История На Геоложката Наука В България Компендиум На Българските Палеонтолози (1896–31.12.2015)

СПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ГЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО, год. 77, кн. 2–3, 2016, с. 79–91 REVIEW OF THE BULGARIAN GEOLOGICAL SOCIETY, vol. 77, part 2–3, 2016, p. 79–91

История на геоложката наука в България Компендиум на българските палеонтолози (1896–31.12.2015). Част ІI. Л–Я1

Платон Чумаченко, Тодор Николов

Геологически институт „Акад. Стр. Димитров“, БАН, ул. Акад. Г. Бончев, бл. 24, 1113 София

Compendium of Bulgarian palaeontologists (1896–December 31, 2015). Part ІI. L–Ya

Platon Tchoumatchenco, Todor Nikolov

Geological Institute “Acad. Str. Dimitrov“, Bulgarian Academy of Sciences, Acad. G. Bonchev str., bl. 24, 1113 Sofia; E-mails: [email protected]; [email protected]

Abstract. The second part of the Compendium of the Bulgarian paleontologists represents short biographical information about 18 Bulgarian scientists, which family name started from L to the end of the alphabet (in order of the Bulgarian alphabet) and cover the time since the beginning of the paleontological research in our country made by Bulgarian scientist in 1896 (by St. Bonchev) to these, which had deceased up to the end of 2015.

Keywords: Bulgarian palaeontologists.

Резюме. Тук представяме втората част на Компендиума, в която са включени кратки биографични данни за 18 български па- леонтолози, подредени последователно по фамилните им имена от Л до Я, съгласно българската азбука. За начало на българската палеонтология приемаме 1896 г., когато излиза от печат първата палеонтоложка статия от български специалист – Ст. Бончев. Включени са палеонтолози, починали до края на 2015 година.

Ключови думи: български палеонтолози.

Кратки данни за българските на история“ – в Софий палеонтолози (1896–31.12.2015) ския университет през 1938 г. Регионален гео Petko Mandev (September 7, 1914, Durach village, лог и палеонтолог, по- Razgrad district – January 30, 1996, Sofia) късно специалист по Regional geologist and palaeontologist, latter pe- нефтена и въглищна troleum and coal geologist. Graduated from Sofia геология. През 1940 г. University (1938), PhD (1940), associate professor защитава успешно ди- (1954), and professor (1965). сертация в катедрата по Collection: Museum of Palaeontology and Histor геология на тема „Гео ical Geology, Sofia University. логия на Златишката планина и предплани Петко Добрев Мандев (7.09.1914, с. Дурач, Раз ните ѝ в обсега на гор градско – 30.01.1996, София) ното течение на река Средното си образование завършва в Русе през Вит“, за което получава научната степен „доктор 1934 г., а висшето си, по специалността „Естестве на естествените науки“. В своята дисертация той

1 Първата част на този Компендиум е публикувана в Сп. на Бълг. геол. д-во, 77, 1, 2016, 109–126. The first part of this Compendium is published in Rev. Bulg. Geol. Soc., 77, 1, 2016, 109–126 .

79 описва подробно и фигурира в 4 палеонтоложки където постъпва на работа като асистент в катедра таблици триаски и юрски бивалвии, юрски бра- „Динамична и исторична геология“ през 1960 г. хиоподи, амонити, аптихуси и белемнити, кред- През 1966 г. е избран за старши асистент, а през ни амонити. Между 1940 и 1951 г. д-р П. Мандев 1970 г. – за главен асистент. През 1973 г. Г. Мандов работи в Управлението за геоложки проучвания, защитава успешно своята първа дисертация за като ръководител на геоложки бригади по проуч- „доктор“ (тогава „кандидат на геолого-минерало- ването на различни въглищни басейни в България гическите науки“), посветена на Хотривския етаж (Бургаски, Балканбас, Сотиря, Сливенско и др.), в Западните Балканиди, а през 1976 г. е избран за а също на нефтопроучванията във Варненско и доцент. През 1991 г. той защитава дисертация на Шуменско. В този период е специализирал една тема „Хотривският етаж (биостратиграфски, ме- година (1947–1948) в СССР „Геология на изкопае тодологични и регионални аспекти)“ и получава мите горива“. През 1951 г. П. Мандев постъпва в научната степен „доктор на геолого-минералоги- Софийския университет, отначало като преподава- ческите науки“. През 1992 г. е избран за професор тел, а по-късно е избран за доцент (1954) и профе- по стратиграфия. сор (1965) в катедра „Геология и геохимия на из- Като асистент ръководи занятия на студенти копаемите горива“. Бил е 2 мандата председател на геолози, геохимици, геофизици, географи и биоло- Българското геологическо дружество (1966–1970 зи по дисциплините „Обща геология“, „Исторична и 1975–1979), по времето на които дружеството се геология“, „Основи на палеонтологията“, „Гео е развивало много успешно. ложко картиране“ и „Геология на България“. Като главен асистент му е възложено да чете курса References: *** (1974), Nikolov (1975), Gueorguiev по „Исторична геология“ на студенти географи (1996). и геофизици. От 1980 г. чете основния курс по „Исторична геология“ за студенти геолози и гео- химици. През 1983 г. въвежда за пръв път курса Georgui Mandov (April 4, 1931, Momchilovtsi vil- по „Палеогеография“ за студенти геолози и разра- lage, Smolyan district – August 24, 2014, Sofia) ботва курса по „Кватернерна геология“. Редовно Palaeontologist and stratigrapher (Lower Cretaceous участва в ръководството на учебните практики ammonites), author of more than 50 palaeontological по „Обща геология“, „Геология на България“ и papers. Graduated from Sofia University (1958), PhD „Геоложко картиране“. През 1980 г. съвместно с (1974), DSc (1991), assistant professor (1960), associ- проф. Емил Белмустаков издават първия учебник ate professor (1976), and professor (1992). по „Исторична геология“. Collection: Museum of Palaeontology and Histori Преминал е дългосрочни специализации в cal Geology, Sofia University. Московския държавен университет (1967 г.) и в Университета в гр. Лион, Франция (1973 г.). Георги Костадинов Мандов (4.04.1931, с. Мом Участвал е в международни научни прояви в чиловци, Смолянско – 24.08.2014, София) България, Швейцария, Австрия и Грузия. Изнасял Основното си образова- е лекции в университетите в Солун, Атина и Виена. ние завършва в родно- Проф. Георги Мандов остави ясни следи и то си село, а гимназия със своята научно-организационна дейност в – в гр. Чепеларе през Софийския университет. От 1980 до 1992 г. той 1949 г. В продължение беше ръководител на катедра „Динамична и ис- на две години работи торична геология“, член на Факултетния съвет като учител в основното на Геолого-географския факултет, на Научно- училище в с. Момчи учебния съвет при факултета и на СНС по гео ловци и като възпитател логически науки при ВАК. В продължение на в училището в с. Сла осем години беше декан на чуждестранните сту- вейно, Смолянско. През денти в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 1953 г. постъпва като 1976–1978 г. Г. Мандов работи като преподавател редовен студент в Со в Департамента по геология при Университета в фийския университет и гр. Мапуто, Мозабмик, където ръководи учебни през 1958 г. завършва с занятия (лекции, семинари и учебна практика) по отличен успех специал „Геология“, „Палеонтология“, „Исторична геоло- ност „Геология“ и ква гия“ и „Въведение в геологията на Мозамбик“. лификация геолог-палеонтолог. След завър шва Основната област на научните изследвания на нето на университета започва работа като геолог проф. Мандов е регионалната геология, палеонто- в Бригадата за търсене и геоложко картиране към логията и стратиграфията с фокус Долнокредната Управлението за геоложки проучвания в София. серия в България. Той е автор на над 50 научни Основната дейност на Г. Мандов е свързана със статии, една книга за историята на Земята и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, множество научно-популярни статии.

80 Най-трайно в полето на научните търсения на вършва специалност „Геология и проучване на Г. Мандов е Хотривският етаж (амонитно съдържа- полезните изкопаеми“, след което работи в ДМП ние и стратиграфия), на който са посветени двете „ГОРУБСО“ като старши инженер в Първо ру- му дисертации, оценени много високо. Освен това доуправление (Бориева), а след това, до 1960 г., е той посвети много време на Долнокредната серия главен геолог в ДМП в Западните и Централните Балканиди. Неговите „Алдомировци“, ДМП изследвания в тези две области се оказаха мно- „Антрацитни мини“ и го плодотворни и запълниха редица празнини в ДМП „Болшевик“. нашите познания за Долната Креда в България. Една щастлива на- Проф. Г. Мандов има важни приноси в изследва- ходка на дендроидни нето на долнокредната стратиграфия в България. граптолити от Силура Стратиграфските му интерпретации са много доб в Искърския пролом, ре подкрепени с резултати от неговите палеон- описанието на които толожки изследвания. Това се отнася не само до той публикува съв- задълбочените изследвания на хотривските амо- местно с Христо Спа нитни фауни, но и до стила му като стратиграф и сов, дава подтик на палеонтолог. Той характеризира представителите Иван Николов да се на родовете Bochianites (някои от тях с патоло- ориентира към палеон- гична морфология), Lyticoceras и Himantoceras тологията. Изглежда в и др. Изследва първи находки на ринхолити от този човек с рядко тру- долнокредните седименти в България, установява долюбие е тлеел пла- присъствието на характерния валанжински амони- мъкът на роден палеонтолог, защото, когато попа- тен вид Thurmanniceras otopeta в България и др. да на първите фосилни находки на бозайници, той Заедно с високите си професионални знания се заема с рядка страст да ги изследва. Известно е, като геолог и палеонтолог Георги Мандов беше че през 1959 г. Иван Николов е идвал в универси- личност с висока култура, с мек и общителен ха- тета след 17 часа да определя останки от бозайни- рактер и развито чувство за хумор. Разказват, че ци, главно мастодонти. В резултат на тази работа единствената родопска песен, посветена на работа през 1960 г. се появява и неговата първа самостоя е била хумористичната песен „Торнал е Тодьо на телна палеонтоложка публикация „Плиоценска гурбет да иде“. Оказва се, че тя е създадена през бозайна фауна от Храбърския лигнитен басейн“. 1949 г. от двамата съученици Димитър Радичев и Неговата упоритост и целеустременост бързо при- Георги Мандов по време на техния абитуриенски вличат вниманието на Геологическия институт бал. при БАН, където той постъпва през 1960 г. като старши геолог, а през 1962 г. е избран за научен References: Nikolov (2011). сътрудник. Иван Николов е автор на над 35 научни труда, публикувани у нас и в други страни (ФРГ, Австрия, Чехословакия), както и на редица докла- Ivan Nikolov (October 11, 1927, Trudovets village, ди и научно-популярни статии. Той имаше рядко- Botevgrad district – October 28, 1982, Sofia) то щастие да започне своите научни изследвания в Macropalaeontologist (Tertiary vertebrates) (35 pub- областта на палеонтологията, ползвайки се от на- lications). Graduated from the University of Mining пътствията, опита и библиотеката на патриарха на and Geology, Sofia (1954), geologist in different min- българската палеонтология проф. Петър Бакалов. ing enterprises (1954–1960), geologist (1960–1962), Фундаменталният труд „Фосилите на България. research associate (1962–1975) in Geological Institute Том 10. Терциерни бозайници“ (1962) е плод на of Bulgarian Academy of Sciences, PhD (1973), as- сътрудничеството между дългогодишния опит на sociate research professor (1976–1982) in National един ерудиран учен и ентусиазма на един млад Museum of Natural History, Sofia. Reconstructed ver- човек. Този труд включва всичките материали и tebrate skeletons and one of them was exposed in the данни от изследванията на проф. Петър Бакалов, Museum of Palaeontology and Historical geology in а също така материали и резултати, получени от Sofia University. Иван Николов, като той изнася и главната тежест Collection: Museum of Palaeontology and Histori при оформянето на тома. cal geology, Sofia University. След пионерските работи на П. Бакалов И. Ни колов има най-големите заслуги за опознаване на Иван Маринов Николов (11.10.1927, с. Трудовец, терциерната и плейстоценската бозайникова фау- Ботевградско – 28.10.1982, София) на. Неговите таксономични заключения винаги са Средното си образование завършва през 1946 г. подкрепени с подробни анатомични данни. Когато в Ботевград. От 1946 г. работи в различни пред- инженер-геологът Иван Николов започва да из- приятия като стругар и шлосер, като едновре- следва фосилни останки от гръбначни, той бързо менно учи задочно във ВМГИ. През 1954 г. за- разбира необходимостта от задълбочени позна-

81 ния от анатомия и се включва във факултативно search associate (1961), associate research profes- изучаване на анатомията на гръбначните живот- sor (1970), DSc (1991), research professor (1993), ни във Ветеринарно-медицинския институт. Но Director of Institute of Botany of Bulgarian Academy палеонтологията на гръбначните изисква не само of Sciences (1993–2003). дълбоки познания от различни области, в т. ч. и по Collection: Institute of Botany, Bulgarian Academy анатомия, но и изкусни ръце, способни да модели- of Sciences. рат. Още в ранните си трудови години И. Николов се е занимавал и с леярство и този опит му осигу- Емануил Христов Паламарев (24.04.1933, Дуп рява забележителни успехи във възстановяването ница – 28.01. 2004, София) на редица загубени части от скелета на гръбнач- Роден е в семейството на лекар. Завършил е спе- ните животни. За задълбочени изследвания на род циалност „Биология“ в Софийския университет Hipparion на Иван Николов през 1973 г. бе присъ- (1952–1957). Неговата дена научната степен „кандидат на геолого-мине- дипломна работа е би ралогическите науки“ (доктор). ла на тема „Палеобота Едно от най-забележителните дела на И. Ни нически изследвания на колов е реставрирането и монтирането на уни Палеогена в Самоковско“, калния скелет на Deinotherium от с. Езерово, Плов а кандидатската му дисер дивско в ротондата на Софийския университет. тация – на тема „Палео След подробни анатомични изследвания на този ботаничес ки изследвания скелет и след сравнителни проучвания на матери- на Чукуров ския въгли ал от други музеи И. Николов обобщава своите ре- щен басейн“, защитена зултати върху филогенезата и разпространението през 1961 г. През съща на този род, които, за съжаление, остават непубли- та година е избран за кувани. За работата си по реставрирането и мон- научен сътрудник в ин тирането на скелета на дейнотериума И. Николов ститута по Ботаника получава награди на Международния фестивал за при БАН. В своята на филми в Мадрид (1972) и на Третия международен учна кариера той изучава терциерната фло- салон за изобретения в Женева (1974). ра от Северозападна България, от Мелнишкия, В течение на около 20 години И. Николов ус- Софийския, Гоцеделчевския, Брежанския басейн, тановява и изследва около 30 нови находища на от Родопите и др. Изследва детайлно терциерна- фосилна бозайна фауна, изучава над 60 фосилни та флора от общо 118 находища, като описва 60 вида гръбначни бозайници, предимно от Терциера нови за науката таксона. От Късния Олигоцен до и Плейстоцена, в т. ч. и 9 нови за науката вида, Вилафранка установява 6 последователни цикъла разработва въпросите на еволюцията и филогене- и 9 типа палеофлора. Е. Паламарев лансира хи- зата на хипарионите и дейнотериумите, устано- потезата за произхода и еволюцията на медите- вява и изследва фосилни находки от крокодили ранската склерофилна дендрофлора в Тетиската в Маришкия басейн, установява ново, непозна- област, като обособява една Централнобалканска то до сега животно в пустинята Гоби, Монголия, миоценска подпровинция. уточнява стратиграфията на редица терциерни и През 1970 г. е избран за ст. н. с. II ст., а през плейстоценски седиментни комплекси, в които са 1991 г. защитава дисертация за „доктор на нау- намерени останки от фосилни гръбначни животни. ките“ на тема „Състав, структура и главни ета- Това са резултати, които издигнат авторитета на пи на развитие на миоценската палеофлора в Иван Николов на световно признат специалист. България“, след което, през 1993 г. става и профе- На 1.10.1974 г. той преминава на работа като сор. От 1989 до 2002 г. е ръководител на секция, геолог в Националния природонаучен музей, а от 1993 до 2003 г. е директор на Института по София, от 1975 г. – като научен сътрудник и една Ботаника при БАН. Автор на повече от 150 науч- година по-късно – като старши научен сътрудник ни публикации. II ст. и ръководител на отдел „Геология“. В бит- ността си на сътрудник в НПНМ И. Николов проя Refrences: Ivanov (2004). вява качества на организатор, активен обществе- ник и ръководител. Christo Spassov (April 12, 1920, Vidin – December References: Nikolov (1983). 18, 2003, Sofia) Macro- and micropalaeontologist (Palaeozoic grap- tolites, trilobites and conodonts). Graduated from Emanuel Palamarev (April 24, 1933, Dupnitsa – Sofia University (1943), associate professor (1959), January 28, 2004, Sofia) PhD (1962), professor (1966), DSc (1972); Vice- Botanist, palaeobotanist. Graduated from Biological Director of Geological Institute, Bulgarian Academy Faculty, Sofia University (1957), PhD (1961), re- of Sciences (1971–1978).

82 Collections: Museum of Palaeontology and Histor престижни специализирани геоложки поредици и ical geology, Sofia University and Geological Institute списания. Той е дългогодишен редактор на пореди- of Bulgarian Academy of Sciences. цата „Палеонтология, стратиграфия и литология“, секретар и отговорен редактор на Списанието на Христо Георгиев Спасов (12.04.1920, Видин – Българското геологическо дружество, редактор на 18.12.2003, София) Трудовете върху геологията на България – серия Завършва специалност „Естествена история“ в стратиграфия и тектоника и серия палеонтология, Софийския университет през 1943 г. Участвал е редактор на Известията на Геологическия инсти- във Втората светов- тут – серия палеонтология и др. на война през 1944– Автор е на том I – „Палеозой“ (1958) от поре- 1945 г., като с Първа дицата „Фосилите на България“, както и на много- българска армия дости- томника „Библиография на литературата по геоло- га до Виена. В перио гия на България“, за която ентусиазирано и добро- да 1945–1947 г. е бил волно събираше материали и издаваше до послед- учител по естествена ните години на живота си (томове I–V, като том V история във Видинска беше публикуван след неговата смърт). Професор та мъжка гимназия. Христо Спасов е носител на редица ордени и отли- По това време Хрис чия: орден „Кирил и Методий“ – I степен, юбилеен то Спасов събира об медал „100 години БАН“, медал „Марин Дринов“ разци и прави излож на БАН и медали за участието си във Втората све- ба на една интересна товна война. палеонтоложка колек ция в тази гимназия. Той е първият щатен сът References: *** (2003). рудник по геология на Геологическия институт от неговото създаване през 1947 г. Защитава кан- дидатска дисертация през 1962 г. и докторска – Atanas Stefanov (December 13, 1894, Bebrovo vil- през 1972 г. От 1959 до 1966 г. е старши научен lage, Еlena district – February 16, 1953, Sofia) сътрудник II ст., а през 1966 г. получава научното Palaeontologist and stratigrapher (mainly Triassic звание „професор“. Той е ръководител на секция macrofauna and Upper Cretaceous bivalves; 11 pal- „Палеонтология и стратиграфия“ от 1962 г. до свое- aeontological publications). Graduated from Sofia то пенсиониране през 1987 г. В периода от 1971 до University (1920), assistant professor in Sofia 1978 г. е заместник-директор на Гeологическия ин- University (1926–1932), curator in the Royal Natural ститут при БАН. Член е на международната орга- History Museum in Sofia (1932–1947), associate re- низация на конодонтните палеонтолози ПАНДЕР, search professor (1947–1953) in Geological Institute Съюза на учените в България, Югославското гео- of Bulgarian Academy of Sciences. ложко дружество, Немското геоложко дружество Collection: Museum of Palaeontology and Histor и Българското геологическо дружество. Професор ical geology, Sofia University. Хр. Спасов е признатият авторитет в изучаване- то на Палеозойската ератема на Балканския по- Атанас Стефанов (13.12.1894, с. Беброво, Еленско луостров през втората половина на 20 век. Той е – 16.02.1953, София) пионер в съвременното изучаване на Палеозоя Баща на геолога Стефан Атанасов Стефанов. в България от 50-те до 80-те години на 20 век и Завършва естествени науки в Софийския универ- полага добра основа за всички изследвания в тази ситет. Учител е във Велико Търново (1920–1923), област. Има над 80 научни публикации в областта Враца (1923–1925) и на палеонтологията и стратиграфията. Установява Пловдив (1925–1926). присъствието на Девонската система в България, През 1926 г. е назна- Западна и Източна Сърбия. Изследва палеозой- чен за асистент по па ските седименти, като изготвя биостратиграфска леонтология и геология подялба по граптолитна фауна на Силурската сис- в Софийския универ- тема и биостратиграфска подялба по конодонтна ситет. Тогава започва фауна за Девонската система. Участва и в устано- изучаването на плани- вяването на карбонски седименти в Североизточна ната Голо бърдо край България, което е спомогнало за проучване на въг гр. Перник. Публикува лищата в Добруджанския басейн. Признанието на пет статии за палеон неговите постижения е фактът, че при всяко съвре- тологията и стратигра- менно научно изследване в областта на Палеозоя в фията на Триаската сис- България се цитират негови трудове. тема. Освен на общите Съществен дял от дейността на проф. Христо стратиграфски изслед- Спасов заема редакторската му работа в редица вания на Триаската сис-

83 тема, той посвещава една статия на брахиоподите, довен доцент по ден- друга на амонитите и трета – на бивалвиите, или дрология, от 1931 г. е общо от Голо бърдо описва 80 фосилни вида. Приема извънреден, а от 1945 г. Триаската система в Голо бърдо като еталон за – редовен професор. сравняването ѝ с други части на България или както От 1948 г. е академик пише Е. Коен (1946) „Голо бърдо, чрез публикува- на БАН. Той е първият ните проучвания от А. Стефанов, стана средище за ректор на Висшия ле- изучаване на Триаса в България... Трябва да прие- сотехнически инсти мем, че по време на Средния Триас, по българските тут (1954–1966), от земи е давало утайките си алпийското море, което февруари 1960 до юни в началото все още трябва да е имало връзка с гер- 1966 г. е директор на манското, мушелкалковото море.“ През 1932 г. пуб- Института по гората ликува и една статия, посветена на Горната Креда при БАН (в който ра- от Голо бърдо, в която описва 28 фосилни вида. боти от 1949 г.). Има В 1934 г. прави изследване на родния му Еленски публикувани повече от Предбалкан. Съвместно с В. Цанков описва гор- 220 научни труда, в 5 от които изучава плиоцен нокредната фауна на Югозападна България. От 1932 ската флора, произхождаща от северните части до 1947 г. е уредник на Геоложкия отдел в Царския на Софийската котловина. Борис Стефанов е един естествено-исторически музей, а от 1947 до 1953 г. от пионерите в България в областта на палеобота – старши научен сътрудник в Геологическия никата. институт при БАН. През 1939 г. описва първа- та находка у нас на фосилно насекомо, а през References: Stanev (1995, 2013). 1951 – и първата фосилна жаба. След 9.09.1944 г. участва в проучванията на геологията на язо- вирите „Студена“ (на р. Струма), „Г. Димитров“ Stefan Stefanov (March 19, 1930, Sofia – September („Копринка“) (на р. Тунджа) и „Блъсничево“ (на 30, 2010, Sofia) р. Златна Панега). Изследвал е много от българ- Micro- and macropalaeontologist (Triassic conodonts ските пещери. Основните му приноси са върху and bivalves). Graduated from Sofia University стратиграфията и палеонтологията на Триаса в (1954), geologist in the Svoge coal basin, later re- България. Автор и съавтор на 10 палеонтоложки и search associate in the Geological Institute, Bulgarian палеонтолого-стратиграфски труда и на една ста- Academy of Sciences (1959). тия за пещерата „Съева дупка“. Collection: Museum of Palaeontology and Histor ical geology, Sofia University. References: Cohen (1953), Bonchev (1955), Budurov (1994). Стефан Атанасов Стефанов (19.03.1930, София – 30.09.2010, София) Негов баща е палеонтологът Атанас Стефанов. Boris Stefanov (June 08, 1894, Sofia – December 12, Стефан е завършил Софийския университет през 1979, Sofia) 1954 г. Още като студент се занимава, заедно с Palaeobotanist and botanist (mainly Neogene flora – баща си, с изследва- 3 publications, and evolution of the Bulgarian flora не на някои пещери. – 10 publications). Graduated from Sofia University Отначало работи като (1919), professor of dendrology (1945), rector of геолог в Свогенския the Forest University, Sofia (1953–1957), director въглищен басейн, по- of the Forest Institute (1954–1966), academician of късно е в системата на Bulgarian Academy of Sciences (1948). геоложкото картиране Collections: Forest Institute, Bulgarian Academy и накрая постъпва като of Sciences; Institute of Botany, Bulgarian Academy геолог и научен сътруд- of Sciences. ник в Геологическия Patronymy: Gordonia stefanovii Palamarev & институт при БАН Bozhkov; Stewardia stefanovii Palamarev & Bozhkov. (1959). Там тръгва по стъпките на баща си, Борис Стефанов Попов (8.06.1894, София – като изучава, допъл- 12.12.1979, София) ва с нови находки и Завършва през 1919 г. специалност „Естествена публикува колекцията история“ в Софийския университет. От 1920 г. е на Атанас Стефанов от ладински представители кустос, от 1921 г. – асистент по земеделска бота- на сем. Halobiidae от Голо бърдо (ЮЗ България). ника в Агрономическия факултет на Софийския Стефан се захваща с прилагане и на конодонтния университет, от 1926 г. – частен, а от 1928 г. – ре- анализ върху триаски скали, като публикува и пър-

84 вата си статия през 1962 г., посветена на конодонти Първа картировъчна бригада, фактически ръко- от Аниза от планината Голо бърдо. В началото на водена от проф. В. Цанков, ръководител на отдел 60-те години, във връзка с тема на Геологическия „Геоложко картиране“ към Главното управление за институт при БАН по Предбалкана, се създава геоложки проучвания и с тази бригада работи в два един комплексен колектив, изучаващ Триаса: Г. теренни периода в Северозападна България. През Чаталов (литолог), Милчо Ганев (макропалеонто- камералния период е в лог) и Стефан Стефанов (предимно конодонтчик). макропалеонтоложка- Те започват една няколкогодишна работа в рамки- та лаборатория, къде- те на Тетевенския антиклинорий, като разгранича- то определя предимно ват и палеозойските от долнотриаските седименти юрската фауна, наме- в района. През 1965 г. слагат основите на описа- рена от тяхната или от нието на Триаса там. През 1966 г. дават нови данни другите картировъчни за доказване на триаската възраст на кристалинни- бригади. Чрез конкурс, те шисти в Югоизточна България. През 1969 г. С. през 1959 г. постъпва Стефанов и М. Ганев пишат бележки за Триаса в като научен сътрудник Краището, а през 1970 г. се връщат върху грани- в Геологическия инсти- цата между Долния и Средния Триас в Тетевенско. тут при БАН, където През 1973 г. описват разрезите на Триаса в сонда- работи до своята смърт жите при Кнежа, а през 1974 и 1975 г. Стефан на 1.05.1966 г., когато Стефанов, заедно с К. Будуров описва конодон- е бил завлечен заедно ти от някои сондажи в Северна България. През с майка си и леля си от 1977 г. с М. Ганев публикуват обобщение на стра- мътните води от скъсаната стена на хвостохрани- тиграфията на Триаса от Централните Балканиди, лището край с. Згориград, Врачанско. правейки и корелации на триаските разкрития от Неговите брилянтни таксономни изследвания този регион. на батските амонити и стратиграфията на Батския След 1989 г. на семейството му реституират етаж в България още приживе го издигат като един имот и от него Стефан Стефанов и съпругата му от водещите авторитети в света. Особено значение Боянка (Бони) Константинова Стефанова правят имат посмъртно публикуваните монографични дарение на Българското геологическо дружество, разработки на амонитните родове Oecotraustes и спонсорирайки издаването на Списанието на дру- Siemiradzkia. През 60-те години Ю. Стефанов влиза жеството, както и екскурзията на Българското гео в тесния кръг от млади стратиграфи, които са убе- логическо дружество, проведена на 5 юни 1994 г. дени в необходимостта от създаване на паралелни до Голо Бърдо, организирана в чест на 100 годиш- схеми от различни видове стратиграфски едини- нината от рождението на Атанас Стефанов. ци. Той взема активно участие в изработването на Стефан Атанасов Стефанов е автор или съавтор първия вариант на национален стратиграфски ко- на повече от 12 научни статии. декс, и е един от най-активните създатели на бъл- гарския превод на Международния кодекс на зоо- логическата номенклатура през 1964 г. И днес има Juli Stephanov (May 1, 1932, Shumen – May 1, само няколко страни, които разполагат с превод 1966, Vratsa) на техния език на този важен за науката документ. Macropalaeontologist and biostratigrapher (mainly През последните години Юлий Стефанов работи Bathonian and Upper Jurassic ammonites; 27 publi- в колектив с тектоника Ц. Цанков, с който изра- cations). Graduated from Sofia University (1955), ботват макет на юрската еволюция на по-важните geologist in the Mapping Service of the Geological тектонски руптури в Белоградчишко и тяхното от- Survey (1955–1959), research associate in Geological ражение върху палеогеографската картина в тази Institute, Bulgarian Academy of Sciences (1959– област. Той беше много запален разпространител 1966). He perished during an inundation, caused by на олистостромната идея за строежа на Източна the rupture of a dam in the mountains south of the Стара планина. town of Vratsa. Collection: Museum of Palaeontology and Histor References: Sapunov (1967, 1982). ical Geology, Sofia University.

Юлий Стефанов Караколев (1.05.1932, Шумен – Nikolay Stoyanov (November 21, 1883, Grodno, 1.05.1966, Враца) Russia Еmpire – October 09, 1968, Sofia) Още от малък израства без баща (родителите му Palaeobotanist and botanist (Pliocene and Quaternary; са разведени), което се отразява на неговата крех- 4 publications). Graduated from Sofia University ка и лесно ранима психика. Завършва специалност (1911), professor of botany (since 1930), correspon- „Геология“ в Софийския университет през 1955 г. dent member (1929) and academician (1938) of the с квалификация геолог-палеонтолог. Постъпва в Bulgarian Academy of Sciences. Chief scientific sec-

85 retary of the Bulgarian Academy of Sciences (1956– гогодишен ръководител на катедра „Геология и па- 1959); Director of the Institute of Botany of Bulgarian леонтология“ (1972–1985). Бил е заместник-декан Academy of Sciences (1951–1962). (1954–1958) и декан на Геологопроучвателния фа- Collections: Biological faculty, Sofia University; култет (1959–1962 и 1972–1977) и заместник-ректор Institute of Botany, Bulgarian Academy of Sciences. на Висшия минно-геоложки институт (1962–1963). Patronymy: Cyclobalanopsis stoyanovii Palamarev Чел е лекции по „Палеонтология“ и „Исторична ге- & Kitanov. ология“. Сам или в съав- торство е издал 5 учеб- Николай Андреев Стоянов (21.11.1883, Гродно, ника (1957, 1962, 1963, Руска империя – 09.10.1968, София) 1966 и 1972 г.) с разде- Роден в българско семейство, емигрирало в ли и по палеонтология. Русия още през турското робство. Като студент Съавтор е на том VII в Киевския университет (1906–1909 г.) е осъден „Тортон“ (1960) от по- за революционна дейност и през 1909 г. бяга в редицата „Фосилите на България. През 1911 г. завършва Софийския уни- България“ с раздела за верситет. Ботаник и па- Кримо-Кавказкия тип леоботаник, професор фауна. Автор е на пове- (1930), дописен (1929) че от 35 научни статии, и действителен член в които представя ре- (1938) на БАН, дирек- зултати от изучаването тор на Ботаническия ин- на миоценската макро- ститут при БАН (1951– (скафоподи, бивалви и 1962). Един от основа- гастроподи) и микро телите на Българското фауна (фораминифери) от Черноморието – Вар ботаническо дружество. ненско и Бургаско. През 1958 г. с колектив изуча- Между 1956 и 1959 г. ва геологията на Никополско и Свищовско, като заема поста главен на- в отделна статия описва и албските седименти по учен секретар на БАН. същите места, а през 1959 г. публикува находки на Автор е на повече от дански и тортонски Scaphopoda. През 1967 г. излиза 190 труда. Разработва от печат една колективна работа върху геологията фитоклиматично райо- на приморската част на Източна Стара планина. В ниране на България. Има 4 статии в областта на нея за пръв път в България се описват къснокредни палеоботаниката – 3 върху плиоценската и една и палеогенски ихнофосили. През 1972 г., на 24-я върху кватернерната флора на България. Акад. Международен геоложки конгрес изнася доклад за Стоянов е известен учен в областта на таксоно- изменчивостта в морфологията на Corbula gibba, мията и фитогеографията на растителността на а през 1980 г., на 26-я конгрес – за миоценските Балканския полуостров. отолити. През 1971 г. описва т. нар. Сартагански пластове (Миоцен) при Приморско, а през 1974 г. References: Stanev (1993, 1995, 2013), *** (1967). поставя въпроса за наличието на тархански седи- менти в България. Създал е уникална колекция от отолити, която се съхранява в Музея по геология и Boris Strashimirov (June 4, 1922, Daskot village, палеонтология към Минно-геоложкия университет Tarnovo district – May 16, 2005, Sofia) (създаден, заедно с Музея по минералогия, петро- Palaeontologist and micropalaeontologist (Crimea- графия и полезни изкопаеми по време на неговия Caucasian type Neogene in East Bulgaria, especially първи декански мандат). Проф. Б. Страшимиров otolithes). Graduated from Sofia University (1948), бе активен член на секция „Геолого-географска“ associate professor (1953) and professor (1969) in the при Съюза на учените в България и дългогоди- University of Mining and Geology. шен неин председател. За своята активна дейност Collection: Museum of Geology and Palaeontology бе избран за почетен член на Съюза на учените в of the University of Mining and Geology. България. Бил е и секретар на Българското геоло- гическо дружество. Борис Страшимиров Кръстев (4.06.1922, с. Дъс кот, Великотърновско – 16.05.2005, София) References: Мavrudchiev (2005). Завършил е специалност „Естествена история“ в Софийския университет през 1948 г. Работил е като доцент (от 1953 г.) и професор (от 1969 г.) Bratislav Talev (November 18, 1933, Sofia – August по палеонтология и исторична геология в Минно- 10, 2013, Sofia) геоложкия институт (сега Минно-геоложки уни- Micropalaeontologist (Hauterivian ostracods and верситет „Св. Иван Рилски“). Той е основател и дъл- Upper Cretaceous Orbitolines). Graduated from So

86 fia University (1958). Geologist in the Geological е завършил висшето си образование – специал ност Institute, Bulgarian Academy of Sciences (1960– „Геология“, в Софийския университет (1954 г.) с 1967). Specialization in micropaleontology in Hum квалификация геолог-палеонтолог. Веднага започ- boldt University, Berlin. ва работа като геолог в Свогенския карбонски въг лищен басейн, след кое- Братислав Димитров Талев (18.11.1933, София – то постъпва на длъжност 10.08.2013, София) научен сътрудник (1959) Баща му Димитър Талев е именитият българ- в Геологическия ин ски писател на исторически романи. През 1953 г. ститут при БАН. Работи Братислав е приет за предимно върху палеон- студент по геология в тологията и стратигра- Софийския универси- фията на континентал- тет. Завършва висшето ните горнопалеозойски си образование през (карбонски и пермски) 1958 г. с квалификация седименти. През 1965 г. геолог-палеонтолог. защитава своята канди- Специализира микро датска дисертация (PhD), палентология в Хум а през 1972 г. е утвър- болтовия университет ден от ВАК за ст.н.с. II ст. (доцент). След защита в Берлин. Работи в на дисертация за „доктор на науките“ (DSc) през Геологическия инсти 1984 г. е избран за ст. н. с. I ст. (професор). В пос тут на БАН като геолог-микропалеонтолог. Из ледните години на своята кариера Янаки Тенчов следва хотривски остракоди от Североизточна работи върху стратиграфията и палеоботаниката България и ценомански орбитолини от района на на карбонските скали в Добруджанския въглищен гр. Котел. След 1967 г. постепенно се откъсва от басейн, откъдето е събрал импозантна палеобота- микропалеонтологията и се посвещава на журна- ническа колекция. Той е участник в създаването листиката. Работи като редактор в научно-попу- на различни варианти на българския стратиграф- лярни списания и вестници. Повече от 25 години ски кодекс, както и инициатор и научен редактор е заместник-главен редактор на списание „Наука и на речника на българските официални литострати- техника за младежта“. Написал е повече от 10 на- графски единици (1882–1992). Автор или съавтор учно-популярни книги и множество статии с пред- е на повече от 95 научни труда. мет от областта на геологията и палеонтологията. Най-известната му книга е „В мрака на далечни епохи“. Бил е депутат в VII-то Велико народно съ- Ekaterina Trifonova (December 05, 1930, Pleven – брание (1990–1991). December 01, 2012, Sofia) Micropalaeontologist, especially Triassic foramini- References: https://bg.wikipedia.org/wiki/Братислав_ fers. Graduated from Sofia University (1953), micro- Талев. palaeontologist in the Laboratory of micropalaeontology, Committee of Geology and Mineral Resources (1958–1981), assistant professor in Sofia University Yanaki Tenchov (April 04, 1931, Sofia – October 20, (1959–1973), PhD (1967), associate research profes- 2015, Sofia) sor (1982) in Geological Institute, Bulgarian Academy Palaeobotanist and stratigrapher (Carboniferous, of Sciences. Permian and Lower Triassic). Graduated from Sofia Collection: Geological Institute, Bulgarian Acade University (1954), PhD (1965), DSc (1984), research my of Sciences. associate (1959), associate research professor (1972), research professor (1984), Geological Institute of Екатерина Тодорова Трифонова (05.12.1930, Bulgarian Academy of Sciences. Author of 95 scien- Плевен – 01.12.2012, София) tific papers. През 1953 г. завършва специалност „Геология“ в Collection: Museum of Geology and Palaeonto Софийския университет и се дипломира с квали- logy, University of Mining and Geology and Geo фикация геолог-палеонтолог. Веднага след това Е. logical Institute, Bulgarian Academy of Sciences. Трифонова започва работа като геолог-микропа леонтолог в Предприятието за геоложки проучва- Янаки Георгиев Тенчов (04.04.1931, София – ния за нефт и газ в гр. Варна, където е организатор 20.10.2015, София) и ръководител на микропалеонтоложката лабора- Роден е в семейство, свързано с науките за Зе- тория (1953–1957 г.). От 1958 г. е микропалеон- мята – баща му Георги Тенчов е един от най-из- толог-стратиграф в микропалеонтоложка лабора- вестните български минни инженери. Братята му: тория към Главното управление за геоложки про- Людмил също е геолог, а Гоце – геофизик. Янаки учвания и охрана на земните недра (ГУГПОЗН),

87 което по-късно е преименувано на Комитет по гео Параскева Костадинова Цанева (01.10.1918, логия. Работата ѝ към микропалеонтоложката ла- София – 25.11.2000, София) боратория в Комитета по геология продължава до Завършила е специалност „Естествена история“ 1981 г. (от 1971 до 1981 г. е ръководител на съща- в Софийския университет през 1946 г. Веднага та лабораторията), след което постъпва на работа след завършването на университета П. Цанева по- като микропалеонтолог в секция „Палеонтология стъпва на работа като ръководител на новосъзда- и стратиграфия“ към Геологическия институт при дената Лаборатория по БАН. С подчертан вкус към научните изследва- микропалеонтология към ния, тя е поканена през Главното управление за 1959 г. за хоноруван геоложки и минни проуч- асистент по микропа- вания. През 1952 г. пуб- леонтология към Био ликува първата си пале- лого-геолого-географ онтоложка статия „Сем. ския факултет на Со Rotaliidae от Сталинско“. фийския университет, Това отбеляза и нейния където преподава до творчески път – изучава- 1973 г. Научните ѝ из- не на палеогенските фо- следвания в областта раминифери. През 1957 г. на микропалеонтоло- тя публикува нова пале- гията и стратиграфия онтоложка статия озагла- та, и по-специално на вена „Принос към изуча- фораминиферната фау ване на сем. Buliminidae на на Триаса у нас, са от Кредата и Терциера в Североизточна България“. представени в канди- Прави впечатление, че тя започва със специали- датската ѝ дисертация „Микрофаунистични из- зирани обобщителни статии, което говори, че вече следвания на триаса в Северна България и части от има натрупан материал, знания и опит. През 1961 г., Стара планина“, защитена през 1967 г. съвместно с Я. Вапцарова, публикува по-конкрет- Отличавайки се с акуратна и активна науч- на статия, която има за цел стратиграфирането на дейност, през 1982 г. Е. Трифонова е избра- на Горната Креда и Палеогена от сондажите при на за старши научен сътрудник ІІ ст. (доцент) с. Дългоделци, Ломско. През същата година из- в Геологическия институт при БАН с основно лиза от печат колективната обобщителна статия с научно направление палеонтология и страти- В. Цанков и Я. Вапцарова „Върху стратиграфия- графия на триаски фораминифери. В секцията та на кредата и палеогена в Централна Северна по „Палеонтология и стратиграфия“ тя се раз- България“. През 1962 г. публикува бележки вър- вива и изгражда като един от най-добрите спе- ху присъствието на р. Queraltina в Приабона на циалисти в света в областта на таксономията на България, през 1963 г. разглежда стратиграфията триаските фораминифери и фораминиферната на Палеогена в сондаж 11 при гр. Оряхово. През стратиграфия. 1966 г. представя резултати от своите изследва- За своята 45 годишна професионална работа ния на стратиграфията на Палеогена в Централна Трифонова има 130 научни публикации, десетки Северна и Северозападна България. При създава- доклади, изнесени на научни форуми в страната и нето на НИГИ през 60-те години палеонтоложките в чужбина, участие в национални и международ- лаборатории на Комитета по геология преминават ни проекти. Автор е на редица нови за науката в този институт, където П. Цанева продължава таксони. своите изследвания и публикации за развитие- то на р. Hantkenina от Еоцена на Централната и References: *** (2012). Западната част на Северна България. При слива- нето на НИГИ с ГИ на БАН тя преминава в секция „Палеонтология“ към ГИ на БАН, където става Paraskeva Tsaneva (October 01, 1918, Sofia – ст.н.с. II ст. (доцент) и публикува 3 статии, в кои- November 25, 2000, Sofia) то разглежда проблеми от филогенията и систе- Micropalaeontologist (Palaeogene foraminifers es- матиката на р. Globorotalia. В последните си 2 pecially from North Bulgarian Moesian platform). статии, публикувани през 1975 г. разглежда ня- Graduated from Sofia University (1946), micropalae- кои представители на р. Acarinina (Foraminifera) ontologist in the Laboratory of micropalaeontology, от Палеогена на Северна България и развитието Committee of Geology and Mineral Resources, asso- на този род. ciate research professor (1967) in Geological Institute, Параскева Цанева е автор на повече от 15 ста- Bulgarian Academy of Sciences. тии, всичките разглеждащи таксономията и стра- Collection: Museum of Palaeontology and Histor тиграфското значение на палеогенските форами- ical Geology, Sofia University. нифери от Централна и Западна Северна България,

88 пресечени от сондажи на геологопроучвателните му дисертация представлява регионално изслед- предприятия в Плевен и Михайловград. ване на Шуменското плоскогорие и по-специал- но разглежда стратиграфията и палеонтологията на горнокредните отложения в Североизточна Vassil Tzankov (April 2, 1905, Gorna Oryahovitsa – България. Веднага след това е избран за асистент August 25, 1986, Sofia) при катедра „Геология и палеонтология“, където Macropalaeontologist (mainly Upper Creataceous bi- работи до 1939 година. Междувременно специа- valves and ammonites). He introduced in Bulgaria the лизира палеонтология във Виена (1936), Париж microfossil research – foraminifers, conodonts, spores (1938–1939) и Берлин (1941). and pollens, etc. (more than 130 palaeontological publi- В началото на 1939 г. е назначен за началник cations). He established the presence of the Coniacian, на секция „Геология“ при Министерството на Santonian, Campanian and Maastrichtian in Bulgaria. търговията, промишлеността и труда, а от нача- Graduated from Sofia University (1928), PhD (1929), лото на 1941 г. поема ръководството на отделение assistant professor (1929), associate professor (1945), „Геоложки проучвания“ към новосъздадената ди- professor (1947–1972) in Sofia University, specializa- рекция „Природни богатства“. С голяма енергия tion in palaeontology: Vienna (1936), Paris (1938– той се заема с организацията на научноизследова- 1939), Berlin (1941); chief geologist in the depart- телско звено в системата на геоложката практика: ment of geology of the Ministry of Commerce (1939); създава лабораторна база и въвежда за първи път у head of department of Geological research in the нас микропалеонтоложкия метод. Direction of natural resources (1941); deputy director Непосредствено след 9.09.1944 г. В. Цанков се of the Geological Institute of Committee of Geology връща на работа в университета, където е избран and Mineral Resources (1960–1966); correspon- за доцент (1945), а през 1947 г. – за професор, ръ- dent-member of the Bulgarian Academy of Sciences ководител на катедрата по палеонтология. Заедно (1967); head of the department of Palaeontology in с преподавателската си работа, той се заема с ши- the Geological Institute of the Bulgarian Academy of рока организаторска и научноизследователска Sciences (1967–1982); chief-editor of the series “The дейност, свързана с геоложките проучвания на Fossils of Bulgaria“. страната. Ръководител е на отдела „Геоложко кар- Collection: Museum of Palaeontology and Histor тиране“ и на палеонтоложките лаборатории към ical Geology, University of Sofia. Главното управление по геология, консултант на Комплексната геоложка експедиция, а по-късно Васил Цанков Цанков (2.04.1905, Горна Оряхо заместник-директор на НИГИ (1960–1966). вица – 25.08.1986, София) Още в ранните години на неговото научно из- Васил Цанков е роден в семейството на ветери- растване палеонтологията и стратиграфията стават нарен лекар. Малкият Васил израства в Шумен, професионална съдба на В. Цанков, а център на на- където получава со- учните му изследвания е широко разпространена- лидно образование в та и разнообразна горнокредна серия в България тамошната гимназия. и нейното фосилно съдържание. Силно впечатле- Голямото желание на ние на палеонтолозите правят неговите разработки родителите му, и осо- върху филогенията на родовете Holcodiscus (1935), бено на бащата, е синът Holcostephanus (1943), както и последния му колек- да продължи бащина- тивен труд (съвместно със Ст. Бресковски), посве- та професия. В гим- тен на филогенията на семействата Holcodiscidae назията обаче Васил и Astieridiscidae (1985). Заедно с това от неговия Цанков се увлича от поглед не отбягват и други актуални въпроси природните науки и на стратиграфията и палеонтологията, напри- това обуславя неговия мер на Юрската система, Долнокредната серия и избор – изучаването Палеогена, както и регионалногеоложки пробле- на естествената исто- ми. Пълният списък на неговите трудове надвиша- рия. Като студент се ва 100 заглавия, от които 5 учебника, 3 моногра- отличава с голямо тру- фии и редица научнопопулярни статии. Проф. В. долюбие и стремеж към търсене на новото. Тези Цанков ръководи катедрата по „Палеонтология“ му качества са оценени от големия учен и педагог от 1947 до края на 1972 г. В този период той чете проф. Стефан Бончев, който му предлага да остане основния курс по „Палеонтология“, въвежда за в катедрата за разработване на докторска дисерта- първи път курсовете по „Микропалеонтология“ и ция. На 27.10.1929 г. В. Цанков защитава успешно „Биостратиграфия“, чете лекции по „Геология“ на своята теза „Геология на Шуменското плоского- агрономи и лесовъди, създава съвременната екс- рие и близките му околности“ и пръв, в рамките на позиция на Музея по палеонтология и исторична Софийския университет, получава научната сте- геология при Софийския университет, научен ръ- пен „доктор на естествените науки“. Докторската ководител е на мнозина дипломанти и докторанти.

89 Това са основите, върху които се изгражда ав- Изследва палеогенски полен от Южна България, торитетът на проф. Васил Цанков като един от най- върху който материал защитава кандидатска (PhD) видните български палеонтолози и стратиграфи дисертация (1969). Това ѝ позволява да участва и през XX в. Към това трябва да се добави неговата спечели през 1977 г. конкурс за ст. н. с. II ст. (до- дейност като редактор на редица научни издания – цент) в Геологическия институт при БАН. Тук Geologica Balcanica, Списание на Българското гео работи и върху сондажни ядки от дълбоки нефте- логическо дружество и др., основател и отговорен ни сондажи, пресекли скали с юрска възраст. По- редактор на многотомната поредица „Фосилите на късно изучава и спорово-поленовия състав на про- България“ – едно дело, което коронясва неговата би, взети от Източна Стара планина, като нейните научна и научно-организаторска дейност. резултати преобърнаха вижданията за възрастта и През 1967 г. В. Цанков получава ново приз от там – за тектонския строеж на голяма част от нание с избирането му за член-кореспондент на Югоизточна България. Д-р С. П. Чернявска е автор БАН. Той е един от активните деятели на КБГА, или съавтор на повече от 40 научни статии. почетен член на Българското геологическо друже- ство, носител на редица държавни отличия (орде- References: Tchoumatchenco (2012), Tchoumatchen ни „Червено знаме“, „Кирил Методий“ I степен и co, Dietl (2014). др. и медали) и на Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Vladimir Shopov (May 25, 1935, Svishtov – January References: Bonchev (1955), Nikolov (1985, 1987, 4, 2000, Sofia) 1988, 2005). Palaeontologist (Lower Jurassic and Lower Cretaceous bivalves and Pleistocene bivalves from the Black Sea) and stratigrapher (Lower Jurassic of Central and West Svetlana Cernjavska (September 26, 1929, Belgrad, Bulgaria, Pleistocene of Black Sea). Graduated from Yugoslavia – September 24, 2002, Sofia) Sofia University (1960), PhD (1968), DSc (1990), Micropalaeontologist (Jurassic and Palaeogene pollen geological mapping in West Bulgaria (1960–1964), and spores). Graduated from Sofia University (1954), research associate (1969–1984), associate research PhD (1969), associate research professor (1977) in professor (1984–1989), research professor (1989) in Geological Institute, Bulgarian Academy of Sciences. Geological Institute, Bulgarian Academy of Sciences. Author of more of 40 scientific papers. Collection: Geological Institute, Bulgarian Acade Collection: Geological Institute, Bulgarian Acade my of Sciences. my of Sciences. Владимир Лазаров Шопов (25.05.1935, Свищов – Светлана Павлова Чернявска (26.09.1929, Бел 4.01.2000, София) град – 24.09.2002, София) Средното си образование завършва в Свищов през Баща ѝ, руски белоемигрант, е бил професор по 1953 г. В Софийския университет постъпва през ботаника в Белградския университет. Основното 1954 г., където завършва специалност „Геология“ и средното си образо- и получава квалификация геолог-палеонтолог през вание Светлана е полу 1960 г. Веднага постъпва в Бригадата за търсене чила в Руското учили- и картиране в карти- ще в Белград. Там се е ровъчен отряд с ръко- записала и в универси- водител Кирил Илиев, тета, специалност „Гео който провежда гео логия“. Поради проме ложко картиране в ни в политическата об М 1:25 000 в Западна становка се е наложило Стара планина. От този сем. Чернявски да се район е и първата му премести в София, къ- геоложка публикация дето тя продължава върху стратиграфията образованието си в Со на пермските седи- фийския университет, менти от Миджурския специалност „Геология“. Завършва с отличие през Балкан. След конкурс 1954 г. и получава квалификацията геолог-палеон през 1963 г. постъпва толог. Започва работа в Главното управление за като аспирант в сек- геоложки проучвания като първоначално участва ция „Палеонтология“ в геолого-картировъчни проучвания в Централна на Геологическия институт при БАН. Научен Стара планина и Северозападна България. По- ръководител му е ст. н. с. Иво Сапунов. През късно се прехвърля към Палеонтоложката лабо- 1968 г. Шопов успешно защитава дисертацион- ратория и специализира спорово-поленов анализ. ния си труд „Долноюрските бивалви от Западна

90 България“ и получава научната степен „кандидат чрез плитки сондажи от Черноморския басейн. Въз на геолого-минералогическите науки“ (PhD). През основа на тях прави и зонална подялба на плейсто- 1969 г. той е избран за научен сътрудник в секция ценските отложения, която използва успешно при „Стратиграфия“ на Геологическия институт при картирането на Черноморското дъно. На базата на БАН и продължава да работи върху долноюрските своите проучвания на плейстоценските молюски бивалвии, но се насочва и към ургонски бивалви той подготвя и дисертационен труд за получава- от Ловешко. През 1980–1982 г. работи като полеви не на научната степен „доктор на науките“ (DSc), геолог в Геоложката експедиция, организирана от който защитава през 1991 г. През 1984 г. В. Шопов Българската академия на науките в Куба, където, получава научното звание ст. н. с. II ст. (доцент), а освен картировъчната работа, събира и обработва през 1992 г. – ст. н. с. I ст (професор). Пенсионира богата колекция от юрски амонити. През 1973 г. се по болест през 1999 г. Публикувал е самостоя- се включва в работата на секция „Морска геоло- телно или в съавторство повече от 40 научни труда. гия“ и започва изучаването на бивалвиите от чер- номорските плейстоценски седименти, събирани References: Tchoumatchenco (2015).

References Литература

Bonchev, S. 1896. Das Tertiärbecken von Haskovo (Bulgarien). Sapunov, I. 1967. Juli Stephanov. – Bull. Geol. Inst., Ser. – Jb. der K. K. Reichsanstalt, Bd. 46, Heft. 2, Wien, 309– Paleontology, 16, 7–16 (in Bulgarian). 385, 9 Geol. Prof., 7 Taf. Foss., 1 geol. K. M 1:126 000. Sapunov, I. 1982. Juli Stephanov. – Rev. Bulg. Geol. Soc., 43, Bonchev, E. 1955. The Geology of Bulgaria, Part I. Sofia, 3, 314–315 (in Bulgarian). Nauka i Izkustvo Publ. House, 264 p. (in Bulgarian). Stanev, S. 1993. Outstanding Bulgarian botanists. Plovdiv, Budurov, K. 1994. The 100th Anniversary of the birth of the Hristo G. Danov Publ. House, 119–134 (in Bulgarian). geologist Atanas Stefanov. – Rev. Bulg. Geol. Soc., 55, 3, Stanev, S. 1995. Outstanding Bulgarian botanists. Plovdiv, 145–146 (in Bulgarian). Hristo G. Danov Publ. House, 102–118 (in Bulgarian). Cohen, E. 1953. The geologist Atanas Stefanov – life and pro- Stanev, S. 2013. Outstanding Bulgarian botanists. Plovdiv, duction. – Minno delo J., 8, 6, 381–383 (in Bulgarian). Paisiy Hilendarski Publ. House, p. 294 (in Bulgarian). Gueorguiev, G. 1996. Prof. P. Mandev (1914–1996). – Rev. Tchoumatchenco, P. 2015. 80th Anniversary of Prof. Dr. Bulg. Geol. Soc., 57, 1, p. 92 (in Bulgarian). Vladimir Lazarov Shopov (1935–2015). – Rev. Bulg. Geol. Ivanov, D. 2004. In memoriam: Prof. Emanuel Palamarev, Soc., 76, 1, p. 169 (in Bulgarian). DSc. – Acta Paleobotanica, 44, 105–107. Tchoumatchenco, P., O. Dietl (Eds.). 2014. Geologists of Мavrudchiev, B. 2005. Boris Strashimirov (1922–2005). – Russian Origin: Fate and Contribution in the Sciences. Nauka J., 6, p. 75 (in Bulgarian). Sofia, Russian Academy Union in Bulgaria. 241–242 (in Nikolov, Т. 1975. Prof. Dr. Petko Mandev 60 years old. – Rev. Russian). Bulg. Geol. Soc., 36, 1, 95–96 (in Bulgarian). Tchoumatchenco, P., S. Petrousenko, Y. Yanev, G. Dimov, Nikolov, T. 1983. Ivan Nikolov (1927–1982). – Rev. Bulg. I. Lissenko-Chehlarova. 2012. Bulgarian geologists of Geol. Soc., 44, 2, 202–203 (in Bulgarian). Russian origin. – Rev. Bulg. Geol. Soc., 73, 1–3, 127–141 Nikolov, T. 1985. Vasil Tzankov. – Rev. Bulg. Geol. Soc., 46, (in Bulgarian). 2, 247–249 (in Bulgarian). *** 1967. Nikolay Stoyanov (1882–1968). – In: Short Nikolov, T. 1987. Vasil Tzankov. – Rev. Bulg. Geol. Soc., 48, Bulgarian Encyclopedia, 4, 647–648 (in Bulgarian). 2, p. 132 (in Bulgarian). *** 1975. 60th anniversary of Prof. P. Mandev. – Rev. Bulg. Nikolov, T. 1988. Corresponding Member prof. V. Tsankov 80 Geol. Soc., 36, 1, 95–96 (in Bulgarian). years old. – Ann. de l’Univ. de Sofia, Fac. Géol. et Géogr., *** 2003. Prof. DSc. Hristo Spasov (12.04.1920–18.12.2003). 78, 1-géol., 3–10 (in Bulgarian). – Rev. Bulg. Geol. Soc., 64, 1–3, p. 143 (in Bulgarian). Nikolov, T. 2005. 100 years since the birth of Prof. Vasil Tsankov. *** 2012. Doc. Dr. Ekaterina Todorova Trifonova (05.12.1930– – Minno Delo i Geologiya J., 4, 45–46 (in Bulgarian). 01.12.2012). http://www.geology.bas.bg/paleontology/ Nikolov, Т. 2011. Prof. George Mandov 80 years old. – Science Biblio/Trifonova.pdf (in Bulgarian). J., 3, 78–79 (in Bulgarian). https://bg.wikipedia.org/wiki/Братислав_Талев.

(Постъпила на 05.03.2016 г., приета за печат на 29.06.2016 г.) Отговорен редактор Борис Вълчев