тя се припокрива, съвпада, пък даже и обема, без обаче да преминава и да се разлива в тях, части от антропологията, лингвистиката, историографията, археологията, изворознанието, етногеографията, етнографията, фолклора, епиграфиката, нумизматиката, хералдиката и т.н. на прабългарската етническа общност. Изследвайки прабългарите, Прабългаристиката синтезира и обобщава резултатите от своите проучвания в краен брой основни положения или фундаментални принципи, относно съществено-значимите черти и особености на своя предмет. Прабългарите имат редица достояния и приноси за националната и световната цивилизация и култура. Археологически експонент на българската изобщо и на прабългарската в частност етно-социална и културно-историческа общност е Афанасиевската археологическа култура със своя собствено- специфичен произход, съдържание, структура, роля и място спрямо всички останали археологически култури в Минусинската котловина нейни приемници или продължители, а така също и спрямо предходната й Андроновската археологическа култура. ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ПРАБЪЛГАРИСТИКАТА Собствено-специфичната методология и понятийно-категориалният апарат на Прабългаристиката имат своето най-дълбоко основание, както в същността, структурата и функцията на на нейния предмет на изследване, така също и в иманентната същност, цели и задачи и на самия научно-познавателен процес: Силно осезаемото наличие и присъствие в настоящото изследване и на този толкова максимално продуктивен и експлицитно-прогностичен и тъкмо затова и пределно съществено-важен момент, подход и метод вече го превръща и представя същевременно единствено и само като системно-интегративно и теолого-историографо-лингвистично по съдържание, вид и характер, а в един възможно най-обобщено-абстрактен, общонаучно-методологически план – и в синкретично-мултидисциплинарно по подход и метод на работа и реализация. Наред с това в хода на цялото изложение по-нататък, при поставянето и търсенето решение на даден проблем неизбежно-непрекъснато се появява най-належаща нужда от 4 привличането и анализа на сведения и данни още и от литературознанието, палеографията, текстологията, фолклористиката или казано най-общо от филологията, което вече като цяло превръща настоящото изследване и в историко- филологическо по съдържание. В хода на осъществяването на цялата тази толкова специфично-многостранна научноизследователска дейност повече от задължително е най-стриктно и даже педантично-скрупульозно да се следва и спазва и хронологията на отделните събития с особено внимание към тяхната фактическа или вътрешнологическа последователност и непротиворечивост, единство, цялостност, съвместимост и съгласуваност, а така също и към непосредствено-пряката причинно-следствена обвързаност и взаимна сводимост, но и изводимост и на самите събития, и на главните и основни участници в тях. Взета и разгледана от теоретико-методологическа гледна точка или което е същото - на метатеоретично равнище, тъкмо тази разновидност на субективно- индивидуалната, собствено и главно историографска по съдържание, вид и характер научноизследователска дейност по разработването на настоящата студия се очертава ни повече, ни по-малко като изграждане докрай и напълно на една съвсем нова и различна от досегашните, вътрешно единна и последователно-непротиворечива цялостно- завършена научна теория на проблема под формата и във вида на една изключително сложна, поликомпонентно-многослойна йерархична понятийно-категориална структура. Тази нова теория на проблема трябва непременно и във всички случаи да реализира не само и толкова собствено експликативно-дескриптивната, но и евристико- прогностичната си функция, т.е. да обяснява и описва въпросната локално-темпорална ситуация едновременно и като цяло, но и в детайли с оглед на всеки неин отделен компонент, не само синтезирайки и интегрирайки в себе си по различно-нов ред и начин всичките достъпно-налични научни факти, но и откривайки и даже и генерирайки и експлицирайки на съответното им място и време и по хоризонталата, и по вертикалата и съвсем нови и неизвестни досега научни факти, така че в края на краищата към доказателната сила и на цялото, и на всеки отделен компонент сам за себе си и поотделно да се прибави още и доказателната сила на тези новооткрити, генерирани и експлицирани научни факти [Добрев 2011, 34-35]. Понастоящем проблематиката за прабългарите или от чисто научна гледна точка, болгарите, се разглежда, разработва, интерпретира, коментира, анализира, пък дори и най-безмилостно експлоатира в рамките на една изключително разширена, даже и безкрайно-излишно разводнена парадигма. Достатъчно пълна, но същевременно и синтетично-кратка представа за тази парадигма може да се придобие от следното нейно разположение, разпределение и развитие във Времето и Пространството. Наред с пределно достоверните си и изобщо неподлежащи на съмнение, предостатъчно на брой, даже и аксиоматични основни положения, придружени от сравнително богата и разнобразна фактология, тази парадигма съдържа също 5 така и изобилие от груби фактически грешки, обобщения и заключения, включително и лингвистистични, пък дори и най-откровени недоразумения и отклонения. Независимо от това, през изминалия век в областта на Болгаристиката и малко по-общо, на Булгаристиката или Българистиката като основно-главен и централно-водещ